НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
3
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ На другата година нямало по ябълката листна
въшка
и дала много плод.
У растенията има известна привързаност и обич. Ако ги обичаш, те дават по-добър плод. Ако си разположен към тях, те са готови да те възнаградят. В Стара Загора един човек ми разправи, че една ябълка била нападната от листни въшки и мислел да я отсече. Вече няколко години не давала плод, но един негов познат му казал: „Тази ябълка я остави на мен!
“ На другата година нямало по ябълката листна
въшка
и дала много плод.
Онзи човек отишъл при ябълката с Любов и събудил Любовта в нея. Така е, защото всички онези листни въшки не могат да издържат на Любовта, бягат през глава. Паразитите не могат да издържат на вибрациите на Любовта. Веднъж дойде при мен един брат и ми разказа, че живеел при една хазайка, която била малко своенравна. Тя имала едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го захвърлила на двора.
към текста >>
2.
Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г.
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Народът ни сега е много чист -
въшката
вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха.
Но и това ще дойде... може би точно чрез Франция! 10. Народът ни богатее! Неудобно е да се говори по тия въпроси, но има пълно основание де го кажа! Не слушай някои озлобени интересчии, засегнати от промените! Народът си има и работа, и пенсия, и нова хубава къща - нещо по-рано невероятно за нас!
Народът ни сега е много чист -
въшката
вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха.
Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският паралич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия. Сега народът се бори за решаване на въпроса за дълголетието - старческите проблеми са сложени на дневен ред и то с много добър резултат. Тук хората грижливо търсят вегетарианството, постите на Учителя,„разтоварващата диета" (един ден седмично гладуване). Но това търсене засега става насаме, скрито, но все по-настойчиво. А нима това не са елементи от „учението", което официално не се признава?
към текста >>
3.
Фарисей и митаръ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Защото грѣшката е като
въшката
: ако я оставишъ, едната въ седмицата може да навъди хиляди.
Ако влѣземъ като фарисея, Христосъ ще ни каже: „Не сте постигнали цельта си“. Ако влѣземъ като митаря и признаемъ погрѣшкитѣ си, като обещаемъ, че ще ги изправимъ, ние ще сполучимъ и ще чуемъ Христовия отговоръ: „Ти си оправданъ, имашъ бъдеще“. Може би учителътъ да намѣри въ тетрадката много грѣшки, ученикътъ не трѣбва да каже: „Колко е дребнавъ — само търси грѣшки“ Той може да я зацапа, може да задраска 4—5 думи, и ученикътъ да каже: „Развали ми тетрадката“. Да, но ако искашъ да бъдешъ съвършенъ, ти трѣбва да му благодаришъ, че ти е обърналъ вниманието на тия грѣшки, защото тритѣ грѣшки може да ставатъ и повече. Изправи ги, не ги оставяй.
Защото грѣшката е като
въшката
: ако я оставишъ, едната въ седмицата може да навъди хиляди.
Доста е една погрѣшка, за да изпрати човѣка на позорния стълбъ. Доста е, по същия законъ, една добродетелъ, да го издигне до небето и да го постави между ангелитѣ. Следователно, трѣбва да обръщаме внимание, както върху добродетелитѣ, тъй и върху погрѣшкитѣ. Ако у единъ човѣкъ, който е водилъ пороченъ животъ, е останала само една добродетелъ, тя е онова въженце, пуснато въ бурното море на живота, за което ако се хване, може да излѣзе на сушата. Следователно, последната погрѣшка, която може да остане у човѣка, е достатъчно силна за да го погуби, както последната добродетелъ е достатъчно силна, за да го спаси.
към текста >>
НАГОРЕ