Търсене в текстове за 'Гората'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

Атанас Георгиев тръгнал да търси вода из местността и в гората, намираща се в ниското до една рекичка, открил два извора.
Било е съвсем малко. По време на чумна епидемия селяните го напуснали и го опожарили. Камъни и керамични отломки, останали от него, могат и сега да се видят в полето - на мястото, наричано Юрта. В следващите години тук се установяват преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км северозападно от Варна. Атанас Георгиев тръгнал да търси вода из местността и в гората, намираща се в ниското до една рекичка, открил два извора. Съподвижниците му одобрили мястото и започнали да изсичат гората около изворите, за да си строят къщи. Така се основало село Николаевка, наречено тогава на турски Хадърча. Друга част от изселниците, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Това ново население представлява и етническата основа на българското национално Възраждане във варненския край. Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, село Ха-дърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненско.
към текста >>

Съподвижниците му одобрили мястото и започнали да изсичат гората около изворите, за да си строят къщи.
По време на чумна епидемия селяните го напуснали и го опожарили. Камъни и керамични отломки, останали от него, могат и сега да се видят в полето - на мястото, наричано Юрта. В следващите години тук се установяват преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км северозападно от Варна. Атанас Георгиев тръгнал да търси вода из местността и в гората, намираща се в ниското до една рекичка, открил два извора. Съподвижниците му одобрили мястото и започнали да изсичат гората около изворите, за да си строят къщи. Така се основало село Николаевка, наречено тогава на турски Хадърча. Друга част от изселниците, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Това ново население представлява и етническата основа на българското национално Възраждане във варненския край. Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, село Ха-дърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненско. Изключителната заслуга за това се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев.
към текста >>

2. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Старецът се пробуждал само на Великден и питал има ли в Хачуката (гората до Аладжа манастир) пръчки за каране на кон, жените раждат ли и кравите телят ли се.
Смъртни, научете се да не ставате вероломни", след което консервирал главата на мъртвия Владислав в пчелен мед и я изпратил тържествено в първата османска столица Бурса (Мала Азия). Според някои предания 22 години след сражението чехски велможа срещнал в Португалия скитник с шест пръста на краката, в който познал някогашния крал Владислав III, дошъл да се покае за нарушението на Сегединския договор. Трупът на папския легат кардинал Юлиан Цезарини, главен виновник за нарушеното примирие, бил намерен в една гора край Варна, но според други източници се спасил и останал за покаяние в Аладжа манастир край село Кестрич (днес Варненския квартал „Виница"). Епископ Розгон потънал в мочурищата около Девненското езеро. Епископ Доминис се спасил в Аладжа манастир и гагаузите от село Кестрич имали поверие, че в манастира живеел ирим папас - старец в духовно одеяние, който постоянно спял в огромен ковчег с памук. Старецът се пробуждал само на Великден и питал има ли в Хачуката (гората до Аладжа манастир) пръчки за каране на кон, жените раждат ли и кравите телят ли се. Когато му отговаряли утвърдително, старецът казвал: „Има още време", затварял очите си и се изгубвал. Изходът от варненската битка намерил отзвук в следващите победи на Мурад II, който през 1446 г. превзел Пелопонес, а на 6-8 октомври 1448 г. разбил християнската армия на Янош Хуниади на Косово поле. Синът му султан Мохамед II (1451 - 1482) през 1453 г.
към текста >>

3. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма нужда от стра-хуване.
Затова добродетел и леност са две неща несъвместими. Ако бихте видели един възвишен дух каква енергия, какво постоянство и настойчивост има, щяхте да се чудите. Ако някой от вас сполучи да по-дигне някого, повдигате себе си и това е вашата награда. Земната душа е, която ви препятс-твува в Живота, и тя е, която ви държи надолу. Няма нужда да се съмнявате и страхувате в Пътя си, защото тези Учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма нужда от стра-хуване. Обърнете внимание върху тримата Приятели, които ви са назначени [за] Учители, и като изхвърлите леността, ще пресечете всичките нишки на влиянията, които ви спъват из Пътя ви. Вие можете да си помагате един друг из Пътя. Спрямо тоя свят вие имате работа, затова не искам да ви вземам от света, а да работите. И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате. Сега вие търсите лек за леност, нали?
към текста >>

4. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма нужда от страхуване.
Затова Добродетел и леност са две неща несъвместими. Ако бихте видели един възвишен дух каква енергия, какво постоянство и настойчивост има, щяхте да се чудите. Ако някой от вас сполучи да повдигне някого, повдигате себе си и това е вашата награда. Земната душа е, която ви препятства в Живота, и тя е, която ви държи надолу. Няма нужда да се съмнявате и страхувате в Пътя си, защото тези Учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма нужда от страхуване. Обърнете внимание върху тримата Приятели, които ви са назначени [за] Учители, и като изхвърлите леността, ще пресечете всичките нишки на влиянията, които ви спъват из Пътя ви. Вие можете да си помагате един друг из Пътя. Спрямо тоя свят вие имате работа, затова не искам да ви вземам от света, а да работите. И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате. Сега вие търсите лек за леност, нали?
към текста >>

5. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете.
Във връзка с мъчнотиите, които ще имате, ще ви дам едно правило, което ще приложите 10 пъти през годината, значи, всеки месец по един път. Допуснете, че имате някоя мъчнотия, някое голямо неразположение. Какво ще правите? - Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите, дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждающ се човек и ще му направите една малка услуга.
към текста >>

Ако някой ден сте много неразположени, готови да направите някой скандал, идете в гората да изчистите някой извор.
Колко станаха? - Всичко 40. Вие ще ме запитате: „Дали ще имаме време? " Дали ще имате време, аз не се интересувам от това. Ще правите научни изследвания. Ако някой ден сте много неразположени, готови да направите някой скандал, идете в гората да изчистите някой извор. Там направете скандала! Ще кажеш на извора: „Слушай, ти защо си толкова мътен? " Взимаш мотиката, лопатата и го изчистваш. Когато нещата са трудни, в това седи тяхната красота. Не мислете, че при тия опити ще изгубите нещо.
към текста >>

6. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен.
Не ще срещнете фамилия, нито човек, който да не се черкува редовно и да не тачи и най-малкия църковен празник” – добавя същият.10 Дълбоката религиозност на жителите от този край по всичко изглежда е дала своето ярко отражение и върху характера и склонностите на Константин Дъновски, а чрез него и на сина му Петър. В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина.
към текста >>

7. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища.
Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава, загубиха всичко. В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност.
към текста >>

8. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората.
Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи.
към текста >>

След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната.
Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо.
към текста >>

9. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето.
Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действаха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички. Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения.
към текста >>

В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения.
Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички. Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения. Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите. Оказа се, че слугата на журналиста Баучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една нива от пет декара. През 1921-22 г.
към текста >>

Влизаше се от гората.
През 1921-22 г. са го купили. Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на Учителя. Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе.
към текста >>

10. УЧЕНИЦИ

Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: "Недей да стъпваш по тревата, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че на края на гората има един старец, който не минава път на мравката".
Всичко беше много тържествено. Изведнъж край нас мина една жена с ученическа шапка на Първа девическа гимназия, като отпред на шапката й имаше надпис с едри букви "Жертва на Дънов". Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: "Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат. След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: "Недей да стъпваш по тревата, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката - да идем да го видим! Един ден отидохме на посоченото място. Видяхме голяма хубава бяла къща и вътре в един голям салон насядали много хора. На една катедра беше седнал старецът, за когото бяха говорили ученичките. Ние плахо, плахо влезнахме вътре.
към текста >>

Тръгнах по шосето нагоре през гората и незабелязано стигнах до квартала зад гората, който се нарича "Изгрев".
Онова, което ми направи впечатление най-напред бе това, че ръцете му бяха изящно красиви, като че бяха изваяни. Той ми рече: "По пътя на дъновистите". Запомних думите без да ги разбера, но все пак аз тръгнах да търся този път, защото очаквах, че тъкмо чрез него ще намеря пари, от които имам такава голяма нужда. Намерих игрище "Юнак" и попитах поста: "Къде е пътят за дъновистите? " И преди още да бях се изказала, той ми посочи пътя нагоре. Тръгнах по шосето нагоре през гората и незабелязано стигнах до квартала зад гората, който се нарича "Изгрев". Влизаха хора, идващи от града, влязох и аз в двора. Там видях салон, почти пълен с посетители. Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона. Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той.
към текста >>

Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората.
Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли, там са отседнали войници. По онова време войниците ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите. И точно по това време минава Савов, който носи един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: "Ето го - Дънов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството! " Всички скачат на крак, втурват се към Савов, хващат го и му налагат такъв бой, че го просват на земята.
към текста >>

11. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и докторат по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Покрай него минава онзи невзрачен човек, спира се пред него и казва: "Ей ти, селендур, цървулан с цървулан, къде си тръгнал с тия цървули? Да си прибереш цървулите и да те няма тук." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета. Методи погледнал към пода, видял цървулите и тутакси почувствувал, че земята се разтваря пред него и той полита в бездната на унижението. Прибрал си цървулите и заслизал надолу. По-късно Методи разправяше: "Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и докторат по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унижение с още по-велик изпит." В Школата на Учителя всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие. С Методи Константинов се познавам от 1974 г. Той е единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение затова, че когато отидох при него за работа, ми каза: "Аз съм готов с този материал от 1966 г. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа. Скоро сънувах Учителя и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен.
към текста >>

12. СИМЕОН АРНАУДОВ

Веднъж ме срещна една сестра на Изгрева, хареса ме, предложи ми да се разходим в гората.
"Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! " Бях млад, хубав и снажен. Чувствах се, че летя по висините и по планините и по цялата земя. Веднъж ме срещна една сестра на Изгрева, хареса ме, предложи ми да се разходим в гората. Аз се съгласих, беше ми приятна, пък и беше хубавичка и защо да не се разходим на чист въздух сред природата? Как стана така, не зная, но направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на тревата и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание. Бурята на обладанието премина и изведнъж почувствах, че падам от висините, стремглаво се насочвам към низините, оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най-нищожен човек на земята.
към текста >>

13. НЕПОСЛУШАНИЕ

На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората.
Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха доктор Иван Жеков, който бе отговорник и Любомир Лулчев.
към текста >>

После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората.
С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха електрически сили и други влияния, които действат разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията. Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път.
към текста >>

14. ПАНЕВРИТМИЯ

Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни горе край гората, които играят сутрин".
Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се завъртя колелото на Паневритмията, тогава разбрах всичко, защото го опитах. И тогава написах второ писмо, което завърши така: "Старите подмладява, а младите прави да летят - Паневритмията, дадена от нашия обичен Учител! " Наталия Накова Преди години, на Изгрева дойде немски професор-хореограф.Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни горе край гората, които играят сутрин". Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете. Витоша, още в снегове, блести, огряна от слънцето.
към текста >>

15. МУЗИКА

Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия.
Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента. Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата "Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен". Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там? Имаше две кученца черни, които винаги идваха, когато играем Паневритмия. Придружаваха ни и обикаляха кръга. Всички ги обичахме. Те бяха много гальовни и мили същества.
към текста >>

16. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората.
Така и правих. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в селото са тежки, често ми казваше: "Излизайте, излизайте из гората". (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах). Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казвал на всички, специално за целта. "Който прави това упражнение, няма да боледува от туберкулоза".
към текста >>

Понеже Той знаеше, че условията ми в селото са тежки, често ми казваше: "Излизайте, излизайте из гората".
По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в селото са тежки, често ми казваше: "Излизайте, излизайте из гората". (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах). Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казвал на всички, специално за целта. "Който прави това упражнение, няма да боледува от туберкулоза". През ваканциите прекарвах на палатка.
към текста >>

(Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах).
По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в селото са тежки, често ми казваше: "Излизайте, излизайте из гората". (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах). Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казвал на всички, специално за целта. "Който прави това упражнение, няма да боледува от туберкулоза". През ваканциите прекарвах на палатка. Тогава имаше стаи, нямаше квартирна криза и аз можех да си взема под наем стая за лятната ваканция, но Той казваше: "На палатка, на палатка, рекох.
към текста >>

17. ЯСНОВИДСТВО

Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи.
Той ни помогна. Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам. Иванка Петрова В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото.
към текста >>

18. ЧУДОТВОРСТВО

Гората весело шумолеше, а поляните се усмихваха със своята зелена премяна, об- кичени с безброй цветя.
Георги Събев Преди около тридесет и пет години /т.е. 1920 г./, бяхме на екскурзия на Петров връх, който се намира на север от град Айтос. Беше пролет. Гората весело шумолеше, а поляните се усмихваха със своята зелена премяна, об- кичени с безброй цветя. Слънцето грееше и милваше насъбралото се множество тоя ден тук, на върха, на Паспалата. Поде се разговор за Учението и за Учителя, Тогава един брат каза: "Нашето учение е учение на опита, на приложението, а не само на гола вяра." - "Да направим някой опит" - се обади един. - "Да направим, да направим" - занастояваха други.
към текста >>

19. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Имаше много случаи, когато някои сестри се връщаха на Изгрева късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю".
" След 9.IX.1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, имаше едно политическо течение, което обвини Иван Вазов, че е буржоазен поет и искаха да го изхвърлят от българската литература, но се намериха други, които го защитиха и го обявиха за народен поет. И днес той е още такъв, И утре ще бъде такъв. Учителят удържа на обещанието Си и Иван Вазов бе защитен точно навреме! Борис Николов По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се връщаха на Изгрева късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю". Спомням си, една сестра закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят. Те приближават към нея застрашително, тя побягва, а те след нея. Единият я спъва с крак и тя полита и пада към земята. Тогава се сеща и извиква: "Учителю!
към текста >>

Този път Учителят не повел приятелите към салона, а ги отвел в гората край Изгрева, като молитвите били подавани една след друга от Него.
При всички бомбардировки над София, които станаха, той все някъде преди това бе заминал. Лиляна Младенова При друга една бомбардировка, която също била оповестена с вой на сирените, отново всички се събрали пред стаята на Учителя и чакали Неговите разпореждания. Те знаели, че при предната бомбардировка са се запазили, благодарение на молитвите, които правели в салона и благодарение намесата на Учителя - Той обикалял непрекъснато около поляната, за да гони онези духове, които искаха да разрушат салона. Това бяха същите тези сили, които непрекъснато противодействаха на Учителя, онези сили, които отвориха две световни войни, за да не може Той да работи спокойно и да свърши Своето дело на земята. Този път Учителят не повел приятелите към салона, а ги отвел в гората край Изгрева, като молитвите били подавани една след друга от Него. По това време София се бомбардира от самолети. Един от тях се отклонява от общото ято, идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала. Била е тежка около 2000 кг. Ако е била експлодирала, щяла да разруши салона до основи. Онези се бяха целили в салона, бомбата пада на пет метра от него.
към текста >>

20. ТРЕВОГИ

Ако си неразположен, иди в гората и започни да обикаляш дърветата.
Като сте недоволни, вземете една мотика и покопайте в градината. Колкото сте по-недоволни, толкова по-дълбоко ще копаете. Имате някакво неразположение на духа - занимавайте се с отглеждане на плодни дръвчета или грижете се за карамфили като ги помирисвате често. Може и здравец да отглеждате. Дърветата и цветята са проводници на един висш свят, затова при мрачни състояния те могат да ви помогнат. Ако си неразположен, иди в гората и започни да обикаляш дърветата. Обиколи едно дърво и подскочи, обиколи второ, трето и подскачай около тях. Като обиколиш 20-30 дървета, състоянието ти ще се измени. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно бряст, за да почерпите от него енергия. Добре е да се разхождате в брястова алея. Формата на брястовите листа, както и самият бряст действат успокоително на нервната система.
към текста >>

Ако вашето състояние не се премахне, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво и ще го полеете.
И тоя пръст трябва да бъде изправен. Във връзка с мъчнотиите, които ще имате, ще ви дам едно правило, което ще приложите 10 пъти през годината. Допуснете, че имате някоя мъчнотия - Какво ще правите? - Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи може да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Ако и туй ме може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждаещ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи трябва да правите добрини на хората.
към текста >>

21. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

" След като извиках втори път, нападателят веднага ме пусна, излезе вън на поляната, провря се под телената ограда и избяга в гората.
Вярно, че те бяха много смутени и изплашени от пътя, който им предстоеше: да минат през страна, в която се водят военни действия. Доколкото си спомням, това беше между 9 и 13 септември 1939 година. Това, че Учителят им обеща помощта си открито и ясно, ме изпълни с радост за тях, но и радост за мене. И аз не се стърпях и им обърнах внимание да помнят това, което Учителят им е казал, но и аз го запомних. И както се борех с войника, спомних си тия думи на Учителя и извиках силно, колкото мога: "Учителю, Учителю! " След като извиках втори път, нападателят веднага ме пусна, излезе вън на поляната, провря се под телената ограда и избяга в гората. Самата аз нищо не можех да направя, той беше по-силен от мене. Мъчно можех да му надвия и едничкото нещо, което ми оставаше, беше да извикам Учителя. Учителят беше вече напуснал земята. За моя радост помощта дойде веднага. Когато войникът напусна стаята ми, аз излязох след него, гледах го как се провря по корем под телената ограда и бях много зарадвана, но и изненадана какво стана в съзнанието на този войник, който само преди няколко мига се бореше с мен, а сега бягаше.
към текста >>

Наистина, върху Изгрева не паднала нито една бомба, но това съвсем не важало за гората до него.
Мария Тодорова Когато започнали бомбардировките над София, Учителят заедно с една група братя и сестри се евакуирали в село Мърчаево, Софийско. Преди това казал, че върху Изгрева бомба няма да падне и който има здрава психика, може да остане. Баща ми Пантелей бил от тези, които останали. Една група приятели пазели Изгрева от чужди посегателства. Наистина, върху Изгрева не паднала нито една бомба, но това съвсем не важало за гората до него. Един ден Пантелей се разхождал из гората зад поляната. Изведнъж се чули сирени, той се почудил какво да прави, нямало време да стигне до Изгрева и останал в гората. Застанал до едно дърво и започнал мислено да вика Учителя и да моли за помощ. Бомбите падали от всички страни. Чувал се страшен трясък, тресяла се земята и гората.
към текста >>

Един ден Пантелей се разхождал из гората зад поляната.
Когато започнали бомбардировките над София, Учителят заедно с една група братя и сестри се евакуирали в село Мърчаево, Софийско. Преди това казал, че върху Изгрева бомба няма да падне и който има здрава психика, може да остане. Баща ми Пантелей бил от тези, които останали. Една група приятели пазели Изгрева от чужди посегателства. Наистина, върху Изгрева не паднала нито една бомба, но това съвсем не важало за гората до него. Един ден Пантелей се разхождал из гората зад поляната. Изведнъж се чули сирени, той се почудил какво да прави, нямало време да стигне до Изгрева и останал в гората. Застанал до едно дърво и започнал мислено да вика Учителя и да моли за помощ. Бомбите падали от всички страни. Чувал се страшен трясък, тресяла се земята и гората. Бомбите изравяли дълбоки трапове, хвърчали пръст, камъни, клони, падали дървета, било много страшно!
към текста >>

Изведнъж се чули сирени, той се почудил какво да прави, нямало време да стигне до Изгрева и останал в гората.
Преди това казал, че върху Изгрева бомба няма да падне и който има здрава психика, може да остане. Баща ми Пантелей бил от тези, които останали. Една група приятели пазели Изгрева от чужди посегателства. Наистина, върху Изгрева не паднала нито една бомба, но това съвсем не важало за гората до него. Един ден Пантелей се разхождал из гората зад поляната. Изведнъж се чули сирени, той се почудил какво да прави, нямало време да стигне до Изгрева и останал в гората. Застанал до едно дърво и започнал мислено да вика Учителя и да моли за помощ. Бомбите падали от всички страни. Чувал се страшен трясък, тресяла се земята и гората. Бомбите изравяли дълбоки трапове, хвърчали пръст, камъни, клони, падали дървета, било много страшно! Но баща ми останал невредим, дори едно камъче или бучка пръст не стигнали до него.
към текста >>

Чувал се страшен трясък, тресяла се земята и гората.
Наистина, върху Изгрева не паднала нито една бомба, но това съвсем не важало за гората до него. Един ден Пантелей се разхождал из гората зад поляната. Изведнъж се чули сирени, той се почудил какво да прави, нямало време да стигне до Изгрева и останал в гората. Застанал до едно дърво и започнал мислено да вика Учителя и да моли за помощ. Бомбите падали от всички страни. Чувал се страшен трясък, тресяла се земята и гората. Бомбите изравяли дълбоки трапове, хвърчали пръст, камъни, клони, падали дървета, било много страшно! Но баща ми останал невредим, дори едно камъче или бучка пръст не стигнали до него. Той беше убеден, че е оцелял,благодарение на Учителя. Божислава Пантелеева Едно младо войниче било пуснато в градски отпуск само за един ден.
към текста >>

22. ДУХОВЕНСТВОТО

Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той - за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна.
Те пращаха други подкупени лица. Но този поп бе дошъл сам. Аз се приближих към него, блъснах го, защото той бе застанал срещу Учителя, на два метра пред Него. След това го хванах с двете си дълги ръце и го разтърсих така, както се разтърсва круша, за да паднат узрелите плодове на земята. Разтърсих го силно, защото той се свлече в краката ми. Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той - за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна. Този поп повече не се появи. Той беше изпратен на Изгрева със задача, а ние го отпратихме извън Изгрева, да си решава сам задачата. Имахме много такива случаи. Идваха, провокираха нарочно подставени лица - изпратени и платени. Имаше и други, които идваха по собствено усмотрение, но водени и изпроводени от сили, които воюваха срещу Братството.
към текста >>

23. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Братята и сестрите спят, а подпалвачите с тенекиите газ чакат в гората и се чудят какво ли събрание имат дъновистите през нощта, че светят.
Към техните врагове бяха включени и дъновистите. След като се бяха справили с другите, решиха, че е време да се справят и с дъновистите. Събират се, въоръжават се със сопи и тенекии с газ и обграждат Изгрева да го запалят, като ще се промъкват към всяка барака и ще полеят газта по дървените стени на бараките и след това в уречен час да ги запалят. Учителят разбира техните намерения и към 22.00 часа включва всички крушки в салона, пред салона и на поляната. Цяла нощ всичко наоколо е осветено. Братята и сестрите спят, а подпалвачите с тенекиите газ чакат в гората и се чудят какво ли събрание имат дъновистите през нощта, че светят. Чакат ги да си легнат, да угасят осветлението, за да дойдат и да ги запалят. Но осветлението не угаснало и след като чакали цяла нощ, сутринта си отишли. Ядосани от чакането, решили да се отбият в най-близката кръчма и да угасят с вино и ракия яростта си. Като пийнали и им се развързали езиците, започнали да се оплакват от несполуката си. Хапнали и пийнали, накрая си отишли като оставили тенекиите с газ на кръчмаря.
към текста >>

"Жертвата на Дънов" седи на пътеката между гората и салона и чака.
" - тя кряска и я хванаха четирима братя, изхвърлиха я през тела. Тя вика: "Ще ми счупите крак! " - "Нищо ти няма." Но Учителят прекъсна беседата. Обядвахме, имаше концерт, обаче беше вече скърпено, не както бе в началото. Взехме си довиждане, целунахме ръка на Учителя, тръгнахме си. "Жертвата на Дънов" седи на пътеката между гората и салона и чака. Като минахме край нея, тя викна: "Хайде, идете сега продайте на баща си имота и го донесете на Дънов." Пък мъжът ми беше малко буйничък и вика: "Абе ти хубаво говориш, ама де да беше по-раншният Христо, да видиш как щях да те овършея. Ако продам на баща си имота и го донеса на Дънов, на тебе става ли ти нещо? Нищо - ни губиш, ни печелиш! " - и си отидохме. Йорданка Колева (1910-1993)
към текста >>

24. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

По едно време от гората излезе лека кола.
"И на Великите Учители им се дават изпитания без те да знаят за това. Но Бог съизволява да открие плана им. А Учителят избира сам пътя си към Голгота, който трябва да извърви." Симеон Арнаудов Аз бях на Изгрева пред салона. По едно време от гората излезе лека кола. Нали бях шофьор - това веднага ми направи впечатление и се загледах натам. Двама души слязоха, дойдоха при мен и ме запитаха къде се намира Дънов. Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона. Единият тръгна натам, другият носеше пистолет, затъкнат в колана. Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, счупи с юмрук прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му срязаха ръката, от която потече кръв.
към текста >>

След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи.
Това какво означава?! - Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител, са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Още сме долу, в широкия път и сядаме да починем. В този момент тича Крум Няголов и вика: "Учителю, Стефка я ухапа змия! " Стефка е жена му, която се изкачва с двете си деца.
към текста >>

25. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Търсете чистия въздух в гората или в полето, защото в тях вие ще намерите Ангела на въздуха.
Живият Бог ще види това и голяма ще бъде вашата награда. Постете до този момент, докато Велзевул и всичката негова нечистота не ви напуснат и ангелите на нашата Майка-Земя се явят да ви служат. Защото, истина ви казвам: докато не постите, никога няма да се освободите от властта на сатаната и от всички болести, изходящи от него. Постете и се молете с усърдие, от всичкото си сърце, надявайки се да получите сила от Живия Бог и от нея своето изцеление. По време на поста избягвайте синовете човешки и търсете обществото на ангелите на вашата Майка-Земя, защото този, който търси усърдно, той ще намери. Търсете чистия въздух в гората или в полето, защото в тях вие ще намерите Ангела на въздуха. Събуйте се и снемете своите дрехи и нека Ангелът на въздуха да обгърне цялото ваше тяло. След това дишайте бавно и дълбоко, за да може Ангелът на въздуха да проникне във вас. Истина ви казвам: Ангелът на въздуха ще изгони от вашето тяло всички нечистотии, които са го осквернявали отвън и отвътре. И тогава всички лоши миризми и нечистотии ще излязат от вас като дим от пламък, който се вие във въздуха и се губи в океана на небесата.
към текста >>

И като чуха тези думи, съхраняваха мълчание, но един от тях извика: "Учителю, какво да правя аз, ако видя в гората как див звяр разкъсва моя брат?
Аз съм Бог силен и ревнив, наказващ неправедността на бащите чрез децата до трето и четвърто коляно и всички тези, които Ме ненавиждат; и Аз оказвам милосърдието си върху хиляди поколения напред на всички онези, които Ме обичат и следват Моите заповеди." "Обичай Господа, твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките сили." - Ето първата и най-голяма заповед. А втората, подобна на нея, е: "Обичай ближния като самия себе си! " Няма по-велики заповеди от тези! " И като чуха тези думи, съхраняваха мълчание, но един от тях извика: "Учителю, какво да правя аз, ако видя в гората как див звяр разкъсва моя брат? Трябва ли да оставя брат си на гибел, или да убия дивия звяр? Ако го убия, ще наруша ли тогава закона? " И Иисус отговори: "В началото на всички времена на вас ви бе казано: "Всички животни, които се движат по земята, всички риби в моретата и всички птици във въздуха се подчиняват на вашата власт." Истина ви казвам: от всички създания, живеещи на Земята, Бог е създал само човека по Свой образ и подобие.
към текста >>

26. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

В един личен разговор на Георги Драганов с Учителя през месец юни 1944 г., Георги чува от Учителя следното: "Идването на руските войски в България е предстоящо." А Георги възкликва: "В такъв случай много глави ще паднат." Учителят строго отговаря: "И на гората листата падат на есен, но на пролет излизат нови листа.
В България ще се смени строят." След това Учителят му показва една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че Втората световна война е астрологически и исторически предопределена. Методи пожелал Учителят да му прочете по-нататък нещо и от следващата страница. Но Той затворил тефтерчето и казал: "Не, ти ще го видиш! " Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало, когато Великият Учител бе на Земята между българите и славянството. Борис Николов В един личен разговор на Георги Драганов с Учителя през месец юни 1944 г., Георги чува от Учителя следното: "Идването на руските войски в България е предстоящо." А Георги възкликва: "В такъв случай много глави ще паднат." Учителят строго отговаря: "И на гората листата падат на есен, но на пролет излизат нови листа. Животът продължава." Тези думи смутили много Георги Драганов и той не могъл да си обясни нищо. Учителят прочел мисления му въпрос и отговорил така: "Това ще им се случи, защото бившите управници не въведоха и една Паневритмия в училищата. Те работиха срещу този народ." Борис Николов
към текста >>

27. ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ

Там имаше млада гора и на полянката зад гората направихме лагер.
От 25 ноември 1943 г. Учителят излизаше всяка сутрин към Витоша. Обикновено Го придружаваше група братя и сестри - 10-20, а понякога и 30 човека. Идваха от София и провинцията. Излизахме над село Симеоново. Там имаше млада гора и на полянката зад гората направихме лагер. Накладем огън и целия ден прекарваме там. В туй време можеха да стават бомбардировки над София. Ние стоим на Витоша. Понякога някои от самолетите пущаха бомби и в нашия район. Един път паднаха бомби в долината, съседна на бивака ни.
към текста >>

28. ПРAВИЛA HA ЛЮБОВТА

Минава един светия през гората.
Един разбойник ти говори. Ти му се усмихни и го хвани за ръката. Нахрани го. Като се ръкуваш с него, той ще се смали, ти ще растеш. Той няма да ти направи нищо. Минава един светия през гората. Разбойникът, като го вижда, казва: „Няма какво да обирам тебе.“ Значи Бог в разбойника се проявява. Ти изпращаш добра мисъл към някого, а той не я приема. Тя ще се върне при тебе. Той като не те обича, връща ти доброто. Казва: „Не ти искам доброто.“ И като му отправиш злото, той не ти иска и злото.
към текста >>

29. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Ще отиде в гората.
Младото поколение, което сега се ражда, са идеалисти. Има известни линии на ръцете им, които показват, че не приличат на старите. Всички бягат от старите. И прави са. Кой вол, като дойде пролетта и не е вързан, ще остане в дама? Ще отиде в гората. Но иде един ден и вие ще бъдете свидетели. И тогава пак ще пишете във вестниците. И скоро ще бъде.
към текста >>

30. СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА

Като се радвате, това значи воловете след работа отиват в гората, за да пасат свободно.
Върху черупката удря един ангел, за да я счупи и ти да излезеш. Ти казваш: „Докога ще траят тези страдания? “ Докато се разчупи черупката на това яйце и излезеш на свобода. Като страдате, това значи, че воловете изорават нивата. Като се радвате, това значи воловете след работа отиват в гората, за да пасат свободно. Днес целият свят страда, изорава се почвата, в която ще се сеят великите блага на живота. Докато хорта не дойдат до съзнанието, че Великото Разумно Начало е вътре в тях, както и вин от тях, няма да се освободят от страданията. Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта – когато не го изпълним. Това е мярка, за да познаваме кога го изпълняваме и кога не. Вие сте изпитали страданието само наполовина.
към текста >>

31. Четиринадесета част

Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: "Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания." Понякога в дървото се събужда съзнанието, както в човека.
Какво представлява религията? Връзка с Бога. Какво означава свързването с Него? Според мен да се свържеш с Бога, означава да имаш отношение към Любовта, към всичко живо по лицето на Земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията любов в себе си. Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: "Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания." Понякога в дървото се събужда съзнанието, както в човека. В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци. Ще кажете, че човек е дух, облечен в плът. Да, преди да дойде на Земята, човек наистина е бил дух. Но като слязъл тук, се облякъл в материя, в плът.
към текста >>

32. 6. Отваряне

Химни в гората весело птиченце пей.
САН ЗИ (КРАСИВИЯТ ДЕН) : упражнения 6,7,8 6. ОТВАРЯНЕ Музика: „Първият ден на Пролетт а“№ 6- размер 3/4 - 41 такта Ето го, ражда се красивий ден. Ето го, Слънцето към нази грей. Химни в гората весело птиченце пей. Бодро играем по росни треви и цветя. Светлата радост обилно ни грей. Сила в душата безспирно излива ни тя. Светлата радост обилно ни грей. Сила в душата безспирно излива ни тя.
към текста >>

33. 8. Пляскане

Химни в гората весело птиченце пей.
8. ПЛЯСКАНЕ Музика: „Първият ден на Пролетта“ №°8 - размер 3/4 - 41 такта. Ето го, ражда се красивий ден. Ето го, Слънцето към нази грей. Химни в гората весело птиченце пей. Бодро играем по росни треви и цветя. Светлата радост обилно ни грей. Сила в душата безспирно излива ни тя. Светлата радост обилно ни грей. Сила в душата безспирно излива ни тя.
към текста >>

34. Паневритмия 1941г.

Химни въ гората весело птиченце пѣй.
Блѣскави звезди брилянти свѣтли сказания мълвятъ. Грѣе чистата луна, безспиръ лети по своя пѫть по небесна ширь. И деньтъ пристига следъ нощьта. 5. Сила и радость, младость и обичь слънцето носи и вдъхновява и възраства въ красота (повтаря се 2 пъти) САНЪ ЗИ (КРАСИВИЯТЪ ДЕНЬ) 6.7.8. Ето го ражда се красивий день, ето го слънцето къмъ нази грѣй. Химни въ гората весело птиченце пѣй. Бодро играемъ по росни треви и цвѣтя. Свѣтлата радость обилно ни грѣй. ) Сила въ душата безспирно излива ни тя. ) 2 Ний планинитѣ обичаме. Дивния Мусала възпѣваме.
към текста >>

35. 59. Езикът на Живата Природа

59. Езикът на Живата Природа музика: Учителя текст: Учителя Страшен беше вятърът, що раздрусваше гората.
59. Езикът на Живата Природа музика: Учителя текст: Учителя Страшен беше вятърът, що раздрусваше гората. Страшен бе и силен. Всичките листа шумоляха, шумяха и се молеха: „Спри, ветре, спри, ветре, волен развигор. Не ни ли жалиш? Поспри, не духай! Едва през тази година тука сме дошли на гости.
към текста >>

36. ЗНАЧЕНИЕ НА ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

Един ден минавал през гората и бил нападнат от тигър.
Защото знаете ли кой е окултния закон? Следният: Когато изговаряш една формула, придружена с движения, придобиваш магическа сила. В древността имало един посветен, велик мъдрец, който дал на един свой ученик в окултната школа една формула и му казал, че с нея може да укротява зверове. Това било в Индия. Ученикът запомнил формулата. Един ден минавал през гората и бил нападнат от тигър. Той изговорил формулата, но звярът не го оставил. Младият индус едва успял да се спаси. Когато казал на Учителя си, че формулата не му помогнала, мъдрецът му отговорил, че не е направил нужните движения при изговарянето на формулата. За да има формулата магическо действие, трябва да бъде придружена със съответно движение Аз съм гледал Учителя, когато иска да се справи с някое животно. Той изговаря формули и прави движения с ръцете.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14135909080505