Търсене в текстове за 'Глупост'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре".
Това бе единственият ден от цялото ни пребиваване, когато ние пяхме. През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени. Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава. По-добре е да Го свалим долу в София. Тук няма какво да правим. Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре". Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце. Като научихме това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме. Какъв беше доводът ни, не знаехме. Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му. Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на Учителя на стража и готови за бой.
към текста >>

2. 3_31 Истинската работа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости".
Затова Учителят веднъж ни поясни така: "В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение". Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек.
към текста >>

Но глупостите, които правехме, те идваха отвън.
Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога.
към текста >>

По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа.
Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме.
към текста >>

3. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Това са глупости.
А който ги наруши, той си носи последствията. Ние бяхме свидетели на много драматични истории. Вие, следващите поколения, ще се убедите лично в това, няма да ви се размине. 7. Има и един друг проблем. Идват и ми казват, че във Франция хората на Михаил Иванов играят Паневритмията с валсова стъпка - така, че я играят в по-бързо темпо, защото французите били много темпераментни. Това са глупости. Проверете какъв ритъм имат българските хора и особено шопските и проверете какъв ритъм имат френските народни танци. Сравнете ги и ще видите къде има повече динамика и темперамент. Освен това, лично Учителят, заедно с Кирил Икономов, с хронометър бе отбелязал колко секунди трябва да трае всяко упражнение. Учителят лично го е определил. И това е точно така.
към текста >>

4. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Веднъж Магдалена направила поредна беля и глупост и един брат я наругал с лоши епитети и всички възможни изрази, които отговарят на нейната враждебна дейност в Братството.
А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история, разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме истината и аз сега я предавам на следващите поколения. Веднъж Магдалена направила поредна беля и глупост и един брат я наругал с лоши епитети и всички възможни изрази, които отговарят на нейната враждебна дейност в Братството. Обаче тя не се стресна, а го заплаши, че ще го предаде на полицията. И беше тръгнала натам. Казаха на Учителя. Той излезе, обърна се към мен и каза: "Отиди и доведи Магдалена, да не ходи в полицията и да не прави глупости! " Аз отидох и й казах, че Учителят я вика и тя отиде при Него.
към текста >>

Той излезе, обърна се към мен и каза: "Отиди и доведи Магдалена, да не ходи в полицията и да не прави глупости!
Ние разбрахме истината и аз сега я предавам на следващите поколения. Веднъж Магдалена направила поредна беля и глупост и един брат я наругал с лоши епитети и всички възможни изрази, които отговарят на нейната враждебна дейност в Братството. Обаче тя не се стресна, а го заплаши, че ще го предаде на полицията. И беше тръгнала натам. Казаха на Учителя. Той излезе, обърна се към мен и каза: "Отиди и доведи Магдалена, да не ходи в полицията и да не прави глупости! " Аз отидох и й казах, че Учителят я вика и тя отиде при Него. Аз я заведох. Учителят говори с нея, разубеди я. Тя се успокои и се върна на "Изгрева". А щеше да направи нов пожар и щеше да предизвика много по-силно гонение срещу Учителя.
към текста >>

Беше направила поредната глупост и беля, която предизвика голям инцидент, а след това - нападки и гонение срещу Братството.
И полицията почва издирвания, ходят на "Изгрева", търсят Учителя за обяснение. Накрая жена му се намира при техни роднини, където се укрила. Ето така се използваше всеки един случай за нападки и хули срещу Учителя. Такива случаи имаше колкото си щеш и се срещаха под път и над път. Веднъж Магдалена беше коленичила пред Учителя и пред всички искаше Учителят да я благослови. Беше направила поредната глупост и беля, която предизвика голям инцидент, а след това - нападки и гонение срещу Братството. Всички бяха наострени срещу нея и никой не искаше повече да я търпи. Дори един брат беше казал, че той ще поеме нейният кръст да бъде канал, през който да минава злото, само и само тя да се махне веднъж и завинаги от "Изгрева". Защото смятаха, че по-голямо зло от нея не е раждала земята и не може да има по света. Представете си, Учителят стои, а тя е коленичила пред Него и иска благословия, а не прошка. Всички са настръхнали срещу нея.
към текста >>

5. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли.
Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил. Този човек не знаеше кой е Учителят. Той бе един дързък човек, нахален човек, който бе готов да извърши и насилие и да нападне с юмруци Учителя.
към текста >>

6. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Това са глупости и нелепости.
Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух. Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи. Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство. Това са глупости и нелепости. Че Учителят излизаше, това бе верно, но - поради други причини, които ние не знаем. Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко тяло. Това не мога да го допусна. Това е нашето неразбиране. Учителят не може да посегне върху живота Си, за да ускори заминаването Си.
към текста >>

7. 8_13 Построяване на Изгрева

Това бяха глупости, но имаше такива, които се хващаха на такава въдица.
Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, които се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото,: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това! " Това бе хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Това бяха глупости, но имаше такива, които се хващаха на такава въдица. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха по различни начини и при различни случаи с Учителя. Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина.
към текста >>

8. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Борис Николов

ТОМ 2

„Махнете тези глупости!
И тях съм записал. Лекуваха Го лекари. Имахме приятели 4-5 души приятели лекари, които правеха консулт, грижеха се за Учителя. Опитаха се някои природолечители да Му сложат някакъв компрес. Учителят не позволи. „Махнете тези глупости! " Искаха да Му слагат млечен компрес. „Я ги махнете тези глупости"! И така в туй състояние, в което бе Учителят беше доста отпаднал и като легне така на кушетката, полежи малко, после постане, закашля се и изкара няколко храчки. Седне на един стол, после пак стане, изобщо беше така разтърсван от някаква треска. Един път както бе отпаднал и отпуснат, а това бе последната вечер когато бях при Него, Учителят изведнъж се отърси от тази слабост и се изправи.
към текста >>

„Я ги махнете тези глупости"!
Имахме приятели 4-5 души приятели лекари, които правеха консулт, грижеха се за Учителя. Опитаха се някои природолечители да Му сложат някакъв компрес. Учителят не позволи. „Махнете тези глупости! " Искаха да Му слагат млечен компрес. „Я ги махнете тези глупости"! И така в туй състояние, в което бе Учителят беше доста отпаднал и като легне така на кушетката, полежи малко, после постане, закашля се и изкара няколко храчки. Седне на един стол, после пак стане, изобщо беше така разтърсван от някаква треска. Един път както бе отпаднал и отпуснат, а това бе последната вечер когато бях при Него, Учителят изведнъж се отърси от тази слабост и се изправи. Аз бях седнал на един стол. Изведнъж се изправи като че ли нищо Му няма, както кога е бил винаги здрав.
към текста >>

9. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост!
Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се! " Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките деца и старите хора, но при особени случаи. А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада. След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото. И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне." Братята си отиват като попарени още същия ден. Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен.
към текста >>

10. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ето една глупост.
Противодействието, което срещаме сега, гоненията срещу нас е предвидено в големия Божествен план. То се допуска за укрепване на Братството. 4. Гоненията. През 1957 г. комунистическата власт започна гонение срещу Бялото Братство. Ето една глупост. Защо им е потрябвало това? Не е достатъчно да имаш само власт и сила. Трябва да имаш правото на своята страна. По-добре е, че ни гонят. А какво щеше да стане ако ни бяха прегърнали?
към текста >>

Човешката глупост.
" 7. Пиянството: Комунистите отначало придобиха голяма сила, защото тя бе им дадена от Невидимия свят. Движеха се със сила и с власт и още от самото начало прокламираха, че ще променят света. Казаха на Учителя, а Той продума: „Комунистите днес са пияни от власт, но не могат да знаят това. Затова ще направят големи поразии, но когато отрезнеят ще трябва да си платят за разрушението." 8. Човешката глупост. Комунистите извършиха най-голямата глупост и престъпление като се опълчиха срещу Бялото Братство и унищожиха 180 000 томчета от Словото на Учителя. Така те си създадоха съдба с Небето и с Бога. И от сега нататък не ние ще им бъдем противници, а те ще бъдат богопротивници и ще разберат какво значи, че Бог поругаем не бива. 9. Наказанието. Комунизмът, който дойде в България след 1944 г.
към текста >>

Комунистите извършиха най-голямата глупост и престъпление като се опълчиха срещу Бялото Братство и унищожиха 180 000 томчета от Словото на Учителя.
Пиянството: Комунистите отначало придобиха голяма сила, защото тя бе им дадена от Невидимия свят. Движеха се със сила и с власт и още от самото начало прокламираха, че ще променят света. Казаха на Учителя, а Той продума: „Комунистите днес са пияни от власт, но не могат да знаят това. Затова ще направят големи поразии, но когато отрезнеят ще трябва да си платят за разрушението." 8. Човешката глупост. Комунистите извършиха най-голямата глупост и престъпление като се опълчиха срещу Бялото Братство и унищожиха 180 000 томчета от Словото на Учителя. Така те си създадоха съдба с Небето и с Бога. И от сега нататък не ние ще им бъдем противници, а те ще бъдат богопротивници и ще разберат какво значи, че Бог поругаем не бива. 9. Наказанието. Комунизмът, който дойде в България след 1944 г. е наказание на българския народ за това, че той не узна времето кога беше посетен от Бога.
към текста >>

11. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Галилей Величков

Каква глупост на века!
Възхищаваше се на хубавия ден и от „хубавата" бомбардировка, която не е засегнала квартала, а само... гората. Отказах гостоприемството му. Обясних за какво съм дошъл. Развеселен наново от неудачите на бомбардировката, посочи цъфналите вишни и се провикна: - Погледни, виж красота! А хората се бият пред очите на тази дивна пролет! Каква глупост на века! Каква безпътица изживява човечеството! Радостен, той ме прегърна със здравите си ръце. - Слушай - продължи Игнат - нали отиваш при УЧИТЕЛЯ? И аз ще дойда. Искам да се видя с Него!
към текста >>

12. ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Дълго време изкопите стояха като доказателство на военното недомислие и човешката глупост.
Есента на 1943 година даде възможност на противовъздушната отбрана на столицата да завърши скривалищата от този тип. Не веднъж Учителят се заглеждаше в изкопите с особена болка. А ние, без опит и разбиране смятахме - през време на тежките бомбардировки, животът на изгревяни може да бъде опазен в тези окопи. Уви, по-сетне разбрахме, че подобни скривалища бяха гробници за укрилите се в тях, защото над тях се изсипа огън и жупел и от взировете на бомбите пръстта затрупа онези, които се криеха в тях. Но тук, на Изгрева, ние не влезнахме в тези скривалища, а се събирахме в малкия салон, четяха се молитви и там изчакваха сирените, които даваха отбой. Дълго време изкопите стояха като доказателство на военното недомислие и човешката глупост. По време на бомбардировките в София бяха разрушени 10 000 жилища, 1684 магазини и складове, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни за хляб, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Убити са общо 1828 човека, а са ранени 2372 души. По този начин символичната война, която българското правителство обяви на Англия и Съединените щати, без да има общ фронт с тях, се превърна от символична война на реална смърт и реално разрушение. Датата е 13.ХII.1941 г., денят на обявяването на символичната война, която донесе на България смърт и разруха. А царят на България бе Борис III.
към текста >>

13. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

Нали по време на войната той каза: „Велика глупост".
" Трябвало двама души гаранти. И аз казвам, нека едната да бъде една учителка по френски, в партера живееше. Ние живеехме на първия етаж. И като я питали - "имате ли нещо против да бъдете гарант за Нестор? " - „Разбира се, за Нестор, с удоволствие, защото Нестор по време на войната, той протестираше срещу правителството тогавашното, че обявиха война на Англия и Америка". Нали по време на войната той каза: „Велика глупост". И кой ще бъде вторият гарант? За вторият гарант трябва да търсим друг. През 1946 г., две години преди това, на "Венелин" имаше един обущар, който кърпи обувки и аз бях отишъл там нещо да ми направи поправка на обувката. И тогава влиза един наш съсед, активен борец, участник в септемврийското въстание от 1923-1925 г. Познаваме се, но не сме говорили и той тогава ме пита: „Комшу, какво ще кажеш за Македония?
към текста >>

14. 5.07. Кой и как си търси белята

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Искат да се женят и да вършат глупости, без да мислят какво ще направят.
Надя е третата ми рождена сестра. Учителят е в приемната Си стая, а тя е вънка и се чуди, как да влезе при Него. Поглежда лекичко и вижда през прозореца, че Учителят е наведен и намръщен, и нещо си чете. Тя стои пред прозореца и само от време на време поглежда към стаята. По едно време Учителят излиза, минава покрай нея, не се спира при нея, не й проговаря, а ходи нагоре-надолу пред приемната и Си говори на глас: „Има някои, които си търсят белята. Искат да се женят и да вършат глупости, без да мислят какво ще направят. Аз не се занимавам с такива. Не се интересувам от такива." Учителят говори на себе си и се разхожда пред нея. Не я поглежда и не говори с нея. После си влиза в стаята. Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната.
към текста >>

15. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Неделчо имал наивността и глупостта да остави 100 книги в квартирата си, а те живееха под общ покрив с Балтова.
В края на краищата аз бях уволнен от министерството поради тази книга. Всички платихме за нея. Сега ме интересуваше как тази книга е отишла в министерството. По-късно една журналистка ми каза, как Антон Югов, който беше министър на вътрешните работи, е носел тези книги под мишница и ги е турил над банките на министрите. И какво още установих. Неделчо имал наивността и глупостта да остави 100 книги в квартирата си, а те живееха под общ покрив с Балтова. А тя е една кокошка - като снесе едно яйце, трябва да окряка навсякъде. Тръгнала с книги под ръка и от министерство на министерство, и от министър на министър подарявала по една книга. Не е знаела, че е имало Министерство на културата и само на Димо Казасов не била дала, и затова той не знаеше за тази книга. Но за слава на Бога всичко мина без последствие. Аз непрекъснато заявявах, че в България няма цензура, че има пълна толерантност и няма дискриминация.
към текста >>

16. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези, които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него.
Един ден идва при мене и ми чете едно писмо до Михаил. Аз го накарах да го коригира. Това писмо стана причина да излезе Михаил от кожата си и да напише едно писмо до София, което го компрометира и хора, които го уважаваха, се отдръпнаха. Беше написал: „Христос е дал принципите. Учителят е дал методите. А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези, които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него. Стоицев написа писмото с хубаво чувство. Но аз успях да туря друг елемент в писмото, който го предизвика и написа онова, което го компрометира. Един ден пристигна една книга на Михаил, където е написан предговор на някой си Маха Чохан. Тогава Михаил направи едно изявление, че Маха Чо-хан държи печата на Агарта, и че му дал паспорт да ходи по целия свят. Този Маха Чохан е бил в Тибет като пълномощен министър на Белгия.
към текста >>

17. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Във връзка с това Учителят каза: „Когато човек даде едно глупаво обещание не е задължен да го изпълни, защото го е направил от глупост".
" „Може." „Обещаваш ли? " „Обещавам." „Закълни се." И Георги се кълне за венчило. А тя беше еврейка и той нямаше какво да прави, реши да изпълни обещанието си и се ожени. И след този брак той го нямаше десет години на Изгрева, а когато се завърна Шкодата бе приключена. Та като дойде време за неговата женитба и че иска да се жени всички ахнахме и отидоха някои при Учителя и го запитаха за този случай. Във връзка с това Учителят каза: „Когато човек даде едно глупаво обещание не е задължен да го изпълни, защото го е направил от глупост". Хайде сега отидете и разчистете пътя на този брат. Беше вече невъзможно, той искаше да бъде рицар и да изпълни обещанието си и не послуша Учителя. Ожениха се и заживяха заедно под един и същи покрив. Този еврейски дух, с когото той се свърза беше противник на учението и беше му създавал много, много пречки. Бракът му не беше хармоничен -свързан с много неприятности и огорчения.
към текста >>

18. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Не можах да си простя, че как се случи та да направя такава глупост.
Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причината и последствията им. Но трябва да бъде снизходителен към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи. Ученикът има право само да учи себе си и другите на послушание към Бога". Ето аз се връщам у дома и се питам успях ли да изтрия онзи срам пред Учителя. Не можах да си простя, че как се случи та да направя такава глупост. Много време не можах да се освободя от това недоволство спрямо себе си. Аз още не можех да разреша този въпрос, а разреших само въпроса с грубата среда и се преместих да живея на друго място, като предварително исках мнението на Учителя. Но за клюките и одумванията още не можах да го разреша как попаднах под тяхното влияние. Исках да ми бъде разрешен този въпрос. Ето ме отново пред Учителя и той ме приема.
към текста >>

19. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Това не са глупости.
След малко дошли селяни да искат от попа пари да се направи нещо за селото. Той ги изслушал, усмихнал се, свалил си килимявката, показал им я, а върху нея са били дърдонките на ярето. Казал им: „Дрън-дрън ярина - на попова главина". Това е бил отговора на попа на молбата на селяните. Сега в нашият случай си отговорете в Школата кой какви задължения изпълняваше и как се вмества тази поговорка за Изгрева. Това не са глупости. Но те бяха задължени да осигурят на Учителя подходящи условия. Но това беше тяхната представа за нещата. Когато Учителят започна да идва често в нашият дом той това го правеше, защото вече не беше спокоен там на Изгрева. По това време ние имахме там на Изгрева къща, дървена, цялата с джамлъци, с баня, кухня и две стаи. Но в последните години на Учителят му бе неудобно да живее над салона и да се изкачва и слиза по дървените стълби.
към текста >>

20. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

След свършването на беседата този приятел дойде и ни разказа, че бил направил облог с един друг, който му казал, че ако отиде горе на Изгрева и чуе Дънов тогава веднага ще се убеди, че това са шменти и капели, че това са бръщолевици и глупости.
Ето имаш една опитност и имаш опрощение и от мен". Учителят му подава десницата и той я целува. Идва друг посетител слуша, слуша и мислено също си казва: „Това Дънов дето го разправя са врели и некипели, това е едно обикновено дърдорене, защото тук няма никаква логика". Само след секунди Учителят отново спира беседата си, поглежда го, но този път не го посочва с пръст и казва: „Някой тук ще каже, че в говоренето ми няма логика и че аз говоря врели-некипели. Напротив, онзи, който говори врели-некипели той е онзи, който ви изпрати тук, за да получите доказателството на своето твърдение, а сега вие като отидете долу в града ще му занесете своето доказателство". След свършването на беседата този приятел дойде и ни разказа, че бил направил облог с един друг, който му казал, че ако отиде горе на Изгрева и чуе Дънов тогава веднага ще се убеди, че това са шменти и капели, че това са бръщолевици и глупости. Ето сега той ще отиде в града и трябва да занесе своето доказателство за беседата на Учителя и истината за нея. Ние сме заобиколили Учителя и се намираме в една от бараките, където една сестра ни бе поканила на гости. Пиеме чай, поднесени са сладкиши, разговаряме с Учителя и така както Учителя си държи чашата с чай и сърба изведнъж той си затвори очите, облегна се на стола, замълча и все едно, че заспа без да изпусне чашата с чая. Изминаха няколко минути, ние стоим, оглеждаме се, никой не смее да шавне или да продума дума. Чакаме Учителя.
към текста >>

21. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя.
Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове. Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина. Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство. Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му. А това не бе така. Всичките нашите недостатъци се оглеждаха много добре в това огледало наречено Слово и там и чрез него изпъкваха много добре и гражданството на София понякога реагираше с право.
към текста >>

22. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Та какви ли не глупости, своеволия колкото си искаш имаше и когато си поискаш те изведнъж изкачаха.
Само при такива случаи имаше правилен обмен между онзи, който отиваше при Учителя и хлопаше на врата му. Това бяха единици. В повечето случаи всеки знаеше, че тук е Учителя, но всеки беше свободен да си направи свой собствен опит, да си направи своята магария, та да се види магарешката му работа пред всички. Защото накрая магарето ще изреве та да го чуят всички, че голяма магария е станала. В такива магарешки случаи ние гледахме и се питахме що за магаре е това тук и защо това същество Учителят го държи на Изгрева, а не го прогони. Та какви ли не глупости, своеволия колкото си искаш имаше и когато си поискаш те изведнъж изкачаха. Беше срамно и болно да се гледат такива неща. Но останалите мълчахме и траехме и чакахме какво ще каже Учителя по този въпрос. А той оставяше учениците да правят каквото си искат и да си изживеят нещата така, както са вложени у тях и подредени в тях, за да могат да излезнат от тях, да се проявят и да се видят отвън очебийно. Отвътре не се виждаха, а само се усещаха. Но като излезеха навън те се виждаха и беше нещо съвсем друго.
към текста >>

23. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

Глупости по света колкото щете.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА През 1922 г. предприехме екскурзия до Мусала една много голяма група, като пътят ни беше през летовището Чам Курия. Там бяха започнали да се правят вилите на буржоазията и на онези, които смятаха, че могат да наследят аристокрацията на Европа, Та какви аристократи бяха това - та имаше между тях живи хора, които бяха родени през турско време, които бяха измъчвани и много от възрожденците бяха още живи и напомняха за робството. Но нали знаете онази пословица „Пази Боже сляпо да прогледа", та сега след като сляпото прогледна взе да върви и се провъзгласи, че е аристокрация и че е със синя кръв. Глупости по света колкото щете. Но и ние бяхме подложени на ударите на тези проходили и току-що прогледали слепци наречени аристократи на България, Фердинанд беше наел в Чам Курия места и по негов почин богатите българи започнаха да правят вили за почивка през лятото. И така се възрастна този курортен център. Нашата група бе пъстра поради разнородния си състав. Млади, стари вървяха по колоната по един човек. Тогава масовия туризъм не беше познат и за курортистите в Чам Курия това бе зрелище и половина за тях в планината.
към текста >>

24. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

„Ама глупости говори!
244-245 виждането на Учителя за старата Попова и за непривичните за нас нейни движения с двете й ръце, които за нас бяха обикновени ръкомахания, рожба на медиумични прояви. „Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: кажи на тази сестра да не говори тъй. Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори! " - Че светът е пълен само с глупости! „Ама ще се компрометираме". - Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна! Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си. Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения.
към текста >>

" - Че светът е пълен само с глупости!
„Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: кажи на тази сестра да не говори тъй. Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори! " - Че светът е пълен само с глупости! „Ама ще се компрометираме". - Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна! Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си. Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения. Казват ми: кажи й, Учителю, да отиде поне в някое кюше, да не заема първия ред, да я гледат всички.
към текста >>

25. 224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА

Та като слушах такива приказки идваше ми да хвана едно дърво, че като млатна онзи там по главата дето говори лъжи и глупости, който много добре знаеше и беше видял кой я беше направил.
Един работеше, а други търсят похвали и привилегии. Макар че знаех, че за Небето всичко е ясно и те знаеха, че чешмата е направена от Борис, но когато след време идваха гости от града и посетители и когато пиеха от чешмата и след това запитваха кой я е измайсторил, то приятелите след като виждаха, че аз също присъствувам и слушам, за да ми покажат какво значи смирението и какво значи унижението, отговаряха така: „Бертоли. Той е италиански майстор, специално дошъл в България, за да я построи на Изгрева". Всички цъкаха с език и казваха: „Брей, каква майстория, италианска майстория. Наш човек да си съдере гащите не може да я направи". Та като слушах такива приказки идваше ми да хвана едно дърво, че като млатна онзи там по главата дето говори лъжи и глупости, който много добре знаеше и беше видял кой я беше направил. Пък да млатна и онзи през устата дето се възхищава от италианци и от не знам какви си чуждоземни творения. Но в живота на човека има и такива положения: щеш не щеш ще се смириш. Та в живота си научих много неща на търпимост към хората. Веднъж казах на Учителя: „Учителю, искам да се науча да ги търпя". Учителят се усмихна и рече: „Да, Марийке, да се научим да ги търпим".
към текста >>

26. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

" Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва.
Малко преди времето за младежкия събор, връщайки се от село аз се отбих в Стара Загора. Там по една случайност се простудих и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време. Като си отидох в София и почнах да се приготовлявам за Мусала моите близки - брат, снаха и леля, ахнаха: „Ти луда ли си? Къде ще вървиш с тази кашлица? " Аз, разбира се, нито за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине! " Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва. Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я. Щом има вяра, нека върви.". Така, обаче, и стана. Не там, но още на средата на пътя за Мусала кашлицата ме остави. А горе на върха имаше сняг.
към текста >>

27. 83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА

" „А, Учителю, викнах аз с всичката си детинска глупост, - разказ за скръбта?
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА Беше преди години. Не помня само наскоро или отдавна преди заминаването на Учителя. Бях на разговор при Него. между другото, Той каза: „Искам от тебе да напишеш един разказ за скръбта! " „А, Учителю, викнах аз с всичката си детинска глупост, - разказ за скръбта? Та аз никак не обичам скръбта! Не искам, не искам, не мога! За да го напиша значи аз трябва да преживея голяма скръб! Не искам! Виж, да е за радостта!
към текста >>

28. 33. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪДЕЙСТВИЕ

Петър Камбуров

Тук аз проявих най-голямата глупост в живота си, която ми коства много скъпо, която изплатих с 15-годишно боледуване от малария.
33. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪДЕЙСТВИЕ През лятото на същата година (1929) се услових да кося, жъна и вършея при брат Тольо Минчев в с. Стоил Войвода. Покосих 60 декара ливади и ниски ниви (ечемици). След това участвувах в жетвата и вършитбата. Тук аз проявих най-голямата глупост в живота си, която ми коства много скъпо, която изплатих с 15-годишно боледуване от малария. След като бях въртял веялката 3 1/2 часа без да позволя някой да ме смени (тъй като исках да покажа на селяните, че мога сам да извъртя целия куп плява), отидох в градината, дето извира студена кладенчова вода. Уж само една фрикция щях да си направя, но понеже тялото ми беше силно грято и изпотено, водата ме пресече и до вечерта ме втресе. Започна да ме тресе малария, която, без да зная по-късно се превърнала на туберкулоза, която ме остави окончателно в 1945 година, когато Васка (съпругата ми) дойде в моя дом. Не зная какво сме спечелили, но накрая нямахме пари за пътни разноски, затова (макар и болен) аз, тати и брат ми Костадин, който ни беше дошъл на гости, потеглихме пеш за Арбанаси -110 километра от Нова Загора през Твърдица - Елена- Арбанаси. Първата нощ пренощувахме в с.
към текста >>

29. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Цанка Екимова

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Небето ясно, няма облаче, а детето на дядо поп, което до вчера беше нямо и не можеше да говори и сега е проговорило и плещи какви ли не глупости и измислици.
Друг случай. За пръв път решили да заведат Петър на нивата. По това време било жътва, жътварите жънели, мъжете след тях връзвали снопите. Станало към обяд и малкия Петър изведнъж отишъл до положените вече за кръстец снопи, покачил се на един от снопите и извикал: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде буря! " Всички се смаяли и само се огледали. Небето ясно, няма облаче, а детето на дядо поп, което до вчера беше нямо и не можеше да говори и сега е проговорило и плещи какви ли не глупости и измислици. Продължават да работят и да не обръщат внимание. Но майка му Добра била толкова още поразена от това, че сина й проговорил най-сетне и решила да изпълни това негово желание. Решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да вземе отново да спре и да не говори. Тогава какво ще прави? Та тя още не се е нарадвала от това, че детето й е проговорило на шест години.
към текста >>

30. 6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ

Йорданка Димитрова Колева

Друг би казал, че това са глупости.
Ето защо Учителят му разказал за мен следното: „Тя не ти е жена, тя ти е сестра". Не проявявах към него собственост като съпруга. Дори неговите възлюбени събуждаха любов към него. Сега можеш ли при такива случаи да преодолееш всичко и да преодолееш съпружеската бариера? Те събуждаха у мен любов към него. Друг би казал, че това са глупости. Може би в случая преобладаваше у мен сестринското отношение към него. Той не можа да свърши никаква идейна работа с тях, макар че те бяха от братството. Дори с една от тях, която преподаваше като учителка в пансиона в Симеоново по английски език, той в своята ревност към нея написва писмо до директора срещу нея. Тя научава и отива да се оплаква на Учителя. Учителя го извиква и му казва: „Симеоне, не постъпи както трябва.
към текста >>

31. 4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Той миличкият целият беше така, като си мижне очите и в съзерцание и аз си мисля: Той къде ли помага сега, къде ли ходи, пък ний го занимаваме с нашите глупости.
Направо се върнахме при Учителя на Изгрева, И Учителят казал: „Рекох, нека дойдат екскурзиантите! " Казаха ни, отидохме. И сега нали всичките седем души отидохме. Всичките питат кой каквото го интересува, кой за търговия, кой за работа, кой за болест, кой каквото желание има, каквото го боли. И аз като слушах, седях така до Учителя и Го наблюдавах. Той миличкият целият беше така, като си мижне очите и в съзерцание и аз си мисля: Той къде ли помага сега, къде ли ходи, пък ний го занимаваме с нашите глупости. И бях си намислила и аз да Го питам нали за сина ми средния, нещо не беше добре това- онова, обаче като седях и почувствувах, че от мене нещо се маха като товар и станах като окъпана. От горе, от главата ми, като започна нещо да слиза, слиза, слиза надолу и излезе из краката ми. И аз така освободих се, олекна ми, нещо много хубаво, леко ми стана. Мисля си: То вече Учителят ми помогна вече, аз няма какво да Го занимавам. И когато всички свършиха и започнаха да целуват ръка на Учителя аз последна отидох и рекох: „Учителю", целунах Му ръка и Му казах: „Помогни ми в това, което не ми достига".
към текста >>

32. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

Цъфтят липите, а един камион е натоварен с агнета, хлябове и не зная какви глупости, а на другия камион сме ние.
И такова уважение. Да, аз съм на ясно. Не се възгордявам от тази работа, защото знам, че зад мене стои Учителят. Учителят с тебе ли е, на дъното на ада да бъдеш ще те извади невредим. Или да ти кажа още един друг случай: През май месец цялото комендантство отива на екскурзия. Цъфтят липите, а един камион е натоварен с агнета, хлябове и не зная какви глупости, а на другия камион сме ние. Значи прави един автовлак от две, три коли и камиони. Отиваме в Преславски балкан. Никой път няма да го забравя. Липите, огромни, дебели, та могат 3 - 4 души да обхванат така ствола. Като разгърнали едни клони, а едно малко поточе, като Витошките, като Рилските клокочи надолу.
към текста >>

33. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

И пак така, смеят се, подиграват се, какви ли нелепости и глупости говорят по техен адрес, за тяхната идея.
Там един д-р Кирил Паскалев от Бургас и нашия приятел Петър Камбуров - певец и цигулар, който беше известен със своите хубави разкази, особено весели. Свиреше едно време на цигулка, на кавал, пееше. И вижда ги двамата в едно особено положение срещу тях седнали други младежи, които ги атакуват, които им се смеят, подиграват ги. Те мълчат само, седят и мълчат, понеже имат дълги коси и те заради косите ги мислят за дъновисти. И вземали сега да ги подиграват. И пак така, смеят се, подиграват се, какви ли нелепости и глупости говорят по техен адрес, за тяхната идея. Добре, ама брат Божков сяда си, той бил цивилен така облечен, пътува, не знае, разбира се, че тука става въпрос за Учителя, критикуват тези приятели онези, които са ученици на Учителя и той слуша, слуша. По едно време скочил, с един тон и настроение като тракнал и казал: „Слушайте. Спрете да говорите повече, една дума ако кажете, ей пистолета, ще ви застрелям и ще ви хвърля през прозореца на влака“. Ония замръзнали, спрели. И им казва тогава: „Вие не знаете за кого говорите.
към текста >>

34. 8. Катя Грива

Драган Петков

Докога ще Го тормозите с вашите глупости.
Един път свършила парите и се качва по стълбата горе, застава пред вратата на Учителя и чука. Вратата се отваря и пред нея застава Учителят: „Учителю, дойдох да ми дадете малко пари от моя плик, защото ми се свършиха“. Поглежда към Учителя и какво да види. Лицето на Учителя е строго и невъзмутимо, по Него няма никаква усмивка с която друг път е била посрещана. Чува глас: „Какво занимавате Учителя с тези работи. Докога ще Го тормозите с вашите глупости. Как е възможно да не може да си направиш сметка, че две и две е четири? Чудя се как още Той ви търпи, а не ви е изгонил от Изгрева“. Катя е смаяна. Чува тези думи, че излизат от устата на Учителя, но гласът е друг и не прилича на този на Учителя. Освен това Учителят никога не е разговарял с нея така.
към текста >>

А този друг е бил толкова строг, че дори каза: „Не занимавайте Учителя с такива глупости!
Значи Учителят като е отсъствувал от тялото си е оставил пазач в него. По този въпрос ще намерите правила в Словото Му, където Той казва, че първото условие преди да се извлече човек от тялото си, е да се погрижи, да намери онзи, който да охранява тялото му, защото може да влезне някой нисш дух в него и когато човек се върне да влезне в тялото си отново, да не може да изкара предишния гост и тогава човек психически се разстройва. Не случайно възрастните приятели ми разказваха, че Учителят по няколко дни наред понякога не е приемал посетители. Не е приемал, защото Го няма. Сложил е друг да Му пази тялото. А този друг е бил толкова строг, че дори каза: „Не занимавайте Учителя с такива глупости! “ Да, това е вярно. От гледна точка на едно висше познание. Но от гледна точка на Божествената изява на Духа всяко нещо е важно независимо дали е малко или голямо. Великият Учител работеше и с малките величини на земята и с големите величини. Той движеше народи, събития и управляваше цялата Вселена.
към текста >>

35. 35. Мобилизацията

Гради Колев Минчв

Викам му: „Като не си видял няма да разправяш глупости.
“ „Ами чул го някой“, отговори той. Ама преди това още вдигнах лопатата и му викнах: „Ако не кажеш истината ще те тупна веднъж, и без това сме дошли тука да умираме. Всеки момент може да дойде някой куршум от някъде“. А той, горкия, разтрепери се, вижда, че аз не се шегувам. Мога като нищо да го тупна по главата. Викам му: „Като не си видял няма да разправяш глупости. Аз съм от толкова години в братството, такова нещо не съм видял, а ти ще разправяш врели-некипели“. Но преди да отидем на турската граница бяхме в село Момково. Там бяхме по квартири. Обикновено най-напред ни пращаха на учение, а на мене много не ми се ходеше на учение. А пък канцеларията на полка беше в училището.
към текста >>

36. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

И така беше говорил по негов адрес глупости, но какво така прави и така и него го застреляха.
В.: Ама кой това? Т.: Комшията. В.: Комшията. Защо прави това, за да каже, че е ненормален. Т.: Че нещо му има на Дънов, дека го знам. И така беше говорил по негов адрес глупости, но какво така прави и така и него го застреляха. В.: Ама кога? След 9.IX.1944 г. Случайно ли? Т.: Случайно не, но сам! Понеже хвана го една болест неизлечима и той се самоуби.
към текста >>

У черквата нали ходеха и моята жена ходи, а и този свещеник почва да говори: „Тука дошъл един Дънов да развращава народу та говори разни глупости.
Тука беха ми разправяли за някакъв си кмет, който бил някакси неразположен към Учителя и имал някаква опитност - ходел е да пита какво ще стане с германците. Знаеш ли, спомняш ли си. Т: Не си спомням. В.: Ами тука нещо ми разправяха за някакъв си поп, свещеник. Т.: А, да, да. У черквата нали ходеха и моята жена ходи, а и този свещеник почва да говори: „Тука дошъл един Дънов да развращава народу та говори разни глупости. Не трябва да идете да го слушате“. „Ти ако знаеш кой е този Дънов, тука ще пропаднеш в олтара, ама не знаеш, затова тропаш по тия работи.“ И хората й викат: „Какво смееш да му казваш.“ И така.
към текста >>

37. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост.
А: Негова работа, разбира се. В: И ние, които сме съвременници на тази епоха, ние имаме изискване към вас, може би вие вече ще прецените как да го дадете, как да го направите, но трябва да бъде документирано за истината и за лъжата. А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с поезията си Михаил. А Паша ми каза: „Ами Учителя го изпъди от тука, защото правеше нередни неща“. Аз имах един хубав документ да се покаже, че все пак как си служи, че имаше една сила в него. Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост. Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били студенти, както тя и той и са живели при този Русев - банкера. Беше им дал по една стая. Сега на времето тя обичаше един италианец. Михаил влиза в стаята и иска да я прегърне, въобще любов да кара с нея и тя го отблъснала. Тя нали беше една енергична така, като го блъснала силно и сега не си спомням какво й казал, някакъв я проклел, де да знам, но все таки тя изведнъж пада на леглото като вцепенена, нито може да мърда, нито да говори.
към текста >>

38. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

Вчера и днес го смятат за глупости, да си даде имането да се построи университет.
Бил е 500 години под робство. Не знае какво е държава. Я виж Гърция, тя имаше държава. Там министерства, големи кораби, това е построявано от богати гърци. Ние даже не сме дали нужното на двамата дарители братя Евлоги и Христо Георгиеви. Вчера и днес го смятат за глупости, да си даде имането да се построи университет. Недей да търсиш високи върхове в нашето политическо минало, включително и културно. В: А знаеш ли, че те предават четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на турското правителство, кога на коя дата и къде ще преминат река Дунав. Днес са публикувани тези документи. Те съществуват като исторически документи на едно предателство. Не случайно Христо Йорданов си заминава 1872 г.
към текста >>

39. 27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Д: Това са глупости.
Въпроса за работата на Учителя е, че винаги един ще има, който ще я свърши. Дойде това момче и я свърши. В: Сега, погребението на Учителя. Учителят се погребва. Чувал съм, че когато е погребван и е сложен в пръстта, изведнъж се чува някакъв трясък, шум и всички смятат, че се е дематериализирал. Д: Това са глупости. Помня, че бяха възложили на Томалевски да напише нещо. Томалевски каза: "Не мога". Разбира го, беше много чувствителен човека, той е поетична душа. Тогава това, което се прочете го написа Славянски, Славчо Славянски. И той го прочете.
към текста >>

40. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Но полека, полека той, понеже за предавах уроци по немски на дъщерята на сестра Кисьова, той правеше едни такива младежки глупости, когато аз съм там той ще дойде, ще се покаже на прозореца и пак ще изчезне така нали както правят младежите.
Свирехме, пяхме всичко, когато ни изпращаха, той пак така ме гледаше вторачено, много концентрирано, нещо си спомняше сигурно. И много пъти така се събирахме. И после той веднъж реши да ни изпрати, изпращаха ни обикновено до към средата на шосето Крумчо, той и другите и Асен върви до мен и казва: "Сестричката какво следва? " Казвам: "Германска филология". "Ами бих искал така някой път да се виждаме." Казвам: "Аз съм много заета с лекциите и нямам време". Но полека, полека той, понеже за предавах уроци по немски на дъщерята на сестра Кисьова, той правеше едни такива младежки глупости, когато аз съм там той ще дойде, ще се покаже на прозореца и пак ще изчезне така нали както правят младежите. И това продължи и полека, полека обаче някакси аз го обикнах, просто човек нали, неусетно. Обикнах го, но в себе си си казах така: "Веселино, брат ти те издържа сега да следваш, той си работи, цял ден се мори там в една канцелария опушена, майка ти работи, баща ти работи, другия брат също - никакви срещи". Щото аз да изляза пред хората трябва да имам тоалети, трябва да имам, защото той е суетен човек. Аз имам една престилка, две престилки за училище и толкова. И така мина, но срещахме се, имах много хубави разговори, но аз му дадох да разбере, че нямам никакви намерения нали, даже му казах: "Свободен си, има толкова момичета интересни, красиви" и той даже ми се сърдеше, казваше: "Ти нямаш сърце...", както и да е и идва един разговор с Учителя.
към текста >>

41. 9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ

подобни глупости.
Двете ми сестри, по-голямата и по-малката, аз съм в средата, периодически боледуваха от депресии. От депресията не се умира, но се тегли. Най-много теглят близките на болния. Заболях от много тежък грип. Не исках да ходя на работа, станах инертен, не исках да свиря, да чета, стоях си само вкъщи, говоря, че не съм никакъв зъболекар, че не съм никакъв музикант, че ще загина и др. подобни глупости. Татко ми се видя в чудо. В Пловдив ще тръгне мълвата, че младият д-р Филип Стоицев, син на известния Михаил Стоицев се е побъркал. А депресията не е лудост, а само психическа преумора. В нея има наследствена компонента. Предава се чрез гена на фамилията.
към текста >>

42. 11. С ЦИГУЛКАТА НА РИЛА

Стоях си вкъщи, само си мислех моите глупости, тормозех съпруга си.
Не само можеш да правиш всичко, което си могъл да правиш преди депресията, но и много повече. Ставаш неузнаваем. Така протичаха всички мои пристъпи на депресия. Тази година, в началото на 1991 г. два месеца бях в депресия. Стоях си вкъщи, само си мислех моите глупости, тормозех съпруга си. После изведнъж, това става често пъти, минах във втората фаза, т.е. в маниакалната фаза. Сега съм под наблюдението на една много добра лекарка, вземам някои лекарства против депресията, бил съм подлаган даже и на електрошокове. Та 1939 г. пристигнахме на Рила, влезнах в палатката си, която беше до общата кухня, в която се вареше чая и готвеха общите обеди.
към текста >>

43. 27. НА МУСАЛА

Някои се уплашиха и слязоха, че ще изстинат, че било глупост това и т.н.
Помня един път, стигаме дето е хижата сега, щото там лагерувахме около първото езеро, имаше клек много. И там сега нищо не е останало, щото и ние каквото сме изсекли, стига. И стигаме, брат и почва един дъжд, ама силен дъжд. Значи, както сме потни, няма просто къде да се преоблечеш. Валя цял ден, цяла нощ, валя и другия ден. Някои се уплашиха и слязоха, че ще изстинат, че било глупост това и т.н. Учителят седи и мълчи, никому нищо не казва. В.К.: И какво правите цял ден? Е.А.: Кладеме огньове, готвим си край огньовете, нали някой донесъл чайници, те врът, денонощно огньовете се подържаха, денонощно. После разходки дотук, дотам. В.К.: А то си вали дъжд?
към текста >>

44. 35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Но слава Богу не направих тая глупост.
Аз не напуснах мястото си. Даже помня брат Радославов като разбра че съм учителка: „Ами кога, аз всякога виждам че си тука", защото аз си идвах всяка събота. И аз го преживях много тежко. Защото, Учителят ме гони, разбираш ли? Това беше все едно, че аз дойдох до самоубийство тогава във вътрешните си борби. Но слава Богу не направих тая глупост. Щото, ако я бях направила е грешка непоправима. И аз щях, самата аз да пострадам. Пък и на Учителя едно петно ще бъде. И наистина, че само мисълта ми за баща ми и за Учителя ме спряха да не направя това нещо. Аз обичах баща си.
към текста >>

45. 85. ДЯДО РАДИ

Е.А.: Глупости.
Е, като ми държи Учителя стълбата ще се страхувам ли да се кача? Дума да не става. И аз се качих, прескочих, но можех брат, можех, тогава бях здраво момиче. И сега съм здрава, ама чукната съм малко в краката. В.К.: Понеже чувах, разни приятели разправяха Учителят минава през стената, обаче като почнаха да ми разказват тези случаи за ключа! Е.А.: Глупости. Вижте да Ви кажа, Учителят не беше такъв, от тези, които правят фокуси. Не беше фокусник Учителя. Учителят беше едно разумно същество, което беше дошло да ни покаже пътя за един нов живот. Това беше Учителят. Той не беше нито плямпало, нито хайде де.
към текста >>

46. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език.
Подкрепете сърцето си с любовта на живота. Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта и на Истината за подкрепа на духа си. Идат дни светли с всички Божии блага. Господ на мира иде да помага на своите деца. Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония. Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език. Иде ден, когато всеки ще каже: „Стани, стани и Господ ще те обнови. Стани, стани и Господ ще те съгради". /Свещеният подпис/ МОЛИТВА Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува душата ми. В името на Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим. Амин. /Тази молитва се прочита три пъти/ Варна 9.II.1918 г.
към текста >>

47. 120. РОДОВАТА КАРМА

На другия ден имала глупостта да отиде пак там и по този случай я хванаха нея и тя в първото разследване си призна.
Това е фанатизъм, нищо друго. Баща й беше онзи, който разтури един от съборите на Бялото Братство в Търново. И Гела си търси ключа, Малина как е решила, какво е направила, мисля, че една събота вечер отива с теслата, както Гела се навела да търси ключа, почва да я удря с теслата и Гела викала: „Мила, защо ме убиваш! " Тя е викала. Не знам кой ми го беше казал това, но всеки случай я уби. На другия ден имала глупостта да отиде пак там и по този случай я хванаха нея и тя в първото разследване си призна. То беше срещу неделя когато я убила, а до вторника я хванаха и тя си призна всичко. И тогава мен ме арестуваха в неделята на обед и аз понеже дешифрирах в сряда лекциите и си казах така, като бях арестувана в неделя, понеделник и вторник. Аз нищо не взех от това, което даваха за храна в затвора, бях в една стая и си казах така: „Ако не ме пуснат до вторник вечер да отида на клас, значи нещо много съм сбъркала и за наказание няма да ме пуснат да си изпълня задачата да стенографирам беседата". Аз го взех като наказание това. И до 6 часа мина проверката и аз останах много разочарована, че не ме пуснаха.
към текста >>

48. 123. НА ДВЕ МЕСТА ЗАВЪРЗАНА

Много ми се видя жестоко от моя страна и само тая обич, която имах към тях ме спря, защото щях да направя глупост.
Лулчев после ми разказа това, че когато аз съм вървяла покрай езерото, аз бях в много тежко състояние и противоречие на Мусала. И аз вървя покрай езерото и си казвам: „Безсмислен ми е живота, така съм разочарована, че нито ми се живее, нищо, нищо и така изкушавам се да се хвърля във водата". Но като си помислих за Учителя и за баща ми. На Учителя казвам ще хвърля петно, а ще нараня много силно баща си. Едно дете има и то да се самоубие. Много ми се видя жестоко от моя страна и само тая обич, която имах към тях ме спря, защото щях да направя глупост. Не съм познавала и съм си дала чувствата на друг, то е друго нещо нали, това е моя люта грешка, но не можех другояче. И изкарах така доста кризи по това време. И после Лулчев ми каза, че Учителят го водил, аз не съм видяла, че те вървят след мене, аз нищо не съм видяла, но после ми каза: „Ти вървеше покрай езерото", ама така съм вървяла, както отчаян човек съм вървяла, то си е личало и Учителят го е водил, за да му даде един урок да види какво е направил, нали с един човек. Не знам какво му е говорил. Не знам дали му е казал, но му е показал, какво съм представлявала до брега на езерото.
към текста >>

49. 124. СМЕХЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Той се смя на нашата глупост.
Е.А.: Смееше се. Сърдечно, много естествено се смееше, непринудено. А един случай ще ви разкажа в клас, на Общия клас. Учителят смя се, смя се, хвана си носа да се овладее, пак се смее и аз си помислих, защо се смее Учителят, какво смешно има? И после вече, когато вече се овладя Той каза: „Като ви гледам, вода газите, а жадни ходите". Той се смя на нашата глупост. Сега Го разбирам. Защото толкова благо Той ни донесе, а ние се занимаваме с глупави неща и вместо да слушаме това и да правиме това, което Той ни учи, ние или философстваме за него, ама не го правим още или се занимаваме с разни други работи. Но това беше един смях, малко така, и нещо имаше в този смях, защото само затова ми се видя малко да се смее така. Може би имаше нещо друго, което Той не иска да ни каже, за да не ни оскърби. Предполагам, право да ти кажа.
към текста >>

50. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

Аз се чудя на глупостта на Лулчев за този случай.
Е.А.: Един. И той като го хващат водят го при Учителя, да иска извинение. Ами затова ли ще го викаш? Ще го сгънеш здравата, да каже кой го е пратил и защо го е пратил. Разбираш ли, това са аджамийски работи според мене. Аз се чудя на глупостта на Лулчев за този случай. Когато има такъв личен приятел, който е началник на полицията. Значи той във власт му е, да си каже майчиното мляко, нали? Има начини. А той? Аз още тогава се ядосах затова.
към текста >>

51. 154. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Лични отношения, глупости, направо е глупост това.
Критикуваше Учителя, да. В.К.: Е за какво например? Е.А.: Сега за нея незнам, но какво и дойдеше на ум, изхвърляше го. Друг път една сестра Го критикуваше, че Той обичал повече Здравка, отколкото другите. Такива критики. Лични отношения, глупости, направо е глупост това. Как ще искаш ти от Учителя такова нещо. Може ли да се говори, че ще обича един повече, друг по-малко. Ние сме ценности големи, личности, че важни. В.К.: А Магдалена? Е.А.: Магдалена през целия си живот тормозеше Учителя.
към текста >>

52. 171. КАфЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО

Глупост". В.К.: Аз виждам, че доста усилия и време са хвърляли по отношение на тези неща.
В.К.: Не може да влезе Учителят в една нисша форма. Е.А.: Не за нисша и висша, ама няма да се занимава с такива работи бе! В.К.: Това са разни духове, които ги разиграват. Е.А.: Да, и аз така го разбирам. После аз и онази Школа дето изкарах, научих си урока и след това абсолютно, аз и на Ваня съм казала: „Виж сестра, имам опитност и затова абсолютно не се занимавам с медиумство. Глупост". В.К.: Аз виждам, че доста усилия и време са хвърляли по отношение на тези неща. Е.А.: Много, много. В.К.: И то в Школата, в бараките. Е.А.: Да, да, да. В.К.: Въртящи се чаши, говорящи медиуми. Е.А.: Да, да, доста хора, да.
към текста >>

53. 14.Учителят дойде на земята

В обходата си с нас беше внимателен, любезен, коректен, можеше всички да изслуша дори и когато говорим глупости.
Ако някога се е изразявал, изказвал е някакви мисли за себе си, то е за да подчертае нещо, което ние не разбираме, имаме крива мисъл. Той заради истината се изказваше понякога по-строго, защото ние не можехме да се издигнем в света, за който ни говореше. В нас имаше криви образи, изопачени разбирания и за да разберем нашите криви разбирания, споменаваше нещо за себе си като контраст. Той нямаше нужда да се покаже, че може и какво може. За своите възможности той мълчеше и можеше да мълчи. В обходата си с нас беше внимателен, любезен, коректен, можеше всички да изслуша дори и когато говорим глупости. Той се отнасяше с уважение и почит към всички. Ако някои оставаха недоволни от неговото поведение, то е, защото те искаха нещо, което той не можеше и не искаше да направи. Това би понижило неговото достойнство. Той винаги се държеше с достойнство. Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи достойнството му.
към текста >>

54. 05.Отивах да посрещна изгрева

Мене повече ме дразнеше глупостта на хората, надутостта, желанието да се покажат без да има какво да си показват и да се покажат такива, каквито не са.
От тримата най-чужд за мене остана Коен. Илия ми беше симпатичен с неговата доброта и вътрешна лекота, нежност и сдържаност. Лулчев беше по-дързък и с езика, и с мисълта си, но той най-много ме привличаше, най-много ме интересуваше. Най-често разговорите бяха закачливи, осмиваха един или друг от братята и сестрите. Аз вътрешно се смущавах от това осмиване, въпреки че и аз се смеех, виждах, че в това, което се казва има истина, но осмиването, слабостите на хората всякога ме е засягало, изпитвала съм мъката на осмиваните и ме е боляло, пък съм си и мислила, че други и мене така осмиват. Мене повече ме дразнеше глупостта на хората, надутостта, желанието да се покажат без да има какво да си показват и да се покажат такива, каквито не са. Тези трима приятели към Учителя имаха малко несериозно отношение. Наричаха го „дядото". Това много ме дразнеше и в себе си чувствах едно оскърбление заради Учителя и винаги реагирах и се възмущавах. Често ги питах: „Как можете да говорите така за Учителя? " Намирах, че те не отдаваха на Учителя нужното уважение и почитание и им казвах: „Учителят може да е възрастен, но не е дядо".
към текста >>

55. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ЦАРЯТ БЕШЕ НАЙ-ДОВОЛЕН ОТ РАЗГОВОРИТЕ С ХИТЛЕР

- „Оставете тези глупости" - каза рязко г-ца М-вич, -„Не смущавайте обеда на хората.
Думите Ви са крайно неуместни". Той стоеше още прав и изглеждаше доста разсърден, а може би и на мен така да се струваше. Но той добави с един тон, който направи всички ни да потръпнем, като че не говореше той, а някой друг. „Г-це, казва се само това, което може още да се измени, да се поправи, туй, което е неизменимо, съдба, фаталност, за него не е позволено да се казва. Вашето е още поправимо, има и друг изход". - „Оставете тези глупости" - каза рязко г-ца М-вич, -„Не смущавайте обеда на хората. Нали знаете, след Христа всички пророци са....." - „Че Вий и на мен миналата година предсказахте, че след една година ще си счупя крака" - обади се сестра ми, по-голямата, гимназиална учителка - „и както виждате, аз съм още жива и здрава". Всички вперихме очи в него. Но той седна на стола си и се обърна доста спокойно: „Как Ви казах, след колко време? " - „След една година". - „Мина ли се годината?
към текста >>

56. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -5

Бележка на редактора Вергилий Кръстев.

- При моето Влизане при него, продължава Лулчев, той започна да вика, че не може повече да продължава така, че бил обърнат на боклукчийница, в която всеки си хвърля боклука и започна да се оплаква, че министрите Вършили глупости от негово име.
Народният обвинител прочете оня пасаж от дневника, в който се говори за обявяването на война на Англия и Америка. В него Лулчев казва, че това обявяване е неизбежно и че щом като сме казали „а", трябва да кажем и „б". През 1942 год. най-важната среща между Лулчев и царя е станала на 6 март. Царят бил обхванат отново от депресия. - При моето Влизане при него, продължава Лулчев, той започна да вика, че не може повече да продължава така, че бил обърнат на боклукчийница, в която всеки си хвърля боклука и започна да се оплаква, че министрите Вършили глупости от негово име. Той каза, че работите не ще се оправят, докато сам не стане диктатор. Аз му отговорих, че хората са бактисали от неговата власт и че са нужни добри и способни хора, които да поемат управлението. - Препоръчахте ли му някои, пита председателят. - Да. Багрянов. - Какво каза царя?
към текста >>

57. 1.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Мария Митовска

Той ги свали и само имаше един буркан счупен и една годишнина повредена и която я размахваха, за да покажат, че Борис е правил глупости.
Мога да ти ги докажа само за минути. 9. Лалка е тази, която подмами Боянчо и той свали от Витоша от „Резньовете" оригинални беседи на Елена Андреева. Те бяха укрити там от Борис и за тях отговарях аз и Борис. И Боянчо това знаеше. Но го подведе жена. Той ги свали и само имаше един буркан счупен и една годишнина повредена и която я размахваха, за да покажат, че Борис е правил глупости. Но глупостите ги направиха други. Заради тази кражба след първата кражба на Савкините тефтерчета се разделиха като врагове. От тези беседи Лалка започва да редактира и да задрасква цели думи и изречения от Словото на Учителя и да ги подменя със свои изразни средства. После се дават да се преписват в четири екеземпляра и което е вече променено Слово на Учителя. И кой е виновен за това?
към текста >>

Но глупостите ги направиха други.
Лалка е тази, която подмами Боянчо и той свали от Витоша от „Резньовете" оригинални беседи на Елена Андреева. Те бяха укрити там от Борис и за тях отговарях аз и Борис. И Боянчо това знаеше. Но го подведе жена. Той ги свали и само имаше един буркан счупен и една годишнина повредена и която я размахваха, за да покажат, че Борис е правил глупости. Но глупостите ги направиха други. Заради тази кражба след първата кражба на Савкините тефтерчета се разделиха като врагове. От тези беседи Лалка започва да редактира и да задрасква цели думи и изречения от Словото на Учителя и да ги подменя със свои изразни средства. После се дават да се преписват в четири екеземпляра и което е вече променено Слово на Учителя. И кой е виновен за това? Само Лалка.
към текста >>

58. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР V

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

- Ще напуснеш пътищата на глупостта?
- Умният. Кой не го знае? - Глупавият. Какво трябва да правя? - Ще станеш умен. Как? - Ще напуснеш пътищата на глупостта? - А кои са пътищата на глупостта? - Ти искаш да станеш богат човек физически, това е път на глупостта; искаш да станеш силен човек, това е път на глупостта. Преди всичко стани добродетелен и тогава ставай и богат и силен, всичко ставай. Но изгубиш ли твоята добродетел, всички останали са само нули без никакво съдържание. Ама аз не трябва да бъде богат?
към текста >>

- А кои са пътищата на глупостта?
Кой не го знае? - Глупавият. Какво трябва да правя? - Ще станеш умен. Как? - Ще напуснеш пътищата на глупостта? - А кои са пътищата на глупостта? - Ти искаш да станеш богат човек физически, това е път на глупостта; искаш да станеш силен човек, това е път на глупостта. Преди всичко стани добродетелен и тогава ставай и богат и силен, всичко ставай. Но изгубиш ли твоята добродетел, всички останали са само нули без никакво съдържание. Ама аз не трябва да бъде богат? - Можеш да бъдеш богат, но единица трябва да имаш.
към текста >>

- Ти искаш да станеш богат човек физически, това е път на глупостта; искаш да станеш силен човек, това е път на глупостта.
- Глупавият. Какво трябва да правя? - Ще станеш умен. Как? - Ще напуснеш пътищата на глупостта? - А кои са пътищата на глупостта? - Ти искаш да станеш богат човек физически, това е път на глупостта; искаш да станеш силен човек, това е път на глупостта. Преди всичко стани добродетелен и тогава ставай и богат и силен, всичко ставай. Но изгубиш ли твоята добродетел, всички останали са само нули без никакво съдържание. Ама аз не трябва да бъде богат? - Можеш да бъдеш богат, но единица трябва да имаш. Не трябва ли да бъда силен?
към текста >>

59. 01 - 31. ДА ЖИВЕЕШ ЗА ИСТИНАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Явно е, че момчето е направило глупост и сега го чака съд и затвор.
Сега от казармата искали потвърждение на телеграмата. - Какво да правим, бай Георге? От казармата чакат потвърждение на телеграмата. Ако кажем, че не е била болна, момчето ще го съди военен съд и го чака затвор. Кажи, че е била болна и всичко ще се оправи. Явно е, че момчето е направило глупост и сега го чака съд и затвор. - И бесило да го чака, аз вече казах истината. Друго не мога да кажа. Аз цял живот служа на тази истина, че сега ли да я погазя? Това аз не мога да направя. За нищо на света!
към текста >>

60. 09 - 76. КАК АТЕИСТЪТ ПОВЯРВАЛ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ако да не бяха белите ви коси, които говорят за напредналата ви възраст, която аз уважавам, бих ви се изсмял и бих ви казал, че вие се занимавате с глупости.
76. КАК АТЕИСТЪТ ПОВЯРВАЛ Това се случило във влака през месец юни 1964 година. Случката е следната: В едно купе пътували две жени, две приятелки, които се разговаряли тихичко. Но колкото и тихо да говорели, останалите пътници в купето пак дочули разговора им. След като били изминали повече от два часа, един от присъстващите мъже се обадил: „Аз без да искам чувах разговора ви. Разбрах, че вие сте религиозни. Ако да не бяха белите ви коси, които говорят за напредналата ви възраст, която аз уважавам, бих ви се изсмял и бих ви казал, че вие се занимавате с глупости. Аз напускам купето, защото не искам повече да ви слушам." - казал по-старият от мъжете. „Не, не бързайте да излизате. Поседнете малко", казала по-старата жена. - „Не само ние, но и вие ще повярвате." - „Как, аз да повярвам, това не може да бъде! " - „Да, ще повярвате само след две минути, след като чуете онова, което ще ви кажа.
към текста >>

61. 09 - 317. ВНУКЪТ НА ЕДИН ПРАВЕДНИК

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

Казах му името на арестувания, като му заявих, че той е човек от Братството и че същият е направил една глупост, като е разпространявал позиви в казармата, позиви с нелегално съдържание.
Знаех, че в Погребите имам приятели и ще мога да помогна. Побързах да се върна, докато не е късно, защото арестуваните на това място са били измъчвани от атлета Петър Ферищанов. Мнозина са намерили смъртта си в ръцете му. Трябваше да се бърза. Върнах се веднага и отидох при съответния началник, мой близък. Казах му името на арестувания, като му заявих, че той е човек от Братството и че същият е направил една глупост, като е разпространявал позиви в казармата, позиви с нелегално съдържание. Поисках да го махнат от това място. Послушаха ме и веднага го пратиха в Сливенския затвор, докато му излезе присъдата. Това направих, за да спасим внука на бай Георги от въжето. Учителят без друго е знаел мъката на брат Куртев, затова ме изпрати и му помогна чрез мене. Искано му е смъртно наказание, което после бе заменено с доживотен затвор.
към текста >>

62. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

След като силният дъжд престана и само ръмеше, от града дойдоха братя, които бяха останали там и разказваха впечатленията си от тези, които преди тази канонада разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището.
Всичко плувна във вода. Това беше точно 2 часа и пет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво предвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие на природата. Така бяхме арестувани в палатките до 4 часа следобяд. След като силният дъжд престана и само ръмеше, от града дойдоха братя, които бяха останали там и разказваха впечатленията си от тези, които преди тази канонада разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителят слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, с които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог иска да направи. След това даде песента: „Фир, Фюр, фен". На другия ден, 20 август, още от сутринта мъже, жени от всякаква възраст цял ден прииждаха и всеки търсеше да види Учителя. А владиците се изгубиха и отказаха от всякакъв диспут, престанаха да „търсят истината", като се задоволиха само да говорят отдалече нелепости за Учителя. Съборът продължи до края на същия месец.
към текста >>

63. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад.
Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим. Както се казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави." Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя е вече назряла и вие трябва да платите и изплатите - не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете. Гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, какво104 ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек. Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, че не може да грухти като свинете, затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добрите хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме в света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и развали. Когато Господ изпрати един човек на Земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А като е тъй, няма място за охкане толкоз, колкото често допущаме. Аз чувствувам, например, вашия подсъзнателен вътрешен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно. Когато дойдат тия страхове върху вас, това ползува и състояние[то] на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, при все че пред вас се представляват, че са смели.
към текста >>

64. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Излиза, следователно, че най-голямата глупост на хората е, че мислят, че много знаят.
Значи ума трябва да привеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора, защото за да познаем силата на един човек, трябва да влезе в съприкосновение с други хора, та да дойде в съприкосновение със сърцето на другите, тъй като ако искаме да узнаем за сърцето на някого, ние трябва да влезем със сърцето си в съприкосновение с неговото сърце. Вие често казвате, че познавате някой човек. Лъжете се. Може да познавате лицата, но сърцето на човека, неговия ум, душа, за тях вие имате слабо понятие. Даже някои са с претенции, че и Христа познават, но Той далеч не е това, което си го представлявате, защото колкото да е вярно това, което казват, че Христос ще дойде в сила, пък и тъй Той ще бъде нещо повече. Излиза, следователно, че най-голямата глупост на хората е, че мислят, че много знаят. Казва ми някой: „Никой не ме обича." - Е, питам аз: когато ти не влизаш в съприкосновение със сърцето на другите? А при това Господ ни търпи, търпи, като постоянно ни казва: „Учете се, учете се и учете се", защото това време е кратко и няма да го върне и затова учете се. Всеки ден и месец носят по едно благо, което трябва да запазите. Да, ние трябва да дойдем до положението да знаем, че знаем. Вие се страхувате, че има военно положение или че някой свещеник казал това или онова.
към текста >>

65. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане.
Защото като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще подлудеят и също като стари мехове ще се изпукат. Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините. Когато наместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат, защото съвременната наука формира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури ред и порядък на енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия. Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае [за] онези обреди и закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос разврати народа, затова Го пъдеха, преследваха Го, докато най-сетне Го разпнаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници, те са, които Го разпъват. Мене ми побеляла главата, „защо ни говори така", и аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без да гледам кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако ли вие и мене не искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят.
към текста >>

66. V.II.39 МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА НА ЛЮБОВТА

Летопис Вергилий Кръстев

Начало на Мъдростта и край на глупоста. 9.
Искаме да Те познаем, като Любов вътре в нази и вънка от нази. 4. Да бъдеш всьо и все във всичките ти начинания, във всичките ни мисли, желания и действия. 5. Да бъдеш Ти начало и край на нашия живот. 6. Началото на всичката Твоя благост, а край на всичките наши недоразумения. 7. Начало на Истината и край на лъжата. 8. Начало на Мъдростта и край на глупоста. 9. Начало на Силата и край на насилието. 10. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край, началото на новата светлина, на новия живот, който сега внасяш в душите ни. 11. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш. Ний Те любим, както Ти ни любиш. 12. Ний сме едно с Тебе, както Ти си Един в изявената тази светлина. 13.
към текста >>

67. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

Само Божественото милосердие е ключа да примири правдата с неправдата, мъдростта с глупостта, доброто със злото да не се карат в нас.
Само в Божественото милосердие няма раздвоявание. Затова трябва да се учим на закона на Милосердието. Затова дойде този ангел при Корнелия, да го научи на закона на Милосердието. И когато хората на света се научат да бъдат милосердни и го приложат навсякъде, тогаз всички неща ще се примирят. Истината прави човека свободен, учи го кое е добро и кое е зло, кой е глупав, кой е мъдър, но Истината няма в себе си този елемент да примири нещата. Само Божественото милосердие е ключа да примири правдата с неправдата, мъдростта с глупостта, доброто със злото да не се карат в нас. Казват: „Той е добър, аз не мога да го търпя", „Той е глупав, не мога да го търпя", „Той е лош, не мога да го търпя". Светът не е лош. Лошо е нашето разбирание на нещата. Ние сме лоши в себе си. Светът е много добър.
към текста >>

68. Наряди за 1922 г.

Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот; началото на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на истината и край на лъжата; начало на мъдростта и край на глупостта; начало на силата и край на насилието.
" - След като се наядеш. Това е мисълта. Сега ще коленичим и ще отправим ума си към този Господ на Любовта, и ще Му кажем: „Господи, ние сме готови да изпълним Твоята свята Воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бъде да ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като любов вътре в нази и вънка от нази. Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот; началото на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на истината и край на лъжата; начало на мъдростта и край на глупостта; начало на силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата светлина, на новия живот, който сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш, ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно сТебе, кактоТи си един в изявената тази светлина. Отсега нататък ще царуваТвоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни.
към текста >>

69. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Инак, то ще бъде най-голямата глупост, която може да направите.
Който остане в нашата школа, ще му намерим работа: или ще го пратим на лозето, или ще му дадем крава, или кърпене, или писар ще бъде, или разсилен - ще има и такива. После, друго. Каквото се говори тук, в школата, не искам да се изнася навън. Може да го изнесете, но за последиците не отговарям. Не изнасяйте едно учение, докато не го изпитате. Инак, то ще бъде най-голямата глупост, която може да направите. Опитайте го, защото още не знаете дали е вярно. В Англия има комисия със свои експерти, която проверява стоките, що фабрикантите изработват и търговците продават, и само когато експертите турят щемпел, че са проверили, фабрикантите и търговците имат право да изнасят или да продават стоките си във или извън Англия. Вие сте търговци на дребно, но аз не обичам търговците. Всяко нещо трябва да бъде проверено. Първата задача, която ще дам на жените в това направление, ще бъде например следната.
към текста >>

70. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Някой казва: „Как ще слушам глупости?
Има много неща, които спъват хората. Тези спънки са много лошо нещо. Събирайте се по закона на свободата, обменяйте мисли, не се прекъсвайте. Вие не сте още научили това изкуство, да отстъпвате мястото на друг да говори. Онзи, който не се е научил да слуша, да се напъне, да се научи да слуша. Някой казва: „Как ще слушам глупости? “ Нима вятърът като вее, все умности говори? Като влезете в някое общество, все умни работи ли говорите? Че ти, като си слушал някого и го осъждаш, ти много право ли говориш? Научи се да си затваряш ушите. Като се дойде до разбиране, освободете се в себе си от мисълта, че един е по-умен, друг е по-глупав.
към текста >>

Този, който прави глупости, той трябва да научи нещо, да придобие опитности.
Вие се лъжете. По-умни и по-глупави хора в света няма. В даден момент си умен, а в даден - глупав. Ще гледате сега, вътре в духовния свят, пред Бога, да не считате, че нещата са глупави. Ако нещо е глупаво за тебе, остави го. Този, който прави глупости, той трябва да научи нещо, да придобие опитности. Ето в какво стоят глупостите. Да допуснем, че сте облечени с хубава, бяла, копринена рокля. Дойде някоя с нечисти ръце, опита каква е роклята, дойде друга - също. Ще кажете: „Е, че глупаво е това! “ Питам ви: Защо се опетнихте?
към текста >>

Ето в какво стоят глупостите.
По-умни и по-глупави хора в света няма. В даден момент си умен, а в даден - глупав. Ще гледате сега, вътре в духовния свят, пред Бога, да не считате, че нещата са глупави. Ако нещо е глупаво за тебе, остави го. Този, който прави глупости, той трябва да научи нещо, да придобие опитности. Ето в какво стоят глупостите. Да допуснем, че сте облечени с хубава, бяла, копринена рокля. Дойде някоя с нечисти ръце, опита каква е роклята, дойде друга - също. Ще кажете: „Е, че глупаво е това! “ Питам ви: Защо се опетнихте? - „Е, дойде една, дойде друга, те ме опетниха.“ Да, но във всяка една от вас има желание да пипне, а пръстите им са нечисти.
към текста >>

71. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Не казвай: „Ако ме обичаш, потърпи малко“, но ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости.
Разбира се, онова е много по-голямо наказание, защото той много престъпи в хармонията. Съгрешиш ли в една нота, един ден ще те държат извън училището, съгрешиш ли в две ноти - два дни, в три ноти - три дни и т.н. В колкото ноти сгрешиш, толкова дни ще те държат извън училището. Поправиш ли се после, това е благодатта. Законът е абсолютен: дисхармония абсолютно не се търпи. Не казвай: „Ако ме обичаш, потърпи малко“, но ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори тази хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не може да си помогнете. Може цял ден да се молите, но излезете ли от събранието, хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате.
към текста >>

72. 22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ

Но след като мина 7 пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза: „Я, застани да Ми кажеш сега.“ И Иов казал: „Чувал бях за Тебе от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря.“ Някой от вас се намира като Иов и пита: „Господи, докога тия страдания, тия дългове?
Ако е оглашен, има известни задължения и известни права. И вие няма да го питате защо върши това. Ако оглашеният пита верующия: „Защо така правиш,“ верующият ще му каже: „Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея.“ Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави тъй или инак. Той ще каже: „Когато минеш през тия 7 огньове, за да те очистя, ще разбереш.“ Абсолютно никакво друго обяснение няма дати даде. И Иов го е питал, но Господ е мълчал. Но след като мина 7 пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза: „Я, застани да Ми кажеш сега.“ И Иов казал: „Чувал бях за Тебе от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря.“ Някой от вас се намира като Иов и пита: „Господи, докога тия страдания, тия дългове? “ Господ си мълчи. И не мислете, че можете да се избавите, ако имате някой приятел или неприятел - лъжете се. И избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени, не стане ли, тоя факт ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости. Сега някои идат при мен и ми казват: „Ама кажи ни защо става това, онова?
към текста >>

73. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Ни помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, това-онова.
Когато някой болен страда от някоя болест с десетки години и е опърпан, окъсан до гуша, той отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му, че „аз съм болен, дали трябва да дойда при тебе? “ Не, той отива при този лекар и казва: „Заради него ще отида, той ще ме приеме.“ Вие трябва да имате тази вяра на болния, каквато той има към лекаря. И ученикът трябва да има абсолютна вяра към Учителя си, че като отива при Него, Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Турите ли си тази мисъл, че няма дави приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение! Ни помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, това-онова. Всичко туй в дадения момент ще го оставите и ще отидете с пълна вяра при този Учител на живота, Когото търсите. Той ще ви приеме; и тези ваши Бели братя, и те ще ви приемат. Туй е едно правило без никакво изключение, на 100 едно няма изключение. Турите ли туй правило в душата си, можете да направите първия опит. Първия опит ще го направите в мълчание.
към текста >>

74. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Вие какви ли не глупости говорите.
Или да знаете как да запазвате онези, добрите отношения. Да знаеш как да запазиш приятелството. Вие казвате, че Бог е Любов, че Бог живее във всеки човек. И тогава Бог живее в умовете и сърцата на хората. И всеки един ден от Невидимия свят ангелите слушат вас какво говорите. Вие какви ли не глупости говорите. Даже най-добрите от вас говорите глупости. След като сте говорили с една сестра, казвате: „Тя е смахната, малко й хлопа дъската, няма маниери. Я й виж каква й е шапката.“ Не е лошо човек да направи една критика, но да направиш една критика на място, да отговаря на известни истини, не само да предполагаш, но точно на място да го кажеш. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици.
към текста >>

Даже най-добрите от вас говорите глупости.
Да знаеш как да запазиш приятелството. Вие казвате, че Бог е Любов, че Бог живее във всеки човек. И тогава Бог живее в умовете и сърцата на хората. И всеки един ден от Невидимия свят ангелите слушат вас какво говорите. Вие какви ли не глупости говорите. Даже най-добрите от вас говорите глупости. След като сте говорили с една сестра, казвате: „Тя е смахната, малко й хлопа дъската, няма маниери. Я й виж каква й е шапката.“ Не е лошо човек да направи една критика, но да направиш една критика на място, да отговаря на известни истини, не само да предполагаш, но точно на място да го кажеш. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици. Ще се изнесат хубавите и лошите страни.
към текста >>

75. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Глупостта е проявена любов.
Сега ще дойдем научно да обясним: Това нещо не може да стане, понеже съставът на материята в душевния свят е съвсем друг. И ако вие, да кажем, внесете тези сокове на сърцето в душевния свят, ще станат най-големите експлозии. (Една от сестрите: „От безумие това можем да го сторим.“) Не от безумие, а от любов. Туй все любовта върши. Всичките глупави работи хората ги вършат все от любов. Глупостта е проявена любов. Една майка без да разбира, може да нахрани детето си от любов и да го намери мъртво. Тук, преди година, една майка дала на малкото си бебенце малко ябълка. То си откъснало по-голямо парченце и после цял един въпрос, писка, реве. Казвам: „Ще му дадете очистително, за да изхвърли тази материя от стомаха си.“ И тогава престава да плаче. Сега мнозина запитват: „Защо именно тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, да не може да влезе в душата?
към текста >>

76. ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ

Борис да се ожени за майка й или леля й (не си спомням точно) и още други глупости.
Един път идва Борис с нея при Петър и му поднася един пъпеш като подарък. После Петър разбира, че пъпешът е от Светла. Втори път тя носи на Петър една вратовръзка като подарък, но той не я приема. Светла започва да пише писма на Петър и да ги пуща в пощенската му кутия, в които пише между другото кой за кого да се ожени. Тя е влюбена в Петър и предлага да се оженят. Борис да се ожени за майка й или леля й (не си спомням точно) и още други глупости. Веднъж Светла звъни на вратата на Петър и когато той отваря, за да види кой е, „тя се хвърлила на врата му", а той я бил „изритал" навън. Това считам, че е много силно казано, но във възмущението си от нейното нахалство, той искаше да каже, че я е изпъдил навън. Друг път тя идвала със сестра си и настоявали двете да влязат в дома му, но той не ги приел. После идвала с майка си, но не си спомням какво им е казал, но и тоя път не ги приел. След известно време идва при Петър Филипов брат Жечо Панайотов и носи едно писмо от нея за Петър.
към текста >>

77. 9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО

" Неколцина извикаха: „Остави тези глупости, но тръгвай по-скоро за болницата." - „Разберете, че аз няма да отида в болницата" - им казах аз.
Председателят извика: „Тошев, болницата е близо, тръгвай с мене и тези двама! " Аз спокойно се обърнах към всички с думите: „Другари, седнете си по местата, защото имам нещо да ви кажа." Никой не седна. Председателят извика: „Бързо казвай и да тръгваме - време за бавене няма." Аз започнах: „Аз живея с вас толкова време, но вие не ме познавате добре. Аз съм дълбоко вярващ в Бога човек. И вярвам, че писаните в Евангелието Христови думи: „Който вярва в Мене и отрова да изпие, тя няма да го повреди", ще се изпълнят за мене сега! " Неколцина извикаха: „Остави тези глупости, но тръгвай по-скоро за болницата." - „Разберете, че аз няма да отида в болницата" - им казах аз. Дойде при мене Стайков, който ми даде да пия от шишето сублимат и просълзен ми се примоли: „Тръгни с нас за болницата, смили се за мене, какво ще стане с мене..." За същото ме помолиха и другите. Казах им: „Заради вашата уплаха и силно настояване, да отидем." Отидохме. Бяха се изминали около два часа от мръкването. Доктор в болницата нямаше, а само фелдшери и медицински сестри. Председателстващият групата ни се развика: „Дайте бързо мляко, водим отровен човек!
към текста >>

78. 2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

Благодаря за глупостта, защото отчасти познах Мъдростта.
- Само с крайчеца на сърцето си - никой да не чуе. да не види, да не знай. Как благодаря днес за всичко на Бога, на Вас! Благодаря за безлюбието. защото отчасти познах Любовта. Благодаря за глупостта, защото отчасти познах Мъдростта. Благодаря за лъжата, защото отчасти познах Истината. Благодаря за неправдата, защото отчасти познах Правдата. Благодаря за злото, защото отчасти познах Доброто. Благодаря за тия пет светли точки на хоризонта - те ръководни начала в живота ще ми бъдат! А как ще съумея за всичко това да отблагодаря, туй живота ми, делата ми ще покажат и на самата мен.
към текста >>

79. 21. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ

Милка Говедева

Това, за което отидох, изфиряса из главата ми и почнах с глупости да го занимавам и се чудя за какво дойдох.
Хем иронично, хем като един мъж, който когато презрение има към любовните работи. Потънах в земята, потънах в земята. И това беше, нали това, което бе с Учителя. А друг път Учителят в беседа казваше така към тия сестри, които го задирят: „Разбирам да ми иска един светъл ум, едно любящо сърце, една воля диамантена. Нещо, от което да се ползва тя, нали, да расте, а не да ме занимава ..." И аз като чух това, понеже стенографирах... „Сега непременно ще искам среща с Учителя и точно това ще Му искам." Отивам при Учителя и викам: „Нещо много важно." Казва: „Малко съм зает." - „Ама аз, Учителю, две минути, няма да ви отнема..." Аз влязох. Това, за което отидох, изфиряса из главата ми и почнах с глупости да го занимавам и се чудя за какво дойдох. И това беше много пъти. За какво дойдох, защо забравих? За какво дойдох, за какво дойдох? И вместо две минути, стават два часа. И Той в една беседа казва: „Идват някои сестри и казват: За две минути, а ми отнемат ценно време по часове." „Ех, Милке, това е за тебе!
към текста >>

80. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Въобще глупости колкото щете направих.
Поемам отговорността." А пък аз, а, как ще счупя партийната линия! Ще кажат другарите - във фашистка Италия остана. Тогава и в Париж ме караха да остана, и не останах. Тогава и в Хамбург ме канеше братовчедка ми и не останах. И във Виена ме канеха, и не останах. Въобще глупости колкото щете направих. В.К.: Славчо Печеников. М.Г.: Спомням си така, той беше богатият човек, той подпомагаше един вид Братството, той организираше, когато се ходеше на Рила, той докарваше камионите, денковете, това-онова. Една година и аз ходих и тогава с тия камиони ни стоварваха на Гюлечица и то Гюлечица пеш да Вада и нагоре. То беше много. Нощувахме там на Гюлечица, през нощта спяхме по денкове, по това.
към текста >>

81. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

Каква ли глупост в мен пак зърна?
Болката на самота - 15.09.1943 г. 6. Наследство - 9.29.1983 г. 7. Реквием (за Паша) -12.02.1983 г. 8. Нека земята да държа - 2.04.1983 Г. Защо ме отбягваш, Учителю И днес Учителят ме върна. Каква ли глупост в мен пак зърна? Открехна малката врата, огледа спокойно моята суета и рече: „Зает съм, не мога да те приема." С приведена надолу глава потърсих пътната врата. О, колко мъчно ми стана, очите ми със сълзи се наляха, пак ли беда ме сполетя? От нийде радост не изгрява, но вярата в мен крепи мощта на Учителя ще изгради и бъдещето ще процъфти, а името ще прослави разнасяйки навред по целия свят духа, що мен отпосле оживи. 15.09.1943 г. Разочарование Вървях сама покрай реката, вгледана в измъчената си душа.
към текста >>

82. 1. ЗАКЪСНЯЛАТА СРЕЩА Събка Атанасова

Вяра Христова

А тя, тази от петдесятната църква, бивша учителка, се опъна: „А, ще отидем на Дънов глупостите да слушаме!
Аз се заинтересувах и тази, която стана причина да дойда в София, ми каза: „Хайде, аз ще те заведа да видиш Дънов." Един неделен ден дойдохме на Паневритмия, гледахме, докато тя свърши. Много ми хареса. Учителят, като че в Неговото лице видях Христа. С такова благоговение съм го гледала и така съм го почувствала. Погледите ни се срещнаха и аз исках след Паневритмията да отидем в салона да слушаме беседа. А тя, тази от петдесятната църква, бивша учителка, се опъна: „А, ще отидем на Дънов глупостите да слушаме! " И не ми даде. И така минаха години. Аз не отидох тогава. Минах през много болести, страдания и накрая се запознах със сестра Ганка Парлапанова и сестра Марийка - шивачката, на Веска леля й. Те ми даваха редовно беседи да чета.
към текста >>

83. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

Т.К.: Изпуснах няколко пенсии от глупост.
Магдалена Попова е била куца. Тя в някое отношение е била положителна. Когато Учителят търпи нещо, това не значи, че той го е допуснал или пожелал. Всеки си е своеобразен, особено жените. В.Хр.: Кажете защо толкова дълго време работехте без пенсия? Т.К.: Изпуснах няколко пенсии от глупост.
към текста >>

84. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 521-540

Савка Керемидчиева

Мъдростта изключва всички глупости, а Любовта изключва всички насилия. По-силният.
Туй, което се проявява, е проявено, то проявено остава. А това, което се оставя е същината на живота. Всички неща, които стават с Любов, са по дух. А всички неща, които са без Любов са по буква. Правило. 539 Истината изключва всички удоволствия. Мъдростта изключва всички глупости, а Любовта изключва всички насилия. По-силният. 540 От личността, индивидуалността е по-силна. А от индивидуалността, ума е по-силен.
към текста >>

85. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 641-660

Савка Керемидчиева

„Не въведи нас в изкушение." 644 Значи: Давай ни Господи знание и мъдрост, за да не би ние с нашата глупост, да паднем в изкушение. Погледът.
Геройство 641 Силата е човек да седи над нещастието отгоре - то е геройството. Когато Бог те наказва, да се увеличи вярата ти. Когато ти не сполучиш, имай повече вяра в себе си. Правила. 642 Когато ближният ти не може да ти отслужи, ти ще го насърчиш. Реалното. 643 В Реалното ще се живее, не в сенките, а в светлината. „Не въведи нас в изкушение." 644 Значи: Давай ни Господи знание и мъдрост, за да не би ние с нашата глупост, да паднем в изкушение. Погледът. 645 Погледът на очите трябва да бъде нагоре, възходящ. Движенията. 646 Човек, когато седи, извършва и други не волеви движения. Движенията трябва да бъдат волеви. Закон. 647 Като разбира човек своя живот, той всичко разбира, физическото и духовното служат за основа, за проявление на Божественото. Човек трябва да разбира закона, всеки ден да се проявява в Божественото.
към текста >>

86. МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА III 61-80

Савка Керемидчиева

69 „И не въведи нас во изкушение." Значи: Давай ни, Господи, знание и мъдрост, да не би ние с нашата глупост да паднем в изкушение. Уреждане.
65 Човек трябва да бъде всякога във връзка с Бога, който единствен е неизменяем и Благ всякога. Мото: 66 „Вярвам в Доброто, което Бог е вложил в душата ми! " Състояние. 67 Най-хубавото състояние, което човек може да изпита на земята, то е да се съзнае и забрави в Бога! Вярата. 68 Когато Бог те наказва, увеличи вярата си. Изкушението. 69 „И не въведи нас во изкушение." Значи: Давай ни, Господи, знание и мъдрост, да не би ние с нашата глупост да паднем в изкушение. Уреждане. 70 Човек трябва да се моли за всичко само на Бога. Животът на човека се урежда само отгоре. 21.ІІ.1922 г. Определяне. 71 Човек трябва да прекара живота тъй, както Господ го е определил и на всичко да благодари. Пасивност. 72 Само по отношение на Бога човек трябва да бъде пасивен.
към текста >>

87. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

- „Всички неща, които стават с Любов, са по Дух, а всички неща, които са без Любов, са по буква." Правило: Истината изключва всички удоволствия, Мъдростта изключва всяка глупост, а Любовта изключва всяко насилие.
9 стих: „И възлязоха по всичката ширина на земята и обиколиха стана на Светиите и възлюбления град; и падна огън от Бога из небето, та ги изпояде." 10 стих : „И дяволът, който ги лъстеше, хвърлен биде в езерото огнено и жупелно, дето е зверът и лъжовният пророк. И ще бъдат мъчени ден и нощ во веки веков." 11 стих: „И видях един бял престол голям и тогози, който седеше на него, от лицето на когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях." 12 стих: „И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога и книгите се разгънаха и друга книга се отвори, която е на живота и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите." 13 стих: „И даде морето мъртвите що бяха в него: и смъртта и ада дадоха мъртвите що бяха в тях; и съдени бидоха всеки според делата си." 14 стих: „И смъртта и ада хвърлени бидоха в езерото огнено. Това е втората смърт." 15 стих: „И който не се намери записан в книгата на живота, хвърлен биде в езерото огнено". (Аз прочетох.) След това от Съборната книга 185 стр. и 298 стр. - „Всички неща, които стават с Любов, са по Дух, а всички неща, които са без Любов, са по буква." Правило: Истината изключва всички удоволствия, Мъдростта изключва всяка глупост, а Любовта изключва всяко насилие. Правило, казано чрез ума на най-добрия ученик. Думи на Учителя от най-добрия ученик. ДЕН ПЕТИ 31 август, петък 1923 г. Отидох към 6 часа, тъкмо слизаха гостите на Учителя на вечеря. Аз вечерях, качих се горе, оставих беседите, видях на масата едно писъмце наопаки сложено и аз не го погледнах.
към текста >>

88. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Между религиозните хора някои рекат: „Глупости!
Ако правите добро на единия, на другия това добро може да е лошо. Друг един апаш да речем, трябва да влезе в затвора, в даден момент ти ще кажеш, че е откраднал, за да го затворят. Ние трябва да правим добро, не зло. Ще кажете на богатия да не дава разбойника под съд, защото и ти сам си разбойник, не си изпълнил волята Божия, изпродал си милиони риби, посетил ли си вдовиците? То е един акт Божий, ще се подчиниш, няма да разсъждаваш. Между религиозните хора някои рекат: „Глупости! ", не говори така, кажи в себе си: „Аз не говоря ли такива глупости в молитвите си? " Това е волята Божия, ако така гледате, иначе става подпушване. Някой иска да се изкаже, оставете го, за да не се явят обратни действия. Искате да примирите двама души, дайте от себе си, за да ги примирите. Ако така изпълват всички волята Божия, света ще се оправи.
към текста >>

", не говори така, кажи в себе си: „Аз не говоря ли такива глупости в молитвите си?
Друг един апаш да речем, трябва да влезе в затвора, в даден момент ти ще кажеш, че е откраднал, за да го затворят. Ние трябва да правим добро, не зло. Ще кажете на богатия да не дава разбойника под съд, защото и ти сам си разбойник, не си изпълнил волята Божия, изпродал си милиони риби, посетил ли си вдовиците? То е един акт Божий, ще се подчиниш, няма да разсъждаваш. Между религиозните хора някои рекат: „Глупости! ", не говори така, кажи в себе си: „Аз не говоря ли такива глупости в молитвите си? " Това е волята Божия, ако така гледате, иначе става подпушване. Някой иска да се изкаже, оставете го, за да не се явят обратни действия. Искате да примирите двама души, дайте от себе си, за да ги примирите. Ако така изпълват всички волята Божия, света ще се оправи. Един проповедник проповядвал 20 години, но ни един не можал да обърне.
към текста >>

89. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Трябва да бъдат интимни, но не фамилиарни: глупостите развращават.
Не е смъртен грях сношението, но се спъва в своята еволюция. Въпроса за брака е - да дойдат на земята ония души, които са определени, а като дойдат други, които не са определени, семейството не е изпълнило своето задължение. Сношенията между младите е временно отбиване от правия път. По принцип тоя акт съединителен ли е? Обмяна на енергиите трябва да стане, но каква храна трябва да вземеш? Трябва да бъдат интимни, но не фамилиарни: глупостите развращават. Акта е развращающ и опасността е там, че когато през пространството става обмяна, по-лоши последствия има. Близост трябва да има - спохождание, така става обмяната правилна, но не и фамилиарност! Външният свят е така разгащен, че на младите трябва да се помогне да запазят своята чистота. Така трябва да се препоръчва и да се достигне! В раншните времена на братските вечери ядат и пият, и се напиват, и това пророка осъжда.
към текста >>

90. 65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА

Николай Дойнов

След като силният дъжд престана и слабо ръмеше, от града дойдоха братята, които бяха останали там и разказаха впечатленията си от тези, които преди канонадата разправяли глупости, а след това, онемяли и гузно избягали от читалището.
Всичко плувна във вода. Това беше точно в два часа без пет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така бяхме арестувани в палатките до четири часа следобед. След като силният дъжд престана и слабо ръмеше, от града дойдоха братята, които бяха останали там и разказаха впечатленията си от тези, които преди канонадата разправяли глупости, а след това, онемяли и гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителят слезна от вилата и каза много ценни думи за това събитие, с което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог иска да направи. След това даде песента „Фир- фюр-фен". На другият ден 20 август още от сутринта, мъже, жени от всяка възраст, цял ден прииждаха и всеки искаше да види Учителя. А владиците се изгубиха и се отказаха от всякакъв диспут. Престанаха да търсят истината, като се задоволиха да говорят само отдалеч нелепости за Учителя.
към текста >>

91. 5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

Иван Толев

Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования.
Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевляват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Българите, Обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия. Още в старото българско царство те изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство. Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им идеи. А сега, ако българите разберат своето минало, не ще направят същите грежки и ще имат подобри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования. Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце ина всяка душа.
към текста >>

92. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Иван Толев

Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България.
Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо" и „злосторническо"'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение.
към текста >>

93. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Иван Толев

под. глупости.
Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането, в живота на един народ, на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край.
към текста >>

94. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф.
Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет?
към текста >>

- рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст.
1180 от вестник „Слово". КРАЯТ НА ЕДНА ЛЪЖА Всемирна летопис, Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 166. - рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?
към текста >>

„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр.
към текста >>

95. XXV. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ Бележки към спомените

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Не били верни. Глупости.
Не им изнасяше да ги има тези неща. А Николай Дойнов лично ги бе преживял. И аз бях този, който настояваше да се опише всичко от него за тези събития, понеже бе участвувал и заради тях беше изпратен в концлагер и в затвора. Описа ги. А онези ги махнаха, понеже не им изнасяше. Не били верни. Глупости. Той заради тях отива в затвора, после ги описва и след това за онези, които не са били в концлагер не били верни. Хайде де! Но понеже ме излъгаха, затова се дойдоха до тези събития, за да му опропастят материала. И накрая да се види лъжата имот всички, как се краде чужд труд и чужди материали. Този материал, отдавна не беше на Николай, а беше мой труд реализиран и го имаше черно на бяло.
към текста >>

96. 1925 година

Рачев, където го намира, обаче още неотрезвял, той е вършил ред глупости.
Ненов у дома. След това си правих баня и четох и се чуха къде 3 ч следобед вистрели към общината. След това дойдоха Кони Рада от Ковачевец с още свои другарки, които утре отиват за София слугини. След това дойде и батю Петър и други и приказвахме за ковачевското положение, на селяните им вследствие находящия се Кара-Ганчоолу в горите им. Аз излязох и научих, че вследствие пиянството на войниците до забрава и на горските, горските изтървали един вистрел пред Белчо Белчев и войникът, идещ откъм общината, започва да стреля, но не вижда от пиянство къде удря, докато го хванат и арестуват, а после го видях пак освободен, но люлеющ се от пиянство и гологлав, търси пристава; и отиде къде Дим. Рачев, където го намира, обаче още неотрезвял, той е вършил ред глупости. След това дохожда Калчо Касабов и го усмирява. След това потеглихме със Ст. Ненов, Георги Ст. Попов и отидохме по баира над Бялата пръст и си отидохме късничко. Тази вечер ни са на гости Рада и другарката й и аз посвирих, хранихме се, но лекция не четох, защото закъснях с разходката.
към текста >>

97. 1929 година - продължение

„Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е.
Първият подтик, който те подтиква да извършиш една работа, определя вече и самата работа; от него ще можеш да знаеш ще сполучиш ли или не." „Мъдрецът знае какво ще излезе от всяко нещо, глупецът - не." „Глупав е онзи човек, у когото съзнанието не е пробуедено. Той се заблуждава само от външността на съвременния живот." „Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа. Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си. Тая основа вечно ще се поставя." Под наука ние разбираме всякога идеите, които са излезли от Бога. А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората. „Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е. „На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна? ] за него, без разлика дали е цар или слуга." Всички хора, които са излезли от Бога, не са ли царски синове? Сегашното състояние на човечеството е болезнено. Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек. Кажи реч, не само да оздравее синът ми физически, но да се пробуди съзнанието му, че да помага на човечеството.
към текста >>

98. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Анархизмът е една глупост неразрешена.
Тази жена, която ще вземеш, ти трябва да я направиш щастлива, а ти я правиш нещастна. И след това, ще народиш деца, които ще бъдат нещастни, ще гладуват и измират. Казваш: „Ама, да творя." Какво творчество е това? Да правиш гърнета и да ги чупиш, това творчество ли е? Да пишеш книги и да ги изгаряш, това творчество ли е? Анархизмът е една глупост неразрешена. Анархистът трябва да има една чиста мисъл, едно желание чисто, една постъпка чиста. Като той винаги трябва да бъде смел в желанията си. Той не трябва да мисли, че като убие някого, ще се освободи. И в какво седи социализмът? В побратимяването на хората.
към текста >>

Оставете тези глупости.
Ако ти със своя поглед не можеш да обърнеш един полк назад, да бяга, какъв е този поглед? Де е тогава твоята сила? Всички войници там: бум-бум! - какво правят? Ще се бият за отечеството. Оставете тези глупости. Знание ви трябва на вас! Цял един полк, като ги погледнеш, да се обърнат и да бягат. И така да ги обърнеш, да бъдат като тебе, с един поглед. Аз не съм за въздържанието. Аз не казвам: „Не пий", а казвам: „Пий вода!
към текста >>

99. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Аз съм ви казвал и друг път: не искам да се занимавам с вашите глупости, нито да ги нося.
В даден случай ти си гладен и мислиш как да разрешиш известен въпрос. Та, сега, в класа, на всинца ви липсва едно нещо. Ще ви дам едно правило и който не изпълни това правило, ще си носи последствията. От това правило никого няма да изключа, всички трябва да го изпълните. Който не го изпълни, той ще си носи последствията. Аз съм ви казвал и друг път: не искам да се занимавам с вашите глупости, нито да ги нося. Аз не искам да нося и вашите престъпления, вашите лоши мисли и чувства. Вие трябва да се определите. Сега вие се намирате в една област, която няма да ви изведе наникъде. Това е един лъжлив път. На мнозина съм казвал: Не говорете нито зло, нито добро за мене, докато не сте го научили.
към текста >>

100. 1934 година