Търсене в текстове за 'Гръмотевица'

Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица.

За ангелите, които живеят в Първото Небе, е скрит животът от Второто Небе, а за тези от Второто Небе е скрит животът от Третото Небе. В ангелския свят никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, когото тя означава. Например, ако обичаш ябълки, можеш да произнесеш думата „ябълка”. Но ако не ги обичаш, не можеш да произнесеш тази дума. Там не можеш да казваш: „Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тази дума, няма да го има вече пред тебе. Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица. Ако отидете в Невидимия Свят при Светлите Същества, трябва да знаете техния език. А ако някой дойде при вас, ще говори на ваш език. Те знаят всички езици. Те ще ви говорят на първичния български език, който е запазил своята първоначална чистота. Когато ангелите говорят помежду си, хората стават радостни, понеже в говора им има нещо ново.
към текста >>

В бурята, в гръмотевицата, в падането на дъждовните капки слушам музика.

То е етерно пеене. Това пеене е реално. Вятърът, бурята са музикални, само че човешкото ухо не е така музикално, за да схване тази музика. Кой е най-хубавият концерт? Изгревът на Слънцето. В бурята, в гръмотевицата, в падането на дъждовните капки слушам музика. Това е велик концерт. Ще направим опит със слънчевата светлина - тя да ви проговори. Музика се крие в нея. Няма по-красиво съчетание на тоновете от това, което произлиза от трептенията на слънчевите лъчи. Всяко полюляване на листата на дърветата е тон, който неразвитото още ухо схваща като шум.
към текста >>

Имаше електрическа буря и гръмотевица.

Ще видите доколко можете да издържите на бурята. После пожелайте тази буря да престане. Ако престане, опитът ви е сполучлив. Ако не престане, не сте сполучили. Бяхте ли на този опит, когато се качвахме на Мусала? Имаше електрическа буря и гръмотевица. Минахме през електрическата зона. Искри, огньове излизаха от дрехите ни. Детективите, които искаха да ни следят, останаха долу. Те казваха:“Безумие е да се изкачим горе.“ Горе се разясни. Бяхте на толкова опити и пак се загубва вярата.
към текста >>

Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус.

В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества. Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование. В този момент гордите титани и свободните титанки го забелязали. Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце. А от дима на тялото на Дионисий произлезли душите на хората, които отново се изкачват към небето. Когато бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога, те ще светнат и ще станат като пламъци и целият Дионисиус ще възкръсне по-жив от всеки друг път във висините на седмото небе. Това е тайната за смъртта и възкресението на Дионисиус. Сега слушай тайната на неговото възкресение.
към текста >>

гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на

гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на
Учителят извади един галош и ми го даде. Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата. През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на пътната врата. Станах, отворих и гледам нашето чираче - чука на вратата и вика: „Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили! Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях.
към текста >>

Ще ги видиш радостни, след това скръбни, след това бурни като гръмотевица, всичко се сменя бързо.

Ще ги видиш радостни, след това скръбни, след това бурни като гръмотевица, всичко се сменя бързо.
Те всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се силно изживява. Те скачат, радват се като деца. Не се минава половин час, след това в тях става смяна. Те са хора подобни на времето. Ще ги видиш радостни, след това скръбни, след това бурни като гръмотевица, всичко се сменя бързо. Вторият темперамент е тъй нареченият флегматичен. Преобладаващо влияние в него има водата. Понеже водата не е така подвижна като въздуха, хора с такъв темперамент също така не са много подвижни. Водата е подвижна само когато има наклон. Тези хора се отличават със студенина и мудност.
към текста >>

Заставаше на пътеката и ръмженето му приличаше на далечна гръмотевица.

То изяде и нея и не ръмжеше вече като го приближавахме. След десетина дни кучето започна да излиза от колибата и стъпяше на задните си крака. След още десетина дни то вече ходеше на двора. Кучето само взе на себе си грижата да пази къщата. Не пущаше да влезе външен човек, особено селянин. Заставаше на пътеката и ръмженето му приличаше на далечна гръмотевица. Никой не смееше да влезе в двора. Но чудното беше това, че познаваше хората от Братството и ги пускаше. То се привърза към нас и оставяше да го помилваме. Ние му говорехме, то приемаше и разбираше добрия тон на гласа. Хранехме го добре и то се поправи.
към текста >>

Остави кучето и се насочи към човека: вървеше бавно, поспирваше се, като издаваше рев, подобен на гръмотевица.

Остави кучето и се насочи към човека: вървеше бавно, поспирваше се, като издаваше рев, подобен на гръмотевица.
Мечката се разгневи на кучето – замахна със страшната си лапа, но Улф беше бръз и предпазлив. Той даже успяваше да я ухапе, но отскачаше навреме. Изведнъж мечката се спря. Тя видя човека – истинския враг. Известно време гледа към него, като усещаше опасността. Остави кучето и се насочи към човека: вървеше бавно, поспирваше се, като издаваше рев, подобен на гръмотевица. Колкото наближаваше, гневът ѝ се разпалваше, ревът ставаше по-страшен. Тръбеше Господарят на планината, от когото всички трепереха. Мечката се изправи на задните си лапи. Така тя надминаваше с една глава голям човек. Тогава Йосиф видя всичкото ѝ великолепие.
към текста >>

И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга.

И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга.
Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си новоанглийска църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове. - Какво беше? - Уолденското езеро. Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно. И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга. - Вашата спирка, сър. Изглежда, че ще е като една от тези спирки сред гората, където никой не слиза и не можеш да повярваш, че някой ще се качи. Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата; занаятчии работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш. Домът на Емерсън не е музей, но вещите му са запазени с определеното намерение рано или късно да бъдат съхранени за поколенията. През 1892 година - десет години след смъртта му - за тях се грижи дъщеря му Елен и когато и тя умира, семейната им къща става собственост на Паметната асоциация на Ралф Уалдо Емерсън.
към текста >>

Заглъхва гръмотевицата, успокоена като глас на човек, който след гнева си е зърнал усмивката на дете.

Ще вали. Щурчето знае това преди нас. Небето се покрива с хладна мръщина. Проехтява далечен грохот и първите капки, осветявани от слънцето, тупват, като че някой хвърля с шепи от небето скъпоценни елмази. Тупкат капките по прашния път край нивата, зънкат в класове, гъделичкат кожата по гърба през тънката риза. Заглъхва гръмотевицата, успокоена като глас на човек, който след гнева си е зърнал усмивката на дете. Пред очите ми се извисява с живи тръпнещи багри небесната дъга. Птици се стрелват, като че идат от този седмобагрен свод, и политват нагоре, отнасяйки своята пресеквана от вълнение песен. Тръгваме обратно към селото. Там имаме сайвант, застлан с ръжена слама. Ние спим на тези сламени одри като върху ложе, стократно по-хубаво от това на Соломон.
към текста >>