Търсене в текстове за 'Възпитател'

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

ТОМ 1

Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество.
И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми.
към текста >>

2. 9_05 Кой бе Учителят?

ТОМ 1

Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество.
И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми.
към текста >>

3. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

За природата по-важно е възпитателното значение на труда отколкото материалната придобивка. 12.
Това е истинската работа. Не отбягвайте трудните условия. В тях са скрити големи богатства. Не търсете охолния живот. Придобивките в него са малки. За природата по-важно е възпитателното значение на труда отколкото материалната придобивка. 12. Учението и света. Учението на Учителя отива вече в света. Отива в цялата земя, то навлиза в науката, в лечението и обществения живот. Това Учение е не само за българите, то е за човечеството. И то ще си потърси правото един ден. 13.
към текста >>

4. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца.
Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея.
към текста >>

5. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Добрите отношения действат възпитателно.
А те - живели дълго с мисълта да посетят Изгрева, да се срещнат с УЧИТЕЛЯ и добрите приятели, да чуят Неговото слово, да освежат душите си с Неговите съвети, пристигат с добро настроение. Домакините - изгревяни имаха опит. Не веднъж те са посрещали и не веднъж са се радвали на добро посрещане. Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно. Преди всяка среща, преди всеки събор, добрият ред, чистотата, приветливата обстановка са били неотменен прелюд към тържеството на празника. Всички обичаха като свой дом белналият се салон - с много прозорци за обилна светлина. В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към лозето, към всеки кът от Изгрева. Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха.
към текста >>

6. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Този съвпад обогати неговата реч с определени, ясни, правдиви мисли - прекрасна възпитателна храна.
Той бе умен, правдив и духовит. Дружелюбен и сърдечен. Приятен събеседник, който винаги даваше предпочитание на зрялата мъдрост. Верен на мъдростта, пребродила вековете, той умело я вплиташе в малките поетични форми и я поднасяше разбрана на най-малките - децата. За щастие на неговия творчески дух, времето му съвпадаше с времето на УЧИТЕЛЯ. Този съвпад обогати неговата реч с определени, ясни, правдиви мисли - прекрасна възпитателна храна. Малките читатели приемаха неговите разкази, стихове, афоризми, скоропоговорки, гатанки и пословици, като зрели сочни плодове. Така той зае мястото на детски писател и педагог - носител на новите възпитателни методи. Дядо Благо бе приятел и на по-големите. Той бе приятел на всички. Всеки от нас помни новогодишните вечери, когато той заставаше на вратата на препълнения салон и на всекиго поднасяше внимателно сгънато листче със свещени мисли и пожелания, грижливо подбрани из страниците на неповторимото СЛОВО на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Така той зае мястото на детски писател и педагог - носител на новите възпитателни методи.
Приятен събеседник, който винаги даваше предпочитание на зрялата мъдрост. Верен на мъдростта, пребродила вековете, той умело я вплиташе в малките поетични форми и я поднасяше разбрана на най-малките - децата. За щастие на неговия творчески дух, времето му съвпадаше с времето на УЧИТЕЛЯ. Този съвпад обогати неговата реч с определени, ясни, правдиви мисли - прекрасна възпитателна храна. Малките читатели приемаха неговите разкази, стихове, афоризми, скоропоговорки, гатанки и пословици, като зрели сочни плодове. Така той зае мястото на детски писател и педагог - носител на новите възпитателни методи. Дядо Благо бе приятел и на по-големите. Той бе приятел на всички. Всеки от нас помни новогодишните вечери, когато той заставаше на вратата на препълнения салон и на всекиго поднасяше внимателно сгънато листче със свещени мисли и пожелания, грижливо подбрани из страниците на неповторимото СЛОВО на УЧИТЕЛЯ. Ние приемахме това като новогодишен дар, с онова разположение и вълнуваща радост, с които приемахме и новогодишното слово. Веднъж той ни разказа интересна случка.
към текста >>

7. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател.
28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ Ръководителят на братството в град Сливен - брат Райнов, има любима рожба - дъщеря. Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента.
към текста >>

8. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Но, наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес.
За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните, слушани по седенки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действащи направо на техните детски сърдечни струни. Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени. Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка. Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но, наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците. Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя.
към текста >>

Така възпитателният процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер.
Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своя учител. Тогава Той бащински поискал, никога да не Го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателният процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер. Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател, Петър Константинов Дънов, имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранното обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен, несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това, на твоите ближни.
към текста >>

9. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика.
Всички ще ползват Паневритмията, а ще има и такива, които няма да я играят с изискана точност. Но това не е беда. С течение на времето Паневритмията ще създаде условия за развитие на музикалното чувство, ще направи по-пластични движенията и тогава картината на играещите ще добие изящество и красота. От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт.
към текста >>

От изложеното дотук е видно, че всички изпълнители на Паневритмията трябва да се съобразяват с доста високите музикални изисквания, за да бъде тя ВАЖЕН възпитателен еталон на учениците.
Едни от тях не долавят добре ниските тонове, а други не се справят с по-високите, а трети имат недобра центровка и са с лоши оборотни възможности. Подобни записи оставят неп-риятно впечатление и подронват достойнствата на Паневритмията. А когато ще се прави представителен запис, обезателно да се комплектува музикален състав, който добре се е справил с нотописа, след старателни репетиции. Обезателно отговарящият за подобен запис да има на разположение таблицата с метрономните стойности и да си служи с метроном, ако иска да има качествен запис. Освен това, същият ръководител трябва добре да балансира оркестровия - малък или голям състав, и при разположението на микрофоните (един или два) да има предвид равномерно звуково записване. От изложеното дотук е видно, че всички изпълнители на Паневритмията трябва да се съобразяват с доста високите музикални изисквания, за да бъде тя ВАЖЕН възпитателен еталон на учениците. ТАБЛИЦА за метрономните нотни стойности на музикалните упражнения на ПАНЕВРИТМИЯТА, СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ И ПЕНТАГРАМАТА N Наименование на Метроном Метрономна, нотна Цифрова упражнението на Мицел стойност стойност 1. Първият ден на пролетта М.М. половина с точка 60 2. Евера М.М. четвъртина с точка 60-63 3.
към текста >>

10. 6.25. Змията ментора

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Менторите са били възпитатели на цезарите в римско време.Те са били крайно начетени и са играли голяма роля при възпитанието на римските цезари, и са насочвали политиката на римската империя.
При тези разговори често присъстваше и сестра Мара Гръблашева, в които Учителят скицираше беседите, които изнасяше, особено в неделен ден, пред външния свят. Също така интимността ми с Георги Радев се усили. В един мой интимен разговор, Учителят нарече Георги Радев „змията - ментор". Змията наистина в окултизма се взема като емблема на знанието, а менторът - това е човекът, който познава всички области на знанието. Човекът - ментор е този, който притежава една колосална култура. Менторите са били възпитатели на цезарите в римско време.Те са били крайно начетени и са играли голяма роля при възпитанието на римските цезари, и са насочвали политиката на римската империя. Георги Радев е една крупна индивидуалност, който играеше голяма роля около Учителя и братския живот. Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма. Много пъти Учителят подчертаваше, че традиционното знание, като завещание от миналите школи, особено на Изтока, се е пазило в дълбока тайна. Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб. Що се отнася до съвременните, средновековните и западните окултисти, те разполагат с много методи, обаче тези методи не съответстват на изискванията на новото време на духовния уровен на човечеството.
към текста >>

11. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните.
По-късно става контрольор по качеството на платовете във фабриката на братята си - Стефанови. Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца.
към текста >>

12. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните.
По-късно става контрольор по качеството на платовете във фабриката на братята си - Стефанови. Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца.
към текста >>

13. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

ТОМ 5

Външната страна - това са всички онези правила и упражнения с хигиенна и възпитателна цел, които имат за задача да организират външните прояви на ученика и да организират вътрешният му живот.
34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА Школата на Учителя има външна и вътрешна страна. Външната страна - това са всички онези правила и упражнения с хигиенна и възпитателна цел, които имат за задача да организират външните прояви на ученика и да организират вътрешният му живот. Вътрешната страна на школата е мистична в основата, която стои вярата и любовта към Бога. Тогава за него се открива друг свят, отваря се вътрешният му свят за допир с онези духовни закони, които действат в духовните светове. А това предразполага връзка с този свят. А да се свържеш с него не бе лесно независимо кой е, какъв е и откъде е дошъл и какво носи от миналото си. Затова Учителят казва: „Човек не може да прояви нито една Добродетел ако няма връзка с Бога".
към текста >>

14. 189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

ТОМ 5

Виждах как той работеше възпитателно върху нея.
Но има случаи когато Учителят даде задача на един ученик и той трябва да изчисти всичката мръсотия, която е завладяла наоколо. Той тогава става канал, чрез който трябва да изле-зат всички нечистотии и мръсотии. Една такава роля и задача изпълнява и Магдалена тук на Изгрева". Веднъж бяхме на обща вечеря и Учителят каза, че разликата между неговата ядене и нашето е, че ние изпитваме удоволствие като ядем, а той изпитва страдание, защото той прави жертва. До него беше седнала Магдалена и той разговаряше много любезно и внимателно с нея. Виждах как той работеше възпитателно върху нея. А това, което й казваше беше същевременно поучение и за всички ни. Същевременно той възпитаваше и мене и навярно всички останали присъствуващи на тази вечеря. Аз бързах да си отида, защото беше станало късно и валеше дъжд, но Учителя се държеше като че ли няма хабер за това и продължаваше да разговаря. Аз ясно долових тази вечер желанието му да се науча да се покорявам на волята Божия, макар че това ме тури в противоречие. От една страна не беше ми приятно да слушам и да гледам как Учителят бе толкова внимателен и любезен с Магдалена, а на нас не ни обръщаше внимание все едно, че ние бяхме столове наредени на масата.
към текста >>

15. 16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА

ТОМ 6

Жена му е добра съпруга, вярна другарка, добра домакиня, отлична майка и възпитателка на двете им деца.
Той е музикален и там учи духов инструмент. Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и много културно момиче. От този ден неговият живот се променил. Тръгнало му напред. Той учи музика поощряван и подпомаган от жена си. Жена му е добра съпруга, вярна другарка, добра домакиня, отлична майка и възпитателка на двете им деца. Той напредва в музиката и стига до професорска катедра. Но дяволът си няма работа. Среща някаква жена, която му завъртява главата и иска от нега да се разведе със жена си и да се ожени за нея. Той цени, обаче, жена си и не намира причини, за които биха им дали развод. Жена му научава.
към текста >>

Тя е добра майка и добра възпитателка.
Влизаме в Изгрева. На двора няма никой. Учителят се задава насреща ни и се устремява към нас. Аз ги представих. Учителят се усмихна, погледна мене, погледна другарката му, погледна него и каза: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал. Вие живеете на неин кредит. Без нея вие не струвате пет пари. Без нея вие ще разсипете живота си." Ние и тримата останахме като гръмнати.
към текста >>

16. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

По този повод Учителят веднъж ми каза: „Е, религията както е в църквата може да се използва само като възпитателно средство".
Бяхме на полянката и Учителят каза: „Аз се чудя, чудя, как стана така, че те, свещениците да сложат тези корони на главите си? " А в църковния ритуал, в църковната служба свещеника се облича със специално облекло и се поставят корони на главата. А това са били първоначално символи. Но по-късно тези символи са се превърнали на окултни мантри и картини и тях ги използват владиците, за да могат да държат в подчинение онези, които влизат в църквата. Аз по-кьсно разбрах, че в църквата човек не може да получи духовно просветление. По този повод Учителят веднъж ми каза: „Е, религията както е в църквата може да се използва само като възпитателно средство". Наистина, видях, че само със страх и подчинение църквата може да възпитава хората да се приближат към доброто. Но като метод за вътрешно просветление не може и дума да става. Учителят ми каза да стана дякон. За свещеник трябваше завършена духовна семинария, а след това идваше Висша духовна академия. Но аз това нещо го пропуснах и не го завърших.
към текста >>

17. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

ТОМ 7

А един възпитател Цончев се казваше, много ме обичаше, защото бях изпълнителен.
Разбира се а така решавам, а вие постъпете както искате“. И така на другия ден царя държи реч и тъй нататък и накрая започна да пита за убитите ни бащи. Казвам аз какво е било, но ръка не целувам. Гледам генерала, промени си образа. Втория след мене не целува, третия също. А един възпитател Цончев се казваше, много ме обичаше, защото бях изпълнителен. Още не сме се прибрали, той идва и казва: „Наско, трябва веднага да изчезнеш от тука и кажи за къде да ти дадем билет“, а те ни даваха бланков билет, безплатен за отиване и връщане. Дават ни например да отидем да видим майка си в София и се връщаме, а на мен само да отида без връщане. „Директорът те изключва за вечни времена и трябва да напуснеш Варна.“ Аз веднага решавам както, че някой ми диктува - за София. Дават ми билет за София безплатен. Слизам на гарата, виждам трамвай N 1, качвам се, пътувам из града и където завива трамвая искам пак да се върна обратно на гарата, за да се върна вечерта.
към текста >>

18. 14. Музикантът, който търсеше друго съзвучие в живота си

Атанас Минчев

ТОМ 7

Тя е добра майка и добра възпитателка.
След две седмици аз съм на Изгрева и изведнъж виждам пред салона Гърдев и жена му. Аз се приближавам към тях и се здрависвам. Точно в този момент излиза Учителят и Той застава срещу нас. Аз ги запознавам с Учителя и те Му целуват ръка. Миг след това Учителят се обръща към Гърдев и му казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал. Вие живеете на нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си“.
към текста >>

19. Съдържание

Възпитателен метод 29.
Отговор 24. Тогава аз 25. Чистите ръце 26. Двете лекции 27. Гъсениците 28. Възпитателен метод 29. Космична бързина 30. Само бял 31. Целуни 32. Сестра Дарлинка сънува 33. Празникът на пролетта – 20.III.1938 г. 34.
към текста >>

20. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

На музиката Той възлагаше много, като на възпитателен фактор за развитието и самовъз-питанието на човека.
Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше. Когато изнасяше човешките недъзи в семейството и обществото, не беше съдник, нито критик, имаше мярка за всичко, даваше препоръки и методи, как да се отстрани гнилото. Може би затова бе казал: "Ако можех да плача, бих оплакал съвременното човечество". А без да беше учил специално музика, беше роден музикант, имаше дълбоко и тънко познание на музиката, което не се ограничаваше от техниката. Като никой друг той разглеждаше музиката в широк мащаб, във всички сфери на човешкия живот, на природата, на Вселената. На музиката Той възлагаше много, като на възпитателен фактор за развитието и самовъз-питанието на човека. Затова и сам създаде музика, нова музика,която вплете в своята ежедневна педагогическа работа. Присъствувала съм при създаване на много от Неговите песни. Въодушевлението, с което правеше това, увличаше всички, които го слушаха. При това този творчески процес идваше някъде естествено, отзвучаваше и у някои от нас. Когато се опитвам да си представя какво бе всъщност мъдростта на Учителя зная, че се докосвам до нещо тежко, скъпо, което с пръст не можеш да мръднеш - някакъв старинен сандък, пълен със скъпоценности, от които Той показваше по някоя според един или друг случай.
към текста >>

21. 28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД

28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД Животът при Учителя е приказно хубав.
28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД Животът при Учителя е приказно хубав. Светлината, която разкрива красотата е пленителна. Но ние дойдохме на Изгрева такива, каквито обикновеният живот ни бе изваял. Ние носехме нашите положителни качества, върху които се приготовлявахме да градим, но носехме и нашите отрицателни качества, от които искахме да се освободим. А това беше работа. Това беше сериозна работа.
към текста >>

22. 59. УЧИТЕЛЯ И ИЗГРЕВЪТ

Мисли от Словото на Учителя

Учителят му остави седем хиляди беседи за помощници, за учители, за възпитатели.
Човекът се превърна на ученик, който учи, работи и помага. Той се приготви да учи, да работи, да помага. - Да учи от всичко, което види, което чуе, което преживява. Да работи върху всичко, което види, което чуе, което преживява. Да помага на всичко, което види, което чуе, което преживява. Учителят му остави седем хиляди беседи за помощници, за учители, за възпитатели. Учителят му остави седем хиляди беседи да се занимава, да учи, да открива. Защото Учителят каза: "Природата забавлява обикновените хора, учи талантливите, а на гениалните открива своите тайни." И забавленията спират. Науката връхлетява отвред. Откритията се сипят. Човекът се учи.
към текста >>

23. 30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Възпитателната й сила е нейната най-главна задача.
В окултната музика не се допускат думи, които имат две значения. В много от упражненията се повтарят привидно без нужда една и съща дума -това се прави съзнателно, за да се запечати в съзнанието тая дума със съответната й тонова равнозначност. Окултната музика се отличава по своята естественост, по своята крайна мекота, яснота и картинност, по своите живи природни образи. Обикновената музика има за цел да достави удоволствие на хората - служи за развлечение. Окултната музика има по-високи цели и по-широки задачи. Възпитателната й сила е нейната най-главна задача. Упражненията, които Учителят дава в Школата, се използуват като възпитателно средство за облагородяване на човешкият характер, за създаване на музикална среда, в която да се развият всички сили на душата. В Школата на Учителя музиката се прилага като мощен метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят в по-висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят. Окултната музика е възходяща. Тя оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество.
към текста >>

Упражненията, които Учителят дава в Школата, се използуват като възпитателно средство за облагородяване на човешкият характер, за създаване на музикална среда, в която да се развият всички сили на душата.
В много от упражненията се повтарят привидно без нужда една и съща дума -това се прави съзнателно, за да се запечати в съзнанието тая дума със съответната й тонова равнозначност. Окултната музика се отличава по своята естественост, по своята крайна мекота, яснота и картинност, по своите живи природни образи. Обикновената музика има за цел да достави удоволствие на хората - служи за развлечение. Окултната музика има по-високи цели и по-широки задачи. Възпитателната й сила е нейната най-главна задача. Упражненията, които Учителят дава в Школата, се използуват като възпитателно средство за облагородяване на човешкият характер, за създаване на музикална среда, в която да се развият всички сили на душата. В Школата на Учителя музиката се прилага като мощен метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят в по-висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят. Окултната музика е възходяща. Тя оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество. Единственото изкуство, което трансформира, тонира, уравновесява и гради във всяко направление, е музиката.
към текста >>

24. 66. ПТИЧЕТО, КОЕТО КАЦНА НА РАМОТО МИ

Само чистия човек може да бъде учител и възпитател на деца." Разбрах, тръгнах си и продължих да вървя по моят път като детска учителка.
" "Ти ако беше хубава, ти щеше да въртиш момците и да залитнеш по друг път. А сега трябваш на децата. И затова си учителка. Не всеки може да работи с децата. Защото децата много добре оценяват чистотата. Само чистия човек може да бъде учител и възпитател на деца." Разбрах, тръгнах си и продължих да вървя по моят път като детска учителка. Понякога чувах как на рамото ми кацваше птиченцето "чичо пей", пееше и нареждаше своята песен. Тогава взимах молива в ръка и записвах песента му като поезия. Така станах поетеса за деца. Но другата поезия, която написах по малко се отпечата в списание "Житно зърно" и във вестник "Братство". Но истинската ми духовна поезия остана неотпечатана и това ще стори друг вместо мен.
към текста >>

25. 84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА

Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел.
Препоръчва се уважение на децата и да се посяват семената на положителното в тях. Препоръчва се възпитание чрез пример. За изкореняване на кражбите в училището, приведе един брат, един свой опит. Поставили кутия на видно място с надпис: "Тук се поставят изгубени вещи". И за малко време кутията се напълнила с изгубени вещи и кражбите престанали. Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел. Препоръчва се да се създаде методика на Паневритмията. Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се използват в училищата. Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма тактичност и смелост да се провежда новото в училищната практика. Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература.
към текста >>

Един учител препоръча вместо молитва да се произнася възпитателен лозунг с песен.
Една сестра изтъкна, че вместо молитва и кръстене, практикувала едноминутно мълчание. Друга учителка е правила с децата тайна молитва, за да благодарят за слънцето, въздуха и пр. Това било съвета на Учителя към нея. Той й казал, че досегашната молитва била механическа. Учителят й казал още, вместо молитва да се произнасят с движение думите: "Да мислим добре, да чувстваме добре и да работим добре". Един учител препоръча вместо молитва да се произнася възпитателен лозунг с песен. Друг препоръчва вместо молитва да се произнася подходящо мото. Изнесе се и следната идея на Учителя: Да се молим за учениците, които ние възпитаваме. Върху подобни и други педагогически въпроси се препоръча специалната педагогическа беседа на Учителя, в тома: "Да възлюбим" (Втория младежки събор, 1924 г.) Изтъкна се още идеята на Учителя да се използва закона на съответствието (аналогията), за да се представи на децата отвлеченото, нагледното. Беше предвидено братската учителска среща да мине с едно събрание, но големия интерес и ентусиазъм, наложиха тя да се продължи в три събрания. Възторгът на учителите - братя и сестри - бе особено голям, също и готовността на всички за творческа работа за новото бе изненадващо силна.
към текста >>

26. 25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ

Това беше един метод възпитателен, защото всеки, който е постил десет дни, ако няма един път да яде, е-ех казва, голяма работа, че един път не съм ял.
И значи всички опитахме този пост. Главно Учителят го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад. Щото хората мислят, че като не ядат един ден, или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит. А като постиш 10 дена и си гладувал, не се страхуваш така от глада. Това беше един метод възпитателен, защото всеки, който е постил десет дни, ако няма един път да яде, е-ех казва, голяма работа, че един път не съм ял. Нали, нищо не е след като не си ял цели 10 дни. Пък то беше възпитателна страна тази, защото Учителят ни отучи от много неща по този начин, с такива упражнения. От екскурзиите пък ние се научихме да не се страхуваме, от дъжда, от вятър и т.н. Тъй че в това отношение Той приложи една система, за да ни отучи от някои стари навици и предразсъдъци, които имахме. Щото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни.
към текста >>

Пък то беше възпитателна страна тази, защото Учителят ни отучи от много неща по този начин, с такива упражнения.
Щото хората мислят, че като не ядат един ден, или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит. А като постиш 10 дена и си гладувал, не се страхуваш така от глада. Това беше един метод възпитателен, защото всеки, който е постил десет дни, ако няма един път да яде, е-ех казва, голяма работа, че един път не съм ял. Нали, нищо не е след като не си ял цели 10 дни. Пък то беше възпитателна страна тази, защото Учителят ни отучи от много неща по този начин, с такива упражнения. От екскурзиите пък ние се научихме да не се страхуваме, от дъжда, от вятър и т.н. Тъй че в това отношение Той приложи една система, за да ни отучи от някои стари навици и предразсъдъци, които имахме. Щото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. В.К.: Това беше ли свързано с някои дни, с месеци? Е.А.: Вижте как беше: винаги в разсип на луната се пости.
към текста >>

27. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Това е много възпитателно.
Много съм благодарна за това. Защото иначе човек разваля характера си, ако има повече. Много е хубаво това. Особено в младините си. Човек почва да се увлича и т.н. Това е много възпитателно. И вкъщи, понеже не ме искаха родителите, не ми даваха нали да уча и аз бях обещала че нищо няма да им искам, само пари за учебници и за тетрадки, и затуй, и като ученичка аз съм прекарвала през целия си живот като пепеляшка. Аз не съм имала ни една лятна рокличка, не съм имала нищо вън от престилката си. И хем до осми клас, в гимназията момиче на 18-19 години. Така съм била. Едни обуща цялата година нося.
към текста >>

28. 56. БИБЛИЯТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В.К.: Възпитателно срещу ревността.
В.К.: Туй във връзка с какво? Може би е било необходимо тогава? Е.А.: Не, аз имах Библия и всички имахме Библии. Но той реши, подари на Савка една Библия и той правеше такива неща. Например да даде на едната нещо, на другите да не даде. В.К.: Възпитателно срещу ревността. Е.А.: Предполагам, предполагам, беше така, дали ще се появи чувство на ревност, на завист или такива неща и понеже аз лично за себе си казвам, много съм се пазила. Щото един път Савка искаше да има някаква престилка за работа и купи си там нещо, и аз й го уших. И когато го шиех Учителя някак взе участие в престилката и всичко и си казвах, толкова вътре се наблюдавах, да не се появи мисъл, защото Учителят всичко вижда и аз ще се изложа пред Него, ако помисля отрицателно, защо дал на нея, пък на мене не дал. Такава мисъл да не ми се яви и казвах си, много внимавай защото, пази се от това. Не исках въобще така да постъпя и даже тогава й уших две престилки.
към текста >>

29. 66. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Радвал им се, така вслушвал се е в техните искания, щото Учителят много държеше на музиката като възпитателно средство.
Защото все пак вършехме работа, която беше Негова нали? Неговото Слово го довеждахме нали до книгата да дойде. И затова е бил много благосклонен, но така благосклонен е бил също към музикантите и много им се е радвал. И много ги е тачил. И много ги е поддържал. Радвал им се, така вслушвал се е в техните искания, щото Учителят много държеше на музиката като възпитателно средство. А музиката по-късно излезе. Братските песни, имаме две издания. Две томчета, със синичките корици и с ключ „фа" нали, те са издадени от Кирил Икономов, издадени по хронологичен ред. Те така както ги е давал Учителят по ред. След това след заминаването на Учителя Мария Тодорова собствено с всичките музиканти захванаха да работят.
към текста >>

30. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Ретрограден Уран в опозиция.... Здрав поглед върху религиозните, образователни, възпитателни проблеми на деня с филантропичното желание да работи за повдигането на човечеството.
Марс квадрат с Нептун. Не винаги ще съумява да се влада. Ще проявява наклонност към импулсивност, раздразнителност и известна необузданост в говор и действие, фанатичен дух, който може да се изрази или в религията или в атеизма. Известно незачитане на установените норми и закони. Опасност от медиумство. Ретрограден Уран в опозиция.... Здрав поглед върху религиозните, образователни, възпитателни проблеми на деня с филантропичното желание да работи за повдигането на човечеството. Неконвенционална по отношение установения закон и религията. Бунт срещу социалните условия, което ще донесе безпокойствие с авторитети. Наклонност да налага гледищата си независимо от риска и опасността. Подмолни, измамни влияния в живота, които ще целят да увредят репутацията и обществения престиж. Ще има ненадейни и необясними обрати в работата и усложнения в социалните работи.
към текста >>

31. 6.Учителят живееше при несгоди и неудобства

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Но това е възпитателен метод.
Хората не обичат да им разказват това, което знаят. Ако някой разкаже нещо, което другият знае, той веднага го пресича и казва: „Остави това, зная го! " Не чух някога Учителят да каже такова нещо. Той всеки изслушваше с внимание. Имало е случаи, при общи разговори, когато някой от слушателите искаше да се покаже колко много знае и Учителят „да не го чуе" и да продължи да говори. Но това е възпитателен метод. Във всички случаи, когато някой изказваше страданието си, мъката си или болката си, Учителят слушаше внимателно и отговаряше заинтересовано, като му даваше съвет или наставление. Той сам е казвал, че понякога е трябвало да изслуша някого един час, два часа, а някога и повече. Така той пак ни показа своето търпение, своята сдържаност и своето благородство. Разказваха ми един случай, когато един от последователите, по някакъв случай упрекнал Учителя за някаква негова постъпка. Учителят през цялото време мълчал, не се защитил, нито пък се оправдал.
към текста >>

32. 06 - 14. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

Страданията, които гледате пред себе си, са уроци възпитателни за нас.
Когато се изтребят вълците от земята, няма да има вече кой да дави овцете. В сегашните времена се иска бодрост, сила, смелост, любов, правда за служение на правото дело на Господа, който иде да възстанови своето царство на земята ида научи хората как трябва да живеят. Бъдете радостни и весели. Господ е с нас. Той ще ни повдигне, Той ще ни укрепи и ний ще му бъдем народ предан да му служим с трудолюбие. Страданията, които гледате пред себе си, са уроци възпитателни за нас. Жертви трябват всякъде. Всяко дело, добро или зло иска своите жертви, иска своя труд и своята полза. Следователно вземайте поука в добрата страна на това, което гледате. А бъдещето пред вас след време ще ви разкрие тайните на живота. Струва си човек като умира, да знае защо умира и като напуща тоя свят, да знае защо го напуща.
към текста >>

33. 09 - 293. КИРИЛ СТАРЕЙШИНСКИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Старейшински бил изпратен в лагер (или наречено по комунистически - трудово-възпитателно общежитие) „Белене".
И тъй Кирил се прочул със своето ясновидство. При него почнали да се стичат хора от разни места, на които той казвал къде са изгубените им вещи, имената на посетителите, както и лек за разни болни и страдащи. Но не само това. Той им казвал нещо и за тяхното бъдеще, които се сбъдвали. Всеки ден се трупал народ, на което не се гледало с добро око от страна на местните власти. Старейшински бил изпратен в лагер (или наречено по комунистически - трудово-възпитателно общежитие) „Белене". След известно време министър- председателя Антон Югов посетил общежитието. Един ден строили всички и Югов попитал: „Има ли някой да се оплаче нещо или нещо да запита? " Никой не се обадил. Тогава Старейшински излязъл две крачки напред и казал: „Другарю министър- председател, мога ли да попитам нещо? " - „Да, може." - „На мене не ми е ясно аз защо съм тук.
към текста >>

34. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

В.К.: Да, възпитателка си добра.
Майката му прати при Добри да му ушият един костюм, червените тези пионерки да му купи, да му оглади, да му я слага "Шапката ще я махаш. В клас не се седи с шапка. " Той ме послуша много и после знаеш как ме уважаваше. „Лельо Наде, ти ме направи човек." После мина няколко години, той заболя от някакъв ревматизъм, но 7-ми клас изкара и след това взема някаква професия и си създаде семейство и т.н. Тъй, такива имах импулси. В.К.: Да, възпитателка си добра. Надка: Да, после имах с класната наставница на Румито, пак бях в родителския комитет. Тя се учудваше. Ама такива идеи ми течаха, аз се чудех, така просто едно след друго. Кореспондирах си с Мария и Борис през тях години и те казваха, че такива чудни писма им пиша
към текста >>

35. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

ТОМ 11

Национапно-възпитателното значение на тези славянски молитви в онова преходно време надали може достатъчно да се оцени.
Константин Дъновски заработил за постепенното свестяване и закрепване на българщината в града. Той влязъл в контакт с най-будните българи в града, особено търговците, разменял мисли и будел у тях идеалите на дяда Атанаса - собствените идеали. Ползувайки се от пълното благоволение на митрополита Порфирия, той почнал отвреме навреме да произнася през време на службата в енорийската си църква „Св. Богородица" евангелието и някои ектении на славянски. Можем си представи какво ободрение са били тези славянски слова за възраждащия се национален дух на варненския българин, с какъв радостен трепет са изпълвали те неговото притиснато сърце и какви възторжени надежди и пожелания са извиквали в неговата душа. Национапно-възпитателното значение на тези славянски молитви в онова преходно време надали може достатъчно да се оцени. Обаче смелостта н Конст. Дъновски извикала силно недоволство и противодействие от страна на варненските гърци. Те знаели за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, долавяли, виждали, че ако и бавно, и Варненският край се насочва по същия път, но не можели да допуснат, че и в града Варна, който те считали за сигурен и безспорен гръцки център, ще почне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Те искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Българските молитви е трябвало да изчезнат и славянската реч да не се чува вече. Конст.
към текста >>

36. II.02.03. Първата славянска служба

ТОМ 11

В своите спомени Йосиф Стоенчев разказва, че варненецът архимандрит Филарет, който като младеж бил отведен в 1828 година в Русия и останал и се образовал там около 20 години, след което се завърнал и, след допълване на образованието си в духовното училище в остров Халки, постъпил като възпитател във варненските гръцки училища, се сближил с Рачински, на чийто син станал и домашен учител, а след това в 1861 г.
Сам Рачински се явил за тази цел в Петербург в края на 1860 г. Съгласно с мнението, изказано от митрополита Филарета, Рачински се отнесъл до Патриаршията и на 11 март 1861 г. се получило надлежното разрешение за откриване във Варна на руски консулски параклис, какъвто бил наистина открит и осветен на 12 април същата година от архимандрит филарета, който по искане на Рачински бил ръкоположен от митрополита Порфирия за архимандрит и назначен за свещеник при параклиса. Успоредно с усилията си за славянско богослужение и църква Рачински е работил и за поставяне основа на българска просвета във Варна. Този въпрос той повдигнал, както се посочи вече по-горе, и пред руското правителство. В своите спомени Йосиф Стоенчев разказва, че варненецът архимандрит Филарет, който като младеж бил отведен в 1828 година в Русия и останал и се образовал там около 20 години, след което се завърнал и, след допълване на образованието си в духовното училище в остров Халки, постъпил като възпитател във варненските гръцки училища, се сближил с Рачински, на чийто син станал и домашен учител, а след това в 1861 г. и свещеник на консулския параклис и подпаднал под негово влияние. „Като разговарял с него, Рачински му казвал, че българите в другите места с борба се сдобили със своя българска църковна служба и училища; че не е право да не им се дава техният език; и че ще бъде разумно да им се позволи в една от многото варненски църкви, които не винаги са отворени, да си служат на славянски. В едно събрание на първенците гърци филарет предложил внушената от Рачински идея да се въведе в гръцките училища преподаването на българския език; че ще е добре, сега още, преди българите във Варна да са наченали да се борят, да им се дадат някои права, та така да се предземе опасността. Обаче първенците не се съгласили и обвинили и изобличили Филарета за това предложение, след което бил и уволнен, но за това пък Рачински го взел под свое покровителство и определил да му дава двойна заплата". Това се съгласява напълно с онази дейност, която филарет, очевидно под влияние на Рачински, развил от 1860 г.
към текста >>

37. НАРЯДИ за 1914 година

ТОМ 11

Синовните ни отношения към Бога душата в различно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставил, като добър възпитател, да работим, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри.
И тъй, както светлината превръща соковете в растенията в плоден материал, тъй и Божествената Виделина превръща мислите и желанията ни в добри дела - плодове на душата. А това значи да сме „Синове на Виделината", т.е. да използуваме Виделината, дадените ни от Бога условия, за наш духовен прогрес, да дадем духовен плод чрез виделината. Като Синове на Виделината имаме различни отношения към нейния Източник - Бога. В различни времена Бог ни дава различни условия за развитие. Синовните ни отношения към Бога душата в различно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставил, като добър възпитател, да работим, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри. За да влезем в Небесното Царство, трябва да бъдем спасени. Само спасението не е достатъчно, а трябва да се възползуваме от него. Спасението е, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашата душа, ум и сърце не могат да се развиват и ни поставя в други, в които това развитие е възможно. Когато спасяваме някого от затвора, ако той е поставен при едни условия, които пречат за неговото развитие, парализират го, а ние го поставяме в други, благоприятни условия. По-нататък спасеният сам трябва да се развива, да работи, като използува условията, знания и опитност.
към текста >>

Възпитателят поставя на възпитаника си не само гладък път, не само улеснения, но и пречки, които трябва да бъдат надвити.
И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-високи условия. Повдигнем ли, усилим ли вътрешния си живот, поставим ли се във връзка с праведни и светли Духове, ще сме свободни и не ще страдаме вече. Това пък значи, че сме Синове на Виделината, че сме използували дадените ни условия. Които е Син на Виделината, той се ползува от светлата и тъмната страна на живота. С други думи: той умее да използува за своя подем и щастие, и нещастие, и помощ, и пречки. Възпитателят поставя на възпитаника си не само гладък път, не само улеснения, но и пречки, които трябва да бъдат надвити. Улесненията спомагат спечелването на знания, но пречките обогатяват опитността. Свободният човек не е без пречки в пътя си, но той лесно побеждава и отминава, а несвободният се спира пред тях. Ето защо Бог, като отличен възпитател, дава на чадата Си пречки, които те трябва да се научат да надминават. Само тогава ще бъдат свободни и силни. Често ние се оплакваме от страданията си, от лошите си мисли и желания.
към текста >>

Ето защо Бог, като отличен възпитател, дава на чадата Си пречки, които те трябва да се научат да надминават.
Които е Син на Виделината, той се ползува от светлата и тъмната страна на живота. С други думи: той умее да използува за своя подем и щастие, и нещастие, и помощ, и пречки. Възпитателят поставя на възпитаника си не само гладък път, не само улеснения, но и пречки, които трябва да бъдат надвити. Улесненията спомагат спечелването на знания, но пречките обогатяват опитността. Свободният човек не е без пречки в пътя си, но той лесно побеждава и отминава, а несвободният се спира пред тях. Ето защо Бог, като отличен възпитател, дава на чадата Си пречки, които те трябва да се научат да надминават. Само тогава ще бъдат свободни и силни. Често ние се оплакваме от страданията си, от лошите си мисли и желания. Това не е право. Това са условията, при които душата ни узрява или по-добре, плодовете узряват. Всяко подобно условие ни е дадено от Небесния ни Баща, за да го победим, да го надвием, от господар да го обърнем в наш слуга, тъй да станем добри, мощни в доброто, богати духом.
към текста >>

38. Наряди за 1938 г.

ТОМ 12

Страданията са възпитателен метод за човешкия ум.
Страданията са една задача. Ако си страдал и много си научил, тогава тия страдания имат смисъл. Но ако не си научил, те са безсмислени. Например човек е страдал, за да стане добър. Но ако не стане добър, тогава какво ще разправя за своите страдания? Страданията са възпитателен метод за човешкия ум. И ако разбирате смисъла на страданията, тогава ще почне да се оформява вашето лице: челото ви ще се повдига и ще излезе напред. Ти казваш, че трябва да се молиш на Бога. Но за да се молиш на Бога, ти трябва да имаш един повод и този повод трябва да е нов. Той не трябва да е стар. Ако ти се молиш за сила, кой не се е молил за сила.
към текста >>

39. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Приложих Любовта като най-важен възпитателен фактор и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца.
Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражения на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пентаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя.Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложението на педагогическите идеи на Учителя в училището добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта като най-важен възпитателен фактор и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата: посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пение и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и прочее престанаха.
към текста >>

40. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Държах сказки на разни теми: Творчество и идеи на Метерлинк, Съвременната морална криза и изходът от нея, Възраждане във възпитателното дело.
Трябва да знаем за какво природата ни е предназначила. Като се каже природа, подразбират се разумни същества, които са съвършени: те са ангелската йерархия. Те ни показват пътя, по който като вървим, ще се повдигнем. Когато човек желае нещо от себе си, той прилича на канал, в който се вливат всички нечистотии, а ако възприеме това, което Бог желае, той е река с чиста вода. В обиколката си ходих в много места от София до Любимец и до Бургас. Държах сказки на разни теми: Творчество и идеи на Метерлинк, Съвременната морална криза и изходът от нея, Възраждане във възпитателното дело. Научност и духовност и пр. В Сливен посетих Сините камъни. Всички, които отиват там, чувствуват голямо разширение и подем. Едно мистично място. В с.
към текста >>

41. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

Тодорка Кръстева Стоянова

Посрещна ме възпитателката.
То е по линията Търново - Габрово - Стара Загора, тази линия. Далеч там в гората, какво ще правя аз? Чак после разбрах, че Боруш е село било, а сега е местност между гара Крушито и между Никюп. Там заварих една постройка, пансион на децата, на учениците, стари такива едни сгради, практическо земеделско училище. Директорът го нямаше. Посрещна ме възпитателката. Деца - нямаше ученички. Обаче аз агрономка, въоръжена със знание, със сили младежки, с опитности вече на производител, трябваше нещо да правя. Веднага контакт с работниците, виждам кой какво прави, кой завежда лозето, кой зеленчуковата градина, кой ще прави посев сега на есенниците. Трябва да се прави посев, да се подготвят почвите. И така започвам аз да действам като агроном.
към текста >>

Стажант без заплата ме назначиха, и то не бях само аз, всичките така ги назначиха, нямаше пари и тази възпитателка вика: „Да знаеш, че като се върне директорът, много ще те хареса." Аз не го правя да ме хареса директорът.
Обаче аз агрономка, въоръжена със знание, със сили младежки, с опитности вече на производител, трябваше нещо да правя. Веднага контакт с работниците, виждам кой какво прави, кой завежда лозето, кой зеленчуковата градина, кой ще прави посев сега на есенниците. Трябва да се прави посев, да се подготвят почвите. И така започвам аз да действам като агроном. Мълча и работя, и без пари. Стажант без заплата ме назначиха, и то не бях само аз, всичките така ги назначиха, нямаше пари и тази възпитателка вика: „Да знаеш, че като се върне директорът, много ще те хареса." Аз не го правя да ме хареса директорът. Защото не можеше другояче, нали това се прави сега. И като карах там шест месеца, подадох заявление да ме преместят в Южна България, да се запозная с южните култури - фъстъци, анасон, кимион и т.н. И ме изпратиха в Хасково, пак такова училище. Като отидох в Хасково, в туй училище заварих пущинак. Заварих две учителки, безгласни букви, две ученички липсващи, защото още ваканция.
към текста >>

42. 1. ИЗПИТЪТ ПО ФИЛОСОФИЯ Тодорка Кръстева Стоянова

Моят чичо, който бе комунист в общината, назначи майка ми в сиропиталището в Плевен като възпитателка.
Воковлик ги гледаше и се грижеше за тях. През 1920 година баща ни закупи кашкавал и цяла мандра, загуби, износът спря, кашкавалът никой не го купуваше и той се притесни, и умря от удар на 44 години. Беше на 2.01.1922 година. Майка ми остана вдовица на 37 години с три деца. Големият ми брат, Владимир, на 14 години, аз, Тодорка, на 9 години и малкият ми брат Кръстан на 5 години. Моят чичо, който бе комунист в общината, назначи майка ми в сиропиталището в Плевен като възпитателка. Но след убийството на Стамболийски на 9 юни 1923 година през есента я уволниха. После я назначиха учителка в едно село. Аз преминах през немотия, завърших гимназия и факултет - философия през 1938 -1939 година. Един ден преди изпита Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя Дънов на Изгрева за помощ. На следващия ден е изпитът по философия при професор Михалчев.
към текста >>

След това е учителка по философия, а по-късно като възпитателка в училищата и се пенсионира 1969 година.
Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействували да се ориентира при отговорите, по логика, история на философията и метафизика. Накрая я попитали: „Това последните ли са изпити? " - „Да," Преминала ги успешно. На връщане от един магазин купила два големи грозда. Единият занесла на Учителя, за да благодари за помощта му, а другия занесла на сестра Енчева. След това е учителка по философия, а по-късно като възпитателка в училищата и се пенсионира 1969 година.
към текста >>

43. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

„Изкуството действа възпитателно." „Красотата поражда благородни чувства."
посоката на ума, 2. посоката на сърцето, 3. посоката на волята. Изкуството не е нещо статическо и не може да представи така човека (т.е.статически), то предава само разни моменти от човешкото лице. Не важи в кой негов момент ще го представиш, в момент на какво изражение, важното е да предадеш тия три основни черти." „Изражението на лицето се влияе от външната страна и условията, които въздействуват на настроението ни." Петък, 29 септември 1933 г. „Изкуството действа възпитателно." „Красотата поражда благородни чувства."
към текста >>

44. 14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

„Изкуството действува възпитателно.
А може само онзи художник, който е развил тънък усет, най-тънка чувствителност. Тая чувствителност може да се придобие, тя може да се развие. В хубавите картини боите не изглеждат като нещо статическо, а сякаш са живи-тетрептят." * * * 29 септември 1933 г. (След завръщането ни от Париж) Забележка: Цветка е била в Париж със сестра си Роза и Данко Симеонов, съпруг на последната. Затова вероятно е писала „ние". „Изкуството действува възпитателно. Красотата поражда благородни чувства." * * * Изгрева, 5 февруари 1934 г. „Важното в един портрет е да се предаде външната прилика и вътрешната прилика. Започни от най-малкото! Нарисувай например следните контрасти: 1. Красотата, добродетелта - и грозотата, порока; 2.
към текста >>

45. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 201-250

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма.
Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му. 236.Храната. Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич. 237.Сън. Хубаво е ученикът да бъде буден до десет часа вечерта и след това да спи. 238.Спане. При лягане ученикът поставя всички противоречия през деня на мястото им, възстановява пълен мир и тишина и като новородено дете в най-късо време заспива. 239.Болестите. Ученикът не трябва да боледува. Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! 240.Окултна медицина. Ученикът трябва да разбира от природна медицина.
към текста >>

46. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1281-1300

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

1284 Музиката като възпитателно средство не трябва да се отделя от същинския живот.
Учениците се учат на незнайните добродетели Едно общество. 1282 В света има само едно общество на хора, които имат стремеж към Бога. Друго общество няма. Незнайното 1283 Туй, което не знаем, то е Божественото. Към него ние се стремим, усещаме само един подтик, едно вътрешно течение, което ни тласка. Музиката. 1284 Музиката като възпитателно средство не трябва да се отделя от същинския живот. Нейните трептения влизат в живота. Човек трябва да бъде музикален в мисълта си. В чувствата има един трепет, туй свещеното, то е един вид музика. Всеки един от вас трябва да пее. Най-малко в ума си да пее.
към текста >>

47. 30. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА

Жечо Панайотов

Говореше им повече на възпитателни теми, запознаваше ги с Евангелието, Библията.
По Негово указание, тя водеше в дома си събрание на познати жени, жителки на Бургас. Пред тях тя е разглеждала разни духовни и религиозни теми, предавала им е знанието, което учениците на Учителя имаха, както и тълкувания на Евангелието, в кръга на дадени от Учителя обяснения. Събранието се наричаше „женско", т.е. за жените, ставаше в четвъртък следобед. Освен с жените, сестра Стойчева се занимаваше в последните години на живота си и с младежта - предимно малки момчета и момичета от братски семейства в Бургас, както и техни познати. Говореше им повече на възпитателни теми, запознаваше ги с Евангелието, Библията. Това съм описал повече в спомените ми през периода 1910-1923 г. Както казах, Учителят предпочиташе да сяда в домът й, когато гостуваше в Бургас. Това потвърждава, че сестра Стойчева се ползуваше от Неговото благословение. Интелигентността й говори, че е завършила поне гимназиално образование - още повече габровската гимназия е била на нейно разположение, родителите й заможни хора. След смъртта й, нейният другар и дъщеря им живяха в Бургас, но през 1922 година той постъпи на работа при Заимови в Габрово; един вид настана подобрение в отношенията им.
към текста >>

48. 67. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

е бил поканен от някой наш брат, известния по това време евангелски проповедник, поет, идеалист, есеист, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси - Стоян Ватралски.
67. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА Имаше един евангелист Стоян Ватралски. На събора през 1926г. е бил поканен от някой наш брат, известния по това време евангелски проповедник, поет, идеалист, есеист, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси - Стоян Ватралски. Своите впечатления той ги отпечата в евангелския вестник „Зорница", бр. 38, 39, 41 от 1926 г. Нашият приятел Михаил Стоицев от Пловдив я издаде в отделна книжка с надслов „Кои и какви са Белите Братя /Дъновистите/". По-късно Петко Камбуров я отпечата в гр. Нова Загора.
към текста >>

49. 76. ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Николай Дойнов

Да се спазва това важно единство в природата, чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода, е нещо не само приятно, но действува и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
Изобщо Учителят събуди и възпита в нас, любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша, някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух. Гледаха със захласт чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази, носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в природата, чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода, е нещо не само приятно, но действува и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
към текста >>

50. 81. ОКУЛТНАТА МУЗИКА

Николай Дойнов

Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача.
И затова се казва, че всичко в природата е музика. Музика има в течущите води, във вълнуващите се води на океана и моретата, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, чуруликането на птичките, в гласовете на животните, ромоленето на потоците. Музиката на природата постоянно събужда музикалното чувство в човека, като го подтиква да пее и свири. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят. Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача. Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Бъдещите музиканти обаче, ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Музиката трябва да оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество.
към текста >>

51. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта.
Управлението трябва да служи на обществото, по никой начин да не го владее. Управлението не трябва да цели за себе си; то е само средство - средство да послужи за най-добрите интереси на социалния организъм. Държавата съществува за обществото, а не обществото за държавата". През времето, когато беше председател на Принстонския университет, той издаде грамадния си труд: „История на народа на С.Щ.", в няколко тома. Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател. Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение.
към текста >>

Уйлсон е роден за възпитател.
През времето, когато беше председател на Принстонския университет, той издаде грамадния си труд: „История на народа на С.Щ.", в няколко тома. Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател. Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници.
към текста >>

Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници.
Уйлсон е роден за възпитател. Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г. Мърфи, със своите доклади в полза на истината на Балканите, и нашият дипломатически представител във Вашингтон, г. професор Панаретов. С друг председател във Вашингтон г. Панаретов може би нямаше да се разбере така добре, а с г.
към текста >>

Уйлсон, бивш професор и възпитател - и двамата професори, и двамата възпитатели за дълги години, и двамата в свръзка с американски учебни заведения, те сигурно са се добре разбрали.
Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г. Мърфи, със своите доклади в полза на истината на Балканите, и нашият дипломатически представител във Вашингтон, г. професор Панаретов. С друг председател във Вашингтон г. Панаретов може би нямаше да се разбере така добре, а с г. Уйлсон, бивш професор и възпитател - и двамата професори, и двамата възпитатели за дълги години, и двамата в свръзка с американски учебни заведения, те сигурно са се добре разбрали. Изборът на проф. Панаретов за Вашингтон е и навременен и сполучлив. Удроу Уйлсон е и християнин. Поради това и многото добри качества в човека. По професия, той е и адвокат и християнин, вярва в Бога и Библията, следва Христа и подражава примера Му.
към текста >>

52. 18. СИНАРХИЯ Статия втора

Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции.
Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони.
към текста >>

Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа.
Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите.
към текста >>

53. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си".
Бог, който е Върховна Любов, Мъдрост и Истина, няма да позволи да се тъпчат безнаказано Неговите закони. Той всякога се застъпва и ще се застъпва за невинните и онеправданите. Той е Любов, а Любовта е необходима във всичките човешки помисли, побуждения и постъпки. Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа. Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална.
към текста >>

54. 30. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на пясъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина.
Неговият ум трябва да бъде светъл, неговото сърце трябва да бъде любвеобилно и неговата воля трябва да действува само за добро. Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи на Бога, той се лишава от светлината, вреди на другите и сам спъва своето развитие. Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на пясъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувствуват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата. За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата. Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои.
към текста >>

55. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна.
1926), с. 168 - рубрика „Вести" „А г. Ватралски, който лично е изслушал сказката на проф. Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор".. „...Претенциите му, нескромни. Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията.
към текста >>

Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна.
Езика на сказчика беше хубав, завиден. Гласът му, не лош. Самоувереността му, отлична. Претенциите му, нескромни. Начетеността му, ограничена, едностранчива. Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра).
към текста >>

И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта.
Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано?
към текста >>

От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов?
към текста >>

Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит.
към текста >>

56. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател.
Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им. Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч. Той е ясновидец и певец на красотата, но той същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за наи-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житеиски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърдце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея.
към текста >>

57. 34. РЕПРЕСИЯ ОТ СОФИЙСКАТА МИТРОПОЛИЯ

Благочестивите християни от селото са много недоволни и явно негодуват против казаната учителка-възпитателка, затова й поведение и отклонението й да учи и възпитава учениците според програмата в истинната православна църква, а не в развратното учение на Дънова.
София До Г-на Соф. окр. Учил. Инспектор Тук Получиха се в Св. Митрополия положителни сведения, че учителката на основното училище в с. Мърчаево, Софийско, Елена Хаджи Григорова, била отявлена последователка на известния сектант Дънов, а като такава, тя почнала да насажда в поверените й деца за образование и възпитание сектантското учение. Благочестивите християни от селото са много недоволни и явно негодуват против казаната учителка-възпитателка, затова й поведение и отклонението й да учи и възпитава учениците според програмата в истинната православна църква, а не в развратното учение на Дънова. Като взимаме акт от справедливото и законно негодувание на православното население в с. Мърчаево против учителката, с настоящото настоятелно ви молим да се вземат бързи мерки за вразумлението й и като се установи провинението й, да бъде уволнена от длъжност. За резултата по настоящото ни искане, молим да бъдем уведомени своевременно. Ваш молитствувател: Софийски митрополит Стефан До... Поканвате се, Госпожице, да дадете писмено отговорите си на следните въпроси: 1. Вярно ли е, че Вие сте била отявлена последователка на известния сектант Дънов и като такава сте почнали да насаждате в учениците си сектантското учение?
към текста >>

58. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Учителите ни не са само учители в обикновения смисъл на думата „учител", а учители и възпитатели в пълния смисъл на това понятие.
Научихме се от Министерството на Народното просвещение, че ги уволняват под претекст, че били дъновисти, излизали били да посрещат изгревите на слънцето, че са водили неморален живот и др. Долуподписаните жители на с. Равна единодушно протестираме за тая измислица и клеветнишка лъжа! Ний от толкова години досега сме били предоволни от учителите и с радост очаквахме да се срещнем тях на забава, вечеринка или родителско-учителска среща, за да подсладят с нещо хубаво и смислено еднообразния ни и загрижен живот. Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа. Учителите ни не са само учители в обикновения смисъл на думата „учител", а учители и възпитатели в пълния смисъл на това понятие. Като излагаме горното, най-настоятелно Ви молим, Господине Министре, веднага да ни се възвърнат горепоменатите учители. С почит: 8.Х1.1933 год. с. Равна Препис Акт за напущане длъжност Днес, деветий ноемврий 1933 година, с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Пеню Ганев, съгласно заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 гад., издадена от господина Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с. Равна, 9 ноемврий 1933 год. Гл.
към текста >>

59. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски.
Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждения, в чувства. А в нечист вид - непостоянство. Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид - малодушие. Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски. Може да се види какво възпитателно влияние [имат] червените цветя, сините, тъмносините и пр. Ако хората знаеха законите на действието на цветята, до известна степен да се възпитават чрез тях. И всяка една мисъл произвежда особен цвят. Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвеждат във вътрешния мир на читателя. Онези писатели, които произвеждат у хората по-чисти цветове, наричаме добри.
към текста >>

Може да се види какво възпитателно влияние [имат] червените цветя, сините, тъмносините и пр.
А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждения, в чувства. А в нечист вид - непостоянство. Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид - малодушие. Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски. Може да се види какво възпитателно влияние [имат] червените цветя, сините, тъмносините и пр. Ако хората знаеха законите на действието на цветята, до известна степен да се възпитават чрез тях. И всяка една мисъл произвежда особен цвят. Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвеждат във вътрешния мир на читателя. Онези писатели, които произвеждат у хората по-чисти цветове, наричаме добри. Даже и онези, които нищо не разбират, и те си служат с цветовете.
към текста >>

60. 1934 година

И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще.
Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата. Ти, който денонощно се чудиш с що да бъдеш полезен, също да помогнеш на народа, ще те махнат, че си „неудобен". И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще. И тия дни, като че аз предчувствувам уволнението си. 27.I.1934 год.,събота Снощи четох есперанто до 12 ч. Легнах си, но след недълго съм се събудил. Исках да заспя, но напразно, сънят ми бяга от мене. Седнах и се загърнах в леглото си.
към текста >>

61. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Та и сега, моите ученици, аз не ги държа строго, защото не искам да бъда груб и побойник и най-важното - не е възпитателно и педагогично, но децата ми нарушават тишината и аз се изчерпвам и изтощавам съвсем.
Не идеха, кога удряхме звънеца. Аз съм си изпросвал заради тия непослушни хора псувни няколко пъти и даже без малко и бой. Молих подполковник Плакидов (родом от гр. Русе) да ме смени, но той ме ругаеше и не искаше, но най-после, по ходатайство от фелдфебела, той ме смени. Моят заместник като започна да ги бие и наказва, за едно скоро време се туриха в ред - всички като един слушаха. Та и сега, моите ученици, аз не ги държа строго, защото не искам да бъда груб и побойник и най-важното - не е възпитателно и педагогично, но децата ми нарушават тишината и аз се изчерпвам и изтощавам съвсем. Съвсем като нямам сили, нямам апетит, тежко ми, като че ли съм в една безизходност. И над всичкия тоя непосилен труд: 4 отделения, в една стая 48 деца, но и отгоре реферати трябва да се готвят, а за тях трябва да се чете много литература. Трябва да се изнасят лекции. И настоява се и да се отвори трапезария, за да получават обед бедните деца. А за това трябва пак аз да тичам и на обед да отивам да гледам как се хранят децата, как се готви яденето им, да се търси съд за готвене, продукти да се събират и пр., и пр.
към текста >>

62. V. Учителят за музиката

Ако „sol" не вземеш правилно, нито архитект, нито възпитател, нито обущар, баща и пр.
Ако тона „do" не можеш правилно да вземеш, у тебе напрежението не е естествено, не е правилно. Ако ,,re" не вземаш, движението у тебе не е правилно. Движиш се като пияния. Ако „mi" не вземаш правилно, не можеш да оформяш нещата. Който пее „fa" хубаво, никога сиромах не става (във всичките светове). Ако „sol" не вземеш правилно, нито архитект, нито възпитател, нито обущар, баща и пр. не можеш да бъдеш. Този тон е в мисловния свят, в причинния, дето задачите мъчно се решават. На четирите свята, ти трябва да станеш баща. На причинния като станеш, там добиваш своето съвършенство. (21. V.
към текста >>

63. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

Музиката е едно възпитателно средство.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова 99. Трябва да имате една богата душа, да пеете. Мисли, пей! Мисли, пей! Като пееш, краката, ръцете знаят как да работят. Музиката е едно възпитателно средство. Като пееш, ти се спри на онзи тон, който ти се харесва, и ще ти дойде някой на помощ от Божествения свят. (5.V.1937 год., сряда) 100. Децата представляват астралният човек. Те живеят чувствен живот. Хайде да изпеем нещо!
към текста >>

Пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод, чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение.
„Sol" е правилното храносмилане, а „si" е най-висшето духовно постижение. Между „mi" и „fа" можете да влезете в другия свят. „Lа" е соковете, които взимаме. „Dо-mi-sol-dо." Живот - "dо-fа", а красота - „dо-sol". (29.Х1.1935 год., петък) 124. Пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод, чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение. За пример: защо някой път човек пее весели, а някой път - тъжни песни? Казва: „Нужда имам от едните и другите." Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина у човека, разработват чувствата му. Скръбните хора са повече вглъбени в себе си, но имат по-тесни възгледи за живота, а веселите хора имат по-голяма ширина. Значи трябва да обръщаме внимание на музиката, да пеем. Обаче има известни правила, които трябва да спазваш.
към текста >>

Пеенето трябва да има едно възпитателно значение.
Който иска да стане религиозен - правилно [да] взема „si". (29.I.1937год., петък) 138.Закони на пеенето Трябва да започнете от сегашната музика. Като пея 1/2 час, небето се прояснява и друг път, като пея 1/2 час, небето се покрива с облаци. Зная известни закони. (29.I.1937год., петък) 139. Пеенето трябва да има едно възпитателно значение. Пейте най-напред за природата, за цветята, за растенията, за реките и после за себе си. По 1 - 2 часа на ден пейте за самовъзпитание. (29.I.1937год., петък) 140. В едно събрание трябва да имаш най-малко един, който да хармонира с музиканта, да го обича, за да се прояви музикантът. Трябва да имаш самоувереност, щом се поколебаеш и пръстите да стъпват несамоуверено върху кордите, почваш да вземаш нечисто тоновете.
към текста >>

64. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

„Sol" не вземаш ли правилно, лекар, архитект, възпитател, нито обущар, нищо не можеш да станеш.
Добрите хора са най-добрите певци. Ако „до" не вземаш правилно, у вас напрежението не е правилно. Ако „ге" не вземаш правилно, като пиян ще се движиш, физическият свят представлява едно предметно учение. „Ми' не взимаш ли правилно, ти не можеш да оформяш нещата. ,Фа", който пее хубаво, никога сиромах не може да стане. „Sol" не вземаш ли правилно, лекар, архитект, възпитател, нито обущар, нищо не можеш да станеш. Този тон е в мисловния, в причинния свят, дето задачите мъчно се решават. Ако си майка и не знаеш да пееш сопрано хубаво, и аптът, и басът ще куцат. Ако не знаеш баса, ти баща не можеш да станеш, неженен ще си останеш. (24.V.1932 год., сряда) 219. Основа на доброто е „ла".
към текста >>

65. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Музиката трябва да се взема като един възпитателен метод.
Цялото тяло на човека трябва да трепти, когато пее, за да образува тонове. Страхливият човек издава трепетлив тон. Когато пее някой, ако не му трепери при пъпа, ако не излиза топлина, не може да пее. Човек трябва да се роди музикант, не само да има орган да пее. И когато ходи, музикално да ходи, музикално да говори. Музиката трябва да се взема като един възпитателен метод. Страданията са миньорен метод. Трябва да разбирате закона на ритъма и хармонията. (4.II.1938 год., петък) 327.Пръстите на музиканта Гледайте тялото на човека стройно ли е, музикално ли е. Малкият пръст на ръката е „mi" -значи мисли. Безименният пръст до него, е „sol".
към текста >>

66. 23. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 21.II.1937 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Природата е най-добрата възпитателка.
Тъй че, усили вярата си в Бога и в Учителя, Който се застъпва за тебе и казва, че нищо ти няма, нищо не си загубил и че всичко е за добро. Хайде сега, и аз искам да те видя весел, бодър, да работим в областта на изкуството, да пеем, да свирим, да проучваме законите и принципите, които в този живот ни се дават, за да реализираме копнежите на душите ни. Да те почувствувам такъв, какъвто аз те искам и какъвто Бог и Учителят те иска. Какво има да тъжиш, когато всичко най-хубаво ти е дадено и когато Бог и Учителят е на страната ти? Усили стремежа си и вярата си към Бога и остави хората да си вървят по своя път, има кой да ги учи и възпитава. Природата е най-добрата възпитателка. Това е нейна задача, но не и наша. Онзи ден Учителят говори, че в нас има милиарди клетки, милиарди души. които трябва да възпитаваме и да им проповядваме и докато всяка една клетка, всяка една душа в нас не се пробуди, не възкръсне, ние не можем да добием възкресение. Ето къде седи нашата колосална работа - в самите нас, а не вън от нас. После каза: „Грешката у вас - у някои от вас - е, че почват със служенето, преди да са учили.
към текста >>

67. 1. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 25.Х.1926 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

И аз съм засега учител, възпитател на младенците на това село.
Покрай потока се издигат високи скали, които наподобяват планинските, оглашавани от хилядите гарги, които се приютяват из пукнатините и дупките на последните. Навред около селото - гора, но опустошена и закелявяла от безпощадното турско население, което, единствено за тоя край, е живяло досега като без закон всякога ни в туй, ни в онуй време и продавало на пазаря. Селото се наименува Крепча, а някои даже го казват, старите, Крапец- произлязло от Крепост, понеже самото село е оградено наоколо от 3 калета римски и под самото село тече Черни Лом, покрай който е имало римско поселище, на което развалините и сега се виждат, даже един турчин, в първия ден, в който отидох, намери един кюп със сребърни монети с надписи латински и Август, което се вижда, че е римско поселища. Та, от самото име Крепча - Крепост, самото население е тъй закрепостено и по дух, че за разбиването на духовните зидове трябва от ония дългобойни и големи оръдия, които от Вердюн до Париж чак стреляха. Население изключително турско, което досега не позволило българин да се засели между него, и което не ще и дума, че ненавижда гяура, но сега се подчинява повидимому. И аз съм засега учител, възпитател на младенците на това село. Училище турско с около 130 деца, турчета всички. Имам 4 колеги турци, млади момчета. Те преподават по всички предмети, на турски, а аз - само писане и четене по български в III и IV отделение, но изглежда, че ще предпише министерството да се занимават и I и II. Досега аз имам 8 часа седмично. Петък, събота, неделя нямам никак часове.
към текста >>

68. 9. Писмо на Стоянка Илиева до Елена Хаджи Григорова от 23.Х.1926 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Духовни инвалиди ги наричам - деца огрубели, с душици просто осакатени от насилието и неестественото и неумело ръководене на техни възпитатели.
Напълно"да отговоря на тия въпроси още не мога, дори на себе си. Тепърва проучвам всичко, което ме заобикаля. В първите седмици от пребиванието ми тук просто се въздържах да ти пиша, защото знаех, че писмото ми ще отрази песимистичното ми настроение, а такова имах отначало, и като предполагах, че ти си поставена да работиш може би в по-малко добри външни и вътрешни условия, въздържах се, срамувах се. Вече съм примирена, свикнах с всичките видими несгоди, за някои от които съм намерила вече средства да се справям, за други още диря, за трети - махнала съм ръка и съм съобразила, че само с търпение ще се победят. Тук има сиропиталище за сираци от войната със 150 деца, и нашите ученици са повече от тях, но какви са те? Духовни инвалиди ги наричам - деца огрубели, с душици просто осакатени от насилието и неестественото и неумело ръководене на техни възпитатели. Те са изгубили вяра в човещината и сега, когато имат такава отчасти, просто не вярват и мъчно се приближават. Бавно, постепенно се поддават и много е деликатно и за мен: ако изведнъж проявя повече нежност, топлота, виждам - могат да злоупотребят. В училище - анархия, безредие, няма една съзнателна власт да бди, няма и съзнание и това може само да шокира. В София ходих на 9 и 10 т. м. Тогава Учителят държа първата си беседа, аз бях зажадняла, изгладняла, та струва ми се, това ми напълни душата.
към текста >>

69. 8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Всички тези плодни растения са възпитателни методи.
" А пък то светът е уреден. Няма какво да се грижи човек за себе си. Какво ние промишляваме? Орачът казва, че много работил; той само ще набразди земята и то с воловете и после казва: „Аз го направих." Той не взема предвид светлината, топлината, влагата и пр.; те са все разумни същества, които идат и помагат. Те прекарват своите идеи през житото, черешите, ягодите. Всички тези плодни растения са възпитателни методи. Те ни подкрепят не само чрез храната, но чрез яденето те ни предават своите идеи. За в бъдеще болен готвач не трябва да има, само здравият трябва да бъде готвач. В бъдеще, как ще лекуваме болните си слуги? Ако има двама души болни, най-напред ще ги караме да измият нечисти места, след това ще носят вода за миене на пода, после - вода за миене на ръцете, за готвене; постепенно... Върху злото да не се спира човек. Това са човешки форми, останали от миналото.
към текста >>

70. 6. Братска учителска среща, състояла се на 13 и 14 август 1945 г. на Изгрева

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел.
Изтъкна се голямото педагогическо значение на посещението на родителите от учителите, работа чрез музика и практикуване на дълбокото дишане. Препоръчва се уважение на децата и да се посяват семената на положителното в тях. Препоръчва се възпитание чрез пример. За изкореняване на кражбите в училището, приведе един брат един свой опит. Поставили кутия на видно място с надпис: „Тук се поставят изгубени вещи." И за малко време кутията се напълнила с изгубени вещи и кражбите престанали. Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел. Препоръчва се да се създаде методика на Паневритмията. Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се използуват в училищата. Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма тактичност и смелост да се провежда новото в училищната практика. Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература.
към текста >>

Учителят й казал още, вместо молитва да се произнасят с движение думите: „Да мислим добре, да чувствуваме добре и да работим добре." Един учител препоръча вместо молитва да се произнася възпитателен лозунг в песен.
Природата е творение на Бога. Ако запознаете децата със земята, огъня, въздуха, водата, светлината и с техните проявления, вие сте се добрали до най-съществения метод за работа." Една сестра изтъкна, че вместо молитва и кръстене, практикувала едноминутно мълчание. Друга учителка е правила с децата тайна молитва, за да благодарят за слънцето, въздуха и пр. Това било съветът на Учителя към нея. Той й казал, че досегашната молитва била механическа. Учителят й казал още, вместо молитва да се произнасят с движение думите: „Да мислим добре, да чувствуваме добре и да работим добре." Един учител препоръча вместо молитва да се произнася възпитателен лозунг в песен. Друг препоръча вместо молитва да се произнася подходящо мото. Изнесе се и следната идея на Учителя: Да се молим за учениците, които ние възпитаваме. Върху подобни и други педагогически въпроси се препоръча специалната педагогическа беседа на Учителя, в тома „Да възлюбим" (Вторият младежки събор, 1924 година). Изтъкна се още идеята на Учителя да се използува законът на съответствието (аналогията), за да се представи на децата отвлеченото [чрез] нагледното. Беше предвидено братската учителска среща да мине с едно събрание, но големият интерес и ентусиазъм наложиха тя да се продължи в три събрания.
към текста >>

71. 30. Идеален, реален и материален живот

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Бащата и майката са на друго място, но тук играят ролята на майки, възпитателки.
Колко искат да дойдат, но не им дават билет. Даром пътувате, нищо не сте платили. Едни са в парахода вътре, а вие - на простор, гледате. Майката, като има дете, има изложение, а мъжът - като има кон. Всички на Земята са деца. Бащата и майката са на друго място, но тук играят ролята на майки, възпитателки. Истинската майка може би 2-3 пъти през целия живот да дойде да те посети. Тя си има друга работа, няма да се занимава с играчки. Напредналите ученици имат радиовъзприемател, та животът им е приятен. Други нямат, та животът им е по-неприятен. Един момък мяза на планински извор, статуя, цвете, а момата - на музикално произведение.
към текста >>

72. 35.Моралът

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Земята е хубаво, възпитателно училище, място за изправление, работилница.
Дойдете тука, счупи се присадката и горчивите корени се проявят - дивото. Човек е най-своенравното същество, трябва да се учи. Своенравните хора са много енергични. Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш. Във Варненско една циганка бутнала жената в коша, като се навела да й гребне. Земята е хубаво, възпитателно училище, място за изправление, работилница. Някой беден бил е княз, сега е пратен тихо да се учи. И горе има неща, за които да бъде човек недоволен и да го изпъдят. Няма нищо, хубаво е. Правите отлично пътешествие във вселената с билет гратис. Някъде ви поздравляват с ракети, падающи звезди, поезия!
към текста >>

73. 96. Възпитателната школа

96. Възпитателната школа На вас ви трябва, в една възпитателна школа, да имате пчелен кошер, да гледате как работят пчелите, да вземете пример от чистота и работа.
96. Възпитателната школа На вас ви трябва, в една възпитателна школа, да имате пчелен кошер, да гледате как работят пчелите, да вземете пример от чистота и работа. Всеки работник пълни и си мълчи, свирците свирят, вдъхновяват. Те най-голямата работа вършат, но кога е гладна година, изпъждат ги навън, да гладуват, после ги прибират. Молят се отвън, молебен правят и ги викат. Четиристотин бръмбара колко мед ще изядат? Те са оркестранти, обикалят около царицата, насърчават я; като ги избият, тя от скръб умира.
към текста >>

74. 10. Астрологията и възпитанието

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател?
Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета за пример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата. И децата са едно – „ябълка”, друго – „круша”, трето – „боб”, четвърто – „жито”. Има - говоря общо — и „магарешки бодили”, па и „отровни билки”. Има деца „пролетни”, други „летни”, трети – „есенни”, четвърти – „зимни”. Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по - сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество — не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно. Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпроса се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности.
към текста >>

Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по - сложни култури.
Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата. И децата са едно – „ябълка”, друго – „круша”, трето – „боб”, четвърто – „жито”. Има - говоря общо — и „магарешки бодили”, па и „отровни билки”. Има деца „пролетни”, други „летни”, трети – „есенни”, четвърти – „зимни”. Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по - сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество — не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно. Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпроса се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни - повърхностни и непълни наблюдения - а което Живата Природа говори?
към текста >>

Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словохотливци от педагозите!), но резултати има много малко.
Има - говоря общо — и „магарешки бодили”, па и „отровни билки”. Има деца „пролетни”, други „летни”, трети – „есенни”, четвърти – „зимни”. Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по - сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество — не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно. Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпроса се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни - повърхностни и непълни наблюдения - а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци? Има. Преди всичко - формата на човека.
към текста >>

Но за възпитателя, бил той родител или учител - това е достатъчно за неговата по- специална задача.
Малцина у нас познават техническия език на астрологията и затова аз не бих могъл да дам един поглед за начина, по който един педагог, запознат с астрологичната техника, може да работи при педагогичната си практика. Но да речем, че имате подръка хороскопа на едно дете, респективно ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането). По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа. Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюреля (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзите, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес, или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране. Много още неща ни разкрива хороскопът — не само характерологичната страна на известен индивид. Но за възпитателя, бил той родител или учител - това е достатъчно за неговата по- специална задача. По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по мъртвите, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка. Така задачата на възпитателя ще добие донейде общочовешки смисъл.
към текста >>

По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по мъртвите, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка.
Но да речем, че имате подръка хороскопа на едно дете, респективно ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането). По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа. Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюреля (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзите, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес, или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране. Много още неща ни разкрива хороскопът — не само характерологичната страна на известен индивид. Но за възпитателя, бил той родител или учител - това е достатъчно за неговата по- специална задача. По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по мъртвите, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка. Така задачата на възпитателя ще добие донейде общочовешки смисъл.
към текста >>

Така задачата на възпитателя ще добие донейде общочовешки смисъл.
По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа. Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюреля (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзите, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес, или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране. Много още неща ни разкрива хороскопът — не само характерологичната страна на известен индивид. Но за възпитателя, бил той родител или учител - това е достатъчно за неговата по- специална задача. По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по мъртвите, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка. Така задачата на възпитателя ще добие донейде общочовешки смисъл.
към текста >>

75. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

ТОМ 18

В този смисъл природата е възпитателка на човека.
До 17 век учените поддържаха идеята за самозараждането. Но дойде ученият Франческо Реди, който доказа, че не съществува никакво самозараждане и той каза: „Всичко живо произлиза от живо”. Това е максима в съвременното естествознание. Окултната наука отива по-нататък и казва: Всичко разумно, всичко духовно произлиза само от разумно, само от духовно. За окултната наука човек е дете на Бога и природата, като природата е съвкупност от всички разумни същества на битието. В този смисъл природата е възпитателка на човека. Тя го е отгледала в тази форма, в която го виждаме днес. В своето развитие човек се намира под непрекъснатото ръководство на разумните същества на космоса, начело, на което стои Божественият Дух, Който ние познаваме като Христос. Затова Учителят казва, че Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на Земята и човечеството. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот и опит на човека и човечеството.
към текста >>

76. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

ТОМ 18

Меркурий е техният възпитател”.
9. МЕРКУРИЙ Меркурий е символ на външния природен, предметен (обективен) или обикновен ум на човека. Според количеството и силата на съчетанията, които получава Меркурий от другите светила съдим за силата и количеството на светлината, която получава природния ум, за начина, по който той използва тази светлина, за условията, възможностите, развитието и постиженията на този ум в областта на природните науки. По Меркурий съдим за това, как човек вижда външния свят, как възприема впечатленията от него, как схваща и разбира този свят, съдим за придо - бивките, които може да има от този свят. Накъсо Меркурий с неговите аспекти ни показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с природата, как човек разбира и оползотво - рява нейните закони, сили и богатства. За Луната и Меркурий Учителят казва: „Луната е майката на всички идеи, замисли, мечти, стремежи и желания. Меркурий е техният възпитател”. Докато Луната управлява инстинктите у човека, Меркурий има отношение към специфичните дарби и способности на ума, с който човек работи съзнателно и целесъобразно. По естество Меркурий е неутрален. Той всякога, подобно на Луната, взема силите, качествата и свойствата на онова светило, което има най-силен аспект с него. Това светило определя насоката и главните прояви на природния ум на човека. Естеството на Меркурий и на управлявания от него ум можем да уподобим на водата, която няма цвят, вкус и мирис, но тези свойства могат да й се придадат.
към текста >>

77. 2.4 ФАЗИ, ПРЕЗ КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

Раждането на децата в брака е един възпитателен и образователен институт за мъжа и за жената.
Светлината е необходим фактор за знанието. 2) При тази обстановка, живата разумна природа е избрала като метод за усъвършенстване на формата на брака, едно съчетание на тези два принципа в битието. Тук вземаме бракът като понятие в най-широк смисъл. Децата се явяват, като (+) и (-) на духовния психически комплекс на мъжа и на жената. Като възпитават децата си, те възпитават и себе си. Раждането на децата в брака е един възпитателен и образователен институт за мъжа и за жената. Ние бихме изразили това кармично положение, геометрически, чрез два концентрични кръга имащи един общ център. Има моменти, когато във външния кръг е поставен мъжът и други - когато там е поставена жената. При подобни положения единият винаги се налага над другия. Това е познатият ни и изтъкнат по-горе свят на драмите, трагедиите и комедиите. Стр. 100/943 Този свят на насилие между мъжа и жената, според Учителя, трябва да бъде заместен с една втора фаза, фаза, в която двата взаимни кръга ще бъдат поставени така, че техните центрове ще се намират реципрочно в съответните им периферии: Това представлява светът на сродните души.
към текста >>

78. 7.1. НОВОЛУНИЯТА В ДОМОВЕТЕ

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Новолунията в петия дом активизират дипломатическите отношения към по-тясно и общо творческо сътрудничество на страните, създават се благоприятни условия за нововъведения и реформи във възпитателното и образователното дело на младите поколения.
То активизира финансовия сектор и създава в тази посока благоприятни условия за финансови придобивки. Новолунието в третия дом, разбира се с оглед на действието на аспектите на тежките планети, ще упражнява силно влияние върху пресата, публицистиката и периодичния печат. Ако аспектите на тежките планети са дисонансни, то това ще даде силни отражения върху дипломатическите отношения на страната с другите страни. Новолунието в четвъртия дом има отношение към опозиционните фактори в страната. Те се активизират, критиката се засилва, политическите внушения са в своя разгар и се явяват заговори спрямо управляващите фактори. Новолунията в петия дом активизират дипломатическите отношения към по-тясно и общо творческо сътрудничество на страните, създават се благоприятни условия за нововъведения и реформи във възпитателното и образователното дело на младите поколения. Същото благоприятства за културните и дипломатически инициативи. Новолунието в шестия дом е благоприятно в отраженията си върху трудовите среди. При дисонантни аспекти на тежките планети, то носи тежки последствия, особено за работните съсловия на народа. Поява на катастрофи, пожари и епидемии. Новолунието в седмия дом има отношение към международните връзки; активна дейност изразена в международни съглашения, договори и всякакъв вид културна обмяна между народите.
към текста >>

79. 2. Планети, домове, аспекти

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Покровителства бюрата за настаняването на слуги, вестникарските бюра, възпитателите; много промяна в местожителствата.
Той прави човека активен и предприемчив, умът е жив (подвижен), остроумен, изобретателен, плодовит, пьлен с ресурси (източници), аргументатор, спиритуалист, обича науките, книгите, образованието; способен е да говори публично. Сьщото се отнася за Меркурий и тогаз, когато заема ІІ и ІII дом. Меркурий във ІІ дом - Печалби (успех) във всички неща, владани от Меркурий, според планетата, която аспектира най-отблизо. Меркурий в III дом - Усилва активността на всички прояви на Меркурий; благоприятства образованието, пътуванията, събратята и обещава благословия от тях. Меркурий в IV дом - Това не е една позиция твърде силна за Меркурий, но тя покровителства собствениците на училищата или местата, където има преподаване, литературните работи и духовните. Покровителства бюрата за настаняването на слуги, вестникарските бюра, възпитателите; много промяна в местожителствата. Меркурий в V дом - Изтънчени удоволствия, повечето интелектуални, отколкото чувствени; благоприятства институциите свързани с удоволствията, театрите, музикалните училища. Бидейки добре аспектиран с Юпитер и Сатурн дава една добра позиция за финансовите спекулации. Меркурий в VI дом - Усилва повече като слуга, отколкото като господар в нещата управлявани от Меркурий. Бидейки добре аспектиран, показва печалба от професиите на Меркурий, но тези характери са подчинени (зависими), работи за сметка на другите. Ако е лошо аспектиран, дава умствена умора (измъчване) и може да има опасност за здравето.
към текста >>

80. 1928 г. Из беседи, лекции и други

Мнозина изучават астрологията, но не се спират вьрху ония възпитателни методи, които тя съдържа.
Целият невидим свят се грижи за него. Вие не знаете и не подозирате колко много приятели имате в света! ” „”Ще седнете и вие на дванадесет престола да сьдите дванадесетте племена Израилеви.” Значи, за да се сформира човешкия мозък, на всеки 12 години от живога си. човек трябва да променя зодията си. И като мине през 12-те зодии, той ще е развил вече всички свои дарби и способности, ще е развил най-добрите качества на мозъка си. Мнозина изучават астрологията, но не се спират вьрху ония възпитателни методи, които тя съдържа. Както изкуствата влияят възпитателно върху човека, така и астрологията оказва своето възпитателно действие върху него. Днес не може да се говори за тия методи. Защо? Хората не са готови още да възприемат новото.” 168. БАЩА СИ И МАЙКА СИ. 26 беседа от Учителя, държана на 11 март 1928 г., София.
към текста >>

Както изкуствата влияят възпитателно върху човека, така и астрологията оказва своето възпитателно действие върху него.
Вие не знаете и не подозирате колко много приятели имате в света! ” „”Ще седнете и вие на дванадесет престола да сьдите дванадесетте племена Израилеви.” Значи, за да се сформира човешкия мозък, на всеки 12 години от живога си. човек трябва да променя зодията си. И като мине през 12-те зодии, той ще е развил вече всички свои дарби и способности, ще е развил най-добрите качества на мозъка си. Мнозина изучават астрологията, но не се спират вьрху ония възпитателни методи, които тя съдържа. Както изкуствата влияят възпитателно върху човека, така и астрологията оказва своето възпитателно действие върху него. Днес не може да се говори за тия методи. Защо? Хората не са готови още да възприемат новото.” 168. БАЩА СИ И МАЙКА СИ. 26 беседа от Учителя, държана на 11 март 1928 г., София. - В: Синове на възкресението: [Неделни] беседи, серия X, т.
към текста >>

81. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Без да се впускаме в дълбок анализ на вътрешния мир на тоя, който въздействува - или в тясна смисъл възпитателят - с няколко думи ще очертаем оная схема, която ни се струва най-правдоподобна да бъде следвана от вътрешните наши процеси, наричани мисъл, които по един чуден начин се превръщат в нещо «реално» - дейност, физическа проява, съотношения.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Без да се впускаме в дълбок анализ на вътрешния мир на тоя, който въздействува - или в тясна смисъл възпитателят - с няколко думи ще очертаем оная схема, която ни се струва най-правдоподобна да бъде следвана от вътрешните наши процеси, наричани мисъл, които по един чуден начин се превръщат в нещо «реално» - дейност, физическа проява, съотношения. Зараждание на впечатленията, съчетание на явленията, групирание на съжденията, свързвание на заключенията - законите за тия групирания и съчетания - дотолкова, доколкото са известни, са предмет на Психологията и Логиката. В нашата малка статия ний ще се стремим да изтъкнем друго едно съотношение на идеите, което фактически съществува, и което, разгледано много отблизо, е изгубило своите рамки на единност, разглобено на многобройни «впечатления», «явления», «перцепции» - докато най-после е стигнато до из-броявание на дърветата - без да е могло от това да се види самата гора... Идеята според нас е възможност на едно «реализирание», както, да речем, желъдът по отношение на самия дъб е една възможност при известни условия, тоя скрит дъб да бъде възстановен, реставриран или по-право - възсъздаден. Такова е и отношението между това, което наричаме идея в нашия психичен живот, и «реалността» или материалния свят. Те се намират в тясна зависимост една от друга. И ако ний бихме искали да обясним вътрешния идеен живот на личността като основен motiv-power за всички негови постъпки и дела - би трябвало да приемем една предпоставка - че всяка идея включва в себе си динамическо състояние, явява се като импулс със съответен тон, напрежение и проява; съдържа, така да го речем, творческа мощ, под влияние на която околните условия, материални или духовни, се значително видоизменят, моделират или отместват по нови направления.
към текста >>

82. СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ

Тъкмо върху това голямо и неминуемо разнообразие се отразява идеята на тоя, който желае да въздейства - респективно на възпитателя, който иска да помогне на своите питомци, или на общественика, който се мъчи да тласне колективната мисъл на своята страна по нова посока, за да избегне, да речем, една реална или предполагаема от него социална катастрофа.
Ако ний разгледаме въпроса субективно психологически, ний бихме могли да разделим вътрешния мир или тая психическа среда на въздействие на няколко области: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието бихме ги характеризирали като миналото и бъдещето; самосъзнанието и съзнанието - като настояще - момент, в който незнайното на обективния свят се пречупва в нашата лична «реалност», за да ни стане достъпно в каквато и да е форма. Подсъзнанието бихме приели отчасти като обширен склад на наследствеността, на опитностите, придобити в милиони години от въпросната форма, постигната чрез постепенна еволюция; свръхсъзнанието - като възможност, скрита в дадени детерминирани величини, които вече са влезли в известно съотношение. Самосъзнанието и съзнанието, бихме рекли в тия случаи, играят ролята на коритото на извора, който наистина извира на едно място - в съзнанието, но водата му не е оттам, нито пък остава там. Тя винаги носи със себе си едно минало, което е скрито в недрата на земята и се отправя към бъдащето - една възможност, пълна с неизразимо разнообразие. Тъкмо върху това голямо и неминуемо разнообразие се отразява идеята на тоя, който желае да въздейства - респективно на възпитателя, който иска да помогне на своите питомци, или на общественика, който се мъчи да тласне колективната мисъл на своята страна по нова посока, за да избегне, да речем, една реална или предполагаема от него социална катастрофа. И тъкмо тук най-ясно се очертава значението на психическия динамизъм за разпространение на идеите. Странни наглед идеи, нямащи нищо повидиму-му «реално», «изгодно» и «разумно», се разпространяват с една необяснима за обикновените хора бързина, взимат надмощие, слагат отпечатък, стават ръководни фактори, и макар и кратковременни, понякога нюансират целия обществен живот, изменят психологията на значителна част от едно общество, раждат противоречиви, неочаквани, като че ли противни на всяка логика и здрав смисъл движения и постъпки... На що се дължи това?
към текста >>

83. ДОМИНИРАЩАТА ИДЕЯ

Идейната чистота на личността, сериозното отнасяне към поставената цел и непреодолимото желание да се спомогне някому с повече светлина, сила, знание, мощ - всички те са естествени помощници, благоприятни фактори, които облекчават достатъчно много задачата на тия, които по една или друга причина са решили да въздействат върху хората, било като възпитатели, било като общественици, чувствуващи тежката отговорност пред себе си, когато виждат слепци да водят слепи...
Тя там стои повече или по-малко с оглед на идейния живот, който води субектът, съответно начина на въздействието и силата, с която е станало; съпротивлението, което е срещнала и крайния резултат от всичките тия взаимоотношения. Колкото една идея обхваща по-широко съзнанието на индивида, има повече «допирни точки», т.е. отношение с основните идеи на неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание - толкова идеята, станала доминираща, има шанс да остане по-дълго време като идея-директива, същественият motiv-power в живота на дадена личност - оттам и да се получат едни или други трайни резултати. Много естествено е, че при оперирание в тия области се изисква фино познавание душевния живот, голяма деликатност в похватите, яснота в схващание поставените цели, умение да бъдат обличани в съответна форма и най-после истински усет на тяхната идейна динамичност и отношение към тоя или тия, на които ще въздействуваме. Безразборното отнасяне със задачите, механично, формално «присъствие», занаятчийство - тук са изключени; напротив - изтънчена, сензитивна личност, на която дейността граничи с интуицията, винаги ще намира отворени врати за въздействие към хорските души. Идейната чистота на личността, сериозното отнасяне към поставената цел и непреодолимото желание да се спомогне някому с повече светлина, сила, знание, мощ - всички те са естествени помощници, благоприятни фактори, които облекчават достатъчно много задачата на тия, които по една или друга причина са решили да въздействат върху хората, било като възпитатели, било като общественици, чувствуващи тежката отговорност пред себе си, когато виждат слепци да водят слепи...
към текста >>

84. ПОСЛЕСЛОВИЕ

Всеки възрастен е възпитател на по-малките и по-слабите духом.
Дотогава, докато това не стане - нищо не е направено - и докогато се не направи, нацията ни трябва да знае, че няма корени и първият силен вятър ще ни събори в ужасите на едно робство и физическо, и духовно! Които имат уши да слушат - нека слушат - и нека знаят, че тия, на които много е дадено - много и ще се иска от тях! Днеска работата може да закрепи и промени съдбата - утре ще ни остане само да оплакваме престъпното си небрежие... Дано го не дочакаме! Будните трябва да будят - докато има още време. И тъй, работа непрестанна, усилна да се даде на нашата младеж здрава храна, чист въздух, необходимо знание, високи идеали, кален характер, широко любвеобилно сърце, готовност за себепожертвувание, непрестанен стремеж към Истината и безкористна работа - но преди всичко никога да се не забравя4 че истинският национализъм не ще думи, а дела. Всеки възрастен е възпитател на по-малките и по-слабите духом. Кражби и лъжи, партизански ежби и самозабравяния, стигащи до преследвания и убийства; егоизъм, лъгания и алчност -това са всекидневни картини на престъпници бащи, които утре се сърдят на своите деца за същите недостатъци... Но, да се разберем - грешките на децата са преди всичко грешки на родителите. И затова всичко за децата, всичко за младежта, защото това значи всичко за бъдещето! Тогава и сегашното ще добие и смисъл, и идеал, и ний, хората, ще станем не подобни на животни, търсещи цял ден своя хляб, а люди, които подготвят щастлив живот на своята нация. Да подхраним духа на младежта, с истинския хпяб, а не с отрови, защото горко на тая нация, която отглежда хилаво поколение-животът не се церемони със слабите и болните! Здрава и обилна храна - и физическа, и духовна за всички - ето идеалът на Младите Будители.
към текста >>

85. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

345 Има нещо ново в съзнанието, но светът има нещо, което е по-силно, което обединява, и ще се наложи царят да приложи възпитателните методи.
Побеждавай злото чрез доброто. Доброто туря злото на работа. Активен по чувства да търси противоположни чувства, с мекота. Светът е без основа. Без Любов нищо не може да се започне... 344 Царят да тури Стефана под наблюдение. 345 Има нещо ново в съзнанието, но светът има нещо, което е по-силно, което обединява, и ще се наложи царят да приложи възпитателните методи. Не толерантност, а да се приложи волята Божия! Инак тя пак ще се приложи, но по-добре е и той да вземе участие в това приложение - подобре е за него! Трябва да се приложи Паневритмията в основните училища до «Евера», а останалите упражнения - в прогимназията. Няма да ги чакаме. За доброто на един народ, за всички просветени хора туй се изисква.346 След като ми говори това, аз останах с една тъмна струя в душата си, защото от това разбрах колко дребнав ме мисли - за едно седалище стол да имам претенция, и то на гост!...
към текста >>

86. (66) Срещи

Той имал като възпитател (това не помня, дали беше точно възпитател, а и името забравих) един швейцарец.
Като дойде, още ще разбърка къщата и ще внесе безпокойство. Какво да правя, какво да правя? Пак му казах да се види с Учителя. Пак отказа.454 Беше много отчаян и ми каза, че някой ден ще си пръсне черепа, за да си остави трупа само на нея... Подобни работи и аз изживявах някога, та го разбирам, и доста му говорих, като му казах да остави тия глупости, че тая задача меще е [мъчеше и] баща му и като не се реши с него сега, ще я дорешава с жена си. Тогава той ми разправи как, като бил на 19 години, се опитал да се самоубие. Той имал като възпитател (това не помня, дали беше точно възпитател, а и името забравих) един швейцарец. - От него имам всичките тези либерални разбирания. Баща ми го много мразеше. И сега, като се научи, че ходя при него, го е яд и прави магии... Тоя човек си държал дневник, аз не знаех това. И каквото му съм се оплаквал за мъчнотиите с баща ми, той ги писал. Куртукпиев455 или кой други, не зная, но казал това на баща ми.
към текста >>

87. (122) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 30.Х.1941 г.

При това смятам, че е основна погрешка, за която ще се плати много скъпо в бъдеще, че начело се тури човек, който най-малко подхожда за това, а за възпитатели на народа ни се поставиха учители по гимнастика, като че ли човек е само тяло... Повод за горните мисли ми дават оплаквания, които идат от разни места, че тия господа са почнали да насъскват учениците едни срещу други и се дохожда до нежелателни сцени.
Това трябва дълбоко да се запечати в умовете на тия, които ръководят тая организация. Образци на нови, достойни хора, а не насилници чака българският народ да види. Насилници в името на разни партизански идеи той е виждал и по-рано и се е наситил на тях. Повторението на методите им няма да донесе нищо хубаво. Погрешките на миналото не могат да станат днескашни добродетели само от това, че са променили името си тия, които насилят. При това смятам, че е основна погрешка, за която ще се плати много скъпо в бъдеще, че начело се тури човек, който най-малко подхожда за това, а за възпитатели на народа ни се поставиха учители по гимнастика, като че ли човек е само тяло... Повод за горните мисли ми дават оплаквания, които идат от разни места, че тия господа са почнали да насъскват учениците едни срещу други и се дохожда до нежелателни сцени. Такъв един «герой» е учителят ръководител на «Бранник» в гр. Севлиево, учител по гимнастика Пеню Иванов, който е насъсквал ученици против други идейни групи (като есперантисти и пр.), като е стигал до брутални отнасяния, та дори и револвер е вадел на ученици! Сега има толкова бойни полета, не може ли да се прати някъде този бабаитин да си прояви юначеството по-достойно и над обекти, които не говорят неговия майчин език... Това е срамотно. Директорът пък на Троянската гимназия искал изключване на ученика Иван М. Георгиев, защото чел есперантски вестник!
към текста >>

Моля Вашето застъпничество в случая за бъдещето на тия нещастни младежи, попаднали в ръцете на подобни «възпитатели»... Точност, толерантност, съзнание на дълг, обич към хората и земята ни - [на] това трябва да се учат, на това трябва да се дава жив пример от ръководниците им, а не да се гонят, мразят и преследват един други хора братя.
Сега има толкова бойни полета, не може ли да се прати някъде този бабаитин да си прояви юначеството по-достойно и над обекти, които не говорят неговия майчин език... Това е срамотно. Директорът пък на Троянската гимназия искал изключване на ученика Иван М. Георгиев, защото чел есперантски вестник! По тоя начин не се възпитава, а се деморализира. Трябва от самото начало да се турят тия хора в правилна насока, защото ще си скубем косите после от това бъдеще, което ще последва, и от тая възможна поквара вместо добродетели, които може да се посеят. Моля Вашето застъпничество в случая за бъдещето на тия нещастни младежи, попаднали в ръцете на подобни «възпитатели»... Точност, толерантност, съзнание на дълг, обич към хората и земята ни - [на] това трябва да се учат, на това трябва да се дава жив пример от ръководниците им, а не да се гонят, мразят и преследват един други хора братя. Ако сега не мисли някой като тях, утре ще стане това: всички плодове не узряват в един ден или едновременно - всеки на своето време! А насилието няма какво да се учи - него и животните, и диваците го знаят достатъчно, за да има нужда от нова формация, тъй скъпо струваща на държавата ни. С почит: [подпис] Любомир Лулчев 30.Х.1941 г., Изгрев-София
към текста >>

88. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Никола Куртоклиев - офицер, възпитател на Борис като младеж. 456.
Но царят отново отказва - по същата причина. Кобургите и Бурбоните не искат да се преклонят пред Великия Учител. Това е причината. Не го признават и воюват срещу него, чрез Фердинанд и чрез Борис III. Така воюват и срещу българския народ, изпратили своите представители да го прекарат през три национални катастрофи. 455. Никола Куртоклиев - офицер, възпитател на Борис като младеж. 456. Лорд Лойд Джордж, председател на Британския културен съвет. Министър на търговията -1905-1908 г., на финансите -1908-1915 г. на Англия. Играл е голяма роля за подготовката на Англия за Първата световна война от 19141918 г. Той е един от главните автори на Версайския мирен договор през 1919 г.
към текста >>

89. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Никола Куртоклиев - офицер, възпитател на Борис като младеж. 456.
Но царят отново отказва - по същата причина. Кобургите и Бурбоните не искат да се преклонят пред Великия Учител. Това е причината. Не го признават и воюват срещу него, чрез Фердинанд и чрез Борис III. Така воюват и срещу българския народ, изпратили своите представители да го прекарат през три национални катастрофи. 455. Никола Куртоклиев - офицер, възпитател на Борис като младеж. 456. Лорд Лойд Джордж, председател на Британския културен съвет. Министър на търговията -1905-1908 г., на финансите -1908-1915 г. на Англия. Играл е голяма роля за подготовката на Англия за Първата световна война от 19141918 г. Той е един от главните автори на Версайския мирен договор през 1919 г.
към текста >>

90. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Това той разправил на един свой познат или възпитател швейцарец (името му не запомних) в двореца.
Честните хора трябва да се намерят и насърчат. Той само поклати глава безнадеждно. Понякога той биваше крайно песимист и даже отчаян, като на два пъти ми е заявявал, че ще се самоубие като своя чичо Белгийския крал и даже веднъж, още като престолонаследник, правил опит за това. Случаят бил такъв (според както царят ми го разправя и доколкото помня подробностите.) Баща му се отнасял често грубо към него и много мъчно можел да му угоди. Третирал го много сурово. Това той разправил на един свой познат или възпитател швейцарец (името му не запомних) в двореца. Същият водил дневник, в който записвал тия оплаквания.11 (Става дума за Константин Шауфелбергер - възпитател на княз Борис от 1909 г. до 1915 г. ) Цар Фердинанд се научил затова, дал на швейцареца отпуск, накарал, че му отворили бюрото и взел дневника. Една вечер, към 2 часа, Фердинанд извикал Борис - това било в Царска Бистрица - и накарал един офицер (той ми каза името му, но в момента не можа да си го спомня) - да чете дневника. Борис бил крайно изненадан и огорчен, а Фердинанд ядосан и намръщен го гледал.
към текста >>

Същият водил дневник, в който записвал тия оплаквания.11 (Става дума за Константин Шауфелбергер - възпитател на княз Борис от 1909 г.
Той само поклати глава безнадеждно. Понякога той биваше крайно песимист и даже отчаян, като на два пъти ми е заявявал, че ще се самоубие като своя чичо Белгийския крал и даже веднъж, още като престолонаследник, правил опит за това. Случаят бил такъв (според както царят ми го разправя и доколкото помня подробностите.) Баща му се отнасял често грубо към него и много мъчно можел да му угоди. Третирал го много сурово. Това той разправил на един свой познат или възпитател швейцарец (името му не запомних) в двореца. Същият водил дневник, в който записвал тия оплаквания.11 (Става дума за Константин Шауфелбергер - възпитател на княз Борис от 1909 г. до 1915 г. ) Цар Фердинанд се научил затова, дал на швейцареца отпуск, накарал, че му отворили бюрото и взел дневника. Една вечер, към 2 часа, Фердинанд извикал Борис - това било в Царска Бистрица - и накарал един офицер (той ми каза името му, но в момента не можа да си го спомня) - да чете дневника. Борис бил крайно изненадан и огорчен, а Фердинанд ядосан и намръщен го гледал. Офицерът се опитвал да прескочи някои особено не хубави пасажи, но Фердинанд помнел точно и му викал да не прескача, „Тогава, след като ми свършиха това четене - каза царят, - аз излязох вън и опрях револвера в слепите си очи.
към текста >>

91. VI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ДОЗНАНИЕТО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

11.Става дума за Константин Шауфелбергер - възпитател на княз Борис от 1909 г.
946, № 293; стр. 963, № 405. 9.Белгийският крал Алберт I се самоубива през м. февруари 1934 г, като се хвърля от една скала в планината. 10.Виж “Изгревът”, том XXI, раздел VII за заявленията, писмата. 11.Става дума за Константин Шауфелбергер - възпитател на княз Борис от 1909 г. до 1915 г. 12.Генерал Георги Сапов е министър на вътрешните работи 1935 ÷ 1936 г. 13.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 902, № 66, 14.Това е истински случай, който показва как стражарят е поставен на пост пред къщата му не да го охранява, а да разпространява лъжи. 15.Виж “Изгревът”, том XX, стр.
към текста >>

92. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

Трябва ли да се отрече възпитателното въздействие на майката върху поколението?
Нима тия деца преди раждането им не са прекарали деветте месеци в утроба на майка българка? Нима те още от люлките си са чували друга реч, освен кръшната българска реч - матерния си български език? Нима тия деца не са откърмени от гърдите на майки българки? Нима тия деца могат да имат друг психически строеж, освен българския? Не сме ли ние - майките, които провеждаме традициите вкъщи? Трябва ли да се отрече възпитателното въздействие на майката върху поколението? В нашите народни песни не се ли възпява майката, когато се слави някой герой? В колко песни, в кои епопеи се говори за бащата, когато се бележи някое лице - било с добри или лоши качества? Къде и от кого трябва да търсят закрила тия невинни дечица, които са сраснали с всичко българско, които са прегърнали като единствени българския семеен бит, българските традиции и българската славна история? Най- после, нека ни бъде позволено да зададем въпроса, който е повик на невинните душички на нашите деца, без да се счете изпадане в нечовешка дребнавост: нима децата на майките еврейки, омъжени за българи, могат да бъдат по-чисти българи от нашите деца? А децата на смесени бракове помежду еврейки и българи, поради предвидени формални предпоставки в Закона за защита на нацията, се третират като българи поради това, че майките им, следвайки формалните гражданско-правни качества на мъжете си, и като така венчани по тяхната религия - християнски брачен обред, са изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в Наредбата за уреждане на еврейския въпрос.
към текста >>

93. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Първото основно възпитание на всяка разумна личност се вдъхва от жената майка; в крехката душа на своето дете тя пресажда благоговението към Бога; с почит тя му говори за Божиите благости и милости, учи го да чете и пише; с една реч, жената е първата възпитателка на човечеството, първата наставница и кърмачка с духовна храна, Фенелон казва: „Приучи детето да чете, и го остави” - но до известна възраст да е пред твоите очи.
” И не само Иероним и Георги, но и други блажени отци, които са служили в храма, са виждали как пресветая дева всякога е обкръжена от Ангели. И тия същества от по-висша еволюция са обкръжавали жената, която даде Спасителя на человечеството! Да, това ясно ни показва, че от жената зависи не само злото в света, но и доброто, и че тя е била повече носителка на доброто. Благочестивата жена може да подготви добри и благочестиви членове на обществото. Гражданството зависи от майката. Първото основно възпитание на всяка разумна личност се вдъхва от жената майка; в крехката душа на своето дете тя пресажда благоговението към Бога; с почит тя му говори за Божиите благости и милости, учи го да чете и пише; с една реч, жената е първата възпитателка на човечеството, първата наставница и кърмачка с духовна храна, Фенелон казва: „Приучи детето да чете, и го остави” - но до известна възраст да е пред твоите очи. Майката е всякога при детето. И пресвета Дева е определена за спасение на человеческия род, но нейните родители, без да знаят това, обрекли я да служи Богу още преди нейното зачатие - сиреч, преди да се въплоти, е започнало нейното служение Богу. Подир появата на Ангела да й съобщи, че тя е избрана да роди Спасителя на света, Мария заживяла още повече в пост и молитва. В тогавашно време е имало и други благочестиви жени, между които е била Елисавета, майката на Йоана Кръстителя. В Евангелие от Лука (1.
към текста >>

94. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата

Тя може да бъде добра възпитателка и преподавателка.
Това са същества много различни по идеи и дейност от другите хора, които я заобикалят. Както казах, нейният Меркурий е в съвпад с Меркурий на Учителя, МС, Венера и Слънцето, откъдето идват в ума на родената всички велики идеи и тя се стреми да ги оползотвори и преведе на разбираем за хората език. Много мощни са духовните енергии, идващи от Сириус и малцина могат да издържат на тяхното пряко въздействие. (Венера тритон Марс, полуквадрат Юпитер, точен секстил Сатурн, секстил Уран, точен секстил Нептун, съвпад Плутон, паралел Слънце и Плутон, латитюд Нептун и съвпад Хирон.) В радикса Венера заема 5 дом, което прави родената да има изключителна привързаност и впоследствие многобройни любовни приключения, които не следват едно след друго. Ще има дете, което ще бъде много мило и обичано. Тя може да бъде добра възпитателка и преподавателка. (Такава беше в техникума „Киров” и десетина години в Тунис). Венера е в зодиакалния знак Рак и родената ще прояви духовното му естество, ще има творческо въображение и е отворена да влиза в обсег с обитателите на невидимия свят. Може и да се присъедини към някое мистично учение, като това на Бялото Братство, най-мистичното учение на бъдещето. Понеже е много сензитивна, не трябва да посещава спиритически сеанси, за да не попадне под контрол на духовете. (Венера полуквадрат Юпитер) дава влечение към лукса, но има недостатъчно средства, за да удовлетвори желанията си в пълнота.
към текста >>

95. 3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата

Тя е добра майка и добра възпитателка.
Определят си срещ а с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и срещ а Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях. Атанас ги запознава с него и те му целуват ръка. Учителят се обръща към Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал и вие живеете с нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си." Тримата онемяват - никой не е говорил сУчителя. Жената целува ръката му.
към текста >>

96. 3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

Случки на Учителя с отделни личности

Тя е добра майка и добра възпитателка.
Определят си срещ а с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и срещ а Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях. Атанас ги запознава с него и те му целуват ръка. Учителят се обръща към Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал и вие живеете с нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си." Тримата онемяват - никой не е говорил сУчителя. Жената целува ръката му.
към текста >>

97. По разкази на ученици от Школата

Тя е добра майка и добра възпитателка.
Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях. Атанас ги запознава с него и те му целуват ръка. Учителят се обръща към Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал и вие живеете с нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си." Тримата онемяват - никой не е говорил сУчителя. Жената целува ръката му.
към текста >>

98. 22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА