НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
56
резултата в
49
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели
воали
на главите.
Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на цигулката ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина. Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и устните им се усмихваха приветливо. Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето.
В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели
воали
на главите.
До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества.
към текста >>
2.
192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ
,
,
ТОМ 5
във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели
воали
, за да символизират „божествената си чистота".
„Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр.
във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели
воали
, за да символизират „божествената си чистота".
В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца.
към текста >>
3.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
Комуто не харесва последната дума, нека намери друга по-подходяща, която да изрази онова впечатление на душата, което добива човек дошъл от низините за пръв път тук, при тези синкави чукари, тъй чисти, тъй мощни, тъй величави, обгръщани, затулвани и пак откривани всекиминутно от по-леки и по-плътни
воали
мъгли.
Не, те дружно пропъждат съня от очите ти и ти шептят: „Не спи, не спи в тази чудна планинска нощ, защото тя няма да се повтори! " Наистина, неповторима, незабравима нощ. На другия ден продължаваме своя път със същия бавен темп, със всичките му почивки. Надвечер сме в подножието на Мусала, при първото Мусаленско езеро. Тук всичко е така грандиозно, така величествено, така мистично.
Комуто не харесва последната дума, нека намери друга по-подходяща, която да изрази онова впечатление на душата, което добива човек дошъл от низините за пръв път тук, при тези синкави чукари, тъй чисти, тъй мощни, тъй величави, обгръщани, затулвани и пак откривани всекиминутно от по-леки и по-плътни
воали
мъгли.
И какво мълчание, каква тишина. И каква прозрачност на езерото. Би могъл да преброиш плочите, с които е постлано дъното му. Побиват ме тръпки! Сякаш е храм!
към текста >>
4.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Но ето от запад, като изневиделица се метва един тънък
воал
от прекрасни бели, леки, перести облачета.
И денят е школа, и нощта е школа - тихата, звездна и спокойна нощ. БУРЯ И НОЩИ БЕЗДОМНИ Да разкажа ли сега за една бурна нощ? Може би и тя е школа - друг род школа! Небето е ясно, чисто, кристално. И слънцето от него почти жари.
Но ето от запад, като изневиделица се метва един тънък
воал
от прекрасни бели, леки, перести облачета.
Да им се ненагледаш. И ние ги гледаме и им се радваме. А някой познавач на времето по облаците казва: „На вятър са те, на буря. Буря ще има". А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено червен?
към текста >>
И лек сребрист
воал
!
Пирин се възправя пред тебе снежен и горд със своя Ел-Тепе. Струва ти се, че ако простреш ръка и ще го докоснеш. От тука, от Дамка се виждат и Урдините езера, Еленин връх, Рупите, Попова шапка, Мусала и много други малки и големи върхове на Рила. Кадифе и лазур! И розова омара!
И лек сребрист
воал
!
А под краката ти килим от най-ароматната мащерка, която разлива щедро и щастливо аромата си под стъпките ни. Особено под Неговите стъпки! Боже, колко красота си създал Ти за човека! А човекът? Колко още не е достоен той за всичко това.
към текста >>
МЪГЛИТЕ Не съм разказала и за танцуващите мъгли, които като неземни същества размятат нежни бели
воали
по меките килими на рилските поляни, по синята повърхност на кристалните езера или по белите скалисти върхове и създават все по-нови и по-нови, все по-красиви и по-красиви гледки.
Зъб ли те заболи, Учителят казваше: „Равнец". Корем ли те заболи: „Равнец". Изстинал лиси: „Равнец". Та аз съм пропуснала да разкажа за Езерния връх, който се издига 114 над вътрешния Близнак и от който се виждат всичките седем езера или поетично казано - Седмострунната арфа на Рила, на която свирят или леки зефири, или понякога страшни ветрове и бури. От тук е получил и името си Езерен връх.
МЪГЛИТЕ Не съм разказала и за танцуващите мъгли, които като неземни същества размятат нежни бели
воали
по меките килими на рилските поляни, по синята повърхност на кристалните езера или по белите скалисти върхове и създават все по-нови и по-нови, все по-красиви и по-красиви гледки.
То е феерия, за която нямам думи. А понякога когато запристьпват от низините мъгли - тънки, гъсти и непрогледни мъгли и като някакво войнство за миг отвред ни обградят, тогава е страшно и опасно. Ти можеш така да се заблудиш и загубиш пътечката, по която си тръгнал, да загубиш и другарите си, с които си тръгнал. Тогава само молитвата може да те спаси - сърдечният зов към служителите на Бога, към Разумните същества, обитатели на планината. Те ще изпратят лек ветрец, ще прекратят мъглите в друга посока, над теб ще се ширне синьо небе, а пред теб - заляна в слънчева светлина прекрасната Рила с познатите върхове, езера, поляни и пътечки.
към текста >>
5.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Неговите родители извикаха тяхна позната шивачка и няколко дена подред са шили пижами, нощници и още какви ли не още неща за сватбата, после имаше една Селемена Сирийска, прочута, най-голяма шивачка, която ми направи сватбената рокля - дълга, бяла с
воал
, а Рут ми даде нейния
воал
от нейната сватба.
А той горкия с една пенсия, пак нямаше нищо и ми приготви само две одеала, а сестра ми Сашка ми уши една смяна чаршафи и покривки за ядене и така със съвсем малко неща, уж да се отсрамя, но това си бях, бедна работа. А родителите му нищо не знаеха за мене. Че съм от голям род, че баща ми е македонец от Щип, а те са също македонци от Струмица. Жоро е роден в Дойран. Баща ми много се радваше, че Жоро е македонец и много го харесваха.
Неговите родители извикаха тяхна позната шивачка и няколко дена подред са шили пижами, нощници и още какви ли не още неща за сватбата, после имаше една Селемена Сирийска, прочута, най-голяма шивачка, която ми направи сватбената рокля - дълга, бяла с
воал
, а Рут ми даде нейния
воал
от нейната сватба.
Шаферчета бяха нейната Калина и още една, които ми носеха воала отзад. Та беше една голяма сватба в черквата на I евангелска. Преди това дядо Гиго, т. е. неговия баща ми каза: „Хайде, деца, идвайте с мене да си изберете покъщнина". Ние бяхме си намерили вече квартира след дълго обикаляне и намерихме на ул.
към текста >>
Шаферчета бяха нейната Калина и още една, които ми носеха
воала
отзад.
А родителите му нищо не знаеха за мене. Че съм от голям род, че баща ми е македонец от Щип, а те са също македонци от Струмица. Жоро е роден в Дойран. Баща ми много се радваше, че Жоро е македонец и много го харесваха. Неговите родители извикаха тяхна позната шивачка и няколко дена подред са шили пижами, нощници и още какви ли не още неща за сватбата, после имаше една Селемена Сирийска, прочута, най-голяма шивачка, която ми направи сватбената рокля - дълга, бяла с воал, а Рут ми даде нейния воал от нейната сватба.
Шаферчета бяха нейната Калина и още една, които ми носеха
воала
отзад.
Та беше една голяма сватба в черквата на I евангелска. Преди това дядо Гиго, т. е. неговия баща ми каза: „Хайде, деца, идвайте с мене да си изберете покъщнина". Ние бяхме си намерили вече квартира след дълго обикаляне и намерихме на ул. „Мосул" № 30 къщата на артиста Асен Русков.
към текста >>
А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с
воал
.
Фурнаджев ни венча. Беше един разкошен възрастен, мил пастир. Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева. Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време.
А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с
воал
.
Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута). Беше много тържествено и хванати за ръце пред пастора, при хубавото му слово, Жоро ми прошепна през воала, че цяла вадичка шурти по гърба му и аз се разсмях. Когато ни благословиха започнаха поздравленията. Аз и Сашка ревяхме, а Софка, приятелката от младини на Жоро, министърката Софка Башева, дойде до мене и при поздрава ми каза: „Толкова си хубава, че и аз бих се оженила за тебе". В такъв случай се помнят такива думи.
към текста >>
Беше много тържествено и хванати за ръце пред пастора, при хубавото му слово, Жоро ми прошепна през
воала
, че цяла вадичка шурти по гърба му и аз се разсмях.
Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева. Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време. А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал. Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута).
Беше много тържествено и хванати за ръце пред пастора, при хубавото му слово, Жоро ми прошепна през
воала
, че цяла вадичка шурти по гърба му и аз се разсмях.
Когато ни благословиха започнаха поздравленията. Аз и Сашка ревяхме, а Софка, приятелката от младини на Жоро, министърката Софка Башева, дойде до мене и при поздрава ми каза: „Толкова си хубава, че и аз бих се оженила за тебе". В такъв случай се помнят такива думи. След церемонията навън се бяха наредили редица коли и една трябваше да ни заведе първа за снимки при фото Даков. Помня това.
към текста >>
6.
ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА
,
Стефанка Петрова
,
ТОМ 6
Моето внимание, обаче, беше вече привлечено от една сестра, облечена в светло сини
воали
, която играеше така плавно, като че ли не стъпваше на земята, а аз не снемах очи от нея и в себе си казвах: и аз искам така да играя, и аз искам така да играя.
Тежката ми мъка изчезна моментално и без заменена с небивала радост. Впоследствие си обясних и този факт като дело на Учителя. На уговореното място ние тримата се събрахме и през пустата по онова време гора се запътихме към мястото, където играеха Паневритмия. Още отдалеч дочух свежите й звуци, а като стигнахме до мястото и погледнах към оркестъра, бях зашеметена от обстоятелството, че моят, въздигнат до култ Терзиев свири там в унес. Моментално нещо заговори у мен: щом Терзиев е тук, значи, че те не са като „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ", а в същото време роднината ни ми посочва един военен и ми казва: „Виж го този, той е генералщабен офицер, свалил си е само пагоните".
Моето внимание, обаче, беше вече привлечено от една сестра, облечена в светло сини
воали
, която играеше така плавно, като че ли не стъпваше на земята, а аз не снемах очи от нея и в себе си казвах: и аз искам така да играя, и аз искам така да играя.
Впоследствие разбрах, че това е сестра Дарлинг. Паневритмията завърши. Мъдрецът не се появи, а според сестра Елена Андреева не е имало случай Учителят да е в София, да държи беседа и да не е на Паневритмия. Запитах я може ли само за мен Учителят да бъде невидим? На този въпрос тя отговори: „За Учителя, Стефанке, няма невъзможни неща".
към текста >>
7.
28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД
,
,
ТОМ 8
Личните чувства са
воалирали
всички други, и те, използувайки това прикритие, се ширят и вилнеят безпрепятствено.
А това беше работа. Това беше сериозна работа. За да започне работа върху едно свое положително качество, ученикът трябва да го види. За да започне работа върху едно свое отрицателно качество, ученикът също трябва да го види. А колко е трудно това виждане.
Личните чувства са
воалирали
всички други, и те, използувайки това прикритие, се ширят и вилнеят безпрепятствено.
Но ние сме пред Учителя. Насърчителното за нас е, че сме пред Учителя. Деветдесет и девет на сто и 9 десети от стотната е процента на работата и постиженията на Учителя върху нас, и едва една десета от стотната е наша и то колеблива. Но Учителят е Учител! Той е Мировият Учител!
към текста >>
8.
77. НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН В РАННИ ЗОРИ
,
,
ТОМ 8
Полето отметна сребристи
воали
, лъчи заиграха по росни треви, небето наметна великата дреха, а ние запяхме: Грее слънцето... 8.
А там! се открива безмер красота. 4. Предвестници бързат, светилници носят, явяват се в блясък и багри безброй, злато разтопяват, със него рисуват и диплят коприна, разтилат, кроят. 5. Слушатели идват, поспират и сядат, и те се заглеждат в зората брилянт, Учителят благи пристигна и спре се -в този миг Първенецът долитна крилат. 6. Донесе ни поздрав, донесе ни здраве, донесе обилно богатство - без мер -откри ни полето, небето, простора донесе ни чакан топлик през студа. 7.
Полето отметна сребристи
воали
, лъчи заиграха по росни треви, небето наметна великата дреха, а ние запяхме: Грее слънцето... 8.
Изпяхме задружно таз хубава песен, любима на всички тук братя, сестри, Учителят благи, Учителят светъл, отвори уста, това ни каза: "...Иска ли да се развива правилно, човек първо ще приеме светлина, после - топлина, след това - въздух и най-после твърда храна за тялото. И тъй, като живее на земята, човек се нуждае от въздух, като храна за своя етерен двойник, за астралното си тяло. Да се храни човек със светлина, това значи да възприема светли мисли за ума си. Да се храни с топлина, това значи да възприема добри, възвишени чувства за сърцето си. Когато човек възприеме правилно светлината като храна, умът му е светъл; когато възприеме правилно топлината, сърцето му е добро и благородно; когато възприеме правилно твърдата храна и добре я асимилира тялото му е здраво.
към текста >>
9.
82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
,
ТОМ 8
На небето със усмивка август метнал е
воал
.
Благодаря 1. Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде от този грозд, откъснат в есента, през слънчевия ден, разпръснал златни краски, разискрени по трепетни листа. 2. Благодаря за сладките зърна на грозд откъснат от Твоята ръка, ръка на щедростта, зърна с обилен сок от слънцето налени, брилянтен дар на любовта. 3. Благодаря за тези златни чашки с нектар на капчици налян; и вътре в мен, и в кръвта и мисълта ми чрез пламъка на чудото прелян. По мистичната пътечка 1.
На небето със усмивка август метнал е
воал
.
От горичката лещакът пълни клонки е подал. 2. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама. И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина. 3. Някой ли ти е разправил, или спомняш си го ти. По пътечката нагоре към Бивака Той върви. 4.
към текста >>
10.
03. БЕСЕДИТЕ В НАЧАЛОТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И аз купих за главата си нещо прозрачно като
воал
, най-тънкото което можах да намеря, само по форма да го изпълня.
3. БЕСЕДИТЕ В НАЧАЛОТО В.К.: Разказвали са ми, че в първите години сестрите са ходели с бели забрадки, с бели рокли, с бели дрехи, как се обличаха по онова време? Е.А.: По съборите и по време на беседите. Аз даже когато отидох през 1920 год. на събора исках да се купя такава кърпа, за покривка на главата, защото всички сестри са носели на главата си бяла кърпа. Въпреки че това на мен не ми лежеше, беше ми форма.
И аз купих за главата си нещо прозрачно като
воал
, най-тънкото което можах да намеря, само по форма да го изпълня.
И го сложих само през време на молитвата. Иначе обличаха се, въобще нашите хора носеха много белия цвят. Много. Сестрите бели рокли по празници и така до края на живота си. Така бяха всички облечени всички, повече в светли дрехи и в бяло. Тези беседи бяха публичните беседи на Учителя.
към текста >>
11.
09 - 16. ДВЕТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ /СЛЕД ПЕТ МИНУТИ ЩЕ БЪДА СВОБОДЕН/
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Никой не забелязал как се минали три месеца, когато една жена с черен
воал
отишла в съда, за да вади документи вьв връзка със смъртта на покойния си съпруг.
Учителят станал, развъртял бастуна си и казал: „Вие знаете ли с кого имате работа? Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." И докато още говорели, телефонът позвънил, началникът вдига слушалката и получава заповед веднага да освободи г-н Дънов. Откъде е било заповядано, ние не знаем, но заповедта веднага била изпълнена. Щом началникът слага слушалката, става, покланя се на Учителя и вече със съвсем любезен тон му казва: „Свободен сте. Извинявайте." Брат Симеонов разказал на колегите си тоя случай за двете предсказания, едното от които се изпълнило веднага, а за другото трябвало да се чака три месеца.
Никой не забелязал как се минали три месеца, когато една жена с черен
воал
отишла в съда, за да вади документи вьв връзка със смъртта на покойния си съпруг.
Оказало се, че това е съпругата на оня началник, който бе заплашвал Учителя, а след пет минути бе го освободил. Когато разбрали, че това е жената на убития началник, припомнили си за предсказанието и я попитали: „Госпожо, много се извиняваме, но позволете ни да ви попитаме нещо." - „Кажете какво обичате." - „Ако обичате да ни кажете някои подробности около смъртта на вашия съпруг." - „Мъжът ми пътувал с лека кола извън града и на един завой се стреля върху него и го улучват два куршума в корема, от които последва смъртта му."
към текста >>
12.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
8 март 1922 г.
,
ТОМ 12
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО
БРАТСТВОАлександър
Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО
БРАТСТВОАлександър
Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ.
математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков - студ.математика; „Регенска" 30Георги Радев-студ.математика; бул. „Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ. медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул. „Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул. „Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул.
към текста >>
13.
2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
А колко пъти съм виждала лицето на Бога покрито с тънък
воал
на скръбта.
Колко хубави ми се видяха моите ученички, колеги и всички хора наоколо! Всичко е светло, красиво. Искам да отворя широко своето сърце, ум и душа за вливане на великото - хубава любов, музика, поезия! Да служа безгранично на Живия Бог, да разбирам напълно Волята Му! За това аз ще работя, ще работя с всичките сили на своето същество.
А колко пъти съм виждала лицето на Бога покрито с тънък
воал
на скръбта.
Страда Той! За кого? - И за малката, невежа Паша в света. Изпаднала в мрак, невежество, заблуждение, оплела в себе си и низша и висша природа, подчинила сърце и душа на низшето, бори се. Идва светлина, явява се Михаил, би се той със сатаната, освободи детето на раждащата жена, освободи той моето сърце, душа от робството на плътта.
към текста >>
14.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 51-100
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Когато нещо смущава погледа ти, долови зад
воала
на преходните форми неуморната работа на Духа за повдигане на душите към Вечния.
Смирението е израз на Любовта към Великия. Непристъпните върхове пращат своите блага на долината. 77.Естественост. Ученикът е напълно естествен в живота си. Това внася красота и искреност в него. Тази естественост дава условия за проява на Любовта. 78.Разбиране.
Когато нещо смущава погледа ти, долови зад
воала
на преходните форми неуморната работа на Духа за повдигане на душите към Вечния.
Зад всяка форма виж образа на Вечния. 79.Светът. Най-фаталното нещо е да се стреми човек да угоди на света. - Защото той остава винаги излъгван. Хармонията му с Тихия глас на Безграничния осмисля неговия живот. 80.Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито.
към текста >>
15.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 451-500
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Дигнат е
воалът
от моите очи, и аз разбирам вече: Всичко е Красота!
Всичко е Любов! Всичко е Истина! " Това е Любовта на душата! 500.НА РАБОТА! Пробудената душа казва: - Мина дългата нощ!
Дигнат е
воалът
от моите очи, и аз разбирам вече: Всичко е Красота!
Всичко е Радост! Всичко е Чистота! Всичко е Любов! Аз обичам всички, понеже Красотата, Радостта, Чистотата и Любовта са в тях! Ще отида при обезверените, за да им дам от Светлината, в която живея.
към текста >>
16.
18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Витоша прехвърля пред лицето си тънък
воал
, като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме де, скрих се от вас".
А въздухът свеж, приятно се диша. Тръгваме. Внезапно дъждът се пресече в мек пухкав сняг. Бързо напластява земята. Сякаш природата изпраща своите бели снежинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пръщене по снега от стъпките ни.
Витоша прехвърля пред лицето си тънък
воал
, като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме де, скрих се от вас".
Но ние знаем где е тя. „Ето я". По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. „Тя е там". Разбираме къде е тя.
към текста >>
17.
III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
,
Тодорица Панталеева Карастоянова
,
ТОМ 15
Този път бе поставен в ковчег от чисто дърво без никакви украси, върху маса, като беше спуснат кремав
воал
от ковчега почти до земята.
Днес отидох горе на погребението. Салонът бе препълнен. Всички, които познавах и не познавах бяха там. Минах по реда му и Го видях. Същото впечатление, но многото хора вече доказваха, влияеха на присъствуващия, че действително тук вече има мъртво тяло.
Този път бе поставен в ковчег от чисто дърво без никакви украси, върху маса, като беше спуснат кремав
воал
от ковчега почти до земята.
Пяха религиозни песни. Чух и песента, която отдавна знаем, тогава не можах да се сдържа - пророних сълзи. Към 11 часа тръгна процесията. Преди това брат Симеонов, който ръководеше с цигулката си песните, прочете гл. 14 от Библията и комитета го понесе на ръце, през централната врата на салона, към поляната.
към текста >>
18.
1930 година
,
,
ТОМ 16
Пред слънцето имаше гъсти облаци, а небето бе ясно, но замъглено, така, със слаб облачен
воал
.
Приготвих три зелки да занеса на Еленка на обед. Вечер 8 1/2 ч. Още в 6 ч си дойдох от Равна. Силен вятър духаше от юг. 20.III.1930 год.
Пред слънцето имаше гъсти облаци, а небето бе ясно, но замъглено, така, със слаб облачен
воал
.
Вятър духа от изток и то силен. Нощес съм спал така сладко и хубаво, че може би от 2 ^ 3 месеца така спокойно и приятно не бях спал. Сънувах, че набързо наминах през дома, за да се нахраня, защото ходил бях да сека на пътя и пак щях да заминавам. Мама ми бе направила салата от лук. У дома вършееха на хармана, но вършеното бе мокро, уж, че преди няколко дена този харман бе налян, та сламата му, като я бяха прибъчкали, бе черна и мокра и конете ги гялкаше мама.
към текста >>
19.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Ясно небе, обаче има един
воал
на мараня.
Това е истинската философия. Като научите това, другото само по себе си ще дойде. Не пресушавайте живота на вашето тяло, не пресушавайте чувствата на сърцето си и не пресушавайте мислите на ума си. Това трябва да знаят учениците. * 26.IV.1934 год.
Ясно небе, обаче има един
воал
на мараня.
Станах в 2 ч след полунощ и започнах да пиша писмо на Еленка. На изгрев на ходих, защото писах дълго писмо. Следобед щях да отида в Кърджали да изпратя писмото до Мирчо Георгиев, Петрич, резюметата на Звездински и Никола Цветков и Еленкиното, обаче децата настояха да отидем на разходка, затова през Арда отидохме над Казлан и вечерта на мръкване се завърнахме. Голяма горещина бе. Наоколо селата са правили молебен за дъжд.
към текста >>
20.
31. Старата и новата работа
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Като се отделихме от селото и поехме пътя по планината, точно в 8 ч слънцето се показа през тънък, светъл
воал
.
Изчетохме в 3 месеца Евангелието и Библията. Савка изчете, а аз имам още малко за изчитането. Времето, като потеглихме от Симеоново нагоре, задуха такъв силен вятър, че едвам се задържахме на краката си, заваляше ни. Дойде и групата на брат Лулчев, заедно с него, но ние с тях нито се видяхме. Долу, до реката, запалихме огън, пихме чай и в 12 ч потеглихме обратно назад.
Като се отделихме от селото и поехме пътя по планината, точно в 8 ч слънцето се показа през тънък, светъл
воал
.
Целият изток беше в жълто-оранжев червен цвят, багрите на което се меняваха. Великолепен, разкошен изгрев. По пътя дадох на една жена, млекарка, една беседа - „Аз те познах". Също и Савка и Ангел дадоха по една. В 3.15 ч следобед бяхме вече на Изгрев.
към текста >>
21.
12. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от З.Х. 1937 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Излагай се по голо на слънце или с тънък
воал
се покривай и се печи.
Учителят казва, навехнал си го от удара. Топли бани много прави! Те ще те спасят. Остави ги децата сега, няма да загубят кой знае какво, има да учат цял живот, гледай моментът какво е донесъл, то е по-важно. Ако ще и да те глобят, гледай това, което те е постигнало, да мине.
Излагай се по голо на слънце или с тънък
воал
се покривай и се печи.
Ами че лекарката защо не я помоли да ти издаде едно медицинско, като пише, че си от апандисит или нещо друго болен, за да си дойдеш. Една глупост вече си направил, че си [си] напакостил сам, не прави сега пък втора, че да се държиш за буквата на закона, да не останат децата ненаучени. Отсъствувай, печи се на слънце, занимавай ги по 1-2 часа, давай им тиха работа, а ти прави топли бани в стаята си. И не гледай какво хората ще кажат. Ти по не се страхуваш от Господа, Той какво ще каже, отколкото от хората.
към текста >>
22.
15. Писмо от Сливен
,
VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'
,
ТОМ 17
Тук циганите са като българите - момите например носят
воалажени
чорапи и обуща с високи токове.
Чудна постановка и декори, почти софийска игра! Почти не чувстваш, че си на провинциален театър. Играха досега „Иуда", „Любовта към студента" и „Бохеми", при пълни са лони, при дневни и вечерни спектакли! В Сливен се много пие. Особено много пие простолюдието, а от всички най-много - циганите.
Тук циганите са като българите - момите например носят
воалажени
чорапи и обуща с високи токове.
По това са само надхвърлили българката, че пият ракия наред с мъжете. Затова пък и въздържателното движение е силно. Местната въздържателна ложа брои 80 души редовни членове и напоследък към нея се образува хор. Посрещнат бях тук като очакван брат и не почувствах, че съм сам в чужд град. Може би и тук ще има да се работи не малко за трудното, бавно, но не невъзможно, издигане на майка България.
към текста >>
23.
3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО
,
,
ТОМ 19
Великите Учители на човечеството обикновено са пазили дълбоко мълчание по този въпрос и великите им идеи в това отношение са били покривани с цветистия
воал
на легендите и иносказанията.
За разрешението на този проблем ние трябва да спрем главното си внимание върху философско-мистичната страна на въпроса, свързан с прецесията, която чертае пътя на ерите, епохите и културите на човечеството. За нашето съзнание, опериращо в един твърде ограничен емпиричен свят, е трудно да обхване живота на огромната Вселена. Нашата Земя е твърде миниатюрен сектор от сферата на нашата Галактика, която от своя страна е също така твърде малка част от необятната Вселена. Астросоциологията ни разкрива живота на тази Вселена, като едно биопсихично тяло. Както в древността, така и в нашата съвременност, се знае твърде малко относно това, кога е дошло човечеството на Земята и откъде е дошло; и какво е неговото предназначение, като частица от целокупния живот на Вселената.
Великите Учители на човечеството обикновено са пазили дълбоко мълчание по този въпрос и великите им идеи в това отношение са били покривани с цветистия
воал
на легендите и иносказанията.
Затова, Учителят подчертава: „Ако ние изучим основно цялата научна мисъл, ако разгледаме в подробности цялата окултно-мистична литература и различните философски схващания, ние ще констатираме, че те не ни дават отговор на редица въпроси, които безпокоят човешката душа и творческия дух на човека”. Ние направихме горното отклонение в скоби, за да хвърлим един бегъл поглед върху същността на въпроса, който ни занимава, доколкото той е във връзка с прецесията. Остава ни да видим в какво се състоят останалите движения, които нашата Земя извършва в пространството. След прецесията, четвъртото движение е земната нутация. Това движение произтича от влиянието, което упражнява Луната върху изпъкналата земна екваториална площ.
към текста >>
24.
3. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
В политическия живот Венера представлява онзи тънък флуид на демагогията, обвита е нейния нежен
воал
.
Също и търговията и обществените и частни финансови сектори. Под негово влияние са пазарите, съобщителните средства, пощите, телеграфите, борсите, стопанските и културните изложби. Тази планета играе ролята на „главен секретар”, особено в страните с буржоазна система. Меркурий символизира същността на елемента живак - носи неговата пластичност, гъвкавост в сделките, в публичните разисквания и при сключването на стопански договори, както и при воденето на всевъзможните конференции. Венера е богинята на красотата, на младостта, на артистичността, музикалния свят, лукса, модата, нравите, мира, женитбите, народната страст, светския живот на удоволствията, увеселителните места, ражданията и суетността.
В политическия живот Венера представлява онзи тънък флуид на демагогията, обвита е нейния нежен
воал
.
В метеорологията Венера обуславя топлото и влажно време. Марс представлява всичките военни форми, военната йерархия, полицията, въоръженията, воините, конфликтите от всякакъв вид и изобщо силата и изпълнителната върховна власт в страната. Освен рицарската броня и сабя, той управлява и хирургическия нож, както и мъжката, младежката сила. Под негово влияние са мускулите в човешкия организъм. Той движи тежката индустрия, желязото и огъня.
към текста >>
25.
XI. НА МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ
,
,
ТОМ 20
Явяват се между тях огнени прослойки, а горе високо някакъв розов
воал
, пуснат от невидими ръце, се свлича постепенно към хоризонта.
А около нас - море от хълмове - планини, в долините на които се вдигат леки пушеци - сутрешни мъгли. На запад се простира пак Рила - големи могъщи върхове, между които се крият другите езера, които още не съм видял... Какъв простор, каква красота! Полека изток зарозовя. Златисти ивици се размесват с огненочервени къдрици. Виолетовите дълбини стават сиви.
Явяват се между тях огнени прослойки, а горе високо някакъв розов
воал
, пуснат от невидими ръце, се свлича постепенно към хоризонта.
Един брат става. Става и Учителят. Там някъде между огън и разтопено злато се явява малко зърно рубин, от който излиза животворен лъч и се косва до очите, до челата ни. Чувствувам го как милва лицето ми. Постепенно това малко рубинче расте, става неправилна фигура, после неочаквано се явява нова дълга прослойка от него между два облаци, а след това то излиза голямо, едро, червено, над малките облачета.
към текста >>
26.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1
,
ТОМ 21
И забулена Витоша с бели
воали
.
А от онзи приятел нямам отговор - сигурно си има достатъчно работа и няма нужда от пари! Както и да е, все нещо ще се нагласи както и да е. За ония, които умеят да чакат, всичко иде навреме. Едно е чудно: че най-красивото и най-хубавото остава, а в писмото ти пращам трохиците само - но нали нито ти, нито аз ядем сами? Чудни са човешките души... Небето е все намръщено.
И забулена Витоша с бели
воали
.
Накичена със спомени, тя сочи, през тях своите върхове и пита нещо, Бебо знае какво пита тя, нали? 4 ч след обед Ходих на разходка - току-що се върнах - с две приятелки. И те все за Б-о ми говориха! Те са мълчаливи - на другите не казват нито дума, но на мен... Аз зная езика им - езика на двете хубави стомнички. А в кухнята ме чакаше друго.
към текста >>
27.
2. Един плодовит курс по есперанто
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Дигнат е
воал
отпред моето невежо съзнание, аз се пробудих и разбирам вече: Всичко във всяка човешка душа е красота!
да разшири своето съзнание със светлина, за да постъпва мъдро във всеки случай и с всекиго, защото дрехата на мъдростта не остарява, не овехтява; 3. Да облече дрехата на истината, за да има чиста мисъл и да бъде свободен, но само за доброто, защото дрехата й се не губи; 4. Да облече дрехата на правдата, с която винаги да постъпва справедливо във всичко и с всички, защото тя е върховната добродетел за всичко, а като развие тези качества, той е свързан вече с доброто! 5. Така също и Есперанто със своя съкратен и звучен език е един дълъг, здрав и красив мост за развиване на горните качества между всички народи, за сближение, братолюбие и човечност. 6. Ето защо, идеалът на истинския есперантист и на всеки разумен човек, след като се пробуди и прегърне горните добродетели, той казва на себе си и на другите: Мина се дългата нощ на моите отрицания, на моето невежество!
Дигнат е
воал
отпред моето невежо съзнание, аз се пробудих и разбирам вече: Всичко във всяка човешка душа е красота!
Всичко е радост, всичко е чистота, всичко е любов! Аз обичам всяка човешка душа, защото всички тия добродетели са в тях, само трябва да ги развият и проявяват! Аз ще отида при обезверените, за да им дам от моята светлина на ума, в която живея: Ще отида при плачущите, за да им дам от моята радост; Ще отида при натъжените, при оскърбените, да ги утеша; Ще отида при обременените, да им дам от моята любов. Ще отида при всички, да им дам от моя мир! И в това е моята радост, защото всички те са в мене и аз - в тях!
към текста >>
28.
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Иначе утре детето й може да умре и тя ще тури черен
воал
.
Това всичко служи да се развиват неговите способности. Мислите ли, че онова ваше малко момиченце, което си направи първата кукла, че именно, че това е последното изкуство на тази наука и че тази кукла ще реши всички въпроси? И ако ние влезем във връзка с една по-висока йерархия - които са завършили своя живот, с какво се хвалят те? Павел казва: «Аз ще се похваля с Господа.» Ще се похвалиш още с всички добри хора на света, а не само с един човек. Идеалната майка трябва да вижда вътрешно всички деца и да им се радва.
Иначе утре детето й може да умре и тя ще тури черен
воал
.
Къде беше то по-рано (преди ражданието)? Къде бяхте вие? Някои казват: «Да се спасим само ние.» На едно събрание, както сме ние събрани, трябва да проектираме нашия ум към всички, които проектират ума си към Бога. И те мислят зарад нас. С тях ще се похвалим.
към текста >>
29.
3. Аз бях...
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
3. Аз бях... Аз бях скала на висок планински връх, забулян от белите
воали
на облаците или огряван от ярките лъчи на пладнешкото слънце, а тя бе цветец, който цъфтеше в пазвите ми.
3. Аз бях... Аз бях скала на висок планински връх, забулян от белите
воали
на облаците или огряван от ярките лъчи на пладнешкото слънце, а тя бе цветец, който цъфтеше в пазвите ми.
Аз треперех над нея при всеки ветрец, при всяка буря, при всеки силен слънчев пек да не се нарани нито едно листче от прекрасния цветец. А тя смучеше сокове от гърдите ми, живееше с тях и никога не разбра, че тези сокове бяха моята безгранична обич към нея. Аз бях кристално планинско езеро, а тя - бяла водна лилия. Цялото ми сърце трептеше по нея, а тя безгрижно се люлееше по вълните ми и никога не разбра, че корените й бяха в моето сърце и пиеше живот от моята безгранична обич към нея. Аз бях великан.
към текста >>
30.
6. Аз бях все със теб...
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Спирах се, когато ти се спираше да поемеш свежия въздух и се взирах с тебе, да видя как размятат
воали
сънните езера и отварят бистрите си очи.
Но за първи път ти имаш грешка. Аз бях там, до теб, през всичкото време, нима твоето сърце не ме сети? Нима в срещата със съидейници от всички страни не ме видя във всеки едного от тях? А аз те гледах през техните очи, прегърнах те с тяхната братска прегръдка и стиснах ръката ти с тяхната десница. Когато в сутрешния здрач се изкачваше по пътеката към върха, който ти е станал любим, както ми пишеш в писмата си, аз вървях с тебе.
Спирах се, когато ти се спираше да поемеш свежия въздух и се взирах с тебе, да видя как размятат
воали
сънните езера и отварят бистрите си очи.
Вслушвах се в шума на водопадите и отново тръгвах с твоите стъпки, На върха гледах възторжено морето от планински хребети и върхове и те поздравявах с първия лъч на Слънцето. Нима и това не се сети? Казваш, че в твоето сърце е останала една горчивинка, загдето аз не съм [1] се радвала на всичко, което твоите очи са видели. Не тъгувай, стари приятелю, защото аз всичко видях и взех участие във всичко, в което вземаше и ти. Сутрешните златисти лъчи галеха очите ми и аз вдигах ръце, изпълнена със свежестта на планинския въздух, за сутрешните гимнастически упражнения.
към текста >>
31.
30. БЕШЕ МАЙ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Слънцето щедро сипеше своите следобедни лъчи и нежни виолетови
воали
хвърляха прозрачна сянка над цветните лехи под цветята.
30. БЕШЕ МАЙ Чуден, дивен май! Целият Изгрев ухаеше... Навсякъде цветя. Пролетна симфония и красота!
Слънцето щедро сипеше своите следобедни лъчи и нежни виолетови
воали
хвърляха прозрачна сянка над цветните лехи под цветята.
В салона пред пианото няколко приятели оживено разговаряха и спореха. Аз бях дала среща на една приятелка в салона и чаках. Не след дълго вратата се отвори. С леки стъпки влезе Учителят и разположен се отправи към групата. Зарадвани от приятната изненада, приятелите Го посрещнаха радушно.
към текста >>
32.
150. Кой ни заведе при Учителя
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
"Априлов", имаше една стара сестра, в чийто дом се събираха доста сестри и в кръг, на колене, с бял
воал
покрити главите, започвахме молитви, пеехме песни.
В.К.: А нещо да си спомняте? Някакви опитности да си спомняте? Весела: Аз знам, че Учителят им е раздавал първите книги с беседи на тях. Тя е от първите сестри. Ние ходехме на събрания на ул.
"Априлов", имаше една стара сестра, в чийто дом се събираха доста сестри и в кръг, на колене, с бял
воал
покрити главите, започвахме молитви, пеехме песни.
Майка ми ме отгледа с песни от Учителя. "Ангел вопияше", всичките песни. И тази "Англе вопияше" аз я научих тогава, още като дете. В.К.: Тя е на Константин Дънов? Весела: Тя е на бащата на Учителя.
към текста >>
33.
1.4. 5-и, 6-и и 7- ОКТОМВРИЙ НА ВРЪШКА-ЧУКА (Балада)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Изведнъж едно сияние заигра в ефирни вълни по склоновете на каменистия гребен и в неговия ослепителен блясък в светлорозов
воал
протегна мраморна ръка призрак, увенчан с корона от лаври.
В ушите ми още бучи трясъкът на бомбите и гранатите, пискливото и пронизително свистене на куршумите, тътнежът на земетръса, предизвикан от дружните топовни гърмежи на българските скорострелни батареи. При жумяща лампа, навел глава над моя дневник, клепачите се затварят от преумора, ръцете инстинктивно тършуват импровизираното легло. И моят дух се понася в обятията на Морфея под тежестта на кошмара, налегнал ме за кратък само миг... И ето същият чукар, и пак така тайнствен, величествен - горд и могъщ. И на същото място, гдето видях много кръв, земята я бе попила и там бяха нацъфтели първопролетни минзухари. Зефирът гальовно поклащаше срамежливите им морави главички.
Изведнъж едно сияние заигра в ефирни вълни по склоновете на каменистия гребен и в неговия ослепителен блясък в светлорозов
воал
протегна мраморна ръка призрак, увенчан с корона от лаври.
"Кажи ми, небесно величие, кажи ми, Богиньо, коя си ти, кое е твоето име и защо си толкоз хубава? " - "Аз не съм Богиня, A3 СЪМ БЪЛГАРИЯ! " - "Мила Българийо, майко, аз не съм те виждал така хубава, позволи ми да падна в твоите крака, да целуна ръцете ти и да те прегърна! Защо твоята уста е кървава, майко, и защо, когато си толкоз хубава, ръцете и нозете ти са покрити с рани? " "Тези рани, дете, са от веригите, що носих дълги години, но те ще заздравеят скоро, защото моите синове, българските синове, разкъсаха тези вериги за вечни времена и възвърнаха моята сила и моята младост, а кръвта, що багри устата ми, е от кървавите чела на моите достойни синове, които тук целунах!
към текста >>
34.
1.9. ВИСОТАТА 1248
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Нищо не може да се разпознае, освен очертанията на близките хълмове, покрити като с тъмен
воал
.
Това даде само нов кураж на доблестните защитници-бдинци, за да могат да се подготвят за новия подвиг, който наскоро ги очакваше. Ръкавицата биде хвърлена и поета с гордост и достойнство и всеки защитник с християнско смирение се приготви, та с подвига да оживее в смъртта чрез безсмъртието на своя полк! Осем денонощия кървави усилия, при които, след като всичко физическо бе замряло, оставаше да живее само духът! Противникът, след непрекъсната масова артилерийска подготовка, хвърля се нови и нови части и групи към предните наши позиции, храбро отбивани от нашите изнемощели от глад и умора, но силни по дух защитници! Безформени гъсти облаци покриват и засенчват небето.
Нищо не може да се разпознае, освен очертанията на близките хълмове, покрити като с тъмен
воал
.
По целия небосклон искрят непрекъснати огнени ивици от мощния артилерийски огън на неизброимите разнокалибрени французки оръдия, които местят капризно своя преграден огън. Човек до човек образуват безкрайната змия от хора, която пъпли в тъмнината на нощта през могилки, долчини и оврази. Никакъв подвоз на храна - всичко е ангажирано в боя, а и всичко, което носи храна, е убито. Всички страхопочитно шепнат в устата си някакви смътни молитви и слушат страховитото и адско бучене на тежките неприятелски гранати и мини, които със своето непрекъснато експлодиране произвеждат страшни земетръси. Една твърда и непреодолима преграда от огън, желязо и дим се изпречва пред смъртния наш поглед.
към текста >>
35.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Тя с
воал
и т.н.
Д: Сигурно ще е към втора-трета година. В: Той преди да се ожени, или след това? Д: Той се оженва 1900 година, след като завършва училището. В: А когато отива в Сливен? Д: Не, той там завършва училището и вече като младоженци той и моята майка, тази снимка им е направена в момента.
Тя с
воал
и т.н.
и тогаз той се оженва и е служил в Сливен, защото кака и аз, аз съм роден 1905 година. В: Значи той до пета година е служил в Сливен? Д: Да, кака и аз сме родени в Сливен. Той отива в Казъл-агач, кака е била две годишна мисля. Тя е родена мисля 1903 година ноември месец.
към текста >>
36.
2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Витоша прехвърля пред лицето си тънък
воал
; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас!
Внезапно дъждът се превърна в мек пухкав сняг. Бързо напосла земята. Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят пътя пред нас със своите нови чисти килими. Хруп. Хруп. Хруп. Чува се леко пращение по снега от стъпките ни.
Витоша прехвърля пред лицето си тънък
воал
; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас!
” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там! Там! Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат. Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея!
към текста >>
37.
2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Тънък
воал
, приличен на разстлана влачена вълна, тук-таме поръсила небето, далечни пратеници на някой облак.
На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник. Но где го Слънцето? Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път. Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива.
Тънък
воал
, приличен на разстлана влачена вълна, тук-таме поръсила небето, далечни пратеници на някой облак.
Небето е ведро, дори модро, от чистота и глъбина. Вървя, гледам сиянието над върховете и често се обръщам и заставам да не изпусна слънчевия изгрев. Насмалко щях да го пропусна; някакво куче весело ме посрещна и аз, давайки му хляб, щях да загубя величествения миг. Ето го, ето го! Топла сладка усмивка на Бога - мил привет към всичко живо.
към текста >>
38.
2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен
воал
се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят.
Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен
воал
се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото. Небето побелява. Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия.
към текста >>
39.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Второто езеро Елбур - сякаш заслано с бял
воал
от мъгли.
Всяка нова крачка ни завежда при нова прелест. Скалите блещят от слюда, като че златни и сребърни. Джобовете ни увисват с разни сбирки от такова „злато” и скъпоценности. Въздухът е напоен с благоуханието на безброй билки и цветя. Гърдите жадно го поемат с неизразима сладост.
Второто езеро Елбур - сякаш заслано с бял
воал
от мъгли.
Когато те се вдигнат навярно ще видим и по него небесния лазур. Минаваме край третото. Четвъртото - Близнаците. Дивно видение е то! Наистина като два брата близнака - чеда на една майка, те и тук са неразделни -тихи, многоводни, отразяват в себе си шеметно високите скали, заедно с белия сняг по тях, заедно със смриковите кичури, заедно с тайнствените пукнатини и нарези по тях.
към текста >>
40.
2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Върховете на планините му кимат с розов
воал
.
Кога сме изминали прашния път и не съм усетила. Кога изпъплихме към Ел-Шедар, също не зная. Изведнъж пред нас блясва слънцето, стъпвайки по алени рози, хвърлени под нозете му от малките облаци. Небесното пристанище гъмжи от посрещани - те всички в бели одежди, посипват лазурния път, по който ще мине Царят на живота. Етоя, слънчевата колесница пристига.
Върховете на планините му кимат с розов
воал
.
Цялата природа сякаш на пръсти се надига, за да го посрещне. Росата му пее в дивни обертонове. Потоците се надпреварят да го приветствуват с „добре дошел”. Дори и оголелите клонки на дърветата му се радват, застанали срамежливо над купища пъстри листа. Подобно свиреп хищник всред небето се яви тъмен облак.
към текста >>
41.
3.2.1.4. Разказът на едно детенце
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Хвалеше го тя за хубавите подаръци, които й пращаше, за великолепните дрехи, за нежните
воалови
покривала и за дивните диаманти... И в унисон от сладката песен, аз заспивах на раменете й.
Силен цар. Много пъти искали да го убият и изпъдят от Царството Му, но той бил толкова силен, че всичките си неприятели победил, дал ги работници на майка ми, тя да се грижи за тях, като се покоряват на неговите заповеди. Колко го обичаше майка ми! Тя го хвалеше за добротата му, за преголямата му любов и кротост. Наместо да обърне в пустиня страната на неприятелите си, той там насадил градини, паркове и им дал най-сладки плодове за храна.
Хвалеше го тя за хубавите подаръци, които й пращаше, за великолепните дрехи, за нежните
воалови
покривала и за дивните диаманти... И в унисон от сладката песен, аз заспивах на раменете й.
Тихо се движи тя, макар и много бързо, не разваля сънят на никоя буболечка дори. Тя е грациозна и нежна, гостоприемна и милостива е. На колко измъчени души е дала подслон. Колко сълзи е изтрила със своята красота и любов. И на всекиго казва: „Мое дете, мое дете", че.аз почвам да вярвам, че имам милиарди братя и сестри.
към текста >>
42.
127. Русия и Славянството.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
С.К.: Тя е горе-долу на същата тема, но
завоалирано
като казвам, че каквото сега стане, ние ще видим, краят е важен.
С.К.: Съобразявам, че е навлязъл вече, щом задавам този въпрос: „Кой разрешава силата на оръжието? ” Допускам туй, че е писано след нападението. В.К.: Да. Сега втората статия от 7 юли 1941 г. е „Мълчанието”.
С.К.: Тя е горе-долу на същата тема, но
завоалирано
като казвам, че каквото сега стане, ние ще видим, краят е важен.
Такава е идеята, ще видим какво ще стане в края. Щото аз, виж да ти кажа, интересно е, че аз когато стана това, още първия ден в моето съзнание се очерта целия ход, целия ход как ще се развият нещата. Още при влизането му на Хитлер в СССР, аз видях неговия ход, какво ще направи и какво ще стане и с какво ще свърши. Буквално в съзнанието ми картината видях как той ще навлезе, ще успява, ще тръгне и как ще го подгонят, ще отстъпи назад, назад и как русите ще влязат и запашат целята тази източна Европа и ний ще останем в тях. Туй ми беше ясно за мене, че русите ще дойдат тука в Европа и България, именно затуй, защото той навлезе, иначе те нямаше да могат да дойдат, туй ми беше ясно, така в съзнанието ми.
към текста >>
43.
10. Вековната тайна, която бе явна за целия Изгрев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
На булката се ушива по спешност булчинска рокля с
воал
.
А защо това е станало, трябва да се запознаете с хороскопа му в „Изгревът", том XXI, с. 585-587. 10.8. Какво представлява Стефка Стойчева като момиче - виж „Изгревът", том XXI, снимка № 31, като девойка № 32, 33 и 34. А като учителка, виж № 37. 10.9. Идва времето за обявената сватба.
На булката се ушива по спешност булчинска рокля с
воал
.
Виж в снимките № 39, 40, 41. Датата на сватбата е 22.05.1932 г. 10.10. При вглеждането в снимката № 39, се вижда уплашената Стефка и уплашения Крум. Стефка е с булчинска рокля, а Крум в костюм. Стефка се вижда, че е бременна към 7 месец.
към текста >>
44.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Въздухът е чист, прозрачен като изворна вода, а понякога да е леко премрежен с цветни
воали
.
От тях се излъчва първичен мир. Трепета на светлините по водната повърхнина като ясна детинска радост. Мощните скали дават да се почувства силата на формите. Какъв замах на древния ваятел! А въздуха?
Въздухът е чист, прозрачен като изворна вода, а понякога да е леко премрежен с цветни
воали
.
И тези зелени поляни от жилава планинска трева, най-нежните цветенца сред нея. Ето и нашето скромно каменно леговище при малката палатка, примитивния наш лагер. Колко простота и уютност има в него! Той се приобщава напълно и съвършено към целия този свят, запазил се е от зората на времената. А по-нагоре - камъните, където посрещаме изгрева и младите клекове наоколо трептят в унисон с утринната зора, и изпълнят въздуха с пресния тръпчив дъх на балсам.
към текста >>
45.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Скромността Нашите простички, наивни, верующи братя и сестри бяха като един
воал
с който Учителят прикри Братството.
Ако небето каже нещо, вземе едно решение, няма сила на Земята, каквато ще да бъде тя, може да е интернационална, може да е....., всичко е подчинено на Божията Воля.\Бележка на съставителя: Това беше заповед на Никита Хрушчов, който ръководеше СССР Сън сънувам Учителят прави упражнения с ръцете си като упражнения на йогите. Строги движения, пози, ностакава съсредоточеност, с такава красота и сила и голямо множество хора, наредени в редици правят същите упражнения. При това всички са излезли вън от къщите - на улиците на града. Аз съм само наблюдател, не участвам в упражненията. Някои от тях правя, но не със същата сериозност с която ги правят хората.
Скромността Нашите простички, наивни, верующи братя и сестри бяха като един
воал
с който Учителят прикри Братството.
Той ги скри от комунистите, както и от старото общество. И вижте, във време на процеса как беше представено Братството - с грохнали, жалки, болни, слаби хора. Те по-скоро бяха прикритие за Великото Учение, за богатството и знанието, което Учителят донесе, и което не е за комунистите, не е за днешните хора, които сега ни съдят. Те останаха тържествуващи със съзнанието за своето превъзходство. Те останаха с впечатлението, че Братството е слабо и загиващо, безпомощно.
към текста >>
46.
215. Как се става вегетарианец
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Особено силно впечатление ми направи една: „Под
воала
на смъртта”.
- Ти на много пъти си бил ученик, но си забравил! Този роман и този учител, само са ти напомнили за това! - Не разбирам! - Ще разбереш, сега продължавай. - Той изнасяше сказки за вегетарианството.
Особено силно впечатление ми направи една: „Под
воала
на смъртта”.
Тогава плаках! И същата вечер реших повече да не ям месо, но баща ми ме застави, като ми каза „Аз в къщата си антихрист не искам!...” - И когато умря, още на другия ден станах вегетарианец. Един мой братовчед ме убеди, че съм станал вегетарианец от тщеславие, защото всеки човек искал да обърне вниманието на другите с нещо, и понеже аз съм нямал с какво да обърна вниманието на другите, станал съм бил вегетарианец. - И тщеславието може да е имало някакъв дял. Доброто може да се предизвика от най-различни мотиви.
към текста >>
47.
238. Платноходът и ареста ми
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Всички бяхме потънали в мечтите си, които бяха заметнати с
воала
на страха.
Направи ми впечатление, че напоследък все ми говореше за бягства по море. Аз се мислех за много умен и съвсем не ми минаваше мисълта, че той ме подозирал и изпитвал. Привечер всички, които щяхме да бягаме, се прибрахме на платнохода. Всичко беше готово. Каквото имаше да си кажем, бяхме го казали по много пъти, затова мълчахме.
Всички бяхме потънали в мечтите си, които бяха заметнати с
воала
на страха.
Слънцето залезе, всички го гледахме и се прощавахме. Никога не бях се вглеждал така в залеза! Тази вечер, като че за първи път го виждах! Ето, и Луната изгря ниско по хоризонта и скоро щеше да залезе някъде към Галата. Подухна и многоочаквания ветрец - лъхна ни радост.
към текста >>
” Морето като
воал
нежно се набразди.
Никога не бях се вглеждал така в залеза! Тази вечер, като че за първи път го виждах! Ето, и Луната изгря ниско по хоризонта и скоро щеше да залезе някъде към Галата. Подухна и многоочаквания ветрец - лъхна ни радост. Някой каза като на сън: „Попътен!
” Морето като
воал
нежно се набразди.
Всички лежахме по гръб на пода с ръце под главите, всички бяхме със затворени очи - мечтаехме и чакахме Луната да се скрие. След дълги и страшни приключения, бяхме стигнали в страната на мечтите си, земния Рай - СССР. Посрещнаха ме моите роднини, целувахме се, прегръщахме се, радваха ми се и ме питаха какво искам да следвам... Аз вече записах и следвах медицина, инженерство, модерна архитектура... Радвах се, щастлив бях!... Завърнах се в България. Майка ми и сестрите ми ме срещнаха, радваха ми се, защото бяха мислили, че съм се удавил!...
към текста >>
Изведнъж един глас, страшен като смъртта, отвратителен като ада, рязко като с нож разряза въздуха и дръзко разкъса
воала
на мечтите ми!...
Всички лежахме по гръб на пода с ръце под главите, всички бяхме със затворени очи - мечтаехме и чакахме Луната да се скрие. След дълги и страшни приключения, бяхме стигнали в страната на мечтите си, земния Рай - СССР. Посрещнаха ме моите роднини, целувахме се, прегръщахме се, радваха ми се и ме питаха какво искам да следвам... Аз вече записах и следвах медицина, инженерство, модерна архитектура... Радвах се, щастлив бях!... Завърнах се в България. Майка ми и сестрите ми ме срещнаха, радваха ми се, защото бяха мислили, че съм се удавил!...
Изведнъж един глас, страшен като смъртта, отвратителен като ада, рязко като с нож разряза въздуха и дръзко разкъса
воала
на мечтите ми!...
- Горе ръцете! Никой да не е посмял да мръдне от мястото си! Всички скочихме на крака, и дигнахме ръцете си. Много дула на пушки и блясъци на ножове, бяха насочени към нас. Луната изпрати последните си поздрави, и се скри.
към текста >>
48.
380. Призракът на безработицата
,
VII. Кооперацията ли?
,
ТОМ 33
Пред съзнанието на Андрей беше се спуснал траурен
воал
, дълбока мъка, страшният призрак на безработицата сред тази зима.
Аз го нямам, защото съм безработен! Откъде да взема пари, за да живея? Не съм платил наема си, нямам въглища - само дюли не ми се ядат!... Искам и аз като хората да се оженя, задомя!... Всички тези думи в него бяха като ехо от въздишките на стотиците хиляди безработни, наситени сужаса и отровата на страха от неизвестното утре!
Пред съзнанието на Андрей беше се спуснал траурен
воал
, дълбока мъка, страшният призрак на безработицата сред тази зима.
Той видя, стори му се или само помисли библейските думи: „Мене текел уфар син! ”, което за себе си изтълкува: „Царството ми се свърши! Сложен на везната, оказах се лек, щастието ми е разкъсано! ” И почувствува душата си, как се сгромолясва в страхотната бездна на неизвестността. Андрей погледна Христов в очите, както се поглежда сред безмълвие!
към текста >>
49.
107. Нежеланите оперни роли
,
,
ТОМ 34
И не ме турят във вода, ами в едни
воали
, които мърдат от електричество и имитират вода.
В.К.: Какво представляваха тези роли? Л.Т.: Защото Велгунда дотука е като човек, до кръста. А оттука нататък двата ми крака ги пъхат в рибена опашка. Аз представям риба. А оттука нагоре - човек, горната част.
И не ме турят във вода, ами в едни
воали
, които мърдат от електричество и имитират вода.
А вътре в тая вода аз пея, като риба. В.К.: Да. Л.Т.: Добре, ама горната част, аз трябва да бъда съвсем гола. А след това там е такова течение! Аз пеех в Народния театър.
към текста >>
НАГОРЕ