Търсене в текстове за 'Въшка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 28 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 101. ЯБЪЛКАТА

Борис Николов

Дръвчето обаче беше нападнато от кръвна въшка.
101. ЯБЪЛКАТА Когато Учителят пътуваше из България и полагаше основите на Братството, посети един брат, който имаше хубава ябълка в двора си. Дръвчето обаче беше нападнато от кръвна въшка. Братът казва: „Какво да правя? Какво не правих да го лекувам, не може да се премахне този паразит и сега съм решил да отсека ябълката." Учителят се поспря при дръвчето и казва: „Не го отсичай тази година, то ще работи за мене." Учителят хвана клонките на ябълката, разтърси ги и каза нещо на дръвчето. Какво стана с дръвчето казва брата, не зная, но то се засили, като че някакъв импулс му се даде. Въшките го оставиха и то се освободи от тях. Стана прекрасно дръвче и всяка година даваше плод преизобилно.
към текста >>

2. 69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

„Трябва да знаеш, че въшкавите хора в небето ги не щат, защото ще ги напълнят с въшки.
И тогава започна великата битка за Борис. Те да го отнемат за себе си и той да им служи за инструмент, а пък аз се борех да го запазя и съхраня не за себе си, а за делото на Учителя. Ето така започна тази велика война, която трае вече 50 години и нещо повече. Ето защо Небето и Учителя промени решението си и позволи жена от народа да се ожени за принцът от приказките. Аз съм при Учителя на разговор. „Трябва да знаеш, че въшкавите хора в небето ги не щат, защото ще ги напълнят с въшки. Затова недей да уповаваш на хората и да оставаш те да ти помагат и да ти бутат колата. Ученичките на Изгрева аз ви зная кои сте и какви сте. Те всякога когато отидат при някой Учител почнат да гледат коя е по-хубава, по-силна и смятат, че нея ще предпочете Учителят. Аз всички ви обичам еднакво. Наистина, има отношения, които зависят от учението на учениците.
към текста >>

3. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Тогава въшките по хората не бяха рядкост, а с този жест тя показваше освен, че съм въшка, но съм и гнида, която се е загнездила по ревера на нейната рокля и показва, че всички трябва да се пазят от мен, за да не въшлясат чрез мен.
Та мършата бях аз, миришех на мърша и бях никаквица. После жена му проведе цяла акция срещу мен и настрои братята и сестрите и мнението им към мен се оформи в най-лоша окраска. Тогава за морала имаха друго мнение. Говорим за външния морал, а пък за вътрешния много не се гледаше, защото търсеха външното благоприличие. Така веднъж в салона на Дурн ферайн" аз минавам, а жена му хваща дрехата си е два пръста и с жест извиква нависоко: „Вижте, вижте - гнило, от по-гнило". Тогава въшките по хората не бяха рядкост, а с този жест тя показваше освен, че съм въшка, но съм и гнида, която се е загнездила по ревера на нейната рокля и показва, че всички трябва да се пазят от мен, за да не въшлясат чрез мен. Та гнидите, които се загнездваха по реверите на дрехите се наричаха „гнило". Някаква смесица от гнида и всичко онова, което е гнило и разкапано. Та аз бях и въшка, и гнида, и разкапана, която мирише на гнило. Аз не можах да изтрая, отидох при Учителя да му се оплаквам. А вместо аз да му се оплаквам, той започна веднага да ми говори, че аз развалям семейството на Толев и че съм флиртувала с него.
към текста >>

Та аз бях и въшка, и гнида, и разкапана, която мирише на гнило.
Говорим за външния морал, а пък за вътрешния много не се гледаше, защото търсеха външното благоприличие. Така веднъж в салона на Дурн ферайн" аз минавам, а жена му хваща дрехата си е два пръста и с жест извиква нависоко: „Вижте, вижте - гнило, от по-гнило". Тогава въшките по хората не бяха рядкост, а с този жест тя показваше освен, че съм въшка, но съм и гнида, която се е загнездила по ревера на нейната рокля и показва, че всички трябва да се пазят от мен, за да не въшлясат чрез мен. Та гнидите, които се загнездваха по реверите на дрехите се наричаха „гнило". Някаква смесица от гнида и всичко онова, което е гнило и разкапано. Та аз бях и въшка, и гнида, и разкапана, която мирише на гнило. Аз не можах да изтрая, отидох при Учителя да му се оплаквам. А вместо аз да му се оплаквам, той започна веднага да ми говори, че аз развалям семейството на Толев и че съм флиртувала с него. Аз мълчах и непрекъснато търсех мисълта си дали има нещо такова. Накрая казах: „Учителю, такова нещо няма". Той се усмихна и каза: „Е, така де, кажи го по-смело".
към текста >>

4. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

" Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне.
Божественото, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки, студ 27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре". Сега пита някой: „Какъв е този свят? Защо Господ е позволил на лошите да правят така? На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки? Това позволено ли е на тебе? " Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне. Вълкът ще се уплаши. На всички, които вървят по Божия път, работят в края на краищата влизат в правия път. Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели. Да ги чистиш със сапун от вън не може. Едно време устните му са били червени.
към текста >>

5. 18. Притча за чувала с жито и въшката

Васко Искренов

18. ПРИТЧА ЗА ЧУВАЛА С ЖИТО И ВЪШКАТА И: Не съм оставил някога да не дойда на събор, на Рила също.
18. ПРИТЧА ЗА ЧУВАЛА С ЖИТО И ВЪШКАТА И: Не съм оставил някога да не дойда на събор, на Рила също. Последната година на Рила, казвам на Учителя, че аз направих доста снимки на чужденците, те трябва да си ги занесат за спомен. Трябваше да замина сега в Лом, да ги проявя, да ги откопирам и веднага ще дойда да ги донеса. Той се обърна към всички и казва: „Кой колкото може по-дълго да остане, никога вече няма да имате тия условия на Рила“. В: Това е 1939-та година. И: Да.
към текста >>

Единият е наказан да носи сто килограма жито на гърба си, а другия да носи една въшка.
В: Това вие сте го чули лично. Я го кажете как точно беше: за Русия и Америка. И: Най-накрая ще се разберат. Той даваше едно сравнение. Светът казва е разделен на два лагера - наказани са двама души. Единият е наказан да носи сто килограма жито на гърба си, а другия да носи една въшка. Човекът с чувала пъшка под тая тежест. Всеки го пита: „Какво носиш? “ „Жито.“ „Мога ли да взема малко? “ „Може.“ Всеки взема по малко и го посява в земята. Чувалът се намалява, а житото се увеличава.
към текста >>

“ „Въшка.“ Никой не иска въшка.
Всеки го пита: „Какво носиш? “ „Жито.“ „Мога ли да взема малко? “ „Може.“ Всеки взема по малко и го посява в земята. Чувалът се намалява, а житото се увеличава. Другият го питат: „Какво носиш, бе? “ „Въшка.“ Никой не иска въшка. Въшката една ходи, двеста води. Какво ще стане един ден с въшката, т.е. човека с въшката и оня с чувала? Ще си заменят жито за въшки. Едните ще посадят житото и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките.
към текста >>

Въшката една ходи, двеста води.
“ „Жито.“ „Мога ли да взема малко? “ „Може.“ Всеки взема по малко и го посява в земята. Чувалът се намалява, а житото се увеличава. Другият го питат: „Какво носиш, бе? “ „Въшка.“ Никой не иска въшка. Въшката една ходи, двеста води. Какво ще стане един ден с въшката, т.е. човека с въшката и оня с чувала? Ще си заменят жито за въшки. Едните ще посадят житото и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките. Защото сега са си разменили местата и не могат да се справят с чувалите и въшката.
към текста >>

Какво ще стане един ден с въшката, т.е.
“ „Може.“ Всеки взема по малко и го посява в земята. Чувалът се намалява, а житото се увеличава. Другият го питат: „Какво носиш, бе? “ „Въшка.“ Никой не иска въшка. Въшката една ходи, двеста води. Какво ще стане един ден с въшката, т.е. човека с въшката и оня с чувала? Ще си заменят жито за въшки. Едните ще посадят житото и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките. Защото сега са си разменили местата и не могат да се справят с чувалите и въшката. Така накрая казва Русия и Америка ще се разберат.
към текста >>

човека с въшката и оня с чувала?
Чувалът се намалява, а житото се увеличава. Другият го питат: „Какво носиш, бе? “ „Въшка.“ Никой не иска въшка. Въшката една ходи, двеста води. Какво ще стане един ден с въшката, т.е. човека с въшката и оня с чувала? Ще си заменят жито за въшки. Едните ще посадят житото и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките. Защото сега са си разменили местата и не могат да се справят с чувалите и въшката. Така накрая казва Русия и Америка ще се разберат. И когато аз бях на времето в Европа, аз заминах в Германия по времето на Шмит и Вили Бранд, след това дойде другото правителство на Кол, в което главна роля играеше Щраус, най-големия привърженик на студената война, който винаги е готов да натисне копчето и да хвръкне Вселената във въздуха.
към текста >>

Защото сега са си разменили местата и не могат да се справят с чувалите и въшката.
Въшката една ходи, двеста води. Какво ще стане един ден с въшката, т.е. човека с въшката и оня с чувала? Ще си заменят жито за въшки. Едните ще посадят житото и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките. Защото сега са си разменили местата и не могат да се справят с чувалите и въшката. Така накрая казва Русия и Америка ще се разберат. И когато аз бях на времето в Европа, аз заминах в Германия по времето на Шмит и Вили Бранд, след това дойде другото правителство на Кол, в което главна роля играеше Щраус, най-големия привърженик на студената война, който винаги е готов да натисне копчето и да хвръкне Вселената във въздуха. И аз се питах лично, Учителят каза и той ми каза, че най-накрая Русия и Америка ще се разберат. Може ли Учителят да сбърка, когато всичко е казал така. Какво е станало?
към текста >>

6. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Беседа държана на 09.02.1923 г.

За пример, пъпли една въшка, но за да не види вашата другарка, тургате палтото отгоре.
Злото се е помъчило да хване светилната и да я зароби, това е злото. А доброто е добро, понеже се помъчило да хване светлината и да й даде свобода. Туй е разликата в стремежите. Туй разграничение, ако го направите ние ще ви помогнем, няма какво да се плашите. Когато дойде да констатирате една своя погрешка, бъдете смели и решителни. За пример, пъпли една въшка, но за да не види вашата другарка, тургате палтото отгоре. Хвани я, не я покривай. Хвани я с пръстите си. Въшки по вашите глави не трябва да ходят. Благодеяния на въшките не правете. Едно правило: Благодеяние не трябва да правите на паразити.
към текста >>

7. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

Аз заварих такава епоха на просяците и въшкарите.
Добре, като го има и на други места, защо не го публикувате, а публикувахте откраднатия материал от мен? Много държа да получа отговор именно на това. Защо крадете от мен, а не от други? Краде се от този, който има, а не се краде от този, който няма и който е просяк и пълен с въшки. Бръкне в пазвата си и извади въшки. Аз заварих такава епоха на просяците и въшкарите. Видях ги! И сега ги виждам. д) Там, където има лъжа, измама, кражба, там е царството на Духа на Заблуждението, който е Духът на Антихриста. Там има само настоящо падение и поквара, която трае ден до пладне и разрушава всичко. Ще си го проверите.
към текста >>

8. 8. НЕЛЕГАЛНАТА БОРБА НА КОМУНИСТА

Милка Говедева

„Сигурно му е лошо нещо." - „Ах, остави ги, вика, такива комунисти, въшкари, не им вярвай.
Той беше първият. Но аз, той ме чакаше всъщност в къщи, аз още не бях се върнала от клиентката. А какво става там? Като излизам от къщи, те са ме чакали, изглежда, полицаи са били това, виждам, един се смъква по тарабите надолу и припада, зимно време беше. И аз казвам: „О-о, сигурно му е нещо лошо, г-жа", аз съм милостива. „Сигурно му е лошо нещо." - „Ах, остави ги, вика, такива комунисти, въшкари, не им вярвай. Те се преструват." Боже, тая фашистка, гледай колко не вярва на бедните хора. Но нека тя затвори, аз ще отида да видя. И така стана. Тя затвори портата и аз отивам. „Какво ви е, казвам, какво ви е?
към текста >>

9. 20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ

Милка Говедева

Но сега майка им казала: „Аз такива въшкари не ги ща." - Бедни сме, с други думи.
М.Г.: „Света Богородица" - метох. „Метох" му казват. Той е единствен в Самоков - женски манастир и аз там намерих убежище. Аз отидох при други. А на моята преродена сестра там приятелки, които като идваха в София, спяха при мене и майка им ми е била учителка в първо отделение. Но сега майка им казала: „Аз такива въшкари не ги ща." - Бедни сме, с други думи. „Ама, мамо ма, аз съм спала там при Милка, там на Изгрева като съм ходила." - „Не, не, не искам, не искам." А пък аз като малка й виках на нея „мамо", защото приличаше на майка ми. Така отряза. Но както и да е, те ме изгониха и нашите не ме приеха, никой не ме прие. В.К.: А тази Василица каква беше, роднина или не? М.Г.: Никаква.
към текста >>

10. 1934 година

Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят.
Тая вечер си написах разпределението за I и II отделение. Часът е 12 1/2, но не ми се спи. Понеже от турците ми прилазили 2 въшки, затова снощи си парих ризите, а тая вечер се избръснах и изчистих, та тая мръсна гад да не й се дават условия да се развъжда в мен. Цял ден лежат, че и ноще, по дъските на училището и затова ги има изглежда и по дъските, за да са прилазили у мене. Голяма ничистота има в тях. Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят. Даже не я убива, а я пуща на земята. Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"! 5.II.1934 год., понеделник Макар че легнах е 12 и нещо, но пак се събудих рано, обаче не станах, докато не се съмна. Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам.
към текста >>

11. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

Изпрах се днес, но на долните си дрехи намерих една въшка.
* Осъмнахме с валеж сняг. Вчера дохожда корпусният генерал Николов, а днес - полковник Анастасов, към чието командване ставаме от днес; понеже полковникът на 64-ти пехотен полк е сега на позиция в Кремне. Прочетох лекцията „Мисъл и действие ". 27.ХI.1943 год., събота, с. Рожанство Ден ясен, слънчев от сутринта, а следобед се заоблачи. Изпрах се днес, но на долните си дрехи намерих една въшка. Груповото спане един до друг е нехигиенично поради това, че които имат въшки, стават разсадници на въшките. От разузнавателната акция се установи, че неприятеля отстои от нас на около 50 км и затова намалиха нощните постове по позицията, 23.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство Сън: Сънувах, че едно ханъмче ми подари някаква носна кърпа, обаче употребявана. Имаше три цвята: син, бял и червен. След това сънувах малко дете на моя близка позната.
към текста >>

12. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Като хванете едно въшкаво желание, хвани я и я тури на полето, да пасе трева.
Знаеш ли колко е мъчно това? Ти никога не можеш да убедиш хората в това. Имате например един скъпоценен камък. Къде ще го турите? Не пренасяйте Витоша от едно място на друго! Като хванете едно въшкаво желание, хвани я и я тури на полето, да пасе трева. На врата си като я хванете, излезте, ако сте на гости някъде, и я занесете на поляната. Гледайте да се освободите от неестествените си желания. „Езикът на природата" - лекция от „Пътят на живота". Прочетете я за идущия път, разбор ще направим. Като пеете, да дадете съответна динамика на образите.
към текста >>

13. 60. Условията на живота

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Има мисли и чувства въшкави.
И майката, като я освобождава, тя дава. Детето, което все взима от майка си, е паразит. Него го тури на пръстите и чукай. Пусни бълхата в тревата да пасе. Бълхата има дълги крака, та скача. Има мисли и чувства въшкави. Да се изчешат с гребени навън! Взимаме лично нещата. Не можеш да кажеш: „Той прави погрешка", че хиляди хора са я правили тази погрешка - деди, прадеди, и той ще носи отговорността на съответствующата част. Какво било яденето най-напред? В южна България имали черупки от охлюви, нанизани на конец, такъми им казвали.
към текста >>

14. 17. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Народът ни сега е много чист - въшката вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха.
Но и това ще дойде... може би точно чрез Франция! 10. Народът ни богатее! Неудобно е да се говори по тия въпроси, но има пълно основание де го кажа! Не слушай някои озлобени интересчии, засегнати от промените! Народът си има и работа, и пенсия, и нова хубава къща - нещо по-рано невероятно за нас! Народът ни сега е много чист - въшката вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха. Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският паралич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия. Сега народът се бори за решаване на въпроса за дълголетието - старческите проблеми са сложени на дневен ред и то с много добър резултат. Тук хората грижливо търсят вегетарианството, постите на Учителя, „разтоварващата диета" (един ден седмично гладуване). Но това търсене засега става насаме, скрито, но все по-настойчиво. А нима това не са елементи от „учението", което официално не се признава?
към текста >>

15. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото „светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелана: Себастиян дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелана от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че „като водач и главен пилот е намерил протока”. Всичката слава, целият подвиг на Магелана бива по някаква злоба на съдбата приписан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело”. Не излизат ли по-честити поне неговите наследници?
към текста >>

16. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.” Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка?
Казано е: опитвайте духовете от Бога ли са. Какво ще ми разправяш? Идва един човек при тебе и не ти говори за любов, но щом дойде, всички свещи в главата ти се запалват и всички огньове в сърцето ти се запалват и ти, който си бил хилав, ставаш здрав. Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога. Някой път птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти. Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.” Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка? И ако не смеете да бутате една бълха, скрита в ризата ви, какво ще ви ползува тя? Имате една мисъл, която прилича на бълха. Имате една мисъл, която прилича на въшка. Имате една мисъл, която прилича на дървеница. Питам: Каква полза имате вие от въшката, от една такава мисъл, която ви безпокои?
към текста >>

Имате една мисъл, която прилича на въшка.
Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога. Някой път птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти. Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.” Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка? И ако не смеете да бутате една бълха, скрита в ризата ви, какво ще ви ползува тя? Имате една мисъл, която прилича на бълха. Имате една мисъл, която прилича на въшка. Имате една мисъл, която прилича на дървеница. Питам: Каква полза имате вие от въшката, от една такава мисъл, която ви безпокои? Трябваше да ви донеса нещо и да направя опит пред вас. Но все ще направя един опит. Ако някой ти дава подарък, например какъв подарък бихте искали?
към текста >>

Питам: Каква полза имате вие от въшката, от една такава мисъл, която ви безпокои?
Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.” Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка? И ако не смеете да бутате една бълха, скрита в ризата ви, какво ще ви ползува тя? Имате една мисъл, която прилича на бълха. Имате една мисъл, която прилича на въшка. Имате една мисъл, която прилича на дървеница. Питам: Каква полза имате вие от въшката, от една такава мисъл, която ви безпокои? Трябваше да ви донеса нещо и да направя опит пред вас. Но все ще направя един опит. Ако някой ти дава подарък, например какъв подарък бихте искали? В света има по-хубави подаръци от следните. Като дойде човек вечерно време в стаята ви, да ви донесе една хубава свещ и тя да свети.
към текста >>

17. 1. МОЛИТВАТА

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)

Аз отговарям: "Пуснете първата въшка в главата си, и ще имате всички въшки, извадете всички въшки и ще се освободите от всички други." Никога човек със своя ум не трябва да допусне една лоша мисъл.
Що е осоляване? Това е една илюзия на езика. Някои хора турят много сол и пак им е безсолно, а някои турят малко и им е солено. По какво ще съдим кога бобът е осолен? Ако мислим, че бобът не се осолява с мисъл, туй чувство е толкова дебело, че не можем да усетим тази сол, която е влязла и казваме, че мисълта не може да осолява боба. Аз отговарям: "Пуснете първата въшка в главата си, и ще имате всички въшки, извадете всички въшки и ще се освободите от всички други." Никога човек със своя ум не трябва да допусне една лоша мисъл. Тогава само е човек. Христос казва: "А ти кога се молиш"... Молитвата според мене е една възвишена работа в този свят. Тя е единствената, която може да се върши. Аз казвам: "А ти, кога се молиш иди при Отца си." Ние казваме, че ученикът, когато се учи, да отиде при Учителя си, защото когато житното зърно падне и се зарови в земята, то се мъчи да излезе отгоре - това е трудът, а работата значи да се освободи от тези две положения - на закона за мъчението и закона за труда и да влезем в закона - да знаем да се молим. Следователно, само онзи е разбрал дълбокия смисъл на земния живот, който знае да се моли.
към текста >>

18. Разрушителите / Вергилий Кръстев

Как ще те очисти един въшкав от въшките, един изцапан от изцапаното?
Търсете, искайте да имате Царството Божие в себе си вътре. Има един свят, който никой не може да ви го отнеме. Всеки си има къща, а стои вън на дъжда. Света е нареден, но ти не си изпълнил наредбите му. Как ще оправиш света, когато ти не си оправен? Как ще те очисти един въшкав от въшките, един изцапан от изцапаното? Когато човек влезе в притежание на наследството си, дадено му от Бога, може да бъде полезен и на себе си и на другите. От невидимия свят дават условия, но ние трябва да ги разбираме. Престани да слагаш своите закони в Божествените работи, за да се оправи света. Престани да бъркаш мътната вода, за да се избистри. Докато не изпълним Божия закон - нищо няма да се нареди.
към текста >>

19. 5.4.2.6. Писмо № 6

Додето дишахме чист въздух като пътувахме, изведнъж влязохме между едни голи, боси и въшкави хора.
Пред едно подобно намерение, аз се стреснах като помислих неговите поразителни следствия. Постарах се следователно да разубедя поне тези последните двама, като им изложих гибелните следствия на една подобна постъпка, която те като съзнаха доброволно се отклониха. Тъй или инак, през месец август, благополучно пристигнахме в Диар-Бекир дето незабавно ни отведоха в затвора, в който прекарахме почти един месец между разни фази на наказания. Затворът се състоеше от една дълга стая на земята, в която се нахождаше връз една страна нужника, още и синки затворници без разлика, без да могат нейде да излезат, за да променат въздуха. Мръсно до немай-каде; отвън не се задашаше. Додето дишахме чист въздух като пътувахме, изведнъж влязохме между едни голи, боси и въшкави хора. Мръсотията беше неизказана и несгодностите несносни: въшки, бълхи, комари, скорпии и сякакви още други гадини ако кажа няма да излъжа, че се намираха. Един от другарите - Брайко, в три, четири дни се поду тъй в лицето, дето едвам можеше да гледа. При тези несгодни удобства, трябваше още да се пазим и да не ни украдат туземците. В Диар-Бекир се нахождаха заточеници българи повече от 100 души, както знаете. Те почти сички дойдоха да ни навидат, и сички ни обещаваха съдействието си пред гражданите, за да дойдат под поручителство да ни извадат; в това отношение последните тези бяха много благосклонни.
към текста >>

0.68897986412048