Търсене в текстове за 'Воал'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЪЗДЪРЖАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Освен противоалкохолното обучение, което се предвижда в учебната програма, какво широко поле за работа има в това отношение за учителя!
В случая строгите закони на наследствеността влизат в действие. Потомците на алкохолиците са склонни към престъпност, тъпоумие, идиотизъм, епилепсия и пр. Правени са изследвания, като е проследявано потомството на алкохолици в течение на много поколения. Ето защо, престъпление е пред обществото, пред народа, ако не работим за въздържателната идея в училището, за да получим едно трезво, здраво и умно поколение, с което ще осигурим здравето и културния възход на бъдещите поколения. С разнообразни средства може да се работи за въздържателната идея в училището. Освен противоалкохолното обучение, което се предвижда в учебната програма, какво широко поле за работа има в това отношение за учителя! Учителят може да си послужи с множество средства: въздържателни реферати от учениците, картини, песни и приказки, въздържателни утра и вечеринки, въздържателни пиески и пр. Хубаво е, в повечето случаи починът и главната дейност при такива вечеринки да бъде в ръцете на учениците, за да имат поле за творчество. В дома не трябва да се дават никакви напитки на децата. А някои бащи дават вино, ракия, коняк и пр. на такива малки деца, чиито глави даже не се виждат над масата.
към текста >>

2. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като че ли планината намята своя воал, за да извърши велико свещенодействие в своя храм.
С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи ведри небеса. Понякога тежкият плащ на мъглите се спуща над планината. Какво хубаво условие за самовглъбяване! Сгодно време за търсене в глъбините на душата на онова, което свързва отделния човек с Цялото. Понякога завесата леко се вдига, езерата и върховете се очертават, за да се скрият отново от погледа. Като че ли планината намята своя воал, за да извърши велико свещенодействие в своя храм. * * * Тихо спуща нощта своите крила над планината! Всички сме в хижата. В дъното ù пламти буен огън.
към текста >>

3. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Един бял воал е метнат върху него.
61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Ранна сутрин. Ние сме на една висока Витошка полянка. Широко се открива пред нас софийското поле, покрито с гъста мъгла. Един бял воал е метнат върху него. От Стара Планина, Лозен и от другите планини се виждат само върховете. Всичко друго е скрито в мъглата. Ние сме високо над нея. Лек ветрец раздвижва мъглите. Те пълзят по планинските склонове, издигат се бавно от някои планински долове.
към текста >>

4. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хруп, хруп, хруп, чува се леко пращене по снега от стъпките ни, Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се смее и иска да ни викне - Хей, намерете ме, скрих се от вас.
Нека, ако ще и потоп да стане - щом сме с Него, не ни е страх. Полекичка виделото се открехва, тук-там се разкъсва облачната тъма, блясва по някоя Звездица. А въздухът свеж, приятно се диша. Тръгваме, дъждът, който се превърна в мек сняг, бързо напластява земята под стъпките ни. Сякаш Природата изпраща своите бели служинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пращене по снега от стъпките ни, Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се смее и иска да ни викне - Хей, намерете ме, скрих се от вас. Но ние си знаем где е тя. Ето я. Намираме я по чудната свежест, що лъха от нея, по изобилния живот, що навлиза в гърдите ни, по радостта, що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там. Разбираме къде е тя.
към текста >>

5. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

Жената е увенчана с една корона, над която има нарастващ полумесец и е обвита в прозрачен воал, чиито дипли падат върху лицето й.
2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище Картината представлява Изида - символ на Женския принцип, седнала пред вратата на храма на Изида, между двете колони - Жакин и Бохас. Колоната отдясно е червена, този цвят символизира ума и неговото издигане над материята. Колоната в ляво е черна, този цвят символизира нещата на хаоса, пленничеството на ума в покоите на материята. Жената е увенчана с една корона, над която има нарастващ полумесец и е обвита в прозрачен воал, чиито дипли падат върху лицето й. Тя носи върху гърдите си слънчев кръст и върху коленете си една отворена книга, която покрива наполовина със своето наметало. Това е образът на Окултната наука, която очаква посветения на Прага на Светилището, за да му предаде Тайните на Природата. Слънчевият кръст означава оплодяването на материята от Ума. Той също така изразява, че Науката произлиза от Бога и че тя е без граници, както и Бог е безграничен. Воалът, който пада върху лицето означава Истината, която се изплъзва от погледите на едно невежо любопитство.
към текста >>

Воалът, който пада върху лицето означава Истината, която се изплъзва от погледите на едно невежо любопитство.
Жената е увенчана с една корона, над която има нарастващ полумесец и е обвита в прозрачен воал, чиито дипли падат върху лицето й. Тя носи върху гърдите си слънчев кръст и върху коленете си една отворена книга, която покрива наполовина със своето наметало. Това е образът на Окултната наука, която очаква посветения на Прага на Светилището, за да му предаде Тайните на Природата. Слънчевият кръст означава оплодяването на материята от Ума. Той също така изразява, че Науката произлиза от Бога и че тя е без граници, както и Бог е безграничен. Воалът, който пада върху лицето означава Истината, която се изплъзва от погледите на едно невежо любопитство. Полуоткритата книга с наметало означава, че Тайните на Битието и Живота се разкриват на мъдреца в усамотение, когато той се съсредоточава в пълно себевладеене. Изида е Божествената Майка, Женският принцип, който показва, че единицата се е раздвоила и се създала двойката. Към Мъжкото се присъединява Женското или Женското се отделя от Мъжкото. Картината се нарича още Жрицата. Тя ни показва каква е първата крачка, когато човек влезе в Пътя на окултното обучение.
към текста >>

6. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Младата девойка е обвита във воал и е обкръжена като в рамка с венец от цветя.
В двадесет и първа картина се приключват картините на големия кръг. Картината представя една девойка, както в картините единадесета, четиринадесета и седемнадесета, да танцува свещеният символичен танц. Ръцете й са сложени на бедрата, главата обърната напред образува свещения триъгълник, краката се кръстосват като че образуват кръст, който е квадрат. Така се получава триъгълник върху квадрат, което е показано още в картина четвърта и при обратно положение в картина дванадесета - квадрата върху триъгълник, където това символизира разногласие, дисхармония. Триъгълникът върху квадрата от картина седем е сега в картина двадесет и едно, където се връща в правилно положение, символ на хармония. Младата девойка е обвита във воал и е обкръжена като в рамка с венец от цветя. Този венец включва триъгълникът върху квадрата още един път в края на Книгата на Хермес, което е велика и вечна истина, че Бог владее своите творения във Вечността. В четирите ъгли на картината са изобразени четири глави - на Орел, Лъв, Телец и Човек, символ на висши духовни същества, до които ученикът може да достигне в своето окултно развитие. Но затова е необходимо да има високите стремежи на Орела, смелостта на Лъва. да мълчи като Телеца и да се стреми към знанието и Мъдростта като Човека. Но над всички тези духове в близост до Божеството стои кръгът на Любовта, символизирана от венеца от рози, заобикаляйки девойката като рамка.
към текста >>

7. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е винаги скрит под воал, за да не го познаят хората, че е щастлив.
Щастливи дни са тези, които носят известни блага и придобивки за тях. Същият закон важи и за мисълта - щастливата мисъл носи придобивки, а не е фиктивна. Щастливият и нещастният човек се различават по строежа на техния организъм. Има известни мерки в природата, които определят щастливия и нещастния човек. Щастливия човек не можете да го съблазните с нищо в света. Той е винаги скрит под воал, за да не го познаят хората, че е щастлив. Има щастливи епохи в живота, но има и нещастни епохи. Или казано с други думи, има добри и лоши условия, които периодически се сменят. В щастливите епохи има всичко в изобилие, а в нещастните - хората едва преживяват. Тази периодичност на епохите на земята е в зависимост от живота на Слънцето, респективно слънчевите петна. На всички хора, които са паднали в нещастните епохи, трябва да се благовествува, че има едно щастливо число в живота им.
към текста >>

8. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида.
От неразбирането на сатурновите влияния идва злото. Сатурн е единствената знаменита планета на нашата слънчева планета. И за своите знания и сила е увенчан с три венеца. А хората го наричат, че е един от падналите богове. Това са известни истини, които са забулени с дебело було и са непонятни за обикновения ум. Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида. Питам сега: какво представлява Изида? Изида, това е Любовта в света. И всеки, който свали това було на Любовта, той се добира до великите тайни в природата. И всички страдания в света произтичат от неразбирането на Любовта. Но в сегашния стадий на развитие, човечеството е по-готово да разбере Любовта и живота.
към текста >>

9. БЕШЕ МАЙ! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Слънцето щедро сипеше своите следобедни лъчи и нежни виолетови воали хвърляха прозрачна сянка над цъфналите лехи, по цветята.
БЕШЕ МАЙ! Чуден, дивен май! Целият Изгрев ухаеше ... Навсякъде цветя. Пролетна симфония и красота! Слънцето щедро сипеше своите следобедни лъчи и нежни виолетови воали хвърляха прозрачна сянка над цъфналите лехи, по цветята. В салона пред пианото няколко приятели оживено разговаряха и спореха. Аз бях дала среща на една приятелка в салона и чаках. Не след дълго вратата се отвори. С леки стъпки влезе Учителя, и разположен, се отправи към групата. Зарадвани от приятната изненада, приятелите го посрещнаха радушно.
към текста >>

10. ПРЕРАЖДАНЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

Така малко по малко се повдига воалът, покриващ така наречените митове, които винаги са интригували човешкото същество.
Чрез хипноза са повтаряни събития от живота на субекти, за да преживеят повторно, като на филм, своето съществуване, т.е. да се възстановят всички събития, които са съществували в миналото на индивидите, да се открият преживените от тях впечатления. Доказа се, че върху екрана на паметта събитията се изживяват реално, като че ли се извършват в настоящия момент. Чрез такива опити психотрониката прониква не само в интимния свят на човека чрез подсъзнанието, но навлиза и в по-дълбоките пластове на родовия, обществения, националния и общочовешкия живот. По този начин животът се задълбочава и ни изглежда в друга светлина. Така малко по малко се повдига воалът, покриващ така наречените митове, които винаги са интригували човешкото същество. Чрез тези психични изследвания се разширява и задълбочава изследването на еволюцията на живота. Вижда се, че човешкият организъм е резултат на дълго хилядолетно развитие. Всички елементи на неорганичната материя, както и всички видове органична материя се съдържат в човешкия организъм. Следователно, човекът се явява като синтез на всички царства на Живата Разумна Природа, един биофизичен и биопсихичен синтез. Според Учителя, природата е работила в продължение на 90 милиарда години за създаването на човешкия организъм.
към текста >>

11. Сряда, 4 юли - Теофана Савова

Друг път размяташ разкошни воали,
все си омайваща, вечна, любима. Един ден си синя, сияйна и нежна, не могат очи ни да се нагледат, не могат и гледат те все ненаситно, копнеят по тебе да се разходят. Друг път размяташ разкошни воали, смарагди блестящи върху си разсипваш, пленяваш сърцето, не сеща човекът, че стъпки нагоре е вече отправил. О, Витоша мила, слънчева, богата!.. И ние се приготовляваме за този ден.
към текста >>

12. 22 март - Теофана Савова

Виолетови воали се разстилат по земята и небето, запълват простора и трептят още звездите, и леко бледнеят пред вълшебната гледка.
Внимаваме за клоните и се греем, и се усмихваме. И има защо. * А утрините обикновено започват така: Ще поскръцне някъде врата. Тихичко ще излезе човек, а вън е приказка! Виолетови воали се разстилат по земята и небето, запълват простора и трептят още звездите, и леко бледнеят пред вълшебната гледка. Човекът се отправя към центъра. Спира се пред боровата гора, която е в двора, и се обръща към изток. И се слива с мълчанието на утринта. Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония. Ранобудна птичка се обажда.
към текста >>

Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония.
Тихичко ще излезе човек, а вън е приказка! Виолетови воали се разстилат по земята и небето, запълват простора и трептят още звездите, и леко бледнеят пред вълшебната гледка. Човекът се отправя към центъра. Спира се пред боровата гора, която е в двора, и се обръща към изток. И се слива с мълчанието на утринта. Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония. Ранобудна птичка се обажда. Невидима ръка прибира виолетовите воали. После ги разстила - сиви, синкави и светли. Невидима ръка рисува изтока. Друг човек пристига.
към текста >>

Невидима ръка прибира виолетовите воали.
Човекът се отправя към центъра. Спира се пред боровата гора, която е в двора, и се обръща към изток. И се слива с мълчанието на утринта. Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония. Ранобудна птичка се обажда. Невидима ръка прибира виолетовите воали. После ги разстила - сиви, синкави и светли. Невидима ръка рисува изтока. Друг човек пристига. Друго птиченце се обажда. Прииждат сестри и братя.
към текста >>

13. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна.
Тя сякаш се радваше на дивната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и вдъхнали от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син. Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна. Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката - своите тайни, Любовта - своето безсмъртие... Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет... Слънцето наметна лъчезарната си пелерина и тържествено пое по своя път. Работа очакваше вече всички. Делникът приближаваше и подбуждаше към активност.
към текста >>

14. И ДНЕС - Теофана Савова

Най-разнообразни тонове се сплитаха в чудни воали, които очакваха
(пролетта на 1931 г.) И днес ние си устроихме един малък празник. Чучулигата извиваше дивна песен. Тя сякаш се радваше на чудната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Живата картина растеше в багри и хубост. Най-разнообразни тонове се сплитаха в чудни воали, които очакваха с трепет първия лъч. - Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните, на възхитените от чудната гледка, пулсираха в хармония с мировия трепет. Наредени в стройни редици на поляната, братята и сестрите бяха направили утринните упражнения, бяха вдъхнали от свежестта на ранна пролет. - И сега чакаха царския син.
към текста >>

Той мина през сребърните воали, блесна и озари сърцата на очакващите го.
с трепет първия лъч. - Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните, на възхитените от чудната гледка, пулсираха в хармония с мировия трепет. Наредени в стройни редици на поляната, братята и сестрите бяха направили утринните упражнения, бяха вдъхнали от свежестта на ранна пролет. - И сега чакаха царския син. Той мина през сребърните воали, блесна и озари сърцата на очакващите го. - Величествен химн, красота, вплетена в дивни акорди на благодарност и очарование затрептяха във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката -своите тайни, Любовта - своето безсмъртие. Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет и Слънцето пое тържествено по всекидневния си път. Работа вече очакваше всички.
към текста >>

Мъглата вдигна воалите си, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта на планината.
Смущение, но и радост от ненадейната среща,се смесиха със съжаление, но накрая смехът поправи всичко. Учителя ни ободри и насърчи. „Тази група - каза той - и да се отклони от Бога, пак ще го намери! " Второто ни пътуване беше по-щастливо. Мъглата вдигна воалите си, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта на планината. Минахме през красивия свят на изгрева, а после потънахме в мъгли, за да видим по-добре в контрастите на един ден красотата на нашия живот в планината. И така между многото забележителни дни, пътуването ни в мъглите на този ден, които ни върнаха при Учителя, го отличава от всички други. * 14 октомври (Общ окултен клас)
към текста >>

15. ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

То е нещо много лично, а когато засяга един велик дух, е покрито с воала на мистерията.
В това отношение не е достатъчно човек да работи и да се развива само през един живот, но трябва да продължава своето развитие и през втори, трети и ред още животи." Учителя е винаги между нас и ние с радост и благодарност приемаме словото му. Но колко малко знаем за неговия живот, за трудностите, които ежедневно преодолява, за да ни извади от гъстата материя и да отвори пред нас нови, по-широки хоризонти. Страдаше ли Учителя? - Това можехме само да гадаем, въпреки че беше обяснил дълбокия смисъл на страданията. То е нещо много лично, а когато засяга един велик дух, е покрито с воала на мистерията. Защо да се докосваме до онова, което не можем да поемем и понесем върху раменете си? И все пак веднаж, макар и с едва доловим жест, Учителя леко повдигна завесата. Това се случи, когато той ми подари една своя дреха. Аз се зарадвах много и веднага я облякох. Беше студен зимен ден пред новогодишните празници.
към текста >>

16. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Привечер на следващия ден, когато Венера се усмихваше пленително на небосклона, а виолетови воали се стелеха в далечината, Учителя излезе от стаята си.
- Учителю, сърцето ми нещо не е добре, да дойда ли на екскурзия? - Учителю, гърлото ме боли, а толкова искам да дойда с вас! На всички той отговаряше с жив и сърдечен тон: - Да, може, но бавно ще вървите. * Привечер на следващия ден, когато Венера се усмихваше пленително на небосклона, а виолетови воали се стелеха в далечината, Учителя излезе от стаята си. Стъпките му заглъхнаха по стълбището, после потънаха в меката трева на поляната и се загубиха край боровата гора. „Звездата на Изгрева" вече сияеше на небето като ярка нощна лампа и осветяваше силуетите на две сестри, които се бяха спрели пред салона. Едната от тях слушаше с интерес възторжените слова на другата. - Направихме чудесна екскурзия! Времето беше слънчево, а въздухът ефирно лек и свеж.
към текста >>

17. ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ - Теофана Савова

Воалът на сутрешния здрач се бе вдигнал, за да се види цялото богатство на природата.
Високо над пробуждащата се земя блестяха ярки звезди. В този ранен час всичко в природата се будеше в очакване на раждащия се ден. Когато хоризонтът се позлати, хората вече бяха станали повече. След първия слънчев лъч заедно с приливната вълна на новия ден в далечината се издигна факелът на вечния живот - огненият диск на Слънцето. Малко след това свидетелите на тази грандиозна гледка започнаха утринните си упражнения. Воалът на сутрешния здрач се бе вдигнал, за да се види цялото богатство на природата. Полето отвъд гората се къпеше в свежестта на росата, а над него въздухът трептеше в преливащи се ефирни цветове. Учителю благи, с какво заслужихме тези дарове -радостта на първия слънчев лъч, богатствата на светлината и силата, които тя вложи в умовете и сърцата ни. Ден след ден заедно с птиците небесни в утринта ние се изправяме пред Господа, смирени пред творенията на безграничната му любов. И ден след ден четем битието на новия ден - Завета Господен. *
към текста >>

18. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Привечер, когато денят преваля и високо над върховете блеснат небесните светила и лунната светлина облече в синкав воал канарите и острите зъбери, животът стихва.
От тези разговори обикновено отсъствуват дежурните, които приготовляват общия обяд, след което настъпват часове на свободни занимания, разговори, гостувания по палатките или разходки край езерата. Често около „сръчните ръце“ и „здравите мишци“ се събират приятели, за да вземат участие в подобряване на общия вид на лагера: укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките или се осъществяват поставени от Учителя строителни задачи. Така се изгради доста голям заслон, покрит с плочи, направиха се мостове от гранитни блокове върху някои рекички, изтичащи от езерата, каптираха се изворчетата над езерата Елбур и Махабур, за да се появят рядко красиви и оригинални чешми с бял кварц, донесен отдалеко от самите ученици. Тези чешми и до днес радват туристите в тази прекрасна местност на Рила. Благоустрояването на лагера е фокус на общите усилия, а работата, която се извършва там, е определена от Учителя, метод за утвърждаване единството и хармонията. Привечер, когато денят преваля и високо над върховете блеснат небесните светила и лунната светлина облече в синкав воал канарите и острите зъбери, животът стихва. Смълчаните езера сякаш медитират, отразили вечерния светлик в мистична красота. Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри. Около този огън понякога Учителят говори кратки беседи, а най-често там стават импровизирани концерти, рецитали, разказване на спомени или опитности. Краят на тези концерти е винаги хорово пение, което пробужда задрямалото ехо в далечните скали и най-после общата молитва, която възхожда нагоре към трепкащите кервани на късните съзвездия. Незабравими мигове край езерото на чистотата
към текста >>

19. 33. МИР - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Мирове на мир и хармония, където земният шум ще ни се стори кощунство, където ще се движим тихо, на пръсти, да не нарушим мира, който ни е обвил като светъл воал, изплетен от всички багри на небесната дъга.
МИР Светли и лъчисти, понесли лекия пролетен дъх на небесния си свят, те слизат при нас да ни поемат по дългия ни труден път. Те изплитат лъчиста мрежа от безсмъртните си мисли, с която обгръщат Земята, за да я извисят до онези мирове, където няма смут и сътресения, насилия и тягости. Мирове на мир и хармония, където земният шум ще ни се стори кощунство, където ще се движим тихо, на пръсти, да не нарушим мира, който ни е обвил като светъл воал, изплетен от всички багри на небесната дъга. Да, там ще шепнем, ще говорим с притаен глас, да не нарушим хармонията, която ни прониква като неизразим възторг и екстаз на душите ни. Да, те ни носят топлия повей от Царството на Любовта, който ще стопи мраза в сърцата ни завинаги. Ние скоро ще забравим онзи мрачен свят, от който те са ни извлекли със здравите нишки на любовта си. Те слизат тихо при нас, но ние ги чувстваме, а будните ни закопнели души ги виждат и общуват с тях. Те слизат да закотвят Земята в своето тихо пристанище.
към текста >>

20. Деветата симфония на Бетховен - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Сестра Стойна ми уши по Вашето указание рокля от синьо кадифе със син воал.
Учителю, през време на блокадата останах без хляб. Брат Христо не можеше да дойде при мен и погладувах малко. Вечерта на премиерното изнасяне на концерта, всички солисти ме изгледаха с изненада, като се явих в синя рокля. Солистите бяха облечени в черно. Нали Вие, Учителю, ми казахте, да не се обличам в черна рокля? Сестра Стойна ми уши по Вашето указание рокля от синьо кадифе със син воал. Публиката не стихваше ръкоплясканията. Непрекъснато извикваше солистите, заедно с Карл Бьом. Въпреки, че аз се криех зад другите, на всяко излизане, той ме хващаше за ръката и ни повеждаше всички на сцената. Пях чисто и леко, въпреки че ме обиждаха за синия ми тоалет. – Когато те критикуват за цвета на роклята, ти ще им кажеш: „Преди 120 години Бетховен сам дирижираше своята Девета симфония, облечен в стар, избелял от времето, зелен фрак!
към текста >>

21. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни.
Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни. В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие.
към текста >>

22. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

това, което е изчерпано, което нищо не дава.“ Подобен подход изисква от окултния ученик пълна концентрация на съзнанието, за да успее да открие зад формата – сиреч зад набора от мисли и библейски сюжети – дълбоко завоалирания смисъл, вложен в тях от Божия премъдър Дух: „Сега четете Библията по буквата, без дълбоко разбиране на нейното съдържание.
И в това направление Учителят П. Дънов дава ценна препоръка: „Когато четете свещената Книга, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно – по буква, или вътрешно – по дух. И прочетената глава може да разглеждате двояко: ако я разглеждате външно, ще имате едно разбиране; ако я разглеждате вътрешно, ще имате по-дълбоко разбиране. Каквото и да четете, трябва да се пазите от еднообразието в разбирането, в мисленето, в чувстването. Еднообразието не е нищо друго освен старото в живота, т.е. това, което е изчерпано, което нищо не дава.“ Подобен подход изисква от окултния ученик пълна концентрация на съзнанието, за да успее да открие зад формата – сиреч зад набора от мисли и библейски сюжети – дълбоко завоалирания смисъл, вложен в тях от Божия премъдър Дух: „Сега четете Библията по буквата, без дълбоко разбиране на нейното съдържание. В Библията външните знаци, формите, числата, събитията, законите – всичко е символ. И за да я разберете и да се ползвате от нея, ще трябва да намерите реалността, смисъла на друго място. Или да преведа на ваш език: вие имате една ябълчна семка. Аз казвам: в тази семка се крие цялото дърво. „Как е възможно?
към текста >>

23. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Причината не е в някаква излишна предпазливост или в изискване за проява, забулена във воала на тайнствеността.
Тук няма нищо скрито-покрито. Всичко е явно, открито, достъпно за преценка, подтикващо разумните същества към самоопределение. Вътрешният или мистичният дял от изявата на дадения духовен Учител като правило остава скрит за всички външни наблюдатели. Това е нещо, което се случва само между него и Бога. За него не се говори, то не е споменато в проповедите на този Учител, не бива огласено дори и пред най-близките му ученици. Причината не е в някаква излишна предпазливост или в изискване за проява, забулена във воала на тайнствеността. Главната причина е в неподготвеността на общественото съзнание за възприемане, осмисляне и подкрепа за тази част от мисията на духовния Учител. Към скритата страна от земната изява на великите Учители следва да отнесем и извършваните от тях посвещения на достатъчно напреднали в духовно-нравствено отношение окултни ученици. Самите посвещения могат да бъдат получени от избраниците както наяве, в рамките на специална церемония (утвърден ритуал), така и в специфично състояние на съзнанието, когато то е отделено от тялото (например, по време на сън или видение). В редки случаи посвещение може да бъде придобито и в специална ситуация от ежедневието, непритежаваща нищо, което да я отличава от обикновения делник на посвещавания, ала заредена с дълбок вътрешен, духовен импулс. 3. Жертвата на окултния ученик:
към текста >>

Тя е удостоверена с печата на Божественото и проправя пътя му все по-напред – към обгърнатите в мистичен воал чертози на великите комически Учители.
Ученикът е съзрял за великата саможертва пред портите на вечния живот. Учителят П. Дънов изразява този съдбоносен момент от неговата духовна еволюция с неповторима яснота и поетичност: „Казано е: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него“ (Йоан 3:16 – б.К.З.). И ти кажи: „Аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.“ Кажете ли тъй, всичко ще дойде.“ От този светъл миг нататък жертвата на ученика е факт, който никой не е в състояние да заличи от аналите на вселенската памет. Тя е удостоверена с печата на Божественото и проправя пътя му все по-напред – към обгърнатите в мистичен воал чертози на великите комически Учители.
към текста >>

24. Действие първо. - Велко Петрушев

Царицата на нощта се разхожда из градината на съблазните и обвива с черния си воал пътуващите слънчеви лъчи.
Трептящият ми дух пожела да обходя безкрайните предели на Твореца, за да наситя душата си с тяхното разнообразие. Ето ме! Аз съм вече в царството на разнообразието! Каква примамлива природа! Но аз дойдох тук, като беглец, и трябва бърже да науча реалността му, да потърся оскърбената Дева и я освободя. Незабавно ще трябва да се върна в царството на светлината, докато не е настъпила тъмната нощ и ме потърсят Боговете. А сега кой ли ще ме научи на този език на разнообразието? Явление второ. Царицата на нощта се разхожда из градината на съблазните и обвива с черния си воал пътуващите слънчеви лъчи. Тя среща Девора. А р и я н а. Очите му, от които се излива слънчева светлина, еж трептящи, като най-красите звезди. Облеклото му е небесен лазур. Това е истинско видение — не е измама на очите и страшни усети на сърцето.
към текста >>

Тя се надвесва върху нежното, но хипнотизирано тяло на Д е в о р и метва черния си воал върху образа му; впива страстните си устни, върху неговите и жадно изсмуква жизнените му сокове.
3емон, слава моя, ела да пием; виното е тъй сладко и аз се чувствувам тъй щастлив! Явление седмо. В този момент идва Арияна. Блудните й очи играят дяволито. Страстните й желания се разпалват и лудо разтваря горещите си обятия, и се готви да се хвърли като хищник върху своята невинна жертва. Тя разбра, че 3емон е вече смогнал да порази светлите сили на този слънчев син с упоителните напитки. Тя се надвесва върху нежното, но хипнотизирано тяло на Д е в о р и метва черния си воал върху образа му; впива страстните си устни, върху неговите и жадно изсмуква жизнените му сокове. Тя се увива около нежното създание и го пречупва като млада пролетна вейка. Страстният огън все повече згрява отслабналите от алкохола удове на Девор. За пръв път той почувствува нови сили, които го заставиха да усети страстните пламъци, които ще откърмят в него ластителната змия на ненаситната блудна страст! А р и я н a. Мое право е да се занимая с него. Каква дивна красота! Очите му са подобни на потоци, От които изтича сладък нектар.
към текста >>

25. Действие второ. - Велко Петрушев

Той е силен и светлият му лъч ще раздере черния воал на нощта.
Забий отровното острие на шпагата си в гърдите му, за да умре. Ако силите ти те напуснат, аз и страстните музи, ще изпием огнените пламъци от очите му и ще съкрушим мишците му. Това трябва да стане! Бързай! Това е волята на нощната царица! 3 е м о н . Не, мила, не мога. Чувствувам ръката ми да трепери, и не е в сила да прободе гърдите на жреца. Той е силен и светлият му лъч ще раздере черния воал на нощта. И ще потекат живи, светли струи от светлина и ще загасне страстният огън на нощта . . . А р и я н а. Млъкни! Недей повече да раздразваш гърдите на нощта, и така страховито да огасяш, пламъците на страстите! Върви тогава в тъмните нощни свърталища, където Девор страстно пие от разголените гърди на твоите чародейки сладкия сок на забравата! Встрастявайте го повече и подклаждайте ненаситните му желания, да станат стихийна буря в сърцето му. Преспивайте го с отровните пари на пламтящето вино, докато дойда аз.
към текста >>

Арияна обви лицето си с черен воал.
Преспивайте го с отровните пари на пламтящето вино, докато дойда аз. Аз ще тръгна по стъпките на този опасен светец и, като ехидна, ще изсмуча пламъците от очитe му. Върви, преди да ни огрее слънчев лъч, да не би да бъде после късно. Не се бави! Явление четвърто. Бързо закрачи 3емон към тъмните свърталища, доволен че ще може да пие вино, без да го безпокои някой. Арияна обви лицето си с черен воал. Тя се спусна вирено надолу към лесовете на градината с убеждение, че ще срещне Ханан. И наистина, всред мрачната нощ светлината не може да се укрие. Внезапно тя се стресна. Бърже сне черното наметало от лицето си и се вглежда в чудната светлина, блестяща всред лесовете. Ханан, впил поглед в небесната синева, безмълвно шепне светлият му дух молитва.
към текста >>

Тя се готви да хвърли черния си воал върху лъчистата глава на жреца, за да огаси светлинните пламъци.
Ханан, впил поглед в небесната синева, безмълвно шепне светлият му дух молитва. Тя незабавно се изпълва. Зорницата надниква през златистия вече фон на далечния изток. Монархът на сутринната зора пръска веч светли вълни върху тъмния хаос на света. Изплаши се Арияна, но не изгуби присъствие на своя дух. Тя се готви да хвърли черния си воал върху лъчистата глава на жреца, за да огаси светлинните пламъци. А р и я н а. О, Жрецо! Престани да палиш тез факли с пламъка на слънчевата си светлина, която стопява безжалостно моята страстно огъваща се снага! Ела при мен. Яз съм отворила своите обятия за тебе. Ти ще почувствуваш тъй упоителните сладки трепети на моя дух, и ще се опиеш от чаровните ми пламтящи устни. И ще бъдеш щаслив в прегръдкитe на моя чар! Ела и облечи червения хитон на страстта.
към текста >>

Скрий черният си воал на страстите, за да не би и ти да изчезнеш като „тежка съдба на нощта“! А р и я н а.
Ти ще почувствуваш тъй упоителните сладки трепети на моя дух, и ще се опиеш от чаровните ми пламтящи устни. И ще бъдеш щаслив в прегръдкитe на моя чар! Ела и облечи червения хитон на страстта. Х а н а н. Да, твоят образ ще отлети във вечния ден, а страстта ти ехидна ще изгори в огнището на девствената „Светая светих“. Ти не ще бъдеш повече царица на нощта, защото огряла е вече новата зора на вечния светъл ден. Скрий черният си воал на страстите, за да не би и ти да изчезнеш като „тежка съдба на нощта“! А р и я н а. О, Жрецо! Престани да плашиш царицата на нощта, защото, тя е необятна, и скрива светлите лъчи на деня! (Ханан дигна ръка. Арияна изчезва из облаците на нощната тъма ) Завеса.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27197909355164