Търсене в текстове за 'Възпитател'

24. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това облекчава до голяма степен задачата на възпитателя.
Министерството на народната просвета и Врачанската областна училищна инспекция знаят горното и го оцениха чрез удостояване с похвали и награди. Извършеното в миниатюра при горните условия може да се пресъздаде в широк мащаб. От нашия опит в с. Ребърково и в с. Оплетня се убедихме в следното: Чрез работата на децата сред природата, нейната красота по естествен начин въздейства на детето и облагородява душата му. Това облекчава до голяма степен задачата на възпитателя. Нека поведем и приучим децата да облагородяват дивачките и храстите в полето и гората, да залесят голите хълмове и поройни места. И тогава като отклик ще се облагородят тръните и дивачките в детската душа, и ние ще създадем рай отвън и отвътре.” Първоначалната учителка Р.Г, която се е стараела да приложи някои от педагогическите идеи на Учителя, ето как е възпитавала децата за едно ново, по-интимно, по-вътрешно отношение към природата: „Гледах да развия у децата любов към дърветата, да се роди у тях желание да им помагат. Насадихме с децата една овощна градина с 80 -100 плодни дръвчета, като им напомних, че както те идат от къщи нахранени, така трябва да поливат и дърветата. Казвах им: „Напоихте ли вашите дървета?
към текста >>

25. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание.
Как е твоят господар! Полива ли те на време? И си отминавам.” Учителят казва: „Когато минавате покрай едно цвете, ако можете да прочетете това, което е писала разумната природа в него, вие ще придобиете нещо и ще се зарадвате. Цветето е книга, в която великата разумност, която работи в природата, е писала нещо. Отивате при една мушичка и пак правите същото.” Детето чрез влизане в интимно общение с природата при своя труд, ще се възпитава от нея. Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание. Тя го учи, и той се възпитава и развива. Когато детето се свърже чрез любовта с обектите на разумната природа, то тая разумност, която работи в тях, се влива в него и го учи, възпитава характера му, внася в него светлина, подтик и му дава знание. Всеки по-интимен досег с природата събужда възвишеното в човешката природа. Учителят казва: „В който дом има много цветя, там хората не се карат.” Всичко в природата има дълбок смисъл, разумно предназначение. Нейните методи са ценни и имат голямо образователно значение за детето.
към текста >>

26. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична:
Също така, когато детето посади една семка, ще извадите една аналогия за неговия душевен живот. Това е един метод за възпитание.” Значи, работата с извора ще се превежда и ще се свързва с вътрешния живот. Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и си турят нозете в извора. Не, ще гребнете вода от извора и настрани от него ще ги измиете. Тъй трябва да се възпитават малките деца.” За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична: 1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено. 2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от любов към хората и животните, които ще се ползват от него. 3/ У детето трябва да има подтик да превърне грозното в красиво, безредното в ред и хармония. Разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тия чувства в децата. Но всичко трябва да става по собствен почин на децата, за да вложи детето творчество, самодейност.
към текста >>

От друга страна, самите им краски ще действат възпитателно върху децата.
Отглеждане цветя и зеленчуци При отглеждане на цветята и зеленчуците децата ще проследяват тяхното развитие, ще изучават условията и грижите, които изисква всяко цвете и всеки вид зеленчук през ранните годишни времена. Ще изучат, какви мерки трябва да се вземат през есента за запазване през зимата на някои цветя или на техните луковици. Цветята ще внесат красота и разнообразие в детския живот, една светла радост в детските души. Те ще действат с красивите си форми и своя аромат. От друга страна, самите им краски ще действат възпитателно върху децата. Последните изследвания доказаха, че всеки вид краска действа физиологически и психически върху човека, събужда у него известни идеи, чувства и подтици. Посаждане и отглеждане на плодни дръвчета Красиво правило е следното: Да се съберат семената или костилките на изядените плодове и да се посадят. Всяко посаждане на ябълчна семка или черешова костилка внася нещо в човека. По този начин човек се свързва с икономиката на природата, допринася нещо за великото й домакинство.
към текста >>

Голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение.
Всяко посаждане на ябълчна семка или черешова костилка внася нещо в човека. По този начин човек се свързва с икономиката на природата, допринася нещо за великото й домакинство. Човек й се отплаща за тази услуга, която тя му е направила, като му е предложила своите плодове. И тогава детето ще се свърже с нейните благодатни сили, и те ще го обновят, укрепят и ще разширят неговото съзнание. Когато детето посажда и отглежда цветя, плодни дръвчета и пр., то се повдига. Голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение. Учителят казва: „Малките деца ще посаждат семенцата на ябълката и на други плодни дървета, ще ги поливат и ще видят резултата.” „Ще дадете на детето една семка и ще го подбудите да я посее. То ще я посее и после ще полива поникналото растение. След това ще му дадете една ябълка и ще му кажете, как впоследствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходите често с детето да наглеждате, как расте и се развива дръвчето. И после ще правите превод на този процес за разбиране някои процеси, които стават в детската душа.”
към текста >>

27. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта.
Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота.
към текста >>

Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа.
Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество. Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот. Чрез детската работа сред природата, при такъв производителен труд, детето среща много препятствия, които трябва да преодолее. Така проявява самостоятелност, развива волята, духна инициатива и творчество. Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа. Обаче, от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии. Те искат децата им да бъдат безгрижни, но природата не търпи това.” Г/ Детският труд сред природата е целесъобразен от здравно гледище. Детето има нужда от много слънце, чист въздух и движения. Туберкулозата, рахитът и много други болести се дължат на слабо излагане на слънце.
към текста >>

В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер.
Когато човек копае, сади или полива в градината, то отрицателните енергии в човека се пласират в земята, човек се освобождава от тях и идва пак в едно разведрено душевно състояние. Л/ Един психо-биологичен закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки. Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание. С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя.
към текста >>

Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот.
А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото. П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта. Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата. Средището на цялото обучение ще бъде производителният труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а производството на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда.
към текста >>

28. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи.
И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски бил и проф. Пирогов. Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден.
към текста >>

Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие.
Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня.
към текста >>

Нали примерът е важен възпитателен фактор?
в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр. да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение. Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива. Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието. Нали примерът е важен възпитателен фактор? Ако учим живота на велики хора, те оживяват за нас. Те стават един вид жив пример за нас. И така те ни възпитават. „Мислете върху добрите хора - казва Учителят- върху разумните хора, силните хора в света. Те са предметно учение.
към текста >>

Какво богато поле за работа на възпитателя!
И така те ни възпитават. „Мислете върху добрите хора - казва Учителят- върху разумните хора, силните хора в света. Те са предметно учение. Ще получите нещо по този начин. Ще развиете нещо в себе си.” Какво богато поле за работа на възпитателя! Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата. В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата. Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери.
към текста >>

29. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период?
Когато автомобилът е добре направен, шофьорът може да си служи с него. Когато цигулката е добре направена, музикантът може да свири на нея. 2. Посятите през този период семенца в детското тяло и душа възрастват и дават своите плодове по-късно. Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и душа през първия период - от раждането до седмата година. През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло. Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период? Това е подражателността. Тя е най-силна през това време През втория период тя продължава да съществува и е пак доста силна, и след това постепенно почва да отслабва, макар че продължава да действа през целия човешки живот. Обстоятелството, че подражателността е най-силна през първия период, трябва да се използва от околните на детето - родители и възпитатели. Логичното мислене през този период не е още развито. Това, което детето вижда около себе си, това което става около него, се отпечатва в неговия мозък и определя формите, в които той се излива.
към текста >>

Обстоятелството, че подражателността е най-силна през първия период, трябва да се използва от околните на детето - родители и възпитатели.
Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и душа през първия период - от раждането до седмата година. През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло. Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период? Това е подражателността. Тя е най-силна през това време През втория период тя продължава да съществува и е пак доста силна, и след това постепенно почва да отслабва, макар че продължава да действа през целия човешки живот. Обстоятелството, че подражателността е най-силна през първия период, трябва да се използва от околните на детето - родители и възпитатели. Логичното мислене през този период не е още развито. Това, което детето вижда около себе си, това което става около него, се отпечатва в неговия мозък и определя формите, в които той се излива. Това определя финия строеж на нервната му система. А знае се, че мозъкът е инструмент на душевния живот. Ето защо законът е този: каквото вижда детето да става, да се прави около него през първия период, това го възпитава положително или отрицателно.
към текста >>

30. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е най-великата учителка, най-великата възпитателка.
Всяко съгласуване с тях води към сила и радост. Ние сме ученици в нейното велико училище. С благоговение трябва да учим уроците, които тя ни дава. Това важи за всички области на живота. И образователното дело много може да научи от нейните методи. Тя е най-великата учителка, най-великата възпитателка. С голяма любов възпитава своите деца в течение на милиони години и ги води от най-нисшите форми до върховете на съвършенството. Тя работи с търпение, планомерно и систематично. И плодовете от нейните методи са чудно красиви. Да сравним например някоя форма от минералното и растително царства с някой напреднал представител на човечеството и ще видим целесъобразния път, по който природата води своите деца към върховете на красотата и свободата. Така ще схванем разумността на нейните методи.
към текста >>

Ето защо внимателно трябва да изучим нейните възпитателни методи, чрез които тя издига съществата все по-нагоре във великата еволюционна стълба, и да ги приложим в образователното дело.
Това говори само за степента на неговото развитие, но в това несъвършено същество природата работи по един съвършен начин. Например, когато това същество се нарани някъде по най-мъдър, най-целесъобразен начин става зарастване на раната. В това зарастване вече са в действие методите на разумната природа. Методите си тя е опитвала и изпробвала в течение на милиони години. Те са сигурни, понеже са пропити от една велика мъдрост. Ето защо внимателно трябва да изучим нейните възпитателни методи, чрез които тя издига съществата все по-нагоре във великата еволюционна стълба, и да ги приложим в образователното дело. Какви са методите на разумната природа? В живота има голямо разнообразие и при всеки даден случай тя си служи с особени методи. Тук има едно неизчерпаемо поле за наблюдение и поука. От голямото богатство на примери ще вземем само няколко, за да изясним идеята: 1. Нека разгледаме методите, чрез които природата е възпитавала човека.
към текста >>

Там този метод намира приложение чрез спазване на следното правило: възпитателят при обучението и възпитанието трябва да се съобразява с дадените условия.
Когато листата са срещуположни, то те са поставени в две перпендикулярни направления, за да не се засенчват. Когато растението е в гъста гора, расте много на високо без много да се разширява и като достигне на слънце тогава се разширява. Какво красиво приспособление виждаме, например, в пъпките на растенията: те са покрити с дебели люспи, за да се предпазят от зимния студ. Хиляди приспособления срещаме навсякъде в природата. Този метод на разумната природа за приспособяване на съществата по идеален начин към тяхната среда трябва да се приложи и в образователното дело. Там този метод намира приложение чрез спазване на следното правило: възпитателят при обучението и възпитанието трябва да се съобразява с дадените условия. Това значи, че той при прокарване на този или онзи образователен метод трябва да се съобразява, например, с темперамента, характера и заложбите на детето, с наследените му културни възможности, с нравствения уровен и културно-стопанския бит на обществото, с географския облик на местността, с податните сили на почвата, с местния климат, с характера на местната флора и фауна, с височината над морското равнище и пр. 4. В природата ритъмът е всеобщ закон. Виждаме го в смяната на деня и нощта, в смяната на годишните времена, в приливите и отливите, в ритъма на сърцето, в дихателния ритъм и др. Този метод на природата може да се приложи и в образованието, например, чрез въвеждане известен ритъм в детския труд. После, детето може да се свърже със света на ритъма чрез музиката, паневритмията и пр.
към текста >>

31. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко неразбиране на детската природа може да породи много грешки, макар и възпитателят да е имал най-хубави желания.
Основният педагогически закон за периодите гласи: През всеки период трябва да се работи със силите, които са тогава в подем. Това е важно условие, за да бъде всяко обучение и възпитание природосъобразно. Всяко нарушение на този закон означава нарушение принципа на природосъобразността, и резултатите са отрицателни. Новата педагогика казва, в кои периоди кои детските енергии се намират в подем и могат да се разработват. Всяко неразбиране на детската природа може да породи много грешки, макар и възпитателят да е имал най-хубави желания. Ще дам само два примера: според новите педагогически изследвания умът трябва да се развива през третия период и ако ние съзнателно и планомерно развиваме логичното мислене преди четиринадесетата година, т.е. преди началото на третия период, ние го пресилваме и в бъдеще ще пожънем печални резултати. Друг пример: паметта се развива след седмата година. Вторият период е период за нейното развитие. Силите на паметта тогава са в разцвет.
към текста >>

32. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

То не позволява вече да проникваме в неговото сърце, и тогава вече не можем да му въздействаме възпитателно.
Всеки човек, чрез самобитното което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък. Ако се упражни насилие върху детето - заплашване, наказание и пр. - то заключва своето сърце, скрива го занапред от нас. То не позволява вече да проникваме в неговото сърце, и тогава вече не можем да му въздействаме възпитателно. Тогава сме вече отчуждени от него. С насилие може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр.
към текста >>

За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр.
Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.” * * * По-горе говорихме за свободата като образователно средство. Но тя трябва да се вземе и като образователна цел: целта на образованието трябва да бъде оформяването на личности, обичащи свободата и живеещи в нея.
към текста >>

Ролята на възпитателя не е да сподавя, да потиска тая енергия.
Ето защо Учителят казва: „Щом не мислите, не чувствате и не постъпвате право, вие не сте свободни.” Понеже любовта дава възходящо направление на мисълта, чувствата и волята, затова тя е истинският път към свободата. * * * У детето има грамадна енергия. Сама по себе си тя е полезна. А ако има оплакване, то е от направлението, което е взела тя. Ролята на възпитателя не е да сподавя, да потиска тая енергия. Това, което може и трябва да направи той, то е само да й даде възходящо направление. Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т.е. превръщането на духовните сили една в друга. Лошото е, когато няма духовна енергия. Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя.
към текста >>

Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя.
Ролята на възпитателя не е да сподавя, да потиска тая енергия. Това, което може и трябва да направи той, то е само да й даде възходящо направление. Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т.е. превръщането на духовните сили една в друга. Лошото е, когато няма духовна енергия. Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя. Работата е, че тая енергия непременно се проявява. И ако не се проявява в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо. И обратното: ако се прояви в добро направление, то вече не остава излишна енергия за проява в лошо направление. Това може да се нарече един вид канализиране на детската енергия или по-добре насочването й във възходящо направление. Учителят казва: „Няма да се борим с лошите качества на детето, но ще поощрим добрите.
към текста >>

33. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област.
Законът на Хелмхолц. Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ла”, то макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни, само струните “ла” на пианото ще затрептят и ще издадат изпетия тон „ла”. Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”. Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик. Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя.
към текста >>

Учителят формулира този важен закон в една по-широка форма така: Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи.
Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори. Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си. Това е първият закон, който следва от закона на Хелмхолц. Учителят формулира този важен закон в една по-широка форма така: Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи. Тоя закон има голямо практическо приложение в педагогиката. Ето защо всяко възпитание започва със самовъзпитание. Когато учителят говори на учениците си, общението между тях има две страни: външно общение и вътрешно. Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента.
към текста >>

Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях.
Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат. Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.” „Ние мислим, че децата са глупави. Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не.
към текста >>

За да действат възпитателно върху меланхоличните.
При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна усмивка. Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел. Веселите лица възпитават околните. „Веселостта е една Божествена черта. Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа. За да действат възпитателно върху меланхоличните. Вторият закон, който следва от закона на Хелмхолц и който също има голямо практическо приложение в педагогиката, гласи: „Каквото вярвате и каквото мислите, че има в един човек, то тая страна на неговия характер стимулирате и й давате възможност да се прояви.” Когато отидете при някого и мислите, че той е добродетелен, справедлив и пр., то давате благоприятни условия да се проявят у него тия качества. Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин. Ако мислите, че възвишеното живее в един човек, вие създавате условията да се прояви у него. Тоя закон трябва да се използва във възпитанието.
към текста >>

34. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи как да Възпитава.”
Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява! Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите! Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи как да Възпитава.” „Най-важната работа при образованието е: учителят трябва да обича своите ученици. За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за един човек ще мине през вас. Първо вие ще го опитате.” „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце, и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети.”
към текста >>

Тя трябва да присъства в сърцето на възпитателя и възпитаника.
Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им! ” Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво образование не може да се очаква. Тя трябва да присъства в сърцето на възпитателя и възпитаника. Истинският образователен метод започва с живота, с любовта. Онзи истински метод, който Божествената любов носи, още не е приложен. Любовта, приложена в образованието, е най-силният метод. Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред нея.
към текста >>

35. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа.
Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат. Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват. И когато попитат: „Какво е душата? ” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство?
към текста >>

Тъй че възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, да се прояви с всичката си красота доброто, което е вложено в детето.
То е вложено във вас. Изискват се само благоприятни условия, за да се прояви. Не мислете, че във вашата душа нещата тепърва ще се създават. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Тъй че възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, да се прояви с всичката си красота доброто, което е вложено в детето. Има психолози които казват, че децата са крадливи, злобни, отмъстителни, егоисти и пр. Тия качества са на повърхността на детското естество, но в глъбините му живее възвишеното, чистото и святото. И както слънчевите лъчи стопяват ледовете и снеговете, така и подходящите педагогически методи могат да превърнат тия наследени или придобити отрицателни склонности и навици, за да се изяви чистото и доброто на детската природа. Кои са тия методи, това ще видим по-нататък.
към текста >>

36. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители.
Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора." Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини.
към текста >>

Този човек вече няма нужда от възпитатели.
Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора." Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр.
към текста >>

37. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Да вземем водата, най-обикновеното нещо, но тя има грамадно възпитателно значение върху човека.
Значение на цветовете Цялата природа, която е около нас, в която сме поставени, представлява от себе си учебно помагало във великото училище на живота. Всичко, което е в природата, ни учи и възпитава. Не само дава знание, но развива и добродетелите у човека. Ние ще кажем по кой начин и специално ще се спрем върху цветовете. Да вземем водата, най-обикновеното нещо, но тя има грамадно възпитателно значение върху човека. Защото, разгледана от окултно гледище, водата не е само материя. Според окултизма всяко нещо, което съществува в природата, е израз на известна разумна сила, на едно духовно начало. Нали казваме, че Бог е навсякъде, следователно Бог е и във водата. Водата е форма на Божията мисъл. Всичко, което виждаме в природата, е форма на Божията мисъл.
към текста >>

38. 00. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

54. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ
49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА 50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА 51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА 52. НА "ВЪЗНЕСЕНИЕ" НА ВИТОША 53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ 54. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША 56. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА 57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА 58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
към текста >>

39. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи!
На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят. През целия ден интензивен живот. Между другото се уреждат тъй наречените „групи". Например, събират се интересуващи се от известни въпроси: педагогически, научни, из областта на изкуството и пр. Например в педагогичната група има свободна обмена на мисли върху новите методи на възпитанието. Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи! И тия методи произтичат от истинското познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Тук има и малки деца от най-различни възрасти. Нима те ще останат незасегнати и пренебрегнати? С голяма грижливост и любов пристъпват към работа с тях някои възпитатели чрез възпитателни игри, песни и други упражнения - всички пропити от духа на новото. Хубав слънчев ден!
към текста >>

С голяма грижливост и любов пристъпват към работа с тях някои възпитатели чрез възпитателни игри, песни и други упражнения - всички пропити от духа на новото.
Например в педагогичната група има свободна обмена на мисли върху новите методи на възпитанието. Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи! И тия методи произтичат от истинското познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Тук има и малки деца от най-различни възрасти. Нима те ще останат незасегнати и пренебрегнати? С голяма грижливост и любов пристъпват към работа с тях някои възпитатели чрез възпитателни игри, песни и други упражнения - всички пропити от духа на новото. Хубав слънчев ден! Синьо безоблачно небе! Всички се упътваме към старопрестолния град. В читалище „Надежда" Учителят ще говори. Салонът е пълен.
към текста >>

40. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание.
Време е за усилена полска работа. Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят камъни, тухли, копаят основите, жънат и пр. Те тъй умело разпределят времето, че успяват да свършат навреме и своята работа. Кое им говори да турят общата работа на преден план? Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси. По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание. Всичко това учудва другите селяни. Някои от тях са в недоумение. Те не могат да разберат. Питат: – Що правите? Един им казва:
към текста >>

41. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Запознават детето с музиката, с нотите, но не я вземат като възпитателен метод.
Музиката е връзка между човешкия и Божествения свят. Музиката е излязла от светилището на Посветените! – Какво е отношението на музиката към възпитанието на детето? – Музиката трябва да влезе в училището като първостепенен фактор при възпитанието. Днес учат в училището музиката, но това е много механично. Запознават детето с музиката, с нотите, но не я вземат като възпитателен метод. Ако аз обучавам децата по музика, ще ги заведа при извора, за да слушат, какви тонове издава той. Ще ги заведа при потока, при кошера за същата цел. После ще ги изведа вън да слушат, какви тонове има във вятърът! На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Какво е вашето мнение за модернистичното направление в музиката?
към текста >>

42. 27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние искаме да приложим и музиката като първостепенно възпитателно средство
Има движения, които подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече. Всяка сутрин половин час ще се правят тия упражнения. Тия неща ние сме ги опитали вече 15-20 години върху децата и върху възрастните, какво влияние упражняват. Всяка теория трябва да се приложи на опит и да се види, какъв резултат ще има. Ние искаме да приложим и музиката като първостепенно възпитателно средство сп. „Житно зърно”, бр. 12, кн. 7-8
към текста >>

43. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

— В една възпитателна школа всеки трябва да има по един пчелен кошер и да работи с пчелите.
— Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта. Червеният цвят като влезе в мен, събужда вярата. Цветът е като храна. Около нас пчелите бързат да използуват ранните пролетни цветя. Учителят казва по този повод: — В една възпитателна школа всеки трябва да има по един пчелен кошер и да работи с пчелите. Те ще му дадат пример, какво нещо са чистота и разумна работа. Те приемат и предават радиовълни. Те са радио-приематели и радио- предаватели. Ние едвам сега си служим с радио, а пчелите — от хиляди години. Но в бъдеще много нови сили ще се развият в човека.
към текста >>

44. 54. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ - Боян Боев (1883 – 1963)

54. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ
54. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Докато човек живее с чужди мисли, които не е опитал и проверил, той е в автомобила – друг го движи. Когато започне да се занимава със своите мисли, които е опитал и проверил, той е извън автомобила – сам се движи. За да разбере човек новите идеи, които ще влязат в основата на новата култура, той трябва да ги опита и провери. Това важи и за съвременната педагогика. Всички съвременни педагогически правила, теории и хипотези трябва да се проверят, и провереното да се приложи.
към текста >>

Тогава се създават условия за онова взаимно доверие, което е най-благоприятната възпитателна атмосфера!
Те са законите на любовта! Учителят никога не трябва да си послужи с лъжа. Децата да не усетят, че учителят може да излъже. Щом те разберат, че учителят им лъже, тогава рухва красивото отношение между учител и ученици. Те да знаят, че учителят им не е способен да излъже. Тогава се създават условия за онова взаимно доверие, което е най-благоприятната възпитателна атмосфера! Новият път на педагогиката е създаването на новия тип човек, човекът на новата раса, която иде! Методите си новата педагогика трябва да извлече из методите на разумната природа. Приложението методите на последната – ето ключът на новата педагогика! сп. „Житно зърно”, бр. 16, кн. 8
към текста >>

45. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Да вземем водата, най-обикновеното нещо, но тя има грамадно възпитателно значение върху човека.
Значение на цветовете Цялата природа, която е около нас, в която сме поставени, представлява от себе си учебно помагало във великото училище на живота. Всичко, което е в природата, ни учи и възпитава. Не само дава знание, но развива и добродетелите у човека. Ние ще кажем по кой начин и специално ще се спрем върху цветовете. Да вземем водата, най-обикновеното нещо, но тя има грамадно възпитателно значение върху човека. Защото, разгледана от окултно гледище, водата не е само материя. Според окултизма всяко нещо, което съществува в природата, е израз на известна разумна сила, на едно духовно начало. Нали казваме, че Бог е навсякъде, следователно Бог е и във водата. Водата е форма на Божията мисъл. Всичко, което виждаме в природата, е форма на Божията мисъл.
към текста >>

46. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители.
Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.” Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини.
към текста >>

Този човек вече няма нужда от възпитатели.
Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.” Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр.
към текста >>

47. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои възпитателни методи, които днес се прилагат, не са нищо друго освен дресиране.
- Системата на образованието трябва да се измени. Нещо ново трябва да се внесе. Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият Живот на земята. Всички трябва да допринесете нещо за Новата Култура. При възпитанието на човека трябва да се внесе нещо ново, което коренно да измени възгледите му за Живот. Някои възпитателни методи, които днес се прилагат, не са нищо друго освен дресиране. Вие възпитавате човека при известни условия, но щом бъде поставен при други условия, той се проявява пак по старому. Детето не че не знае, но прозорчето, през което гледа, е малко. Но колкото повече детето расте, толкова прозорчето става по-голямо. Възможностите на детето са вътре в него. Бог е насадил новото у човека и то отвътре Вьзпитателят трябва да създаде условия за развитие и растеж на онова, което е вложено в душата от Бога, а не той сам да насажда нови идеи в нея.
към текста >>

Неуспехът на съвременната култура се дължи на това, че възпитателите си служат с един и същ метод на възпитание.
И тогава всеки ученик ще схване и ще разбере това, което му трябва. ''Учителят продължи:'' - Невъзможно е да възпитавате двама души по един и същи начин. Колкото хора има на земята, толкова различни методи има на възпитание. При възпитанието им може да се приложи един и същ принцип, но никога един и същ метод. Неуспехът на съвременната култура се дължи на това, че възпитателите си служат с един и същ метод на възпитание. Това е механично разбиране. Че някое дете е направило гримаса, не обръщайте внимание. Преди да влезе учителят в стаята, цялата стая е в прах. Учителят, като влезе не проявява недоволство, а казва да се отвори за малко прозорецът. Първото нещо е да не се обръща внимание, когато децата не мируват.
към текста >>

Ако възпитателят иска да изправи своя ученик и апелира само към неговия ум или сърце, няма да има резултат.
Например този, кои го яде, да сподели с другите това, което яде. С това да почне проявата на Любовта! Значи, Любовта да започне от материалните работи. Възпитанието най-първо трябва да почне от храната, от пиенето на водата, от дишането и приемането на светлината. В основното училище детето трябва да твори чрез сърцето и въображението, а в гимназията - чрез сърцето и ума. Ако възпитателят иска да изправи своя ученик и апелира само към неговия ум или сърце, няма да има резултат. Но ако говори и на душата му, ще има резултати. Когато някой ученици не мируват и правят пакости, то е защото знаят, че учителят не ги обича. Тогава учителят да намери една добра черта в тях, да ги обикне и те ще се преобразят. Като не мируват, те искат да кажат: "Ето, ние сме такива, каквито ти ни мислиш. Ние се проявяваме такива, за каквито ти ни мислиш.
към текста >>

Така всичко в Природата действа възпитателно.
Жълтите цветя предават интелигентност, червените - живот и здраве. Като насърчавате децата да садят цветя - жълти, червени, бели, цветята ще ги възпитават чрез краските си. При всяко училище трябва да има градина, в която децата да работят. При това трябва да знаем пропорциите: колко дръвчета ябълки, сливи, круши и други плодове да се насадят и какво влияние упражнява всяко дърво. Всяко дръвче, което детето отглежда, влияе върху него. Така всичко в Природата действа възпитателно. Плодните дървета учат децата на щедрост, на любов, на даване, на служене. Трябва да се обясни на децата: тези дървета ни дават своите плодове без да искат нещо, освен да посеем техните семена. Кажете на децата: "Бъдете работливи като пчелите, бъдете постоянни, както е постоянно растението. Бъдете яки, като дъба и непоклатими. Никой да ви не отклони от вашата идея." Природата трябва да се изучава по такъв начин.
към текста >>

Музиката да работи в техните умове и сърца, на музиката трябва да се обърне особено внимание като важен възпитателен фактор.
Никой да ви не отклони от вашата идея." Природата трябва да се изучава по такъв начин. Ако бихте дали такива обяснения на децата, щяхте да имате съвсем други резултати. Всичко това би дало нов подтик на човечеството. Първият метод, с който трябва да започне новото възпитание, е музиката. Едно нещо, което желая на българите, е да станат музикални. Музиката да работи в техните умове и сърца, на музиката трябва да се обърне особено внимание като важен възпитателен фактор. Паневритмията трябва да се въведе в училището. Един час на ден, употребен за Паневритмията ще подготви ново поколение. Органическата геометрия може да я направите много интересна за учениците, т.е. изучаване на формите и линиите, които срещаме в Живата Природа. При възпитанието на децата всяка форма влияе по особен начин.
към текста >>

48. 037 ПСИХИЧНИТЕ ПРИЧИНИ НА БОЛЕСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Болестите са възпитателно средство на Природата.
Беше много изплашен. Казах му, че има близък умрял, с когото не са живели добре: "Тази болест се дължи именно на този твой близък." И той ми изповяда, че е бил майка си и тя умряла. Посъветвах го да се примири с майка си и болестта ще мине. "Как да се примиря с майка си? " - попита ме той." Ще се изповядваш пред Бога и пред майка си, че не си направил добре." Болестите са възпитателно средство на Природата. Тя предава на човека известни уроци. Жестоките, грубите хора, като боледуват, стават по-меки. Болестите правят човека мек, деликатен. След всяка болест иде едно малко подобрение в характера на човека.
към текста >>

49. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Съвременните хора трябва да прилагат музиката като възпитателно средство.
Песните на Шопен показват голямо изпитание, през което ще мине полският народ. Една сестра попита: - Учителю, кажете нещо за приложението на музиката във възпитанието? - Първото нещо, с което трябва да започне възпитанието, е музиката. Тя ще даде подтик за всички красиви мисли и красиви желания. Съвременните хора трябва да прилагат музиката като възпитателно средство. Децата трябва да учат най-първо песни за Природата, и то най-напред за плодните дървета: череша, ябълка, круша и пр.
към текста >>

50. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

Можеше да се направи ние да възприемаме някои други видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, защото те действуват възпитателно.
Един брат запита: „Вие бяхте дали задача в младежкия клас да си изберем някои звезди и да ги наблюдаваме през всяка ясна нощ. Какво духовно значение има гледането на звездите? “ В природата има същества, които могат да осветяват света навсякъде. Има много видове лъчи. Можеше да се направи ние да възприемаме някои други видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, защото те действуват възпитателно. Чрез гледането на звездите ние се свързваме с вечно-. то, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на светлите същества, които ги населяват. И това ни повдига, облагородява и възпитава. Това ни дава подтик да живеем за нещо възвишено. Един брат запита как се обяснява нестинарството?
към текста >>

Това действува възпитателно.
Един брат запита как да превърнем неразположението в разположение. Учителя каза: Когато сте неразположени, идете между много хора и като се върнете, ще бъдете разположени. Природата обича разнообразието. Човек за целта може да отиде и между дърветата, между цветята. Това действува възпитателно. Един брат каза: „Някои окултисти казват, че не трябва да се отива в света, за да не се оцапа човек.“ Учителя каза: Те са от простите окултисти. Като отиде човек между хората или между растенията, приема други енергии, които го обновяват. Има и други начини за превръщане на неразположението в разположение.
към текста >>

51. Божествената мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичкото това разнообразие е възпитателно средство на природата, за да ни предизвика да мислим.
Можете да направите който и да е плод по-голям от другите плодове на дървото. Концентрирайте се всяка сутрин, желайте този плод да стане по-голям. И той ще стане може би 1, 1/2 и 2 пъти по- голям от другите плодове. Този опит ще ни даде една самоувереност каква голяма сила има човешката мисъл за творчеството. В природата има голямо разнообразие: птици, реки, цветя и пр. Всичкото това разнообразие е възпитателно средство на природата, за да ни предизвика да мислим. Слабите неща могат да станат силни. Една мисъл може да е слаба, но като я повтаряш много пъти, ще се образува мощна сила. Като направиш хиляди добрини и образуваш една сила, едно течение, ще бъдеш силен. Трябва да се образува една мисловна централа, от която да се изпращат обновителни мисли в света. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>

52. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси.
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена: Кои и какви са белите братя (дъновистите) "От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление.
към текста >>

53. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
към текста >>

54. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача.
И затова се казва, че всичко в природата е музика. Музика има в течащите води, във вълнуващите се води на океана и морето, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, чуруликането на птичките, в гласовете на животните, в ромоленето на потоците. Музиката на природата събужда музикалното чувство в човека, като го подтиква да пее и свири. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят. Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача. Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Бъдещите музиканти обаче ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Музиката трябва да оставя в душата на човека едно радостно възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество.
към текста >>

55. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И в случая не се касае за една възпитателна работа, за нещо такова, каквото бихме могли да си представим при възпита-нието в нашето време.
И манихейството е именно това братство, което трябва да трасира пътя към бъдещето. Затова то е давало на своите ученици следното учение: "Хората говорят за доброто и злото, без да знаят, че във Вселенския план е предвидено, че злото трябва да достигне връхната точка, за да могат тези, които ще го победят да развият в тази победна борба силата, която ще роди доброто. Необходимо е да се подготви един елит от хора, които ще стъпят след края на нашата пета раса. Тогава от хората на доброто ще се изискват най-големи усилия, за превръщането на лошите и привличането им към доброто. Това ще трябва да бъде извършено в този период от време, като това бъде възможно. И в случая не се касае за една възпитателна работа, за нещо такова, каквото бихме могли да си представим при възпита-нието в нашето време. Тогава ще бъдат турени в действие окултни сили, чрез които ще се работи. Защото тази бъдеща епоха на развитието хората ще турят в действие окултните сили. Добрите хора ще имат задължение да въздействат върху техните братя, принадлежащи към течението на злото. Всички ще бъдат предварително подготвени затова време от духовното ръководство на човечеството, което от далече планира своите действия. За тази далечна епоха още от далеч се е промислило и затова са подготвени чрез специални окултни школи определени хора, които ще работят в това време.
към текста >>

56. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В "Педагог" той представя Христа за истински ръководител и възпитател на света.
3. "Стромата" или Постилка 4. Кои богати ще се спасят Първите три съчинения са тъй тясно свързани, че пред. ставят едно цяло — трилогия. Първото съчинение изтъква превъзходството на християнството над езическата философия. В "Педагог" той представя Христа за истински ръководител и възпитател на света. "Стромата" е опит да бъде изяснено и приложено христовото учение като истинско учение. Това съчинение е по-скоро сбор от материали из съчиненията на разни автори - гръцки поети и философи, православни и гностически и в последствие и апокрифни. Това съчинение не е завършено, а само предговора или увода на тази част може да се вземе като едно развитие на богословската система и да носи заглавието "Учител". В "Кои богати ще бъдат спасени" Климент доказва, че богатството не е вредно само по себе си, а начинът по който го употребяваме може да бъде вреден. Климент изяснява Светото писание, както се вижда от дошлите до нас откъслеци от неговите съчинения "Чертици".
към текста >>

57. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Един от главните възпитатели на имперската школа ни казват, че е бил Николай Мистик — канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята.
Понеже по това време още от Симеонови дни между Преслав и Византия имало връзка на приятелство, макар и не на интимност, и един от българските наследници на престола — Боян-Вениамин беше изпратен да се учи там. Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките оплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин Седми Багренородни в своите летописи, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да упражнят ранните търсения на необикновения юноша. Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката теория на вечните искания и най-тънкото дело на човешкото осъществяване." В тази среда от изкуство, форма и начертания, дето го бе поставил народностния каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почит Бояну — Мария, внучка на Роман Лакатник, също се учеше там. Един от главните възпитатели на имперската школа ни казват, че е бил Николай Мистик — канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята. Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта. Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител може да остави върху тези две лица, защото то е характерно. Мария го обикна като жена, а Николай Мистик се уплаши от неговата мисъл. Една неразбрана връзка тежеше върху тези трима души, не за дълго събрани там. Пословичната хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както отхвърли и умело скованата и суха догматична лъжемъдрост, която му беше предложена от патриарха на тогавашната ученост.
към текста >>

58. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Искали да отидат в един център за посвещение, точни данни за който център те вече имали от съвършения богомил, който бил възпитател на Християн.
Той бил дошъл от Лангедок /Франция/ и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, където било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелхаузен, който после станал известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери, богомили, за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток. Искали да отидат в един център за посвещение, точни данни за който център те вече имали от съвършения богомил, който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от Християн Гермелхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност." От този цитат се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството. Значи, Розенкройцерството се явява като разклонение, като превъплъщение на Богомилството, и същевременно те са клони на едно и също дърво. Богомилите дадоха много жертви, но от техните жертви се роди Светлината, която заля Европа и разпръсна мрака, който беше сковал човешкия ум, като го стимулира към мисъл и тури началото на Западноевропейската култура. С тази Светлина, която огря и стимулира човешкия ум, той разкъса веригите на робството и в стремежа си да познае Истината, доби свободата си и заработи за освобождаване на човечеството от всички заблуди, с които беше оковано, като отвори пътя на човешкия прогрес.
към текста >>

59. Християн Розенкройц израства между Богомилите - Влад Пашов (1902- 1974)

Точни данни за кой център те имали вече от съвършения богомил, който бил възпитател, на Християн.
Бил дошъл от Лангедохц /Франция/. Той се оттеглил заедно с детето в един ближен манастир, дето било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последния потомък на Гермелхаузен, който после става известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток; искали да отидат там в един център за Посвещение. Точни данни за кой център те имали вече от съвършения богомил, който бил възпитател, на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Розенкройц, никога не е прекъсвало своята дейност. От това се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството. Значи Розенкройцерството се явява като разклонение на Богомилството и същевременно те са клони на едно и също Дърво. А знае се с положителност, че Розенкройцерството е окултно общество. Щом е така, то и Богомилството, от което произхожда Розенкройцерството, е окултно общество.
към текста >>

60. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто.
В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца." Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите.
към текста >>

61. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато хората се запознаят с тази дълбока и обширна наука за музиката и се разбере великото й значение в природата и в човешкия живот, тогава тя ще бъде приложена като възпитателно и медицинско средство.
Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл. А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека. Необходими са нови разбирания и нови познания за музиката и за нейните елементи. Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства. Когато хората се запознаят с тази дълбока и обширна наука за музиката и се разбере великото й значение в природата и в човешкия живот, тогава тя ще бъде приложена като възпитателно и медицинско средство. Досега обаче, никой още от европейските народи не е съзнал великото значение на музиката и не я е приложил към възпитанието. Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации. Халюцинацията е една сянка на реалността. Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове. При халюцинацията човек винаги губи, а при реалността човек винаги печели.
към текста >>

62. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора.
Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен. И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време. Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете.
към текста >>

63. 4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Възпитателите на човечеството трябва да бъдат хора, които да мислят и да научат всички хора да мислят.
Сънят при днешното състояние на човека е доста опасно състояние, защото през време на съня вътре в човешкия организъм може да станат известни утайки, и като се събуди, човек се чувства неразположен и можете да направите един опит. Ако един престъпен човек ви даде да ядете, той ще ви предаде чрез яденето своята престъпна мисъл. Това е като проказа. Ако някой има скрита проказа и е шивач, той ще предаде проказата на дрехите и с това вие сте осъдени на страдание. Онези, които трябва да дойдат да възпитават човечеството, трябва да нямат никаква проказа, те трябва да бъдат цвета на човечеството, понеже от тях зависи благото на цялото човечество. Възпитателите на човечеството трябва да бъдат хора, които да мислят и да научат всички хора да мислят. Най-първо ще се стремите вашето чело да не бъде триъгълно, ще се стремите да разширите горната част на челото си поне с и половина см. В разстояние на 30 години човек може да разшири главата си. Но за да я разшири, той трябва да мисли. Ако не мисли, няма да стане разширение; а ако мисли ще стане разширение. Но един и половина см разширение се отнася за цялата глава, да се разпредели пропорционално по всички части и ще се падне на челото няколко милиметра.
към текста >>

64. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди всичко трябва да се знае, че в човека функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи.
И в човешката кръв сега има повече желязо, отколкото трябва. На това чрезмерно желязо се дължи жестокостта на хората. За една дума убиват човека. А сега казват, че трябва да се възпитава младото поколение. Но как трябва да се възпитава? Преди всичко трябва да се знае, че в човека функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи. Тези сили са свързани главно с мозъчната и симпатичната системи, които трябва да се организират, за да могат да се регулират и да може човек да се възпитава. А само, когато хората се възпитат, те ще могат да си създадат правилни и хармонични отношения, ще разберат, че са органи на един велик организъм, необходими един за друг. Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно. Всичко в света върви по един специален закон и трябва да се намери, нещата по каква линия вървят. Например, някои хора вървят по линията на майка си - по линията на сърцето - линията на мекия елемент.
към текста >>

65. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

За в бъдеще музиката ще бъде използвана като терапевтично и възпитателно средство.
Но за да господстваме над условията, необходимо е да познаваме законите, по които принципите действат и тогава ще разбираме явленията и процесите в живота си и ще имаме сполуката като резултат. Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музиката. Вие не можете да мислите, чувствате и постъпвате правилно, ако не пеете, ако не сте музикално разположен. Вътре във вас трябва да има туй чувство, това разположение към музиката, а не да бъдете само външно музикални, то е вече специалност. Музиката, понеже е хармония по същество, лекува всички болести и неразположения, ако е изпълнена по всички правила. За в бъдеще музиката ще бъде използвана като терапевтично и възпитателно средство. Музиката трябва да се приложи в живота. И на всички ви препоръчвам да се занимавате с музика. Мислете върху нея, понеже в Природата всичко е музика. Ако имате едно изтънчено ухо, такава музика бихте чули в Природата, каквато не сте сънували. В тези места, които някои наричат пустини, има такава музика, която само гениалният музикант може да схване.
към текста >>

66. Уводни бележки от автора - Влад Пашов (1902- 1974)

– възпитателното влияние на родителите или училището, където се работи с различни методи за неговото физическо, душевно и умствено развитие.
За да расте и да се развива в духовно отношение, човек трябва да има на разположение известни методи, които да прилага, за да стимулира скритите сили, вложени както в неговия организъм, така и в неговото съзнание, които щом се събудят, изграждат Духовното тяло, духовния човешки организъм с всичките негови органи, заедно с което душата се пробужда и става съзнателна в Духовния свят. Някои автори поддържат, че не са необходими никакви методи за развитие, защото процесът на растенето е естествен процес и когато човек израсте, Духовното му тяло се организира и развива и душата се пробужда. Но това не е правилно схващане, защото виждаме, че и във физическо отношение, човек за да се развива правилно, трябва да премине през известна школовка – възпитателното влияние на родителите или училището, където се работи с различни методи за неговото физическо, душевно и умствено развитие. По същия начин и в духовното развитие силите, които ще изградят човешкото Духовно тяло, са в самата душа, в самото Духовно тяло. Последното съществува като зародиш, но този зародиш трябва да бъде посаден в почвата – в Любовта, трябва да бъде изложен на благотворното влияние на Светлината, Топлината и влагата, които са респективно силите на Любовта, Мъдростта и Истината, за да може да расте и да се развива, да се организира като един организъм, чрез който да се прояви душата, да влезе във връзка с Разумните Същества на Космоса и самата да стане гражданин на Космоса. Защото преди грехопадението човек е имал безсмъртно тяло, с което е бил гражданин на Космоса и е бил във връзка с Разумните Същества. Но под влияние на греха това тяло се разрушило и сега човек трябва отново да го съгради. Тогава то му е било дадено от Бога, но сега той трябва да го изгради сам.
към текста >>

67. Форми в Природата - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук е голямото възпитателно и окултно значение на изкуството, което трябва да бъде израз на Божествените идеи и да въплъщава в себе си само красиви и хармонични образи.
За тази цел човек трябва да подбира мислите и чувствата, на които дава път в себе си, защото всяка мисъл и чувство се изявява в известна форма, а тази форма вече е фокус на енергии, които творят или разрушават според характера си. Също и от външния свят човек трябва да спира вниманието си на красиви и хармонични образи и явления в живота и в Природата и да отбягва уродливите и дисхармоничните, защото само по такъв начин той ще привлече Божествените сили, които ще градят в него. Затова голямо е значението и влиянието на естетичните чувства при духовното развитие на човека. Човек с развито естетично чувство никога не спира вниманието си на дисхармонични образи. И ако се натъкне на такива образи в Живота, той се стреми да намери нещо красиво и хармонично в тях. Тук е голямото възпитателно и окултно значение на изкуството, което трябва да бъде израз на Божествените идеи и да въплъщава в себе си само красиви и хармонични образи.
към текста >>

68. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Възпитателят.
СЪДЪРЖАНИЕ Предговор. ПЪРВА ЧАСТ —ТЕОРИЯ Възпитателят. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. Играта като възпитателен център. Музиката, като метод за работа с малките .
към текста >>

Играта като възпитателен център.
ПЪРВА ЧАСТ —ТЕОРИЯ Възпитателят. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. Играта като възпитателен център. Музиката, като метод за работа с малките . Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора. . Ръчни занимания с малките. —
към текста >>

69. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ
ВЪЗПИТАТЕЛЯТ Втората световна война и последиците, които тя ни носи, очертават профила на една нова епоха, която ни вещае повече демократичност — свобода, всеобщо трудово участие, колективност и взаимопомощ. Живеейки в първите години на това време, ние сме лишени от спокойствието и изобилието на равния, мирен живот. Но затова сме свидетели и ковачи на нова история. В пламъците на догарящото старо днес се ражда новият човек. Кой ще го вдъхнови и насочи ?
към текста >>

— Възпитателят.
Една идея, колкото велика и нова да е тя, няма ли подготвени хора, които да я почувствуват и приложат като своя, ще остане само теория и мъртва буква. Дошъл е крайният момент, в който всеки трябва да Приобщи сили и способности за общото издигане на сплотения българския народ, който е частица от огромния масив на цялото човечество. България има нужда от добри работници и прогресивни, честни хора. И ако искаме новото да успее, трябва да създадем, отгледаме и възпитаме нови хора. А кой създава и възпитава характери? — Възпитателят. Той е, който формира и следователно, държи в ръцете си бъдещето на един народ — бъдещето на човечеството. Ето защо тук ще спрем вниманието си по-специално. Всеки човек със своя личен пример и със словото си влияе върху другите и най-вече върху подрастващите. Разбира се, че големите личности и силните характери упражняват значително по-мощно въздействие със своите знания и дела, отколкото слабите и безлични хорица. Като най-преки възпитатели обаче се явяват: учителите, родителите, социалната среда и отделните ръководни личности.
към текста >>

Като най-преки възпитатели обаче се явяват: учителите, родителите, социалната среда и отделните ръководни личности.
— Възпитателят. Той е, който формира и следователно, държи в ръцете си бъдещето на един народ — бъдещето на човечеството. Ето защо тук ще спрем вниманието си по-специално. Всеки човек със своя личен пример и със словото си влияе върху другите и най-вече върху подрастващите. Разбира се, че големите личности и силните характери упражняват значително по-мощно въздействие със своите знания и дела, отколкото слабите и безлични хорица. Като най-преки възпитатели обаче се явяват: учителите, родителите, социалната среда и отделните ръководни личности. Тук ще разгледаме само учителя като възпитателен фактор. По начало учителят трябва да бъде и възпитател. Той следва да държи сметка за своеобразната психика на детето и да не се отнася с него като с умален възрастен с типови нужди. Прогресивният, съзнателен учител обича децата и работата с тях. Той не жали труд и време за общия успех и редовно следи всичко ново.
към текста >>

Тук ще разгледаме само учителя като възпитателен фактор.
Той е, който формира и следователно, държи в ръцете си бъдещето на един народ — бъдещето на човечеството. Ето защо тук ще спрем вниманието си по-специално. Всеки човек със своя личен пример и със словото си влияе върху другите и най-вече върху подрастващите. Разбира се, че големите личности и силните характери упражняват значително по-мощно въздействие със своите знания и дела, отколкото слабите и безлични хорица. Като най-преки възпитатели обаче се явяват: учителите, родителите, социалната среда и отделните ръководни личности. Тук ще разгледаме само учителя като възпитателен фактор. По начало учителят трябва да бъде и възпитател. Той следва да държи сметка за своеобразната психика на детето и да не се отнася с него като с умален възрастен с типови нужди. Прогресивният, съзнателен учител обича децата и работата с тях. Той не жали труд и време за общия успех и редовно следи всичко ново. Той е нов днес, защото е бил нов и вчера.
към текста >>

По начало учителят трябва да бъде и възпитател.
Ето защо тук ще спрем вниманието си по-специално. Всеки човек със своя личен пример и със словото си влияе върху другите и най-вече върху подрастващите. Разбира се, че големите личности и силните характери упражняват значително по-мощно въздействие със своите знания и дела, отколкото слабите и безлични хорица. Като най-преки възпитатели обаче се явяват: учителите, родителите, социалната среда и отделните ръководни личности. Тук ще разгледаме само учителя като възпитателен фактор. По начало учителят трябва да бъде и възпитател. Той следва да държи сметка за своеобразната психика на детето и да не се отнася с него като с умален възрастен с типови нужди. Прогресивният, съзнателен учител обича децата и работата с тях. Той не жали труд и време за общия успех и редовно следи всичко ново. Той е нов днес, защото е бил нов и вчера. Не се приспособява, а израства с времето.
към текста >>

Истинският учител-възпитател следи полезните обществени прояви и става техен изразител и апостол.
Той следва да държи сметка за своеобразната психика на детето и да не се отнася с него като с умален възрастен с типови нужди. Прогресивният, съзнателен учител обича децата и работата с тях. Той не жали труд и време за общия успех и редовно следи всичко ново. Той е нов днес, защото е бил нов и вчера. Не се приспособява, а израства с времето. Истинският учител-възпитател следи полезните обществени прояви и става техен изразител и апостол. Той всякога застава на страната на правия; подкрепя слабите; не е фанатик, нито тесногръд; отърсен е от предразсъдъци и с търпение изслушва всекиго. Той има мнение относно всяка актуална проблема и това активно и бдящо отношение на учителя към живота изработва неговия обществен мироглед — необходим за всеки работник в просветното поле. Особено днес повече от всякога се очаква от българския учител да бъде народен просветител. Направил преоценка на ценностите, с ясно определен мироглед по всички въпроси, той трябва да бъде личен пример и образец на новото време. Нито един учител не бива да остане далеч от усилията на днешната общественост.
към текста >>

70. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Чрез словото изобщо се установява първият контакт между възпитател и възпитаник.
ГОВОРНАТА РЕЧ И ДЕТЕТО Първата връзка между детето и детската градина е разговорната реч. Чрез словото изобщо се установява първият контакт между възпитател и възпитаник. От друга страна, говорната реч е свързана с всички детски деятелности и ние трябва да я следим непрекъснато в нейното всестранно развитие. Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна мисъл. По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена.
към текста >>

Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти.
По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена. За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни. Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата.
към текста >>

А той се стимулира от редица условия, а именно: 1) от съдържанието на приказката; 2) дали тя отговаря на възрастта и духовния ръст на детето; 3) дали идва да задоволи в момента определена възпитателна нужда; 4) от умението, с което се разказва.
Между 4 и 7-годишна възраст децата обичат да слушат приказки за животни, за герои с повече драматичност и фантазия. Между 8 и 10-годишна възраст кръгът на детските интереси расте. Сега децата започват да търсят вече истинността в приказката и се интересуват от описания, пътешествия и приключения. Така, по пътя на приказката, децата стигат до реалността и започват сами да четат от книгата на живота. Успехът на приказката зависи от интереса, който тя възбужда. А той се стимулира от редица условия, а именно: 1) от съдържанието на приказката; 2) дали тя отговаря на възрастта и духовния ръст на детето; 3) дали идва да задоволи в момента определена възпитателна нужда; 4) от умението, с което се разказва. Разказвачът трябва да знае добре приказката. Да подготви предварително децата, като се справи с всичко, което би го отвличало през време на разказването. Приказката трябва да се разказва високо и ясно, изразно, но не и превзето. Думите трябва да са познати, изреченията къси и пълни, по възможност с по-кратки описания и повече действие. Споменахме по-горе и за съдържанието във връзка с успеха на приказката.
към текста >>

Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките.
Такива приказки са всякога желани от децата. Изкуство е да поднасяме на детето винаги подходяща за случая приказка. Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор. Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати.
към текста >>

Едно, две до три куплетчета, предадени и заучени ясно и художествено, изпълняват достатъчно добре възпитателната си задача.
Естествено е да подбираме стихотворения, отговарящи на детската възраст както по съдържание, така и по обем. Започва се с римушките. След тях преминаваме към стихчетата с едно куплетче. По-късно — с две и с три. Излишно е да обременяваме детската памет с дълги стихотворения. Едно, две до три куплетчета, предадени и заучени ясно и художествено, изпълняват достатъчно добре възпитателната си задача. Редно е в разказна форма предварително да обясним съдържанието и непознатите думи на стихотворението. Заустягането следва изцяло, като се повтаря дословно. Няма защо да се заучи стихотворението в един ден. Ще. го повтаряме всеки ден, по няколко пъти изцяло, докато го научим. Един репертоар от няколко стихотворения, подбрани в духа на времето, сезона и интереса на децата, са всякога приятно и полезно упражнение на детската памет и говор.
към текста >>

Най-сетне, всяка случайна игра или непринуден разговор са път към детския свят, средство, с което майсторът-възпитател може да отключи детската душа.
Разговор и игра Най-свободна и естествена намираме говорната реч на детето във волната игра и в свободния разговор. Тук то се проявява най-непринудено и лесно можем да оценим умствения му багаж; да улесним правилния му израз; да го освободим от стеснителност в присътствието на други; да го приучим да изслушва докрай другите и да се изразява ясно и конкретно. В свободните игри и разговори виждаме детето такова, каквото си е. И от тук, с примери и подражание, чрез играта, ще го наведем към по-съществена форма на живот и ще отключим всичките скрити негови възможности. Най-сетне, всяка случайна игра или непринуден разговор са път към детския свят, средство, с което майсторът-възпитател може да отключи детската душа.
към текста >>

71. Играта като възпитателен център - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ИГРАТА КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕН ЦЕНТЪР
ИГРАТА КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕН ЦЕНТЪР Играта е най-характерната дейност за детската възраст и при това, дейност почти не знаеща прекъсване. Нормалното дете е винаги заето. То винаги играе. Скуката и леността най-често са признак на физическо неразположение или плод на лошо възпитание. Действителната игра крие в себе си зародиш на много сериозна работа върху детския характер.
към текста >>

Възпитателят трябва умело да провежда детската игра между границите на забава и работа.
Да започва с начало и да завършва с край. Тя трябва да има израз в духа на времето. Особено днес, когато стъпваме в нова творческа и историческа епоха, бъдещето поколение трябва д,а бъде обучено със смислени, организирани, спонтанни творчески и приложни игри. Детската игра трябва да бъде осмислена. Да не се изражда в празна забава, с цел само да залъже детето; но тя трябва да го обогати с опитности и да го възпитава. Възпитателят трябва умело да провежда детската игра между границите на забава и работа. При постоянна бдителност и творческа готовност от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот. Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида. Тя въздействува и върху формиращите се навици на честност, твърдост, издръжливост, солидарност, зачитане правата на другите, постоянство и пр. Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство, дисциплина и любов към съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност. Играта ускорява и прочистването на кръвта от въгледвуокиса при бързите й действия.
към текста >>

За тяхното изпълнение не се ръководим от предварително приготвен план, освен личното ни мерило за възпитателно и етично въздействие.
В детската игра се изявява богата пъстрота от забавни дейности, облечени в съответните форми и видове, поглъщащи целия душевен мир на детето. По начина, по който са изразени, игрите биват: 1. свободно творчески и 2. организирани с дадени правила. Към първите спадат всички видове занимания, които подражават на моменти от живота или са плод на детската фантазия. За тяхното изпълнение не се ръководим от предварително приготвен план, освен личното ни мерило за възпитателно и етично въздействие. Примери за свободни игри можем да изброим: игра на къщички, на хлебари, на бакали, шивачи и пр. Задачата ни тук ще бъде да създадем у децата социални и нравствени навици, с които те ще свикнат и израснат като нови човеци. Вторият вид организирани игри с правила се движат в рамките на готово съдържание. Те имат предварително определена тематика и при дадените правила се стремят към целта. Организираните игри от своя страна се делят на: 1.
към текста >>

72. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Музиката е ценена и като нравствена наслада и силно възпитателно средство.
Още някога са вярвали и са си служели с нейната сила. Легендата ни разказва за чудодейното въздействие на музиката, чрез която Орфей е утроявал диви зверове. В религията музиката намира широко приложение като средство за въздействие. Музиката действува внушително, поради това тя се използува както в казармата, така и във време на война, за да" импулсира и внесе сцепление между войниците. При веселие ние пеем и даваме видим израз на нашто настроение. Музиката е ценена и като нравствена наслада и силно възпитателно средство. В училищните занятия също използуваме музиката и то не само като цел да развие музикалните ни способности, но и като метод за възпитание. Чрез нея най-лесно приобщаваме отделната личност към колектива. Питагор пръв е изчислил математическото съотношение на тоновете и дава начало за изследване на научните основи в музиката. Своите теоретични изследвания той свързва с природните движения и движенията на човешката психика. Той твърди, че движенията в музиката не само наподобяват движенията на човешките изживявания, но и че до голяма степен въздействуват на волята и могат да предизвикат вълнение или спокойствие върху слушателите.
към текста >>

Във връзка с това той тълкува музиката като възпитателно средство за развитието на ума, за укротяване на страстите, за облагородяване на характера и за създаване връзка и хармония между единицата и колектива.
В училищните занятия също използуваме музиката и то не само като цел да развие музикалните ни способности, но и като метод за възпитание. Чрез нея най-лесно приобщаваме отделната личност към колектива. Питагор пръв е изчислил математическото съотношение на тоновете и дава начало за изследване на научните основи в музиката. Своите теоретични изследвания той свързва с природните движения и движенията на човешката психика. Той твърди, че движенията в музиката не само наподобяват движенията на човешките изживявания, но и че до голяма степен въздействуват на волята и могат да предизвикат вълнение или спокойствие върху слушателите. Във връзка с това той тълкува музиката като възпитателно средство за развитието на ума, за укротяване на страстите, за облагородяване на характера и за създаване връзка и хармония между единицата и колектива. В този смисъл съвременният. философ Беинса Дуно казва: „Ако хората искат да отгледат надеждно поколение, носител на новото време, те трябва да поставят в основата на възпитателната си работа музиката в най-широк смисъл на думата." Според същия: „Има три вида музика: механична, която раздвижва емоциите на отделната личност и въздействува механически; органична, която организира материята и установява нейния жизнен ритъм в една или друга насока, и психична музика, която събужда скрити сили у човека. Всичко в природата вибрира, всичко издава трептения, които се носят в пространството като музикални вълни и указват своето въздействие на слушателите. Шумът на океанските води, веенето на вятъра, шумоленето на листата, чуруликането на птичките и бликащия извор — всичко това е музика и ритъм. И тъй, цялата природа трепти във велика симфония, която се разнася като творческа енергия, като формираща се сила."
към текста >>

философ Беинса Дуно казва: „Ако хората искат да отгледат надеждно поколение, носител на новото време, те трябва да поставят в основата на възпитателната си работа музиката в най-широк смисъл на думата." Според същия: „Има три вида музика: механична, която раздвижва емоциите на отделната личност и въздействува механически; органична, която организира материята и установява нейния жизнен ритъм в една или друга насока, и психична музика, която събужда скрити сили у човека.
Питагор пръв е изчислил математическото съотношение на тоновете и дава начало за изследване на научните основи в музиката. Своите теоретични изследвания той свързва с природните движения и движенията на човешката психика. Той твърди, че движенията в музиката не само наподобяват движенията на човешките изживявания, но и че до голяма степен въздействуват на волята и могат да предизвикат вълнение или спокойствие върху слушателите. Във връзка с това той тълкува музиката като възпитателно средство за развитието на ума, за укротяване на страстите, за облагородяване на характера и за създаване връзка и хармония между единицата и колектива. В този смисъл съвременният. философ Беинса Дуно казва: „Ако хората искат да отгледат надеждно поколение, носител на новото време, те трябва да поставят в основата на възпитателната си работа музиката в най-широк смисъл на думата." Според същия: „Има три вида музика: механична, която раздвижва емоциите на отделната личност и въздействува механически; органична, която организира материята и установява нейния жизнен ритъм в една или друга насока, и психична музика, която събужда скрити сили у човека. Всичко в природата вибрира, всичко издава трептения, които се носят в пространството като музикални вълни и указват своето въздействие на слушателите. Шумът на океанските води, веенето на вятъра, шумоленето на листата, чуруликането на птичките и бликащия извор — всичко това е музика и ритъм. И тъй, цялата природа трепти във велика симфония, която се разнася като творческа енергия, като формираща се сила." Музиката се явява като едно от най-силните средства за възпитанието на малкото дете. За да получим бързи и положителни резултати от музиката, следва преди всичко да внедрим в детското съзнание чувството на ритъм.
към текста >>

А как по-конкретно да приложим музиката във всекидневната ни работа като възпитателен метод в детския дом или градина?
Нищо не помага на детето тъй лесно и приятно да разбере красотата на общото дело и мястото на единицата в него, както хоровото пеене. Дом, в който се пее спонтанно и свири за собствено удоволствие, е дом, в който има радост и любов, а при такава атмосфера се възпитава лесно. Новото време иска нови методи и нови средства за възпитание и обучение на децата. Радиото може да бъде използувано най-широко като средство за музициране. Нека забравим стария и суров начин на работа чрез грубост и насилие над децата и да тръгнем по новия път на музиката и ритъма, който е път на радостта, най-близкият до детската природа. А как по-конкретно да приложим музиката във всекидневната ни работа като възпитателен метод в детския дом или градина? Излизайки от основното положение, че всичко в живота е музика, ще започнем с пример от всекидневието. Сутрин в детската градина. Влизат няколко деца, поздравляват и свободно се заиграват с кубчетата; две от тях отиват при кончето, а едно момиченце грижливо се навежда над куклата. След няколко минути влизат други, след тях още и скоро стаята се изпълва с играещи, весели деца. Картината е пълна и жива.
към текста >>

73. Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ето защо ще подчертаем голямото възпитателно значение на играта като център, като основа за развитието на човека.
Разходки и екскурзии. 2. Занимания на открито. Нека имаме пред вид, че. просторът и широтата, които ни предлага природата, предразполагат децата повече към свободна игра. Три четвърти от времето, което децата прекарват на открито, бива използувано в игра. Ето защо ще подчертаем голямото възпитателно значение на играта като център, като основа за развитието на човека. Най-често чрез игрите ние можем да допринесем най-много за възпитанието на нашите деца. Редица философи през 19 век са дошли до мисълта, че детската игра е първична форма на това, което наричаме изкуство. „Играта е основа на истинска творческа работа" — казва Джим Паул. Ако искаме да видим детето като единица всред другарска среда, ще го потърсим точно в свободната просторна игра. 1. Разходки и екскурзии.
към текста >>

Под каквато и да е форма заниманията на открито заемат съществено място при възпитателната ни дейност.
Просторността и въздухът правят децата по-волни, с което се пречи на дисциплината, въпреки това на открито детските характери израстват много по-хармонични и творчески. Заниманията ни на открито могат да бъдат доста разнообразни, според условията, при които сме поставени: зеленчукова градина, цветна, овощна, отглеждане птици и животни, уреждане двора, дърводелница, магазинче, кооперация и пр. Един пясъчник с пейки наоколо би могъл да бъде доста забавен кът за депата, а също така и масичка с кофа и глина. Една беседка или палатка за работилница, дърводелница или магазинче би изиграла голяма роля. Ако нямаме условия да се изнасят масичките навън, естествено е, че ще си приспособим заниманията, повече ще плетем, ще творим, ще садим и пр. Под каквато и да е форма заниманията на открито заемат съществено място при възпитателната ни дейност.
към текста >>

74. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Оригинално подредени и поднесени или изработени на време, те действуват много възпитателно.
(Чрез играта децата неусетно обикват труда и отговорната тънка работа). Зеленчуци и плодове. — От картофи, моркови, зелка, тиква. Диви кестени, фъстъци и др. с помощта на конец, клечици или тел могат да се комбинират най-различни неща, животни или човечета. Оригинално подредени и поднесени или изработени на време, те действуват много възпитателно. С всичко казано до тук не -считам изчерпан въпросът относно видове материали. Всяка колежка ще се справи най-добре сама с условията, средата и възможностите, с които разполага в случая, за да обогати и разнообрази с най-подходящи материали ръчните си занимания при малките.
към текста >>

75. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Истинският възпитател не чака броените празници през годината, за да създаде радост на своите деца-ученици.
Няма защо да минаваме в крайности. Ще готвим и ще посрещаме дядо Коледа, баба Марта или Мартичка. Ще творим, ще се радваме и ще живеем с красивата фантастичност на символични образи обаче без лъжа. Фантазията, радостта, лекотата и подробните украшения ще бъдат красив фон в работата ни. Нещо повече. Истинският възпитател не чака броените празници през годината, за да създаде радост на своите деца-ученици. Той сам умее да направи от всеки ден празник, изпълнен с идейна творческа радост и реална красота.
към текста >>

76. Родителски срещи - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При приятна обстановка се създава задушевна атмосфера между родители и учители, което е от голямо значение за общата възпитателна и просветна работа, както за децата, така и за родителите.
При подобни беседи ще се запознаем с условията, при които живеят отделните деца и с близките им. Едно подобно внимание от страна на учителката Много трогва родителите и последните са готови на много жертви и услуги за общото благо на всички деца. На свой ред ще имаме пред вид и разните видове чайове, концерти и забави. Последните не е нужно да бъдат много официални, по-приятно е да бъдат по-чести и по-интимни. При подобни случаи може да се създаде приятелска атмосфера между родителите и децата, тук може да се използуват и по-свободните родители при общата организаторска работа и ще ни бъдат помощници за общия успех на тържеството. При приятна обстановка се създава задушевна атмосфера между родители и учители, което е от голямо значение за общата възпитателна и просветна работа, както за децата, така и за родителите. При родителските събрания може да се даде много просвета на майките и бащите. Още една възможност за връзка между родители и учителка се явяват и екскурзиите. На последните можем да каним и майките, с които общо да наблюдаваме и беседваме върху волните игри на децата. С голямо удоволствие и радост малките .ученици обичат да правят специални покани за родителите си и да готвят специални номера за тях. Родителите, от своя страна, се чувствуват щастливи да видят своето дете да се проявява и неусетно се заинтересуват от духа на общата възпитателна работа.
към текста >>

Родителите, от своя страна, се чувствуват щастливи да видят своето дете да се проявява и неусетно се заинтересуват от духа на общата възпитателна работа.
При приятна обстановка се създава задушевна атмосфера между родители и учители, което е от голямо значение за общата възпитателна и просветна работа, както за децата, така и за родителите. При родителските събрания може да се даде много просвета на майките и бащите. Още една възможност за връзка между родители и учителка се явяват и екскурзиите. На последните можем да каним и майките, с които общо да наблюдаваме и беседваме върху волните игри на децата. С голямо удоволствие и радост малките .ученици обичат да правят специални покани за родителите си и да готвят специални номера за тях. Родителите, от своя страна, се чувствуват щастливи да видят своето дете да се проявява и неусетно се заинтересуват от духа на общата възпитателна работа. По този начин ще се създаде естествена връзка между дома и училището, „с общи усилия за възпитанието на детето. От голямо значение са родителските срещи особено днес, когато изживяваме решителен преход към реализъм и труд. Новият дух на времето трябва да бъде пренесен и в дома. Родителите трябва да бъдат пропити с новото, за да са в услуга на учителите. За да няма раздвоение в крехките подрастващи характери, необходима е връзка и единство между родители и учители.
към текста >>

77. ЕПОХАЛНИ АСПЕКТИ - Методи Константинов (1902-1979)

Раждането на децата е един възпитателен институт за душите.[1]
Светлината е необходим фактор за знанието. При тази обстановка, Живата Разумна Природа е избрала като метод за усъвършенстване фазите на брака - едно съчетание на двата принципа в живота. Тук вземаме брака като понятие в най-широк смисъл. Децата се явяват като (+) и (-) на духовно-психичния комплекс на Мъжа и на Жената. Като възпитаваме децата си, възпитаваме и себе си. Раждането на децата е един възпитателен институт за душите.[1] Можем да изразим геометрично първата (кармична) фаза чрез два концентрични кръга. Има моменти, когато във външния кръг е поставен мъжът и други - когато там стои жената. При тези ситуации винаги единият се налага над другия. Това е познатият ни свят на драмите, трагедиите и комедиите.* В този свят на насилие между Мъжа и Жената, според Учителя, трябва да настъпи промяна - той да бъде заместен с една втора фаза, в която двата кръга да бъдат поставени така, че техните центрове да се намират реципрочно в съответните им периферии:
към текста >>

78. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Тя е добра майка и добра възпитателка.
Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях. Атанас ги запознава с него и те му целуват ръка. Учителя се обръща към Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал и вие живеете с нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си." Тримата онемяват - никой не е говорил с Учителя. Жената целува ръката му.
към текста >>

79. 7.80 Гъдев - Светозар Няголов ( -2013)

Тя е добра майка и добра възпитателка.
Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях. Атанас ги запознава с него и те му целуват ръка. Учителя се обръща към Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал и вие живеете с нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си." Тримата онемяват - никой не е говорил с Учителя. Жената целува ръката му.
към текста >>

80. Учител в село Хотанца - Георги Томалевски (1897-1988)

Тази своя черта като възпитател Учителят запази до края на земния си живот.
Често се разиграват невинни наглед, но нежелателни сцени, а някога дори и побой. В такъв случай децата търсят да се оплачат на някого, като най-често изтичват до своя учител, за да търсят неговата намеса. Единственото, което учителят искаше от своите възпитаници, бе никога да не лъжат и да не клеветят своите другарчета. Той държеше извънредно много да не се развива у тях чувството на отмъщение и децата почнаха да се самовъзпитават и се бояха да се оплакват едно от друго. Най-много учителят наблягаше на добрите взаимни отношения. Тази своя черта като възпитател Учителят запази до края на земния си живот. В окултната школа учениците му разбраха, че едно от най-неприятните неща за него беше да слуша техните оплаквания или каквото и да е осъдително изказване на който и да е, за който и да е е от тях. Това нещо беше толкова чуждо за него, че той по някакъв магичен начин го бе отстранил. Между другото учителят се бе изказал, че това е специфична черта на българския човек, когото бе основно изучил. Всички беди, нещастия и катастрофи в историческата съдба на българския народ са произтичали от несъгласието и от злокачествената критика, която хората дори от най-високите върхове на държавната йерархия са вършили един спрямо друг.
към текста >>

81. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, "възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък?
— Учи само през свободното си време, а които опери са добре преведени, пей ги на български език! — Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, заучих оперите "Риголето", "Травиата" и "Севилският бръснар" на италиански и френски. Като се върнах в България оперната художествена управа не ми позволи да пея "Риголето" на дебюта си на италиански език. Трябваше наново да уча ролята на български. — Ти ще пееш и в странство! Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, "възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък? Учителят сви строго веждите си и каза: — То си е тяхна робата! След малко мълчание, продължи: — В бъдеще ще се създаде специално училище, където ще се изучават песните с движения. Ще се започне най-напред от простите, основните движения и после ще се стигне до сложните движения.
към текста >>

82. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер.
Дънов е, че той засяга най-важните общочовешки проблеми и се стреми към висш синтез на духа и най-ценните завоевания на миналото, предимно на древния Изток, с духа и постиженията на новото време. Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и задачата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот. Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П. Дънов, е именно неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всеобхватната разумност. Последната се проектира в общия строеж на мирозданието, в общия план на космическата еволюция, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени навред във Вселената, а също така и в най-малкото движение и проявление на всичко съществуващо.
към текста >>

83. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Ролята на страданието е възпитателна, а не наказателна.
Но в настоящия стадий от духовната еволюция на човечеството като цяло това не е възможно. Страданието - като резултат от проявлението на злото - ще съпътства нашето развитие още дълъг период от време, еони в бъдещето (както се изразяват езотериците). И все пак то не е вечно. Ще удари последният час и за него. Нека проявяваме необходимото търпение и упование и нека се опитваме да го ограничаваме според силите си. Ролята на страданието е възпитателна, а не наказателна. Страдаме най-вече заради това, че не спазваме Божествените закони, които господстват във всички сфери на Битието. Възприемаме болката като въплътено зло и дори не подозираме, че тя крие в недрата си кълновете на Доброто. И наистина, във Вселената рано или късно всяко зло се превръща в Добро.Преодолявайки ограниченията, издигнати от злото, ние навлизаме трайно във владенията на Доброто. Това постижение по духовния Път, според Учителя П. Дънов, бива предхождано от зараждането на желанието у човека да служи на Бога.
към текста >>

84. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот."
(Учителят П. Дънов) Неизчерпаемо е знанието, което щедро и изобилно ни предлага великата учителка - Живата Разумна Природа! Всичко в нея говори на ясен, логичен език. Познаването на нейните закони и прилагането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек. Неспазването на тези закони - дори и да не ги познаваме - е източник на неизбежно страдание. Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот." 13) Цикличност За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е. всеобщ закон. Не е нужно да търсим проявите му твърде далеч. Всяка смяна на деня с нощта, на годишните сезони, на лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност на човека, неговото дишане и пр.
към текста >>

85. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма.
Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план. Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството. Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Ученикът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! " Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина.
към текста >>

86. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение.
Когато аз живея при Бога, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да ме изхвърли? Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая." Учението на П. Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение. Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления. В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос. Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първоначалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П.
към текста >>

87. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов изтъква ролята на музиката като възпитателно средство.
Който иска да се усили волята му, да бъде смел, да свири Бетховен. Който иска да се запознае с природата, да свири Бах. Който иска да познава сърцето на мъжа и жената, да свири Шопен. Вагнеровата музика е музика на славата - не на обикновената слава, а на тази слава, за която се говори в стиха: "Търсете слава не от човеци, а от Бога." На друго място в Словото си той допълва: "Който е твърд и груб по характер, да свири или да слуша Шопен; който е изгубил смисъла на живота, да слуша Бах; който не чете и не обича да мисли, да слуша Бетховен; който не обича поезията, да слуша Моцарт." Нееднократно Учителят П. Дънов изтъква ролята на музиката като възпитателно средство. Той свързва характеристиките на натрупания житейски опит с качеството на музикалното чувство: "Онзи, който не е минал през скръбта, не може да пее хубаво. Онзи, който е минал през скръбта, добива дълбочина." На тази основа той прави и друг важен извод: "Когато някой пее по обикновен начин, той прилича на гримиран човек. Той не чувства дълбоко нещата. Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори душата си към Божествения свят като цвят и да има разположението на невинно, разумно дете." Особено място в Словото на българския духовен Учител е отделено на съпоставката между обикновената и окултната музика.
към текста >>

Възпитателната страна на музиката представлява нейната научна страна."
За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е той, толкова характерът му е по-издържан. Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Музиката внася в душата на човека разширение, в духа - сила и мощ, в сърцето - мекота и топлина, а в ума - светлина и свобода. ...Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представлява нейната научна страна." Учителят П. Дънов подчертава обективно и изключителните качества на класическата музика. Той я препоръчва настоятелно на своите последователи, като изтъква и нейните целебни достойнства за тялото и душата на човека: "Класическата музика има лечебни свойства. Трябва да слушате класическа музика (курсивът мой - К. З.). Някой казва: "Не я разбирам." Няма какво да я разбираш.
към текста >>

88. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Паневритмията притежава потенциала да играе важна образователна и възпитателна роля в училището.
Практическият опит вече несъмнено е доказал неговата стойност. За съвременниците ни остава главната задача - да разпространят Паневритмията, наред със Словото и музиката на Учителя П. Дънов, по всички краища на планетата Земя, за да могат всички желаещи да се докоснат до този бисер на българската духовност. Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епоха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура! Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на любовта. Паневритмията притежава потенциала да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес - на които сме свидетели в последните години след 10.XI.1989 г. - ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм. Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество.
към текста >>

89. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример."
Дънов "професор", а Школата му на "Изгрева" - "Свободен университет на Всемирното Бяло братство". През същия период от време множество уводни статии от сп. "Житно зърно", издавано от последователи на българския духовен Учител, биват преведени и отпечатани в редица страни по земното кълбо. В Полша Агни Пилшова пише в сп. "Hejnal": "Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример." В Швейцария пресата помества отзив за книгата "Учителят говори" (съставител: Георги Радев), където четем: "Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво! " Великият йога Парамаханса Йогананда - разпространител на практиката Крия-йога и Учител от веригата на приемственост Шри Бабаджи - Лахири Махасая - Шри Юктешвар - посещава Гърция през 1936 г. във връзка с основаването на ашрами за негови последователи. Наближавайки границата с България, един от учениците му го запитва: "Не бихте ли основали ашрам и в България?
към текста >>

90. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Дънов отбелязва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.“ Затова и възпитателният процес на подрастващите следва да започва с околната среда, с обектите на материалната действителност.
3) Опит: „Знание е само това, което е опитано, проверено“, изтъква Учителят на ББ в нашата страна. Следователно единственото истинско знание е това, което е подложено на систематичен опит, проверка и прилагане. Детето трябва да се занимава първо с физическото, конкретното, а след това с отвлеченото, абстрактното. Учителят П. Дънов отбелязва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.“ Затова и възпитателният процес на подрастващите следва да започва с околната среда, с обектите на материалната действителност. Едва след нейното опознаване и осмисляне той може да продължи с абстрактни понятия и категории. Под „опит“ следва да се разбира обучение чрез труд и дейност. Добродетелите, нравствените принципи и норми трябва да се развиват у младото поколение не чрез морализиране, а посредством самия живот, като следствие от непосредствения житейски опит. 4) Навременност: Актуалният поглед на Учителя П.
към текста >>

Нейните уроци са съществени за всички области на живота ни, защото тя е най-добрата учителка и възпитателка.
Не на последно място – образованието трябва да се обвърже и с тенденциите и задачите на епохата, като следствие от утвърждаващата се планетарна схема на глобализация. 5) Следване методите на природата: „В образованието трябва да се приложат методите на Разумната Природа“ (Учителят П. Дънов). Разумността на живата природа става достъпна за все повече пробудени човешки души. Ние всички сме ученици във великото училище на природата. Нейните уроци са съществени за всички области на живота ни, защото тя е най-добрата учителка и възпитателка. Методите ў са изпитвани и изпробвани в течение на милиарди години. Те са сигурни и надеждни, понеже са пропити от мъдростта на Вечното Начало на всичко съществуващо. Освен изброените пет принципа в съвременното образование е необходимо да заемат подобаващото им се място: музиката, Паневритмията, ново отношение към мисията на майката, природосъобразният начин на живот, разнообразни форми на извънкласна работа и занимания, повишени критерии към личността на учителя, конструктивен подход към решаването на най-парливите проблеми на съвремието (напр., наркомания, проституция, тероризъм, безработица, екологическа криза и т.н.). Новата Култура на изгряващата VI раса няма да се превърне в реалност, докато тя не завоюва обширно пространство в съзнанието на подрастващите – учениците от българското училище, децата и младежите от целия свят. Българският народ от своя страна няма да успее да изпълни духовната си мисия в нашата епоха на грандиозен преход (включително и свещените повели на Учителя Беинса Дуно), ако не създаде училището на Новата Култура.
към текста >>

Естествено, в него ще бъдат въплътени на практика образователните и възпитателни идеи, принципи и методи на Учителя П. Дънов.
III етап: Създаване на експериментално училище, което да докаже предимствата на новия вид обучение пред българската общественост. Предвид огромните трудности за осъществяването на идеята в този ў вид може да се започне с по-краткотрайни занимания с децата (по време на ваканции, празници и пр.) при максимално свободни форми на общуване, с което да бъдат поставени основите за истинско училище на новата планетарна култура. Огромни и реални надежди вдъхва взетото през 2005 г. от ръководството на Духовно общество „Бяло братство“ решение за създаване на братско училище. В перспектива то би могло да прерасне в комплексно учебно заведение, предлагащо не само начално, основно и средно, но и висше образование. Естествено, в него ще бъдат въплътени на практика образователните и възпитателни идеи, принципи и методи на Учителя П. Дънов. При успех на това толкова мащабно начинание то неминуемо ще се превърне в образец за българската общественост (а и не само за нея!), който да положи началото на повсеместна образователна реформа. IV етап: Подготвяне и спечелване на общественото мнение – разгласяване на идеята чрез масмедиите, провеждане на семинари и конференции по темата (включително с международно участие), създаване на филм за новото българско училище, изработване на Интернет-страница за постоянно постъпваща информация и обратна връзка и т.н. V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни обществени организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята. Изложената тук последователност на инициативите не е задължителна, а някои от дейностите може да протичат и успоредно. Даваме си ясна сметка, че окончателната реализация е въпрос на години, може би дори на десетилетия.
към текста >>

91. Предговор - Павел Желязков

Остава само надеждата, че природата все още е възпитателя, който ще успее да ни просвети с голямото си търпение и постоянство на педагог.
ПРЕДГОВОР Живеем във време на високи скорости, на модерни технологии и електронни комуникации. Остана далече в миналото онази идилична епоха, когато майките казваха на децата си да не се събират с лоши другари, защото с какъвто се събереш, такъв ставаш. Сега те рядко мъмрят децата си по този повод. Днес най-опасните другари на децата и младежите телевизията и видеофилмите, модерната музика и модерните танци, влязоха през широко отворените врати в домовете и все по-малко са онези, които следват примера на възпитаните деца. Остава само надеждата, че природата все още е възпитателя, който ще успее да ни просвети с голямото си търпение и постоянство на педагог. Тя притежава най-ефикасните средства и методи, посредством които вкарва в пътя и най-непокорните. Та нали и те са произлезли от нея и носят записани в себе си законите й. Именно поради това, за да стигне до разбирането и приложението на природните закони, човек трябва да познава себе си, оригиналните си качества и дарби, с които е влязъл в живота. Хората учат с години, кичат се с дипломи и титли, но едва ли някой, пък бил той голяма знаменитост в науката и философията, се познава достатъчно добре. Тайната за човека, скрита в неговата душа, единствен Бог познава.
към текста >>

92. ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ - Павел Желязков

Тогава възпитателят може да влияе най-благотворно върху чувствителните струни на детската душа, да събужда и стимулира редица качества и добродетели у децата.
Ако музиката на Шуберт, на Моцарт или на другите гениални музиканти не уталожва неспокойствието на ума и не ни отнася в по-високите сфери на битието, това е признак, че сме претърпяли груби влияния, поради което Духът на живота, комуто те не са присъщи, се е отдалечил от нас. Ако пък плачът на детето не затрогва сърцето ни или оставаме безразлични за тревожните крясъци на косовете, чийто малки са в опасност, това е тревожен симптом за загрубяване на чувствата и за криза на човечността в нас. Подложен системно на влиянието на грозните картини в тъмната страна на живота, ако не умее да се чисти и възражда, човек губи своята чувствителност и става податлив на низши животински влияния. В това отношение за възпитанието няма възрастови граници, понеже независимо от възрастта, всеки е податлив на влияния. Въпреки това в сила е класическото правило, че решаващи за възпитанието са ранните детски години. Тогава възпитателят може да влияе най-благотворно върху чувствителните струни на детската душа, да събужда и стимулира редица качества и добродетели у децата. Изпълненият със самочувствие зрял човек не е така чувствителен на деликатните възпитателни прийоми. Хората с утвърден характер бързо загрубяват и стават лоши проводници на добрите влияния. Тази фактология на падението е доста добре известна на психолозите и психоаналитиците, на лекарите и философите и въпреки това е масово пренебрегвана и подценявана. Наистина трябва да знаем къде стоят корените на злото, за да се предпазим от него. Защото стигнем ли дотам то да ни хване за врата и да ни разтърси, да ни застигне нещастието и дълбокото страдание да събуди далечните акорди на заспалата съвест, вече сме се върнали много назад, за да отклоним онези злополуки, които в този случай са неизбежни.
към текста >>

Изпълненият със самочувствие зрял човек не е така чувствителен на деликатните възпитателни прийоми.
Ако пък плачът на детето не затрогва сърцето ни или оставаме безразлични за тревожните крясъци на косовете, чийто малки са в опасност, това е тревожен симптом за загрубяване на чувствата и за криза на човечността в нас. Подложен системно на влиянието на грозните картини в тъмната страна на живота, ако не умее да се чисти и възражда, човек губи своята чувствителност и става податлив на низши животински влияния. В това отношение за възпитанието няма възрастови граници, понеже независимо от възрастта, всеки е податлив на влияния. Въпреки това в сила е класическото правило, че решаващи за възпитанието са ранните детски години. Тогава възпитателят може да влияе най-благотворно върху чувствителните струни на детската душа, да събужда и стимулира редица качества и добродетели у децата. Изпълненият със самочувствие зрял човек не е така чувствителен на деликатните възпитателни прийоми. Хората с утвърден характер бързо загрубяват и стават лоши проводници на добрите влияния. Тази фактология на падението е доста добре известна на психолозите и психоаналитиците, на лекарите и философите и въпреки това е масово пренебрегвана и подценявана. Наистина трябва да знаем къде стоят корените на злото, за да се предпазим от него. Защото стигнем ли дотам то да ни хване за врата и да ни разтърси, да ни застигне нещастието и дълбокото страдание да събуди далечните акорди на заспалата съвест, вече сме се върнали много назад, за да отклоним онези злополуки, които в този случай са неизбежни. Има родители, които ежедневно ругаят и тероризират децата си.
към текста >>

Те считат грубото отношение за добро възпитателно средство, а всъщност стават инструменти на пагубни въздействия, към които детето, за да оцелее, трябва да се приспособи.
Хората с утвърден характер бързо загрубяват и стават лоши проводници на добрите влияния. Тази фактология на падението е доста добре известна на психолозите и психоаналитиците, на лекарите и философите и въпреки това е масово пренебрегвана и подценявана. Наистина трябва да знаем къде стоят корените на злото, за да се предпазим от него. Защото стигнем ли дотам то да ни хване за врата и да ни разтърси, да ни застигне нещастието и дълбокото страдание да събуди далечните акорди на заспалата съвест, вече сме се върнали много назад, за да отклоним онези злополуки, които в този случай са неизбежни. Има родители, които ежедневно ругаят и тероризират децата си. Те считат грубото отношение за добро възпитателно средство, а всъщност стават инструменти на пагубни въздействия, към които детето, за да оцелее, трябва да се приспособи. Такива възпитатели сами канят злото в дома си и на стари години събират окапалите плодове на своите педагогически престаравания. Мнозина ще кажат: „Че това е действително така, сме съгласни, но какво трябва да се направи, за да се излезе от този вихър на падението, който е обхванал обществото? " Противодействието на тази тенденция може да се изрази в едно волево движение: да направим крачка встрани. Ако не съумеем да се хванем за една благородна спасителна идея, пороят ще ни отнесе в още по-дълбоки и мътни води, от които трудно се излиза. В периоди на масова безпътица и обърканост, залуталият се в социалната среда търси живия пример, спасителния пояс, а после спасителния бряг, където да стъпи на здрава почва.
към текста >>

Такива възпитатели сами канят злото в дома си и на стари години събират окапалите плодове на своите педагогически престаравания.
Тази фактология на падението е доста добре известна на психолозите и психоаналитиците, на лекарите и философите и въпреки това е масово пренебрегвана и подценявана. Наистина трябва да знаем къде стоят корените на злото, за да се предпазим от него. Защото стигнем ли дотам то да ни хване за врата и да ни разтърси, да ни застигне нещастието и дълбокото страдание да събуди далечните акорди на заспалата съвест, вече сме се върнали много назад, за да отклоним онези злополуки, които в този случай са неизбежни. Има родители, които ежедневно ругаят и тероризират децата си. Те считат грубото отношение за добро възпитателно средство, а всъщност стават инструменти на пагубни въздействия, към които детето, за да оцелее, трябва да се приспособи. Такива възпитатели сами канят злото в дома си и на стари години събират окапалите плодове на своите педагогически престаравания. Мнозина ще кажат: „Че това е действително така, сме съгласни, но какво трябва да се направи, за да се излезе от този вихър на падението, който е обхванал обществото? " Противодействието на тази тенденция може да се изрази в едно волево движение: да направим крачка встрани. Ако не съумеем да се хванем за една благородна спасителна идея, пороят ще ни отнесе в още по-дълбоки и мътни води, от които трудно се излиза. В периоди на масова безпътица и обърканост, залуталият се в социалната среда търси живия пример, спасителния пояс, а после спасителния бряг, където да стъпи на здрава почва. Гьоте, който е имал още в детските си години една изключителна чувствителност и деликатност, в онзи значително по-романтичен период е възкликнал: „Нашето време е толкова лошо, че поетът трудно може да намери между съвременниците си поне един образ, който да му бъде полезен!
към текста >>

93. Двете природи на човека - Павел Желязков

Дресирането на животни е едно голямо изкуство, което изисква много умения, изключително търпение, постоянство и многократни повторения с възпитателен ефект.
Двете природи на човека На цирковата арена можем да видим чудесни примери на влияние и дресировка. В основата на тези понякога изумителни демонстрации с артистичен ефект стои споменатата по-горе голяма чувствителност, т. е. податливостта на влияния у животните. Останалото е въпрос на техники и прийоми, които се използват за тази цел. Дресирането на животни е едно голямо изкуство, което изисква много умения, изключително търпение, постоянство и многократни повторения с възпитателен ефект. Ако анализираме по-внимателно методите и прийомите, които доста нашироко се използват днес, за да се постигнат масови внушения и манипулации, ще открием редица елементи на методите, които се прилагат при дресиране на животни в цирковете. Човекът обаче притежава редица защитни механизми, които правят значително по-сложна и трудна задачата на специалистите в тази област. Те произтичат от активността на мозъчната умствена дейност, от наличността на редица морални и етични критерии и качества на личността, върху които се крепи социалната среда, човешкото общуване и взаимодействие и в крайна сметка културата на човечеството в цялата му многопластовост и пъстрота. Това разнообразие, избликващо навсякъде в оригинални форми на живота, не може да се владее и направлява от човека. Разнообразието в природата е проява на безграничните й творчески сили, чийто проекти се осъществяват независимо от техниките на влияния, внушения и манипулации.
към текста >>

94. ВЪЗПИТАНИЕ НА МИСЪЛТА. ЕМОЦИОНАЛНИ КАПАНИ - Павел Желязков

Следователно трябва да се очаква, че ако се съберем с един механичен бърборко, ако се доверим на внушенията на този възпитател, рано или късно ще се превърнем в елементарни механизми, лишени от първичната си съпротивителна сила, ще загубим любовта си към природата и живота и ще възприемем някои от качествата на нашия възпитател.
влияние на чужд за нея морал. Ако телевизорът не се поддава на възпитание, т. е. ако е бездарен, упорит и нехаен, трябва ли да предоставим на него да учи и нас, и децата ни. Неговите методи и похвати за оказване на влияние имат чисто технически характер и не са в хармония с изискванията на човешката природа. Елементарна истина е, че влиянието възпитава: ако е добро в добрия смисъл, а пък ако е лошо в лошия. Следователно трябва да се очаква, че ако се съберем с един механичен бърборко, ако се доверим на внушенията на този възпитател, рано или късно ще се превърнем в елементарни механизми, лишени от първичната си съпротивителна сила, ще загубим любовта си към природата и живота и ще възприемем някои от качествата на нашия възпитател. Все пак при положение, че има живи и мъртви спектакли, едните, излъчвани от екран, а другите представяни на театрална сцена, винаги е за предпочитане да изберем живия спектакъл, при който общуването протича на задоволително ниво между сродни по природа субекти. Разбира се, и в този случай човек трябва да внимава какво консумира. Защото това определя отношенията му с по-висшите духовни йерархии. Ако например искаме да се учим от ангелите, трябва да им покажем плодовете на нашата умствена и духовна дейност. Тогава, като ги опитат и одобрят, те ще ни приемат за техни ученици.
към текста >>

95. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

" Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата.
„Аха, ето го оръжието" мислят си те. Когато го отварят, за тяхна най-голяма изненада откриват инструментите на строителя Вено. „Взеха ми окултната литература, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел. Естествено възниква въпросът: Можем ли да бъдем свободни в един свят, в който се упражнява власт на влияние и насилие. Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти? " Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата. Уверен съм, че Вено би казал: „Властта осмисля живота на тези хора така, както игрите детството." Той ги разбираше и приемаше такива, каквито бяха в момента. Знаеше, че един ден и те ще оставят оръжията на властта, за да опитат силата на Любовта. Днес обаче Бог ги учи на бдителност, да наблюдават добре и да анализират явленията в живота. Като скромен и потаен човек, Вено беше привлекателен обект за тяхното внимание. Това обстоятелство обаче не е повод нашият приятел да промени естествения ритъм на своя живот.
към текста >>

96. Разпределение на годишния материал - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ето защо, съзнателният възпитател има пред вид едно общо разпределение, застъпващо основни проблеми, над които, според възможностите, времето и интересите, ще спира вниманието на малките, за да ги разработи смислено.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГОДИШНИЯ МАТЕРИАЛ Успехът на работата в детската градина зависи преди всичко от духа на учителката и интереса на децата. Изкусният учител умее да насочва детското внимание към съществени сюжети, като дава свобода на детската проява, без да се остави да бг>де воден изключително от малките. Ето защо, съзнателният възпитател има пред вид едно общо разпределение, застъпващо основни проблеми, над които, според възможностите, времето и интересите, ще спира вниманието на малките, за да ги разработи смислено. Изкуството ни при работата в детската градина се крие в умението на време да подемаме детския интерес и непринудено да го разработваме в творческа игра, която да се изнесе от цялата група. Излишни са прекалените подробности, натрапените идеи и шаблонните ефекти. Нека даваме на децата само това, което е по силите на възрастта им и което сами могат да изживеят естествено. Преди да започнем с разпределението, ще подчертаем природата, средата и примера като съществени фактори към общата ни работа през цялата година. Природата е извор на живот.
към текста >>

Най-често децата подражават на своите възпитатели.
За да може да бъде правилно насочено ръководството на учителката, необходимо е тя да познава добре интересите на децата, проявени във връзка със средата и обществото. На трето място ще се спрем на примера и подражанието. Без да се впускаме в подробности при различните видове условия, подчертаваме голямото значение на примера. Учителката, като авторитет за детето, е най-често образец за подражание. Детето е живо цвете, което се влияе и подражава на средата и условията, в които е поставено да живее. Най-често децата подражават на своите възпитатели. Ето защо детската учителка особено трябва да държи сметка за своите прояви в училището и да бъде пример достоен за подражание. Всеки момент при децата е условие за вдъхновено творчество. Следва всяка от нас да бъде проникната от работата си, за да даде навреме нужното. Едрите щрихи, в които излагаме предварителното разпределение на материала, могат да ни послужат като канава, върху която ще изразим свободната си творческа дейност.
към текста >>

97. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Храненето в училище е важен момент от възпитателната ни работа.
Ще отидем за наблюдение до пазара, ще си приготвим туршия и зимнина; ще играем на градинари и бакали; ще си редим къщички и др. Ето как неусетно, с игра и песен, ще научим малките на много нови неща за живота на животните и хората през есента. Ще вземем видове храни и запазването им. Храненето е твърде важен процес и добре е да се спрем по-специално на него. Да привикнем децата да се хранят прилично и внимателно; да не капризничат, да ядат всяка дадена им храна; да споделят с другарчетата си и да ценят това, което имат, е една от задачите на всяка една от нас, които работим с малките. Храненето в училище е важен момент от възпитателната ни работа. И тъй, неусетно детската игра преминава към творчески ентусиазиран живот. Наред с всичко ще вземаме нужния образователен материал, оцветен с песни, приказки и стихотворения, които тъй много родителите очакват да чуят от устата на своите деца. « Към средата на ноември, запознати с всичко по-характерно около есента, проникнали по възможност в социалния живот, наред с игрите и песните, ще спрем вниманието си върху отделните детски характери. От голямо значение за възпитателната ни работа е да имаме индивидуален дневник за всяко дете, отбелязващ по-специалните прояви и интереси. Ако до сега не сме взели за дърваря и миньора, за работника и земеделеца, нека имаме пред вид тези тъй интересни теми със социален характер.
към текста >>

От голямо значение за възпитателната ни работа е да имаме индивидуален дневник за всяко дете, отбелязващ по-специалните прояви и интереси.
Да привикнем децата да се хранят прилично и внимателно; да не капризничат, да ядат всяка дадена им храна; да споделят с другарчетата си и да ценят това, което имат, е една от задачите на всяка една от нас, които работим с малките. Храненето в училище е важен момент от възпитателната ни работа. И тъй, неусетно детската игра преминава към творчески ентусиазиран живот. Наред с всичко ще вземаме нужния образователен материал, оцветен с песни, приказки и стихотворения, които тъй много родителите очакват да чуят от устата на своите деца. « Към средата на ноември, запознати с всичко по-характерно около есента, проникнали по възможност в социалния живот, наред с игрите и песните, ще спрем вниманието си върху отделните детски характери. От голямо значение за възпитателната ни работа е да имаме индивидуален дневник за всяко дете, отбелязващ по-специалните прояви и интереси. Ако до сега не сме взели за дърваря и миньора, за работника и земеделеца, нека имаме пред вид тези тъй интересни теми със социален характер. С примери и приказки ще запознаем децата с живота. Студените дни ни напомнят за топлите дрехи и шушони (кой ги произвежда и как). Зимни приготовления — зимнина, печки, въглища, дърва и дрехи. Според условията и мястото, където работим, ще се справяме с работата.
към текста >>

98. Опит за предметно смятане и четене. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Крайно време е да се работи и за разширяването на детската градина в двегодишен курс, където малките да бъдат поне две години под зоркото око на възпитателка специалист.
Редейки картинките децата се запознават с буквичките и започват да си редят думички. Помага ни доста и пластелина. Но изобщо с писането добре е да не се бърза. Даже считам, че това би могло ла се остави за първо отделение, тъй като там има специална техника към краснописа, за който са от значение първите опътвания. С казаното споделям само, един щастлив опит из моята практика, който би могъл да послужи като добро внушение за тези, които се интересуват. Крайно време е да се работи и за разширяването на детската градина в двегодишен курс, където малките да бъдат поне две години под зоркото око на възпитателка специалист. Няма защо да се безпокоим, че ще пречим на работата в първо отделение. Ако детската градина намира за нужно да разшири материала си, то колко по-лесно биха сторили това по-големите, особено днес, когато се разкриват така богати възможности в образователната ни система.
към текста >>

99. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Но, това не е метод, това не е възпитание! Това са само средства, с които ние, учителите, си служим, когато се почувствуваме безсилни и слаби възпитатели и педагози.
7. Игра на пазар Първи проект Повече от месец малките ученици ходеха редовно на училище и знаяха много неща за чистотата, за реда, за добрите деца, знаяха да пеят песнички, да играят игри и да се забавляват с играчките. Давах достатъчно време и внимание на всички. Работех с план и системност и все пак забелязвах, че от ден на ден шумът в стаята се увеличаваше. Не ми беше трудно да се справя с последния, като повиша тона си или напомня на по-големите палавници, че има наказание зад вратата и даже отписване от училище. Но, това не е метод, това не е възпитание! Това са само средства, с които ние, учителите, си служим, когато се почувствуваме безсилни и слаби възпитатели и педагози. Децата живеят чрез простите спонтанни игри, които най-често са копие на живота в природата или отражение на социалния живот. Децата обичат да имат всякога дух и ентусиазъм в игрите си и само тогава те са щастливи, доволни и естествено добри. Имайки пред вид горното, не беше далеч от мен мисълта да спра вниманието към природата. — Царица Есен щедро раздава своите подаръци — плодове и зеленчуци. Вятърът пее своята песен и палавите листенца се гонят из въздуха, — мислех си аз.
към текста >>

100. Подражателни игри. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Детската игра изобщо, отключва най-широко детските възможности и е естествен възпитателен път, по който ще създаваме характери.
ПОДРАЖАТЕЛНИ ИГРИ Цялата природа и окръжаващият ,ни живот ни предлагат богато изобилие от идеи за подражателни игри. Много често самите деца заиграват на зайченца, птички, пчели, косене, сеитба, дървари, часовник, миньори, плувци, цветя и пр. Редица подръжателни игри можем да ги организираме в ритмични и да ги прилагаме в всекидневната си работа за гимнастика и окършване на тялото. От голяма полза би било за децата ако имаме навика да отделяме всеки ден по 10—15 минути за гимнастика. Детската игра изобщо, отключва най-широко детските възможности и е естествен възпитателен път, по който ще създаваме характери.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36533188819885