Търсене в текстове за 'Гората'

23. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората.
Училищната градина даваше нагледи и по смятане, измерване на геометричните фигури на цветната градина, изчисляване на доходите от зеленчуковата и овощна градини, на употребеното в трапезарията. Изброяването на лехи, дръвчета, клончета, цветни листа са естествените обекти за начеващите по смятане. Тегленето на плодове и зеленчуци и измерването на дължини и лица е нагледност при запознаване и опериране с мерки и теглилки, както и обзавеждането на малко сметководство при домакинството на трапезарията дава възможност за приложение на смятане и аритметика. Обилието на природни обекти в така разнообразната околност и училищния двор дават възможност за подбиране на подходящи комплекси при обучението и възпитанието. Ето някои: 1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората. Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/. Отбелязва положението на дръвчето по посоките на хоризонта, та при посаждането да се спази това разположение /особено северната посока, откъдето дървото се развива по-слабо/, което е необходимо за правилното поставяне на новото посаждане, за да се прихване и вегетира правилно. Поставяне колче от южната страна, за което се привързва фиданката, за да се държи в отвесно положение и изправят кривините, ако има такива. Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април.
към текста >>

Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/.
Изброяването на лехи, дръвчета, клончета, цветни листа са естествените обекти за начеващите по смятане. Тегленето на плодове и зеленчуци и измерването на дължини и лица е нагледност при запознаване и опериране с мерки и теглилки, както и обзавеждането на малко сметководство при домакинството на трапезарията дава възможност за приложение на смятане и аритметика. Обилието на природни обекти в така разнообразната околност и училищния двор дават възможност за подбиране на подходящи комплекси при обучението и възпитанието. Ето някои: 1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората. Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/. Отбелязва положението на дръвчето по посоките на хоризонта, та при посаждането да се спази това разположение /особено северната посока, откъдето дървото се развива по-слабо/, което е необходимо за правилното поставяне на новото посаждане, за да се прихване и вегетира правилно. Поставяне колче от южната страна, за което се привързва фиданката, за да се държи в отвесно положение и изправят кривините, ако има такива. Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април. И пак грижи за растежа и отправяне на соковете в питомния филиз, създаване на питомната корона.
към текста >>

В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява.
Цял образователно - стопански цикъл. По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти. 2. Излет до близката гора в околността. Излизане в строй и маршови песни из селото. Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др. находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка.
към текста >>

Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят.
По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти. 2. Излет до близката гора в околността. Излизане в строй и маршови песни из селото. Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др. находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка. А там и тогава всичко е интересно като в приказките.
към текста >>

Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка.
В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др. находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка. А там и тогава всичко е интересно като в приказките. По едно време се надават викове от една група, и връзката донася, че е открита катеричка. Всички се насочват натам. Мирът на гората е нарушен напълно. Смелчакът, който я улавя, е героят на групата и излетниците.
към текста >>

Мирът на гората е нарушен напълно.
находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка. А там и тогава всичко е интересно като в приказките. По едно време се надават викове от една група, и връзката донася, че е открита катеричка. Всички се насочват натам. Мирът на гората е нарушен напълно. Смелчакът, който я улавя, е героят на групата и излетниците. Но той и опитва оръжието за самозащита на катеричката - тя го ухапва. Нищо! Така учениците се опознават здраво с нейните зъби и нокти: гризач-катерач, а опашката й е по-дълга и по-бухлата от тялото, с нея тя си подпомага при скоковете. Катеричката става любим гост на училището. Поставят я в стъклен шкаф.
към текста >>

Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода.
Моделират я на клонче или до хралупа. Но в три дни интересът се изчерпва, а остава само лошото и тягостно впечатление, че тя нищо не хапва освен водата, която употребяваше. „Тя е затворница, другари” - заляга в съзнанието на учениците. „Да я пуснем на свобода! ” И едно междучасие в присъствието на цялото училище, ученикът, който я улови, я освобождава. Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода. В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива. Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно.
към текста >>

За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.
Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др.
към текста >>

Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората.
Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена.
към текста >>

Нека поведем и приучим децата да облагородяват дивачките и храстите в полето и гората, да залесят голите хълмове и поройни места.
Извършеното в миниатюра при горните условия може да се пресъздаде в широк мащаб. От нашия опит в с. Ребърково и в с. Оплетня се убедихме в следното: Чрез работата на децата сред природата, нейната красота по естествен начин въздейства на детето и облагородява душата му. Това облекчава до голяма степен задачата на възпитателя. Нека поведем и приучим децата да облагородяват дивачките и храстите в полето и гората, да залесят голите хълмове и поройни места. И тогава като отклик ще се облагородят тръните и дивачките в детската душа, и ние ще създадем рай отвън и отвътре.” Първоначалната учителка Р.Г, която се е стараела да приложи някои от педагогическите идеи на Учителя, ето как е възпитавала децата за едно ново, по-интимно, по-вътрешно отношение към природата: „Гледах да развия у децата любов към дърветата, да се роди у тях желание да им помагат. Насадихме с децата една овощна градина с 80 -100 плодни дръвчета, като им напомних, че както те идат от къщи нахранени, така трябва да поливат и дърветата. Казвах им: „Напоихте ли вашите дървета? Те са вашите деца.
към текста >>

24. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Детето, работейки в градината, на полето, в гората и пр., едновременно ще прави своите наблюдения и ще записва това, което прави и наблюдава, в специална тетрадка.
Трудът - изходна точка при обучението по природознание Обучението по природознание прекрасно може да се свърже с детския труд сред природата. Учителят казва по това: „Ботаниката ще се изучава там на мястото - при цветята, при дърветата. Детето, работейки в градината, на полето, в гората и пр., едновременно ще прави своите наблюдения и ще записва това, което прави и наблюдава, в специална тетрадка. Ще записва времето на посаждането, поникването, цъфтежа, връзването и узряването на плодовете. Ще записва и всички атмосферни промени. То ще наблюдава промените на температурата през разните годишни времена, мястото на изгревната и залезната точки на слънцето в разните месеци на годината. Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр. през всички годишни времена.
към текста >>

Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр.
Учителят казва по това: „Ботаниката ще се изучава там на мястото - при цветята, при дърветата. Детето, работейки в градината, на полето, в гората и пр., едновременно ще прави своите наблюдения и ще записва това, което прави и наблюдава, в специална тетрадка. Ще записва времето на посаждането, поникването, цъфтежа, връзването и узряването на плодовете. Ще записва и всички атмосферни промени. То ще наблюдава промените на температурата през разните годишни времена, мястото на изгревната и залезната точки на слънцето в разните месеци на годината. Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр. през всички годишни времена. Всяко растение ще наблюдава стъпка по стъпка, как расте във всички фази на неговия живот. Ще наблюдава формата на листата, на цвета, на пъпките и пр. Чрез наблюдение във време на своя труд сред природата и при излетите детето ще събере достатъчно фактически материал. Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата.
към текста >>

Децата са на разходка в гората.
а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда; б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота; в/ Строежът на органите е приспособен към функциите им. Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците: Връзката между корените и листната корона Децата са на разходка в гората. Ще срещнат някое растение, чийто листа са наведени навън, и друго растение, с листа наведени навътре към центъра. От това можем да съдим и за техните корени. В първия случай корените са разпространени в един широк кръг, равен на диаметъра на листната корона, а във втория случай коренът е отвесна ос право надолу. Могат да проверят това. Какво учудване, каква радостна изненада би била за детето, да намери това съгласие между корените и листната корона!
към текста >>

Често ще срещат в гората момковата сълза Polygonatum officinalis.
Тогава листата могат да се покрият отдолу с много космици. Те пречат на водата да премине в листата през листните пори. Връзката между големината и нежността на листата с влагата и осветлението Децата по време на излет чрез наблюдение и сравнение скоро ще намерят, че растенията във влажни и слънчеви места имат по-големи петури и по-нежна кожица и обратно. Това може да се констатира и върху един и същ вид. Често ще срещат в гората момковата сълза Polygonatum officinalis. Листата й в сенчесто място са три пъти по-големи, отколкото в случая, когато расте във влажна пръст, но е изложена на слънце. От това растението има големи предимства: в сенчесто място изпарението и асимилацията са затруднени, и ето, чрез уголемяването на листата се увеличава повърхнината за изпарение и асимилация. Какво ни говорят дебелецът и белият смил? Когато децата са на планински излет, те ще обърнат внимание на едно красиво скално растение, прилично на звезда. То е дебелецът /Sempervivum/.
към текста >>

Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучават цял ден.
Като че ли са унесени при слушане приказка от 1001 нощ. Това е настроението, което трябва да се събуди у детето. То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си. Препоръчваме изучаването на „Ентомологически възпоминания” от Фабр. Когато учителят почне да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпват, и често както той, тъй и учениците, ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучават цял ден. Могат да проследят пътищата им, прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват. Могат да се правят опити с дъждовните червеи в градината след дъжд: макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват.
към текста >>

25. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Изходна точка на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, в гората, на полето и пр.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. Изходна точка на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, в гората, на полето и пр. Защо се почва предимно с растения, а не с животни? Учителят казва: "”Защото у растенията има по-голяма чистота, отколкото у животните. С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно. Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с работата си с растенията.” От начало детето ще се занимава с най-елементарни работи.
към текста >>

Детето чрез работа в градината, на полето, в гората и пр.
Някои деца са по-нежни, по-деликатни. На тях ще се даде по-малко физически труд. На малките деца трябва да се падне физически труд един час на ден, и то не наведнъж. Този час трябва да се разпредели на няколко части - с междини.” А всичкото друго време ще се употреби за обработка на материала, на опитностите, добити от труда и от наблюденията сред природата. Детето чрез работа в градината, на полето, в гората и пр. ще събере достатъчно факти, впечатления, преживявания и пр. и после в класната стая ще ги обработва. Учителят казва: „1/3 от времето детето ще прекарва навън, а 2/3 - в училището, в класната стая.” Чистене пътища Учителят дава следните упътвания за този вид работа: „Когато децата минават по пътя, ще го очистят, ще оберат сухите листа и клечките.
към текста >>

При излети в гората или планината, когато се срещнат мочурливи или непристъпни места, могат да се прокарат пътища от децата.
Ще съберат на едно място листата и клечките, а камъчетата - на друго. Тая тяхна работа е от голямо образователно значение. Когато поколението, което е възпитано по този начин порасне, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, ще внесе култура и ред във всички области на живота. Такива деца после могат да станат строители на новото общество. Прокарване пътища При излети в гората или планината, когато се срещнат мочурливи или непристъпни места, могат да се прокарат пътища от децата. Път по мочурливите места може да се прокара чрез камъни и мостчета; по стръмни места могат да се направят стъпала, удобни за ходене. Това децата трябва да правят, вдъхновени от любов към хората, които ще минават по тия места. Чистене извори Учителят дава следните изяснения по това: „При истинското възпитание детето ще чисти извори, ще сади и полива плодни дръвчета, и така у него ще се събудят висши подтици.” „В най-ранната възраст децата трябва да се занимават с материални, обективни, видими работи: с извори, с дръвчета и пр.
към текста >>

Ще се облагородяват дръвчета не само в училищната градина, но и в гората.
Трепетликата с вечната музика на своите листа приучва детето да се вслушва в музиката, която пълни цялата природа. Облагородяване на плодни дръвчета Това има не само практическо значение, но и общообразователно. Това ще даде повод за запознаване с известни природни закони и може да се свърже с обучението по разни учебни предмети. От друга страна това може да даде и голям подем на овощарството в България, понеже днешните ученици са утрешни граждани. Ще се облагородяват дръвчета не само в училищната градина, но и в гората. Там ще се облагородяват главно киселици и круши. Децата с радост продължават това и след като излязат от училище. Пчеларство Чрез пчеларството децата ще се запознаят с живота на пчелите. Могат да извадят нравствени правила от тях за човешкия живот.
към текста >>

26. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората.
Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд.
към текста >>

То ще работи в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще работи в гората на полето и пр.
Защо работата сред природата трябва да бъде средище на цялото обучение и възпитание. Свързването на детето със силите на живата природа, общението му с нея трябва да стане изходна точка на цялото обучение и възпитание. В детската градина и в основното училище няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия и инструменти, а просто ще се постави в допир с живата природа - с цветя, треви, дървета, извори, птички и пр. - и в тая среда, пълна с поезия, то ще развива своите сили. Първия си опит при обучение в училището детето трябва да добие при своя досег с живата природа. То ще работи в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще работи в гората на полето и пр. Изучаването на учебните предмети и заниманията с изкуствата ще стават във връзка с детския труд сред природата. Новата педагогика идва до това чрез по-дълбоко изучаване на детската природа. Ето някои от основанията за това: А/ При образователната дейност трябва да се изхожда от физичното. То е по-достъпно за детето.
към текста >>

Но оставете го свободно, и то веднага ще се намери в градината сред цветята и дърветата, в гората, при реката, на полето.
Общението на детето с природата е естествен подтик у него. То с радост отива в нейното чаровно царство. Детето обича природата. При днешните образователни методи детето с часове стои в класната стая. Това е неестествено за него. Но оставете го свободно, и то веднага ще се намери в градината сред цветята и дърветата, в гората, при реката, на полето. Природата за децата е тяхната естествена, радостна, привлекателна и любима среда. Естествения детски интерес към природата учителят може да засили и оживи чрез подходящи занимания: а/ Например при една разходка в гората, на полето или на планината децата ще наблюдават природата, и при това наблюдение у тях ще възникнат много въпроси. След обмяна на мисли помежду им и с учителя ще им стане ясно, че за да се отговори на тия въпроси, необходимо е посаждане на някои семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях. Тогава по естествен начин децата ще поискат това, подбудени от своята любознателност.
към текста >>

а/ Например при една разходка в гората, на полето или на планината децата ще наблюдават природата, и при това наблюдение у тях ще възникнат много въпроси.
При днешните образователни методи детето с часове стои в класната стая. Това е неестествено за него. Но оставете го свободно, и то веднага ще се намери в градината сред цветята и дърветата, в гората, при реката, на полето. Природата за децата е тяхната естествена, радостна, привлекателна и любима среда. Естествения детски интерес към природата учителят може да засили и оживи чрез подходящи занимания: а/ Например при една разходка в гората, на полето или на планината децата ще наблюдават природата, и при това наблюдение у тях ще възникнат много въпроси. След обмяна на мисли помежду им и с учителя ще им стане ясно, че за да се отговори на тия въпроси, необходимо е посаждане на някои семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях. Тогава по естествен начин децата ще поискат това, подбудени от своята любознателност. б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже: Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко? След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки.
към текста >>

Също така и за предучилищната възраст, в детската градина, по-подходящо за децата е заниманието в градината, на полето или гората с цветя, дървета, извори, потоци и пр., отколкото с изкуствени пособия.
Ние винаги забравяме разликата между природата на детето и тая на възрастния. Искаме нуждите и желанията на възрастния да припишем на детето. Същата грешка са правили в миналите векове и най-видните педагози по отношение на детето, като са му приписвали физиката на възрастния, искали са да го обучават така, като че ли то има схващанията и способностите на възрастния.”[4] Тук пак става ясно, колко е нужно изследването на детските периоди - изучаването, кои сили и способности в кой период се развиват. От пренебрегването на тия закони могат да последват капитални грешки. Също така и за предучилищната възраст, в детската градина, по-подходящо за децата е заниманието в градината, на полето или гората с цветя, дървета, извори, потоци и пр., отколкото с изкуствени пособия. Е/ Такъв труд сред природата е в хармония със законите на развитието на човечеството. Древните човешки раси са били в голямо общуване с природните сили. Тогава човек е бил в по-големи връзки с космическите сили. Потъването на човешкото съзнание в материята роди бляскавото развитие на външната, материалистична култура. Тя докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили.
към текста >>

27. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

2. Поради характера на детския труд и чрез разходки и излети на полето, в гората, на планината, детето ще влезе в близък досег с природата и това е пак един от начините за развитие на художествения вкус у детето.
Детето не трябва само да съзерцава красотата, но и чрез собствено творчество да внася елемента на красотата в своята околност. Учителят казва: „Хубаво е да очистим някой извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо. Тогава се чува красивата музика на водата. Това възпитава детето.” Каква радост се ражда у тях, че внасят красота в света чрез своята дейност! Художественият елемент може да влезе в детската дейност и чрез чертане на лехи във вид на красиви фигури, чрез отглеждане и подреждане с вкус на цветя и плодни дървета. 2. Поради характера на детския труд и чрез разходки и излети на полето, в гората, на планината, детето ще влезе в близък досег с природата и това е пак един от начините за развитие на художествения вкус у детето. Природата ще възпитава детето чрез красотата на цветята, тревите, зелените полянки, дърветата, изворите, скалите и пр. 3. Художествен елемент може да се внесе в обучението по родния и чужди езици. Тук ще се прилагат художествените разкази, игри, песни и декламации на съответния език. При обучението по родния език художественият елемент може да се приложи много добре при запознаване с буквите чрез т.нар. игри-приказки, после със свободни съчинения и пр.
към текста >>

28. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

В детската градина трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма и то като работа сред природата: в градината, на полето, в гората и пр.
Този, който е виждал любов около себе си през детинството си, приема в себе си - в тялото и душата си известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая любов към другите И така, чрез любовта, която царува в детската среда се посаждат в детската душа красиви семенца, които детето ще прояви после като любов. Посяват се в детинството, и в по-късна възраст посятото цъфти и връзва. У децата през първия период трябва да се развие дух на служене. Това може да стане както в дома, така и в детската градина. В детската градина като важна работа през този период трябва да се счита упражнението в развитието на сетивата: зрение, слух, осезание и пр. В детската градина трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма и то като работа сред природата: в градината, на полето, в гората и пр. Това, което е изложено за трудовия принцип, приложен сред природата през втория период важи и за първия – за детската градина. Детето в предучилищна възраст в детската градина ще работи в цветната зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори, пътеки и пр. Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер - сродно на играта или нещо средно между игра и труд - съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр.
към текста >>

В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание.
В детската градина като важна работа през този период трябва да се счита упражнението в развитието на сетивата: зрение, слух, осезание и пр. В детската градина трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма и то като работа сред природата: в градината, на полето, в гората и пр. Това, което е изложено за трудовия принцип, приложен сред природата през втория период важи и за първия – за детската градина. Детето в предучилищна възраст в детската градина ще работи в цветната зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори, пътеки и пр. Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер - сродно на играта или нещо средно между игра и труд - съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др. У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. Тази благодарност може да се изказва чрез молитви-песни. Много от тях могат да бъдат във връзка с опитностите на детето в семейството и в природата.
към текста >>

29. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Подобно практикуване на любовта е чистенето на пътеките в гората, на изворите в планината и пр., защото детето ще върши тези действия, подбудено от любовта.
Природата е великият учител, който събужда всичко благородно и красиво в човека. Тя облагородява характера, внася в човека хармония, чистота, невинност - създава условия, за да се изяви любовта. 5. Детският труд сред природата няма да бъде механичен. Детето с любов ще сади и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета. То с любов ще полива цветето или дървото, и по този начин това ще бъде практикуване на любовта. Подобно практикуване на любовта е чистенето на пътеките в гората, на изворите в планината и пр., защото детето ще върши тези действия, подбудено от любовта. Грижите на детето към цветето или дървото ще наподобяват тия на майката към своето дете. Детето ще има състрадание към едно цвете, което не е полято и е изсъхнало. То ще разбира неговия език, неговите нужди. Любовта към растенията ще се разшири после и към хората. Този, който е внимателен към едно растение, ще бъде внимателен и към хората.
към текста >>

Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка.
10. Превръщане на любовта в милосърдие. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр. Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр. Децата трябва от малки да се учат да помагат в къщната работа. От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на любовта. Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка. Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора. Детето, което с радост следва тези малки подтици на любовта, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел. Хубаво е, когато децата минават през гората, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на любов и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало дете; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр. Децата могат да посетят своите болни другари или болни вдовици и да им занесат някои подаръци. 11. Приложение на правилото: всеки ден да се прави по едно добро.
към текста >>

Хубаво е, когато децата минават през гората, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на любов и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало дете; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр.
Децата трябва от малки да се учат да помагат в къщната работа. От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на любовта. Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка. Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора. Детето, което с радост следва тези малки подтици на любовта, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел. Хубаво е, когато децата минават през гората, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на любов и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало дете; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр. Децата могат да посетят своите болни другари или болни вдовици и да им занесат някои подаръци. 11. Приложение на правилото: всеки ден да се прави по едно добро. Хубаво е чрез приказки, разкази и пр. учителят да събуди тая идея у децата, и те по своя подбуда да почнат практикуването й. 12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр.
към текста >>

30. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова именно, когато отиваме на полето или в гората, ние се успокояваме.
Учителят казва един велик закон: „Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния свят." Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави. Даже Учителят препоръчва следното нещо. Да кажем, че те боли гърло. Тогава проектирай мислено един сноп портокалови лъчи върху гърлото. Зеленият цвят изразява растеж, развитие и успокояване. Затова именно, когато отиваме на полето или в гората, ние се успокояваме. Синият цвят е изразител на истината, вярата и също успокоява. Да кажем, че вие сте педагог и искате да възпитавате едно апатично, мързеливо дете. Тогава ще го облечете в червени дрехи, ще го поставите в червена обстановка и пр., за да стане по-активно. В странство има лекуване чрез хромотерапия. Има специални такива заведения за лекуване чрез лъчите и цветовете.
към текста >>

31. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако срещна разбойник в гората, ще кажа: „Господи, аз Те познавам, знам, че Ти си се скрил в тази форма".
Той не е толкова жесток -виж колко обича своите деца. Вие виждате един лош човек, но това е само временно. Зад този лош човек е Божественото Съзнание. И в най-лошите работи виждай Бога скрит! Например някой иска да ме обере и убие. Ако срещна разбойник в гората, ще кажа: „Господи, аз Те познавам, знам, че Ти си се скрил в тази форма". И като търся така Бога и в разбойника, ще му кажа: „Знам, че няма да ми сториш нищо и че нямаш нищо против моя живот". И тогава разбойникът наистина няма да ми стори нищо. А като срещне друг човек, ще го обере, а може и да го убие. философията е там - и в най-големите противоречия да виждаш Бога. Щом видиш в една болест Бога, тогава болестта изчезва.
към текста >>

32. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Братята и сестрите трябва да знаят, че ако очистят гората от сухите клончета и клечки, ще се оправят и техните работи в живота.
отиват там по това време? " * Когато се правят екскурзии на планината, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се укрепява месността и се добива хубава вода, а от друга страна, самата работа при изворите, потоците и чешмите въздействува върху човека - той става здрав, пълен с енергия. Чрез тези чешми, които ние правим на планината, идеите ни се разнасят надолу. Братята и сестрите трябва да знаят, че ако очистят гората от сухите клончета и клечки, ще се оправят и техните работи в живота. За в бъдеще животът на планината ще бъде използван по-добре и по-добре ще бъде наредена програмата за всеки час. Ще се дадат някои специални научни лекции, които да ни въведат в по-дълбокото познание на природата. Ако се вгледате в едно кътче, което на пръв поглед не прави никакво впечатление, ще видите много подробности и много интересни закони, които са вложени в тези прости на вид места. Много интересни неща са написани в природата - ако човек знае как да чете.
към текста >>

33. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато биваше хубаво времето, ние излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас.
Но геврекът не стигна и той изпрати една сестра, като каза: „При млякото ми в моята стая трябва да има оставено нещо, донесете го! " Сестрата отиде в неговата стая и като се върна каза: „Учителю, при млякото има само едно геврече и аз не смея да го взема". Той каза: „Вземи го и го донеси! " И раздаде и него. Тези четири деня прекарахме в най-голямо разнообразие. Когато биваше хубаво времето, ние излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас. Радвахме се на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче и птичка. Всяка сутрин обезателно ние излизахме да посрещнем слънчевия изгрев на Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито място и оттук се откриват обширни хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев небето беше чисто, без мъгли и облаци.
към текста >>

34. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато времето беше хубаво, излизахме на къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, радвахме се на всяко цветенце, тревичка, дръвче или птичка.
През целия ден на свободното си време ние наблюдавахме, че Учителят си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва. От време на време чувахме само началото на молитвата: "Господи, Господи, благослови! " Даже и през време на работа, Той отделяше по няколко минути за молитва, незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Това значи: непрекъсната молитва — постоянна мисъл за Бога. Тези 4 дни прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето беше хубаво, излизахме на къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, радвахме се на всяко цветенце, тревичка, дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от "Мечата поляна", близо до хижата. Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. — Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. После, по-къс или по-дълъг разговор с Учителя и връщане пак в хижата, в едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига, величието на Бога. И през целия ден това впечатление изпълва душите ни с особена светлина и разположение.
към текста >>

35. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако нощно време си в гората, вървиш и мислиш, то никой не може да те нападне.
Права мисъл е да мислите като Бога. Възприемайте Божията Любов. Обичайте еднакво тези, който ви причиняват скръб и тези, който ви причиняват радост. Силата на човека се състои в неговата права мисъл. Ако мислиш, кучето не може да те ухапе, апашът не може да те обере, защото го е страх. Ако нощно време си в гората, вървиш и мислиш, то никой не може да те нападне. Правете опит с кучето — щом се уплашите, то ще ви нападне. Същото е и с неприятеля. Правата мисъл има практическо приложение. Тя разрушава противоречията. Вие страдате, защото не сте мислили.
към текста >>

36. 13. Дишане и ходене, Дишане и красота - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя казва така по този въпрос (20): "Като вървите по улицата или в гората, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух.
Дишане и ходене Казахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене. Учителя казва така по този въпрос (20): "Като вървите по улицата или в гората, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната ви система". Дишане и красота Дишането се отразява и върху красотата и стройността на човешкото тяло. И това е много лесно обяснимо. Дишането внася хармония в телесния и психичен живот на човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко на душевния живот - на възвишени мисли, чувства и стремежи.
към текста >>

37. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето минаваме през гората!
Пред него са събрани вече мнозина. На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища! Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор!
към текста >>

Отминаваме гората.
Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища! Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина!
към текста >>

38. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Къде останаха полянката, гората, Тунджа?
Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-нисш върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки. Но ти не се чувствуваш сам. Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: Да се роди човекът на светлината.
към текста >>

Още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен за винаги.
Радостта е обща. Как новият живот подмладява. Тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили. Още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен за винаги. сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн. 4-5
към текста >>

39. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

В такова време някой път обичам да се разхождам из гората.
Около нас се издигат като видения тъмните контури на елите. Вятърът като минава по върховете им, създава мистична симфония, която ту се засилва, ту замира! Между клоните блещукат едри звезди! Понякога лунният сърп тича по небето, а отдолу под нас се чува музиката на реката. Ето, около нас се издигат тъмните очертания на Резньовете и на двата Купена: големия и малкия. В такова време някой път обичам да се разхождам из гората. Тя тогаз е тъй оживена! Изобилен живот кипи тогаз в нея. Нощни птици разнасят своя писклив крясък. Тук-там покрай теб се появи и изгуби някой язовец. Из клоните долавяш шума на катериците.
към текста >>

Гората живее нощем своя особен тайнствен живот.
Изобилен живот кипи тогаз в нея. Нощни птици разнасят своя писклив крясък. Тук-там покрай теб се появи и изгуби някой язовец. Из клоните долавяш шума на катериците. Тук-там се движат невестулки! Гората живее нощем своя особен тайнствен живот. Искаш ли да чуеш това, което ти говори мълчанието, вечната тишина, иди на Морените. Те са скъпата украса на Яворовите присои. Вървиш по една горска пътека известно време и изведнъж ненадейно пред тебе се разкрива море от грамадни скали, наглед разхвърлени безразборно, но всъщност можеш да откриеш в това чудна красота и хармония! Какъв вълшебен кът и толкоз близо до Присоите - само на 10 минути разстояние! Морените са така скрити и затулени, че човек може да е най-близко до тях и пак да не подозира присъствието им!
към текста >>

40. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Навлизаме в гората.
Сега чувствувам, колко са те близки до душите ни, колко са скъпи за нас! Нещо радостно затрептява в нас при тяхното виждане! Най-скъпите ни минути не са ли били във вашите чертози! Вие сте като един далечен блян за нашите души! При вас като че ли човешката душа е по-близо до онова, за което копне в глъбините си! Навлизаме в гората. Изкачваме се постепенно. Ето горският дом. Над него пак виждаме за малко величествения гребен на Рила и след малко пак сме скрити в гората. Между клоните виждаме само едно късче от небето. Минаваме бистри и бързи, пенливи, шумни потоци; тук-там срещаме стада.
към текста >>

Над него пак виждаме за малко величествения гребен на Рила и след малко пак сме скрити в гората.
Вие сте като един далечен блян за нашите души! При вас като че ли човешката душа е по-близо до онова, за което копне в глъбините си! Навлизаме в гората. Изкачваме се постепенно. Ето горският дом. Над него пак виждаме за малко величествения гребен на Рила и след малко пак сме скрити в гората. Между клоните виждаме само едно късче от небето. Минаваме бистри и бързи, пенливи, шумни потоци; тук-там срещаме стада. Някъде минаваме край висока папрат. Голямо разнообразие, изобилен живот. Красиво съчетание на полянки, цветя, гори, реки и долове.
към текста >>

41. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, в гората полеете едно цветенце и ви е приятно.
Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха. Ако е нощ, ще му запалите свещ. Човек трябва да живее първо за цялото, после за ближния си и най-после за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили на първо място идеята да служим на Цялото. Някой път направите едно добро, една малка услуга, никой не ви вижда и ви е приятно. Например, в гората полеете едно цветенце и ви е приятно. Никой не ви е видял. И това цветенце седи в ума ви. Нещо ви шепне отвътре: „Много хубаво си направил". Ако една слугиня изведе едно дете на планината, няма ли да се ползува и тя? Та вие, като служите на Цялото, на другите, услужвате и на себе си.
към текста >>

42. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Навлизаме в гората.
Преди изгрев слънце сме вече при полите на планината. Свеж утринен въздух. Звездно небе, по което изчезват една след друга звездите. Самият път е тъй разнообразен! Картините се менят една след друга. Навлизаме в гората. Минаваме край боровата гора над Симеоново, минаваме Сипея, мистичната пътека. На всяка полянка седим по няколко минути, но тия мигове са тъй скъпи за нас. При всяка спирка красива обмяна на мисли с Учителя. И всяка дума, казана от него, разкрива нови кръгозори, хвърля светлина върху проблемите, които вълнуват душите ни. По този начин всяка спирка има своя красив дял в излета.
към текста >>

43. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова именно, когато отиваме на полето или в гората, ние се успокояваме.
Учителят казва един велик закон: „Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния свят.” Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави. Даже Учителят препоръчва следното нещо. Да кажем, че те боли гърло. Тогава проектирай мислено един сноп портокалови лъчи върху гърлото. Зеленият цвят изразява растеж, развитие и успокояване. Затова именно, когато отиваме на полето или в гората, ние се успокояваме. Синият цвят е изразител на истината, вярата и също успокоява. Да кажем, че вие сте педагог и искате да възпитавате едно апатично, мързеливо дете. Тогава ще го облечете в червени дрехи, ще го поставите в червена обстановка и пр., за да стане по-активно. В странство има лекуване чрез хромотерапия. Има специални такива заведения за лекуване чрез лъчите и цветовете.
към текста >>

44. 050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

''Тази сутрин излязохме с Учителя над гората, до високите поляни.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА ''Има дни, когато в Природата е прилив. У всички се чувства подем и вдъхновение.'' ''Тази сутрин излязохме с Учителя над гората, до високите поляни. Снежните върхове на Рила се открояваха на хоризонта. Наоколо храстите се разлистваха, посевите се зеленееха в долината.'' ''Пролетта беше в своята сила.'' ''Тук, между скалите, имаме бивак. Накладохме огън, поставихме нашия постоянен спътник - червеният чайник.
към текста >>

45. 075 ДВАТА ПЪТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

А като унищожаваш гората, унищожаваш и себе си; животът пресъхва, водите пресъхват и твоят живот пресъхва, влошава се.
А ти унищожаваш това благословение сам. Пропъждаш онези невидими Същества, които са се грижили за тях. Като сечеш дърветата, ти изкореняваш благата, които те са ти носили и същевременно пропъждаш и Силите, които са ти помагали чрез тези дървета. Да подмладиш една стара гора със застарели дървета, които са почнали да гният и да падат, това е едно благословение. Ти, като подмладяваш тях, подобрява се и твоето положение. А като унищожаваш гората, унищожаваш и себе си; животът пресъхва, водите пресъхват и твоят живот пресъхва, влошава се. Американците изсякоха богатите хубави борови гори, за да заселят тези места. Коя е причината за голямата неврастения в Америка? Няма друга страна, където неврастенията да е толкова разпространена. Причината е именно това изсичане на горите. И българите изсичат горите безразборно.
към текста >>

Когато вървиш през гората, трябва да знаеш, че всичко в света има живот и душа.
Коя е причината за голямата неврастения в Америка? Няма друга страна, където неврастенията да е толкова разпространена. Причината е именно това изсичане на горите. И българите изсичат горите безразборно. Това, което вършат не е добро. Когато вървиш през гората, трябва да знаеш, че всичко в света има живот и душа. Не трябва да късаш листа, защото този лист диша. Не трябва да късаш и цветята. Ще кажете, че убивате разбойника, защото е опасен за обществото. Вие не знаете, че когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е в плът. Тогава той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава мисли и чувства за отмъщение.
към текста >>

46. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Има Същества Разумни, които пеят в хор в гората и се движат.
Но в такива дни попадахме в особени гами на Природата. Песните звучаха като нови, хармониите идваха естествено, мелодията добиваше особен смисъл, пълнота и релефност. В такъв един ден бяхме събрани около нашия обичан Учител. Повдигна се въпросът за музиката в Природата. Учителят каза:'' – Има Същества Разумни, които пеят в хор в гората и се движат. Хармония има в тяхната музика. Това пеене не се схваща с физическите уши. То е етерно пеене. Това пеене е реално. Вятърът, бурята са музикални, само че човешкото ухо не е така музикално, за да схване тази музика.
към текста >>

47. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като върви през гората, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва.
И казва: „Много лоши сме били.” Разбира човекът. Обърнах окото и извадих треската - и изведнъж видя хубавата страна. Направихме една чешма там. Българинът се отличава с голяма разрушителна сила. Много обича да разрушава. Като върви през гората, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва. Ако българите съумеят да превърнат разрушителната сила в творческа, ще станат велик народ. Българинът трябва да разбира онези динамични сили, които минават през него като българин. Българите са хора на волята. У тях челото, носът и брадата са еднакво развити. Ето защо, те не могат да бъдат хора само на чувството.
към текста >>

48. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка.
Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси! “ И раздаде и него. Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци.
към текста >>

49. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Да кажем, че си нощно време в гората.
Кучето може да не те ухапе, ако мислиш. И апашът, ако дойде, не може да те обере, ако мислиш. И ако те е обрал, ще остави парите. Той и да иска да вземе, не може, когато аз мисля, понеже го е страх. Това е както когато има електрически ток, който не му позволява да бръкне и да вземе парите. Да кажем, че си нощно време в гората. Като вървиш, ще мислиш и никой не може да те нападне. Вие направете опит с куче. Не се обръщай назад, но само мисли и то ще седи далеч. Щом се уплашиш, ще те нападне. Същото е и с неприятеля.
към текста >>

50. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Той бил в гората.
Трябва да се молите. Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат да скъсат на всяка цена връзката на човека с Бога, да го мъчат, да му причинят нещастие. 14 затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идат добри духове да им помагат. Един американец имал електрическа мрежа. Той бил в гората. Наоколо имало много зверове и змии. Но поради електрическата мрежа той бил ограден. И човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа. Той трябва да има на какво да разчита. Съдбата дебне човека всеки момент.
към текста >>

51. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Един евреин видял, че турчин се моли, и си казал:“Ето един набожен човек.“ И му казал след молитвата:“Придружи ме до едно село във варненско.“ Като стигнали гората, турчинът казал:“Дай парите!
Щом се разсърди или мине някоя лоша мисъл през него, пак си мие ръцете и краката и прави намаз. Четири-пет пъти може да направи това. Някой път аз ги харесвам. Моли се и не обръща внимание, че хората го гледат. Тяхната религиозност е физическа религиозност. Един евреин видял, че турчин се моли, и си казал:“Ето един набожен човек.“ И му казал след молитвата:“Придружи ме до едно село във варненско.“ Като стигнали гората, турчинът казал:“Дай парите! “ Евреинът отговорил:“Ами нали си набожен? “ Турчинът му казал:“Да се моля е моя длъжност, а да те обера е мой занаят.“ След чая Учителя каза: Човек тепърва има да минава една школа. Сега вие минавате през бури, през неразположения, без да знаете причините за това.
към текста >>

52. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

Един добър човек отива в гората и вижда един разбойник.
Затова човек трябва да се пази от неразумни желания, за да не страда после. Един брат попита: „Какво да направим, та хората да имат вяра в нас? “ Учителя каза: Ще ви кажа един от начините. Един добър човек отива в гората и вижда един разбойник. Добрият човек съзнава, че и в разбойника живее Божественото. И тогава доброто, Божественото в разбойника се проявява и той му казва: „Ти си много добър, аз имам пари. Ще ти ги дам на разположение.“ Един брат запита как да превърнем неразположението в разположение. Учителя каза:
към текста >>

53. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Че птичките в гората, червеите кой ги храни?
И само 25 % щяха да останат. Има неща неизбежни. Бог е промислил, а ние търсим сега Той да промисля. Трябва правилно разбиране. Хората казват: „Какво ще стане с нас? “ Че птичките в гората, червеите кой ги храни? Щом Бог обръща внимание на червеите, ще обърне внимание и на тебе. Хубостта на живота е в това да знае, че има някой, който мисли за него. Какви ли не премеждия преминават през главата на човека! Ако човека не го пази Бог, той не би устоял. Всичко е предвидено от Господа.
към текста >>

54. Плодовете на Божията Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Един йога в Индия е потънал в съзерцание в гората, но ако спре да мисли за Бога, змията или звярът ще го нападнат.
Причината е любовта към малките. Ако нямаше този вътрешен подтик, никакво гнездо нямаше да направи. Ако не можеш да видиш Бога в доброто, в което Той се проявява, ти не Го разбираш. Бог се крие и в мечката, и в голямата змия - кобрата. Ако видиш Бога в тази змия, тя ще се спре, няма да ти направи нищо. Един йога в Индия е потънал в съзерцание в гората, но ако спре да мисли за Бога, змията или звярът ще го нападнат. Човек да вижда нещата, да вижда Любовта в нейната велика работа. Той трябва да вижда навсякъде как Бог работи. Зад всички неща седи Любовта. Целият свят е построен върху Закона на Любовта. Ако ние можем да влезем в сърцето на живата природа, на Бога, да ги възлюбим, да ни възлюбят, тогава, като минаваме през гората и срещнем мечка, сърцето ни ще затрепти и змията - и тя ще ни се усмихне.
към текста >>

Ако ние можем да влезем в сърцето на живата природа, на Бога, да ги възлюбим, да ни възлюбят, тогава, като минаваме през гората и срещнем мечка, сърцето ни ще затрепти и змията - и тя ще ни се усмихне.
Един йога в Индия е потънал в съзерцание в гората, но ако спре да мисли за Бога, змията или звярът ще го нападнат. Човек да вижда нещата, да вижда Любовта в нейната велика работа. Той трябва да вижда навсякъде как Бог работи. Зад всички неща седи Любовта. Целият свят е построен върху Закона на Любовта. Ако ние можем да влезем в сърцето на живата природа, на Бога, да ги възлюбим, да ни възлюбят, тогава, като минаваме през гората и срещнем мечка, сърцето ни ще затрепти и змията - и тя ще ни се усмихне. Ако ние от Божията Любов, която се разлива във въздуха, не можем да възприемем нищо, и ако от Божията Любов, която се разлива в светлината, във въздуха, в храната, не можем да възприемем, как ще можем да прогресираме? Навсякъде е Любовта. Няма място, където да няма любов. Ти казваш: „Защо не я чувствувам? “ Прекъснал си съобщенията.
към текста >>

55. Формула от Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази формула трябва да се произнася сред природата, на открито, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата:
ФОРМУЛА ОТ УЧИТЕЛЯ (по песента на Учителя „Химн на великата душа“) Тази формула трябва да се произнася сред природата, на открито, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата: Велик си Ти Господи! Велики са Твоите дела! Велико е името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов! Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе!
към текста >>

56. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

12, стихове 22, 24: „Но пристъпихте до гората Сион и до гората на живия Бог, Небесния Йерусалим и до безчетни ангели.
Пирамидите са построени, за да заменят планините. Това е една от службите на пирамидите. Агарта има два клона в Европа: в Рила и.в Алпите. Там висшите същества живеят в етерни тела. Който иска да знае повече по този въпрос, нека чете Посланието към евреите, гл. 12, стихове 22, 24: „Но пристъпихте до гората Сион и до гората на живия Бог, Небесния Йерусалим и до безчетни ангели. При тържеството и църквата на първородните, които са написани на небесата, и при Бога, Съдник на всичките, и при духовете на праведните, които са стигнали съвършенство. “ България е избрана за център, понеже е близо до Рила. Запитах Учителя: Защо не бе избрана Швейцария, която е близо до Алпите. Той ми отговори: „Защото България едновременно е славянска страна, а Небето е решило да възложи на славянството велика мисия - изграждането на новата култура. “ Трябва да се каже, че първият, който е говорил подробно за мисията на славянството, е Учителя.
към текста >>

57. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

В този салон, в онзи салон, на поляната, в гората, в долината, при езерата, по върховете - навсякъде е говорено все това дълго, необятно, безкрайно слово.
Отгде иде това? - От хилядите беседи, които имаме печатани, и още от хилядите, които предстои да се печатат. Ние виждаме Учителя в различни форми, в различни положения, слушаме го като голям, велик оратор от неговата скромна катедра да развива Словото Божие в многобройни беседи цели петдесет години. Те представят една дълга реч, толкова дълга, колкото е дълъг животът и безкрайна като вечността. Къде е говорено Словото? В този салон, в онзи салон, на поляната, в гората, в долината, при езерата, по върховете - навсякъде е говорено все това дълго, необятно, безкрайно слово. Ние виждаме Учителя на катедрата да развива своите научни максими, теории, закони и стройни системи, които могат да се приложат и да дадат добри резултати в практическия живот на човека. Виждаме го как с голямото изкуство на велик маг, слязъл от висините на живота, да разредява сгъстените формули, научните истини. Така той продължава делото на Христа с голямо майсторство. Когато дойде до някой стих, труден за разбиране, той го разредява с изкуството на голям алхимик: не във вода, спирт или етер, нито в киселина и основа, но го разтваря в елексира на живота - течност, която нито се изпарява, нито се разлага, нито гние, и го предлага на човечеството като материал и условие за развитие и работа. Ние го виждаме като голям трансформатор в заводите на живата разумна природа да трансформира човешките състояния, да трансформира енергиите на целокупния живот.
към текста >>

58. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Небето се изясни, гората е небивало красива, дърветата са натежали от сняг.
Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла, топли гласове да пеят в хор? Где е видял той такова чисто веселие? Платихме му топлата вода, за дръвцата, с които я приготви за нас, за да се напием с чай. Все пак доволен, извика след нас - Елате, елате пак! Щом потеглихме по нагорнището, снегът престана. Небето се изясни, гората е небивало красива, дърветата са натежали от сняг. Буйно се спуща по скалите планинската река. Тя пее шумно, разнася своята детска песен и като че ли пляска с ръце. Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя мантия от бели бисери.
към текста >>

59. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тъкмо навлязох в гората, изведнъж изгубих способността да се движа.
Както всякога моята мисъл се ръководеше от очевидността и последователността. Щом като Дафинка е починала, какво оставаше? Тялото й по-скоро да се хвърли в трапа, като вече напълно непотребна вещ. Движех се енергично, исках да стигна на време преди колата, за да мога, ако има нужда да помогна при товаренето. Стигнах до Орловия мост, при езерото с рибките и тръгнах пряко по една неоформена пътека, която минаваше покрай обсерваторията, там където сега е плавалнята. Тъкмо навлязох в гората, изведнъж изгубих способността да се движа. Силите ми някак ме напуснаха. Почувствах се като балон, който бързо се изпразва. Едва можах да се присвия до един бор. Нямах никакви болки преди или каквито и да е било признаци за нещо нередно в моя организъм. Никаква тревога не ме вълнуваше.
към текста >>

Сега разбрах това, което се беше случило в гората и защо е станало.
Балонът се наду до краен предел и аз хукнах към Изгрева. Когато стигнах там, пред мен е отново сестра Василка: "Какво стана? " - тревожно я запитах, чувствах се виновен за моето необичайно закъснение. Тя говореше спокойно и с мек тембър ми каза: "Брат Николай, катафалката дойде и ние съобщихме на Учителя, но Той каза тя да дойде отново утре, защото сестра Дафинка още не се е излъчила". Спрях се смаян и със страшно угризение. Сега разбрах това, което се беше случило в гората и защо е станало. Учителя ме беше спрял там. Иначе щях да дойда и без да питам никого щях да я натоваря на катафалката, на гробищата, и оттам право в трапа. Порядките и церемониите нито ги знаех, нито ги зачитах. Важно беше за мен задачата да се свърши бързо и без отлагане. Сега разбрах каква грешка и какви непознати за мен беди щях да допринеса за милата Дафинка.
към текста >>

60. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При един такъв случай, като ме гледаше, но говореше уж на другите, Той каза: "Какво ще бъде вашето състояние, ако вие видите в гората една от онези грамадни змии - питоните, че е готова да се хвърли и удуши един ваш приятел?
ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО В един период от живота ми взе да ми се случва следното. Намирам Учителя да говори на поляната или пред салона с група приятели и щом се приближа, Той спираше разговора, за момент лицето му добиваше странен вид, погледът Му ставаше съвършено друг, в който се четеше ужас, като че ли пред себе си виждаше някакво чудовище, готово да хване и погълне своята жертва. Аз Го гледах с изненада и не можех да си обясня, защо този странен вид се явяваше у Него щом ме види. Но разбереше ли, че съм го доловил, Той веднага се променяше, погледът му ставаше мек и по лицето Му грейваше усмивка, с израз на поздрав към мен. При един такъв случай, като ме гледаше, но говореше уж на другите, Той каза: "Какво ще бъде вашето състояние, ако вие видите в гората една от онези грамадни змии - питоните, че е готова да се хвърли и удуши един ваш приятел? ". Разбрах, че това се отнася до мен. Някаква злокобна съдба ме дебнеше и беше надвиснала над главата ми. Но не можех да проникна в плана на бъдещето, за да знам какво точно ми е приготвила неизбежната карма, вследствие на някаква мрачна моя постъпка в миналия ми живот. Така и не запитах Учителя. В началото на 1939 година станах търговски пътник.
към текста >>

61. 54 СЪБОРЪТ ОТ 1926 ГОДИНА И СТРАЖАРИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Приближавайки се дотам, в гората ги посреща една сестра и им казва да не отиват на Изгрева, защото е обкръжен от стражари.
В 1926 година съборът на Братството се проведе на Изгрева в София. В съседно място, закупено от Братството, се построи малка стаичка за Учителя, а пред нея се определи място, където приятелите, дошли за събора, да си построят палатките. За провеждането на събора беше взето разрешение от властта, но владиците и поповете и този път не останаха спокойни. Въпреки разрешението, те успяват да подтикнат полицейската власт да обкръжи Изгрева със своите хора и да не пуска никой да влиза или да излиза от там. Сутринта, в деня на откриването на събора, нашият брат Методи Константинов, както той ми предаде, придружавал Учителя от дома Му на улица "Опълченска" 66 до Изгрева. Приближавайки се дотам, в гората ги посреща една сестра и им казва да не отиват на Изгрева, защото е обкръжен от стражари. Положението, както казала тя, било много напрегнато. Учителя внимателно погледнал Методи, а той светкавично разбрал Неговата мисъл. "Аз помолих сестрата, казва Методи, да придружи Учителя обратно до "Опълченска"66, след което се отправих направо към дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах нататък. Неговият дом беше наблизо до моята квартира и знаех точно къде е.
към текста >>

62. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки.
Прие ни приветливо. Последвахме го вътре. В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите. А те бяха пред нас и около нас.
към текста >>

В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек.
Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости. Не забравяй вейте Му благости. Не забравяй вейте Му добрини.
към текста >>

63. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото.
Бай Янко се приобщи към нас, като наш брат, и при нашето летуване всякога ни беше на разположение със своите неуморни кончета. С това беше разрешено и второто голямо затруднение. Когато се натрупваше повече багаж, той го изнасяше на няколко пъти и нямаше нужда всеки да следи за багажа си. След изнасянето на багажите изкарваше непрекъснато и продукти. За всеки бивак водата и дървата са не по-малко важни условия. Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода.
към текста >>

64. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората.
Поради дебелите дрехи, изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е много важно за здравето на човека. Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в живота на Изгрева. Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това, разбира се, се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни от този дар на Небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което подобрява качеството на водата за пиене. Поставена така, оградата отнемаше възможността – не само да се почиства басейнчето, но и да се използва чешмичката. Така, с мъка и скръб минавахме край него, като че ли там бе погребан скъп наш близък.
към текста >>

65. 84 ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Една хубава алея водеше към тази малка хижа, скрита в гората.
Пяхме песни, направихме гимнастическите упражнения и Учителя държа кратка беседа. Небето се отвори над нас и пак се затвори. Така прекарахме пет-шест дни в друг свят. Шестият ден, привечер бяхме определили за слизане. Учителя се приближи към мен, бяхме пред хижата и като гледаше хубавата земя при тъй спокойно падащата вечер, рече: „Може да останем още няколко дни, че вече няма да дойдем.“ За провизии пратихме хора в Мърчаево, а ние се преместихме в хижа „Еделвайс“. Една хубава алея водеше към тази малка хижа, скрита в гората. Там също бе останал само пазачът и хижата беше изцяло на наше разположение. Прекарахме пет или шест дни сред чудна тишина, чистота, въздух и слънце. Имаше пълна хармония между всички. Вечер пеехме песни, разговаряхме, Учителя се освежи и ободри. Сутрин отивахме на една поляна; четвърт час по на изток, заобиколена от млада борова гора.
към текста >>

66. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен дъб пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато.
Ала може ли да не изпълни волята на боговете и да не избави страната си от сполетялото го бедствие? Накрая решил да принесе в жертва децата си Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният злокобен план успял. Повели нищо неподозиращите деца към жертвеника, който се намирал извън селището, зад една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жреците пеели химни в прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен дъб пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато. Златоруният овен изпратила богинята-майка на децата, за да ги спаси. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш ще им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, обърнал се към сестра си и казал: "Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък! " Яхнала и Хела животното и с двете си ръце обхванала брат си през кръста.
към текста >>

67. ЗЕМЕН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Избягват света и шумните общества, предпочитат гората.
Верни са на приятелите си. Имат влечение към плътски удоволствия, но без да подбират обектите за задоволяването им. Жените от този тип са работливи, обичат да командват, да се разпореждат и разправят с мъжете си. Добри майки са, но са склонни да наказват децата си, когато направят някоя грешка. Земните типове успяват чрез труд, който им осигурява необходимото за живота. Избягват света и шумните общества, предпочитат гората. Към външността си са небрежни. В така описания първичен Земен тип на човек, Слънцето бавно, но сигурно организира и облагородява мозъчните клетки, за да могат Луната и Планетите да създадат и оформят мозъчни центрове, способни да приемат силовите им течения.
към текста >>

68. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея.
Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи. Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари в света и Божият закон ще царува в света. Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от Ерусалим. И ще съди помежду народите и ще обличи много племена. И ще изковат ножовете си за палешници, и копията си в сърпове. Народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще научат вече бран."
към текста >>

И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова.
Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи. Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари в света и Божият закон ще царува в света. Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от Ерусалим. И ще съди помежду народите и ще обличи много племена. И ще изковат ножовете си за палешници, и копията си в сърпове. Народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще научат вече бран." И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси.
към текста >>

69. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще направя тях и околните на гората си благословение.
В 34-та глава се говори против пастирите на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си Давида, той ще ги пасе, и той ще им е пастир. И Аз, Господ, ще им бъда Бог, и рабът ми Давид, княз всред тях. Аз, Господ, говорех. И ще направя с тях завет на мир, и ще махна от земята лошите зверове. И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят под дъбравите. И ще направя тях и околните на гората си благословение. И ще свалям дъжда на времето му, дъжд на благословение ще да е. И дърветата на полето ще дават плода си и земята ще дава произведенията си." (24-25 ст.) Тук се говори за новата епоха, когато Любовта ще царува между хората и народите. В 35-та глава се пророчествува за разорението на Сиир заради греховете й. В 36-та глава се говори против онези народи, които са заграбили земята на Израил и след това се казва, че ще събере отново Израил и казва: „Ще поръся върху ви чисти води и ще ви очистя от всичките ви нечистотии и всичките ви идоли, и ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, като отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам плътско сърце и ще вложа вътре във вас духа си, и ще направя да ходите по повеленията ми и да пазите съдбите ми, и да ги извършвате." (25-27 ст.)
към текста >>

70. Пророк Михей - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Сион заради вас ще се изоре като нива, и Ерусалим ще стане грамади и гората на Дома Господен като високи места на дъбрава."
И ако не тури някой в устата им нещо, прогласяват бой против него. Затова, нощ ще бъде у вас вместо видение, и тъмнина у вас, вместо пророчество, и денят ще се смрачи върху тях. Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма ответ от Бога. Но аз, наистина съм пълен със сила от Дух Господен и със съдба, и с крепост, за да изява на Якова престъпленията му и на Израил греха му." И по-нататък казва: „Началниците му седят за дарове и свещениците му учат за заплата, и пророците му чародействуват за сребро и се облягат на Господа и казват: Не е ли Господ сред нас? Зло няма да дойде върху нас. Затова Сион заради вас ще се изоре като нива, и Ерусалим ще стане грамади и гората на Дома Господен като високи места на дъбрава." В четвърта глава говори за Новата епоха, когато хората и народите ще се побратимят и казва: „И ще изковат ножовете за палешници и копията си за сърпове, народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще учат вече бран. И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота говореха... И Господ ще царува над тях в гората Сион от нине и до века." В началото на 5-та глава говори за идването на Месия. Казано е: „И ти Витлеем Ефратон, ако и да си малък, за да бъдеш между тисящите юдини из теб ще излезе за мене онзи. които ще бъде вожд на Израил.
към текста >>

И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота говореха... И Господ ще царува над тях в гората Сион от нине и до века."
Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма ответ от Бога. Но аз, наистина съм пълен със сила от Дух Господен и със съдба, и с крепост, за да изява на Якова престъпленията му и на Израил греха му." И по-нататък казва: „Началниците му седят за дарове и свещениците му учат за заплата, и пророците му чародействуват за сребро и се облягат на Господа и казват: Не е ли Господ сред нас? Зло няма да дойде върху нас. Затова Сион заради вас ще се изоре като нива, и Ерусалим ще стане грамади и гората на Дома Господен като високи места на дъбрава." В четвърта глава говори за Новата епоха, когато хората и народите ще се побратимят и казва: „И ще изковат ножовете за палешници и копията си за сърпове, народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще учат вече бран. И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота говореха... И Господ ще царува над тях в гората Сион от нине и до века." В началото на 5-та глава говори за идването на Месия. Казано е: „И ти Витлеем Ефратон, ако и да си малък, за да бъдеш между тисящите юдини из теб ще излезе за мене онзи. които ще бъде вожд на Израил. на когото изходите са изначало, от дни вечни." Тази мисъл показва, че Михей е бил Посветен и е знаел за идването на Христа, и даже е знаел мястото, където ще се роди.
към текста >>

71. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня?
И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място? " И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си." Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината."
към текста >>

48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар."
46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби. Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е. множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото. 47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога.
към текста >>

72. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората.
Той има друга краска на лицето. Като срещнете един здрав човек, той ще ви помогне със своята мисъл, като повиши вибрациите на вашия организъм, защото в старостта тялото изгубва своята еластичност, хармоничните трептения (вибрации) и бързината, с която се движат частиците на тялото. Човек остарява понеже нечистотиите не могат да се изхвърлят и задръстват кръвоносните съдове. Но ако се усили движението на кръвта, тя ще има сила да изхвърли тези нечистотии. Затова е необходимо да повишим вибрациите на организма. А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота. И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат.
към текста >>

73. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората.
И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек.
към текста >>

74. ИДЕИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Разказа ми една сестра: „Бях седнала на елипсовидната пейка в гората
Питагор." А веднъж сред младежкия клас, в разговор около печката, също за Щайнер, Учителят отбелязал: „Той беше тук, на лекцията и даже водихме разговор с него. Между другото той ме попита с учудване: „Удивлявам се, Учителю, че в такива прости слова изразяваш толкова велики идеи и истини." Разказа ми една сестра: „Бях седнала на елипсовидната пейка в гората на Изгрева. Както си размишлявах, при мене дойде Учителят. От разговора ни запомних неговите думи: „Трябва да бъдеш цар в своята държава. Царят трябва
към текста >>

75. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

в гората.
насреща им се задал спретнат селянин, шоп, облечен в бели дрехи и с красив калпак. Те го поздравили, той им отвърнал и ги запитал: „Имате ли хляб и огън? " Брат Боев отговорил, че имат. Двамата продължили нагоре, а селянинът слязъл в гората. След разходката Учителят попитал брат Боев: ,,Знаеш ли кой беше този човек? И какво искаше да каже с думите „Имате ли хляб и огън? " Той беше един от странстващите адепти на Агарта и като питаше имаме ли хляб и огън, искаше
към текста >>

76. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

гората. Лутала се насам-натам и се объркала още повече.
го повикал и сам отишъл с него в градината да си направят молитвата. На Изгрева една сестра казала на Учителя, че ще отиде на Витоша, за да може да се уедини в съзерцание сред природата и да размишлява. Качила се до Черни връх, но като се връщала паднала гъста мъгла и тя изгубила пътя в гората. Лутала се насам-натам и се объркала още повече. Решила да се помоли на Учителя да й покаже пътя. Направила молитвата и изведнъж видяла Учителя пред себе си. Тя много се зарадвала и го попитала откъде е дошъл и как я
към текста >>

намерил. Той я превел през мъглата в гората, извел я на пътя, показал ù
Решила да се помоли на Учителя да й покаже пътя. Направила молитвата и изведнъж видяла Учителя пред себе си. Тя много се зарадвала и го попитала откъде е дошъл и как я намерил. Той я превел през мъглата в гората, извел я на пътя, показал ù посоката, в която трябва да върви. Още когато Учителят дошъл при нея, тя му целунала ръка, което показва, че той не бил видение, а е бил материализиран. Сестрата си помислила, че Учителят ще върви с нея през целия път. Но за нейна
към текста >>

В гората се уединил, отдал се на мъката си далеч от
вътрешна борба от неразрешени свои въпроси. Той отишъл на Витоша, към Драгалевския манастир, където имало гора, да си поплаче насаме и чрез молитви и размишления да потърси начин да излезе от мъчнотиите, в които е попаднал. Така и направил. В гората се уединил, отдал се на мъката си далеч от хората, като си мислел, че не го разбират. По едно време, за негово голямо учудване, видял, че Учителят идва при него. Стреснал се и го запитал: „Учителю, как ме намерихте?
към текста >>

77. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

гората, при чешмата се чувала някаква кукумявка или друга нощна птица, която
да каже нещо, Учителят му рекъл: „Значи тази година тиквите станаха добри, Марица не ги завлече? " Братът видял, че по някакъв начин той е повлиял на природата. Под навеса на полянката разговаряли Учителят и брат Д-ски. Откъм гората, при чешмата се чувала някаква кукумявка или друга нощна птица, която смущавала приказката им. Учителят попитал брата: „Искаш ли да я накарам да спре? " Братът отговорил: „Щом желаете - да." Учителят станал, пристъпил няколко крачки пред навеса и постоял така известно време.
към текста >>

78. Изявлението на Духа - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ще бъде като ваш приятел, който щом ви намери, че сте се изгубили в гората, ще каже: “Ела с мен, аз ще ви покажа пътя”.
Той ни предупреждава някой път чрез сънища, а някой път чрез нашите приятели. Изобщо той действа и отвън, и отвътре. Но когато ние се подигнем и започнем да го разбираме, тогава идва т. нар. Първо посвещение. Тогава Духът ни говори вече на един отривист, разбран език, в който думите имат само едно значение. Той ще бъде като ваш приятел, който щом ви намери, че сте се изгубили в гората, ще каже: “Ела с мен, аз ще ви покажа пътя”. Писанието казва: “Духът ще ви научи на всичко”. Това е един колективен Дух. Всички трябва да познавате този Дух и да го имате в душата си. Духът е изявление на Живия Господ. Духът е носител на всички дарби, способности и блага.
към текста >>

79. Математиката като метод за работа на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще ви дам един умствен начин за уякване на волята: например страх ви е от мечка; за да се калите, не трябва да отидете в гората и да ви срещне някоя мечка, че да изгубите ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката идва у дома ви, че я гладите по главата.
Не, там нещата не могат да станат по няколко начина. Например тъй, както е поставена единицата, тя не може да се замени с никое друго число. Вие може да турите вместо нея друг символ, но като количество, като сила вие в дадения случай не можете да я замените с нищо друго. Освен с математиката вие трябва да се занимавате и с геометрия, да превръщате математическите величини в най-красиви форми. Без това вашата воля ще остане завинаги слаба. Ще ви дам един умствен начин за уякване на волята: например страх ви е от мечка; за да се калите, не трябва да отидете в гората и да ви срещне някоя мечка, че да изгубите ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката идва у дома ви, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. После, направете друг опит: страх ви е от сиромашия; за да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десен милиона лева, замък, къщи, градини, но започвате постепенно да губите това-онова, докато останете последен голтак без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесието си. Ако не можете да правите тези опити, тези маневри мислено, когато се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Вие трябва да правите ред маневри като войници, за да калите волята си.
към текста >>

80. Изворите, растенията, животните и хората - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете.
• 847 • Изворите, растенията, животните и хората. Във връзка с мъчнотиите, които ще имате в течение на годината, ще ви дам едно правило, което ще приложите десет пъти през годината – значи всеки месец по един път: допуснете, че имате някоя мъчнотия, някое голямо неразположение; какво ще правите? – Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения, те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждаеш се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, вие трябва да правите добрини на хората.
към текста >>

81. Водният тип - лимфатичен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Препоръчително е движението в гората и планината.
Трябва да употребяват храни, които правят организма по-топъл. Храната им трябва да бъде много добре сдъвкана, понеже стомахът е ленив. Растенията, които имат приятен аромат, трябва да им служат като подправки. Нямат нужда да пият много, защото си имат много вода. Киселите храни и напитки са опасни за тях. Препоръчително е движението в гората и планината. Не трябва да претоварват храносмилателната си система. Студът и влагата са вредни за тях. Капризни и силно впечатлителни. Много са неустойчиви и постоянно менят своите идеи, желания и вкусове. Стремленията им се менят бързо едно след друго, защото те им се наслаждават с богатата си фантазия.
към текста >>

82. 17-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

После ще отидеш навътре в гората, на разстояние около 10 километра, ще разровиш земята на това място и ще намериш един ценен ръкопис.
Тогаз ще започнат да се втичат интелигентни сили оттам, от където не сте подозирали. Такъв ще бъде резултатът на първия ви опит. Така вие ще влезете във връзка с Разумните Същества на Космоса и те ще ви проговорят и ще ви ръководят. И каквото ви кажат, точно ще се случи. Някое от тези същества може да ти каже: Ще отидеш на еди кое си място, ще разровиш там и ще намериш съкровище. После ще отидеш навътре в гората, на разстояние около 10 километра, ще разровиш земята на това място и ще намериш един ценен ръкопис. Ще откриеш ключа на този ръкопис и ще го прочетеш. Питам: Илюзия ли е това или реалност? Каквото ви се каже, всичко се сбъдва. Обаче, когато духовете говорят не излиза така. Каквото духовете ви кажат, нищо не се сбъдва.
към текста >>

83. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Стойте в гората, ходете между дърветата и на тях се оплаквайте.
Изреченото от него е за негова сметка. * Понякога правите нещо, за да угодите някому, но дали някой някому е успял да угоди? За да угодите, са ви потребни милиарди, и пак не се знае дали ще са доволни от вас. * Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Стойте в гората, ходете между дърветата и на тях се оплаквайте. Когато умът ви е спокоен и сърцето свободно, посетете приятеля си, отдайте му почит и обич. * Казвате: “Господи, махни го този човек оттук, да не ми пречи.” Или: “Господи, тежи ми този човек, не мога да го понасям. Искам да се махне.” Къде да го сложи Господ? Ако не е тук, ще е на друго място - и там ще пречи, и там ще искат Господ да го махне. А на Господ му е приятно да каже някой: “Остави го при нас.” Когато неприятен за вас човек дойде, изтърпете го, та да олекне малко и на Господа.
към текста >>

84. ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

- То е накрая, близо до гората ... и не е ли страшно?
Единствената ми отмора от работата беше да отивам вечер на Изгрева. Ето защо реших да спя там в течение на цял месец. Намерих си палатка и търсех място да я поставя. Отнесох се до Учителя. - Постави я, рекох, на мястото на брат Стефов. - То е накрая, близо до гората ... и не е ли страшно? - нерешително възразих, въпреки че не бях много страхлива. - Е, ще ти пратим пазач - рече шеговито Учителя. Нямаше друг избор и се съгласих. Мислех, че Учителя ще огради мястото със светли мисли и няма да ми се случи нищо лошо.
към текста >>

85. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сутринта набързо се приготвих и тръгнах през гората за игрището, където ме чакаха децата.
Как ще повярва, че ще му ги върна? ... Кучето, моят пазач, изръмжа нещо насън и ме подсети, че трябва да заспивам. Беше вече твърде късно. Нощната тишина ме унесе. И с тези мисли заспах. Сутринта набързо се приготвих и тръгнах през гората за игрището, където ме чакаха децата. Преди да вляза в гората, покрай мене мина брат Стоименов, за когото предишната вечер се бях сетила. Отново ми мина мисълта да поискам от него на заем, но нямах кураж. Поздравих го и се разминахме. Същият ден вечерта, след работа, отидох в колониала на Изгрева да си купя нещо за вечеря. Сепнах се, като видях и него там.
към текста >>

Преди да вляза в гората, покрай мене мина брат Стоименов, за когото предишната вечер се бях сетила.
... Кучето, моят пазач, изръмжа нещо насън и ме подсети, че трябва да заспивам. Беше вече твърде късно. Нощната тишина ме унесе. И с тези мисли заспах. Сутринта набързо се приготвих и тръгнах през гората за игрището, където ме чакаха децата. Преди да вляза в гората, покрай мене мина брат Стоименов, за когото предишната вечер се бях сетила. Отново ми мина мисълта да поискам от него на заем, но нямах кураж. Поздравих го и се разминахме. Същият ден вечерта, след работа, отидох в колониала на Изгрева да си купя нещо за вечеря. Сепнах се, като видях и него там. „Странно, това вече не е случайно - казах си аз.
към текста >>

- Да, аз минавам през гората, може да си поговорим - отвърна той и тръгнахме.
Може би не беше случайно, че почнах да го срещам по два пъти на ден - нещо, което досега не бе се случвало. На следната сутрин пътьом се отбих при брат Тахчиев. Но ето че почти веднага след мен влезе и брат Стоименов. Тогава вече събрах целия си кураж и казах: - Брат Стоименов, искам да поговоря нещо с вас! - Да, аз минавам през гората, може да си поговорим - отвърна той и тръгнахме. В първия момент ми се искаше дърветата да сведат клони и да закрият лицето ми. Толкова се стеснявах. - Е, сестра, казвайте, какво има? - запита той. Трябваше да се говори и започнах:
към текста >>

Вървяхме през гората.
след обяд? Къде е заложната къща? - Можем да се срещнем на площад „Св. Неделя", пред часовника. Там наблизо е и заложната къща. Вървяхме през гората. Върховете на дърветата се преплитаха и образуваха зелен свод над пътеката. За момент се огледах. Стори ми се, че вървим по друг път - изведнаж така ми бе просветнало, такъв товар падна от раменете ми! Скоро стигнахме до трамвайната спирка. Брат Стоименов се качи на трамвая, а аз продължих пеша към игрището.
към текста >>

86. „ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!' - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Музиката на Паневритмията вече се разнасяше откъм гората.
„ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ! " Една сутрин, малко закъсняла, подтичвах по шосето към Изгрева. Музиката на Паневритмията вече се разнасяше откъм гората. Забързана, минах покрай салона и отдалече търсех с очи да намеря някой играещ без партньор, за да се включа в кръга. Но погледът ми попадна върху Учителя, който този път не играеше, а застанал настрана, наблюдаваше играещите братя и сестри. Поздравих го, за момент спрях до него и смутена заради закъснението си, му казах : - Каква прекрасна музика и какви красиви движения сте ни дали, Учителю! А той ме запита:
към текста >>

87. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Волното летене на птичките, веселата игра на пеперудките, романтичната песен на морето, припевът на гората и танцът на падащите листенца, звънът на дъждовните капки, веселият смях на белите снежинки, златният танец на небесните звездици, Слънчо и пробуждащата се земя, веселата игра на щастливите цветенца в градината и т. н.
Байер твърди, че чрез специални ритмични упражнения можем да развием у детето самостоятелност, усет към музиката, сетивност и обща пластичност. Крайно време е да приложим повече ритъм и музика при работата си с децата. Голямо предимство е учителката да си служи с някакъв музикален инструмент при работа. Не е необходимо, но приятно и полезно е детската градина да разполага с пиано или радио, цигулка, грамофон, хармониум, акордеон или поне мундхармоника. Колкото се отнася до материала за ритмични игри, ще го намерим в изобилие всред природата. Волното летене на птичките, веселата игра на пеперудките, романтичната песен на морето, припевът на гората и танцът на падащите листенца, звънът на дъждовните капки, веселият смях на белите снежинки, златният танец на небесните звездици, Слънчо и пробуждащата се земя, веселата игра на щастливите цветенца в градината и т. н. — много примери можем да вземем направо от природата. Нека се стремим да се слеем с музиката и ритъма на това велико сърце, наречено Природа, което е неизчерпаем извор на енергия и живот. Природата е движение, нека й подражаваме, нека се стараем да се движим с нейното темпо! Ако искаме да направим децата търпеливи, внимателни и тихи, нека свирим и пеем повече! Народната поговорка казва: „Който пее, зло не мисли".
към текста >>

88. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Зададе се свет като на линия, ама хем вървят, а пък, гледам, не стъпят, а си се носят така, като мъгла над гората.
— Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня. Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам. Слънцето само трепти, ама ни насам, ни натам — все на един карар стои. Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не трескат… а така само, блещат. Зададе се свет като на линия, ама хем вървят, а пък, гледам, не стъпят, а си се носят така, като мъгла над гората. Докато да се взра, а оно наобиколиха навсекъде: ангели, светци, апостоли-мъченици — пълно, пълно. Прекараха и душите на умрелите да ги мерят на терзията, да се види кой е праведен, кой грешен. Па божем души, а они си същи хора, като че са си живи. И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно. До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята…
към текста >>

89. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

При един събор на Изгрева са дошли на едно място гдето е до гората, гдето е била къщата на Иван Антонов.
То е било една вълна бе, то се изсипва тогава тази Божествена вълна. Нямаме такива хора и понеже не е духовен тоя народ, не е религиозен, няма духовна нагласа, макар че е имало тука стари богомили. Но в народа, в братствата гдето са били някога богомили, там като отидеш, там е друго нещо. Ако си ходил там в Айтос и т.н. Тия с червените пояси като се съберат тука. При един събор на Изгрева са дошли на едно място гдето е до гората, гдето е била къщата на Иван Антонов. Събират се тия стари братя с ямурлуците, с червените пояси на молитва утринна и пристига полицията конна, приближават се и офицерите с извадени саби и войниците с наденати щикове на пушките. А те започват молитва с 91.псалм "Който живее под покрива на Всевишнаго, ще прибивае под сянката на Всемогъщаго." Молят се тези хора в Дух. Тресе се земята. Дух и Сила е това. И онези си отиват обратно.
към текста >>

Ще видиш тук също един полковник Бошков, който като тръгна от къщи казал: "Да си взема ли пистолета, защото минавам през гората" и като влиза на беседа Учителят се обръща и казва: "Когато тръгваш към Господа не си взимай пистолета".
Ще видиш един Рогев, който си откача тука шпагата и я турга на розите. В: Кой е този? Д: Рогев, този, който написа прабългарския календар и отвори очите на българите. В: Рогев офицер ли е бил? Д: Морски офицер. Ще видиш тук също един полковник Бошков, който като тръгна от къщи казал: "Да си взема ли пистолета, защото минавам през гората" и като влиза на беседа Учителят се обръща и казва: "Когато тръгваш към Господа не си взимай пистолета". Тук ще видиш и работници като Игнат, като други, мозайкаджии, дърводелци. Бертоли донесе тука италианската модерната мозайка и изкуствените мрамори, много хора си изкарваха хляба покрай него. Имаше също чиновници, учители много, студенти нали. Това, което беше в един град, може би тук на Изгрева нямаме някакъв голям диапазон, някаква аристокрация да кажем, някакви милионери. Тук таме някои хора забогатяха, но те трябваше, но те не можаха да разберат, че на тях богатството им се даде според мене, за да помогнат на делото с парите си при отпечатването на беседите на Учителя.
към текста >>

90. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Когато свърши беседата, д-р Давидова ми предложи да се разходим през гората и да поговорим – времето беше слънчево и топло за януари.
В неделя пак отидох на Изгрева, но 15 минути по-рано, бях си сложила за всеки случай по-големи кърпи в чантата, но не ми се наложи да ги използвам. Стаята отново бе пълна, Радка Давидова беше дошла преди мене, покани ме да седна до нея, даде ми да препиша молитвите. По-късно Гита ми даде написани молитви, които си четях вкъщи. Носех си тефтер, в който записвах и беседите. Този път при мене всичко беше спокойно, чувствах се добре, даже радостно, но не разбирах защо. Когато свърши беседата, д-р Давидова ми предложи да се разходим през гората и да поговорим – времето беше слънчево и топло за януари. Минахме по уличката, която води през гората, тя ми показа къщичките на сестрите и братята, които живееха там, за да имам представа за Изгрева в този вид, в който е бил при Учителя. Разказа ми за себе си – заминала за Франция да учи медицина, защото такава била волята на баща ѝ, но мечтата ѝ била да учи пеене. Съгласила се да учи медицина, но взимала и уроци по пеене, защото така я посъветвал Учителя. Споделих с нея, че от най-малкото нещо се разплаквам, казах ѝ и какви лекарства взимам за сърцето. Тя ми отговори: „Вече няма да плачеш, тази година отиди на Рила и ще видиш колко добре ще се почувстваш.
към текста >>

Минахме по уличката, която води през гората, тя ми показа къщичките на сестрите и братята, които живееха там, за да имам представа за Изгрева в този вид, в който е бил при Учителя.
Стаята отново бе пълна, Радка Давидова беше дошла преди мене, покани ме да седна до нея, даде ми да препиша молитвите. По-късно Гита ми даде написани молитви, които си четях вкъщи. Носех си тефтер, в който записвах и беседите. Този път при мене всичко беше спокойно, чувствах се добре, даже радостно, но не разбирах защо. Когато свърши беседата, д-р Давидова ми предложи да се разходим през гората и да поговорим – времето беше слънчево и топло за януари. Минахме по уличката, която води през гората, тя ми показа къщичките на сестрите и братята, които живееха там, за да имам представа за Изгрева в този вид, в който е бил при Учителя. Разказа ми за себе си – заминала за Франция да учи медицина, защото такава била волята на баща ѝ, но мечтата ѝ била да учи пеене. Съгласила се да учи медицина, но взимала и уроци по пеене, защото така я посъветвал Учителя. Споделих с нея, че от най-малкото нещо се разплаквам, казах ѝ и какви лекарства взимам за сърцето. Тя ми отговори: „Вече няма да плачеш, тази година отиди на Рила и ще видиш колко добре ще се почувстваш. Пролетта започни да идваш на гимнастика и със сигурност ще бъдеш по-добре.“ Приех с голяма радост: „Ще те послушам, всичко ще направя, което ме съветваш.
към текста >>

С пълна увереност заявих: „От днес ставам вегетарианка, заклевам се в гората и пред тебе!
Посъветва ме да се откажа от месото, за да се оправят по-лесно проблемите ми: „Ти трябва да обърнеш нещата вкъщи. Следващия път ще ти донеса една книжка за вредата от месото и ще видиш какво ядете.“ Аз ѝ отвърнах веднага: „Мога да ти обещая още сега, че от днес ставам вегетарианка. Още от малка много пъти съм се отказвала от месото, защото ми е било жал за агънцата и пилетата, които колеха. Сега за себе си не се колебая, ето, днес съм оставила на майка ми едно голямо пиле – три килограма, да го сготви за семейството, но аз повече няма да хапна месо. Днес за трети ден съм при вас, ще се виждаме и ще разберете, че всичко бих дала за доброто на всички около мене.“ Радка Давидова ме посъветва да не задължавам никого в семейството да става вегетарианец, а само с личния си пример да ги възпитавам, да готвя хубави вегетариански ястия, само така нещата сами ще се наредят. С пълна увереност заявих: „От днес ставам вегетарианка, заклевам се в гората и пред тебе! “ Качихме се на трамвая от спирка „Журналист“, аз слязох на „Патриарха“ и се разделихме. Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе. Аз отговорих: „Нищо, от днес съм вегетарианка! “ – „Ти все ме изумяваш с нещо. Яж сега, пък от утре стани вегетарианка.“ – „Не, майко, това е волята ми, заклех се вече, няма да наруша клетвата.
към текста >>

Тръгнахме си с д-р Давидова, тя ми предложи пак да минем през гората, защото иска да се отбие при един брат, който е болен, за да го прегледа.
И вие се вслушвате в гласа на Бога, затова сте при нас, ще ви помагаме, бъдете с нас. Ще ви срещнем с Влайчо – и той е предпазлив, защото мина през големи изпитания. Влайчо е изключително силен духовно. Ще се срещнете с него, когато Учителя нареди да стане това.“ Благодарих на Симеонов и се сбогувахме. Тръгнахме си с д-р Давидова, тя ми предложи пак да минем през гората, защото иска да се отбие при един брат, който е болен, за да го прегледа. Аз с готовност се съгласих, защото така ще имам възможност повече да разговаряме. Даде ми обещаната книжка „Вредата от месото“ и каза, че ми я подарява, защото всички в нейното семейство са я прочели и тя е изиграла ролята си. Благодарих ѝ и я поканих следващата неделя след беседата да ми гостува, тя прие поканата и каза, че ще ми донесе беседи, които да си чета вкъщи. Стигнахме до бараката на брат Никола Антов и тя почука, вратата се отвори, показа се една жена на вратата. Д-р Давидова обясни, че е повикана за болния.
към текста >>

На сбогуване д-р Давидова каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през гората към спирката на трамвая, Давидова бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие душата пред някого.
После извадих разрешително да се четат беседи при Симеон Симеонов, при Иван А. Михайлов и в Мърчаево, без да ни безпокоят. Нашите хора, които живееха на Изгрева, всички бяха настанени в жилища, никой не остана на улицата. Това, сестра, ви го казвам, за да знаете и разказвате. Ние си отиваме, вие оставате да продължите делото.“ На сбогуване д-р Давидова каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през гората към спирката на трамвая, Давидова бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие душата пред някого. Учителя е знаел какво голямо дело ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки, въпреки оплакванията на някои от братята.“ Съвсем скоро след нашата среща Никола Антов наистина излезе от бараката и се нанесе в апартамента. Не мога да кажа с точност колко време живя там, защото, когато се запознах с дъщеря му Мария след две години, той си бе заминал. Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата. От тези книги се четеше там, като ходехме на молитва.
към текста >>

Една вечер отишъл в гората на любимата си пейка, на която е седял с Учителя, легнал на пейката и там починал.
Останах изумена от това, което чух, поговорихме още малко и си тръгнах. Дадоха апартамент на брат Симеонов и му определиха срок, в който да се изнесе от Изгрева, защото започваха да събарят къщите им. Той беше много разстроен, ходеше като болен, изведнъж грохна, поболя се. Аз ходих още няколко пъти при тях. Дъщеря им влезе в апартамента, пренесе и техния багаж. Една вечер отишъл в гората на любимата си пейка, на която е седял с Учителя, легнал на пейката и там починал. Намерили го на другия ден. И съпругата му Цветана не живя много дълго, скоро след него и тя си замина. Много ми беше мъчно за тези прекрасни хора.
към текста >>

91. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

„Граф Игнатиев“ и видях един господин, който стои на моста и гледа към мене с усмивка, каза ми: „Хайде, сестра, чакам ви да минем заедно през гората.“ Аз отидох до него, той ми подаде ръка за поздрав и се ръкувахме.
Тръгнах сама, ние живеехме на ул. „Евлоги Георгиев“, край канала. Вървях по тротоара, близо до сградите, никой не се появи по пътя ми, нито отпред, нито след мене. Казвах си тихичко молитви и формули. Стигнах до моста на ул. „Граф Игнатиев“ и видях един господин, който стои на моста и гледа към мене с усмивка, каза ми: „Хайде, сестра, чакам ви да минем заедно през гората.“ Аз отидох до него, той ми подаде ръка за поздрав и се ръкувахме. Каза си името, но аз не го разбрах. Започна да говори с мене така, сякаш ме познава, гласът му беше хубав, изобщо млад и приятен човек. Слушах го как говори за беседите на Учителя и имах чувството, че ме познава, но аз не съм го виждала. Каза, че е опасно, като се минава през гората да се говори високо, защото може да ни уплаши някой нехранимайко. – „Да – потвърдих аз, – така ни е говорил Учителя, когато минаваме през гората, да не говорим, че и гората има уши.“ Той се засмя и каза: „Да, така е, затова ви чакам, за да не ви е страх.“ Аз му отговорих: „Като вървя с вас, не се страхувам – и не трябва.“ Стигнахме до Салона и си помислих: сега ще го попитам откъде се познаваме и как се казва.
към текста >>

Каза, че е опасно, като се минава през гората да се говори високо, защото може да ни уплаши някой нехранимайко.
Стигнах до моста на ул. „Граф Игнатиев“ и видях един господин, който стои на моста и гледа към мене с усмивка, каза ми: „Хайде, сестра, чакам ви да минем заедно през гората.“ Аз отидох до него, той ми подаде ръка за поздрав и се ръкувахме. Каза си името, но аз не го разбрах. Започна да говори с мене така, сякаш ме познава, гласът му беше хубав, изобщо млад и приятен човек. Слушах го как говори за беседите на Учителя и имах чувството, че ме познава, но аз не съм го виждала. Каза, че е опасно, като се минава през гората да се говори високо, защото може да ни уплаши някой нехранимайко. – „Да – потвърдих аз, – така ни е говорил Учителя, когато минаваме през гората, да не говорим, че и гората има уши.“ Той се засмя и каза: „Да, така е, затова ви чакам, за да не ви е страх.“ Аз му отговорих: „Като вървя с вас, не се страхувам – и не трябва.“ Стигнахме до Салона и си помислих: сега ще го попитам откъде се познаваме и как се казва. Той ми даде път да вляза, като кавалер, влязох и седнах на втория ред, като оставих място и за него. Обърнах се назад и погледнах към вратата, но не го видях. След малко влезе Учителя, започна беседата и аз забравих за моя спътник. Само се ядосах на себе си, че не го попитах как се казва.
към текста >>

– „Да – потвърдих аз, – така ни е говорил Учителя, когато минаваме през гората, да не говорим, че и гората има уши.“ Той се засмя и каза: „Да, така е, затова ви чакам, за да не ви е страх.“ Аз му отговорих: „Като вървя с вас, не се страхувам – и не трябва.“ Стигнахме до Салона и си помислих: сега ще го попитам откъде се познаваме и как се казва.
„Граф Игнатиев“ и видях един господин, който стои на моста и гледа към мене с усмивка, каза ми: „Хайде, сестра, чакам ви да минем заедно през гората.“ Аз отидох до него, той ми подаде ръка за поздрав и се ръкувахме. Каза си името, но аз не го разбрах. Започна да говори с мене така, сякаш ме познава, гласът му беше хубав, изобщо млад и приятен човек. Слушах го как говори за беседите на Учителя и имах чувството, че ме познава, но аз не съм го виждала. Каза, че е опасно, като се минава през гората да се говори високо, защото може да ни уплаши някой нехранимайко. – „Да – потвърдих аз, – така ни е говорил Учителя, когато минаваме през гората, да не говорим, че и гората има уши.“ Той се засмя и каза: „Да, така е, затова ви чакам, за да не ви е страх.“ Аз му отговорих: „Като вървя с вас, не се страхувам – и не трябва.“ Стигнахме до Салона и си помислих: сега ще го попитам откъде се познаваме и как се казва. Той ми даде път да вляза, като кавалер, влязох и седнах на втория ред, като оставих място и за него. Обърнах се назад и погледнах към вратата, но не го видях. След малко влезе Учителя, започна беседата и аз забравих за моя спътник. Само се ядосах на себе си, че не го попитах как се казва. Като свърши беседата, бързах да изляза, трябваше да се прибера и да отида на училище, затова се запътих направо към портата.
към текста >>

Като излязох на улицата, човекът, с когото дойдох рано сутринта, ме чакаше отвън и каза: „Хайде да минем пак през гората, че няма много време, трябва да ходите на работа.“ Говореше с мене така, сякаш сме говорили много пъти.
Той ми даде път да вляза, като кавалер, влязох и седнах на втория ред, като оставих място и за него. Обърнах се назад и погледнах към вратата, но не го видях. След малко влезе Учителя, започна беседата и аз забравих за моя спътник. Само се ядосах на себе си, че не го попитах как се казва. Като свърши беседата, бързах да изляза, трябваше да се прибера и да отида на училище, затова се запътих направо към портата. Като излязох на улицата, човекът, с когото дойдох рано сутринта, ме чакаше отвън и каза: „Хайде да минем пак през гората, че няма много време, трябва да ходите на работа.“ Говореше с мене така, сякаш сме говорили много пъти. През цялото време, докато вървяхме заедно, той ми говореше за беседата, за силата на това учение и колко навреме е дошло в България. Изказа за младите хора такива ценни мисли, че аз, увлечена в думите му, не можех да го прекъсна и да го попитам кой е той и как се казва. Пристигнахме много бързо до моста, той ми каза: „Довиждане и сама не ходете, винаги гледайте да сте с някого, а сега бързайте да се приготвите, за да хванете рейса за селото.“ Сбогувах се и му благодарих за компанията. Като тръгнах, пак се сетих да го попитам кой е и как се казва, обърнах се, него го няма, погледнах към моста – няма жива душа, погледнах към улицата – и там няма никого. Кой беше той?
към текста >>

Като вървяхме към гората, брат ми ме попита: „Ти сама ли мина през гората миналия път?
Постоях малко и наистина се забързах за вкъщи. Преобух си обувките, взех си чантата, също и кутийката, в която си бях сложила храна да закуся. Тръгнах за рейса и точно като пристигнах на спирката, рейсът дойде. Качих се и все за това си мислех, докато пътувах: кой беше този човек, не мога да си спомня откъде ме познава. Следващия път, пак отивам на сутрешна беседа, но този път с брат ми. Като вървяхме към гората, брат ми ме попита: „Ти сама ли мина през гората миналия път? “. – „Не, бях с кавалер“ – отговорих аз. –“И кой беше той? “ – продължи брат ми. – „Не знам кой е! “ – отвърнах притеснено.
към текста >>

Влезе Учителя, погледна ни всички, спря погледа си към нас с брат ми Иван и каза: „Сутрин, като идвате на беседа и трябва да минете през гората, не говорете, бъдете само в молитва, докато дойдете.
– „Не знам кой е! “ – отвърнах притеснено. – „Как така, не се ли запознахте? “, учуди се той. – „Запознахме се, ръкувахме се, но аз не разбрах името му.“ Пристигнахме до Салона и с брат ми седнахме пак на втория ред – той си е нашето любимо място. Влезе Учителя, погледна ни всички, спря погледа си към нас с брат ми Иван и каза: „Сутрин, като идвате на беседа и трябва да минете през гората, не говорете, бъдете само в молитва, докато дойдете. Не ме задължавайте да ви пращам невидими съпровождачи, защото те си имат друга работа, също много важна. Ще се уговаряте да минавате по групи, но тихо, без да говорите, или сами, но тихо, с молитви. Защото имаше случаи, наши сестри да бъдат плашени в гората от някакви хора и обирани.“ Та този интересен случай, който ви описах, ми разказа Люба Михайлова, докато пътувахме до Мърчаево. Тя беше прекрасна сестра, скромна и изпълнителна, замина си като ангел на оня свят.
към текста >>

Защото имаше случаи, наши сестри да бъдат плашени в гората от някакви хора и обирани.“
“, учуди се той. – „Запознахме се, ръкувахме се, но аз не разбрах името му.“ Пристигнахме до Салона и с брат ми седнахме пак на втория ред – той си е нашето любимо място. Влезе Учителя, погледна ни всички, спря погледа си към нас с брат ми Иван и каза: „Сутрин, като идвате на беседа и трябва да минете през гората, не говорете, бъдете само в молитва, докато дойдете. Не ме задължавайте да ви пращам невидими съпровождачи, защото те си имат друга работа, също много важна. Ще се уговаряте да минавате по групи, но тихо, без да говорите, или сами, но тихо, с молитви. Защото имаше случаи, наши сестри да бъдат плашени в гората от някакви хора и обирани.“ Та този интересен случай, който ви описах, ми разказа Люба Михайлова, докато пътувахме до Мърчаево. Тя беше прекрасна сестра, скромна и изпълнителна, замина си като ангел на оня свят. Ще ви разкажа как стана заминаването ѝ. Една неделя бяхме на беседа у Мичето Златева, беше пълен холът на апартамента ѝ, на по-удобните места бяха насядали по-млади сестри. Люба беше седнала на едно малко столче, аз стоях до нея и забелязах, че тя нещо не е добре.
към текста >>

92. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

“Затова той запази мястото в гората, където сега играем Паневритмията – каза Йорданка.
“ Йорданка прибрала листа със скицата и ми го показа. По-късно Учителя е казал: „Аз дадох Изгрева на руснаците, тях пък ги спасявам от Трета световна война, която щеше да бъде по-страшна от всички революции, които е имало досега в Русия. Аз помагам не само на България, а и на човечеството! Ще се погрижа от тях никой да не пострада.“ “Затова той запази мястото в гората, където сега играем Паневритмията – каза Йорданка. – Накара ни всички да засадим по едно дърво, брат Пеньо закупи с братски пари дървета и един ден всички отидохме и ги засадихме, грижехме се за тях, докато пораснат, за да запазим мястото. Всеки си знаеше дървото.“ Аз ходех сутрин по-рано на гимнастика и си тръгвах преди края, защото още работех. Един ден сме седнали на пейката с брат Пеньо и аз му посочвам едно дърво, което е изсъхнало: „Това дърво ще падне.“ Той ми отговори: „Падна и господарят му.“ Разказах му, че знам от Йорданка за това, че той е закупил дърветата, които братята са засадили тука. Брат Пеньо уточни: „Аз работех в едно село като учител и минавах покрай разсадника, затова Учителя поръча на мене да ги купя.“
към текста >>

93. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз вървях през гората, но толкова ме беше страх, че почти летях надолу и все се обръщах на всички страни.
Веса каза: „Ти чакай тук, аз ще отида да видя какво стана с коня и ще дойда.“ Седях аз на един камък и чаках, но тя не идва, започнах да викам: „Весо, обади се, къде си? – никой не се обажда. Тръгнах бързо надолу, слязох и гледам младежи и девойки изнесли грамофон, свирят и пеят. Отидох при тях и ги попитах: „Да сте виждали една жена? “. – „Отдавна мина оттук една жена с коняра.“ Аз вървях през гората, но толкова ме беше страх, че почти летях надолу и все се обръщах на всички страни. Минах през рекичката и пак бързах. Веса слязла на долния лагер – Вада, разказала им за мен, как ме изоставила, а те се смеят... Минах си по пътя, без да се обърна. Тя, смеейки, се провикна: „Ела при нас.“ Продължих пътя си за хижа Вада. Тя ме настигна, но аз не ѝ обърнах внимание и не разговарях с нея, защото прецених нейното поведение. След като не ѝ отговорих, тя се отдели в гората да бере гъби.
към текста >>

След като не ѝ отговорих, тя се отдели в гората да бере гъби.
Аз вървях през гората, но толкова ме беше страх, че почти летях надолу и все се обръщах на всички страни. Минах през рекичката и пак бързах. Веса слязла на долния лагер – Вада, разказала им за мен, как ме изоставила, а те се смеят... Минах си по пътя, без да се обърна. Тя, смеейки, се провикна: „Ела при нас.“ Продължих пътя си за хижа Вада. Тя ме настигна, но аз не ѝ обърнах внимание и не разговарях с нея, защото прецених нейното поведение. След като не ѝ отговорих, тя се отдели в гората да бере гъби. Молех се през цялото време, докато слизах надолу към Вада. Преди да стигна хижата, срещнах един млад човек с малко момиченце на 3-4 години. Той ме попита: „Можете ли да ми кажете къде да намеря ягоди за малката? “. – „Елате, аз ще ви заведа, знам къде има ягоди.“ Заведох ги при чешмичката срещу хижата, (тя беше направена с корита, за да се поят овцете), цялата поляна там беше покрита с ягоди. Напълних една бакелитена кутия с ягоди и я дадох на бащата на детето.
към текста >>

94. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

Минаха два часа, ние сме още в гората.
“ Братята натовариха и нашия багаж на един кон, казахме на конярите къде да предадат раниците и им платихме. Групата потегли веднага след конярите, а аз останах с брата и сестрата, те искаха да закусим. Седнаха, че чай, че сандвичи, стана 10 часа – ние сме още на Вада. Аз им казах: „Хайде да тръгваме, дълъг път ни чака.“ И двамата бяха над седемдесетгодишни, братът – билкар, а сестрата – аптекарка, вървят и говорят непрекъснато, едва се движат нагоре. Братът, където види борово дърво, отива при него да търси смола, чопли я с ножче, а ние стоим и го чакаме. Минаха два часа, ние сме още в гората. Аз го подканвам: „Брат, хайде да вървим, защото още половината път не сме минали, а нагоре е много стръмно.“ Два пъти сядахме, за да се хранят. Когато се качихме на билото, започна да се стъмва, сестрата каза: „Как ще минем покрай първото езеро, аз от тук не съм минавала? “. Взех от ръцете им ръчния багаж, на аптекарката давах бонбони да смучи, на брата – аспирин и бонбони, но те едва вървят. Вече стигнахме долу в ниското на езерото, вода тече отвсякъде, не виждам пътеки. Започнах да викам, колкото сили имам, за помощ.
към текста >>

95. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

Тръгнахме през гората по пътя към Морените, там бяха направили много хубав мост с пейки и масички.
„Е, и сега, какво? Казала съм, Учителя ще ни води! “ Качихме се на трамвая, слязохме на Семинарията, оттам взехме трамвая за Хладилника. Отидохме на рейсовете за Витоша, в този момент пристигна рейс за Алеко. Качихме се и пристигнахме на Алеко. Тръгнахме през гората по пътя към Морените, там бяха направили много хубав мост с пейки и масички. „Сядайте – каза Йорданка, – отворете чантите и извадете каквото носите.“ Направихме молитва, благослови се това, което носим. „Сядайте сега да хапнем“ – каза Йорданка и отчупи от двете питки по едно парче и ги прибра в една от чантите, там сложи и от бурканчетата със сладкото. Тъкмо си бяхме хапнали и смятахме да приберем трапезата, видяхме, че един поток от хора (откъм пътеката) идва към нас, с деца, без деца, по двойки. Йорданка постави ръка върху това, което беше на масичката: „Нищо няма да прибирате! “ Хората тръгнаха по моста.
към текста >>

96. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Беседите четеше Пешо тогава, след беседата отидохме на гимнастика в местността Бачище - над селото, малка скътана в гората поляна.
Бяхме през повечето време заедно, ходехме на екскурзии на Остреца във Витоша, заедно с Учителя. Но да ви кажа, сестра, откакто се запознахме с Учителя, животът ни се преобрази, и мисленето, и поведението ни се промениха. Децата ни започнаха да учат, Савата отиде в София, учеха според техните желания и нашите възможности." Така завърши разказа си брат Симо, след това отидох в голямата стая да си легна. Сутринта станахме в 4 часа и в 5 часа бяхме на молитва у Темелко, в стаята на Учителя. Беседите четеше Пешо тогава, след беседата отидохме на гимнастика в местността Бачище - над селото, малка скътана в гората поляна. След гимнастиката пак се върнахме у Темелко, пихме чай и направихме лека закуска. Беседа имаше в 10 часа, след нея - обяд. Този път обядът беше у Симо, а не у Темелко, там бяха и петимата братя - запознах се с тях, много мили и симпатични хора. Най-ниският на ръст от тях беше кмет на селото тогава. Дъщерята на Симо - Верка, бе направила прекрасна трапеза: ангелска супа, но както я правеше Йорданка (така я обичал Учителя), пълнени червени чушки, две или три тепсии баница, също много хубава.
към текста >>

Ходили сме по пътя за Рударци, но през гората.
И ние сложихме на масата каквото бяхме донесли от София, трапезата беше много богата. При нас бяха и брат Темелко, Пешо и Търса - по време на обяда те разказаха свои спомени с Учителя. Аз само се наслаждавах на това, което чувам, а те бяха щастливи. Разказваха: след идването на Учителя колко хубаво станало в Мърчаево - станало Светляево. Така аз искрено обикнах братята и сестрите в Мърчаево и започнах да придружавам сестра Йорданка винаги, когато пожелаеше да отидем там. Ходили сме по пътя за Рударци, но през гората. Йорданка каза, че през летните дни често Учителя ги е водил по този път и провеждали беседи на открито. Навсякъде, където са сядали, ми е показала местата, та по-късно съм ходила там и с други сестри. Аз обикнах Мърчаево и след като си замина сестра Йорданка, ходех там с Мичето Златева - станахме много добри приятелки с нея. През зимата ходехме почти всяка неделя, когато времето беше по-хубаво. Мичето бе купила „котки" за обувките ни през зимата, когато ходим в Мърчаево.
към текста >>

97. 22. Разказ от дневника на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

Ето защо един ден отишъл по същия път, навлязъл в гората, търсил езерото, но не могъл да го открие.
Прекарали целия ден в най-сърдечни духовни разговори. Изпратили ги също тъй любезно, а лодката ги върнала обратно. Това бил Орденът на Розенкройцерите. Приятелят му изревнувал от посрещането и вниманието, което им било оказано от уважение към Петър Дънов. Затова решил сам да отиде при тези светли братя, без Петър Дънов. Ето защо един ден отишъл по същия път, навлязъл в гората, търсил езерото, но не могъл да го открие. Нямало го на същото място. Целия ден се лутал из гората и не намерил езерото - така не могъл да посети Ордена на Розенкройцерите. Петър Дънов, след като завършва медицина и философия, на път към България, се установява за известно време в Англия. Там се запознава с видни личности, които се занимават с окултизъм.
към текста >>

Целия ден се лутал из гората и не намерил езерото - така не могъл да посети Ордена на Розенкройцерите.
Това бил Орденът на Розенкройцерите. Приятелят му изревнувал от посрещането и вниманието, което им било оказано от уважение към Петър Дънов. Затова решил сам да отиде при тези светли братя, без Петър Дънов. Ето защо един ден отишъл по същия път, навлязъл в гората, търсил езерото, но не могъл да го открие. Нямало го на същото място. Целия ден се лутал из гората и не намерил езерото - така не могъл да посети Ордена на Розенкройцерите. Петър Дънов, след като завършва медицина и философия, на път към България, се установява за известно време в Англия. Там се запознава с видни личности, които се занимават с окултизъм.
към текста >>

98. 64. Заминаването на Пешо - Радка Левордашка (1920-2014)

Отидох в гората, брат Пеньо идваше рано - от 6 часа, да си прави дишания, - като ме видя, рече: „Днес идваш малко по-рано." Седнах до него на пейката и отвърнах: „Ще ти кажа защо дойдох толкова рано.
Тя тръгва и след нея той е издъхнал. Разказвам ви този случай, защото в същата тази сутрин с мене се случва следното: точно в 5 часа сутринта над леглото ми гръмва пушка, та чак подскочих в леглото, станах, чудя се кой гръмна в стаята, сърцето ми бие силно, ще се пръсне от уплаха. Станах, отидох до балкона, погледнах към двора, нямаше никого. Влязох в стаята и се питам: кой гръмна? Реших да отида на гимнастика, облякох се и тръгнах. Отидох в гората, брат Пеньо идваше рано - от 6 часа, да си прави дишания, - като ме видя, рече: „Днес идваш малко по-рано." Седнах до него на пейката и отвърнах: „Ще ти кажа защо дойдох толкова рано. Точно в пет часа такъв гръм се разнесе в стаята ми, че подскочих и вече не легнах. Обиколих къщата, да видя какво гръмна, така и не разбрах." - „Сега ще ти кажа, какво значи това, сестра - каза брат Пеньо, - ще получиш светкавична новина за нещо, дай Боже да е за добро! " - „Това ли означава? ". - попитах аз. - „Да, това" - повтори той.
към текста >>

99. 67. Трамвайната катастрофа - Радка Левордашка (1920-2014)

В момента, когато нашият трамвай зави към гората, в ухото си чух силен глас: „Седни, седни, седни!
ТРАМВАЙНАТА КАТАСТРОФА Една сутрин бях на гимнастика и както винаги бързах за работа, затова не играх до края. Като отидох на трамвайната спирка, имаше много хора, трамваят дойде препълнен и едва успях да се кача от последната врата - щом се качих, вратата се затвори. На спирката останаха още много хора, извадих късмет, че успях да се кача. Оказа се, че дълго време не е имало трамвай, защото предишният трамвай е катастрофирал и това е забавило движението им. В момента, когато нашият трамвай зави към гората, в ухото си чух силен глас: „Седни, седни, седни! " - „Божичко, мили, няма къде да седна! " - отговорих мислено на гласа. И в този момент разбрах, че нещо ще се случи с този трамвай, и започнах да се моля, молитва, след молитва. Трамваят беше толкова препълнен, че не можех да помръдна от мястото си. На спирка „Йорданка Николова" успях да стъпя на второто стъпало, а когато стигнахме „Римската стена", отново чух гласът да казва: „Седни, седни, седни!
към текста >>

100. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

После постепенно напредвахме все по-горе и по-горе, докато достигнахме хубавите поляни на гората, Червеният салон и още по-късно излязохме из гората и влязохме в полето.
По-късно се усмихваха на своите първи стъпки, на началото! Една сестра казва: „Когато Учителя ни предложи да излезем на разходка, ние се учудихме. Ние знаехме, че разходка извън града се прави с файтон, но заради неговата дума се съгласихме. И тръгнахме с нашите модни дрехи, високи токове, с чадъри и ръкавици." Първата ни разходка беше до началото на боровата гора - към Борисовата градина. После постепенно напредвахме все по-горе и по-горе, докато достигнахме хубавите поляни на гората, Червеният салон и още по-късно излязохме из гората и влязохме в полето. Прекрасното Софийско поле! Широко, слънчево! Витоша насреща, огряна от слънце! Истинска радост изпитвахме н такива дни.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27174806594849