Търсене в текстове за 'Грижа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 110 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това.
Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него. Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва: „Вам е дадено да разберете, а не на другите.“ А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. И след още две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната! Един англичанин нали е почитан, защото е член на английската държава? Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Мен не може да ме убеди никой, че, без да обича Бог, може да обича някого.
към текста >>

2. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно същество, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него.
Приятеля ще го срещне приятелят му. Като заминеш, паметно ще остане само доброто – Любовта, която си проявил. Една сестра разказа как прибрала една болна котка и я гледала, но ѝ казали, че няма никакъв смисъл да се гледа и да се прояви милост към една котка, която така или иначе ще живее още само два-три дни. Каква полза от това? Учителя каза: Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно същество, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него. И голямо нещастие е, ако едно същество умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него. Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят. Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание.
към текста >>

И голямо нещастие е, ако едно същество умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него.
Като заминеш, паметно ще остане само доброто – Любовта, която си проявил. Една сестра разказа как прибрала една болна котка и я гледала, но ѝ казали, че няма никакъв смисъл да се гледа и да се прояви милост към една котка, която така или иначе ще живее още само два-три дни. Каква полза от това? Учителя каза: Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно същество, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него. И голямо нещастие е, ако едно същество умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него. Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят. Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание. Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига.
към текста >>

3. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Взел го и почнал да се грижа за него, да го полива и всеки ден отивал при него с Любов.
Така е, защото всички онези листни въшки не могат да издържат на Любовта, бягат през глава. Паразитите не могат да издържат на вибрациите на Любовта. Веднъж дойде при мен един брат и ми разказа, че живеел при една хазайка, която била малко своенравна. Тя имала едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го захвърлила на двора. Той я помолил да му го даде и тя се съгласи. Взел го и почнал да се грижа за него, да го полива и всеки ден отивал при него с Любов. И това цвете се съвзело, почнало буйно да расте, станало по-едро и пуснало красиви големи цветове. Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало. То внесло Радост в душата му. На другия ден пак се случило същото. Красотата на това Същество, била неземна.
към текста >>

4. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно дете се ражда, нищо не знае и всички се грижат за него.
Младежът бил с високо положение, качил го в един файтон, завел го у дома си, дал му на разположение един разкошен апартамент и му казал: „Тук можеш да стоиш колкото искаш.“ Пътникът казал: „Много добри хора живеят тук.“ Момъкът му казал: „Не, тук е място, дето Бог живее! “ Когато хората изоставят човека, тогава Бог работи за него. Братът попита: „Що е Благодат? “ Природата е пълна само с чудеса. Едно дете се ражда, нищо не знае и всички се грижат за него. Има общ Промисъл за всички същества, но специалният промисъл за някой праведен е Благодат. Когато човек е под Благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време и излязла виелица, натрупало сняг, вятърът блъскал право в лицето му. Той напрегнал волята си и до средата на пътя издържал.
към текста >>

5. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

И всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им.
А сега са свидетели, че отгоре се внася една система, която някъде съвпада, а някъде не съвпада с тяхното разрешение. Има нещо дълбоко и Ангелът се чуди по какъв начин ще се разреши тази трудна задача. Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват Космоса. Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи – българския, английския и др.; четвърти направляват водите, пети – растителността в света, и т. н. Според степента на своето развитие и знание всяко Същество е поело съответна служба. И всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, когато мислят, мисълта им минава през растенията и плодовете зреят. Приятно ми е да се спра при едно дърво, при един плод; тогава пред мен се отваря една картина на Същества, които мислят. Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение. За мен един плод не е проста работа – едно много разумно Същество е работило, за да го поднесе. Светлината, която иде, е мисълта на Ангелите.
към текста >>

6. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр.
Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини. Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата.
към текста >>

7. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Освен това хубаво е децата да работят сред Природата: да отглеждат цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и да се грижат за екологичното равновесие.
Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш резултата – порасналото дърво; също така и пеперудата е едно семенце и трябва да се почака следващата фаза, за да се разбере нейното естество. Пеперудените крила не са само едно съчетание на механични сили – те са изработени интелигентно с една невидима четка.“ При днешното възпитание трябва да се влее един духовен елемент. Например, когато учениците ходят на екскурзии, нека да не кьсат цветята, за да ги изучават после в клас; по-добре е да ги опознаят сред самата Природа, изпитвайки живо чувство към тях. Като се свържат с вътрешния живот на Природата, подрастващите ще получат от нея поддръжка и така ще се даде голям тласък на тяхното развитие. Освен това хубаво е децата да работят сред Природата: да отглеждат цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и да се грижат за екологичното равновесие. Необходимо е още в ранна възраст да се дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на Природата. Преподавателите не могат да дадат на учениците си това, което сами нямат. Колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от онова, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат ново отношение към Природата, трябва сами те да го преживеят, за да могат да въведат своите ученици в свещения храм на Природата. 3. Разумното в човека
към текста >>

8. 103) Щастието - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои се грижат какво ще кажат хората.
Човек не би могъл да бъде щастлив, докато не познае Духа, Душата, ума, сърцето и тялото си. Хората се заблуждават, като мислят, че могат да бъдат щастливи в злото или в доброто. Щастието е в Любовта. Вечното благо е в Любовта, при Любовта ние сме в градина, където има зрели плодове и изворите текат, там няма смърт и разлюбване. Човек трябва да бъде смел. Някои се грижат какво ще кажат хората. Какво мнение ще има светът за нас не трябва да ни притеснява, понеже нашите идеи са Божествени. За да бъде човек смел, той трябва да има основа, а такава основа има, когато има Божествен тил, и има Божествен тил, когато проявява Божията Любов. Като влезеш в Любовта, ще бъдеш щастлив. Всички хора искат да бъдат щастливи. Щастието е единственото разумно нещо.Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако не си разумен.
към текста >>

9. Другарски час Детски клуб - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин.
Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни. В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр. В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр. Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на училището. В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час. Казахме по-рано, че както в основното училище, така и в средното училище, учениците ще държат реферати по разни въпроси. Освен класните реферати, които са във връзка с учебния материал, ще има и извънкласни, общи реферати. Последните могат да се организират и ръководят от детския клуб. Общи реферати до известна степен могат да имат значение и в основното училище, но те ще играят изключително важна роля в средното училище.
към текста >>

10. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

И учителят казва: От тая приказчица се научихме, че не трябва да лъжем, научихме се, че не трябва да крадем, научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас .
в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел развитието на детския интелект, трябва да става с оглед на развитието на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце.” Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира на детския ум, без да се раздвижи детското сърце. Ето как характеризира Хр. Ковачев това морализиране: „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответното вдълбочаване и се извлича поука. И учителят казва: От тая приказчица се научихме, че не трябва да лъжем, научихме се, че не трябва да крадем, научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас . Ние формулираме правила и учениците ги повтарят след нас, обаче не са раздвижени дълбоките сили на тяхното естество.”[2] Днешното училище ще се избави от своя интелектуализъм чрез възпитание на чувствата, чрез художествения елемент, трудовия принцип и пр. По какъв начин цялото обучение и възпитание от този период може да се свърже с чувствата, със сърцето? Не да се говори на децата, че трябва да имат такива и такива чувства, но тези чувства детето трябва да ги живее. Самата образователна среда трябва да създава условия за това.
към текста >>

11. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

6. Учениците работят обща работа - заедно се грижат за своите деца: цветята, зеленчуците и дърветата; заедно ги садят, поливат, разкопават, заедно берат плодовете.
Утре то ще я изхвърли на улицата да трепери. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще има каже: Не ви познавам. Защото майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете. Майката трябваше да му каже Разумната природа е направила цветята да им се радваме, без да ги късаме. Така трябва майките да възпитават децата си в бъдеще, ако искат децата им да имат морал.” 6. Учениците работят обща работа - заедно се грижат за своите деца: цветята, зеленчуците и дърветата; заедно ги садят, поливат, разкопават, заедно берат плодовете. Общите интереси ги обединяват. Общата любов към растенията и към работата ги обединява, свързва ги в едно. Тая обща работа е мощен метод за тяхното сближение и хармонизиране. Всяка обща работа обединява хората, сближава ги, развива социалните чувства, дух на взаимопомощ, сътрудничество и солидарност. А всички тези прояви са качества на любовта!
към текста >>

12. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха.
Ние работим за една такава култура, в която Божиите блага ще станат блага за всички. Днес има едни блага като светлината, въздуха, водата, които са изобилни за всички. Обаче има други, например храната, която не е правилно разпределена. Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички. В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха. В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен. В бъдеще [... ] с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта. Законът на справедливостта почва вече да се съзнава от човека.
към текста >>

13. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни.
Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: "Господи, прости им! " Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: "Отец ми живее в мене и аз в Него." Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: "Отивам да ви приготвя място." Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира." "Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода." Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса.
към текста >>

14. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички хора са заобиколени от тези разумни същества и те се грижат за тях и направляват живота им.
Практикувайте дихателните упражнения за възприемане на Любовта. От времето на 22 март ще зависят много неща и работи. Важен е този ден. Човечеството върви по светлия път начертан от Ангелската йерархия, която управлява Вселената. И човек е печатът на цялото творение. Всички хора са заобиколени от тези разумни същества и те се грижат за тях и направляват живота им. Светиите не са още станали ангели, но се готвят да станат ангели. Човек не познава ангелите и не подозира, че хубавите работи, които върши е с тяхно съдействие в самия него. Ангелите са красиви (чисти) и вие трябва да се радвате, понеже тяхната красота е вашата бъдеща красота. Всеки човек си има ангел-хранител (ръководител), които е крайно внимателен да събуди неговата душа навреме, да не закъснее, нито една милионна част от секундата. Бог е вложил доста дарби у човека и той трябва да ги разработи, за да свърши учението си с успех.
към текста >>

15. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр.
От всички лица лъха нещо вечно живо и младо, пролетно детско и чисто! Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от доброволци. Те се сменят всеки ден. Защото всеки иска да плати своята дан на цялото. Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр. Всеки с радост става слуга на всички! Що е слуга? Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето! Новият ден започва.
към текста >>

16. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни.
Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: “Господи, прости им! ” Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: “Отец ми живее в мене и аз в Него.” Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: “Отивам да ви приготвя място.” Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира.” “Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода.” Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса.
към текста >>

17. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха.
Светията има повече прераждания зад себе си, а грешникът може да има само две-три такива. Ние работим за една такава култура, в която Божиите блага ще станат блага за всички. Днес има едни блага като светлината, въздуха, водата, които са изобилни за всички. Обаче има други, например храната, която не е правилно разпределена. Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички. В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха. В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен. В бъдеще [ ... ]* с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта. Законът на справедливостта почва вече да се съзнава от човека.
към текста >>

18. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

След нейното заминаване, много хора започнали да му донасят храна и да се грижат за него.
Като го завели при главатаря, той му казал: "За тебе нямаме разпореждане да те оберем." Пуснали го. Значи Бог им казал: "Ще го пуснете! " За да се реализира едно Божествено желание, всички световни закони рухват. Един баща, инвалид, имал само една дъщеря и тя заминала за онзи свят. След нейното заминаване, много хора започнали да му донасят храна и да се грижат за него. Един млад момък останал само с един лев и си казал: "Какво да правя само с един лев? Като похарча и него, какво да правя? " В това време един просяк идва при момъка и му поисква помощ. Нещо казва на момъка: "Дай му! " И той дава последния си лев.
към текста >>

19. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това.
А след други две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Любовта е врата за мъдростта и истината. Истината е врата за любовта и мъдростта. А мъдростта е врата за приложение на истината и любовта. Това е за посветените. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат. Това е тайната. Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие. Тогава има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни.
към текста >>

20. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички хора са заобиколени от тези разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им.
Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички разумни същества, които са завършили своето развитие още преди милиони години. И днес направляват целия Космос. Някои от тези същества направляват Слънчевата система, други живота на някои планети, трети направляват някои народи българския, английския и пр. Четвърти направляват водите, пети растителността в света и пр. Според степента на своето развитие и знание всяко същество изпълнява съответната служба. Всички хора са заобиколени от тези разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, като мислят, при тяхната мисъл зреят плодовете на растенията. Мен ми е приятно, като се спра при едно дърво, при един плод. Пред мен се отваря една картина, на същества, които мислят. Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение. За мене един плод не е проста работа, но много разумно същество е работило, за да сготви това ядене.
към текста >>

21. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно дете се ражда, нищо не знае и всички се грижат за него.
- Много добри хора има тук. Момъкът отвърнал: - Не, тук с мене Бог живее. Когато хората оставят човека, тогава Бог работи за него. Природата е пълна с чудеса. Едно дете се ражда, нищо не знае и всички се грижат за него. Братът попита: „Що е благодат? “ Учителя каза: Има промисъл, обща за всички същества, но специална промисъл за някой праведен - това е благодат. Когато човек е под благодат, каквото пожелае, става.
към текста >>

22. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хората от света пък бяха обхванати изцяло от грижа да придобиват материални ценности.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] НОВАТА АТМОСФЕРА Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота, изпитвахме една светла радост от живота. Потопени в тази хармонична и мистична среда, ние някак се бяхме пооткъснали и забравили суровия и груб материализъм. Хората от света пък бяха обхванати изцяло от грижа да придобиват материални ценности. Поставяйки ги като единствена цел на живота си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират на повика към по-висшето. То им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, затова и не проявяваха интерес към него. Това някои от приятелите не бяха разбрали. И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждане на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излязат в света, по подобие на старовремските пророци и апостоли, да проповядват и разгласят беседите на Учителя. Отива един от младите братя при Учителя и Му казва: "Аз ще напусна работата си и ще тръгна да проповядвам новото Учение." Учителя го поглежда и му казва: "По този начин не може, сега проповядването ще стане по нов начин." Друг един брат, мил и симпатичен като дете, се изправя пред Учителя със същата задача.
към текста >>

Но грижа ли ни е?
Но тя неусетно се стопи и стана кръгла капка... О, а пък аз искам да остана вечно хубава и млада. Тя си отиде, като че ли не е била... Тя, снежна снежинка, тя, капнала капка. По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Те приличат на поклонници, които са се устремили към приказна, странна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас, приближават се, отдалечават се, ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг стават съвсем прозрачни, като тънко було и изчезват, като че ли не са били. Но грижа ли ни е? Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се отъркаляме и проправяме широка и дълбока пътека. А след нас може да мине и натоварена кола. Обръщам поглед и към будния град. Той горкият, покрит с тъмна пушилка, а тук - светлината, що тича над света, поставя целебна милувка. Едва долавям шепота й: Елате при нас, елате!
към текста >>

Но що ни е грижа?
Кънтят избраните слова, ясни, топли, чисти - Добрата Молитва, Отче Наш, формули. Сбогом Богове на планината, сбогом Незнайни чудотворци. А снегът долу в селото се беше разтопил. Пътищата потънали в кал. Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа? Не носи ли всеки от нас в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце? Може сега по цялата световна долина да има кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят вечните Богове на планината, симфонията на снега и слънцето."
към текста >>

23. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На нас, младите, тогава се падаше грижата да палим и поддържаме огньовете, да има гореща вода в чайниците за пиене.
На този бивак прекарвахме доста дни наред като не пропускахме най-ранните утринни часове. Още по тъмно поемахме за върха с фенери в ръка - по един през няколко души. Отдалече величавата светла ивица от хора, която бавно пълзеше към планинския първенец, беше вълшебна за гледане. През цялото време на тези екскурзии прекарвахме все на открито. Всяка година съм бил при тия изкачвания и нито един път не сме имали ясно и слънчево време. На нас, младите, тогава се падаше грижата да палим и поддържаме огньовете, да има гореща вода в чайниците за пиене. При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм бил в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете, почувствах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителя да идва при мен, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчина хвойна. Задрямал съм, по моя преценка, само за броени минути, не повече от четвърт час, защото като станах, беше още светло. Почувствах се съвършено бодър и свеж.
към текста >>

На сутринта тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за огъня, ето Го Учителя пред мен, спря се, погледна ме и каза: "Отложете гювеча за София." Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа.
Бяхме закопнели за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч. Обикновено след като си изпълнехме задълженията, ние, приклекнали около някой от страничните огньове, обгърнати от дим, тихо разговаряхме помежду си. В една от последните вечери някой даде идеята като си тръгнем, двама от нас да избързат напред, да отидат до Чам Кория, да закупят зарзават и всичко необходимо за голям и хубав гювеч. Да дадат продуктите на фурнаджията да направи гювеч и като пристигнем да можем да се нахраним до насита. По това време като студенти бяхме с много скромни средства и за да посрещнем изчислените разноски, стана нужда да изметем от джобовете си и последните монети. На сутринта тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за огъня, ето Го Учителя пред мен, спря се, погледна ме и каза: "Отложете гювеча за София." Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа. Останах крайно изненадан как и откъде Учителя знаеше за нашия план с гювеча в Чам Кория. За съжаление тези Негови думи се плъзнаха в съзнанието ми и не можаха да произведат необходимия ефект там, за да им обърна внимание и да взема мерки за спиране на замисления план. В деня, в който Учителя нареди да се вдигне бивака и да тръгнем, избраните двама братя за уреждането на въпроса с гювеча, изхвърчаха напред към Чам Кория, а ние другите останахме да помогнем за трудния път на връщането. При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнем, за да направим прекрасния обяд. Бяхме се уговорили къде точно да се съберем, обаче доста почакахме на уреченото място.
към текста >>

24. 22 ДВА ЛИМОНА И ЕДИН ПОРТОКАЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но както разбирам тази грижа от нейна страна не била на необходимата висота, защото един ден гледам Учителя, с някаква клечка чисти клоните на дръвчетата от паразити, които ги нападнали.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ДВА ЛИМОНА И ЕДИН ПОРТОКАЛ На Изгрева имахме два лимона и един портокал, посадени поотделно в три качета. Една сестра била обещала да се грижи за тях - поливане, чистене, окопаване и пр. Но както разбирам тази грижа от нейна страна не била на необходимата висота, защото един ден гледам Учителя, с някаква клечка чисти клоните на дръвчетата от паразити, които ги нападнали. Отидох и аз и най-усърдно се залових да чистя. След малко Учителя беше повикан за нещо и аз останах да довърша чистенето. Това направих най-старателно, защото в главата ми е златното правило: "Правиш ли нещо, то трябва да бъде по всички правила, особено когато става въпрос за нещо на Изгрева." Тъкмо свърших и ето Го Учителя при мен и ми казва: "Николай, лимоните са ти много благодарни! " Сестрата, която беше проявила тази немарливост, изкара края на живота си нейде в провинцията в много тежко състояние.
към текста >>

25. 23 ДРЪВЧЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Погълнат от работа, аз не можах да се грижа за него.
Че има и се създават някакви връзки между хората, растенията и животните, имал съм ред случаи да констатирам това. Освен този, за който вече разказах, ще се спра и на някои други. Вкъщи имах лимоново дръвче, което растеше в голяма саксия. През една година даде неимоверно много цветове и всички завързваха плодове. Материалните ми работи вървяха много добре. Погълнат от работа, аз не можах да се грижа за него. През зимата, поради нехайство и на близките ми, то измръзна. Гледах го със съжаление и ми беше много мъчно за него, но беше вече късно. През пролетта на следващата година цялото ми материално състояние беше конфискувано. Лимончето беше измръзнало през декември, а само няколко месеца след това, материално бях ликвидиран. А то не беше малко богатство - тридесет милиона лева.
към текста >>

26. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези, които й бяха по-близки, взеха грижата присърце и й направиха малка дървена къщичка по-настрана.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ДАФИНКА Между нашите сестри имаше една нова, с много деликатна физика. Казваше се Дафинка, беше неизлечимо болна. Намери се, че предимствата, които Изгрева има в климатично отношение ще са от голяма полза за нея. Тези, които й бяха по-близки, взеха грижата присърце и й направиха малка дървена къщичка по-настрана. Аз не бях така близък до този случай, за да знам причините за нейното заболяване и защо тя не можа да оздравее. Един ден, чета за изпит в стаята си, а единият ми крак зачервен, подут, боли ме и не ми дава спокойствие да се занимавам. Чудех се какво да го правя, а не обичах да безпокоя Учителя за такива случаи. Досадната болка все повече и повече се усилваше. В този момент някой почука на вратата ми, отварям и пред мен застава сестра Василка, едричка и много симпатична наша сестра.
към текста >>

27. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижа, за да ги имаме.
С излизане на закона, правителството усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой и друг търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. И за това едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират, всякога е имало озлобление, така и срещу мен се породи голяма завист. Хората, които се въртяха около мен и искаха и те да имат голямо име, известност, възможности, представяйки ми се все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и аз бях взет под око, тъй като според тях съм имал необходимите елементи, за да могат да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден, през лятото на 1942 година, при мен идва бай Ради, братът, който се грижеше за малкото ни земеделско стопанство на Изгрева, и ми казва: "Учителя иска да се достави един вагон въглища за отоплението на салона, където се държат беседите." Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижа, за да ги имаме. Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество "Гранитоид", което тогава се занимаваше и с производство на цимент. Управлението на това дружество се намираше в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат чиновник, когото съм виждал да посещава и беседите на Учителя. Отидох право при него и съвсем откровено му казах, че искам вагон въглища от най-високо качество за нашия салон. Той прие поръчката, без възражение и уговорки.
към текста >>

28. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко.
”, закачливо я подхващам аз, като я видя да идва. Тя се изправи, сериозно ме погледне и каже: „Аз, брат Николай, идвам пешком, като тръгна в три часа сутринта и в пет съм тука.” Беше словоохотлива, когато намереше отзивчива среда, какъвто бях аз за нея. Подхващаше такива мъдрости, с такава дълбочина, че наистина се смайвах от пътя, по който е минала, за да стигне до тях. Тя всякога редовно идваше на Рила. Щом слезем обаче в Сапарева Баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз.
към текста >>

Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа!
В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа! ”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака.
към текста >>

В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед.
Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата. Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви.
към текста >>

29. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това създаваше една много сериозна грижа за нас преди всичко, заселниците тук.
До котвата имаше метеорологична клетка, с всички необходими уреди за пълни метеорологични наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите. До нея, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов беше изработил, с голямо умение, един слънчев часовник. Грижите около поддържането на този малък метеорологичен пункт и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник, бяха поверени на брат Георги Радев, който беше най-подходящ като студент по математика, където се изучаваха също физика, астрономия и метеорология. Построихме също барака за дърва и въглища и складове за издадените беседи. Учителя особено много държеше да се придаде един облагороден външен вид на нарасналия вече Изгрев. Това създаваше една много сериозна грижа за нас преди всичко, заселниците тук. Братята и сестрите от София свикнаха редовно да идват на Изгрева и по възможност, помагаха. Голям дял от тази работа представляваше обработването на част от поляната и околните, закупени от Братството места. Засадихме плодни дръвчета, картофи и други необходими за кухнята зарзавати. Но ние нито имахме богат опит, необходим за такава работа, нито пък можехме всякога, при благоприятните условия, да полагаме необходимите грижи за посадените вече растения, тъй като всички бяхме студенти или работихме в града, за това често пропущахме благоприятните условия, а с това и благоприятните резултати. В последствие дойде бай Ради, който се зае с тази стопанска работа.
към текста >>

30. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И тук пак сгреших, умувах, не се съобразих, че щом Учителя казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех, заради успеха на Делото.
Помислете по този въпрос и ми докладвайте.“. Аз се страхувах, страхувах се не за себе си, защото имах опит във Фондацията да ръководя деца и учители в курсовете. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителя предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, умувах, не се съобразих, че щом Учителя казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех, заради успеха на Делото. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя, и тогава Той пак ми каза: „Въпреки това, ти ще трябва да бъдеш.“ Обаче аз не се съгласих, смятайки, че само ще проваля делото. Тогава отново ми каза: „Ти как мислиш? “ Аз предложих да имам помощник и то по възможност да бъде с висше образование, за по-голям авторитетност. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никого. Най-сетне се сетих за една наша сестра, с висше образование, макар да знаех, че тя не е физкултурничка.
към текста >>

31. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Силата е нещо необятно, могъщо, разумно, изпълнено с грижа.
Всички небесни тела са кристали, образувани по същия начин, по който са се образували кристалите преди нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали как се образува кристала. Когато човешкият род разбере как започва той и с какво започва, тогава повече от сигурно е, че ще му стане ясно и създаването на небесните тела. Всичко това е плод на сила. Но е смешно да делим силата на естествена и свръхестествена, защото ние все още не знаем какво нещо е сила. Силата е нещо необятно, могъщо, разумно, изпълнено с грижа. И така, един път създаден кристалът, ние вече можем да наблюдаваме и да разберем как той расте. Кристалите имат интересни качества, върху които много трябва да се мисли и изследва. В тях има нещо велико, разумно и дълбоко. Един умен човек казва: „В скалите ние ще научим да четем великите закони, по които е създадена и построена Вселената“. Друг казва: „Скалите са застинала музика, застинала хармония“.
към текста >>

32. 75 ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изразът на лицето Му беше странен, пълен с една неземна мекота и топлота, от която разбрах каква грижа, какво внимание беше необходимо и дадено от Великия разумен свят към този младеж, за да извърши успешно мисията, която му беше възложена, за да открие нова епоха в човешката култура, нова стъпка в съобщенията между народите.
Един хубав майски ден. Обедът беше привършил, но някак не ни се искаше да се разотидем, водехме приятни и полезни разговори. Някой току разнесе новината, че младият американец Чарлз Линдберг, роден в Детройт през 1902 година, авиатор, за първи път в света прелита без междинно кацане Атлантическия океан, от летище Ню-Йорк до Франция. Потеглил на 20 май с малкия си самолет „Духът на Сен Луи“ и в продължение на 33 и половина часа непрекъснат полет, каца благополучно на летище във франция. Погледнах Учителя, след като чух новината. Изразът на лицето Му беше странен, пълен с една неземна мекота и топлота, от която разбрах каква грижа, какво внимание беше необходимо и дадено от Великия разумен свят към този младеж, за да извърши успешно мисията, която му беше възложена, за да открие нова епоха в човешката култура, нова стъпка в съобщенията между народите. Недей мисли, че без такива грижи и внимание на Белите Братя, може някой да направи крачка напред. По това време дадоха в печата и снимка на Линдберг пред своя самолет. Видях едно одухотворено лице, пратеник на Разумния свят да открие нова ера.
към текста >>

33. 83 МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави.
В Мърчаево Учителя прекара докъм месец октомври 1944 година. След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат Темелко, останал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посетители на тази обител. В онези дни братята и сестрите от Изгрева и София се евакуирваха в други по-близки или далечни селища на страната, но те не изпущаха при първа възможност да посетят Учителя в Мърчаево, така че връзките ни оставаха трайни. Трябва да отбележим, че всякога и навсякъде, където отидеше Учителя, най-напред обръщаше особено внимание на изворите. За Него изворите представляваха един велик символ на всеотдайност, на жертва и на щедрост. Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“. В работата при устройването на този извор взеха участие приятелите, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, изнасени в Мърчаево. „Извора на Доброто“ привличаше вниманието и стана любимо място на приятелите. Около извора се направи красива площадка с разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше по три стъпала, те символизираха трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота.
към текста >>

В двора на брат Темелко Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“.
След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат Темелко, останал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посетители на тази обител. В онези дни братята и сестрите от Изгрева и София се евакуирваха в други по-близки или далечни селища на страната, но те не изпущаха при първа възможност да посетят Учителя в Мърчаево, така че връзките ни оставаха трайни. Трябва да отбележим, че всякога и навсякъде, където отидеше Учителя, най-напред обръщаше особено внимание на изворите. За Него изворите представляваха един велик символ на всеотдайност, на жертва и на щедрост. Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“. В работата при устройването на този извор взеха участие приятелите, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, изнасени в Мърчаево. „Извора на Доброто“ привличаше вниманието и стана любимо място на приятелите. Около извора се направи красива площадка с разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше по три стъпала, те символизираха трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора се направи друг голям извор, който Учителя нарече „Извора на Мъдростта“.
към текста >>

34. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази дума е сложна и е съставена от "бдол", което ще рече грижа, и от "аллах", с която дума Саабей, неговите ученици и целият халдейски народ са назовавали Бога.
Климатът там е бил изключително благоприятен, а почвата — богата и плодородна, с най-добри условия за живот. Изрично се отбелязва, че там е имало злато и че златото на тази земя било най-добро. Златото символизирало тези добри условия на живот. Казва се също така, че имало "бдолах" и камък "оникс". В Библията името "Бдолах" е отбелязано непълно. Тази дума е сложна и е съставена от "бдол", което ще рече грижа, и от "аллах", с която дума Саабей, неговите ученици и целият халдейски народ са назовавали Бога. Съединението на тези две думи означава "земя под грижите на Бога". Мохамед, когато много по-късно е обхождал като керванджия земите около Персийския залив и в южния Арабски полуостров, при формирането на своята религия е взаимствал много от учението на Саабей, включително и думата "Аллах" за наименование на Бога. Днес е известно, че най-големите петролни залежи са около и в самия Персийски залив. Ониксът пък днес се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил символ не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост. Защото Саабей е учел, че този минерал се намира под влиянието на планетата Сатурн, силовите течения на който носят мъдростта.
към текста >>

35. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство.
В настоящата епоха, когато Слънцето влиза в съзвездие Рак, то прави поврат, тръгва на юг и от този момент започват най-топлите дни в Северното полушарие. Но не заради тръгването назад, Саабей е дал на това съзвездие име и образ на речен рак, защото около 22 декември също има поврат, когато Слънцето влиза в съзвездието Козирог. Саабей учел, че Луната се е появила значително по-късно, когато на Земята е имало вече живи форми, като насекоми и морски животни (без водни бозайници). Това твърдение е логично, защото на Земята сега съществуват 1 500 000 вида живи организми, от които 1 000 000 се падат на насекомите, а останалите 500 000 - на всички други животни. За да се създаде тази многобройност при насекомите, е трябвало те да са просъществували най-дълъг период. Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство. По това време в живите форми, грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната се заражда в тях майчинското чувство, а новите живи форми идват вече с него. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят навън. Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си тези топли, мили и милосърдни майчински чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, съществуват и други обекти със силни изяви, нарушаващи чистите им влияния, то в съзвездието Рак няма такива и остават да действат чистите влияния на двата звездни купа като майчинско чувство.
към текста >>

По това време в живите форми, грижа за потомството не е имало.
Но не заради тръгването назад, Саабей е дал на това съзвездие име и образ на речен рак, защото около 22 декември също има поврат, когато Слънцето влиза в съзвездието Козирог. Саабей учел, че Луната се е появила значително по-късно, когато на Земята е имало вече живи форми, като насекоми и морски животни (без водни бозайници). Това твърдение е логично, защото на Земята сега съществуват 1 500 000 вида живи организми, от които 1 000 000 се падат на насекомите, а останалите 500 000 - на всички други животни. За да се създаде тази многобройност при насекомите, е трябвало те да са просъществували най-дълъг период. Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство. По това време в живите форми, грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната се заражда в тях майчинското чувство, а новите живи форми идват вече с него. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят навън. Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си тези топли, мили и милосърдни майчински чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, съществуват и други обекти със силни изяви, нарушаващи чистите им влияния, то в съзвездието Рак няма такива и остават да действат чистите влияния на двата звездни купа като майчинско чувство. Затова Луната е майката и дава майчинството.
към текста >>

36. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Младежът ще бъде с по-слабо изразена грижа за всеки въпрос и няма така да се притеснява.
При построяване на хороскопите им, е необходимо да се сравнят разстоянията на Слънцето, Луната и Планетите до границите на домовете, докато при аспектите не могат да се търсят съществени различия в рамките само на 20 минути. При младежа, Слънцето отстои на 8° от границата на дома, докато при девойката - на 15°; от тук произтича по-силното и благодатно влияние на Слънцето върху създаването и оформянето на качествата и способностите при младежа, по-доброто и силно въздействие върху условията на живота му. Луната при младежа е само на 2° от границата между два дома, докато при девойката е на 10°; затова при младежа лунното влияние е по-силно и му дава голяма контактност, привлекателност и непринудено отношение с околните, по-голяма памет, услужливост и интуиция. Всичко това при девойката е в много по-слаба форма. Меркурий при младежа е на 17° от границата с дома, докато при девойката е на 10°, затова въздействието му при последната е по-силно: тя ще има по-голяма сила на интелекта, но това ще я подтиква по-настойчиво към загриженост, търсене на отговор на всяка задача и тревоги. Младежът ще бъде с по-слабо изразена грижа за всеки въпрос и няма така да се притеснява. Венера при младежа е само на 4° от границата на дома, докато при девойката е на 10°; оттук следва благодатното въздействие на Венера върху младежа, който е с по-богата и силна емоционална природа, с по-добри Венерини условия за своя живот, отколкото девойката. Марс при младежа е на 6°, докато при девойката е на 11°, което говори за по-голяма жизненост и активност при младежа, отколкото при девойката. Юпитер при младежа е на 19°, докато при девойката е на 12°, затова последната ще притежава по-голямо старание, устрем, инициатива и отговорност при всяка работа, но в замяна на това ще бъде по-горда, честолюбива и обидчива, което ще създава по-големи грижи около осъществяването на всички задачи. Положението на Сатурн, при разглежданите близнаци е най-характерно и има най-голямо значение за условията, при които те ще живеят, за качествата и способностите им. При младежа, Сатурн е на 5° от зенита, докато при девойката е точно върху него, което ще й придаде изключителното му влияние: тя ще има по-големи разсъдителни способности, по-голяма задълбоченост, по-голям усет към ред, възможност за ръководство, за поставяне всяко нещо на мястото му.
към текста >>

37. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Със своите по-дълги вълни те подтикват издигнатите типове към мисъл и грижа за всички онова, което ще им послужи в живот, а на елементарните типове придават склонност към постоянна смяна на мнения и повърхностно разбиране на всичко.
Известно е още, че Ракообразната мъглявина е източник на най-мощни радиосигнали. В Близнаци. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 май до 22 юни. С просто око в това съзвездие се виждат около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от Трета звездна величина. Между тях са Полукс (от Първа звездна величина) и Кастор (от Втора звездна величина), изобразявани като двама прегърнати братя-близнаци, от които единият е черен, а другият е бял. Със своите по-дълги вълни те подтикват издигнатите типове към мисъл и грижа за всички онова, което ще им послужи в живот, а на елементарните типове придават склонност към постоянна смяна на мнения и повърхностно разбиране на всичко. В Рак. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 юни, когато те правят поврат и тръгват на юг, давайки своя прощален изблик на топлина. При висшите типове това положение поражда щедрост, по-меко и благородно отношение към всички и всичко, а на елементарните типове придава по-голяма привързаност към личното. В Лъв. С просто око, в това съзвездие могат да се видят около 70 звезди, но общо взето те са слаби.
към текста >>

38. Луна - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При благоприятни аспекти се явява нужда от грижа за близък човек.
С Юпитер. При съвпад и благоприятни аспекти настъпват условия за разрешаване на жилищните въпроси, ремонт на жилището или дообзавеждане, възможност за постъпване на работа, за придобиване нанаучно звание, условия за добри сделки. При неблагоприятни аспекти липсва възможност за придобиване на жилище, за подобряване или ремонт, липсва възможност за осъществяване на всяко желание, което би улеснило живота. Със Сатурн. При съвпад и неблагоприятни аспекти настъпва нарушение на здравословното състояние. При благоприятни аспекти се явява нужда от грижа за близък човек. С Уран. При съвпад и неблагоприятни аспекти настъпват условия за неприятни отношения с партньора, дори до развод; възможност за пътуване, но с изненадващи пречки, които в повечето случаи го осуетяват. При благоприятни аспекти се явяват условия за женитба, за успешни пътувания, период на добри отношения между съпрузи. С Нептун. При съвпад и благоприятни аспекти се явяват условия за брак, за успешни пътувания, възможности за осъществяване на ясно изразени желания.
към текста >>

39. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата.
И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното.
към текста >>

40. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена.
Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди. Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща. Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове.
към текста >>

41. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-сетне, след появяването на душите се добиват желания за разплод и съответни склонности пред вид естествената грижа на телата и всичко друго, което има сродство с това.
При появата на архангелите те се сдобиват с чист катастас (състояние), ползуват се от духовно съзерцание и добиват неизменна сила. При появата на ангелите те стават участници в Разума, в Мъдростта и в Истината, в чистите познания и силната добродетел, и то по реда, съответен на всички тези неща. При появата на гениите от тях се възприема наклонност към произвеждане, природни желания, пълнота на дела произтичащи от съдбовността и сила за извършване на дела от този род. При появата пък на хероите присъствуващите се сдобиват пак със същите настроения, но още и със стремеж и желания, които се намират в душите, склонни към обществени отношения. При появата на Архонтите, космическите и веществените движения се произвеждат в същото време и в душата. Най-сетне, след появяването на душите се добиват желания за разплод и съответни склонности пред вид естествената грижа на телата и всичко друго, което има сродство с това. Освен това появата на боговете доставя Истина, сила и добър успех в делата и надаряване с най-големи блага. Появата на другите - съразмерно на всяка степен са и присъщите ней блага. Появата на архангелите доставя Истината, не върху всички неща, но особено върху известни неща и тази Истина не винаги се доставя, но само понякога, нито безразлично на всички и навсякъде, но по начин определен, в точно определено място и досежно известни неща. Също тъй тя не дава сила безусловно за всичко, нито винаги безразлично и навсякъде, но я дава само понякога и в определени места. Появата на ангелите, още повече отколкото появата на архангелите, описва много по-тесни кръгове при раздаване на благата.
към текста >>

42. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци.
До Императора Тиберий, Здравейте, Ваше Величество! През последните дни на верноподанната Вам Юдейска страна, се случиха събития, за които считам за длъжност да уведомя Ваше Величество. Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за съжаление развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас. Мога само да кажа: Да е проклет оня час, в който поех от Гратис Валериус управлението на Юдея! Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци. Обаче, никой не се отзова на поканата ми и не присъства на обяда, което урони моя престиж като прокуратор. Но подир няколко дни ме посети главният първосвещеник. Колкото той и да се мъчеше да се представи за искрен, явно проличаваше неговата престореност и лицемерие. Той се извини, че причината задето не се е явил на обяда била техният закон, който забранявал (на юдеите) да се хранят на една трапеза с езичниците. Това извинение аз приех със задоволство, макар че съзнавах онова лицемерие, което го диктуваше.
към текста >>

43. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството.
Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим? Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа. Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам.
към текста >>

44. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той го замества и поема грижата и ръководството за съдбата на Петър.
Тогава Христос изговаря загадъчните думи: "Ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. И разнесе се между учениците тази дума, че този ученик нямаше да умре". Както казах, това придружаване на Петър от Йоан е олицетворение на висшето ръководство, което той е имал. При освобождаването от тъмницата, за което се разказва в 12_та глава в Деянията на апостолите, на мястото на Йоан застава Ангелът. Той го замества и поема грижата и ръководството за съдбата на Петър. Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност. Седемте чудеса в Евангелието на Йоан са същевременно седемте степени в Пътя на Ученика. И апостол Петър преминава последователно през тези степени. Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент. Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност.
към текста >>

45. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас.
Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи.
към текста >>

46. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

И той се погрижи също така, в по-късните времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно отношение, които са готови да приемат учението.
Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие. Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време. Христос се погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване хората да имат благовестието така, както те можеха да го разберат. И той се погрижи също така, в по-късните времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно отношение, които са готови да приемат учението. Начинът, по който Христос предварително се погрижи за времената, които последваха събитието на Голгота, ни е описано от Евангелието на Йоан. Той ни показва как самият Христос възкреси Лазар, който стана един от най- добрите работници в началото на християнското развитие. Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно. За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа. Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука.
към текста >>

47. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Идеята на тази притча е, че един път посято, това семе не изисква повече грижа от човека.
И трите говорят за зърното и семето. Последната е притча на жътвата. Трите притчи за посева на Марко са: притча за сеятеля, притчата за саморастящото семе и притчата за синаповото семе. Централната притча тука е втората, за саморастящото семе. Върху нея, така да се каже, се спират останалите две. Идеята на тази притча е, че един път посято, това семе не изисква повече грижа от човека. То се развива от са-мосебе си. С това Марко насочва погледа ни към сферата, където царува космическият растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той се захранва от Висшите извори. Семето, което е посято и расте от самосебе си и далеч над главите на хората, е Христовият импулс. Чрез Тайната на Голгота в Земята е посято семето на едно космическо преобразование и развитие и Евангелието на Марко ни говори за това развитие, което е напълно независимо от това, дали и доколко човек го подпомага чрез своята воля. Според Марко същността на религията не е поддържането на Преданието, а правилното приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно вечно възобновяващо се Начало.
към текста >>

48. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей.
За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата. От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога. По този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще направя едно допълнение. За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси. Те не само приели да плащат данък на цезаря, но позволили на функционерите на цезаря, събирачите на данъка, среброменителите, търговците, да поставят своите маси в двора на храма, даже и в преддверието на храма. С това храмът станал обиталище на два бога - Йехова и цезар. Но никой не може да служи едновременно на два бога - на Йехова и на Мамона. Като обитава цезар в храма, който е дом на молитва, той е превърнат във вертеп на разбойници.
към текста >>

49. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Следващата част от този раздел има отношение към закона на Съдбата, изложен в първото изречение: "Око за око" - към индивидуалната съдба на човека, за която се грижат ангелите.
- Трета група: Искайте и ще ви се даде; Влезте през тясната врата; Пазете се от лъжливите пророци, различавайте духовете. Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към душата, а лъжливата клетва има отношение към духа. Следващата част от този раздел има отношение към закона на Съдбата, изложен в първото изречение: "Око за око" - към индивидуалната съдба на човека, за която се грижат ангелите. А второто изречение: "Обичай ближния си, мрази врага си" - се отнася до народната съдба, която се управлява от архангелите. Това е външно проявление на този закон. Но той има и вътрешно мистично проявление. Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за убийството се изразява в задушаване на духовното чрез телесното. Когато човек дава превес на телесното, с това той убива духовното в себе си.
към текста >>

50. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Радостта за Възкресението се примесва с тъгата за смъртта на Якова и грижата за съдбата на Петра.
Скръбта за Христа била повишена чрез една настояща скръб. Не само това, но Ирод заповядва да хвърлят Петра в тъмница. Това е било на същия страстен петък преди събота. През нощта срещу Възкресение общността е била събрана в дома на майката на Марко. Това събитие през нощта на Възкресение е било с разнообразно съдържание. Радостта за Възкресението се примесва с тъгата за смъртта на Якова и грижата за съдбата на Петра. Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя. Рано на Възкресение Петър, освободен по чудотворен начин от тъмницата, влиза в събранието. Това повдига духа на общността и те се радват в утрото на Възкресението. Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко.
към текста >>

51. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той го замества и поема грижата в ръководството на съдбата на Петър.
Това е Тайната на висшето ръководство, с което беше удостоен Петър, а също и Петровото първично християнство, което ръководство е олицетворено тук още при първите събития след Петдесетница в образа на Йоан. Сцените с Петър и Йоан в Деянията па апостолите продължават по същата линия, която бе започнала още в първите три Евангелия. Сцената Петър и Йоан, както видяхме, продължават от Евангелието в Деянията на апостолите до изцелението на хромия и отхвърлянето на Симона мага. Едва след това образът на Йоан отстъпва на заден план. И при освобождаването на Петра от тъмницата на мястото на Йоан застава ангелът. Той го замества и поема грижата в ръководството на съдбата на Петър. Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност и започва неговото дело и затова той отстъпва от сцената на Деянията на апостолите. В поредицата от сцени с Петър и Йоан има две възлови точки, които трябва да се вземат под внимание, за да разберем тези сцени и отношения. Тези две възлови точки разделят сцените на три раздела. Тези възлови точки са Гетсимания и Петдесетница. При тези две сцени между душите на Петър и Йоан има голяма разлика.
към текста >>

52. 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

"И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас."/5;6-7/.
"Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е Славата и господството до вечни векове. Амин." /4;10-11/. "Възлюблени, не се чудете на огнените изпитания, които дохождат върху вас, за да ви опитат, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията с Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата Слава. Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на Славата и на Бога почива върху вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя] /4;12-14/. "И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас."/5;6-7/. "Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне." /5;8/. "Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света." /5;9/. "А Бог на всяка благодат, Който ни е призовал в Своята вечна Слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко." /5;70/. Във всички тези мисли, които изнесох от Първото послание на Петър, са дадени ред методи и правила, които, като се спазват, човек ще придобие необходимата чистота и вътрешен мир, които са първото условие, за да може да влезе във връзка с разумните същества на Космоса, с Божествения Дух, с Христа, Който ще го ръководи по Пътя на съвършенството.
към текста >>

53. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Едно основно разбиране на този Принцип много ще помогне на човека да промени своята полярност, както и тази на другите, стига той да пожелае и да посвети необходимото време и грижа за изучаване и практикуване, за да усвои това изкуство.
Затова е полезно често да си припомняме херметическата аксиома, която казва: 4. Умът може да се превръща от едно състояние в друго, от една степен в друга, от едно условие в друго, от един полюс в друг, от една вибрация в друга вибрация. Тези, които владеят Закона за поляризацията, са господари на останалите Принципи на умствено превръщане или така наречената умствена алхимия. Без да придобие изкуството променяне на собствената си полярност, човек не ще може да променя и своята среда. Едно основно разбиране на този Принцип много ще помогне на човека да промени своята полярност, както и тази на другите, стига той да пожелае и да посвети необходимото време и грижа за изучаване и практикуване, за да усвои това изкуство. Принципът е верен, но добиването на съответните резултати е в тясна зависимост от постоянството, търпението и практиката на ученика. 5. Ритъмът може да бъде неутрализиран чрез приложение изкуството на поляризация. Херметичната наука твърди, че Принципът на ритъма се проявява както във физическия свят, така и в психическия свят и живот. Промяната на настроенията, чувствата, желанията и на всички други състояния се дължи на умственото махало, движещо се назад-напред и което ни повлича от една крайност на чувствата в друга. Законът на неутрализация помага на човека до голяма степен да контролира действията на ритъма и съзнанието си, защото видяхме, че съществува едно по-висше поле на съзнание и едно по-нисше поле на съзнание.
към текста >>

54. ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже казахме, че единствената цел на цялото дело е да се получи камъкът, след това трябва да посвети най-голяма грижа на делото, за да може да се извърши върху това дело първата степен на изпаряването и чрез него това дело да бъде пречистено от всякаква разлагаща нечистотия и в това се състои неговото съвършено изпаряване.
Следствие на опитите и на учението са признали, че Макрокосмосът във всички свои точки е приличен на микрокосмоса по отношение на външните и вътрешните сили. Някои вярват, че Макрокосмосът е съставен от тяло, на което обаче не могат да се отделят частите. Други казват, че тези части, понеже са поставени една до друга могат да бъдат разделени, както са разделени от тези на микрокосмоса. "Връх на съвършенство" "Да преговорим накъсо цялото алхимическо дело. Понеже казахме, че единствената цел на цялото дело е да се получи камъкът, след това трябва да посвети най-голяма грижа на делото, за да може да се извърши върху това дело първата степен на изпаряването и чрез него това дело да бъде пречистено от всякаква разлагаща нечистотия и в това се състои неговото съвършено изпаряване. И този камък да бъде до такава степен претопен, че да достигне до крайната чистота на претопяването да стане най-после изпаряваща. След това той ще бъде направен огнеупорен чрез разни начини на закаляване. докато се улегне от силите на огъня. И това се нарича втора степен на подготовка. И в нея се състои една от границите на усъвършенстването на подготовката.
към текста >>

55. БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

„И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури и техните науки, религии и изкуства; ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.
Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни духове. Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста лъчиста материя. Един ангел може да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може да пътува в безпределното пространство със скорост, по-голяма от тази на светлината. Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни светове." „И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури и техните науки, религии и изкуства; ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на техния импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат; онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно великите закони, по които те живеят. Всички велики гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Бяло Братство.
към текста >>

56. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

За три месеца той обикаля Рим, Дубровник, Флоренция и Малта, където основава братства и оставя свои ученици, на които предава учението, като оставя и свои заместници на всяко място, които да ги ръководят под негова грижа и опека.
После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно идване в България. Така се е зародило богомилското общество, което постепенно се увеличава и развива огромната си дейност и мощ. На 11 февруари 929 година Боян изпраща по света първите апостоли на Богомилството. Патриарх Стефан е бил изпратен във Венеция, където събира ученици, като им предава учението и става ръководител на Богомилското Братство във Венеция. За три месеца той обикаля Рим, Дубровник, Флоренция и Малта, където основава братства и оставя свои ученици, на които предава учението, като оставя и свои заместници на всяко място, които да ги ръководят под негова грижа и опека. Той умира на 11 юли 929 година. Във Византия е изпратен за ръководител Никита Странник, придворен магистър, книгохранител на Константин Седми Багренородни. Той успява да събере ученици между болярите, войниците и благородниците. Във Византия неговите ученици са били повече от триста души. И той пътува из целия Изток, по островите на архипелага и по всички краища на империята и оставя навсякъде ученици, а някъде и цели братства, които умело ръководи.
към текста >>

57. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ако се грижат за стадото, ние ще ги подкрепим."
Нищо от Учението на Христа не отричаме, нито изменяме. Ние живеем онова, което са живели първите християни. Проповядваме Словото на Спасението и пазим Христовите овци, разделени на оглашени, вярващи и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада Божието стадо. Ако царете и патриарсите идват да грабят стадото, те са вълци и ние ще ги разкъсаме и тях. Но ако се грижат за стадото, ние ще ги подкрепим." Въстанало срещу светската и духовната власт, защото те били корумпирани от своите собствени представители, Богомилството било гонено и от двете. Козма пише: "Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живеят все още за ереста, на която служеха." Козма вижда в това тъпо невежество, но истината е, че това е резултат на висок идеал и непоколебима увереност в истинността на своите идеи. Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати. Църквата не можела повече да понася това неестествено положение, държавата — също. Онова, което бе станало закон и бе санкционирало правото на стария ред, отведнъж рязко се нападало от неизвестни някакви монаси и еретици.
към текста >>

58. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа - ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ние дадено още на разпореждане.
Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос - те казват, че човек имал седем тела, и казват, че тези седем тела били едно в друго. Не - тези седем тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има седем тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят, човек няма седем тела, но има само едно тяло, а другите са обвивки, проекции в различни среди. Тялото това е ценното, това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа - ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ние дадено още на разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее, може да си създаде, каквато иска обвивка. Та, културата на човека, а оттам и неговият живот зависи от площта на възприятията. С многото и излишна работа съвременният човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е животът.
към текста >>

59. 1. Братство и сестринство, 24 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти си се обезсърчил, казваш: „Животът няма смисъл." Разумността ти казва: „Аз, Който се грижа за бръмбара и го карам да хвърчи, ще се погрижа и за тебе.
Братът подразбира сестрата. Братът без сестрата не е брат. И сестрата без брата, не е сестра. Братът, който няма сестра, не е брат. И сестрата, която няма брат, не е сестра. Ти си се обезсърчил, казваш: „Животът няма смисъл." Разумността ти казва: „Аз, Който се грижа за бръмбара и го карам да хвърчи, ще се погрижа и за тебе. Бъди толкоз смел като него." Ако ти не можеш да се радваш на един бръмбар, на една риба, на една овца, на едно дете, този е животът на апетита. И ако братът разбере, какво нещо е сестрата и сестрата разбере, какво нещо е братът, и двамата ще разберат, защо са създадени в света. Това е великата идея, която предстои да се разбере в бъдеще. По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933 г.
към текста >>

60. Метод за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй ще се абстрахирате от себе си – като един зрител ще се оставите, щото Божествената благодат да ви обсипе, да повдигне заложеното във вас добро и да се почувствате в положението на едно новородено дете, без никаква грижа.
• 280 • Метод за размишление. За две седмици ще употребите по пет минути на ден да размишлявате за изправяне на вашите недъзи – физически, духовни и умствени. Пет минути на ден в течение на две седмици ще употребите за лекуване на вашите недъзи. Посред нощ, щом се събудите от първия сън, приложете закона. Сутрин е най-хубаво време, в което можете да приложите това. Тъй ще се абстрахирате от себе си – като един зрител ще се оставите, щото Божествената благодат да ви обсипе, да повдигне заложеното във вас добро и да се почувствате в положението на едно новородено дете, без никаква грижа. Ще се оставите на Божествената благодат тъй да ви обсипе за пет минути и след това пак ще дойдете в първото си положение. Поне ще спечелите, че се е разширило вашето съзнание и най-малкото, което ще добиете, е една по-голяма самоувереност в душата си през тези пет минути. При сегашните условия потребно е на учениците да имат тази вътрешна самоувереност. Защото няма нищо по-лошо от липсата на самоувереност. Най-първо Словото трябва да дойде и на туй Слово Истината трябва да бъде глава.
към текста >>

61. 17-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Има хиляди разумни Същества, които се грижат за вашия живот.
Внимавайте в мислите, чувствата и постъпките си, понеже ние всичко знаем. Тогаз вие ще повярвате на това чувство в себе си и ще придобиете ценна опитност. И пак ще чуете гласа на вашите приятели: Винаги бъдете внимателни! 3, Духовното Ръководство на ученика. Трябва да имате предвид, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди разумни Същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства и желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за добро, са все резултат на тези Разумни Сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действувате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо от това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разбирате живота по този начин, съвременната наука ще ви ползува във всяко отношение.
към текста >>

62. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Такова същество съзнава, че то е проводник на Великото в света и няма никаква друга грижа, освен да бъде добър проводник, а останалото оставя на Великото, което се проявява.
И едното, и другото съществуват в света, което става по закона на полярността - сянката винаги придружава предмета. Самозванецът винаги като сянка придружава Учителя и задачата на ученика е да познае кой е Учителя и кой е самозванецът. Най-същественото, което отличава Учителя на Бялото Братство от самозванците, които са оръдия на тъмните сили, е смирението. И Христос казва: "Елате при мене, защото съм кротък и смирен по сърце". Смирението подразбира пълно отсъствие на личен елемент, на личен интерес в работата. Такова същество съзнава, че то е проводник на Великото в света и няма никаква друга грижа, освен да бъде добър проводник, а останалото оставя на Великото, което се проявява. И Учителя казва: Аз не съм дошъл в България по свое желание, а по нареждане на Бога, на Невидимия свят. Това, което върша, е Божия работа. Затова всяко препятствие, което се поставя на пътя на това движение, ще се помете. Нашата работа не е човешка работа. 44. Учителя на Бялото Братство не иска да блести със своите знания, той винаги скрива светлината и знанията си и ги проявява в най-слаба степен, за да не засенчва слабите същества, всред които е слязъл.
към текста >>

63. 31–во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И при този живот майка ви ще бъде при вас, но ще поеме грижа отвън.
Тази връзка е носител на светлина в живота. 44. Досегашният живот на съвременния човек е живот на детето в утробата на майката. Животът на плътта, това е живот в утробата на майката. А този живот, за който ние сега говорим и в който вие трябва сега да влезете, подразбира единение с Божията Мисъл, т.е. освобождаване или новораждане. И при този живот майка ви ще бъде при вас, но ще поеме грижа отвън. По същия начин и Природата отвън ще ви окаже своето влияние. Значи, днес Божията Мисъл ви обгръща отвсякъде, но ще дойде време, когато тя ще действува специфично върху вас. Едно време майка ви се грижеше за вас от вътре, а сега ви дава храна, условия отвън, а вие сами ще се храните. Да мислиш, значи да се храниш. Да чувствуваш, значи да се храниш.
към текста >>

64. 38–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато Учителят забележи у Ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положената грижа над този Ученик.
Ученикът започва с Божествената Любов. Като работи с Любов, той добива светлина на ума и разбира Мъдростта. Понеже той гледа през очите на Любовта, в него царува Мир и Радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Ученикът се отличава с непреодолим стремеж към Бога. Когато Учителят забележи у Ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положената грижа над този Ученик. Друго качество на Ученика е безстрашие и решителност. Това е качество на волята. Ученикът не трябва да трепва пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези, на другите хора. Ученикът ще мине през изпита на Йова и през изпита на Голгота, след което ще дойде възкресението и новият Божествен Живот.
към текста >>

65. КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Накратко, чувствах се добре при нея и единствената ми грижа, която ми оставаше, бе да дишам чистия въздух и да събирам сили за през цялата година.
мило ме попита дали имам палатка и като разбра, че нямам, ми каза: - Аз съм сама в моята палатка. Тя е доста голяма и двете ще се чувстваме удобно в нея. Заповядай! Тя ми приготви меко, топло легло и се грижеше за мене като майка. Всяка вечер пиехме ароматичния чай от мащерка. Накратко, чувствах се добре при нея и единствената ми грижа, която ми оставаше, бе да дишам чистия въздух и да събирам сили за през цялата година. Сутрин се изкачвахме на върха. Слушахме словото на Учителя. Посрещахме чудни изгреви, красиви като небесни сказания, играехме паневритмия, пеехме и ходехме по върховете. Вечер, край лагерия огън, с Учителя бе неизказано красиво. За града и грижите престанах да мисля.
към текста >>

66. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото.
Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото. Бях много недоволна от невниманието им. На следващата сутрин тръгнахме към гарата и се качихме на първия заминаващ влак. Там всички разказваха случки от последните две много тежки бомбардировки над града. Някой точно зад мене каза: - И училището, онова до църквата „Св.
към текста >>

67. Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

През време на излета имаме големи възможности да развием у децата редица добри навици, социални чувства, грижа за себе си и за другарчетата, практичност, съобразителност, самостоятелност, издръжливост, а също така и редица образователни възможности.
„Играта е основа на истинска творческа работа" — казва Джим Паул. Ако искаме да видим детето като единица всред другарска среда, ще го потърсим точно в свободната просторна игра. 1. Разходки и екскурзии. Честите разходки и екскурзии сближават децата с природата и не}'сетно ги свикват да ценят нейните блага и красота. Още преди тръгване учителката е длъжна да познава определеното място и пътя до него. През време на излета имаме големи възможности да развием у децата редица добри навици, социални чувства, грижа за себе си и за другарчетата, практичност, съобразителност, самостоятелност, издръжливост, а също така и редица образователни възможности. Необходимо е учителката да бъде неотлъчно при децата от първия момент На тръгване до завръщането. Оставени на свобода, най-често децата сами си намират разнообразни занимания. Случва се, по нямане инициатива или незнание, група деца да бездействуват. Тук ще се намесим, като обърнем вниманието на малките към природата: цветята, реката, планината и пр. С голяма радост малките ще изчистят полянката и пътя от камъни; ще посадят цветя и плодни семки; ще си ограждат къщи и сцени с камъчета или суха трева; ще чистим изворчета и ще оправяме рекички.
към текста >>

68. Великото Всемирно Братство - Георги Радев (1900–1940)

свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.
на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези Разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика Любов, Радост и Живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази Светлина, която те имат, онази Свобода, на която те се радват.
към текста >>

69. Отклонението - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

едва се намериха сестри, които да намерят роднините й, за да се погрижат
Всички се чудеха на този неин обрат, като знаеха активната й поддръжка за каузата на Михаил. Но тя бе направила своето отклонение. Замина си от този свят отхвърлена, забравена и накрая едва се намериха сестри, които да намерят роднините й, за да се погрижат за нейното заминаване. Беше трагично за нея и поука за останалите. Но не всички си взеха поука. Трудно е за човек да се измъкне и да изтръгне от себе
към текста >>

70. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Щом Учителят ги е допуснал Той си има грижата за тях".
Същата година те се качиха на Рила. Аз също бях непримирим по отношение на тях като Савка. Не исках да ги приема в себе си. Като че ли те ще направят някоя пакост на Братството. После си казах в себе си: „Пак да правят каквото си щат. Щом Учителят ги е допуснал Той си има грижата за тях". Една сутрин, беше много рано към 2-3 часа по тъмно, преди да отидем на Изгрева на Молитвения връх, аз имах едно съновидение. То беше следното: Изведнъж виждам, че всички приятели в Братството сме се облекли със сини дрехи, със сини хубави дрехи, но държим в ръцете си пушки. Но между нас дойдоха и се смесиха и други човеци облечени в черни дрехи, но и те държат в ръцете си пушки. Аз не ги познавах и се чудех от къде дойдоха тези черни. Обръщам се и виждам до себе си един висок брат с руса глава.
към текста >>

71. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Един ден ми каза: "Аз не се грижа за Учението.
Ние мислим, че Учителят така както е с нас, че ще бъде винаги. Когато Той си замина останахме като потресени. Смятахме, че Той ще ни води вечно. Че ако трябва да отиде някъде, то Той ще отиде и веднага утре ще се върне. Всичко така остави. Един ден ми каза: "Аз не се грижа за Учението. То ако е Божествено, то ще успее! " Та ние имаме пример. Ето едно време Христос нито е имал стенографи, нито машинопис, нито "Гутенберг"-печат, всички знаеха навремето и сега какво е говорил. Ето Христа създаде християнството, култура, предпази Европа от източните религии. Щяха да ни закопаят, ни култура щяхме да създадем, нито нищо, а чужди духове щяха да се разпореждат.
към текста >>

72. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Поканени са, платен им е пътят, хранят ги, гледат ги, грижат се за тях.
Но тя познава и Учителя. Разбрах, че не е лесно на българската група, защото тук авторитетът е Михаил. Французите тук казвали: "Нашият Учител и Петър Дънов", а ръководителят на българската група, казвал: "Нашият Учител и Михаил". Смешно, нали? Значи, все пак българите имат съзнанието за Учителя, но правят компромиси. Поканени са, платен им е пътят, хранят ги, гледат ги, грижат се за тях. За сметка на това те трябва да се подчинят и да затварят очите си на бързия ритъм на песните на Учителя където липсва "духът" и на бързото темпо на Паневритмията. На обеди, преди да се хранят, трябва да слушат 1-2 беседи от Михаил, като им се превежда. Всичко се следи в това "Гестапо" и те не могат да си подремнат, слушайки беседите на Михаил. Има и песни. Хранят се много бързо и после младите момичета ги боли стомахът, макар че успяват едва да изядат салата си, за другото ядене няма време за тях.
към текста >>

73. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил.
Какъв мост ще се прави между двете братства не мога да разбера каква е тяхната идея за мост и какви са тия две братства? След като Великото Всемирно Бяло Братство е едно единствено и всъщност то принадлежи към Вътрешната Школа и ние всички знаем какви велики светли същества са представители на това Велико Бяло Братство. Ние не можем дори да припарим до тях с нашите нисши вибрации и с нашето ниво, с нивото, до което ние сме достигнали, ние можем да се наречем само кандидат-ученици на тази Школа, за която Учителят дойде да ни приготвя. Всъщност това, което е създал Михаил, то няма нищо общо с Школата на Учителя, а още повече, пък абсолютно нищо общо с Неговата Велика Вътрешна Школа. Имението Бон Фен е огромно. Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил. Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета.
към текста >>

74. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Ще се погрижа от тях никой да не пострада.“
Учителя е направил скица на тази сграда и един ден ядосан оставил чертежа на масата в кухнята и казал: „Не ме послушаха да направят това, което им казвам, те мислят, че времето нас ще чака! “ Йорданка прибрала листа със скицата и ми го показа. По-късно Учителя е казал: „Аз дадох Изгрева на руснаците, тях пък ги спасявам от Трета световна война, която щеше да бъде по-страшна от всички революции, които е имало досега в Русия. Аз помагам не само на България, а и на човечеството! Ще се погрижа от тях никой да не пострада.“ “Затова той запази мястото в гората, където сега играем Паневритмията – каза Йорданка. – Накара ни всички да засадим по едно дърво, брат Пеньо закупи с братски пари дървета и един ден всички отидохме и ги засадихме, грижехме се за тях, докато пораснат, за да запазим мястото. Всеки си знаеше дървото.“ Аз ходех сутрин по-рано на гимнастика и си тръгвах преди края, защото още работех. Един ден сме седнали на пейката с брат Пеньо и аз му посочвам едно дърво, което е изсъхнало: „Това дърво ще падне.“ Той ми отговори: „Падна и господарят му.“ Разказах му, че знам от Йорданка за това, че той е закупил дърветата, които братята са засадили тука.
към текста >>

75. 11 Срещата ми с Лиляна Табакова - Радка Левордашка (1920-2014)

Нали идвахте с Йорданка у дома, видяхте какво голямо семейство имам и се грижа за него“ – отговорих на Лиляна.
Учителя от три часа призори ми беше гост. Пяхме, свирихме – и аз, и той на пианото до зори.“ Пяхме песента, която е пяла сестрата на Моисей, когато са минавали през Червено море. Пяхме и продължението на „Отче наш“, което е дал Учителя. Пях и аз заедно с нея, на мен ми беше трудничко, защото аз съм първи алт, а тя – лиричен сопран. Лиляна ми каза: „Ще идваш при мен, аз ще те науча и ще обработя гласа ти, ще видиш какво ще направя.“ – „Сестра, аз нямам намерение да ставам певица. Нали идвахте с Йорданка у дома, видяхте какво голямо семейство имам и се грижа за него“ – отговорих на Лиляна. Мина 10 часа, никой не идва при нея, мина и 11 часа, нищо не казах, но се учудих. Тя беше направила ангелска супа и каза, че ще обядваме само трима – ние двете и Учителя: „Аз не знаех, че ти ще дойдеш, нямахме с теб уговорка за днес. Учителя ми каза тази сутрин на тръгване: „Днес, който пръв ти отвори вратата, ще го задържиш на обеда, аз ще бъда с вас. И ще ти кажа още, нещата ще започнат оттук, дето е твоята къщичка, ще се оправят и ще получите малкия салон. След това ще дойде големият салон.“
към текста >>

76. 73. Невена Неделчева - Радка Левордашка (1920-2014)

Като си замина Невена, продължих да се грижа за градината с тези хора.
НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА С Невена Неделчева бяхме добри приятелки, всяка година заедно закупувахме цветя от разсадниците и ги засаждахме. Това го правехме в един ден, защото нямаше къде да оставим нещо на открито. Тогава имахме само градината - когато вадехме луковиците от лалета и зюмбюли, ги прибирахме в моето мазе (имаме голямо мазе), в него съхранявахме всичко, което трябва да засадим през есента или пролетта. Всичко това го правехме с Невена, могат да го потвърдят братята и сестрите, които ни помагаха. Като си замина Невена, продължих да се грижа за градината с тези хора. Невена получи жилище в кв. Люлин, там бяха настанени последните братя и сестри, които нямаха собственост на Изгрева, а ползваха бараките и къщичките на братята- собственици. След като се настани в новия си дом, Невена ни покани на рожден ден, бе приготвила много хубави неща за обеда, а и ние занесохме разни неща. Изпяхме няколко хубави песни, създаде се весело настроение. Йотка стана и каза: „Невенке, ще направим ли оная работа, която правим, когато се събираме?
към текста >>

77. 77. Георги Йорданов - Радка Левордашка (1920-2014)

Един ден ми се обади по телефона Георги Йорданов: „Сестра, голяма грижа имаме, която не мога сам да разреша.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ Един ден ми се обади по телефона Георги Йорданов: „Сестра, голяма грижа имаме, която не мога сам да разреша. Мисля да потърся твоята помощ, но това не може да се направи по телефона". Отговорих: „Заповядай, чакам те." Георги пристигна наистина омъчнен и каза: „Сестра, ние сме централно ръководство на Братството, отговаряме и за проблемите в провинцията. Когато при нас се случи нещо, с което ние не можем да се справим, помагат ни братята от провинцията, защото ние сме едно цяло общество" - „Кажи сега какво те затруднява? ". - попитах аз. - „В село Тополица ни заставиха да свалим зодиаците от една много голяма чешма, която каптирахме край селото още по времето на Учителя.
към текста >>

78. ДНИ НА РАДОСТ И ПОДЕМ - Теофана Савова

Ежеминутно чувствуваме Вашата Бащинска грижа и за неща, за които ние не се и досещаме дори.
ДНИ НА РАДОСТ И ПОДЕМ Велики Учителю! Ежеминутно расте Вашето величие пред нас. Ежеминутно откриваме под скромните обвивки скъпоценните замисли. Ежеминутно чувствуваме Вашата Бащинска грижа и за неща, за които ние не се и досещаме дори. Вие се грижите и за нашата прехрана. Вие ни подсещате да искаме и материални условия, за да бъдем спокойни като ученици във Вашия велик университет и да учим. Колко Ви благодарим! Да се реализира Вашата покана към нас, и нашата покана да се реализира - да имаме нашите материални условия, при които спокойно да учим и работим за Великото ти дело, Учителю благ, сега и всякога, през всичките векове! Целуваме Вашата божествена ръка - Теофана, Мара, Тодорка, Петър-Асен, Сава.
към текста >>

79. И ДНЕС - Теофана Савова

И нека Твоята бащинска грижа превърне скръбта му в радост и страданието му в благодарност.
Моят обичан и незабравим брат Петър-Асен, нашият брат, загуби физическото си тяло. Господи! Велики Господи! Учителю благи! Приеми го в най-красивия от Твоите светове и му бъди пазител и покровител, единствен Учител и Баща, сега и всякога и през всичките векове. И нека Твоята бащинска грижа превърне скръбта му в радост и страданието му в благодарност. Нека Ти бъде най-добър ученик, доверено лице и съработник във Великото Твое дело на земята и на небето. Дай сила и на нас, на всички в нашия прекрасен и обичан дом и превърни голямото ни страдание в успех за нас и за Великото Ти дело. Амин. * Защо на този велик празник, защо на тази велика сватба трябваше да нося в сърцето и душата си толкова скръб!
към текста >>

80. ИЗВОРЪТ - Теофана Савова

Това се изисква от живота на групата - дошъл е моят ред да се погрижа за обяда.
Водите си в дар раздава И свише се в живота влива. А те мълчат и бавно съхнат -бедата си в извора съзират. Засипват го с пръст и кал... А той струи, живот им дава. Август Днес аз съм майката, която трябва да се погрижи за над стотина деца, които трябва да се почувствуват свободни на планината. Това се изисква от живота на групата - дошъл е моят ред да се погрижа за обяда. Ето ни няколко сестри и братя на работа около казана, приготовляваме обяда за всички в лагера. Разбърквам ястието с големата лъжица или подклаждам огъня. А в това време по пътя за Махабур като наниз от мъниста се извива колоната на братството. Като скъпоценен камък в този наниз се откроява фигурата на Учителя. Въображението ми рисува движенията на гимнастическите упражнения, които ще се изпълнят на поляната над Махабур.
към текста >>

81. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Българските духовници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от тази мравка.
Като казвам „българския народ", разбирам българите. Според техните взаимни мисли и чувствувания ще се определи тяхното политическо, духовно, културно и умствено положение - бъдещия им живот. Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. * Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските духовници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от тази мравка. 8 септември 1940 г., София Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин". Първият елемент в тази дума е буквата „б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент - „л" означава това, което българинът носи от горния свят.
към текста >>

82. 1. ПРЕДГОВОР - Светозар Няголов ( -2013)

Неговата неизменна грижа за жителите на Земята се забелязва, когато при завършването на една епоха от две хиляди години човешко развитие, започва нова.
Бог не само при смъртта посещава човешката душа, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание. Малцина долавят Този глас и получават Неговото благословение. Повечето хора, заети със своите безкрайни и многообразни желания и грижи, не Го чуват и не Го разбират. Онзи велик Принцип на живота има всички начини и методи да промени бързо нашия неразумен живот, както това е ставало някога в предшестващите ни четири раси, които са изчезнали почти напълно, заедно с континентите, населявани от тях. Желанието на Бога е всички промени да стават съобразно пробуждане съзнанието на човечеството със свобода, съзнателно и с любов. Неговата неизменна грижа за жителите на Земята се забелязва, когато при завършването на една епоха от две хиляди години човешко развитие, започва нова. Тогава Бог изпраща специален Пратеник, за да дирижира и направлява процесите, възникнали при ликвидирането на общочовешката карма. Във връзка със свършването на старата мистична епоха на Рибите и идването на новата на Любовта — Водолей, Бог изпрати на Земята един от светлите си посланици — Духа на Истината, „който да реши главната 'съдба на този покварен свят в Новия век, който приближава." (1, с. 8) Той дойде и се въплъти във физическо тяло в нашата малка България, придружен от хиляди свои помощници, работници за делото Божие от вековете, които постепенно се въплътиха и образуваха неговата светеща аура на Земята. В книгата „Светъл лъч към човешките души" съм се постарал да изнеса накратко малка частица от видимия живот на Петър Константинов Дънов — Учителя. Мнозина го познаха и разбраха, а обществото и църквата непрекъснато му пречеха и го хулеха.
към текста >>

83. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него.
Антонов му заявява строго, че това няма да стане и той с брадвата ще отиде да пази Учителя. Разбира се, че не е имало нужда да се стигне до брадвата. По това време при Учителя идват много приятели, носят плодове и храна и със сълзи на очи му целуват ръка. Младите твърдо вярват, че той ще оздравее. Учителя преминава тази голяма Голгота на Рила, заобиколен от плеяда светли същества, които постоянно обитават там и му помагат. Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителя започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л", а след това написва и думата „любов". Възкресението идва. На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус — преди изгрева на Слънцето, следобед Учителя става от леглото си, взима бастуна и отива на извора, придружен от радостните братя и сестри. Целият лагер сияе.
към текста >>

84. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Сестрите се грижат, поливат ги редовно, но постепенно червеното цвете залинява и изсъхва.
Няма да се изпълни Волята Божия, понеже тъмните сили от преизподнята са слухари и ще разберат плана Божий." По време на престоя си в Мърчаево Учителя казва на сестрите да посеят в две саксии едно бяло и едно червено цвете. Те ги посяват и поставят в голямата стая в дома на Темелко. Учителя казва: „Сега ще видим кой ще победи — дали мирът, или войната. Бялото цвете е мирът, а червеното войната." Цветята израстват и се развиват. Сестрите се грижат, поливат ги редовно, но постепенно червеното цвете залинява и изсъхва. Остава само бялото цвете. На 1 октомври 1943 г„ петък, Учителя раздава на всички братя, които са мобилизирани и отиват в окупационния корпус в Сърбия и Гърция, Добрата молитва и 91 псалом, написани на листче. Това е талисман от Учителя, който ги пази през време на войната. Учителя е крайно недоволен, че сме станали маши на Германия и участваме в окупационния корпус в Сърбия и Гърция. Той помага на всички хора, които се намират в трудните условия на войната.
към текста >>

85. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

" Бог има и тази голяма грижа да ни пази от чуждите духове, които постоянно пречат и спъват нашето развитие.
има богата зърнена реколта и доларът спада на няколко лева. Финансовото положение на България се стабилизира. В разговор Учителя казва: „Докато България я управляват чужди духове — гръцки, турски и македонски, управниците няма да гледат интересите на българския народ. Чуждите духове вземат надмощие и заемат първите места в България. Какво да ви правя, като имате такава тежка карма с гърците и много техни духове са преродени тук? " Бог има и тази голяма грижа да ни пази от чуждите духове, които постоянно пречат и спъват нашето развитие. България минава събитията от 1923 г., към които Учителя има отношение и се грижи за нейната съдба. Той живее под един покрив с вдъхновителя и ръководителя на Септемврийското въстание — Георги Димитров, който при блокадата, направена от полицията в квартала, отива при Учителя за помощ. Учителя го спасява. Василка Иванова го преоблича в женски дрехи и го отвежда на безопасно място, където го чакат негови верни другари. По същия начин тя спасява и сестра му Роза.
към текста >>

86. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете.
Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина. Към обяд стигат до Изгрева. Учителя с братята и сестрите обядват. Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете. То да живее разумно и да изпълни честно задълженията в живота си. Двама приятели учат заедно и като завършват образованието си, се разделят. Единият отива в Америка, а другият влиза в братството при Учителя. Този, който отива в Америка, се свързва с тамошното общество на розенкройцерите и започва да работи при тях за духовното си развитие. След известно време се връща в България и се среща със своя добър приятел.
към текста >>

87. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка.
на събора в Търново той е представител на братската група от Панагюрище. Боев харесва много беседите на Учителя и братския живот и решава строго да следва неговото учение. Учителя лично се интересува за него и материалното му положение. В едно писмо от 1914 г. до баба ми Величка Стойчева, той пита за положението на учителя от Панагюрище — Боян Боев, ако има нужда от нещо — да му се помогне. Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка. Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва. Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар — понеже е следвал естествени науки в университета. Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев. Започват да работят заедно. Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни.
към текста >>

88. 7.24 Игнат Котарев - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя го изслушва и му казва: Ди трябва да знаеш, че аз съм гарантирал за тебе и тази е последната клечка, която паля за тебе и ако не се оправиш, ще престана да се грижа за теб."
Той често прави бели на Учителя. Има стремеж да се научи да свири на цигулка и да влезе в състава, който свири на паневритмията. Много е услужлив и помага на всеки, който се обръща към него за услуга. Редовно носи две големи стомни вода по 15 литра за кухнята, а и на много възрастни братя и сестри. По характер е буен и един ден влиза в спор с Учителя. Учителя го изслушва и му казва: Ди трябва да знаеш, че аз съм гарантирал за тебе и тази е последната клечка, която паля за тебе и ако не се оправиш, ще престана да се грижа за теб." Веднъж Учителя казва на Игнат: „Ти си от тези с юмруците" — и му показва как ги размахва из въздуха. „Ела с мене на полянката." Игнат му отговаря: „Не смея, че и ти като Лулчев владееш природните сили и действаш много умело с тях." Игнат моли Учителя: „Учителю, искам малко да ми помогнете в живота." „Какво искаш, Игнате? " „Искам да ме научите, Учителю, да се концентрирам." Учителя се усмихва широко и му отговаря: „Игнате, ти искаш най-голямото." При разговор Игнат, който често спори, казва, че редовно ходи при Учителя и му задава много въпроси.
към текста >>

89. 7.31 Мария Милева - Светозар Няголов ( -2013)

Мария живее дълго време на Изгрева и заедно с Анастасия Янакиева се грижат за цветята около салона.
Аз исках да помогна на вашия род, но не ми се даде ход." Мария Милева е дежурна в кухнята с няколко сестри. Когато започват работа, Учителя идва при нея и я пита какво ще готвят този ден. „Картофена супа, Учителю." Той й предлага да направят супата по следния начин: „Измийте добре картофите, сварете ги заедно с люспите и когато уврат, извадете картофите, обелете ги и ги сложете в същата вода, за да стане супата." „Добре", казва Милева, но понеже е голяма чистница, решава да направи супата по обикновения начин и обелва картофите. Учителя не й казва нищо, но на нея цял живот й тежи, че не е изпълнила молбата му и е проявила непослушание. Мария живее дълго време на Изгрева и заедно с Анастасия Янакиева се грижат за цветята около салона. Редовно е дежурна в работата на братската кухня и помага на съседите си. Със своя скромен и тих живот тя дава приноса си за братския живот на Изгрева.
към текста >>

90. 7.61 Веса Козарева - Светозар Няголов ( -2013)

Те й дават най-хубавата си стая и постоянно се грижат за нейното отопление и храната й.
над София прелитат много самолети да бомбардират, но тя вижда във видение, че пред тях лети Учителя й им показва къде да хвърлят бомбите. Веса размахва бяла кърпичка и поздравява Учителя. При тази бомбардировка бомбите падат на слатинските ливади и зад село Дървеница. Самолетите пускат над 3000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. След заминаването на Учителя Веса живее известно време на Изгрева и когато започва събарянето на бараките, тя отива да живее в Мърчаево при Радка Герова и мъжа й Геро. Те й дават най-хубавата си стая и постоянно се грижат за нейното отопление и храната й. С мъчнотии и премеждия тя живее до 6 август 1968 г., когато си заминава от този свят. Остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва.
към текста >>

91. 7.70 Велин Темелков - Светозар Няголов ( -2013)

Казвам му, че Учителя има грижа за всичко.
Всяка неделя от София в село Мърчаево идват група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа. След свършване на беседата зимно време правим общ обяд в голямата стая, а лятно време — на пейките в двора. Всеки носи по нещо за хапване и слага на общата трапеза, а и любезните домакини готвят някакво ядене. В нашето съзнание остават много хубави спомени от тези общи срещи, проведени на тишина и чист въздух. Повечето от възрастните приятели в Мърчаево си заминават и Темелко започва да се тревожи и споделя с мен — кой ще го замести. Казвам му, че Учителя има грижа за всичко. През 1991 г. започват да се подуват краката му. На беседата на 17 март 1991 г. той не присъства. Лежи в стаята си болен и след свършване на беседата ни казва: „Който иска да ме види на живо, да дойде следващата неделя — 24 март, за да се видим." На този ден се събираме 16 души, прекарваме много хубаво и се сбогуваме с него.
към текста >>

92. 8.2 Методи за оправяне на човечеството - Светозар Няголов ( -2013)

В бъдеще всички ще се грижат едни за други.
„И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на Земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Те трябва да представляват апарат, подобен на радиото. Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ Бъдещата държава ще представлява учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения." (20, с. 158) „Когато всички хора се обединят в името на Любовта, те ще влязат в изобилието на живота." (21, с. 386) „Докато всички хора не се обединят в един човек, докато всички народи не станат един народ, страданията няма да изчезнат от Земята. Личният живот трябва да отстъпи на Божествения. Докато всички учени, свещеници, проповедници, майки и бащи, слуги и господари не се проникнат от идеята да служат на човечеството в името на Любовта, светът няма да се оправи.
към текста >>

93. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа.
Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога." Следователно, щом живеем и се движим в Бога, ние можем всичко да придобием направо от Него." (54, с. 81) „Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие." (8, с. 22 - б. 1) „Пръв път Бог е слязъл на Земята, когато е създал човека по образ и подобие свое. Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на Земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа. А това е период от 365 милиона години. Щом слезе на земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стопят и моментално ще се създаде нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията.
към текста >>

94. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Аврам отговаря, че Бог има грижа за всичко.
По това време човечеството е в своето бебешко развитие. Бог решава да изпита душата на Аврам - доколко тя е послушна. Той нарежда на Аврам да вземе единородния си син Исак, да отиде на планината Мория и там да го принесе в жертва на Него. Аврам слуша и точно изпълнява всичко, което Бог му нарежда. Запалват огън на върха и синът му го пита - коя ще е жертвата, която ще принесат на Бога, понеже няма никакво животно около тях. Аврам отговаря, че Бог има грижа за всичко. Когато той изважда ножа си и иска да убие и принесе в жертва единородния си син, ангел извиква от небето и му казва да не простира ръката си върху момчето, защото разбира, че Аврам се бои от Бога. Той повдига очите си и вижда един овен, заплетен в храстите, и го принася в жертва вместо сина си. След това изгражда олтар на това място и го нарича Иеова Ире - Бог ще промисли за всичко. Ангелът втори път му казва, че семето му ще се умножи като звездите и пясъка край морето, че в неговото име ще се благословят всичките народи по Земята. Така Аврам става приятел Божий и наставник на цялото човечество.
към текста >>

95. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов.
Братята и сестрите ни заобиколиха, като ни предложиха чай и закуска. „Защо се забавихте толкова време? " - беше първият им въпрос. „Учителя каза ,че няма да тръгне надолу, докато не дойдете и вие." Да, нашият благ баща чакаше совите най-малки деца. Закусихме, починахме и Учителя нареди да тръгнем надолу. Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов. Слизането надолу беше по-леко. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни. Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса. Учителя беше предвидил всичко.
към текста >>

96. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Първата грижа на Учителя бе да създаде нормални битови условия за правилното лагеруване на братята и сестрите.
Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." („Царският път на душата", стр. 122) Голямо щастие е за всички братя и сестри, които са посещавали Рила с Учителя. Той е бил винаги баща, майка, брат, сестра, благ, мил и отзивчив към мъчнотиите на всеки един. Мълчаливо участва във всички мероприятия и понякога дава тихи съвети за свършване на някоя работа. С мисъл и поглед той насочваше работата в нейното най-правилно русло. Първата грижа на Учителя бе да създаде нормални битови условия за правилното лагеруване на братята и сестрите. Под неговото вещо ръководство се организира лагерът, прави се временен навес за възвиране на гореща вода и готвене. Започва оформяне и прокарване на пътеки в непроходимия клек, оправя се и пътеката за конете, които ежедневно доставят храна и носят багажите. Прави се мост при оттока на второто езеро, та конете и хората да могат да преминават лесно тази понякога доста широка река. Този мост функционира и досега. По първоначалния път за х.
към текста >>

„Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149)
Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г. Всяко посещение, даже и всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им. Такава екскурзия на езерата е благословена. Учителя се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд. „Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149) Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито. Братът пристигнал от провинцията на езерата и там го настаняват в една палатка.
към текста >>

Учителя всичко вижда и има грижа за всички.
Приятелите му казват, че всичко е готово и може да каже молитвата. Учителя им отговаря, че докато не дойде този брат, който се е скрил в клековете и яде сурово жито и не седне да се храни с всички, няма да каже молитва. Братята веднага го намират и го довеждат до трапезата. Сипват му една пълна чиния с ядене и тогава Учителя казва молитва и обядът започва. След свършването на обяда и прочитането на молитвата Учителя се обръща към дежурните и им казва: „От днес нататък всеки обяд ще сипвате ядене първо на този брат и след това на всички други." Така братът изкарва отлично на Рила. Учителя всичко вижда и има грижа за всички. Гаврил Величко, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. В събота вечерта брат Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и сестра Теофана Савова пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време? " Той им отговаря, че ще ходи на Рила. Оставя ските си до стълбата и се качва пред горницата на Учителя. Почуква, Учителя му отваря, той влиза при него и споделя решението на тримата до отидат на Рила - на гости на съществата.
към текста >>

97. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2.
Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1. Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци. Тази негова дейност се простира и по времето на неговото пребиваване в Македония. С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2. Идването на Рачински във Варна съвпада по време с фактическото отхвърляне от страна на Иларион Макариополски в Цариград властта на гръцката патриаршия и борбата за независима българска национална църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност сред раздвижените духове на българите. Още с пристигането си във Варна Рачински установил най-близки връзки със свещеник Константин Дъновски, Атанас Георгиев Чорбаджи и други видни български патриоти. Закрилата на руския представител вляла нова сила в българското национално-освободително движение. По-будните българи все по-тясно се сплотявали, за да осъществяват своите патриотични мероприятия.
към текста >>

98. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота.
По този проблем той изяснява: „Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката. Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината любов. Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота. Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Световна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“
към текста >>

99. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

При това ми се струваше, че тя ми е поверена от някакво високо място с поръчение да се грижа за нея и да отговарям за всичко, което се случва в живота й.
Един ден, като погледнах децата си, които бяха не особено различни по възраст, стори ми се, че са възмъжали и пораснали. Ани беше най-хубава. Може би аз така я виждах, защото нейното тайно за мен, дадено й още от рождението достойнство растеше и все повече ме завладяваше. В училището, във всекидневния живот, в разговорите с околните, виждах я извисена, пораснала във всяко отношение, избързала рано да придобие качества, които ми се виждаха много за нейната възраст. Самочувствието ми, че тя много вече ме надвишава, което самочувствие ме радваше, растеше заедно и с оня необясним загнезден у мене страх за нея. При това ми се струваше, че тя ми е поверена от някакво високо място с поръчение да се грижа за нея и да отговарям за всичко, което се случва в живота й. Често се събуждах в нощите, размислях се и се уверявах сама, че Ани е една скъпоценна украса на света, че аз не бива да я наричам моя, а само дадена ми да я съхранявам поради някакво доверие, което небесата имат към мен. Настъпиха дни, когато аз почти обезумяла от страх си мислех, че един ден ще потропат на вратата ми и някакъв ангел, преоблечен в човешка форма, ще ми каже: „Дайте украшението, което ви дадохме на съхранение.“ Терзаех се, исках да прогоня тези мисли, намразвах себе си, че ги допусках, но бях безсилна пред тях, както и пред онова чудесно сияние и проста власт, която имаше в очите на Ани. Когато другите ми деца се връщаха от училище, аз ги посрещах спокойно, а понякога и предварително настроена критично към облеклото им, към държанието им, но усетех ли приближаването на Ани, аз трепвах, сърцето ми биваше неспокойно като на влюбен човек, който се вълнува от приближаването на мига, в който възлюбленият ще подаде ръцете си. През деня децата си учеха уроците, вдигаха врява, караха се понякога, после се смееха и припваха на двора или на пътя. И Ани понякога излизаше с тях, увличаше се в игрите, но тя вършеше това съвсем иначе.
към текста >>

100. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха.
Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло. Фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигуряване яденето и пиенето. Разбира се, че не е възможно да се живее без ядене, но лошото е, че освен за него, не се полагат никакви други грижи. Селянинът казва: Ще изорем, ще посеем, ще ожънем нивите, ще напълним хамбарите и ще се осигурим. Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха. Да поживеем - казват хората. Но това „да поживеем“ е само закона на храненето. А какво следва след това „поживяване“, никой не задава и никой не отговаря на този въпрос. Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята? Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2122061252594