Търсене в текстове за 'Въглища'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат запита: „Какво е влиянието на каменните въглища?
Стана въпрос за земетресенията. Европа се движи към екватора и вследствие на това стават размествания, земетресения. Слънцето ще почне да изгрява от друго място, което ще стане след много време. Всички хора се плашат много от земетресение, понеже са плашени хиляди пъти. Друга причина за земетресението е постепенното издигане дъното на Великия океан, където се образува нов континента на Шестата раса. Един брат запита: „Какво е влиянието на каменните въглища? “ Една от причините за войната е силата, която е излъчена от каменните въглища. Стана въпрос за създаването на света. Фигура 1 В морския охлюв е показан пътят, по който е създаден света.
към текста >>

Една от причините за войната е силата, която е излъчена от каменните въглища.
Слънцето ще почне да изгрява от друго място, което ще стане след много време. Всички хора се плашат много от земетресение, понеже са плашени хиляди пъти. Друга причина за земетресението е постепенното издигане дъното на Великия океан, където се образува нов континента на Шестата раса. Един брат запита: „Какво е влиянието на каменните въглища? “ Една от причините за войната е силата, която е излъчена от каменните въглища. Стана въпрос за създаването на света. Фигура 1 В морския охлюв е показан пътят, по който е създаден света. Разрешението на нещата не е в кръга или в елипсата, но в спиралата. В отворените кръгове, спирално навити, вече има разрешение – началото е А, а краят е В (виж: Фигура 1).
към текста >>

2. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Студено ти е, но топлината на въглищата е предвидена още преди хиляди години; затова ги е направила Природата.
Детективи преследвали един млад момък, една мома спуснала от горния етаж въже, по което младежът се изкатерил, и така се спасил. Ние всякога имаме тил; това са Разумните същества горе, които ни помагат. И ако те помагат, всичко става. Невидимият свят е толкова внимателен към всичките ни мисли и чувства, че когато някой път сме скръбни, ще пратят нещо, което да привлече вниманието ни и да ни бъде приятно. Земният живот е съграден от големи противоречия. Студено ти е, но топлината на въглищата е предвидена още преди хиляди години; затова ги е направила Природата. Тъй че тя прави много нещо, за да бъдат хората щастливи. От Духовния свят всякога ни се притичват на помощ и ни избавят от много неприятности. Човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Ти всякога ще имаш нужда от слънце, дървета, вода и пр. Картините, които гледаш около себе си, други са ги рисували.
към текста >>

3. 7_18 ) Причини на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти се отопляваш с каменни въглища, но колко миньори са страдали от тежък труд в подземията, за да ги имаш!
Големите препятствия, които Природата туря, имат за цел да развият в човека нещо хубаво и мощно. Пето, нека споменем идейните страдания: ти се бориш за една възвишена идея и страдаш; това са страдания за идея. Неразумните страдания трябва да се избягват. Шесто, някои страдания са за чуждо благо; например някой троши камъни, страда от тежък труд, но може да бъде сигурен, че те ще послужат за благото на хората, ще се построят хубави здания. Хубавите обуща, които носиш, са причинили страдание на някое животно, понеже се правят от тяхната кожа. Ти се отопляваш с каменни въглища, но колко миньори са страдали от тежък труд в подземията, за да ги имаш! Колко хора са страдали, за да дойдем до това положение, в което сме сега! Оценявайте техните страдания. Седмо, някой път страданията са родилни мъки при раждането на нова идея в човека. Има и други причини на страданията, които няма да споменаваме. Сега изпейте една песен.
към текста >>

4. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат попита: „Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото в морето или го горят като въглища, за да се поддържа цената му?
Към 10 ч. почна разговор. Една сестра попита: „Каква храна да употребява нервният човек? ” Да употребява чесън за успокоение. Един брат попита: „Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото в морето или го горят като въглища, за да се поддържа цената му? “. Това има своите последствия: в следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от бедствия. Една сестра запита: „Защо каменните къщи не са хигиенични? “. Понеже камъните изтеглят топлината от човека.
към текста >>

5. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

Въглищата внасят дисхармония – горенето на каменни въглища освободи низшите духове, които са живели преди потопа, и това влияе вредно на културата; с употребяването им се понижава човешкият характер, хората изгубват своя мир, а и градовете стават нечисти и черни.
Ако вашата мисъл е на място, то вие ще се носите из въздуха така, както ходите по Земята. В бъдеще не ще има нужда да се вдига шум с аероплан, защото човек ще хвърка, когато си пожелае. Един ден житото ще бъде голямо дърво – ще си откъснеш няколко плода, за да ги изядеш; хлябът ще бъде опечен по дърветата, а сега пътят му е дълъг. Писанието казва: „Ще създам ново сърце и ще напиша закона Си на него.“ Ново сърце, нов език, ново небе и земя – всичко Господ ще направи все ново и нищо старо няма да остане. Един ден димът в градовете ще се прекрати, ще се използва само електричество. Въглищата внасят дисхармония – горенето на каменни въглища освободи низшите духове, които са живели преди потопа, и това влияе вредно на културата; с употребяването им се понижава човешкият характер, хората изгубват своя мир, а и градовете стават нечисти и черни. А колко е хубаво въздухът да е чист! В горните атмосферни слоеве има цял океан от електричество и ще дойде време да се използва – тогава ще се подобрят условията на живот, но днес това още не се допуща, понеже хората ще злоупотребят с тази енергия. И все пак тези милиарди тонове каменни въглища са напластени отдавна в земните пластове, за да се употребят, значи е било предвидено, че ще трябва на хората топлина и те ще ги изкопават и употребяват дотогава, докато не се запознаят с атмосферното електричество. След време това електричество ще се привлича със специална антена към Земята и когато почне да се използва, тогава чрез техника ще се добиват светлина, топлина и други енергии. По този начин ще си починат и горите, иначе с този темп на изсичане няма да оцелеят, а растителността е необходима за плодородието, за обмяната и за още много други неща.
към текста >>

И все пак тези милиарди тонове каменни въглища са напластени отдавна в земните пластове, за да се употребят, значи е било предвидено, че ще трябва на хората топлина и те ще ги изкопават и употребяват дотогава, докато не се запознаят с атмосферното електричество.
Писанието казва: „Ще създам ново сърце и ще напиша закона Си на него.“ Ново сърце, нов език, ново небе и земя – всичко Господ ще направи все ново и нищо старо няма да остане. Един ден димът в градовете ще се прекрати, ще се използва само електричество. Въглищата внасят дисхармония – горенето на каменни въглища освободи низшите духове, които са живели преди потопа, и това влияе вредно на културата; с употребяването им се понижава човешкият характер, хората изгубват своя мир, а и градовете стават нечисти и черни. А колко е хубаво въздухът да е чист! В горните атмосферни слоеве има цял океан от електричество и ще дойде време да се използва – тогава ще се подобрят условията на живот, но днес това още не се допуща, понеже хората ще злоупотребят с тази енергия. И все пак тези милиарди тонове каменни въглища са напластени отдавна в земните пластове, за да се употребят, значи е било предвидено, че ще трябва на хората топлина и те ще ги изкопават и употребяват дотогава, докато не се запознаят с атмосферното електричество. След време това електричество ще се привлича със специална антена към Земята и когато почне да се използва, тогава чрез техника ще се добиват светлина, топлина и други енергии. По този начин ще си починат и горите, иначе с този темп на изсичане няма да оцелеят, а растителността е необходима за плодородието, за обмяната и за още много други неща. Хората трябва да изградят колективност. Злото произтича от това, че няма колективен труд. У всички хора трябва да се породи съзнание да работят с еднакъв честен интензитет и тогава на всекиго ще се събере труд едва по два часа на ден и ще има доста време той да се занимава с духовни дела.
към текста >>

6. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

А преди години в Америка намираха за икономически по-износно да горят жито, вместо въглища, и след това настана криза.
Техниката трябва да дойде да освободи животните от непоносимия труд и да им се даде свобода. В бъдеще в механиката ще стане преврат. А колкото до храната, има предостатъчно за всички. Даже Земята изкарва повече жито, отколкото е потребно. В Южна Америка са изхвърлили в морето 20 милиона тона кафе, за да се поддържа цената му. А преди години в Америка намираха за икономически по-износно да горят жито, вместо въглища, и след това настана криза. Има една философия на Природата – не бива да се гори житото и да се употребява вместо въглища, защото е дадено като хранително средство на човечеството. Има и много други недъзи, които трябва да се отстранят – ще дойде време, когато хората ще престанат да употребяват въглища, нефт и да секат горите, защото ще свалят атмосферното електричество от горните атмосферни слоеве и ще могат да го употребят. При едно Духовно учение важен е плодът – животът, който ще се внесе чрез него. Божественото живее там, където всичко друго замира. Божествено Учение е това, което ще влезе, за да даде живот на хората.
към текста >>

Има една философия на Природата – не бива да се гори житото и да се употребява вместо въглища, защото е дадено като хранително средство на човечеството.
В бъдеще в механиката ще стане преврат. А колкото до храната, има предостатъчно за всички. Даже Земята изкарва повече жито, отколкото е потребно. В Южна Америка са изхвърлили в морето 20 милиона тона кафе, за да се поддържа цената му. А преди години в Америка намираха за икономически по-износно да горят жито, вместо въглища, и след това настана криза. Има една философия на Природата – не бива да се гори житото и да се употребява вместо въглища, защото е дадено като хранително средство на човечеството. Има и много други недъзи, които трябва да се отстранят – ще дойде време, когато хората ще престанат да употребяват въглища, нефт и да секат горите, защото ще свалят атмосферното електричество от горните атмосферни слоеве и ще могат да го употребят. При едно Духовно учение важен е плодът – животът, който ще се внесе чрез него. Божественото живее там, където всичко друго замира. Божествено Учение е това, което ще влезе, за да даде живот на хората. Една къща е добра за обитаване, когато коминът Ă тегли отлично, ала когато тя се изпълва с дим, тогава очите се дразнят.
към текста >>

Има и много други недъзи, които трябва да се отстранят – ще дойде време, когато хората ще престанат да употребяват въглища, нефт и да секат горите, защото ще свалят атмосферното електричество от горните атмосферни слоеве и ще могат да го употребят.
А колкото до храната, има предостатъчно за всички. Даже Земята изкарва повече жито, отколкото е потребно. В Южна Америка са изхвърлили в морето 20 милиона тона кафе, за да се поддържа цената му. А преди години в Америка намираха за икономически по-износно да горят жито, вместо въглища, и след това настана криза. Има една философия на Природата – не бива да се гори житото и да се употребява вместо въглища, защото е дадено като хранително средство на човечеството. Има и много други недъзи, които трябва да се отстранят – ще дойде време, когато хората ще престанат да употребяват въглища, нефт и да секат горите, защото ще свалят атмосферното електричество от горните атмосферни слоеве и ще могат да го употребят. При едно Духовно учение важен е плодът – животът, който ще се внесе чрез него. Божественото живее там, където всичко друго замира. Божествено Учение е това, което ще влезе, за да даде живот на хората. Една къща е добра за обитаване, когато коминът Ă тегли отлично, ала когато тя се изпълва с дим, тогава очите се дразнят. Така е и с едно учение, което не може да даде мир на човешката душа – има дим вътре в него.
към текста >>

7. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото в морето или го горят като въглища, за да се поддържа цената му?
Към 10 часа почна разговор. Една сестра попита: - Каква храна да употребява нервният човек? - Да употребява чесън за успокоение. Един брат попита: - Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото в морето или го горят като въглища, за да се поддържа цената му? - Това има своите последствия: В следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от други бедствия. - Защо каменните къщи не са хигиенични? - Понеже камъните изтеглят топлината от човека. - С какво може да се сравни сегашната любов в света? - Едни деца нанизали царевица на един конец.
към текста >>

8. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

За изпичане на тухлите със свои коли докарват на мястото дърва и каменни въглища.
То е удобно, красиво, на едно възвишение и от там се откриват широки хоризонти: вижда се цялата източна част на Розовата долина. То е при самата борова гора. И ето, едно лято вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж. Преди всичко трябва да се приготвят тухли и камъни. Тухлите правят в съседните ниви. За изпичане на тухлите със свои коли докарват на мястото дърва и каменни въглища. Камъни къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на салона. Къртят ги с бомби и със свои коли ги пренасят до мястото на салона. На следната пролет пристъпват към изкопаване основите на самото място. То представлява каменно стръмен бряг. Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на мястото.
към текста >>

9. 40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В Северна Америка горели в машините жито вместо въглища.
Щом не се спъваш, имаш светлина. Щом се спъваш, не ходиш в светлина. Едни идеи са верни, ако дават живот на хората, ако дават мир на душата, подтик за работа и посочват правилни пътища за работа. Днес природата дава блага в изобилие всяка година, но поради неразумния живот нещастията не се премахват. В Южна Америка изхвърлили в морето 20 милиона тона кафе, за да се подрие цената му. В Северна Америка горели в машините жито вместо въглища. – Какво трябва да се прави в момента ? – Физическият, духовният и божественият живот трябва да се съединят в едно. От физическия живот трябва да се издигнем до духовния и от последния – до божествения. Те трябва да образуват едно цяло. Ние живеем механически.
към текста >>

10. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

- Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото или го горят като въглища, за да се поддържа цената му?
Пророците идат сега, стига да ги повикаш. Една сестра попита: „Каква храна да употребява нервният човек? “ - Той да употребява чесън за успокоение. Един брат попита: - Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото или го горят като въглища, за да се поддържа цената му? “ - Това има своите последствия. В следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от други бедствия. Една сестра попита: „Защо каменните къщи не са хигиенични? “
към текста >>

11. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Например приятна ти е топлината на въглищата, но тях преди хиляди години ги е направила природата.
Това са разумни същества горе, които ти помагат. И ако те ти помагат, всичко става. Иначе нищо не става. Невидимият свят е толкова внимателен към всичките ни мисли и чувства, че когато някой път си скръбен, ще пратят нещо, което да привлече вниманието ти и да ти бъде приятно. Земният живот е съграден от големи противоречия. Например приятна ти е топлината на въглищата, но тях преди хиляди години ги е направила природата. Тъй че природата прави много неща, за да бъдат хората щастливи. От духовния свят всякога се притичват и ни избавят от много неприятности. Човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Защото всякога ще има нужда от слънце, дървета, вода и пр. Картините, които гледаш около себе си, други са ги рисували.
към текста >>

12. 30 ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По това време ползвахме печки тип "Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА Големият салон на Изгрева, в който Учителя щеше да държи своите беседи, беше готов към края на лятото на 1927 година. Дойде и есента, и първите признаци на идващата зима бяха налице. Трябваше да се помисли за отоплението на салона. По това време ползвахме печки тип "Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше. Старшият брат, домоначалникът, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент ми се наложи да отида в града по важна и неотложна работа и затова помолих други да ме заместят. Върнах се едва привечер. Гледам печката и кюнците поставени и наредени, но братята бяха посърнали. Те бяха приклекнали пред слона, унили и с наведени глави.
към текста >>

13. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един ден, през лятото на 1942 година, при мен идва бай Ради, братът, който се грижеше за малкото ни земеделско стопанство на Изгрева, и ми казва: "Учителя иска да се достави един вагон въглища за отоплението на салона, където се държат беседите." Приех с радост задачата.
Но аз нищо не разбирах тогава и продължих. С излизане на закона, правителството усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой и друг търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. И за това едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират, всякога е имало озлобление, така и срещу мен се породи голяма завист. Хората, които се въртяха около мен и искаха и те да имат голямо име, известност, възможности, представяйки ми се все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и аз бях взет под око, тъй като според тях съм имал необходимите елементи, за да могат да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден, през лятото на 1942 година, при мен идва бай Ради, братът, който се грижеше за малкото ни земеделско стопанство на Изгрева, и ми казва: "Учителя иска да се достави един вагон въглища за отоплението на салона, където се държат беседите." Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижа, за да ги имаме. Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество "Гранитоид", което тогава се занимаваше и с производство на цимент. Управлението на това дружество се намираше в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат чиновник, когото съм виждал да посещава и беседите на Учителя. Отидох право при него и съвсем откровено му казах, че искам вагон въглища от най-високо качество за нашия салон.
към текста >>

По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижа, за да ги имаме.
С излизане на закона, правителството усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой и друг търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. И за това едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират, всякога е имало озлобление, така и срещу мен се породи голяма завист. Хората, които се въртяха около мен и искаха и те да имат голямо име, известност, възможности, представяйки ми се все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и аз бях взет под око, тъй като според тях съм имал необходимите елементи, за да могат да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден, през лятото на 1942 година, при мен идва бай Ради, братът, който се грижеше за малкото ни земеделско стопанство на Изгрева, и ми казва: "Учителя иска да се достави един вагон въглища за отоплението на салона, където се държат беседите." Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижа, за да ги имаме. Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество "Гранитоид", което тогава се занимаваше и с производство на цимент. Управлението на това дружество се намираше в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат чиновник, когото съм виждал да посещава и беседите на Учителя. Отидох право при него и съвсем откровено му казах, че искам вагон въглища от най-високо качество за нашия салон. Той прие поръчката, без възражение и уговорки.
към текста >>

Отидох право при него и съвсем откровено му казах, че искам вагон въглища от най-високо качество за нашия салон.
Един ден, през лятото на 1942 година, при мен идва бай Ради, братът, който се грижеше за малкото ни земеделско стопанство на Изгрева, и ми казва: "Учителя иска да се достави един вагон въглища за отоплението на салона, където се държат беседите." Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижа, за да ги имаме. Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество "Гранитоид", което тогава се занимаваше и с производство на цимент. Управлението на това дружество се намираше в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат чиновник, когото съм виждал да посещава и беседите на Учителя. Отидох право при него и съвсем откровено му казах, че искам вагон въглища от най-високо качество за нашия салон. Той прие поръчката, без възражение и уговорки. Благодарих му, платих стойността на вагона и си излязох. След седмица-две аз отново съм на Изгрева. Тъкмо съм пред южния изход на салона и Учителя се показа горе, на входната врата. Погледна ме и разбрах, че иска да отида при Него.
към текста >>

С тих глас, едва чуто, ми каза: "Ще могат ли въглищата да дойдат до 15 август?
След седмица-две аз отново съм на Изгрева. Тъкмо съм пред южния изход на салона и Учителя се показа горе, на входната врата. Погледна ме и разбрах, че иска да отида при Него. Изтичах по стълбата. Изразът на лицето Му беше измъчен, съкрушен. С тих глас, едва чуто, ми каза: "Ще могат ли въглищата да дойдат до 15 август? ". "Ще направя всичко възможно до тази дата вагонът с въглища да пристигне! " - енергично отговорих аз и допълних: "Да поръчам ли още един вагон? ". "А не, не! " - със същия съкрушен глас отговори Учителя. Погледна ме с измъчения си поглед и си влезе.
към текста >>

". "Ще направя всичко възможно до тази дата вагонът с въглища да пристигне!
Тъкмо съм пред южния изход на салона и Учителя се показа горе, на входната врата. Погледна ме и разбрах, че иска да отида при Него. Изтичах по стълбата. Изразът на лицето Му беше измъчен, съкрушен. С тих глас, едва чуто, ми каза: "Ще могат ли въглищата да дойдат до 15 август? ". "Ще направя всичко възможно до тази дата вагонът с въглища да пристигне! " - енергично отговорих аз и допълних: "Да поръчам ли още един вагон? ". "А не, не! " - със същия съкрушен глас отговори Учителя. Погледна ме с измъчения си поглед и си влезе. Наведох глава със смътни предчувствия, но мисълта ми литна пак към големите исторически събития, които по това време раздрусваха света.
към текста >>

Намерих го там и най-настоятелно го помолих да направи всичко възможно вагонът с въглищата да дойде час по-скоро.
Погледна ме с измъчения си поглед и си влезе. Наведох глава със смътни предчувствия, но мисълта ми литна пак към големите исторически събития, които по това време раздрусваха света. И помислих, какво ли особено голямо събитие ще стане дотогава? Не ми мина и сянка от мисъл, че могат да станат големи събития и то само на моята глава. Слизам набързо от стълбата и веднага отивам при нашия приятел от "Гранитоид". Намерих го там и най-настоятелно го помолих да направи всичко възможно вагонът с въглищата да дойде час по-скоро. Лицето му имаше чертите на честен човек и направи всичко възможно, за да удовлетвори молбата ми. След няколко дни получих известие, че вагонът е пристигнал на гара Перловец. Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всички каруцари и работници, които имаше там, с поръчението да закарат и разтоварят въглищата на Изгрева, а и да ги наслагат в бараката, която имахме за тази цел. При тази идеална организация всичко приключи някъде към обед. Изпратих работниците и каруцарите, като им платих богато за свършената работа.
към текста >>

Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всички каруцари и работници, които имаше там, с поръчението да закарат и разтоварят въглищата на Изгрева, а и да ги наслагат в бараката, която имахме за тази цел.
Не ми мина и сянка от мисъл, че могат да станат големи събития и то само на моята глава. Слизам набързо от стълбата и веднага отивам при нашия приятел от "Гранитоид". Намерих го там и най-настоятелно го помолих да направи всичко възможно вагонът с въглищата да дойде час по-скоро. Лицето му имаше чертите на честен човек и направи всичко възможно, за да удовлетвори молбата ми. След няколко дни получих известие, че вагонът е пристигнал на гара Перловец. Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всички каруцари и работници, които имаше там, с поръчението да закарат и разтоварят въглищата на Изгрева, а и да ги наслагат в бараката, която имахме за тази цел. При тази идеална организация всичко приключи някъде към обед. Изпратих работниците и каруцарите, като им платих богато за свършената работа. Напуснах бараката и гледам, че братята и сестрите се бяха наредили на масите за обед. Насочих се към Учителя, за да Му кажа, че задачата с въглищата е разрешена. Той се надигна от мястото си и ме погледна със същия, вече познат за мен, поглед.
към текста >>

Насочих се към Учителя, за да Му кажа, че задачата с въглищата е разрешена.
След няколко дни получих известие, че вагонът е пристигнал на гара Перловец. Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всички каруцари и работници, които имаше там, с поръчението да закарат и разтоварят въглищата на Изгрева, а и да ги наслагат в бараката, която имахме за тази цел. При тази идеална организация всичко приключи някъде към обед. Изпратих работниците и каруцарите, като им платих богато за свършената работа. Напуснах бараката и гледам, че братята и сестрите се бяха наредили на масите за обед. Насочих се към Учителя, за да Му кажа, че задачата с въглищата е разрешена. Той се надигна от мястото си и ме погледна със същия, вече познат за мен, поглед. Аз се спрях и само за миг можах да си дам отчет, че цялата работа свърших по високия идеал, и защо ли така Учителя ме гледа, къде ли имам грешка? Знаех добре, че Той не обича при братски работи да се направи и най-малкия пропуск или да има някаква лична изгода. Гледах Го спокойно и смело, без да трепне в мен нещо, защото имах увереността, че всичко свърших с най-голяма чистота. Това трая може би секунда.
към текста >>

14. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Построихме също барака за дърва и въглища и складове за издадените беседи.
" На поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като символ, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва на своя, носещ се из мировото пространство, кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, с всички необходими уреди за пълни метеорологични наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите. До нея, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов беше изработил, с голямо умение, един слънчев часовник. Грижите около поддържането на този малък метеорологичен пункт и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник, бяха поверени на брат Георги Радев, който беше най-подходящ като студент по математика, където се изучаваха също физика, астрономия и метеорология. Построихме също барака за дърва и въглища и складове за издадените беседи. Учителя особено много държеше да се придаде един облагороден външен вид на нарасналия вече Изгрев. Това създаваше една много сериозна грижа за нас преди всичко, заселниците тук. Братята и сестрите от София свикнаха редовно да идват на Изгрева и по възможност, помагаха. Голям дял от тази работа представляваше обработването на част от поляната и околните, закупени от Братството места. Засадихме плодни дръвчета, картофи и други необходими за кухнята зарзавати.
към текста >>

15. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

А за подобието на животните, видът им бе като горещи огнени въглища, като вид на свещи, който ходеше между животните.
А за подобието на лицето им, четирите имаха лице человеческо и лице лъвско към дясната страна, и четирите имаха говеждо лице към ляво, и четирите имаха орлово лице. И лицата им бяха така. А крилата им бяха разтворени нагоре, две на всяко се съединяваха едно с друго и две покриваха телата им. И ходеха всяко срещу лицето си, дето се носеше духът, там ходеха. Като ходеха не се обръщаха. А за подобието на животните, видът им бе като горещи огнени въглища, като вид на свещи, който ходеше между животните. И огънят беше светъл и светкавица изхождаше из огъня. И животните тичаха и се връщаха като вид на светкавица. И като видех животните, ето едно колело на земята при животните до четирите им лица. Видът на колелата и направата им бе на глед като хризолит. И четирите имаха същото подобие.
към текста >>

16. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата.
Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя.
към текста >>

17. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той стоял затворен повече от една година: мъчили го, слагали го на горещи въглища, отрязали му езика, оставяли го надолу с главата, наливали в носа му разтопено олово, защото знаели, че той пази всички богомилски книги, като настоявали да им ги предаде.
Пръстенът бил занесен на Богомил в затвора, където бил затворен, заедно с четиристотин души верни богомили. В „Св. Параскева" бил затворен след месец близо последният от ръководителите на Богомилството — Симеон Антипа. На 25 януари 971 година на големия преславски площад бил изгорен пред целия народ Богомил, а преди него били посечени затворените богомили. Останал жив само Симеон Антипа. Той стоял затворен повече от една година: мъчили го, слагали го на горещи въглища, отрязали му езика, оставяли го надолу с главата, наливали в носа му разтопено олово, защото знаели, че той пази всички богомилски книги, като настоявали да им ги предаде. На 17 ноември 972 година той бил изгорен на същия преславски площад, на който бил изгорен и Богомил. Симеон Антипа завършва своята История с думите: "А някой от българите ще върви върху руината и ще дири скъпи съкровища." Такава е накратко историята на първото Богомилство, изпълнена с мъченици, безчовечно изтезавани и жестоко избивани и изгаряни. /И материалът на тази глава съм взел от книгата на епископ Симеон "Богомилство и богомили"./ * в оригинала не се чете
към текста >>

18. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

пушекът на каменните въглища ли ти харесва или що?
Стана дума, че някой ще си тръгва за провинцията и аз също се одумах, че ще си вървя. А всъщност, никак не ми се искаше да се прибирам. Тогава Учителят ми каза: „Да, ти трябва да си отидеш! Защо стоиш в София, пушекът на каменните въглища ли ти харесва или що? Още утре да си заминеш! " Аз му обясних, че стоя в София за по-лесна връзка с мъжа ми и брат ми, които бяха на фронта. „Ти ли ще ги пазиш?
към текста >>

19. БЪДЕЩЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Съвременната култура трябва да се освободи от употребата на каменните въглища, в бъдеще учените трябва да впрегнат слънчевата енергия за гориво, за отопление и осветление.
Тази вълна носи нов живот, нова култура, нова епоха. * Човек ще се ражда и умира, докато придобие съвършенство, докато придобие живота на безсмъртието. Ще дойде ден, когато няма да се ражда и умира, но ще се вселява. * Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши не само на Този свят, но и на Онзи. Ще имаме поща, съобщения от Онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки, заминали за там. * Съвременната култура трябва да се освободи от употребата на каменните въглища, в бъдеще учените трябва да впрегнат слънчевата енергия за гориво, за отопление и осветление. * Великият Океан сега се приготовлява за една бъдеща култура. Новият континент ще се издигне във Великия океан. Някои земи ще потънат. Земята ще се измени климатически и органически. Наближава тя да дойде в съприкосновение с една друга слънчева система, която ще окаже грамадно влияние върху нашата.
към текста >>

20. 25. Посещение при г-н Дънов - Радка Левордашка (1920-2014)

Мангалът представляваше един специален железен съд, в който се разпалваха дървени въглища и на него се печеха чушки, готвеше се през лятото отвън на открито - нещо като котлон.
Там прекарвах по-голямата част от деня. Не мина много време и интернираха г-н Дънов във Барна, в хотел „Лондон". Дойде един човек в семейството да ни съобщи това и да ни каже, че той ме вика при него. Аз отидох, разговарях с г-н Дънов и оттогава започнах да го посещавам и да върша каквото ми кажеше и от каквото имаше нужда. Един ден ме накара да разпаля мангала на балкона, за да препека филийки за закуска. Мангалът представляваше един специален железен съд, в който се разпалваха дървени въглища и на него се печеха чушки, готвеше се през лятото отвън на открито - нещо като котлон. Аз го запалих на балкона и започнах да го разпалям с метлата, но от вятъра, който предизвиках, се появиха много искри. Той се усмихна и ми каза: „Внимавай, че хвърчат много искри, да не запалиш шапките на коконите! " Разсмяхме се и двамата. Друг път той ми казва: „Искам утре да дойдеш много рано, преди изгрев слънце." Отговарям: „Добре, иде дойда! " Отивам на другата сутрин към 4 часа.
към текста >>

21. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Например дърветата, въглищата съдържат слънчева енергия и хората скъпо я продават.
Като изгрее сутрин, слънцето започва да раздава навсякъде и на всички, като казва: „Нека дойдат всички, които се нуждаят от мене." Какво мислят хората за него не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава. На другия ден, като изгрее, постъпава по същия начин. Слънцето никога не казва: От толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче хората продават, използуват енергията на слънцето. Как? Например дърветата, въглищата съдържат слънчева енергия и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и казвате: „Дай ми от благословението на слънцето." Той ви пита: „Колко ще платите за него? " Ето де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарите: давате 400 или 350 лева за един кубически метър дърва, а 600 - 700 за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това колко души ще могат да се отопляват, ако се наредят около една камина?
към текста >>

И вие започвате да се пазарите: давате 400 или 350 лева за един кубически метър дърва, а 600 - 700 за тон въглища.
Слънцето никога не казва: От толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче хората продават, използуват енергията на слънцето. Как? Например дърветата, въглищата съдържат слънчева енергия и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и казвате: „Дай ми от благословението на слънцето." Той ви пита: „Колко ще платите за него? " Ето де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарите: давате 400 или 350 лева за един кубически метър дърва, а 600 - 700 за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това колко души ще могат да се отопляват, ако се наредят около една камина? Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, осветляват, отопляват за малко време и после изгасват.
към текста >>

За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища?
Обаче хората продават, използуват енергията на слънцето. Как? Например дърветата, въглищата съдържат слънчева енергия и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и казвате: „Дай ми от благословението на слънцето." Той ви пита: „Колко ще платите за него? " Ето де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарите: давате 400 или 350 лева за един кубически метър дърва, а 600 - 700 за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това колко души ще могат да се отопляват, ако се наредят около една камина? Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, осветляват, отопляват за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново купувате дърва и въглища.
към текста >>

Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата.
Отивате при дърваря и казвате: „Дай ми от благословението на слънцето." Той ви пита: „Колко ще платите за него? " Ето де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарите: давате 400 или 350 лева за един кубически метър дърва, а 600 - 700 за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това колко души ще могат да се отопляват, ако се наредят около една камина? Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, осветляват, отопляват за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава и кюнците на печката няма да се запушват.
към текста >>

Искате ли да поддържате тази любов, наново купувате дърва и въглища.
За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това колко души ще могат да се отопляват, ако се наредят около една камина? Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, осветляват, отопляват за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава и кюнците на печката няма да се запушват. Аз желая на всинца ви да няма дим и пушек из стаите ви, стените ви да бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горенето в печката да бъде пълно. В бъдеще, когато науката дойде до положението да превръща непълното горене в пълно, без никакъв дим и пепел, животът на хората ще се подобри. Днес всички анормалности в света произтичат от дима.
към текста >>

22. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя иска мангал с дървени въглища, за да се топли.
Тогава Фердинанд чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителя му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкото положение, в което се намира България, и да благодари на Учителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон". Учителя заминава с влак за Варна, като казва, че този, който го е интернирал, и той ще си замине от България. В малката таванска стаичка, в която го настаняват, му изпращат и шпионин, да го следи постоянно. Учителя иска мангал с дървени въглища, за да се топли. Разпалва го силно и го внася в стаята. След 5 минути шпионинът, поставен да го следи, започва силно да кашля и излиза навън с просълзени очи и повече не се връща да му досажда. Пушекът не оказва никакво влияние на Учителя. В хотела Учителя е доста свободен и постоянно се среща с наши приятели, които му носят храна. Елена Казанлаклиева е млада, пъргава и започва да прислужва на Учителя.
към текста >>

23. 7.67 Николай Дойнов - Светозар Няголов ( -2013)

По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища.
Той е практичен и лесно се справя с многобройните трудности при тази дейност. Учителя го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота. Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели. При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана крез на двестамилионен народ." Учителя се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища. През 1943 г. Учителя извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обяд е и всички са насядали да се хранят.
към текста >>

Учителя извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима.
Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели. При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана крез на двестамилионен народ." Учителя се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища. През 1943 г. Учителя извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обяд е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителя, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя.
към текста >>

Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода".
" От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища. През 1943 г. Учителя извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обяд е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителя, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най-строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София.
към текста >>

Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София.
Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обяд е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителя, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най-строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София. Малко след това, към 10 ч„ при него идват група агенти, които правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност. Насрочва се дело срещу него в Търново. Прокурорът подвежда делото по най-тежките членове на наказателния закон, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка отива при Учителя и го моли да помогне на Николай.
към текста >>

24. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

С малкия конски керван през дебрите и криволичините на планината, понякога придружавани от въглищари, които носеха въглища за филибе, те излязоха на равнината, а още по-късно нагазиха и в проходите и ущелията на Балкана.
Четиримата младежи Макар да бе доста изморителен пътят от Устово до Варна, пътниците го преодоляха с търпение и издръжливост. Спретнат, с бозовите родопски потури, с калпак от овча кожа и облечен в шаечна салтамарка, както и с козешките дисаги, Константин Дъновски тръгна на път. И домашните му, и селяните, които го знаеха и го обичаха, много се нажалиха, че ги оставя, но нямаше какво да се прави. Те знаеха при това, че тука вече става трудно за него, защото клеветите бяха се доста умножили и вече наближаваше да стигнат до заптиите. С малкия конски керван през дебрите и криволичините на планината, понякога придружавани от въглищари, които носеха въглища за филибе, те излязоха на равнината, а още по-късно нагазиха и в проходите и ущелията на Балкана. Спираха по ханчетата, преспиваха в приемници, където срещаха търговци, селяни и всякакви други непознати люде и после пак тръгваха на път. Из пътя вуйко Йоргаки повтаряше на Константин, че теглото на народа навсякъде е едно и също и че там в крайморския край има голяма потреба за даскали и свещеници. Говореше той за тези неща и когато бяха на открито, но когато стигаха в ханчетата, той даваше строга заръка да се не отваря дума пред чужди хора и ако някой ги запита какви са и къде отиват, да казва, че са бакърджии и са носили стока из селищата по тракийското поле. Минаха дни в път. Макар някои учени люде да казваха, че е малка българската земя, все пак къде са Родопите, къде е Варна на Черно море.
към текста >>

25. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Така изминаха още два дни и на третия ден, когато се отби в една мааза на български търговец, който купуваше и продаваше стока за вътрешността на Турция и който имаше уреден керван за пренасяне въглища от Кърклисе за Стамбул, той срещна един човек, който сякаш беше натоварен да продължи това, което му бе предсказано в църквата „Свети Димитрий".
Дори величествената джамия на Сюлейман Великолепни с четирите извисени към облаците минарета и многото обковани в мед куполи, не привлече вниманието му. И Света София, за която бе чувал толкова пъти, и синеещата се лента на морето при Златния рог не го отклониха от онова състояние, в което се потопи, докато пред него не се изправи човекът, който подсказа съдбата му. Дълго обикаля той из търговския квартал, където бяха дюкянчетата и големите маази на търговците. Там той срещна неколцина българи, които не можеха да разберат защо тръгна към Халкидика и защо се върна обратно. Пари ли нямаше, мъка за родното ли село го налегна или пък нещо друго, което те и в кратките разговори с него не успяха да узнаят. Така изминаха още два дни и на третия ден, когато се отби в една мааза на български търговец, който купуваше и продаваше стока за вътрешността на Турция и който имаше уреден керван за пренасяне въглища от Кърклисе за Стамбул, той срещна един човек, който сякаш беше натоварен да продължи това, което му бе предсказано в църквата „Свети Димитрий". - Ти ли си младежът, за който ми казаха, че пътувал за Солун? веднага заговори непознатият. - Аз съм - отвърна Константин и погледна човека в лицето. Пред него стоеше облечен в шаечни дрехи мъж на около петдесет години - здрав, приличен, с открито лице и умни, съвършено добри очи. - Добре, че се видяхме.
към текста >>

26. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Само Сава, неговият послушник, внасяше мангалчето с разпалени въглища в олтаря да си посгрее ръцете, когато премръзнат – отец Йероним беше над осемдесет години.
Отец Йероним казваше на шега: – Не ми е чудно, че са паднали Йерихонските стени. Ако Никѝфор пусне всичкия си глас, може да събори черквата! Зимно време, когато паднат големите снегове и камък и дърво се пукат от студ, службата не се прекъсваше. Богомолци нямаше, но все пак, със същото усърдие и ревност, отец Йероним изпълняваше служението си. Само Сава, неговият послушник, внасяше мангалчето с разпалени въглища в олтаря да си посгрее ръцете, когато премръзнат – отец Йероним беше над осемдесет години. В такива мразовити дни Никѝфор биеше само клепалата. Техният глас тъй подхождаше на смълчаната природа! Той се хлъзгаше по снеговете и отиваше по-далеч от звъна на камбаните. Набожният народ се прекръстваше: „Молят се за нас…“ И му ставаше по-добре, леко и умилно. Добродушният планински народ се трогваше от това.
към текста >>

27. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Зимни приготовления — зимнина, печки, въглища, дърва и дрехи.
« Към средата на ноември, запознати с всичко по-характерно около есента, проникнали по възможност в социалния живот, наред с игрите и песните, ще спрем вниманието си върху отделните детски характери. От голямо значение за възпитателната ни работа е да имаме индивидуален дневник за всяко дете, отбелязващ по-специалните прояви и интереси. Ако до сега не сме взели за дърваря и миньора, за работника и земеделеца, нека имаме пред вид тези тъй интересни теми със социален характер. С примери и приказки ще запознаем децата с живота. Студените дни ни напомнят за топлите дрехи и шушони (кой ги произвежда и как). Зимни приготовления — зимнина, печки, въглища, дърва и дрехи. Според условията и мястото, където работим, ще се справяме с работата.
към текста >>

28. Влак. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Само с въглища и пара.
ВЛАК Трака-трак, трака-трак, вижте моя чуден влак! — Моят черен влак лети, пъха, дъха и пухти — със вагони най-широки, пълни с хора и със стоки. И на всяка малка гара аз оставям от товара. Трака-трак, трака-трак, аз летя със моя влак! Тук началник-влак съм аз, машинистът — Атанас, . а спирачът е Иван и кондукторът — Боян. Но с какво се влакът кара? — Само с въглища и пара. Трака-трак, трака-трак, пей ми, мой прекрасен влак! Ако в София сме днес. в Скопие ще сме нощес, утре, като съща хала, ще пристигнем във Кавала, в други ден — о, то се знай в Добрич спираме на край. Трака-трак, трака-трак, ах, лети, мой чуден влак! Ат. Душков
към текста >>

29. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

Държане на горящи въглища.
Подигане във въздуха на тежко тяло, без никакъв видим контакт. (Той е видел медиума Хом три пъти, при пълна светлина, да се издига пред очите му над пода, без никой да се допира до него.) V. Музикални инструменти, които свирят без каквато и да било намеса на човека и при условия, които изключват всеко нормално обяснение. VI. Светлинни явления (той твърди, че е видел много пъти, при условия изключващи всяка измама, да се явява една светла мъглявина, която, сгъстявайки се, взима формата на една съвършенна ръка и след това отново изчезва). VII. Съобщения, съдържащи разумност, писани от невидими ржце. VIII. Държане на горящи въглища. Поставяне реката всред горящ огън, без ни най-малки следи от изгаряне. IX. Най-интересния факт : поява на форми и фигури — привидения. При условие на абсолютно строг контрол, една красива женска фигура, облечена в бяло, се е явявала много пъти. Тя беше тъй-реална, та не само че можеше да се брои пулса й, но и много пъти бе фотографирана при електрическа светлина. Тя бе фотографирана и тогава, когато медиума бе в транс.
към текста >>

30. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо.
Не ви ли напомня това златния век на човешкия род, за който се загатва в древните митове и за който говори и Овидий в своите Метаморфози? Най-красивата, най-благодатна епоха, която човечеството е преживяло. Една велика култура, за която днес са останали само митологични вести. Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина. Механична смес, а не нещо органическо! Какво блестящо откровение за цялата ни култура. Аз само маркирам, бегло набелязвам.
към текста >>

31. Лостът на Архимеда - Георги Радев (1900–1940)

каменни въглища.
Разбира се, никой днес, в епохата на електричеството, не би възмечтал да повдига земята с такова грубо механично средство, каквото е лостът. Особено откак се откри, че и в най-дребните частици материал е скрита такава огромна енергия. Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта. Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища. Защото, според съвременната физика, 1 кг. каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории. Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните. Едно житно зърно, например, крие в себе си огромни запаси хранителна енергия, но какво малко количество от тази енергия ние можем да използваме. Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила.
към текста >>

каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории.
Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта. Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища. Защото, според съвременната физика, 1 кг. каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории. Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните. Едно житно зърно, например, крие в себе си огромни запаси хранителна енергия, но какво малко количество от тази енергия ние можем да използваме. Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила. Скритите или „окултни" сили, които се таят в човека и в природата, и които са достояние на високо напредналите човеци, движещи съдбините на света, започват да се „изявяват" на днешните хора поне като възможност. И тогава не биха ни се сторили чудни твърденията на знаещите, че ангелите, високо интелигентни същества, които управляват вселената, могат да „носят" в ръката си земята, подобно детска топка.
към текста >>

32. Енергията на атома - Георги Радев (1900–1940)

каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг.
Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг. каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
към текста >>

каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории.
Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг. каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
към текста >>

Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг. каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото. И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни?
към текста >>

33. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Скоро заработва и огромна пещ за каменни въглища, която осигурява централно отопление още далеч назад през 1838 година! Сметката е кажи-речи към триста хиляди долара.
Едно срещу друго на стените има две огромни огледала, които пречупват какви ли не отражения. Кога какви пристройки има, кое кога е завършено не помня, но семейството се нанася пролетта на 1836 година. Кораби пренасят от Савана семейни съкровища, масивни мебели, маси, сервизи, драперии и кресла. Стените са покрити с тапети. Всеки има отделна баня. Скоро заработва и огромна пещ за каменни въглища, която осигурява централно отопление още далеч назад през 1838 година! Сметката е кажи-речи към триста хиляди долара. Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по пътя за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг. Това е то картинката, дето ми се стрелва сега! Имението било обявено за продажба през 1867 г. за 160 000 долара. Дрю плаща резиденцията, конюшнята, хамбара и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна дъбова гора наоколо за 140 хиляди долара. Пито-платено! На 6 ноември 1867 година във входната зала на Гибънсовата резиденция се събира каймакът на Ню Йорк по случай откриването на Централната методистка семинария.
към текста >>

34. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

На някои от гарите доста се чака както за тази операция, така и да се насипят въглища и като слезеш да идеш до едното място - под краката ти лъщи огромна бяла плоча с изчукана дупка в средата за онези работи, но това е нещо невероятно, защото плочата е цяла и от голяма по-голяма.
Смял се е, когато кондукторите са слизали на гарите да убеждават чакащите по пероните пътници да се качат, защото - ура, да живей! - нищо няма, и сега вече влакът е поправен, стегнат - Свободна България! - и всичко е по мед и масло. И е медитирал, ако искате да го наречете така; прощавал се е с дом, баща, майка, сестра - тръгвал е към света и е знаел, че няма утре да се върне. Може би никога! Това безкрайно лангуркане - цяла нощ, повече от дванайсет часа! - то така ти разтърсва главата, че те отнася направо в друг свят! Как да не правят филми за Дракула с този влак, как да не стават катастрофи. Не е ли това място прокълнато!? Ето ги летят през мостове, край кантони и станции и перони, постлани с огромни плочи, пльоснати направо сред калта, по които се стичат водите от огромните въртящи се хоризонтални кранове за наливане на вода за парата на локомотивчето. На някои от гарите доста се чака както за тази операция, така и да се насипят въглища и като слезеш да идеш до едното място - под краката ти лъщи огромна бяла плоча с изчукана дупка в средата за онези работи, но това е нещо невероятно, защото плочата е цяла и от голяма по-голяма. И като свикнеш с полумрака, дето се струи през издъненото прозорче, различаваш по плочата, както си клекнал, странни букви. Неразчетими букви. И издялано животно - тигър ли е, лъв ли е? Сетне упорният камък на моста на Шейтанджик, дето е станала голямата катастрофа, той пък има на него издялан заек. Станцията на Каспичан - перонът й също има такива плочи и маймунка в едното кьоше.
към текста >>

35. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

„Фшшшшшшшт“ - парата от локомотива скрива гледката и разширената му нагоре тръба пуфка черен пушек, защото работим с въглища, разбира се, и саждите ти „освежават“ прането.
Влаковете на различните железопътни компании стигат не само до центъра на града, където започва да се изгражда желязната предшественичка на гарата Гранд Сентръл, но и до Даунтаун (т.е. центъра) - близо до кметството. Всъщност те започват да поемат и градския транспорт и едно след друго се появяват така наречените ел-влакове; железопътните линии, издигнати над платната на авенютата, някъде на нивото на втория етаж, за да оставят улиците за колите, автомобилите и пешеходците. Железните конструкции за релсите минават под носа на квартирантите. Отваряш да си изтърсиш чаршафа или да простреш прането на въжетата на рамките на прозорците и на три метра от теб се друсат вагоните, а зад стъклото мъже с каскети, отиващи на работа, дремят недоспали. „Фшшшшшшшт“ - парата от локомотива скрива гледката и разширената му нагоре тръба пуфка черен пушек, защото работим с въглища, разбира се, и саждите ти „освежават“ прането. Така друса и трака желязната конструкция на ела, че през нощта спиш само теоретически, цялото ти легло подскача и стените се тресат, когато премине влак. Градът обаче е поразително благоустроен за такъв привиден хаос. Всичко принадлежи на частни компании и прииждащите емигранти, перманентната експлозия на броя на консуматорите, им дава огромни възможности да растат. В центъра на Манхатън - някъде към северната част на Сентръл парк - по това време се изгражда първият огромен резервоар за прясна вода, който осигурява целия град. Под земята са прокарани тръбите на първата абонаментна компания за поддържане на парно отопление.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38244700431824