Търсене в текстове за 'Вино'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 156 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни.
Детето като си оцапа ръцете и краката, майката ги измива. Същото прави и Бог с вас, като се оцапате чрез направените погрешки. Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича. Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си. Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре.
към текста >>

2. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Един българин вързал кучето за канелката на бурето с вино и го биел.
Като види някое дребно животно, например, мравка, ще я заобиколи, няма да я стъпчи. Няма да сече дървета безразборно. Човек, като придобие сила, забравя се и се възгордява – там е грехопадението. Сега сме в положението на точилото и ножа. Сега точилото и ножът оправят света и като го оправят, те се изхабяват, а и тези неща, които оправят, и те се изхабяват. Един българин вързал кучето за канелката на бурето с вино и го биел. Кучето, като се дърпало, дръпнало канелката, отворило бъчвата. Човекът като отишъл да гони кучето, изтекло виното. Та ние често, като бием кучето и ходим да го гоним, изгубваме условията, които имаме. Закон е: при насилието ние изгубваме добрите условия, които имаме. Божествената наука изключва хипнотизма като лечебно и възпитателно средство.
към текста >>

Човекът като отишъл да гони кучето, изтекло виното.
Човек, като придобие сила, забравя се и се възгордява – там е грехопадението. Сега сме в положението на точилото и ножа. Сега точилото и ножът оправят света и като го оправят, те се изхабяват, а и тези неща, които оправят, и те се изхабяват. Един българин вързал кучето за канелката на бурето с вино и го биел. Кучето, като се дърпало, дръпнало канелката, отворило бъчвата. Човекът като отишъл да гони кучето, изтекло виното. Та ние често, като бием кучето и ходим да го гоним, изгубваме условията, които имаме. Закон е: при насилието ние изгубваме добрите условия, които имаме. Божествената наука изключва хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Защото при хипнотизма човек употребява насилие върху чуждата воля и тогава ще има обратна реакция. Днес се повтарят баташките работи – да убиеш човек, без да го съдиш!
към текста >>

Да не се убива виновният.
Божествената наука изключва хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Защото при хипнотизма човек употребява насилие върху чуждата воля и тогава ще има обратна реакция. Днес се повтарят баташките работи – да убиеш човек, без да го съдиш! Като види Бог, че човек злоупотребява с великите закони, дава му урок. Хората трябва да се покаят и да кажат, че убийство не се позволява. Да не се убива виновният. Убитият е по-опасен в Невидимия свят. Този, който не знае окултния закон, казва: „Да се убиват! “ Като се избият, те са по-опасни и винаги след това се влошава положението. Някои хора вярват в злото. Те мислят, че ще спечелят от злото и смятат, че като убият врага си, ще спечелят.
към текста >>

3. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

И ти си виновна, защото си имала лошо мнение за него – мислиш, че е лош и затова лошото в него се проявява.
Обаче умният човек постъпва както египтяните с река Нил: когато имаше дъждовно време, те събираха вода от реката в басейни, а после я използваха да напояват растителните култури. Също така и разумният човека, когато има прилив, трупа капитал и когато дойде отлив, той не чувства недоимък, понеже има натрупан капитал от прилива и може спокойно да харчи. Невидимият свят дава изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити. След като ученикът издържи изпитите, които му се дават от Учителя, той приема Божието благословение. Една сестра дойде при мен и се оплака, че са я били; казах ѝ: „Ти, като окултна ученичка, не трябваше да казваш никому, трябваше да премълчиш това, а аз да го узная от другите, не от теб. И ти си виновна, защото си имала лошо мнение за него – мислиш, че е лош и затова лошото в него се проявява. И занапред, когато стане въпрос за този човек, ти трябва да казваш винаги хубавото и доброто за него. От друга страна, когато те биха, ти трябваше да въздадеш хвала на Бога, че си издържала един изпит, а ти се оплакваш. Когато биеха първите християнски мъченици, те въздаваха хвала на Бога. От трета страна, защо не се огради, когато онзи се приближи до теб? Защо не застана срещу него и не каза тези думи: „Господ няма да ти позволи да дигнеш ръка срещу мен.“ Всички изпити, през които минаваш, са задачи, които трябва да разрешиш.
към текста >>

4. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората не бива да бъдат свинопасци.
В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност. Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай.
към текста >>

5. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някои мои погрешки или не ги визира, дали действително съм виновна или не?
На теб ти се казва това нещо, за да се замислиш и да обърнеш внимание. Като се изправяте, изплащате вашите погрешки или погрешките на другите. Един брат попита: „По какво ще позная дали изплащам своите погрешки или погрешките на другите? “ Щом бързате, вашите погрешки изплащате, а щом не бързате, чужди погрешки изплащате. Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някои мои погрешки или не ги визира, дали действително съм виновна или не? “ Когато те обиди някой, ако не изгубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обижда. А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки. На Земята от погрешки не можеш да се освободиш. Ако свои погрешки нямаш, чужди ще носиш; човек се учи от чуждите погрешки.
към текста >>

Когато те обиди някой, ако не изгубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обижда.
Един брат попита: „По какво ще позная дали изплащам своите погрешки или погрешките на другите? “ Щом бързате, вашите погрешки изплащате, а щом не бързате, чужди погрешки изплащате. Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някои мои погрешки или не ги визира, дали действително съм виновна или не? “ Когато те обиди някой, ако не изгубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обижда. А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки. На Земята от погрешки не можеш да се освободиш. Ако свои погрешки нямаш, чужди ще носиш; човек се учи от чуждите погрешки. Например някой направил една погрешка; това е все едно, че е паднал в един трап, но друг го вижда и не пада в него. По-добре е човек да се учи от хорските погрешки, отколкото да прави погрешки; така се съкращават онези, които ще направиш – не е нужно да правиш всички погрешки.
към текста >>

6. 5_16 ) Оперирай със себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Както виното съдържа примес от изверженията на квасните гъбички, също така и в мислите и в чувствата може да има примес.
Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното. Ти няма да презираш скръбта, защото тя е ненапреднали същества, които вървят подир теб, оплакват се и ти причиняват скръб. Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това същество – ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа. Как ще бъде човек свободен, когато е вързан? Има нечисти мисли и желания; как ще се освободи от тях? Както виното съдържа примес от изверженията на квасните гъбички, също така и в мислите и в чувствата може да има примес. И в любовта може да има примес; тогава се явяват завист, подозрение, съмнение, които са все ферментации на тази нечиста любов. Тогава се изменя човешкото лице, което по-рано е имало правилна, красива форма – всичко се отразява на устата, очите, носа, ушите и пр. Когато имаш едно желание, което те мъчи, това показва, че то не е Божествено и трябва да го трансформираш. Има духове, които са готови да помагат при трансформиране на мислите. Важното е да дойдат помощници.
към текста >>

7. 5_22 ) Имай мир, за да имаш полезна работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-първо виновен е кръчмарят, който дава вино, но има вина и този, който пие, защото няма характер, не проявява силна воля.
Човекът е много упорито, своенравно същество. Ще му кажат едно, а ще направи друго. Тези, които не могат да се изправят никъде, пращат ги на Земята. Една сестра каза: „Усещам, че нещо лошо и неприятно приближава към мен, влиза в мен и ставам лоша. Като излезе, добивам хубаво разположение.“ Най-първо виновен е кръчмарят, който дава вино, но има вина и този, който пие, защото няма характер, не проявява силна воля. В такива случаи трябва да се приложат методите за ограждане. Каруцата е твоя, конят е твой, обаче хване те някой и те води. Докога? Докато дойде по-силният, да хване юздата. Тогава конят и каруцата ще отидат там, където пожелаеш. Това значи, Божественият дух да дойде.
към текста >>

8. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие, жените, сами сте виновни за вашите нещастия.
Една сестра каза: „Дано мине някой да даде ябълки, за да я освободи“. Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея? “ Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато самата тя е нещастна? Как може нещастният да направи другия щастлив? “ Вие, жените, сами сте виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ. Майка ѝ искала да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът!
към текста >>

9. 66) Психични причини за болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино, от ред още храни, а духовното им тяло е заразено от алчност, от злоба, от омраза.
Докато човек мрази другите, ще боледува, и престане ли да мрази, ще се излекува. Някой се е делил с брат си, който при подялбата е извършил неправда. Онеправданият иска да отмъсти, но го застигат болест, нещастия; трябва да се откаже от отмъщението, за да оздравее. Омразата в човека е отрова за организма му, в дадения случай той само пакости на себе си. Други хора се тровят от гордост. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино, от ред още храни, а духовното им тяло е заразено от алчност, от злоба, от омраза. Един човек, който има мрачни мисли, няма да се мине дълго и ще заболее от туберкулоза. Щом се влюби безнадеждно, може да заболее и от туберкулоза; ако не може да се справи с това голямо противоречие, трябва да вземе мерки. Туберкулозата не е болест на бедните, някой богат също може да заболее, ако не може да се справи с противоречията, които има. Безлюбието ражда болести. Глупостта и насилието са основна причина за някои болести.
към текста >>

10. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно учение може да има силата на вино, което за няколко часа да опие човека, но това е опивателно средство.
Там, където дадоха добър прием на богомилите, те оставиха своето благословение. Те минаха чак в Англия като квакери. Някои казват, че богомилите станали причина да пропадне България. Не, те всякога се явяват, за да ви спасят. Новото в света ще даде друго направление на хората. Едно учение може да има силата на вино, което за няколко часа да опие човека, но това е опивателно средство. Ние не говорим за опивателни средства, а за същинската храна, която подкрепя живота. Кривото стои в това, че всеки търси своето лично щастие. Христос казва: „Много имам да ви говоря, но сега не можете да носите.“ И днес заявяват, че това, което говоря, го няма в Евангелието, а пьк там е подчертано, че има още много неща да се изрекат. И именно защото го няма в Евангелието, затова и се казва. Имайте понятие за онзи непреривен процес, в който Бог се проявява.
към текста >>

11. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Квасните гъбички оставят във виното нещо от своя неорганизиран живот и това е вредно.
Отговаря – не. А пък аз проповядвам за един свят, в който живея и го виждам. Той ме пита дали право говоря. Казвам му, че човек, който говори Истината, никога не бърза, и обратното – човек, който лъже, винаги бърза. Това, което разваля хората, е малкото топлина, която се съдържа в храните и питиетата. Квасните гъбички оставят във виното нещо от своя неорганизиран живот и това е вредно. В яйцето има по-малко нечистотии, отколкото в кокошката. Човек сам трябва да се откаже от спиртни питиета, месо и прочие, не бива да му се налага отвън. Учителя посочи ябълките, сложени на масата, и каза: Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, което е вложено в ябълката. Този плод е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва.
към текста >>

12. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Бокал (фр.) – вид чаша за вино
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Ангстрьом (Å) – единица мярка за дължина, равна на една стомилионна част от сантиметъра (10-10 м), която се използва за измерване на разстоянията в атомите и молекулите, наречена по името на известния шведски физик Андерс Ангстрьом, 19 в. Апорти – от фр. „донасям“ – явление в медиумството, при което различни предмети се пренасят по свръхестествен начин в стаята на сеанса Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино Бир-бучуклия (тур.) – номер и половина Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни
към текста >>

Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри
Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино Бир-бучуклия (тур.) – номер и половина Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни Екстериоризация (лат.) – изнасяне навън Ектодерма (гр.) – външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека Електроскоп (гр.) – уред за визуализиране на електрически товари и напрежения Ентелехия (гр.) – нематериално дейно начало, което формира материята и я довежда до съвършенство
към текста >>

13. 94) Слънцето ме огрява - Боян Боев (1883 – 1963)

Кажете им: „Ако Слънцето ме огрява, аз виновен ли съм?
А той им казал: „Не мога да прекъсна светлината! “ Кажете им, че искате да бъдете последователен и че свещите, които сте запалил, не ги гасите, а ако те считат, че са вредни, нека да опитат да ги изгасят сами. Уверете ги също, че ако видите, че онова, което правите, е във вреда на хората, ще спрете, но ако е за полза, ще продължите. Въпрос: Как да отговарям, ако ме питат дали ходя на Изгрева? Кажете им: „Ако Слънцето ме огрява, аз виновен ли съм? “ Също така дайте им да прочетат книгата „Учителя говори“ – ако намерят нещо лошо, тогава да ви кажат. Стана въпрос за Ганди. Ганди не е дошъл още до положението да става видим и невидим. Неговите средства са още палиативни. Зад Ганди стои Тагор34.
към текста >>

14. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система.
Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен! ” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа. Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище?
към текста >>

15. ВЪЗДЪРЖАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

А някои бащи дават вино, ракия, коняк и пр.
С разнообразни средства може да се работи за въздържателната идея в училището. Освен противоалкохолното обучение, което се предвижда в учебната програма, какво широко поле за работа има в това отношение за учителя! Учителят може да си послужи с множество средства: въздържателни реферати от учениците, картини, песни и приказки, въздържателни утра и вечеринки, въздържателни пиески и пр. Хубаво е, в повечето случаи починът и главната дейност при такива вечеринки да бъде в ръцете на учениците, за да имат поле за творчество. В дома не трябва да се дават никакви напитки на децата. А някои бащи дават вино, ракия, коняк и пр. на такива малки деца, чиито глави даже не се виждат над масата. Алкохолът влияе вредно върху всеки човек, а колко по-вредно ще влияе върху нежния детски мозъки върху другите още крехки детски органи. Като имаме предвид, че понятието въздържание трябва да се разбира в широк смисъл на думата, още по-ясно изпъква възпитателното му значение.
към текста >>

16. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато човек яде месо, докато пие вино и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди у него.”
Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека. И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската. Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял. Ако един човек иска да живее чист, добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Докато човек яде месо, докато пие вино и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди у него.” Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогава тя била посъветвана да измени храната им. След като практикувала известно време вегетарианския режим в къщи, тя се похвалила, че децата се променили: станали кротки, милостиви, добри, с нежни обноски. Русо, един от най-бележитите педагози в историята, ясно е прозирал връзката между храната и характера. И затова препоръчва растителната храна за децата.
към текста >>

17. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Сложат ти чаша вино и ти за приятелство, за уважение приемеш.
Някой казва: „Да имам мекота, това значи да съм мекушав." Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер. Мекотата показва силен характер. Един пример за мекушавост. Ти си въздържател или вегетарианец и отидеш в едно семейство на гости. Сложат ти чаша вино и ти за приятелство, за уважение приемеш. После ти сложат месна храна и ти пак приемеш. Това е слаб характер и мекушавост. Онзи, който има мекота, той за Бога и за своите убеждения е твърд. Той може да бъде мъченик и да умре на кладата, но не отстъпва. Той ще прости на своите палачи, но в своите идеи ще прояви твърдост.
към текста >>

18. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Той гори от желание да пие вино, ракия и пр., но няма уста, няма материални пития.
Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях. Например да си представим, че един човек има голяма страст към спиртните пития. Този човек умира, заминава си от този свят. Но той си е същият в интелектуално и морално отношение. Той има пак тази страст. Той гори от желание да пие вино, ракия и пр., но няма уста, няма материални пития. Който знае окултната наука, той знае какво става с такъв човек. Той обсебва тялото на такива хора със слаба воля, влияе на техния ум и ги кара към кръчмата. Когато живият човек на земята пие, и онзи вкусва от алкохолните пития, понеже е в неговото тяло. Тези тъмни духове имат много тежка, тъмна аура с дълги вълни и бавни трептения. Когато дойде в тебе любовта, когато ти обикнеш всички същества, в теб любовта ще внесе духовната температура от 35 милиона градуса.
към текста >>

19. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие жените сами сте си виновни за вашите нещастия.
Учителя каза: - Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, като се оженя за нея? " Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато тя е нещастна? Как може нещастният да направи други щастливи? " И обратното казвам. Вие жените сами сте си виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък, ако втори път я нагрубява, да направи същото и така нататък. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: „Сънувам, казва, че една вечер седя в стаята и покойната ми майка дойде, вдигна стомната, храсна я върху главата ми и си отиде. Счупи се стомната. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си." Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал с нея.
към текста >>

20. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Той гори от желание да пие вино, ракия и пр., но няма уста, няма материални пития.
Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях. Например да си представим, че един човек има голяма страст към спиртните пития. Този човек умира, заминава си от този свят. Но той си е същият в интелектуално и морално отношение. Той има пак тази страст. Той гори от желание да пие вино, ракия и пр., но няма уста, няма материални пития. Който знае окултната наука, той знае какво става с такъв човек. Той обсебва тялото на такива хора със слаба воля, влияе на техния ум и ги кара към кръчмата. Когато живият човек на земята пие, и онзи вкусва от алкохолните пития, понеже е в неговото тяло. Тези тъмни духове имат много тежка, тъмна аура с дълги вълни и бавни трептения. Когато дойде в тебе любовта, когато ти обикнеш всички същества, в теб любовта ще внесе духовната температура от 35 милиона градуса.
към текста >>

21. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Сложат ти чаша вино и ти за приятелство, за уважение приемеш.
Някой казва: „Да имам мекота, товазначи да съм мекушав.” Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер. Мекотата показва силен характер. Един пример за мекушавост. Ти си въздържател или вегетарианец и отидеш в едно семейство на гости. Сложат ти чаша вино и ти за приятелство, за уважение приемеш. После ти сложат месна храна и ти пак приемеш. Това е слаб характер и мекушавост. Онзи, който има мекота, той за Бога и за своите убеждения е твърд. Той може да бъде мъченик и да умре на кладата, но не отстъпва. Той ще прости на своите палачи, но в своите идеи ще прояви твърдост.
към текста >>

22. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

Пияницата, като придобие един навик, мисли, че без вино не може.
Любовта на Бога към нас е влагата, която иде от океана, а нашата Любов към Бога е водата, която трябва да се втече обратно в океана. Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат. И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли. Под "осоляване" разбирам вътрешно хармонизиране в човека. Най-първо човек трябва да се научи да пие от чистия извор. Пияницата, като придобие един навик, мисли, че без вино не може. Без вино може, а без вода не може. Без човешка любов може, а без Божествена Любов не може. За Бога ще мислите като за най-красивото, най-великото нещо в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Разрешението на въпроса е в Любовта.
към текста >>

Без вино може, а без вода не може.
Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат. И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли. Под "осоляване" разбирам вътрешно хармонизиране в човека. Най-първо човек трябва да се научи да пие от чистия извор. Пияницата, като придобие един навик, мисли, че без вино не може. Без вино може, а без вода не може. Без човешка любов може, а без Божествена Любов не може. За Бога ще мислите като за най-красивото, най-великото нещо в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Разрешението на въпроса е в Любовта. Фауст отчасти е дал разрешение на този въпрос.
към текста >>

23. Правила за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Правило в живота си дръж, че всеки, който се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си не се нуждае от подобна защита.
Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълка не давай. Не изменяй убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато някой ти говори за любовта, питай го какво иска дали кожуха ти, или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлекат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си не се нуждае от подобна защита. Всеки, който се маже, знай, че иска да те подкопае, а всеки, който показва, че е повече от това, което виждаш, знай-, че иска да те възсяда. Всеки, който се надига повече от тебе, знай, че иска да те управлява. На превзет човек съвет не давай. На хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито са си.
към текста >>

24. Пътят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Квасните гъбички остават нещо от своя неорганизиран живот във виното.
Човек, който говори истината, не бърза. Човек, който лъже, винаги бърза. Стана въпрос за храненето. Учителя каза: Това, което разваля хората, е малкото топлина, която се съдържа в храните и питиетата. Квасните гъбички остават нещо от своя неорганизиран живот във виното. И това е вредно. Човек сам трябва да се откаже от спиртните пития, месото и пр. Да не ти се налага отвън. У животните има желание, но няма воля. Носът е сраснал с горната челюст, а брадата съвсем я няма.
към текста >>

25. Методи за самовъзпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някоя моя погрешка, или не я визира, дали действително съм виновна или не?
Всички погрешки можеш да облагородиш. Грехът е проказа, духовна проказа. Всички трябва да се освободите от известни присадки, които имате. Предали са ви ги деди и прадеди. Когато виждаш една лоша постъпка, изваждай и си кажи: „Няма да постъпвам като него. “ Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някоя моя погрешка, или не я визира, дали действително съм виновна или не? “ Учителя каза: Когато те обиди някой, ако ти не загубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обиждат. А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че си виновен. Това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки.
към текста >>

Когато те обиди някой, ако ти не загубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обиждат.
Предали са ви ги деди и прадеди. Когато виждаш една лоша постъпка, изваждай и си кажи: „Няма да постъпвам като него. “ Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някоя моя погрешка, или не я визира, дали действително съм виновна или не? “ Учителя каза: Когато те обиди някой, ако ти не загубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обиждат. А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че си виновен. Това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки. Човек се учи от чуждите погрешки. Например някой направи една погрешка. Това е все едно, че е паднал в трап.
към текста >>

А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че си виновен.
Когато виждаш една лоша постъпка, изваждай и си кажи: „Няма да постъпвам като него. “ Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някоя моя погрешка, или не я визира, дали действително съм виновна или не? “ Учителя каза: Когато те обиди някой, ако ти не загубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обиждат. А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че си виновен. Това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки. Човек се учи от чуждите погрешки. Например някой направи една погрешка. Това е все едно, че е паднал в трап. Друг вижда и не пада в трапа.
към текста >>

26. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

Виното съдържа примес от изверженията на квасните гъбички.
Представи се в положението на един ангел, на едно разумно същество, което върши волята Божия, и ще имаш един подтик. Как ще бъде човек свободен, когато е вързан? Как да се освободи? Имаш нечисти мисли и желания, как да. се освободиш от тях? Виното съдържа примес от изверженията на квасните гъбички. Също така и в мислите, и в чувствата може да има примес. И в любовта може да има примес. Тогава се явяват завист, подозрение, съмнение и пр. Това са ферментации на тази нечиста любов. Тогава се изменя човешкото лице, което по-рано е имало правилна, красива форма.
към текста >>

27. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва ли да търсим виновника за това?
Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат, и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на Земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на Земята е запълнена с вибрациите на словото, с трептенията на музиката. Трябва ли да се питаме тогава защо светът днес пее и свири толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към Словото. Това са онези многобройни писма, писани саморъчно от него, до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, основните принципи на Словото му. Те са следните: един закон - законът на Любовта; един морал - моралът на мъдростта; една истина - носителка на свободата; един идеал - високият идеал, за който Учителя казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове“.
към текста >>

28. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Пиенето на вино е едно хипнотично състояние.
Има едно вътрешно съвършено послушание, от което зависи целият живот на човека. Да възстановите истинското послушание. Сърцебиенето не е болест. То се дължи на минаването през сърцето на много електричество, и то не по правилен начин. Всеки един от вас да си образува един нов възглед. Пиенето на вино е едно хипнотично състояние. Изгубите 20 хиляди лева, това е едно условие, което за в бъдеще ще ви допринесе 10 пъти повече. Всички трябва да знаете, че има един разумен принцип, който се грижи за вашето развитие. Да бъдеш доволен от твоето разбиране, да бъдеш доволен и от твоето неразбиране. Животът е за онзи, който може да го живее. В моите очи страданието е една спънка.
към текста >>

29. 21 ДЮШЕМЕТО НА СТОЛОВАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В отговора си нещо виновно смънках и казах, че Кольо така е наредил.
Отковахме поставените от мен дъски в започнахме да ги ковем по съвсем друг начин, по който според него трябвало. Аз веднага разбрах, че начинът по който бях почнал е много по-добър, много по-съвършен от неговия, но нищо не му казах. След малко Кольо отиде някъде и ето Учителя идва. "Защо разковахте дюшемето? " - малко твърдо ме запита Той. В отговора си нещо виновно смънках и казах, че Кольо така е наредил. Учителя си отиде, но разбрах, че правилно съм бил насочен. Дойде Кольо и ние продължихме работата, без да му кажа нещо. По-късно разбрах за големите неудачи, които този човек е имал.
към текста >>

30. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

" - тревожно я запитах, чувствах се виновен за моето необичайно закъснение.
Никаква тревога не ме вълнуваше. Така седях може би половин или един час. Изведнъж почувствах как бързо се изпълвам със сила. Балонът се наду до краен предел и аз хукнах към Изгрева. Когато стигнах там, пред мен е отново сестра Василка: "Какво стана? " - тревожно я запитах, чувствах се виновен за моето необичайно закъснение. Тя говореше спокойно и с мек тембър ми каза: "Брат Николай, катафалката дойде и ние съобщихме на Учителя, но Той каза тя да дойде отново утре, защото сестра Дафинка още не се е излъчила". Спрях се смаян и със страшно угризение. Сега разбрах това, което се беше случило в гората и защо е станало. Учителя ме беше спрял там. Иначе щях да дойда и без да питам никого щях да я натоваря на катафалката, на гробищата, и оттам право в трапа.
към текста >>

31. 36 БАГАЖИТЕ, КОНЕТЕ И СВОБОДНИТЕ МИ РЪЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те не са виновни, ами вие не сте затегнали долните колани на самарите!
Конете един по един събаряха багажите със самарите и плахо се озъртаха. Стигна се до тревожно положение. Аз разбрах причината за тези провали - долните колани на самарите не бяха добре притегнати, бяха хлабави. Конярите почнаха грубо да ругаят конете. Аз изтичах до тях и им казах: "Спрете конете на място! Те не са виновни, ами вие не сте затегнали долните колани на самарите! " Спряхме върволицата от коне. Най-напред натоварихме отново тези, които бяха съборили багажа, като здраво притегнахме долните колани на самарите, после и останалите. Така реорганизирани, те тръгнаха отново и никакво произшествие не последва. Горе пред хижата беше Учителя, погледна ме и по леката Му усмивка разбрах: "Видя ли, защо трябваше да ти бъдат ръцете свободни! " Оттам до бивака на второто езеро, аз бях неотлъчно до конския керван.
към текста >>

32. 86 ТОМЧЕТО 'ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

създадоха се обвинения за съдене на виновниците от миналия режим.
Всички спокойно се нагласяваха към настъпилите по други условия на живот. Само Учителя е знаел какво предстои. Едва когато си замина, онези, пред които беше казал по нещо в Мърчаево, започнаха да си спомнят и обясняват казаното.“ Политическият живот в страната следваше своето развитие на един мъчителен и преднамерен план, към ликвидиране на миналото и всичко друго, което е извън партията на комунистите и нейните партийни директиви. През октомври и ноември се състоя тъй нареченият Народен съд. създадоха се обвинения за съдене на виновниците от миналия режим. Арестуван беше и Любомир Лулчев, обвинен като съветник на цар Борис. През това време Учителя говори беседите, отпечатани в третия том „Заветът на Любовта“. Но явно се забелязваше Неговото телесно отслабване. Въпреки това състояние, Той направи няколко екскурзии до онези любими места, свързани с Делото Му. През тези екскурзии, както отбелязва Борис Николов, който всякога Го е придружавал, Учителя често се е спирал, стоял по няколко минути и с усилие на волята продължавал пътя Си.
към текста >>

33. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка, да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка.
Тези дървета, тези същества не са такива, каквито вие ги мислите. Раят, това беше една велика култура на миналото. И когато ,Адам и Ева направиха първата погрешка и нямаха смелостта да кажат Истината, излъгаха от страх. И Господ, Великият Учител на школата, Който виждаше всичко, разбра и ги изпъди от школата. И осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни, и още не сме се научили. Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка, да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че, Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа, но те бяха лениви и не учеха. И всички наши нещастия сега се дължат на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са се учили през куп за грош. И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят. Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен.
към текста >>

34. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР 1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19)
към текста >>

Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино.
Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е. Моето учение и Моята Любов. Когато Великият Слънчев Дух трябваше да слезе на Земята да спре инволюционния процес и да даде импулса на възхода, Зороастър се преражда в Палестина като Исус от Назарет, за да подготви тялото, което да послужи като проводник на Великото Космично Слово, което трябваше да слезе на Земята. Заедно с него се преражда и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят на Египет, Хермес.
към текста >>

А хлябът и виното са символ на Божественото учение.
Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е. Моето учение и Моята Любов. Когато Великият Слънчев Дух трябваше да слезе на Земята да спре инволюционния процес и да даде импулса на възхода, Зороастър се преражда в Палестина като Исус от Назарет, за да подготви тялото, което да послужи като проводник на Великото Космично Слово, което трябваше да слезе на Земята. Заедно с него се преражда и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят на Египет, Хермес. След Голготската мистерия Исус възглавява онзи езотеричен център, от който изхождат всички импулси за развиване на петата културна епоха на Бялата раса, която се развива в страните на Западна Европа, а Хермес е неговият пръв помощник.
към текста >>

Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е.
Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е. Моето учение и Моята Любов. Когато Великият Слънчев Дух трябваше да слезе на Земята да спре инволюционния процес и да даде импулса на възхода, Зороастър се преражда в Палестина като Исус от Назарет, за да подготви тялото, което да послужи като проводник на Великото Космично Слово, което трябваше да слезе на Земята. Заедно с него се преражда и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят на Египет, Хермес. След Голготската мистерия Исус възглавява онзи езотеричен център, от който изхождат всички импулси за развиване на петата културна епоха на Бялата раса, която се развива в страните на Западна Европа, а Хермес е неговият пръв помощник. Така че, Зороастър заедно със своите ученици внася всичката Мъдрост както в древния, така и в съвременния свят.
към текста >>

35. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят казва още, че принципът, от който произхожда злото, не е лош сам по себе си, но че злото се ражда от това, както казва Христос, когато ново вино се налива в стари мехове.
Едно време там е имало условия за живот, но днес тези условия не съществуват. Ако някой попадне при тия условия днес, непременно го очаква смърт. Това е връщане назад. Да се върнеш назад, това е смърт; да вървиш напред, това е живот. Ето защо днес никой не може и не трябва да се връща по пътя, по който някога е вървял, защото там вече условията на живота са се изменили." Учителят казва още, че принципът, от който произхожда злото, не е лош сам по себе си, но че злото се ражда от това, както казва Христос, когато ново вино се налива в стари мехове. Във времето на вавилонското робство на евреите Заратустра е бил прероден във Вавилон като Учител под името Заратос и по този начин евреите влязоха в пряк контакт с неговата Мъдрост, защото техните по-първи хора там бяха ученици на Заратос. От друга страна Мойсей е бил още от Атлантида един от учениците на Заратустра и по този начин той предаде по особен начин учението на Заратустра. Ще цитирам две мисли от Зенд-Авеста и ще завърша изложението за Заратустра. В четвъртата книга Иасана е казано; „Слушайте с ушите си онова, що е съвършено и изследвайте го добре, с ясен ум, за да може всеки от нас да знае що трябва да прави за тялото си, преди да настъпи Великият ден.
към текста >>

36. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако дойдеш да ме намериш довечера, продължила тя, ще чуеш да пея, ще пиеш вино, каквото досега не си пил.
Той го последвал жаден за наука и заведе при Аполоний най-отличните си собствени ученици, за да слушат наставленията. Между последните се намираше и Менип от Ликия, 25-годишен, с отличен ум и с твърде хубаво тяло, защото по хубостта си и по сложението на тялото си приличаше на същински атлет. Мнозина вярваха, че Менип го люби чужденка, проста жена, която била хубава, приятна и богата. Но нищо от това не беше вярно, то беше привидно така. Един ден, когато Менип вървял сам по пътя към Киахрей, един призрак с образа на жена се появил пред него, хванал ръката му, казал му, че отдавна го люби, казала че била финикийка и че живее в едно предградие на Коринт, на което казала названието. Ако дойдеш да ме намериш довечера, продължила тя, ще чуеш да пея, ще пиеш вино, каквото досега не си пил. Няма да се боиш от съперници и ние ще живеем щастливо - и аз хубавата с тебе, който също си хубав. Младият момък бил победен от тези думи, защото ако и вече способен философ, той беше обладан от Ероса (Купидон). И тъй, той отиде при тази жена и започна да ходи всяка вечер и дълго време я посещаваше като своя любовница, без да подозира, че тя е призрак. Един ден Аполоний изгледа Менип с внимателен поглед на ваятел и след като добре го проучи, каза му: „Знаеш ли ти, който си хубав и любимец на най-хубавите жени, че топлиш змия и че змия топли и тебе." И при удивлението на Менип той продължил: Ти си се свързал с една жена, която не е свързана с тебе чрез брак. Но вярваш ли, че тя те люби?
към текста >>

Вече не се виждаха нито виночерпци, нито готвачи, нито някои от другите слуги.
Те привличат чрез сладострастие онези, които искат да изядат. - Млъкни! Махай се от тук! - извика тя и се показа, че негодува от всичко, което е чула и се разгневи против философа, когото нарече безумен. Внезапно златните чаши и вазите, които всички смятаха сребърни, изчезнаха. Вече не се виждаха нито виночерпци, нито готвачи, нито някои от другите слуги. Всичко изчезна при думите на Аполоний. Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний."
към текста >>

37. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще опере във вино дрехата си и с кръвта на гроздето облеклото си.
От лова, сине мой, си възлязъл. Легнал е и се е разпрострял като лъв и като лъвица. Кой ще го събуди. Не ще да оскудее скиптъра на Юда, нито законоположник от сред нозете му, додето дойде Сила и нему ще се покоряват народите. Връзва за лозата оселчето си, за избраната лоза жребето на ослицата си. Ще опере във вино дрехата си и с кръвта на гроздето облеклото си. Очите му ще бъдат червени от вино и зъбите му бели от мляко." 6. На знака Дева отговаря Асира, за когото е казано: „Хлябът на Асира ще бъде тлъст и той ще даде царски наслаждения." 7. На знака Везни отговаря Дан. За него се казва: „Дан ще съди людете си, като едно от израилевите племена. Дан ще бъде змия на пътя, аспида на пътеките, която хапе петите на коня.
към текста >>

Очите му ще бъдат червени от вино и зъбите му бели от мляко."
Легнал е и се е разпрострял като лъв и като лъвица. Кой ще го събуди. Не ще да оскудее скиптъра на Юда, нито законоположник от сред нозете му, додето дойде Сила и нему ще се покоряват народите. Връзва за лозата оселчето си, за избраната лоза жребето на ослицата си. Ще опере във вино дрехата си и с кръвта на гроздето облеклото си. Очите му ще бъдат червени от вино и зъбите му бели от мляко." 6. На знака Дева отговаря Асира, за когото е казано: „Хлябът на Асира ще бъде тлъст и той ще даде царски наслаждения." 7. На знака Везни отговаря Дан. За него се казва: „Дан ще съди людете си, като едно от израилевите племена. Дан ще бъде змия на пътя, аспида на пътеките, която хапе петите на коня. Ездачът му ще пада назад.
към текста >>

38. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка.
Тези дървета, тези същества не са такива, каквито вие ги мислите. Раят, това беше една велика култура на миналото. И когато Адам и Ева направиха първата погрешка и нямаха смелостта да кажат Истината, излъгаха от страх. Господ, Великият Учител на школата, Който вижда всичко, разбра и ги изпъди от школата. И от осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни и още не сме се научили. Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа на Земята, но те бяха лениви и не учеха. И всичкото нещастие на съвременните хора се дължи на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са учили през куп за грош и сега трябва да служат със сърцето си, да проверят какво не са научили, за да го изправят." „Дървото на живота, за което се говори в Писанието, представя целокупния космичен живот, на който всички същества, от най-малките до най-големите, представят части. По- нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете.
към текста >>

39. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Тяхната основна черта - чашата на правдата и чашата на виновността, и законът, установяващ между тях равновесие.
Посредством тях Йах, Предвечният Саваот, Бог израилев, Бог вечно жив, Господар на всичко живущо, Велик и Чист, Пребиваващ във вечността, Името на Когото е Свято, е създал света." Четвъртата глава е посветена на подробното развитие на аналогичните съотношения между трите букви-майки и триединството. Тя завършва с разглеждането на техните комбинации. Тази глава започва със следната мисъл: „Три майки - алеф, мем и шин. Тяхната основна черта - чашата на правдата и чашата на виновността, и законът, установяващ между тях равновесие. Трите майки - алеф, мем и шин - велика тайна, чудна, съкровена и запечатана с шест печата и от тях са произлезли въздухът, водата и огънят, разделящи се на начала мъжки и женски. Трите майки - алеф, мем и шин и с тях трите бащи - те заедно са създали всичко. Трите майки - алеф, мем и шин в света: въздухът, огънят и водата. Небето е създадено от огъня, земята от водата, а въздухът - от духа, намиращ се между тях. Трите майки в годината - топлата, студената и умерената температура.
към текста >>

40. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И отсега ти да се пазиш, да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто.
След смъртта на Исус Навин, Господ чрез съдиите ръководеше еврейския народ, като пращаше ангели при различни по-будни хора, които са принадлежали към школата на есеите, която още от времето на Мойсей съпътства еврейския народ. В 13-та глава на книгата „Съдии" е казано за това. Там е казано: „Имаше един человек от Сарая, от Деновото племе и името му Маное, и жена му беше безплодна и не раждаше. И яви се ангел Господен на жената и рече й: Ето сега, ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син. И отсега ти да се пазиш, да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто. Защото ето забременяваш и ще родиш син. И бръснач да не влезе в главата му, защото детето ще бъде назорей Богу от утробата на майка си и то ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците." Предсказанието на ангела се сбъдва и се роди Самсон. Есеите се наричат още Назореи. В шеста глава на книгата „Числа" се дават условията, при които човек може да бъде назорей. Това име се дава на човек, който се обрича да служи на Бога, като води чист и свят живот, и не употребява вино, и не си стриже косата и брадата.
към текста >>

Това име се дава на човек, който се обрича да служи на Бога, като води чист и свят живот, и не употребява вино, и не си стриже косата и брадата.
И отсега ти да се пазиш, да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто. Защото ето забременяваш и ще родиш син. И бръснач да не влезе в главата му, защото детето ще бъде назорей Богу от утробата на майка си и то ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците." Предсказанието на ангела се сбъдва и се роди Самсон. Есеите се наричат още Назореи. В шеста глава на книгата „Числа" се дават условията, при които човек може да бъде назорей. Това име се дава на човек, който се обрича да служи на Бога, като води чист и свят живот, и не употребява вино, и не си стриже косата и брадата. Също така да не влиза в къща, където има умрял и да не присъства на погребения. Пожизнените назореи се посвещават в назо- рейството от родителите им още при раждането им, какъвто е случаят със Самуил, Самсон, Йоан Кръстител и други. По- подробно за назореите вижте в статията за есеите. Като първи представител на есейството се явява Арон и синовете му, които поемат свещеническата служба. За тях Бог казва на Мойсей: „И свещеничеството ще бъде тяхно по вечно узаконение.
към текста >>

41. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му!
И останалите в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат светии. всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих). Тук се изнася учението, че за да се пречисти човек и да се роди Божественото в него, което е наречено Отрасъл Господен, човек трябва да мине през огън, през страдания, за да изгори всичко нечисто. В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за виделина и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. Горко на мъдрите в очите им и на разумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му! Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих) „Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази." В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма. Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот!
към текста >>

42. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

които били от месо и да не пият вино, но да се хранят със сочива (плодове) и да пият вода вместо вино.
В първата глава се описва, че пленените евреи са закарани във Вавилон и там царят е разпоредил да изберат от благородните юноши, за да ги учат на халдейски език и на хал- дейска наука, като се хранят от царските яденета. От годините синове били избрани Данаил. Ананий, Мисаил и Азария, на които началникът турил други имена. Данаил нарекъл Валтасар, Ананий - Седрах, Мисаил - Мисах и Азраил - Авденаго. Данаил помолил началника да не ядат от ястията на царя. които били от месо и да не пият вино, но да се хранят със сочива (плодове) и да пият вода вместо вино. Началникът отначало не се съгласил, защото мислел, че ще отслабнат и царят ще държи него отговорен за това. Но Данаил му предложил да направят опит за десет дена и ако действително са по-зле от другите, тогава ще ядат от царското ядене. След десет дена, когато ги видял началникът, те били по-добре на лице от другите юноши, които ядели царските ястия. И тогава ги оставил в продължение на три години да ядат плодове и да пият вода вместо вино. Това показва, че те са били вегетарианци и въздържатели, както всички окултни ученици на древността.
към текста >>

И тогава ги оставил в продължение на три години да ядат плодове и да пият вода вместо вино.
Авденаго. Данаил помолил началника да не ядат от ястията на царя. които били от месо и да не пият вино, но да се хранят със сочива (плодове) и да пият вода вместо вино. Началникът отначало не се съгласил, защото мислел, че ще отслабнат и царят ще държи него отговорен за това. Но Данаил му предложил да направят опит за десет дена и ако действително са по-зле от другите, тогава ще ядат от царското ядене. След десет дена, когато ги видял началникът, те били по-добре на лице от другите юноши, които ядели царските ястия. И тогава ги оставил в продължение на три години да ядат плодове и да пият вода вместо вино. Това показва, че те са били вегетарианци и въздържатели, както всички окултни ученици на древността. От 17-ти стих до края на главата се казва: „И на тези четири юноши даде Бог знание и разум във всяко учение и Мъдрост. И Данаил бе провидец на всяко видение и съновидение. И в свършекът на дните, когато рече царят да ги въведат пред него, началникът ги въведе пред Навухо- доносора. И говори с тях царят, и не се намери между тях подобен на Данаила, Анания, Мисаила и Азария.
към текста >>

43. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

Той изтъква, че всички блага на еврейския народ идват от Бога - и житото, и плодовете, и виното и всичко необходимо.
Той гледа с вяра на идващия Спасител, Когото вижда, че иде към земята и няколко места от неговата книга са приведени в Новия завет: Матея 8-ма глава, от 10-ти до 13-ти стих, Римляни 9-та глава, 25-26-ти стих и Първо Петрово Послание, от 2-ри до 10-ти стих. Книгата на пророк Осия е от 14 глави. Във всички глави се говори за отстъпничеството на Израил и Юда от Господа, заради което Бог ги отхвърля от Себе Си и ги наказва за делата им. На няколко места има загатване за идването на Месия. В последната глава призовава евреите да се отвърнат от идолите и беззаконията си и да се обърнат към Бога, който ги извел из Египет, и ги е водил през пустинята, като ги е хранил с манна. Той изтъква, че всички блага на еврейския народ идват от Бога - и житото, и плодовете, и виното и всичко необходимо. И когато отстъпват от Бога, Той им отнема благата. Бог е говорил на пророка, а той е говорил на народа. Ще предам по-важните мисли, които са като есенция на книгата му и показват причините за отклонението. Те говорят за Божието наказание, което е израз на делата им, с което е изнесен законът на кармата. В 4-та глава, 6-ти стих се казва: „Людете ми загинаха от нямане на знание.
към текста >>

44. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

Но вие напоявахте назореите с вино и заповядвахте на пророците да не пророчествуват." Затова ще бъдат наказани.
Езикът му е прост и ясен. Пророчествата му са пълни със символични образи. Той първоначално е бил говедар в град Текое, 15 км на юг от Ерусалим, но после бил призван от Бога за пророк. В първа глава говори за наказанието на различните народи заради престъпленията им. Във втора глава продължава да говори за наказанието на народите заради престъпленията им включително и на Юда и Израил, за които казва: „Въздигнах от синовете ви пророци и от юношите ви за назореи. Но вие напоявахте назореите с вино и заповядвахте на пророците да не пророчествуват." Затова ще бъдат наказани. А видяхме, че пророците и назо- реите са ученици на Бялото Братство, следователно, заради гоненията на учениците ще бъдат наказани. В трета глава Бог говори, че ще накаже народите и главно евреите заради отстъплението им и ще измени обещанието си и казва: „Наистина, Господ Иеова няма да направи нищо, без да открие тайното си на слугите си пророците." В четвърта глава говори пак за наказанието, което Бог ще проведе над евреите заради техните престъпления, въпреки всичкото му старание да ги върне в правия път. В петата глава говори пак против евреите, че ще ги накаже за отстъпничеството им, „затова защото утеснявате сиромаха и вземате от него данък жито, вие, които угнетявате праведния и укривявате сиромасите в портата. Затова разумният ще мълчи в онова време, защото е зло време.
към текста >>

45. Пророк Йона - Влад Пашов (1902- 1974)

И хвърлят жребие да се види кой е виновен за тази буря и се пада, че Иона е причина за това.
В първата глава се разказва, че Бог му нарежда да отиде да проповядва в Ниневия, защото са се отклонили от правия път. Но той знае. че ако хората се върнат от лошия път поради неговата проповед, то Господ не ще ги накаже и той ще излезе лъжлив пророк. Затова той взима кораб и бяга от лицето на Господа. Но става буря в морето и всички се молят, защото има опасност да потъне кораба. И хвърлят жребие да се види кой е виновен за тази буря и се пада, че Иона е причина за това. Затова го хвърлят в морето и морето утихва. В началото на втора глава се казва: „И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона. И пребиде Ион в корема на рибата три дни и три нощи." По-нататък се описва състоянието на Иона в корема на голямата риба, където той преживява състоянието на ада и се моли на Господа да го избави. На края на главата се казва: „Спасението е от Господа. И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата."
към текста >>

46. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води."
Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.
към текста >>

47. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава един войник натопи с кисело вино един сюнгер, набучен на исопово стъбло и така му утоли жаждата.
Но тия ридания бяха заглушени от тропота на множество коне, защото първосвещеникът Каяфа беше дошъл тук с голяма дружина, за да осмее разпнатия Син Божи. Надвечер страшно се разтресе земята и римският управител се уплаши и почна да се моли на своите езически божества, като помисли, че Исус трябва да е някакъв любимец на боговете. Земетресението прогони оттук изплашения народ в града и местото се почисти от тълпата. Тогава римският управител, който беше благороден човек с милосърдно сърце, позволи на ученика Йоан да доведе по-близо до кръста Исусовата майка. Това стана, когато Исус чувстваше най-голяма жажда, защото страшните рани изгаряха ръцете и нозете му и устните пресъхнаха. Тогава един войник натопи с кисело вино един сюнгер, набучен на исопово стъбло и така му утоли жаждата. Исус повери своята майка на Йоан. Почна да се стъмва, макар че сега пълнолунието трябваше да изгрее на небето. От Асвалтовото (мъртво) море потегли насам червеникава гъста мъгла и покри наоколо Ерусалимските хълмове. Тогаз клюмна настрана Исусовата глава". Авторът продължава с големи подробности да описва какво е станало по-нататък с Исусовото тяло, как е станало неговото възкресение и пр.
към текста >>

48. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.
Случката е много подобна на случката на Илия с царя Ахав и царица Изабела, които поискаха да убият Илия, но вместо него убиват Найбот, който се явява един вид като външно отражение на Илия. Евангелието на Лука започва със съобщението на Архангел Гавраил и на свещеника Захария, който му съобщава, че ще му се роди син. Той не повярвал, защото и той, и жена му били вече стари и затова, понеже не повярвал, Ангелът му казал, че ще онемее до деня, в който се роди детето, което трябва да нарече Йоан. И Ангелът му казва: То ще ти бъде за радост и веселие и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израелтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде през лицето Му в Духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта на праведните, за да приготви за Господа благоразположен народ". Той, както казах, не повярвал, защото бил стар и Ангелът му казал: "Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм пратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно". И след като жена му Елисавета ражда и на осмия ден трябва да обрежат детето, съседите предлагат да го кръстят на името на баща му, но майката отговорила, че името му ще бъде Йоан.
към текста >>

49. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата." След като описва чудото в Кана за превръщането на водата във вино, се казва: "Това извърши Исус в Кана Галилейска, като начало на знаменията Си и яви Словата Си и учениците Му повярваха в Него.
Защото бяха мнозина и отиваха след Него". НАЧАЛО НА БЛАГОВЕСТИЕТО По различен начин описват четирите Евангелия началото на Благовестието, началото на проповедта на Христа. Ще предам това, което е казано в Евангелията по този въпрос. Йоан, след като говори за призоваването на учениците във втора глава, почва тъй: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата." След като описва чудото в Кана за превръщането на водата във вино, се казва: "Това извърши Исус в Кана Галилейска, като начало на знаменията Си и яви Словата Си и учениците Му повярваха в Него. След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му и учениците Му и там преседяха не много дни. Целите два пасажа са много загадъчни. "На третия ден имаше сватба." Какъв е този трети ден и защо Исус с учениците Си и майка Му е поканен на тази сватба? - Тук се крие някакъв символ, на който ще се спрем когато започнем да разглеждаме Евангелието на Йоана. Също е забележително, че и майка Му, и братята Му вървят с Него.
към текста >>

50. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг.
Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит.
към текста >>

51. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

В Кана Галилейска ни е показано едно физическо съединение, при което водата се превръща във вино.
Трябва да обърнем внимание на още една велика симетрия, която обгръща Евангелието. През Евангелието минават анонимно две фигури, чиито имена не се назовават никъде. Първата фигура е ученикът, когото Исус любеше. Втората фигура, на която се премълчава името, е майката Исусова. Майката Исусова е посочена в началото при сватбата в Кана Галилейска и накрая под кръста, заедно с Йоан и нейната сестра Мария, която е назована. В Кана Галилейска ни е показано едно физическо съединение, при което водата се превръща във вино. При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта Христова изтича от раните му. Между тези две симетрични сцени има една вътрешна връзка. За да разберем по-отблизо тази симетрия, трябва да разгледаме първата половина на Евангелието на Йоан. Там Евангелието проявява своята композиционна форма чрез разкриването на седемте знамения, които Исус прави. Три от тези знамения - първото и последното - са свързани заедно чрез посочване на времето, когато те се извършват.
към текста >>

Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина.
Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете. В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето. Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни времена човечеството можеше винаги да черпи живот и да го противопоставя на смъртта със силите на Природата чрез това, което се развива между половете и от това, което се развива между родители и деца. Смъртта е победена чрез създаването на нов живот. Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина. Това е смисълът на присъствието на Исус и майка му на сватбата в Кана Галилейска. Този смисъл е бил забулен от кривия превод, където неправилно е казано: "Жено, какво общо имам Аз с тебе? " Но това изречение загатва за обмяната на сили между майката и сина, и трябва да се преведе: "Жено, какво тече между Мене и тебе? " Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение. Следователно, образът на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота".
към текста >>

При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино.
Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син". Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие. Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието.
към текста >>

1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска.
Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер. Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход. Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей. Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва: 1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска. 2. Изцелението на сина на царския служител. 3. Изцелението на болния в къпалнята на Витезда. 4. Нахранването на петте хиляди. 5. Ходенето по морето. 6. Изцеление на сляпородения.
към текста >>

Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино.
Числото 7 тук не е нито случайно, нито произволно. Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни. Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития.
към текста >>

52. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Цялата полярност, образувана от Галилея и Юдея, от пролетта и есента, от сеитбата и прибирането на реколтата, от хляба и виното, от добрите сили на растежа и Природата и злината на отчуждените от Природата хора, образуват рамката на поредицата от притчи в Марко и в Лука.
Първите три притчи са притчи на посев. И трите говорят за семето. Последната притча е притча на жътвата. Тук ние виждаме същата композиция, според която са подредени и притчите на Лука. Както у Марко, така и у Лука началото и завършекът на притчите са съставени от последната притча на Сеятеля и от жътвената притча, или по-добре казано от притчата за изобилната реколта, в която се говори за неверните работници на лозето. Цялата полярност, образувана от Галилея и Юдея, от пролетта и есента, от сеитбата и прибирането на реколтата, от хляба и виното, от добрите сили на растежа и Природата и злината на отчуждените от Природата хора, образуват рамката на поредицата от притчи в Марко и в Лука. Наред с притчите за Сеятеля у Марко стои една притча, която не се намира в другите Евангелия и принадлежи на особеното богатство на Евангелието на Марко. Това е притчата за саморастящото семе. По-нататък следва една притча, която се намира в Лука и в Матей - притчата за синапеното семе. Трите притчи за посева в Евангелието на Марко - за Сеятеля, за саморастящото семе и за синаповото семе се опират на малко назидателната същинска Маркова притча, която стои в средата. Това е притчата за саморастящото семе, което веднъж посято, расте от само себе си и че човекът, който го е посял, може спокойно да го изостави на неговата по-нататъшна съдба, докато дойде жътвата.
към текста >>

53. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Виновните в това били пращани на заточение или убивани.
След Деций жесток гонител на християните бил Валериян, от 253-та до 260-та година. В първите години на неговото царуване християните се ползвали с такава свобода, каквато не са имали и при императорите неопла- тоници. Но след четири години, към 257-ма година, той също става страшен гонител на християните. Той издава два едикта против християните. С първия се забранява на християните да се събират на богослужение и да посещават гробищата. Виновните в това били пращани на заточение или убивани. С втория едикт, издаден в 258-ма година се предписвало всички епископи и всички служебни лица да се заставят да се откажат от Християнството, като им се конфискуват имотите и ги лишат от всякакви права, и ги убивали. Жертва на тези гонения станали много епископи, дякони и презвитери. Езическият народ симпатизирал на мъчениците и ги подкрепял, както можел. При приемника на Валериан, Галиена, от 260-та до 268-ма година, настъпила промяна в отношението към християните. Този император бил еклектик в религиозно отношение, подобно на Александър Север и във всяка вяра намирал нещо добро, достойно за уважение.
към текста >>

54. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато се свърши виното, майката Исусова Му казва: Вино нямат.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА Втора глава започва със сватбата в Кана Галилейска. Там е казано: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата. И когато се свърши виното, майката Исусова Му казва: Вино нямат. В официалния превод, четвъртия стих е преведен: "А Исус й каза: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл. Майката казва на слугите: Каквото ви рече, сторете". От думите "часът Ми още не е дошъл" и "каквото ви рече, сторете" се вижда, че началото на 4-ти стих не е правилно преведено. Когато Исус казва: "Какво има между Мене и тебе, жено?
към текста >>

И сега Той присъства на една сватба, която става в третия ден и превръща водата във вино.
Какъв е този трети ден, в който има сватба и защо майката Исусова, и сам Исус с учениците Си, са поканени на тази сватба? - Това е началото на дейността на Логоса, въплътен в човешко тяло. И първото си знамение Той показва на сватбата. Тук ни е описан един процес, който става в течение на историческото развитие на човечеството. Исус Христос е въплътеният Логос, Който ръководи човечеството в Пътя на неговото развитие. И сега Той присъства на една сватба, която става в третия ден и превръща водата във вино. Какво означава това? - Ясно е, че тук не става въпрос за една обикновена сватба. Това е сватбата на човечеството, което навлиза в своето пълнолетие. Окултната история ни казва, че човечеството е слязло във физическо тяло в Лемурийската епоха, която е третата раса по отношение на първите две раси, които са се развили в етерния свят. Но по отношение на физическото съществуване на човечеството, тя може да се вземе за първа раса и след нея следват Атлантската, която обикновено се приема като четвърта и след нея петата раса, като се броят и първите две раси, развили се в етерния свят.
към текста >>

Друго интересно нещо на сватбата е виното.
Чрез проучаването на външната Природа те влизат във връзка с Бога, Който прониква цялата Природа, както и всички човешки души. Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя на зачатието. И в онези далечни времена браковете и зачатието са се извършвали през пролетта, когато протичат жизнените сили в цялата Природа и тя се обновява, а раждането става през зимата. Същото е показано и с раждането на Исус, чието зачатие е станало през пролетта и се ражда в началото на зимата, 25 декември. На сватбата в Кана Галилейска Исус дава нов подтик, ново направление на човешкото сърце, като влива в него нови сили, за да може в бъдеще да се развие до такава висота, че да стане носител на Божията Любов, любов към всичко живо. Друго интересно нещо на сватбата е виното. В пра- древни времена хората не са познавали виното. Казва се в Библията, че Ной се напил. Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията.
към текста >>

В пра- древни времена хората не са познавали виното.
Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя на зачатието. И в онези далечни времена браковете и зачатието са се извършвали през пролетта, когато протичат жизнените сили в цялата Природа и тя се обновява, а раждането става през зимата. Същото е показано и с раждането на Исус, чието зачатие е станало през пролетта и се ражда в началото на зимата, 25 декември. На сватбата в Кана Галилейска Исус дава нов подтик, ново направление на човешкото сърце, като влива в него нови сили, за да може в бъдеще да се развие до такава висота, че да стане носител на Божията Любов, любов към всичко живо. Друго интересно нещо на сватбата е виното. В пра- древни времена хората не са познавали виното. Казва се в Библията, че Ной се напил. Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества.
към текста >>

С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества.
В пра- древни времена хората не са познавали виното. Казва се в Библията, че Ной се напил. Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино.
към текста >>

Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят.
Казва се в Библията, че Ной се напил. Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество.
към текста >>

След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества.
Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание.
към текста >>

Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното.
А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса.
към текста >>

И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията.
Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят.
към текста >>

Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино.
С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа.
към текста >>

Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание.
След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата.
към текста >>

С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят.
И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество.
към текста >>

Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа.
Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека.
към текста >>

Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино.
То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос.
към текста >>

С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството.
Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят.
към текста >>

Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят.
С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен. Когато човек е бил в полусъзнателна връзка с духовния свят, той често и в повечето случаи е изпадал под властта и ръководството на низши, изостанали същества, които са имали интерес да държат човека в това състояние, за да го използват за лични цели. А Христос, Който е въплътеният Логос, иска да направи хората силни, свободни и самостоятелни.
към текста >>

55. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.
В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ. Захари рече на ангела: По какво ще узная това? Защото съм стар и жена ми е в напреднала възраст? Ангелът в отговор му казва: Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
към текста >>

56. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син.
2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството.
към текста >>

В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото.
3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча.
към текста >>

Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне.
Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне. Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата сила на Любовта. С това той се поставя по-горе от онези, които имат теоретическото учение на закона и пророците. Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил. Пред земеделците говори притчата за Сеятеля, пред рибарите говори за ловенето на риба, пред търговците говори други притчи.
към текста >>

57. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие.
А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
към текста >>

И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
към текста >>

58. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Приемането на хляба и виното е накарало душите да излязат от дома на тялото и да навлязат в несигурните космични пространства.
Те ни насочват към безкрайни глъбини. Самата сценичност, при която са казани тези думи, засилва още повече тази Мистерия. Трапезата на кръглата маса е вдигната и сътрапезниците се готвят да напуснат къщата, за да навлязат в тъмната нощ на Гетсимания. Сърцата на учениците са завладени от чувството на една безкрайна раздяла, от безкрайно очакващо напрежение. Това, което се готвят да сторят външно, да излязат от къщата навън в нощта, душите вече са го сторили вътрешно. Приемането на хляба и виното е накарало душите да излязат от дома на тялото и да навлязат в несигурните космични пространства. Тайнствените думи, които Христос изговаря фактически са последните земни думи към учениците. В Гетсимания около Него са още само тримата, след това и те се разбягват, като само Йоан отива с Исус в двора на първосвещеника. Това са последните наставления, последното учение. Първо, имаме пълномощието в Тайнството на тази вечеря, след това следва пълномощието в учението, в ръководството на Петър. От това, което Христос говори на Тайната Вечеря на учениците, ясно се вижда, че тук не става въпрос за физически неща - кесии, тържик, меч.
към текста >>

59. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка".
Тук имаме подчертано великото значение на това, което е останало детско в човешката природа и което трябва да бъде отгледано и развито чрез съединението му с Христовия принцип. Ние трябва да развием детското, да го облагородим, за да можем чрез него да развием и облагородим другите способности, които са се развили в течение на инволюцията. В това отношение всеки човек носи в себе си тази детска природа, повече или по-малко развита. Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това. Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка". С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света. С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове.
към текста >>

Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове.
Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка". С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света. С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят". Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички.
към текста >>

60. 3.4. Изцеление на парализирания - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове, защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове.
Така че, с изцелението на парализирания Христос дава импулс на нервната система, респективно на мозъка, да укрепне и да възстанови здравословното си състояние. Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници. Книжниците, като виждат това, роптаят, щото те са считали митарите и бирниците, които са на римска служба, за грешници. А Исус им отговаря: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците на покаяние". След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове, защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове. Старата дреха и старите мехове, това е старото човешко съзнание, старото човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света. Трябва да се преобрази съзнанието на хората, да се изменят техните разбирания, за да могат да приемат новото, за да могат да приемат новия импулс, който влиза в света. Новото вино е новата космична енергия, която Христос носи и излива върху човечеството, за да може с течение на времето да го преобрази и подмлади. Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест. И сега Христос, с новата енергия, която внася в живота, с новия импулс, който дава, иска да подмлади човечеството, като внася нова жизнена струя в остарелия организъм на човечеството.
към текста >>

Новото вино е новата космична енергия, която Христос носи и излива върху човечеството, за да може с течение на времето да го преобрази и подмлади.
А Исус им отговаря: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците на покаяние". След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове, защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове. Старата дреха и старите мехове, това е старото човешко съзнание, старото човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света. Трябва да се преобрази съзнанието на хората, да се изменят техните разбирания, за да могат да приемат новото, за да могат да приемат новия импулс, който влиза в света. Новото вино е новата космична енергия, която Христос носи и излива върху човечеството, за да може с течение на времето да го преобрази и подмлади. Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест. И сега Христос, с новата енергия, която внася в живота, с новия импулс, който дава, иска да подмлади човечеството, като внася нова жизнена струя в остарелия организъм на човечеството. След това се говори, че като вървял Исус с учениците Си през полето, където имало ниви с жито, учениците късали класове и изяждали зрънцата, а било събота. Фарисеите като видели това, започнали да роптаят и Христос им казал: " Съботата е направена за човека, а не човек за съботата. Така щото Човешкият Син е господар и на съботата".
към текста >>

61. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и Сатаната изгонва бесовете, то Сатаната се е разделил против себе си, дошъл е неговият край. И след това казва забележителните думи: "Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогаз ще ограби къщата му". С това Той им казва, че като изгонва бесовете, Той връзва Сатаната и тогава изгонва неговите духове. Тук навсякъде е показано ясно, че Христос воюва със силите на злото, които са заробили човечеството и Той сега постепенно, като въздейства на отделни хора, помага на цялото човечество, като укрепва неговите вътрешни Божествени сили, за да могат хората да се справят със силите на злото, които действат в тях. Без помощта на Христа човечеството не би могло да се справи с пристъпите на злото в живота. И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. Това рече Той, защото казваха, че има нечист дух". По-нататък се казва, че някой Му казал, че майка Му и братята Му Го викали, но Той, като изгледал учениците Си, казал: "Ето майка Ми и братята Ми. Защото, който върши Волята Божия, той Ми е брат, сестра и майка". За посветения, както и за окултния ученик, кръвните връзки са без особено значение. За тях истински братя и сестри са тези, които вършат Волята Божия и мислят като тях.
към текста >>

62. 10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато Христос казва: "Ново вино не се налива в стари мехове", Той пак има предвид дейността на новия космичен импулс, който ще разруши всички стари мехове, всички стари форми.
Новият космичен импулс, представен в Евангелието от младежа, има за задача да организира и преобрази света и живота на човечеството. Има за задача да организира човешкия душевен живот и да издигне човешката душа на една степен по-високо в нейното развитие, като направи съзнателна връзка на душата с Духа и по такъв начин човек постепенно да стане гражданин на духовния свят, на Царството Божие. И когато Христос каза, като гледа зданията на храма, " камък на камък няма да остане от тези здания", Той разбира това и в буквален смисъл, но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, с това Той иска да ни покаже, че от стария свят и живот няма да остане нищо - всичко ще бъде съборено и унищожено от дейността на новия космичен импулс. Новият космичен импулс е творчески, а не разрушителен, но под напора на новото, което се ражда от този импулс, всички стари форми на Живота ще бъдат унищожени. Те ще се разрушат от самосебе си, защото ще бъдат напуснати от Живота, който вече се развива под влияние на новия импулс. И когато Христос казва: "Ново вино не се налива в стари мехове", Той пак има предвид дейността на новия космичен импулс, който ще разруши всички стари мехове, всички стари форми. За да се изяви новият импулс, трябва да се създадат нови форми както в органическия, така и в социалния и психическия живот. Тези форми, в които се е изливал Живота в миналото във всички области, трябва да отстъпят мястото си на нови форми, чрез които да може да се прояви новият космичен импулс. От този закон не прави изключение и окултното знание, което в своите принципи е неизменно, но във формата, в която се излива това знание, има постоянно промени. Затова грешка правят онези, които искат да ни предадат древната Мъдрост в тази форма, в която е била предавана в миналото. С това те не разбират, че е настанало ново време, в което е влязъл да действа в света един нов космичен импулс, който носи със себе си нови енергии: те ще създадат нови форми, чрез които ще се прояви Животът в своето многообразие.
към текста >>

63. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

На сватбата в Кана Христос превърна водата, като символ на простото човешко съзнание, което определяше епохата на Закона, на вино, което се явява като символ на пробуждане на самосъзнанието, определящо и началото на новата епоха.
Той знаел повече от всеки друг, че старият цикъл на човешкото развитие е приключен и започва нов цикъл. Старият цикъл се характеризира с това, че на човека се е въздействало отвън чрез норми, закони и правила - това е епохата на Закона. Със слизането на Христос на Земята тази епоха, която беше обусловена от определена фаза на човешкото развитие, беше вече приключена и започваше новата епоха, когато човек трябваше да се развие така, че да действа вече под вътрешни подбуди, а не под влиянието на външен закон. Външният закон отстъпваше мястото на вътрешния закон. Началото и принципите на тази нова епоха Христос очерта, според Евангелието на Матей, с планинската проповед, която по съдържание отговаря на сватбата в Кана Галилейска според Евангелието на Йоан. На сватбата в Кана Христос превърна водата, като символ на простото човешко съзнание, което определяше епохата на Закона, на вино, което се явява като символ на пробуждане на самосъзнанието, определящо и началото на новата епоха. С планинската проповед Той направи същото, като приключи епохата на Външния закон и обяви епохата на Вътрешния закон. Затова планинската проповед е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което поема възходящия път на своето развитие и постепенно взема съдбата си в свои ръце. Затова са му необходими нови принципи, нови правила, нови методи, по които да живее и работи. Тези именно нови принципи, нови правила и методи му бяха дадени от Христа в планинската проповед, която е неизмерима по своята дълбочина и замах. Така че, планинската проповед е епохално явление.
към текста >>

64. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек.
Четвъртото блаженство има отношение към човешкото сърце. Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто несъзнателно изпитва в своето тяло, когато чувства глад и жажда. Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието. Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее Христовата сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда. И когато в своето сърце човек се изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда. Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек. Религиозността е въздухът, в който той живее. Противоположно на това е фалшивата религиозност, която счита като съществено това или онова, които съвсем не са съществени, издава отделни предписания и правила, с което създава почва за една псевдорелигиозност, за религиозно важничене, лицемерие и нетолерантност. За такива се отнася четвъртото горко. Петото блаженство: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани." Пето горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които давате десятък за ментата, копъра и кимиона и оставяте най-важното от Закона: правосъдието, милостта и вярата.
към текста >>

65. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

От лозето излиза виното, което е животът на аза.
Когато човек няма това съзнание, хвърлят го в тъмницата на нисшето аз, докато не изплати всичките си дългове. Първата притча ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие. В следващите три притчи се говори все за лозето. Лозето - това е светът, в който работи и се развива азът. Трите притчи ни показват трите фази на това развитие. От лозето излиза виното, което е животът на аза. От този живот човек може да се опие и да се самозабрави, а може да се възроди за нов живот. Гърците са въплътили тази идея в легендата за бога Дионисий, който е бог на виното. Азът е това, което отделя човека от човека. Всеки човек като Аз е една специфична проява на Битието, на Бога. Пътят към Аза и формата, която Азът взема в своето развитие, различава хората.
към текста >>

Гърците са въплътили тази идея в легендата за бога Дионисий, който е бог на виното.
В следващите три притчи се говори все за лозето. Лозето - това е светът, в който работи и се развива азът. Трите притчи ни показват трите фази на това развитие. От лозето излиза виното, което е животът на аза. От този живот човек може да се опие и да се самозабрави, а може да се възроди за нов живот. Гърците са въплътили тази идея в легендата за бога Дионисий, който е бог на виното. Азът е това, което отделя човека от човека. Всеки човек като Аз е една специфична проява на Битието, на Бога. Пътят към Аза и формата, която Азът взема в своето развитие, различава хората. Азът е една качествена, а не количествена величина. Някой човек трябва да измине дълъг път, за да развие и пробуди Аза в себе си, а на друг той се дава като едно светкавично пробуждане.
към текста >>

66. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

XVI.НОВОТО ЗНАМЕНИЕ - НОВО ВИНО И НОВИ МЕХОВЕ ...................................... 300
XI.. СИЛАТА НA ХРИСТОВОТО СЛОВО .................................................................. 292 XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ ....................................................... 295 XIII. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕКА 296 XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ ................................................................. 297 XV. ЧОВЕК КАТО ДВОЙНО СЪЩЕСТВО ......................................................... 300 XVI.НОВОТО ЗНАМЕНИЕ - НОВО ВИНО И НОВИ МЕХОВЕ ...................................... 300 XVII.ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА 303
към текста >>

67. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове.
след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи. Аз само загатвам за тези неща, без да се впускам в подробности, за които съм споменавал на друго място в тази книга. 2. Следващият голям окултен факт, за който ни говори книгата Деянията на апостолите, е слизането на Огнените езици и изливането на Светия Дух над апостолите. Този факт е описан по следния начин в началото на втора глава: "И когато настана деня на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
към текста >>

А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.
И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени? Партяни, мидияни и еламити и жители на Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Пам- филия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея и посетители от Рим - юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино. А Петър, като се изправи с единадесетге, издигна главата си и им проговори, казвайки: Юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня. Но това е казано чрез пророка Йоила: "И в последните дни, казва Бог, ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища." Явлението на Петдесетница е един окултен факт на едно масово вселяване на Светлите духове, великите Бели Братя в апостолите, които бяха подготвени от Христа в течение на 40 деня, когато беше с тях и им говореше за Тайните на Царството Божие. Казано е: "Явиха им се язици като огнени, кои то се разделяха и седнаха по един на всеки от тях и те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." Значи, във всеки един от тях се е вселил един от Белите Братя, с което тяхното съзнание се пробужда.
към текста >>

68. 2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко." /2;10/.
"Но който вникне в съвършения закон на Свободата и постоянства, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си." /1;25/. "Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно." /1;26/. "Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света." /1;27/. "Обаче, ако изпълнявате царския закон, според Писанието: "Да обичаш ближния като себе си", добре правите." /2:8/. "Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници." /2;9/. "Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко." /2;10/. "Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? " /2;14/. "Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им даде потребното за тялото, каква полза? " /2;15-16/.
към текста >>

69. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси.
Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината." "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/. По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие." След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло, душа и дух. След това говори за слизането на Духа в материята и неговото възлизане. Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси. По всички тези въпроси съм цитирал мисли в изложението на Посланията. В 13-та глава от Първо послание към коринтяните разглежда подробно въпроса за Любовта. Също така се спира на въпроса за различните дарби - пророчества, езици, Мъдрост и пр. и ги насърчава. А после говори за своите откровения и за възнасянето му до третото небе, до рая.
към текста >>

70. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/.
Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците." /14;17-18/. "И тъй, нека търсим това, което служи на мир и за взаимно назидание." /14;19/. "Заради ядене и пиене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън." /14;20/. "Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/. "Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява." /14;22/. "Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях." /14;23/. "Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му." /15,1-2/.
към текста >>

71. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И чух нещо като глас отсред четирите живи Същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай." Мярката и монетата тук означават това, което човек е научил през Третата културна епоха - да борави с мярката и числото.
Този Печат разкрива това, което човек е придобил във Втората културна епоха на Петата раса - Персийската, когато човек воюва, за да победи материята. Червеният кон е символ на тази борба, която човек води, за да победи материята. А изразът да се избиват един друг означава, че трябва да загине всичко онова, което не може да прогресира до края на еволюцията. За третия Печат е казано: "И когато Агнето отвори третия Печат, чух третото живо Същество да казва: Дойди и виж! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си. И чух нещо като глас отсред четирите живи Същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай." Мярката и монетата тук означават това, което човек е научил през Третата културна епоха - да борави с мярката и числото. А черният кон е човешкият интелект, свързан с гъстата материя. Четвъртият Печат. През Четвъртата културна епоха се явява Христос, за да победи Смъртта. Разкриването на четвъртия Печат е дадено по следния начин: "И когато се отвори четвъртия Печат, чух гласа на четвъртото живо Същество, което казваше: Дойди и виж! И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше Смърт, и адът вървеше подире му; и даде му се власт над четвъртата част от Земята да умъртвява с меч, с глад, с мор и със земните зверове." /6;7-8/.
към текста >>

72. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

От 8-ми до 10-ти стих на 14-та глава на Апокалипсиса се казва: „Падна, падна Великият Вавилон, който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване... Ако някой се поклони на Звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия Гняв, което е приготвено чисто в Чашата на Гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнето."
Тези, които са употребявали духовните сили за своето издигане и за издигането на човечеството, които са прилагали Бялата Магия, все повече ще се одухотворя ват, докато тези, които прилагат духовните сили за зло, за егоистични цели, ще изпитат злотворното влияние на Звяра с двата рога. Те са тези, които ще се отдадат на Черната Магия. Така Мистерията на числото 666 или Сорадт съдържа Тайната на Черната Магия, най-ужасния от греховете в течение на Земната еволюция, с който не би могло да се сравни никое друго престъпление. Цялата тази Черна Магия, всичко това, което ще бъде резултат на страшното обвързване със закоравялата материя, това изпъква пред ясновидския поглед на Св. Йоан под формата на Великия Вавилон, с който черните магьосници проституират, това е ужасното бракосъчетание на човека с природните сили на материята. От 8-ми до 10-ти стих на 14-та глава на Апокалипсиса се казва: „Падна, падна Великият Вавилон, който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване... Ако някой се поклони на Звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия Гняв, което е приготвено чисто в Чашата на Гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнето." Тази мисъл може да бъде скицирана по следния начин: Онези, които приемат белег на челото или на ръката си, ще пият от Чашата на Божия Гняв и ще бъдат мъчени с огън и жупел, те са тези, които са блудствали с Великия Вавилон. Това са тези, които са се занимавали с Черната Магия, които са злоупотребявали с духовните сили, като са ги използвали за егоистични цели и за зло. Тези, които са приели белега на Звяра на челото, са тези, които под влияние на Злото, са извратили своя ум, допуснали са Злото в своя ум, дали са крива насока на своята мисъл и по този начин не са могли да приемат духовния импулс на Христа и духовните идеи, а продължават да живеят със стария живот под влияние на материята. Те ще бъдат мъчени с огън и жупел. Когато Земята се трансформира в астрално небесно тяло и физическата материя изчезне, те ще образуват онова отпаднало, изродено човечество, което все повече ще изгубва човешкия си образ и ще приеме животински образ - образа на Звяра със 7-те глави и 10-те рога, който излиза от морето, т.е.
към текста >>

73. XVI. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО - СВОБОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, тези, които влизат в пътя, който води към Бездната, сами са виновни за това, защото сами са отхвърлили Христовия импулс, само който е в състояние да ги отклони от този път.
То би могло да извлече полза от Земята само ако в един момент добие власт над нея. Такъв е бил моментът, в който Христос слезе на Земята. Ако Христовият импулс е бил задушен в неговото начало, ако противникът би успял да победи Христа, щеше да бъде възможно цялата Земя да попадне под властта на това Чудовище, но това не е станало. Поради това, Чудовището ще трябва да се задоволи само с отпадъците от човечеството, които не биха пожелали да приемат Христовия импулс в себе си. Остатъкът от хората, закоравели в материята, ще образуват по-късно неговите легиони. Така че, тези, които влизат в пътя, който води към Бездната, сами са виновни за това, защото сами са отхвърлили Христовия импулс, само който е в състояние да ги отклони от този път.
към текста >>

74. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята.
Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак.
към текста >>

Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино.
Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама. Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място.
към текста >>

Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея.
Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба. Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея. На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място. И извършващата се в нашата епоха Голгота на човечеството означава, че завършва човекоставането на човека. Духовно-душевното естество на човека е потопено днес изцяло в тялото, Лобното място е фактически горната граница на човека - главата. Човек не е вече по-голям от своето тяло, както е бил по-рано. Твърдата обвивка на черепа е запечатването на напълно затворения в земното човек.
към текста >>

75. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Или мислите ли, че 18-те, върху които падна кулата от Силоах и ги уби, бяха най-виновните от всички хора, които живееха в Ерусалим?
Във връзка с това, все в дома на фарисея, Христос като вижда, че всички се стремят към най-високото място, казва една притча на гостите, понеже видя, че се стремят да вземат най-първите места: „Когато си поканен от някого на сватба, не сядай на най-първото място, да не би да дойде някой по-благороден от тебе." /14;7-11/. Един друг пример от същия характер се намира в 13-та глава на Евангелието на Лука, който е твърде загадъчен. Там е казано: „А в това време имаше някои там, които съобщиха за галилейците, чиято кръв Пилат беше смесил с жертвите им. Исус им отговори: Мислите ли, че тези галилейци бяха най-грешни от всички други, за да пострадат така? Казвам ви: Не, но и ако вие не станете по-добри, всички ще загинете така. Или мислите ли, че 18-те, върху които падна кулата от Силоах и ги уби, бяха най-виновните от всички хора, които живееха в Ерусалим? Казвам ви: Не, но ако не станете по-добри, така всички ще загинете." /13;1-5/. Христос използва две събития, за да изясни двата принципа на Злото. Христос не прави разлика между едното и другото събитие, като и в двата случая казва: Ако не станете по-добри, и вие ще пострадате по същия начин. Това ни показва полярната противоположност на тези събития, което ни дава ключа за правилното им разбиране. Възможност за заблуждения в ариманическо или луциферическо направление съществува не само в моралния живот на отделния човек, но и във взаимодействието на религиозните и култовите течения, представяни от хора.
към текста >>

Може би също неговата ленива душа да е изпълнена със страх, да не би още веднъж, както при Йоана, да стане виновен за кръвта на този безопасен светия.
Цяла пропаст разделя чистия. Христов образ от този пламтящ мътен огън. Обаче не съществува никакъв мост от света на Кайяфа към този, на Ирода. Ирод отхвърля оплакванията на хората на Кайяфа. За този Посветен, Който не знае нищо, за Този Маг, Който не може да направи нищо, той има само една пълна с презрение подигравка. Може би също неговата ленива душа да е изпълнена със страх, да не би още веднъж, както при Йоана, да стане виновен за кръвта на този безопасен светия. И сега Ирод извършва нещо, което той сам не подозира в неговото истинско значение. Той слага на Христа една бяла мантия и Го изпраща обратно на Пилат. /Лука 23,11/. Пред Кайяфа сам Христос нанася удар на студените лукави въпроси като с лъчезарен духовен меч, правейки да проблесне силно образът на Неговото второ пришествие. При Ирода Христос се оставя мълчаливо да бъде направен знак на Неговото второ етерно пришествие.
към текста >>

76. IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато пристъпва към олатра, човек приема с хляба и виното Божественото тяло, Божествената кръв.
Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа. Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост. След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие. Лобното място е станало олтар. Ние сме като пред причастие. Когато пристъпва към олатра, човек приема с хляба и виното Божественото тяло, Божествената кръв. Божественото Христово Същество, изпълнявайки великото Тайнство на Олтара на Голгота, приема още веднъж Земята като причастие, за да бъде сега във вечно причастие свързан с нея. Оцетът е преобразено вино. Причестяващият се човек приема Небето в себе си, а причестяващото се Божествено Същество приема Земята. Думите Жаден съм са предшествани от думите: „След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, рече: Жаден съм." Това е неправилен превод на думи, които са били казвани в Мистериите, когато се е завършвало Посвещението. Като се казва, че всичко е свършено, подразбира се, че е постигната крайната цел на Посвещението, тържественото завършване на Посвещението.
към текста >>

Оцетът е преобразено вино.
След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие. Лобното място е станало олтар. Ние сме като пред причастие. Когато пристъпва към олатра, човек приема с хляба и виното Божественото тяло, Божествената кръв. Божественото Христово Същество, изпълнявайки великото Тайнство на Олтара на Голгота, приема още веднъж Земята като причастие, за да бъде сега във вечно причастие свързан с нея. Оцетът е преобразено вино. Причестяващият се човек приема Небето в себе си, а причестяващото се Божествено Същество приема Земята. Думите Жаден съм са предшествани от думите: „След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, рече: Жаден съм." Това е неправилен превод на думи, които са били казвани в Мистериите, когато се е завършвало Посвещението. Като се казва, че всичко е свършено, подразбира се, че е постигната крайната цел на Посвещението, тържественото завършване на Посвещението. Затова по-правилно преведено изречението гласи приблизително така: „След това Исус, виждайки, че всички степени на Пътя на Посвещението са изминати, за да открие целта на Посвещението, рече: Жаден съм, за да се сбъдне Писанието." След като Христос приема оцета, Той казва запечатващото Слово: Свърши се.
към текста >>

77. XIII. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Христос казва: Новото вино, Божественото, което се пробужда в човека под влияние на Христос, изисква нови мехове, нови форми.
Христос по най-различни начини ни обръща внимание, как това, което се влива в света чрез Него, е нещо съвършено ново, нещо съвършено различно от това, което по-рано е било изнесено, защото то е възвестено със способностите, които са родени от Царствата Небесни, които не сме наследили oт зародиша. Той обръща внимание на това, колко е трудно за хората да се издигнат до разбирането на едно такова учение. Но същевременно Той им казва: Вие не можете да бъдете убедени по същия начин за новото, което е дошло, по стария начин. Защото това, което може да дойде като свидетелство от старата форма, то не може да ви убеди във новата форма. Новите истини не могат да бъдат разбрани по стария начин. Затова Христос казва: Новото вино, Божественото, което се пробужда в човека под влияние на Христос, изисква нови мехове, нови форми.
към текста >>

78. XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ
XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ Понеже беше настанало ново време в развитието, затова и Христос даде Своето благовестие в нова форма, за която казва: Ново вино се налива в нови мехове. И старата дреха не се кърпи с нова кръпка. Новото, което Той възвестяваше, го даде в нова форма, защото то трябваше да въздейства направо на Аза, на душата, в която се пробужда Божественото. Затова Той дава и нова форма на Посвещение, чрез което се въздейства направо на душата, на Аза. Онези, които трябваше да разберат това, те трябваше да сторят това чрез това, което се разлива от духовната Същност на Христа.
към текста >>

Понеже беше настанало ново време в развитието, затова и Христос даде Своето благовестие в нова форма, за която казва: Ново вино се налива в нови мехове.
XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ Понеже беше настанало ново време в развитието, затова и Христос даде Своето благовестие в нова форма, за която казва: Ново вино се налива в нови мехове. И старата дреха не се кърпи с нова кръпка. Новото, което Той възвестяваше, го даде в нова форма, защото то трябваше да въздейства направо на Аза, на душата, в която се пробужда Божественото. Затова Той дава и нова форма на Посвещение, чрез което се въздейства направо на душата, на Аза. Онези, които трябваше да разберат това, те трябваше да сторят това чрез това, което се разлива от духовната Същност на Христа. Но за целта Христос не избра онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото Посвещение, а едни наглед прости хора, които можаха да Го разберат чрез влялата се в тях сила на Вярата.
към текста >>

79. 12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята - Влад Пашов (1902- 1974)

В умствения свят — поуката за дълг чрез репресии, безумието и неговите производни, виновните и престъпни мисли.
А Любовта е онова, което подтиква най-просветените духове към жертва за страдащите. Това се постига по два начина: първо, завършилият своята човешка еволюция, изпълнен с любов и съчувствие, се отрича от принадлежащото му право, от красотата и блаженството в небесните сфери, след което слиза в мястото на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва. Или второ, подтикнат и преизпълнен от любов, издигнатият дух пожелава, въпреки че той няма нужда вече от това за своето развитие, да се роди като човек, който много ще страда през това си прераждане, но да понася всичко с търпение и с прощение. Така той получава възможност да пречисти страдащите духове, да превъзмогва злото и доброто, и да просвети тъмнината със светлината, която носи в себе си и се моли за престъпилите Закона. В Божествения свят този Аркан представя изявения Закон, Божественото наказание. В умствения свят — поуката за дълг чрез репресии, безумието и неговите производни, виновните и престъпни мисли. Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт. В хороскопа този Аркан съветва: Отдай себе си за другите. това е Божествен Закон, но не очаквай признателност от хората. Дръж винаги душата си готова да се отчете към Вечния, защото една неочаквана и насилствена смърт поставя своите примки на твоя път. Но ако светът посяга на твоя живот, не издъхвай, без да простиш на своите неприятели.
към текста >>

80. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Средствата за освобождаване на Духа са следните: Забранява се брака, забранява се употребата на вино, на месо и въобще се препоръчва грижливо отдалечаване от всяко влияние на материята, въздържане от всяко докосване с нея.
Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено. Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа утешител - за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му. Такъв Дух утешител се явил в лицето на Манес. След неговото явяване световната душа узнала за своя божествен произход и постепенно се освобождавала от оковите на материята. Това освобождаване на Духа става у животните и растенията несъзнателно, у човека - съзнателно. Средствата за освобождаване на Духа са следните: Забранява се брака, забранява се употребата на вино, на месо и въобще се препоръчва грижливо отдалечаване от всяко влияние на материята, въздържане от всяко докосване с нея. Според манихейската система ловът, убиването на животните и късането на цветята било забранено. За душите, неуспели да се очистят в продължение на един живот, отново се почва процес на очистване в нови тела чрез прераждане. Чрез изгаряне на света ще се извърши последното очистване. Материята, лишена от всички части на светлината, отново ще потъне в нищожество. Сатаната ще бъде победен и заедно със своето царство ще стане съвършено безсилен и няма да има никакво влияние над живота на хората.
към текста >>

81. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино.
Другият род човеци били създадени от Сатаната от материята в противоположност на духовните люде. Веществените човеци под началството на Сатаната водели борба срещу духовните и ги угнетявали. Еврейският Бог главен светообразувател (Димиург) се мъчил да унищожи властта на Сатаната, но не сполучил. Тогава Бог изпратил на духовните люде спасител, и именно своя най-близък еон Разум Логос, който се явил в привидно човешко тяло. Той научил духовните люде, че обладаването на висшето знание и чист живот са средства за това спасение. Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино. Сирийски гностик е бил и Кердон, който проповядвал към 130-та година учение подобно на сатурновото. Негов най-бележит ученик бил умереният гностик Маркион от Синоп, който умрял между 220 и 240 година. Той също приемал, че Христос се явил в призрачно тяло. Той считал Новият и Старият Завет за откровения на два различни Бога. Новият Завет бил откровение на благия Бог на любовта и благостта, а Старият - на Бога на правдата Яве.
към текста >>

Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо.
Той също приемал, че Христос се явил в призрачно тяло. Той считал Новият и Старият Завет за откровения на два различни Бога. Новият Завет бил откровение на благия Бог на любовта и благостта, а Старият - на Бога на правдата Яве. Тациан, ученик на Юстин, мъченик. Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели). Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо. В третия век в Източна Месопотамия (Вавилон) действали евиониски гностици, а също и Манес най-напред там разпространил своето учение. Родоначалник на евионитите бил Керинт, евреин, родом от Александрия, където усвоил религиозната философия на Филон Александрийски. Той според своите гностически схващания разделял Исуса Христа на две същества: Исус, който бил обикновен човек, роден естествено от Дева Мария и Йосиф и еона Христос, който слязъл над Исуса при кръщенето му и чрез него се открил на хората, Незнайният Отец. Разпнат бил само Исус, когото тогава Христос напуснал и се върнал на Небето. Той учил, че материята е вечна и от нея един нисш еон образувал света.
към текста >>

Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида.
В третия век в Източна Месопотамия (Вавилон) действали евиониски гностици, а също и Манес най-напред там разпространил своето учение. Родоначалник на евионитите бил Керинт, евреин, родом от Александрия, където усвоил религиозната философия на Филон Александрийски. Той според своите гностически схващания разделял Исуса Христа на две същества: Исус, който бил обикновен човек, роден естествено от Дева Мария и Йосиф и еона Христос, който слязъл над Исуса при кръщенето му и чрез него се открил на хората, Незнайният Отец. Разпнат бил само Исус, когото тогава Христос напуснал и се върнал на Небето. Той учил, че материята е вечна и от нея един нисш еон образувал света. Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида. По тези области в Сирия, Мала Азия и Месопотамия са се развили ред гностически братства и учения като реакция на официалното братство, което се било отклонило от учението на евангелието. По това време работил и Арий. Сирийските гностици са били свързани със сирохалдей-ската или персийска религия, докато александрийските гностици били повлияни от гръцката философия, предимно от Платон. Сирийските гностици смятали материята за жива, самодейна сила, а александрийските гностици - за недейно начало, почти небитие. АЛЕКСАНДРИЙСКИТЕ ГНОСТИЦИ
към текста >>

82. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Виновен за това прегрешение според исихастите бил Сатаната, който продължавал непрестанно да внушава на земните хора лоши помисли и да ги тласка по пътя на греха.
Изходно положение в учението на исихазма била мисълта за някогашната непосредствена връзка между Бога и човека, когато бил в рая. В съгласие с библейския разказ исихастите проповядвали, че първият човек бил създаден по образ и подобие на Бога и се наслаждавал на райско блаженство в своя небесен дом. Те учили, че и тялото и душата произхождат от Бога и че плътта е храм на душата. Но пребиваването на Адам в рая не продължило дълго. Поради прегрешението той бил изгонен от небесните селения и така общението му с Бога се прекъснало. Виновен за това прегрешение според исихастите бил Сатаната, който продължавал непрестанно да внушава на земните хора лоши помисли и да ги тласка по пътя на греха. Наложително било, проповядвалите, да се прекъснат козните на злите сили и да се възстанови някогашната връзка между Бога и човека, т.е. да се възстанови Адам в неговото първоначално състояние. Който постигнал това, учили исихастите. щял да бъде избавен от страшната присъда за грешниците при второто пришествие на Христа и го очаквало вечно райско блаженство. Ръководени от своя стремеж за възстановяване на първоначалното единство между Бога и човека, исихастите разработили система от задължителни норми на поведение, които трябва, според тях, да се спазват и изпълняват най-строго, за да се постигне желаната цел.
към текста >>

83. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Виното е строго забранено.
Да подадеш вода на жадния е милостиня." (Кор.гл.2) 3. Салат - различните пет часове, определени за молитва. 4. Роза - тридесетдневния пост на Рамазама. 5. Хажита - поклонението в Мека. Това са петте длъжности, които трябва да изпълняват всички. Виното е строго забранено. В една от своите проповеди Мохамед казва: "Придобийте знания, защото този, който го придобие в пътя на Бога, върши дело на милосърдие. Този, който говори за него, хвали Бога. Този, който го търси, боготвори Бога. Този, който разпространява познанието прави милостиня. И този, който го дава на този.
към текста >>

84. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Блясваше меч обнажен с ръкоем от злато и смарагд, магичен жезъл чертаеше шестолъчна звезда, свещен потир изливаше мед и вино, светилник разбухваше с игриви лъчи скрити знакове — и в полумрака отразяваха строго едрелите устни: „ Йот — Хе — Bay — Хе, Цебаот!
„Рядко влизаше човек в покоите на княз Вениамина. Вратата беше заключена и ничий поглед не смееше да надникне вътре. А там се разгъваха жълти пергаменти, свити със сребро и желязо, с врязани странни знакове и непозната писменост разнасяха нечути тайни в мрачната нощ." „И гънеше се до сводовете тъмен мирис на ладан, измирна, алое и амбра и страшни слова извиваха синия дим по въздуха. И затрептяваше свещеният пергамент от злато при звука на мощни заклинания — и духове от пъкъла и Небето рисуваха широки сенки по вълшебното огледало. Блясваше меч обнажен с ръкоем от злато и смарагд, магичен жезъл чертаеше шестолъчна звезда, свещен потир изливаше мед и вино, светилник разбухваше с игриви лъчи скрити знакове — и в полумрака отразяваха строго едрелите устни: „ Йот — Хе — Bay — Хе, Цебаот! Йехова Елохим! Йот — Хе — Bay — Хе — Цебаот! Халилуйя! " „И когато денницата разрежеше стената на ...*, пускаше магът покривало над младото лице и някъде скришом излизаше."
към текста >>

85. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но царят е слаб и няма смелост да залови и накаже виновника за това.
Иван бил хванат, хвърлен в затвора и подстриган за монах. Болярите били предадени на ужасна смърт. Иван бил откраднат от византийците и заведен във Византия, където бил оженен за някаква арменка. Втори заговор се замислил от самия Сорсовул в полза на Бояна. Според Симеон Антипа Боян отказва рязко, вдига една завеса, за да види Сорсовул Петра, който всичко е чул. Но царят е слаб и няма смелост да залови и накаже виновника за това. Народът обаче узнава за това и недоволствата почнали. Цар Петър дружал с двамата тогавашни църковници — презвитер Козма и патриарх Данаил. Последният бил сменил патриарх Стефан след неговата смърт. Патриархът бил користолюбив, упорит и разпуснат. А презвитер Козма е бил ученолюбив, искрен и се е стремял да придобие повече знания.
към текста >>

86. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Царят въстанал срещу това, като заявил, че Боян е прав, а всички те са виновни и че без Бояновата воля той не може да снеме короната.
България ще погине! Ти каза, царю: "Ти ще разбереш, Бояне." — Аз разбрах, аз отдавна съм разбрал." Като казал това, Боян напуснал събранието, а след него излезли Никита, Антоний и Лазар. Додето тези четирима в покоите на Бояна говорили за това, което трябва да извършат сега, когато държавата явно убива верните, останалите продължили съвета, като извикали болярите и военоначалниците. Сурсувул казал, че Боян е най-опасният богомил, та трябва да се наблюдава и да се съобщава за онова, което той върши. Царят въстанал срещу това, като заявил, че Боян е прав, а всички те са виновни и че без Бояновата воля той не може да снеме короната. По това време във Византия император бил Константин Седми, който бил под силното влияние на Боян, защото бил тих и добър човек и предразположен към духовен живот. Той подкрепял тайно делото на богомилите и бил събрал 123 преписвачи да преписват Бояновите легенди за избрани и съвършени. През 956 година се покръстила във Византия руската княгиня-регентка Олга със своята свита от придворни дами, служители и ...* видни руски търговци. Кръстник бил сам Константин. Това покръстване станало по инициативата на Петър Осоговец и Симеон Антипа, които работили в Русия.
към текста >>

87. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко.
Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение. Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище. Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика. Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко. След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си. Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири. От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски. След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик.
към текста >>

Когато богомилският ръководител в Италия Жерар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и не пие вино, и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува.
След речта си, той ръкоположил ръководители на различните западни общини. Известно време след като Никита умрял, пристигнала от България една група богомили, начело на която стоял някой си Петрак. Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти. Това не е вярно. Този въпрос го разглждам на друго място в този труд. Когато богомилският ръководител в Италия Жерар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и не пие вино, и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това се вижда, че тук няма дуализъм. Два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал всичко и че Той крепи и урежда всичко. Както видяхме, в началото на 12 век водител на богомилите е Василий. След него е Петър, после — Тихик, а Никита е след него. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово.
към текста >>

88. Богомилите са били вегетарианци и въздържатели ~ Братските трапези - Влад Пашов (1902- 1974)

И на богомилите се прави упрек от техните противници, че не ядяли месо и не пиели вино.
Богомилите са били вегетарианци и въздържатели Всички езотерични братства в миналото и настоящето са били вегетарианци и въздържатели. И на богомилите се прави упрек от техните противници, че не ядяли месо и не пиели вино. Това е също указание, че те са езотерично общество, защото в онези времена тези идеи са се проповядвали и поддържали от езотеричните братства. Така се знае, че питагорейците, есеите, манихеите и други, които са езотерични братства, се били вегетарианци и въздържатели. Братските трапези Във всички езотерични братства е съществувала т.нар.братска трапеза, братска вечеря, подобно на Тайната вечеря на Христа, на която се е разчупвал хляб и се е раздавал на всички присъстващи. Тази практика, казва Учителя, е въведена в Братството от преди десет хиляди години.
към текста >>

89. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода.
Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца." Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите. В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него. Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство."
към текста >>

„Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни.
Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца." Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите. В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него. Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство." Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е.
към текста >>

И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен.
Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство. А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората. За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора. Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа.
към текста >>

Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета.
Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство. А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората. За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора. Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа. Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед.
към текста >>

90. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино.
Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин. Богослужението се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва. Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино. Чашата се пазила в олтаря и с нея се извършвала в тържествени дни литургия. На литургията се преосвещават хляба и виното с магически молитви и жестове и се раздава на верните, избраните и съвършените. Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството. Те носили черни раса с качулка, малка пентаграма на гърдите и пръстен от злато на левия показалец. Те били уединени, малко общували с външните и се явявали в събранията с покривало от черен плат.
към текста >>

На литургията се преосвещават хляба и виното с магически молитви и жестове и се раздава на верните, избраните и съвършените.
Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин. Богослужението се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва. Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино. Чашата се пазила в олтаря и с нея се извършвала в тържествени дни литургия. На литургията се преосвещават хляба и виното с магически молитви и жестове и се раздава на верните, избраните и съвършените. Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството. Те носили черни раса с качулка, малка пентаграма на гърдите и пръстен от злато на левия показалец. Те били уединени, малко общували с външните и се явявали в събранията с покривало от черен плат. При откриването на събранията верните и избраните искали благословението им и те го давали с молитва, нечуто произнесена. Както във всяко тайно общество особените празници, магично свързани, и церемониите на вътрешния ритуал са били установени здраво.
към текста >>

91. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко, сирене, яйца и не пиели вино.
Поради своето изключително положение съвършените богомили се наричали с различни епитети, взети предимно от Евангелието като богородици, полски лилии, сол на земята, апостоли и пр. Твърдели, че само те образуват истинската Христова църква. Голямото предимство, което богомилското учение определя на съвършените, като хора, скъсали с греховете, които ставали способни да поучават другите, да имат Божествени видения и откровения и пр. трябвало да бъдат изкупени с цената на твърде суров и аскетичен живот. Съвършените живели строг и прост живот. Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко, сирене, яйца и не пиели вино. Нямали никаква собственост и никакви семейни връзки. Обличали се много просто, като носили отгоре тъмно монашеско облекло с качулка. Това било символ на дискретност, на пазене на тайна, на откъсване от външния свят и пълно вглъбяване в себе си. Главното призвание на съвършените било за обикалят по села и градове като Христовите апостоли и да набират последователи на своето учение. А за скромната им прехрана и облекло се грижели техните привърженици, които ги снабдявали с всичко необходимо.
към текста >>

Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение, и като мислят, че те са правоверни и способни да напътстват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душите... Учат, че месото и виното отдалечавали от Бога."
А за скромната им прехрана и облекло се грижели техните привърженици, които ги снабдявали с всичко необходимо. При тези сурови изисквания броят на съвършените богомили бил сравнително малък. Според Иречек през 12-ти век те били около четири хиляди. Презвитер Козма казва за тях: „Еретиците са външно като овце, кротки и смирени, мълчаливи, на глед лицата им са бледи от лицемерен пост, дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници. Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение, и като мислят, че те са правоверни и способни да напътстват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душите... Учат, че месото и виното отдалечавали от Бога." „Съвършените не се гневят, никога не лъжат, не се кълнели, отричали убийството, били против войната и смъртното наказание. Често се молели и живели аскетичен живот. Те казвали: „Ние прекарваме суров, скитнически живот. Преминаваме от град в град като овце посред вълци. Нас ни гонят като апостолите и мъчениците.
към текста >>

92. 11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега не искам да кажа, че вие сте виновни.
Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има трябва да бъдат общи. Сега ще кажат, че това не е съгласно със съвременния ред, със съвременния строй и със законите на държавата. Но какви са основите на държавата? Ако в една държава няма разумни закони и ако в нея за народа не се промисля, каква е тази държава? Държавата ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване. Сега не искам да кажа, че вие сте виновни. Но въпросът е, че трябва да има импулс у всички хора да работят за повдигането на човечеството. Не трябва да разделяме хората на верующи и безверници, а трябва да ги разделяме на хора, които мислят и хора, които не мислят. Ние искаме хора, които мислят и които имат сърце, които да считат нуждите на всички хора за свои. Може да не можем да помогнем, но трябва да дадем импулс в това направление. В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята.
към текста >>

93. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата Причина е виновна за всичко това.
Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени. И какво лошо има в това, че ще умрат? Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега. Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота. Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега. Всеки иска другите да бъдат добри, но при днешните условия, т.е. при днешното съзнание на хората, животът ще си е такъв, какъвто си е. За в бъдеще всичко туй ще се измени, но засега е невъзможно.
към текста >>

94. 27. За частната собственост, (из беседата 'Гредата', държана от Учителя на 18 май 1918 г.) - Влад Пашов (1902- 1974)

Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло.
От днешния човек ще остане само празната му глава, която ще се съхранява в музеите, като остатък от миналата култура. Христос казва: Ако махнете частната собственост между братята и сестрите, вашият дух и ум ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора. Ако всички жени на бялата раса се проникнат от тази идея, то в 100 години биха подтикнали човечеството 4-5 хиляди години напред. Но ум трябва; ако няма ум, няма съзнание у хората, ще се бесят и избиват и ще си режат главите. И всичко това става по причина на частната собственост. Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки мистик и окултист, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло. Аз не визирам в случая държавния строй, но подчертавам по принцип, че който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим.
към текста >>

95. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения.
А за да не се раждат нещастници в света, трябва да се женят напълно здравите. В съдбата на всеки човек е определено, не фаталистически, но по силата на законите, които действат в живота, дали трябва да се жени, или да не се жени. Когато говоря за женитбата, аз я разглеждам от съвсем друго становище. Под женитба разбирам разумно отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертват един за друг. Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения. И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин. Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари.
към текста >>

96. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло?
Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък.
към текста >>

Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен.
Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света. Първият човек, който създаде туй положение - Адам, той трябва да дойде да изправи света. Законът за причината и последствията е следният: Онзи, който е направил погрешката, той е в сила и да я изправи. Чрез когото е влязло злото в света, само чрез него може да влезе и доброто. Според този закон - всеки човек в света е лично отговорен за своята съдба. Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен. Има и посторонни външни влияния, но главната причина за създаването на тези външни условия е в самия човек. Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано.
към текста >>

97. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако искам да пия, ще ме отровят с вино, но ако не искам, как ще ме отровят?
И мъж, който се извращава от една жена, жената е воля на мъжа. Тъй разбирам въпроса. И когато една жена е извратена от един мъж, разбирам, че нейната воля е такава. Как ще я изврати един мъж, ако има воля? Тя желае, иска да има нещо и затова се извращава. Ако искам да пия, ще ме отровят с вино, но ако не искам, как ще ме отровят? Значи, нашите желания са, които дават едно или друго направление на живота ни. А желанията са основа на волята. И с въздуха, който дишаме, може да ни отровят. Колко трябва да се диша? Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута.
към текста >>

98. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Не трябва да считате, че вие сте виновни.
Мъжете ги наказват, а жените страдат, за да изправяш сърцето си. Мъжете Бог ги наказва чрез войните. А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя.
към текста >>

99. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той не е виновен за своето пиянство.
С някои условия човек може да не може да се справи лесно, но с течение на времето ще се справи. С постепенното увеличаване на знанието и светлината на човека, ще се увеличава и неговото господство над условията, ще се разширява и неговото разбиране и той ще почне да разбира дълбоките причини за грешките на хората. Човек, който вижда и мисли само за грешките на хората, е невежа. Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека.
към текста >>

Виновен е първият, който е образувал този навик.
С постепенното увеличаване на знанието и светлината на човека, ще се увеличава и неговото господство над условията, ще се разширява и неговото разбиране и той ще почне да разбира дълбоките причини за грешките на хората. Човек, който вижда и мисли само за грешките на хората, е невежа. Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека. Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях.
към текста >>

100. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг.
По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия. Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг. Виновни сте вие самите. Бог създаде всички хора съвършени. Само един съвършен човек може да съгреши. Който не е съвършен не може да съгреши. Само един отличен певец като пее, може да направи грешка.
към текста >>

Виновни сте вие самите.
То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия. Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг. Виновни сте вие самите. Бог създаде всички хора съвършени. Само един съвършен човек може да съгреши. Който не е съвършен не може да съгреши. Само един отличен певец като пее, може да направи грешка. Който не знае да вземе нито един верен тон, каква грешка ще прави?
към текста >>

НАГОРЕ

0.26683497428894