Търсене в текстове за 'Гърб'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия. Източник: 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски За родословието на Учителя Петър Дънов КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн ЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР През 46 г. пр.Хр. император Юлий Цезар осъществява нова календарна реформа върху дотогава съществуващия римски календар. Този календар придобива названието Юлиански, или стар стил. Той е изграден средно от 365.25 дни в годината. За да се реализира тази продължителност, всеки три от четири поредни години са прости, т.е. от по 365 дни, а четвъртата е високосна, т.е. от 366 дни. Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой
към текста >>

2. Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.

Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г. СНИМКА № 1. Петър Дънов в с. Хотанца,24 ноември 1887 г. Петър Дънов е основен учител в село Хотанца, Русенско. Заснет е в гр. Русе във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на гърба на снимката старото име на гр. Русе, а именно Русчук.На обратната страна на снимката Петър Дънов собственоръчно е написал: „В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса Ваш искрено любящ брат." Подпис П.К. Дънов, Русе, ноември 24.1987 г. Хотанца. „Блажени онези души, които живеят в небесна
към текста >>

3. Снимка на Учителя Петър Дънов в САЩ, 1891 г.

Петър Дънов в САЩ, 1891 г. СНИМКА № 2. Петър Дънов в САЩ, 1891 г. Петър Дънов изпраща снимка до рождената си сестра Мария. На гърба на снимката е отбелязано: П.К. Дънов - Dreu Seminary Madison. nov. 16.1891 год. Отдолу е написал: „До моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов - ноември 15.1891
към текста >>

4. Учителя дава 'Добрата молитва'

привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък. И тъй, по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Няма да бързате. Добрата молитва. „Благославяй, душе моя, Господа". „Благословен Господ Бог наш". Отче наш. Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих.) Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея; 9 глава от Марка; 15 глава от Лука; 14
към текста >>

5. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта! Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П. К. Дънов”! Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието
към текста >>

6. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта! Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П. К. Дънов”! Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието
към текста >>

7. (стар стил) Учителя пристига в Сливен

- част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------------------------84 Това писмо се публикува за първи път.85 Десятък на П . Дънов.86 Атанас В. Велчев.87 P.R. (Post restant) – поща „до поискване“. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Сливен, 15 септемврий 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Стара Загора, 5 октомврий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в
към текста >>

8. Учителя посещава Стара Загора

Загора През октомври 1902 година посещава Стара Загора. Това се вижда от писмото му до П.Киров, 5 октомври 1902 г., Стара Загора. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Стара Загора, 5 октомври 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Стара Загора, 5 октомврий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Стара Загора

до Пеню Киров Стара Загора, 5 октомврий 1902 г. Люб. бр. Киров,Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата . Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това движение
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

зачеванието от Духа Святаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се Новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царството Божие. И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия. Сега можеш според делата им да ги класифицираш къде стоят тия, които се придържат у буквата на Словото. Те мислят, че го разбират, и се препоръчват за учители и са се нагърбили да учат другите. И техните ученици са подобни тям. Но - благословен Господ, Който не гледа на лице, но на сърце. Той ще ги научи да познават Истината. Ти оставяй винаги да те води Благият Дух Господен и Той ще разсее тъмнината. Упражненията ще правиш цял месец. Поздрави всички наши братя и сестри от православния дом Господен, просветени от Господа. „Мир да бъде на всинца ви." Ваш верен: П. К. Дънов Пиши ми колко време ще се бавиш в Сливен. Аз ще Ви повърна Окровението, щом получа наставление от Господа. гр.Сливен, 19 януарий 1904 г.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------------------------------150. Степени или стъпки на човешката душа, за които П. Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

уста не са чувал, да ги свържеш. Хора са това - и говорят, и хапят. Всякой има по един навик. Някой гледа главата си, друг — корема си. Някой пази душата си, друг — тялото си. Такъв е животът засега, за бъдеще може да стане по-добре. Вий си карайте Вашата работа, както сами я разбирате и както Ви водят отгоре — за резултатите бъдещето ще промисли. Няма нужда от правила и догматизъм. Желая ти да се не спъваш. Имаш доста опитност. Ако Учителя остави учениците си да се качат по гърба му, сигурно те ще се качат и на главата му. „Избави нас от лукаваго“. Моите добри пожелания за Празниците. Поздрав на тебе и Марийка. Ваш. П. К. Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том
към текста >>

12. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

душа си има своите добри и слаби страни. Говорят както разбират; работят както знаят. И всеки, който се опитваше да ми противодействува, аз исках да го изтикам навън, обаче това съм го сторила, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание. Да, да, несъзнание. Това е един мъчен въпрос за разбиране.Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мене: това каза Казакова, онова каза Казакова и всичко ще натрупат върху гърба ми. Да, и по моя адрес ще има апокрифни евангелия, може би Казакова ще присъствува на 10 сеанса и тогава ще се озадачавате да си обяснявате с каква бързина аз се движа. Как е възможно едновременно на 10 места да говоря. Е, как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако в 10 сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение. Представете си баща на име Свинаров, човек доста заможен, има 500-600 хиляди лева готови пари, но този баща има 10 сина и те са все Свинаровци. Умира бащата и синовете му взимат парите и навсякъде казват все Свинаровци. Кой ще каже, че Свинаров не е бил във вашия град?Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят долно за него. Разбирате ли тази аналогия? Може да го кажете както искате, безразлично е, Това не е още, че аз не мога да имам съобщение с вас, това обяснява само противоречието.Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка. Тази сутрин ви се говори за
към текста >>

13. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа. И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас. Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме
към текста >>

14. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 20 август

да им изпрати Господ силата Си Отгоре и закона Си в сърцата им – как да управляват. Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с
към текста >>

15. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело. Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството. Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам аз тази мома: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага. И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближаваме един към други, без да имаме желание да се използуваме един другиго.На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Ако един човек събира богатство, за да го употреби за славата Божия, то е право; но ако го събира за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу. И ще се убедите, ако следите, че такива събирачи на такива богатства, почти всички хора започват да ги мразят, да им завиждат и
към текста >>

16. (стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

съвети бяха занесени, но нито един от тях не бе изпълнен. Накрая България изгуби всичко. Ако го бяха послушали, друга щеше да бъде историческата съдба на България. Така че Учителят никога не се е срещал с цар Фердинанд, нито му е бил съветник. Никога! На зададените му въпроси за предстоящите политически събития, Учителят отговаряше точно и ясно. Неговите думи не се изпълняваха, а се правеше точно обратното. Злият гений на Европа властвуваше над Фердинанд. А българите изпитаха на гърба си какво означава зъл гений и колко струва непослушанието към Учителя. Учителят за цар Фердинанд и Балканската война Изгревът - Том
към текста >>

17. Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.

публична беседа – неделната беседа „Ето човекът" от 16.03. (29.03.) – една седмица след отбелязване началото на епохата на Водолея. Това е и първата стенографирана беседа. Стенограф е Гълъбов. От тази година се стенографират и беседите на съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло. До 1914 г. Словото се записва от бързописци и затова има непълноти. Спомен на Борис Николов 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ Петко Гумнеров беше един от първите ученици на Учителя. Беше гърбав, нисък на ръст, но интелигентен, буден и добър брат. Той беше чиновник в съда. Беше бързописец. По време на съдебните процеси записваше. Не знаеше стенография, но тогава имаше бързопис. Умееше да съкращава думи, да ги вписва и след това да ги разчита. Записваше почти всичко с тази негова метода, долавяше и не изпускаше човешкия говор. Естествено, каквото говореше Учителя Петко записваше. И други братя, които можеха бърже и хубаво да следят говора на учителя и те записваха. След това като се съберат, проверяват кой каквото е записал, подреждат, комбинират и така беседата на Учителя е възстановена. Това бе началният етап от записването на Словото на Учителя. След това дойде при Учителя стенографа на Народното събрание Тодор Гълъбов. Той беше един отличен стенограф и записваше всичко. Беше издал и учебник по стенография. И каквото запишеше след туй хубаво го редактираше. Знаеше какво значи автентично, нали стенографираше речите на народните представители в Народното събрание и не му бе
към текста >>

18. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове.След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад. Никога не трябва да се молите на Бога с гърба си към Него. И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертвуваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертвуваме да ни присадят. Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познаете [по] това, че ще усещате светлина и сте спокойни.Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа в тебе и ако искаш, можеш да й помогнеш. Имате някоя лоша мисъл към някого, в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора и
към текста >>

19. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

изхвърлим вредните елементи на нашето естество и да ги заменим с полезни.В новата химия всички елементи имат двойни действия: има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можем да привлечем, а с лошото разположение - да отблъснем. Във връзка с този метод за лекуване на проказата аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да турим ли едного човека отдясно или отляво, отпред или отзад? Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смущават сърцето и ума ни, та затова вие [не] сте сега всички еднакво спокойни и вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствувате спокойствие на сърцето и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на виделината. Отклоните ли се, надоходжат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Същото е, когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последен случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Например лекар сте, но не можете да се молите. Казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, макар да ви дава големи облаги. Може такава
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас?Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това,
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

да мисли и какво щял да каже. Ако ли вие и мене не искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят.Всички единодушно: - Искаме те, искаме те.-Това е, което Христос иска. И вие можете да имате всевъзможни разбирания. Аз не се интересувам от вашите разбирания, защото какво мислят малките деца за своята кукла, или какво нагажда търговецът за своята търговия, всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на 20-годишна мома, ще й кажа, че на нея вече й трябват живи кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерите живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне.Да се върнем на своята мисъл. Накъде са започнали тези елини? Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: всеобща война. Хубаво, ще ги видим ние тия герои. В тази война бях казал, че отношението на войниците е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета.Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бъде разпнат. Но милиони се бият и още ще почнат да се бият. Христос се разпъва, но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат бялата раса да работи за доброто на света.Сега аз искам Христос да ви ръководи, за да Му бъдете истински работници. Помнете, сега не е вече единадесетият час, а е последната минута, която удря, и
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас?Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това,
към текста >>

23. Снимка на Пеню Киров и Тодор Стоименов

Киров и Тодор Стоименов На снимката е поставена датата на нейното подаряване. Не е сигурно, че сниомката е правена на тази дата.СНИМКА №10. Пеню Киров и Тодор Стоименов. На гърба на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив. Гумнеров." София, 9 май 1915 год. Следват подписите на Пеню Киров и Тодор
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

трябва умът и сърцето ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодар-ни. Всеки ден Бог час след час ни праща Своето благословение. Но ние сутрин като ставаме, не Му благодарим за благостта, която ни е показал в миналото. И често се питаме: защо не успяваме? Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежест. Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си - ето първото нещо, което трябва да направите.Когато Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името Твое", тогаз дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя". Всичко, което Бог прославя, трябва да страда. Прославлението се предшествува от страдание. Да познаваме славата Божия, то е Неговото изявяване, тъй като Бог може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас. Да прослави Своята добродетел, Своята правда, Своята любов, Своята мъдрост, Своята истина, Своя живот. Значи всички тези черти у нас да изявят славата Божия, да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше при какви страдания има да мине, казва: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави името Ти." Ако се беше отказал да страда, ние нямаше да бъдем тука. Страданията и любовта са, които съединяват човешките души. Сега вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете в Небето.
към текста >>

25. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

окт. 1916 г. Люб. М. Сотиров, Получих писмото ви. За вашето дете, за да може да се възстанови здравето му подлагайте го на диета. Давайте му на ден до 300-400 грама марна вода да изпива на глътки. Когато не е разположено да яде не му давайте нищо освен вода. Периодически кога е болно поставяйте диета пълен пост. От глад хората по-малко умират отколкото от преяждане. При това ония храни, които нему приятни, не му давайте. Правете му слънчеви бани сутрин на слънцето, като поставяте гърба му да се пече от 10-15-20-25 минути. Това отлично действува на нервната система. При сегашните условия домовете изобщо хронически заболяват от тъй наречените епидемически болести. Това заболяване става повече от извратеното състояние на чувствата. Човек трябва да се научи да бъде винаги благодарен на Бога за всичко, което му се изпраща отгоре и да го използва. Дерзайте светът е победен. Царството Божие се въдворява. Сега вече Господ управлява света и Той постепенно ще внесе новия елемент Козмическото съзнание, което ще възроди човечеството. Нека всички приятели да четат всекидневно Лозинката докато трае войната. Сега остава само един Господ, Който може да въдвори Мир и Той ще го въдвори на своето време. Денят не е далеч. Служете Господу по дух. Нека всяка добрина, всяка правда, всяка любов, всяка мъдрост и истина да изпълня сърдцето ви. Да бъдат човеците доблестни, мъжествени, разумни, внимателни, всичко да изпитва истината да държи. Всекиму да отдава, което заслужава. Ще ви дам
към текста >>

26. Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...

на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето
към текста >>

27. Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов

на ул. „Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен благодарение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн. 11 и 12 от 1922 г. в статията на Д. Ласков „Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това днес имаме този исторически материал и сега ще го цитираме дословно. „Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се
към текста >>

28. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

е Този, Който Ви обича/ /Свещеният подпис/ Варна 9.II.1918 г. Градете Вашето щастие върху основите на Любовта, обграждайте го със светлата вяра на добродетелта, обработвайте го с надеждата на Великата Мъдрост. Използвайте лъчите и топлината на Вашето слънце. Радвайте се на чистите извори, които текат. Поздравявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Стремете се да осъществите Вашето назначение. Във всичко схващайте Божията мисъл, която работи. Бурята, гърбът са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните. Слабото е силно, а силното е слабо. От земята излиза всичко В. В. Ж. К. В. О П. К. Дънов Варна 1918 г. Получих Вашето писмо. Господ Бог мой ще оправи всичко. Страданията в живота раждат опитности, а опитността ражда условията при които Вярата, Надеждата и Любовта растат. Стига всички еднакво да се ползват. Аз искам между всички Ви да зацарува мир, радост и Любов Божествена, да се надпреварвате и да си услужвате и да си отдавате почит един на друг. Да се въодушевите с Духа на Христа. Да бъдете умни и незлобливи, силни във вярата и търпението, смели и неустрашими за Бога. Да се водите от вътрешния глас на Духа. Да бъдете прилежни и придобиването на добродетелите. Лесно да си прощавате и да бъдете незлобливи, но юначни повече в дела отколкото в думи. Това не Ви пиша, като упрек, от мене е далеч тази мисъл. Аз искам да отмахне всичките упреци по възможност. Само Ви припомням Божия път, Божието
към текста >>

29. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

си заминал на 27 януари 1918 г. В гр. Бургас. В наследство ни оставя: “Да имаме добродетелта, тя е основа, тя носи. Правдата, тя е равновесие, тя ни ръководи, тя е наслада, тя ни утешава. Мъдростта - тя е веселие, тя ни възпитава. Истината, тя е Божество - тя просветява!” Новогодишна поздравителна картичка до Пеню Киров от Учителя Източник: Пеню Киров (1868-1918)ПРОЛОГ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. Снимка на Пеню Киров Пеню Киров и Тодор Стоименов. На гърба на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив. Гумнеров." София, 9 май 1915 год. Следват подписите на Пеню Киров и Тодор Стоименов
към текста >>

30. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма никакъв човек наоколо, Учителят се обърна към брата, който стоеше самотен, започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, защото Петковците обвиняват в някаква пакост. Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни. Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо
към текста >>

31. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

мишката, мижа, но като хване мишката, не мижа вече. Те имат тактиката на Черната ложа... Михаил е без сърце. Гръблашев им е писал да ги пита, дали да отиде в Америка, а те идат при мене и искат, по един околен път, аз да им кажа, а те да му пишат, че сами са му предсказали. Аз им казах: „Нали знаете, кажете му." Това е общо течение – да използват. Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат. Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на фронта, вие няма какво да се борите. Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото Братство. Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от младите и сами да работят. Наруши се едно правило: преди събора ни никой няма работа тук... Тайно трябва да държите всичко. Те черпят от вас и като си изчерпят всичко, ще капитулират. Затова престанете да им давате и да им съобщавате това, което знаете. Черната ложа иска да повдигне вътрешния раздор. Това е тяхната тактика. Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Страх ни е, когато има грях. Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена. Леглото си да не отстъпвате никому. Когато дойде Христос, ще Му отстъпим стаята си, а на Неговите слуги ще им посочим тавана... Аз никого не съм натоварил с никаква работа. Те са хванати. Аз имам да им чета молитва на тях. Ще им кажа как се служи на Бога... Трябва да работят на друго, ново място. Тук не се позволява. В името
към текста >>

32. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка - „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас. След една беседа Учителят*** ********** иска от Йорданка Жеков а да му донесе превода от стенограмата, за
към текста >>

33. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

пътечки през гората, не бяха удобни и едва се виждаха. Добитъкът ги прекарваше. Но ние бяхме благодарни на тях и излизахме доста добре и удобно. Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място. Там излизахме с Учителя почти всяка седмица - може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят. ' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички. Имаше една скала, на която Учителя си облягаше гърба. Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз. Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения. А понякога отпочивахме след обед и приспивахме вечерта там. Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека. Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници. Напред на върха един човек, а отзад двама души. Наредят се триъгълниците и тръгнем право нагоре.
към текста >>

34. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

можем ли ние, при каквито и да е условия, при каквито мъчнотии и да се намираме, можем ли да ги победим, да изплуваме над тях? Сега от чисто християнско гледище, казват „Може“. Не теоретически как може, но практически въпросът стои малко другояче. Ето какво ме наведе на тази мисъл: един от нашите приятели, от най-ревностните, имал за мене много високо мнение, че аз всичко мога да направя. Лъжливи схващания! Заболява от неврастения, вика лекарите и те му казват да лежи 45 дена на гърба си. С такива вярвания нищо не става. То е илюзия. Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у нас трябва да се роди едно желание да работим, да работим със законите на живата природа, да бъдем в съгласие с Бога. Аз нямам нищо против, ако дойде един лекар и работи съобразно с тия закони – добре дошел! Пукне се някоя вена, дойде лекарят, може да я зашие. Но ял си ряпа и не си сдъвкал, дойде лекарят и турне инжекция, питам, този лекар разбира ли болестта? Аз казвам трябва очистително, нищо повече! Тия парченца ряпа трябва излезнат от организма, да не ви безпокоят. Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото учение“. Не! Това не е новото учение, нито пък е Божественото учение. Ако вие имахте Божественото учение до сега светии щяхте да станете. Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен. И двамата са вдъхновени, по какво се различават? – Те схващат
към текста >>

35. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка - „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас. След една беседа Учителят*** ********** иска от Йорданка Жеков а да му донесе превода от стенограмата, за
към текста >>

36. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

тъй радостно бие в гърдите, че ха, ха, ще скокне и ще заиграе върху снега. Но спира вълшебната свирня - и ние оставаме с преживяното за дивната музикална приказка за битието на човешката душа, която лети от мрак към светлина, от робство към освобождение.Слизаме. Закопчваме здраво палтата си. Нахлузваме добре калпаците си и застанали на сборното място поднасяме своята гореща благодарствена молитва.Ето ни вече надоле. Вятърът бучи с всички сили, но вече му се не боим. Сега той бие в гърба.Кръчмарят е турил на работа всичките си чайници, гюмове и джезвета. Зер, мили сме му, иска да ни сгрее, стопли и да прибере още някой лев от нас... Там ни чакат и още някои любопитни селяни, които искат да преброят колко мъртви носим със себе си от тая днешна „сприя”. Но горчиво се излъгаха. С удвоени и учетворени сили, здрави и бодри, слизаме към града, гдето ни зове дълга. Неусетно минаваме Драгалевското шосе и се прибираме, гдето софиянци помръзнали и пременени, празнуваха на свой ред Благовещение. Изгревът - Том 262.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша] Спомени на Олга
към текста >>

37. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

трябва да бъде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои; не направите ли, плюя на гърба ви и казвам: вие не сте за класа, вън! И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате. Да бъдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сърцето, той ми замота сърцето." Това не са никакви Специални класове. Това са класове на света. Светът е пълен с такива класове. Ние ще дадем образец на света. Това е окултна наука. (206-207 стр.) В Специалните класове могат да влязат такива лица, които да бъдат образец, да се познават. Вдовици да влязат, но да са девствени. Женени също може, но които живеят чист живот. Онези, които са в чистота, те са свободни. Мома, която иска да се жени, не е свободна, не може да влезе. (212 стр.) Ученик, който влезе в Специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да не се промени. Трябва да се поправи. Все насълзен ще го виждате. Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят –
към текста >>

38. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)

Олга Славчева 2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша] В 7 ч. сме на сборния пункт. Земята е помръзнала. Сняг няма. Утрото е ведро. Тук-там още блещука по някоя звездичка, като ранобудна девойка в чисти двори. Изток е тъмен още; само една златна ивица отделя небето от земята. Всеки миг чакаме слънцето, но то още се бави, сякаш да постегне върху гърдите си топла дреха, на ръцете си еднопръсти топли ръкавици...И ние добре сме се приготвили за път. Не липсват кожухчета и по нашите гърбове, дебели шалове и топли ръкавици, а още и подковани обуща.Вървим напред с бодри крачки. От ляво, край пътя, тече полузамръзнало поточе. Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи върхове, за роената капка, за слънцето, за планинския въздух.Зачурулика птиче! Кое ли ще е то? Кой ли е този тъй ранен хвърковат предвестник?Витоша се накачулила с гъсти мъгли. Тя иска да ни сплаши, за да се върнем, но ние познаваме вече добре шегите на нашата стара приятелка; не веднъж, всред бури и мраз внезапно разкрие тъмното си було, от което блясва милия и дружелюбен поглед...Прекосяваме селото. Ето ни край водениците, гдето сядаме върху твърдия сняг на почивка. Слънцето отдавна е изгряло, но чак сега показа лъчезарната си глава над тежките мрачни облаци и благо разля над нас мила усмивка. Тя беше кротка покана да снемем качулките от главите си, да не се плашим толкоз много от студа.Драгалевският монастир
към текста >>

39. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци. Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено. - На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас. Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори гърба.След малко някой извика: - Ето го чайника!Пристига Цеко - червендалест юначага - сложил на гърба си чудния предмет. Наистина като лозова пръскачка - ето и пещичката. Но чува се свирка - тя звучи от горния край на чайника.- Защо свири, питаме Цеко.- Свири, казва Цеко, защото водата е завряла - парата бие в свирката и тя запищява от вътре нагоре. Елате си налейте.Цеко застава, приближава ме се при врящия самовар, отвинтваме кранчето на долния край и о, чудо! Всред планината сме обслужени с истинска вряла вода.Юначагата се спира от група на група, услужва на всички и лети нагоре.- Ще имаме още два такива, казва първото сведующе лице, което знаеше за самовара. Бях при Учителя, когато поръчваха този. Учителят сам обясни на майстора как да бъде направен този апарат за гореща вода в планината.Колко хубаво! Няколкото глътки гореща вода премахват палещата жажда и като че ли подновяват силата ни.Вред по планината ливнали води. Снегът навред се топи и на безброй потоци слиза към долината.Тук-таме
към текста >>

40. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

где е той и, че водата за чай е готова. Неволно си спомняме, че не сме на небето, а на земята, където слизаме да уталожим безмерната си жажда. Защото нагоре има само въздух, пара и лъчи, но никъде, никъде капка вода.О, тези, които носят самоварите и торбите с дървени въглища съвсем не приличат на иконописани ангели. Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от животворната влага, що далеч пъди всяка простуда.Някога библейските левити носеха на гърба си части от скинията, сега пък нашите съвременни левити носят най-великото предпазно средство против заболяване на планината. Ето, друг пък носи металическите им коминчета, четвърти - малки брадвички за сечене дърва, защото и голям огън ще се кладе горе в подножието на скалите при онзи многоводен бистър извор.Бавно, бавно пъпли нагоре и криволичи нашия бодър стан от екскурзианти.Върху града сиви мъгли, а също и цялата планина. Наистина, като че ли пътуваме всред облаци, всред самото небе...Наблизо се чува песента на планинската река, една и съща е нейната песен отвеки, но винаги е мила нам и приятна, както са бабините приказки, макар и безброй пъти повтаряни. Не омръзва тая песен, но изпълва сърцето с мир и тиха, успивна радост.Неволно душата се пълни с благослов. Неволно възторгът от тая чиста красота прелива в молитва. О.Ти, свята сила, създателка на всичко хубаво и прекрасно, бъди благословена! Ти чудно движиш всички светове, в непостижима хармония ред. Каква си ти, чудна Вълшебнице,
към текста >>

41. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

до гъстия храсталак лещак, що като жив ръце е преплел и не дава да се допреш до него, камо ли да го минеш... Но кой го пита! Кой може възпре Заповедта коя Учителят е дал. Де, мишци, дайте отпор на тия жилави клони и път сами си отворете. Как разпалва силите тази борба с природата! Каква радост изпълва сърцата! Прегради ли? Никакви! Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя.Каква излязох от гъстия лещак. - Божичко! Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност. Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам. Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза. - Но и лещака си видя от мене я. И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна.В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и почивка. След закуска си тръгваме. Като златолюспа змия се проточва нашата чудна дълга колона към селото.Лицата горят. Сърцата пламтят.Ах, градът! Как ще слезем в него, що отдалече ни лъхна със своя лош въздух, ще ни парне с автомобилните си прахоляци!Сега се връщаме през Симеоново. Ето ги зелените изкпасили ниви. Ето ги сочните ливади.Накитени граждани с любопитство ни гледат. Гледа ни и слънцето от синия простор. Но то е вече друго, друго, не това, което на Витоша ни се усмихваше. Прекрасните гледки на природата тук са закрити от големи здания; въздухът е
към текста >>

42. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа!” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде!”Високо се повдигаха развълнуваните старчески гърди на дяда Никола. Той се давеше от дребните си бързи сълзици, що се ронеха по набръчканото му с безброй чертици и линии лице и капеха по бозавия му елек и изгорели чопорести ръце. Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури
към текста >>

43. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

храма и рече му: Ето сега стана ти здрав; не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-лошо"Грешките идат от непослушанието. Грешка има когато философът престане да учи; когато човек престане да диша, престава да живее. Има известни процеси, които като престанат идат известни последствия. Ще ви представя един велик закон, който трябва да турите като основа за вашата бъдеща деятелност. Слънцето много пъти може да изгрява. Само здравите хора стават когато слънцето изгрее, а болните лежат на гърба си, на корема си, на едната си страна. Те лежат, а здравите се ползуват. Болните могат да ги изнесат на слънце, да ги внесат, пак да ги изнесат и т. н. Мнозина казват: „Да дойде Господ". Питам: Здрав ли си? Кога дойде Господ ще излезеш да го посрещнеш, ако си здрав; ако си болен ще чакаш други да те изнесат - я Го видиш, я не. Преди да пристъпя към предмета ще кажа следното: В умовете на всички верующи, въобще във всички хора, в които умът действува, има някои противоречия. Ние мислим, че ако тръгнем по Божествения път ще се лишим от известни блага. Откъде е проникнало това мнение? Бог е създал всички неща. Някой казва: „Не яж". Бог е създал закона за яденето, закона за движението, закона за светлината и пр. Отде е проникнало това вярване, че хората като тръгнат по Божия път ще им се случи нещо зло? Кой човек е пострадал от светлината или от топлината? Много хора са пострадали от огъня, от топлината, но от коя топлина - от човешката. Запали се къщата и изгори. Но от слъчевата топлина
към текста >>

44. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

хубаво за школата. Те не могат да помислят, че в школата се учи нещо велико. Те мислят, че в школата се вършат оргии. И поради хвърлянето на тази нечмста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички тези лоши мисли да се отблъснат. Някои от вас ще почувствуват някой път известни неразположения на духа, един отпадък: не може да се молят, не могат да четат. Те са вътрешни състояния. На тях няма да обръщате внимание. Ако нямаш разположение, например, гневен си, постави си гърба на слънцето, нищо няма да изгубиш. В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш. Сега разбира се трябва да се организират учениците и ученичките взаимно да си помагат. Тези два пола в света са фактори на цялата еволюция. Не мислете, че вие като имате едно ниско схващане за жената, ще може да харосате. Или една жена, която храни най-ниски мисли за мъжа, ще може да се повдигне. Жената, това е един принцип, който съществува и си има своите права и своите задължения. Мъжът, това е принцип, който си има също своите права и задължения. Следователно на мъжа и жената трябва да се дадат законните права, подобающето. Аз бих желал да бъдете в това отношение образцови ученици, не само един към друг, но и към противоположните полове. Да не каже някой мъж: „Вие жените нищо не сте!" Да не каже някоя жена: „Вие мъжете нищо не сте!" Да не каже някой: „Вие учениците на школата жени нищо не сте!" Непременно се
към текста >>

45. Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София

се изправи вътрешния живот на душата. До толкова, доколкото той има пълно упование, дотолкова ще може да му помогнете. За Бога нема нещо невъзможно. Но трябва непреодолима Любов към живия Господ на живота. За книгата, тя е турска попара. Тия, които са я писали немат абсолютно никакво понятие за Истината. Тод, това е Египетски Бог на смъртта. Тод е български търговец, Христос е псевдоним на български бояджия, а Кришна Мурти и тримата още не проявени. Те искат без много мъчнотии на гърба на пострадалия човек Исус Христос да оберат лаврите. Но закона е, че в света расте и вирее само това, което Бог е посадил. Учение без Любов, учение без Мъдрост, учение без Истина е само измама. Но той стои твърдо на показаната основа. Краят, плодът е, който краси всичко. Ако думите Ми пребъдват във вас и вий пребъдете в Мене. Изпращам ви три беседи по Борис. Поздравете Люба и всички приятели и ученици. Бъдете всички умни, разглеждайте нещата дълбоко, бъдете усърдни и в постоянна молитва да имате Светлината на Духа и помощта на Господа. Един е Духът, Който раздава всичко. В беседите ще намерите Моите Слова. Слова на Истината. Това са Моите дълги писма. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17 Писмо до другарката
към текста >>

46. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди. Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи гърбове. Фучат и бягат, сякаш пищят и бягат. Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак. Късат се на парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева. Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква
към текста >>

47. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди. Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи гърбове. Фучат и бягат, сякаш пищят и бягат. Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак. Късат се на парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева. Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква
към текста >>

48. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди. Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи гърбове. Фучат и бягат, сякаш пищят и бягат. Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак. Късат се на парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева. Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква
към текста >>

49. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди. Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи гърбове. Фучат и бягат, сякаш пищят и бягат. Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак. Късат се на парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева. Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква
към текста >>

50. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

- железопътната линия. Учителят дали план, какви постройки да бъдат построени там. Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни сгради. За съжаление късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя. Закупиха се места за частни жилища и то не по един декар място, както Учителят беше посъветвал, а по 200-300 кв. метра. Всичко се строеше без план според възможностите на отделните лица. В.К.: Въпрос: Във връзка с тези места са разказвали, че точно на гърба на големия салон е имало кръчма. Е.А.: Тя кръчмата беше и преди, и след 9.IX.1944 год. До 9.IX.1944 год. беше чуждо място и отчуждиха го властите. Веднага ни го дадоха след 9.IX.1944 год. понеже един брат Антов беше тогава председател на Оф нашия район. И той издейства, да той издейства и ни го дадоха това място под наем. А там дето беше кръчмата, да кръчма беше там, тогава беше там. Имаше, имаше. Ами ние не сме спали няколко пъти, защото и нашето жилище, дето живеехме стенографките, например абитурентите, когато идваха да се веселят, по цяла нощ ние не сме спали, защото беше непосредствено до нас. Той, че и аз имам опит от това. Но беше грозно, че кръчмата безпокоеше Учителя с дима от кебапчетата и пиянските песни. А това място зад салона Учителят бе наредил да се закупи, то се продаваше, но него закупиха. После там дойде кръчмата. А после всеки се оправдаваше. Изгревът - Том 9II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ магнетофонен запис от Вергилий Кръстев Разказва
към текста >>

51. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

тръгне наред. Но има един процес, помнете това, че който тръгне в Господа трябва да го пречистят. Вземете Йосифа (ст. 17), братята му го продадоха. Баща му го изобличи и т.н., но най-после стана първенец в Египет. Мъчно е една душа да се утеготява и измъчва. Какви молитви трябва да изпълнява и с какъв силен ум трябва да работи! Защо така? Имате две тела, които са в противно движение - едното отива нагоре, другото надолу. Ти си тръгнал към един планински връх, какво можеш да вземеш на гърба си? С кола не можеш да вървиш - това е праведния, а който слиза надолу - това е грешния. Кое е по добро: да слизате към мочурлука долу или да се качвате нагоре към върха? Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас, другото е лъжовно. Така ще сте радостни, което е същественото в (живота) света.Ст. 32 - „Даде им град вместо дъжд и огън пламенен в земята им..." Така е било и преди 3000 години. Господ за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята; конника - в коня; търговеца в кесията и т.н. Бута все в слабите места, за да оправи хората. Имате ли присъствието Божие, вие ще сте доволни, радостни и весели по душа.Този псалом, в буквална смисъл, не е така както е писан, но идва време, когато праведните ще вземат цялата земя. Всички тия наказания ще дойдат, хората ще се подчинят и Бог ще вземе силата - праведните ще управляват.Този псалом засега и политически работи. Сега ще прочетем и 125 псалом. Ст. 1-„Които се надеят на Господа " Ст. 3 - „Защото жезълът на
към текста >>

52. Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева, София

Любезна Елена, На вашите болни препоръчвайте печение на гърба, излагане на слънце от сутрин до обед, а може да продължават и след обед. Да се правят обливки с вода топлена на слънцето. Измивките да стават на тялото по обед. Но ти най-добре ще направиш след посещението си от Буковци, отбий се в София. На брат Гюдерев ще пишеш: Гюдерев, Буковци е селото гдето той работи, а Липнишко е общината. Буковци, Липнишко, Оряховска околия. Ти ще му пишеш 5-6 дена по-рано, да може той да получи писмото ви. Ти ще идеш до Червен бряг и от там с диковилката до Бяла Слатина и там братя ще ви срещне. Ще му дадеш знак, с който да ви познае. На сестрите от Трявна пиши да се не боят. Ще се оправи всичко. Само да имат вяра, насърчи ги и ти бъди бодра. Сега е време да се разкрие тайната на Божията Любов и Правда. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>

53. Снимка на Д-р Иван Жеков и Юрданка Тевекелиева Жекова през 1925 г.

Иван Жеков и Юрданка Тевекелиева Жекова през 1925 г. СНИМКА № 37. Д-р Иван Жеков и Юрданка Тевекелиева Жекова през 1925 г. На гърба на снимката е написано лично с почерка на Жеков следното: "Снимката е направена във Варна, след едно обяснение, от което Юрданка получи и остана обидена и зле настроена, което личи и в лицата на двама ни. Да пази Бог от лоши помисли и настроения!!?" гр. Варна 1925 г.
към текста >>

54. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата
към текста >>

55. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата
към текста >>

56. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен
към текста >>

57. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

на Олга Славчева На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до
към текста >>

58. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен
към текста >>

59. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен
към текста >>

60. Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Трети ден - 25 август

привлече Божията сила, та духът да работи повече. Тогава всички ще приемем тази мекота, тази радост, която търсим. Да прочетем една молитва,не е достатъчно да се изкаже тя само с думи.Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във времето на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да може да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава е едно благо, което Бог ще ни даде.Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи, Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите молитвата. И така по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Няма да бързате.1. Добрата молитва.2. Благославяй, душе моя, Господа (песен)!3. Благословен Господ Бог наш (песен).4. Отче наш.Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество" (Ефесянам, 6 гл., 10 ст.).Четиво за през деня: 14 гл. от Матея; 9 гл. от Марка; 15 гл. от
към текста >>

61. Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”

просъмнало. Вътре е топло, приятно, а вън - страхотия! Снежни виелици засипват прозорците, мятат се, вият, като че ли ни се заканват да се връщаме отдето сме дошли.Понявга някой пътник влезе - и заедно с него нахълта вътре студ и мраз. Но нас не ни е грижа; не ни е за първи път!Чака ни трудно изкачване. Ще идем горе, там, дето нищо се не види от хали и тъмни мъгли. Та кой е с нас! Нима може да ни възпре нещо, когато сме с Него!Но пък и облечени сме хубавичко. Дълги кожухчета по гърба, шалове на главите, топли обуща на нозете и дебели ръкавици на ръцете.Да, Той е с нас; каква сила се развива в сърцата ни - може би равнодействующа на оная, която бушува извън.Ето ни вече край водениците по лед и сняг. Завиваме по новопрокарания автомобилен път. Лудо ни връхпетяват пронизващи хали... Тласкат ни, блъскат ни, сипят сняг в очите ни, повалят ни наземи. Пъдят ни, не щат ни и туй то.- Где сте тръгнали, казва -и ние горе празнуваме „Празник на победите”. Върнете се, ще ви изметем.- Ех, ветре, що думаш, отвръщам му - ще ни пометеш, а! Не виждаш ли как хубаво сме облечени, обути, не виждаш ли и тая воля у гърди ни. Не ти се боим, ветре. Знай, че с тебе не щем да се бием. Искаме да отидем само до нашата чешмичка и нищо друго. Остави ни, Вятърко наш!Бялата стихия не се шегува и никак не дава ухо на нежния ни призив. Тя просто ни грабва един по един, че и на групи, и ни поваля из преспите. Някой, като че иска да ги грабне и с тях да литне из небето. Нищо се не види.
към текста >>

62. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

топла водица, да ви е мирна главица.”Той е силен и як като Урса от Сенкевич и добра, и кротка душа -лицето му е кръгло и алено, като у цяла месечина, озарено от весели теменужени очи...Наистина благодат е горещата вода. За всичко е благодат: едно че сгрява, друго - и болести пропъжда. Обикаляме ний нашия Урс, който всекиму отстъпва кранчето да си налее някоя глътчица. А каква жажда! Пием и благодарим. Ето го, тръгва напред. Коминчето пуши над главата му и той весело и леко носи на гърба си 20 килограма. Сега пъплим по „Бери душа” - най-стръмното. Тъй го нарекъл един брат, комуто това място се видяло веднъж цяло изпитание; и наистина е такова - право нанагорница и хлъзгаво, хлъзгаво. Тук най-много се почива. А каква гледка от тук! Небето е синьо, синьо като цветето незабравка, като Маришките езера.Отсреща Стара планина цяла в сняг. Ей го и Мургаш с накривен овчи калпак - приготвен, като за сватба. Градът е обвит в оловна мъгла. Като че ли там не прониква сега слънцето. Снегът е рохкав, мек. Затъваме до колене - едвам се движим напред. Отстрани по преспите някой шарил с края на гегата си комично лице. Другаде - само: „Ох”. Някъде: „Напред!”, а другаде цяло изречение: „Стоянчо обул чужди галоши.” Кой е този Стоянчо и с чии галоши се е курдисал, това е тайна за нас. Но тя за миг открива завесата на нечий интимен живот. Че някой Стоянчо, горещ поклонник на планината поискал да я посети, но уви! Липсват му обувки. Но, намерили се в заем един чифт галоши и наш „Стоян” без да
към текста >>

63. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

преди или след нас. Нигде се не вижда. Но, още малко остана. От нашата „гостна” топъл дим се издига - огън е накладен. Там своята жажда до ситост ще утолим.Налягаме по нагретите камъни. Гледаме къдравите бели облачета що като чудни ладии се носят из ефира. Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили на троянски герои със златогривести шлемове.Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар. Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху гърба навярно на някой слабичък-още е към „Вади душа”. Най-сетне се напихме чай до насита. Всичката жажда си отиде, като че ли не е била.Там, до възправена бяла скала седи Учителят. Слънцето сребри белите Му коси, тих ветрец си играе с блестящите кичури, що обикалят лицето Му. Ефирните пръстчета на вятъра имат достъп до Него и Го милват. Милват Неговото дълбоко замислено - прекрасно лице.Каква тайна е самия Той - някакъв чуден човешки „Сезам”, който се дарява само томува, който иска да се учи. Дори не смея да гледам в лицето Му. Струва ми се, че то цялото е символи и формули, на една велика наука, що тепърва има да изучаваме. Спи ли Той? Не, това не е отпуснатото лице на спящ човек. Той размишлява. Или може би е заспал, но мисъл висока и светла е озарила и съня му.Гимнастически упражнения. Песни, коя от коя по-хубави, по-живи, по-радостни. После обща благодарствена молитва, после тръгване надолу.През ручейки, шубрачки и ливади се понася нашия стан напред. Приятна сладост пълни гърдите ни и
към текста >>

64. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Влияние има сядането на колене? Това е изкривяване на едно учение. Земята е положителна и като дойде в съчетание положителното с положително, ще се получи война. Тези, които правят така, не са прави. Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и като религиозно упражнение. Едно друго упражнение: може да легнете на земята на гръб, с двете ръце под главата. Хубаво е да легнете с главата на север и с дясната ръка отдолу, а над нея лявата. И двете ръце - обърнати с гърба надолу към земята. Значи, гърбът на дясната ръка да допира до тревата. Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред ще правите това упражнение до една минута, догдето прочетете до 72. След това ще станете. 72 - това е мярката. Така чоВек може да приеме много магнетизъм, толкова много, че ще може да помага и на другите. В града губим много. Всеки един от нас се тревожи за много неща и губи много, много сили се изтеглят от него и вследствие на това се явява неврастенията. Това упражнение не трябва да се прави там, дето са минавали много хора, дето са стъпвали, защото по тези места има много електричество и влиянието не е чисто. То може да се прави и в стая, но на леглото, не на пода, дето се стъпва. Малкото, което запомните, упражнявайте го. То ще ви принесе полза. Упражнявайте го сутрин, на обед и вечер. Тези упражнения ще ги пазите за вас си. Те съставляват една наука. Ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо ще опитате вие
към текста >>

65. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай

и ето почва небивал ураганен дъжд. Виж ти, каква била мрежицата на слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало.Да, днес е понеделник. Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода. Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели. Значи, още едно майско къпане.Слизаме - близо 170 души. Отиде си дъжда. Дрехите изсъхнаха по гърбовете ни. Радост! Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна. Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо
към текста >>

66. Учителя присъства на събиране на духовната група от ученици на Изгрева

преодолява всяко съмнение, е силната Вяра. Забелязали ли сте колко от това, което ви се внушава отвън, е вярно? Някой човек ти е обещал да ти донесе хляб или друго нещо; вие виждате, че иде един човек, и си казвате: „Той е, носи хляба“. Обаче този човек мине, не се спира при вас, не е той. Кой как мине, вие все казвате: „Този е“. Значи не може да оцените кой е истинският човек, когото чакате. И най-после се обезсърчите и казвате: „Той няма да дойде“. И ето, той идва, потупа те по гърба, погледне те и се усмихне. Когато ти си се обезсърчил, той е дошъл. Значи Божественото ще се яви в края на всички мъчнотии. Това, казано на обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една душа и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се! Има още един изключителен случай, не е всичко изгубено“. Не може всичко да се изгуби. Тъй щото и при най-големите мъчнотии, когато няма никакъв изгоден път, ще знаете, че има още един изключителен случай, който никога не съгрешава. Човешките мрежи и ангелските може да не те хванат, ти все отиваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение. Ти ще паднеш в тази мрежа, ще те хванат и ще те извадят навън. Но като влезеш в тази мрежа, ще имаш една специална опитност. Тези мъчнотии са и за вярващите. Да вярваш или да не вярваш, все ще минеш през тази опитност. Няма друг изходен път. Едно растение и то ще мине през всичките фази, ще се смалява, ще се отрече от своята
към текста >>

67. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

нашия край от Ст. Загора, Карнобат и др. По това време ни даваха от полицията картончета, нещо като открит лист за София за събора. Но като слизаме от влака започват да ни преглеждат. Питат: „Имате ли картончета?" „Имаме." „Хайде назад." Който има картонче го връщат обратно, защото знаят, че идват за събора. А пък аз нали идвам от село, където бях останала с децата, там бях при майка си и баща си в с. Козаре, Карнобатско. Мъжът ми беше в София на работа в строителството. Аз съм се нагърбила с неща както е на село нося си кроено и други неща да тъчем. Реших, че ще ми потрябват както имаше на Изгрева едни Тилкови, които тъчеха платове. И така нося и други домашни работи, а те искат да ме връщат, а аз викам: „Ами, че ние тука живеем. Ето нося си работи домашни". Така те ме пуснаха. Взехме си един файтон с брат Желю Ганев, брат ми и аз. Заради нас и те дойдоха на Изгрева. Георги, мъжът ми ни посрещна и така успяхме да дойдем за събора. В беседата си дори Учителят споменава за забраната. Но които успяха да дойдат присъствуваха. Иначе отвън имаше войници-кордон и не пущаха идващите за събора. Които бяхме отвътре си направихме събора мълчешката. Салон имаше тогава, но той още не беше довършен. Нямаше стъкла на прозорците. Долу, малката стаичка на Учителя беше построена. През 1925 г. Учителят държа беседата „Малкият стрък" на Мусала, където сега е хижата, на 13 юли 1925 г. Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал на всички да минат един по един под бастуна му.
към текста >>

68. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

очертава стройния си стан. За миг вятър отмахва мъглите и върхът отделя с нова снежна качулка. Кокетен е Априлий, знае, че иде вече пролет, но пак си купил нов снежен калпак. Дори нов кожух е облякъл той, стегнал е снагата си с него, макар и тъничък, но нов и твърде красив е той. Но мами се, ако иска да ни излъже с това, че е страшно. И през новия му кожух лъхти на здравец и нежна пролет.Задуха студен вятър. Нашето леко треперене се обърна в зъзнене. Дъждът се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде. Вятърът преби дъждовните капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали. Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем.Чудно! Какво ще ни мами и плаши Април. Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките. Те се показват за миг, като че ли се опират на снега: - Снежко бе, снежко, не ти ли стига цяла зима да валиш и трупаш преспи, ами и сега? Засрами се малко, не плаши тия люде. Искаш да ни закриеш от техните очи. Цяла зима ний се готвихме за този ден, блага вест на човеците да кажем, а ти ни затрупваш. Махни се, де!Чуваме как и той й отговаря: - Не бойте се, няма да ви затрупам, аз само ви галя, милички. Ето аз съм мекичък и пухкав; проврете главиците си бодро и смело, и не бойте се от мен. Върху бялото платно що ви постилам, поставете пък вие своето свилено везмо от зелена, морава и жълта
към текста >>

69. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

пише: „О маловере, защо мислиш за утрешния ден. Ти трябва да преминеш през тъмнината, за да влезеш във Виделината". И наистина на другия ден получава суми от три места, от свои длъжници и си урежда и той свои задължения висящи.Ще покопаете малко, за да излезе вода поне няколко капки. Влага трябва. Сегашният физически живот ни отдалечава от Бога. Трябва да имате толкова колкото ви е потребно. За дълъг път малко багаж носете, а за близкия пункт, път, можете да носите повече, гърба ти да е свободен. Аз искам от вас, от вашия килер да махнете всички стари скъсани вещи и къщи. Като погледнеш тях и си помислиш, че ще можеш някога да ги облечеш, ти вече привличаш нещастието и го очакваш. Махнете всички стари вехтории. И в духовния свят също изхвърлете всичко скъсано старо. Кураж да имате, както военния в своя револвер, като го похване или някой похване костурката си, окуражава се. Не бъдете като духовните хора, които показват пътя на хората, а сами нямат опитност, но трябва всяко нещо да бъде направено по любов. Всяка мисъл да бъде с любов. Всяко действие да бъде с любов, а всички дела без любов на света са загубени от земята, от света. Любов трябва. Бог е Любов и затова се казва: „Бог толкова възлюби света, че даде сина своего единороднаго". Значи Бог най-напред възлюби света. Първият метод е - да възлюбиш Бога. Какво можеш да направиш? В това трябва пребъдвание, в онова, което можеш да направиш най-първо трябва да знаете да служите на Бога и тогава ще знаете каква
към текста >>

70. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

на братските групи от страната. Тези разговори са протоколирани от Тереза Керемидчиева: 26 април 1927 год., вторник,5 ч. сутринта в „66".Учителят: Ще ви дам едно упражнение за 10 седмици, от здравословно гледище. Сутрин или вечер преди лягание, в краен случай на обед, два пъти в седмицата, понеделник и четвъртък, ще правите една измивка с топла вода, с натопен парцал, вълнен или ленен, на тялото си, съблечени до пъпа. Измивание с парцала ръцете, отвън навътре, гърдите, отзад гърба, до гдето може ръцете ви да достигнат. Само от пъпа нагоре. После със суха кърпа изтривание влагата. Измивание и изтривание отвън и отвътре: ръцете, гърдите, гърба, рамената, гръбнака. По възможност в тия 10 седмици рано да се излиза и се диша чистия въздух и бъдете в свръзка с живата природа. Един здрав човек да седи в къщи, той е затворник - дяволът го държи в къщи. Христос и той излизаше навън за молитва. Така са правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня атавистичен закон, който са практикували хората преди хиляди години, така ще се опресни човек. Силите се възвръщат. Екскурзиите навън тоже опресняват силите, а не че ги изтощават, както си мислят някои.После научете се през тия 10 седмици, да дишате сутрин не само с дробовете си, но и с костите си, така като че въздуха прониква и в мускули, и в кости.Бележки дръжте за състоянието, през което можете да минете. През тия 10 седмици, като залезе слънцето, никаква храна. Вечеря един чай, малко хляб, плодове.През 10-тях
към текста >>

71. Построяване на Салона на Изгрева

им позволиха да дойдат на Изгрева. Това беше през 1928 год. На следната 1929 год. за пръв път отидохме на езерата. Там прекарахме девет дни без палатки край огньовете. На езерата отидохме с влак до Дупница, после с кола, имаше такива за транспорт до Сепарево и оттам пеш нагоре. В.К.: Кой бе този, който откри 7-те Рилски езера и започнахте да ходите там? Е.А.: От 1922 год. до 1929 год. ходехме на Мусала и там прекарвахме пак така без палатки, без нищо. Само с една раница и дрехите на гърба, и при различни времена. И при дъжд и при буря, и при всяко време бяхме там..Но двама братя или трима, единият беше Симеон Симеонов, един адвокат от Стара Загора, не си спомням името му, бяха отишли на езерата през 1928 год. И тогава брат Симеонов казва на Учителя: „Учителю, ще Ви заведа на езерата, ще Ви харесат. И тогава Учителят се съгласи и отидохме на езерата. И така ни заведе всички през 1929 год. на 7-те Рилски езера. Заедно с построяването на салона 1927 год. се построи и горната стая на Учителя и Той окончателно остана да живее на Изгрева. Но за беседите си слизаше в салона на Оборище. През пролетта на 1928 год., когато салонът беше напълно готов, завършен, Учителят предложи беседите и лекциите да се държат на Изгрева и то не вечер както ставаше в града, а сутрин в 5 часа. На Изгрева имаше доста построени бараки по това време. Мнозина, които имаха възможност да си купят места взеха си и си построиха жилища. Построи се и малкият салон за столова, имахме братска кухня. Братството
към текста >>

72. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

колко тегличи са!” Взимаме думите му за истина и весело запяхме, зер, нозете ни си почиваха. В каручката се возехме само четирма души; покрай нас профучаха няколко автомобила с наши хора, а и пешеходци не малко минаха край нас.Дъждът ни заплиска още по шосето. Тънките ни рокли залепнаха по нас, чадъри и мушами нямахме никакви. ,Да става каквото ще, думаме си, не сме захар да се стопим; все Петровден е, нищо няма да ни стане.И наистина кратък бе този дъжд и бързо изсъхнаха дрехите по гърбовете ни, но колко силен, проливен бе!Мътилката се оттегли и от небето, като че и не била. Небето пак ни загледа с лазурно чисти очи, като че се извиняваше за неочакваната баня. Колко весело ни бе в каруцата! Чувствувахме се особено важни, така возени да оглеждаме околността и да й се радваме. Тая наша радост личеше у всички, защото по туй време страшна бе горещината в София. Сега, въздухът там е пещ, всяка шумчица по дърветата е изгоряла, а от цветята - нито следа. Каруцата ужасно ни друска, но това не ни пречи да бъдем безгрижно весели и щастливи. Да, доле сега са Сахарски горещини и въздухът е пламък. Даже и насам сушата е оставила страшните си следи. Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.От запад задуха студен вятър. Там - ад, а тука - истинска прохлада. Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е свежест и прохлада. След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста
към текста >>

73. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили
към текста >>

74. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили
към текста >>

75. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

слабо да опишеш великото и хвала да му въздадеш. Затова пиши с ръката си и въздишай с възвишен копнеж по Божията Милост.След закуска - нагоре. Най-напред върви Той и понявга се обръща да види да не е запрял някой... Минаваме брезичките, изворите. После - по широкото открито шосе. Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон. Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава. Само гърба й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи. Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а
към текста >>

76. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев. 1. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 30 януари 1928 година Боян Боев 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден
към текста >>

77. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни

да има сила. Вие седите сега и казвате: „Нищо не вършим“. Много на крива посока сте. Ние не работим с обикновените методи, а работим по други начини, не както светът работи. Трябва сдружаване за съвместна работа. Един плантатор посял голям бостан, но стотина маймуни се кооперирали, наредили се във верига и от маймуна на маймуна подавали плодовете. Така обрали целия бостан. После стигнали до една река, заловили се една за друга, направили мост и останалите маймуни минали по гърба им. Акордиране на човешката душа - т. 2 Глава: 47. Но ви избрах от
към текста >>

78. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места. Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава. Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се
към текста >>

79. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места. Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава. Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се
към текста >>

80. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места. Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава. Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се
към текста >>

81. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места. Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава. Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се
към текста >>

82. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно. Духът на вечното изпълва душата. Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места. Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава. Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се
към текста >>

83. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

нашия край от Ст. Загора, Карнобат и др. По това време ни даваха от полицията картончета, нещо като открит лист за София за събора. Но като слизаме от влака започват да ни преглеждат. Питат: „Имате ли картончета?" „Имаме." „Хайде назад." Който има картонче го връщат обратно, защото знаят, че идват за събора. А пък аз нали идвам от село, където бях останала с децата, там бях при майка си и баща си в с. Козаре, Карнобатско. Мъжът ми беше в София на работа в строителството. Аз съм се нагърбила с неща както е на село нося си кроено и други неща да тъчем. Реших, че ще ми потрябват както имаше на Изгрева едни Тилкови, които тъчеха платове. И така нося и други домашни работи, а те искат да ме връщат, а аз викам: „Ами, че ние тука живеем. Ето нося си работи домашни". Така те ме пуснаха. Взехме си един файтон с брат Желю Ганев, брат ми и аз. Заради нас и те дойдоха на Изгрева. Георги, мъжът ми ни посрещна и така успяхме да дойдем за събора. В беседата си дори Учителят споменава за забраната. Но които успяха да дойдат присъствуваха. Иначе отвън имаше войници-кордон и не пущаха идващите за събора. Които бяхме отвътре си направихме събора мълчешката. Салон имаше тогава, но той още не беше довършен. Нямаше стъкла на прозорците. Долу, малката стаичка на Учителя беше построена. През 1925 г. Учителят държа беседата „Малкият стрък" на Мусала, където сега е хижата, на 13 юли 1925 г. Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал на всички да минат един по един под бастуна му.
към текста >>

84. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

покатерва се към една равна бяла скала, простира ръце и подпира върху гърдите си тежък товар. Крепко снема кошница, висока тежка камара, покрита с бяла кърпа. Носи го, допрела яко товара о себе си, бавно тежко стъпя да не падне. Очакват я с притаен дъх. Правят й път да мине. Тържество пълни гърдите й. Колко радостна е тя! Какво доволство грее върху лицето й! Вчера тя цял ден, запретнала ръкави е точила сладки млинове. Колко? Два, та 4, та 6. Шест тави. В широка панерка ги донесе на гърба си Урс - Цеко поетът. Донесе ги на планината. Учителят каза така. Защо е месила, защо прави тя това? Защо е донесла даровете тука. Да няма рожден ден, или пък е спечелила нещо на лотария, или някакъв имен ден, някакъв юбилей?О, не, не! Тая малка певица могла само да пее и да работи. Само това могла. Искала да учи. Много искала да учи. Но как, кой, чрез кого?- Чрез самата себе си, й каза Учителя. - Ти можеш, започни!И спуснаха се да й помагат, само като разбраха, че тя желае. Колко късни вечери, колко ранни сутрини те бдяха край нея да я учат и просвещават. Години, години...Тъй помогнаха те; Той, на малкото пеещо момиче - чрез самата нея.Сега, тя се изкачи горе. Това, което постига гимназистът. Той получава зрелостно свидетелство и почва нов живот. Това стори тя чрез тях. Трудът и беше молитва, песен, мъка, смърт и възкресение.Затова тя днес прави Гощавка. Тъй поиска Той, Учителят. Ето, приближава до Него, тихо коленичи с тежкия си товар, открива кърпата и първо Нему поднася.- Учителю,
към текста >>

85. Учителя е на Витоша с учениците - 24 май 1929

че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка. Това е възможен процес. Могат да се развият духовни сили в човека. От тая екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много голяма полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряване. Тя действа благотворно. Тук можеш да докараш сто души неврастеници и ще се излекуват, ако ходят така един месец. За да се излекува един неврастеник, трябва да излиза сутрин рано, преди зазоряване, и да си обръща гърба на изток. А който е здрав и прави това, ще си кали нервната система. Ако вие обичате така, както прави Слънцето - без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега! Ние като не обичаме Бога, се мъчим. Речем ли да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни!... Сега казват, че Земята е „Долина на плача". Не, Земята е „Долина на плача" за глупавите, за грешните хора. Някой път ще ви говоря за това как човек може да развие дарбите, които са заложени в него. Тогава той ще бъде в пълния смисъл на думата свободен човек, доколкото Земята позволява това. На някои от вас предстои да работите в това направление в малък мащаб. Един ден ще направя първия опит, един малък опит, микроскопичен. Има един закон в Любовта: когато обичате някого и той почерпва от вас енергия, тя скоро се компенсира. Щом се изповядаш в Любовта, винаги я изгубваш. Стана дума за „деветте блаженства". Учителя каза: - Деветте блаженства са деветте метода, по които вярващият трябва да работи.
към текста >>

86. Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929

да се махнат тези облаци. Човек трябва да има сила! Вие седите сега и казвате: „Нищо не вършим". Много сте на крива посока! Ние не работим по обикновените начини. Ние работим по друг начин, не както светът работи. * Нужно е коопериране в работата! Някой плантатор посее голям бостан. Стотина маймуни се наредят, подават от маймуна на маймуна плодовете и съберат целия бостан. Като дойдат до някоя река, няколко маймуни се залавят една за друга, направят мост и останалите минават по гърбовете им. Екскурзия на 4 юни 1929 година Боян Боев - "Разговори на Ел
към текста >>

87. Учителя е на Витоша с учениците - 24 юни 1929

Витоша с учениците 24 май 1929 Тази екскурзия е описана в книгата на Боян Боев - "Разговори с Учителя" РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни Ученикът трябва да бъде образец на търпение, Който много говори за себе си, той губи. Един неврастеник, за да се излекува, трябва да излиза рано сутрин при зазоряване и да обръща гърба си на изток, това ще му подейства благотворно, а който е здрав и прави същото, ще си кали нервната система. Сегашният ви живот като хора е една малка част от великия ви живот, но в бъдеще ще дойдете като светии. Българският род трябва да се освободи от влиянието на Марс и Сатурн. Човек трябва да има вяра в организма си. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава. Господ знае от какво имаме нужда и преди да поискаме нещо, Господ горе дал, а ние трябва да отидем да си го вземем. Това е значението на молитвата. Вие се молите на Бога за нещо и отгоре Невидимия свят чува и дава. Любовта е голяма сила, тя казва: Аз познавам само тези, които ме възприемат. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. Ако искате да работите, Светлите Същества ще ви дават всички условия, средства и пр. Ще проучвате техните пътища и те ще ви ръководят. Молете се да дойдат повече работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Най-напред да работят върху готовите души и тогава и вие ще се въодушевите и ще бъдете като доброволци (ще се присъедините към тях). Божественото учение ще се наложи по много начини. Когато някой
към текста >>

88. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели. Постепенно се развиделява. Оглеждаме се един друг със смях; всички сме се облекли като за Северния полюс. Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун. Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на едногърби камили. Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория. Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата. На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви движения. Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени. Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната
към текста >>

89. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели. Постепенно се развиделява. Оглеждаме се един друг със смях; всички сме се облекли като за Северния полюс. Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун. Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на едногърби камили. Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория. Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата. На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви движения. Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени. Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната
към текста >>

90. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели. Постепенно се развиделява. Оглеждаме се един друг със смях; всички сме се облекли като за Северния полюс. Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун. Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на едногърби камили. Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория. Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата. На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви движения. Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени. Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната
към текста >>

91. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели. Постепенно се развиделява. Оглеждаме се един друг със смях; всички сме се облекли като за Северния полюс. Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун. Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на едногърби камили. Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория. Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата. На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви движения. Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени. Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната
към текста >>

92. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели. Постепенно се развиделява. Оглеждаме се един друг със смях; всички сме се облекли като за Северния полюс. Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун. Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на едногърби камили. Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория. Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата. На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви движения. Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени. Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната
към текста >>

93. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи]. Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи. Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека. Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша! Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша!Скъп роден краю! Като гледам твоята разнообразна хубост, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти. Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители. Но я да видят тия „някои незначителни
към текста >>

94. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

момата,Да не ти запаля брадата.” *Запаленият оратник в своето въртение издава фучение - виу, виу, виу и около главата на „гърмодържеца” се вие грамаден огнен кръг, като Сатурновия пръстен**.Изминавам дванадесетте воденици. Сядам към края да си почина. Колелетата тракат. От вратите наднича набрашновен селянин с овча капа и ме поздравява. Настигат ме другари и бързо отминават. Застоявам се да гледам. Подпирам се на бастуна си, като закована. Стара планина тъмна, със сребърни линии по гърба, прилича на огромно животно. София обвита в мъгла, още спи. Минавам моста към монастиря. Отдоле водата бучи и на бяла пяна се бие от камънака.По голямото шосе рой скиори. Лесът сякаш се събужда. Леските са подули клончета... Земята още е покрита с дълбок сняг. Настигам стар брат, който охка от умора. Грабвам дебелия му балтон и той развеселен закрачва по-бодро. Пътят се разкалял, че глибаме из бърлоги. Слънцето продължава да разтапя нови снегове, които покриват пътя с блато. Топло. Излишни са палта и фланели, и калпаци. Ще ти се да литнеш. Из под коренищата на габера млад здравец, току що надникнал.У „нас” вече дими. Едвам се измъквам от потъналата в дълбоки валога [преспи]. Затъвам до кръста - мек, рохкав сняг. Ето ме горе. Едвам се измъквам. По храстите съхнещи дрехи. Около Учителя като бисерен гердан братя и сестри. Бяло, всичко бяло! И земя, и небе, и люде, всичко, сякаш се разтапя в сребро. Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон. Това
към текста >>

95. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

облаците? Къде отиде оловния чумбер от небето? Пролетна омая: напъпили дървета, отпуснати върбови пъпки. Тук-таме, по някоя ранобудна череша и вишня размятали от градините бели пошове. Духай ветре, духай! Ти комай ще издухаш и голямата кашлица от гърдите ми. Зная, че на Витошките драки ще я закача и без нея ще се върна.Отминавам и селото. Нигде куче - нито човек. До един стобор привързано магаренце. Колко е красивичко, макар и зарунтавяло от старата свличаща се козина. Потупвам го по гърба, челото, ушите, па нему давам белия резен хляб, приготвен за зло куче.Моите спътници поемат по шосето, пък аз сама по урвата. Веднага ме лъхва познатия мирис на млада трева, на гнила горска шума, из която скоро ще се покаже пролетен цветец. Из гората поръсени отскубнати коренчета здравец... Събирам ги грижливо и с помощта на моя бастун ги посаждам отново. Дано се прихванат. Намерих и цъфнали теменужки. О, там в града отдавна красиви девойчета ги продават на табла по булевардите, но тук, тя ми е по-мила, защото е жива и е у дома си. Малки бяло-сиви птички прекосяват шумака, издават къси напеви. Катеря се по скалите като по стълба. Вятърът продължава да духа, но кой го пита? -Но, ветре, викам му аз, не ме ли познаваш? Не знаеш ли, че аз от теб се не боя, пък и стари приятели сме с теб. Или искаш по-бърже към върха да ме изведеш! О, дано да е така. Душата ми отдавна е там, но нозете ми бавно се изкачват нагоре. На шосето съм вече и аз - цяло подгизнало в дълбоки калове. Горките минзухари,
към текста >>

96. Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме! 1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ 1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени
към текста >>

97. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

98. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

99. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

100. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

101. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

102. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

103. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

104. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

105. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

106. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

107. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

108. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август

- 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е
към текста >>

109. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бога може да каже: „Знание нямам". Друг може да каже: „Мина ми време". Все ще помисли нещо. Защо този философ трябваше да помисли, че дълго ще седи Господ при него и че ще му изсъхне мастилото?Действително има една голяма мъчнотия - да се справи човек с физическите условия на живота. Каквото и да се каже, и Духовният свят, и духовните идеи, и те си имат своите мъчнотии. Представете си, че носите няколкостотин Библии на гърба си, няколкостотин килограма тежи. Макар и да са свещенни, те ще произведат известен ефект, ще ви дотегнат. На вас са дотегнали свещенните идеи. Дотягат, понеже да носиш Библията на гърба си е едно нещо, а да я носиш вътре е друго нещо. То е една сила вътре. Свещенните идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа, като едно сила вътре.Ще дам друг пример: Един от европейските крале имал 12 Апостола, направени от злато. Те всеки ден излизали на обяд и се покланяли в двореца. Като станал крал, той ги пратил и всички го попитали какво стана с тях? Той казал:„Пратих ги да проповядват!" Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа. Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли.Бог е Любов и само Божията Любов носи живот! /три пъти/ Бог е Мъдрост и само Божията Мъдрост носи знание! /три пъти/ Бог е Истина и само Божията Истина носи Свобода! /три пъти/ Изгревът - Том 14 Глава: БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год. Протокол
към текста >>

110. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год. - "Вътрешно единство" 2. Списък на ръководители от София и провинцията Протокол от Тереза Керемидчиева 2. Вътрешно единство Беседа говорена от Учителя на 29 август 1930 год. 4 ч. 30 м. с., Изгрева. Тайна молитва.Прочете се първо послание Петрово гл. 2:2-10. Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание. Законът е: Не ползува онова, което е в хамбаря, но онова, което е в стомаха. Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш. Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат в едно. Онова, което майката и детето желаят то става, а онова което майката не желае, а детето желае то не става. Този закон е верен и в други области. Слънцето грее, вали, има добри условия, но ако човек не оре, не сее и казва: „Няма защо да работи човек. Тази година ще си почивам!" Тогаз нищо не става. А някой път имаш желание, но няма валежи, няма хубаво време. Когато в нас има желание, но условия няма, също нищо не става. Когато желания няма, а условия има, пак нищо не става. Така че всичко става когато има и желание и условия. Аз изразявам така това: Онова, което Бог желае и ние желаем, то става. Всичката погрешка е, че не спазвате това правило. Което Бог желае, вие не го желаете, но нито глас, ни слушание. Което Бог не желае, вие го желаете. Това е истинската философия на живота. По този закон са
към текста >>

111. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат. Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали. Много пъти раницата, която сте взели е тежка. Приятелят ти взема раницата на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата.И така 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. 10 мин. не по часовник, но според разположението ви, докато желанието ви е будно, то е един вътрешен часовник. По Дух ще работиш, а не по часовника на буквата. Докато имаш желание, докато имаш разположение, това са 10-тях минути. Щом почнеш да имаш неразположение, то работата се прекъсва, не върви вече. Можеш да кажеш: „Какво се постига с моето размишление? Царството Божие дойде ли на земята?" - Дойде понеже тази идея не е създадена у тебе. Бог я е създал. Някой път вашето желание може да съвпадне с Неговото. Царството Божие може да дойде и без нашето желание. Ние искаме да дойде, молим се за Него, но и като не желаем то пак ще дойде. Но като се молим за Царството Божие искам да станете съучастници, да използувате Царството Божие.Царството Божие ще завлада лошите хора по един начин, а добрите хора по друг начин. Та казвам: Сега ще считате за привилегия това. Ще знаете, че
към текста >>

112. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден

залива със светлина. Птички: косове и славеи се надпяват из гората. Тя е пуснала вече копринени листи и се радва на новата си премяна. Днес пътуваме към 300 души, измежду които най-малко 20 деца.Не, няма облаци, нито дъжд. Небето е ясно. Нито следа от застрашаваща буря. Като че Витоша идва към нас, а не ний към нея. От дясно димят комините на Драгалевци, от ляво - на Симеоново. Каква дълга и красива върволица от хора! Като че ли цяло село бяга, бяга нанякъде със скромен товар на гърба си. Отиват на гости за честито на празника. Тук гората едвам сега развива листе, сякаш боязливо... Но пролетните цветя са си дали среща и се надпреварват да се хвалят със своите нови дрехи. Ще ти се да седнеш до тях и никога да ги не оставяш. Ще ти се да разгърнеш ръце на високо и на широко, да допреш сърцето си до сърцето на природата и да дишаш, да дишаш...Горе съм на високо. Гледам как се точи дългата пъстра верига от пътници, като жив наниз на планината. Дочаквам ги. Ето Учителя. Как леко стъпва! Той никога не пухти и пъшка като нас от умора - всякога изправен и бодър, като че нищо му няма. Вървим из шумака, а над нас слънцето напича. Бавно се точим по стръмнината. Тук таме почиваме и пием някоя глътка топла водица от термосите си. Ето пристигаме. Също като у дома си. Оставяме с доверие дрехи и раници по камънаците и се разхождаме из благоуханните хълмове и усои...Днес цял оркестър от цигулки, мандолини и китари. Почват - най-напред боязливо, после по-живо, по-уверено, почва
към текста >>

113. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Ел Шедар] Слънцето е изгряло. Небето е ведро; по него се реят къдрави облачета, бързо движущи се, гонени от вятъра. Градът още спи. Само метачите усърдно вършат своята работа и малките рошави слугинчета.Часовникът на военното училище бие 7. Тъй страхотно съм закъсняла, но въпреки това, на Витоша! Зная, че ще ме напече слънце и много ще се изморя, но, след това пък, е дваж по приятна и здравословна почивката. Не вървя, но хвърча! Почти не усещам, че нося пълна раница на гърба си.Колко хубаво се вижда всичко! Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни. Ливадите гъсти, буйни и бели от роса. Крайпътните дървета се разшумили и листенцата, повявани от вятъра, нещо тихо си шушнат и доверяват. По телеграфните жици се нанизали безчислени лястовички - в надпревара цвъртят, сякаш обсъждат важно решение. Застоявам се да ги погледам. Ето още прииждат; кацат по телта и удължават живото, чуруликащо въже. Какво ли са се развикали? Дали е някой научен спор, или сватбено споразумение, или важно откритие на рояци мухи... Отминавам ги, нека си цвъркат. Сега пък се заглеждам в живото бистро поточе, пеещо по продължение на шосето. Колко е чисто! Колко е хубаво! Къщурките отстрани, потънали в зеленина. Цветовете от дървесата вече са паднали и на тяхно място зрели череши, бели и червени, закачливо се подават. Ето и сливи, зарзали, дори и пъстри зарзалки се перят между клоните и се радват на хубостта си. Акациите, отрупани с нежни
към текста >>

114. Снимка на Учителя при извора „Махабур' с група от Братството, 14 август

8.... 9. Елена Хаджи Григорова. 10.... 11.... Втори ред: 12. Между Иван Кисьов и Тодор Абаджиев, зад тях, е Михаил Иванов. 13. Между Васил Константинов и Никола Нанков е Георги Радев. 14. До Учителя вляво на същия ред е Димитър Сотиров. 15. Между двамата е Георги Константинов в бяло. 16. До него е Георги Тахчиев от Ямбол. 17. До него е Михаил Стоицев. 18. До него е Ганка Парлапанова. 19. Мария Златева. 20. Най-отдясно, препасана с колан, е Олга Славчева. 21. Над нея, дребният и гърбавият е Петко Русев. 22. Горе, разкрачен, с елече, е Пеню Ганев. Снимка № 40: С Учителя при извора Махабур, 14.VIII.1931 г. Подреждането на лицата е същото, както в снимка N° 39, като над Учителя е главата на
към текста >>

115. Учителя заминава за Рила - езерата. Започва лятната духовна школа - 1932 г., 14 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

116. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

117. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

118. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

119. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

120. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

Рила (Езерата) лятна духовна школа 19 юли Този рилски ден е описан от Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова в: 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 19 юли: 19.VII.1932год. Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно." След 15 - 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол. 2. Записки на Елена Хаджи Григорова върху изнесената от Учителя на този ден беседа "Силното и слабото" Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката,
към текста >>

121. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

122. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

123. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

124. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

уповай на безсилието. Търси общението на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На гнило дърво не се качвай. Търси нива, която е орана, градина, която е копана и лозе, което е брано. На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Три неща помни и никога не ги забравяй. Туй, което не се забравя, то е вярното. Това, което се забравя, то е преходното. Гладът без хляба се помни, с хляба се забравя. Когато бягаш, носи страха на гърба си. Когато се спираш, носи Любовта в сърцето си. Храни обезсърчения. Подигай падналия. Обичай житните зърна и всякога ще бъдеш доволен. Три неща в живота не избягвай: вода, която тече; вятър, който вее; и светлина, която грее. Днес ще се чете Евангелието на Йоана. Всеки ще си избере по един стих. Днес взехте това, което вчера не взехте. Изгревът - Том 17 Глава: 7. Из беседа от Учителя на 26 .VII.1932 г., 5 ч сутринта Записала Елена Хаджи Григорова 10. Беседа от Учителя на 26.VII.1932 г. 26. VII. 1932 г. Изгрев, 5 ч сутринта 13 ст. III посл. Йоана, 1-ва глава: „Възлюблени, не подражавайте злото, а доброто; който работи, от Бога е." Размишление. Три неща дръж постоянно в живота си: Мир, който почива в сърцето, Светлина, която обитава в ума и Радост, която работи в душата. Когато изгубиш смисъла в живота, търси това, което свети, търси това, което гори; търси това, което не се спира. Ставай рано, когато сиромашията хлопа. Лягай рано, когато богатството тръгва. Яж, когато пресищането си
към текста >>

125. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

126. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

127. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

128. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

129. Снимки на Паневритмия с Учителя на третото езеро „Балдер-Дару', Рила - 1932 год.

Екимова.Снимка 55. Пеню Ганев свири на ПаневритмияСнимка 56. Пеню Ганев с музикантите разговарят с Учителя след Паневритмия. Разговор след Паневритмия на третото езеро. 1. Пеню Ганев; 2. Кирил Икономов. 3. Катя Грива - с плитката; 4. Цанка Екимова; 5. Галилей Величков; 6. Учителят; 7. Таня Камбурова - дъщеря на Марин Камбуров и съпруга на Кирил Икономов.Снимка 57. След Паневритмия, разговор с музикантите. Разговор след Паневритмия на третото езеро. 1...; 2. Таня Камбурова-Икономова - гърбом; 3. Учителят; 4. Галилей Величков - гърбом, със светлото яке; 5. Катя Грива - с бялата шапка; 6. Кирил Икономов; 7. Част от главата на Пеню Ганев; 8. Цанка Екимова с лице към фотообектива; 9. Петър Манев; 10...; 11. Симеон Симеонов.Снимка 58. Пеню Ганев с музикантите в разговор с Учителя след Паневритмия. Разговор с Учителя след Паневритмия с музикантите. 1. Симеон Симеонов; 2. Галилей Величков; 3. Учителят; 4. Филип Стоицев - гърбом, с презрамките; 5. Главата с плитката е на Катя Грива; 6...; 7. Димитър Грива; 8. Кирил Икономов; 9. Пеню Ганев;
към текста >>

130. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

131. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

ний вадим едно заключение: когато човек се вкисва и безпричинно почва да се смущава, в него е започнал смесеният процес на ферментиране. Следователно тайната на живота седи в това, да се спре процесът на ферментиране. Такъв процес може да спре само една сила. В света има само една сила, която може да го спре - това е Истината. Следователно това, което спира процеса, процеса на ферментиране в тебе, това е Истината, а това, което не спира този процес, не е никаква истина. Пет минути гърбовете на слънце. Лагера - 2250 м височина Махабур - 2350 м височина Дамга - 2600 м височина Еленин връх - 2700 м височина. [1] когато - остар. идиал. докато. (Бел. М.И,) Изгревът - Том 17 Глава: 15. Из беседа от Учителя на 2 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но
към текста >>

132. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

играчка, да те духа вятърът, където иска. Да окъпете сиромашията. Досега нито един не се е явил да умие сиромашията. Тя е като луд кон, бяга навсякъде. Най-ценните работи са скрити там. Знанието е един плод, който не трябва да се изяде. Една задача ви давам: да окъпете сиромашията. Грешната душа, това е сиромашията. Напишете следни[те]... Търси всякога извора на живота, светлината, въздуха и водата. Да разрешите задачата със сиромашията е толкова трудно, колкото да дигнеш земята на гърба си. Тогаз дигни едно зрънце. Ако не можете да дигнете земята на гърба си, показва, че сте слаби; същото е и със сиромашията. Всякой има по едно парченце от сиромашията, която носи със себе си. Сиромашията разваля приятелството, съгласието и пр. Дето влезе, прах дига... Болести от сиромашията идват. Тя прави на хората и най-голямото добро, и най-голямото зло. Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в затвора, или със счупен крак, пукната глава... 59 гл. Исайя. Царството Божие - когато се справите със сиромашията. Тя е най-лошата. Ако сиромашията те съблазнява, разреши тази задача. По-добре житото да не е в хамбаря, а да хвърлиш житото на нивата. Да знаеш да отваряш сърцето си, то е едно изкуство. Всяко страдание е, че сиромахът те е налагал, ти оживяваш и плащаш.[1] Във всякой даден случай да знае човек как да постъпва, да възпитава себе си. Това е най-важното. [1] Преди това изречение Учителят разказва анекдот
към текста >>

133. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

134. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

135. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

136. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

137. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

на дървото на живота слизат, зимата идва. Когато се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа, топлината се показва. Когато простият цари, прах се дига. Когато умният цари, мирът възлиза. Там, дето мравята се дави, човекът се забавлява. А дето мравята се забавлява, човекът спи. Глупавият слуша с едното си ухо, а умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият се прегърбва, а умореният [си] почива. Домът е за детето, нивата - за младия, перото - за стария, а леглото - за уморения. Ако си в дома, млад си; ако си на нивата, момък си; ако държиш перото, стар си; ако си на леглото, уморен си от живота вече. Не разваляй това, което природата е наредила! Не й давай съвет какво да прави! С нея на състезание не ходи и насила нищо от нея не вземай! Вземай, когато добрият ти дава и давай, когато умният от тебе иска! Дом без врата и училище без прозорец подобни са. В какво седи подобието? В къща без врата никой не може да влезе и в училище без прозорец нищо не може да се научи. Изгревът - Том 17 Глава: 20. Из беседата от Учителя на 9.VIII.1932 г. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе
към текста >>

138. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

139. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

че за пръв път идете тук! Когато седнете да размишлявате, оставете света! При съзерцането ще гледате за 1-2 минути да се освободите от ненужните мисли, да си починете малко и да олекне на душата, като на някое новородено дете. Добрата молитва Прочете се 10. глава от Посланието към Римляните. Има много работи, от които човек трябва да знае да се освободи. Онзи, който прави добро, той продава вещите на небето. Човек е роден за всичко онова, което е добро. Ще го носи на гърба си и ще го продава. Викай и продавай всичко! Ние казваме, че човек трябва да се срамува. Но има неща, дето човек не трябва да се срамува никак. Срамът в света е една голяма преграда за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв срам. Хубаво е да имаш срам. То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам. Срамежливият човек, за да се освободи от срама, трябва да бъде крайно благочестив. Иначе ще си създадеш голямо нещастие и ще станеш безочлив. Защото и крадецът може да стане без срам. Ние още сме под влиянието на личния характер, на общественото мнение. Казваме: какво ще кажат хората, как ще ни видят, как сме облечени? Хората за Господа много малко мислят. А за себе си много мислим ние. Досега хиляди години ние сме мислили само за хората и за себе си, а пък за Бога едвам сега започваме. Ако имаш лоши мисли, не си ли говедарин. Онези лоши мисли, не ги ли пасеш целия ден? Сега вие сте в една школа, но аз ви държа в една школа, подобна на
към текста >>

140. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

141. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

142. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

143. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

144. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

145. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

146. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
към текста >>

147. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

всички братя и сестри по един декар земя, а не по 100, 200, 300 метра. Да се закупят всички места на Изгрева до ж. п. линията и да се разпределят на парцели от по 1 декар и да се раздадат. Лулчев се заема с тази задача, но не успява да я изпълни, понеже напусна този свят.† През 1943 г. Любен Барбов, наш съсед, намира отнякъде десетина гилзи, неизгърмени, запалва огън и ги слага в него и те изпукаха. Ние, малчуганите, гледахме какво става. Барбов взе няколко горещи гилзи и ги пъхна в гърба ми и ме изгори. Това беше при къщата на Цонзоров до нас. Баща ми взе да ме лекува и отиде вечерта при брат Лулчев и му казва. Той се обажда в участъка и на другия ден викат Барбов и го стягат и той повече не ни правеше пакости, На езерата обикновено с първата група на Рила отива и Лулчев с „Упанишадите” за подготовка на лагера. Разбира се, че той е причинявал много неприятности в работата на Учителя. Веднъж Той казал: „Това змийско гнездо ще се разтури.” „Упанишадата” просъществува до 1944 г.‡ Важни са вътрешните отклонения, които стават в съзнанието на душите. За да служи човек на Бога, трябва да Го люби и да изпълнява Волята Му. Независимо от някои негативни качества, Любомир Лулчев беше дясната ръка на Учителя за връзката на братството със света. Той беше носител на идеите на Учителя в двореца и управлението. Там той смело е изнасял становището на братството по всички сериозни въпроси, което е харесвало на цар Борис, заобиколен само от ласкатели. През 1935 г. и 1936 г. е имало много
към текста >>

148. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.

Запяваме и ние. Лицата на всички сияят, като че ли слезли от небесна къпалня.Пищялките ни викат за чай. Огньовете ни зоват към приятна грейка. Чашките ни са пълни с вряла вода, в която спускаме чайната лъжичка, после захар и дебело резенче лимон. Колко е хубаво! Горе на скалите група младежи пеят с пълна пара „Един си ти, мой Мусала!”. Не се стърпяваме и ний запяваме с тях. Песента ни се слива в един общ, жизнерадостен такт.Слънцето прижуря. Върху посланите си палта лежиме и нагряваме гърба си на лъчите му. Колко сме почивали тъй, не зная, но дава се знак за обяд. Образувахме грамаден кръг от раници. Чу се нова музика -концерта на храненето. Неподражаемо хубава е този род музика, особено на планината, след приятна почивка от дълъг път.Оставяме „слабосилните” да пазят багажите ни, и пак по трима, полазихме нагоре. Образувахме две редици - братска и сестринска, разделени на голямо разстояние. Пътуваме направо, никакви прегради не бива да изкривяват движението ни. Дори през храст, мочури и скали - направо. Колко е хубаво! Колко радост и смелост породи това у нас! Трябваше триъгълникът да си остане ненарушен - строг, равностранен триъгълник. Някъде газиме вода, някъде нахълтваме в гъсти лещаци, някъде стъпваме по безредно разхвърляни скали. Всеки 5 минути правехме смяна. Водач-връх идваше към левия ъгъл, този минаваше към десния, а десният ставаше връх-водач. Така безспирно към върха. Тишина. Срещат ни овчари с големи стада и учудено ни гледат, заедно с рунтавите си псета,
към текста >>

149. Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'

други страни. През 1940 г. вече военна година, бушуваше Втората световна война, общ бивак на езерата не е имало, но Учителят с малка група приятели е прекарал там шест дена - от 14 до 19 август. Изгревът - Том 15 Глава: 75. ЯВОРОВО ПРИСОЕ Спомен на Драган Петков 27. ЛАГЕРЪТ ПРИ „ЯВОРОВИТЕ ПРИСОИ“ НА ВИТОША ПРОТОКОЛ През време на Школата на Учителя, две години братството е лагерувало на Витоша, на „Яворови присои“. Това са годините 1933 и 1934 г. На някои от старите снимки на гърба бе отбелязан август 1934 г. и то на една групова снимка където Учителят е седнал с прекръстосани крака, облегнал се на един голям бор и около него група приятели. От спомените на съвременниците на Учителя могат да се намерят много малко данни за това лагеруване. При моите издирвания, единствено останалия жив от това поколение Драган Петков можеше да покаже мястото на лагеруване в „Яворови присои“. И така на 27.IX.1990 г., ден четвъртък, в 9 ч. сутринта група в състав от Драган Петков, Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев се изкачиха с автобуса от Хладилника до хижа „Алеко“. По пътя следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за упътване за следващите поколения. 1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна. 2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в
към текста >>

150. Разговор с Учителя, записан от Димитър Звездински

и хляб, всичко носи. Земята е една къща, небето е прозорец. Когато вътре в човека е светлината, всичко има. Когато вътре в човека не е светлината, нищо няма. Всички хора разсъждават по старому. Ти казваш, че някой те ограбил, че ти е взел 1000 лв. Никакво ограбване не е това. Ограбването седи в една много малка погрешка. Погрешката седи в това, че като дошел при тебе, не е взел повече. Ти разглеждаш нещата от едно становище, от което не се разследват. Представете си, че са турили на гърба ти 50 кг злато и те пущат във водата. Ако аз взема 1/2 тежест от гърба ти, 1/2 от тези пари, ти пак ще се удавиш. Аз съм виновен, че не съм взел всичките пари, че да не се удавиш. Ако взема всичко, ти се спасяваш, благодетел съм. Като те окраде някой, да дойде в тебе една нова идея и да кажеш: „Благодаря Ти, Боже, че той ме освободи от всичкия товар." Като се давиш, ще благодариш. Духовното не може да се краде, а само материалното. Представете си сега, че пред вас има 1000 свещи, една от друга по-силни. Някой дойде и изгаси първата, но следующите са по-силни. Дойде друг и изгаси втората и т. н. Последната свещ никой не може да изгаси. Остава последната, която никоя сила не е в състояние да изгаси. Законът на вярата е: да вярваш, че ти можеш да се изненадаш, обаче Бог, Който е в тебе, не може да се изненада и не може да осиромашее. Ти можеш да осиромашееш, но че Бог може да осиромашее, това е лъжа. Ти казваш: „Аз осиромашах." Че как си осиромашал? Животът е в тебе. Ум имаш, сърце имаш,
към текста >>

151. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

и след това на цяло стъпало. Учителя заедно с брат Гавраил Величков и Асен Арнаудов измерват с метроном темпата на всички упражнения и ги написват в издадената през 1938 г. голяма Паневритмия. Например упражнение 21 - „Радостта на земята", има темпо Allegretto М.М = 68. При играене на Паневритмията Учителя при никое упражнение не опъваше ръцете си назад. Защо? Учителя ни обяснява в Словото си, че всичко, което е пред тялото ни, е положително - на Бялата ложа, а всичко, което е зад гърбът ни е отрицателно - на Черната ложа. Затова той не пускаше ръцете си назад, за да не дава сили на тъмната лъжа и да не прави връзка с нея, макар че Той я командва. Например при упражнението „Аоум", Той подигаше дясната си ръка напред, нагоре естествено, под ъгъл 45°, а лявата е отпусната надолу до тялото и обратно с другата ръка. Това го прави този Велик Дух, а какво остава за нас. Когато играем свещеното упражнение „Аоум", нашите умници пишат, че дясната ръка трябва да се насочва напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата назад и надолу под ъгъл 45°, от която щяло да изтекат всички нечистотии от нашия организъм в земята. Така играещият прилича на летящ самолет, което е много красиво. Какво значи това движение? С дясната ръка ние се свързваме с Източника на Живота и цялото небе, а с лявата, насочена под ъгъл 45° назад и надолу, се свързваме с центъра на Земята, с ада. На дълбочина 2 000 км. от повърхността на Земята има две малки кълба (земи), които представляват центърът на Земята, където
към текста >>

152. Учителя започва песента 'Студът всичко дава'

омразата, тъмнината, егоизма, ограничението, то чрез външния студ – неблагоприятните условия, противоречията, мъчнотиите, борбите, страданията – човек идва до вътрешно просветление, издига се в един по-висок свят, символизиращ се с настъпването на пролетта. Учителя дава песента в лекцията "Обичайте положителното",5 януари 1934 г., Младежки Окултен Клас: Сега да ви дам една песен. Студът събира хората на едно място. Хората някъде може да са се събрали. Студът ги е събрал. Турете си гърбовете. Кой тон ще вземете? Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава. „Студът всичко дава." Имате основен тон. Как ще започнете със студа? Няма веднага да го вземете. Я изпейте „Студен си и всичко даваш". Топъл си, но всички бягат от тебе. Нали всички бягат от студа. Все таки студа ще го барнеш. Огъня може ли да го вземеш. Значи снегът е по-достъпен от огъня. Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш. След време тя се стопява. Не външната обвивка. Туй, което поетът пожелава, то става. Няма нещо, което да не става. Как дойде песента „Студът всичко дава"? (Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде. Вие правите студа. Високо или ниско трябва да започнем. Учителя пее: „Студът всичко сгрява."
към текста >>

153. Разговор с Учителя пред салона на Изгрева, записан от Елена Хаджи Григорова. 18 май

Ти си здрав. Вярвай в Бога." Мислено го превържи, мислено си представи, че оздравява и си ходи и скача здрав. Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над теб и те обича. Вярвай в Него." И ще си представиш как го освобождават и вече си ходи свободен. На стражаря ще кажеш мислено: „Бъди внимателен и снизходителен към този затворник." На съдиите кажи мислено да го освободят по-скоро. В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр. Като държиш в ума си хора с дефекти, то ще дойдат върху тебе тези нещастия. Това не се отнася само за болни и затворници, но за всички хора, които срещаIII. Човека, когото срещнеш, в каквато нужда и да се намира, ти ще се помолиш на Бога да му помогне в тази нужда и ще си представиш живо, че това става и ще вярваш в това. Същевременно ще кажеш на човека мислено, че ще се уреди неговият въпрос. Подобно ще правиш и когато срещнеш някой отчаян, обезверен и пр. Значи, трябва да вземеш пълно участие в живота на всички, които са около тебе. Какво значи смърт? Когато умът ти, сърцето ти и волята ти престанат да работят. В думата „милосърдие"ударението пада върху буквата „л". Буквите „м"и „и" се състоят от две „л", скачени по разни начини. Буквата „л" иде от египетската буква, която означава човек. И така вътрешно ще утешаваш, ще помагаш и задоволяваш истинските нужди на всички, които среща. Когато заспиваш, ще пазиш следните правила: 1. Ще се освободиш от всички тревоги и
към текста >>

154. Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София

водата, гълтат разни жертви и като им попадне в устата една от тези малки жабички, казват: „Много малка си ти, но хайде, и тебе ще погълна.“ Като го глътне, крокодилът казва: „Като тебе такива със стотици съм гълтал.“ И като влезе в устата му, жабчето напъне крачето си и цяло влезе в корема на крокодила. Тук то започва малко по малко да чопли в корема на крокодила, докато си пробие дупка да излезе. Крокодилът започва да се мята от една на друга страна, докато най-после се обърне на гърба си, коремът му се напълни с вода и той свършва. Какво придоби от това малко жабче? Защо му трябваше то? Също така и хората имат такива неестествени желания в своя живот. Поревне се някому да стане богат човек. Богатството за някои хора е голямо благословение, но за някои хора то е също такова малко жабче, което прояжда корема на човека и го изпраща на онзи свят. Здравето е едно благословение за онзи, който разбира. Но за онзи, който не разбира, то е една такава костена жаба. Кои хора вършат престъпления в света: болните или здравите? Кой болен досега е убил един човек? Обаче здравият ще вземе един нож, този ще мушне, онзи ще мушне. И затова, когато хората казват, че трябва да бъдем здрави, аз добавям: „Здрави, но разумни!“ Но и болният, който не разбира своята болест, също така ще дойде до отчаяние. Някой път и болните се опитват да се самоубият, но те не разбират, че болестите, страданията, които имат, са най-малкото зло за тях. Те мислят, че като се убият, ще се избавят от
към текста >>

155. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Любовта казва, а когато казва първата дума... Не може да мислиш ясно, ако нямаш светлина. Когато имаш светлина, нещата са ясни. Ако си в положението на този, който говори, ти ще го разбереш и обратно. Сегашният живот се обяснява много криво, затова има противоречия. Болен на хоро не ходи, умрелият не говори, фалиралият търговец милостиня не прави. Целият свят сега представя едно занятие за напредналите, а за вас е неразбория, защото не разбирате. Вие сте една жива книга, написано е на гърба ви и хората ги четат отзаде ви, като ви кажат: „Отде носите тези скъпоценни неща?", а вие казвате: „Какви скъпоценни неща?", защото вие не можете да четете. И при всичкото богатство, което носите, вие скърбите и сте нещастни. Може да се сърдиш само на този, който те обича, а който не те обича, не може да се сърдиш.. Изгревът - Том 17 27. Беседа от Учителя на 9.VIII.1935 г., петък, 5 ч сутринта Спомен на Елена Хаджи Григорова 30. Писмо от лагера - Рила 9. VIII. 1935г., Рила, при седмострунната арфа. Елбур, лагера на учениците на Бялото Братство Ето, от няколко дена насам жителка съм на свещената планина Рила, заедно с великия Учител и Неговите ученици. Хубаво е човек да се откъсне, макар и за малко време, от шумния град и да дойде да си отдъхне в разтворените обятия на планината, при нейните върхове и кристални езера, при чист и здравен въздух, за добиване на нови сили, добро здраве и духовен подем. Посетих всички места, които ми напомниха нашите сърдечни срещи в миналото. Мили
към текста >>

156. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плаща с лихвите. Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и крак - частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила!" На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с
към текста >>

157. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плаща с лихвите. Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и крак - частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила!" На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с
към текста >>

158. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плаща с лихвите. Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и крак - частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила!" На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с
към текста >>

159. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

го събудя, не бива. Ами ако се отпусне от шията ми и се плъзне да падне, нали ще си счупи гръбнака. Едничкото средство е да вървя наведена, за да предотвратя всяко падане. А пътят стръмен, каменист - неравен. Учителят мина край мен. Как ме погледна Той! О, мили Учителю, жива в огън ще влезна за тебе, стига да видя отново твоята усмивка! И Той ми се усмихна, както що би се усмихнал Христос, отивайки на Голгота.На „Вада” почивка до огъня и обилна гореща вода за чай. Пак мъжкото отроче на гърба ми. Възкачване нагоре, нагоре. Може би сме близо вече към първото езеро. Но ето, един от придружаващите Учителя ме пресрещна и взе детето на своите яки рамене...Радостта ни стана безкрайна, когато на другия ден, яхнала кон, с полуотворени очи, пристигна на Елбур оживялата майка, закрепила пред себе си тригодишния Косю. Тя седна върху тревата и жадно прегърна и двете си деца.Палатките опънати вече - също бели птици, накацали по скали и клекове. „Елбур” ни среща с усмивка, но предупредително сочи към стълпените облаци. Запалиха голям куп дърва върху нашето огнище. Но изведнъж плисна проливен дъжд и ни разпъди къде ни очи видят.Walter Urb надникна от своята палатка и ни покани нас още трима. Зачакахме нощта. Небето гърмя, трещя, ляха се светкавици, молния падна някъде. Пороен дъжд шиба върху новата палатка, огнени змии преминават по небето и осветяват палатката за миг. Буен вятър сякаш искаше да премести някъде палатката на естонеца и хлад, пронизващ студ мина по нас.Сред нощ бурята спря.
към текста >>

160. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора дъбова. Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил. От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума. Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с
към текста >>

161. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора дъбова. Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил. От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума. Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с
към текста >>

162. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора дъбова. Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил. От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума. Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с
към текста >>

163. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора дъбова. Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил. От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума. Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с
към текста >>

164. Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев

жени ме замолиха за компания, да дойдели в моята каруца. Аз ги гледам и се чудя, как тъй, съвсем непознати жени, а искат да се возят с мен и приятелство да въртят. Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто. Посочих моето и им казах, че ето това, то е моето. А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на краката ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено. * До обед, на третия час реших да отида в София. Набързо се стегнах. Потеглих. Сухо бе, обаче аз минах изпод Букоровци из правата пътека, та тежко се вървеше от калта. Изморих се. В 5 ч потегли влакът и в 7 ч вечерта - в София. Отидох при Донка Радева на ул. Цар Крум № 30 София. Уговорихме да съобщи на Рада, за утре да дойде на Изгрева и да уговорим за цената на нивите, моето исе във Водица, понеже Рада, искат с мъжа си Слави Стоянов да ги купят. Отидох си на Изгрева. Пред малкия салон и в него хористи чакат Кирил за хор. С Еленка си отидохме, В 1 ч си легнах, но до съмнало не можах да дремна.28.II.1937 год., неделяСтанахме за беседа. Хубава беседа говори Учителят. Тежко ми бе на главата от безсънието. В 11 1/2 ч, пътувайки от беседа, ето Славито и брат Иван Петров ме заприказваха. Видях и Йордан Славчев от Водица, но не можах да обменя думи
към текста >>

165. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мръсотии, които има в града. Чрез порите диша душата. По този начин - като се изпотяваме, ние облекчаваме отделителната система и помагаме на бъбреците си в непосилната им работа. Така ще избегнем много болестни състояния на бъбреците. Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама- трима по-здрави братя носят на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка печка, която гори и водата се затопля и завира. Отгоре на самовара има свирка която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри.Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица,
към текста >>

166. Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.

лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и неговото дело, като се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне делото му. В този си устрем тя не изпущаше случая да подтикне и официалната власт за взимане мерки срещу Учителя и Неговото дело. Поддавайки се на това, тя освен интернирането на Учителя във Варна през 1917 г., още на два пъти го викат да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност. Ето и самата история за единия случай. На гърба на оградата на Изгрева, на съседно място се построи една кръчма. Тук имат вина старите братя. На гърба на салона имаше едно празно място, което трябваше да се закупи, както бе казал Учителя. Но се противопоставят някои и не се закупува мястото. И там си направи един кръчма. И до късна нощ пияни със своите крясъци смущаваха Учителя. А цялата миризма от кебапчетата отиваше на Изгрева. И така, един ден Учителят ми казва: „Николай, да махнем жиците на комшията". А той, кръчмарят взимаше електричество от стълб на Изгрева. Значи трябваше да му се откачат жиците и да му се спре тока, да си търси друг начин за осветление. Но мен ме достраша. Тук голяма вина имам. И не отидох да отрежа жиците, така както ми нареди Учителя. А този човек беше много суров човек - кръчмар, да не си имаме повече неприятности. Не отидох. Вината е там, че не предприех мерки. Но стана там едно събитие. Стана убийство и кражба. И тогава от полицията извикаха Учителя да го разпитват, защото обвиняваха, че дъновистите са
към текста >>

167. Дихателно упражнение, дадено от Учителя на 7 януари 1938 г. Записал Боян Боев

любовта! Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Като възприемаш любовта, тогава ще познаеш своята любов. Нали най-първо вдишваш въздуха и после издишваш? Ще бъде голяма изненада за вас, когато един ден видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. Някой казва: „Прекалена любов“. А пък то любовта не е станала още прекалена. Аз не съм виждал още прекалена любов. Един княз се влюбил в една мома. Двамата взели по един кош с хляб на гърба и тръгнали да дават хляб на бедните и да им говорят. Един друг се обичат и имат за идеал да помагат на бедните. Сега светът се нуждае от работници, а пък ние схващаме любовта да имаме хубави апартаменти и пр.Защо да не можете да видите красотата, господа, която се крие в хората? Всички хора живеят във вас. Повдигнете образите на хората, които живеят във вас. Ако ти повдигнеш вътре в себе си хорските акции, то и хората вън ще се повдигнат. Когато обикнете някого, много хора ще дойдат да говорят лошо за него. Те казват: „Ти не знаеш ли какви недостатъци има той?“ и пр. Няма да ви обяснявам законите на духовния свят. Понеже сте влезли в закона на любовта, ще дойдат противоречията. Любовта винаги ражда противоречия. Те се раждат, понеже не използваме благото, което тя внася. Бог изисква от нас да бъдем много разумни работници. И Той никога не мисли лошо за нас. Единственото същество, което никога не е помислило лошо за нас, е Господ. Бог като види, че имаш неестествена, неразбрана любов,
към текста >>

168. Упражнение (задача) и мисли, дадени от Учителя на 9 януари. Записал Боян Боев

любовта! Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Като възприемаш любовта, тогава ще познаеш своята любов. Нали най-първо вдишваш въздуха и после издишваш? Ще бъде голяма изненада за вас, когато един ден видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. Някой казва: „Прекалена любов“. А пък то любовта не е станала още прекалена. Аз не съм виждал още прекалена любов. Един княз се влюбил в една мома. Двамата взели по един кош с хляб на гърба и тръгнали да дават хляб на бедните и да им говорят. Един друг се обичат и имат за идеал да помагат на бедните. Сега светът се нуждае от работници, а пък ние схващаме любовта да имаме хубави апартаменти и пр.Защо да не можете да видите красотата, господа, която се крие в хората? Всички хора живеят във вас. Повдигнете образите на хората, които живеят във вас. Ако ти повдигнеш вътре в себе си хорските акции, то и хората вън ще се повдигнат. Когато обикнете някого, много хора ще дойдат да говорят лошо за него. Те казват: „Ти не знаеш ли какви недостатъци има той?“ и пр. Няма да ви обяснявам законите на духовния свят. Понеже сте влезли в закона на любовта, ще дойдат противоречията. Любовта винаги ражда противоречия. Те се раждат, понеже не използваме благото, което тя внася. Бог изисква от нас да бъдем много разумни работници. И Той никога не мисли лошо за нас. Единственото същество, което никога не е помислило лошо за нас, е Господ. Бог като види, че имаш неестествена, неразбрана любов,
към текста >>

169. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 24 април

и птици, и пчелички - всичко ни поздравлява с „Добре дошле, скъпи гости!" Свежият въздух, слънчевата енергия подкрепя нашите сили и всички с уверени крачки вървим по стръмния път. Стигаме бивака. Картината е чудесна. Огньовете пушат, а вътре пристигналите екскурзианти насядали около дувара да починат, чакат да заври водата. Поздравляваме ги, приближаваме се до Учителя, седнал на определеното Си място, целуваме Му ръка и отиваме да сменим изпотените си фанели. Връщаме се и сядаме с гърба към Слънцето. Водата вече е завряла, братята ни наливат, пием, закусваме, правим гимнастичните упражнения и пак сядаме, дето закусвахме. Очите на всички ни са към Учителя. Той чете в нашите очи жаждата ни за насъщния хляб и почва да говори на най-наболялата душа. Всеки познава кое е за него и се ползва от всичкото знание. А ние, с тетрадки на коленце и с молив в ръка, слушаме без дъх и пишем безспирно. За Него нашите души и сърца са отворени, Той чете в тях и лекува раните им. - Вашите страдания са един прогрес - започва той. „Боже, Той всичко знае" - си помисляме ние. - Всичко е за добро. Човек да мисли, че всичко е за добро. Кога на тебе е лошо, на други е добре. Обмена да става с помагане. Които скърбят, са в долината; които се радват, са в планината. Като се ровиш в живота на някого, ти злото ровиш. Като разравяш доброто, усилваш доброто му. Въпросът е да се учат хората, не да ги утешаваме. Като ги вадим от заблуждение, то е утешение. Кога ти турят една единица, към Бога ще
към текста >>

170. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 30 декември

се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Човешката инсталация 2. Спомен на Ана Шишкова: Вътрешната организация Спомен на Ана Шишкова 24. Човешката инсталация 30.ХII. 1938 год. При черната дъска. Всеки е двоен: невежият (гърба), инволюирал, ученият (лицето), еволюирал Едно лице слязло надоле, станало гръб. Лицето говори, ще учи задния. Задният мърмори, казва, че изгубил всичко; ти го утешаваш. Той, като разбере, ще тръгне - то е страданието. (Учителят чъртае и ни говори.) Всеки ъгъл е център на примирение, (фиг. 1) Движение, (фиг. 2) Трябва да излязат нагоре (фиг. 3). Назад не можеш да се обръщаш. Слезли. Тесният път е перпендикулярен. Един по един вървят. Трябва да се мине през тясното място, за да излязат нагоре. Едно лице, като слязло долу, станало гръб. Като минеш през тясното място и отиваш вече нагоре, отиваш при Богатия и Той ще ти даде колкото ти е любовта. Големият човек, дето се е смалил (фиг. 4). Ще слезеш при бедните, ще станеш като тях, за да ги разбереш. За да си справедлив, чъртай изправени успоредни чърти, навсякъде еднакво дебели (фиг. 5). Упражнение трябва. Тънки линии е колебливо. Напиши хубаво писмо по форма, съдържание и смисъл. Пиши с уважение. (Фиг, 6) Тъй пише,
към текста >>

171. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

върви по него. Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен, и главоломни пропасти са от двете му страни. Понякога пътят е тесен като острието на нож. Лицето ѝ я светли. В очите ѝ се чете една чудна светлина на възторг и умиление. Ярка звезда блести над главата ѝ. Тя ѝ помага винаги. и всякога ходи с нея. Тя пръска лъчите си наоколо и осветлява пътя ѝ. Грамадни сенки от околните канари играят край нея. Пътят е труден, но тя не усеща умора. Няма никакъв товар на гърба си, но се чувствува богата и силна! Тя е радостна. Едно Слънце грее в нея. Сърцето ѝ е сгряно от един вътрешен Огън! Тя мисли за тия, които са долу в долината. Изкачва се нагоре към шеметни висини за тях. Всички долу ѝ са мили и близки. Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича. Чувствува, че не е сама. Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича. На върха има един Извор, чиито води имат вълшебна сила. Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да подмладяват стари, да съживяват умрели. Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умиращи. Близо е Вече Върхът. Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на живота. И ще им покаже Пътя. И хиляди ще тръгнат по него! КРАСИВ Е ПЪТЯТ НА ВЪЗХОДА! Душата върви по него. НА РАБОТА! Пробудената душа казва: – Мина дългата нощ. Дигнат е воалът от моите очи и аз разбирам Вече: Всичко е Красота! Всичко е Радост! Всичко е
към текста >>

172. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмията и да ни изпратят. От там ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно. Но щом стигнахме там внезапно припадна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме. Учителят не ни спря. Изпечени водачи застанаха на чело на редицата, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя потеглихме към хижа Скакавица. Мъглата беше толкова гъста, че едва виждахме гърба на предния другар и пътечката пред стъпките си. Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа да не изпусне случайно пътечката. Вървим, вървим, вървим... Може би, не, а цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се отзовахме при сенки, които играят Паневритмия! И Учителят сред тях! Беше смях и олелия до Бога. Къде и как сме се въртели цял час, за да се намерим там от където сме тръгнали, не ни беше ясно. Някой! Кой? Махна с ръка Учителят пред нас. Раздра се мъглата, блесна слънцето. Ширна се поляната, очерта се пътечката. Ново сбогуване, ново целуване на Ръка, смях, радост! И напред! Изгревът - Том 6 77. Лято 1939-то Спомен на Светозар Няголов 9. Децата на Рила В лагера се поддържаше ред и порядък. Учителят отделяше специално внимание на нас, малките палавници, които през 1939 г. бяхме 40 деца. Ние по цял ден ходехме свободно, обикаляхме езерото, кухнята, чешмичката, Молитвения връх, но знаехме, че той винаги ни пази и помага. Брат и сестра от Ямбол
към текста >>

173. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

ще се измори до смърт и ще легне да спи.Но изви се буря, Рилска буря - безпощадна, всепроникваща, ужасна. Emmi я хвана чисто българска хрема с всички нейни подробности. Отгде ме видя Учителят и ми рече: „Дайте й дрехи”. И аз, като кума на кръщелничето си, й занесох един вързоп с шал, трико, шапка, чорапи, все от остра вълна (такива имах) и така облякох мистичната танцьорка... Ха играй, мисля си, с тия козиняви дрехи, ще те видя на какво ще ми заприличаш!Моето кожухче хвръкна върху гърба на най-фината парижанка. Така облечена, тя не изглеждаше вече „фина”. Действително, дрехите могат да хвърлят своето отражение.Вечерни огньове - звездно небе. Орион се оцъклил над нас, гледа що ще правим при този вятър. Ние се увиваме в палта, шалове, одеяла; обикаляме огъня, простираме ръце към него и се топлим. Учителят е при нас. Той слуша песните и леко, ритмично поклаща крака си, обут в бели чорапи и леки сандали. А ние, пеем ли, пеем нашите безброй хубави песни, и вятърът се опитва да грабне одеялата ни и ги хвърли в Елбур.Екскурзии по върхове и долини. А чужденците си носят и леки фотографски апарати. Нашите също имат своите си. Снимки на отделни групи, снимки на всички, освен на дежурните готвачи, водоносци и пазачи на палатките. Дежурство се пада на всички. Латвийците се изредиха, сега пък-французите. ТъничкиятТот Belmen, червендалестият Herlin [Херлин], швейцарският французин Faltas [Фалтас], годеникът на алжирската девица - опънали шии, носят ли, носят големи кофи. Празни ги
към текста >>

174. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е
към текста >>

175. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е
към текста >>

176. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е
към текста >>

177. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, м. септември

се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Мъчнотиите Спомен на Ана Шишкова 78. Мъчнотиите Друг разговор на Изгрева: - Човек трябва да се възпитава. Вятърът пречиства въздуха. Мъчнотиите са низши същества, атакуват човека. Разни мисли атакуват човека. Гледай мисълта право в очите, да не те е страх. Лошите животни, като ги гледат, не нападат. Щом търсите щастие на Земята, мислите се нахвърлят връз тебе. Ясновидецът ги вижда черни, зад гърба ти. Те разбират законите, дебнат като във военно време. На обед, септември 1940 г. В човешката мисъл има нещо криво. Като се изправи мисълта, и животът ще се изправи. Които си шетат сами, са по-здрави. Сега навсякъде е сянка, затова хората нагоре да вървят. Страхливи са, които нямат вяра. Изгревът - Том 17 78.
към текста >>

178. Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай

Бивака навреме. Небето чисто, синьо, нито едно облаче. Изобилно слънце. След паневритмията всички сме около Учителя. Той каза: Има една приказка. Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къде е пътят. Говедарят каквото можал, му отговорил. Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел. Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо Попов каза на Учителя: „Учителю, изпей ни някоя песен, която досега не си ни пял.“ Учителя изпя следната песен:Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, Който Си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе любовта ми към Тебе. Някой път човек се възбужда. И за да му мине, нека да изпее една песен. Или някой път се уплаши. Да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Вие, ако разбирате всичко, което се случва, пари трябва да давате за него. Един ден вие ще го търсите, но няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Вторият беден също. Десетият беден човек счупил ореха и изял съдържанието му. Страданията са черупка. В страданието е скрито едно богатство. В тази черупка е вложено съдържанието. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа
към текста >>

179. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни

покани да направиш нещо за него, кажи - да. Когато злото те покани да направиш нещо за него, кажи - не". Това беше беседата. Върнахме се от Молитвения връх и Учителят погледна небето. Погледна хубавото време и каза: „То като че ли е добре да поостанем още някой ден." А сестрите се обаждат: „Учителю, свърши се хлябът!" А ние сме към десетина човека. Аз казах: „Учителю, отивам за продукти в София и ще се върна още утре сутринта". Отговори ми:" Хубаво!" Метнах празната раница на гърбът си и се готвя да тръгвам. Прощавам се и ето аз съм си направил вече плана, че ще мина през Говедарци и Самоков и оттам с рейса до София. А после ще се върна с влак през Дупница и Сапарева баня. Тръгвам вече, а една от сестрите се разкапризничила. Нещо не беше доволна. Обръща се към Учителя: „Учителю, и аз ще отида с брат Борис." Аз отсичам: „Не!" Сещам се от беседата и трябва да изрека думата „Не!". Учителят ме погледна, усмихна се, кимна с глава и аз заминах. Не я взех сестрата. После капризът мина и тя забрави. Слизам през Говедарци до Самоков пеша. От Самоков има рейсове редовни. В София бях вече вечерта. Там напълних раницата с всички продукти. Имахме си продукти, макар че тогаз бе война и всичко бе оскъдно. Сложих хляб, кашкавал, сирене, напълних раницата, а тя голяма. На другият ден сядам във влака и пристигам в Дупница. От там с кола до Сапарева баня. От там нагоре пеша. Раницата е тежка и препълнена, но тогава аз бях як. Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна.
към текста >>

180. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Трети ден - 22 юни

покани да направиш нещо за него, кажи - да. Когато злото те покани да направиш нещо за него, кажи - не". Това беше беседата. Върнахме се от Молитвения връх и Учителят погледна небето. Погледна хубавото време и каза: „То като че ли е добре да поостанем още някой ден." А сестрите се обаждат: „Учителю, свърши се хлябът!" А ние сме към десетина човека. Аз казах: „Учителю, отивам за продукти в София и ще се върна още утре сутринта". Отговори ми:" Хубаво!" Метнах празната раница на гърбът си и се готвя да тръгвам. Прощавам се и ето аз съм си направил вече плана, че ще мина през Говедарци и Самоков и оттам с рейса до София. А после ще се върна с влак през Дупница и Сапарева баня. Тръгвам вече, а една от сестрите се разкапризничила. Нещо не беше доволна. Обръща се към Учителя: „Учителю, и аз ще отида с брат Борис." Аз отсичам: „Не!" Сещам се от беседата и трябва да изрека думата „Не!". Учителят ме погледна, усмихна се, кимна с глава и аз заминах. Не я взех сестрата. После капризът мина и тя забрави. Слизам през Говедарци до Самоков пеша. От Самоков има рейсове редовни. В София бях вече вечерта. Там напълних раницата с всички продукти. Имахме си продукти, макар че тогаз бе война и всичко бе оскъдно. Сложих хляб, кашкавал, сирене, напълних раницата, а тя голяма. На другият ден сядам във влака и пристигам в Дупница. От там с кола до Сапарева баня. От там нагоре пеша. Раницата е тежка и препълнена, но тогава аз бях як. Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна.
към текста >>

181. Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София

- силата. Малките деца трябва да носят силата. Вие ще попитате: Защо? Понеже децата са добри проводници. Едно дете не изисква теории, то не изисква да го убеждаваш, да му разказваш някоя теория на Канта или Лапласа. Като му кажеш един факт, това дете разбира. Всяко знание в 5 минути може да провери дали е вярно или не. Ако искате, може да направите един опит. Ако искате да знаете има ли интелигентност на Слънцето или не, може да ви определя един час на деня, когато, като поставите гърба си на слънцето, ще почувствувате има ли интелигентност или не. В този час ако поставите гърба или лицето си на слънцето, веднага ще нахлуят много мисли. Ще кажете: Илюзия е това. На другия ден пак ще си поставите лицето или гърба в същия час и ще имате същото влияние. Ако изберете други часове, няма да дойде никаква мисъл. Ще кажете: „Вярно ли е това?" Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си? С хубава вода. Щом пиеш вода, утоляваш си жаждата. Илюзия ли е това? Не е илюзия. Какво ще внесе водата? Тя ще внесе повече топлина, от която вие се нуждаете. Жаждата, това е топлина, това е желание за живот. Водата в дадения случай, като внесе топлина, става добър проводник за живота, за този, съзнателния живот. Във вас някой път има желание да постигнете много. Но всичко туй върви по закони. Тия закони, трябва да ги намерите, те са разумни същества. Вие досега сте изучавали мъртвите закони, написани от хората, ония закони, които хората носят. Писанието казва: „Ще напиша
към текста >>

182. Снимки на Учителя с последователи или ученици в Мърчаево

мърчаевци. Първи ред, седящи: 1. Ваца, съпруга на Симеон. 2. Детето й. 3. Пеню Ганев. 4. ... 5. Елена Хаджи Григорова. 6. ... Втори ред: 7. Сергей Визягин, брат на Владо. 8. Симеон Симеонов. 9. Грозда, съпруга на Сергей. 10. Владо Николов-Руснака. Снимка № 64. Софиянци в село Мърчаево, с акордеониста Данко Симеонов. Данко (Юрдан) е брат на цигуларя Симеон Симеонов. Седнали: 1. Тодор Маринчевски. 2. Тодор Стоименов. 3. Юрдан (Данко) Симеонов с акордеона. Прави: 5. Борис Димитров, гърбавият. 6. Стефан Белев. 7. Пенка Белева. Снимка № 65. Софиянци и мърчаевци с акордеониста Данко Симеонов. Седнали: 1. Борис Димитров (гърбавия). 2. Косена, дъщеря на Темелко, в народна носия. 3. Данко Симеонов с акордеона. 4. Дежа, съпруга на Велин Темелков. 5. Тодора Йорданова Станчева, съпруга на Ангел Вълков. Прави: 6. Юрданка Жекова. 7. ... 8. ... 9. Тодор.Маринчевски. 10. Тодор Стоименов. 11. Стефан Белев. 12. Пенка Белева. Снимка №70. Приятелите от София в село Мърчаево Първи ред: 1. Неделчо Попов. 2. Ярмила Менцлова. 3. Веска Величкова. 4.... 5. Методи Константинов Втори ред: 6. Катя Зяпкова. 7. Крум Въжаров. 8. Атанас Янчев. 9. Красимира. 10. Кирчо Лъвчето. 11. ... Снимка №74. Слизане от Витоша в село Мърчаево с Учителя Снимка №75. На обяд с Учителя в село Мърчаево Снимка №76. На обяд с Учителя в двора на Темелко Снимка № 142. 142 а. Къщата на Темелко в с. Мърчаево 142 б. Стаята на Учителя Снимка № 143. Зимна разходка с Учителя в с. Мърчаево през началото на 1944 г. Снимка а:
към текста >>

183. Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев

низък плетен стол, облечен в плетена вълнена дреха и наметнат с палтото Си. Не помня коя сестра беше при Него. Направи ми впечатление, че краката Му са отекни, видно беше даже през белите вълнени чорапи. Лицето Му беше изпито, бледо, погледът - блуждаещ, уморен. Проверих пулса му: 66 в минута - нещо, което ме успокои. Обаче долових няколко - не много - прескачания. Налице беше сърдечна слабост. Той разреши да вдигна горната дреха и ризата и долепих ухото през кърпичка до гърба Му. Долових под двете плешки средно мехурчести хрипове. Нямаше температура - бяха я вече мерили. Счетох, че се касае до бронхопневмония, която именно при Него можеше да бъде без температура - възрастните хора мъчно правят температури. - Учителю, може би ще се наложи да Ви се направят някои инжекции - казах аз, като мислех за ултрасептил, какъвто тогава беше прилаган при такива случаи. Той се усмихна и каза бавно: - Ех, паднал съм ви, може да ме дупчите! Въпреки шеговитият тон на думите Му, за долавях всичката сериозност на положението Му. След малка пауза, през която Той като че набираше сили, Той продума на пресекулки: - Кое е първото задължение на... лекаря? - като се опитваше да се усмихне. Моята мисъл в това време беше: „Не си гледаш положението, а си взел да философствуваш..." А Му казах гласно: - Първото задължение на лекаря е да лекува болния! Той поклати глава в знак, че не е съгласен, въздъхна дълбоко и каза, пак на пресекулки: - Не е!... Не е!... ПЪРВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ЛЕКАРЯ
към текста >>

184. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

закачил някакво малолетно момиче. То беше наше момиче. И Лулчев каза: „Ако можеш да му говориш на момичето, щото то не е викано на разпит при следователя. А това са само донесения". И аз викнах момичето един път, два пъти, три пъти, та преди всичко да го убедя, че да каже, че това не е вярно. Щото казвам, най-напред твоето име ще се изложи. Ти ще кажеш това, което е било, никой няма да повярва, ще помисли че е било повече и ти се излагаш и неговата каша на Лулчев се хвърля на Учителя на гърба. Детето ме послуша и не издаде нищо. И така това нещо се оправи. Той пак имаше връзка с друго момиче, сега какво и как станало не зная, и какво дошло до Учителя не зная, кой Му казал. Те Му казали, че тя се заканила да отиде в Държавна сигурност, тогава безопасност беше и да разкаже някои неща за Лулчев. И Учителят ми каза да ида да й говоря. Аз бях близка с това същество, тя ме обичаше. Даже Лулчев веднъж беше й забранил пред всичките да не ме поздравляват, а тя му казала: „Ама аз обичам Елена, как няма да я поздравявам!" И затова, тя самата ми го е казвала туй впоследствие и когато отидох при нея стоях цял ден. Каквото можах да говоря говорих, даже вечерта аз не отидох при Учителя веднага да Му кажа, на другия ден беше клас и след като свършиха гимнастиките Учителят ме намери където бях някъде и ме пита: „Какво направи вечерта?" Така се интересуваше от това, щото наистина то можеше да стане голям скандал. И то пак щеше да бъде на гърба на Учителя. Та ето от тези два случая разбирате
към текста >>

185. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №89

свят. Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас. Помежду ни първенството заемаше майка ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе. А всичко се приготовлявало за мен, защото такава била Волята Божия. Съветът помежду ни, за който бяхме събрани, се свърши и аз оттам насетне вече не помня що стана. Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба. Но подозирах, че бе или Господ, или някоя сила. И при това почувствах силното магнетическо действие на вятъра, който излиза от челото ми. Така щото, оттогази и досега, двете точки на короната на главата ми, които означават надежда186, са силно раздразнени, и то дотолкова, че ми се струва, че [в]се горят с кезап. Това, днес особено, е непрекъснато. Преди този сън на 13.12., видях един зрак. Заранта на 3.12.1904 г., петък, през този ден, като се събудих и исках да стана от леглото, но още докато бях със затворени очи, виждам Господа Исуса, който, обърнат с умилното си лице към мене, с едната си ръка благославяше жена ми, а правата си ръка имаше поставена върху една риба с един хляб отдолу, тоже за благословение. След една минута време този зрак се изгуби и виждам св. Георги на коня си и с копието иска да ме промуши. И двата зрака се повториха в същото си време. Прочее, чакам Господ, който работи в моята душа, да ми даде сила и крепост за нов подвиг. Чакам, защото няма живот без
към текста >>

186. Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г

през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта! Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П. К. Дънов”! Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието
към текста >>

187. Учителя държи сказка по френология във Варна

през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта! Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П. К. Дънов”! Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието
към текста >>

188. Учителя държи сказка по френология във Варна

през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта! Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П. К. Дънов”! Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието
към текста >>

189. Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'

през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта! Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П. К. Дънов”! Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието
към текста >>

190. Учителя изнася публична сказка по френология в София

през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта! Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П. К. Дънов”! Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието
към текста >>

191. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

8.... 9. Елена Хаджи Григорова. 10.... 11.... Втори ред: 12. Между Иван Кисьов и Тодор Абаджиев, зад тях, е Михаил Иванов. 13. Между Васил Константинов и Никола Нанков е Георги Радев. 14. До Учителя вляво на същия ред е Димитър Сотиров. 15. Между двамата е Георги Константинов в бяло. 16. До него е Георги Тахчиев от Ямбол. 17. До него е Михаил Стоицев. 18. До него е Ганка Парлапанова. 19. Мария Златева. 20. Най-отдясно, препасана с колан, е Олга Славчева. 21. Над нея, дребният и гърбавият е Петко Русев. 22. Горе, разкрачен, с елече, е Пеню Ганев. Група от братството на Молитвения Връх - Рила - 7-те рилски езера: Първи ред отпредв седнали: 1. Олимпия Янкова с бялата блуза 2... 3... 4. Михаил Иванов 5....6 7 8 9. Пеню Ганев. Втори ред седнали: 1....2 3. Амалия Вайланд - Латвия 4. Тереза Керемидчиева 5... 6. Михаил Стоицев. Трети ред отгоре: 1....2. Стоянка Илиева с бялата блуза 3. Елена Хаджи Григорова 4. Мария Тодорова 5. Савка Керемидчиева. На Рила. Първи ред седнали. 1 2 3 4. Михаил Иванов. Втори ред стоящи: 1 2 3. Стоянка Илиева - седнала 4 5 6 7 8. Тереза Керемидчиева 9. Олимпия Янкова 10. Пеню Ганев 11. Анна Мазурс - Латвия. Трети ред: 1 2. Елена Хаджи Григорова 3 4. Михаил Стоицев. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ Димитър Н. Калев „Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов, за чиято всестранна работа има да се каже много". Това са най-пестеливите думи, писани за, може би, най-спорната личност около Учителя Беинса Дуно. И
към текста >>

192. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

но е заловен в Орханийско (дн. Ботевградско). Съден, освободен в края на 1876 г. като руски поданик. През Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е преводач в руската армия. След Освобождението 1878 г. заема административни длъжности във Варна, Шумен, Търново, Плевен, Хасково, София и другаде.4. Олга Димитрова Славкова изпраща писмо с 2 картички до Мария Тодорова, без пощенска марка. Едната картичка е с тримата апостоли на свободата, а другата - само с Никола Славков. На гърба и на двете картички е отпечатано: ОЛГА ДИМИТРОВА – СЛАВКОВА писателка СОФИЯ - ПАТР. ЕВТИМИЙ 81 На гърба на снимката с баща й, под печата, е писмото й до Мария Тодорова: Мила Сестра Тодорова, Моля, бъдете тъй добра да разпределите картите, в памет на скъпия ми баща. Като привърша просветната си работа, и се постопли, ще ви посетя! Как е здравието на Брат Боев?На всички ви сърдечни доброжелания! Ваша Славкова 5. Тези две картички ни помогнаха да различим Олга Славчева от Олга Славкова.6. Аз не познавам третата Олга, не знам нищо за нея, не съм се срещал с нея.7. Картичките от писмото до Мария Тодорова могат да се видят и в рездела Сканирани документи на тази част. Източник: 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка СлавковаБележка на съставителя Вергилий Кръстев Изгревът - Том 26 1.6.4. Материали на Олга БлажеваРъкописи и документи 1.6.4.1.,Дайте сили небеса ....”: стихотворение 1.6.4.2. Посвещение от Мара Белчева, 12.01.1931 г. 1.6.4.3. Грамота за похвала № 1153 от
към текста >>

193. Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

близки в София, които посещава и с някои от тях ме запознава. Тя ме обикна в 1935 г., когато Учителя ни съди за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. КогатоУчителя ме попита: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята?" Отговорих Му: „Учителю, аз съм дошъл за Вашето учение, да го уча и прилагам в живота, да бъда ваш ученик." Оставям цялата гръцка философия настрана. Тя не ме интересува." Другата 1936 г., майка ми я ухапа пепелянка и Учителя я спаси. Сестра Олга ме взе на гърба си и ме занесе от Вада на Бивака. Няколко години след освобождаването на Борис Николов тя си заминава на 2 януари 1967 г. Оставя много тетрадки със записки и спомени от преживяното на Рила и Витоша и случки от братския живот. __________________* Виж « Изгревът» том XIII стр. 595-597. ** Виж« Изгревът» том І стр. 210-213; т ом III стр.100-106;том IV стр.575-576; том VI стр. 640-649; том XV стр. 241-244; томXXII стр. 652-653, 692. Източник: 28. Олга СлавчеваVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота Изгревът - Том 22 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала?" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са
към текста >>

194. Окръжно писмо на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София - 3.01.1963 г.

Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София, 3 януари 1963 г., София (подписали: Никола Антов /червен молив/, Тодор Стоименов / синьо мастило/) МОЛБА-0БРАЗЕЦ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ (отпечатан на гърба на писмото) (машинописен текст) ВЕРСКА ОБЩНОСТ Много бързо До Ръководителя "БЯЛО БРАТСТВО" на клона на Верска общност ЦЕНТРАЛЕН БРАТСКИ "Бяло Братство" - гр. Бургас СЪВЕТ ул. "Толбухин" № 136 3 януари 1963 г. София - Изгрев ОКРЪЖНО Съобщаваме Ви, че съгласно чл.16 от Закона за изповеданията и дадените указания от КОМИТЕТА, РЕГИСТРАЦИЯ НА КЛОНА ВИ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ "БЯЛО БРАТСТВО" в града /селището/ Ви, следва да се извърши пред ОКРЪЖНИЯ НАРОДЕН СЪВЕТ на чиято територия се намира града /селището/. За тази цел РЪКОВОДИТЕЛЯ да подаде съответна МОЛБА ДО ИЗПЪЛКОМА НА О.Н.С. За градовете Варна и Пловдив - До Г.Н.Съвет, най-късно до 12 януари 1963 г. ТОЗИ СРОК Е ФАТАЛЕН - ДЕН СЪБОТА, ДРУГИЯ ДЕН Е НЕДЕЛЯ. Образец за такава МОЛБА прилагаме към настоящето ОКРЪЖНО. РЕГИСТРАЦИЯТА СЕ СЧИТА ЗА ИЗВЪРШЕНА след като изпълкома изпрати писмено съобщение за това. МОЛБАТА трябва да съдържа: трите имена на ръководителя на клона и адреса му. В клона колко члена има в седалището на ръководството. Кои клонове се присъединяват към централния клон и с колко члена идва всеки клон по
към текста >>

195. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

целия град. Всеки знае причината за самоубийството. Всички упрекват Пампоров, че той е трябвало да се хвърли от моста в реката заради този позор, а не ученичката. Разраснала се мълвата и подгонила Пампоров от града. Във Велико Търново има Братство, те познават Пампоров, но узнават и за неговото прегрешение. Всички без изключение го осъждат. През лятото Братството отишло на поредната екскурзия на Мусаленските езера с Учителя. По едно време те виждат, че идва брат Пампоров сам с раница на гърба. Те всички настръхват, защото знаят цялата история и всички вече са го осъдили. Те сега гледат как ли ще го посрещне Учителят, дали няма да го наругае или пък изобщо няма да го погледне, дори и няма да говори с него. Пампоров приближава, а всички стоят встрани, обръщат глави встрани и никой не иска да гледа нито Пампоров, нито неговият резил. Като приближил Пампоров на около тридесет крачки от тях, то Учителят се отделя от групата, отива и пресреща Пампоров, стисва му ръката, след това му подава ръката, за да я целуне. Учителят му подава ръка, за да я целуне. Всички стоят ужасени и втренчени от развръзката, която се разиграва пред тях. Те не могат още да проумеят цялата случка. Те знаят, че Учителят знае причината за това, което е станало с онази ученичка и с Пампоров. Учителят му подава ръка, за да го извади и да го спаси от онази бездна, в която е попаднал. А това е бездната на онази колективна неприязненост към Пампоров. Това е обществената присъда към него от търновското
към текста >>

196. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

целия град. Всеки знае причината за самоубийството. Всички упрекват Пампоров, че той е трябвало да се хвърли от моста в реката заради този позор, а не ученичката. Разраснала се мълвата и подгонила Пампоров от града. Във Велико Търново има Братство, те познават Пампоров, но узнават и за неговото прегрешение. Всички без изключение го осъждат. През лятото Братството отишло на поредната екскурзия на Мусаленските езера с Учителя. По едно време те виждат, че идва брат Пампоров сам с раница на гърба. Те всички настръхват, защото знаят цялата история и всички вече са го осъдили. Те сега гледат как ли ще го посрещне Учителят, дали няма да го наругае или пък изобщо няма да го погледне, дори и няма да говори с него. Пампоров приближава, а всички стоят встрани, обръщат глави встрани и никой не иска да гледа нито Пампоров, нито неговият резил. Като приближил Пампоров на около тридесет крачки от тях, то Учителят се отделя от групата, отива и пресреща Пампоров, стисва му ръката, след това му подава ръката, за да я целуне. Учителят му подава ръка, за да я целуне. Всички стоят ужасени и втренчени от развръзката, която се разиграва пред тях. Те не могат още да проумеят цялата случка. Те знаят, че Учителят знае причината за това, което е станало с онази ученичка и с Пампоров. Учителят му подава ръка, за да го извади и да го спаси от онази бездна, в която е попаднал. А това е бездната на онази колективна неприязненост към Пампоров. Това е обществената присъда към него от търновското
към текста >>

197. Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя

си заминал на 27 януари 1918 г. В гр. Бургас. В наследство ни оставя: “Да имаме добродетелта, тя е основа, тя носи. Правдата, тя е равновесие, тя ни ръководи, тя е наслада, тя ни утешава. Мъдростта - тя е веселие, тя ни възпитава. Истината, тя е Божество - тя просветява!” Новогодишна поздравителна картичка до Пеню Киров от Учителя Източник: Пеню Киров (1868-1918)ПРОЛОГ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. Снимка на Пеню Киров Пеню Киров и Тодор Стоименов. На гърба на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив. Гумнеров." София, 9 май 1915 год. Следват подписите на Пеню Киров и Тодор Стоименов
към текста >>

198. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

духовни ученици на Учителя, които несъзнателно са му създавали доста трудности, а какво остава за останалите хиляди души, които са били дълго време в мрака на невежеството, безверието и злото. Това е трудна задача за пробуждане на висшето съзнание на душите, която Учителя разрешава индивидуално. Източник: 7.4 Тодор СтоименовУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души Снимки на Тодор Стоименов Пеню Киров и Тодор Стоименов. На гърба на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив. Гумнеров." София, 9 май 1915 год. Следват подписите на Пеню Киров и Тодор Стоименов Снимката е направена през 1919 г. Първите ръководители на Братствата в България, 1919: 1. Захари Желев - Казанлък. 2. Манол Иванов - Варна. 3. Панайот Ковачев - Стара Загора. 4. Иван Дивитаков - Търново. 5. Димитър Добрев - Сливен. 6. Тодор Стоименов - София. 7. Петко Епитропов - Пловдив. 8. Христо Тончев - Казанлък. 9. Константин Иларионов - Търново. 10. Никола Ватев - Русе. Учителят, Любомир Лулчев, Тодор Стоименов, дядо Благо. Учителя с приятелите на Бивака. От ляво на дясно: 1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дедо Благо. (Стоян Русев). 4. Зад него е Любомир Лулчев. 5. Тодор Стоименов. Всички пеят песни. 1. Учителят. 2. Тодор Стоименов. 3. Д-р Иван Жеков и индус с чалма С Учителя на Изгрева - Тодор Стоименов и д-р Иван Жеков Снимка 13. Пеню Ганев над Учителя, на Рила при бялата маса -
към текста >>

199. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

8.... 9. Елена Хаджи Григорова. 10.... 11.... Втори ред: 12. Между Иван Кисьов и Тодор Абаджиев, зад тях, е Михаил Иванов. 13. Между Васил Константинов и Никола Нанков е Георги Радев. 14. До Учителя вляво на същия ред е Димитър Сотиров. 15. Между двамата е Георги Константинов в бяло. 16. До него е Георги Тахчиев от Ямбол. 17. До него е Михаил Стоицев. 18. До него е Ганка Парлапанова. 19. Мария Златева. 20. Най-отдясно, препасана с колан, е Олга Славчева. 21. Над нея, дребният и гърбавият е Петко Русев. 22. Горе, разкрачен, с елече, е Пеню Ганев. Група от братството на Молитвения Връх - Рила - 7-те рилски езера: Първи ред отпредв седнали: 1. Олимпия Янкова с бялата блуза 2... 3... 4. Михаил Иванов 5....6 7 8 9. Пеню Ганев. Втори ред седнали: 1....2 3. Амалия Вайланд - Латвия 4. Тереза Керемидчиева 5... 6. Михаил Стоицев. Трети ред отгоре: 1....2. Стоянка Илиева с бялата блуза 3. Елена Хаджи Григорова 4. Мария Тодорова 5. Савка Керемидчиева. На Рила. Първи ред седнали. 1 2 3 4. Михаил Иванов. Втори ред стоящи: 1 2 3. Стоянка Илиева - седнала 4 5 6 7 8. Тереза Керемидчиева 9. Олимпия Янкова 10. Пеню Ганев 11. Анна Мазурс - Латвия. Трети ред: 1 2. Елена Хаджи Григорова 3 4. Михаил Стоицев. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ Димитър Н. Калев „Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов, за чиято всестранна работа има да се каже много". Това са най-пестеливите думи, писани за, може би, най-спорната личност около Учителя Беинса Дуно. И
към текста >>

200. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема. Даде ми съвет за болните, пак нищо не приема. Не остава друго, освен да благодаря. Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо?” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”. Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна
към текста >>

201. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема. Даде ми съвет за болните, пак нищо не приема. Не остава друго, освен да благодаря. Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо?” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”. Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна
към текста >>

202. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности. Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички трудности, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа. Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали. Но на тази дейност, както и на много други се слага насилствен край от новата власт. Остават неотпечатани повече от десет пълни годишнини с беседи на Учителя. За тяхното съхраняване се изискват героизъм и жертвеност, и дълбоко разбиране за смисъла на това дело. Борис Николов, Боян Боев и малцината преданни на делото на Учителя братя, често се съвещават и понякога сред нощ предприемат действия за съхранение на готовите материали. Небето ги пази по свой
към текста >>

203. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

се случва — добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре." За мен Борис Николов беше духовен колос. Особено много са ме впечатлявали неговите думи: „Едно човечество, едно отечество, един закон.“ Веднъж бях на обяд в „малкия дом“ и брат Борис ми каза, че обходата е важно нещо, че Учителят много държал на това. Любимата приказка на Борис Николов беше за „гърбавия роб“. Много накратко ще я разкажа за тези, които не са я чели. В един град нямало дъжд много дълго време. Свещениците правили молитви, народът също, но нито капка дъжд не падал. Веднъж в храма влязъл един малък, гърбав човек, огледал се и като не видял никого в храма, послал килимчето си, коленичил и казал: „Господи, в името на нашето приятелство, моля те, изпрати дъжд.“ Станал и си тръгнал. Веднага завалял силен дъжд. Първосвещеникът, който бил в храма, чул молитвата на гърбавия човек и веднага изтичал навън и го последвал. Мислел си: „Как ние, първосвещениците, не можахме да измолим дъжд, а Бог чу гласа на този невзрачен човек?“ Гърбавият влязъл в задния двор на един търговец на роби. Първосвещеникът почукал на главната врата. Търговецът се зарадвал на честа да го посети първосвещеникът, който му казал, че иска да купи един роб от него. Търговецът му показал робите и накрая първосвещеникът попитал: „Всички ли роби минаха?“ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се
към текста >>

204. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

тръгнем от Изгреба за Черни връх при следните условия: да излизаме един след друг през 1-2 минути като запазим появилото се разстояние до пристигането ни на върха. По пътя никой на никого не трябваше да се обажда, а да върви мълчешката. Забранено ни беше също така да се спираме по пътя, поради което всички бяха длъжни да се движат бавно и да изчакват предходящият да се отдалечи на определеното разстояние, познавайки по изгубване на шума от стъпките му. Аз тръгнах последен и носех на гърба си самовар. Когато бяхме преполовили вече пътя, почувствах страх и съмнение дали няма да се спъна някъде и да падна в някоя пропаст от където да не мога да излеза, защото зад мене нямаше никой, който да ми помогне в случай на нужда. Колкото повече вървях нагоре, толкова повече страхът ми се увеличаваше и в мене се явяваше желание или да настигна оня който вървеше пред мене, или да го извикам да спре и да тръгне заедно с мен. Но по този начин щях да наруша правилното разрешение на задачата и да произведа смут с нарушението на реда. Затова не направих това, но страхът у мене постоянно се увеличаваше и рискувах да наруша обещанието, и да спра някъде по пътя и да чакам изгрева на слънцето. Но в този момент, когато бях решил да прекъсна пътя си, аз мислено извиках Учителя да ми даде воля и да изпъди страха от мене, да изпълня задачата си. И ето какво стана: видях Учителя зад гърба си и веднага получих успокоение, вътрешен мир и реших да вървя към върха без спиране. От време на време
към текста >>

205. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

край облата канара. Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара Георги Томалевски, отляво и Учителят, отдясно, с пръст клати камъка. Виж „Изгревът” том III c. 168. Георги Томалевски, втори поред, с приятели на Боровец. С автобуса, пренасящ багажа за Рила на Боровец. 1. Димитър Звездински. 2. Георги Томалевски. 3. Мария Тодорова. 4. Борис Николов. 5. Петър Манев. 6. Шофьорът - Начев. 7... 8. Върху автобуса:... На Рила. Георги Томалевски, отляво, Учителят, Елиезер Коен, гърбом, и Георги Радев на 2-то езеро. Георги Томалевски с чук и длето дълбае посоката Север - Юг. До него Трифон Кунев го наблюдава. Виж „Изгревът” том III c. 171. Георги Томалевски Георги Томалевски в зряла възраст
към текста >>

206. Влад Пашов си заминава от физическия свят

и написа учебник по астрология и беше постоянно преследван.Меркурий е в съвпад с Алгораб - делта врана, която има силно марсово и сатурново влияние. Дава много силен и задълбочен ум, насочен към идеите на братството.Венера е в съвпад с Регул - сърцето на Лъв. Сьчетава най-хубавите качества на Юпитер и Марс. В ІІІ дом дава най-хубави отношения към близките си - братя и сестри и отлични условия за учене на Словото.Като ходехме в планината, брат Влад се потеше много и слагаше на гърба си сухи кърпи. Разболя се, влезе в болница и там, като се поти, няма кои да му сменя кърпите и хвана бронхопневмония и си замина на 4.ІІ.1974 г. Денят на погребението му е слънчев, топъл, но се оказва, че няма дрехи за погребението му. Идват двамата му братя - генерали с мерцедесите си с изящни дрехи. Брат Кирил Стоянов отиде и му донесе дрехи и го облякоха и тогава стана погребението. ________________________ Източник: 1. ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВA. Астролозите на Изгрева Изгревът - Том 19 Снимка № 56: Влад Пашов, правият отдясно, с приятели на Витоша. Седнали: 1. Иван Илиев. 2. Мариус Попов. Прави: 3. Влад Пашов (вляво). 4. Васил Карагеоргиев (вуйчото). 5. Пантелей Каранмиров. Снимка № 58: Влад Пашов играе Паневритмия. В дъното е силуета на Учителя. Паневритмия над Езерото на Чистотата под връх Харамията. Влад Пашов играе Паневритмия, а зад него е Станка, дъщерята на Иван каруцаря. Снимка № 59: Влад Пашов, втория, с приятели на Рила, 1939 г. пред Езерото на Чистотата. Прави: 1. Крюгер от
към текста >>

207. Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

близки в София, които посещава и с някои от тях ме запознава. Тя ме обикна в 1935 г., когато Учителя ни съди за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. КогатоУчителя ме попита: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята?" Отговорих Му: „Учителю, аз съм дошъл за Вашето учение, да го уча и прилагам в живота, да бъда ваш ученик." Оставям цялата гръцка философия настрана. Тя не ме интересува." Другата 1936 г., майка ми я ухапа пепелянка и Учителя я спаси. Сестра Олга ме взе на гърба си и ме занесе от Вада на Бивака. Няколко години след освобождаването на Борис Николов тя си заминава на 2 януари 1967 г. Оставя много тетрадки със записки и спомени от преживяното на Рила и Витоша и случки от братския живот. __________________* Виж « Изгревът» том XIII стр. 595-597. ** Виж« Изгревът» том І стр. 210-213; т ом III стр.100-106;том IV стр.575-576; том VI стр. 640-649; том XV стр. 241-244; томXXII стр. 652-653, 692. Източник: 28. Олга СлавчеваVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота Изгревът - Том 22 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала?" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са
към текста >>

208. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

в галерията на сайта Петър Дънов -Библиотека: Борис Георгиев (1888-1962) Прикачени миниатюри БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВ 1.Роден на 1.11.1888 г. в град Варна в занаятчийско семейство. Баща му е обущар. 2. През 1902 г. заминава с родителите си за Петербург, където баща му е шивач в детския кадетски корпус. 3. От 1902 до 1907 г. е в Русия и следва в рисувателно училище. 4. Следва живопис в Мюнхен от 1909 до 1910 г. 5. От 1911-1914 г. пътешествува в Европа с торба на гърба и с неразделната си скитническа тояга. 6. В 1913 г. е в италианските Алпи, където създава първите си картини. 7. От 1914-1920 г. работи като художник във Флоренция. Създава след смъртта на сестра си „Скитникът и неговата сестра" и „Мировата скръб". 8. Установява се в Рим през 1920 г. и открива първата си самостоятелна изложба. 9. В края на 1920 г. с група руски военнопленници се завръща в Съветска Русия, за да прибере семейството си. 10. През 1921 г. се завръща във Варна с кораб от Одеса и показва своите картини. 11. През 1922 г. прави самостоятелна изложба в София и други градове. Изложен е портрета на Учителя Петър Дънов. Но под него е написано само „Портрет на г-н Д.", поради това, че в българското общество се води кампания срещу Учителя. На портрета долу е написано - Борис Георгиев, София, 1923 г. 12. Есента на 1922 г. заминава за Италия по море, пристига във Венеция. В северна Италия създава „Странствуващият пастир". 13. През 1923 г. отново е през лятото във Варна. 14. От 1923-1928
към текста >>

209. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

лице. Присъствал съм на разговорите, които водеше с Борис и съм наблюдавал как двамата разговарят. От този период има много хубави снимки, направени от мене на двамата. Но понеже бях изповедник и на двамата, аз знаех много други неща, които бяха драматични. Това беше Школа и всеки държеше изпитите си сам. Жечо беше най-потърпевш. Накрая той беше принуден да понася и да изнесе грешките на другите около него, които ги бяха направили и които му ги прехвърлиха, за да ги изнесе на гърба си. И той ги изнесе. И своите, и чуждите.Заварвал съм го много пъти да преписва беседи на Учителя, които му беше дал Борис Николов. Той преписваше и размножаваше посланията на Борис Николов за Братството. Работеше до края предано и вярно, според силите си. Беше безкористен, услужлив и имаше голямо сърце и с него приемаше всички. Такива хора се раждат веднъж и повече не се повтарят като образци. В природата няма повторение. Жечо беше един от тези. Когато идвах при него, разговорът веднага започваше по проблемите на Братството, Школата на Учителя и Словото. Той ме беше заварвал много пъти в дома на Борис Николов и бе видял, че аз работя с него. Беше отворен с мен и не криеше нищо. Досега не съм срещал човек в Братството, който да говори с мене и да изнася нещата направо, такива, каквито са. Само тогава човек може да се занимава с проблеми и да се учи от опита на предишното поколение, които бяха ученици в Школата на Учителя. Аз имах привилегията да се уча от тях.Идеята за написване на
към текста >>

210. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

и след 10 дни той се връща в София. Георги Радев бе в последната степен на туберкулозата и се оплаква: „Нямам въздух!" Споделям с Учителя: „Заведете го в Родопите." С Неделчо Попов го заведохме в Юндола, наехме под наем една горска хижа и прекарахме там един месец. Трябваше да се върна в София да работя. Оставих го на един помак, платих му да се грижи за него. А всяка събота с пълна раница с хранителни продукти тръгвах с влака за Белово и от там 18 км до Юндола с тежка раница на гърба. А от Юндола до Куртово още два часа. Отивам при Жорж, оставям продукти и се връщам. От Куртово се спускам до Юндола, до света Петка с теснолинейката като се прибирам до Пловдив и оттам с влака до София. А в понеделник съм на работа. Седмици наред прекарвах при този режим. Споделям състоянието му с Мария Тодорова. Отива тя при Учителя и споделя болката си с Него: „Учителю, брат Жорж не е добре от зле става по-зле". Учителят я поглежда: „Е, и тук на земята се работи и там горе в Невидимия свят се работи". Така приключва разговора. Мария ми го разказва и аз следващата седмица съм отново при Жорж. Но тогава Жорж усети, че това е последната ни среща. Наведе глава и заплака. Изпроводи ме докъдето силите му позволяваха и се разделихме по братски. На следващата седмица Учителят нареди една групова екскурзия до връх Мусала. Беше 23.УИ.1940 г. тъкмо бяхме слезнали от Мусала, седнахме при езерото до хижата и дойде някой и каза, че по телефона е съобщено, че един наш приятел се е поминал в
към текста >>

211. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

браним!” Тръгнал пръв и всички други го последвали. Но в този момент, станало нещо неочаквано. Турците започнали панически да отстъпват. Нашите войници продължили напред и успели да ги обградят и хванат няколко души пленници. Когато се върнали в поделението те започнали да разпитват взетите в плен турски войници. Най-вече искали да разберат, защо така панически са отстъпили. Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница. Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му. Всяка среща с Учителя била среща с великото за ученика Минчо Сотиров. Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в душата. Една такава среща той предприел преди да замине за Балканската война, която е неговото първо участие в бойни действия. В този момент той се чувствал несигурен в поетия път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет. Съобщил му, че иска да си подаде оставката, че не иска да отиде на война. Отговорът бил: ‘‘Когато поднесоха парата на Христос, за да го изпитат, той какво им каза? Не им ли каза: Дайте Божието - Богу, и кесаревото - кесарю? И ти, щом си дал съгласие да служиш в армията, ще отидеш на войната!” След време, когато започнала Първата световна война Минчо
към текста >>

212. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

ще избере свободата на човека между обикновените хора. В строителната бригада започва работа като подчинен на шестнадесетгодишно момче и смирено изпълнява нарежданията му. Оръжията, с които ще пази свободата си сега, са чукът, лопатата и мистрията. И той внимателно ги избира и подготвя. „Мистрията трябва да е от добра стомана и абсолютно гладка. Иначе лепи и завлича цимента." Той я купува на старо и внимателно я почиства, та да блести. „Когато загребваш сместа от цимент и пясък, гърбът трябва да е изправен. Ако се сгъваш, силите бързо отпадат." обясни Вено. След една година той е вече майстор от седми разряд и ръководи строителна бригада. Сега отново може да посвети силите си в служба на обществото. „Свободен е само онзи, който е свършил работата си" обичаше да казва той. По-късно, когато цивилни полицаи правят обиск в дома му, ще открият под леглото му тежко дървено сандъче. „Аха, ето го оръжието" мислят си те. Когато го отварят, за тяхна най-голяма изненада откриват инструментите на строителя Вено. „Взеха ми окултната литература, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел. Естествено възниква въпросът: Можем ли да бъдем свободни в един свят, в който се упражнява власт на влияние и насилие. Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти?" Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата. Уверен
към текста >>

213. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

умен и честен военен и дори му е предлагал да стане военен министър. Ето и няколко куриозни случки с Любомир Лулчев: Военният министър Томов тогава е искал да прокара някакви военни доставки, Лулчев вижда нещо нередно в това и отказва. Министър Томов го предлага за уволнение и тогава Царя като върховен главнокомандващ е трябвало да подпише заповедта. Връчена е заповедта на Лулчев с царския подпис, Стамболийски се изненадва много като вижда заповедта, взима я от Лулчев и на гърба (на обратната страна) отменя заповедта на Царя. Лулчев е възстановен в армията и служи до преврата 9.У1.1923 г. След преврата като "земеделец" е пенсиониран, за да бъде отстранен от армията. Още докато е бил на служба в инженерната работилница Лулчев заговорва при някакъв случай с работник в работилницата (за жалост не ми е казал кой), който е бил последовател на Учителя. Лулчев се заинтересувал и отива на "Опълченска" 66, с униформа на подполковник да види Учителя и чуе какво говори. След известно време Учителят го приема на частен разговор. Лулчев опонира на Учителя, цитира Му мисли на хора от официалната наука. Учителят търпеливо Го изслушва. След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов ревностен последовател и ученик. След уволнението му в 1923 г. Лулчев минава на пенсия. Усърдно се предава на изучаване Учението на Учителя. Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните
към текста >>

НАГОРЕ

1.8137221336365