Търсене в текстове за 'Гръмотевица'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 29 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 9_02 Божият огън и Силите Господни

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Силна гръмотевица отекна и над нас започна да святка.
На сутринта, преди зори, потеглихме към върха. Водеше ни брат Георги Радев. Повечето от братята и сестрите си имаха фенерчета. Когато потеглихме, всеки си запали електрическото фенерче и по пътеката се образува верига от светулки, която се движеше нагоре по стръмното. Нощта беше тъмна и започна да вали сняг на едри парцали. Силна гръмотевица отекна и над нас започна да святка. От силното наелектризиране на атмосферата косите и главите ни започнаха да стават светещи. От косите ни излизаха искри като при запален бенгалски огън. Някои се разколебаха и се върнаха обратно в хижата, начело с брат Белев. Когато се разсъмна, ние бяхме вече на върха. Учителят говори и беше много строг.
към текста >>

2. 12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев.
А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години.
към текста >>

3. 240. ДЪЖД КАТО ИЗНЕВИДЕЛИЦА И ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ

Бях научила урока за чистото небе, за гръмотевицата и за дъжда, падащ изневиделица.
Не исках да става поредния скандал и сцена на една ревнива жена като Савка, защото в такива случаи тя се изявяваше точно така, а трябваше да бъде ученик. Учителят се доближи до мен и каза: „За да излезнем от туй положение като влезне Савка ще кажеш: „Учителю, защо още от зарана не ми даде туй, което искам ами ме държа досега? " Аз нямаше какво да направя, в следващите секунди Савка почука, влезна в стаята и аз издекламирах туй, което трябваше да кажа, Савка ме огледа подозрително и след това спокойно си излезнах. На следващия ден питах Учителя: „Учителю, падна ли вчера гръб от ясно небе? " Учителят се усмихна и отговори: „Гърмът от ясно небе и дъжда падна сутринта когато трябваше да измокри багажа на стенографките и гръм по едно и също време и на едно и също място не пада." Аз се усмихнах, целунах ръка и се отдалечих. Бях научила урока за чистото небе, за гръмотевицата и за дъжда, падащ изневиделица.
към текста >>

4. 270. ЛУЧКА

Явно, че накрая след бурята и гръмотевицата е дошъл и дъждът и тя сега се изплаква.
270. ЛУЧКА Та когато споменаваме за ревността на сестрите по между им да не смятате, че това бяха безобидни неща. Това бяха задачи за разрешаване, това бяха уроци, които трябваше да усвояваме и да научим за нашето сегашно и бъдещо развитие. Да не смятате, че това беше много лесно и съвсем безобидно - напротив понякога се виждаше как светът искри, после падат светкавици, че бури и накрая дъжд: виждаш някоя сестра седнала и плаче ли плаче. Явно, че накрая след бурята и гръмотевицата е дошъл и дъждът и тя сега се изплаква. Беше понякога жестоко погледнато отстрани. Но каква жестокост можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват. Това бяха несигурни, неустойчиви величини, които ако човек се опитваше да се доближи до тях или се облегне, или стъпи върху тях веднага политаше надолу в бездната, пропадаше и на изпита. Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко.
към текста >>

5. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

В това време започна дъжд и гръмотевица, та се омесиха гръмотевица, дъжд, стрелба на оръдията и експлозиви от бомби, но само няколко.
Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата, мляко има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв. Зеленчук има в изобилие, хляб има. Сега вече тук там има трамвай, а и улиците започнаха да ги почистват и да запълват ямите от бомбите. Днес имахме на обед тревога и летяха самолети, но пуснаха само няколко бомби. Изглежда, че имаха друг обект за бомбардиране, а едно ято обърка се в облаците и доде над София. В това време започна дъжд и гръмотевица, та се омесиха гръмотевица, дъжд, стрелба на оръдията и експлозиви от бомби, но само няколко. Защото сме свикнали вече та не ни прави впечатление. Аз казах на Лиляна щом като няма да работи, да си замине за Сливен, но тя иска още да седи. Какво прави сладката ми Анжелика, да я караш да чете и да пише, защото всичко е забравила. Сега поне ти нямаш много работи и можеш да се занимаваш и с нея. Цветини какво правят.
към текста >>

6. 45. Гръмотевицата

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

45. ГРЪМОТЕВИЦАТА Намираме се няколко сестри при Юрданка Жекова на разговор.
45. ГРЪМОТЕВИЦАТА Намираме се няколко сестри при Юрданка Жекова на разговор. След малко на вратата се тропа и сестра Янка от ул. „Бъкстон“ пристига малко разстроена. „Сестра Юрданке, знаеш ли каква сцена ми направи моя син днес? Грабна портрета на Учителя, който беше закачен на стената в хола и отива към балкона, за да го изхвърли навън, та тоя портрет да не го виждам вече там. Аз припищях: „Как можеш да говориш така, като аз от малък съм те водила при Учителя и Той те е благославял“.
към текста >>

7. 33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ

В страха си той разказа на жена си своята малка история: че много дъжд и гръмотевица имало.
Млъкнаха щурците. Млъкнаха всички. Само вятърът бучеше и реката шумеше. Орачът напусна работата и се върна дома. А радваха се воловете за дъжда и за гърма, що уплаши техният господар. В страха си той разказа на жена си своята малка история: че много дъжд и гръмотевица имало. А пък посятото жито в земята, то се радваше, понеже беше поникнало. За първи път посетите житни зрънца виждаха светлото слънце на живота. Безпокоеше се господарят, че малко е сял, а жена му го успокояваше: "Моли се на Бога. Той ще го удвои." "Много трябваше да сея". "И многото и малкото се увеличава." "Кой ти каза това?
към текста >>

8. СЪДЪРЖАНИЕ

Двете деца и гръмотевицата 50.
Не бой се, момчето ще оздравее 45. Недей плака, а се моли 46. Концерт и вдъхновение 47. Акордеонист без акордеон 48. Днес ще ме убият 49. Двете деца и гръмотевицата 50. Гледай, ще видиш истината 51. Опитът на сестра Василка от Варна 52. Приятел на истината 53. Заключената врата 54. Влак по минирана линия 55.
към текста >>

9. 09 - 49. ДВЕТЕ ДЕЦА И ГРЪМОТЕВИЦАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

49. ДВЕТЕ ДЕЦА И ГРЪМОТЕВИЦАТА Случката е станала през 1958 година в село Череша, Айтоско.
49. ДВЕТЕ ДЕЦА И ГРЪМОТЕВИЦАТА Случката е станала през 1958 година в село Череша, Айтоско. Тя е следната: Две деца, турчета, си играели на улицата и спорели има ли Бог или няма. едното от тях се казвало Осман, а другото Раджеп. Осман бил слушал в къщи от родителите си, че има Бог и твърдял, че има. Реджеп обаче твърдял обратното, защото учителят в училище така ги учил, в унисон с ширещия се атеизъм. Спорът между децата продължавал и часовете минавали.
към текста >>

10. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

След това настъпи слаб дъждец, придружен с гръмотевица.
Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиде към изток. Значи и духовенството при своето подигане ще отиде към правдата. Заседанието се закри в 12 часа. Днес времето беше ясно и тихо, обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се заоблачава, докато небето се покри с черни облаци и задуха западен вятър, който като че идеше да прохлади атмосферата. Но към 6 часа всичко това се изрази в стихия и се яви такава вихрушка, щото дърветата се поваляха по земята и цялата околност се изпълни с прах и листа. След това настъпи слаб дъждец, придружен с гръмотевица.
към текста >>

11. IV.14 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така.
Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действуват колективно. И ако ние не турим нашия ум и сърце да работим за Господа, то как ще може Той да се прослави? Затова ние колективно действуваме, като се молим Господ да работи. Като говореше г-н Дънов тия поучения, в същия тоя момент гърмеше, преваляваше ситен дъжд навън. - Ето на. с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици отгоре тъкмо в този момент са за вас, а не за мене. Това е езикът Господен. И той казва: „Аз ще разпръсна враговете ви, ще помогна и ако Ме обичате и жертвувате живота си за Мене, всичко ще направя за вас." В този народ има хора, които страдат и на които ние можем да се притечем на помощ. Да, ние можем да сме проводници на силата Божия. Бог ще бъде силата, а ние - проводниците.
към текста >>

12. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Когато някой е ударен от гръмотевица, поставят го с лице на земята, за да изсмуче земята електричеството, което е влязло в него.
Като ходите по земята, вие казвате: „Ние искаме да сме в съприкосновение с Бога.“ Но какво излиза? Влачите се. Когато сте във водата, ще се покриете в нея. Такъв е законът на плаването. Същият закон е и в Божествената любов - в нея ще останете на повърхнината. Когато някой е ударен от гръмотевица, поставят го с лице на земята, за да изсмуче земята електричеството, което е влязло в него. Така и вие, като се поразите от злоба, скоро падайте на лицето си. Това значи да потънеш в тази Божествена любов, за да може тя да се просмукне, докосне до материята и да проникне вътре у вас. Йоан казва: „Отец и Син.“ Отец е, от Когото сме излезли, а Синът е видимата любов. Тази любов, за която ви говоря, не е нещо временно, не едно приятно настроение, а една постоянна топлина. Това може да го проверите.
към текста >>

13. 10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител,

Паша Теодорова

Кой обикновен, простосмъртен човек може да спре светкавицата и гръмотевицата на небето?
10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител, а също така и неговия имен ден Кой и какъв облак може да закрие диска на слънцето и да помрачи неговата светлина? Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. Кой обикновен, простосмъртен човек може да спре светкавицата и гръмотевицата на небето? Кой може да спре бурите, ураганите и циклоните по земята? - Само безсмъртният, който знае законите на небето и на земята, който владее тези закони и ги прилага. Само той може да направи това. Кой може да спре земетръсите и да победи природата? - Който е създал природата, само той може да я победи.
към текста >>

14. 21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ГЕНА ПАПАЗОВА

Гена Папазова

По пътя на връщане валя малко дъжд, имахме и артилерия, гръмотевица - с една дума разнообразна, приятна екскурзия.
Всичко това привлече мнозина от братята и сестрите. От 9 часа вече на бивака - облачно, силен ветрец, не студен, но и много топъл не беше. Към 1 часа на обяд изгря малко слънце, което ни топли до 2 и половина. Към 3 часа се готвим за път. Заваля приятна, хубава градушка, която обаче силно бодеше по лицата. По пътя на връщане валя малко дъжд, имахме и артилерия, гръмотевица - с една дума разнообразна, приятна екскурзия. Нещо, което е много радостно за всички ни, то е, че Учителят ни даде хубави методи за упражнение, по-право за лекуване. Като си дойдеш, ще ги прилагаш, ако намериш за добре. Те са много ценни. Дано можеш да прочетеш нещичко, та да ти е по-леко за изпита. Поздрави майка си, Гечо и останалите.
към текста >>

15. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 201-220

Савка Керемидчиева

На тихия и спокойния човек ноктите са чисти - без бели точици Гръмотевицата 207 Гръмотевицата озонира въздуха - носи прана с пречупването на известни природни течения.
205 Най-силният цвят е белият. При белия цвят на Светлината растат растенията. И при белия цвят на Любовта расте и се радва душата. Белите петна. 206 Белите петна на ноктите идат от голямо напрежение на нервната система. На тихия и спокойния човек ноктите са чисти - без бели точици Гръмотевицата 207 Гръмотевицата озонира въздуха - носи прана с пречупването на известни природни течения. Красива нощ. 208 На планината тъмно, мрачно, бурно, дъжд. И в някой кът се сгушил пътник и размишлява за величието на Природата и Бога. Мото: 209 „Без страх в Любовта безгранична! " 16.III.1922 г. Свобода.
към текста >>

16. МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА III 81-100

Савка Керемидчиева

92 Една красива нощ: планина, нощ, буря, гръмотевица... А там нейде в някоя хралупа седи един пътник и размишлява за Бога.
Малките неща. 90 Хората се занимават с големите работи, а Бог с малките. Съществото. 91 Бог, това е туй Същество, което може да се обича без страх и без съмнение. 15.ІІІ.1922 г. Аверуний Красивата нощ. 92 Една красива нощ: планина, нощ, буря, гръмотевица... А там нейде в някоя хралупа седи един пътник и размишлява за Бога. Това са най-красивите нощи! Неизбежност. 93 Божиите закони са неизбежни! Каквото Бог е намислил, то ще стане! Всичко друго може да се промени, от човека зависи. 18.ІІІ.1922 г. Мирът.
към текста >>

17. 1925 година

Къде Самоков затряска силна гръмотевица за дъжд.
Учителят говори хубава беседа, която е написана на тефтерчето ми, и напечатана в специална лекция. След това направихме закуска. И до обед ази спах. На обед всички се наредихме на голям кръг и обядвахме на обща трапеза. След това хористите се събраха и започнаха да пеят окултните песни, аз излязох надясно от езерото и постепенно се качих на една височина, където се виждаха цялата Рила на запад от Мусаленският дял, Старата планина, Средна гора, но почна бързо да се заоблача на запад и започна скоро да роси дъжд. Къде Самоков затряска силна гръмотевица за дъжд. Тук се събух бос и ходих по разните връхчета по камъните и хубавата трева. Поспах си на хубава висока поляна, обраснала с хубава трева, така, на едно запуснато място. Дойдоха братя и сестри и аз станах и се облякох и седнах да пиша това описание. Силно се тряска на север и запад и зад Мусала. Учителят бе казал долу: „Имайте мисли благородни и приятни мисли и настроения, за да ви не къпе дъжд." След това слязохме и отидохме на една друга височина, където се събрахме братя и сестри и запяхме песни, и си приказвахме.
към текста >>

18. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

Там, дето има лкобов, електричеството като минава, не прави пакости - гръмотевица не го поврежда.
Тогава няма да има противоречия. Противоречията са от недоимъка, обедняване от любовта, от истината, от знанията. Вместо страдание ще има песен. Ще кажете: „Кога ще дойдат тези времена? " (7.Х11.1941 год., неделя) 112. Там, дето има лкобов, електричеството като минава, не прави пакости - гръмотевица не го поврежда. Който не пее, е празно гърне, силите небесни могат да го счупят. Които пеят, са пълни гърнета: пълни с любов, с идеи - електричество, гръмотевица няма да им направи никаква пакост. (7.ХII.1941 год., неделя) 113. За да пее човек, да бъде музикален, доста центрове трябва да бъдат развита на долната част отпред на челото. Когато ще пееш, най-първо да внесеш мекота в себе си, или да се хармонизираш с другите. 114.
към текста >>

Които пеят, са пълни гърнета: пълни с любов, с идеи - електричество, гръмотевица няма да им направи никаква пакост.
Вместо страдание ще има песен. Ще кажете: „Кога ще дойдат тези времена? " (7.Х11.1941 год., неделя) 112. Там, дето има лкобов, електричеството като минава, не прави пакости - гръмотевица не го поврежда. Който не пее, е празно гърне, силите небесни могат да го счупят. Които пеят, са пълни гърнета: пълни с любов, с идеи - електричество, гръмотевица няма да им направи никаква пакост. (7.ХII.1941 год., неделя) 113. За да пее човек, да бъде музикален, доста центрове трябва да бъдат развита на долната част отпред на челото. Когато ще пееш, най-първо да внесеш мекота в себе си, или да се хармонизираш с другите. 114. Една нота е щастлива, когато някой я изпее както трябва. Ако можеш да изпееш един тон, който да повдигнеше трептенията на твоя организъм, всяка болест ще изчезне.
към текста >>

19. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Далеч на запад светка за дъжд, даже изтежко се чува тътнеж на гръмотевица.
Аз им обясних, че живея наблизо, тук, през 3 къщи. Потеглихме да си вървим, обаче аз бях си забравил каскетя. * Събудих се - 2 ч след полунощ. Вече сън не ме хвана и аз станах в 4 ч. Заприготвях се за Драгоман. Далеч на запад светка за дъжд, даже изтежко се чува тътнеж на гръмотевица. В 6 и 10 потеглих. В 9 1/2 стигнах в Драгоман. Пътувах и още под Равна заваля, обаче слабо, из мъгла. Аз бях със спортните дрехи и обуща, платнище, раница, апарата. Горе в Чепина над Летница пътувах в гъста мъгла, затова горе вече на билото бях сбъркал пътя, но ме оправиха овчари.
към текста >>

20. 107. Законите Божии З.Х. 1940 г., на обеда

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица!
Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие. Дето има страдание и скръб, там не е. Възлюбленият ви посещава само когато позадремете и се отдалечава. А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица! Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично. Сянката му не е опасна. 1942 г., Петров ден - Той иде да оправи света.
към текста >>

21. 5. Петър Тихчев

Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев.
А от трета страна над дома им се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболява и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: "Ожени ли я, жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята, ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала, и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещавал села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години.
към текста >>

22. 13. Хазяинът

Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев.
От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци.. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: "Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога". Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път.
към текста >>

23. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Чудно, сред зима, а гръмотевица и снежна буря.
Чичо Генчо ме праща с 2 лв. да купя хляб, за да изтривам с мекото отпечатаните листове на пишущата машина. Кората остава на прозореца; казва да я хвърля на кучетата. Но тя влиза в джоба ми и когато той излиза някъде, корицата се обръща в устата ми на сладък жизнен сок. А може и веднъж да се яде в денонощието - може. Чудно, сред зима, а гръмотевица и снежна буря.
към текста >>

24. 2. “Ако имах време...

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Време, “Ако имах “време", думата трябваше да прозвучи като екот на гръмотевица, като шум на океански води, като тръбен звук, че дните са преброени.
Те прозвучаха ясно и се разнесоха като ехо, което непокътнато стигна до нас години след това. Слушаме ги още, казваме си ги често, за да изстискаме всичкия сок и сила. От тогава осемнадесет години, след като са били казани през оня школен час на 13-тото число от месеца XII. 1944 година. Беше сряда. Време, “Ако имах “време", думата трябваше да прозвучи като екот на гръмотевица, като шум на океански води, като тръбен звук, че дните са преброени. Оная знаменателна глава от Евангелието на Йоана пак се приближава при нас и ние пак слушаме същите слова. Нека цитираме: "Сега, ако имах време, ако и вие имате време да ме слушате, мога да ви освободя от всички мисли, които причиняват преждевременна старост. Трябва да ви освободя първо от страха, че жадни ще умрете, че болни ще бъдете. Да се освободите от всичките форми на страха. Това значи да ви освободя от материалните идеи и да приемете ония мощни велики идеи, които крепят човешкия дух.” Беше необикновен дар, беше откритие, беше тайна, която недвусмислен но говореше, че човекът можеше да бъде освободен един път завинаги от страха, досежно безопасността на живота.
към текста >>

25. 4. Как се ражда атеизма и анархизма

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Ами казва, те, първобитните хора, те понеже нищо не знаят, нищо не разбират, като стане гръмотевица или някакво природно явление, по-особено, те понеже това им внушава страх и като нямат никакви обяснения казват: Е, какво е туй?
От една страна преподават ни вероучение, от друга страна учителя по история, той беше много симпатяга така, един едър така и изобщо много симпатичен. Обаче нали те хората тогава като свърши някой гимназия той трябва да е атеист вече, особено университет като свърши. Той беше свършил в Германия и често ни е говорил за Германия така, че хората били здрави и силни защото пиели много бира. И спомням си при уроците по история, понеже той беше така много едър, добродушен и сърдечен човек, ама лицето му малко приличаше на, както портретите на Бакунин, малко така с дълга коса, и така малко на маймуна приличаше. Макар, че беше симпатичен така общо казано и така с ръкомахане и жестове. Ами казва, те, първобитните хора, те понеже нищо не знаят, нищо не разбират, като стане гръмотевица или някакво природно явление, по-особено, те понеже това им внушава страх и като нямат никакви обяснения казват: Е, какво е туй? - Бог. И казва, ето тъй се е родила идеята за Бога пред необяснимите и страшни природни явления, пред съзнанието на първобитния човек. От една страна един учител ми преподава вероучение, а той ни разправя как се е родила идеята за Бога. А ние сме хлапаци на 14 години, и туй въздействие обаче, окончателно въздействува, за да възприема атеизма беше книгата „Наука и религия", една малка книжка от сръбския социалист Светозар Маркович. Той изглежда е един от основателите на сръбския социализъм.
към текста >>

26. 2.4. Благодарността

Борис Николов

Заставаше на пътеката и ръмженето му приличаше на далечна гръмотевица.
То изяде и нея и не ръмжеше вече, когато го приближавахме. След десетина дни кучето започна да излиза от колибата и стъпяше на задните си крака. След още десетина дни то вече се разхождаше из двора. Кучето само пое грижата да пази къщата. Не пущаше да влезе външен човек, особено селянин. Заставаше на пътеката и ръмженето му приличаше на далечна гръмотевица. Никой не смееше да влезе, но чудното беше това, че познаваше хората от Братството и ги пускаше. То се привърза към нас и оставяше да го помилваме. Ние му говорехме - то приемаше и разбираше добрия тон на гласа. Хранехме го добре, и то се поправи. Особено се привърза към другарката ми, която го хранеше.
към текста >>

27. 2.22. Йосиф и мечката стръвница

Борис Николов

Вървеше бавно, поспираше се, като издаваше рев, подобен на гръмотевица.
Замахна със страшната си лапа, но Улф беше бърз и предпазлив. Той даже успяваше да я захапе, но отскачаше на време. Изведнаж мечката се спря - тя видя човека, истинския враг. Известно време гледа към него - усещаше опасността. Остави кучето и се насочи към човека. Вървеше бавно, поспираше се, като издаваше рев, подобен на гръмотевица. Колкото наближаваше, гневът й се разпалваше! Ревът ставаше по-страшен, тръбеше господарят на планината, от когото всички трепереха! Мечката застана на задните си лапи. Изправена - тя надвишаваше с една глава голям човек. Сега Йосиф видя всичкото й великолепие.
към текста >>

28. 131. Разминаване с години

Знаеш как отгоре самолети, само ги чуваш като гръмотевица, страшна работа.
В.К.: Няма „Бум, бум”, няма. Л.Т.: А-а, вземат страна. В.К.. Лошото е, че нашите вземат страна. И аз съм бягал от американските бомбардировки. Като бях в Либия и аз бягах от американските бомбардировки. Знаеш как отгоре самолети, само ги чуваш като гръмотевица, страшна работа. Л.Т.: А-а. В.К.: Бях в чужбина и знам какво са бомби. Л.Т.: Учителят каза: За Мене българите са евреи, еврейски народ и ще минат през големи страдания. Сами си пъхат главите в торбата. В.К.: Сами си пъхат.
към текста >>

1.1286959648132