Търсене в текстове за 'Вино'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 208 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.
Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза. Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека. Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка.
към текста >>

Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих!
Тя хладнокръвно го е посрещала и изпровождала вън от своето владение. И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго? Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си? Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумливо сърце! Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща! Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих! Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род.
към текста >>

Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
към текста >>

8:5-6); „Елате и яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих.
Тя равнодушно го посрещала и изпращала вън от своите владения. И колко често той бивал ограбван и лишаван от всичко, което му било най-скъпо! 3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта? И не издава ли разумът гласа си? ”(Пр. 8:1); „Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумно сърце, послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща.”(Пр. 8:5-6); „Елате и яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих. Оставете глупостта и бъдете живи. И ходете в пътя на разума! ”(Пр. 9:5-6). 4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството.
към текста >>

2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Кой е виновникът, кога се изказва една Истина?
Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни.
към текста >>

Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване?
Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота. „Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме.
към текста >>

Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.
В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота. „Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний.
към текста >>

виновниците на химическото дело.
Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие. Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е. виновниците на химическото дело. Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати. От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини.
към текста >>

И виновен ли е някой, ако изказва една истина?
4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите. Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите. Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял. 5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не. 7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни.
към текста >>

3. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

на живота си дръж, че всякой, който се старае да се оправдава е виноват, защото правия в сърдце няма нужда от подобна защита.
Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие зъминска отрова. Кога ти говори някой за любов, питай го какво иска, дали кужуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило с.7 на живота си дръж, че всякой, който се старае да се оправдава е виноват, защото правия в сърдце няма нужда от подобна защита. Всякой, който ти се мажи знай, че иска да те подкопай. Всякой, който ти се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те въ[з]сяда. А всякой, който се дига повече от тебе знай, че мисли да те управлява. На превзет человек съвет не давай, на хитър услуга не показвай, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито си са.
към текста >>

4. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита.
Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита. Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава. Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги се остават, каквито са си.
към текста >>

5. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Дойде син человечески, който яде и пие, и казват: Ето человек ядлив и винопиец и приятел на митарите и на грешниците.
На твоето свято място се надея. С търпение ходете всички, които слугувате Господу, и чакайте неговото присъствие, той ще ви помогне на уреченото време. Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Божията милост, защото благ е Бог, и пълен с любов към своите чеда. „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки род, град или дом, разделен против себе си, няма да устои" (Матея 12:25). „Дойде Йоан, който ни ядеше, ни пиеше, и казват: бяс има. Дойде син человечески, който яде и пие, и казват: Ето человек ядлив и винопиец и приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от чадата си" (Матея 11:18, 19). 10. Господ е близо да ми даде виделина и да положи мир в душите ни. И да ни изведе на видело, при бистрите оттоци и зелените пасища. Светът се е отбил от пътя на правдата. Няма кой да прави добро.
към текста >>

Защото дойде Йоан Кръстител, нито хляб яде, нито вино пи и казвате: Бяс има.
15. „Всичко това ще ви сторят заради моето име, защото не знаят тогова, който ме е проводил". Спасителят ни ясно казва на своите ученици, че всичко това ще им сторят заради неговото име, защото светът не знае тогози, който го е проводил. Ако светът го познаваше, то неговото царство досега щеше да настане. И Господ знаеше, затова казваше: „На какво да уподобя человеците на този род? Подобни са на деца, които седят по пазаря и викат едно на друго и казват си: свирихме ви и не играхте, жално ви пяхме и не плакахте. Защото дойде Йоан Кръстител, нито хляб яде, нито вино пи и казвате: Бяс има. Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците". Това много добре представя днешното положение на нашия род, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вникнал във всичките тайни на създанието, да ядем и да пием. Всички говорят: това ще ни остане. Това е върхът на световното безумство. Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от добродетелта и истината.
към текста >>

Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците".
Спасителят ни ясно казва на своите ученици, че всичко това ще им сторят заради неговото име, защото светът не знае тогози, който го е проводил. Ако светът го познаваше, то неговото царство досега щеше да настане. И Господ знаеше, затова казваше: „На какво да уподобя человеците на този род? Подобни са на деца, които седят по пазаря и викат едно на друго и казват си: свирихме ви и не играхте, жално ви пяхме и не плакахте. Защото дойде Йоан Кръстител, нито хляб яде, нито вино пи и казвате: Бяс има. Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците". Това много добре представя днешното положение на нашия род, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вникнал във всичките тайни на създанието, да ядем и да пием. Всички говорят: това ще ни остане. Това е върхът на световното безумство. Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от добродетелта и истината. „Ще отворя в притчи устата си, ще изрека скритото от Създание мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание.
към текста >>

6. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Твоето съмнение или твоето двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа, то може да е натрапено отвънка, от някои неща на твоя ум, за което Бог не е виновен.
Защото какво поръчителство би имал някой, който иска да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поръчителство на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала тоз изглед, но с течение на времето и слагането на истината ще се укаже най-после, че Бог е работил тук. А такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето божествено произхождение. Сега на делото каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или твоето двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа, то може да е натрапено отвънка, от някои неща на твоя ум, за което Бог не е виновен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат неговите уверения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник, то тогава изведнъж ще покажат своето естество. Защото всеки зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са.
към текста >>

7. Пеню Киров - №24

Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне.
На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
към текста >>

8. Пеню Киров - №25

И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното).
Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра. Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител. Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св. Дух" [Мат. 28:19]. И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното). И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е.
към текста >>

9. Пеню Киров - №40

На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това.
Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си?
към текста >>

10. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне.
На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
към текста >>

И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното).
Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра. Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител. Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св. Дух" [Мат. 28:19]. И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното). И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е.
към текста >>

11. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това.
Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си?
към текста >>

12. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме мислите си или пък само разклоненията на мислите да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите причини на работата и попречва да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний.
Казваме: „И това не е вярно". Но дали право се произнасяме? Да видим сега. Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за благородна цел - цел за спасението на душата ни. То в същото това време и за нашите работи поглеждат, изучават и ни казват края им за в наша полза. Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме мислите си или пък само разклоненията на мислите да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите причини на работата и попречва да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний. Защото Бог ни дава всичко това съгласно сърцата ни. Но ний, като не обръщаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери. От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази. Друго едно.
към текста >>

Виноват съм спрямо Вас само защото казах истината, т. е.
1898 г. №3 гр. Бургас, 4 януарий 1899 г. Уважаеми ми г-не д-р Миркович, От първото Ви писмо твърде много се наскърбих, но няма що да правя, понеже съм в оскъдност и положението ми без да искам ме хвърли в неволя. Виноват съм спрямо Вас само защото казах истината, т. е. волята на Бога Живаго. Но ако кажех нещо от мене, не зная как бихте постъпили с мен. Бъдещето, добре казвате, ще покаже всичко. Относително за второто писмо ще Ви отговоря след като получа отговор от брата си, за което днес му писах. От съобщението на 3 януарий т[ази] година вечерта ето що Ви се казва:
към текста >>

13. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква.
Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината. А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства. Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка.
към текста >>

14. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Повинен (ост.) - виновен.
Преидат (ост.) - преминават. Преломване (ост.) - разчупване, пречупване. Придирям (ост.) - изисквам много. По (ост.) - след. Повидимому (рус.) - както изглежда, разбира се. Повинен (ост.) - виновен. Повседневно (диал.) - всекидневно. Поминувам (ост.) - живея, прекарвам. Потон (ост.) - дървен под. Предида (ост.) - идвам преди др. някой, предшествам го.
към текста >>

15. №64 (Пеню Киров)

81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния човек и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга.
Парите изпращам с пощенски запис под № 59859. _________________________ Обяснителни бележки: 80 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния човек и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

16. №95 (Пеню Киров)

Казва: „Да ми се посочи в какво бях виновен и аз ще прося прошка“.
Арнаудов проповядвал на един-двама граждани ханджии и те се заинтересували и дохождат на нашите събрания, които стават в дома му в сряда вечер и неделя. На събранията ни присъства и Ал. Кръстников201, понеже се намира тука като телеграфист. Арнаудов доста напредва благодарение на молитва и пост, който понякога прави по 4-5 дни, и това го е поизгладило, за да можем да продължаваме взаимно. Той, както виждам, има желание да се примирява с тебе, но това ще остане Господ да извърши. Казва: „Да ми се посочи в какво бях виновен и аз ще прося прошка“. Мелкон пък още е в Александрия, но според писмата му до Тодор се вижда, че там мъчно ще живее, затова е в намерение да си дойде подир Великден, къде месец май. Преди седмица време и Бъчваров бе тука, доста се зарадвахме, че си го видяхме. След видението, за което бях ти писал в декемврийското писмо, сега пък от 22-ри януарий т. година, случи се друго едно нещо с мен. Почнах да слушам, отначало нещо като че някоя муха (мухлек), струваше ми се, че бръмчи.
към текста >>

17. №102 (Пеню Киров)

Също в този ден може да ядем варено жито със захар или мед или друго, но житото, варено по-първия ден, а така също може да вземаме малко топло вино, в което да топим залъците си.
Във всеки петък от седмицата ний се молим за приятелите от Веригата232, като ги именуваме поименно. В тази ни молба призоваваме тримата наши водители, т.е. Св. Троица, като им поменуваме тайнствените имена233. През тези петъци ядем само сурова растителна храна или сготвена, но един ден по-рано. Ако обаче други членове от семейството си направят в същия ден топла постна храна и ни поканят, то може да ядем. Също в този ден може да ядем варено жито със захар или мед или друго, но житото, варено по-първия ден, а така също може да вземаме малко топло вино, в което да топим залъците си. В последния петък на месеца обаче трябва да постим съвършено, като почнем от четвъртък вечер до събота заран. В този петък между другите молитви ще се молим и с молитвата „Хваление“234. Във всичките обаче петъци четем даденото ни утешение през тази година, разбира се, всеки своето235. И от това повече нищо. За нази тука ще кажа, че Господ благославя вече делото си.
към текста >>

18. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза.
е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г.
към текста >>

19. Речник на остарели и чужди думи

повинен (ост.) виновен.
пищеварителен канал (рус.) хранопровод. преломване (ост.) разчупване, пречупване. придирям (ост.) изисквам много. по (ост.) след. повидимому (рус.) както изглежда, разбира се. повинен (ост.) виновен. повседневно (диал.) всекидневно. поминувам (ост.) живея, прекарвам. пост-рестант (фр.) вид пощенска услуга, при която писмата остават в пощенската станция до потърсване от получателя; до поискване. потон (ост.) дървен таван. права ръка (рус.) дясна ръка
към текста >>

20. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8

81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния човек и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга.
Посочването на този адрес като такъв, на който Петър Дънов е живял непосредствено след завръщането си от Америка през 1895 г., е неточно. 79 Илия Добрев. Вж. бел. №35. 80 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния човек и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга. 82 Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория. Стаите са за двама-трима души, като на всеки етаж има обща тоалетна. 83 Никола Нонев. 84 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

21. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза.
Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244 Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края,
към текста >>

22. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно.
Значи животните в това отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човека. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане. Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания. Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно. Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия. Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания.
към текста >>

Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия.
Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане. Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания. Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно. Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия. Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали.
към текста >>

Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това?
Ако жадният седи с дни при водата и философствува дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат. Следователно малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му“. Тук просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент. Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр.
към текста >>

и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им?
Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент. Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр. и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А сега светът е пълен с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете им. Защо? – Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силни оръжия: пушките и топовете ли или онези честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали, или да има благородни учители и свещеници?
към текста >>

23. 250–300

Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е характер.
При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта. – Защото обича и знае, че има Един, Който го обича. Никой не може да понесе страданията, ако няма Любов! 287 Характер. Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е характер. Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави Учителят му да го оправдае, ако намери за добре. 288 Страданието на ученика. Най-строгият съдия е вътре в самия човек. Най-голямото страдание, което съществува за един ученик, е когато той съзнава, че не е направил това, което Бог му е казал.
към текста >>

24. Светът на великите души

Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него.
Не преяждай, за да не ти стане тежко. Не препивай, за да не се обезсмили животът ти. Не израствай повече, отколкото трябва, за да не се пречупиш. Не се лакоми за многото , за да не се огъне гръбнакът ти. Мътна вода не пий; скъсани обуща не носи; върху глупавото не гради. Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него. Досега виното не е казало нито една истина. В живота твърдото търси повърхността, течното - наклона, въздухообразното-обема, а светлината-простора. Духът създава, душата съгражда, умът нарежда, а сърцето изтърсва. Търси любовта, която не се придружава от омразата. Търси правдата, която не се придружава от безправието.
към текста >>

Досега виното не е казало нито една истина.
Не препивай, за да не се обезсмили животът ти. Не израствай повече, отколкото трябва, за да не се пречупиш. Не се лакоми за многото , за да не се огъне гръбнакът ти. Мътна вода не пий; скъсани обуща не носи; върху глупавото не гради. Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него. Досега виното не е казало нито една истина. В живота твърдото търси повърхността, течното - наклона, въздухообразното-обема, а светлината-простора. Духът създава, душата съгражда, умът нарежда, а сърцето изтърсва. Търси любовта, която не се придружава от омразата. Търси правдата, която не се придружава от безправието. Търси истината, която не се придружава от лъжата.
към текста >>

25. БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният.
Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всички отрасли на живота. Най-после, вие всичките можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си пренесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и да вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести.
към текста >>

26. Молитва за благоволението Божие

Нашият Господ Исус Христос, Син Божи, Спасителят, Избавителят, Изкупителят, Агнец Божий, Син на мира, Син человечески, Богочовекът, Началникът на живота, Животоначалникът, Жизнодавецът, Сладчайшият Исус, Тайновидецът, Великият Учител, Избавител и Ходатай, Виновникът за нашето спасение, Разрушителят на ада, Победителят на смъртта, Избраният Господен цар и свещеник, Покровителят.
Ишвара - Планина от светлина, блясва, за да освети мрака, тройният лик: творец, съхранител, разрушител, Саваот, Йехова-Елохим, Йова, Мардук - Бога на светлината, Тао — Най-върховния разпоредител на всичко, Началото, което е създало всичко. Айн Соф е кабалистическото подразделение на света, Първоизточникът на цялото мироздание, безкрайният, безграничният, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало. Нашият Господ Исус Христос, Син Божи, Спасителят, Избавителят, Изкупителят, Агнец Божий, Син на мира, Син человечески, Богочовекът, Началникът на живота, Животоначалникът, Жизнодавецът, Сладчайшият Исус, Тайновидецът, Великият Учител, Избавител и Ходатай, Виновникът за нашето спасение, Разрушителят на ада, Победителят на смъртта, Избраният Господен цар и свещеник, Покровителят.
към текста >>

27. Бъдете верни на своето призвание

Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният.
Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всички отрасли на живота. Най-после вие всичките можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому, не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни. Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и да се вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести.
към текста >>

28. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали.
Не стигало само това, а трябвало и турски да се научи Атанас, за която цел той ходел при един ходжа ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато се учил гръцки, той се научил и турски да прочита. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере в село при родителите си. През 1820-1821 г. във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георги от село Гулица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали. Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето! За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите). И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите.
към текста >>

29. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Трупът на папския легат кардинал Юлиан Цезарини, главен виновник за нарушеното примирие, бил намерен в една гора край Варна, но според други източници се спасил и останал за покаяние в Аладжа манастир край село Кестрич (днес Варненския квартал „Виница").
След начален победоносен щурм на християните, при който паднал знаменосецът на Мурад II, обединената армия на Владислав III претърпяла трагичен разгром. Янош Хуниади и синът на Влад III успели да се спасят, отстъпвайки с много жертви на север през местността, наречена по-късно „Батова" (от турски „проклето поле"), а Владислав III заплатил с живота си и бил наречен от историците с прозвището Варненчик. Мурад II издигнал на полесражението стълб на победата с надпис „Аз прославих Варна с победата си. Смъртни, научете се да не ставате вероломни", след което консервирал главата на мъртвия Владислав в пчелен мед и я изпратил тържествено в първата османска столица Бурса (Мала Азия). Според някои предания 22 години след сражението чехски велможа срещнал в Португалия скитник с шест пръста на краката, в който познал някогашния крал Владислав III, дошъл да се покае за нарушението на Сегединския договор. Трупът на папския легат кардинал Юлиан Цезарини, главен виновник за нарушеното примирие, бил намерен в една гора край Варна, но според други източници се спасил и останал за покаяние в Аладжа манастир край село Кестрич (днес Варненския квартал „Виница"). Епископ Розгон потънал в мочурищата около Девненското езеро. Епископ Доминис се спасил в Аладжа манастир и гагаузите от село Кестрич имали поверие, че в манастира живеел ирим папас - старец в духовно одеяние, който постоянно спял в огромен ковчег с памук. Старецът се пробуждал само на Великден и питал има ли в Хачуката (гората до Аладжа манастир) пръчки за каране на кон, жените раждат ли и кравите телят ли се. Когато му отговаряли утвърдително, старецът казвал: „Има още време", затварял очите си и се изгубвал. Изходът от варненската битка намерил отзвук в следващите победи на Мурад II, който през 1446 г.
към текста >>

*****Евхаристия (гр.) - богослужение за освещаване на светите дарове - тялото и кръвта Христови във вид на хляб и вино (бел. ред.)
**Григорий V - цариградски патриарх от 1797 до 1821 г., обесен от турците навръх Великден при избухването на Гръцкото въстание (бел. ред.) ***Омофор (гр.) - част от архиерейско облекло, което обхваща врата и раменете (бел. ред.) ****Историци, свързани с Българската православна църква, оспорват описания от К. Дъновски начин на получаване на Антиминса. Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети Архангел Михаил", София, 1940 (бел. състав.) *****Евхаристия (гр.) - богослужение за освещаване на светите дарове - тялото и кръвта Христови във вид на хляб и вино (бел. ред.) * (църковнославянски): „Защото както тялото е едно, а има много удове (органи), и вейте удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са“, Първо Коринтяном, 12: 12 (бел. ред.) ** (църковнославянски): „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “, Псалм 133; 1 (бел. ред.) *** Родовете от Авраам до Давид, от Давид до Вавилонското преселение и от Вавилонското преселение до Исус Христос са цитирани в Евагелие от Матея: 1; 1-17 (бел. ред.) **** (църковнославянски): „Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов.
към текста >>

30. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

„Защото в ръката на Господа има чаша с руйно вино, пълно със смешение,
Слово ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА Псалом 75, 8 стих: „Защото в ръката на Господа има чаша с руйно вино, пълно със смешение, И от нея ще налее, Даже дрождието му ще прецедят и ще пият Всичките нечестиви на земята. " Следователно, внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от Пътя Ми, защото въздаянието Ми не може да се отклони. Рано или късно всеки ще възприеме заслуженото.
към текста >>

31. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
V. Прочитахме лентата в Библията, поставена на масата, оставяхме и пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1/ Тодор Бъчваров, 2/Димитър Голов, З/Ми-халаки Георгиев, 4/ Петко Гумнеров, 5/ Пеньо Киров, 6/ Константин Иларионов, 7/ Анастасия Желязкова, 8/Мария Казакова, 9/Анастас Бой-нов, 10/ Елена Иларионова, 11/ Илия Стойчев, 12/Тодор Стоянов (Стоименов ) и 13/ Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така както е означено. След свършването на Господнята вечеря, г-н Дънов ни покани за събрание утре, в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. 16 август, петък В 4 ч.
към текста >>

За храна за през петъците можете да употребявате между другото и: стоплено вино; варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай.
Постенето е една необходимост за уякване на волята. Това, което се иска от вас, е за ваше добро: умствено, физическо и духовно. Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат отгоре да ни се определи деня от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък. И тогава той добави: Тогава трите първи петъка от месеца ще бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се обясни преди малко, а последния петък ще бъде за пост. За храна за през петъците можете да употребявате между другото и: стоплено вино; варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай. Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив - това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло. И така, за през тази година остават следните правила: 1/ всякой петък в седмицата ще се молите за уякване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; 2/ които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица. И това всичко се определя за една година. При все че ще се молите за умрелите, през горните три петъка пак не ще можете да им помогнете, освен ако се молите за тях с дълбочината на всичкото ви сърце. С повдигането на този въпрос - да се молите и за умрелите ви - правите една грешка, защото за да можете да помогнете за аст-ралния мир, трябва вие да сте се повдигнали.
към текста >>

Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа.
Всички ние Твои чада днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са тия облекла, в които Си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала " (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа. В девет и половина часа наново се събрахме около масата в салона. И сега г-н Дънов ни попита: „В този момент какви са вашите мисли? " Някои от присъствуващи-те казваха какво са мислили в тоя момент. Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които полити-канстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка? " Някои от нас изказваха своите мнения.
към текста >>

32. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Голов - виното, А.
Няма сега какво да плачете, защото думите, които ви се дават -„Гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях", са един пропуск много важен, с който навсякъде ще могат да ви пускат. И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим; нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи. Съобщи се от г-н Дънов, че утре, четвъртък, 14-того, в десет и половина часа ще има събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо, а именно: Пеньо Киров ще заръча, купи и донесе хляба, Дим. Голов - виното, А. Бойнов ще купи пет лимона и три кила захар, Т. Стоянов - три кила праскови, М. Георгиев - лешници и бадеми, Т. Бъчваров - крушите, Ил. Стойчев - гроздето, Петко Гумнеров - три кила маслини, Гина Гумнерова -три кила сухо грозде, Елена Иларионова - три кила ябълки, Мария Казакова - едно кило смокини, Пеньо Киров, Дим.
към текста >>

Взехме по малко хляб, вино, след което всякой от нас взе по нещо от осветените продукти, свалихме ги долу, гдето вечеряхме.
Най-подир всички се изкачихме горе пред престола, като на Т. Стоянов, П. Киров, Т. Бъчваров и Ел. Иларионова се дадоха от г-н Дънов, та изнесоха по един хляб, а г-н Дънов взе средния хляб и пред престола горе се извърши Господ-нята вечеря. Взехме по малко хляб, вино, след което всякой от нас взе по нещо от осветените продукти, свалихме ги долу, гдето вечеряхме. Вечерята трая до осем и половина часа вечерта. 15 август, петък, Св. Богородица Събрахме се в 6 ч. заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма от разни цветове, в които каза да си напишем петдесет и две места от Библията за прочит, които места щели да се покажат. Тия места от Библията са за петдесет и двата петъка през цялата година - да ги прочитаме и размишляваме.
към текста >>

33. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Янев - 4 кила вино, 8/ Пеньо Киров и В.
Гумнеров - 3 оки маслини, 5/ Ив. Дойнов и Ан. Бойнов - три големи самуна хляб, 6/ Гина Гумне-рова, Ел. Иларионова и Величка Стойчева - 3 оки пресни лешници, 7/ Д. Цанев и Н. Янев - 4 кила вино, 8/ Пеньо Киров и В. Узунов - 3 дини, 9/ Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян - три кила сухи стафиди, 10/ дядо П. Тихчев и Н. Ватев - 7 кила от едрите смокини, 11/ Серафим Шиваров и Сава Великов - 6 кила сливи от едрите и жълтите, 12/ Ан. Желязкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе три оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата.
към текста >>

Всички пиха по малко вино от голямата чаша.
Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, Който работи във вас, Който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени. Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века! Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение". Най-после г-н Дънов каза: Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб.
към текста >>

Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза:
Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, Който работи във вас, Който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени. Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века! Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение". Най-после г-н Дънов каза: Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб. На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца.
към текста >>

34. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

— Аз не съм виновен.
Седнах в един фотьойл. В това време той се обърна към една жена, която беше в кабинета, и каза: — Разбрахме се: вземете телефона и съобщете в София да ви пратят дрехи и пари! Тя, плачейки, му думаше: — Ами защо ме измъкнаха пос-ред нощ и ме интернираха? — Аз не съм виновен. Сега имам работа с капитана! Когато жената излезе, аз се понадигнах от креслото и, както стоеше зад бюрото си, размахах му показалец: — Не само Вие, но и Вашето семейство и Вашият род ще пострадате! Това дойде като гръм от ясно небе за градоначалника: — Но какво има, какво става, г-н капитан?
към текста >>

35. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено. След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. *19 Зданието, в което държахме нашите събрания – мястото на провеждане на годишната среща на Веригата през 1907 г. не е известно.
към текста >>

За храна за през петъците можете да употребявате между другото и стоплено вино, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай.
Постенето е една необходимост за уякчаване на волята. Това, което се иска от вас, е за ваше добро – умствено, физическо и духовно. Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат Отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък. И тогава той добави: Тогава трите първи петъка от месеца ще бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се обясни преди малко, а последният петък ще бъде за пост. За храна за през петъците можете да употребявате между другото и стоплено вино, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай. Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив – това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло. И така, за през тази година остават следните правила: първо, всякой петък в седмицата ще се молите за уякчаване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; второ, които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица. И това всичко се определя за една година. При все че ще се молите за умрелите, през горните три петъка пак не ще можете да им помогнете, освен ако се молите за тях с дълбочината на всичкото ви сърце. С повдигането на този въпрос – да се молите и за умрелите ви – правите една грешка, защото за да можете да помогнете за Астралния мир, трябва вие да сте се повдигнали.
към текста >>

Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа.
Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала" (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа. В 9,30 ч. наново се събрахме около масата в салона. И сега г-н Дънов ни попита: „В този момент какви са вашите мисли? " Някои от присъстващите казваха какво са мислили в тоя момент. Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които политиканстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка?
към текста >>

36. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Голов – виното, А.
И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим – нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи. Съобщи се от г-н Дънов, че утре, четвъртък, 14-того, в 10,30 ч. ще има събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо, а именно: Пеню Киров ще заръча, купи и донесе хляба, Дим. Голов – виното, А. Бойнов ще купи пет лимона и три кила захар, Т. Стоянов – три кила праскови, М. Георгиев – лешници и бадеми, Т. Бъчваров – крушите, Ил. Стойчев – гроздето, Петко Гумнеров – три кила маслини, Гина Гумнерова – три кила сухо грозде, Елена Иларионова – три кила ябълки, Мария Казакова – едно кило смокини, Пеню Киров, Дим.
към текста >>

Взехме по малко хляб, вино, след което всякой от нас взе по нещо от осветените продукти, свалихме ги долу, гдето вечеряхме.
Най-подир всички се изкачихме горе пред престола, като на Т. Стоянов, П. Киров, Т. Бъчваров и Ел. Иларионова се дадоха от г-н Дънов, та изнесоха по един хляб, а г-н Дънов взе средния хляб и пред престола горе се извърши Господнята вечеря. Взехме по малко хляб, вино, след което всякой от нас взе по нещо от осветените продукти, свалихме ги долу, гдето вечеряхме. Вечерята трая до 8,30 ч. вечерта. 15 август, петък, Св. Богородица Събрахме се в 6 ч. заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма от разни цветове, в които каза да си напишем петдесет и две места от Библията за прочит, които места щели да се покажат. Тия места от Библията са за петдесет и двата петъка през цялата година – да ги прочитаме и размишляваме.
към текста >>

37. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5): Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря. За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство.
към текста >>

Всички пиха по малко вино от голямата чаша.
Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века! Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза: Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб. На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца.
към текста >>

Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза:
Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века! Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза: Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб. На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца. Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова изказахме следната молитва58:
към текста >>

38. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници.
До 1914 г. ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира, или не, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 ч. вечерта. Точно в 8 ч. вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара 122при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Тодор Бъчваров - грозде, Димитър Голов - круши и вино, Петко Гумнеров - бадеми, Михалаки Георгиев - вино, Константин Иларионов - орехи, Иван Дойнов - праскови, Анастас Бойнов - риба, Никола Янев - грозде, Деньо Цанев - сливи и смокини, Петър Тихчев - хляб, Васил Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, Кънчо Стойчев - грозде и хляб, Никола Ватев - вино, Иван Тачев - вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчева - хляб и бадеми, Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, Парашкева Бойнова- вино, Мария Дойнова - диня, Величка Ватева - сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров - Матея 26:26-30, Тодор Стоименов - Лука 22:14-20, Тодор Бъчваров - Марка 14:22-26, Димитър Голов - Матея 26:26-30, Петко Гумнеров - Йоанна 13:1-29, Константин Иларионов - Първо Коринтяном 11:23-32, Петър Тихчев - Римляном 5:15, Величко Граблашев - Йоанна 6:61, Гина Гумнерова - Йоанна 6:53-59, Елена Иларионова - Йоанна 6:49-52.
към текста >>

Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Тодор Бъчваров - грозде, Димитър Голов - круши и вино, Петко Гумнеров - бадеми, Михалаки Георгиев - вино, Константин Иларионов - орехи, Иван Дойнов - праскови, Анастас Бойнов - риба, Никола Янев - грозде, Деньо Цанев - сливи и смокини, Петър Тихчев - хляб, Васил Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, Кънчо Стойчев - грозде и хляб, Никола Ватев - вино, Иван Тачев - вино, Драган Попов - диня, В.
Точно в 8 ч. вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара 122при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Тодор Бъчваров - грозде, Димитър Голов - круши и вино, Петко Гумнеров - бадеми, Михалаки Георгиев - вино, Константин Иларионов - орехи, Иван Дойнов - праскови, Анастас Бойнов - риба, Никола Янев - грозде, Деньо Цанев - сливи и смокини, Петър Тихчев - хляб, Васил Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, Кънчо Стойчев - грозде и хляб, Никола Ватев - вино, Иван Тачев - вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчева - хляб и бадеми, Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, Парашкева Бойнова- вино, Мария Дойнова - диня, Величка Ватева - сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров - Матея 26:26-30, Тодор Стоименов - Лука 22:14-20, Тодор Бъчваров - Марка 14:22-26, Димитър Голов - Матея 26:26-30, Петко Гумнеров - Йоанна 13:1-29, Константин Иларионов - Първо Коринтяном 11:23-32, Петър Тихчев - Римляном 5:15, Величко Граблашев - Йоанна 6:61, Гина Гумнерова - Йоанна 6:53-59, Елена Иларионова - Йоанна 6:49-52. Подир прочитането на горните стихове от Книгата Господня г-н Дънов раздаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които сапропуснати да се отбележатотпротоколиста. При подаването на хляба г-н Дънов каза: Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение.
към текста >>

Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчева - хляб и бадеми, Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, Парашкева Бойнова- вино, Мария Дойнова - диня, Величка Ватева - сливи.
вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара 122при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Тодор Бъчваров - грозде, Димитър Голов - круши и вино, Петко Гумнеров - бадеми, Михалаки Георгиев - вино, Константин Иларионов - орехи, Иван Дойнов - праскови, Анастас Бойнов - риба, Никола Янев - грозде, Деньо Цанев - сливи и смокини, Петър Тихчев - хляб, Васил Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, Кънчо Стойчев - грозде и хляб, Никола Ватев - вино, Иван Тачев - вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчева - хляб и бадеми, Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, Парашкева Бойнова- вино, Мария Дойнова - диня, Величка Ватева - сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров - Матея 26:26-30, Тодор Стоименов - Лука 22:14-20, Тодор Бъчваров - Марка 14:22-26, Димитър Голов - Матея 26:26-30, Петко Гумнеров - Йоанна 13:1-29, Константин Иларионов - Първо Коринтяном 11:23-32, Петър Тихчев - Римляном 5:15, Величко Граблашев - Йоанна 6:61, Гина Гумнерова - Йоанна 6:53-59, Елена Иларионова - Йоанна 6:49-52. Подир прочитането на горните стихове от Книгата Господня г-н Дънов раздаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които сапропуснати да се отбележатотпротоколиста. При подаването на хляба г-н Дънов каза: Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение. Това се повтаряше на всекиго, на когото се подаваше хляб, който си отчупваше малко.
към текста >>

Подир прочитането на горните стихове от Книгата Господня г-н Дънов раздаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които сапропуснати да се отбележатотпротоколиста.
От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара 122при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Тодор Бъчваров - грозде, Димитър Голов - круши и вино, Петко Гумнеров - бадеми, Михалаки Георгиев - вино, Константин Иларионов - орехи, Иван Дойнов - праскови, Анастас Бойнов - риба, Никола Янев - грозде, Деньо Цанев - сливи и смокини, Петър Тихчев - хляб, Васил Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, Кънчо Стойчев - грозде и хляб, Никола Ватев - вино, Иван Тачев - вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчева - хляб и бадеми, Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, Парашкева Бойнова- вино, Мария Дойнова - диня, Величка Ватева - сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров - Матея 26:26-30, Тодор Стоименов - Лука 22:14-20, Тодор Бъчваров - Марка 14:22-26, Димитър Голов - Матея 26:26-30, Петко Гумнеров - Йоанна 13:1-29, Константин Иларионов - Първо Коринтяном 11:23-32, Петър Тихчев - Римляном 5:15, Величко Граблашев - Йоанна 6:61, Гина Гумнерова - Йоанна 6:53-59, Елена Иларионова - Йоанна 6:49-52. Подир прочитането на горните стихове от Книгата Господня г-н Дънов раздаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които сапропуснати да се отбележатотпротоколиста. При подаването на хляба г-н Дънов каза: Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение. Това се повтаряше на всекиго, на когото се подаваше хляб, който си отчупваше малко. Г-н Дънов даде най- първо на П. Киров и той подаде на стоящия до него, додето се обиколи от всички.
към текста >>

При подаването на виното г-н Дънов каза:
При подаването на хляба г-н Дънов каза: Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение. Това се повтаряше на всекиго, на когото се подаваше хляб, който си отчупваше малко. Г-н Дънов даде най- първо на П. Киров и той подаде на стоящия до него, додето се обиколи от всички. При подаването на виното г-н Дънов каза: Тази е чашата, която се излива за вашето спасение. Тя е чашата на Вечния живот. Най-после каза: Това е чашата на нашето спасение - и подаде на Пеню Киров. Така чашата се подаваше от всекиго, който при подаването изговаряше: „Това е чашата на нашето спасение." След това прочетохме всички „Добрата молитва" и вечерята започна.
към текста >>

Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на
В минало време си бил просто един престъпник - преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Йерусалим, именно в град Яфа 138. А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не зулуми сте правили. На всекиго миналото му е интересно и можем нареди, та всякой да види своето минало. Но няма благоприятни условия тази година; а идущата година, ако се създадат условия, тогава ще направим опит. Цар Борис Български 139 е сега на физическото поле, в България. Всичките онези хора, с които сте имали тесни връзки, ще ги познаете, щом се дигне тази завеса, която затуля работите.
към текста >>

Аз не съм виновен, че ти не си дошъл с всичките си припаси.
Т. Стоименов: Ей, че много бе, г-н Докторе - пет- шест, та и десет разбирам, но двадесет и пет? - Хе, тогава, ако искаш по-рано, то трябва да се самоубиеш. Но ти, Тодоре, да ти кажа, играеш на въже - шегаджия си, много си шегаджия. Ти искаш да заминеш по-рано, та да можеш да се въплътиш и да можеш да си изцериш ръката - тази е причината, поради която искаш да умреш. Ако ти беше ръката на мястото, ти нямаше да желаеш да дойдеш. Аз не съм виновен, че ти не си дошъл с всичките си припаси. Но гимнастиките, които ти дадоха сега, ако ги правиш, ще ти помогнат. К. Иларионов: Има ли да каже нещо за мен г-жа Казакова? - Какво желаеш да ти кажа? К. Иларионов: Каквото тя желае, това нека ми каже. - Тогава отвори си Библията и ще намериш моя отговор.
към текста >>

39. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният.
Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога, и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни. Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести.
към текста >>

Защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият.
Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със Същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целия ден бе облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза. Защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и Волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определено, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има двеста хиляди лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа. „Християнска" - да можем да приложим 190 закона за другите; „окултна" - да можем да приложим закона за наша полза; а „научна" - тя е опитната страна.
към текста >>

вечерта се събрахме всички в заседателния салон по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете.
Той, Духът, нарочно ви изпитва, за да види какво ще мислите заради Него - това често става в Живота. Прочее, пак ще кажа: бъдете свободни, не се ограничавайте! Оставете Господ да действа според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. Господнята вечеря В 7 ч. вечерта се събрахме всички в заседателния салон по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете. А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене - риба и прочее, от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов П. Киров прочете от Матея 26:26-30, дядо П. Тихчев - от Марка 14:22-26, И. Зурков - от Лука 22:14-20; 198 Д.
към текста >>

Виното - това е Божественият Дух.
След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава Живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното - това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подейства съвсем другояче. Един човек, който пие виното с Вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал.
към текста >>

Един човек, който пие виното с Вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, който дава благата, чрез които ще ни възкреси.
Хлябът означава Живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното - това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подейства съвсем другояче. Един човек, който пие виното с Вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действа, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в Радост и Веселие. Всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме.
към текста >>

Всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме.
Един човек, който пие виното с Вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действа, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в Радост и Веселие. Всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа. А при подаването на чашата с виното казваше: Това е чашата Господня, Духът Господен, който се дава за твоето спасение. Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
към текста >>

А при подаването на чашата с виното казваше:
Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действа, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в Радост и Веселие. Всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа. А при подаването на чашата с виното казваше: Това е чашата Господня, Духът Господен, който се дава за твоето спасение. Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. - закусихме, а като престана дъждът към 9-10 ч., всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна.
към текста >>

40. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта.
Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие. Защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участва само душата, докато във вечерята участват двата елемента - тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл. Но тия житни зърна носят и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.
към текста >>

Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
Голов, Т. Стоименов, И. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния 2:42-47, Йоанна 6:47-59, 13:1-19 286, Матея 26:26-30, Първо Коринтяном 11:23-32, Лука 22:14-20, Марка 14:22-25. Подир тоя прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо П. Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи: Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява Добродетелта, а виното представлява Правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже Добродетелта, а ръцете - Правдата. Значи от същото това Братство искат, щото Добродетелта и Правдата да бъдат в порядък.
към текста >>

Хлябът представлява Добродетелта, а виното представлява Правдата.
Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния 2:42-47, Йоанна 6:47-59, 13:1-19 286, Матея 26:26-30, Първо Коринтяном 11:23-32, Лука 22:14-20, Марка 14:22-25. Подир тоя прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо П. Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи: Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява Добродетелта, а виното представлява Правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже Добродетелта, а ръцете - Правдата. Значи от същото това Братство искат, щото Добродетелта и Правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска (но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски), който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето повдигане.
към текста >>

Па и действително сам Той пак казва, че не може да туряте старо вино в нови мехове.
Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата? От външните форми не се лъжете, гледайте вътрешното съдържание. А Христос е, който ще ви го даде, та затова е и казал, че тези стари форми трябва да се махнат. Па и действително сам Той пак казва, че не може да туряте старо вино в нови мехове. Не може да туряте вашите приятели293 на дяволски столове. Кои са стари мехове? Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно." Ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите, докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да примирява Себе Си с дявола. И затуй четем да казва, че нож е дошъл да тури.
към текста >>

41. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. П.
в полунощ и се свърши в 12 ч. днес. Мъжете - до 8 ч. заранта, а след 8 ч. - жените, като всеки отиваше в горницата по 9 минути. В 7,30 ч. вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. П. Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов - една молитва, а след туй, по указание на Учителя, П. Киров, И. Стойчев, Т. Стоименов, П. Гумнеров, К.
към текста >>

Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв, и прочее.
А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат Вяра без съмнение - детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия - да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме само символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв, и прочее. И действително хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния Сила, Живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в Духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици.
към текста >>

От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна.
В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата серафим значи огън. И тъй, да пием вино, значи да бъдем така огнени, както Серафимите. Да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоминание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал и вършил - да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил.
към текста >>

Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.
И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата серафим значи огън. И тъй, да пием вино, значи да бъдем така огнени, както Серафимите. Да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоминание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал и вършил - да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук тази вечер.
към текста >>

В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата серафим значи огън.
По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата серафим значи огън. И тъй, да пием вино, значи да бъдем така огнени, както Серафимите. Да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоминание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал и вършил - да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук тази вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно.
към текста >>

И тъй, да пием вино, значи да бъдем така огнени, както Серафимите.
трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата серафим значи огън. И тъй, да пием вино, значи да бъдем така огнени, както Серафимите. Да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоминание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал и вършил - да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук тази вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното - Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него.
към текста >>

Хлябът означава учението Христово, а виното - Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него.
И тъй, да пием вино, значи да бъдем така огнени, както Серафимите. Да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоминание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал и вършил - да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук тази вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното - Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното зърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете - манната, с която Ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа.
към текста >>

След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи:
Не искам да философствам по въпроса доколко Той е далеч от нас. Но аз зная едно нещо: щом се помолим, Той слуша и е толкова близо, че чува изведнъж, а напротив, изгубим ли Вярата, Той се много отдалечава. Това е една опитност, която всички светии са имали. Вие трябва да имате същата опитност, защото само тогава можете да бъдете ученици Христови. Само с такава Вяра ще се спасите. След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи: Да ви благослови Господ Бог мой! Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви! Заради вашето послушание да ви благослови Господ! Подир всичко изложено излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 ч.
към текста >>

Подир всичко изложено излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба.
Само с такава Вяра ще се спасите. След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи: Да ви благослови Господ Бог мой! Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви! Заради вашето послушание да ви благослови Господ! Подир всичко изложено излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 ч. през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време - съвършено ясно, никъде нямаше облак, и тихо, без вятър; но тъмно, без Луна. 15 август, петък, Св. Богородица Времето - отлично. Сутринта Слънцето се появи из ясно и пое пътя си.
към текста >>

Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите.
Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на Знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп, не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил, или баща му, или майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили343, но за да се яви Славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа. Много хора, когато им разправяте известни неща, те не могат да ги разберат. Задачата на Христа не беше да отвори физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да му даде хляб.
към текста >>

Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни.
Да се роди човек сляп, не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил, или баща му, или майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили343, но за да се яви Славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа. Много хора, когато им разправяте известни неща, те не могат да ги разберат. Задачата на Христа не беше да отвори физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да му даде хляб. Днес Христос иска да излекува хората и да им даде зрение.
към текста >>

Виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш, или не.
Не, тази жена е отзад на черепа ви - тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце. И затова е и поговорката: Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори. От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействаме на своето естество. Някои хора имат Вяра, но нямат Надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има Надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив - половината от нашите нещастия си причиняваме ние. Виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага - иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти започнеш да плачеш. Хубаво, ами защо имаш вземане- даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам най-напред човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците.
към текста >>

42. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство.
Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове е Черното братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми - Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи - то е факт.
към текста >>

Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне.
Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове е Черното братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми - Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи - то е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви - ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин.
към текста >>

Глава те притиска - излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече.
Всяко нещо, което разширява нашите чувства към добро, е Добро и обратното. Усещате стеснение - във вас има зло; извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче. Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме." Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото учение - да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът - зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска - излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува. Когато варта се опече, образуват се новите форми, клетките, атомите вземат вече друго подреждане. И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината. Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината - Той е, който ще ви изведе към Виделината.
към текста >>

43. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае. Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т.
към текста >>

Голов — круши и вино, П.
Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т. Бъчваров — грозде, Д. Голов — круши и вино, П. Гумнеров — бадеми, Мих. Георгиев — вино, К. Иларионов — орехи, Ив. Дойнов — праскови, Ан. Бойнов — риба.
към текста >>

Георгиев — вино, К.
Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т. Бъчваров — грозде, Д. Голов — круши и вино, П. Гумнеров — бадеми, Мих. Георгиев — вино, К. Иларионов — орехи, Ив. Дойнов — праскови, Ан. Бойнов — риба. Никола Янев — грозде, Д. Цанев — сливи и смокини, П.
към текста >>

Ватев — вино, Ив.
Никола Янев — грозде, Д. Цанев — сливи и смокини, П. Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо грозде, П. Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи.
към текста >>

Тачев — вино, Др.
Цанев — сливи и смокини, П. Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо грозде, П. Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т.
към текста >>

Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи.
Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52. Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста. Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.
към текста >>

Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста.
Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52. Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста. Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.
към текста >>

44. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България.
ОТГОВОР: Сега си един човек, който изкупува миналото, а за в бъдеще ще бъдеш човек, който е изправил своето минало. В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Ерусалим, именно в гр. Яфа. А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та за в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: — При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не золуми13 сте вършили (правили). На всекиго миналото му е интересно и можем нареди, та всякой да види своето минало, но няма благоприятни условия тази година, а идущата година, ако се създадат условия, тогава ще направим опит. Цар Борис Български е сега на физическото поле, в България. Всичките онези хора, с които сте имали тесни връзки, ще ги познаете, щом се дигне тази завеса, която затуля работите. В мнозина от вас има възможност да се развие ясновидството, но трябва да се концентрирате и само тогава ще виждате.
към текста >>

Аз не съм виновен, че ти не се дошъл с всичките си припаси.
да ти кажа, играеш на въже. Шегаджия си, и много си шегаджия. Ти искаш да заминеш по-рано, та да можеш да се въплотиш и да можеш да си изцериш ръката. Тази е причината, поради която искаш да умреш. Ако ти беше ръката на мястото, ти нямаше да желаеш да дойдеш. Аз не съм виновен, че ти не се дошъл с всичките си припаси. Но гимнастиките, които ти дадоха сега, ако ги правиш, ще ти помогнат. Конст. Иларионов: Има ли да каже нещо за мене г-жа Казакова? — Какво желаеш да ти кажа? К. Иларионов: Каквото тя желае, това нека ми каже. — Тогава отвори си Библията и ще намериш моя отговор.
към текста >>

45. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

(Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият.
И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 хиляди лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа. „Християнска“ — да можем да приемем закона за другите; „окултна“— да можем да приемем закона за наша полза; а „научна“ — тя е опитната страна.
към текста >>

В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния салон, по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете.
Той, Духът, нарочно ви изпитва, да види какво ще мислите заради Него — това често става в живота. Прочее, пак ще кажа: бъдете свободни! Не се ограничавайте! Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния салон, по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете. А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30; дядо Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил. Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров.
към текста >>

Виното — това е Божественият Дух.
След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал.
към текста >>

Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси.
Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме.
към текста >>

На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме.
Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола.
към текста >>

При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към текста >>

46. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта.
Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
към текста >>

Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
Гумнеров, Д. Голов, Т. Стоименов, Ил. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния: 2, 42-47; Йоан: 6, 47-59; 13,1-19; Матея: 26, 26-30; I Коринт.: 11, 23-32; Лука: 22, 14-20; Марка: 14, 22-25. Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи: — Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък.
към текста >>

Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата.
Стоименов, Ил. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния: 2, 42-47; Йоан: 6, 47-59; 13,1-19; Матея: 26, 26-30; I Коринт.: 11, 23-32; Лука: 22, 14-20; Марка: 14, 22-25. Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи: — Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане.
към текста >>

47. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Па и действително, сам Той пак казва, че не може да туряте старо вино в нови мехове.
Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата? От външните форми не се лъжете. Гледайте вътрешното съдържание, а Христос е, Който ще ви го даде, та затова е и казал, че тези стари форми трябва да се махнат. Па и действително, сам Той пак казва, че не може да туряте старо вино в нови мехове. Не може да туряте вашите приятели на дяволски столове. Кои са стари мехове? Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно.
към текста >>

48. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

В седем и половина часа вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее.
Никакъв облак, никакъв вятър, а инак – топло. Така продължава до вечерта, даже и след захода на слънцето. Всинца се радваме на хубавото време. Бдението се подкачи от 12 часа в полунощ и се свърши в 12 часа днес. Мъжете – до 8 часа заранта, а след 8 часа – жените, като всяка отиваше в горницата по 9 минути. В седем и половина часа вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. Пеньо Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов – една молитва, а след туй, по указание на Учителя, Пеньо Киров, Ил. Стойчев, Тод. Стоименов, Петко Гумнеров, Конст. Иларионов и Деньо Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията. Най-подир Учителя, след като прочете 75-ти Псалом и от Евангелието на Йоана, гл.З, каза:
към текста >>

Всичките неща на земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос, никога не е говорил направо, а казва, например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното – неговата кръв и прочее.
Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия; да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи, човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос, никога не е говорил направо, а казва, например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното – неговата кръв и прочее. И действително, хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния сила, живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в духовния свят. Ние имаме много неща сложени на трапезата. Например, риба.
към текста >>

От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна.
В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „Серафим" значи огън. И тъй, да пием вино, эначи да бъдем така огнени, както Серафимите; да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоменание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал, вършил; да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук таэи вечер.
към текста >>

Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.
И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „Серафим" значи огън. И тъй, да пием вино, эначи да бъдем така огнени, както Серафимите; да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоменание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал, вършил; да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук таэи вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно.
към текста >>

В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „Серафим" значи огън.
По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „Серафим" значи огън. И тъй, да пием вино, эначи да бъдем така огнени, както Серафимите; да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоменание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал, вършил; да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук таэи вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него.
към текста >>

И тъй, да пием вино, эначи да бъдем така огнени, както Серафимите; да, Любовта следва да бъде така огнена.
трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „Серафим" значи огън. И тъй, да пием вино, эначи да бъдем така огнени, както Серафимите; да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоменание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал, вършил; да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук таэи вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното эърно, това е именно Христос.
към текста >>

Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него.
В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „Серафим" значи огън. И тъй, да пием вино, эначи да бъдем така огнени, както Серафимите; да, Любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоменание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал, вършил; да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук таэи вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното эърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа.
към текста >>

След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи:
Не искам да философствам по въпроса, доколко Той е далеч от нас. Но аз зная едно нещо: щом се помолим, Той слуша и е толкова блиэо, че чува изведнъж; а напротив, изгубим ли вярата, Той се много отдалечава. Това е една опитност, която всички светии са имали. Вие трябва да имате същата опитност, защото само тогава можете да бъдете ученици Христови. Само с такава вяра ще се спасите. След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи: Да ви благослови Господ Бог Мой. Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви. Заради вашето послушание, да ви благослови Господ. Подир всичко изложено, излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 часа през нощта се разотидохме по квартирите си, при много хубаво време: съвършено ясно, никъде нямаше облак и тихо, без вятър; но тъмно, без луна.
към текста >>

Подир всичко изложено, излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба.
Само с такава вяра ще се спасите. След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи: Да ви благослови Господ Бог Мой. Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви. Заради вашето послушание, да ви благослови Господ. Подир всичко изложено, излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 часа през нощта се разотидохме по квартирите си, при много хубаво време: съвършено ясно, никъде нямаше облак и тихо, без вятър; но тъмно, без луна.
към текста >>

49. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Неговото падение е падението на блудния син, който, като се върна при баща си, баща му го прие, при все, че за отиването му в странство и за яденето, и пиенето не са виновни родителите.
Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е падението на блудния син, който, като се върна при баща си, баща му го прие, при все, че за отиването му в странство и за яденето, и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например, срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа. Много хора, когато им разправяте известни неща, те не могат да ги разберат. Задачата на Христа не беше да отвори физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото чоаечество и да му даде хляб.
към текста >>

Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни.
Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е падението на блудния син, който, като се върна при баща си, баща му го прие, при все, че за отиването му в странство и за яденето, и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например, срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа. Много хора, когато им разправяте известни неща, те не могат да ги разберат. Задачата на Христа не беше да отвори физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото чоаечество и да му даде хляб. Ceгa, днес, Христос иска да излекува хората и да им даде зрение.
към текста >>

Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен – дали да го приемеш, или не.
И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен – дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво. Ами защо имаш вземане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците.
към текста >>

50. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

И според брат Л.Лулчев (зет на ген.Радойков) той става истинският виновник за разтурянето.
Решението за разтуряне на събора вземат търновският владика Йосиф и комендантът на града. И тъй като за целта им е необходимо разрешение от Военното министерство, те го искат от началника на специалния отдел ген. С.А.Радойков. Владиката Йосиф се възползва от връзките, които има като началник на военното духовенство към Главната квартира. Предлогът за исканите полицейски мерки е слухът, че Дънов е говорил, че англичаните ще спечелят войната. Ген.Радойков им дава исканото разрешение за разтуряне на събора. И според брат Л.Лулчев (зет на ген.Радойков) той става истинският виновник за разтурянето. През два от дните на събора Учителя държи беседи: сутринта за мъжете и отделно, след обед, за жените, като втория ден това се отнася само за стари членове на Веригата, за които този събор не е първият. Разделението е обяснено с необходимостта тази година да работят изключително за себе си – в най-благороден смисъл. Запазена е само първата беседа пред мъжете – тя е върху формите и религията, като наука за формите. В общите беседи е поставена като задача през годината да развиват учтивостта, тъй като неучтивостта е една слабост на българите, като се започне от отношенията им в семействата. В разговорите тази година по-често става дума за отношенията между мъжа и жената.
към текста >>

51. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото Братство.
Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове е Черното Братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото Братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото, и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми, Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи.
към текста >>

Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне.
Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове е Черното Братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото Братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото, и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми, Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви; ще се върна към стария живот".
към текста >>

Глава те притиска; излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече.
Усещате стеснение, във вас има зло; извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче. Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме". Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото учение – да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът, зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска; излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува. Когато варта се опече, образуват се новите форми, клетките, атомите вземат вече друго подреждане. И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината. Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината; Той е, Който ще ви изведе към Виделината.
към текста >>

52. 1919_3 Биографични справки - Райна Калпакчиева

Две години беше тежко болна и ни казваше: „Аз сама съм си виновна." Почина през 1916 г., на 28 години.
По-късно, обаче, се запозна с идеите на Петър Дънов. След раждането на четвъртото дете (брат ми) родителите ми започнаха да не се разбират, ала Учителя посъветвал баща ми да не се развежда. Мама не споделяше идеите на татко. Спомням си, че Елена Иларионова, Венета Дивитакова и Стефанка Симеонова идваха да й говорят, но тя не отстъпваше. По време на войната се разболя от холера. Две години беше тежко болна и ни казваше: „Аз сама съм си виновна." Почина през 1916 г., на 28 години. Нас ни отгледа баба Райда, тъй като баща ни няколко години беше на фронта.
към текста >>

53. 1920_5 Спомени на Паша Тодорова

Може би някои са се молили за виновния брат, считайки го за невинен, но не можеха да се противопоставят на онези, които диктуваха положението.
Провинилият се (от наше гледище) брат също посегна да тегли жребий, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъстващите. Всички разбраха, че не му разрешиха да тегли жребий, а той се почувства като прокажен - ходеше бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знаеше какво да прави. За него нямаше място нито на небето, нито на земята. И така, една по една групите от по десет души, всички добре и чисто облечени, се качиха в горницата да отправят своята молитва към Господа. Може би някои са се молили за виновния брат, считайки го за невинен, но не можеха да се противопоставят на онези, които диктуваха положението. Някои пък и нищо не разбраха за случилото се. След молитвата аз се приближих до едно дърво близо до горницата - акация с дебело стебло. Опитах се да обхвана стеблото с двете си ръце, но не можах. В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа. Недалеч от него седеше самотен и измъчен провинилият се брат.
към текста >>

54. 1920_8 Образуване на един клас

Тъй че, ако се отбиете, трябва да си кажете: „Ние сме виновни, а не външните условия на живота." Опасността е само у вас.
Може да го извървите за една, десет, за сто, за хиляда години, но този е Пътят, който ви се изпречва. Тогава като дойдете в третата фигура, вече няма падане. Като тръгнете в този Божествен Път, няма сила, която да може да ви извади от него. Сега, зависи как се подвизавате. Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от Пътя. Тъй че, ако се отбиете, трябва да си кажете: „Ние сме виновни, а не външните условия на живота." Опасността е само у вас. Втората фигура, това е Божествената душа, която помага. Третата фигура, това е Божествената душа, която се развива. Само да не се отклонявате. Никога да не преяждате в живота си! Радостни сте; никога, никога да не притурите повече — ще дойде обратният процес.
към текста >>

55. 1921_12 Из частен разговор на Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев

Вие сте виновни за всичко.
ИЗ ЧАСТЕН РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАЗАР КОТЕВ, КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ И ДИМИТЪР ДОБРЕВ Проведен на 12 февруари 1921г. в Търново („Изгревът" на Бялото Братство", том I, София, 1993г. стр. 308) Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте, вие ги прибрахте, вие им отпуснахте пари. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят. Котката, когато е пред дупката на мишката, мижа, но като хване мишката, не мижа вече. Те имат тактиката на Черната ложа...
към текста >>

56. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Примирителите ще проучат основните причини, защо и за какво се скарали и то, не да решат кой е виновен, а да търсят причините.
(148-149 стр.) Запитват: „Каква работа ще има четвъртата група? " – Тя има най-голяма работа, примирителна. Например, две сестри се скарали. Примирителите ще проучат основните причини, защо и за какво се скарали и то, не да решат кой е виновен, а да търсят причините. Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора; ще дадем един малък модел, да покажем, как трябва да се работи. (151-152 стр.) Ония от вас, които влизат в тъй наречената физическа група, най-малката задача, която ще трябва да извършат през годината, ще бъде следната: да убедят трима души да садят дръвчета в градините си. Това е най-малкото, което могат да направят. Ония от вас, които са в духовния съвет, най-малкото, което може да направят, е следното: да намерят трима души, да ги убедят да изправят по три грешки в живота си.
към текста >>

57. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания.
към текста >>

58. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

За да бъде в такова тежко положение, виновно е духовенството.
– Христос е Светлина, а ние се стремим към Светлината. Христос не само веднъж е слизал на земята. Както слънцето изгрява всеки ден, така и Христос винаги е бил на земята. – Как гледате на днешното положение на България? – То е тежко, но не и безнадеждно. За да бъде в такова тежко положение, виновно е духовенството. То е главната спънка. Нито само влиза в Царството Божие, нито пък пуща да влизат ония, които искат да направят това. Нашите принципи не са лични. Ние желаем доброто на нашия народ, като единица от целокупното човечество. С духовенството имаме своите допирни точки.
към текста >>

59. 1925_13 Мисли за съдбата-кармата

Даскалов и другите виновници за отстраняване на Белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишли против плана на Бога, са си платили.
Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом в едно горнооряховско село. Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче. Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира. Владиката Филип дълги години се е топял, пред очите на пасомите си, от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката. Нямам възможност да проследя съдбата на ген. Даскалов и другите виновници за отстраняване на Белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишли против плана на Бога, са си платили. Напоследък мисля, каква пакост на отделната личност прави невежеството. А духовната бедност на един народ? Неволно го сравняваме с Чернобил. Скриваме истината от народа и десетилетия влачим физическите последстви на това невежество. А изгонването на духовни люде носи като последица духовна бедност за даден град или народ.
към текста >>

60. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас.
От това правило бяха направени няколко малки изключения, но някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в клас присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината, когато се откри Школата през 1922 г. така: "На окултния ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен клас не можеха да посещават Младежкия Окултен клас. А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто. Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева. Този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъдат негов гарант.
към текста >>

61. УЧЕНИЦИ

"Ти си виновна нашият човек да стане дъновист".
" - "Отивам на Изгрева при Дънов". "О-о-о, в едно семейство двама дъновисти стигат. Ние сме достатъчно. Та с трима ще се затрие домът." - "Той така и така се е затрил, затова станах дъновист". Колата тръгва, а онези двете започват да се карат помежду си. "Ти си виновна нашият човек да стане дъновист". Нашият познат пристигнал на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева." Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец.
към текста >>

Започват да изгладняват, карат се непрекъснато помежду си и се упрекват кой е виновен за всичко това.
" - "Не една, а две се грижат за мене. Четат от два списъка по точки и изпълвяват". И разказва какво му се случило. Никой не може да повярва, че това е истина, и че може да се случи в София, и то при дъновистите на Изгрева. А онези две - майката и дъщерята, изведнъж разбират, че нямат пари, нямат провизии - всичко е прибрано, никой не им дава на версия продукти и не им дава пари назаем, понеже мъжът е предупредил всички в квартала. Започват да изгладняват, карат се непрекъснато помежду си и се упрекват кой е виновен за всичко това. Накрая отиват при Боян Боев и му се оплакват. Той им казва: "Вие го изгонихте, а ние тук го приехме. Две сестри се грижат за него - едната работи по единия списък, а другата - по другия списък." - "Какви списъци? "
към текста >>

62. ЦАНКА ЕКИМОВА

Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога.
Погледна ме задълбочено и каза: "Сестра, вашето гостуване тук е на бодили". Аз се изненадах, че Учителят подхваща този въпрос, защото не смеех да го изнеса пред Него. Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас. Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови. После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя. Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена. Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка.
към текста >>

63. СИМЕОН АРНАУДОВ

Същия ден прочетох в Негова беседа следното: "Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение.
" Той ме погледна и мълчеше. Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих. Учителят ме освободи. Ако не беше сторил това, аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях паднал в нея. Кой ме бе тикнал натам? Същия ден прочетох в Негова беседа следното: "Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение. Жената е тази, която трябва да помогне на падналия Адам. А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане новата Ева. Новото Учение е за Новата Ева и за Новия Адам." Това беше обяснението на този случай. Бях млад мъж, здрав и ме заливаха вълни, които ме караха за съприкосновение и сношение с жена. Тогава я търсех и намирах.
към текста >>

64. КОМУНИ

Жечо виновно мълчи, свел глава.
Съставът се състоеше от Константин Константинов, Георги Радев, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Христо Койчев, Кръстю Тюлешков, Александър Стрезов, Георги Томалевски. Разболяват се от малария и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора. След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора.Останалите биват натоварени на една каруца от Жечо и закарани до Карнобат и оттам на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: "Всички пресилени неща не са полезни. При вас на село нали говорите така: "На сила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха сестрите.
към текста >>

65. СПИРИТИЗЪМ

Признавам се за виновен пред цялото Небе.
Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили. Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство. Разкайвам се от дъното на душата си и съжалявам за този голям грях и престъпление, което сторих, без да съм знаел; като мислех, че добро правя на Бога, а аз съм направил най-голямото зло. Признавам се за виновен пред цялото Небе. Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене. Аз пострадах, огреших се, но нека бъде знайно това на всички, които идват след мене, та да не съгрешават, да се предпазват и спасят, да бъдат будни и внимателни, да не грешат като мене... Един брат от Пловдив сподели с мене същата опитност. И той се заблудил чрез някой медиум, на който духът се представял за Учителя, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал. Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил разсърдил, задето му бил задаван такъв въпрос, и си отишъл - сеансът се развалил.
към текста >>

66. НЕПОСЛУШАНИЕ

Но аз си бях виновна: Той беше казал по пътя да не се приказва, а аз не изпълних нареждането.
Постави човек да им казва да не се отбиват. И вече престанаха да се отбиват. В продължение на две години кръчмата започна все повече да запада. А на втората година кръчмарят беше убит с брадва и така се свърши с него. - Борила си се с дявола - рече Учителят. Но аз си бях виновна: Той беше казал по пътя да не се приказва, а аз не изпълних нареждането. -Аз ви дадох задача за изпълнение в продължение на една година, а вие я изпълнихте за две седмици! Аз си знам какво ми струваше всяка нощ да ви пазя. Очевидно, Той е стоял буден и е мислил за нас, пазил ни е. Наталия Накова Случвало ми се е да ми каже Учителят някоя дума да направя нещо за себе си, но понеже го е казал някак така, ненастойчиво, между другото, аз не съм обръщала внимание, не съм го изпълнявала.
към текста >>

Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света?
Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук Записки от беседите на Учителя
към текста >>

67. ПАНЕВРИТМИЯ

Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая.
Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отидох да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Переклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Пери- клиева е от групата на Лулчев - "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията.
към текста >>

Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията.
Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Пери- клиева е от групата на Лулчев - "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала. Учителят я изслушва и после я освобождава. По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха. Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години.
към текста >>

А виновни за нея сте вие.
От вас зависи къде, към кого ще го насочите и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света. Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото, към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочква- ния удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица.
към текста >>

68. МУЗИКА

Много неприятно нещо излезе, но аз си мисля: "Никой не е виновен тук, освен ние.
Всички ги обичахме. Те бяха много гальовни и мили същества. Но на този ден някакъв горски ги уби и двете. Ние чухме как квичаха. Нашите сестри се разтревожиха и започнаха да викат. Много неприятно нещо излезе, но аз си мисля: "Никой не е виновен тук, освен ние. Виновни сме, загдето изпяхме тази песен "Фир-Фюр-Фен" във вторник. Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано.
към текста >>

Виновни сме, загдето изпяхме тази песен "Фир-Фюр-Фен" във вторник.
Те бяха много гальовни и мили същества. Но на този ден някакъв горски ги уби и двете. Ние чухме как квичаха. Нашите сестри се разтревожиха и започнаха да викат. Много неприятно нещо излезе, но аз си мисля: "Никой не е виновен тук, освен ние. Виновни сме, загдето изпяхме тази песен "Фир-Фюр-Фен" във вторник. Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано. Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой".
към текста >>

69. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

" Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино?
Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя.
към текста >>

" Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може!
Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя.
към текста >>

70. ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

Ако искате да сте червени, ще дишате, ще пиете мляко и малко вино.
Лимонът е знак на мъдрост. Който се нуждае от нея, хубаво е да яде лимон. Ако имате разстроен черен дроб, ще изяждате по два лимона. В лимоните - в корите, има витамини. Ще пиете по кило и половина вряла вода - сутрин, на обяд и вечер. Ако искате да сте червени, ще дишате, ще пиете мляко и малко вино. Виното, в малки количества, помага на храносмилането. То се препоръчва на слаби стомаси. За нервната система е много добре да се подложите на грахова диета. На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лечение: в продължение на един месец да употребявате препечен хляб на добре разгорещени въглища. Хлябът трябва да се препече хубаво.
към текста >>

Виното, в малки количества, помага на храносмилането.
Който се нуждае от нея, хубаво е да яде лимон. Ако имате разстроен черен дроб, ще изяждате по два лимона. В лимоните - в корите, има витамини. Ще пиете по кило и половина вряла вода - сутрин, на обяд и вечер. Ако искате да сте червени, ще дишате, ще пиете мляко и малко вино. Виното, в малки количества, помага на храносмилането. То се препоръчва на слаби стомаси. За нервната система е много добре да се подложите на грахова диета. На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лечение: в продължение на един месец да употребявате препечен хляб на добре разгорещени въглища. Хлябът трябва да се препече хубаво. Да не остане в него никаква влага.
към текста >>

71. ВОДА И ХРАНЕНЕ

Не е позволено на окултния ученик да пие вино, бира, лимонада и спиртни питиета.
Българинът често страда от стомах. Една от причините е, че става нощем и пие вода студена, не на глътки, а наведнъж. После, по време на ядене пак пие вода. Водата трябва да се пие гореща, на глътки и никога по време на ядене или веднага след ядене. Може да пиете вода поне един час след ядене, ако искате да сте здрави. Не е позволено на окултния ученик да пие вино, бира, лимонада и спиртни питиета. Вино може в краен случай, като лекарство за затопляне на стомаха. Сладко вино може да пие. Аз не съм против виното, обаче ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздения сок, оставят във виното известни отрови. Тези отрови повреждат човека. Тия отрови се съдъжат не само в бъчвите, но и в мислите на човека.
към текста >>

Вино може в краен случай, като лекарство за затопляне на стомаха.
Една от причините е, че става нощем и пие вода студена, не на глътки, а наведнъж. После, по време на ядене пак пие вода. Водата трябва да се пие гореща, на глътки и никога по време на ядене или веднага след ядене. Може да пиете вода поне един час след ядене, ако искате да сте здрави. Не е позволено на окултния ученик да пие вино, бира, лимонада и спиртни питиета. Вино може в краен случай, като лекарство за затопляне на стомаха. Сладко вино може да пие. Аз не съм против виното, обаче ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздения сок, оставят във виното известни отрови. Тези отрови повреждат човека. Тия отрови се съдъжат не само в бъчвите, но и в мислите на човека. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова.
към текста >>

Сладко вино може да пие.
После, по време на ядене пак пие вода. Водата трябва да се пие гореща, на глътки и никога по време на ядене или веднага след ядене. Може да пиете вода поне един час след ядене, ако искате да сте здрави. Не е позволено на окултния ученик да пие вино, бира, лимонада и спиртни питиета. Вино може в краен случай, като лекарство за затопляне на стомаха. Сладко вино може да пие. Аз не съм против виното, обаче ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздения сок, оставят във виното известни отрови. Тези отрови повреждат човека. Тия отрови се съдъжат не само в бъчвите, но и в мислите на човека. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова. Защо сега човек иска да пийне ракийца, абсент, коняк, вермут?
към текста >>

Аз не съм против виното, обаче ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздения сок, оставят във виното известни отрови.
Водата трябва да се пие гореща, на глътки и никога по време на ядене или веднага след ядене. Може да пиете вода поне един час след ядене, ако искате да сте здрави. Не е позволено на окултния ученик да пие вино, бира, лимонада и спиртни питиета. Вино може в краен случай, като лекарство за затопляне на стомаха. Сладко вино може да пие. Аз не съм против виното, обаче ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздения сок, оставят във виното известни отрови. Тези отрови повреждат човека. Тия отрови се съдъжат не само в бъчвите, но и в мислите на човека. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова. Защо сега човек иска да пийне ракийца, абсент, коняк, вермут? Всичките тия напитки, които съвременната култура има, за в бъдаще ще имат много лоши последствия в раждането на бъдащите поколения.
към текста >>

Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова.
Вино може в краен случай, като лекарство за затопляне на стомаха. Сладко вино може да пие. Аз не съм против виното, обаче ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздения сок, оставят във виното известни отрови. Тези отрови повреждат човека. Тия отрови се съдъжат не само в бъчвите, но и в мислите на човека. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова. Защо сега човек иска да пийне ракийца, абсент, коняк, вермут? Всичките тия напитки, които съвременната култура има, за в бъдаще ще имат много лоши последствия в раждането на бъдащите поколения. Има хора, които се израждат. Сегашният свят страда от пиенето на много вино. За бъдащите поколения ще бъде лошо.
към текста >>

Сегашният свят страда от пиенето на много вино.
Тия отрови се съдъжат не само в бъчвите, но и в мислите на човека. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова. Защо сега човек иска да пийне ракийца, абсент, коняк, вермут? Всичките тия напитки, които съвременната култура има, за в бъдаще ще имат много лоши последствия в раждането на бъдащите поколения. Има хора, които се израждат. Сегашният свят страда от пиенето на много вино. За бъдащите поколения ще бъде лошо.
към текста >>

72. ЖИЛИЩА

Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до стотина кг бира, 50 кг вино и ракия и тази отровена кръв на работниците е влязла чрез енергията им в камъните.
После, тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща. И викайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до стотина кг бира, 50 кг вино и ракия и тази отровена кръв на работниците е влязла чрез енергията им в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори. Болница, през която са минали хиляди болни- от заразителни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшка- ния и нечистотии, трябва да изгори.
към текста >>

73. ЯСНОВИДСТВО

Какво съм виновен аз, че те не ме разбират?
Било неделен ден и слушала беседа. Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин! " "Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят. "Аз уча хората как да живеят. Какво съм виновен аз, че те не ме разбират? Вината ми е, че аз съм първото цвете на духовната пролет на човечеството." Георги Събев Това ми го разказа една сестра - името й няма да кажа. Тя отивала на беседите тогава, когато на душата й било тежко, когато нямала друга радост. Наистина, както това ставаше с всички нас, след беседата тя чувствала радост, която не могла да се сравни с нищо друго на света.
към текста >>

През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя.
Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко. Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо.
към текста >>

74. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Препоръчал му да намери старо 4-5-годишно вино и като го постопли, да прави с него гаргара няколко пъти на ден.
Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката ще ти мине." Помислих си: "Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха да ме болят." Друг брат боледувал от сливици. Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни. Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя. Той му дал наставление в никакъв случай да не се съгласява да ги вадят. Препоръчал му да намери старо 4-5-годишно вино и като го постопли, да прави с него гаргара няколко пъти на ден. Братът намерил такова вино, правел гаргара, сливиците му минали и никога повече не го заболели. Влад Пашов Екскурзиите също са метод, препоръчан от Учителя като лечебно средство. И въобще движението. Той не е за много лежане при боледуване.
към текста >>

Братът намерил такова вино, правел гаргара, сливиците му минали и никога повече не го заболели.
Друг брат боледувал от сливици. Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни. Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя. Той му дал наставление в никакъв случай да не се съгласява да ги вадят. Препоръчал му да намери старо 4-5-годишно вино и като го постопли, да прави с него гаргара няколко пъти на ден. Братът намерил такова вино, правел гаргара, сливиците му минали и никога повече не го заболели. Влад Пашов Екскурзиите също са метод, препоръчан от Учителя като лечебно средство. И въобще движението. Той не е за много лежане при боледуване. "Нека болният прави усилия да се движи, да ходи, да работи, колкото може.
към текста >>

75. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости, обаче аз почувствах, че това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше.
Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър. Баща нежен и любещ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох, за бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости, обаче аз почувствах, че това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше. За това говореше Неговият поглед и цялата Му външност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужи в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох, и му кажете, че ще му мине! " След три-четири дни Учителят напусна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още пет- шест месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят.
към текста >>

76. ЧУДОТВОРСТВО

Една вечер, когато Учителят и много братя и сестри бяха на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата, влязъл гайдар, поръчал си вино, ракия и започнал да свири с гайдата.
В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна Божествена трапеза. На нея присъстваше Учителят и много братя и сестри, на които Той държеше беседа. Нашата къща беше голяма, с четири големи стаи, помежду един грамаден салон, към сто стола събираше. Там ставаха женските и детските събрания, които се ръководеха от моята майка. А долу под нас, точно под нашата стая беше кръчма. Една вечер, когато Учителят и много братя и сестри бяха на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата, влязъл гайдар, поръчал си вино, ракия и започнал да свири с гайдата. Понеже къщата ни беше паянтова, свиренето горе се чуваше. Тогава майка ми излезе отвън и извика тайно баща ми: "Коста, иди долу да кажеш на кръчмаря да го махне този гайдар навън". Баща ми слиза долу и казал му: "Горе имаме гости, моля ти се, изкарай го навън този гайдар, да не ни смущава, защото горе много се чува". Той казал: "Разбирам, господин Стойчев, но той ми е редовен клиент и не мога да го изгоня". Баща ми се качва горе вкъщи, казва на майка ми.
към текста >>

77. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА

Правило в живота си дръж, че всеки, който се старае да се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си няма нужда от подобна защита.
От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което й е в началото противно. Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Когато ти говори някой за Любов, питай го какво иска - дали кожуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлекат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се старае да се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си няма нужда от подобна защита. Всеки, който се маже, знай, че иска да те подкопае; а всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. Всеки, който се дига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На хитър услуга не прави, а на зъл - дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито са. Срещате ли хора с извадени очи и отрязани ръце, избягвайте ги, на тях не може да се разчита.
към текста >>

78. КРИТИКА

Тя счита себе си виновна за човешките грехове и престъпления.
- Любовта изключва всички противоречия. Казвате, че обичате някого, а същевременно виждате неговите недостатъци. Щом виждате недостатъците му, вие не го обичате. Ако го обичате, любовта ще заличи недостатъците, т.е. тя ги взима върху себе си. Тя счита себе си виновна за човешките грехове и престъпления. Човекът на Любовта казва: "Ако аз бях добър, и хората около мен щяха да бъдат добри." Може ли лоша майка да роди добро дете? Щом обичаш някого, ти си му майка, ти си го родила вече. И ако той не се проявява както трябва, причината е в тебе. Който съзнава, че е причина за някои неправилности в живота си, той е в състояние да ги изправи. Създателят винаги се грижи за това, което е създал.
към текста >>

Тя счита себе си виновна за човешките грехове и престъпления.
- Любовта изключва всички противоречия. Казвате, че обичате някого, а същевременно виждате неговите недостатъци. Щом виждате недостатъците му, вие не го обичате. Ако го обичате, любовта ще заличи недостатъците, т.е. тя ги взима върху себе си. Тя счита себе си виновна за човешките грехове и престъпления. Човекът на Любовта казва: "Ако аз бях добър, и хората около мен щяха да бъдат добри." Може ли лоша майка да роди добро дете? Щом обичаш някого, ти си му майка, ти си го родила вече. И ако той не се проявява както трябва, причината е в тебе. Който съзнава, че е причина за някои неправилности в живота си, той е в състояние да ги изправи. Създателят винаги се грижи за това, което е създал.
към текста >>

79. ЛЮБОВТА ИЗКЛЮЧВА НАСИЛИЕТО

За да се задоволи обществото и да се вразумят други, някои мъдруват, че трябва да се обесят виновниците; да се бият жените, които създават раздори и други пакости; да отворим война на неприятелите, за да им отмъстим.
Бог казва: "Не благоволявам в смъртта на грешника." Не съдете, за да не бъдете съдени! Нас ни трябва една наука на Любовта, за да може да ни извади от ония противоречия, които се намират в нашия ум сега. Какъвто и порядък да турим, колкото и идеален да бъде, с туй разбиране, което сега имаме, всякога ще има нещо, което да ни липсва. Съвременните въпроси са тези, че сега хората са лишени от хляб, дърва, сол, захар, жилища хигиенични и т.н. За да се задоволи обществото и да се вразумят други, някои мъдруват, че трябва да се обесят виновниците; да се бият жените, които създават раздори и други пакости; да отворим война на неприятелите, за да им отмъстим. Нима жените не са бити; нима досега не е имало кланета, бесилки, войни? - "Да сменим съдиите! " - Нима новите съдии ще са по-добри? Има нещо друго, което куца. Доброто не може да се внесе с насилие.
към текста >>

80. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Бе осъден задочно от държавен съд след края на войната като виновник за втората национална катастрофа.
Васил Радославов от 4 юли 1913 г. до 21 юни 1918 г. бе министър-предсе- дател. Той съдейства за въвличането на България в Първата световна вой- на на страната на Германия и Австро-Унгария. Забегна в Берлин. Бе осъден задочно от държавен съд след края на войната като виновник за втората национална катастрофа. Учителят прекара 1917 г. и 1918 г. във Варна и след това се върна в София. Много приятели коментираха как е възможно Учителят да бъде интерниран във Варна. Защо е допуснал това?
към текста >>

81. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Отначало не можах да разбера - толкова ми бе странно, че между многото, мен първа вика и се огледах виновно наоколо - може би грешно съм разбрала.
Чух да шепнат край мен: "Учителят, Учителят! " Аз изправих главата си и Го гледах неподвижна, незнаеща какво трябва да правя и неочакваща да се приближи към мен. Но Той тихо пристъпи и ми каза едва чуто: - Елате, сестра! - и ми кимна с глава. Отначало не можах да разбера - толкова ми бе странно, че между многото, мен първа вика и се огледах виновно наоколо - може би грешно съм разбрала. Но младото момиче, което ме бе заговорило преди няколко минути, се мярна пак пред очите ми и учтиво ме подтикна към Учителя, Който вече бе тръгнал. Тогава тръгнах след Него и влязох в стаята Му. Кой е Той и какво е Той, аз не зная. Зная само, че вървейки и влизайки в стаята Му, усетих как в душата ми се разстила някаква чудна топлинка, която кара скованата ми от напрежение и мъка фигура леко да се отпуща. Седейки на стола, аз не усещах нищо друго, освен чудна приятност, каквато не помня никога в живота си да съм усещала.
към текста >>

82. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Няма как, престрашава се, отива до Него и виновно навежда глава.
Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласа Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стреснала, уплашила се, че Учителят открил по някакъв Свой начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила Учителя. Той отново я приканва да иде при Него. Няма как, престрашава се, отива до Него и виновно навежда глава. Учителят се обръща към нея и казва: "Еленке, извиках те, за да ти съобщя нещо. Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя. Той стои пред нея, главата Му е вдигната нагоре, а очите Му са отправени към звездите. Той леко вдига ръцете Си до височината на гърдите Си с длани към небето.
към текста >>

Кой бе виновен за това?
Ходиха да искат разрешение от Него. Той им разреши само за един път. Но те се събираха много пъти. Учителят тогава каза: "Затова, че оскверняват Изгрева, ще бъдат наказани жестоко." Чудехме се как ще стане това. Изминаха над 30 години и тогава видяхме как те разрушиха Изгрева, изметоха всичко и си построиха легация. Кой бе виновен за това? Кой ги покани за пръв път на Изгрева? Това бяха братята и сестрите, които членуваха в комунистическата партийна група. Те ги поканиха. А имената им ще намерите в техните протоколи. Та доживяхме да видим, освен как Учителят пусна руснаците, комунистите в България, но и как за благодарност, те разрушиха Изгрева и си направиха своя легация там.
към текста >>

83. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни.
Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност, вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите. Хората са преплетени едни с друг. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи живот. Когато хората вървят по този път, аз се радвам. Не ме радва, ако не вървят, не ме радват всички онези страдания, които ще минат.
към текста >>

84. ДУХОВЕНСТВОТО

Както винаги, накрая изкарват виновен за неблагополучията на Българската Православна църква Учителя Петър Дънов.
Имаше и други, които идваха по собствено усмотрение, но водени и изпроводени от сили, които воюваха срещу Братството. При всеки един случай се прилагаше специфичен метод. Борис Николов В София бе свикан свещенически събор. Събрали се, говорили, разисквали и спорили по различни въпроси. Както винаги, накрая изкарват виновен за неблагополучията на Българската Православна църква Учителя Петър Дънов. Понеже на събора са дошли представители от цялата страна, една група свещеници пожелали да видят на живо Петър Дънов, защото от своите архиереи чуват само хули срещу Него, а от своите пасоми по места слушат съвсем други неща, слушат дори похвали и то от обикновени граждани. Идва една група свещеници на Изгрева и искат да видят Учителя. Ние ги оглеждаме, а те с черните си раса приличат на черни врани, кацнали между ято бели гълъби. Няма как, отнесохме желанието на свещениците до Учителя. "Нека влязат в салона!
към текста >>

85. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Ядосани от чакането, решили да се отбият в най-близката кръчма и да угасят с вино и ракия яростта си.
Учителят разбира техните намерения и към 22.00 часа включва всички крушки в салона, пред салона и на поляната. Цяла нощ всичко наоколо е осветено. Братята и сестрите спят, а подпалвачите с тенекиите газ чакат в гората и се чудят какво ли събрание имат дъновистите през нощта, че светят. Чакат ги да си легнат, да угасят осветлението, за да дойдат и да ги запалят. Но осветлението не угаснало и след като чакали цяла нощ, сутринта си отишли. Ядосани от чакането, решили да се отбият в най-близката кръчма и да угасят с вино и ракия яростта си. Като пийнали и им се развързали езиците, започнали да се оплакват от несполуката си. Хапнали и пийнали, накрая си отишли като оставили тенекиите с газ на кръчмаря. След известно време кръчмарят решил да ги продаде. Вижда един от нашите приятели от Изгрева и го пита: "Вие нали търсихте газ за газовите лампи и примуси? " Братът купува тенекиите и научава цялата история от кръчмаря за тенекиите и за подпалвачите.
към текста >>

86. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

- рече Той - Главните виновници на тая страшна катастрофа не са тук.
Техните души, като окултна жертва, ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат. Тука ме извикват при Учителя. Има отсянка от общата скръб по лицето Му. "Отидоха и ще отидат още много невинни жертви. - рече Той - Главните виновници на тая страшна катастрофа не са тук. Българите са най-жестокият народ, но техните комунисти, сравнително с другите, са най-добрите. Свещениците, като праведни души, трябваше да предвидят това, което стана. В същия този храм съм бил анатемосан. - Защо? - Загдето проповядвам Учението на Любовта ли?
към текста >>

Пият вино, пеят песни, един от селяните вдига чаша и казва: "Да пием за дъновистите, те ни докараха тока." Попът чува и леко пийнал, скача от мястото си и извиква: "Аз от днес обявявам война на г- н Дънов.
И нашите хора от Братството помогнали с пари, кой с колкото може. Накрая токът дошъл и електрическите крушки светнали в селото. По този повод Учителят казал: "От днес името на това село няма да е Мърчаево, а Светляево." Усмихнал се и допълнил: "Вече имат електрическо осветление, което да им свети." След малко добавил: "Ние първи докарахме виделината с нашето присъствие в това село, а след това дойде светлината от електрическите крушки." Денят на откриването и пускането на електрическия ток е празник в селото. Селяните се събират в кръчмата, там е кметът на селото, който е наш приятел, присъства и попът. Пият вино, пеят песни, един от селяните вдига чаша и казва: "Да пием за дъновистите, те ни докараха тока." Попът чува и леко пийнал, скача от мястото си и извиква: "Аз от днес обявявам война на г- н Дънов. До три дни ще му отрежа брадата и ще го изгоня, от селото! " Макар и пийнали, всички млъкват. Тази закана не е малка. Кметът се обръща към него: "Дядо попе, ти сега си пийнал. Не се задявай с този човек, защото е добър човек и нищо лошо не ти е сторил." Но дядо поп още повече се разярил и повторил три пъти заканата си.
към текста >>

Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н.
Беше 28.XI.1958 г. Оказа се, че за него няма място в София, освен в партийното гробище, Имаше един режисьор - Кръстю Петров Мирски (1920-1978). Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по сценарий на Стефан Костов, която навремето бе играна в Модерния театър. Приятелите протестираха срещу тази постановка, защото върху образа на Учителя се вмениха такива неща, които Той никога не бе вършил. Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н. Главният артист, дегизиран в образа на Учителя, бе Любомир Кабакчиев. Той, заедно с режисьора и някои други, си заминаха скоропостижно от този свят след тази постановка по телевизията. Аз съм свидетел как имаше съдии и прокурори, които ни съдиха, и ги сполетя същата участ. Заминаха си скоропостижно. Имаше философи, учени, които от своята катедра хулеха Учителя.
към текста >>

87. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение.
За да прекара човека през страдания, да отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички - от малък до голям - ще познаят Бога и ще чуят Неговия Глас. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с 12 сетива. В процеса на инволюция той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с 5 сетива, какъвто е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение. Жената е тази, която трябва да помогне на падналия Адам. А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане новата Ева. Новото Учение е за новата Ева и за новия Адам.
към текста >>

88. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

Учителят каза: "Най-големият виновник за всички престъпления на Земята, това е Англия.
В мен се породи мисълта в коя посока русите ще насочат своите главни усилия: в центъра на своя фронт или към техния южен фланг, близо до нашите граници. Без да споделям това с Учителя, Той сам ми отговори така: "Русите са решили да действат направо: Москва - Берлин. Те не искат да губят време и затова няма да правят далечни обходи." Впоследствие, както е известно, събитията оправдаха тези думи на Учителя. Тодор Божков Често приятелите питаха Учителя за политическите събития. Учителят каза: "Най-големият виновник за всички престъпления на Земята, това е Англия. Защото начело и на предната страна на парахода тя носи Библии, а отзад носи оръжието. Сега нейната задница ще бъде намазана с катран и ще бъде запалена и всички нейни колонии ще се отнемат и разпуснат." Доживяхме да видим, че това се сбъдна след войната. Англия се прости с колониите, а те получиха независимост. Учителят каза за Хитлер следното: "Хитлер тръгнал да върши безумие. Хитлер беше пристав на Бога.
към текста >>

89. ПОБЕДА НА ДОБРОТО

" И напускаше виновно стаята.
Там Той отново се затвори за три дни в стаята си. Не излизаше и не приемаше никого. Ние бяхме свикнали с такива отсъствия на Учителя, знаехме от опит на Изгрева, че при такива случаи Учителят Го няма, че има някаква важна работа в другите, непонятни за нас светове - Духовният и Божественият. Ако някой по непослушание се вмъкваше в стаята на Учителя, заварваше Го строг, вглъбен в Себе си, седнал на стол. Чуваше думите Му: "Рекох, сега имам работа! " И напускаше виновно стаята. След три дни Учителят излезе на терасата. Беше навалял сняг. Той беше с балтона и с бял шал около врата. Махна с ръка и каза: "Свърши се времето на злото! Започва времето на Доброто.
към текста >>

90. ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Той ще ви дава от новото вино, от което няма да се опивате.
Времето ще покаже истина ли говоря, или не. Всички ще бъдете носители на Новото Учение по света. Така е решил Бог, а каквото Той решава, не се разваля. Не се обезсърчавайте и бъдете благодарни за това, което Бог ви е дал. Всяка година Той ще ви дава все повече и повече. Той ще ви дава от новото вино, от което няма да се опивате. България е духовен кредитор на цяла Европа. Понеже в България почвата е твърда и бедна, европейските народи по-бързо ще приемат новите идеи. Макар и малък народ, българите представляват банка, която ще кредитира другите народи. Невидимият свят пази България, защото тя ще бъде стълбовете, диреците на Новата култура на човечеството. Българският народ е търпелив.
към текста >>

91. ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ

" Той погледна към колата и заплака: "Като си спомня, че заради тоя бензин се забавихме и можеше някои от самолетите да улучат Учителя, не мога да се примиря с това." Аз го тупам по рамото и го успокоявам: "Днес всички човеци са виновни пред Великия Учител."
" А той наведе глава и каза: "Човешка слабост. Реших да купя бензин от онзи склад, където най-евтино струва." - "Защо не ми каза да ти дам пари за бензин? " Славянски изважда от джоба си цяла пачка с банкноти и ми ги показва. "И аз имах пари, но защо се подведох да търся евтин бензин, не знам. Добре, че се измъкнахме навреме! " Той погледна към колата и заплака: "Като си спомня, че заради тоя бензин се забавихме и можеше някои от самолетите да улучат Учителя, не мога да се примиря с това." Аз го тупам по рамото и го успокоявам: "Днес всички човеци са виновни пред Великия Учител." Учителят се евакуира в с. Мърчаево с една малка група. На някои е казал: "Ако имате здрави нерви и можете да понасяте, останете на Изгрева. Бомба тук няма да падне! "
към текста >>

92. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

И най-важното: моята палатка беше най-здрава, с най-здрав кол, а се счупи и той, защото аз съм виновен, че съм ви довел тука."
Тя се яви, защото вие се карате тука. Какво има да делите и защо? Това ли е Братството - да се карате? Вие трябва да се отнасяте с любов, с благост един към друг, а не да се ненавиждате и мразите. Затова дойде тази буря нощес. И най-важното: моята палатка беше най-здрава, с най-здрав кол, а се счупи и той, защото аз съм виновен, че съм ви довел тука." През 1944 г. Учителят е в Мърчаево. Веднъж излиза от стаята си, отива на верандата и търси някой от братята или сестрите, за да му предаде нещо. В ръцете си държи опакован пакет. В този момент, за най-голяма изненада, в дома на брат Темелко няма жива душа.
към текста >>

Вие тука на Изгрева сте виновни за това, което става в света.
Ако вие се съмнявате в мене и не ме слушате, аз ще си отида. Условията за работа сте вие. Лесно е да ви оставя, но понеже съм свързан с вашата карма, ще трябва да ви търпя такива, каквито сте. Ако има нещо криво, което съм ви казал, мен ще ме съдят, че не съм го казал, както трябва, а пък вас ще съдят, че не сте изпълнили това, което съм ви казал, както трябва! И съдбата ще започне с най-добрите, с избраните. Вие тука на Изгрева сте виновни за това, което става в света. Вашите дисхармонични мисли и чувства се разпространяват от този Божествен център чрез Божествената вълна, създала се от идването на Великия Учител. И вместо човечеството да приеме идеите на Словото като хармония и чистота, то възприема вашите недостатъци като дисхармония и несъвършенство. Но нашите изгревчани, аз ги наричам помаци, се оградиха с телени мрежи, започнаха да се карат за една педя земя и по целия свят тръгнаха вълни на раздори, кавги и насилие. И ако светът знае, че всички революции се дължат на вашето поведение на Изгрева, с камъни ще ви избият! Сега целта ми не е да ви изобличавам.
към текста >>

93. ЗA СЛАВЯНСТВОТО

Един просяк от същото село си казал: „Тази жена има четири деца, а аз нямам никого.“ Той се явил пред съда и казал, че той е виновният.
Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи – вътрешно. Един англичанин, като говори в една своя книга за бъдещата култура, говори нещо за славяните. Той обяснява защо на славяните е бъдещето. Подпалили едно дворянско имение в Русия във време на царския режим. Обвинили една жена и я осъдили на каторга в Сибир. Един просяк от същото село си казал: „Тази жена има четири деца, а аз нямам никого.“ Той се явил пред съда и казал, че той е виновният. Заточили го в Сибир, а жената останала да гледа децата си. След десет години подпалвачът, като умирал, изповядал на свещеника стореното. И всичко било разкрито. С този пример англичанинът изтъква, че у славяните има една черта на самоотверженост. Българите са водили досега 150 войни, но все не им е вървяло.
към текста >>

94. 14 август 1911 г., неделя

Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза, защото когато човек възприема виното, плътта трябва да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се придобият...
И добре е да се види кой от вас ще изяви такова определено желание. Българите не почитат нито Бога, нито приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ много е страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие излизате от този народ, а като влизате във Веригата, влизате в съприкосновение с висши същества и ако не внимавате, с вас ще се получи същото, което се получава при приближаването на сламата към огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза, защото когато човек възприема виното, плътта трябва да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се придобият... Затова нека всеки от вас, които сте в тежко състояние, навреме установи връзка с Бога и Му се посвети, защото школата, в която сте поставени, е християнска, мистическа, философско-научна школа. Християнска това означава да можем да приложим Закона за другите; окултна да можем да го приложим за наша полза, а научна това е опитната страна, експерименталният метод... Ние действуваме в България така, че Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, за да може чрез тези добродетели да се помогне за неговото повдигане. Да, аз искам да вселя във вас онази дълбока вяра в Бога, която да започнете да прилагате вътре в себе си. Имайте дълбокото желание да приложите един Божествен закон и Господ ще ви научи, и като е с вас, Той ще ви помогне.
към текста >>

95. 20 август 1912, понеделник

И той казва също, че „ново вино в стари мехове не може да се тури".
Например, срещате хора, които ненавиждате защо ги ненавиждате? Защото някога те са ви излъгали. У вас се е създало определено отношение към тях. Не се лъжете от външните форми, търсете навсякъде вътрешното съдържание, а Христос е този, който ще ви го даде. Затова той е казал, че старите форми трябва да се махнат. И той казва също, че „ново вино в стари мехове не може да се тури". Не може да поставите вашите рамки на дяволските столове. Кои са старите мехове? Това са всички грешни хора. И затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола". Защото, ако допуснете и двамата у вас, те ще се препират.
към текста >>

96. 14 август 1914, четвъртък

Сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил неговото тяло и виното неговата кръв.
14 август 1914, четвъртък За да се разбере Христовото учение, нужно е също така сърцето на едно дете в неговата чистота, нужен е ум, непокварен от съвременната философия и незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Човек може да е покварен като религиозен и като безбожник. Ние можем да разбираме всичко на земята символично. Сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил неговото тяло и виното неговата кръв. И наистина, нашият хляб е символ на Словото Божие. Както хлябът, и то дава на гладуващия сила и живот, избавя го от страдания. Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него. Житното зърно, това именно е Христос.
към текста >>

Хлябът означава Христовото учение, а виното неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него.
Ние можем да разбираме всичко на земята символично. Сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил неговото тяло и виното неговата кръв. И наистина, нашият хляб е символ на Словото Божие. Както хлябът, и то дава на гладуващия сила и живот, избавя го от страдания. Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно е толкова много в употреба означава, че целият свят се храни с Христа. Житното зърно е Неговото Тяло. Веществото на житното зърно това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос.
към текста >>

97. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Един ден казвам на сина си: „Стоянчо, слез долу в мазата да наточиш малко вино от бъчвата.
Каквото те кажат, това е тяхно право. Каквото вие направите, това е ваше право. Ваше право е да изпълните обещанията си към Великото начало на живота. Изпълни обещанието си към Него и не мисли какво ще кажат хората или какво ще кажат домашните ти. Един български свещеник разправя една своя опитност със сина си. Един ден казвам на сина си: „Стоянчо, слез долу в мазата да наточиш малко вино от бъчвата. Виж, тате, вино не пия и не искам да го точа. Ако искаш вода, готов съм от планината да ти донеса. Обаче, щом се отнася до вино, кракът си не помествам. Бре, особено е станало младото поколение! Не иска да изпълни волята на баща си.
към текста >>

Виж, тате, вино не пия и не искам да го точа.
Каквото вие направите, това е ваше право. Ваше право е да изпълните обещанията си към Великото начало на живота. Изпълни обещанието си към Него и не мисли какво ще кажат хората или какво ще кажат домашните ти. Един български свещеник разправя една своя опитност със сина си. Един ден казвам на сина си: „Стоянчо, слез долу в мазата да наточиш малко вино от бъчвата. Виж, тате, вино не пия и не искам да го точа. Ако искаш вода, готов съм от планината да ти донеса. Обаче, щом се отнася до вино, кракът си не помествам. Бре, особено е станало младото поколение! Не иска да изпълни волята на баща си. Друг ден му казвам: Стоянчо, иди да ми купиш един пакет тютюн.
към текста >>

Обаче, щом се отнася до вино, кракът си не помествам.
Изпълни обещанието си към Него и не мисли какво ще кажат хората или какво ще кажат домашните ти. Един български свещеник разправя една своя опитност със сина си. Един ден казвам на сина си: „Стоянчо, слез долу в мазата да наточиш малко вино от бъчвата. Виж, тате, вино не пия и не искам да го точа. Ако искаш вода, готов съм от планината да ти донеса. Обаче, щом се отнася до вино, кракът си не помествам. Бре, особено е станало младото поколение! Не иска да изпълни волята на баща си. Друг ден му казвам: Стоянчо, иди да ми купиш един пакет тютюн. Не, тютюн не пуша и не искам да купувам на никого. Ако искаш друго нещо да ти услужа, готов съм на другия край на света да отида.
към текста >>

Вино и тютюн обаче не искам да купувам.
Бре, особено е станало младото поколение! Не иска да изпълни волята на баща си. Друг ден му казвам: Стоянчо, иди да ми купиш един пакет тютюн. Не, тютюн не пуша и не искам да купувам на никого. Ако искаш друго нещо да ти услужа, готов съм на другия край на света да отида. Вино и тютюн обаче не искам да купувам. Като гледам този ми ти син, опери се насреща ми, не иска да знае, че съм му баща. После си помислих и осъзнах, че е прав." Сегашното младо поколение трябва да се стреми към свобода на убеждението си. Пазете свободата на другите, за да пазят и те вашата. Не заставяйте хората да вършат това, което им е неприятно.
към текста >>

98. Втора част

Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е въздържан, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен.
Те ще останат завинаги отличителни типове в човешката история. Изкуството на Христа се състои именно в това, че Той с много малко думи е съумял да ги изрази и представи нагледно. Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благовиден, снажен, строен, с висок ръст: 175-180 сантиметра по-висок от обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палец дълъг и симетричен признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност; показалецът е равен с безименния и показва, че щом се зароди в него някаква идея, той я реализира до крайните й предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е въздържан, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък. На възраст е преминал четирите периода и е встъпил в петия, т.е. навършил е 45 години. Раменете му са малко възкръгли, лице леко продълговато и крушообразно, с развита нервна система. Долната челюст е правилно оформена, с брада продълговата и заострена признак на човек с ум подвижен и схватлив.
към текста >>

99. Трета част

"И никой не налива ново вино
Трета част "И никой не налива ново вино в мехове вехти... Но трябва да се налива новото вино в мехове нови и се завардят и двете." /Ев.Лука, 5,37-38/. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание.
към текста >>

налива новото вино в мехове нови
Трета част "И никой не налива ново вино в мехове вехти... Но трябва да се налива новото вино в мехове нови и се завардят и двете." /Ев.Лука, 5,37-38/. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите, като казва, че никой не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото последните ще се пръснат. Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл?
към текста >>

Христос прави велико обобщение на идеите, като казва, че никой не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото последните ще се пръснат.
в мехове вехти... Но трябва да се налива новото вино в мехове нови и се завардят и двете." /Ев.Лука, 5,37-38/. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите, като казва, че никой не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото последните ще се пръснат. Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино като прекипяло може да стои в стар мех, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мех, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон, че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, са потребни нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е.
към текста >>

Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове.
/Ев.Лука, 5,37-38/. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите, като казва, че никой не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото последните ще се пръснат. Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино като прекипяло може да стои в стар мех, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мех, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон, че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, са потребни нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце, възприемчиви за новата истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли и чувства, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг... Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите "мехове".
към текста >>

Старото вино като прекипяло може да стои в стар мех, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мех, ще го пръсне.
Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите, като казва, че никой не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото последните ще се пръснат. Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино като прекипяло може да стои в стар мех, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мех, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон, че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, са потребни нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце, възприемчиви за новата истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли и чувства, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг... Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите "мехове". Ако нямате нови "мехове", стойте настрана.
към текста >>

100. Девета част

Но причината, която кара алкохоликът да иска вино е неразумна.
/Ев. Лука -11:9/ Човешката природа се нуждае от три велики неща : искане, търсене и хлопане.Така се е изразил Христос преди 2000 години на един класически език, а преведени на нашия език, тези думи ще имат друг смисъл. За да се появи у нас желанието да искаме, трябва да има известна причина. Причините могат да бъдат разумни и неразумни, т.е. причината, която заставя детето да иска хляб от майка си, е разумна. Но причината, която кара алкохоликът да иска вино е неразумна. Ние създаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент. Защото има един велик закон в природата, който определя нещата това е Истината. Тя моментално влиза в ума и в сърцето на човека. Следователно някой ще каже, че условията на еволюцията изискват да познаем истината. Аз пък наричам това забавление, представление или развлечение в театъра... Когато човек търси една велика истина, той никога не трябва да отлага търсенето.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25228404998779