Търсене в текстове за 'Вечност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 133 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всеки момент иде нещо ново и през цялата вечност ще имате да получавате и да учите.
Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме. Ние виждаме несметни богатства. Ние не оценяваме колко струва картината, която ни огражда – ясно небе, сини висини, хубав извор, минаващ през тревите. Сега трябва да предадете една телеграма по радиото до Слънцето, че сте благодарни от днешния ден. Един добър ден като този е незаменим, с пари не може да се купи, съдържа голямо богатство. Във всеки момент иде нещо ново и през цялата вечност ще имате да получавате и да учите. През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта като се върнете, да сте тихи, спокойни, радостни и хармонични. Изпяхме няколко песни и Учителя каза: Да благодарим на Онзи, който е създал в нас органи на гласа. Казват, че недоволството стимулирало. Това е погрешно схващане.
към текста >>

2. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

За нас това, което става в един момент, и това, което става във вечността, има еднаква цена.
Една сестра каза: „Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки? “ Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде. Соломон като е казал Суета на суетите, имал е предвид, че всичко без Любов е суета. Страданията в света са безлюбие. За нас това, което става в един момент, и това, което става във вечността, има еднаква цена. Защото това, което става сега, то днес почва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувство, че сте обгърнали Земята и я носите. Трябва да влезете в аурата на Любовта! Сега търсиш причина, за да обичаш някого; това е недостатък. Като дойде Любовта, преставаш да виждаш противоречията.
към текста >>

Защото това, което става сега, то днес почва и се реализира във вечността.
“ Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде. Соломон като е казал Суета на суетите, имал е предвид, че всичко без Любов е суета. Страданията в света са безлюбие. За нас това, което става в един момент, и това, което става във вечността, има еднаква цена. Защото това, което става сега, то днес почва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувство, че сте обгърнали Земята и я носите. Трябва да влезете в аурата на Любовта! Сега търсиш причина, за да обичаш някого; това е недостатък. Като дойде Любовта, преставаш да виждаш противоречията. Неразположен си и ти идва да ритнеш котката, обаче си казваш: „Като ритна котката, друг ще ритне мен.“ Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява и Ангелите се обновяват; и животните, и растенията – също.
към текста >>

3. 2_10 ) Степени на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Отношенията между душите са съществували във Вечността преди излизането им от Бога.
Тези отношения на душите една към друга различни ли са или не? “ Различни са отношенията на всяка душа към другите, но пак, разбира се, са Божествени. Всички хора са излезли от Бога при различни условия, а не изведнъж. Отношенията между душите са различни, иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували във Вечността преди излизането им от Бога. Тези отношения са били отношения на Любов. Да ги възстановим, това е нашата задача днес. Отношения, които възобновяват онези извечни, първични отношения, са правилни. Има задачи, които сега ги учим. Обаче те са съществували в Природата винаги.
към текста >>

4. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

На някои хора трябва все още да се плаща, те са буби, а които служат на Вечността, на тях не се плаща.
Слънцето дава даром; бъди като него. Бъди като извора, бъди като плодното дърво. Някой пита как да живее. Като чешмата! Онзи, който работи за Бога и отгоре се уреждат неговите лични работи, той е ликвидирал със своята карма. На някои хора трябва все още да се плаща, те са буби, а които служат на Вечността, на тях не се плаща. В Новата култура другояче ще се организира светът. Представете си, че ще отидете при един хлебар и ще му кажете: „Любезни приятелю“ и той ще ви даде хляб без пари. Но той откъде ще вземе брашното? Ще отиде при някой мелничар, ще му каже: „Любезни приятелю“ и той ще му даде брашното. Това значи, че разменната монета ще бъде Любовта.
към текста >>

5. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Утре пак ще огладнееш, вечността е пред теб.
Светът е училище и щом сме родени, ние сме поканени в него. Радвай се, че си роден на Земята и се учиш. Господ, който е направил света, е предвидил всички неща. В знанието съществува същият закон, както и при яденето. Гладен си; яж, но не преяждай. Утре пак ще огладнееш, вечността е пред теб. Вие искате да изядете всичко – оставете за друг път и за други. Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката на Живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души. Сигурността на ученика стои в ученето. В този мимолетен живот ние не можем да разрешим всички въпроси.
към текста >>

6. 6_04 ) Право на Божествения Дух - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек ще изучава Бога цяла вечност.
За ученика това е трудно. Може ли едно дете да ходи първоначално? Най-първо трябва да има желание да расте и после ще дойде до ходенето. Ние ще потърсим Бога и ще Го търсим в Любовта Му, в милосърдието Му. Вън от Любовта не можем да търсим Бога. Човек ще изучава Бога цяла вечност. Тези, които са минали по този път, знаят това. То е нещо велико и грандиозно и каквото научиш, трябва да го приложиш. И после да си напълно готов да разбереш и друго. Това е както в математиката: нали като научиш и разбереш добре едно математично правило, ти си готов за следващите математични истини. Един хубав метод за свързване с Невидимия свят е следният: да се изберат от Писанието най-силните изречения и да се държи умът върху тях.
към текста >>

7. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

И това упътване ще ни служи не само за един ден, а за през вечността.
Вярата е работа за Бога. Човек да е винаги в молитвено състояние, това е вяра. Когато човек се моли три пъти на ден, това е вярване, а когато непрекъснато се намира в молитвено състояние, това е вяра. Един брат каза: „Учителю, благодарим Ви. Вие ни дадохте упътвания за вътрешна работа. И това упътване ще ни служи не само за един ден, а за през вечността. Ние ще прилагаме това. Това е велико Откровение за нас.“ Вярващият е силен. Той радиира, от него излизат мощни енергии към всички посоки. Човекът на Вярата е антена, която възприема енергии от целия всемир.
към текста >>

8. 7_03 ) Разлика между вяра, надежда и Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Пред вас е цялата вечност.
Поръчах на една наша сестра, художничка, да нарисува един пътник, който пътува към извора, друг – застанал при извора, а трети – пие от него. Изворът символизира Живота. Онзи, който пътува към извора, е човек на Надеждата; седналият край извора е човек на Вярата, а онзи, който пие от извора на Живота, това е човекът на Любовта. Не считайте, че проектът за постижение на каквато и да е идея е изгубен. Това е въпрос на време. Пред вас е цялата вечност. Ще го постигнете, но не тъкмо днес. Ти и днес можеш да го постигнеш, но нямаш толкова наука. Защо казваш: „Остаряхме“? С тази мисъл по-скоро се появяват бръчки по лицето, така пращаш по-малко кръв, по-малко храна на мускулите, клетките и нервите и затова се появяват бръчки. Когато кажеш: „От мен нищо няма да стане“, ще излезеш от Небето и ще заемеш мястото на тъмните духове.
към текста >>

9. 7_20 ) Отношение към страданието - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат попита: „Дали това е закон за цялата вечност?
В бъдеще страданието ще изчезне завинаги. Кога? Когато човек спази горните три условия. Всяка нова идея в човека иде от Слънцето. Но човешкият организъм не е толкова чувствителен, за да възприеме тези слънчеви идеи и затова, когато е определено човек да съприживее такава нова идея, той предварително минава през страдания, за да се пречисти нервната система и организмът му и да стане възприемчив. Ето защо един закон гласи, че раждането на една нова идея в човека се предшества от страдание. Един брат попита: „Дали това е закон за цялата вечност? Дали винаги човек ще трябва да минава през страдание, за да възприеме нова идея? “ Не, този закон важи само за сегашната фаза от човешкото развитие, за сегашната епоха. В бъдеще, когато човешкият организъм се префини, човек ще може да възприема новите идеи, без да има нужда да минава предварително през страдания. Така е сега при Ангелите.
към текста >>

10. 16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази мелодия не се повтаря, тя е една мантра, която се праща в пространството, и ще работи, ще бъде активна и ще действа през цялата вечност в бъдещето.
Като се вкиснеш, трябва да знаеш как да се филтрираш. Отначало пей бавно и тихо. Това правило се отнася не само за музиката, но и за живота, за маниерите, за отношенията и пр. Една сестра каза: „Учителю, в последната сряда в Школата на Общия клас Вие изпяхте една молитвена песен и съжалявам, че тя не се нотира.” Учителя отговори: Тази мелодия не се повтаря, тя е една мантра, която се праща в пространството, и ще работи, ще бъде активна и ще действа през цялата вечност в бъдещето.
към текста >>

11. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

И да не забравя, че Божественото през цялата Вечност не може да изгуби своята цена.
За да се родят светии, трябва да се повдигне жената. Хората, като дойдат до Любовта, ще забравят да спорят. Ако човечеството приеме Любовта и прави всичко заради Бога, то светьт ще се оправи. Божественото винаги се явява, когато има нужда. Като дойде моментът, във време на изпитание ученикът трябва да намери начин как да постъпи по Божественому: той трябва да изучава онова, което ще се добие при еволюцията, и трябва да знае, че придобитото при инволюцията не може да се приложи при еволюцията, понеже процесът е обратен. И да не забравя, че Божественото през цялата Вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат, има и хора, изостанали от всички епохи, но избраните ще разберат коя е новата форма, която да възприемат – човек ще работи да се прослави Бог и Бог ще го повдигне. Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, който иска да завземе място от Божествения елемент, и сме против всяко насилие, но утвърждаването в Истината трябва да бъде постоянно. Аз казвам: „Бог е с мен, Небето е с мен! “ В мисълта трябва да има едно вечно развитие. „Познахме Христа!
към текста >>

12. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”.
Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта. 34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”. Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”. 35. Тези статии представляват подбор от дългогодишната публицистична дейност на Боян Боев в сп. „Житно зърно“, което излиза от 1924 г. в София като продължение на сп. „Нов живот“, издавано до 1923 г. от Георги Марков и Методий Константинов.
към текста >>

13. 103) Щастието - Боян Боев (1883 – 1963)

Щастието съществува във Вечността, а на Земята то е една задача, която трябва да се разреши.
Като не мислиш, че си щастлив, не си щастлив. Ти казваш, че си щастлив, обаче трябва да знаеш, че след щастието иде нещастието и след нещастието – щастието. Да, след радостта ще има страдание. Например запалил си печката, но след 4-5 часа огънят угасва и ти става неприятно, туриш ли още дърва, пак ти става приятно и т.н. Но щастието не е нещо външно. Щастието съществува във Вечността, а на Земята то е една задача, която трябва да се разреши. Щастливият човек трябва да се загради с големи нещастия, за да се запази от разбойници. Нека човек да задържи щастието, не да умира, а да остане. Умира ли, тогава той върви по един грешен път. Някой казва, че тази задача не може да се разреши, но тя е разрешена. Ние сме излезли от Единния принцип, който нито умира, нито остарява – това е Бог.
към текста >>

14. Изгрев, 5.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек има да учи Бога цяла вечност.
Това е един от най-трудните въпроси. За ученика това е трудно. Може ли едно дете да ходи първоначално? Ние ще потърсим Бога и ще Го търсим в Любовта Му и Милосърдието Му. Вън от Любовта не може да търсим Бога. Човек има да учи Бога цяла вечност. То е нещо велико и грандиозно. Тези, които са минали по този път, знаят това. Каквото научим, трябва да го приложим. И после си готов да разбереш и друго. Това е като в математиката.
към текста >>

15. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение.
Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има подобри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае. Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н. Всяка година има нов материал, съвсем друга работа. Същото се отнася и за духовния ученик.
към текста >>

16. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Познаването на Бога продължава през цялата вечност.
Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог." Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни.
към текста >>

17. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

За нас това, което става в един момент и това, което става във вечността, имат еднаква цена.
Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета. Всъщност, като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той иска да каже: всичко е суета без Любовта. Всички страдания в света се дължат на без-любието. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в живота му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. За нас това, което става в един момент и това, което става във вечността, имат еднаква цена. Защото това, което става сега, то сега започва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали Земята и я носите. Сега търсите причина, за да обичате някого. Това е недостатък. Като дойде Любовта, вие преставате да виждате противоречията.
към текста >>

Защото това, което става сега, то сега започва и се реализира във вечността.
Всъщност, като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той иска да каже: всичко е суета без Любовта. Всички страдания в света се дължат на без-любието. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в живота му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. За нас това, което става в един момент и това, което става във вечността, имат еднаква цена. Защото това, което става сега, то сега започва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали Земята и я носите. Сега търсите причина, за да обичате някого. Това е недостатък. Като дойде Любовта, вие преставате да виждате противоречията. Трябва да влезете, да живеете в аурата на Любовта!
към текста >>

18. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Божественото през цялата вечност не може да изгуби своята цена.
Казват, как ще се уреди светът? Чудни са хората! Снега никой не може да го вдигне с каруца, но като дойде Слънцето и го напече, за десет дена ще го стопи. Божественото винаги се явява, когато има нужда. Като дойде моментът, ученикът трябва да намери как да постъпи по Божественому - във време на изпитание да знае как да постъпи. Божественото през цялата вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат. Има хора изостанали от всички епохи. Избраните ще разберат коя е новата форма, която трябва да възприемат. Човек ще работи, за да се прослави Бог. И Бог ще го повдигне.
към текста >>

19. 13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек има всъщност да учи цяла вечност, а това е велико, грандиозно и каквото научи, трябва да го приложи и да е готов да учи друго, следващо.
Новораждането, идването на Духа Свети е един вътрешен закон. Човек трябва да се моли и да чака, а когато в човека дойде вътрешното просветление (новораждане), той ще бъде изпратен в света да извърши една работа за Бога. Тогава той не само ще се свърже с Божествения свят, но и ще работи с това, което е научил. Ученикът трябва да излезе от света на страданията и колебанията чрез размишления, като види кои качества са му необходими и да види до къде едно желание е Божествено (да знае), да наблюдава, да размишлява и да се концентрира. Да потърси Бога в любовта и милосърдието Му. Човек има всъщност да учи цяла вечност, а това е велико, грандиозно и каквото научи, трябва да го приложи и да е готов да учи друго, следващо. По колко време ще се молите, това зависи от интензивността на молитвата ви. Като станете сутрин ще се съсредоточите и ще мислите за Бога, за Божествения порядък, който е съвършен. Концентрирането е естествен метод, при който човек може да излиза и влиза в тялото си. И когато излиза от тялото си, това да му бъде като почивка. Изпращайте всяка сутрин, обед и вечер най-хубави мисли и чувства на такива хора, с който си хармонизирате, с желание да служат на Бога и да работят за Бога и ако те не приемат тези мисли, те ще се върнат обратно при вас и то с придатък (лихва).
към текста >>

20. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега.
Много млади погрозняват от неправилните си чувства и противоречия (в постоянни вътрешни борби). Всички търсят щастие, а щастието е в разбирането и прилагането на Божиите закони. ЗАКОН Е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат! Различни са отношенията на всяка душа, към всички други души. Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега. Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни. Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит. Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях.
към текста >>

21. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността!
Те изглеждат тъй близо! Близки изглеждат и Купените, свързани с Резньовете с било. Долу ниско се вижда всред горите "Самодивската полянка", за която има красиво поверие: народът казва, че там нощем танцуват същества от друг един свят. Какви ли не истории може да ти разкаже това море от скали! Те са части на една планина, тъй древна по възраст, каквато е Витоша! Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността! Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: "Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността!
към текста >>

22. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Една нова страница от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения!
Всеки с радост става слуга на всички! Що е слуга? Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето! Новият ден започва. Една нова страница от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения! Изток вече се заруменява със зората за предстоящия ден. Чисто небе, чуден изгрев, изобилно слънце. Като че ли цялата природа с радост взема участие в този празник! Сутринни гимнастични упражнения. След това красивият празничен час: Словото на Учителя.
към текста >>

23. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

В сравнение с вечността, то нали не трае повече от няколко часа само и даже само няколко мига, и след това пак разведреното небе ни се усмихва!
Ранни часове пред изгрев. Мъглата е вдигната. Ще имаме ясен слънчев ден. Къде отиде вчерашното забулено небе? Нали и в живота всяко страдание е тъй кратковременно? В сравнение с вечността, то нали не трае повече от няколко часа само и даже само няколко мига, и след това пак разведреното небе ни се усмихва! Изток е в розови краски. Всички скали, обърнати към изток, са силно осветлени от зората, като че ли са светещи. Каква е тая радост, която ни изпълва? Една вътрешна светлина, една вътрешна музика чувствуваме в себе си. Да, днешният ден ще бъде пак необикновен.
към текста >>

24. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Отломки от вечността сме преживели там!
На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх. Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония. Идем при тебе с отворени души, с детски трепет в сърцата. Приюти ни в своите пазви и ни кажи, каквото намериш за добре. Ние знаем, че ни познаваш по-добре, отколкото ние сами себе си познаваме. Приближаваме се към тебе с такова доверие, с каквото детето се притиска до скута на майка си.
към текста >>

25. 45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук вече човек престава да се чувствува като личност, а като душа — гражданка на вечността, — която из глъбините си приветствува Великата Майка на света и праща на всички свои братя на земята радостната вест, че животът на рая е тъй близо до нас!
То излиза от затворения кръг и започва своя възход към слънчеви върхове. Как лицата на всички са преобразени. В тях се чете светлината на новия ден, който се ражда на земята. От очите им излиза радостно сияние, което е отблясък и светло предчувствие за красотата на това, което се гради. Всички лица са красиви; те добиват красотата, която първично им е дадена, когато са слизали от своята Родина. Тук вече човек престава да се чувствува като личност, а като душа — гражданка на вечността, — която из глъбините си приветствува Великата Майка на света и праща на всички свои братя на земята радостната вест, че животът на рая е тъй близо до нас! Като че ли и всички дървета и тревички. подемат песента на дванадесетте слънчеви лъча и на живия кръг. Като че ли и в тях проблясва едно озарение за великото предназначение на всичко в света. Тия лъчи не са ли един цвят, който се разцъфтява? Това не напомня ли за разцъфтяването, което става в мистичните глъбини на общочовешката душа!
към текста >>

26. 58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки миг е отломък от Вечността, един дар на Абсолютното!
Стигаме до стана „Ел Шадай". Приближаваме се до чешмичката. Тя праща изобилните си води към всички цветенца и тревички, които те ще срещнат по пътя си. Вслушвам се в нейния говор и като че ли долавям, какво ни шепне многогласната ù песен: — Радвайте се на всеки миг, който преживявате! Всеки миг е отломък от Вечността, един дар на Абсолютното! Той съдържа велики блага, които ще приемете, ако душата ви е отворена за красивото и възвишеното в света! Мъгли и облаци временно забулват околните върхове и небето. После те отново ги откриват за нашия поглед. Гледката в тия мигове наподобява на Рилските картини. Запитват Учителя за произхода на скръбта Той казва:
към текста >>

27. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Познаването на Бога продължава през цялата вечност.
Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог.” Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни.
към текста >>

28. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение.
Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане.” Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има по-добри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае. Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н. Всяка година има нов материал, съвсем друга работа. Същото се отнася и за духовния ученик.
към текста >>

29. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото и кратко да трае то, ще има значение през цялата вечност.
– Бог, като се изяви на човека, праща го на работа. Ако човек иска да живее правилно, Бог трябва да бъде идеал на живота му. Мислите ли, че Великият ще дойде да живее във вашето сърце, ако в него има безпорядък и хаос, ако се карате с този или онзи? В такъв случай, Той, като влезе в сърцето ви, веднага ще се оттегли. Посещението на Бога, това е най-великият момент в живота на вашата душа. Колкото и кратко да трае то, ще има значение през цялата вечност. Има един начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Великият музикант се изявява само на своите способни ученици. Великият художник, поет или скулптор се изявява само на най-даровитите си ученици, на обикновените той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да посветим сила, живот, здраве и всичко друго на Бога и сме в състояние да претърпим всички мъчнотии и страдания, без да се усъмним в Него, Бог ще ни се изяви. Който се е докоснал до Божествения Свят, той е готов да стане мъченик и казва: "За Бога съм готов да се пожертвам!
към текста >>

Това сте чакали цяла вечност, почакайте още малко.
Такова велико нещо е Божието присъствие! Има един идеал, който трябва да постигнете: да почувствате поне за момент, какво нещо е Великата Божия Любов. Велик момент е да познаете връзката между всички Същества - от най-малкото до най-голямото. Ако бяхте чули гласа на Бога, вие не щяхте да бъдете обикновен човек. Смисълът на Живота седи в това, човек да дочака времето, когато ще го посети Бог - Абсолютната Реалност. Това сте чакали цяла вечност, почакайте още малко. Ще чакате, докато дойде Любовта. Животът не е нито физически, нито духовен. Той има физическа или духовна форма, но той е Божествен. Красотата не е във формите, но в Божествения Живот, който се крие в тях. Във всеки живот има един момент, в който може да се схване Реалността.
към текста >>

30. 054 ПОЕЗИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Във Вечността има ред, условия, при които човек може да се прояви.
Ти си поет и се чувстваш радостен. Това е, защото си написал нещо хубаво - като го четат, чувстваш приятност. Някой път си писал нещо лошо - като го четат, чувстваш неприятност. Поет може да бъде само онзи, който още горе на Небето е пожелал да бъде поет. На всекиго е определено, когато да е, да стане поет и то първокласен. Във Вечността има ред, условия, при които човек може да се прояви. Има закони за това. Ще чакаш своето време. Няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години.
към текста >>

31. 097 ПОЗНАВАНЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

За да познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности.
Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите. За да познаем Бога, трябва да пожертваме всичко за Него. Онзи, който познава Бога, ще започне с една нова наука, с нова просвета и култура, каквито светът не е сънувал. За да познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности. Да не се интересуваш от Бога, това значи да не се интересуваш от уроците, които ти преподават. Това значи да бягаш от училището. Всеки, който не се приближава до Великото в света, губи. А който губи, се излага на големи страдания. Законът гласи: не можете да познаете Бога, ако не Го обичате.
към текста >>

32. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек има да учи Бога цяла вечност.
Това е от най-трудните въпроси. За ученика това е трудно. Може ли едно дете да ходи първоначално? Ние ще търсим Бога и ще Го търсим в любовта Му, в милосърдието Му. Вън от любовта не можем да търсим Бога. Човек има да учи Бога цяла вечност. То е нещо велико и грандиозно. Тези, които са минали по този път, знаят това. Каквото научиш, трябва да го приложиш. И после си готов да разбереш и другиго. Това е както в математиката.
към текста >>

33. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Превод: Човек се привързва към някои преходни форми, като забравя Онзи, Който го е обичал през цялата вечност.
А ние намираме, че земята не е добра. Там е нашата погрешка. Вие не правете грешката на онази учителка от Свищов: Един учител в Свищов се влюбил в една учителка и пратил свой ученик да й говори за него. Ученикът й говорил, но тя му казала:“Защо не ми говориш за себе си, а говориш все за онзи? “ И в края на краищата учителката се оженила за този ученик. Превод: Човек се привързва към някои преходни форми, като забравя Онзи, Който го е обичал през цялата вечност. Една красива мома защо иска красотата? Защо тя иска да бъде красива? За да влияе, за да поправи своите работи. Ако тя би употребила своята красота за общо добро, то е хубаво. Ние сега искаме да бъдем силни, учени, богати, но искаме това за себе си, за своя изгода, а не за другите.
към текста >>

34. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

През цялата вечност ще има да получавате и да учите.
Сега трябва да предадете една телеграма по радиото до слънцето, че сте благодарни за днешния ден. Един добър ден като този е незаменим. С пари не се купува. Съдържа голямо богатство. Във всеки момент иде нещо ново. През цялата вечност ще има да получавате и да учите. През целия ден прави това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта, като се върнеш, да си тих и спокоен, радостен и хармоничен. Изпяхме няколко песни. Учителя каза: Да благодарим на Онзи, Който е създал в нас органа на гласа. После да се радвате, че сте се събрали тук.
към текста >>

35. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Той върви успоредно с вечността, най-дългия период.
Това са всички добри и разумни хора по лицето на земята, хора със светли и широки умове, с благородни и възвишени сърца, с гранитна и диамантена воля, която не отстъпва пред никакви мъчнотии и препятствия. Този период е периодът на днешния ден, на настоящето, наречен период на усилена, безкористна и неуморна работа. Така се работеше до годината 1944, 27 декември. От този ден е началото на третия, утрешния ден период на жътва, когато любовта иде да бере своите плодове. Началото на“утрешния ден“ жътвата, е 1944 г., краят не се вижда. Той върви успоредно с вечността, най-дългия период. Интересно е, че всички, които го познаваха като господин Дънов или които го познаваха като Учителя, и тия на утрешния ден, които го приемат също като Учителя, казват:“Това беше една и съща личност, един и същ образ, една и съща въплотена идея, един и същ служител на вечните принципи.“ Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение. Защо? Дали това не е увлечение? Всеки знае силата и трайността на увлечението. То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия да казват:“Влизаме в тези галерии с благоговение, а излизаме с още по-голямо благоговение, защото виждаме художествените картини в оригинал.“ всеки търси оригинала.
към текста >>

България е пълна с дървета.“ Но това са плодове, които не гният, които остават във вечността.
В тебе се роди, живя и работи на твоята почва и условия онзи, който посади семето на истинското Дърво на живота. Той намери най-здравата почва да го посади, отдето никой не може да го изкорени и никой не може да злоупотреби с неговите плодове. Около това дърво се създаде велик оазис. Там идат и ще дохождат жадни да утоляват жаждата си и да лекуват болките си. Ще каже някой:“Какво от това, едно дърво? България е пълна с дървета.“ Но това са плодове, които не гният, които остават във вечността. И си мисля, ако ти, Българио, си определена да изиграеш ролята на Йосифа от Египет, при когото идваха гладни да вземат жито за цяла Юдея, не е ли велика твоята мисия? Да бъде благословено това дело! Сега завършвам пак с последните думи на Учителя, тихо изречени един два дни преди заминаването му, които стенограф не хвана, но ехото отнесе далеч във вечността. Това бяха думите, в които ясно се чете за кого и за чия слава работи Учителя. „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов.“
към текста >>

Сега завършвам пак с последните думи на Учителя, тихо изречени един два дни преди заминаването му, които стенограф не хвана, но ехото отнесе далеч във вечността.
Там идат и ще дохождат жадни да утоляват жаждата си и да лекуват болките си. Ще каже някой:“Какво от това, едно дърво? България е пълна с дървета.“ Но това са плодове, които не гният, които остават във вечността. И си мисля, ако ти, Българио, си определена да изиграеш ролята на Йосифа от Египет, при когото идваха гладни да вземат жито за цяла Юдея, не е ли велика твоята мисия? Да бъде благословено това дело! Сега завършвам пак с последните думи на Учителя, тихо изречени един два дни преди заминаването му, които стенограф не хвана, но ехото отнесе далеч във вечността. Това бяха думите, в които ясно се чете за кого и за чия слава работи Учителя. „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов.“
към текста >>

36. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат попита:“Дали това е закон на цялата вечност, дали винаги човек, у когото ще се ражда една нова идея, трябва да мине предварително през страдания?
В бъдеще страданието ще изчезне завинаги. Когато човек пази горните условия. Всяка нова идея иде от слънцето, но човешкият организъм не е чувствителен, за да възприеме тези идеи, и затова, когато е определено да приеме такава нова идея, то предварително минава през страдание, за да се пречисти нервната система, организмът, та да стане възприемчив към нея. Ето защо страданието показва, че предстои раждането, проблясването на нова идея в човека. Един закон гласи: Раждането на една нова идея в човека се предшествува от страданието. Един брат попита:“Дали това е закон на цялата вечност, дали винаги човек, у когото ще се ражда една нова идея, трябва да мине предварително през страдания? “ Учителя каза: Не, този закон важи само за сегашната епоха, за сегашната фаза на човешкото развитие. В бъдеще, когато човешкият организъм се промени, човек ще може да възприема новите идеи, без да има нужда да минава предварително през страдание. Така е сега у ангелите. За това именно състояние говори Йоан в Откровението:“Той ще избърше всяка сълза от очите ви“.
към текста >>

37. Новият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Божественото през цялата вечност не може да изгуби своята цена.
3. Застъпване на правата 8 човека човещина, свобода и никакво насилие. Божественото винаги се явява, когато има нужда. Като дойде моментът, ученикът да намери как трябва да постъпи по Божественому. Във време на изпитания да знае как трябва да постъпи. Трябва да се изучава това, което ще се добие при еволюция, понеже там процесът е обратен. Божественото през цялата вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат. Има хора изостанали от всички епохи. Избраните ще разберат коя е новата форма, която трябва да възприемат. Човек ще работи да се прослави Бог и Бог ще го повдигне. Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, които искат да заемат мястото против Божествения елемент.
към текста >>

38. Божествена и човешка любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези отношения са съществували във вечността.
Учителя каза: Различни са отношенията на всяка душа към всички други души, но пак са, разбира се, Божествени. Всички хора са излезли от Бога при различни условия, а не изведнъж. Отношенията между душите са различни, защото иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога. Тези отношения са съществували във вечността. Тези отношения са били отношения на любовта. Да ги възстановим, това е наша задача сега. И правилни са отношенията, които възстановяват онези първични отношения. Има задачи, които сега учим. Обаче те са съществували в природата винаги.
към текста >>

39. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

Вечността е пред тебе.
Ти се радвай, че си се родил на Земята и се учиш. Господ, който е направил света, е предвидил всички неща. В знанието съществува същият закон, както при яденето. Гладен си, яж, но не преяждай. Утре пак ще огладнееш. Вечността е пред тебе. Вие искате да изядете всичко. Оставете за друг път и за други. Ученикът да остави въпроса защо се случва това и онова, а да учи. Вие сега изучавате най-мъчната музика - музиката на живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души.
към текста >>

40. Формула от Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще Ти служа през цялата вечност!
Велик си Ти Господи! Велики са Твоите дела! Велико е името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов! Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе! Ще Ти служа през цялата вечност! Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр., човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и трогнат да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа. Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
към текста >>

41. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Те представят една дълга реч, толкова дълга, колкото е дълъг животът и безкрайна като вечността.
То изпитва всички мъже, жени, деца, учители и ученици, управляващи и управлявани - всички са на изпит. Всички са пред последната голяма матура - казва Учителя. Отгде иде това? - От хилядите беседи, които имаме печатани, и още от хилядите, които предстои да се печатат. Ние виждаме Учителя в различни форми, в различни положения, слушаме го като голям, велик оратор от неговата скромна катедра да развива Словото Божие в многобройни беседи цели петдесет години. Те представят една дълга реч, толкова дълга, колкото е дълъг животът и безкрайна като вечността. Къде е говорено Словото? В този салон, в онзи салон, на поляната, в гората, в долината, при езерата, по върховете - навсякъде е говорено все това дълго, необятно, безкрайно слово. Ние виждаме Учителя на катедрата да развива своите научни максими, теории, закони и стройни системи, които могат да се приложат и да дадат добри резултати в практическия живот на човека. Виждаме го как с голямото изкуство на велик маг, слязъл от висините на живота, да разредява сгъстените формули, научните истини. Така той продължава делото на Христа с голямо майсторство.
към текста >>

42. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Стара Планина, проточила бял гръбнак, като уморено добиче, пътува из вечността.
Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя мантия от бели бисери. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила с шепи от тези бели слънца. Вредом белина, София омотана в мъгла. Стара Планина, проточила бял гръбнак, като уморено добиче, пътува из вечността. Отсам Люлин, сребърно-бял, е в ослепително сияние. Оттатък Рила и неуловимите светли очертания на Родопите. Не зная, но струва ми се, че днес, ръката на велик майстор се е размахала и рисува на своето неизмеримо платно една от най-хубавите си картини. Из въздуха лети самотна снежинка и пада върху ръката ми. Колко е нежна!
към текста >>

43. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало.
Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита – производител, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик обществен благодетел. Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители.
към текста >>

44. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света.
За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
към текста >>

45. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Това Аз през цялата вечност е създавало и цяла вечност то ще създава.
Сега той може да я улови и да вземе участие в собственото си създаване. Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и път да работи в него, Посветеният чувства присъствието на Вечния, на Божественото в себе си. Той чувства вече, че нейните дела, неговата дейност трябва да стане една брънка от творческото дело на Божествения свят, на Божественото, което работи в света. Той си казва: Аз открих в себе си едно висше Аз, което надминава пределите на моето лично съществуване. То е било преди моето раждане, то ще бъде и след смъртта ми. Това Аз през цялата вечност е създавало и цяла вечност то ще създава. Моята физическа личност е създание на това висше Аз. То ме въплоти в материята, то работи в мене. Аз съм частица от него. Отсега нататък каквото създам, то ще бъде по-висше от това, което моята личност, ограничена в чувствения свят създава. Моята личност е едно средство за тази творческа сила, за Божественото, което е в мене.
към текста >>

46. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти видя онова, що е цяла вечност.
Звездните хорове екнали над главата му и гласът на Светлината пълнел Безкрайността. Разбра ли онова, що видя? - попитал Озирис обхванатия от мечти и унесен между небето и земята Хермес. Не, казал Хермес. - Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш. Ти видя онова, що е цяла вечност. Светлината, която най-напред видя, е Божественият Разум, който с могъществото си създава всички неща заедно с образите на всички същества. Тъмнината, в която беше потънал след това, е вещественият свят, където живеят земните хора. Но огънят, който видя да бликва из дълбочините, е Божественото Слово. Бог е Бащата, Словото е Синът, тяхното съединение е Животът. Какво чудесно чувство се открива в мене!
към текста >>

Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична Доброта.
Твърдението за основната единственост на Божието съществувание формално и с голяма енергия е изложено в текстовете от тази епоха. Там е казано: „Бог е един единствен, Онзи, Който по същност съществува, единствено жив по вещественост, единствен Творец на небето и земята, Който не е роден. В едно и също време Баща, Майка и Син, Той ражда, дава живот и е Вечен. И тези три лица, вместо да разделят Единството на Божието естество, способствуват за безкрайното Му Съвършенство. Неговите атрибути са Необятност, Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична Доброта. Той създава собствените си членове, които са боговете, казват старите текстове. Всеки от тези второстепенни богове, считани като идентични на Единствения Бог, може да образува свой тип, от който произлизат по същия начин други по-долни типове." В една мисъл от книгата на Хермес Девицата на света се казва: „Онова, което се намира между земята и небето е разпределено, сине мой Хорусе, с мярка и хармония. Тези области са добили от нашите прадеди разни названия: едни ги наричат обвивки, други - зони, трети - небесна твърд. Там обитават два вида души: онези, които са освободени от телата и тези, които не са придобили още тела.
към текста >>

47. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се постига безсмъртие - безначалната Същност, Вечност, която не е нито битие, нито небитие.
Наистина по-горе от това Непроявено има друго Непроявено, Вечно, което при изчезването на всички същества не се разрушава. Това е Върховното Непроявено, Неразрушимо, Нетленно, наречено ТО, е най-висшият Път. Тези, които го достигнат, не се възвръщат. Това е моето върховно жилище. Той, Вечният Дух може да достигне само чрез непоколебима преданост към него... В него обитават всички същества. Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се постига безсмъртие - безначалната Същност, Вечност, която не е нито битие, нито небитие. Навред ТО има ръце, крака, навред ТО има очи, глава и уста, всечуващо, то живее в света, обгръщайки всичко. То свети с всички усетоспособности, без обаче да има каквито и да е сетива, непроявеното - ТО поддържа всичко, свободно от качества, то се радва на качества. Отвън и отвътре на всички същества - неподвижно, както и подвижно, поради своята тънкост неуловимо, близко - под ръка - и много далече е ТО. Неразделено между съществата и все пак разделено - обособено, ТО трябва да се знае като поддръжник на съществата. То поглъща и То поражда.
към текста >>

Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се внушава безсмъртие - Безначалната Превисша Вечност, която не е нито битие, нито небитие.
Знай Ме като Познавач на полето, на всички полета. Мъдростта е полето и Познавачът на полето, това по Моето мнение е Мъдрост. Какво е това поле и от какво естество, как се видоизменя, откъде е то и какви са неговите сили, чуй сега накратко от Мен. Великите елементи и индивидуалността, разумът, както и непроявеното, десетте усети и едното и петте пасбища на тези усети (петте органа на познанието или сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите познаваеми от петте сетива). Желанието, отвращението, удоволствието, мъката, тялото, разбирането, твърдостта, всички тези накратко очертават образа на полето и неговите видоизменения. Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се внушава безсмъртие - Безначалната Превисша Вечност, която не е нито битие, нито небитие. ТО, Великото Непроявено живее в света, обгръща всичко, а той поддържа всичко, свободен от качества, той се радва на качествата. ТО трябва да се знае като поддръжник на съществата. ТО поглъща, ТО поражда. ТО е Светлина на всички светлини, казват, било отвъд тъмата, Мъдрост, предмет на Мъдростта, що чрез Мъдростта трябва да се постигне, ТО тронува в сърцата на всички. Така накратко Аз ти казах за полето, Мъдростта, предмета на Мъдростта.
към текста >>

48. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена.
Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност.
към текста >>

49. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето.
Това, което се случва с човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие. Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето. Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност. Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето. „И тогава в какво се състои първоначалната грешка? - Че смятаме за много важно това, което не бива да считаме за такова. Бог се е разпространил във вселената. Този, който приема нещата, без да намери Бога в тях, взема гробницата на Бога за самия Бог. За да бъде Мъдър, човек трябва да си играе с нещата както детето с играчките и да употреби сериозността си, за да направи да излезе оттам пленения Бог, който е скрит там."
към текста >>

Опитността на духовните неща, която преживява, му доказват неговата собствена Вечност.
Според него жизнената сила на човека далеч надхвърля неговата личност. Човек е носител на своя даймон и този даймон не е затворен в границите на неговата личност. За него раждането и смъртта на личността са само моменти от живота на духа. Човешката личност е само една преходна форма, едно частично проявление на духа, което я засенчва и осветява. Този, който е познал своя даймон, почва да гледа отвъд себе си, напред и назад. Опитността на духовните неща, която преживява, му доказват неговата собствена Вечност. На този даймон, на тази Божествена душа, той не може повече да възлага едничката служба да изпълня земната му личност. Защото тази личност е само една от формите, чрез които този дух се показва на света. Духът не може да се затвори само в една личност. Той има силата да оживи много личности. Той е способен да преминава от една личност в друга.
към текста >>

В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След напускането на тялото непосветеният потъва като в тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал мистичния живот, който е преминал през Посвещение.
Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите - там е нищета и страдание. В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След напускането на тялото непосветеният потъва като в тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал мистичния живот, който е преминал през Посвещение. Платон казва още: Този, който слиза в пъкъла, без да е бил Посветен и осветен, пада в тинята, докато чистият и Посветеният избягва смъртта и живее с боговете.
към текста >>

50. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото трябва да бъде изнесено с трепет и почитание към Бога, Вечността, на Когото се приписва.
Всъщност думата Ел не означава нито число, нито ред, нито връзка, но сама по себе си е название, пълно с числено определение на Бога, което дава възможност на оногова, който произнася тази дума, да узнае динамизма, силата на Бога. Наричайки Божеството с името Ел, ние свидетелствуваме, че Бог никога не напуска състоянието Си, нито подлежи на някакво изменение. Измененията по-скоро биха могли да се отнесат за някой друг бог или за някой друг гений, които управляват подлежащата на раждане и смърт природа, но не и върховния Бог. Думата Ел и надписът „Познай себе си! ", които изглеждат малко несъвместими, се съгласуват до известна степен. Първото трябва да бъде изнесено с трепет и почитание към Бога, Вечността, на Когото се приписва. Надписът ни напомня, че ние сме смъртни и е за нас предупреждение за естеството и слабостта." Сричката Ел стои в началото на думата Елена, за която е станала Троянската война. И затова окултистите казват, че Елена е човешката душа, а Ел е Божественото в нея, заради което става войната в света. Тъмните сили похитяват Божественото и го вплитат в материята, а Божествените сили воюват за неговото освобождение. И затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава в поетична форма теогонията и въобще митологията на Санхониатон от Финикия.
към текста >>

51. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

" - рече теургът, ти до чиято Мъдрост стъпало подир стъпало, раса подир раса, аз се домогнах най-после, всред обширните халдейски равнини - Ти, от чиято неизчерпаема Мъдрост аз тъй щедро черпех неведнъж, Мъдрост, която едва само Вечността може да изчерпи.
Занони казва: Адон-Ай, Адон-Ай; Яви се, яви се. И в самотната пещера се яви и сред сенките на фантастичните канари една светла гигантска колона, която изпущаше сияние и се менеше всеки миг. Тя приличаше на блестяща, но мъглява пяна, която гледана отдалеч, изхвърля нагоре Светлина. Сиянието му освети сталактитите, скалите, сводовете на пещерата и хвърляше един блед и трептящ отблясък върху лицето на Занони. „Сине на Вечната Светлина! " - рече теургът, ти до чиято Мъдрост стъпало подир стъпало, раса подир раса, аз се домогнах най-после, всред обширните халдейски равнини - Ти, от чиято неизчерпаема Мъдрост аз тъй щедро черпех неведнъж, Мъдрост, която едва само Вечността може да изчерпи. Ти тъждествен с мене дотолкова, доколкото позволяват това разнородните ни естества, си бил от векове мой близък и мой приятел - дай ми ответ и съвет сега! И стълпът се яви като едно същество с невъобразимо величие. Лицето му беше лице на юноша, ала тържествено, като че ли носеше съзнанието на Вечността и мира на Мъдростта. Светлина, подобна на сиянието на звездите се струеше през прозрачните му вени. Светлината изпущаше непрекъснати отблясъци, които изхождаха от вълните на неговата лъчезарна коса.
към текста >>

Лицето му беше лице на юноша, ала тържествено, като че ли носеше съзнанието на Вечността и мира на Мъдростта.
Сиянието му освети сталактитите, скалите, сводовете на пещерата и хвърляше един блед и трептящ отблясък върху лицето на Занони. „Сине на Вечната Светлина! " - рече теургът, ти до чиято Мъдрост стъпало подир стъпало, раса подир раса, аз се домогнах най-после, всред обширните халдейски равнини - Ти, от чиято неизчерпаема Мъдрост аз тъй щедро черпех неведнъж, Мъдрост, която едва само Вечността може да изчерпи. Ти тъждествен с мене дотолкова, доколкото позволяват това разнородните ни естества, си бил от векове мой близък и мой приятел - дай ми ответ и съвет сега! И стълпът се яви като едно същество с невъобразимо величие. Лицето му беше лице на юноша, ала тържествено, като че ли носеше съзнанието на Вечността и мира на Мъдростта. Светлина, подобна на сиянието на звездите се струеше през прозрачните му вени. Светлината изпущаше непрекъснати отблясъци, които изхождаха от вълните на неговата лъчезарна коса. С ръце, скръстени на гърдите, той застана на няколко разкрача от Занони. И тихият му глас кротко промълви: „Моите съвети ти бяха драги някога.
към текста >>

52. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

3.И рече Йехова: Оживля- ващото мое дихание не ще да се прахосва отсега във всемирния Адам в продължение на вечността, защото неговото израждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана телесен, то да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на времената.
Благослови го под тези колективни състояния и му даде вселенското име Адам в този ден, когато го създаде, за да бди над вселената. 3.И съществува Адам в течение на 130 онтологи- чески измерения на времената, когато му беше дадено да роди посредством своето асимилиращо свойство, в своята отразена сянка, своята еманация, същество, на което той даде името Шет, същество, назначено да бъде основанието на самата дълбочина на нещата. Шеста глава е озаглавена: „Пропорционалната мярка". 1.И беше естествено следствие падението на Адам и разделението в този всемирен човек, щото чувствените и телесни форми да се родят от тия деления по лицето на Земята и да бъдат многочислени. 2.И видяха синовете Божии дъщерите на Адам телесните форми, и намериха ги за приятни и се съединиха с тях, като с качества родителски и именно с тези, които предимно им се харесаха. 3.И рече Йехова: Оживля- ващото мое дихание не ще да се прахосва отсега във всемирния Адам в продължение на вечността, защото неговото израждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана телесен, то да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на времената. 4.В това време Нефилимите, избраните между людете, благородните съществуваха на земята, те произлезли от съединението на духовните еманации с физическите форми, след като еманациите на Елохима са оплодотворили телесните раждания на всемирния Адам. Те бяха знаменитите Хиперборими, тия герои, тия прославени Хиперборейци, имената на които са тъй известни в дълбочината на вековете. Фабр д'Оливие казва, че думата Хибор, Хиперборей, е четвъртото име, което Мойсей дава на човека. 1 .АДАМ - всемирният човек, есенцията на елемента, наречен адамах. 2.АЙШ - интелектуалният човек.
към текста >>

53. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност."
Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>

Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е.
Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е.
към текста >>

В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е.
Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е. на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят.
към текста >>

В превода на Фабр д'Оливие е казано: „И отдели Адам от тази временна и чувствена сфера и посели в нея принципа на предшествуващата вечност на времената, принцип, името на който е Керубим, подобно на безчислените легиони, въоръжени с нажежена изтребителна сила, пребиваваща непрестанно във вихрово движение, за да пази пътя към елементалното вещество на живота."
Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека. Дреха от кожа подразбира вече слизането на човека от етерния свят в грубо физическия, което става в началото на Лемурийската епоха. Цялата трета глава показва пътя на постепенното слизане на човека от астралния свят, където е живял във физическия свят. След изгонването на човека от рая, Бог поставил херувимите да пазят човека да не влезе отново в рая. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „И отдели Адам от тази временна и чувствена сфера и посели в нея принципа на предшествуващата вечност на времената, принцип, името на който е Керубим, подобно на безчислените легиони, въоръжени с нажежена изтребителна сила, пребиваваща непрестанно във вихрово движение, за да пази пътя към елементалното вещество на живота."
към текста >>

54. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света.
А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
към текста >>

55. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

И нашата вселена носи със себе си придобивките на предшест- вуващата вселена, на предшествуващата вечност, както е споменато в Битието на Мойсей.
За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта. Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение. И нашата вселена носи със себе си придобивките на предшест- вуващата вселена, на предшествуващата вечност, както е споменато в Битието на Мойсей. Обективното съществуване на света в тази космогония е наречено ден, а субективното съществуване е наречено нощ. Новата настояща вселена, наречена Земен период, е предшествувана от три други периода, които в окултната наука носят следните имена: Първият е наречен Сатурнов период, вторият е наречен Слънчев период; третият, непосредствено предшествуващ Земния период, е наречен Лунен период. Във всеки един от тези периоди известен клас от същества са завършвали своята човешка еволюция и са минавали в по-горна еволюция, а други същества от същия този клас не са могли да завършат еволюцията си и са останали назад. По такъв начин винаги е ставало поляризиране на световния творчески процес. В Лунния период са завършили своята човешка еволюция ангелите, които са най-близо до човека.
към текста >>

56. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

„Посредством 32-та пътя на Мъдростта, пътища чудни и тайнствени, Йа, Йеве, Саваот, Бог на Израиля, Бог жив и Цар на вечността, Ел Шадай, Милосърден и прощаващ, Най- великият, Пребиваващ във вечността.
По превода на Папюс Сефер Йецира се състои от седем глави, а според един руски превод от шест глави. Папюс е разделил една глава на две, но съдържанието е същото. Ще изложа накратко съдържанието на всяка глава, както Папюс го е направил и като прибавя по няколко мисли от самата книга. Първата глава е посветена на десетте числа и двадесетте и две букви, разделени на три вида: три букви-майки, седем двойни и дванадесет прости. Тази глава започва със следната забележителна мисъл: „Посредством 32-та пътя на Мъдростта, пътища чудни и тайнствени, Йа, Йеве, Саваот, Бог на Израиля, Бог жив и Цар на вечността, Ел Шадай, Милосърден и прощаващ, Най- великият, Пребиваващ във вечността. Велико и Свято е Неговото Име, е създал света чрез своите три сефарими - Сефер, Сефор и Сипур. тези три думи на еврейски се пишат по един и същ начин и се превеждат с думите: писмо, число и слово. Словото Божие, това е Неговото писмо, Божията д\исъл, това е Неговото Слово. По такъв начин мисълта, Словото и писмото у Бога не са три, както у човека, а едно, заключаващи се в десетте сефироти, т.е. в десетте свойства, освен Неизречения, и двадесет и двете букви.
към текста >>

Посредством тях Йах, Предвечният Саваот, Бог израилев, Бог вечно жив, Господар на всичко живущо, Велик и Чист, Пребиваващ във вечността, Името на Когото е Свято, е създал света."
мем и шин: седем двойни и дванадесет прости. Трите букви-майки - А. М и Ш - представят въздуха, водата и огъня. Водата - М - е няма, огънят - Ш - свирещ, съскащ, въздухът е посредник между двете, като действие на закона установяващ равновесие между заслугата и вината." „Тези 22 букви Той (Бог) начертал, дал им форма, значение и влияние и от тяхното различно съчетание Той създал душата на всичко това, което е било създадено и което ще бъде създадено. Посредством тях Йах, Предвечният Саваот, Бог израилев, Бог вечно жив, Господар на всичко живущо, Велик и Чист, Пребиваващ във вечността, Името на Когото е Свято, е създал света." Четвъртата глава е посветена на подробното развитие на аналогичните съотношения между трите букви-майки и триединството. Тя завършва с разглеждането на техните комбинации. Тази глава започва със следната мисъл: „Три майки - алеф, мем и шин. Тяхната основна черта - чашата на правдата и чашата на виновността, и законът, установяващ между тях равновесие.
към текста >>

Те се простират във вечността и това са ръцете на вселената.
Шестата глава се занимава с дванадесетте прости букви н техните съотношения. Те съответствуват на следните неща в човека: зрение, слух, обоняние, реч, хранене, действие, мисъл, гняв, смях, сън, размножение и ходене. Те определят дванадесетте посоки на света: североизток, югоизток, източна височина и източна дълбочина. Северозапад, югозапад, западна височина и западна дълбочина. Южна височина, южна дълбочина, северна височина и северна дълбочина. Те се простират във вечността и това са ръцете на вселената. Посредством съединението и разместването на тези 12 прости букви Бог е създал 12-те знака на зодиака, 12-те месеца на годината, 12-те членове на човека. Знаците на зодиака са: овен, телец, близнаци, рак, лъв, дева, везни, скорпион, стрелец, козирог, водолей и риби. 12-те члена на човека са: лявата и дясната ръка, двата крака, двата бъбрека, черният дроб, жлъчката, далака, червата, пикочния мехур и артериите. Посредством различните букви са създадени различни зодиакални знаци, месеци и различните органи в човека, съ- ответствуващи на тези знаци. Така чрез алеф, която управлява речта, се създава знака Овен, месец март и в човека - черния дроб.
към текста >>

57. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се за придобиване на Божието милосърдие, дружбата и покровителството на висшите и изпълнение на обещанията, като се произнасят Божествените Имена и псалом 25, 6 стих: „Помни, Господи, благите си милости и милосърдията, защото са от вечността."
Управлява от 36-ти до 40-ти градус на зодиака. Употребява се за получаване на Божието благословение и отстраняване на злите духове, като се произнасят Божествените Имена и псалом 95. 6 стих: „Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред лицето на Господа, нашия създател." Деветият гений е наречен Хазиел, който отговаря на Божественото Име Агзи, което значи Бог на милосърдието. Управлява от 41-ви до 45-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на Божието милосърдие, дружбата и покровителството на висшите и изпълнение на обещанията, като се произнасят Божествените Имена и псалом 25, 6 стих: „Помни, Господи, благите си милости и милосърдията, защото са от вечността." Десетият гений, наречен Аладиах, който отговаря на Божествените Имена Скре и Ейпи, което значи Бог милостив. Управлява от 45-ти до 50-ти градус на зодиака. Употребява се за скриване на престъпления и тези, които се страхуват да не бъдат открити, а също против лудост и чума, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 23 стих: „Да бъде, Господи, ТВоята милост над нас, защото ние на Тебе уповаваме." Единадесетият гений е нарече Лаувиах, който отговаря на Божественото Име Деос, което значи Бог възхваляем и възторжен. Управлява от 50-ти до 55-ти градус на зодиака.
към текста >>

58. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него.
към текста >>

59. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество.
Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност.
към текста >>

В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност.
Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него.
към текста >>

60. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята.
Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините. Следователно, между първите три образа и Орела царува разлика във висините. Друга една разлика е, че Човекът, Лъвът и Телецът си ги представяме в покой, а Орелът в движение. Но това именно, царственото в движението на Орела, което плува във въздуха, при което покой и движение са съчетани в един чуден синтез. Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред. Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие.
към текста >>

С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него.
Така че, в началото говори Бог с човешки език, а накрая говорят човеците с Божествени думи. По средата стои същинското Евангелие на Йоан. В пролога се говори за предсъществуването на Христос. Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос. Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос. Например, за предсъществуването на Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам да бъде, Аз съм". И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света". За бъдещото действие се говори особено в прощалните слова, където Христос говори, че ще изпрати Утешителя, който ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал. От тези най-външни рамки ние можем след това така да навлезем в Евангелието, че полярността между началото и края ни разкрива все по-широки и по-дълбоки отношения.
към текста >>

В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос.
По средата стои същинското Евангелие на Йоан. В пролога се говори за предсъществуването на Христос. Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос. Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос. Например, за предсъществуването на Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам да бъде, Аз съм". И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света". За бъдещото действие се говори особено в прощалните слова, където Христос говори, че ще изпрати Утешителя, който ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал. От тези най-външни рамки ние можем след това така да навлезем в Евангелието, че полярността между началото и края ни разкрива все по-широки и по-дълбоки отношения. Една от най-чудесните и пълни със значение симетрии ни позволява да вникнем по-дълбоко в същността на инспиративния характер на Евангелието.
към текста >>

Това тъкане на словесния елемент според числото 3 предава на езика на Йоан кръженето във висините, чрез което даже и в най-голямото движение се чувствува спокойствието на Вечността.
"Аз съм Хлябът на Живота." "Който иде при Мене, не ще огладнее." "И който вярва в Мене, никога не ще ожаднее." Така са построени много думи. Това започва още в пролога и намира своето класическо продължение преди всичко в думите "Аз съм" - за Светлината, за Вратата, за Възкресението и пр. Това тъкане на словесния елемент според числото 3 предава на езика на Йоан кръженето във висините, чрез което даже и в най-голямото движение се чувствува спокойствието на Вечността. Не трябва обаче да се мисли, че този богат композиционен елемент се е родил чрез едно умствено спекулативно подреждане. Напротив, то е едно последствие и един симптом на сила, който произлиза от вътрешната необходимост на нещата, от изразения инспиративен характер на Евангелието на Йоан. Защото, както казахме, инспирация значи черпене от Свръхсетивното Слово, звук и тон. Там, където царува инспирацията, се изразява това, което гърците наричаха Музика или Хармония на Сферите. Когато и в човешкото слово звучи Божественото Слово, тогава се раждат с голямо богатство звукови фигури, които следват законите на числата.
към текста >>

61. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване.
Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете. Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност. В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите. Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан. Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата.
към текста >>

Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност.
Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете. Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност. В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите. Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан. Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата. След образуването на общността се започва общ братски живот, всичко става обща собственост на общността. Пробив отвътре на тази инициатива идва от Ананий и Сапфира, които от егоистични подбуди скриват част от сумата на имота, който са продали.
към текста >>

62. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което лежи в астралното тяло като прегрешение и се проявява като болести в Евангелието на Лука, е наречено обсебване, при което съответният човек привлича в своето астрално тяло чужди духове, при което той не е господар на своята човечност, чрез своите най-добри качества.
Този Аз, този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите след грехопадението. Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на хората като един велик образец. Това направи Христос, като се въплъти в едно тяло, над което Той доби власт напълно. Той проникна както във физическото, така и в етерното, и в астралното тяло. Това, което лежи в астралното тяло като прегрешение и се проявява като болести в Евангелието на Лука, е наречено обсебване, при което съответният човек привлича в своето астрално тяло чужди духове, при което той не е господар на своята човечност, чрез своите най-добри качества. У онези хора, които още притежаваха онова отделяне и излизане на етерното тяло над физическото, това заболяване се е проявявало до висока степен като обсебване от лоши духове, които действаха така, както Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести, представящи се като обсебване. Евангелист Лука ни показва как такива хора са били излекувани чрез присъствието на Христос. Той ни показва как това, което действаше като зло, беше изпъждано от Христос. С това пред човечеството се представя един образец, който показва как в края на земното развитие добрите качества ще вземат надмощие и ще действат осезателно. Обикновено хората не забелязват потънкостите, които се крият зад някои неща в Евангелието.
към текста >>

63. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е дълъг процес, процес на Вечността.
Истина, казвам ви, че всичко подобно ще дойде върху този род." Това блаженство има отношение към най-висшата Божествена природа на човека, към изграждане тялото на Истината, с което човек става свободен гражданин на Божествения свят. Това тяло е тялото на Възкресението - преобразеното и одухотворено физическо тяло. Тук ученикът стои пред най-висшата Христова магия - превръщане на преходното, тленното в непреходно, нетленно. Това е дълъг процес, процес на Вечността. Ето защо горкото засяга всички черномагьоснически деяния на фарисеите, които стоят срещу Христовата магия на Възкресението. Последното горко, както и последното блаженство имат едно начало, различно от това на предидущите. Горкото започва: Вие, змии и рожби ехидни. Христовият ученик приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт. Това е последният, най-голям изпит на ученика, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението.
към текста >>

64. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване.
Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области. Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин.
към текста >>

Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност.
Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области. Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин. В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите. Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития.
към текста >>

Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин.
Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области. Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин. В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите. Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития. Не трябва да се мисли, че апостолите са тръгнали по света като апостоли веднага след изживяването на Петдесетница. Първият тласък за мисионерска дейност е създаден не от небесното събитие, а от тежката съдба. След смъртта на Стефан за пръв път тръгват по-голям брой хора, за да разнесат Евангелието по света.
към текста >>

65. ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Няма предел на развитието и развитието никога няма да се завърши във Вечността, а ще продължава безконечно, като всеки дух все по-пълно и по-пълно разкрива възможностите на Абсолютния Дух.
Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия. В този възвишен свят, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти. Над тях живеят различните чинове на ангелската йерархия и великите Божествени същества. Всички те вземат активно участие в развитието на човешката еволюция и са проводници на великата Божествена Воля, от която изхожда всеки импулс за творчество и развитие на човешките духове, както и на всички духове на различна степен на развитие. Защото всички същества във Вселената се развиват и развитието е безкраен и безграничен процес. Няма предел на развитието и развитието никога няма да се завърши във Вечността, а ще продължава безконечно, като всеки дух все по-пълно и по-пълно разкрива възможностите на Абсолютния Дух. Последният сам по Себе Си е непознаваем и непостижим, но се изявява чрез вътрешно разгръщане на отделните духове в тяхното прогресивно развитие. Затова Учителя казва: Бог е едно единство, което се проявява като множество. Всеки един от тези велики духове, които живеят в Божествения свят, е едно изявление на Абсолютния Дух. Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие. От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила.
към текста >>

66. 1.Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговото чело е опасано с един златен кръг —златото означава светлината, а кръгът е изображение на Вечността.
Картината представя един мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните закони и владеещ ги - това е един всезнаещ. Той е прав. Това е положение на волята, готова да се прояви в действие. Неговата мантия е бяла — символ на чистота, на първоначалната или придобитата чистота. Неговото чело е опасано с един златен кръг —златото означава светлината, а кръгът е изображение на Вечността. Дясната му ръка държи един скиптър (жезъл) от злато, символ на творческия ум и се издига към Небето, което е знак на стремеж към науката, към Мъдростта и към силата. Лявата му ръка сочи с показалец към Земята за да означи, че иска да владее, да господства над материалния свят. Този двоен жест още изразява, че човешката воля трябва да отразява тук долу на земята Божествената Воля, за да произвежда доброто и да пречи на злото. Този жест на ръцете показва още, че Той заповядва на Небето и осъществява на Земята. Така Той е олицетворение на великото първоначално Божество - Създателят на всичко, от Когото всичко е произлязло и към Когото всичко пак ще се върне, Чиято ръка достига навсякъде, Чието око вижда всичко, Чието ухо чува всичко, Който е Всемогъщ и Вездесъщ.
към текста >>

67. 3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Надявай се на успех в своите начинания, ако знаеш да свързваш оплождащата активност с човечността, с правотата на Ума.
В Божествения свят този Аркан символизира висшата Мощ, уравновесена от активния Ум и от абсолютната Мъдрост. В умствения свят този Аркан символизира всемирната плодовитост на всички форми на Битието. Във физическия свят този Аркан символизира Природата и нейната работа, никнене, кълнене на действието, което произхожда от волята. В хороскопа този Аркан означава: да искаш възможното е все едно да го сътвориш. Да искаш невъзможното е все едно да обричаш себе си на унищожение. Надявай се на успех в своите начинания, ако знаеш да свързваш оплождащата активност с човечността, с правотата на Ума. който кара делата да дават плод. Вселената се състои от два могъщи потока, които се докосват, кръстосват се и се съединяват, без да се смесват, без някога да изгубят всеки своята особеност, без да изпущат своята цел от очите си. Те се наричат Потокът па Духа и Вълната на Живота . Потокът на Духа блика от сърцето на Божеството: единичните искри, човешките духове, трябва да се потопят в материята, да се родят в нея, за да я пробудят и да се развият чрез борба. В царството на материята те се очистват от опетнение и се изкачват чисти и прояснени в Царството на Живота на Бога.
към текста >>

68. 7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План - Влад Пашов (1902- 1974)

Един квадрат, символ на материята, с един триъгълник над него, символ на Ума и на Духа, обкръжен с един кръг, символ на Вечността, означава непрекъснатото вечно господство на Ума върху силите на материята.
Златната корона на челото на победителя означава притежанието на Светлината, която осветява всички Аркани на съдбата. Трите звезди, които украсяват короната, символизират могъществото и равновесието на Ума и Мъдростта. Три винкела са поставени върху ризницата. Те означават правота на оценката, на волята и на действието, които дават силата, на която е емблема ризницата. Големият меч е знак за победа, а скиптъра символизира Духа, Разума. Един квадрат, символ на материята, с един триъгълник над него, символ на Ума и на Духа, обкръжен с един кръг, символ на Вечността, означава непрекъснатото вечно господство на Ума върху силите на материята. Два сфинкса, единият бял, а другият черен, са впрегнати в колесницата. Белият символизира доброто, а черният злото. Белият сфинкс е победител, а черният е победен, но и двата са станали служители на мъдреца, който е превъзмогнал изпитанията и трудностите. Когато ученикът, в Пътя на своето окултно развитие, достигне до тази фаза. символизирана от този Аркан, тогава му се разкрива следното: картините, представящи Арканите, произлизат една от друга.
към текста >>

69. 9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Че Пилигримът пътува през Пустинята, това показва, че той е разбрал, че нещата на този свят и живот нямат никаква ценност и стойност за него и копнее да придобие качества и способности, които да му останат за Вечността.
В тази фаза той се среща със своя дух-ръководител съзнателно, който му разкрива някои от световните Тайни. Тази картина е една от картините в Пътя на Хорус, трета по ред на този Път, който включва картините: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21 от Книгата на Хермес. Деветият Аркан е третата картина от Пътя на Хорус, който е пътят на страданието и който води към големи височини. Този Аркан, както казах, се нарича още пилигримът, или още предпазливостта, или забулената лампа, или мъдростта, придобита чрез опитност. Картината ни показва, че Пилигримът върви през Пустинята, наметнат е с едно наметало с качулка на главата, в едната му ръка има Тояга, а в другата една Лампа. Че Пилигримът пътува през Пустинята, това показва, че той е разбрал, че нещата на този свят и живот нямат никаква ценност и стойност за него и копнее да придобие качества и способности, които да му останат за Вечността. Той се чувства тук чужд, защото знае за Царството на Светлината и Живота. Той стига в своя Дом, който не е тук на Земята, защото знае, че тази Земя не е наш дом, и че нашето Отечество е Царството на Духа, откъдето сме дошли и където се завръщаме след всички въплъщения на Земята. Нашият дух чувства, че той тук се движи като в една Пустиня и копнее за там, където ги няма веригите на тялото, няма съблазни и желания, няма ограничения във време и пространство. Затова и човекът, в когото Духът е събуден, е един Пилигрим в земния живот. Качулката има дълбок смисъл: не позволява да се гледа нито назад, нито встрани, а само напред.
към текста >>

70. 12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята - Влад Пашов (1902- 1974)

Този, който не прощава, се хвърля във Вечността, въоръжен с нож и се изгубва в нея, като потъва в своята собствена самота и омраза.
Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт. В хороскопа този Аркан съветва: Отдай себе си за другите. това е Божествен Закон, но не очаквай признателност от хората. Дръж винаги душата си готова да се отчете към Вечния, защото една неочаквана и насилствена смърт поставя своите примки на твоя път. Но ако светът посяга на твоя живот, не издъхвай, без да простиш на своите неприятели. Този, който не прощава, се хвърля във Вечността, въоръжен с нож и се изгубва в нея, като потъва в своята собствена самота и омраза.
към текста >>

71. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Този венец включва триъгълникът върху квадрата още един път в края на Книгата на Хермес, което е велика и вечна истина, че Бог владее своите творения във Вечността.
Картината представя една девойка, както в картините единадесета, четиринадесета и седемнадесета, да танцува свещеният символичен танц. Ръцете й са сложени на бедрата, главата обърната напред образува свещения триъгълник, краката се кръстосват като че образуват кръст, който е квадрат. Така се получава триъгълник върху квадрат, което е показано още в картина четвърта и при обратно положение в картина дванадесета - квадрата върху триъгълник, където това символизира разногласие, дисхармония. Триъгълникът върху квадрата от картина седем е сега в картина двадесет и едно, където се връща в правилно положение, символ на хармония. Младата девойка е обвита във воал и е обкръжена като в рамка с венец от цветя. Този венец включва триъгълникът върху квадрата още един път в края на Книгата на Хермес, което е велика и вечна истина, че Бог владее своите творения във Вечността. В четирите ъгли на картината са изобразени четири глави - на Орел, Лъв, Телец и Човек, символ на висши духовни същества, до които ученикът може да достигне в своето окултно развитие. Но затова е необходимо да има високите стремежи на Орела, смелостта на Лъва. да мълчи като Телеца и да се стреми към знанието и Мъдростта като Човека. Но над всички тези духове в близост до Божеството стои кръгът на Любовта, символизирана от венеца от рози, заобикаляйки девойката като рамка. Картина двадесет и едно е последната от Пътя на Хорус, Пътя на Духа.
към текста >>

72. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ориген се намирал под силното влияние на платоновата философия и допускал неправославни мисли, като например: " От вечността съществуването на световете, предше-ствуването и преселението на душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и Сатаната също ще се върне при Бога в последния момент ".
Сетнешните издатели Памфил и Евсений Кесарийски поправили по него текста на седемдесетте. От този труд са запазени само откъслеци. Най-ценното догматично съчинение на Ориген е "За Началата" в четири книги. Главно с този свой труд той се явява като баща на богословската наука. В него за първи път християнското учение било изложено като философска система. Ориген се намирал под силното влияние на платоновата философия и допускал неправославни мисли, като например: " От вечността съществуването на световете, предше-ствуването и преселението на душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и Сатаната също ще се върне при Бога в последния момент ". Това Ориген наричал възстановяване на първоначалното състояние. Син Божи е подчинение на Отца. От 520 до 580 година се е водила остра борба между християнските църкви за и против учението на Ориген. В края на краищата надделяват противниците и неговото учение било обявено за еретическо. По молба на приятеля си Авросий Ориген написал апо-логенетично съчиение в осем книги "Против Целза", в което обстойно опровергава целзовото съчинение "Истинското слово", което е насочено против християнството.
към текста >>

Той като Ориген поддържал учението за вечността на света, за предшестването на душите и за прераждането и алегоричното тълкуване на писанието, затова го наричали Младият Ориген.
В края на краищата надделяват противниците и неговото учение било обявено за еретическо. По молба на приятеля си Авросий Ориген написал апо-логенетично съчиение в осем книги "Против Целза", в което обстойно опровергава целзовото съчинение "Истинското слово", което е насочено против християнството. Известни са още съчиненията му: "За молитвата", където изяснява "Гос-поднята молитва", "Увещание за мъченичеството" и "Едно писмо до Юлий Африканеца", гдето доказва, че разказът за Сусана в книгата на пророк Данаил е автентичен. Евгений Кесарийски съобщава, че Ориген написал едно съчинение в осем книги, което е загубено. Един от видните ученици на Ориген Пиерий бил ръководител на училището след него. Той като Ориген поддържал учението за вечността на света, за предшестването на душите и за прераждането и алегоричното тълкуване на писанието, затова го наричали Младият Ориген. Пиерий предал своята преданост към Ориген на ученика си Памфилий, кесарийски презвитер. Друг от учениците на Ориген е Теогонстра, който също бил ръководител на училището. Той също споделя учението на Ориген. Известен привърженик на Ориген е бил също и Иерак, който около 300 година живял в град Леонто-пол при делтата на р. Нил, където се предал на крайно подви-заване.
към текста >>

73. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това именно обстоятелство определя в последна сметка тяхната вечност и безкрайност.
Бидейки съвършено свободни от тяло. те не показват никакава зависимост от телата. Същността или Битието на външните предмети е безразлично за съществуването или несъществуването на идеите, които не зависят от съзнанието на хората. Единставената зависимост, в която те влизат, е отношението им към Единното, Необходимото, Истинското Същество. Идеите, които съставят същността на конкретните, емпиричните неща и които определят тяхното Битие имат за свой източник Върховното Същество. Това именно обстоятелство определя в последна сметка тяхната вечност и безкрайност. Бидейки обективно съществуващи идеите определят същността на конкретните материални неща. Гибелта на вещите се определя от прекъсване на връзката с идеите. Напълно в духа на класическия платонизъм Ибън Туфаил смята външните неща за сянка на идеите. А светът на идеите притежава Божествена Същност. Той не само носи субстанцията на Необходимото Битие, но и зависи от него.
към текста >>

Той приема вечността на света, т.е.
Той прави първите крачки към аналитичното и експериментално изследване, което се подема францисканския монах Рожер Бекон, с което се отваря пътя на човешката мисъл. Учението на Авероес е опит да се изясни отношението между теологията и философията. Според него там където свършва философията започва теологията и обратно. Той отрича астрологията и въздействието на небесните тела върху земните явления и отрича всички гадателни науки и алхимията. Истинското научно познание, според него, е длъжно да отчита действителната стойност на реалните факти. Той приема вечността на света, т.е. че светът не е създаден, а вечно съществува. Въпреки това той приема съществуването на Бога като Първопричина на всичко. Поддържа, че в света съществуват пет основни елемента: етер, огън, въздух, вода и земя. Небето се оформя от множество сфери. Всяка сфера притежава разум, което е душата на небесното тяло.
към текста >>

Той приема вечността на първичната материя и на формата като принцип, който организира материята.
Първият двигател, Първата Причина определя движението и състоянието на земните неща не непосредствено, а по косвен път. Желанието е стремежът да се подражава на главната причина, която осъществява доминиращото влияние спрямо всичко съществуващо. Лишен от материя, която да преминава в активно състояние, първият двигател осъществява целесъобразен характер на развитието на света по простата причина, че е форма на формите и висша цел за подражание. Напълно платоновски звучат думите: "Всяка небесна сфера е живо същество", че тя притежава тяло, което притежава определен разум и размер и форма и че тя се движи от само себе си в определена, а не каквото и да е направление. Онова, което притежава такова свойство по необходимост е живо същество. Той приема вечността на първичната материя и на формата като принцип, който организира материята. Приема и Първата причина - Бог като Първопричина на всичко съществуващо. Според него, времето и движението са вечни. Движението по начало зависи от Първия двигател, от Първата Причина. Това говори за идеалистическо разбиране на източника на движението и развитието. А времето е такова нещо, което е продукт на дейността на душата в движение.
към текста >>

74. 1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И това дете - „Азът“ - през вечността трябва да си остане дете - то ще бъде вечният непостижим идеал.
При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си. В този смисъл всеки трябва да стане майка, да роди Божественото дете в себе си, за да може да даде ход на Любовта. Когато мъжкият принцип - духът, и женският принцип - душата, се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди „Азът“. Той е израз на онова, което се крие в бащата - духът, и майката - душата. И това дете - „Азът“ - през вечността трябва да си остане дете - то ще бъде вечният непостижим идеал. Всяко нещо, което може да се постигне, ще бъде баща и майка, а непостижимото ще бъде детето. Това е реализиране на безсмъртието. Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото. Родили се то, външният живот ще се осмисли, понеже целият свят е разумен и всичкото битие има стремеж да се пазят децата. Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешният Божествен живот.
към текста >>

75. 5. Пътят към щастието, 25 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А възможностите на вечността са безкрайни.
А за да има придобивка, необходим е един непреривен процес, в който да стават смени и трансформации, които вече определят радостите и скърбите, раждането и смъртта и пр. Когато човек не разбира законите на своето битие и процесите в себе си, той не може да даде правилна насока на стремежите си, не може да подбере подходящи методи за тяхното реализиране и с това си създава нещастия. Човек сам по себе си е един прогресивен, незавършен процес, следователно липсва му нещо. Тази именно липса ни дава стремежа за реализиране на това нещо, и в този вечен и непреривен стремеж е и щастието на човека. Вечен стремеж към реализирането на това, което ни липсва. А възможностите на вечността са безкрайни. Липсата на нещо е стимул за движение напред, за прогрес. Щастието на човека седи в неговата разумно проявена воля, за да реализира човек щастието, трябва да действа разумно по законите на живота. Щастието - това е превръщането на силите в себе си. А превръщането става с помощта на волята. Човек не може да бъде щастлив, докато не превърне своето нещастие в горителен материал за щастието.
към текста >>

76. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие.
И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници.
към текста >>

77. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка.
Значи, нашите желания са, които дават едно или друго направление на живота ни. А желанията са основа на волята. И с въздуха, който дишаме, може да ни отровят. Колко трябва да се диша? Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута. Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка. Ще кажете, че това са философски разсъждения, които нямат практическо значение. Човек трябва да разбира отношението на нещата, за да му е понятно и разбрано известно знание. Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно. Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията, биологията и пр. за безполезни.
към текста >>

78. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени.
Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите? Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително. Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството.
към текста >>

Запример, каква ще бъде вечността на мравите?
Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите? Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително. Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността.
към текста >>

Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере.
На земята, както и да постъпи Бог с нас, ние постоянно ще се намираме в едно вътрешно противоречие. И туй противоречие седи в това, че ние търсим този Бог отвън. Други пък казват, че Бог бил вътре в човека. Не, така не се говори - това са човешки разбирания. Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти.
към текста >>

Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние.
Не, така не се говори - това са човешки разбирания. Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение.
към текста >>

Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти.
Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими. Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека.
към текста >>

79. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя включва цялата Вечност и не само една Вечност, но хиляди и милиони Вечности.
Като дойдете до там или ще се съобразявате да живеете според законите на Истината, или на прах ще станете. Истината не може да се каже, но тя се живее. Мога да ви кажа един факт, но това не е Истина. Истината, това е Целокупният живот. Тя включва туй, в което Бог се проявява и туй, в което всички съвършени същества се проявяват - туй, което на ума на човека не е дошло. Тя включва цялата Вечност и не само една Вечност, но хиляди и милиони Вечности. Защото има Вечности, които са пределни, а има и една Вечност, която е безпределна, тя е Абсолютна, без никакво ограничение. Тези три принципа имат отношение и към нашия живот. Те са трите основни сили, които организират ума, сърцето и волята на човека. Когато те действат хармонично и правилно в човека, той има правилни отношения към Битието и ближните си. Тогава той разбира хората и влиза в положението им.
към текста >>

Защото има Вечности, които са пределни, а има и една Вечност, която е безпределна, тя е Абсолютна, без никакво ограничение.
Истината не може да се каже, но тя се живее. Мога да ви кажа един факт, но това не е Истина. Истината, това е Целокупният живот. Тя включва туй, в което Бог се проявява и туй, в което всички съвършени същества се проявяват - туй, което на ума на човека не е дошло. Тя включва цялата Вечност и не само една Вечност, но хиляди и милиони Вечности. Защото има Вечности, които са пределни, а има и една Вечност, която е безпределна, тя е Абсолютна, без никакво ограничение. Тези три принципа имат отношение и към нашия живот. Те са трите основни сили, които организират ума, сърцето и волята на човека. Когато те действат хармонично и правилно в човека, той има правилни отношения към Битието и ближните си. Тогава той разбира хората и влиза в положението им. Най-първо, за да разберете един човек и да му дадете нещо, трябва да го обичате.
към текста >>

80. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което ние желаем, се обуславя от една божествена мисъл, която цяла вечност поддържа.
Но ако това движение не е равномерно и хармонично, наблюдавайте и ще забележите, че него ден ще бъдете неразположени. Щом се зароди някакво смущение и неразположение, то иде винаги от задната част на човешкия мозък. Всичките ни нещастия произтичат все от задната част на мозъка, където са локализирани чувствата и инстинктите. Но за да влезе в правия път на живота, в пътя на постиженията, човек трябва да работи с предния си мозък, където са локализирани всички умствени способности, а задният мозък да бъде тил. Важното за нас е това, което човек мисли, защото нашата мисъл ще определи нашето бъдеще. Това, което ние желаем, се обуславя от една божествена мисъл, която цяла вечност поддържа. В нашия ум и в тези форми, които създадем с нашата мисъл, Бог влага своите чувства. На всяка една божествена мисъл, трябва да отговаря едно човешко чувство и на всичко, което ние създадем с нашата човешка мисъл, ще отговаря за в бъдеще едно божествено чувство. Каквито форми създадем с нашата мисъл, такова съдържание и Бог ще вложи за в бъдеще в тях. Съдържанието, което Бог ще вложи, се определя от формата, която ние сме създали. Затова е казано: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш.“ И още: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Но това още не доизяснява нещата.
към текста >>

81. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания.
Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение. Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания. Защото тези същества са предали своята нечистота и на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората.
към текста >>

82. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

техните началници проявиха човечност и в края на краищата ние оцеляхме. При
букова гора, се бихме и нас ни плениха. Един сродник беше много уплашен и трепереше, но аз вярвах на Учителя и успокоих войника: „Не се безпокой, няма нищо да ни се случи! " Войниците, които ни плениха, бяха много озлобени, но техните началници проявиха човечност и в края на краищата ние оцеляхме. При срещата ни в София Учителят беше видял бъдещата битка и благополучния изход за мене и другарите ми." Около седемдесет души присъствали на събора през 1912 година. Там бил и брат Б. Боев. Съборът продължил три дни и когато на тръгване всеки си
към текста >>

83. ВЕЧНОСТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

ВЕЧНОСТТА
ВЕЧНОСТТА Ние трябва да се откажем от временните лъжи. Казваме ще живеем. Отсега трябва да знаете - ще живеете - или ще умрете. Аз ви казвам един начин да узнаете това: ако любите, ще живеете, ако обичате, ще живеете;
към текста >>

84. Висше Аз – Божествена душа - Влад Пашов (1902- 1974)

Плътта е тяло, където временно живее Духът, а Духовното тяло е тяло на вечността.
В това физическо тяло се организира Духовното. Когато Христос казва “Имам дом неръкотворен”, разбира това Духовно тяло. Новото тяло се гради сега. Новите ни чувства и способности ще се вложат в новото тяло, което сега се гради. В някои то е още в началото си, у други - още на един месец, у други – на два месеца, на три, на пет месеца и т. н. Плътта е тяло, където временно живее Духът, а Духовното тяло е тяло на вечността. Физическото тяло, което имаме, е великолепно здание. То е модел за бъдещото тяло.
към текста >>

85. Закони на сърцето, ума и душата - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярата е за по-дълго време, а Любовта – за вечността.
Ще приложиш Надеждата за малките работи, а Вярата – за големите работи, т. е. за безграничните. Вие грешите, понеже бъркате нещата: чрез Надеждата искате да свършите работите на Любовта, както и на Вярата. Това е невъзможно. Надеждата е само за един ден – от изгряването на Слънцето до залязването му. Вярата е за по-дълго време, а Любовта – за вечността. Надеждата е закон за хората, които живеят на Земята. Вярата е закон за Ангелите, тя има отношение към Духовния свят. Любовта е закон за боговете, тя има отношение към Божествения свят.
към текста >>

86. Три правила-методи - Влад Пашов (1902- 1974)

Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото си разнообразие.
•148 • Три правила-методи. 148.1. Когато сърцето ти изстине, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си, за да обхване и недостатъците на хората, и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любовта и при най-големите несгоди. 148.2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото си разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-големите противоречия. 148.3. Когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвоете тогава радиуса на волята. Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему. Тъй продължавайте мощния Път на волята за проява на Божията благост и през най-голямото зло.
към текста >>

87. Пробуждане на душата - Влад Пашов (1902- 1974)

Моментът на пробуждане на съзнанието е толкова кратък, колкото е кратка вечността.
Всички хора имат желание да уловят Божествения момент, но рядко успяват. Три момента има през деня, когато човек може да улови Божественото: сутрин, на обед и вечер. Най-добрият момент е сутрин, т. е. когато Божественото съзнание се пробужда. Този момент наричаме зазоряване на вечната пролет на човешката душа. Моментът на пробуждане на съзнанието е толкова кратък, колкото е кратка вечността. Човек всеки момент се разтваря и разширява. Опасно е човек да се стреми да постигне това изведнъж и да се спре. Но пробуждането на съзнанието е вечен процес. Да се стреми човек да го постигне изведнъж, това е все едно да усили сладчината толкова много, че да притъпи вкуса си. Човек не трябва да притъпява вкуса си, нито да идва до втръсване от сладките работи.
към текста >>

88. Три правила – три метода - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си, мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие – него намирайте във всичко.
• 409 • Три правила – три метода. 1. Когато сърцето ви изстине, че не може да обхванете и вместите свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си, за да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещеният път на сърцето към Бога на Любовта и при най-големите несгоди. 2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си, мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие – него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-големите противоречия. 3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спре своята деятелност в Доброто, удвоете тогава радиуса на волята си – приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему. Тъй продължавайте мощния Път на волята за проява на Божията благост и през най-голямото зло.
към текста >>

89. МЕТОД ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИДЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той не пита какво е негово предназначение,защото знае, че това е въпрос на Вечността, която не се разкрива
За да се реализира една идея, първо трябва да се освети, после да се посади и полее. Който е реализирал идеите си, той е готов да работи за благото на обществото, на народа си и на цялото човечество. Той не пита какъв е смисълът на Живота, но работи и прилага това, което е придобил. Той не пита какво е негово предназначение,защото знае, че това е въпрос на Вечността, която не се разкрива нито в един ден, нито в един живот.
към текста >>

90. СПРАВЕДЛИВОСТТА КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Справедливостта има отношение към всички светове – видими и невидими, тя има отношение към Вечността.
човека, тя усилва дарбите и способностите му. Справедливият има вътрешен мир и спокойствие. При това положение именно той може да работи съзнателно върху себе си и да има успех. Например, който иска да усили паметта си, нека приложи Справедливостта в отношенията си към всички същества – от най-малките до най-големите. Справедливостта има отношение към всички светове – видими и невидими, тя има отношение към Вечността. Проявите на Природата сами по себе си са справедливи и разумни. Следователно от нейно гледище мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат прави. Щом са прави, те непременно ще бъдат справедливи. Ще кажете, че може да мислите както искате. Не, право ще мислите.
към текста >>

91. СТРЕМЕЖЪТ КЪМ ИДЕАЛА ПРОДЪЛЖАВА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

на Вечността.
е непостижим. В стремлението си да го реализирате, вие ще имате постижения, но самият идеал никога няма да постигнете, защото идеалът подразбира съвършенство. Усъвършенстването е въпрос на Вечността. В този смисъл идеалът представя нещо неуловимо.
към текста >>

92. За Учението на Бялото Братство - Влад Пашов (1902- 1974)

Плътта е тяло, дето временно живее Духът, а духовните тела са тела на вечността.
• 767 • За Учението на Бялото Братство. Плътта е тяло, дето временно живее Духът, а духовните тела са тела на вечността. Тези тела сега се градят. Аз говоря за граденето на това Ново тяло, от което ще излезе вашето Възкресение. В този смисъл аз искам да се заемете да изучите Учението на Бялото Братство. Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм, в теософията, в християнството – навсякъде ще го намерите. В туй Учение навсякъде има единство, в него няма разногласие.
към текста >>

93. Формула-размишление за Духа Божи - Влад Пашов (1902- 1974)

Духът Божи, Духът на Вечността.
• 796 • Формула-размишление за Духа Божи. Духът Божи, Духът на Вечността. Духът пресвети, Който пълни сърцата ни с Любовта. (3 пъти) При изговаряне на тази формула се поставят ръцете в следните положения: двете ръце наклонено вдигнати нагоре, после – в хоризонтално положение с длани нагоре и най-после – на гърдите.
към текста >>

94. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Чисто психологически, у типовете на Рибите има нещо много интересно - у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността.
Сравняват го още с кипящо море. Тук пасивността на водата се превръща в голяма активност. Това е знак с неизчерпаеми енергии и възможности. Типовете на Скорпиона са извънредно дейни, разумни и дълбоко проницателни. За Рибите, третия знак на водата, един съвременен астролог каза: широко, безкрайно море, тихо и спокойно, където отделното, частта изчезва и доминира общата маса - Цялото. Чисто психологически, у типовете на Рибите има нещо много интересно - у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността. Това е знак. под който се развива общочовешката и космична обич у хората - отделността изчезва и човек се чувства като част от Цялото. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези висши космични влияния, затова под Риби често се раждат хора с голяма чувствителност, която не могат да владеят, което довежда до ексцентричност. Тригонът на земята представя Севера, който символизира студа, инертността и кристализацията - качества на земята. Той е свързан с формата, пропорцията и звука.
към текста >>

95. 12-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

За да изучите тайните, които искате, трябва ви цяла вечност.
А това ще научите в Школата. 12. Като влезете в окултната школа, резултатът и успехът ви ще зависи от това, какви са вашите разбирания. Някои запример идват тук да се научат, но мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат. Аз не казвам тайни. За да изучите тайните, които искате, трябва ви цяла вечност. Тъй щото нашите тайни с един ден, с един час никой не може да ги вземе. По този начин нищо не може да разберете и научите. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце да търси Бога на Любовта, той може много да разбере. 13. Тук в Школата аз виждам вашите мисли, вие казвате: Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си. Мъчнотиите в живота ви, това е едно благословение за вас.
към текста >>

96. 22-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Те минават през цялата вечност.
Знае какъв ефект ще произведе тя. Когато ученикът говори, той не знае защо е употребил една или друга дума. 7. Словото, което ви говоря, не е мое, то е мисълта на Разумните Същества, които стоят зад мене. Това са идеите на Бога. На Вечния Дух. Те минават през цялата вечност. 8. Любовта на Учителя е опитана. Любовта на ученика не е изпитана и тя трябва да се изпита. Знанието на Учителя е изпитано, няма защо да се изпитва. Знанията на ученика не са изпитани и трябва да се изпитат. Чистотата на Учителя е изпитана.
към текста >>

97. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това не е някакъв идеал за Вечността, но той може да се постигне още днес.
Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот - животът на Любовта. 3. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Това са качествата и на Ученика. Ако ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душата. Това не е някакъв идеал за Вечността, но той може да се постигне още днес. Днес вие не можете да кажете, че обичате Истината и Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за дадените времена. 4. Сега, в началото на Пътя, на вас ви трябва Любов, но не без Светлина. На вас ви трябва Светлина, но не без Мир.
към текста >>

98. 34–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Никаква светлина няма да има около него, и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създател на всичко в света.
За този час е казано в Писанието: "Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава Ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него от дълбочината на душата си ще извика: "Елой, Елой, лама савахтани". Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на Ученика. Само по този начин Ученикът ще може да разбере реалността на живота. Това е първият ден от живота на Ученика, онзи страшен, велик момент за Ученика - безмълвието. Никаква светлина няма да има около него, и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създател на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един Си Ти, Създател на всичко. Няма друг освен теб. Ако Ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалече някъде той ще чуе гласа Господен, Гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се сега за работа.
към текста >>

99. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

135. Истина и Вечност.
Първото нещо, което трябва де придобиете като Ученици, е устойчивост и непоколебима вяра. Препоръчителното писмо за ученика е вярата. Без вяра никъде не може да отиде. Вярата е въжето, върху което акробатът играе. Волята пък представя върлината, която акробатът държи в ръцете си за равновесие. 135. Истина и Вечност. Вечността е образ на Истината. Тъй щото когато някой говори за Вечността, аз подразбирам Истината. Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в Истината. 136. Физическият и духовният свят.
към текста >>

Вечността е образ на Истината.
Препоръчителното писмо за ученика е вярата. Без вяра никъде не може да отиде. Вярата е въжето, върху което акробатът играе. Волята пък представя върлината, която акробатът държи в ръцете си за равновесие. 135. Истина и Вечност. Вечността е образ на Истината. Тъй щото когато някой говори за Вечността, аз подразбирам Истината. Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в Истината. 136. Физическият и духовният свят. Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят.
към текста >>

Тъй щото когато някой говори за Вечността, аз подразбирам Истината.
Без вяра никъде не може да отиде. Вярата е въжето, върху което акробатът играе. Волята пък представя върлината, която акробатът държи в ръцете си за равновесие. 135. Истина и Вечност. Вечността е образ на Истината. Тъй щото когато някой говори за Вечността, аз подразбирам Истината. Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в Истината. 136. Физическият и духовният свят. Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот.
към текста >>

Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична.
Вярата е въжето, върху което акробатът играе. Волята пък представя върлината, която акробатът държи в ръцете си за равновесие. 135. Истина и Вечност. Вечността е образ на Истината. Тъй щото когато някой говори за Вечността, аз подразбирам Истината. Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в Истината. 136. Физическият и духовният свят. Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии.
към текста >>

100. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност.
Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата земя. Туй, което сега земята минава през пространството, втори път никога няма да го мине. Тя ще мине по същия път около Слънцето, но не през същото пространство, защото и Слънцето се движи. Затова този момент, който сега го имате, използвайте го! Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш, може отчасти да се домогнеш до него, но все таки ще чувствуваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. 348. Ученикът и знанието. Например има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли, запример, в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той изгубва тази способност.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20732498168945