Търсене в текстове за 'Въглища'

По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища.
Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища.
към текста >>

Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята".
Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час. Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм.
към текста >>

Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час. Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм. Отива навън и изхвърля боклука.
към текста >>

А и ние в бараките се отоплявахме с въглища.
По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час. Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм. Отива навън и изхвърля боклука. Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена.
към текста >>

2. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите пръсти на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си.
Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава - да види какви подобрения могат да се направят, Това се отнася и за тези, които свирят." Понякога, на 22 март - деня на пролетта, който е празник на Братството, утрините биваха ясни и слънчеви. Но понякога бяха мразовити и снежни. Така, на един 22 март беше завалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега по поляната, за да може да се играе, а ние оркестрантите свирехме под навеса до един мангал. Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите пръсти на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си. Тогава казах: "Колко хубаво ще е при такива случаи на мразовити дни да имаме един грамофон, а Паневритмията да е записана на грамофонна плоча." "Не! - каза Учителят. - По-добре е живо свирене". Тогава у нас нямаше магнетофони, затова казах за грамофона. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите.
към текста >>

3. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше.
"Ще се развеселя премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
към текста >>

4. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година.
Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите. От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие. Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата. Тази година -193 6 - Братството бе подложено на голямо изпитание.
към текста >>

Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата.
От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие. Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата. Тази година -193 6 - Братството бе подложено на голямо изпитание.
към текста >>

5. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно.
Майка ми като ме видя, припадна и след това се поболя. Не можа да ми прости. И никога не ми прости до края на живота си. А баща ми се отчая. Предадох му шапката с парите и му казах: „Не искам да следвам. Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно. С това се препитаваха. А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли.
към текста >>

А да добиваш дървени въглища не беше лека работа.
И никога не ми прости до края на живота си. А баща ми се отчая. Предадох му шапката с парите и му казах: „Не искам да следвам. Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно. С това се препитаваха. А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли. Баща ми изпадна в паника. По едно време той се поокопити и понеже беше от село, здрав човек, със здрави и трезви разбирания.
към текста >>

Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко.
А баща ми се отчая. Предадох му шапката с парите и му казах: „Не искам да следвам. Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно. С това се препитаваха. А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли. Баща ми изпадна в паника. По едно време той се поокопити и понеже беше от село, здрав човек, със здрави и трезви разбирания. Благороден и толерантен каза просто: „Щом си решил така, направи както си решил.
към текста >>

Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали.
Предадох му шапката с парите и му казах: „Не искам да следвам. Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно. С това се препитаваха. А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли. Баща ми изпадна в паника. По едно време той се поокопити и понеже беше от село, здрав човек, със здрави и трезви разбирания. Благороден и толерантен каза просто: „Щом си решил така, направи както си решил. При нас имаш условия да живееш колкото си искаш." Така той разреши въпроса и аз останах в Габрово.
към текста >>

6. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

Каменни въглища не употребяваше.
В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов. Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на работниците, когато трябваше. Беше началото на зимата. Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва. Каменни въглища не употребяваше. Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам. „Учителю, ето сметката за разходите на бараката." И Му подавам тетрадката, в която съм водил най-подробни сметки Дори за всеки пирон. Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше. Така се разреши въпроса със счетоводството за строежа на тази къща. Той ми даде един урок: „Бъди със сметките си винаги акуратен и редовен.
към текста >>

7. 85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

В една от беседите Учителя спомена, че никой не е прокопсал ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища.
Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава загубиха всичко. В една от беседите Учителя спомена, че никой не е прокопсал ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди той беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност.
към текста >>

Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция.
Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава загубиха всичко. В една от беседите Учителя спомена, че никой не е прокопсал ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди той беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, че да приготвят месото на наденици и още такива суджуци и тем подобни.
към текста >>

Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира.
Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава загубиха всичко. В една от беседите Учителя спомена, че никой не е прокопсал ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди той беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, че да приготвят месото на наденици и още такива суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха.
към текста >>

8. 107. ВАРНА-ХОТЕЛ ЛОНДОН

Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища.
107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се.
към текста >>

Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става.
107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се. Разбира се, че идваха приятели от цяла България да го посещават. Приятелите от Варна постоянно Го посещаваха и всяка сутрин излизаха заедно на „Ташлъ тепе".
към текста >>

Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища.
1917 г., в хотел Лондон. valiamaria написа на 17 март 2011 - 05:06 : 107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се.
към текста >>

Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става.
ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се. Разбира се, че идваха приятели от цяла България да го посещават. Приятелите от Варна постоянно Го посещаваха и всяка сутрин излизаха заедно на „Ташлъ тепе".
към текста >>

9. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А самоварът е разпален с дървени въглища.
И така тази пъстра група минава - млади, стари, баби с патерички-те си и те отиват на Рила. За изтънчените курортисти това бе една весела картина, напълно оригинална. Насмешливо се отнасяха към нас. На всичко отгоре, понеже ние пиехме само гореща вода някои приятели бяха измислили и измайсторили самовари, които да се носят на гръб. Значи на гръб носиш един самовар от около 20-25 литра. А самоварът е разпален с дървени въглища. Водата е завряла, кипи. По якичките братя носеха тези два-три самовара. Вдига се пара, а когато парата стигне много голяма сила има една свирка предупредителна. Тя свири нагоре, вдига се пара като свирка на парен локомотив. Братът спира и вика: „Спирка!
към текста >>

10. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А няма нито дърва, нито въглища, а времето е студено.
Ние се разположихме в нея. Тук имаше само един пазач, но като ни видя кои сме, мерна се веднъж и изчезна, вероятно слезна при семейството си долу в селата. Знаеше, че ще му пазим хижата. Беше сигурен в нас. Ние заехме хижата, настанихме се в една стая и турихме ред. А няма нито дърва, нито въглища, а времето е студено. Намерих една хубава брадва, а в гората дървета колкото щеш. Дърветата бяха сечени на един метър и 50 см над земята, така че стърчи само стъблото. А то като се напоило със смола, изсъхнало, че станало като борина. Аз започнах да сека тези дървета. Бяха сухи, напоени със смола.
към текста >>

11. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

В този концлагер, в който е бил дядо Влайчо затворниците са копаели каменни въглища в рудник.
След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство. Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих! " Комунистите приложиха друга нова тактика към затворниците. Те започнаха да ги карат да работят. В този концлагер, в който е бил дядо Влайчо затворниците са копаели каменни въглища в рудник. Един ден дядо Влайчо отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в рудника, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат. Ще загинат стотици хора. А защо да загинат когато могат да работят. Началникът го запитал: „От къде знаеш това? " Казал му: „Бог ми го каза." Началника не му повярвал.
към текста >>

12. 4.22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища.
Беше студено. В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя. Беше хубава, голяма пернишка печка. Седим до печката, греем се и разговаряме. От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища. Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София. Разпитваха ме и аз отговарях. Те записваха отговорите ми и накрая ми дадоха лист с написани въпроси, за да отговоря на тях писмено. Отговорих и ги написах. Не им харесаха отговорите.
към текста >>

13. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

Носехме съчки, събрани от екскурзиите, купувахме си дърва, а понякога и въглища.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД Върху нивите, които се откупиха от селяните постепенно се размериха парцелите и започнаха да се откупват местата и да се построяват дървени бараки. Сглобени от дървен материал те за 4-5 месеца поникнаха като гъби след дъжд. Коваха се с дъски от вътре и с дъски отвън. Понякога между дъските се слагаше някаква изолация, но обикновено бараките бяха сковани само с един ред дъски. През лятото бяха хигиенични, но през зимата бе студено и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме. Носехме съчки, събрани от екскурзиите, купувахме си дърва, а понякога и въглища. В бараката имаше едно легло и това бе достатъчно за нас. Така живеехме скромно и много простичко, и много бедничко. За вода отивахме до разсадника, но ако имаше някой от града, когато отивахме там,то работниците се отнасяха с нас по един враждебен начин, А когато нямаше никой от града те ни приемаха радушно. Разбрахме, че тяхната неприязън се дължеше на едно внушение срещу нас, което идваше от града. Това бе причината да се потърси и да се открие вода за Изгрева на друго място.
към текста >>

14. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища.
През зимните месеци Учителят се отопляваше с печка. Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката?
към текста >>

Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята.
Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея".
към текста >>

Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа.
Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея". Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища.
към текста >>

" „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея".
Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея". Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища. Не искам да освобождавам тези лемурийски духове тук, защото те действуват разрушително върху Изгрева". Сестрата веднага се затичва, казва на боатята, а онзи, който е заредил печката идва при Учителя. Но той беше вече слезнал в приемната. А братът отвори прозорците на стаята, за да излезнат по-бързо тези лемурийски духове навън.
към текста >>

Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища.
Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея". Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища. Не искам да освобождавам тези лемурийски духове тук, защото те действуват разрушително върху Изгрева". Сестрата веднага се затичва, казва на боатята, а онзи, който е заредил печката идва при Учителя. Но той беше вече слезнал в приемната. А братът отвори прозорците на стаята, за да излезнат по-бързо тези лемурийски духове навън. Учителят не се качи този ден горе, а спа долу в приемната.
към текста >>

За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително.
Онзи дедо Ради, чийто образ се намира на паметника на патриарх Евтимий, онзи дедо Ради, който беше неук, неграмотен, неписмен, но беше верен и предан на Учителя. Това е същият дедо Ради, за когото Учителят беше казал, че той е прероденият патриарх Евтимий. Какво търсеше той тук на Изгрева неук и неграмотен. Учителят беше казал за него, че е дошъл тук с празна стомничка при първоизвора да си наточи и напълни душата с Божието Слово, за да може при следващото прераждане да работи и проповядва Словото Божие. Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително. А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха. На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци". После сложи сгурта в една кофа и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е. сгурта от изгорелите каменни въглища. Срещат го и го питат: „Брат Ради, къде беше?
към текста >>

А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха.
Това е същият дедо Ради, за когото Учителят беше казал, че той е прероденият патриарх Евтимий. Какво търсеше той тук на Изгрева неук и неграмотен. Учителят беше казал за него, че е дошъл тук с празна стомничка при първоизвора да си наточи и напълни душата с Божието Слово, за да може при следващото прераждане да работи и проповядва Словото Божие. Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително. А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха. На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци". После сложи сгурта в една кофа и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е. сгурта от изгорелите каменни въглища. Срещат го и го питат: „Брат Ради, къде беше? " Отговаря им: „Бях на погребение и погребах „кокалите" на лемурийците.
към текста >>

сгурта от изгорелите каменни въглища.
Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително. А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха. На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци". После сложи сгурта в една кофа и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е. сгурта от изгорелите каменни въглища. Срещат го и го питат: „Брат Ради, къде беше? " Отговаря им: „Бях на погребение и погребах „кокалите" на лемурийците. Онези, които знаят този случай се усмихват, а други път питат и разпитват един другиго за какво става въпрос. След като научаваха случая се усмихваха и отиваха да го поздравят, че е вече и гробокопач на лемурийци. Спомням си, че той беше този, който зареждаше кухнята с продукти.
към текста >>

15. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

А те се зареждаха с дървени въглища, които се запалваха.
А като прибавим, че братята бяха измайсторили саморъчно самовари, които се носеха като раници на гърбовете. А самоварът ври, дига се пара и отгоре се чува едно „пиу-у-у". Свирката се получава от парата, която излиза от тясното отверстие на самовара и прилича на движещ се локомотив на два крака. Като се чуе писукането, братът който носи самовара спре и викне: „Някой да иска топла вода? ". Приближава се някой, подаде си канчето, а брата се обърне гърбом към него и онзи отвърти кранчето и от отвора му потече вряла вода. А те се зареждаха с дървени въглища, които се запалваха. Та за аристократите в Чам Курия това беше толкова чудно и толкова смешно. Върви групата -колона по един и през 20-30 метра самоварите писукат и вдигат пара. Гледат ни и ни смятат, че сме смахнати, вдигаха ръцете си, въртяха китките си на ляво и на дясно и ни викаха, че сме малко „тра-ла-ла". Това беше за Чам Курия. А за софиянци беше още по-голямо забавление.
към текста >>

16. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Надежда Георгиева Кьосева

Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и рибарите.
Какво сме свободни! Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен. Не сме свободни да го отсечем. Ние си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не и сурови. Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и рибарите. Кой рибар, който е ходил на риба е прокопсал. После кой воденичар, който е млял жито е прокопсал. Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичането на дървета, от производство, от продажба на дървени въглища, после от кръчриарство - от продаване на вино. Аз наричам свободен човек следния: като те калят, да не могат да те окалят, да не губиш равновесие. Като те горят да не могат да те изгорят.
към текста >>

Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичането на дървета, от производство, от продажба на дървени въглища, после от кръчриарство - от продаване на вино.
Ние си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не и сурови. Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и рибарите. Кой рибар, който е ходил на риба е прокопсал. После кой воденичар, който е млял жито е прокопсал. Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичането на дървета, от производство, от продажба на дървени въглища, после от кръчриарство - от продаване на вино. Аз наричам свободен човек следния: като те калят, да не могат да те окалят, да не губиш равновесие. Като те горят да не могат да те изгорят. Някой път достатъчно е да се намериш между стотина души болни хора, за да помислиш, че си болен. Едни ти разправят за бъбреците, други ти разправят за дробовете си, за стомаха си, за краката си и пр. И ти почват да чувствуваш, че носиш тези болки.
към текста >>

17. 9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА

Петър Камбуров

ТОМ 6

Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих Лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и" започнах да тегля по въображаемата цигулка.
За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила тази вечер да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от „Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее, казах й: „Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих Лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и" започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят застана при нея и държейки дръжката си лявата си ръка, се обърна весело към мене и ме запита: „Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан!
към текста >>

18. 2. КОНЧЕТО МИЦКА

Станка Иванова Тотева

ТОМ 6

И когато натовари каруцата с цял тон въглища, отдолу от канала и по пътя край телевизията сега, нагоре по баира, само като й даде една чепка грозде, тя се напъвала и изкарвала баира с въглищата до горе.
Учителят му казал: „Няма да слагаш на кобилата никакъв гем (гем е желязо, което се слага в устата на коня)! Ще я оставиш напълно свободна. Каквото ядеш ще даваш и на нея. Тя за всичко ще ти се отплати". Така татко, по съвета на Учителя, започнал да я впряга без гем. И когато натовари каруцата с цял тон въглища, отдолу от канала и по пътя край телевизията сега, нагоре по баира, само като й даде една чепка грозде, тя се напъвала и изкарвала баира с въглищата до горе. Тя много обикна баща ми и беше много отзивчива към него. Иначе беше много лакома, когато биваше в яхъра, всичко изяждаше, дори и вестниците, с които татко запушваше дупките на яхъра. А кончето ставаше все по-красиво. Накрая баща ми реши да остави каруцарлъка. Отиде един ден при Учителя и Му каза решението си.
към текста >>

19. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

ТОМ 6

Ние имахме тогава печка с въглища, печката пушеше, не можехме да го нахраним както си е свикнал с топлина.
Да дойде от толкова далече и да не ме завари вкъщи. Но при мене спеше Пупито, на сестра му малката Калина, така че аз не бях сама. После Ленито, другата дъщеря на сестра му, понеже й се беше счупил крака, пак беше при мене и беше при мене още и Рут майката. А после дойде и тати - свекър ми у нас. Но беше трагедия. Ние имахме тогава печка с въглища, печката пушеше, не можехме да го нахраним както си е свикнал с топлина. Той можа да види и Еми, вторият ми син и му се радваше. А Колюви, другия брат на Жоро имаше вече син Любчо и Жоро направи много снимки на всичките, които бяха около нас. Правеше снимки при всички случаи, при празници, когато къпехме бебетата, на коледни елхи и всякакви случаи и всичко беше филмирано и в снимки. Когато беше Гриша малък, Жоро имаше мотор и с него сме ходили къде ли не. Аз държах и детето си на коленете си и всички ми се караха: „Детето, детето, как може да ходите така с мотор и с детето в ръце", но слава Богу нищо не се случи, защото той много добре умееше да кара.
към текста >>

20. 1. Заселници на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

Нямаше въглища.
ние си направихме кирпичената къщичка, а 1928 г. голямата зима я прекарахме в нея. Студено беше, но Игнат беше много буен пък и аз съм издържал на студа. Имах голям вълнен селски юрган и с него се завивахме двамата и вечер отваряхме прозорчето и сутрин се намирахме затрупани със сняг. Събирахме от гората съчки и се топлехме. Нямаше въглища. В.К.: Друг един въпрос. А как протичаше живота в ония години през 1927 г.? Какви ви са първите впечатления? Г.Д.: Първото ми впечатление, че всички приятели, които идваха и по двама и по трима и по пет души живееха в барачки и в палатки през лятото и с дълги коси ходеха, така кротко, смирено, идваха повече така за Учителя, да се лекуват там. Имаше много възрастни сестри, на които Учителят препоръчваше да носят вода със стомнички от Диана бад, от една чешмичка, която Той, Учителят я открил.
към текста >>

21. 14. Видимита и невидима братска каса

Георги Йорданов Добрев

Казва: „Моля ви се помогнете ми, аз съм бедна жена, имам две деца и нямам нито пари за хляб, нито въглища, нито дърва и ето студено , помогнете ми!
Г.Д.: Нечестно, разбира се. В.К.: Да, така. Г.Д.: Случка с един брат. През един зимен ден, студен ден, вървят с Учителя из софийските улици, бързат така от студеното и една бедна жена вика след тях: „Господине, господине, моля ви се, моля ви се, господине!! “ Те се спират, гледат жената. Казва: „Моля ви се помогнете ми, аз съм бедна жена, имам две деца и нямам нито пари за хляб, нито въглища, нито дърва и ето студено , помогнете ми! “ Учителят с този брат поглеждат я, съжаляват я и казва брата: „Учителю, аз ще отида да взема пари да й дам да си купи жената, да я улесним“. Учителят казал:“ Върви, върви! Върви! Аз, казва ще наредя в моята кантора, ще се обадя на моята кантора да изпратят на жената. До довечера ще има и въглища и дърва и пари за хляб и всичко ще има до довечера“.
към текста >>

До довечера ще има и въглища и дърва и пари за хляб и всичко ще има до довечера“.
Казва: „Моля ви се помогнете ми, аз съм бедна жена, имам две деца и нямам нито пари за хляб, нито въглища, нито дърва и ето студено , помогнете ми! “ Учителят с този брат поглеждат я, съжаляват я и казва брата: „Учителю, аз ще отида да взема пари да й дам да си купи жената, да я улесним“. Учителят казал:“ Върви, върви! Върви! Аз, казва ще наредя в моята кантора, ще се обадя на моята кантора да изпратят на жената. До довечера ще има и въглища и дърва и пари за хляб и всичко ще има до довечера“. Значи той ще се обади в неговата кантора. В.К.: Неговата невидима кантора. Г.Д.: Да, ще наредя всичко, казва. В.К.: И накрая? Г.Д.: Това е.
към текста >>

22. 19. Мария Гръблашева

Драган Петков

Той стана предприемач, започна да сече гори и дърветата ги изгаряше и овъгляваше, за да ги подготви за дървени въглища.
Целта им е да разбият Школата отвътре. Но Бог поругаем не бива и те ще разберат какво значи израза, че „Бог е всепояждаещ“. Съдбата на Лулчев е всеизвестна. Той бе убит от комунистите. Съдбата на Стойчев е също много поучителна. Той стана предприемач, започна да сече гори и дърветата ги изгаряше и овъгляваше, за да ги подготви за дървени въглища. Тогава това бе един начин за припечелване на пари и тогава дървените въглища се използваха за отопление чрез мангали за скари за правене на кебапчета и за печене на различни неща на скара. Той изнасяше в Турция, но след кратко време той заболя от рак и почина. И което е най-важното Учителят го предупреди да не сече дървета и да не ги овъглява, защото никой не е прокопсал от този занаят. Така че накрая всичко се намести към един финал. Гръблашева накрая често я обсебваха духовете и правеше сума бели на Учителя.
към текста >>

Тогава това бе един начин за припечелване на пари и тогава дървените въглища се използваха за отопление чрез мангали за скари за правене на кебапчета и за печене на различни неща на скара.
Но Бог поругаем не бива и те ще разберат какво значи израза, че „Бог е всепояждаещ“. Съдбата на Лулчев е всеизвестна. Той бе убит от комунистите. Съдбата на Стойчев е също много поучителна. Той стана предприемач, започна да сече гори и дърветата ги изгаряше и овъгляваше, за да ги подготви за дървени въглища. Тогава това бе един начин за припечелване на пари и тогава дървените въглища се използваха за отопление чрез мангали за скари за правене на кебапчета и за печене на различни неща на скара. Той изнасяше в Турция, но след кратко време той заболя от рак и почина. И което е най-важното Учителят го предупреди да не сече дървета и да не ги овъглява, защото никой не е прокопсал от този занаят. Така че накрая всичко се намести към един финал. Гръблашева накрая често я обсебваха духовете и правеше сума бели на Учителя. Това не подмина нито Янакиева, нито Маркова.
към текста >>

23. 8. На път към Изгрева

А зад тяхната къща имаше една барака за въглища.
Последния не бил в добри отношения с брат Иван Антонов и понеже аз съм бил застанал до брат Антонов, той помислил, че съм протеже на последния. После намерих брат Борис на поляната, поговорих с него, понеже той ми беше обещал да ме вземе на работа. Брат Бертоли, който имаше работилница беше фалирал и прекарал известно време в Букурещ, но тъкмо сега се беше завърнал. Като се обадих на брат Борис, той ме запита: „Ами къде ще живееш? “ Казах: „Не зная, не познавам никого“. А зад тяхната къща имаше една барака за въглища. Зимата нали беше минала, бараката беше свободна. Той ми каза: „Ще вземеш да почистиш бараката и ще си сложиш едно легло“. Още на другия ден почистих бараката, облепих я с хартия, както правеха другите, сложих си багажа, едно друго и почти цяло лято прекарах там. Като минаха няколко дена отидох при Учителя. Помислих си, да попитам Учителя какво да предприема.
към текста >>

24. 27. Майсторите

27. МАЙСТОРИТЕ За сведение веднъж ме повикаха в мина „Пирин“, където копаят пиринските въглища.
27. МАЙСТОРИТЕ За сведение веднъж ме повикаха в мина „Пирин“, където копаят пиринските въглища. Там правеха една голяма постройка, та ме извикаха да направя мозайката. Отидох аз с колелото. Нагоре пътувах пеш, а на връщане с колелото. Като видях постройката и се връщам, гледам голямо нанадолнище. По едно време влизам вече в шосето и беше вече тъмно, пуснах фарчето, но нали съм уморен, задрямал съм и за секунда може би ме делеше да падна в Струма.
към текста >>

25. 45. Време за равносметка

По едно време брат Иван докара две коли въглища за сестра Йорданка.
И тъй, като видим, че ще вали дъжд, аз си работех, брат ми вземе внесе сгурията. Добре, но стана така, имаше една сестра Йорданка, която работеше в града. Тя живееше в братските стаи. Като казвам братски стаи имам предвид, че от Пловдив няколко души братя се бяха събрали и си бяха построили една такава дълга къщичка с няколко стаи. Там живееше сестрата с момиченцето си. По едно време брат Иван докара две коли въглища за сестра Йорданка. Но гледам, времето се разваля, ще почне да вали дъжд. Викам на брат си: „Вземай количката и дай да прекараме въглищата на сестра Йорданка. Там имаше бараки за тая цел. Пренесохме въглищата, дори бяха останали още някоя количка и започна да вали. Сгурията остана неприбрана и стана само вода, нали.
към текста >>

Викам на брат си: „Вземай количката и дай да прекараме въглищата на сестра Йорданка.
Тя живееше в братските стаи. Като казвам братски стаи имам предвид, че от Пловдив няколко души братя се бяха събрали и си бяха построили една такава дълга къщичка с няколко стаи. Там живееше сестрата с момиченцето си. По едно време брат Иван докара две коли въглища за сестра Йорданка. Но гледам, времето се разваля, ще почне да вали дъжд. Викам на брат си: „Вземай количката и дай да прекараме въглищата на сестра Йорданка. Там имаше бараки за тая цел. Пренесохме въглищата, дори бяха останали още някоя количка и започна да вали. Сгурията остана неприбрана и стана само вода, нали. Дъждът беше силен и в това време пристига брат Бертоли от града. Той разбира се нищо не знае за въглищата и като видя сгурията започна да се кара: „Ти голям чиляк пък малко акъл имаш“ (той говореше повалено, нали беше италианец).
към текста >>

Пренесохме въглищата, дори бяха останали още някоя количка и започна да вали.
Там живееше сестрата с момиченцето си. По едно време брат Иван докара две коли въглища за сестра Йорданка. Но гледам, времето се разваля, ще почне да вали дъжд. Викам на брат си: „Вземай количката и дай да прекараме въглищата на сестра Йорданка. Там имаше бараки за тая цел. Пренесохме въглищата, дори бяха останали още някоя количка и започна да вали. Сгурията остана неприбрана и стана само вода, нали. Дъждът беше силен и в това време пристига брат Бертоли от града. Той разбира се нищо не знае за въглищата и като видя сгурията започна да се кара: „Ти голям чиляк пък малко акъл имаш“ (той говореше повалено, нали беше италианец). В това време, там имаше мои близки младежи, като чуха това нещо, почнаха от тоя ден да ме подиграват с тия думи. Както и да е, минаха няколко дена, направих всичко, нали, както и дюшемето.
към текста >>

Той разбира се нищо не знае за въглищата и като видя сгурията започна да се кара: „Ти голям чиляк пък малко акъл имаш“ (той говореше повалено, нали беше италианец).
Викам на брат си: „Вземай количката и дай да прекараме въглищата на сестра Йорданка. Там имаше бараки за тая цел. Пренесохме въглищата, дори бяха останали още някоя количка и започна да вали. Сгурията остана неприбрана и стана само вода, нали. Дъждът беше силен и в това време пристига брат Бертоли от града. Той разбира се нищо не знае за въглищата и като видя сгурията започна да се кара: „Ти голям чиляк пък малко акъл имаш“ (той говореше повалено, нали беше италианец). В това време, там имаше мои близки младежи, като чуха това нещо, почнаха от тоя ден да ме подиграват с тия думи. Както и да е, минаха няколко дена, направих всичко, нали, както и дюшемето. Седнахме един ден така на пейката с брат Бертоли и му казвам: „Брат Бертоли, искам да те питам нещо“. „Ами, кажи“, каза той. „Представи си, че си на мое място и правиш тука стаята вместо мене.
към текста >>

И в това време пристигат въглища за сестра Йорданка.
В това време, там имаше мои близки младежи, като чуха това нещо, почнаха от тоя ден да ме подиграват с тия думи. Както и да е, минаха няколко дена, направих всичко, нали, както и дюшемето. Седнахме един ден така на пейката с брат Бертоли и му казвам: „Брат Бертоли, искам да те питам нещо“. „Ами, кажи“, каза той. „Представи си, че си на мое място и правиш тука стаята вместо мене. И в това време пристигат въглища за сестра Йорданка. Ти ми плащаш за всяко внасяне и изнасяне на сгурията, а сестра Йорданка, аз от нея никога няма да взема пари. Въглищата са две коли. Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията. Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията? “ Той помисли, помисли и каза: „Въглищата“.
към текста >>

Въглищата са две коли.
Седнахме един ден така на пейката с брат Бертоли и му казвам: „Брат Бертоли, искам да те питам нещо“. „Ами, кажи“, каза той. „Представи си, че си на мое място и правиш тука стаята вместо мене. И в това време пристигат въглища за сестра Йорданка. Ти ми плащаш за всяко внасяне и изнасяне на сгурията, а сестра Йорданка, аз от нея никога няма да взема пари. Въглищата са две коли. Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията. Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията? “ Той помисли, помисли и каза: „Въглищата“. „Ами аз също направих така, а вие като се разтревожихте за сгурията ми казахте: „Голям чиляк, малко акъл имаш“. Тук живеят много хора.
към текста >>

Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията.
„Ами, кажи“, каза той. „Представи си, че си на мое място и правиш тука стаята вместо мене. И в това време пристигат въглища за сестра Йорданка. Ти ми плащаш за всяко внасяне и изнасяне на сгурията, а сестра Йорданка, аз от нея никога няма да взема пари. Въглищата са две коли. Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията. Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията? “ Той помисли, помисли и каза: „Въглищата“. „Ами аз също направих така, а вие като се разтревожихте за сгурията ми казахте: „Голям чиляк, малко акъл имаш“. Тук живеят много хора. Има от братството, но има и други, които не са от братството, както казват - намерили село без кучета.
към текста >>

Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията?
„Представи си, че си на мое място и правиш тука стаята вместо мене. И в това време пристигат въглища за сестра Йорданка. Ти ми плащаш за всяко внасяне и изнасяне на сгурията, а сестра Йорданка, аз от нея никога няма да взема пари. Въглищата са две коли. Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията. Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията? “ Той помисли, помисли и каза: „Въглищата“. „Ами аз също направих така, а вие като се разтревожихте за сгурията ми казахте: „Голям чиляк, малко акъл имаш“. Тук живеят много хора. Има от братството, но има и други, които не са от братството, както казват - намерили село без кучета. Та имаше най- различни.
към текста >>

“ Той помисли, помисли и каза: „Въглищата“.
И в това време пристигат въглища за сестра Йорданка. Ти ми плащаш за всяко внасяне и изнасяне на сгурията, а сестра Йорданка, аз от нея никога няма да взема пари. Въглищата са две коли. Гледам, че вали дъжд и вземаме количката и пренасяме въглищата и в това време като вали измокри и сгурията. Вие ако бяхме на моето място кое щяхте да пренесете - въглищата или сгурията? “ Той помисли, помисли и каза: „Въглищата“. „Ами аз също направих така, а вие като се разтревожихте за сгурията ми казахте: „Голям чиляк, малко акъл имаш“. Тук живеят много хора. Има от братството, но има и други, които не са от братството, както казват - намерили село без кучета. Та имаше най- различни. И сега какво, излиза ми прякор“.
към текста >>

26. 46. Лъжата и истината

Най-напред брат Борис Николов ми отстъпи бараката си за въглища, която почистих и приспособих за живеене.
„Житно зърно“. Нямаше книжка от списанието, в което да няма статия от брат Елиезер. След това излезе вестник „Братство“. Същото нещо. Преместих се да живея на Изгрева. Най-напред брат Борис Николов ми отстъпи бараката си за въглища, която почистих и приспособих за живеене. Тогава брат Борис Николов, брат Елиезер Коен, Георги Радев, после Николай Дойнов, това бяха едни от най-видните хора в братството. Само че Николай Дойнов беше учител някъде из софийските села и идваше от време на време в София. За сведение на всички, най-много съвети съм получавал от брат Елиезер. Всички отиваха на работа, а вие учехте тогава. Аз като запитам нещо и вие, за да ме поучите отваряхме тефтерчето и ми казвахте: „Ето какво казва Учителят за това“.
към текста >>

27. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Карат ме в трюма на кораба, дават ми една лопата да хвърлям въглища, а пък аз всичко нам какво да правя“.
Най-после видял един кораб се задава и започнал да маха с една шапка. Тогава една лодка се спуща в морето, вече било светло, разсъмнало. Той търси някаква помощ. Лодката се приближава, той продължавал да маха. „Идва лодката, подават ми ръка, стъпвам в лодката и ме закарват в кораба. Карат ме в трюма на кораба, дават ми една лопата да хвърлям въглища, а пък аз всичко нам какво да правя“. Всичко се нарежда тъй както небето е наредило. Горе на палубата, собственика на кораба, който във Франция има мина, разнася въглища и него ден трябвало не зная колко курса да направи и който е долу трябва да работи и добре въглища да нахвърля, за да може кораба да развие максимална скорост и да може да се върне. Собственикът стои на палубата и гледа как барометъра се вдига необичайно. „Кой е долу, бе? “ „Ами един роб!
към текста >>

Горе на палубата, собственика на кораба, който във Франция има мина, разнася въглища и него ден трябвало не зная колко курса да направи и който е долу трябва да работи и добре въглища да нахвърля, за да може кораба да развие максимална скорост и да може да се върне.
Той търси някаква помощ. Лодката се приближава, той продължавал да маха. „Идва лодката, подават ми ръка, стъпвам в лодката и ме закарват в кораба. Карат ме в трюма на кораба, дават ми една лопата да хвърлям въглища, а пък аз всичко нам какво да правя“. Всичко се нарежда тъй както небето е наредило. Горе на палубата, собственика на кораба, който във Франция има мина, разнася въглища и него ден трябвало не зная колко курса да направи и който е долу трябва да работи и добре въглища да нахвърля, за да може кораба да развие максимална скорост и да може да се върне. Собственикът стои на палубата и гледа как барометъра се вдига необичайно. „Кой е долу, бе? “ „Ами един роб! “ Отиват, връщат се, разбират, че той е българин. А чичо ми имал само второ отделение.
към текста >>

28. 6. Задачата с боровите дъски

До него беше залепена някаква друга барачка за дърва и за въглища.
Улицата, която минава покрай гората и тази, тя се казваше „Незабравка“ и мисля, че и сега така се казва. От едната страна е гората, от другата страна беше Изгрева. Мястото където той имаше барака е било братско. На това място той си беше направил една барака. Три на четири беше може би стаята, където той живееше. До него беше залепена някаква друга барачка за дърва и за въглища. И това е. фактически бараката му се състоеше от едно антре и от това антре се влизаше в стаята и в помещението, което ползваше за дърва и за въглища и за непотребни неща. Това имаше той. В стаята наредбата му беше от една маса, три стола и едно легло. Нищо друго нямаше.
към текста >>

фактически бараката му се състоеше от едно антре и от това антре се влизаше в стаята и в помещението, което ползваше за дърва и за въглища и за непотребни неща.
Мястото където той имаше барака е било братско. На това място той си беше направил една барака. Три на четири беше може би стаята, където той живееше. До него беше залепена някаква друга барачка за дърва и за въглища. И това е. фактически бараката му се състоеше от едно антре и от това антре се влизаше в стаята и в помещението, което ползваше за дърва и за въглища и за непотребни неща. Това имаше той. В стаята наредбата му беше от една маса, три стола и едно легло. Нищо друго нямаше. Гардероб нямаше. Имаше една закачалка, на която да си закача нали нещо, зад вратата се намираше закачалката и в единия ъгъл имаше някаква етажерка, която се закриваше с едно перде, на която той си държеше бельото.
към текста >>

И една печка за отопление с дърва и въглища.
В стаята наредбата му беше от една маса, три стола и едно легло. Нищо друго нямаше. Гардероб нямаше. Имаше една закачалка, на която да си закача нали нещо, зад вратата се намираше закачалката и в единия ъгъл имаше някаква етажерка, която се закриваше с едно перде, на която той си държеше бельото. Нищо друго нямаше. И една печка за отопление с дърва и въглища. На масата му имаше един радиоапарат, който слушаше доста често. Слушаше новини, музика, вечерно време имаше и класическа музика предаваха по някоя станция, по която като я намери слуша. Между другото трябва да кажа, че брат Иван беше много музикален. Наред с голямата памет за текстове, той имаше и добра музикална памет. В това аз лично съм се убедил.
към текста >>

29. 19. При възрастните приятели

Отначало аз живеех в едната стая, а долу имаше сутерен, който в едната част беше стая, а другото беше мазе, в което държаха въглищата.
Но така, аз с него осемте години ги изкарах добре, живеехме. Само аз спях в квартирата си, а живеех на около 50 метра. Аз имах за квартира къщата на Марийка Марашлиева, тя беше съсобственичка със своята леля. Леля й на Марийка. Къщата беше от две стаи. Отначало аз живеех в едната стая, а долу имаше сутерен, който в едната част беше стая, а другото беше мазе, в което държаха въглищата. В тоя сутерен имаше квартиранти. Но те си излязоха и когато те си излязоха аз се прехвърлих в тоя сутерен да живея заедно с тоя приятел Христо, по което време той, аз и Благи бяхме студенти в София и той, Благи си живееше у тях, а пък Христо и аз живеехме в тоя сутерен. Аз ходех и се хранех на обед, вечеря и закуска у бай Иван. Отначало обядвахме във вегетарианския ресторант години наред, но след това аз започнах с бай Иван. Аз му носех продукти и така заедно си готвехме.
към текста >>

30. 29. Цочо Диков - Ракитски

той се хранеше, обличаше, плащаше отопление, осветление, въглища, дърва и от тях отделяше да се печата на машина, да се купува хартия и т.н.
Интересно е неговото споделяне за първата книжка, която е от 10-15 страници, която той е написал. Той имаше един приятел руснак, който се казваше Шапошников и мисля, че в него останаха тия неща. Аз ще стигна в разказа си и за това. Но малката пенсия, която той получаваше на времето от 42 лв. С тия 42 лв. той се хранеше, обличаше, плащаше отопление, осветление, въглища, дърва и от тях отделяше да се печата на машина, да се купува хартия и т.н. Изобщо всички средства, които той получаваше ги даваше, отделяше за себе си минималното за живеене, а останалото даваше, за да върви неговата идея напред и да работи в тая област на математиката. Мисълта ми е, че първата книжка, която той е написал и тя е била отпечатана, той е изживял щастлив миг и казваше: „Дете, а пък да знаеш какъв трепет беше, какво напрежение докато се отпечата и си казвах, един път да се отпечата, да го видя напечатаното и след това с мене да става каквото ще“. И действително, той изживял един щастлив миг, отпечатала се книжката му, колко се е разпространявала това не знам. На каква тема е била? В момента не мога да кажа, но аз притежавам някои от неговите неща, които той ми е дал.
към текста >>

31. 35. Обществената баня

Беше намерил един казан, може би с диаметър около 80 см и с дълбочина някъде също около 80 см, поставен на три крака метални, който си го държеше в бараката гдето държеше въглищата и дървата за отопление и един път минимум в седмицата сгорещяваше вода на печката, това дали ще бъде зиме или лете, няма значение.
“ И бай Иван продължи да ми разказва. „Той излезе благороден, сто пъти по-благороден от мене. Абсолютно нищо не ми направи и си отиде човека“. Но от тоя момент нататък бай Иван наистина се замисля и решава въпроса с банята. Така беше го решил, че и аз даже след като той беше ми казал това нещо съм се ползвал и от неговата баня. Беше намерил един казан, може би с диаметър около 80 см и с дълбочина някъде също около 80 см, поставен на три крака метални, който си го държеше в бараката гдето държеше въглищата и дървата за отопление и един път минимум в седмицата сгорещяваше вода на печката, това дали ще бъде зиме или лете, няма значение. Стопляше вода в тенджери и в кофи, влизаше в тоя казан, слагаше едно малко столче дървено и се къпеше в него. Така той реши въпроса с изкъпването вкъщи. А лятно време, в големите горещини опъваше навънка, на двора тел на два кола и на бараката и на тях слагаше чаршафи и вътре се къпеше пак по тоя начин. Или топлеше вода на слънцето, или ако е слънчевата топлина недостатъчна, пак на печката и извършваше тая процедура по тоя начин. Ползването на тоя казан го ползвах и аз дълго време, защото аз живях под наем и нямах други възможности.
към текста >>

32. 38. Висше образование и занаят

Казвал така: днес ще търсите някаква работа, може някому дървата да пренесете, може въглищата да пренесете и каквото ви даде, със средствата, които получите по тоя начин, с тях да се прехраните днешния ден.
И така Учителят е държал всеки да има максимално високо знание. Но наред с това е държал и всеки един да си изкарва прехраната ако не може с тия знания, които има и по някакъв друг начин, т.е. Той е искал да ги научи щото те с физически труд да добият прехраната си. А вероятно е имал предвид и това, че ще настъпят времена, когато и да имаш тия максимални знания, да имаш и висше образование, може би няма да можеш да си изкарваш прехраната с тия знания. Това го е имал предвид и затова е давал задачи на приятелите, макар и материално обезпечени, да отиват и да полагат физически труд. Казвал така: днес ще търсите някаква работа, може някому дървата да пренесете, може въглищата да пренесете и каквото ви даде, със средствата, които получите по тоя начин, с тях да се прехраните днешния ден. Ако не намерите, няма да се храните. Така една част от нашите приятели са възприели това и може би са научили някакъв занаят, който са нямали. Които са имали са го оползотворили и ето какво бил казал Учителят пак в тия беседи дадени в Търново през 1921 г. на стр. 144. Но аз ще цитирам само това, което е казано на стр.
към текста >>

33. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

В.: Няма кой да им донесе въглища, няма кой да им помогне, да им съдейства.
Иначе е много лошо - сам си и никой няма. Т.: Лошо е да си сам и да кукаш сам. В.: Ти знаеш ли колко хора нямат деца, ти поне имаш деца. А колко хора имат деца, а все едно, че ги нямат. Т.: А, трудно е и с деца и без деца. В.: Няма кой да им донесе въглища, няма кой да им помогне, да им съдейства. Болни са. Т.: Има ги таквиз в селото. Има такива, знаеме ги, виждаме ги, срещаме ги. В.: Страшна работа, не е за разправяне. Виждаш много хора, а се движиш сам сред тях.
към текста >>

Аз всичко си имам - и въглища, и къща.
Т.: Има ги таквиз в селото. Има такива, знаеме ги, виждаме ги, срещаме ги. В.: Страшна работа, не е за разправяне. Виждаш много хора, а се движиш сам сред тях. Т.: Да благодарим на Учителя. Аз всичко си имам - и въглища, и къща. Сега въглищата малко ги употребявам, защото миришат. Не мога да ги търпя, повдига ми се от тях. В.: Те, новите въглища и брикетите много миришат. Старите по не миришат. Т.: Не миришат, ама си миришат на въглища.
към текста >>

Сега въглищата малко ги употребявам, защото миришат.
Има такива, знаеме ги, виждаме ги, срещаме ги. В.: Страшна работа, не е за разправяне. Виждаш много хора, а се движиш сам сред тях. Т.: Да благодарим на Учителя. Аз всичко си имам - и въглища, и къща. Сега въглищата малко ги употребявам, защото миришат. Не мога да ги търпя, повдига ми се от тях. В.: Те, новите въглища и брикетите много миришат. Старите по не миришат. Т.: Не миришат, ама си миришат на въглища. Отиваме в стаята на Учителя.
към текста >>

В.: Те, новите въглища и брикетите много миришат.
Виждаш много хора, а се движиш сам сред тях. Т.: Да благодарим на Учителя. Аз всичко си имам - и въглища, и къща. Сега въглищата малко ги употребявам, защото миришат. Не мога да ги търпя, повдига ми се от тях. В.: Те, новите въглища и брикетите много миришат. Старите по не миришат. Т.: Не миришат, ама си миришат на въглища. Отиваме в стаята на Учителя. Темелко изпълнява молбата ми. В.: Сега това е стаята на Учителя.
към текста >>

Т.: Не миришат, ама си миришат на въглища.
Аз всичко си имам - и въглища, и къща. Сега въглищата малко ги употребявам, защото миришат. Не мога да ги търпя, повдига ми се от тях. В.: Те, новите въглища и брикетите много миришат. Старите по не миришат. Т.: Не миришат, ама си миришат на въглища. Отиваме в стаята на Учителя. Темелко изпълнява молбата ми. В.: Сега това е стаята на Учителя. Искам отново да я разгледам. Навремето я заснех на фотографска лента.
към текста >>

34. 7. Студ и спартански живот

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Дойдат въглища или дърва на Изгрева, аз оставях работата и отивах да ги пренеса.
Но 1928 г. когато тръгнах за Младежкия събор в София, твърдо реших да остана там и да си търся работа. След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от нашите братя. Така карах известно време, но от време на време трябваше да отделям и друго време за братска работа. Нашите братя и сестри бяха всеки на работата си - кой на държавна, кой на частна работа и нямаше кой да работи общата работа. Дойдат въглища или дърва на Изгрева, аз оставях работата и отивах да ги пренеса. Имаше работа из градината. И тъй полека-лека братската работа ме погълна и аз се определих за братски работник. Имаше една сестра Станка, която готвеше на Учителя, тя ни даваше и на нас ядене и то ония, които взимаха участие в братската работа. Нашите като разбраха, че няма да се върна на село ми изпратиха един вълнен юрган. През лятото прекарвахме с брат Иван Антонов в една братска палатка.
към текста >>

35. 16. Вяра, Надежда и Любов

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

На въпроса ни къде е малка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“.
Когато търсихме третата жена на име Люба, срещнахме голяма угоена свиня, която се търкаляше в една локва и се плакнеше. Погледнахме я и отминахме да търсим Люба. Влизаме в един дом, понеже ни казаха, че там живее Люба. В стаичката заварихме три дечица покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ. Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е малка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“. Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари. Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“. Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави.
към текста >>

Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища.
Погледнахме я и отминахме да търсим Люба. Влизаме в един дом, понеже ни казаха, че там живее Люба. В стаичката заварихме три дечица покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ. Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е малка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“. Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари. Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“. Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави. Свинята, която сте срещнали, това е състоянието на спящите души потънали в материални блага и угоени.
към текста >>

36. 2. Посещение при г-н Дънов в хотел Лондон

В един специален железен съд се разпалват дървени въглища и при тяхното тлеене се отделя топлина.
2. ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ Г-Н ДЪНОВ В ХОТЕЛ „ЛОНДОН“ Не мина много време след тоя случай, при мен пристига един човек и ми казва: „Ела в хотел „Лондон“, че те вика г-н Петър Дънов“. Той беше интерниран във Варна в този хотел. Аз отидох, разговарях с г-н Дънов и оттогава го посещавах щом ме извика. Един ден ме накара да разпаля мангала на балкона. А с мангал на времето се отопляваха. В един специален железен съд се разпалват дървени въглища и при тяхното тлеене се отделя топлина. Така на времето се отопляваха в стаите, защото тогава не бяха излезнали на мода печките. Хората по селата имаха оджак, напреко висеше една желязна верига, на която увисваха котел, в който готвеха яденето. Хлябът се печеше в подници или във фурни. Разпалих мангала, за да си препече филийка хляб, а отдолу под балкона минаваха дами със шапки. Той се усмихна и ми каза: „Внимавай как разпалваш мангала, защото много искри хвърчат надолу и ще запалиш на коконите шапките“.
към текста >>

37. 8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Улица след улица прекосяваме тихо целия град, всички с раници на гърба, аз носех между другото и малък товар дървени въглища, защото пък други двама братя носеха на гърба си големи самовари, за които бяха въглищата.
8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ Един път, знаейки от писмо, че група братя и сестри ще бъдат с Учителя на екскурзия до Витоша, аз без да мисля много потеглих с влака от сърцето на България, от Търново и след няколкочасово пътуване, пристигам в София към 10 часа вечерта. А след два часа, точно в полунощ потегляме за Витоша групово, тогава нямаше улеснение с автобуси даже в полунощ и трамваи не се движеха. Улица след улица прекосяваме тихо целия град, всички с раници на гърба, аз носех между другото и малък товар дървени въглища, защото пък други двама братя носеха на гърба си големи самовари, за които бяха въглищата. Защо тогава не сме палили огън за чая, не ми е известно, но самоварите скоро се указаха неудобни и преминахме към веселия огън. Пътуваме бавно с почивки под звездното небе, лъха ни нощния хлад, слушаме навремени да пеят петли и малко преди изгрев, пристигаме на бивака и се нареждаме все така безшумно край източната страна на скалата, за да посрещнем слънцето. Настъпва хубав, светъл ден, изпълнен с песни, с радост, със слово. След обед радостта ми малко потъмнява, трябва да сляза по-рано от другите, предстои ми завръщане по дългия път до село. Не съм запазила спомен от умора, късно през нощта се намират в малката си стая, където след кратък укрепителен сън съм готова за работа в училище.
към текста >>

38. 12. ОТКУПЪТ

Имаше една украса такава с някакви портрети, имаше два големи турски патрона качени там някъде и войникът взел падналия патрон и го хвърлил във въглищата и го слага в печката заедно с въглищата.
По онова време имаше македонски убийства и имаше нареждане щом се гърми и трещи всички да лягат по земята. На сантиметри се изтърси прахоляка и ако беше една педя по-напред щеше да ме остави на място. Това става в понеделник. В сряда след обед имаше една сказка с двама сказчици във военния клуб. Така както е салона и тука е печката. Имаше една украса такава с някакви портрети, имаше два големи турски патрона качени там някъде и войникът взел падналия патрон и го хвърлил във въглищата и го слага в печката заедно с въглищата. Пред печката имаше един стол. И аз седнах на него стол, обаче нещо ме нагря, беше ми нещо скучно и казах: "Аз ще изляза малко навън, като свърши този автор ще вляза на втория". Тъкмо излизам и един гърмеж страшен вътре - вратата на печката беше разбила облегалката на стола - ако бях там щеше да ме остави на място. Отвънка майора ме прегърна, той беше домакина, познаваше ме този човек. Събитията следваха едно след друго, значи бяха като че ли решили да ме унищожат.
към текста >>

39. 14. КАТЯ ГРИВА

Влизам аз вътре и така както е печката с въглища, беше хладно време, пролет, имаше един стол пред вратата на печката и аз съм седнал точно пред нея.
Връщам се от гимназия на обед. В това време разбиват "Куршумхан". Една голяма щуротия и с взривове и както минавам така един взрив и една такава голяма буца хоросан от тухли минава тъй край врата ми и разбива витрината. Ако беше минала малко по-напред и на място оставах. След два дена в Пловдив във военния клуб имаше двама сказчици, двама оратори. Влизам аз вътре и така както е печката с въглища, беше хладно време, пролет, имаше един стол пред вратата на печката и аз съм седнал точно пред нея. А един път от старите турски куршуми, които ги слагаха така на огледалото за украса взима, че пада куршума във въглищата и чрез тях вътре без да види слугата, вкарва го в печката. А нещо ме напъва, опъва, нещо ми е скучно, ще изляза вънка. Като почне втория оратор, тогава ще вляза. Аз си казвам и излизам. Излизам, няма и минута и се чува един взрив вътре като вратата на печката разбива гърба на стола, на който аз седях.
към текста >>

А един път от старите турски куршуми, които ги слагаха така на огледалото за украса взима, че пада куршума във въглищата и чрез тях вътре без да види слугата, вкарва го в печката.
В това време разбиват "Куршумхан". Една голяма щуротия и с взривове и както минавам така един взрив и една такава голяма буца хоросан от тухли минава тъй край врата ми и разбива витрината. Ако беше минала малко по-напред и на място оставах. След два дена в Пловдив във военния клуб имаше двама сказчици, двама оратори. Влизам аз вътре и така както е печката с въглища, беше хладно време, пролет, имаше един стол пред вратата на печката и аз съм седнал точно пред нея. А един път от старите турски куршуми, които ги слагаха така на огледалото за украса взима, че пада куршума във въглищата и чрез тях вътре без да види слугата, вкарва го в печката. А нещо ме напъва, опъва, нещо ми е скучно, ще изляза вънка. Като почне втория оратор, тогава ще вляза. Аз си казвам и излизам. Излизам, няма и минута и се чува един взрив вътре като вратата на печката разбива гърба на стола, на който аз седях. Значи преминах премеждието.
към текста >>

40. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ Брат ми Светозар беше винаги много ревностен към идеите на Учителя и си спомням, че криеше беседите във въглищата, в малката барака, която имахме.
4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ Брат ми Светозар беше винаги много ревностен към идеите на Учителя и си спомням, че криеше беседите във въглищата, в малката барака, която имахме. Това беше нашата къща на Изгрева. Светозар си остана докрай предан на идеите. Той имаше така вътрешно разбиране и вътрешно чувство, говореше му се отвътре и много често можеше да дава ценни съвети на различни братя и сестри и да им помага в техните затруднения. Той беше един голям стълб в нашето семейство и много често ни е водил на екскурзии на Рила, на Мусала и на 7-те рилски езера, като дори при трудни условия, зимно време или пък лятно време. По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов.
към текста >>

41. 15. СПАСЯВАНЕТО НА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

С часове стояхме пред склада за въглища и дърва и обикновено получавахме по-малко и то ако имахме познат търговец на склад за гориво.
15. СПАСЯВАНЕТО НА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ Беше през военните години 1941-1944 г. Имаше голяма криза за гориво. С часове стояхме пред склада за въглища и дърва и обикновено получавахме по-малко и то ако имахме познат търговец на склад за гориво. Положението на Изгрева беше трагично. Нямаше гориво нито за големия, нито за малкия салон, където беше и кухнята на Изгрева. Един ден Учителят вика брат Николай Дойнов, дори не го вика, защото Николай - един от отдавнашните последователи на Учителя, много често се срещаше с Учителя, с безкрайните си въпроси за това, за онова. Учителят имаше симпатии към него, тъй като Николай беше с добър характер, приятен събеседник, не опонираше, слушаше с внимание и почтително Учителя. Учителят пита Николай, може ли да снабди Изгрева с въглища.
към текста >>

Учителят пита Николай, може ли да снабди Изгрева с въглища.
С часове стояхме пред склада за въглища и дърва и обикновено получавахме по-малко и то ако имахме познат търговец на склад за гориво. Положението на Изгрева беше трагично. Нямаше гориво нито за големия, нито за малкия салон, където беше и кухнята на Изгрева. Един ден Учителят вика брат Николай Дойнов, дори не го вика, защото Николай - един от отдавнашните последователи на Учителя, много често се срещаше с Учителя, с безкрайните си въпроси за това, за онова. Учителят имаше симпатии към него, тъй като Николай беше с добър характер, приятен събеседник, не опонираше, слушаше с внимание и почтително Учителя. Учителят пита Николай, може ли да снабди Изгрева с въглища. Учителят знаеше, че Николай усилено търгуваше и имаше много познанства. Николай изпълни блестящо задачата си, като след няколко дена, не тон или два, но цял вагон въглища беше отправен към Изгрева. Изгрева се затопли, благодарение на Николай. Чрез коя фирма или дружество стана доставката само Николай знаеше. Николай обичаше да търгува и да печели пари.
към текста >>

Николай изпълни блестящо задачата си, като след няколко дена, не тон или два, но цял вагон въглища беше отправен към Изгрева.
Нямаше гориво нито за големия, нито за малкия салон, където беше и кухнята на Изгрева. Един ден Учителят вика брат Николай Дойнов, дори не го вика, защото Николай - един от отдавнашните последователи на Учителя, много често се срещаше с Учителя, с безкрайните си въпроси за това, за онова. Учителят имаше симпатии към него, тъй като Николай беше с добър характер, приятен събеседник, не опонираше, слушаше с внимание и почтително Учителя. Учителят пита Николай, може ли да снабди Изгрева с въглища. Учителят знаеше, че Николай усилено търгуваше и имаше много познанства. Николай изпълни блестящо задачата си, като след няколко дена, не тон или два, но цял вагон въглища беше отправен към Изгрева. Изгрева се затопли, благодарение на Николай. Чрез коя фирма или дружество стана доставката само Николай знаеше. Николай обичаше да търгува и да печели пари. При него това беше като любим спорт. През военното време, при голям недостиг и на стоки, и храни, съществуваше понятието "черна борса".
към текста >>

42. 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

Направиха, мисля че три самовара бяха, така извити от едната страна, обли, в средата с една дупчица, слагат се въглени дървени въглища, има решетка долу и се запалва вътре огъня и го карат и той завира.
Ходихме там с Учителя една година 1921 год. няколко пъти и тогава вече ходихме с чайниците, казвали ли са Ви това? С тези чайници-самовари? В.К.: He. Е.А.: За да имаме вода по пътя, много далече ни се виждаше да отидем чак на Витоша и без почивка, защото нямаше тогава превозни средства, всички пеш вървяхме. Направиха, мисля че три самовара бяха, така извити от едната страна, обли, в средата с една дупчица, слагат се въглени дървени въглища, има решетка долу и се запалва вътре огъня и го карат и той завира. На гърба го носят, отзад има едно кранче от което си наливахме вода. И когато пристигахме над Драгалевци, под манастира имаше полянки, където сега е лифта. И малко по-горе от лифта така по пътеката която тръгва, тя е малка полянка и там сядахме, и там правехме закуска. Да видите, ние какви пътища сме правили впоследствие. Но Учителят беше внимателен докато свикнем с този път.
към текста >>

43. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

картофи за зимата, ще купи въглища, ще купи дърва, с които се готви и после ние ще си дадем там лептата за стола.
Внасяха ли пари, не внасяха ли, Учителя ли плащаше? Защото едно ще Ви кажа, че много от тези разноски Учителят е поемал. Много и на Изгрева даже. Столът когато е загубвал, намеси се Учителят. Например Учителят ще купи картофите, ще купи 1000 кг. картофи за зимата, ще купи въглища, ще купи дърва, с които се готви и после ние ще си дадем там лептата за стола. И толкова спечелили, че понякога Учителят казвал: Спечелили, като половината отхраната идва от братската градина". Ха, ха, да спечелили. В.К.: Сега когато разрешаваше някакъв проблем на някои възрастни приятели, те даваха някаква лепта ли там? Как идваха парите при Него? Е.А.: Парите?
към текста >>

44. 34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ

Даже за есента, за да ги задържим дълго, една година брат Ради беше купил дървени въглища, че в праха, те са сухи и ги налага чушките едни върху други, за да има до Коледа чушки.
Брат Ради като прати кошче или голяма кошница, то стига за всичките . И като прати, ние ги давахме за общия стол. От храните например обичаше бамя, зелен грах обичаше. Така с удоволствие ги ядеше. Чушки обичаше печени. Даже за есента, за да ги задържим дълго, една година брат Ради беше купил дървени въглища, че в праха, те са сухи и ги налага чушките едни върху други, за да има до Коледа чушки. Щото тогава не правехме компоти както сега. Нямаше буркани, нямаше капачки за затваряне на компоти.
към текста >>

45. 37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Той се отопляваше с дърва и въглища.
Когато идваше на клас, до последния път, Учителят говореше както всякога. Никога нищо не се забеляза в говора Му. Било някаква промяна, слабост на глас, някаква немощ. Чевръсто ще дойде, чевръсто ще се качи на масичката по стъпалата 3-4 стъпала бяха, ще седне, нищо нямаше. Но вън от това съм Го виждала така малко отпаднал, даже последния четвъртък, преди да си замине, поиска да Му изчистиме тръбите на печката. Той се отопляваше с дърва и въглища. И брат Ради дойде да меизвика: „Аз, каза, като чистя тръбите ще нацапам, да измиеш Еленка след това". И аз отидох. Ние още не бяхме изчистили тръбите, Той пита: „Готово ли е горе? " Казвам: „Не Учителю още". И вече бяхме изчистили, бях измила и палех печката.
към текста >>

46. 85. ДЯДО РАДИ

После ще идва да наглежда дали горят, дали трябва да се тури дърва или въглища и така цяла зима той правеше тая работа, брат.
И така карахме докато беше Учителят, брат Ради работеше в стола. Той купуваше зарзаватите. Правеше туршиите. През зимата носеше дърва, палеше печките в салона. Ставаше в 12 часа, ако не е заспал дотогава, ако да, ставаше в 12 часа, ще запали едната печка, ще запали и другата. После ще идва да наглежда дали горят, дали трябва да се тури дърва или въглища и така цяла зима той правеше тая работа, брат. Той служеше на Братството за всички и брат Ради беше пример затова. Никой не му помагаше. Никога не се е оплакал от нещо. В.К.: Сега разкажете ми, слушал съм онази случка, че Учителят нали казал че той по прераждане е патриарх Ефтимий. Е.А.: Не е патриарх Ефтимий бе.
към текста >>

Аз казвам:„Татко бе, много ми е кривичко, че брат Ради ми носи въглища.
В.К.: Помагахте при изчислението на сметките, калкулациите? Е.А.: Да, е, не беше човека образован, за да си прави сметките и после какво ми струва на мене, като ми даде материалите, да му направя сметката, за мене не беше нищо мъчно, защото те прости неща бяха. Е, така се сприятелихме ние, това ни беше пък приятелството и като го гледах и след това пак го гледах още един път, нали така сродих се с брат Ради. Аз имах чувство както към баща ми. Даже знаеш ли баща ми ми каза първото нещо. Аз казвам:„Татко бе, много ми е кривичко, че брат Ради ми носи въглища. Туй ми прави пък аз нищо не правя за него". Той ми вика: „Ами ти защо не го переш? " В.К.: Баща ти? Е.А.: Баща ми. И аз веднага почнах да го пера.
към текста >>

47. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

В стаята си имаше печка, с която се отопляваше с въглища.
Той препоръчваше краката си всяка вечер да ги мием в топла вода. Ръцете си да ги мием по много пъти на ден. И даже в „Пътят на ученика" там накрая, ако си спомняте дава съвети и да си измиваме под мишниците, така съветва и тия неща. Значи явно Той беше за една хигиена нали на тялото. Ами казвал е тия работи. В стаята си имаше печка, с която се отопляваше с въглища. В стаята горе гдето беше на Изгрева, тя беше в коридорчето печката. В нея повече с дърва се отопляваше, но и въглища слагаше понякога, но в последно време, даже сестрите Му казваха: „Учителю, какво пестите с въглища прах да се образува, дърва ще Ви носим". Да ви кажа сестрите така повече за тези неща по се сещаха. Да, братята някак не се сещаха много. Даваше да Му кърпим чорапи, много рядко, но Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда де се кърпи.
към текста >>

В нея повече с дърва се отопляваше, но и въглища слагаше понякога, но в последно време, даже сестрите Му казваха: „Учителю, какво пестите с въглища прах да се образува, дърва ще Ви носим".
И даже в „Пътят на ученика" там накрая, ако си спомняте дава съвети и да си измиваме под мишниците, така съветва и тия неща. Значи явно Той беше за една хигиена нали на тялото. Ами казвал е тия работи. В стаята си имаше печка, с която се отопляваше с въглища. В стаята горе гдето беше на Изгрева, тя беше в коридорчето печката. В нея повече с дърва се отопляваше, но и въглища слагаше понякога, но в последно време, даже сестрите Му казваха: „Учителю, какво пестите с въглища прах да се образува, дърва ще Ви носим". Да ви кажа сестрите така повече за тези неща по се сещаха. Да, братята някак не се сещаха много. Даваше да Му кърпим чорапи, много рядко, но Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда де се кърпи. Много нещо имаше. И всеки Му подаряваше.
към текста >>

48. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва.
Е.А.: Е взимаше или като Го видят все някой ще се втурне да Му вземе стомничката, да Му донесе. После нали там стояха повече момичетата и те щом видят, че се отвори вратата веднага тичат: „Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Имаше такова нещо. В.К.: Той се отопляваше с печка? Е.А.: С печка. В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища? Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше.
към текста >>

Даже за икономия носеше въглища.
После нали там стояха повече момичетата и те щом видят, че се отвори вратата веднага тичат: „Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Имаше такова нещо. В.К.: Той се отопляваше с печка? Е.А.: С печка. В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища? Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше. В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така.
към текста >>

Защо ще употребява въглища?
" Имаше такова нещо. В.К.: Той се отопляваше с печка? Е.А.: С печка. В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища? Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше. В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така. Е.А.: Е, могло е да не го направи.
към текста >>

Толкова беше пестелив, че и въглища гореше.
В.К.: Той се отопляваше с печка? Е.А.: С печка. В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища? Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше. В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така. Е.А.: Е, могло е да не го направи. В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали?
към текста >>

В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове".
Е.А.: С печка. В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища? Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше. В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така. Е.А.: Е, могло е да не го направи. В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали? Е.А.: Да, да.
към текста >>

49. 172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Е.А.: С въглища.
Е.А.: Кое, сестрата? Сестрата го правеше съзнателно, правеше опит да издържи цяла зима с магнетизма, който има в себе си. Но тя не беше така екзалтирана, много. В.К.: Как издържахте в тези бараки? Зимно време с какво се отоплявахте? Е.А.: С въглища. Дърва подпалка и иначе въглища. Напълня печката с въглища. Сутрин като стана запаля я и тя се сгорещи. Надвечер, ако още е студено, да речем печката изгоряла, добавяме въглища. В.К.: Това беше зимата?
към текста >>

Дърва подпалка и иначе въглища.
Сестрата го правеше съзнателно, правеше опит да издържи цяла зима с магнетизма, който има в себе си. Но тя не беше така екзалтирана, много. В.К.: Как издържахте в тези бараки? Зимно време с какво се отоплявахте? Е.А.: С въглища. Дърва подпалка и иначе въглища. Напълня печката с въглища. Сутрин като стана запаля я и тя се сгорещи. Надвечер, ако още е студено, да речем печката изгоряла, добавяме въглища. В.К.: Това беше зимата? Е.А.: Зиме.
към текста >>

Напълня печката с въглища.
Но тя не беше така екзалтирана, много. В.К.: Как издържахте в тези бараки? Зимно време с какво се отоплявахте? Е.А.: С въглища. Дърва подпалка и иначе въглища. Напълня печката с въглища. Сутрин като стана запаля я и тя се сгорещи. Надвечер, ако още е студено, да речем печката изгоряла, добавяме въглища. В.К.: Това беше зимата? Е.А.: Зиме. В.К.: А Учителят Той се отопляваше с печка, с дърва.
към текста >>

Надвечер, ако още е студено, да речем печката изгоряла, добавяме въглища.
Зимно време с какво се отоплявахте? Е.А.: С въглища. Дърва подпалка и иначе въглища. Напълня печката с въглища. Сутрин като стана запаля я и тя се сгорещи. Надвечер, ако още е студено, да речем печката изгоряла, добавяме въглища. В.К.: Това беше зимата? Е.А.: Зиме. В.К.: А Учителят Той се отопляваше с печка, с дърва. Е.А.: Не, и Той така, по същият начин. В.К.: Кой Му палеше печката?
към текста >>

В.К.: Казваха ми един случай, Учителят по едно време казал: „Не искам тези въглища да горя за да освобождавам тези лемурийски духове".
В.К.: Кой Му палеше печката? Е.А.: Сам. В.К.: Сам? Е.А.: Много често сам, най-често Савка ходеше. Но и сам си я палеше. В.К.: Казваха ми един случай, Учителят по едно време казал: „Не искам тези въглища да горя за да освобождавам тези лемурийски духове". Е.А.: Да, да и престанаха с въглищата, и само дърва гореше тогава. След това престанаха да го зареждат с въглища. Значи, Той видял какво прави като гори въглищата и затова е казал това нещо. В.К.: Да. Значи в тези бараки, доста студено е вътре.
към текста >>

Е.А.: Да, да и престанаха с въглищата, и само дърва гореше тогава.
Е.А.: Сам. В.К.: Сам? Е.А.: Много често сам, най-често Савка ходеше. Но и сам си я палеше. В.К.: Казваха ми един случай, Учителят по едно време казал: „Не искам тези въглища да горя за да освобождавам тези лемурийски духове". Е.А.: Да, да и престанаха с въглищата, и само дърва гореше тогава. След това престанаха да го зареждат с въглища. Значи, Той видял какво прави като гори въглищата и затова е казал това нещо. В.К.: Да. Значи в тези бараки, доста студено е вътре. Е.А.: Абе, слушай вечерно време си умия краката и за да не ми изстинат краката, легена го оставям пред леглото си.
към текста >>

След това престанаха да го зареждат с въглища.
В.К.: Сам? Е.А.: Много често сам, най-често Савка ходеше. Но и сам си я палеше. В.К.: Казваха ми един случай, Учителят по едно време казал: „Не искам тези въглища да горя за да освобождавам тези лемурийски духове". Е.А.: Да, да и престанаха с въглищата, и само дърва гореше тогава. След това престанаха да го зареждат с въглища. Значи, Той видял какво прави като гори въглищата и затова е казал това нещо. В.К.: Да. Значи в тези бараки, доста студено е вътре. Е.А.: Абе, слушай вечерно време си умия краката и за да не ми изстинат краката, легена го оставям пред леглото си. На сутринта водата е замръзнала.
към текста >>

Значи, Той видял какво прави като гори въглищата и затова е казал това нещо.
Е.А.: Много често сам, най-често Савка ходеше. Но и сам си я палеше. В.К.: Казваха ми един случай, Учителят по едно време казал: „Не искам тези въглища да горя за да освобождавам тези лемурийски духове". Е.А.: Да, да и престанаха с въглищата, и само дърва гореше тогава. След това престанаха да го зареждат с въглища. Значи, Той видял какво прави като гори въглищата и затова е казал това нещо. В.К.: Да. Значи в тези бараки, доста студено е вътре. Е.А.: Абе, слушай вечерно време си умия краката и за да не ми изстинат краката, легена го оставям пред леглото си. На сутринта водата е замръзнала. Сега, казвам реално.
към текста >>

50. VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Всички помещения, навсякъде претърсиха, дори и бараката за въглища и дърва.
Те ми казаха, че пак ще ми ги върнат след като ги прегледат. Разбира се, че не ми ги върнаха. Напълниха пет чувала с книги. От начина, по който ги туряха в чувалите разбрах, че те нямат намерение нито да ги върнат, нито да ги запазят. Те преобърнаха цялата ми къща. Всички помещения, навсякъде претърсиха, дори и бараката за въглища и дърва. Денят на обиска беше студен. И след като бяха претърсвали един час, аз разбрах, че дълго ще претърсват, поисках да запаля печката. Като отивах да взема дърва и въглища с мене идваше агент. Те ме държаха цели 12 часа от пет часа сутринта до пет часа след обед. Като едни идваха, други си отиваха.
към текста >>

Като отивах да взема дърва и въглища с мене идваше агент.
От начина, по който ги туряха в чувалите разбрах, че те нямат намерение нито да ги върнат, нито да ги запазят. Те преобърнаха цялата ми къща. Всички помещения, навсякъде претърсиха, дори и бараката за въглища и дърва. Денят на обиска беше студен. И след като бяха претърсвали един час, аз разбрах, че дълго ще претърсват, поисках да запаля печката. Като отивах да взема дърва и въглища с мене идваше агент. Те ме държаха цели 12 часа от пет часа сутринта до пет часа след обед. Като едни идваха, други си отиваха. Малко преди пет часа след обед дойде един млад, нисък, набит агент, който щом влезе в стаята, всички портрети на Учителя свали, извади ги от рамките, самите портрети смачка и ги тури в чувала, а ми остави само празните рамки. Почувствах, че съм нападната от някакви вандали, които нямат нито човещина, нито култура, нито човешка обхода. В началото на обиска, когато разбрах, че ще ни вземат беседите аз много се натъжих и дълго плаках, без да им кажа нито дума.
към текста >>

51. 04 - 02. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ

ТОМ 10

2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода.
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода. Харесало им това място и решили да се заселят в близката околност, където множество извори изливали своите бистри и обилни води. Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари. Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие. По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници. Тогава само дъбът при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония времена.
към текста >>

Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари.
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода. Харесало им това място и решили да се заселят в близката околност, където множество извори изливали своите бистри и обилни води. Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари. Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие. По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници. Тогава само дъбът при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония времена.
към текста >>

Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие.
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода. Харесало им това място и решили да се заселят в близката околност, където множество извори изливали своите бистри и обилни води. Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари. Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие. По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници. Тогава само дъбът при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония времена.
към текста >>

52. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Г. С.: Нищо нямало, защото той бил без работа човекът, нямал въглища, няма дърва, няма нищо.
Г. С.: Еленка Хаджигригорова. Понеже той беше стенограф, водеше по-подробни бележки, а пък тя беше учителка и работеше в провинцията, искаше да има попълни бележки от беседата. И отива при него за справка, от неговия стенограм да си попълни записките. По тоя повод отива там, сварва го в съвсем студена стая, както е разказано, да не го повтаряме. В. К.: Сега, какво имал той в печката, комунистическа литература ли или каква? Г. С.: Нищо нямало, защото той бил без работа човекът, нямал въглища, няма дърва, няма нищо. В. К.: Но тука не е описано това нещо. Г. С,: Нямал пари да си купи въглища, за да си запали печката. С банкнота, дадена му от Учителя, си купил дърва и печката почнала да отоплява. В. К.: Това е вече друго. Сега „Видението на детето".
към текста >>

С,: Нямал пари да си купи въглища, за да си запали печката.
И отива при него за справка, от неговия стенограм да си попълни записките. По тоя повод отива там, сварва го в съвсем студена стая, както е разказано, да не го повтаряме. В. К.: Сега, какво имал той в печката, комунистическа литература ли или каква? Г. С.: Нищо нямало, защото той бил без работа човекът, нямал въглища, няма дърва, няма нищо. В. К.: Но тука не е описано това нещо. Г. С,: Нямал пари да си купи въглища, за да си запали печката. С банкнота, дадена му от Учителя, си купил дърва и печката почнала да отоплява. В. К.: Това е вече друго. Сега „Видението на детето". Г. С.: Това е случай, който ми разправи брат Димитър Звездински, той ми го разказа. Той не беше женен, но брат му, Михаил, който е по-малък, беше женен и имаше дете, а Димитър остана неженен.
към текста >>

53. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Те са се занимавали с въглищарство, преди да дойдат в Тополица и носията им е такава.
Брат Димитър Вълчев, Илия Киряков и Димо Джоджев, това са първите хора от Тополица, които се запознали с учението. От бай Георги са се запознали и са образували кръжока. Значи той е един от основателите. Тази снимка много ми харесва, както е с пояса, с потурите. Те тогава тъй ходеха всички в Тополица. Те са се занимавали с въглищарство, преди да дойдат в Тополица и носията им е такава. Това е снимка N 8. Иван Калканджиев е от Сливен. По-късно той стана ръководител, след туй той се помина. След Димитър Добрев той е ръководител. Тук Георги Куртев, зад него е неговият сват, бащата на Добри Ганев, казва се Ганю Кънев.
към текста >>

54. І.01.03. ОЧИЩЕНИЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО - В СВЕТАЯ СВЕТИХ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И да вземе кадилницата, пълна с разпалени въглища от олтаря, който е пред Господа и пълни две шепи с благовонен тамян, счукан на дребно и да го внесе отвътре завесата.
И да хвърли Аарон жребия за двата ярца, едно жребие за Господа, и едно жребие за отпущаемия ярец. И да приведе Аарон яреца, на който е паднало жребието за грях. А яреца, на който е паднало жребието на отпущение, да го представи жив пред Господа, за да направи с него умилостивление и да го проводи в пустинята на отпущение. И да приведе Аарон юнеца на приношение за грях, което ще принесе за себе си и да направи умилостивление за себе си и за дома си. И да заколи юнеца на приношението за грях, като приноси за себе си. И да вземе кадилницата, пълна с разпалени въглища от олтаря, който е пред Господа и пълни две шепи с благовонен тамян, счукан на дребно и да го внесе отвътре завесата. И да тури тамяна на огъня, пред Господа и димът на тамяна да покрие очистилището (покровът на ковчега), което е на свидетелството (над ковчега на откровението, ковчегът на завета), за да не умре. И да вземе от кръвта на юнеца (телеца) и да поръси с пръста си очистилището (покровът на ковчега на Завета) към изток и пред очистилището да поръси седем пъти от кръвта с пръста си. Тогаз да заколи яреца на приношението за грях, което е за людете и да внесе кръвта му отвътре завесата и да направи с кръвта му, както направи с кръвта на юнеца и да поръси с нея над очистилището (покрова на ковчега на Завета). И да направи умилостивление за светилището (да очисти светилището), заради нечистотиите на Израилевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за Скинията на събранието, която стои помежду им всред нечистотите им.
към текста >>

55. Наряди за 1942 г.

ТОМ 12

ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище.
За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. 14 август 1942 година Изгрев - София С братски поздрав: П. Епитропов 3) РЕЗЮМЕТА ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ СЪБОРНИТЕ ДНИ ПЪРВА СЪБОРНА БЕСЕДА 28. VIII. 1942 г„ петък, 5 ч.с. ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам неблагодарността в живота проказа. Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия.
към текста >>

Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия.
ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам неблагодарността в живота проказа. Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум.
към текста >>

56. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

ТОМ 12

Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища.
Как ще обясните следното? На 2-3 километра дълбочина, при най- неблагоприятни условия как се е образувал този скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък. Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена. Той в дълбочините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът стане диамант, после светията при тия условия, в които живее, защо да не стане светия? Може, стига да иска човек. Онзи, който мисли, че лесно може да влезе в царството Божие, но това ще бъдат по-обикновени камъни.
към текста >>

57. 17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА

Гена Папазова

Такава, с каквато мажехме някога със счукани въглища первазите на къщите в Дебелец.
Един ден отивам при Паша: „Искам да ви кажа нещо, ама ако може да го понесете. Мога ли да говоря? " Тя мълчи, защото го е очаквала. Викам: „Сънувах Аня. В една къща съборена, измазана отвътре цялата и стени, и таван в черно-сива мазилка. Такава, с каквато мажехме някога със счукани въглища первазите на къщите в Дебелец. Къщата съборена, от нея останала само една стена и Аня изправена до стената." В.К.: Това е сънят ви, който разказвате на Паша. Паша продължава да се грижи за Аня. Един ден, три, четири, пет, десет най-малко дни Паша бе. - „Нали беше останала една стена, защо не ме изправите до нея? " В.К.: Ама това кой казва?
към текста >>

58. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Магдалина Стефанова Григорова

Но и когато трябваше нещо да се купува, дори когато трябваше въглища или когато трябваше да се пренася, или това в мазето продукти, все бай Ради беше.
Нали, щом каже Учителят, изпълнителен до немай къде. А бай Ради поддържаше освен това градината, поддържаше лозето. Ако трябваше нещо, живееше до кухнята. Трябваше да се купуват продукти. Голяма част от градината се изкарваше, която той работеше. Но и когато трябваше нещо да се купува, дори когато трябваше въглища или когато трябваше да се пренася, или това в мазето продукти, все бай Ради беше. Може друг да е давал парите, но бай Ради беше изпълнителният човек. Учителят имаше пълна вяра в него, пълна вяра в него. По времето на Учителя се създаде един братски хор. И после Учителят даваше песни във време на беседите. Нали и като изпееше Той едната песен, тези, които разбираха от ноти и композиция, нотираха това нещо.
към текста >>

59. 34. ИДВА ЗИМАТА, А ПАРИ ЗА ОГРЕВ НЯМА

Учителят я погледнал многозначително и казал: „Ами идва зима, ти нямаш дърва, нямаш въглища, какво ще правиш?
34. ИДВА ЗИМАТА, А ПАРИ ЗА ОГРЕВ НЯМА Друг случай, който е описан лично от Учителя в беседа и се отнася за самата сестра Ганка Бончева, без да й споменава името, е следният: На сестра Ружа са й били нужни пари за нещо належащо, но ги няма. Сестра Ганка оттук, оттам, събира тази сума и отива при Учителя да Го пита може ли да даде тези пари на сестрата. Учителят я погледнал многозначително и казал: „Ами идва зима, ти нямаш дърва, нямаш въглища, какво ще правиш? " - „Ех, отговорила сестра Ганка, други пари ще спечеля." Учителят се засмял доволно и разрешил да занесе събраната сума на нуждаещата се сестра Ружа. Тя обаче просълзена отказва да вземе парите по същата причина, че идва зима и Ганка няма да има пари за дърва и въглища. Но Ганка й казала, че е ходила да иска разрешение от Учителя и че Той й позволил. Тогава сестра Ружа казала: „Щом Учителят е разрешил, вземам парите." След като Учителят описва този случай в беседа, пожелал на всички да вземат пример от тази сестра, без да й спомене името. После брат Боян Боев, като срещнал сестра Ганка й казал, че веднага се е сетил и разбрал, че това се отнася лично за нея.
към текста >>

Тя обаче просълзена отказва да вземе парите по същата причина, че идва зима и Ганка няма да има пари за дърва и въглища.
34. ИДВА ЗИМАТА, А ПАРИ ЗА ОГРЕВ НЯМА Друг случай, който е описан лично от Учителя в беседа и се отнася за самата сестра Ганка Бончева, без да й споменава името, е следният: На сестра Ружа са й били нужни пари за нещо належащо, но ги няма. Сестра Ганка оттук, оттам, събира тази сума и отива при Учителя да Го пита може ли да даде тези пари на сестрата. Учителят я погледнал многозначително и казал: „Ами идва зима, ти нямаш дърва, нямаш въглища, какво ще правиш? " - „Ех, отговорила сестра Ганка, други пари ще спечеля." Учителят се засмял доволно и разрешил да занесе събраната сума на нуждаещата се сестра Ружа. Тя обаче просълзена отказва да вземе парите по същата причина, че идва зима и Ганка няма да има пари за дърва и въглища. Но Ганка й казала, че е ходила да иска разрешение от Учителя и че Той й позволил. Тогава сестра Ружа казала: „Щом Учителят е разрешил, вземам парите." След като Учителят описва този случай в беседа, пожелал на всички да вземат пример от тази сестра, без да й спомене името. После брат Боян Боев, като срещнал сестра Ганка й казал, че веднага се е сетил и разбрал, че това се отнася лично за нея.
към текста >>

60. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

Първият син, Симеон, се оженва за бедно момиче, Цветана - видял я на гарата да пренасят с майка си въглища най-долно качество, за по-евтини.
А майка му, когато се събуди някога нощем, почва да пее. И така той като се върне няма покой, става, моли я - напразно! Щом времето се стопли - тя отива в градината. Но там няма канализация, изкопават трап, временно ограден и с покрив. Понеже не вижда, изпотъпква цветята, които сестра ми е посадила, намери си ягоди, други плодове - всичко изяжда, а Данко всеки ден й носи храна, топъл хляб. Първият син, Симеон, се оженва за бедно момиче, Цветана - видял я на гарата да пренасят с майка си въглища най-долно качество, за по-евтини. Оженил се за нея и за по-красиво я нерекъл „Фльорет". Оказало се, че тя има талант - рисува. Той купува къща на Изгрева, прави подходящ прозорец и Фльорет рисува. Неделен ден е, Данко облечен официално, отвън тича брат му Симеон: „Бачка, бързай да изчистиш комина, че пуши! " Данко се смутил: „Росче, ти какво ще кажеш?
към текста >>

61. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 701-720

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Тия каменни въглища са образувани преди 7 - 8 милиона години и сега горят. Знанието.
Черната ложа не са страдали. Отсега нататък трябва да страдат. Тях закон ги не хваща на земята, те се изплъзват, без закон живеят те на земята, но има друг един, който ги хваща. Борба има навсякъде, между най-малките животни, между човеците, между духовете - всички са в борба. Интересите на всички са в борба. Тия каменни въглища са образувани преди 7 - 8 милиона години и сега горят. Знанието. 703 Трябва да учи човек. Ще придобие знание, но ще плати с живота си. Много скъпо е знанието. „Понеже Адам стана като един от нас, да познава Доброто и Злото", затова дойде Христос, да яде човек от Дървото на живота. Да се роди.
към текста >>

62. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Моля ти се запали си вечер или когато си в къщи печката, има въглища, недей седи в студеното.
Колкото за работата тука денем няма много време, но вечер работа и то повече се занимавам с работа върху себе си. Пиша и Савкините бележки. Сега Гале ще ти се моля щом ще имаш пак среща с Учителя да му каже ш и нещо за мене. Добр и Гале, сега да слезна пак на земята. Ти пишеш, че времето било топло и може да стоиш в стаята без печка. Моля ти се запали си вечер или когато си в къщи печката, има въглища, недей седи в студеното. В топла стая е по-уютно и по-разположен човек. Тъй щото свободно пали печка без да му мислиш много. Нали това ще направиш? Николай трябва вече да се е върнал и вярвам понеделниците ще идва. За Митко не зная.
към текста >>

63. 48. НАШИЯТ СТРОЕЖ

Жечо Панайотов

Въглища бяхме доставили, насипно в новото мазе, но нямахме печка.
Заслугите на Стоян Григоров бяха големи, защото умееше да избира най-хубав материал, а и самата изработка беше отлична, благодарение на неговото настояване към майсторите. И така, къщата строихме през много удобен сезон - в края на лятото и начало на есента. През това време почти не валя дъжд. Строежът се завърши за месец и половина, без външната мазилка. Продължихме да живеем в дъсчената ни барака, като желаехме да влезем в къщата колкото може по-късно, за да изсъхне. Въглища бяхме доставили, насипно в новото мазе, но нямахме печка. Такава си купихме нова, пернишка, благодарение, че от регулацията предадохме част от местото ни на Петър Шишков и той ни заплати следващите се 1000 лева. Измазахме и прозорците с блажна боя, така щото към средата на ноември 1934 година се настанихме в новата къща. А и зимата вече тропаше на вратите. Благодарихме Богу за съдействието, че ние двама обикновени чиновници сполучихме да си съградим дом. Благодарение и на съчувствието, и помощта на приятели, бяхме улеснени парично.
към текста >>

64. 20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА

Купихме си дърва и въглища и така прекарахме зимата.
Направихме бараката, приятелите гледаха и казваха „Сега добре, това през пролетта и лятото, а като дойде зимата" А като дойде зимата, вземахме опаковките на циментовите чували и отвътре ги облепихме, като тапети. И стана топло, и уютно. И после приятелите измислиха, че една дъска от 3 см. пази толкова, колкото една тухла от 30 см. Дойде зимата, а зимите тогава бяха много сурови. Купихме си дърва и въглища и така прекарахме зимата. След като прекарахме първата зима и се видя, че може да се живее на Изгрева, хукнаха и другите братя да си правят бараки на Изгрева. Така тръгнаха да се строят бараките на Изгрева. През 1926 г. беше първия събор на Изгрева. Тогава на Учителя му направиха една малка стаичка, даже не бяха я измазали отвън, за да прекарва горе.
към текста >>

65. 39. ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА

По това време за отопление на помещения се използуваха печки тип „Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше.
39. ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА Големият салон на Изгрева, в който Учителя щеше да държи своите беседи, беше готов към края на лятото на 1927 г. Дойде и есента, и първите признаци на идващата зима бяха налице. Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използуваха печки тип „Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше. Старшият брат - домоначалникът Петко Епитропов, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент, ми се наложи да отида по важна и неотложна работа в града и затова помолих някои братя, които имаше там, да поставят те печката и кюнците. Върнах се едва привечер. Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави приклекнали вън пред салона. „Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката?
към текста >>

66. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

при мене идва Бай Ради, много мил, работлив и с редки качества наш брат, който се грижеше за малкото ни стопанство на Изгрева и ми каза: „Учителят иска да се достави за нуждите на салона, където се държат беседите един вагон въглища".
Правителството с излизането на закона усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой и друг търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. И затова едрите търговци бяха особено и внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират и бързо се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление, в това отношение, срещу мене се породи голяма завист. Хора, които се въртяха около мене и искаха да имат и те голямо име, известност, възможности, представяйки ми се, все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като имах необходимите елементи според тях, за да могат да поднесат на народа, търсения от тях показен процес. Един ден през лятото на 1942 г. при мене идва Бай Ради, много мил, работлив и с редки качества наш брат, който се грижеше за малкото ни стопанство на Изгрева и ми каза: „Учителят иска да се достави за нуждите на салона, където се държат беседите един вагон въглища". Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижи, за да ги имаме. Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество „Гранитоид", което тогава се занимаваше и с произвоството на цимент. Това дружество, имаше своето управление, в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат, като чиновник в това дружество, когото съм виждал да посещава и беседи на Учителя.
към текста >>

По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижи, за да ги имаме.
Срещу хората, които бързо прогресират и бързо се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление, в това отношение, срещу мене се породи голяма завист. Хора, които се въртяха около мене и искаха да имат и те голямо име, известност, възможности, представяйки ми се, все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като имах необходимите елементи според тях, за да могат да поднесат на народа, търсения от тях показен процес. Един ден през лятото на 1942 г. при мене идва Бай Ради, много мил, работлив и с редки качества наш брат, който се грижеше за малкото ни стопанство на Изгрева и ми каза: „Учителят иска да се достави за нуждите на салона, където се държат беседите един вагон въглища". Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижи, за да ги имаме. Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество „Гранитоид", което тогава се занимаваше и с произвоството на цимент. Това дружество, имаше своето управление, в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат, като чиновник в това дружество, когото съм виждал да посещава и беседи на Учителя. Отидох при него и съвсем откровено му казах, че искам един вагон въглища от най-високо качество за нашия салон. Той ме посрещна и изслуша с изненадващо за мене голямо внимание и без възражения и уговорки прие поръчката.
към текста >>

Отидох при него и съвсем откровено му казах, че искам един вагон въглища от най-високо качество за нашия салон.
Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижи, за да ги имаме. Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество „Гранитоид", което тогава се занимаваше и с произвоството на цимент. Това дружество, имаше своето управление, в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат, като чиновник в това дружество, когото съм виждал да посещава и беседи на Учителя. Отидох при него и съвсем откровено му казах, че искам един вагон въглища от най-високо качество за нашия салон. Той ме посрещна и изслуша с изненадващо за мене голямо внимание и без възражения и уговорки прие поръчката. Обеща ми да изпълни поръчката, както за качеството, така и за скорошното й изпълнение. Благодарих му, платих стойността на вагона с мои пари, нали бях богат и си излязох. След седмица или две, аз отново съм на Изгрева. Тъкмо съм пред южния вход на салона и Учителят се показа горе на входната си врата.
към текста >>

С тих глас едва чуто ми каза: „Ще могат ли въглищата да дойдат до 15 август?
След седмица или две, аз отново съм на Изгрева. Тъкмо съм пред южния вход на салона и Учителят се показа горе на входната си врата. Погледна ме и разбрах, че иска да отида при Него. Изтичах по стълбата и се озовах там. Изразът на лицето Му беше измъчен, съкрушен, погледа унил. С тих глас едва чуто ми каза: „Ще могат ли въглищата да дойдат до 15 август? " „Ще направя всичко възможно до тази дата, вагонът с въглищата да пристигне" - енергично отговорих аз, като допълних. „Да поръчам ли още един вагон? " - „А, не, не" със същият съкрушен глас отговори Учителя. Погледна ме с измъченият си поглед и си влезна. Наведох глава със смътни предчувствия, но мисълта ми литна пак към големите исторически събития, които по това време раздрусваха света.
към текста >>

" „Ще направя всичко възможно до тази дата, вагонът с въглищата да пристигне" - енергично отговорих аз, като допълних.
Тъкмо съм пред южния вход на салона и Учителят се показа горе на входната си врата. Погледна ме и разбрах, че иска да отида при Него. Изтичах по стълбата и се озовах там. Изразът на лицето Му беше измъчен, съкрушен, погледа унил. С тих глас едва чуто ми каза: „Ще могат ли въглищата да дойдат до 15 август? " „Ще направя всичко възможно до тази дата, вагонът с въглищата да пристигне" - енергично отговорих аз, като допълних. „Да поръчам ли още един вагон? " - „А, не, не" със същият съкрушен глас отговори Учителя. Погледна ме с измъченият си поглед и си влезна. Наведох глава със смътни предчувствия, но мисълта ми литна пак към големите исторически събития, които по това време раздрусваха света. И помислих, какво ли особено голямо събитие ще стане дотогава?
към текста >>

Намерих го там и най-настоятелно го помолих, да направи всичко възможно, вагонът с въглищата час по скоро да дойде.
Погледна ме с измъченият си поглед и си влезна. Наведох глава със смътни предчувствия, но мисълта ми литна пак към големите исторически събития, които по това време раздрусваха света. И помислих, какво ли особено голямо събитие ще стане дотогава? Не ми мина и сянка от мисъл, че могат да станат големи събития, но само на моята глава. Слизам набързо по стълбата и веднага отивам при нашия приятел в „Гранитоид". Намерих го там и най-настоятелно го помолих, да направи всичко възможно, вагонът с въглищата час по скоро да дойде. Имах вяра в обещанията му. Лицето му имаше чертите на честен човек и разбирах, че ще направи всичко възможно, за да удовлетвори молбата ми. Наистина само след няколко дена получих известие, че вагонът е пристигнал, дошъл на гара Перловец. Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всичките каруцари и работници, които имаше там, с поръчение, въглищата час по-скоро да се разтоварят и закарат на Изгрева и да се наслагат в бараката, която имахме за тази цел. При идеална организация и ред всичко беше свършено образцово.
към текста >>

Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всичките каруцари и работници, които имаше там, с поръчение, въглищата час по-скоро да се разтоварят и закарат на Изгрева и да се наслагат в бараката, която имахме за тази цел.
Слизам набързо по стълбата и веднага отивам при нашия приятел в „Гранитоид". Намерих го там и най-настоятелно го помолих, да направи всичко възможно, вагонът с въглищата час по скоро да дойде. Имах вяра в обещанията му. Лицето му имаше чертите на честен човек и разбирах, че ще направи всичко възможно, за да удовлетвори молбата ми. Наистина само след няколко дена получих известие, че вагонът е пристигнал, дошъл на гара Перловец. Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всичките каруцари и работници, които имаше там, с поръчение, въглищата час по-скоро да се разтоварят и закарат на Изгрева и да се наслагат в бараката, която имахме за тази цел. При идеална организация и ред всичко беше свършено образцово. Изпратих работниците и каруцарите, като им платих богато за извършената от тях работа. Всичко се приключи някъде към обед. Тъкмо привърших и тръгнах от бараката, гледам братята и сестрите се бяха наредили на масите за обед. Учителят беше също там седнал и когато да се насоча към Него, за да Му кажа, че всичко е напълно готово и задачата с въглищата е разрешена, Той се надигна от мястото си, погледна ме и със същият познат вече на мене ужасяващ поглед.
към текста >>

Учителят беше също там седнал и когато да се насоча към Него, за да Му кажа, че всичко е напълно готово и задачата с въглищата е разрешена, Той се надигна от мястото си, погледна ме и със същият познат вече на мене ужасяващ поглед.
Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всичките каруцари и работници, които имаше там, с поръчение, въглищата час по-скоро да се разтоварят и закарат на Изгрева и да се наслагат в бараката, която имахме за тази цел. При идеална организация и ред всичко беше свършено образцово. Изпратих работниците и каруцарите, като им платих богато за извършената от тях работа. Всичко се приключи някъде към обед. Тъкмо привърших и тръгнах от бараката, гледам братята и сестрите се бяха наредили на масите за обед. Учителят беше също там седнал и когато да се насоча към Него, за да Му кажа, че всичко е напълно готово и задачата с въглищата е разрешена, Той се надигна от мястото си, погледна ме и със същият познат вече на мене ужасяващ поглед. Аз се спрях за момент изненадан и само за миг, можах да дам отчет пред себе си, че цялата тази работа съм свършил по най-високият идеал, а защо Учителя така ме гледа, къде имам грешка? Аз знаех много добре, че Той не обича при братските работи да се направи и най-малкият пропуск или пък да е за някаква лична изгода. Гледам го спокойно и смело, без да трепне нещо в мене, защото имах увереността, че всичко свърших с най-голяма чистота. Това трая може би секунда. Малко след това, видях лицето му да светне, погледа Му стана мек, любвеобвилен, пълен с топлота и нежност, вдигна ръка и каза: „Ти можеш да вършиш работа, ще останеш!
към текста >>

67. 79. ПАРАХОДЪТ НА СТЕНОГРАФКИТЕ

Построихме също барака за дърва, въглища и складове за издадените беседи.
Това ми сподели един път, известният и много интелигентен българин - Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук, да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: „Не знам защо, когато идвам тук изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност". Пред беседката, двама братя бяха направили върху поляната от чимове една котва, като символ както те казваха - че великите Бели Братя, бяха хвърлили котвата на своя носещ се из мировото пространство кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, в която имаше всички необходими уреди, за пълни метеорологични наблюдения: термометър, барометър, уред за измерване на влагата, а вън от нея и специален уред за измерване на валежите[1] До него, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов, беше изработил с голямо умение, един слънчев часовник, Грижите около поддържането и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник в този малък метереологичен пункт, беше поверено на брат Георги Радев, който като студент по математика, където се изучаваха, физика, астрономия и метеорология, беше най-подходящ. Построихме също барака за дърва, въглища и складове за издадените беседи. [1]Виж „Изгревът" том II, стр. 172.
към текста >>

68. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Защото, аз си спомням Учителят казва нещо, във връзка с това, че му слагат кюмюр да гори в печката му в стаята и той казва, че не иска да се горят въглища, защото се освобождават тези лемурийски духове.
Н.Д. Мъчно мога да си спомня, защото тогава заминаха няколко млади братя. Един от тях беше Кузман, който беше рядко интелигентен и следваше философия. Друг беше Георги Марков, също тъй много интелигентен. Трети беше един брат - Кирил Паскалев, който следваше медицина и работи като доктор известно време. Така, че няколко братя за един къс период от младите си заминаха, и не мога да си спомня за кой става въпрос. В.К. Защото, аз си спомням Учителят казва нещо, във връзка с това, че му слагат кюмюр да гори в печката му в стаята и той казва, че не иска да се горят въглища, защото се освобождават тези лемурийски духове. Значи този брат се свързал с лемурийците. Един ден, по обяд, на масите пред салона бях седнал точно срещу Учителя. Обеда свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши. Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парче от нея. След като го изядох, Той ме попита:" Хареса ли ти крушата?
към текста >>

69. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

Иван Толев

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Също се задължава да възвърне ценностите и вещите, взети през войната от гръцка, сръбска и ромънска територия, да даде известно количество добитък и 50 000 тона каменни въглища от мината Перник.
Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража. Нашите военни кораби се предават на главните съюзни сили. Всички провинени през войната лица ще бъдат съдени от военните съдилища на съюзните сили. България се задължава да плати, като обезщетение, 2 милиарда и 250 милиона франка златни, начиная от 1 юли 1920 г. и в срок от 37 години, под контрола на една междусъюзнишка комисия. Също се задължава да възвърне ценностите и вещите, взети през войната от гръцка, сръбска и ромънска територия, да даде известно количество добитък и 50 000 тона каменни въглища от мината Перник. Тия условия на договора произведоха най-тежко впечатление у нас. Но българите не трябва да падат духом: тия условия нито са окончателни, нито са осъществими. Българското правителство ще отговори в срок от 25 дни, след което ще се изработи друг договор. Дотогава, обаче, обстоятелствата могат съществено да се изменят и първоначалният проект, който прониза сега българското сърце, може да стане неузнаваем. Такава е участта на всички човешки дела, на които лежи печата на неправдата и несъвършенството.
към текста >>

70. 5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН

ТОМ 16

Турях въглища в кадилницата, турях тамян в кадилницата и я подавах на дядо поп, за да прекади.
Баща ми бе дърводелец. Поправяше счупените кола на селяните и работеше по строящите се сгради, плевни, сайванти. Имаше всички дърводелски инструменти. Аз правех шейните на махленските деца, така че от малък усвоих дърводелството. Докато учех в прогимназията, започнах да ходя редовно в църква - влизах в олтаря при дядо поп и му помагах. Турях въглища в кадилницата, турях тамян в кадилницата и я подавах на дядо поп, за да прекади. При пренасяне на свещените дарове през църквата аз кадях пред дядо попа. Сутрин пишех поменика - имената на тези, които щяха да се причестят, за да се поменат пред царската врата. Нарязвах нафора и го раздавах на хората, когато се причестяваха. Бях станал добър помощник на свещеника. Понеже свещеникът бе стар, хората ме гласяха аз да бъда свещеник на селото.
към текста >>

71. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Цялата вселена е пълна с разумни въглища без дим.
стих Ще мислиш, без да се грижиш. Който мисли, не се грижи. Проявеният свят е произлязъл от непроявения. Проявеният е по-малък. Разумният свят е вътре, не е отвън. Цялата вселена е пълна с разумни въглища без дим. Болестите, тревогите, съмнението и т. н., те са стари работи. Да оставим техните оплаквания. Тревогите са безполезни. Ако мислиш, че твоите тревоги ще ти допринесат нещо, ти се лъжеш.
към текста >>

Въглищата са предмети, които трябва да учите.
Децата я проявяват. Децата управляват. Ти не може да управляваш, ако мисъл не даваш, също и чувство и сила. Децата са генерали. Зимата е една майка, която идва да вкара децата в училището, да учат. Въглищата са предмети, които трябва да учите. Аз считам Любовта за майка на света. С нея най-първо трябва да се занимаем. После - с Истината и най-после - с Мъдростта. Тя е бащата. Чиновническата работа е губене на време.
към текста >>

72. 103. Усилие и благословение

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

103. Усилие и благословение Друг разговор (пиша все думите на Учителя): Всички имате и дърва, и въглища, само една кибритена клечка ви трябва.
103. Усилие и благословение Друг разговор (пиша все думите на Учителя): Всички имате и дърва, и въглища, само една кибритена клечка ви трябва. Когато обичаш един човек, ти си готов за него всичко да направиш, а когато не го обичаш, ти му взимаш и това, което има, и тежко е на тогова. На училище човек да отива без раница. Земните изпити са нищо. Мадам Кюри е работила. Един селски чорбаджия бил много взискателен, никой не можел да му угоди, но като отишъл на работа, една хубава 19-годишна мома намерила ключа им, отворила, разшетала се, изчистила всичко, месила, сготвила и той, като се върнал, останал много доволен - тя му угодила.
към текста >>

73. 11. Освобождението на Хасково (Заключение)

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Какво се е знаело в турско време за пернишките въглища?
Загатнахме, че ще посочим на тия спасители, които трябва, както някога братската руска ръка, да ни освободят от икономическото и духовното робство. Някои се сепнали, какво ли искаме да кажем? Вярно е, че материалът, който се за- чеква, е крайно деликатен и тоя, който се осмелява да го докосне, рискува да си изгори ръцете. А ние бихме мълчали, ако се намери поне един в Хасково, който да заяви: „Аз съм свободен и щастлив човек." Ние никак и не подозирахме за съществуването на провадийската сол. Кракра Пернишки някога съвсем не е подозирал, че под почвата, която наричал „своя", се крият милиардни богатства, които трябвало е да дочакат своето време, за да станат полезни на своите владетели. Какво се е знаело в турско време за пернишките въглища? В Казанлъшко се открива петрол. Може би той отдавна е чакал някои ергени и моми, които да станат причина за познаването, че има петрол. В зем- леделието се започна употреблението на редосеялки. Някъде се правеше изчисление, че само за година в България ще бъдат икономисани повече от три милиарда лева поради икономия на семе и подобрение на реколтата. Но това трябва да се знае.
към текста >>

74. 9. Енергията на атома

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню-Йорк!
Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно- малкото” - атома, те, макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда - надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню-Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях.
към текста >>

Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории.
Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню-Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до зъби - какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
към текста >>

Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до зъби - какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до зъби - какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен, отколкото в миналото.
към текста >>

75. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Няма по-хубав подарък зимно време, когато е студено, да ви донесе някой въглища и да запали огъня.
Трябваше да ви донеса нещо и да направя опит пред вас. Но все ще направя един опит. Ако някой ти дава подарък, например какъв подарък бихте искали? В света има по-хубави подаръци от следните. Като дойде човек вечерно време в стаята ви, да ви донесе една хубава свещ и тя да свети. Няма по-хубав подарък зимно време, когато е студено, да ви донесе някой въглища и да запали огъня. И няма по-хубаво нещо от това да ви донесе хубави дрешки, обувки и хлебец. Та казвам: Някои наши братя са заминали за онзи свят. Те има да пътуват доста дълго време, докато отидат до главната станция. Казват ми: „Какво да правим за тях сега? ” Дойде една сестра, чийто баща замина, и ми каза, че баща й умрял.
към текста >>

76. 5. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ВОДОЛЕЙ

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

В това недалечно бъдеще, човек едва ли вече ще дълбае земните ядра, за да търси въглища, нефт и земни газове, а ще използва термоядрената енергия, добивана от разпадането на атомите на неорганичната материя.
Различните апарати при въздухоплаването, разпадането на атома, различните видове ядрени експлозии и пр. и пр. сочат вече един наистина колосален напредък. Всичко това разкрива пред съвременността перспективи за още по-голям възход в недалечно бъдеще. Тяхното практично приложение, както това е подчертал преди шест десетилетия Учителят, ще донесе една бездимна култура, ще даде най-правилно разрешение на икономическите и социални проблеми на обществото. В това недалечно бъдеще, човек едва ли вече ще дълбае земните ядра, за да търси въглища, нефт и земни газове, а ще използва термоядрената енергия, добивана от разпадането на атомите на неорганичната материя. Всички тези колосални открития, които са вече осъществени или които ще бъдат осъществени в епохата на Водолея, ще дадат съответно отражение в духовния възход и ще съставлява материалната база на настъпващата нова култура. Характерната троичност на деканатите (мистичен; научен и социален) ще намери по същия начин израз през културата на Водолея, която е прочее вече настъпила. В течение на първия деканат на Водолея, етичната максима на християнския свят ще бъде заменена на най-новия завет, донесен от Учителя специално за новата култура на Водолея, а именно: „Злото, или адептите на лявото посвещение ще станат слуги на доброто”. Стр. 49/943 Злото, което е царувало и управлявало в течение на милиони години, е имало възможност през време на християнската цивилизация да изправи своите погрешки. Но не само, че не е била извлечена съответната поука от това, а напротив на човечеството са били натрапвани унищожителни войни, последните две, от които имаха такива трагични последствия за същото.
към текста >>

77. 2. Планети, домове, аспекти

A. Астролозите на Изгрева

Неговите професии са свързани със земята: недвижими имоти (земя), къщи, рудниците въглищарство, дърветата, чифлиците, градините, бюрата или постовете, зависещи от общинските или местните власти.
Той е голямото зло, а Марс - малкото. Зелен цвят, метал - оловото. Ден - събота. В тялото управлява коленете, прасците, глезените, големия пищял на крака, дясното ухо, зьбите, костите, ставите и сухожилията. Неговите болести са резултат на студа, израстване на осил (ечемик) от известни дефекти в действията, отсъствия на жизненост, ревматизъм, подагра, камък в пикочния мехур, слабост в частта, управлявана от знака, който той заема (ако е твърде зле аспектиран) или от планетата, която го зле аспектира. Неговите професии са свързани със земята: недвижими имоти (земя), къщи, рудниците въглищарство, дърветата, чифлиците, градините, бюрата или постовете, зависещи от общинските или местните власти. Той владее сьщо върху държавните мъже, парламентарните деятели, тъй както и върху чиновниците (слугите), началстващите, директорите, интендантите, той влияе върху пласмента (наместванията), акциите (делата) и облигациите (задълженията) и пр. Ако не е difnifie, той дава работа, покорство, смирение, може да донася печалба или добро име. Той е планета на старостта, тя ограничава, прави човека изверг, дава меланхоличност, бавност, мудност, търпелив и егоист. Когато е на Асцендента дава дребен ръст, бледен цвят, коси тъмни, очи малки и по-скоро черни, брада рядка, рамената са широки, неспособен за вървеж, краката са къси или зле сформирани, дава предразположение да бьде човек сериозен, резервиран, предпазливост, въздържаност, трезвеност, благоразумие, стабилност. Той прави да обичаме парите и собствеността.
към текста >>

78. 5. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Тогава той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят й докарат въглища за отопление на салона й готвене в кухнята през наближаващата зима.
” Оттогава работите му тръгват назад. В 1943 г. Сатурн прави съвпад с радикалния Плутон - 13.07.1943 г; Плутон прави опозиция с радикалната Венера - 21.07.1943 г.; Марс прави съвпад с радикалната Луна - 21.07.1943 г., Нептун прави квадрат с радикалния Уран на 30.07.1943 г.; Юпитер прави опозиция с Венера на 30.07.1943 г.; Юпитер прави съвпад с Плутон на 31.07.1943 г. и Лилит прави опозиция със Сатурн на 04.08.1943 г. Николай няма представа за всичко това, но Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Тогава той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят й докарат въглища за отопление на салона й готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена отУчителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглищата, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до „Парахода”.
към текста >>

Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища.
и Лилит прави опозиция със Сатурн на 04.08.1943 г. Николай няма представа за всичко това, но Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Тогава той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят й докарат въглища за отопление на салона й готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена отУчителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглищата, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до „Парахода”. Обед е и приятелите се хранят. Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителят. Той се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш!
към текста >>

Купува въглищата, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до „Парахода”.
Тогава той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят й докарат въглища за отопление на салона й готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена отУчителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглищата, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до „Парахода”. Обед е и приятелите се хранят. Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителят. Той се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! ” Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най-строго, за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии.
към текста >>

Два дена след прекарването на въглищата, Николай отива в Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София.
Обед е и приятелите се хранят. Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителят. Той се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! ” Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най-строго, за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии. Два дена след прекарването на въглищата, Николай отива в Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София. Малко след това, към 10 часа, при него идват агенти, които му правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност. (Той има много врагове търговци от Габрово.) Насрочва се дело против него в Търново и прокурорът го подвежда по най-тежките членове, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка отива при Учителя и го моли да помогне на Николай. Учителят й казва: „Не се безпокой, всичко ще се нареди добре.” За процеса пресата дава широка гласност.
към текста >>

79. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

В първия случай ще се свивате, ще се стряскате, ще гледате машините, ще питате капитана и матросите, кога ще стигнете, как ще стигнете, има ли достатъчно въглища и т. н.
Какво представя животът на земята? - Параход, който пътува под зоркото и вещо око на своя капитан. Параходьт е здрав, с добри и здрави машини, с опитни матроси. Вие, като пътник в тоя параход, пътувате по Великия океан. Може да преживеете състоянието на човек, които се страхува да не пропадне; или може да сте тих и спокоен, да разчитате напълно на капитана, на матросите и на парахода. В първия случай ще се свивате, ще се стряскате, ще гледате машините, ще питате капитана и матросите, кога ще стигнете, как ще стигнете, има ли достатъчно въглища и т. н. Каквото и да правите, колкото и да се страхувате, нищо не можете да постигнете. За предпочитане е да се оставиш в ръцете на опитния капитан и да наблюдаваш, през какви места пътуваш - поне ще научиш нещо.” „Земята е голям, здрав, сигурен параход. Всички машини, т. е., всички нейни сили са на мястото си, и, в края на краищата, той ще ви занесе в Божествения свят. Земята може да остарее, може отново да се подмлади и пак да остарее, но никога няма да се разруши.
към текста >>

Тя съдържа грамаден запас от електричество, което би било в състояние да замести напълно въглищата, които днес употребяваме за отопление.
Който прави този опит, трябва да бъде много внимателен, да не се плаши от голямата тъмнина. Като излезе от тоя пояс, той ще мине в следния, в тъй наречения „астрален пояс”, дето светлината е мека, приятна, като при зазоряване. На връщане към земята, човек ще мине пак през същите пояси. Както виждате, между земята и слънцето има разни области, разни полета, всяко, от които съдържа специални сили, енергии. Между астралния и менталния свят съществува тъй наречената „ледена” или „електрическа” област. Тя съдържа грамаден запас от електричество, което би било в състояние да замести напълно въглищата, които днес употребяваме за отопление. Бъдещата раса ще разполага с методи, чрез които ще може да впрегне това електричество за осветяване и отопляване на цялата земя. Като правите това психическо упражнение, ще бъдете концентрирани, да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание. Тогава ще усетите две течения - едното отива от земята до слънцето, а другото се връща назад. По този начин става правилна обмяна между слънчевата енергия и вашата. Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духом.
към текста >>

80. (83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

Даже въглищата ни, единствените в света, сами се палят.
Той с това е съгласен, но по-далеч не отива - смята, че е свързан с това поколение на интелигенция и че не може друго да стори, освен да изчаква събитията. Настоях, че и той трябва да се меси от време на време, за да не стават излишни опити за сметка на народа. Той тогава ми каза нещо странно: - Ний сме място на нещо нетрайно. Гледай - и това, което произвеждаме: ягоди, череши, домати - не траят, развалят се. Ябълките ни също не траят. Даже въглищата ни, единствените в света, сами се палят. Не сме нещо трайно. Възразих му, че Богомилите дадоха основа на новата епоха. - Да, за квас ни бива, но тестото ни не струва. Почнах да му се смея, че е намерил такива отрицателни аналогии и ги е нанизал на една връв... Ами и аз си мисля и се вглеждам. Говорих му за лошите обувки във войската, за далаверите в техните складове и че щом не е ортак с тях, няма защо да ги търпи.
към текста >>

81. (101) Среща с Царя, 11.XI.1940 г. [у генерал Стоянови]

- Те въглища от 40 км не могат да докарат, като няма нищо, а утре, ако падне бомба и разруши тунел, как ще хранят София.
Казах му и аз как агрономи разкарвали селяните с картофите в Своге и пр. - Не трябва да се стои повече със скръстени ръце. Той се съгласи с това, че гражданската деморализация (мобилизация) е свърталище на такива отровни змии и превратаджии, но той каза, че сам не иска да се справя и трябва да му се помогне. Заприказвахме и за обирите в Добруджа, особено за непочтеното държание на офицерските дами и пр., които са обирали коприни. Говорих му дълго за това гражданско запасявание, което е против традициите на българина, и че е по-лесно да има в сто хиляди къщи по 10 кг боб, отколкото един склад - с 1 милион, за който трябва сума разходи за чиновници, тефтери, и една бомба може да го разруши. - Те въглища от 40 км не могат да докарат, като няма нищо, а утре, ако падне бомба и разруши тунел, как ще хранят София. Те искат да покажат, че Вие не можете да се справите с тая работа - саботаж. Питах го за земетресението. Каза ми, че бил спокоен, защото е Божа работа, потърсил само Евксиноград, да пита как са, и пак заспал, утешен, че поне за това няма да го обвинят, че той е крив... Смях се с него. Започна да ми разправя за царицата и за децата, с които беше говорил тая сутрина. Казал им, че Бог пази добрите деца, и те се успокоили.
към текста >>

82. (110) Среща с Царя на 9.I.1941 г. във Враня от 4 и 45 до 6 и 45 (2 часа)

Казах му това и заприказвахме за ботушите, за въглищата - защо няма, и пр., като ми каза, че сестра му Надежда отоплявала само една стая - за икономии, и защо в нас нямаме достатъчно въглища, та спирали треновете на Курило, като харчели 11 тона въглища вместо 7-8, както обикновено, и пр.
Каза ми, че царят бил отчаян и че искал да абдикира, понеже германците напирали да ни въвлачат в пакта. Казах му, че такава глупост си няма място, че той трябва, като капитана, до последния момент да стои на кораба -не той е направил бурята, нито той може да я спре, ами да си седи на мястото и пр. След като се разделихме, телефонира ми, че царят ме чака в 4 и 30 следобед. Преди да отида, отбих се при Учителя и той ми каза, че Германия недо-вижда нещата, да се внимава, също - да се държи сметка за Русия, и че е по-добре, ако не се свързваме с германците, а само икономически да им помагаме, защото за тях и за нас така ще е по-добре. Царят чакаше в градината, обут с големи ботуши, военни, за които взе да ми разправя, че били от войната още останали, и с едно ново палтенце, което по цвят приличаше на новата пелерина на Учителя. Казах му това и заприказвахме за ботушите, за въглищата - защо няма, и пр., като ми каза, че сестра му Надежда отоплявала само една стая - за икономии, и защо в нас нямаме достатъчно въглища, та спирали треновете на Курило, като харчели 11 тона въглища вместо 7-8, както обикновено, и пр. Това говорехме, отивайки към двореца. После седнахме и той ми разправи разговора, който е водил Филов с Рибентроп цели два часа в Залцбург, а след това - и разговора с Хитлер в продължение на един час. И двамата - в резюме - са искали да влезем в пакта, защото Хитлер искал да минава през България и да свършел с тоя срам • гърците.599 Турците според тях нямало да шават, а ако шавнели, Хитлер казал, че ще изпепели Цариград и ще ги смаже, че Русия нищо няма да направи и пр. - същите повърхностни работи, които разправяше по-рано Чано! От калта нямало нищо.
към текста >>

83. (132) Няколко въпроса, които заслужават внимание (За царя)

Въпросът с въглищата е срамен, 40 километра от мината, хората са платили преди 8 месеца и нямат въглища!
Тези печалби ще бъдат точно фиксирани в проценти и обявени тоже в Държавен вестник. Всяка сума, взета над тези определени проценти, се смята за саботаж и води след себе си конфискувание на всичкото имотно състояние и затвор най-малко десет години. Печалбите си ги изчислява всеки търговец за себе си, като пази да не надмине определения коефициент (процент), а проверката може да стане от който и да е купувач или агент, комисар, полицай и пр. Всеки, който открие подобно злоупотребление с цените, взема 20% от конфискувания имот и даже ако е съучастник, не се наказва. По този начин ще се фиксира печалбата и увеличението ще отива в производителя, а сега взимат посредниците лъвския пай, като в някои браншове това стига до печалби, които чудят и самите търговци, които се отдумват, че държавата им ги давала... (справка - речта на Хайдудов, плевенски народен представител, който чистосърдечно признал тия печалби и ги нарекъл обир на населението). Въпросът с въглищата е срамен, 40 километра от мината, хората са платили преди 8 месеца и нямат въглища! С плана «Мусман» се правят срамни търговии, на които трябва да се тури край. Изнудват много хора, като им сочат разни скици и пр. С електричеството също има много лоша игра, и то с най-бедните квартали. В София плащат 5 и 2 лева, а в покрайнините - по 7-8 и повече и по 3-4 лв. за отопление, като че ли това са два различни града... Бесят се хора за намерения само да саботират, а се оставят живи и незасегнати хора, които фактически крадат и саботират милиони.
към текста >>

84. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

Аз работех каквото можех - цепех дърва, пренасях въглища и през цялото лято събирах дърва от гората.
Той нищо не ми казваше, беше изключително благороден и добър. Аз спях долу на дъските до печката. През деня младите членове на семейството дигаха доста шум и аз мъчно учех уроците си. Учехме на глас с Косю и аз лесно запомнях неговите уроци, които съм заучавал предната година. Величка плачеше много и аз намерих начин да я спирам - духах й в носа и тя се укротяваше, Майка ми се връщаше от пазара и поемаше малките. Аз работех каквото можех - цепех дърва, пренасях въглища и през цялото лято събирах дърва от гората. Бях позаякнал и помагах в къщи. „Пътпроект” даваше камион и баща ми вземаше въглища направо от мина Перник и те горяха добре. Бараките мъчно се затоплят и печката трябва постоянно да гори. Аз се завивах добре, затоплях се и бързо заспивах, Ставах рано, запалвах печката и започвах да уча - сутрин се учи най-добре. Хранех се малко и тялото ми беше много слабо и лекарите ми отпуснаха мляко за усилване (Слънце в опозиция със Сатурн).
към текста >>

„Пътпроект” даваше камион и баща ми вземаше въглища направо от мина Перник и те горяха добре.
През деня младите членове на семейството дигаха доста шум и аз мъчно учех уроците си. Учехме на глас с Косю и аз лесно запомнях неговите уроци, които съм заучавал предната година. Величка плачеше много и аз намерих начин да я спирам - духах й в носа и тя се укротяваше, Майка ми се връщаше от пазара и поемаше малките. Аз работех каквото можех - цепех дърва, пренасях въглища и през цялото лято събирах дърва от гората. Бях позаякнал и помагах в къщи. „Пътпроект” даваше камион и баща ми вземаше въглища направо от мина Перник и те горяха добре. Бараките мъчно се затоплят и печката трябва постоянно да гори. Аз се завивах добре, затоплях се и бързо заспивах, Ставах рано, запалвах печката и започвах да уча - сутрин се учи най-добре. Хранех се малко и тялото ми беше много слабо и лекарите ми отпуснаха мляко за усилване (Слънце в опозиция със Сатурн). А Слънце квадрат с Уран ме правеше много нервен и напрегнат. Давах млякото на малките, които също получаваха.
към текста >>

разтоварището за въглища на Дървенишкото шосе и събирахме падналите въглища покрай вагоните, докарани за американското посолство, Те ни даваха и от вагоните да си пълним торбите.
Казахме и на други от Изгрева, и те си извадиха. По радиото чух, че изнасяме за Турция някакво количество боб. Отидохме в магазина при семинарията с детската количка и купихме чувал с боб. Скоро бобът изчезна от пазара и 2 ÷ 3 години беше дефицитна стока. Ходехме с торби при ж. п. разтоварището за въглища на Дървенишкото шосе и събирахме падналите въглища покрай вагоните, докарани за американското посолство, Те ни даваха и от вагоните да си пълним торбите. През 1945 г. нямаше въглища за гражданите. На 1 срещу 2 февруари 1945 г. избиха осъдените управници, между които и брат Любомир Лулчев. Отгоре той помага на своя прислужник Юрдан Бобев материално, като отваря ремонтна работилница за коли в двора на сестра Мария Стоянова.
към текста >>

нямаше въглища за гражданите.
Отидохме в магазина при семинарията с детската количка и купихме чувал с боб. Скоро бобът изчезна от пазара и 2 ÷ 3 години беше дефицитна стока. Ходехме с торби при ж. п. разтоварището за въглища на Дървенишкото шосе и събирахме падналите въглища покрай вагоните, докарани за американското посолство, Те ни даваха и от вагоните да си пълним торбите. През 1945 г. нямаше въглища за гражданите. На 1 срещу 2 февруари 1945 г. избиха осъдените управници, между които и брат Любомир Лулчев. Отгоре той помага на своя прислужник Юрдан Бобев материално, като отваря ремонтна работилница за коли в двора на сестра Мария Стоянова. Тогава в София имаше само два гаража, за 1000-та коли, които бяха в града. При Юрдан идваха всички дипломатически коли и му донасяха топъл бял хляб.
към текста >>

Финансов изпълнител и изкушенията През 1951 г, през есента, ходех по Изгрева и си търсех работа - да пренасям въглища или цепя дърва.
Бяха синове на Алекси, вторият брат на баба Величка. Обадиха ми се и скоро напуснаха строителството. На Изгрева помагахме на Ганка при прибирането на ягодите. С нас идваше Йотка Данаилова с дъщерите й Мария и Виолета. Ганка продаваше хубавите ягоди на наши приятели и даваше наряд до 3 тона. 74. Финансов изпълнител и изкушенията През 1951 г, през есента, ходех по Изгрева и си търсех работа - да пренасям въглища или цепя дърва. Срещнах Гинка Николчева, която ме попита какво правя. Отговорих й, че си търся работа. Каза ми: „Искаш ли да работиш? ” – „Да” - отговорих аз. „Ела утре при мене в Държавна планова комисия”, където била личен състав.
към текста >>

Оставях чантата с парите във въглищата и сутринта ги занасях в банката, когато и колегите внасяха.
Вечер си правех ревизия и отивах да ги внасям в Българска народна банка (БНБ) от източния вход, в 4-тия етаж надолу в мазето, където работеха броячите. Заварвах 10 касиера на „здрава храна” с по 20 милиона, които се изброяваха до 24 часа. Някой път ме пускаха, но обикновено си отивах с тролея по Цариградско шосе и по „Латинка” у нас. Чантата не обръщаше внимание и приличаше на ученическа. Тогава за 1000 лева убиваха човек. Оставях чантата с парите във въглищата и сутринта ги занасях в банката, когато и колегите внасяха. Понякога с мен идваше въоръжен придружител - Гълъб Ленков, бивш партизанин. Всъщност той ме следеше как работя. Изпратиха ме при жена, минаваща за бедна, която не можела да си плати 100 000 лева данъци. Отидохме с него, прегледахме книжата и намерихме спестовна книжка с над 1 милион лева. На другия ден си плати.
към текста >>

85. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

И изведнъж влезе Светозар и подкара огъня, сложи дърва и въглища.
Лежах в малката ни дървена стаичка на Изгрева. Печката до мене бумтеше. Мъчно ми беше, че не мога и аз да отида. Постепенно печката загасна и стана студено. Наближаваше полунощ. И изведнъж влезе Светозар и подкара огъня, сложи дърва и въглища. Той беше дошъл специално за мене - да ме види, а и да провери гори ли печката. Трогна се моята душа. Друг път отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни. Имаше още сняг високо в планината. И вместо по обикновената и дълга пътека за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала.
към текста >>

86. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

ТОМ 21

Аз съм спрял парното, купил съм си въглища и е една печка - кюмбе, в хола караме добре.
Ако удвоиш = 16 години след раждането на Павел си замина Емилия Минкова - 22.06.1991 г. Като се видим, ще си поговорим. Тук времето от началото на годината е като пролет. Ясно, слънчево. Сутрин - около 0 градуса. Аз съм спрял парното, купил съм си въглища и е една печка - кюмбе, в хола караме добре. Онзи ден бях на рожден ден на Веса Маркова, където заварих Вергилий и проведохме около 5 часа разговор. Аз получих от Гобо препоръчано писмо с това, което Вергилий му е писал. Нашата най-важна задача е да се издаде Словото на Учителя без редактиране, по първичната стенограма - едната от които е в Гобо. Анина е взела всичко от Кармело в Италия и сега ще накара Гобо да върне нашите материали, които ще ни трябват, особено след 1999 г. Учителят има грижа да уреди въпроса.
към текста >>

87. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Учителят иска мангал с дървени въглища, за да се топли.
Тогава Фердинанд, чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителят му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкот о положение, в което се намира в България и да благодари наУчителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон". ** ********** Учителят заминава с влак за Варна като казва, че този, който го е интернирал и той ще си замине от България. В малката таванска стаичка, в която го настаняват, му изпращат и един шпионин, който да го следи постоянно. Учителят иска мангал с дървени въглища, за да се топли. Разпалва го силно и го внася в стаята. След 5 минути шпионинът, поставен да го следи, започва силно да кашля и излиза навън с просълзени учи и повече не се връща да му досажда. Пушекът не оказва никакво влияние на Учителя. В хотела Учителят е доста свободен и постоянно се среща с наши приятели, които му носят храна. Елена Казанлъклиев а е млада, пъргава и започва да прислужва на Учителя.
към текста >>

88. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Учителят иска мангал с дървени въглища, за да се топли.
Тогава Фердинанд, чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителят му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкот о положение, в което се намира в България и да благодари наУчителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон". ** ********** Учителят заминава с влак за Варна като казва, че този, който го е интернирал и той ще си замине от България. В малката таванска стаичка, в която го настаняват, му изпращат и един шпионин, който да го следи постоянно. Учителят иска мангал с дървени въглища, за да се топли. Разпалва го силно и го внася в стаята. След 5 минути шпионинът, поставен да го следи, започва силно да кашля и излиза навън с просълзени учи и повече не се връща да му досажда. Пушекът не оказва никакво влияние на Учителя. В хотела Учителят е доста свободен и постоянно се среща с наши приятели, които му носят храна. Елена Казанлъклиев а е млада, пъргава и започва да прислужва на Учителя.
към текста >>

89. 50. Ангел Керемедчиев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Събрали се доста тухли и майстора взел да ги гради на куптор, но му казал веднага да му достави въглища, защото ако почнат есенните дъждове, целият им труд отивал на вятъра.
Сестра му дала нейните лихвоточки и се събрало банката да им отпусне заем. С голям зор взел разрешение за строежа. Викнал един майстор да му изкопае мазето. Едновременно той го пазарил от изкопаната пръст да му направи над 25 000 тухли - необходими за къщата. Оценили направата на тухлите на 13 стотинки и всичката изкопана пръст ставала на тухли, които се сушели по големият двор. Събрали се доста тухли и майстора взел да ги гради на куптор, но му казал веднага да му достави въглища, защото ако почнат есенните дъждове, целият им труд отивал на вятъра. Ангел веднага отишъл в Топливо, но складовете били изметени и му казали, че въглища ще има най-рано след месец. Минал през училището и срещнал една от прислужничките, която му се оплакала, че като влязат в мазето, постоянно удрят главите си, понеже пода е засипан със стари въглища, които през зимата не могат да горят в печките, понеже били много ситни и прах. Ангел взел един плик от въглищата и ги занесъл на майстора, който ги харесал. Ангел отишъл при цигани, които живеели наблизо и имали кола и кон. Попитал едно слабо момиче - на кого е тази кола.
към текста >>

Ангел веднага отишъл в Топливо, но складовете били изметени и му казали, че въглища ще има най-рано след месец.
С голям зор взел разрешение за строежа. Викнал един майстор да му изкопае мазето. Едновременно той го пазарил от изкопаната пръст да му направи над 25 000 тухли - необходими за къщата. Оценили направата на тухлите на 13 стотинки и всичката изкопана пръст ставала на тухли, които се сушели по големият двор. Събрали се доста тухли и майстора взел да ги гради на куптор, но му казал веднага да му достави въглища, защото ако почнат есенните дъждове, целият им труд отивал на вятъра. Ангел веднага отишъл в Топливо, но складовете били изметени и му казали, че въглища ще има най-рано след месец. Минал през училището и срещнал една от прислужничките, която му се оплакала, че като влязат в мазето, постоянно удрят главите си, понеже пода е засипан със стари въглища, които през зимата не могат да горят в печките, понеже били много ситни и прах. Ангел взел един плик от въглищата и ги занесъл на майстора, който ги харесал. Ангел отишъл при цигани, които живеели наблизо и имали кола и кон. Попитал едно слабо момиче - на кого е тази кола. „Че на баща ми!
към текста >>

Минал през училището и срещнал една от прислужничките, която му се оплакала, че като влязат в мазето, постоянно удрят главите си, понеже пода е засипан със стари въглища, които през зимата не могат да горят в печките, понеже били много ситни и прах.
Викнал един майстор да му изкопае мазето. Едновременно той го пазарил от изкопаната пръст да му направи над 25 000 тухли - необходими за къщата. Оценили направата на тухлите на 13 стотинки и всичката изкопана пръст ставала на тухли, които се сушели по големият двор. Събрали се доста тухли и майстора взел да ги гради на куптор, но му казал веднага да му достави въглища, защото ако почнат есенните дъждове, целият им труд отивал на вятъра. Ангел веднага отишъл в Топливо, но складовете били изметени и му казали, че въглища ще има най-рано след месец. Минал през училището и срещнал една от прислужничките, която му се оплакала, че като влязат в мазето, постоянно удрят главите си, понеже пода е засипан със стари въглища, които през зимата не могат да горят в печките, понеже били много ситни и прах. Ангел взел един плик от въглищата и ги занесъл на майстора, който ги харесал. Ангел отишъл при цигани, които живеели наблизо и имали кола и кон. Попитал едно слабо момиче - на кого е тази кола. „Че на баща ми! " - „А къде е той?
към текста >>

Ангел взел един плик от въглищата и ги занесъл на майстора, който ги харесал.
Едновременно той го пазарил от изкопаната пръст да му направи над 25 000 тухли - необходими за къщата. Оценили направата на тухлите на 13 стотинки и всичката изкопана пръст ставала на тухли, които се сушели по големият двор. Събрали се доста тухли и майстора взел да ги гради на куптор, но му казал веднага да му достави въглища, защото ако почнат есенните дъждове, целият им труд отивал на вятъра. Ангел веднага отишъл в Топливо, но складовете били изметени и му казали, че въглища ще има най-рано след месец. Минал през училището и срещнал една от прислужничките, която му се оплакала, че като влязат в мазето, постоянно удрят главите си, понеже пода е засипан със стари въглища, които през зимата не могат да горят в печките, понеже били много ситни и прах. Ангел взел един плик от въглищата и ги занесъл на майстора, който ги харесал. Ангел отишъл при цигани, които живеели наблизо и имали кола и кон. Попитал едно слабо момиче - на кого е тази кола. „Че на баща ми! " - „А къде е той? " Отговорила, че работи на гарата и сега пие в кръчмата.
към текста >>

Дошла жената да направят уговорка за прекарване на въглищата.
Ангел отишъл при цигани, които живеели наблизо и имали кола и кон. Попитал едно слабо момиче - на кого е тази кола. „Че на баща ми! " - „А къде е той? " Отговорила, че работи на гарата и сега пие в кръчмата. Дошла жената да направят уговорка за прекарване на въглищата. Колата се клатела и едва се движела, понеже била с разбити колела. Уговорили се с циганката и четирите и деца - „Кой ще кара колата? " - попитал Ангел. Ами тази моята голяма дъщеря. Определили колко ще им плаща и на другата сутрин впрегнали коня в каруцата и дошли всичките деца.
към текста >>

Малките пълнели няколко кофи с въглища и ги подавали, тя ги сипвала в колата, прекарана плътно до него.
Колата се клатела и едва се движела, понеже била с разбити колела. Уговорили се с циганката и четирите и деца - „Кой ще кара колата? " - попитал Ангел. Ами тази моята голяма дъщеря. Определили колко ще им плаща и на другата сутрин впрегнали коня в каруцата и дошли всичките деца. Малките пълнели няколко кофи с въглища и ги подавали, тя ги сипвала в колата, прекарана плътно до него. При вторият курс Ангел свалил задните колелета, отрязал шината, заварил отгоре парче с винт и натегнал колелото така, че спиците се прилепили и затегнали. След това заварил парче и колелетата станали отлични и никак не се клатели. След това направил по същият начин и предните колела и децата за няколко дена му прекарали над 25 тона въглища и мазето станало високо. Положението било спасено и тухлите се изпекли. Директорката искала да му плати за изчистването на мазето и му дала 40 лева, колкото имала в касата, но Ангел отказал и искал той да й плати.
към текста >>

След това направил по същият начин и предните колела и децата за няколко дена му прекарали над 25 тона въглища и мазето станало високо.
Ами тази моята голяма дъщеря. Определили колко ще им плаща и на другата сутрин впрегнали коня в каруцата и дошли всичките деца. Малките пълнели няколко кофи с въглища и ги подавали, тя ги сипвала в колата, прекарана плътно до него. При вторият курс Ангел свалил задните колелета, отрязал шината, заварил отгоре парче с винт и натегнал колелото така, че спиците се прилепили и затегнали. След това заварил парче и колелетата станали отлични и никак не се клатели. След това направил по същият начин и предните колела и децата за няколко дена му прекарали над 25 тона въглища и мазето станало високо. Положението било спасено и тухлите се изпекли. Директорката искала да му плати за изчистването на мазето и му дала 40 лева, колкото имала в касата, но Ангел отказал и искал той да й плати. Намерил и друг, който напълно очистил мазето от старите изостанали въглища. Платил добре на циганчетата за работата и им купили нови дрехи. Така той построил къщата и запазил мястото си.
към текста >>

Намерил и друг, който напълно очистил мазето от старите изостанали въглища.
При вторият курс Ангел свалил задните колелета, отрязал шината, заварил отгоре парче с винт и натегнал колелото така, че спиците се прилепили и затегнали. След това заварил парче и колелетата станали отлични и никак не се клатели. След това направил по същият начин и предните колела и децата за няколко дена му прекарали над 25 тона въглища и мазето станало високо. Положението било спасено и тухлите се изпекли. Директорката искала да му плати за изчистването на мазето и му дала 40 лева, колкото имала в касата, но Ангел отказал и искал той да й плати. Намерил и друг, който напълно очистил мазето от старите изостанали въглища. Платил добре на циганчетата за работата и им купили нови дрехи. Така той построил къщата и запазил мястото си. И двамата работили в техникума като учители и децата много ги обичали и учели при тях много добре материала. Дошло време да се пенсионират и направили една среща в почивна станция в планината с всичките преподаватели от града и накарали брат Ангел да сподели своят педагогически опит. Той им говорил за правилното възпитание на младежите и накрая им казал: „Сега ще ви кажа най- важното." Всички млъкнали и заслушали, - „Да обичате децата с цялото си сърце, да влизате в положението им." - казал Ангел.
към текста >>

90. 52.Райна Райкова Калпакчиева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

на брат Найден и Райна докарали 2 тона въглища, стоварени на улицата и трябваше да се пренесат до двора на дома на Митко Сотиров, където имаше няколко сандъка обковани с черна мушама и капак за складиране на въглищата на живущите наоколо семейства.
След изиграването й Райна и Найден остават и бавно се прибират към лагера през баира за Второто езеро. В това време приятелите са се прибрали и закусили. Когато приближават до моста, където изтича водата на Второто езеро, срещат Учителят, който ги спира и казва: „Рекох, ако искате, можете да хвърлите бастуна." Найден веднага хвърля бастуна и се освобождава напълно от куцането. Двамата с Райна започват редовно да ходят на Витоша и Рила. През есента на тази златна за Братството 1939 г. на брат Найден и Райна докарали 2 тона въглища, стоварени на улицата и трябваше да се пренесат до двора на дома на Митко Сотиров, където имаше няколко сандъка обковани с черна мушама и капак за складиране на въглищата на живущите наоколо семейства. Имаше и сандък на Райна, в който с две кофи се пазарих да им пренеса стоварените въглища. Бях доста слабичък, но жилав и веднага започнах работата. Пренесох половината от въглищата и се уморих много и не можех да си свърша работата. Обърнах се към Учителя да ми даде сили да довърша започнатото. Не се минаха и няколко минути както почивах, пристигна брат Ради Танчев с голяма количка без заден капак и голяма кюмюрджийска лопата.
към текста >>

Имаше и сандък на Райна, в който с две кофи се пазарих да им пренеса стоварените въглища.
В това време приятелите са се прибрали и закусили. Когато приближават до моста, където изтича водата на Второто езеро, срещат Учителят, който ги спира и казва: „Рекох, ако искате, можете да хвърлите бастуна." Найден веднага хвърля бастуна и се освобождава напълно от куцането. Двамата с Райна започват редовно да ходят на Витоша и Рила. През есента на тази златна за Братството 1939 г. на брат Найден и Райна докарали 2 тона въглища, стоварени на улицата и трябваше да се пренесат до двора на дома на Митко Сотиров, където имаше няколко сандъка обковани с черна мушама и капак за складиране на въглищата на живущите наоколо семейства. Имаше и сандък на Райна, в който с две кофи се пазарих да им пренеса стоварените въглища. Бях доста слабичък, но жилав и веднага започнах работата. Пренесох половината от въглищата и се уморих много и не можех да си свърша работата. Обърнах се към Учителя да ми даде сили да довърша започнатото. Не се минаха и няколко минути както почивах, пристигна брат Ради Танчев с голяма количка без заден капак и голяма кюмюрджийска лопата. Без да каже дума, взе да товари въглищата.
към текста >>

Пренесох половината от въглищата и се уморих много и не можех да си свърша работата.
Двамата с Райна започват редовно да ходят на Витоша и Рила. През есента на тази златна за Братството 1939 г. на брат Найден и Райна докарали 2 тона въглища, стоварени на улицата и трябваше да се пренесат до двора на дома на Митко Сотиров, където имаше няколко сандъка обковани с черна мушама и капак за складиране на въглищата на живущите наоколо семейства. Имаше и сандък на Райна, в който с две кофи се пазарих да им пренеса стоварените въглища. Бях доста слабичък, но жилав и веднага започнах работата. Пренесох половината от въглищата и се уморих много и не можех да си свърша работата. Обърнах се към Учителя да ми даде сили да довърша започнатото. Не се минаха и няколко минути както почивах, пристигна брат Ради Танчев с голяма количка без заден капак и голяма кюмюрджийска лопата. Без да каже дума, взе да товари въглищата. С 6-7 лопати напълваше количката и я закарваше при сандъка и с лопатата ги хвърляше вътре. Докато се осъзная той пренесе въглищата, сложи лопатата в количката и си тръгна.
към текста >>

Без да каже дума, взе да товари въглищата.
Имаше и сандък на Райна, в който с две кофи се пазарих да им пренеса стоварените въглища. Бях доста слабичък, но жилав и веднага започнах работата. Пренесох половината от въглищата и се уморих много и не можех да си свърша работата. Обърнах се към Учителя да ми даде сили да довърша започнатото. Не се минаха и няколко минути както почивах, пристигна брат Ради Танчев с голяма количка без заден капак и голяма кюмюрджийска лопата. Без да каже дума, взе да товари въглищата. С 6-7 лопати напълваше количката и я закарваше при сандъка и с лопатата ги хвърляше вътре. Докато се осъзная той пренесе въглищата, сложи лопатата в количката и си тръгна. Веднага го настигнах, хванах го за палтото и го помолих да почака да си разделим парите. Той ми отговори: „Парите са за тебе! " и си отиде.
към текста >>

Докато се осъзная той пренесе въглищата, сложи лопатата в количката и си тръгна.
Пренесох половината от въглищата и се уморих много и не можех да си свърша работата. Обърнах се към Учителя да ми даде сили да довърша започнатото. Не се минаха и няколко минути както почивах, пристигна брат Ради Танчев с голяма количка без заден капак и голяма кюмюрджийска лопата. Без да каже дума, взе да товари въглищата. С 6-7 лопати напълваше количката и я закарваше при сандъка и с лопатата ги хвърляше вътре. Докато се осъзная той пренесе въглищата, сложи лопатата в количката и си тръгна. Веднага го настигнах, хванах го за палтото и го помолих да почака да си разделим парите. Той ми отговори: „Парите са за тебе! " и си отиде. Това беше първата ми печалба, подпомогната от Учителя. През 1943 г.
към текста >>

91. 67.Ганка Бончева,Ружа Чернева,Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Всяка есен и докарваха въглища на Черни връх с камион и с помощта на брат Георги Георгиев и синовете му ги прибираха в мазето за зимата.
Трудното беше, че всичкият братски багаж: чайници, казани, колци и др. бяха в мазето. Отидохме на помощ, но едновременно дойдоха и новите хижари. Ганка се занимаваше с тях, а ние - няколко братя и измъкнахме всичкия багаж, и го скрихме в пещерите на Молитвеният връх. След това Ганка работи на Черни връх и раздава чай на туристите. Всяка есен и докарваха въглища на Черни връх с камион и с помощта на брат Георги Георгиев и синовете му ги прибираха в мазето за зимата. Докарваха и дърва, които пак Георги ги цепеше и нареждаше. Ганка беше сменена от метеоролога Чавдар, който продължи да прави чай на туристите. След кратко боледуване на 12 януари 1998 г. си замина Лалка Кръстева*. По-късно, след продължително боледуване, на 25 ноември 1999 г.
към текста >>

92. 70. Николай Дойнов

По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища.
Той е практичен и лесно се справя с многобройните трудности при тази дейност. Учителят го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота. Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели. При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана Крез на двеста милионен народ." Учителят се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища. През 1943 г. Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обед е и всички са насядали да се хранят.
към текста >>

Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима.
Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели. При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана Крез на двеста милионен народ." Учителят се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища. През 1943 г. Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обед е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителят, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя.
към текста >>

Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода".
" От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища. През 1943 г. Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обед е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителят, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София.
към текста >>

Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София.
Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обед е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителят, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София. Малко след това, към 10 часа, при него идват група агенти, които правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност. Насрочва се дело срещу него в Търново. Прокурорът подвежда делото по най-тежките членове на наказателния закон, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка отива при Учителя и го моли да помогне на Николай.
към текста >>

93. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

Американците, които минават за умен народ, преди години на голямото изобилие на жито, решили да си служат със жито, вместо с въглища.
На кого принадлежи житото? На кого принадлежат всички блага в живота? Всичко принадлежи на възвишените, на разумните същества, които работят в името на Бога. Въпреки това хората взимат тези блага и разполагат с тях както намерят за добре. С тяхното злато се вършат големи престъпления. Американците, които минават за умен народ, преди години на голямото изобилие на жито, решили да си служат със жито, вместо с въглища. Те намерили, че при това плодородие, житото ще замести въглищата за индустриални цели. Ако това е станало не е ли насилие? Житото е дадено за храна на хората, а не за гориво. (Житните зрънца са разумни любящи души, които са слезли на земята да се пожертват за хората, да влязат в техните тела и да пробудят висшето им съзнание, за да започнат да живеят един красив, хармоничен, братски живот). Мнозина злоупотребяват с житото.. .
към текста >>

Те намерили, че при това плодородие, житото ще замести въглищата за индустриални цели.
На кого принадлежат всички блага в живота? Всичко принадлежи на възвишените, на разумните същества, които работят в името на Бога. Въпреки това хората взимат тези блага и разполагат с тях както намерят за добре. С тяхното злато се вършат големи престъпления. Американците, които минават за умен народ, преди години на голямото изобилие на жито, решили да си служат със жито, вместо с въглища. Те намерили, че при това плодородие, житото ще замести въглищата за индустриални цели. Ако това е станало не е ли насилие? Житото е дадено за храна на хората, а не за гориво. (Житните зрънца са разумни любящи души, които са слезли на земята да се пожертват за хората, да влязат в техните тела и да пробудят висшето им съзнание, за да започнат да живеят един красив, хармоничен, братски живот). Мнозина злоупотребяват с житото.. . Не е позволено да се злоупотребява със житото.
към текста >>

94. 2. Сатурн - Уран

Да даде 70,825 глави добитък и 250 хиляди тона въглища.
Сатурн опозиция Уран ретрограден 1.10.1918 г. - слага край на войната чрез войнишкото Владайско въстание. На 2.10.1918 г. се сключва Скопското примирие.Последва несправедливият Ньойски мирен договор, подписан на 27.11.1919 г. Заради безумието и глупостта на Фердинанд България трябва да заплати два милиарда и 250 милиона златни франка репарации. Да даде 70,825 глави добитък и 250 хиляди тона въглища. Освен това гърците изгонват насилствено българите от Егейска Македония и западна Тракия. Виновникът за това безобразие абдикира на 3.10.1918 г. в полза на сина си Борис. Кобургът направил толкова бели на българския народ, не се посвенява да ограби сейфа на Народната банка - 300 кг злато и напълва 34 вагона с картини и ценности и 10 тенекии от по 100 кг със златни накити и брошки. Това ни донесе буквата Ф, за която Учителят изнесе специална беседа.
към текста >>

95. 4. Сатурн - Уран

Няма да има нужда хората да се завират в мините и добиват въглища, нафта за гориво.
Уран в нептуновия знак Риби дава много демагогии (комунистически) обещания и заблуждения на народа от управниците срещу които се надига силна недоволна опозиция. Всичките управници са мафия и няма нито един, който да каже, че царят (председателят) е гол.Това ще доведе до промени и нов път на развитие на България, който ще достигне своя апогей при разсипа на цикъла Сатурн опозиция Уран ретрограден 5.11.2008 г. Сега ние сме навлезли в новата епоха на Водолей, която ще изчисти всичко старо, гнило и ще донесе нов ред, нов порядък - на мир и хармония на Земята.Тя започна на 22.03.1914 г. и ще продължава 2160 години, през който период хората ще напуснат старите си атавистични разбирания и ще се устремят към един общ живот на мир, хармония и братство Човечеството ще излезе от димната култура и ще въдвори бездимната като използва милионите волтове електричество, с което е изпълнена вселената над нас. Електричеството ще се използва за осветление, отопление и всички домашни нужди. Няма да има нужда хората да се завират в мините и добиват въглища, нафта за гориво. Учителят отбелязва, че съвременните хора са още малки деца и не могат да се справят с атомната енергия. Те разложиха атомите и получават електричество, но нямат знание как да се справят с радиоактивните остатъци, които имат много дълъг период на разпадане. Затова погледът на човечеството ще се обърне към междупланетното пространство,пълно с електричество, ще се построят трансформатори и космичният ток ще влезе безплатно във всеки дом. Няма да има нужда от никакви електромери. А атомната енергия ще я оставим за Седмата раса на Мъдростта, която ще дойде след 365 хиляди години и отлично ще се справи със знанието, което носи, с атомния проблем.
към текста >>

96. 2. ЕКСКУРЗИЯ ДО ХИЖА АЛЕКО