Търсене в текстове за 'Грижа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 120 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението?
Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите — това са стъпки на Истината. И тия стъпки са на лице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме. Тя записва и то с трайни знаци всичко, което става.
към текста >>

2. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>

" Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя.
Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич.
към текста >>

Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава.
Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

* Не е нужно да се грижа аз за природата.
Затова ние запалихме нашите лампи. Тая сутрин слънцето лъчезарно възлезе нагоре. Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина. Това, обаче, нам е недостатъчно. Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато величие на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите. * Не е нужно да се грижа аз за природата. Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън. Но тоя свят в мен самия заема моите мисли от ранни зори. Неговото значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам според моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът. * Религията е както поезията. Не само идея, а израз.
към текста >>

4. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях.
Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката.
към текста >>

5. Из Млечен път - Слав Бели Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато то изгрее, гласът на твоя приятел те призовава за грижата на деня.
Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти. Ти нали се готвиш? Нали си буден в утринта, когато денят повдигне ресните на модрото око... Всеки ден срещаш ти зората. Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето. Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с дрехата на работния ден. Когато то изгрее, гласът на твоя приятел те призовава за грижата на деня. Така умит, облечен, с будно, чисто око нека те свари гостенинът свят и когато с гласът на приятел те покани, ти последвай Го. Благословената ръка ще ти покаже твоя път. Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата пътека и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш. Ти нали се готвиш за тоя час? В ранината ставай!
към текста >>

6. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Оня, Който бди върху птичките, животните и мушиците, Оня, Който пое грижата за тебе, докато беше още в утробата на майка ти, Не ще ли те закриля сега, когато си вече излязъл из нея?
Откажи се от всяко фокусничество. С голи думи ти не ще станеш едно с Него. Не се заблуждавай от свидетелствата на Писанията. Любовта е нещо съвсем различно от буквата и който я потърси с просто сърце, ще я намери. VII Защо, о сърце мое, си тъй нетърпеливо? Оня, Който бди върху птичките, животните и мушиците, Оня, Който пое грижата за тебе, докато беше още в утробата на майка ти, Не ще ли те закриля сега, когато си вече излязъл из нея? О сърце мое, как можеш да се отвръщаш от усмивката на твоя Бог и да скиташ тъй далеч от Него? Ти остави своя Възлюблен и почна да мислиш за други. Затова твоята работа е празна. VIII Отшелникът обагря дрехите си, вместо душата си, с багрите на Любовта. Той стои седнал в храма, напуснал Брама, за да се кланя на един камък.
към текста >>

7. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него.
Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система. В наш интерес е да използваме максимум от нейния приток като се излагаме често на слънце, защото тя гради жива материя, тя е храна. Ние и непосредно се храним със слънчеви лъчи, само че понякога. поради невежество, твърде оскъдно. Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него. Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му.
към текста >>

И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната.
В наш интерес е да използваме максимум от нейния приток като се излагаме често на слънце, защото тя гради жива материя, тя е храна. Ние и непосредно се храним със слънчеви лъчи, само че понякога. поради невежество, твърде оскъдно. Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него. Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му. Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума. Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките.
към текста >>

8. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време.
Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време. За проверка на това Кайгородов няколко години правил наблюдения върху крякането на жабите и получил следните данни. Първо, една зима жабите са крякали 26 пъти, от които при 21 пъти са последвали атмосферни осадъци, при това 9 пъти осадъците се появили след първото денонощие, 8 пъти след второто денонощие и 4 пъти в третото денонощие. От останалите само в три случаи не настъпили никакви атмосферни изменения, в първите три денонощия. От тия двадесет и шест наблюдения 11 пъти жабите крякали при качването на барометъра, 12 пъти при падането му и 3 пъти при неподвижно стоящ барометър. При това, 14 пъти жабите предсказали атмосферните промени преди барометъра.
към текста >>

9. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение, като запишат, поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп.
Който пък плати 150 лева, ще получи веднага и премия от книги по избор за 100 лева. Който пък плати 250 лева, ще получи освен изброените книги и премия от книги за 250 лева. Така че, по третото условие, абонатът получава съчиненията на Толстой, 1-ва серия безплатно. На 15 того се изпращат първите 2 книги. Молим всички, на които е изпратена настоящата втора книжка от четвъртата годишнина на списанието ЖИТНО ЗЪРНО, и не желаят да станат абонати за през годината, да я върнат обратно в редакцията, а ония, които желаят да станат такива, да съобщят своевременно това. Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение, като запишат, поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 60 лева. Редакция „Оборище" 24, София. ОТДЕЛНА КНИЖКА 7 лева.
към текста >>

10. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин.
Те обичат да бъбрят, стига разговорът да е разнообразен, свободен и весел. Техният ум е язвителен и доста лекомислен; обичат шеги, каламбури; малко способни са за сериозност. Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено любими. По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи. Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро идеи, отколкото действителност. Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение. Те са много честолюбиви, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки. Тяхната дребнавост ги прави да избухват при най-малка обида. Проявяват голяма чувствителност, когато им се окаже внимание и нежност.
към текста >>

11. Списанието PDF Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Идеен преглед Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение като запишат поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп.
Съзерцание - Орионо, 8. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann 9. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард 10. Вълк и Елен – Дядо Благо 11. Книгопис 12. Идеен преглед Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение като запишат поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", Годишен абонамент 60 лева. Редакция „Оборище" 24, София. ОТДЕЛНА КНИЖКА 7 ЛЕВА.
към текста >>

12. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Не, каза тя, то няма нито баща, нито майка, аз съм го прибрала при себе си, но едва мога да се грижа за него; няма кой да го гледа; аз едвам изкарвам за коричка хляб.
Така обновен и изпълнен с нов импулс, Оронций отново се засели в Рим. Един ден, разхождайки се из улиците на големия град, видя едно 10-годишно момиченце, грозно, изцапано, несресано, да играе по мръсната улица. Всичко това обаче съвсем не му попречи да обърне внимание на детето, не само това, но и да изпита, без да може да си даде сметка, силни чувства на симпатия. Той отива при него, запитва го това, онова, за баща му, майка му, но неговото гласче едвам изявяваше своето съществувание и едва можеше да даде, каквито и да било обяснения. Една стара жена, която се намираше близко там, чу техния разговор и спаси положението, като се намеси. – Не, каза тя, то няма нито баща, нито майка, аз съм го прибрала при себе си, но едва мога да се грижа за него; няма кой да го гледа; аз едвам изкарвам за коричка хляб. – Да го взема при себе си. Бихте ли ми го отстъпили? – каза Оронций. – Вземете го, аз виждам, че вие сте богат и при вас то ще бъде добре, и колко още добре, отвърна бабата. Оронций поправи дрешките му, благодари на бабичката, даде ù няколко златни монети, сбогува се и като хвана детето за ръка, поведе го към къщи.
към текста >>

13. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Грижата на служителя, който всяка вечер пали лампата на морския бряг, е по-ценна от богатството, що набрах в дълго странствуване!
Окото ми смутено и напрегнато дири светлина, която да проникне в разярената борба между живота и смъртта. Ръката на пазителя дали е наляла драгоценен елей в лампата на високия фар? Тая светлина ще ме спаси от зиналата бездна в морето, в която гласовете на смъртта викат моя уморен, залутан кораб. О, колко ще целувам аз брега и скалите когато стигна там. Никога не ще забравям да занеса масло за храма на морето - фарът, който ще покаже моя път. Грижата на служителя, който всяка вечер пали лампата на морския бряг, е по-ценна от богатството, що набрах в дълго странствуване! Аз я диря с копнеж и мъка, защото тая светла точка ще спаси труда, богатството и моя живот. Не ни забравяй, Ти, който си всякога буден! Не забравяй да налееш от раслото на нашето милосърдие в лампата на Твоя фар. Морето е бурно. Вълните вият като глутница от разсвирепели зверове, чиито зинали уста са страшни.
към текста >>

14. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

=============================== Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО внася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат.
Лулчев и директор А. Бертоли. Препоръчваме го на всички наши читатели. Братското книгоиздателство издаде каталог на всички братски издания. Изпраща се безплатно всекиму при поискване. Вести и книгопис по липса на място ще дадем в следващия брой. =============================== Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО внася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Открита е подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 80 лева. Адрес на сп. „Житно Зърно": Никола Нанкова, Ул.
към текста >>

15. СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ - СЕДИР Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Най-голямата ви грижа нека винаги за него бъде - да не посърне и повехне.
Как ги жадува и следва! Те постоянно ù говорят за предвечната ù родина. За великото, вечното, непостижимо прекрасното! За Вселюбящия, за Неговата любов и мъдрост... О братя, не забравяйте най-безценния ваш дар! Най-дивното цвете е той в тайнствената градината на душата! Най-голямата ви грижа нека винаги за него бъде - да не посърне и повехне. Да расте и разцъфтява ! А затова, помнете винаги, едно е нужно преди всичко: чистота. Чисто да бъде вашето тяло като лилия - храм свещен е то! Чиста да бъде вашата душа - за да пребъдва Бог в нея. Чисти желания, чисти мисли, чисти дела - това е нужно, за да расте и цъфти дивното цвете на най-великия Божи дар.
към текста >>

16. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока.
Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми. Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено.
към текста >>

Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси.
Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто. Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи.
към текста >>

17. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат.
Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си. Продължава се подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 80 лева. Адрес на сп.
към текста >>

18. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те не се грижат, но обичат живота.
Спомняйте си, колко ние, вашите по-стари братя носим върху нашите плещи. Ние не се безпокоим. Мислете за вашия Учител, който е радостен и силен и от когото вие сте част. Не забравяйте, че в нашия свят са непознати както обезсърчението, така и незадоволството. Излизайте вън всред природата, гледайте дърветата, цветята, птичките и бъдете като тях. Те не се грижат, но обичат живота. Така и вие трябва да правите. За нищо не трябва да се безпокоите, защото каквото и да ви се случи, дохожда от нас. Не знаете ли, че каквото Аз правя, е направено за добро и че изпълнението на закона, който всичко определя, не можете да измените, нито да възпрете? Аз съм винаги близо до вас; силата ми винаги можете да използувате, ако не се затваряте чрез обезсърчение и безпокойство. Вие също не трябва да се обезсърчавате в стремлението си да разберете закона.
към текста >>

19. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да пламти, да расте и да се разгаря непрестанно - това да бъде за вас върховния закон и върховната ви грижа.
Той е, що възпламенява душите за творчество и подвиг. Неговото име е свещена Любов, свещена Мъдрост, свещена Красота! Помнете, о ученици мои, няма по-голямо съкровище за вас ни на земята, ни на небето от тоя вълшебен извор! Бдете над него и благославяйте Превеликия и Вселюбящия за безмерната Негова милост. Бдете над свещения огън на вашите души. Да пламти, да расте и да се разгаря непрестанно - това да бъде за вас върховния закон и върховната ви грижа. Защото в това е най-великата мъдрост и най-великото благо в живота. Свещенодействие да бъде вашият живот пред олтара на тоя свещен огън! Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци. Защото само жертвувайки нисшия живот, ще придобиете висшия. Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота.
към текста >>

20. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вашата малка земна личност трябва винаги да се смалява; имайте грижата чрез вашия инструмент ние все по-често да можем да се проявяваме.
БЪДЕТЕ ПРОВОДНИК Отворете се за нашата сила, само тогава ние сме в състояние да действаме чрез вас. Вашата задача е да очистите и разширите проводника, чрез който ние – вашето истинско аз – можем да действаме в света на сенките. Правете тоя проводник все по-чист, по-силен и във всяко отношение по-добър за нашето откровение. Покорявайте всяко желание на нисшото си аз. Не изисквайте нищо за себе си и скоро ще станете наш ценен орган, чрез който светлината ни ще може да освети света. Вашата малка земна личност трябва винаги да се смалява; имайте грижата чрез вашия инструмент ние все по-често да можем да се проявяваме. И така ще можем все повече да се откриваме и даваме на всички тия, които достигаме чрез вас. И колкото повече се отваряте за нашето влияние, толкова по-ясно ще разпознаете, ще разберете и съзнаете, че вие сте едно с нас. Ние сме вие и вие сте ние тъкмо толкова, доколкото оставяте нашата сила да действа върху другите чрез нея. Търсете ни, станете едно с нас, живейте нашия живот. Размишлявайте върху единството си с нас.
към текста >>

21. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава.
хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи.
към текста >>

Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа.
Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

22. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те се грижат за нашето развитие и напредък.
Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувства и схваща себе си като единица, като отделност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта. Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали. Те образуват тъй нареченото Бяло Братство. Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа и връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив.
към текста >>

23. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Лекари винаги ще има, но за бъдеще лекарите ще имат грижа повече за здравите хора, да ги учат, как да не загубват здравето си, докато още не са се разболели, а по-малко да ги учат, как да премахнат една или друга болест.
Още с навлизането на прашинката или мушицата в територията на окото, войниците са нащрек и тревога; те моментално отделят голямо количество поток от сълзи, които сами подемат и налагат без чужда помощ възвръщането на неприятелската войска от мястото, дето е предприето настъпление по незаконен път. Нещо повече: всяко животно, растение и човек знаят точно срока на заздравяването. Когато раната е излекувана и заздравяла, превръзката сама пада от мястото си и след това става естествена промяна в стомашната система на организма; вкусът се възстановява, апетитът се възвръща. Всичко това не е ли едно богатство и една тайна, която за голямо съжаление, човекът още не знае, или по-право не иска да знае? И засега все още е нужен лекарят отвън. Лекари винаги ще има, но за бъдеще лекарите ще имат грижа повече за здравите хора, да ги учат, как да не загубват здравето си, докато още не са се разболели, а по-малко да ги учат, как да премахнат една или друга болест. Сега векът е много напреднал и скоро хората ще празнуват откриването на клиниката, аптеката, лекарствата и диетите в самите себе си. Тогава ще има по-малко заболявания, а може би и никак. Тогава ще има повече здраве и природен живот, повече природосъобразен живот, живот на вътрешно знание и разбиране, живот на вътрешен ред и порядък. Този живот се черпи от самия организъм, от вслушване в него. Този глас вече не е чуден и чужд за хората на днешното време, защото и всеки сам ще има една или друга опитност в самия себе си.
към текста >>

24. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По този начин човек ще разбере, че е неделима частица от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си.
Навсякъде човек трябва да бъде учен, че той не е само тялото, че той има една друга същност, истинската негова същност, която не умира. Това е неговата душа. Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето. Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща. По този начин човек ще разбере, че е неделима частица от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си. Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила. Че именно от тях започва доброто, че те са също основа и на злото. Необходимо е истинско разбиране за доброто. Учителят казва: „Доброто е извън времето и пространството, за доброто няма време, няма условия, няма място.” Това е най-великата, истинска максима, която може да се даде като оръжие в ръцете на човека за доброто. Доброто, което е извън времето и пространството, което трябва и е независимо от условията и мястото, дава магическа мощ в ръцете на човека.
към текста >>

25. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те имат изящен душевен живот, обичат изкуството, науката и благородния начин на живот - те събират и се грижат за идеални ценности.
Аналогни животни от този натюрел се дават: кучето, конят, лисицата, скворецът, змиорката и др. Първичният мислещ и чувствителен натюрел (фиг 4.) представя финен и нежен формен тип. Хората от този натюрел имат овално фино лице, с тънък и изящен врат, тяло и крайници. Челото бива високо и често също широко. Това са хора с фина глава, лице и дух. Те имат изящен душевен живот, обичат изкуството, науката и благородния начин на живот - те събират и се грижат за идеални ценности. Изобщо, хората от този натюрел имат най-дълбокия, най-високия и най-широкия душевен живот. Като съответни растения на този натюрел се сочат: мимозата, розата, теменугата, кокичето, ягодата и всичките видове ягоди (боровинки, малини, къпини и пр.) както и всички цветни растения. Всички цветя от този тип са с нежни части, листа и биват многоцветни. Те се стремят да развият цвят, краска и красота. Малко от тия растения развиват дървесна система.
към текста >>

26. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения.
Е ли типът на пръстите лопатовиден, тогава имаме любов към дейност, практична мисъл и любов и разбиране към животните. Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда. Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление. Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка. Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения. Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите. Рядко се среща у жените елементарната ръка. Любов и майчинство, които са истинските обязаности на жената, са области, представящи една известна степен на развитие. Тъкмо тук се показва особено ясно вътрешната връзка между функция и форма.
към текста >>

27. Книгопис Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

в салона на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище.
Това е красиво начало на сближение. Преди всичко така ще се постигне едно взаимно опознаване, което не е от малко значение. Надяваме се, че такива общи забави ще се повтарят и занапред. Три сказки в Пловдив На 8, 9 и 10. март т.г. в салона на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище. Религия, християнство и творчески духовен живот. Еволюция на човешката душа и законът на възмездието. Входът е бил в полза на сираците от войните в Пловдив, а за бедните граждани входът бил свободен. Сказчикът сполучливо е изложил идеите, които са тъй необходими за днешното време. Те хвърлят светлина върху всички проблеми на живота и посочват пътя за една красива култура, която ще бъде в съгласие с природните закони.
към текста >>

28. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В това ухо силно се проявява стремеж към духовна дейност, в замяна на което практическата активна сила, грижа за материални печалби е съвсем слабо застъпена във вътрешния чувствен и душевен живот.
Този човек вероятно ще остане завинаги в скромни материални условия, защото долната част на страничната област на главата (точно над ухото) е слабо развита, а тази област е във връзка със слаби стремежи към придобиване. Също така и носните крила в този човек са слабо развити. Това се обяснява от факта, че този човек живее във фабрична област, дето въздухът е много развален, нечист. Фигура 10 представя ухо, в което горната част взима надмощие, а долната е твърде слабо развита. Следователно, тук липсва равновесие. В това ухо силно се проявява стремеж към духовна дейност, в замяна на което практическата активна сила, грижа за материални печалби е съвсем слабо застъпена във вътрешния чувствен и душевен живот. Висулката на ухото е малко слаба и мършава, следователно и телесните сокове са малко. Това лице е малокръвно и със слабо размножителна сила. Такива хора не трябва да прекаляват в пресилено физическо изтощаване. ----------------------------------------------------------------------------- Фиг.10------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.11 Фигура 11. представя жена със слабо развита висулка (долна част на ухото).
към текста >>

29. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Особено в първия период на отглеждането, мъжкарят проявява специална грижа за малките, която грижа достига до самопожертвувателност.
Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода. За тази цел мъжките построяват специални гнезда от въздушни мехурчета, които образуват нещо като петна. В тази пяна от въздушни мехурчета женските снасят яйцата. След излюпването тези гнезда продължават да бъдат прибежище на безпомощните малки. Такова гнездо представя от себе си една уютна, топла люлка, благодарение на събраната от тях слънчева топлина от рефлекторите на отделените въздушни мехурчета. Особено в първия период на отглеждането, мъжкарят проявява специална грижа за малките, която грижа достига до самопожертвувателност. Той е готов да защити своите малки до последна капка кръв. След като израснат малките и изучат плаването, което става в един период от около две недели, те се разпръскват по всички посоки на водната шир, за да се заловят самите на следната пролет с продължението на своя род. Но какво общо има всичко това с давенето на рибите? Всъщност, тъкмо опасността от удавяне е най-голямата особеност на и без това много чудноватите рибки. Ако наблюдаваме тези малки водни обитатели, към които се числи и китайският макропод или както още го наричат райска риба, ще забележим, че тези рибки от време на време се издигат като стрели към повърхността на водата, подават за миг крайчето на муцунката си и отново, пак така бързо, изчезват във водораслите.
към текста >>

За хората и днес още не е ясно, защо е тази толкова особена грижа при отглеждане малките и защо тези рибки имат орган за дишане с въздух, когато този орган ги застрашава с удавяне и морска болест.
От силното клатушкане, рибките биват тласкани от единия край на съда на другия. Те не могат да се задържат никъде, защото водораслите. на родните им места, където те обикновено се скриват при лошо време, липсват. Поради тази причина, те не могат свободно и редовно да се изкачват на повърхността за въздух, органите, с които запазват равновесие, претърпяват нарушения, появява се неразположение: с други думи казано, рибките се разболяват от „морска болест". И, така ние се запознахме с едно рибно семейство, което има много чудновати особености. За хората и днес още не е ясно, защо е тази толкова особена грижа при отглеждане малките и защо тези рибки имат орган за дишане с въздух, когато този орган ги застрашава с удавяне и морска болест. Превел от немски инж. Ф. К.
към текста >>

30. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората, които постоянно работят и се грижат за тях.
И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората, които постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света.
към текста >>

31. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Както зародишът в яйцето намира необходимата храна за поддържане на живота съвсем наблизо и в подходящо състояние, тъй и човек е намерил условията вече предварително подготвени и то с умение и майчинска грижа.
И дори след като извади рудите, той трябва дълго да ги преработва. Личи си, че природата иска да го тласне към дейност. Ако направим преглед, какво именно дава човек и какво дава природата при създаване условията за проявата на живота, ще видим, че природата е създала всичко, а човек проявява дейност с чужди капитали. И тая своя дейност той счита за нещо много важно и съществено. И затова той се счита за абсолютен господар на всичко, без да признава никакво участие и права на природата за тяхното придобиване. Както зародишът в яйцето намира необходимата храна за поддържане на живота съвсем наблизо и в подходящо състояние, тъй и човек е намерил условията вече предварително подготвени и то с умение и майчинска грижа. Въпреки това, обаче, днес почти всички се плашат пред грижите за утрешния ден. Защо? Защото хората са в разрез със законите на разумната природа. Те разчитат много повече на своята прословута икономическа система, която е толкоз суха и егоистична и пресява всичко през тънкото сито на личните облаги, през което не може да проникне нито един лъч светлина и подбуда към жертва и взаимопомощ. И може би с известен оттенък на гордост и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят житото - за регулация на цените! Тежка отговорност те поемат върху себе си.
към текста >>

32. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати.
За да може да носи навсякъде благата на живота, даровете на милосърдието, той си има осле. Осле, което той възсяда, което покорно го носи, и което е натоварено с даровете на милосърдието. С една реч, милостивият човек си има всичко, което е потребно. Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей. А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи - пари. Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати. Както виждате, милостивият самарянин навсякъде има необходимото, за да помогне и задоволи. С една реч, той има и затова дава. В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце?
към текста >>

33. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Защото всеки иска да плати своята дан на цялото Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр.
Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света! От всички лица лъха нещо вечно живо и младо, пролетно детско и чисто! Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от доброволци. Те се сменят всеки ден. Защото всеки иска да плати своята дан на цялото Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр. Всеки с радост става слуга на всички! Що е слуга? Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето! Новият ден започва.
към текста >>

34. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход.
По искането на един не особено любезен чиновник, трябваше да направя една ненужна обиколка по цялата станция, докато да заверят билета ми. Естонският ми паспорт ни най-малко не опрости процедурата. Като пристигнах в Полша, отношенията видимо се измениха. Железопътните чиновници, а също и пътниците, бяха крайно лю¬безни и внимателни към мен. Виждайки, че ми предстои дълъг път, стараеха се да настанят пътниците в други купета, отмина¬вайки моето, за да ми дадат възможност да си почина. В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход. Влакът зами¬нава от българската граница скоро след пристигане на парахода и ако на румънската граница забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути. Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската граница едва след отпътуването на влака. Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги. Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход. Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието.
към текста >>

Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги.
Железопътните чиновници, а също и пътниците, бяха крайно лю¬безни и внимателни към мен. Виждайки, че ми предстои дълъг път, стараеха се да настанят пътниците в други купета, отмина¬вайки моето, за да ми дадат възможност да си почина. В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход. Влакът зами¬нава от българската граница скоро след пристигане на парахода и ако на румънската граница забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути. Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската граница едва след отпътуването на влака. Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги. Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход. Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието. Благодарение на това, аз можах да пристигна в България няколко минути преди заминаването на влака. Преди да се кача на влака, направиха ми митническа проверка на документите. Това, обаче, стана с такава удивителна бързина и любезност, каквато не видях ни на един от другите проверочни пунктове.
към текста >>

35. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ГЪРБАВАТА ЖЕНА - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той, именно, започва да съзнава и да вижда, че всичко, що го окръжава – растения, животни, извори, реки, планини, са творения на известни същества, които седят по-високо от човека, и които се грижат и промишляват за тях.
Видиш някой мравуняк. Нищо не ти струва да го заобиколиш, вместо да го сгазиш. У някого ще възникне може би питането: „От къде накъде аз, големият, силният човек, да заобикалям мравуняците?! " Тъкмо тук е силата на Любовта – в нейната воля за съзнателна жертва, в нейната способност да цени най-малките, най-незначителните прояви на живота и да им отдава тяхното право. При това отнасяне към света, що ни заобикаля, очите на човека се отварят за онази по-висока действителност на живота, която дотогава е била скрита за него. Той, именно, започва да съзнава и да вижда, че всичко, що го окръжава – растения, животни, извори, реки, планини, са творения на известни същества, които седят по-високо от човека, и които се грижат и промишляват за тях. Да се изразим образно – цялата природа се явява като една величествена изложба на тия велики художници на живота. Ясно е в такъв случай, какво ще бъде поведението на един човек, чието съзнание се е пробудило за тази вътрешна страна на живота. Никак не е за учудване тогава, ако видите такъв човек да се отнася с деликатно внимание към всичко, що го окръжава, особено към онова, що е малко и незначително на вид. Ако един такъв човек не къса цветята, които красят полета и ливади, ако той се пази да оцапа един планински извор, ако той се пази да прегази бистрите води на един планински поток, за да не го омърси, всичко това се дължи на онова светло съзнание, което се е зародило у него под лъчите на Любовта. Малките опити, за които е дума тук, са наистина незначителни на вид.
към текста >>

36. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо.
А моралният закон в нас е онази динамична мярка, която през всички времена в нашия личен и обществен живот ни дава истинските насоки на мисъл и проява. Моралният закон в нас е онзи динамичен фактор, чрез който ние добиваме винаги усета за границата на нашия празен живот и животът ни плен със смисъл и проникновение. Моралният закон в нас е истинската мярка за отношенията между всички живи същества. Далеч сме ние от времето на Кант. За нас, хората на днешния ден, тези неща са чужди – любовта към природата, към звездите, вътрешният морален устой, правилно отношение към другите. Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо. И при липсата на тия вдъхновения човек идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло. По пътя на модата вървят днес досущ и всички културно-научни начинания. Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него. Но най-модно нещо е да се говори за мира.
към текста >>

37. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.от техните сърца блика любов, радост и живот.
Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.от техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие".
към текста >>

38. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На себе си аз казах: чуй, и виж и разбери, че има за всичко живо мила грижа. S.
И странници отбиваха се тука да дишат аромат. Край тез води докосваше ги слънце, и в техните сърца, под преспите стопяващи се вече поникваха цветя. * * * На твърдата скала самотно израсло видях нeжно цвeте. Намерило там пръст и влага, извило крехко стъбълце, в обилна, мека светлина то къпе своето лице, и цялото трепти доволно. Замислена се спрях край него и дълго гледах насълзена; и сетих в себе си смирена скръбта, що мълчаливо нося. На себе си аз казах: чуй, и виж и разбери, че има за всичко живо мила грижа. S. Разбий веригите хилядолетни на робството, живота що гнети. Разбий ги, само ако знаеш как – с един замах, ил с вяра търпеливо. Какво от туй, че ти си волен друмник по ширните полета на духа? И в тайните градини на сърцето отглеждаш дивни плодове, цветя? Не си ли все пак прикован неволно в една мечта, с един призив във душата?
към текста >>

39. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура", е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата.
в своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогично разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполон в Делфи, ние имаме женската, пасивна, „нощна" страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно" течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурн". Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура", е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата. И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному".
към текста >>

40. ПРЕД ВЕЛИКДЕН - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

На себе си аз казах: чуй, И виж и разбери, че има За всичко живо грижа мила.
Не питай, защо са вълните в морето, И скритите бури в сърцето, И скърби защо те заливат, не питай, Почакай, ще светне небето! Не питай, защо са нощта, тъмнините, Замислен погледай звездите, Защо и как идват в живота бедите Не питай, изтрий си сълзите. Не питай, а чакай усмихнат, ще влее В душата ти светлият ангел Великата милост на Бога, и радост Отново у теб ще запее. НА ТВЪРДАТА СКАЛА На твърдата скала самотно Израсло видях нежно цвете, Намерило там пръст и влага, Извило крехко стъбълце, В обилна, мека светлина, То къпе своето лице, И цялото трепти доволно. Замислена се спрях край него И дълго гледах насълзена, И сетих в себе си сразена Скръбта, що мълчаливо нося. На себе си аз казах: чуй, И виж и разбери, че има За всичко живо грижа мила.
към текста >>

41. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

След като излезе с множество разкази: "Татковите приказки за нея", "Грижа от другия свят", "Всичко е за добро", "Как намерих Учителя", "През очите на обичта", "Езерната царица и рибарчето", "Чута молитва", сега излиза с това по-крупно произведение.
Цена 15 лева. Радваме се, че "Големият брат" излезе във френски и английски превод. В Америка, както и във Франция, тая книга е намерила широко разпространение и е събудила голям интерес с дълбокото разглеждане на силите, действащи в днешната епоха и разбирането на важността ù в свръзка с близкото бъдеще, което иде. Превъзмогване, роман от Невена Неделчева. София, 1939 год. След като излезе с множество разкази: "Татковите приказки за нея", "Грижа от другия свят", "Всичко е за добро", "Как намерих Учителя", "През очите на обичта", "Езерната царица и рибарчето", "Чута молитва", сега излиза с това по-крупно произведение. Тия, които са чели разказите ù, ценят художествените и идейни достойнства на нейните творби. Препоръчваме "Превъзмогване" на читателите си. Плутарх и Питагор за музиката Неуморимият работник в областта на музиката и историята, Андрей Андреев, е печатал вече четири свои труда върху музиката : "Мит и музика. От Орфей до Фауст", 1938 г. "Музикалното изкуство на старите траки.
към текста >>

42. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Грижата за другите се ограничава пак в рамките на кастовото съзнание и принадлежност.
Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото. Съвременният свят не може да разбере този велик творчески принцип на Христа. Съзнанието на днешните хора се движи в една сфера на личното, семейното, класово и кастово благуване. Мисъл за другите не съществува. Или, ако тя съществува, тя е толкова малка и само външна. Грижата за другите се ограничава пак в рамките на кастовото съзнание и принадлежност. Идеята за любовта, за единството между човеците, е нещо чуждо за обществото, за народите, за цялото човечество. Затова развитието на народите върви по пътя само на личното добруване, чрез разрушаване и изземане на чуждото благо. Развитието на търговско-стопанските връзки между народите ни най-малко не допринасят пряко за прилагане на любовта и мисълта за другия между народите. Търговията е резултат само на необходимостта да се задоволи личната нужда и да се придобие по голямо лично благо. Под лично благо разбираме благото не само на дадена личност, но и на по-голяма обществена единица.
към текста >>

43. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

* В нашия малък живот, обременен от голямата грижа за хляб, не ни остава време да мислим за друго – нито за даровете, с които природата ни отрупва, нито за благата, които ние трябва да изработим за другите.
Ала същинските двигатели в живота са светлината, въздуха, хляба и свободата. Чрез тях човек може да прозре в самата реалност на живота. В света на човешкото общежитие тия първични дарове на природата създават всичките науки, изкуства, социален порядък. В света на индивидуалното растене, тия същите блага са най-великото откровение за проявата на великата Разумност в живота. Те са връзката, истинската религиозна основа, чрез която човек се свързва с Бога. * В нашия малък живот, обременен от голямата грижа за хляб, не ни остава време да мислим за друго – нито за даровете, с които природата ни отрупва, нито за благата, които ние трябва да изработим за другите. Ала от нас се иска твърде малко. Това, което животът иска от нас, е да имаме отзивчиво сърце, което може да даде, да дари на другите от плодовете на сърцето, от плодовете на нашата радост. Една малка отзивчивост към нашите подобни. Като отворим нашите сърца и поднесем плод узрял в градината на нашита красиви чувства, благородни мисли и постъпки, ние ще отворим и сърцата на близките си, ние ще победим душите им. И като почнем от малките неща, които никой не забелязва – с нашите хубави мисли, чувства и постъпки и свършим с малки, чисто веществени дарове, ние ще внесем в живота на другите, на тия които ни заобикалят всеки ден, една ведрина, една бодрост, радост и нов импулс за живот и добро.
към текста >>

44. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В него всички работят всичко – пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му.
"Житно Зърно". Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години! Към "Житно Зърно" Жорж има и други заслуги – те са в кръга на неговото издаване и администриране. "Житно Зърно" е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко – пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така "Житно Зърно" е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: Хирология от Вреде,Физиогномика от – Дюрвил и Астрология – от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей".
към текста >>

45. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ - УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Не плачат в тая нощ очите притихва всяка грижа – Сънувам, греят в мойта хижа на Сириус лъчите. S.
Знаменосец над земята радостно го вей. Бяло знаме – бяло цвете, първороден блян на живота безграничен, светло увенчан. Бяло знаме – пролетниче, казва с тиха реч, че пристига ново царство, че е близко веч. * * * Една усмивка тая нощ зове в далечината – с неземни красоти трепти на Сириус душата. Една усмивка – светъл взор – изпращат небесата: на всички скръбни – мир и радост – за сърцата. Не плачат в тая нощ очите притихва всяка грижа – Сънувам, греят в мойта хижа на Сириус лъчите. S.
към текста >>

46. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

(Страхотна грижа!).
През 1934-35 год. пак Южният полюс. През 1939-40 год. отново Южният полюс (експедицията едва сега е получила нареждане да се върне, понеже Щатите не можели да я поддържат повече). Трябва дебело да се отбележи, че всички експедиции, може би с изключение на настоящата последна, са били уреждани и заплащани в последствие от самия Бърд. (Страхотна грижа!). Така става твърде ясна голямата нужда, която е изпитвал Б. от усамотение и следователно от възможността да прецени отново в пълна самота всичко около себе си. Не е необходимо да коментираме факта, че човек като Бърд, с такава световна слава, щастлив човек, е почувствувал нуждата от абсолютна самота и за да я има, той избира „Предния пост" на границата на леденото море Рос, на Южния полюс и то през зимата, когато там владее дълга шестмесечна нощ. Изолацията, усамотението е, казано на земен език, абсолютно. На Южния полюс, който е покрит с неколкостотин метра дебела ледена покривка, владее студ, който е владеел върху земята през ледниковата епоха.
към текста >>

47. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя е погълната изцяло от грижата за препитанието, от грижите на деня.
Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание. Те не могат да се афектират от природните събития, защото не е достойно за възрастта им, защото най-после не им прави впечатление нищо. Тяхната мисъл е по-важна. Тя е погълната изцяло от грижата за препитанието, от грижите на деня. Големите и специалните проблеми са за големи хора, за специални хора! Трябва да станат големи катаклизми за да раздрусат и изведат из състоянието на покой и безразличие двете трети от хората в света, които могат да се поставят под общата рубрика „възрастни и стари". Има нещо, което може да се нарече хубаво в тази индиферентност на старите и възрастните. То е, когато се отнася до дребнавостите във всекидневния живот, когато не трябва да се обръща внимание на глупостите на хората, на безсмислените задявки, на външните смущения в работата. Тогава безразличието дори е благословение.
към текста >>

Ученият казва: аз съм специалист, не мога да се занимавам с друго, нека политикът да си върти политиката, съдията и полицията да се грижат за справедливостта и реда, попът да пази религията и защищава религиозните догми.
Войните се създават за това. Не някаква потреба от създаване на нов свят и нов ред създава войните. Главната причина е в посягането, в навлизането в частна сфера на нужди, в раздвижване на консерватизма. Войната е реакцията, противодействието на летаргията, зацарила поради застаряване, охолство и безразличие към всичко. Днес безразличието се шири навсякъде. Ученият казва: аз съм специалист, не мога да се занимавам с друго, нека политикът да си върти политиката, съдията и полицията да се грижат за справедливостта и реда, попът да пази религията и защищава религиозните догми. Простият човек казва, че той е прост и че най-много, което може да прави, то е да работи и се грижи за препитанието си. Има делови хора във всички отрасли на житейската дейност. Ала дейността рядко излиза извън собствената им работа. И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота. Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите.
към текста >>

48. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В това направление наблюденията са твърде многобройни и са били събрани с голяма грижа и критика от учените на обществото за психични изследвания в Лондон.
Вторите са съвършено редки. Субективната и обективната метапсихика са две съвършено независими една от друга науки. Човек може.да възприеме едната, а другата да отрече. Цялата субективна метапсихика казва Ркше, може да се резюмира в следното: за опознаване на действителността се установява, че съществуват и други пътища извън обикновените сетива. Умът може да опознае част от действителността, когато нито едно от познатите сетива не може да ни я разкрие. В това направление наблюденията са твърде многобройни и са били събрани с голяма грижа и критика от учените на обществото за психични изследвания в Лондон. Ето няколко от тях: Шмите, банков чиновник в Лондон, стои и спокойно говори след вечеря със съпругата си. Неочаквано запитва: „колко е часът"? — „8 и 45 минути". И така, отговоря той: „в 8 ч. и 45 минути почина Фреди, когото ей сега видях"... Действително, пристига известие, че Фред починал в същия ден в 8 часа и 45 минути.
към текста >>

49. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ ЗА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Няма ли неговата „реалност" да се заключава в тая душна обстановка, зад спуснатите завеси, всред дима и грижата за прехраната и съня?
Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина? Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас — оная неказана от никого думица, която разцъфтява в душата ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот? Ние преживяваме почти целия си живот затворени в ямата на нашия личен живот и угнетяващ бит, без да сме имали нито веднъж възможността да погледнем навън, да видим къде сме, къде отиваме и каква част от космоса съставлява планетата, на която сме кацнали и за която нищо не бихме узнали, ако не бяха прозорливите и гениални умове на великите астрономи. Ние приличаме в такъв случай на пътник, който се носи с влак през чудна планинска местност, осеяна с гори, ароматни поляни, декорирани със сияещи снежни върхове, с блеснали езера, но пътник, заспал в дъното на душния вагон, без да е отворил нито веднъж прозореца и без да е зърнал нито кътче от тая красота. Какъв поглед, какви познания и идеи може да има такъв човек за действителността извън железопътния вагон? Няма ли неговата „реалност" да се заключава в тая душна обстановка, зад спуснатите завеси, всред дима и грижата за прехраната и съня? И каква огромна разлика в преживяванията и познанията за планината между тоя пътник и един планинар, който е живял с живота на планината, дишал е нейния въздух и е слушал бурите й в късния час на нощта. Няма ли те да имат съвсем чужди и непримирими възгледи за едно и също нещо? Такава е и разликата между хората на земята, които живеят в съвършено различни обстановки на своя духовен живот. Едните, които прекарват цялото си съществувание в душния вагон на личното си битие, захласнати в дребните грижи на катадневността, и другите, които са разтворили прозорците на своя живот и са отправили мисъл към висините. Погледнете живота, лицата и постъпките на ония хора, които са прекарали по голямата част от живота си в изучаване и съзерцаване на небето.
към текста >>

50. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми!
Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан!
към текста >>

51. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

СЕМЕНЦАТА Те бяха цяла зима скрити на топло в тъмната земя, но от небето кротко слиза предвечна обич и зове: Излезте, мои малки, мили, под грижа спали семенца, сега просторите са сини, подайте крехки стъбълца.
СЕМЕНЦАТА Те бяха цяла зима скрити на топло в тъмната земя, но от небето кротко слиза предвечна обич и зове: Излезте, мои малки, мили, под грижа спали семенца, сега просторите са сини, подайте крехки стъбълца. И никнат бързо те и трепкат зелените им листица, и цветни пъпки се разкриват да ръсят младост, красота S.
към текста >>

52. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Моята майка ме гледа с топла грижа.
Аз плача в нейните ръце и нейното щастие ми е чуждо Тя не знае, какво вълнува моята чужда душа. Моят път води към незнайни брегове. Тоя път е мой и ме чака. Моите нозе трябва да го извървят, моето познание трябва да го овладее. Пристъпвам плах и неопитен. Моята майка ме гледа с топла грижа. Тя не мисли вече за дребните радости, които моята топла снага щедро ù даряваше. Нейният син се намира пред една трудна задача. Аз правя първата си стъпка, за да уловя дирята на моя път. Нищо друго не задържа моето внимание и моя горящ поглед. Само аз разбирам важността на тоя обикновен акт.
към текста >>

В моето сърце пак се е свила грижа.
Аз съм на десет години. Здрав съм. Тялото ми е стройно, като млада трепетлика и носете ми са нозе на млада сърна. Моята майка ме гледа с топли очи, доволна от моята цъфтяща плът. Едно не знае тя! В моето сърце пак се е свила грижа. Пред мен се вие път. Аз тръгвам пак и в моята торба. Аз нося безгрижието и чистото семе на моето светло детство. С това богатство аз продължавам моя път. Всеки ден аз откривам тайните, запазени само за мене.
към текста >>

53. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Сякаш невидими ръце смъкнаха оковите, които сковаваха сърцето, чиято едничка грижа беше благото на другите.
Една лятна утрин Саддодао се разхождаше из плодната градина. Там той видя дървета, едни от които цъфтяха още, други които току-що бяха завързали плод, а трети – плодовете на които бяха узрели. И сякаш ясно, съвсем близо до себе си той чу гласа на Кроткия: – Сине мой, този, който се грижи да разтвори цвета, не ще ли се погрижи и за узряването на плода? Защо се грижиш за времето? Не е ли Той, който го отмерва? Сякаш невидими ръце смъкнаха оковите, които сковаваха сърцето, чиято едничка грижа беше благото на другите. Саддодао се усмихна. Всичката мъка в душата му се превърна в светлина и Любов. Зеницата му – слънчев блясък – милваше и камъни, и треви, и цветя. Саддодао не искаше вече нищо. Той беше победил последното и най-силно желание у себе си, – да иска другите да бъдат добри.
към текста >>

Светът се усмихваше на Саддодао, и той благославяше вечната светлина, чиято грижа еднакво се простира и върху мравката и върху ангелите небесни.
Върху нея, обаче, ясно личеха думите, написани от ръка, не познаваща колебание: — Ти нямаш вече нужда от мене, защото аз пребъдвам в светлината на твоя ум, в топлината на твоето сърце и в силата на твоята воля. Помни, че копнежът по Него е, който те роди. И из царството на мрака Любовта Му те изтръгна и направи зеницата ти чиста и светла. По горската пътека той срещна жени, старци и деца. Всички му кимаха почтително. Светът се усмихваше на Саддодао, и той благославяше вечната светлина, чиято грижа еднакво се простира и върху мравката и върху ангелите небесни. Изумрухо обичаха всички. Една дълбока кротост и смирение излъчваха тъгуващите ù очи, обаче от всички най-вече тя беше свидна на девойките. — Копнежът по него, им казваше тя, ме направи да разбирам мъката на другите, а светлината на неговото слово ме направи да позная, що е милост и снизхождение.
към текста >>

54. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите.
Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие. Новото човечество ще обедини минималния труд на всекиго, за да се ползува от благата на природата. И човек ще ги има преизобилно, даром. Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото, човек ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване. А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот. Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите. Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр. Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се. Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея.
към текста >>

Обществото дава грижата си към отделните единици, а те се отплащат чрез своя постоянен дълг към обществото.
А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между човек и човек. Ето нашият девиз: Любовта е основа на всяко добро, на всяко милосърдие и взаимопомощ. Любовта в името на Цялото, което ни свързва. Затова Учителят казва: „Любовта създава доброто и милосърдието". Има една форма, в която съвременният социален живот се изразява най-много. Обществото дава грижата си към отделните единици, а те се отплащат чрез своя постоянен дълг към обществото. Днес, можем да кажем, е епоха на дълга към обществото. Днес е епоха, когато единиците трябва да жертвуват всичко, дори живота си, за обществото, за нацията. Ние разбираме твърде добре дълга. Ние го разбираме по-добре, отколкото това, което той представя за масите. За масите това е нещо задължително, въз основа изискванията на законите на страната, обществени и морални норми.
към текста >>

55. НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Аз видях майката-земя, която с еднаква грижа и обич препраща своите сокове към всичко живо, що расте по нейната снага.
Аз обичам тези цветя. Не искай друго от мен, поне сега! Свежи са спомени ми на моите детски дни, когато безумно съм обичала тези дивни цветя, всред разлюляната нива. Аз ги обичам до днес — синия синчец, модрата метличина и аления мак. Аз не зная, какво искаше да видя през тая ранна сутрин, но аз видях, видях майката-земя, от чийто пазви излизат, наред с всичките цветя, които красят Божия свят и плевелите, които изсмукват храната на житния клас и които селянинът не обича. Аз видях майката-земя, която с еднаква грижа и обич препраща своите сокове към всичко живо, що расте по нейната снага. Майката-земя, която е щедра и добра към всички твари, добри, или лоши. За нея и житният клас и упоритата метличина са все деца, които растат по нейната снага. Тя е щедра и справедлива, майката-земя, която е приласкала най-свидната си рожба, пред която е разтворила най-мъдрата си книга. КОЙ ДРУГ Аз слушах... Това не беше песента на вятъра, нито ромонът на планинския поток; това не беше мелодия, отронена от ръката на велик цигулар, нито поема, изпята от велик поет. Това беше чудното видение на един прост човек, хей оттам, от тучните нивя.
към текста >>

56. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Според него, древните посветени — каквито са били и персийските маги, дошли да се поклонят на Вестителя на новата ера във Витлеем — в грижата си, щото човечеството да не загуби нишката на Ариадна на истинската традиция, която съставя необходимата база на наука, изкуство и социално усъвършенствуване, са изработили търпеливо и скрупульозно плана на неговата еволюция.
Характерен е още намекът на автора, че цялата астрологична терминология в трит книги няма нищо общо нито с астрологията, нито с астрономията, а искала да каже нещо съвсем друго. Всичко това иде да покаже, че самото издание е една мистерия, както и самият текст. Очевидно, взети са били всички видове предпазни мерки и шифри, за да не може никой да проникне в тайната. Целта на книгите, прочее, не е била само да се публикуват няколко пророчества, главният ефект на които е да доставят едно забавление. Тайната се отнася, казва Пиоб, до нещо много по-важно, отколкото до обикновени езотерични истини. Според него, древните посветени — каквито са били и персийските маги, дошли да се поклонят на Вестителя на новата ера във Витлеем — в грижата си, щото човечеството да не загуби нишката на Ариадна на истинската традиция, която съставя необходимата база на наука, изкуство и социално усъвършенствуване, са изработили търпеливо и скрупульозно плана на неговата еволюция. Тоя план е завещан в пророчествата — между друго и в тия, носещи името на Нострадамус — и предаден на една верига лица, които имали задачата да го дадат на оня, който би трябвало да си послужи с него. Към края, коментаторът засяга и въпроса за непосредственото бъдеще. През 1939 г. той вече съвсем не е така оптимистично настроен, както през 1927 г.. Докато по-рано очакваше настъпването на една още по-блестяща ера във Франция, сега, макар че няма още война, той говори за „опасностите от всички страни" и за заплахата, която тегне върху света". Той загатва също, че всеобщият мир, може би, ще бъде предшествуван от всеобща война.
към текста >>

57. ПОД НЕГОВАТА ТОПЛИНА - БЛАГАТА МИЛВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сега аз зная, че пътят е стръмен и тесен, че възходът е бавен, но сигурен, защото една ръка простира над мен като крило своята милост и грижа и бди за всяка моя постъпка.
РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ Моето вътрешно небе е ясно, озарено от една светлина, която сочи моя път. Ето, следвам неотклонно пътя, който Ти си ми начертал през вековете и не питам, где съм се лутала до сега, Защото искам за дълго да задържа в душата си като в тих и дълбок извор радостта, която обилно ме заля в първия миг. Мига, в който Те срещнах и разбрах, че Ти си, който знаеш пътя и го сочиш на ония, които търсят. Вървя години вече — човешки, земни години, малки отломки от безкрайното време, за което няма образ и мярка. Вървя, заслушана дълбоко в себе си в тихата мелодия на радостта и надеждата, че все някога ще стигна незнайния връх. Сега аз зная, че пътят е стръмен и тесен, че възходът е бавен, но сигурен, защото една ръка простира над мен като крило своята милост и грижа и бди за всяка моя постъпка. Вървя с тиха песен и благодарност в душата си! S.
към текста >>

58. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако жена ми живее още, всички трябва да се грижат за майка си." Въпросът е бил разгледан от съда в Сев.
С доста труд тя е била намерена, но била така разнебитена, че се разпаднала на 3 части, когато я извадили от чекмеджето. Г-н Блякуелдър взел частта, съдържаща книгата на Битието, намерил 27 глава, дето два листа били сгънати един върху друг, за да образуват нещо като плик. Там било намерено завещанието от 16.I.1919 г. със следното съдържание, което ние предаваме малко съкратено: „След като прочетох 27. глава от Битието[2], аз заявявам своята последна воля и моето завещание както следва: аз желая, моят малък имот да бъде разделен по равно между четирите ми деца. Ако жена ми живее още, всички трябва да се грижат за майка си." Въпросът е бил разгледан от съда в Сев. Каролина през декември 1925 г. След изложение на подробностите, дошло се до единодушно съгласие да се приеме новото завещание като напълно законно, а старото да се анулира и отмени. Предсказание На 3. май 1913 г. съпругата на проф.
към текста >>

59. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята процъфтяват култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.От техните сърца блика любов, радост и живот.
Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използвали разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята процъфтяват култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие.
към текста >>

60. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това.
Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века. Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения. Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали. Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела. Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат. Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи. Тези действия ще бъдат, за по-после, източник на горчиви каяния. Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си поучение. Много противоположни мнения се сблъскват, се посрещат: между това сложно положение, отнесено от ветрушката на материалния живот, человек се спира и помислува малко. Но всеки искрен дух, който търси вярата и истината, ще ги намери в новото откритие.
към текста >>

61. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Приел ги, настанил ги и поръчал на сестрите да се грижат за тях, докато се съвземат.
Самите те в кратко време се уверили, че идеята за комунален живот е хубава, но приложението й не зависи само от вложения ентусиазъм. След няколко месеца си тръгнали от Ачларе с големи опитности, но за съжаление не всички здрави. Неудобствата на селския живот, пълен с лишения и тежък физически труд измъчил повечето от тях до такава степен, че маларията твърде лесно се настанила в изтощените им организми. От Ачларе потеглили през Балкана към велико Търново за августовския събор с една биволска кола. Дълго време след това всеки от тях си спомнял с каква топлина ги е посрещнал там Учителят. Приел ги, настанил ги и поръчал на сестрите да се грижат за тях, докато се съвземат. Опитността им била едно духовно богатство, скътано за бъдещето. По това време бащата на Борис Николов знаейки, че синът му е в Търново, пожелал да го посети и да се запознае с Учителя. Това се случило в ден, когато маларията била “в почивка” /тази болест има една особеност - треската от нея се появява през ден/ и Борис бил в добро състояние. Той попитал Учителя ще отдели ли малко време за да му представи баща си. Излезли към лозята тримата - Учителят, баща му и той.
към текста >>

62. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз Те виждах пред нейните очи, свил вежди, превърнал се цял в грижа и готовност за жертва.
Сияние го озари, то пламна и се усмихна. И все повече се смееше. Така то се превърна в сияещ факел на небето — надвесен над все още тъмночервения хоризонт. Познах Те в очите на майката на едно болно дете и свалих шапката си пред Тебе. Ти беше печален. Аз Те виждах пред нейните очи, свил вежди, превърнал се цял в грижа и готовност за жертва. Да, Ти беше жертвал младост, сили, здраве, беше се покрил с петна, беше блед и посърнал. Ти беше готов да прелееш кръвта си в жилите на това малко късче месо, отхранено от Твоите гърди. Най-малката мисъл за възмездие би Те обидила до кръв — ти не познаваш израза „възмездие“. Познах Те и в мене. Ти преливаше гърдите ми — и човека, когото щях да целуна беше безразличен, невинен бедняк.
към текста >>

63. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Децата с радост биха очистили изворчето, от което ще пият бистра водица, кога идат на разходка, с грижа ще посеят и отгледат градинката си, с любов ще нахранят гладните птиченца зиме.
На вас е поверена човешката душа в нейната крехка възраст. Вие може да я осакатите и погубите, но може и да й дадете най-идеална и красива форма. Първото ще избегнете, когато се научите да познавате детската душа, а второто ще постигнете, когато я обикнете. Свързва ли любов учител и ученици, успехът във всяко отношение е постигнат. — Детската душа е отзивчива към красивото и доброто. Децата с радост биха очистили изворчето, от което ще пият бистра водица, кога идат на разходка, с грижа ще посеят и отгледат градинката си, с любов ще нахранят гладните птиченца зиме. — Нека училището ви бъде кътче на любов и взаимни грижи! Общите обеди са пълни с красота и назидание! Гостуването едни у други е радост! — Бог да ви благослови и помага в работата! С тези думи ни изпрати до сред двора.
към текста >>

64. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица!
И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове! А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто! И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица! — Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика? Не! — Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота. Той няма да я съгласува с нашите общоприети вярвания и разбирания, с нашата закостеняла логика! Той ще говори просто, скромно, тихо.
към текста >>

65. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа.
започнали да обвиняват тези, които редили времето, че не знаели кога какво да искат, сменят ги за новия сезон, а за храна взели в заем от съседните села. Дошла третата година. Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие. Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде! Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа. С мъка измолват светията да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето. И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко! И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето. Оставили хората оттогава времето да си върви по Божиите закони. Тъй е и до днес.
към текста >>

66. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Други пък вярват че всемогъщият и вездесъщ Бог е поел грижата за всичко, че Той лично урежда всичко, без каквито и до било помощници.
(П. Г. П.) Книжнина Бялото Братство. Мнозина мислят че живота във вселената си тече по едни слепи, механически закони, и че съдбините на човечеството също се ръководят от тези слепи. несъзнателни сили. Че няма никакво съзнание, че няма никаква разумна сила, която да направлява безкрайно сложния в своите прояви целокупен живот. Други пък вярват че всемогъщият и вездесъщ Бог е поел грижата за всичко, че Той лично урежда всичко, без каквито и до било помощници. И двете вярвания са еднакво детински. Зад великите природни закони стои едно могъщо Съзнание, от което те произтичат, и цялата вселена е изпълнена с видими и невидими (за обикновеното човешко око) агенти на това Съзнание, — негови служители, които работят за изпълнението на предначертания от Него план. Великото Всемирно Бяло Братство представлява от себе си сбора на всички духове от цялата вселена, на всички разумни сили, въплътени или не, които работят, в хармония с Божията воля, за изпълнение на великия Божествен План на всемирната еволюция. Центъра на Всемирното Бяло Братство, това е Великата Бяла Ложа на Учителите, които работят за издигането на целокупния живог, на всички същества. Глава или Началник на Великата Бяла Ложа е Христос.
към текста >>

67. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

чиито сърца да пламтят от любов и които да изживяват пълна радост и блаженство само когато се грижат за другите, когато помагат на слабите, когато се жертват за онеправданите, а да страдат и да проклинат своята слабост и неумение, когато не успяват в това.
както е сега. Хора, които, издигнали се над себе си, над своя дребнав егоизъм, над своите слабости и пороци, виждат в себе си клетка, частица от грамадния организъм, наречен човечество. Хора, които да имат пълното съзнание, че, отнасяйки се зле към другите, правейки лошо на когото и да било, по тоя начин внасят безредие, нарушават правилото движение, влошават целия организъм и че последиците от това са: страдания и мъки за всички хора-части на цялото, страдания и мъки за всяка клетка от организма — човечество. Хора, които никога да не подхранват и да не дават простор в себе си на лоша мисъл и желание, никога да не правят никому нищо лошо. нищо вредно, нищо унизително и оскърбително. Хора. чиито сърца да пламтят от любов и които да изживяват пълна радост и блаженство само когато се грижат за другите, когато помагат на слабите, когато се жертват за онеправданите, а да страдат и да проклинат своята слабост и неумение, когато не успяват в това. когато са безполезни или вредни за себеподобните. Хора, които всякога да обичат повече от себе си човечеството. Такива хора, такива християни са нужни. А щом дойдат тия хора, щом се променят, подобрят и облагородят днешните хора, тогава ще се промени и подобри и всичко външно: властта, условията, наредбите, живота. Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота.
към текста >>

68. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа, — ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ни е дадено още на наше разпореждане.
Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго. Не — тези 7 тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има 7 тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят човек няма 7 тела, но има само едно тяло, а другите, това са обвивки, проекции в различни среди. Тялото — това е ценното това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа, — ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ни е дадено още на наше разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее може да си създаде каквато иска обвивка. Та културата на човека, а от там и неговия живот зависи от площта на възприятията. С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е живота.
към текста >>

69. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат. Дим.
Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга. Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си. Авторитета е едно важно условие за успеха, на всяка трудова задруга. Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово. При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат. Дим. Станев FRATECO Това е името на новия есперантски вестник, който излиза месечно и струва само 10 лева за година. Въпреки че започва така скромно, той има голямо бъдеще. Frateco е предназначен да разнесе по всички кътища на земята благата вест на мира, братството и любовта, да проправи пътя към обединение на всички хора и народи в едно общочовешко семейство, да работи за премахване на всички социални и национални неправди. Frateco ще разнесе учението на Бялото Братство, и ще направи познато името на Учителя и по най-затънтените краища на света. Първите признаци за това са вече на лице.
към текста >>

70. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По-нататък са зеленчуците, също с разбиране, грижа и любов подредени и гледани.
Тя е пространна, толкова пространна, за да задоволи нуждите на цялото общежитие. Тук работят постоянни специалисти градинари и любители — всеки желаещ да промени работата си за почивка. Тука е истинска радост! Такова доволство е да поливаш, да оправяш клонки, да разкопаваш около корена и пр и пр. А да береш с кошничка? По-нататък са зеленчуците, също с разбиране, грижа и любов подредени и гледани. А цветните градини, те са много и навред — пред спалните, салоните, кухните, в овощната и зеленчуковата градини, в двора, горичката, навред и навред, лехи с различна форма и големина. Цветя, цветя, цветя ... пролет, лете, есен, зима! Аромат и красота! Отивам в работните стаи. Шият, плетат, бродират, тъкат, рисуват.
към текста >>

71. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грижата за утрешния ден хлопа на вратите на всички.
Г.) Яжте грозде! (Из „Павликенски глас“) Съобщения Книжнина Животът е благо „Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост". „Не е важно в какво вярваме — важно е да знаем, че всеки ден носи едно благо за нас, което трябва да използваме разумно " Учителя Болшинството от съвременните хора чувстват днес живота не като благо, а като някаква мъчно поносима тежест. „Трудно е да се живее", казват всички. Редица условия, външни и вътрешни, принуждават днешния човек да бъде вечно загрижен, вечно недоволен, вечно неспокоен. Грижата за утрешния ден хлопа на вратите на всички. Отслабналата вяра в собствените сили и липсата на хармония в отношенията на хората помежду им, ги държат в постоянно напрегнато състояние. Защо става това, и как да се излезе из това трудно положение? — Живота е извънредно комплициран, усложнен. Трябва да се опрости. Всичко излишно, всичко остаряло трябва да се премахне.
към текста >>

72. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно.
Знанията му били така всеобгръщащи, мъдростта му тъй-блестяща и влиянието му тъй-грамадно, че го сравнявали с някой полубог. В своя институт в Кротон той се постарал да реализира идеала си за човешкото усъвършенстване. Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие. Така, в съгласие с тези неизменни аналогии в произхода, устройството, развитието и крайната цел на нещата, той желаел да установи закона, хармонията и божествения план във всички прояви на човешкия живот, както в ръководството на отделния човек, така и в това на колектива. Да се стремиш към уподобление на Бога, изпълнявайки неговите закони, изпълнявайки длъжностите си и правилата за здрав, прост и естествен живот, това било задачата, която той предлагал на всички. Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно. Той целел да съедини в един и същ индивид отличното физическо здраве, най-голяма жизнена енергия, най-висока умствена сила и най-красивото съчетание на способностите. За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания. Той направил от религията една наука, и от науката — религия. Идеята за Бога доминирала, ръководела и увенчавала цялата му дейност. Той знаел, че деня, в който човечеството стане съзнателно за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята.
към текста >>

73. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти си се обезсърчил, казваш: „Животът няма смисъл." Разумността ти казва: „Аз, Който се грижа за бръмбара и го карам да хвърчи, ще се погрижа и за тебе.
Братът подразбира сестрата. Братът без сестрата не е брат. И сестрата без брата, не е сестра. Братът, който няма сестра, не е брат. И сестрата, която няма брат, не е сестра. Ти си се обезсърчил, казваш: „Животът няма смисъл." Разумността ти казва: „Аз, Който се грижа за бръмбара и го карам да хвърчи, ще се погрижа и за тебе. Бъди толкоз смел като него." Ако ти не можеш да се радваш на един бръмбар, на една риба, на една овца, на едно дете, този е животът на апетита. И ако братът разбере, какво нещо е сестрата и сестрата разбере, какво нещо е братът, и двамата ще разберат, защо са създадени в света. Това е великата идея, която предстои да се разбере в бъдеще. По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933 г. Вечерната медитация Какви неща само човек не вижда и не преживява през деня!
към текста >>

74. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Михаил Стоицев, зъболекар е държал, в Пловдив, в салона „Майчина грижа“ три сказки, на следните теми: 1) Моралните ценности на човека, необходими за живота му, са френологическо и духовно гледище.
За такава красота е говорил Достоевски. Тая благородна красота ще отклони човка от гибелния път на лошото, път на израждане и хилавост, и ще го напътва към доброто, към здравето и щастието. И така ще се спаси всеки отделен човек; така ще се спаси и света. Т. Ч. Хроника На 8, 9 и 10 март г. Михаил Стоицев, зъболекар е държал, в Пловдив, в салона „Майчина грижа“ три сказки, на следните теми: 1) Моралните ценности на човека, необходими за живота му, са френологическо и духовно гледище. 2) Религия. Християнство и творчески духовен живот, и 3) Еволюцията на човешката душа и закона за възмездието. На 1 и 2 април, се свиква в гр. В. Търново втория редовен конгрес на съюза на свършилите нисши земеделски училища в България. Ще има представител на Министерското на Земеделието.
към текста >>

75. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В получените писма е ярко изразена обичта, привързаността на нашите читатели към вестника, подчертана е необходимостта, която той е станал вече за тях, и вследствие на това, — и грижата, безпокойството, — да не би вестника да е спрян.
За в. „Братство“ Поради ред причини, в. „Братство“ направи една доста дълга пауза преди излизането на този брой. В продължение на това време, ние бяхме отрупани с писма от различни места на страната, с които ни запитваха — какво става с в. „Братство” — защо не излиза, — и да не би да е спрял. В получените писма е ярко изразена обичта, привързаността на нашите читатели към вестника, подчертана е необходимостта, която той е станал вече за тях, и вследствие на това, — и грижата, безпокойството, — да не би вестника да е спрян. Не, в. „Братство” не е спрян! Той ще продължи да излиза и занапред, изпълнявайки с постоянство и настойчивост досегашната си задача, стремейки се към постепенно но сигурно подобрение и увеличаване на силата и влиянието си. В. „Братство“ ще продължава да живее и ще продължава да расте — външно и вътрешно, по форма и по съдържание — защото той има важна задача в живота на нашия народ, която трябва да изпълни. Този е последния брой от настоящата, шеста, годишнина на вестника.
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А как даже една проста мисъл като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата!
Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата. Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“. Обаче дребните неприятности, които го засягат всеки ден, всеки час, които изискват много повече напрежение на волята, защото са чувствани като „лични негови“, се понасят от същия много по-мъчно. А как даже една проста мисъл като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата! И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието! Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни мисли са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога? Всичко друго не ни засяга. А какво съвършенство би могло да се достигне, ако сме несъвършени в дреболиите? Великото, Съвършеното, в всеки жизнен път, се състои от малки величини.
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тяхна първа грижа трябва да е преуспяването на българското кооперативно движение, което е сигурен залог за подобрение на народното стопанство и подпомагане на икономически слабите слоеве в земеделието, занаятите и труда.
Последиците са много и разнообразни, но причината е една. И ако тя се отстрани — и други ще бъде резултата. „Сегашния живот е резултат на досегашното ви верую. Ако страдате, ако боледувате, ако умирате, ако имате противоречия — сменете го с Новото Верую. Не ви казвам да вярвате, а да направите каквото и ние направихме — да опитате.“ Любомир Бюлетин Градски и селски кооперации Управителният съвет на Земеделската и кооперативна банка е изпратил до клоновете си едно окръжно, в което изтъква, че правилното ръководство на кооперациите ще бъде възможно само при основно познаване на живота, характера и развитието на отделните кооперативни сдружения. Тяхна първа грижа трябва да е преуспяването на българското кооперативно движение, което е сигурен залог за подобрение на народното стопанство и подпомагане на икономически слабите слоеве в земеделието, занаятите и труда. Електрификация на страната. На 22 ноември Министерският съвет прие окончателно наредба — закон за електрификация на страната. България ще се раздели на няколко електрификационни области, които ще представят отделни предприятия, включващи всички частни инициативи от подобно естество. Тъй ще се поевтини електрическата енергия. Друга важна задача на закона е да поощри обществените предприятия за електрификация.
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той се връща назад, след като е търсил Светата Чаша; Малко го е грижа за загубата на неговия графски дом, Няма вече на дрехата му да е извезан кръста — златния герб, Но дълбоко в сърцето му е заседнал знака, който той носи,— Печата на страданието и скръбта“ Отново той среща прокажения, който пак поисква милостиня.
По-добра е благословията на немощния, Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата. Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има. И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“. При своето връщане Сър Лоунфал намира че друг е обсебил неговия замък и бива изпъден при вратата му: „Един стар, прегърбен човки, окъсан и слаб. Той се връща назад, след като е търсил Светата Чаша; Малко го е грижа за загубата на неговия графски дом, Няма вече на дрехата му да е извезан кръста — златния герб, Но дълбоко в сърцето му е заседнал знака, който той носи,— Печата на страданието и скръбта“ Отново той среща прокажения, който пак поисква милостиня. Но този път рицаря отговаря другояче: „И Сър Лоунфал каза: „Аз виждам във теб образа на Тогова, който на кръста умре: Като Него ти носиш трънения венец. Като Него търпиш човешките удари и глуми, И в твоя живот аз виждам раните, които Ти носиш на ръцете и нозете Сине на Мария, аз ида при Тебе! Ето, чрез него, аз давам на Теб! “ Един поглед в очите на прокажения го кара да си припомни миналото и да го познае: „Сърцето му пламна и превърна в прах Твърдата покривка, която го бк обвила: То стопи леда, сковаващ буйния поток И даде ма прокажения да яде и пие“ И тогава става следното преображение: „Прокаженият не е вече същия немощен старик. Но възстава пред него във величие и слава.
към текста >>

То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем.
Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен. Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго. То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем. Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д. Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище. Погълнат всецяло в моята работа във връзка с училището, аз мислех често за нея дори и нощем, през време на сън, също както през време на работните часове. Една нощ аз сънувах, че съм в залата на училището и че току що привърших приемните изпити, когато чух неколко удари на вратата. Отворих и видях един господин с две деца, едно момиче на единадесет години и едно момче на осем год.
към текста >>

79. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки.
Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището. Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот. За тези деца първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане. И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък. Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки. Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра. И все пак, тяхното възпитание не е изоставено. Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта. В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането.
към текста >>

И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия.
Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее. При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности. Студентът или философът имат постоянен достъп във всички библиотеки ма света.
към текста >>

Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее.
Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее. При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности. Студентът или философът имат постоянен достъп във всички библиотеки ма света. Художникът получава безкрайна радост в безспирно сменящите се комбинации на цветовете. Той бързо схваща, че неговите мисли съединяват, хармонират и дават форма на тези цветове по желанието му.
към текста >>

80. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в салона на д-во „Майчина грижа“ в Пловдив, прихода от които бе в полза на сираците от войната.
Спустнали псета зли вълчари и вълкът не видял как прехвърлил чак зад Пустите чукари. * * * Изедниците ще изчезнат, Като от студ змиите, Когато само поумнея. Навсякъде глупците. Дядо Благо Книжнина Получи се в редакцията книгата Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа, от зъболекар Стоицев. Книгата съдържа 3 сказки, държани на 8, 9 и 10 март 1933 г. в салона на д-во „Майчина грижа“ в Пловдив, прихода от които бе в полза на сираците от войната. Цената на книгата е 7 лева. Доставя се от автора зъболекар Стоицев, ул. „Пролет“ №10, Пловдив, от Ж. Панайотов, ул. „Опълченска” 64, София, или от редакцията на в.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима.
Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен. Западните църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра. Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма. От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията. Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима. Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада. Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия. Във връзка с това ний тук ще засегнем някои въпроси, които ще ни помогнат да си уясним по добре това, което ни интересува в случая. В Полярната, Хиперборейска и Лемурийска епохи задачата за ръководството на човечеството е била сравнително лека, защото умът още не е бил създаден, но когато този силно активен елемент е започнал да се проявява в първата половина на Атлантската епоха, той е развил хитростта, която е продукт на ума, намиращ се вън от контролът на духа. Хитростта действа като помощник на желанието, безразлично дали последното е добро или лошо; дали то ще ни донесе радост или скръб.
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който движи съдбините на Мирозданието, Който ни е създал и изпълнил с живот и Който е поел върху себе си грижата да ни изведе в Царството на Вечната Светлина.
Падения, унищожения, неуспехи и поражения — това са само сенки! Това е сянката на живота, през което трябва да преминем, за да възкръснем в светлината на радостта, свободата, величието и успеха!.. Това е гроба, след който идва възкресението! * И тъй, нека имаме вяра! Нека имаме пълна, абсолютна вяра във великата Мъдрост и Любов на Този. Който движи съдбините на Мирозданието, Който ни е създал и изпълнил с живот и Който е поел върху себе си грижата да ни изведе в Царството на Вечната Светлина. Христос възкресе! И ние така един ден ще възкръснем от гроба на днешния ограничен, пълен със страдания разочарования и неуспехи живот. И нашите души ще възкръснат в светлината на Правдата, Истината и Любовта. Ще се освободим от жилото на греха и смъртта! Този е смисъла, това е значението на великия символ на Христовото възкресение.
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недоволни сте от нашата грижа за вас, и ние сме недоволни от вашата грижа за нас.
Живеем оскъдно и мизерно, изтощаваме телесата си, отслабваме организма си, поради което болестта ни надвива и ни тръшка като лисица кокошките. Това е наша професионална болест. Дайте ни храна дайте ни почивка, дайте ни средства за борба с нея! Биволите се спогледали знаменателно, а един от тях излязъл напред и отговорил: — Ако наистина вие култивира те гърлицата, не сте достойни синове на великото ни семейство. Вие сте най-големите неприятели на чердата ни. Недоволни сте от нашата грижа за вас, и ние сме недоволни от вашата грижа за нас. Престанете да каляте децата ни и да ги заразявате с гърлица! От онзи ден Свините и Биволите се разделили в две черди. Свинете издребнели, пораснали им зурли с много зъби и станали всеядни, за да гоят телата си, но гърлицата си ги при-следва и днес, както по-рано. * * * Който болестите страшни — Професионални прави, С милосърдието хорско Най-болезнено се гаври. Дядо Благо Книжнина Житно зърно, кн.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Последните почнаха да се шегуват с него за грижата която е поел, до момента когато стана трагичната случка още преди обед.
Вокелен, 11: „Пристигайки в Париж, вечерта преди атентата в Марсилия, в хотела, в който слязох ми дадоха — това неучих отпосле — стаята, която току що бе напуснал един от съучастниците в атентата, отивайки в Марсилия. Между 2 и 3 часа през нощта, аз сънувах странен сън. Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на убийството на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците. „Аз съобщих съня си на моя приятел Корс, един от шефовете на Обществената Сигурност във Франция. Никога последния не беше се занимавал с окултни науки, обаче бе извънредно зачуден от описанието, което направих на мястото на престъплението и в което той узна Марсилия и затова веднага съобщи по телефона на колегите в тоя град. Последните почнаха да се шегуват с него за грижата която е поел, до момента когато стана трагичната случка още преди обед. Тъкмо това съобщение е, което предизвика широко разпространения слух, че парижката полиция е знаела и че информирала на време тази в Марсилия за готвения атентат“ От гледна точка на изследването, този случай е особено интересен, защото сънят изглежда да е предизвикан от едно психометрично влияние, дължащо се на стаята, в която току що е прекарал един от съзаклятниците. Цялата обстановка е играла ролята на предмета, който обикновено се представя на лица с психометрични способности, за да влезе във връзка с дадено лице или събитие. От друга страна, този случай не е твърде рядък. Из „Revue Metapsichique“ Агне и мечка (б а с н я) Три дни преди Гергьовден един овчар извел овцете си на равна поляна, за да избере от стадото си агне за курбан. Гледал едно.
към текста >>

85. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ние четем, ние ясно виждаме непрестанната грижа, непрестанната Любов на Бога, която се излива над нас.
Какво разнообразие по вкус, форми, съдържание, красота и полезност! Какъв неизчерпаем източник, какви благоприятни условия за разумно, здраво, идеално хранене, за здрав, трезвен живот, подкрепян от разнообразните есенции и сили, съдържащи се в слънчевите дарове, в даровете на Бога — плодовете! Вземете в ръка една хубава чепка грозде, издигнете я и я погледнете! Нима може да искате некакво по силно, по-реално и по-красноречиво свидетелство за Бога, за това, че Той съществува, за това, че Той мисли за нас, за това, че Той ни обича и постоянно се грижи за нас, от изкусно направения и приспособен за нуждите ни плод? В чепкате грозде, в ябълката, крушата, портокала, динята, в житното зърно, ореха и т. н. ние четем, ние ясно виждаме непрестанната грижа, непрестанната Любов на Бога, която се излива над нас. Бог мисли за нас. И Неговата мисъл, Неговите любов и грижа не са само някакви отвлечени, неосезаеми и безрезултатни прояви, а се изразяват, освен в безкрайните други духовни благословения, още и в напълно реални от материално гледище — чисто физически, разнообразни, изобилни плодове. Бог мисли за нас Той ни обича. Той непрестанно се грижи за нас. Той ни е дал и непрестанно продължава да ни дава всички условия за разумен и добър живот.
към текста >>

И Неговата мисъл, Неговите любов и грижа не са само някакви отвлечени, неосезаеми и безрезултатни прояви, а се изразяват, освен в безкрайните други духовни благословения, още и в напълно реални от материално гледище — чисто физически, разнообразни, изобилни плодове.
Вземете в ръка една хубава чепка грозде, издигнете я и я погледнете! Нима може да искате некакво по силно, по-реално и по-красноречиво свидетелство за Бога, за това, че Той съществува, за това, че Той мисли за нас, за това, че Той ни обича и постоянно се грижи за нас, от изкусно направения и приспособен за нуждите ни плод? В чепкате грозде, в ябълката, крушата, портокала, динята, в житното зърно, ореха и т. н. ние четем, ние ясно виждаме непрестанната грижа, непрестанната Любов на Бога, която се излива над нас. Бог мисли за нас. И Неговата мисъл, Неговите любов и грижа не са само някакви отвлечени, неосезаеми и безрезултатни прояви, а се изразяват, освен в безкрайните други духовни благословения, още и в напълно реални от материално гледище — чисто физически, разнообразни, изобилни плодове. Бог мисли за нас Той ни обича. Той непрестанно се грижи за нас. Той ни е дал и непрестанно продължава да ни дава всички условия за разумен и добър живот. Той ни подтиква напред, дава ни сила и живот, дава ни ум, воля и любов. Дава ни красота, щастие и успех.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат.
Нима не виждаш?! Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества. И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света. Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света. Стреми се да бъдеш най-богатия! Стреми се да придобиеш силата и властта на любовта, защото няма по-велика и по-благородна от нейната сила и власт.
към текста >>

87. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя ще ги излюпи без всяка твоя грижа.
А това не става за ден-два. Тъй ли? Че защо се измъчваш така? Снасяй яйцата си на припек, заравяй ги с пръст и ги оставяй. Майка-земя ще се погрижи по-нататък. Тя ще ги излюпи без всяка твоя грижа. Тъй правя аз. — Да, — отговорил Пъдпъдъкът, — така е! Но всички онези дечица, които излюпва земята, не могат да хвъркат. Само пълзят, Костенурката въздъхнала и продължила пътя си към кривата круша. * * * Мисли и желания, които имат земен или материалистичен произход, не могат да станат идеал.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На човека не остава друга грижа, освен да помогне с труда си това творчество, да скъта чудните дарове за времена и места, Когато и където ги няма, да ги поднесе за храна във вид и наредба, според нуждата на организма при различните условия.
Това е пътя, към великия идеал. Резюме на неделната беседа „ Закхее, сляз скоро“, 24. XI. 1935 г. Ж. Божилова Суровата храна през зимата Знае се вече положително, че най-добрата, най-здравата, най-годната за строителството и лекуването на човешкия организъм е храната, която не е претърпяла съществени промени чрез температурата на огъня, — суровата, или слънчево светлинната храна, запазила непокътнато богатството на своите елементи и жизнената сила на витамините. Природата е най-великият майстор, съчетател в дивни форми, вкус, аромат и шарки всичко, което е необходимо за поддържането на човешкия живот в неговото здраве и красота. На човека не остава друга грижа, освен да помогне с труда си това творчество, да скъта чудните дарове за времена и места, Когато и където ги няма, да ги поднесе за храна във вид и наредба, според нуждата на организма при различните условия. В това трябва да се състои и същността на истинското изкуство за приготовление на храната. За човека в днешното му състояние, с доста похабени зъби и органи в храносмилателната система, е необходимо още да се направи твърдата храна удобна за възприемане. Към тази необходимост притурена още и грижата да се поднесе храната в абсолютна чистота и пълна красота — това е същинската задача и важното предназначение на тъй нареченото готварско изкуство. Всичко друго е суета и посегателство върху здравословната и целителната сила на храната, която човек с никакви свои капризни изкуства не може да създаде, или възстанови. Употребата на сурова, или слънчево светлинна храна не значи по никой начин освобождаване от всяка грижа по приготовление на храната, а само освобождаване от ненужната, или вредната грижа, която отнема хранителната стойност на естествените продукти.
към текста >>

Към тази необходимост притурена още и грижата да се поднесе храната в абсолютна чистота и пълна красота — това е същинската задача и важното предназначение на тъй нареченото готварско изкуство.
Божилова Суровата храна през зимата Знае се вече положително, че най-добрата, най-здравата, най-годната за строителството и лекуването на човешкия организъм е храната, която не е претърпяла съществени промени чрез температурата на огъня, — суровата, или слънчево светлинната храна, запазила непокътнато богатството на своите елементи и жизнената сила на витамините. Природата е най-великият майстор, съчетател в дивни форми, вкус, аромат и шарки всичко, което е необходимо за поддържането на човешкия живот в неговото здраве и красота. На човека не остава друга грижа, освен да помогне с труда си това творчество, да скъта чудните дарове за времена и места, Когато и където ги няма, да ги поднесе за храна във вид и наредба, според нуждата на организма при различните условия. В това трябва да се състои и същността на истинското изкуство за приготовление на храната. За човека в днешното му състояние, с доста похабени зъби и органи в храносмилателната система, е необходимо още да се направи твърдата храна удобна за възприемане. Към тази необходимост притурена още и грижата да се поднесе храната в абсолютна чистота и пълна красота — това е същинската задача и важното предназначение на тъй нареченото готварско изкуство. Всичко друго е суета и посегателство върху здравословната и целителната сила на храната, която човек с никакви свои капризни изкуства не може да създаде, или възстанови. Употребата на сурова, или слънчево светлинна храна не значи по никой начин освобождаване от всяка грижа по приготовление на храната, а само освобождаване от ненужната, или вредната грижа, която отнема хранителната стойност на естествените продукти. Напротив, да се подбере, правилно съчетае и изящно поднесе суровата храна, изисква се истинско знание и естетически вкус, за да се оправдае напълно понятието „слънчево-светлинна“. От нея трябва да блика свежата струя на природата, в нея трябва да се отразяват спектралните багри и животворните лъчи на слънцето. Да се борави правилно и целесъобразно с тази храна, това значи да се опознае и завладее същността на закона, по който майката-природа се грижи за всички свои питомци.
към текста >>

Употребата на сурова, или слънчево светлинна храна не значи по никой начин освобождаване от всяка грижа по приготовление на храната, а само освобождаване от ненужната, или вредната грижа, която отнема хранителната стойност на естествените продукти.
На човека не остава друга грижа, освен да помогне с труда си това творчество, да скъта чудните дарове за времена и места, Когато и където ги няма, да ги поднесе за храна във вид и наредба, според нуждата на организма при различните условия. В това трябва да се състои и същността на истинското изкуство за приготовление на храната. За човека в днешното му състояние, с доста похабени зъби и органи в храносмилателната система, е необходимо още да се направи твърдата храна удобна за възприемане. Към тази необходимост притурена още и грижата да се поднесе храната в абсолютна чистота и пълна красота — това е същинската задача и важното предназначение на тъй нареченото готварско изкуство. Всичко друго е суета и посегателство върху здравословната и целителната сила на храната, която човек с никакви свои капризни изкуства не може да създаде, или възстанови. Употребата на сурова, или слънчево светлинна храна не значи по никой начин освобождаване от всяка грижа по приготовление на храната, а само освобождаване от ненужната, или вредната грижа, която отнема хранителната стойност на естествените продукти. Напротив, да се подбере, правилно съчетае и изящно поднесе суровата храна, изисква се истинско знание и естетически вкус, за да се оправдае напълно понятието „слънчево-светлинна“. От нея трябва да блика свежата струя на природата, в нея трябва да се отразяват спектралните багри и животворните лъчи на слънцето. Да се борави правилно и целесъобразно с тази храна, това значи да се опознае и завладее същността на закона, по който майката-природа се грижи за всички свои питомци. В областта на това знание е и отговорът на въпроса: как можем да се ползваме от благата на суровата храна през зимния сезон. когато растителното царство е сложило вече своята дан и всички негови продукти отдавна преминали.
към текста >>

89. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те не се грижат за насъщния, водят сравнително редовен живот, лягат рано и стават рано, хранят се леко, не пият спиртни пития и не заболяват от простуда, на връщане от стоплените театри или салони, защото не ходят на такива, нито берат ядове около богатствата си, защото немат такива.
в недрата на природата, далеч от грижите на съвременния напрегнат живот. Те немат нито една десета от удобствата, които дава градския живот на богатите хора, живеят по дълго, и, може би, по-щастливо, защото не се лутат в лабиринта от грижи и не харчат последните си сили да изкарат пари, за да се нахранят и напоят добре. Твърде интересно е и обстоятелството, което наблюдаваме и в приютите за старци. Тук ние виждаме твърде стари хора, макар че храната им не е всякога най доброкачествена, нито пък жилищните им условия са най-добри. Въпреки това много от тях живеят твърде дълъг живот, защото не са под гнета на най-важното условие, което състарява човека преждевременно — грижите около съществуването ни. Те не се грижат за насъщния, водят сравнително редовен живот, лягат рано и стават рано, хранят се леко, не пият спиртни пития и не заболяват от простуда, на връщане от стоплените театри или салони, защото не ходят на такива, нито берат ядове около богатствата си, защото немат такива. И са щастливи. Щастливи са, защото имат най-голямото богатство, което може да им даде животът: да са здрави и да съзна-ват, че живеят. Наистина лишени са от разкошни стаи, хубави мебели, финни напитки и изрядни блюда на трапезата, но имат здраве— най-голямото богатство което може да даде животът. А здрави са, защото не хабят нервите си по добиване на неща, които правят живота луксозен и красив, но не и непременно радостен и щастлив. Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много младежи от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в разкошни дрехи, носят най-хубавите обуща, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр.
към текста >>

90. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-после, не ме е грижа за това.“ Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха.
„Те ще те убият! “ каза той тихо, с глас пълен с нежност и милост. „Те не могат да направят това, отговорих, усмихвайки се. Моята Царица ще ме покровителства. Нужно е аз да живея, докато кажа всичко, което тя желае. Най-после, не ме е грижа за това.“ Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха. Той държеше в тази ръка един лотосов цвят, почиващ върху зелен лист, като върху легло. „Вземи го, каза той. Той е за теб, той говори един език, когото ти ще разбереш. Вземи го и дано той ти донесе нещо добро. Аз. който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител.
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лулчев Грижа от другия свят (истинска случка) – Benitta Накъде ще отидем?
– Из лекция на Учителя „Големи и малки придобивки“, ООК, год. VII, том. II Върхът (стих.) – Д. Антонова Прошка (стих.) – Асинета Словото на Учителя. Вътрешното разбиране на живота (5.VII.1936 г.) Изучаване на човешкия характер – Л. Лулчев Грижа от другия свят (истинска случка) – Benitta Накъде ще отидем? Материалните, земните работи на един човек или на един народ зависят от състоянието на неговия дух, от неговото духовно развитие и напредък, от неговата духовна активност. Накъде ще отидем а живота — дали към издигане и успехи, или пък към падение, разорение, разгром — това зависи от насоката на нашата мисъл и от нашата духовна самодисциплина. Насоката определяме ний. Нашият дух, т. е. същината в нас определя пътя, по който ще вървим, а следователно, и резултатите, които ще достигнем.
към текста >>

(следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше.
Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-съществения указател на характера. Ъгъла характеризира амплитудите на живот. Линията „а“ характеризира полезната или еволюционна дейност на човека. Дължината на линията „в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната. (следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите. Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце. Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето. И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви. Младата майка се заляла в сълзи и казала, че тогава много набързо вуйчо му излязъл да купи дрешките и обувките.
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Онези, които имаха грижата за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица.
Ще се мъчите, а след мъчението ще се пробудите; след това ще дойдете до работата и служенето. Идея трябва да има човек. Само така нещата ще се осмислят. Съвременното човечество е направило едно отклоняване от правия път, и време е вече да излезе от това отклоняване, да се върне назад, да влезе в правия път. Не сме ние виновни за това отклоняване, някой друг е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижата за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица. Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление, и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, роботите днес не вървят добре. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма.
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всекидневната грижа за насъщния, както и много други грижи изпълвате цялото им съществуване, което за тях е нещо като наказание, наложено независимо и въпреки волята им.
Който не мисли, е роб. Искаш ли де се освободиш от робството, в различните му форми, започни да мислиш. Учителя. Навред в живота виждаме безчислено множество хора, които пъшкат под ярема на едно извънредно тежко съществуване. Живота на тези хора,, както във физическо. така и в духовно отношение, е същинско робство, безразлично дали те съзнавате или не съзнавате това. Всекидневната грижа за насъщния, както и много други грижи изпълвате цялото им съществуване, което за тях е нещо като наказание, наложено независимо и въпреки волята им. Защо това е така? — Защото тая. хора не мислят. А що е мисъл? Мнозина считате.
към текста >>

183) Храната на детето трябва да бъде не малка грижа за майката.
Русенов Пролет Тук волна пеперудка весело хвърчи, Там птичка пей, разпуква се цветеца И струят се обилно слънчеви лъчи — Плетат във чар на пролетта венеца. * Природата със дивна хубост се гордей. Живота лей се в извор благодатен И дарове прекрасни щедро той пилей По своя път безбрежен, необятен. * С крилата на духа понасям се, летя, Безкрая с поглед възхитен обгръщам, Приветствам с усмивка детска пролетта И пълен с мир и радост се завръщам В. Недев Детето и майката (продължение от бр. 183) Храната на детето трябва да бъде не малка грижа за майката. Но не по стария начин — да се Моли детето, да се принуждава, заплашва, залъгва: Ха сега за мама хапни, ха сега за баба... Достатъчно е да му се даде свобода да се наиграе, да изгладнее и то ще яде. Грижата на майката остава да му приготви здрава, питателна храна. Дайте възможност на вашето дете да играе. Създайте му условия за по-разнообразие игра. Детето играе винаги щом е будно И в играта то се учи да задоволява своите нужди.
към текста >>

Грижата на майката остава да му приготви здрава, питателна храна.
Живота лей се в извор благодатен И дарове прекрасни щедро той пилей По своя път безбрежен, необятен. * С крилата на духа понасям се, летя, Безкрая с поглед възхитен обгръщам, Приветствам с усмивка детска пролетта И пълен с мир и радост се завръщам В. Недев Детето и майката (продължение от бр. 183) Храната на детето трябва да бъде не малка грижа за майката. Но не по стария начин — да се Моли детето, да се принуждава, заплашва, залъгва: Ха сега за мама хапни, ха сега за баба... Достатъчно е да му се даде свобода да се наиграе, да изгладнее и то ще яде. Грижата на майката остава да му приготви здрава, питателна храна. Дайте възможност на вашето дете да играе. Създайте му условия за по-разнообразие игра. Детето играе винаги щом е будно И в играта то се учи да задоволява своите нужди. Чрез нея то се подготвя за живота, проявява се такова, каквото е, разкрива всичките си възможности, установява най-добрите, най-човечни отношения. Чрез нея учи да бъде добро отзивчиво, откровено, честно, да обича другите, да се жертва и работи за тях.
към текста >>

94. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Ти посей ме, както искам, па за друго нямай грижа.
Ти не мислиш ли каква е мъка да се прокълни под педя пръст? Сей ме, ако искаш, но въз угарта отгоре и покрий ме със земица само един пръст. — И така те бих посял, о, миличко зрънце, ала иде зима, студ и мраз. Ще изстинеш, ще измръзнеш, викам аз. И тогава, ни за тебе младост, ни за мене радост. — Ти посей ме, както искам, па за друго нямай грижа. Аз си нося на гръб хижа. И посял сеячът житното зрънце отгоре и покрил го със земица един пръст. Уви, скоро дошла зима и донесла що си има: мраз и студ, и северният вятър луд. Всъде всичко се сковало, заледило и зрънцето измразило. Пукнало се, разпиляло, казано на наш език умряло.
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А Кадънката със тежка грижа литнала по тръни и ливади, като луда, само да улови муха, бръмбар, или пеперуда, с мисълта че храни истински велможа.
А пък може да е отреден за при царя ни велможа. И започнала тя да ги храни с мишки, мравки, пеперудки, сдъвкани на кашица, или овалени на грудки. Но оказало се, че онуй, което се тъкмяло за борец, или велможа, тя, горката, да го храни едвам може. Вечно гледно, вечно ненаситно. Семо зяпало насреща и протягало червена шия, да помислиш, че припада от гладия. А Кадънката със тежка грижа литнала по тръни и ливади, като луда, само да улови муха, бръмбар, или пеперуда, с мисълта че храни истински велможа. А велможа да се храни как да е не може. Уви! Със толкоз труд и грижи тъкменият за велможа и дори за нещо по високо ако може: нямал ни осанка, ни обхода, ни забави благородни. А напротив, всякак проявявал тъпоумие, жестокост и постъпки безподобни. Всекичастно се клатушкал и намествал; шавал и преместял, докато избутал из гнездото всичките си братя и сестрици, та останал сам, за майката безчестие и срам. Но един прекрасен ден, любопитна кака Сврака кацнала на кривоклонестия дрян, па високо се изсмяла, колкото й глас държал: Ха ха-ха !
към текста >>

96. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Млад колар, доволен от печалбата си, седнал на колата без особена грижа и покарал ало конче към прихлупената своя хижа.
И сестра С. замлъкна и се замисли. Всяка мисъл, спомен за най-любимият й син, който вече не е между живите й носи и радост, и скръб. Наистина, колко странни неща се случват в човешкият живот! Benitta Кон и кола (басня) Минал ден и сенките станали дълги, слънцето залязло. Млад колар, доволен от печалбата си, седнал на колата без особена грижа и покарал ало конче към прихлупената своя хижа. Карал той по равни друми и повтарял във ума си чуените на пазаря новини и глуми. Ала тука ненадейно прозвучала песента на Алча: Моя хубава количке, колко драга ми си ти! Всичко твое като златно пред очите ми лъщи. Твойта красота ме радва, твоят шум ме весели, Твойта дружба ме окриля, ти подслаждащ мойте дни. Аз те любя, мое злато, с чиста, искрена любов, И за тебе безусловно аз за всичко съм готов.
към текста >>

97. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата.
Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр. са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор. Ако не хвърлим яшмаците от очите си, ние никога няма да излезем от сегашното си състояние, ние никога няма да познаем истината, ние никога не ще се освободим от фалшивото. Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се срещне с учителите на училището и със самия директор — с оная воля, която дирижира всичко и се грижи за училището и учениците. Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа. Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата. Като гледаме една сграда отвън, ние ще познаваме едната й страна. Като влезем вътре — ще познаваме и другата. Живота, като една велика сграда изисква всестранно проучване. НОВАТА ГОДИНА ЧОВЕКЪТ: На брега съм на реката гдето времето тече. Чакам новата година, нова реч да изрече.
към текста >>

98. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грижа от невидимия свят.
Думите на видния странник. от Л. Лулчев. При спорната гора, Люб. Лулчев. С Христа, повест II ч. от Л. Лулчев. Грижа от невидимия свят. Н. Неделчева. Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар. Сказания за двадесети век, Дядо Благо. Целта на образованието, според философията на Спиноза Живот и учение на Спиноза, от П. Г. Пампоров.
към текста >>

99. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На „Изгрева“ грижата за храната и за всичко, свързано с приготвяне на обяда, поемат на себе си дежурните ученици, предоставяйки на останалите възможността, свободно да разполагат със своето време и да го употребят за полезни духовни занятия.
При бързия темп на живота в нашето време, съпроводен с голяла загуба на умствени и психически сили, хората нямат достатъчно време за своето духовно развитие и за почивка. Вън от това, че на много интелигентни хора службата отнема много часове, но и тия часове, които им остават свободни, те трябва да употребят за приготвяне на обед и други домакински работи. Това дълго приготвяне на обяда, което отнема всичкото време на домакинята, не отговаря на днешното време. Хората не трябва да жертват своето време в грижи за стомаха си. Те не се нуждаят и от толкова голямо количество храна, както си мислят и храната им може да е много по бързо и по-просто приготвена. На „Изгрева“ грижата за храната и за всичко, свързано с приготвяне на обяда, поемат на себе си дежурните ученици, предоставяйки на останалите възможността, свободно да разполагат със своето време и да го употребят за полезни духовни занятия. На обяда се дава само едно ядене, а не две или три. Желаещите могат да ядат също и салата. Аз присъствах на общия обед на „Изгрева.“ Покрай дълги маси са насядали братята и сестрите, стари, млади, деца. Пред всички има чиста чиния, вилица, лъжица и кърпа. Дежурните разсипват в чиниите вкусно ядене, приготвено от зеленчуци.
към текста >>

100. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали.
* С благост Той ще те приеме, с бащин, нежен, любещ зов! Хор от ангели ще влеят в тебе ангелска любов! * Спи, почивай, чедо мое, в сън блажен се унеси и във този час спокоен в мир велик се пренеси! * Та, когато се завърнеш, лъч божествен да трепти в твоя взор и да превърнеш в радост майчини тъги! В. С. Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали. Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична, всестранно развита личност. Днешните педагози, днешните държавници, днешните ръководители на образователното дело, са останали далеч назад от правилното схващане за мястото, за ролята и значението на музиката при възпитанието и образованието на подрастващите поколения. Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето. Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници. Тогава музиката беше неразделна и най-съществена част на образованието и възпитанието, а не като сега, некаква от последно значение притурка.
към текста >>

НАГОРЕ

0.21275591850281