Търсене в текстове за 'Глупост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 13) Въздухът е пълен с музика - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек, като изгуби музиката, прави доста глупости.
Остави го, ти си дал на Господа, за да изпълниш длъжността си. В окултната наука има един закон: когато чакаш нещо, не говори за него; щом говориш за него, то няма да стане. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за музиката и Учителя каза: Въздухът е пълен с музика, стига да имате уши да слушате. Всеки човек, като изгуби музиката, прави доста глупости. Сега някои се интересуват повече от своята съдба, отколкото от съдбата на другите. Това е една от големите спънки.
към текста >>

2. 66) Психични причини за болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Глупостта и насилието са основна причина за някои болести.
Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино, от ред още храни, а духовното им тяло е заразено от алчност, от злоба, от омраза. Един човек, който има мрачни мисли, няма да се мине дълго и ще заболее от туберкулоза. Щом се влюби безнадеждно, може да заболее и от туберкулоза; ако не може да се справи с това голямо противоречие, трябва да вземе мерки. Туберкулозата не е болест на бедните, някой богат също може да заболее, ако не може да се справи с противоречията, които има. Безлюбието ражда болести. Глупостта и насилието са основна причина за някои болести. Ако някой почне да живее порочен живот, той непременно ще заболее от рак. Ако друг някой среща пречки за реализирането на някои свои стремежи, това може да го покруси, да го постави в униние и тогава може да заболее от рак. Туморът се явява, когато някои клетки вземат инициатива и искат да напреднат, да бъдат активни. Когато човешкият ум не се обновява, тогава се явява неврастения. За болестта може да се каже, че това са енергии, които трябва да се впрегнат на работа.
към текста >>

3. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

В едно от писмата написват на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете“, в друго писмо написват друга мисъл на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан не разбира съдържанието, обаче вярно предава всички букви.
На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш отчита, че не е изключено психометричното предаване на съдържанието от автора на писмото, т.е. Осовецки, като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му. Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъстващите написват шест писма. Кан се допира само до едно от тях, обаче предава вярно нелекото съдържание и на всички останали писма. В едно от писмата написват на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете“, в друго писмо написват друга мисъл на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан не разбира съдържанието, обаче вярно предава всички букви. В този случай ясновидството е твърде вероятно, но пак напьлно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски. Когато поставя пред метагнома индийска ваза, той вижда и нейния едновремешен притежател – един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знае нищо. Но и това виждане не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски знае за отношението на умрелия капитан към вазата. И може да се предположи, че метагномът черпи това знание от подсъзнанието на лелята.
към текста >>

4. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

„Аз имам една приятелка, тя често се озлобява, проявява се много грубо, но колкото повече тя се озлобява и върши глупости, тя става толкова по-скъпа за мен и я обиквам повече." Това явление е много рядко.
Това не накърнява чистотата на неговата душа. Тя винаги остава чиста, но непроявена. В Божествената любов отношението е към душата на човека. Затова такъв човек издържа всички грехове на хората. Една сестра ми разказва следната опитност. „Аз имам една приятелка, тя често се озлобява, проявява се много грубо, но колкото повече тя се озлобява и върши глупости, тя става толкова по-скъпа за мен и я обиквам повече." Това явление е много рядко. Във връзка с първите стъпки на ученика ще ви кажа съветите на Учителя към една млада сестра. Той й ги дава в едно писмо. „Сега е време да покажете, че във вас Бог е заложил нещо добро. Силата на човека се познава при изпитанията. Вяра жива, неизменна и постоянна.
към текста >>

5. Екскурзия на Витоша на 2 юни 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек, като изгуби музиката, прави доста глупости.
Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за музиката. Учителя каза: - Въздухът е пълен с музика. Стига да имате уши да слушате. Всеки човек, като изгуби музиката, прави доста глупости. Сега някои се интересуват повече от своята съдба, отколкото от съдбата на другите. Това е една голяма спънка. Това е една от големите спънки.
към текста >>

6. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом човек не може да поправи една своя грешка — да преобрази глупостта в разумност, той значи не е свободен.
Велик закон е: да зачиташ работата на другите и колкото сте по-внимателни към работата на другите, толкова Невидимия свят ще бъде по-внимателен към вашата. Само който разбира, той работи. Колкото мисълта ви е по-светла, толкова тя е по-разумна и колкото сърцето ви е по-топло, толкова то е по-благородно. Всичко, което Бог допуска в живота ви, вярвайте, че Той ще го обърне на добро. Винаги знайте, че има предупреждение от невидимия свят. Щом човек не може да поправи една своя грешка — да преобрази глупостта в разумност, той значи не е свободен. Върху всеки човек работи едно светло същество и тези светли същества чакат момента да се проявят. Хората в шестата раса ще живеят по Любов. Аз проповядвам за един свят, в който живея и го виждам. Човек, който говори истината не бърза, а който лъже — винаги бърза.
към текста >>

7. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

„Аз имам една приятелка, тя често се озлобява, проявява се много грубо, но колкото повече тя се озлобява и върши глупости, тя става толкова по-скъпа за мен и я обиквам повече.” Това явление е много рядко.
Това не накърнява чистотата на неговата душа. Тя винаги остава чиста, но непроявена. В Божествената любов отношението е към душата на човека. Затова такъв човек издържа всички грехове на хората. Една сестра ми разказва следната опитност. „Аз имам една приятелка, тя често се озлобява, проявява се много грубо, но колкото повече тя се озлобява и върши глупости, тя става толкова по-скъпа за мен и я обиквам повече.” Това явление е много рядко. Във връзка с първите стъпки на ученика ще ви кажа съветите на Учителя към една млада сестра. Той й ги дава в едно писмо. „Сега е време да покажете, че във вас Бог е заложил нещо добро. Силата на човека се познава при изпитанията. Вяра жива, неизменна и постоянна.
към текста >>

8. 068 СЕТИВАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Светът ще претърпи голяма промяна и тогава ще се тури край на всички глупости и престъпления.
Както с помощта на радиото чувате какво се говори в далечни страни, така с помощта на шестото чувство ще виждате какво става в даден момент там. В бъдеще хората ще виждат мислите. Тогава душата и духът ще бъдат видими. Днес те са невидими, но в бъдеще умът, сърцето, душата и духът ще бъдат видими. Сегашните хора казват: "Видимото ще си остане видимо, а невидимото - невидимо." Аз казвам: "Като се срещнем в бъдеще вие ще виждате ума, сърцето, душата и духът ми и аз ще виждам вашите." Това е Новото Учение. Светът ще претърпи голяма промяна и тогава ще се тури край на всички глупости и престъпления. Всичко старо ще остане в архивата. Човек може да се изучава не само по чертите на лицето, но и по цветовете, които го обкръжават. Това е достояние на ясновидеца, а не на обикновения човек. Например, ако някой човек поддържа в себе си възвишени, благородни чувства, той ще бъде потопен в нежнорозов цвят. Колкото повече чувствата приемат низш характер, цветът потъмнява.
към текста >>

9. Пътят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом можеш да преобразиш глупостта в разумност, свободен си.
Новото учение е нов метод. Нова светлина влиза в света. Казват ми: вие се жертвувате за нищо и никакво. А сега се жертвуват във войната по закон, а когато се жертвуваш за Божественото, свободно се жертвуваш. Щом не можеш да поправиш една погрешка, не си свободен. Щом можеш да преобразиш глупостта в разумност, свободен си. Всички хора са окупирани вече. Върху всеки човек работи едно светло същество. Тези светли същества чакат момента да се проявят. Всички народи ще се подчинят на Божия закон. Господ ще повика водителите на народите и ще им каже:“Защо не изпълнихте волята Божия?
към текста >>

10. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си.
Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното.
към текста >>

11. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек, като загуби музиката, прави доста глупости.
Щом говориш за него, то няма да стане. Изпяхме няколко песни. Стана дума за музиката. По този повод Учителя каза.- Въздухът е пълен с музика, стига да имаш уши да слушаш. Всеки човек, като загуби музиката, прави доста глупости. Щом си недоволен, не си носиш добре страданието, а щом си доволен, носиш го добре. Да се носи добре страданието, това не значи да се примириш с него, но да не падаш духом, да не се обезсърчаваш. Когато види Бог, че не използваш благата, които ти е дал, Той си ги взема. И тогава ти страдаш. Страданието показва, че не си използвал благата.
към текста >>

12. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те разказаха впечатленията си от тези, които преди канонадата разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището.
Всичко плувна във вода. Това се случи точно в два без пет минути и дума не можеше да става за някакво придвижване към салон "Надежда". Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така бяхме арестувани в палатките до четири часа следобед. По-късно само слабо ръмеше и от града се върнаха братята, които бяха останали там. Те разказаха впечатленията си от тези, които преди канонадата разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезна от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи. След това пяхме песента "фир-фюр-фен" - величествена мелодия от един висш неземен свят. На другия ден, 20 август, още сутринта мъже и жени от всяка възраст, цял ден прииждаха и всеки искаше да види Учителя. А владиците се изгубиха и се отказаха от всякакъв диспут. Престанаха да търсят истината, като се задоволиха да говорят само отдалеч нелепости за Учителя.
към текста >>

13. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

„Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост."
И този, който придобива души, мъдър е." В 12-та глава продължава паралелно да изрежда двата пътя на живота: пътят на доброто и правдата, и пътят на злото и нечестието. Например казва: „Който обича поучение, обича знание, но който мрази обличение, безумен е." „Мислите на праведните са справедливост, а намеренията на нечестивите са коварство." „Понякога несмисленото говорене пронизва като нож, а езикът на Мъдрите е изцеление." „Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост." В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния." „Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота.
към текста >>

„Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост."
„Понякога несмисленото говорене пронизва като нож, а езикът на Мъдрите е изцеление." „Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост." В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния." „Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е." „Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите."
към текста >>

„Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение."
В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния." „Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е." „Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно.
към текста >>

„Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание."
„Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е." „Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно. „Очите Господни са на всяко място и наблюдават добрите и злите."
към текста >>

„Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните хранят се с глупост."
„Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно. „Очите Господни са на всяко място и наблюдават добрите и злите." „Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молението на праведния, благоприятно Нему." „Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните хранят се с глупост." „За разумния е пътят на живота нагоре, за да се уклони от ада надолу." „Господ е далеч от нечестивите, а слуша молението на праведните." „Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението предхожда пред славата." В 16-та глава се дават ценни методи за работа в пътя на доброто и Истината. Казва се: „С милост и Истина се очиства беззаконие.
към текста >>

А поучението на безумните е глупост."
И със страх Господен става отклонение от злото." „Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, той примирява с него и неприятелите." „Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението." „Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сладостта на устните умножава знание." „Разумът е източник на живота за онези, които го имат. А поучението на безумните е глупост." В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота. Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан." „Който раздава зло за добро, злото не ще се отдалечи от дома му." „Дълготърпеливият човек е благоразумен, и безумният, като мълчи, счита се за мъдър." В 18-та глава също дава правила за поведението и живота.
към текста >>

14. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

За следващите думи: " И не ни въвеждай в изкушение", Учителят казва, че тези думи трябва да се разбират по следния начин: " Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпаднем в изкушение".
Ако някой ни е обидил или напакостил, това да не влияе на нашите отношения към него. Нашето отношение към него да бъде като отношение към Бога. Думите: " Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници" са израз на следния закон: Твоето отношение към другите определя отношението на Бога към тебе. Този закон трябва да се разбира в следния смисъл: Бог винаги има Любов към всички същества, но когато човек не прощава на околните, той сам поставя преграда между Бога и себе си, и с това пречи да приеме Любовта и благословението на Бога. Значи с непро-щаването човек става невъзприемчив към това, което иде от Бога и външно изглежда, че Бог не му прощава. За следващите думи: " И не ни въвеждай в изкушение", Учителят казва, че тези думи трябва да се разбират по следния начин: " Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпаднем в изкушение". Думите: " И избави нас от лукаваго" трябва да се разбират в следния смисъл: изостаналите същества могат да завладеят човека, когато съзнанието му не е будно. При връзката си с Бога той е ограден и запазен от тези лоши влияния. Следващите думи: " Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги, Амин", тук Царството отговаря на Мъдростта, Силата на Истината, а Славата на Любовта. Значи с тези думи ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга Мъдрост; извън Силата на Бога няма друга сила и извън Любовта на Бога няма друга Любов. Щом е така, всичко в света работи за възтържест-вуване на Божието дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяването на Божия план.
към текста >>

15. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва, защото кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? А ние имаме ума Христов." И след това казва: "И аз, братя, не исках да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, а не с твърда храна, защото не можехте да го приемете и сега още не можете.
към текста >>

16. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/. "И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/. "И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/. "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава.
към текста >>

"Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/.
Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма. И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от Божия Дух. С това ясно е показано, че той е посветен от висока степен. Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с Божия Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието. И в заключение на тази мисъл Павел казва, че възвестява Тайната на Божествената Мъдрост не с човешки думи, но е думи, научени от Духа и я предава само на духовни хора. "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/. "Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото "Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? "." /2;15-16/. "И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.
към текста >>

"Защото мъдростта на този век е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им".
"Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че Божият Дух живее във вас? " /3.16/. "Ако някой развали Божия Храм, него Бог ще развали; защото Божият Храм е свет, който Храм сте вие."/3;17/. "Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупав, за да бъде мъдър." /3;18/. "Защото мъдростта на този век е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им". Затова никой да не се хвали с човеците." /3;19-20/. "Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите Тайни. При туй, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен." /4;1-2/. "Защото Божието Царство не е в слово, но в сила." /4;20/. "Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа?
към текста >>

17. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг.
Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане. Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг. Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел. Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват. Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция.
към текста >>

18. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Такива хора са безумни и дръзки и те биват смазани от самите закони, в които се блъскат поради собствената си глупост".
Затова Кибалион казва: ''Вътре в Ума на Всичкото смъртните неща са в безопасност и са у дома си". "Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки". Разглеждайки изводите от Принципа на Ума, Кибалион казва: "Полу-учените, схващайки сравнителната нереалност на Вселената си въобразяват, че могат да пренебрегват и да не зачитат нейните закони. Такива хора са безумни и дръзки и те биват смазани от самите закони, в които се блъскат поради собствената си глупост". Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-нисшия и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава. Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря". От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците.
към текста >>

19. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък апостол Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което, както сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с Когото той е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото Битие. Тези съвършени, за които говори Павел, това са третата категория богомили, т.нар. съвършени. Те са познавали Божествената Мъдрост, за която говори апостол Павел и са живели съобразно нея. По-нататък апостол Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва, защото кой е познал Ума на Господа, за да може да го научи? — А ние имаме ума Христов." И след това казва: "И аз, братя, не можех да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви хранех, не с твърда храна, защото още не можехте да я приемете. И сега още не можете. Понеже и досега сте плътски, защото докато има у вас завист и разпра, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?
към текста >>

20. 3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието, от робството към свободата.
И който те мрази те ограничава. За да излезете от това противоречие, представете си, че съществото, което мрази не сте вие и съществото, което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученикът, който се учи от двамата. Тези същества са вътре във вашия дом и не се месете в тяхната работа. Друго е съществото, което люби във вас, а вие само усещате любовта, която действа във вас. Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злото. Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието, от робството към свободата. Това е смисълът на живота. Липсва дата. Беседата е отпечатана в 47 бр. на в. "Братство" от 1 юни 1932 г.
към текста >>

21. 16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои искат да ни убедят пък, че човек живее само във физическия свят; това е една квадратна глупост.
Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят. Това са само залъгалки. Ако човек не може да живее на земята, той и в другите светове не може да живее. Човек живее едновременно и в трите свята. Да живее само в един свят, това е абсолютно невъзможно. Някои искат да ни убедят пък, че човек живее само във физическия свят; това е една квадратна глупост. Други искат да ни убедят, че човек живее само в духовния свят. Това е втората квадратна глупост. Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та. Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно.
към текста >>

Това е втората квадратна глупост.
Ако човек не може да живее на земята, той и в другите светове не може да живее. Човек живее едновременно и в трите свята. Да живее само в един свят, това е абсолютно невъзможно. Някои искат да ни убедят пък, че човек живее само във физическия свят; това е една квадратна глупост. Други искат да ни убедят, че човек живее само в духовния свят. Това е втората квадратна глупост. Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та. Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно. Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи.
към текста >>

Това е третата квадратна глупост.
Да живее само в един свят, това е абсолютно невъзможно. Някои искат да ни убедят пък, че човек живее само във физическия свят; това е една квадратна глупост. Други искат да ни убедят, че човек живее само в духовния свят. Това е втората квадратна глупост. Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та. Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно. Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините.
към текста >>

22. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество.
Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник?
към текста >>

23. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За тях това е еретично и глупост.
Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби. Да вземем за пример характера на човека. Характерът, това е един сбор от усилията на умствените способности, на чувствата и на волевите действия, от създание мира досега. Във всяко едно съществувание човек е придобивал по малко и е съграждал характера си. Сегашните религиозни и учени не приемат, че човек е съществувал и по-рано и че се преражда. За тях това е еретично и глупост. Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства. Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина. И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси.
към текста >>

24. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

„Може да правиш много грешки и глупости в живота.
Между другото Учителят спомена: „Интернираха ме тук, за да чуят и руските офицери за мене и за новото учение." И добави: „Петко, тази земя аз съм я пребродил." Сред многото разговори с Учителя брат С. А. си спомня неговите думи: „Може да правиш много грешки и глупости в живота. Всичко ти разрешавам, но не ти разрешавам да се съмняваш в мене! " При друг случай Учителят му казал: „Вие мислите, че аз съм господин Петър Дънов? Не, отдавна, преди 20 години
към текста >>

25. Страданията като необходимост за растенето - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако рече да ви отговори, вместо утеха, ще ви даде някаква глупост.
Само онзи може да разбира Живота, да има свое мнение и да помага на хората, който е страдал. Той има право да употреби най-хубавата храна, която Природата дава. Не познава ли страданието, човек се намира в положението на дете, което едва започва да пъпли. Какво можете да очаквате от този човек? Ако споделите с него своите опитности и страдания, той ще слуша като му говорите, без да ви разбира. Ако рече да ви отговори, вместо утеха, ще ви даде някаква глупост. Затова помнете: докато едно същество не мине през най-големите страдания, то не може да влезе в пътя на щастието, т. е. в Разумния живот. Защото страданието дава опитност, опитността дава Светлина, Светлината носи Знание, а Знанието отваря пътя към Разумния живот.
към текста >>

26. РОЛЯТА НА СТРАДАНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

глупости и грешки.
той може и да се радва. Когато страдате, Природата взема участие в страданието ви, иска да ви даде най-малкото щастие. Вашето щастие е и нейно щастие. Питате защо страдаме и защо вършим глупости и грешки. – Всичко това е необходимо за Бога. Той го приема в себе си, обработва го и вие излизате от Него радостни и щастливи. Без страдания и противоречия Божественото съзнание не би ни приело в себе си.
към текста >>

27. 49-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И вие вашите погрешки, вашите глупости, не ги обяснявайте все с кармата, но си кажете: Не внимавах хубаво в своя ход и затова паднах, нищо повече.
Може да се ползувате от книгите, където е писано за тези светове, направете едно извлечение. /За физическия свят е писал брат Русчев, за астралния свят е писал брат Илия Стойчев, а за менталния свят е писал Велико Граблашев/. 172. Ученикът и кармата. Някои обясняват всичко с кармата. Но ние обясняваме кармата малко по-другояче. И вие вашите погрешки, вашите глупости, не ги обяснявайте все с кармата, но си кажете: Не внимавах хубаво в своя ход и затова паднах, нищо повече. 173. За похвалите. Похвалата е много опасно нещо за един Ученик на Окултната Школа. Опасно е и да се кори човек. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. И коренето и похвалата, и двете имат егоистична подкладка.
към текста >>

28. 55-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Може да повторите много глупости, без да придобиете знание.
В Него има само едно правило: онзи, който върши волята Божия, Бог го слуша, приятел му е. Онзи, който не върши волята Божия, Бог не го слуша. 134. Пътят към знанието. Изпълнението на Волята Божия е майка на знанието. А вие казвате: Повторението е майка на знанието. Може да повторите много глупости, без да придобиете знание. Но като се извърши волята Божия разумно, с Любов, у вас ще се зароди желание да учите, а тези знания ще ви приведат до тази майка, която може да ви научи нещо хубаво, а именно - Любовта. 335. Учителят за това, което говори. Не бързайте, защото някой път вие правите бързи заключения. Аз като ви казвам някои отделни мисли, вие прибързано си правите заключения. Тези мисли не са свързани още с Божествената хармония.
към текста >>

29. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Да воюваш със себе си, това е най-голямата глупост, която човек може да извърши.
Тази мисъл трябва да се изхвърли от ума ви. Бориш ли се със себе си, дяволът е влязъл в тебе - нищо повече. Започнеш ди да познаваш себе си, Бог започва да живее в тебе и ти започваш да познаваш Бога. Много нещастия в света произтичат от факта, че човек се бори със себе си. Познаваш ли себе си, ще знаеш как да постъпваш. Да воюваш със себе си, това е най-голямата глупост, която човек може да извърши. Ние не трябва да воюваме. Защото ако воюваме, как ще обясним стиха в Писанието, който казва: "Бог е, Който действа във вас"? Туй, което мисли, което действа в нас, това е Бог. Тогава с кого ще воюваме, с кого ще се борим? Разберем ли това нещо, този навик да се борим трябва да го избягваме и към външните.
към текста >>

30. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

И като резултат от това, самата тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които дотогава считаше едва ли не за ... глупост.
Пашев, при когото ходех от години и според когото късогледството ми не би могло да се намали, а обратно, за да не се увеличава, трябвало да нося непрекъснато очила. За негова изненада сега късогледството ми бе намаляло с два и половина диоптъра. - Е, природата понякога прави чудеса - каза професорът и ми даде рецепта за очила 4 диоптъра. Аз бях щастлива, че опитът на Учителя беше по-ефикасен от лекарските наставления. Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения. И като резултат от това, самата тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които дотогава считаше едва ли не за ... глупост. Похвалих се на Учителя. - Да, понякога малките погрешки довеждат до големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции - каза спокойно Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил. Учителя вижда ли в отвъдния свят? Разпуснахме децата за Коледната ваканция. Същата вечер се готвех да замина за София.
към текста >>

31. ....... - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Това са глупости.
7. Има и един друг проблем. Идват и ми казват, че във Франция хората на Михаил Иванов играят Паневритмията с валсова стъпка - така, че я играят в по-бързо темпо, защото французите били много темпераментни. Това са глупости. Проверете какъв ритъм имат българските хора и особено шопските и проверете какъв ритъм имат френските народни танци. Сравнете ги и ще видите къде има повече динамика и темперамент. Освен това, лично Учителят, заедно с Кирил Икономов, с хронометър бе отбелязал колко
към текста >>

32. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него.
Така се свързахме. Един ден идва при мене и ми чете едно писмо до Михаил. Аз го накарах да го коригира, Това писмо стана причина да излезе Михаил от кожата си и да напише едно писмо до София, което го компрометира и хора, които го уважаваха се отдръпнаха. Беше написал: „Христос е дал принципите. Учителят е дал методите. А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него. Стоицев написа писмото с хубаво чувство. Но аз успях да туря друг елемент в писмото, който го предизвика и написа онова, което го компрометира. Един ден пристигна една книга на Михаил, където е написан предговор на някой си Маха Чохан. Тогава Михаил направи едно изявление, че Маха Чо-хан държи печата на Агарта и че му дал паспорт да ходи по целия свят. Този Маха Чохан е бил в Тибет като пълномощен министър на Белгия.
към текста >>

33. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост.
А: Негова работа, разбира се. В: И ние, които сме съвременници на тази епоха, ние имаме изискване към вас, може би вие вече ще прецените как да го дадете, как да го направите, но трябва да бъде документирано за истината и за лъжата. А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с поезията си Михаил. А Паша ми каза: „Ами Учителя го изпъди от тука, защото правеше нередни неща". Аз имах един хубав документ да се покаже, че все пак как си служи, че имаше една сила в него. Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост. Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били студенти, както тя и той и са живели при този Русев -банкера. Беше им дал по една стая. Сега на времето тя обичаше един италианец. Михаил влиза в стаята и иска да я прегърне, въобще любов да кара с нея и тя го отблъснала. Тя нали беше една енергична така, като го блъснала силно и сега не си спомням какво й казал, някакъв я проклел, де да знам, но все таки тя изведнъж пада на леглото като вцепенена, нито може да мърда, нито да говори.
към текста >>

34. 71. Случка във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

До него седнаха една група наши колеги - студенти, едни глезльовци, пушат, пият, правят се на важни и говорят глупости през цялото време.
СЛУЧКА ВЪВ ВЛАКА Тръгнахме на студентска бригада с моите приятели и колеги, които са вегетарианци и последователи на Учителя. Пътувахме с влак, в купето срещу нас седеше един военен, който си бе свалил куртката, та не разбрахме веднага какъв чин има, но по-късно стана ясно, че е полковник. До него седнаха една група наши колеги - студенти, едни глезльовци, пушат, пият, правят се на важни и говорят глупости през цялото време. Ние не се включихме в техните глупави разговори. По едно време огладняхме, извадихме си сандвичите с кашкавал и сирене и закусихме, пийнахме си водичка от шишетата, които си носехме, и мирно и кротко си седяхме на местата. Другите студенти извадиха пилета, кюфтета, вино, ракия, пиеха и говореха глупости, сякаш са сами в купето. Военният, който седеше до прозореца, се опитваше да подремне, но шумната компания дотолкова си повдигна „градуса", че стана нетърпимо да се седи в купето. Тогава той се обърна към „развеселената" група със строг глас: „Вие състуденти ли сте на тия младежи срещу вас, които кротко закусиха и се държат прилично във влака?
към текста >>

Другите студенти извадиха пилета, кюфтета, вино, ракия, пиеха и говореха глупости, сякаш са сами в купето.
Тръгнахме на студентска бригада с моите приятели и колеги, които са вегетарианци и последователи на Учителя. Пътувахме с влак, в купето срещу нас седеше един военен, който си бе свалил куртката, та не разбрахме веднага какъв чин има, но по-късно стана ясно, че е полковник. До него седнаха една група наши колеги - студенти, едни глезльовци, пушат, пият, правят се на важни и говорят глупости през цялото време. Ние не се включихме в техните глупави разговори. По едно време огладняхме, извадихме си сандвичите с кашкавал и сирене и закусихме, пийнахме си водичка от шишетата, които си носехме, и мирно и кротко си седяхме на местата. Другите студенти извадиха пилета, кюфтета, вино, ракия, пиеха и говореха глупости, сякаш са сами в купето. Военният, който седеше до прозореца, се опитваше да подремне, но шумната компания дотолкова си повдигна „градуса", че стана нетърпимо да се седи в купето. Тогава той се обърна към „развеселената" група със строг глас: „Вие състуденти ли сте на тия младежи срещу вас, които кротко закусиха и се държат прилично във влака? ". Те се изсмяха подигравателно и казаха: „Тия са откачени дъновисти, те имат един Учител, който ги следи." Полковникът скочи, хвана го за яката и каза: „Сега ще те изхвърля от купето! Само да чуя още една подигравателна дума, казана за тоя Светец, изхвърлям ви всички келеши навън. Разбрахте ли ме?
към текста >>

35. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава Учителя поема цялата карма на братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове.
Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност — взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителя поема цялата карма на братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителя взема участие във всички събития, касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителя обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър-председател Александър Цанков, който през 1923 г. след преврата изби много земеделци и комунисти. Лулчев не свършва добре работата си и за този съвет на Учителя се научава Цанков.
към текста >>

36. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него." След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов.
Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва. Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него." След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов. Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски. Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос — да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува.
към текста >>

37. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

В същност страдаме поради своята глупост и невежество.
Сякаш усещаме с невидимата си същност туптенето на Божието сърце! 14) Закон за растежа Свойствено е за човека да се хвърля към големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа на по-малките постижения. Това е човешкият метод: започваме с голямото и накрая завършваме с провал и разочарование. И страдаме безутешно за пропуснатия шанс. В същност страдаме поради своята глупост и невежество. Божественият метод е да започнем с малкото и постепенно да го развиваме. Така неизбежно достигаме и до голямото. Познавайки резултатите от прилагането на двата метода, окултният ученик има отново право на избор. 2. Отношението на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства "Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят.
към текста >>

38. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на Великото.“
Дънов: „И не введи нас во изкушение…“ Това значи: давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение.“ Който успее да разбере същността на Божиите послания, бликащи на всяка страница в Библията, и ги направи неразделна част от своето ежедневие, наградата за него не ще закъснее. Животът му ще се изпълни със смисъл; радост, ведрост и успехи ще съпътстват всичките му жизнени изяви: „Това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! … Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите. Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на Великото.“ Неизмерим е обхватът на свещеното библейско Слово, неизброими са пластовете, чрез които се разкрива смисълът му пред прозорливия духовен поглед на зрящите. И все пак има два негови компонента, които се открояват със значимостта си по отношение проникването в посланието на Бога към земното човечество. За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Когато четете Библията, трябва да имате пред вид две неща: духа и плътта. Духът подразбира вътрешния смисъл и съдържание на прочетеното, а плътта – буквата, външната му форма.
към текста >>

39. Хълмът на Сатурн – този под средния пръст от вътрешната страна на ръката - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако хълмът на Сатурн е голям и груб, върху примитивна ръка ще имаме липса на усет към възвишеното, недоволство, мърморене, песимизъм, омраза към хората, безразличие, празен живот, съмнение, отмъстителност, глупост, прикритост, ревност, скъперничество.
ХЪЛМЪТ НА САТУРН - ТОЗИ ПОД СРЕДНИЯ ПРЪСТ, ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА РЪКАТА Ако е добре развит и с линии дава почтените, добри качества на Сатурновото влияние: разсъдливост на здравомислещ човек, обичащ самотата и сериозното отношение към всичко, доброто изпълнение на всяка задача, обич и разположение към всяка работа, изискваща сериозни напрежения и отговорност, самоувереност и самоконтрол, предпазливост, наблюдателност, твърдост, пресметливост. Всичко е налице, ако линиите са вертикални. Ако линиите са напречни, ще имаме мъчнотии и спънки. Ако хълмът на Сатурн е голям и груб, върху примитивна ръка ще имаме липса на усет към възвишеното, недоволство, мърморене, песимизъм, омраза към хората, безразличие, празен живот, съмнение, отмъстителност, глупост, прикритост, ревност, скъперничество. Когато Сатурновият хълм е гладък и плосък, показва живот без особени прояви. Пръстен върху хълма на Сатурн показва затруднения по всички направления и в много силна форма. Знаци: тъмна точка върху този хълм е признак на неблагоприятни събития. Кръг - печалба чрез минерали и руди. Кръст - голяма опасност поради невнимание, произтичаща от превозно средство.
към текста >>

40. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ?
Всичко живо измокрило, реки по- потекли, а горделивия петел под дървото. . . да го не познаеш, мокър до кости. Перушината му мокра, от опашката му вода течела, целия треперел от студ. Едва, едва се прибрал в курника.- Като го видели другите петли и кокошки, почнали да му се смеят: — Ха, ха, ха, я го вижте, я го вижте от него по-хубав няма ха, ха, ха. А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? Пак същото: — Ку-ку-ригу, ставайте, бе хора, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. Другите петли и кокошки като чули песента му се изсмели г един глас: — Хубав си, ха, ха, ха, но си глупав. Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва. А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден. Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата.
към текста >>

41. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар.
към текста >>

42. Съзерцание - Сава Калименов (1901 - 1990)

Самоизмама и глупост би било да мисли човек че може „лице с лице“ да съзерцава Бога.
На някои то се струва като напразно прахосване на времето и употребяване силите на човека за достигане на въображаема, несъществуваща цел. Разбира се, тези, които мислят така, съвсем не познават предмета. Същността на съзерцанието се състои в концентрирането, съсредоточението на съзнанието върху известен обект, при което последния придобива за нас истинска реалност, тъй като само по такъв начин ние се свързваме с него с една реална връзка. Тогава ний можем да се приобщим, да се слеем с този обект, да привлечем към себе си, да придобием неговите качества, или пък да придобием или реализираме самия него. Най-възвишеното съзерцание е това, което има за обект или което е отправено към извора на космичния живот, към Първоизточника на всяка сила — Бога, Разбира се, то може да бъде повече или по-малко успешно, в зависимост от характера, качествата, и преди всичко от чистотата на този, който го практикува. Самоизмама и глупост би било да мисли човек че може „лице с лице“ да съзерцава Бога. Преди всичко, както видяхме в началото на тази книга, Бог не е някаква личност, Той няма някакъв определен образ, който да може да се съзерцава. Що е Бог? — Както видехме, Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. . . И, следователно, в своето съзнание ученикът ще се понесе по вълните на безграничната Божия Любов, ще проникне в потайните глъбини на Божията Мъдрост и ще се издигне до шеметните висини на абсолютната Божия Истина.
към текста >>

43. Когато говорим за Петър Дънов... - Атанас Славов

не можеш, когато ти скимне, да му се друснеш пиян на масата и да плещиш глупости.) Американската култура да се е отказала от нобеловия си лауреат Хеминнгуей, който не живее в Щатите?
Както е със всички, познаването на които е от кардинално значение за разчистването на джунглата на накърненото ни национално съзнание. Егалитарните комплекси на българина винаги го водят до тотално блокиране, щом някой се издигне над ефимерните залисии на махалата: вапцване на котката на комшията в отговор на това, че те е омаскарил в карикатура, забодена на вратника ти. (виж „Чичовци“) Творчеството на виденеца Паскен, на габровеца Кристо, на русенеца Канети - недостигнати върхове на световното изобразително изкуство и литература - са извън състава на българската култура. Още се съска защо Пенчо Славейков не е получил Нобелова награда, а Канети, че я получи, е нищо (защото е недостижим за нашите пишещи братя). Да ама не живеел в България! (Т.е. не можеш, когато ти скимне, да му се друснеш пиян на масата и да плещиш глупости.) Американската култура да се е отказала от нобеловия си лауреат Хеминнгуей, който не живее в Щатите? Да,ама не пишел на чужди езици и не отказвал да говори за бизнеса си на родния си език! (На неговия си там габровски). Полската култура да се е отказала от Шопен, полският език на когото е бил по-лош от българския на Кристо? Така че като говорим за Дънов, става дума за прекрачване през забраните, поставени от българската ксенофобия. Всъщност от новобългарската ксенофобия (този пагубен продукт на шестотингодишната перманентна селска революция в България). „Става дума за връщане към отхвърлената същност на българското, така както то се формира е средновековието и с което винаги се мъчим да се идентефицираме.
към текста >>

44. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

- Уплаши го до смърт! В мига, в който видиш несправедливост, нападаш като овен с главата напред! Трябва да се научиш да бъдеш пo-сдържан, лорде, или ще има да патиш! - Говореше глупости на тате! - казах аз.
Следващото нещо, което помня, беше как брат Иван ме отвежда за ръка настрани от двамата приятели. Децата са лапни-шарани и беше лесно да се успокоя. Обиколихме огромния кръг на поляната, кухнята под гъстите лещаци, след това се търкулихме на тревата, и той ми разправи как бил във военното училище, как попаднал в затвора, заради нежеланието да се подчини на военната дисциплина и пр. Премълча опита си за самоубийство и временната си слепота, която го бе довела тук да търси утеха като градинар на братството. Разказваше само анекдотите от миналото си, и се смееше от сърце. - Уплаши го до смърт! В мига, в който видиш несправедливост, нападаш като овен с главата напред! Трябва да се научиш да бъдеш пo-сдържан, лорде, или ще има да патиш! - Говореше глупости на тате! - казах аз. - Всеки има недостатъци. И аз, и ти, и всеки... - Меденото звънче пак задрънка в гласа му. Много го развеселяваше тази случка. - Наистина ли е бил военен? - И още как! Глупаво е да си военен, само че бях.
към текста >>

45. От издателя - Атанас Славов

А да се отъждествява неговото учение с дадено общество, наричащо се Бяло братство е меко казано върховна глупост.
Името на Учителя Петър Дънов, всъщност Беинса Дуно, е време да се реабилитира в днешното общество. Без усукване и лицемерие, че всъщност било известно, че името било популярно в пет континента. Фарисейщината в това поле, е време да се оттегли! Защото въпросът виси отгоре със страшна сила! Изучава ли се в българското училище това културно наследство! Българите използват ли това съкровище за да преодоляват своите трудности! И предадено ли е Учението на другите народи! А най-вече това, че българските дечица в училище трябва да знаят това име и да познават неговото културно национално наследство, съвкупност от беседи, лекции, паневритмия, примери от личния живот. Никакви дирекции по вероизповедания не могат да обяснят онова, което представлява това наследство. Да се напъхва Учението на Учителя в някакво си вероизповедание, това е кощунство. А да се отъждествява неговото учение с дадено общество, наричащо се Бяло братство е меко казано върховна глупост. Безспорно има приемственост донякъде като архив, и съхраняване на това богатство, но нищо повече. Учението е дадено на българския народ, за да го предаде той на другите народи! Нацията трябва да използва оставеното наследство от Учителя. Тя трябва да го възприеме и да предаде на другите народи. Православието, като институция не може да определя, кое наследство е от Бога и кое не. Православната институция нека знае, че не е миропомазана и вечна, и че трябва да служи на своя Господ.
към текста >>

46. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Две години навивки, но сега край! Бурята бе дигнала шатрата на глупостите в черните небеса на душата му и оттук нататък щеше да е слънце! Нямаше да си играе на шикалки.
Тук оставаме. Ей на, тук! Далече сме от Месемврия да ни знаят, празни места има в село Хадьрча; в Хадърча оставаме!“ И това беше. Останаха. Нямаше да е родното село, но това нямаше никакво значение, защото всички трябваше навсякъде, където и да е, да знаят да четат и да пишат на роден български език. Ето гърците отвориха във Варна вече две училища на свой си роден език и сега българите, където той живееше и където децата му растяха, трябваше да имат училище. Две години беше убеждавал съселяните си да го направят, но какво искаш от прости селяни сред хадърдчанските баири - уж нямало да стане, пък сигурно им се свидеха парите. Две години навивки, но сега край! Бурята бе дигнала шатрата на глупостите в черните небеса на душата му и оттук нататък щеше да е слънце! Нямаше да си играе на шикалки. Край! Сам щеше да го направи. Нека си стискат грошовете, но децата им щяха да имат училище - те какво бяха виновни за дивотията на бащите си. - Атанасе? - усети, че някой отдавна се мъчеше да привлече вниманието му, но се бе разсеял. Беше Сава Георгиевич.
към текста >>

47. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И това, дето княз Олхински им затвори под носа вратите на параклиса в руското консулство, и то - една глупост на глупостите! Накратко, събраха се лудите глави една нощ и решиха на 10 февруари през нощта да вземат насила „Св.
В някои села постъпваха ето как - просто заемаха местната църква през нощта по-ячки българи и на сутринта, като дойдеше клисарят или гръцкият поп, казваха им да се махат, защото те били строили църквата и вече щяла да си е тяхна, и защото българската църква била независима! Да се пръждосват! В Истанбул нещата уж вървяха добре. Чорбаджи Атанас бе там и яко държеше - така че все по-често се чуваха гласове, че и варненци трябва и те да го направят. Стига с това въртене: изгонят поп Константин от „Св. Богородица“ и той трябва един път седмично да измоли да служи на славянски в арменската църква „Св. Саркиз“. После пак веднъж седмично в „Св. Георги“. И това, дето княз Олхински им затвори под носа вратите на параклиса в руското консулство, и то - една глупост на глупостите! Накратко, събраха се лудите глави една нощ и решиха на 10 февруари през нощта да вземат насила „Св. Георги“ и толкоз! Старата крепостна стена на Варна Добре, ама по това време имаше да гостува един български свещеник от охридския манастир „Св. Наум“ и той настоя, че просто е глупаво да правят тази работа, като досега всичко е вървяло гладко и са имали подкрепата на кого ли не, затуй най-добре да опитат първо законно да стане всичко, защото и гагаузи, и гърци - поне тези, дето дигаха патардията - самите те не знаеха законите, и затова да опитат със закона да ги преборят. Настъпи колебание и поп Константин, като се замисли и като прецени чорбаджи Атанас как би постъпил, видя, че наистина това е неговият начин. Със закона. С дипломацията.
към текста >>

Добичета нещастни и те, какво се мъчат, какво се бъхтят - си мислеше Ибрахим - християнски препирни и глупости, ама какво да се прави, млади са.
Портата се казва Пипи-капу - „врата на пуйките“ и нали затова ви пущам - защото сте пуяци! И умираше да се смее! Вкараха колите. Затвориха вратата. Взема баницата Ибрахим, сръбнаха по глътка чай да подпечатат приятелството и той подаде на всеки по едно парче, и за него - стария турчин - остана само едно. Най- голямото. Да знаят, че им е приел подаръка. Добичета нещастни и те, какво се мъчат, какво се бъхтят - си мислеше Ибрахим - християнски препирни и глупости, ама какво да се прави, млади са. Нека! Църквата „Св. Архангел Михаил“ На сутринта тълпата в двора на училището беше огромна. Всички българи бяха тук, всички първенци, селяни от Хадърча, от Гьондогду, от Чатма. Всичките ученици и те тук - на брой 120. Литургията извършиха поп Константин и Иван Громов от Хадърча заедно с прочутите църковни певци Петър Атанасов и Курти Добрев.
към текста >>

Глупост на глупостите! Като му намира къщата, те само надничат отгоре през желязната решетка на прозорче някакво на втория кат и му казват да се маха, да се маха! Той пита - дете е! ^ какви са тези звезди, с бяла боя намацани на някои от портите, дето е минал дотук.
Пръскат с вар, прясна, изгаряща вар всяка обществена сграда, където знаят, че е ударила заразата. Нощем водите на Златния рог са озарени от клади сякаш. Цели пътеки от отсрещния до отсамния бряг се люлеят оранжевочервени връз черните води. Горят залети с газ трупове, нахвърляни напреки един връз друг като цепеници. После взимат да ги горят и през деня - толкова са много! Мирише на изгоряло месо; от жестокия пир на разгневените богове! Глупаво момче - измъква се един път от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното село казал да му се обади. Глупост на глупостите! Като му намира къщата, те само надничат отгоре през желязната решетка на прозорче някакво на втория кат и му казват да се маха, да се маха! Той пита - дете е! ^ какви са тези звезди, с бяла боя намацани на някои от портите, дето е минал дотук. Казва му познатият на познатия му: - Еврейски къщя! Слагат Давидовата звезда, като удря божието наказание, да не сбърка Бог да удари тяхната къща, ами да погуби съседите. Не му се ставаше на чорбаджи Атанас в този пуст град. Взема да се облича и се видя в огледалото. Къде бяха мощните му някогашни рамене? Де бяха тесните, ама дълбоки балканджийски гърди, дългите мускули, железните мишци?
към текста >>

И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков.
валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз. И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков. Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат. И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата.
към текста >>

48. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

- Глупости! - каза той.
Ръгна с лакът хълбока на мъжа си и продължи радостно на висок глас: - Събудих се седемнадесетгодишно момиче; като седемнадесетгодишна мома, след първата брачна нощ с момчето си тука! - И още веднъж ръгна нещастния човек. - По-тихо, жено! Италианците се разсмяха, тя се разсмя, отец Куцак се разсмя. Мъжът, който беше продал лимона на Гаврило, започна да разправя нещо на приятелите си със звучния си баритон, и последва нова вълна от веселие. - Какво каза, какво каза той? - Еврейката задърпа ръкава на мъжа си и първата му реакция беше да я накара да млъкне, но Петър усети, че е мъж, който не може нищо да откаже на жена си. - Глупости! - каза той. - Каза, че жените в неговото село след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото село да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето. - Така ли каза? - Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе чувал през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас. Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов. И видя как сконфузеният съпруг извърна глава тайно да не се издаде колко я обича, и той самият усети как очите му се навлажниха и сърцето му лудо заби, защото в този миг бе разбрал, че бе навлязъл в Америка и това бе то! - Един божествен миг от двадесет и единия ден лашкане и блъскане, и цялата мъка си струваше: един млад католик пее любовна песен на една еврейска матрона в климакса на живота си, и правоверният юдейски съпруг в черното си расо и черната си капичка и смешните завъртулки на бакенбардите си прелива от любов към красавицата в нея - прочистен и освободен от ревност като двадесеткаратов диамант.
към текста >>

И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта.
И той знаеше, че когато тези сини очи го задърпаха навътре, вече се започваше; идеше излиянието на тези чудни негови изречения, за които всички на пристанището му се радваха: - Вярвам в Него, само че Той никога не ми е говорил с мрънкането на гръцки поп от онова време, нито пък с думите на старобългарското евангелие, от които дума не разбирам, нито пък от бабешките химни на твоите учители. Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза? - Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето. И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг. И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта. Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в клетка: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа. А проповядването само ще дойде след всичко това. Дай Боже! * През дните, последваш произшествието с лимона, тримата говориха много помежду си: Петър, отец Куцак и Гаврило. Оказа се, че Петър има много общи теми с отец Куцак, и едно от нещата, за които бе най- любопитен, бе защо униатският свещеник е оставил църквата си, за да върви в Америка, където се искаха предимно работници. Отецът бе щастлив да отговори на този въпрос и отговорът донякъде изненада Петър.
към текста >>

49. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Така или иначе, по време на споровете и дискусиите Петър откри, че и тук има завист, ревност, глупост и пакостничество.
Нещата стигнаха до съвета на настоятелите, които трябваше да вземат отношение, тъй като при първия сигнал за бунт срещу „обърканите глави“ техни стари противници, които им завиждаха, се нахвърлиха срещу тях без каквито и да било задръжки. Един проповедник от централен Ню Йорк писа на Мичел: „...като те зная какъв си корумпиран, няма да бъда удовлетворен, докато не изпълня дълга си да съдействам да бъдеш изхвърлен от методистката църква.“ Епископ Макконел бе наясно, че проблемът е главно в това, че Мичел е третирал полуобразованите си нови студенти като че ли води с тях висш теологически курс, за което те са напълно неподготвени и всичко това просто ги плаши. Но нямаше как. Скандалът бе толкова голям, че той се видя принуден да назначи комисия за разследване на случая. Съдебните дела и дискусиите, обвиненията и обясненията, защитата на Мичел от такива авторитети като професор Шелдън, от една страна, и заявлението на професор Къртис, от друга, че е чист еретик - всичко това се провлачи цели десет години - дълго след като Дънов напусна не само института, но и Америка. Така или иначе, по време на споровете и дискусиите Петър откри, че и тук има завист, ревност, глупост и пакостничество. Знаеше, че това, което Мичел защитава, е сложно, но именно личността му и джуджешкото в противниците му го убедиха, че той е правият. Трябваше да се знае и да се мисли, и да се върви напред, и да се разбира по-добре - колкото и да бе трудно за някого! А когато и любимият му професор Боун бе обвинен в това, че е отстъпил от методизма и проповядва унитарианството, това само послужи като още един стимул да надникне в другите деноминации на местния протестантизъм. В края на краищата от унитарианството именно бе тръгнал Емерсън, оттам бе излязъл трансцендентализмът и с това Петър узря за отваряне на съзнанието си към новия интерес в Бостън към Емерсън, Хоторн и Торо. Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена библиотека, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“. * В Бостънската библиотека бе тихо като в люпилня.
към текста >>

50. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Когато всички същества са били в хармония с нас, усещаме вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга.
Давайте място на другите - дошъл някой да прави добро, вие ще отстъпите, ще му направите място да се прояви. И за вас има място, защото има три положения: когато дойде някой да прави добро, ти ще му отстъпиш мястото си; може да се яви и втори - и на него ще отстъпиш; а третият ще бъдеш ти. Когато вашият крак се движи в известна посока, за да извърши някое добро, разумно дело, с вас заедно ще участват и всички други разумни същества и сили. Едно движение е разумно, само когато е в хармония с движенията на всички разумни същества, а неразумно - когато ние сами вършим нещо, а другите не взимат участие. Когато ние извършим известна постъпка, тогава усещаме действието на този вътрешен закон. Когато всички същества са били в хармония с нас, усещаме вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга. Това показва, че тази наша постъпка е ненавременна; тя може да е правилна, но не е в съгласие с разумните сили. Всяко наше движение, всяка наша мисъл, всяко наше чувстване трябва да бъде в съгласие с целокупния Божествен закон на всички същества, които са в колективното съзнание. Според друг закон, в колективното съзнание хората колективно трябва взаимно да си помагат. Като срещнеш някого, някой свой брат например, не го критикувай в душата си, а се старай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения дух да го подпомогнеш, защото твоето повдигане е и негово, както и неговото падане е и твое. Той ще падне в едно отношение, ти в друго.
към текста >>

51. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

Ние може да намислим някоя глупост и да смятаме, че това е Волята Божия.
Георги В. Куртев. Тази среща е предисловие. Във всинца ви има желание да се осмисли живота ви на земята. Тази ви идея е смътна. Законите на земята се различават от тия на Небето. Ние може да намислим някоя глупост и да смятаме, че това е Волята Божия. По отношение на срещата - при всяко начинание трябва да има една връзка. В света има само едно Всемирно братство, то е Бялото Братство. Бялото Братство само дава, а Черното - само взема. Черното братство е отражение. За да се образува вътрешна верига, не се позволява да критикуваш брата си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24126505851746