НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
119
резултата в
82
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч
вечността
.
Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф. Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч
вечността
.
Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
към текста >>
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката
вечност
не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката
вечност
не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове.
към текста >>
Границите на този закон са самата безпределност на
вечността
.
Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества.
Границите на този закон са самата безпределност на
вечността
.
Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита.
към текста >>
Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от
вечността
и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана.
Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от
вечността
и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре! За всякога ли ще е пространство, за всякога ли ще бъде пустота! Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление.
към текста >>
Да, ние сме още в преддверието на
вечността
, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.
Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре! За всякога ли ще е пространство, за всякога ли ще бъде пустота! Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували?
Да, ние сме още в преддверието на
вечността
, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.
Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.
към текста >>
Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във
вечността
.
Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело. Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата. 10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията.
Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във
вечността
.
Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага. 12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини.
към текста >>
Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие
вечността
.
5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка. Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство. 1.6. Истината и знанието 1. „Истината е кръг – казва проф. Бородин[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга.
Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие
вечността
.
Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили.
към текста >>
Това Негово съзерцание или знание за цялата
вечност
не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54]
Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света.
Това Негово съзерцание или знание за цялата
вечност
не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54]
4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.
към текста >>
Граница на този закон е самата безпределност на
вечността
.
– Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58] 2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) 1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи същества.
Граница на този закон е самата безпределност на
вечността
.
Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже. Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон. 2. В астрономията поради огромните мащаби е въведена нова мярка, наречена светлинна година. Това е разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи с 300 000 км/с. Ако искаме да превърнем в километри светлинната година, трябва да умножим 60.60.24.365.300 000.
към текста >>
Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из
вечността
и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат.
Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?! 19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана.
Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из
вечността
и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат.
20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори? Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали? 21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират. 2.3. Закон на Мисълта
към текста >>
21. Да, ние сме едва в преддверието на
вечността
, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират.
Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори? Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали?
21. Да, ние сме едва в преддверието на
вечността
, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират.
2.3. Закон на Мисълта 1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност.
към текста >>
2.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на
вечността
.
И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота.
Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на
вечността
.
Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил!
към текста >>
Онези славни епохи, които ни очакват в самата
вечност
на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали.
Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността.
Онези славни епохи, които ни очакват в самата
вечност
на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали.
Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“
към текста >>
Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а
вечността
настане?
Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а
вечността
настане?
„Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“ От фактите, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще. Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение.
към текста >>
Авторът на великия мировия свят е скрит във
вечността
.
Но веществото се не губи, силата не престава, умът работи, Господ създава. Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа. Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна.
Авторът на великия мировия свят е скрит във
вечността
.
Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството.
към текста >>
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на
вечността
.
– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на
вечността
.
Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?!
към текста >>
Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във
вечността
на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността.
Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във
вечността
на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва:
към текста >>
10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във
вечността
.
7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във
вечността
.
Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
към текста >>
Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане
вечността
?!
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?!
Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане
вечността
?!
11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала
към текста >>
В оня миг от
вечността
Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите.
Привличането и отблъскването са действали с еднаква сила. Следователно материята, т.е. атомите са били в равновесие. Немислимо е да е имало някакво физическо триене или действие. 3. И тогава дошло началото – онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан – в първа глава на своето Евангелие.
В оня миг от
вечността
Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите.
4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот. Те започнали да стават неспокойни, сякаш били наелектризирани и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила.
към текста >>
2. Творецът на великата вселена е скрит във
вечността
.
12. Всички тия множества пристигат със Синовете божии, създадени в началото на самото небе. Те идат, за да се поклонят и да благодарят за почестите и благата, приети от Вечния, Всемирен закон на Любовта. 10. Бог е Дух 1. Пред ума ни се представя една величествена картина на целия свят – обширна по размери, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, която е действала при създаването ú, умът, който я е проектирал и извършил постройката, остават тайна.
2. Творецът на великата вселена е скрит във
вечността
.
Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият? Дали е заминал напред, или назад е останал? Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл? 3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила.
към текста >>
3.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая
вечност
, която е без начало и без край.
Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая
вечност
, която е без начало и без край.
И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота.
към текста >>
4.
Разговор Първий. Упътвание
От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с
вечността
, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие.
От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с
вечността
, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения.
към текста >>
5.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Този е Неговият път, който Той сам е положил преди
вечността
и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада.
Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа.
Този е Неговият път, който Той сам е положил преди
вечността
и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада.
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно.
към текста >>
6.
Писмо № 8
Великото и страшно притеснение, което има да последва, но Вий тогава нема да сте в тоя свет, но във
вечността
.
Нам ни е казано и Господ Бог наш е с нас. Сега всекой един от нас нека се опаше през чреслата [слабините] като войник и да е готов. Ний се молим за Вашето преуспевание. Молете се и Вий усърдно. Времето на бъдещето приближава и Аз чувам онзи тропот онзи раздор, който има да обхвани народите.
Великото и страшно притеснение, което има да последва, но Вий тогава нема да сте в тоя свет, но във
вечността
.
И зависи от настоящето Ви поведение спрямо волята на Господа. Ако го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в неговите ръце и сторите всичко което Неговат благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът на своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички негови святи избранници. В това свято общение ще сте в тая пълна и свята любов, която ще Ви подига да се радвате на този велик мир гдето всички добродетели царуват. Да, това е Истина, свята Истина. Чети 21 глава на Откровение, обърни особено внимание на 3, 4, 5, 6, 7, 8 стихове, а тъй също и на последующите.
към текста >>
Ще излезем най-после благополучно на брега на
вечността
и домът на нашия Небесен баща.
Никой не Ви принуждава в нищо. Аз зная, че Господ Мой, ще извърши своето дело, което е започнал. Зная, че Неговите слова са верни. Моята надежда е в Него и душата ми има тихо упование на Неговата Милост и любов. Нека светът да се вълнува, нека морето да шуми, докато Христос е в Кораба, Аз не ся боя.
Ще излезем най-после благополучно на брега на
вечността
и домът на нашия Небесен баща.
Ваш верен в Господа: П. К. Дънов
към текста >>
7.
03.РАЗГОВОР ПЪРВИ
А такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с
вечността
, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето божествено произхождение.
Да, злото, неугасимият огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждам и съзнавам, че силата на вечното е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който иска да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поръчителство на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала тоз изглед, но с течение на времето и слагането на истината ще се укаже най-после, че Бог е работил тук.
А такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с
вечността
, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето божествено произхождение.
Сега на делото каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или твоето двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа, то може да е натрапено отвънка, от някои неща на твоя ум, за което Бог не е виновен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат неговите уверения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник, то тогава изведнъж ще покажат своето естество. Защото всеки зародиш се опитва или оплодотворява на своето място.
към текста >>
8.
07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ
Този е неговия път, който той сам е положил пред
вечността
и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада.
Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа.
Този е неговия път, който той сам е положил пред
вечността
и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада.
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината. Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в него постоянно.
към текста >>
9.
13.Червено тефтерче
Чудно ми беше, когато бях носен от твоите ръце през неизследимите тъмнини на миналото, на тайната
вечност
, която в себе си крие всичко.
Ето, виждаш образа на моята душа и лицето, което си ми дал. Ето, гледаш тайните на твоя Дух, на онова, което си произвел. О, Господи, Боже мой, още когато се зараждах вътре у теб, осъзнавах твоето неизследимо величие, твоята велика сила. Когато от дълбините на твоето съзнание излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот. И когато първия път чух гласа ти, съзнах, че си дълбок, вътре някъде до мен.
Чудно ми беше, когато бях носен от твоите ръце през неизследимите тъмнини на миналото, на тайната
вечност
, която в себе си крие всичко.
Ей, Господи, когато ме носеше към вечния си дом на твоите криле, когато ме носеше от свят в свят, от виделина на виделина, от сила в сила в необоримите предели на твоето царство. Ето, говориш с мен, и чувам гласа ти да идва отдалеч, услушвам се и познавам, че си този, който ми говориш, който си ме носил от начало, гледал си ме, грижил си се за мен, чувам сега гласа ти и каква неизразима радост се заражда в мен. Надеждата ми възкръсва, вярата ми оживява, любовта ми към теб се пробужда. Ей, Господи, чуден си. Велик си, Господи, чудни са твоите дела и твоите мисли.
към текста >>
Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна
вечност
във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната
вечност
всичко е в тишина.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.
Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна
вечност
във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната
вечност
всичко е в тишина.
Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа.
към текста >>
10.
Петър Дънов - №39
Ний живеем вече във
вечността
.
Сполучи или не, все едно. Три важни събития имат да последват: 1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае; 2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му; 3) И най-после Господ на силите ще се яви да тури съд и правда.
Ний живеем вече във
вечността
.
Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време. Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място.
към текста >>
11.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Ний живеем вече във
вечността
.
Сполучи или не, все едно. Три важни събития имат да последват: 1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае; 2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му; 3) И най-после Господ на силите ще се яви да тури съд и правда.
Ний живеем вече във
вечността
.
Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време. Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място.
към текста >>
12.
№113 (Петър Дънов)
Чрез него ще се вкусят сладките плодове на
вечността
.
Всякой талант трябва да се обработва, за да може слугата да влезе в радостта на Господаря си. [Мат. 25:14-30] Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушeнията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии.
Чрез него ще се вкусят сладките плодове на
вечността
.
Аз желая ти да бъдеш младенец по сърце и възмъжал по ум. Да се не плaшиш от нищо. Всякога във време на нужда ти ще имаш моята помощ и съдействие. Пътят ти е отворен. Излез с книги, ще имаш ръководство.
към текста >>
13.
84 ПИСМО
Чрез него ще се вкусят сладките плодове на
вечността
.
Всякой талант трябва да влезе в радостта на Господаря си. Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушенията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии.
Чрез него ще се вкусят сладките плодове на
вечността
.
Аз желая ти да бъдеш младенец по сърце и възмъжал по ум. Да се не плашиш от нищо. Всяко време на нужда, ти ще имаш моята помощ и съдействие. Пътят ти е отворен. Излез, винаги ще имаш ръководство.
към текста >>
14.
91 ПИСМА до Мария Казакова
Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи
вечността
и блаженството.
Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина?
Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи
вечността
и блаженството.
Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома на нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал". И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.
към текста >>
15.
134 ПИСМО
Вечността
не бърза, Небето не се смущава, Надеждата не се обезсърчава, Духът не престава.
1906 г. Любез. сестро, Всичко, каквото Господ отрежда, е добро. Царува Господ, весели се земята, радва се всяка душа. Нишката на Божията Любов не може да се скъсва от никого.
Вечността
не бърза, Небето не се смущава, Надеждата не се обезсърчава, Духът не престава.
Вашата вяра, вашата надежда, вашата любов се опитва. Доброто семе добър плод ще принесе. Господ ще изведе своето стадо. Той ще въздигне всичко. Зад всичко се крие Божието благословение.
към текста >>
16.
273 ПИСМО
3. „
Вечността
на духовните закони."
„И заповяда Господ на рибата да избълва Йона на сушата." Колкото за продължение дните на цар Езекия (IV Цар. 20;11), на първо място се изтъква праведният живот на тоя юдейски цар, а Бог в милостта си един ден обръща на 1000 год. и 1000 години на един ден. Но забележи, че нам е нужно да живеем тъкмо толкова години, колкото да си изработим духовното тяло, само с което ще можем да реализираме надеждата ни в живота: участие в първото възкресение (Откр. 2;6).
3. „
Вечността
на духовните закони."
По този въпрос се знае, че има едни закони за ръководенето на видимата вселена по предопределението на Отца, или тоже известните закони. „Твърд" (Битие 1;7-8). А както изглежда, според пророчествата едни от тях ще се отменят или преобразуват, вследствие на което във вселената (според сътворенията в Битието) ще настъпи голяма катастрофа. Значи всички закони владеят дотогава, докогато е определено, след което може би не престават да съществуват, но се преобразуват в други сили. За последствията от изменението на законите на Твърдта, или тия закони, които управляват засега обикалящата ни вселена, прочети Исайя 34;4. Откр.
към текста >>
17.
31 ПИСМО
Ние живеем вече във
вечността
.
Най-късно до трите половини на идущата година времето ще се съкрати. Деятелите на беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан на подвиг. Сполучи или не, все едно. Три важни събития имат да последват: вождът ще се яви, кой е Той, Господ знае. Началникът на Силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му и най-после Господ на силите ще се яви да тури съд и правда.
Ние живеем вече във
вечността
.
Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време. Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че времената и годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим верно с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място.
към текста >>
18.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата
вечност
и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната обширна вселена – вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част – за проявление на човешките лични и семейни чувства, горната му коронна част – за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на волевите проявления и инстинкти, които някой път действуват разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и осакатява дейността на тези клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на висшия органически свят, не знае и дейността на човешкия дух.
Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата
вечност
и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната обширна вселена – вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
И някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни. Това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които парализират до някъде пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато обаче стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той започнал да мисли, че всички негови слушатели са демони, излезли от пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят.
към текста >>
А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата
вечност
, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
Освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като започнал да мисли, че Царството Божие е слязло на Земята, и да вижда в лицето на слушателите си братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление, като кажат, че някой демон го е обсебил. Медиците ще кажат, че мозъкът на този проповедник е анормален. Простата причина обаче седи в това, че не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал е отровите на млечната и пикочна киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни“ хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже има ли Бог или няма.
А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата
вечност
, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. – се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у човека. И затова умният българин казва: „Много кисел станал“ или „вкиснал се“.
към текста >>
19.
***
Него Учителят познава през
вечността
в целия му развой и път.
Той трябва да живее във Великия Живот, де Любовта, Мъдростта и Истината царят. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще вярваш и ще благодариш на Бога за най-великото в твоя живот. Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ! Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра.
Него Учителят познава през
вечността
в целия му развой и път.
Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи. Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота. Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист, пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях!
към текста >>
20.
350–400
И туй благоухание да не се изменя, а през цялата
вечност
да се усилва като едно цвете в Божията градина.
Подареното или заслуженото? Богатството, което е подарено, или което е спечелено? 353 Чистота – Нюкс. Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите.
И туй благоухание да не се изменя, а през цялата
вечност
да се усилва като едно цвете в Божията градина.
354 Страдание. Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него.
към текста >>
21.
МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА ЧИСТОТА
Очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на
Вечността
, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души.
Господи, Боже наш, на всичката вътрешна пълнота на живота, ние заставаме пред Твоето лице, според великата Твоя милост, която носи светлината на Твоето лице, дар за нашите души. Ние очистихме устата си и Славата Ти изпълни говора ни. Ние Те славим, ние Те хвалим. Благият Ти Дух очисти сърцата ни и ние възпяваме Твоето име и приемаме великата радост, която То внася в живота ни. Великият Ти Дух очисти умовете ни и в нас се зароди непреодолимо желание да работим за славата на Твоето свято име, да носим великите Ти мисли по целия свят.
Очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на
Вечността
, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души.
Заради милостта Ти, която само в Теб обитава, благослови ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи, възроди и изпълни с благия Си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие. Да носим образа на Любовта Ти, светлината на Истината Ти, съзвучието на Мъдростта Ти, основата на Твоята Доброта и чистотата на Твоята Правда. Амин
към текста >>
22.
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
Тогава, когато чистотата ме облива, когато Духът на Твоята
вечност
ме озарява със светлина в моя път, аз съм доволен и радостен и благодарен.
И като бистър извор на чисти влияния, които в този момент се нижат безчет пред мене и лъхат в мене благоуханието на целия Всемир, душата ми се събужда и почива в блаженство и запява във възторг: Хвала на Великото Ти Име, Царю на Вековете! Господи, сутринните размишления ме учат на Твоите закони. Когато всичко още спи в омаен сън, лъчите на непоявилото се още изгряващо Слънце се изливат и галят всяка душа, за да влеят нов, чист и свят живот. Единствената надежда Си ми Ти, Господи!
Тогава, когато чистотата ме облива, когато Духът на Твоята
вечност
ме озарява със светлина в моя път, аз съм доволен и радостен и благодарен.
Затова свържи ме с Духа Си, Господи! Амин
към текста >>
23.
ФОРМУЛИ - Всички
Ще Ти служа през цялата
вечност
!
Велик си Ти, Господи! Велики са Твоите дела. Велико е името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята Любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе.
Ще Ти служа през цялата
вечност
!
формула 3 Тази формула се произнася три пъти дневно — сутрин, обед и вечер. Бог е Любов, Бог е Всемъдър, Бог е Всеблаг.
към текста >>
Духът на
Вечността
,
И радост пълни сърцата ни. — същото движение (3 пъти) В произнасяне на думите се вижда где е вашето сърце и какво ви липсва. За да се тонирате, изпейте: Духът Божий,
Духът на
Вечността
,
Духът Пресвятий, — ръцете нагоре Който пълни — ръцете на гърдите Сърцата ни с Любов — ръцете на гърдите Духът Благий. — ръцете на гърдите (3 пъти)
към текста >>
24.
ФОРМУЛИ - (1-21) 'Господ царува. Облечен е във великолепие'
Ще Ти служа през цялата
вечност
!
Велик си Ти, Господи! Велики са Твоите дела. Велико е името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята Любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе.
Ще Ти служа през цялата
вечност
!
формула 3 Тази формула се произнася три пъти дневно — сутрин, обед и вечер. Бог е Любов, Бог е Всемъдър, Бог е Всеблаг.
към текста >>
25.
ФОРМУЛИ - (106-132) 'И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа'
Духът на
Вечността
,
И радост пълни сърцата ни. — същото движение (3 пъти) В произнасяне на думите се вижда где е вашето сърце и какво ви липсва. За да се тонирате, изпейте: Духът Божий,
Духът на
Вечността
,
Духът Пресвятий, — ръцете нагоре Който пълни — ръцете на гърдите Сърцата ни с Любов — ръцете на гърдите Духът Благий. — ръцете на гърдите (3 пъти)
към текста >>
26.
Молитва на свещената чистота
Очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на
вечността
, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души.
Господи, Боже наш, на всичката вътрешна пълнота на живота, ние заставаме пред Твоето лице, според великата Твоя милост, която носи светлината на Твоето лице, дар за нашите души. Ние очистихме устата си и славата Ти изпълни говора ни. Ние Те славим, ние Те хвалим. Благият Ти Дух очисти сърцата ни и ние възпяваме Твоето име и приемаме великата радост, която то внася в живота ни. Великият Ти Дух очисти умовете ни и в нас се зароди непреодолимо желание да работим за славата на Твоето свято име, да носим великите Ти мисли по целия свят.
Очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на
вечността
, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души.
Заради милостта Ти, която само в Теб обитава, благослови ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи, възроди и изпълни с благия Си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие, да носим образа на любовта Ти, светлината на истината Ти, съзвучието на мъдростта Ти, основата на Твоята доброта и чистотата на Твоята правда. Амин.
към текста >>
27.
Вечерна молитва
Тогава, когато чистотата ме облива, когато Духът на Твоята
вечност
ме озарява със светлина в моя път, аз съм доволен и радостен, и благодарен.
И като бистър извор на чисти влияния, които в този момент се нижат безчет пред мен и лъхат в мене благоуханието на целия всемир, душата ми се събужда и почива в блаженство и запява във възторг: Хвала на великото Ти име, Царю на вековете! Господи, сутринните размишления ме учат на Твоите закони. Когато всичко още спи в омаен сън, лъчите на непоявилото се още изгряващо слънце се изливат и галят всяка душа, за да влеят нов, чист и свят живот. Единствената надежда си ми Ти, Господи!
Тогава, когато чистотата ме облива, когато Духът на Твоята
вечност
ме озарява със светлина в моя път, аз съм доволен и радостен, и благодарен.
Затова свържи ме с Духа Си, Господи! Амин.
към текста >>
28.
Формули 1-24 Господ царува: облечен е във великолепие
Ще Ти служа през цялата
вечност
!
Велик си Ти, Господи! Велики са Твоите дела, Велико е името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе.
Ще Ти служа през цялата
вечност
!
Формула 3 За една седмица произнасяйте по десет пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък. Тези думи крият голяма сила и служат оздравително. Бог е любов, Бог е светлина, Бог е живот. Господи, дарувай ми Твоя Дух.
към текста >>
29.
Формули 119-144 И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа
Духът на
вечността
,
сърцата ни. същото движение (3 пъти) В произнасяне на думите се вижда где е вашето сърце и какво ви липсва. За да се тонирате, изпейте: Духът Божий,
Духът на
вечността
,
Духът Пресвятий, ръцете нагоре който пълни ръцете на гърдите сърцата ни с любов, ръцете на гърдите Духът Благий. ръцете на гърдите (3 пъти)
към текста >>
30.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от
вечността
, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа.
Учителя отговаря: „Ние се срещаме в Търново през тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметката на България и резултатът от тази сметка ще бъде известен бъдещата година." По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да организира съборите на Бялото Братство. А защо там ли?
За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от
вечността
, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа.
На много места Учителя беше споменавал, че във В. Търново се срещат много земни, електромагнитни и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята. Учителя отиде във В. Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него, и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо." (Виж „Изгревът" на Бялото Братство", София, 1993 г.)
към текста >>
31.
Писма до Мария Казакова
Тя е думата, която е изразил Господ да се въплоти, ней принадлежи
вечността
и блаженството.
По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава. Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”. И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина?
Тя е думата, която е изразил Господ да се въплоти, ней принадлежи
вечността
и блаженството.
Мойсей нищо не ни каза за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, Който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и да каже със своя живот и възкресение, че в дома на Нашия Небесен Баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не, Господ казва: „Имам още много неща да Ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината, Който Аз ще Ви пратя от Отца, слезе да живее във вашите сърца, Той ще Ви научи и припомни всичко, що съм ви казал.” И тъй, действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.
към текста >>
32.
Писма до Мария Казакова - 1906
Вечността
не бърза.
1906 г. Любез. сестро, Всичко, каквото Господ отрежда, е добро. Царува Господ, весели се земята, радва се всяка душа. Нишката на Божията Любов не може да се скъса от никого.
Вечността
не бърза.
Небето не се смущава, надеждата не се обезсърчава. Духът не престава. Вашата вяра, вашата надежда, вашата Любов се опитва. Доброто семе добър плод ще принесе. Господ ще изведе своето стадо.
към текста >>
33.
1920_9 Картините в горницата
Следователно, образът е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе
вечността
на Живота.
За чертежите в Горницата още на събора през 1919 г. Учителя казва: „Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване. Те, обаче, не трябва да ви бъдат като култ, който ще да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте". Но на Слънцето на вечния Живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си. Образите са като шишетата — счупи ли се шишето, изчезва образът му.
Следователно, образът е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе
вечността
на Живота.
Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната страна на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание. Ако речем да отхвърлим тези форми, ще изпаднем в друга грешка. Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и да опитате." („Беседи, обяснения и упътвания, 1919 г.", стр. 30, 31) За тези чертежи Борис Николов пише:
към текста >>
34.
1922_22 Молитви и формули
Когато сте един спрямо друг, спрете се, ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на
вечността
, Който изпълни сърцата ни с Любовта, подвижи сега моя ум да каже Твоята Светлина." Светлината, това е емблема, носителка на всички блага.
Няма Любов като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов. Няма Мъдрост като проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Мъдрост е Мъдрост. Няма Истина като проявената Божия Истина, само проявената Божия Истина е Истина. (282 стр.) Пак ви говоря, туй е за Школата вътре.
Когато сте един спрямо друг, спрете се, ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на
вечността
, Който изпълни сърцата ни с Любовта, подвижи сега моя ум да каже Твоята Светлина." Светлината, това е емблема, носителка на всички блага.
(242 стр.) Мото за през цялата година и на учениците, и на оглашените, и на слушателите в Школата: Ще се стремите да придобиете Истината в душите си, Светлина в умовете си, чистота в сърцата си, свобода в душите си, знание в умовете си, сила в сърцата си. (251 стр.) И тъй, нашият девиз е: страх отвънка, Любов отвътре; тъмнина отвънка, Светлина отвътре.
към текста >>
35.
МУЗИКА
Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във
Вечността
.
Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми.
Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във
Вечността
.
Мелодията и текстът на тази песен за записани. Борис Николов; Елена Андреева Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." ще се раздвижите, ще ускорите темпото.
към текста >>
Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната
вечност
като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика.
Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи.
Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната
вечност
като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика.
И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо.
към текста >>
36.
БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА
Когато астрономът Го изследва, Той се скрива във
вечността
, дето никакъв телескоп не може да Го намери.
Тихият глас на Бога се чува само в тишината. Всички говорят за Бога, но те не Го разбират. Те мислят, че Бог е недостъпен. Наистина, Той е недостъпен, но само за ония учени, философи, поети, които мислят, че са постигнали всичко и нищо повече не им трябва. Затова, когато философът от висотата на своето положение, започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят.
Когато астрономът Го изследва, Той се скрива във
вечността
, дето никакъв телескоп не може да Го намери.
Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената да не може да Го зърне. Обаче, Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите, на унижените и на оскърбените - на чистите по сърце. Сега вие искате да сте господари на съдбата си. Но човек сам не може да бъде господар на съдбата си. Само двама души, като се съюзят, могат да бъдат господари на своята съдба.
към текста >>
Ехото му ще продължава във
вечността
.
Защото на всеки човек Бог се открива по специфичен начин, според степента на неговото развитие. И затова всеки трябва да бъде верен на онова, което има в себе си. Първо, човек трябва да преобрази ума и сърцето си, за да може да го посети Великият, Който е създал целия свят - Небето и Земята, цялата наука, всички изкуства. Той ще внесе в човека безсмъртния живот - животът на възкресението. Това посещение ще трае само една секунда, но никога няма да се забрави.
Ехото му ще продължава във
вечността
.
Казвате: "Само една секунда! Това е толкова кратко". Знаете ли какво нещо е да ви посети светлината само за една секунда? За една секунда светлината изминава разстояние от 300 000 км път. За колко време можете да изминете тоя път?
към текста >>
37.
НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ
Духът, който говори в нас, е Един и всякога в цялата
вечност
ще имаме нужда един от другиго.
От тях има вече една част в Братството и друга още ще се попълни. И те ще дойдат непременно. Но не всички, които са в Братството, са от тези 1444. Наример, мнозина са казвали: "Аз от Учител нямам нужда, в мене говори Духът". Не е разбрал той.
Духът, който говори в нас, е Един и всякога в цялата
вечност
ще имаме нужда един от другиго.
Който каже, че няма нужда от другиго, то е от лукаваго. Туй да го знаете, затова той няма нужда от Бога живаго; а онзи, който е роден от Бога, той ще има всякога нужда от другите, защото и в тях живее Бог. И ако вие се отклоните един ден от мене, вие ще пострадате, а не аз. Веднага ще почувствате лишение от Бога и няма да може да говорите, ще изгубите вашето красноречие. Същият закон е и за мене, и за вас.
към текста >>
38.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
В нея е
вечността
, тя разполага с време, колкото иска.
А те искат да й станат господари! Като е дошъл на Земята, човек трябва да изучава Природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота. Не постъпва ли съобразно великите закони на Природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза. Това е един от нейните методи - тя не бърза.
В нея е
вечността
, тя разполага с време, колкото иска.
Тя икономисва своите сили, защото силите й не са в такова изобилие, в каквото е времето. Следователно, вие можете да разполагате с нейното време, но не и с нейните сили. По тази причина, онези хора, които не живеят, както тя иска, които бързат много, скоро изтощават силите си и умират много рано. Никакви молитви не помагат тогава за продължение на живота им. Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат нейни господари.
към текста >>
39.
ДОБРО И ЗЛО
Като направиш някому добро, това добро остава за
вечността
.
Доброто, като жива сила в Природата, има условия да расте и да се увеличава и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ако се питате каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто до тисящи родове.
Като направиш някому добро, това добро остава за
вечността
.
Ако след като направите услуга, започвате да разправяте какво сте направили, вие не разбирате закона на милосърдието. Според този закон, доброто, което правите, никога не се споменава. Когато правиш добро - крий го, а когато правиш зло - открий го, нека знаят всички. Това е закон. Когато правиш добро, скрий го, никой да не го знае.
към текста >>
40.
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Без страх и без тъмнина в безконечната Любов на
Вечността
.
"Желая да бъда проводник на Божественото в света." Сутрин дори прекарай в молитва един час. Станеш от сън, кажи си: "Днес искам да направя повече, отколкото вчера. Без страх в Любовта безгранична.
Без страх и без тъмнина в безконечната Любов на
Вечността
.
Великият Дух на Вселената, Който съживява всички клетки, да ми дари живот и здраве". Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: "Аз живея в Бога и Бог живее в мен." За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и движение, които човек трябва да намери интуитивно. За да ви вървят работите добре, сложете ръцете си на горната част на главата си и кажете: "Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух." Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят.
към текста >>
41.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз всякога задържах за себе си най-малкото." В стаята беше тихо и тайнствено, като през
вечността
.
Помни, че на беседите присъстват Светли същества, от които можеш да имаш само полза" - каза ми бащински и продължи с чуден израз, който не бих могла да опиша с думи. - "Слушай да ти кажа: Като ученичка, постави за мярка в живота си най-високия идеал, но когато получаваш материални блага, мери с друга мярка. Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, всякога се стреми към най-малкото. Бъди доволна от най-малкото и за себе си задържай най-малкото. Аз бях най-щастливият човек на Земята, защото в материалния свят бях всякога доволен от най-малкото, стремях се към най-малкото и задържах за себе си най-малкото.
Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз всякога задържах за себе си най-малкото." В стаята беше тихо и тайнствено, като през
вечността
.
Милка Периклиева Учителят бе изискан, съвременен, културен човек. Беше облечен изискано. Чистота и блясък лъхаше при Неговото появяване. В Негово присъствие душите ни си почиваха и се хранехме от Божествения хляб, който слизаше от Небето чрез Словото Му.
към текста >>
Това важи за тук, за провинцията, за
вечността
и за Вселената!
" Въздъхнах облекчено. Аз се намирах пред Учителя, на Изгрева в София, а моят дом бе в Габрово. А там имам най-голяма нужда от Неговата помощ и запитах: "Но това, Учителю, за къде важи? За Изгрева или за провинцията? " - Това важи за сега, за утре и завинаги!
Това важи за тук, за провинцията, за
вечността
и за Вселената!
Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги! Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна! Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся! Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената!
към текста >>
Животът на Учителя е един и непреривен във
вечността
.
Аз разсъждавам върху думата "беше", а Учителят мълчи. Той ме изчакваше, за да види докъде ще стигна с моите разсъждения. След малко ме погледна и добави: "Учителят се изявява в бъдещето. Учителят се проявява в настоящето. Учителят се оценява от човеците в минало несвършено време като събитие, като действие, като история и като мисия.
Животът на Учителя е един и непреривен във
вечността
.
Но у човека, Той е разделен от бъдеще, настояще и минало. Важното е, че единствено настоящето е реално за човека." Аз кимам с глава. Вече съм разбрала, че глаголът "съм" има много времена в българския език и човек спряга този глагол с живота си. Запита ме: "Разбра ли кой е Учителят на Земята? " Отговорът от моя страна последва веднага: "Учителят на Земята е Бог, Който се изявява в едно и също време от вчера, днес и утре, а се проявява в настоящето като Всемировия Учител, Който сваля Словото на Бога." Как го казах това и досега не мога да си отговоря.
към текста >>
42.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Това, което съм преживял с Него, ми бе достатъчно за цяла
вечност
.
И сега като си спомня, започвам да плача. Това са силни неща, които не мога да преживея така лесно. Учителят поведе само мен, най-малкия и най-слабия ученик, отидохме на полянката и започнахме да я обикаляме. Всички се спряха до боровете и не смееха да се приближат до нас, защото разбраха, че Учителят иска да бъде с мен. Заедно обикаляхме поляната, където играехме Паневритмията.
Това, което съм преживял с Него, ми бе достатъчно за цяла
вечност
.
Какво страдание бе тогава - това бе неописуемо! Като си спомням, започвам да плача. И сега плача като разказвам тези неща, а отдавна не съм плакал - може би 30-40 години. И така, Учителят върви с мене и обикаляме поляната. Аз, най-нищожният човек на Земята, се движа с най-милия, най-скъпия, най-великия за мен Човек.
към текста >>
43.
ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/
Обаче след това очистване, не грешете повече, за да може в течение на цяла
вечност
Ангелите на въздуха и водата да обитават във вас и да ви служат във всеки час.
Истина ви казвам: освещение с вода ще ви освободи от всички тези болести. Всеки ден от вашия пост повтаряйте това очистване с вода до този ден, в който ще видите, че водата, излизаща от вашето тяло, е толкова чиста, колкото пяната в реката. Тогава потопете своето тяло в течащите вълни на реката и благодарете на Живия Бог, Който ви е освободил от всички грехове. И това свято очистване от Ангела на водата означава Възкресение за нов живот. Защото от това време вашите очи ще започнат да виждат, а ушите ви да слушат.
Обаче след това очистване, не грешете повече, за да може в течение на цяла
вечност
Ангелите на въздуха и водата да обитават във вас и да ви служат във всеки час.
Но ако след всичко това останат, все пак, във вас следи от нечистотии, резултат от минали ваши грехове, призовете Ангела на слънчевата светлина. Събуйте се, снемете своите дрехи и позволете на Ангела на светлината да обгърне вашето тяло. След това вдишвайте въздух бавно и дълбоко, за да може Ангелът на светлината да проникне вътре във вас. Тогава той ще изгони от вашето тяло всичко зловонно и нечисто, което ви осквернява отвън и отвътре. И всичко нечисто и зловонно ще излезе от вас, както мракът на нощта се разсейва при лъчите на изгряващото Слънце.
към текста >>
44.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз Го зная, със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: "Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета." Като че ли чух гласа на
Вечността
.
Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. Този духовен гигант, Който идваше със специална мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, Който на всеки страдащ стопяваше мъката, Който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот бе една велика жертва. В един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик Дух отдавна бе напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден след като се връщах от София, погледнах през прозореца, Учителят бе в това състояние.
За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз Го зная, със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: "Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета." Като че ли чух гласа на
Вечността
.
След това Той отиде в стаята си и остана пак в първото си положение. Аз чувствах дълбоко в душата си как Той постепенно се подготвяше за едно събитие, което Братството най- тежко ще преживее. Приятелите ставаха все по-замислени и загрижени пред неизвестността, но никой от тях не допущаше мисълта, че Учителят ще напусне Своето физическо тяло. Атмосферата около Учителя се сгъстяваше от дълбоките въздишки и тревоги, които се изтръгваха от гърдите на приятелите, от великото страдание, което произтичаше от неизвестността. Учителят все повече и повече навлизаше навътре в Себе си.
към текста >>
45.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Това важи за сега и за
вечността
. Амин!
По този начин ние научихме закона за десятъка. Затова аз с мъка трябва да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък. Вашата задача е да съхраните Словото и да го предадете за идното човечество. Нашата задача е да предадем нашите опитности, да предадем Словото, да предадем песните на Великия Учител. И затова опитността на един ученик е опитност на цялата Школа.
Това важи за сега и за
вечността
. Амин!
Мария Тодорова През време на Школата паричните въпроси ги движеше лично Учителят. Той на никого не даваше сметка от кого получава пари и на кого дава. Обикновено при Него имаше големи суми, както и при Тодор Стоименов, който ги държеше под дюшека на леглото си. За света ние бяхме несретници, бедняци и голтаци.
към текста >>
46.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Той работи в човешките души през цялата
вечност
, докато ги повдигне и въведе в света, в който Той живее.
Божественото започва с най-малкото, с най-слабия разумен подтик, който действа отвътре и отвън. Той е началото, предвестникът на Мощния и Силния, Който иде – Божият Дух. Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действа като една нова сила на Живота. Той е Високият идеал, към който всички се стремят.
Той работи в човешките души през цялата
вечност
, докато ги повдигне и въведе в света, в който Той живее.
Всички, които Го очакват, ще станат за работа. Те Го познават, отдавна те гладуват и жадуват за Словото на Живота. На тях ние казваме: “Близо до вас има Извор с обилни кристални води.”Учителя се явява тъкмо в епохата на големите световни политико-стопански и интелектуални противоречия, като показва изходния път – път към разумната култура. Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото съзнание в по- висок свят. Преди две хилядолетия Христос каза: “В онези дни Луната ще потъмнее, Слънцето няма да дава светлината си и звездите ще паднат.” Някога Великите Ръководители и Учители са говорили вечните истини, забулени в символи, защото хората не са били готови да ги приемат.
към текста >>
47.
УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ
Нова страница от великата книга на
вечността
се отваря и ни дарява своето откровение.
Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство. Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица. Първият ден на събора започва.
Нова страница от великата книга на
вечността
се отваря и ни дарява своето откровение.
Изток вече се заруменява. В ранната утрин е прохладно и свежо. Още преди изгрева на Слънцето всички са на поляната пред салона.Учителя вече е тук. На изток се откроява красивата Му фигура. Пеню Киров и Тодор Стоименов
към текста >>
48.
НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
Както добрият градинар почиства всяко дръвче в градината си, тъй и Учителя работеше в градината на душата и с внимание и Любов посаждаше Божествените семенца, които ще принасят своя плод и сега, и през цялата
вечност
.
Затова Учителя започваше от физическия живот и даваше правила и методи, за да възстанови човек здравето си и правилното отношение към Живата Природа. Учителя умееше да посочва смешните страни на живота, онези неестествени положения, в които изпада човек в своята наивност и лековерие. Всички ония наивни понятия, удобни и лесни, с които човек се кичи, всички онези книжни кумири, които човек си създава в личния и обществен живот, в науката и религията, Учителя разсейваше с лекота и хумор. Истината е като хляба – като ядеш, чувстваш Сила и Живот. Истината е като слънчевата светлина – на нея плодовете зреят.
Както добрият градинар почиства всяко дръвче в градината си, тъй и Учителя работеше в градината на душата и с внимание и Любов посаждаше Божествените семенца, които ще принасят своя плод и сега, и през цялата
вечност
.
Той дава едно правило: Не изкоренявайте дивачките – облагородявайте ги, използвайте силите на злото за Добро. В беседите Си Учителя свободно се ползва от формите. В тях Той облича Истината и пак така свободно ги разрушава, за да не помисли човек, че тя може да бъде затворена в тях. Духът е, Който създава формите, Той внася Живот в тях.
към текста >>
49.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
Него Учителя познава през
Вечността
в целия му развой и път.
Той е Учителя на вечната Светлина, на проявената безгранична Любов. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще благодариш – това е Волята на Безграничния. Учителят е всякога на страната на добрите ученици. Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна Вяра.
Него Учителя познава през
Вечността
в целия му развой и път.
Едничката грижа на Учителя е да се прослави Бог в човешките души. Затова е дошъл Учителят. Да познаваш Бога и Учителя – това е Живот вечен. Тихият глас на Вечния се разнася в Природата във всички нейни кътчета. В светлите ручейчета, в цъфналите цветенца, в огрените от Слънцето върхове – навсякъде Духът на проявения Бог говори.
към текста >>
50.
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
Те ще звучат през
вечността
, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават.
Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее. Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде.
Те ще звучат през
вечността
, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават.
Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух. Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен.
към текста >>
През цялата
вечност
траят те.
Мелодията придава мистичната драматичност на текста, тя го тълкува. Към тези песни можем да причислим и последната творба на Учителя – Седемте дни на Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него. Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея. Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението.
През цялата
вечност
траят те.
Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души. Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика. В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:
към текста >>
51.
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ
Царството Божие иде, иде непреривно през цялата
вечност
, както иде пролетта.
Учителя посочи пътя, по който ще се реализират тези задачи. Той казва: Разумната Природа ги е реализирала, но ние ще ги възприемем и осъществим. Днес се създават условията за Новата култура. Светът се подготвя за нейното идване.
Царството Божие иде, иде непреривно през цялата
вечност
, както иде пролетта.
Преди да се спрем по-подробно върху трите основни принципа на Новата култура – Любовта, Мъдростта и Истината, ще хвърлим светлина върху някои процеси в развитието на съзнанието, за да ни стане ясно настоящето и за да очертаем бъдещето, което иде. Например, ако сравним човека от първобитното общество и съвременния човек, ще намерим голяма разлика в съзнанието. Различието е в три насоки – в широта, в яснота или будност и в отношението към Природата. Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание.
към текста >>
52.
ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО
От Любовта са произлезли всички светове през всички
вечности
.
Няма място, дето Любовта да не присъства. Всичко в света живее и съществува в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме – звездни селения, слънца и планети, е проява и израз на Любовта. Целият Всемир в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Камъните, растенията, животните, светлината, въздухът – чрез всички Любовта говори на хората.
От Любовта са произлезли всички светове през всички
вечности
.
Зад това, което става в Живота, трябва да виждаме дейността на необятната Любов, която изявява нещата. Човек като частица от Единството в света е потопен в Любовта, в Бога! Великият разумен център на всемира е Любовта! Ние дишаме Любов! Когато отидем при едно дръвче, трева, цвете, извор, да виждаме във всичко това Любовта на Първичната причина.
към текста >>
53.
НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА
Той ще го обича през цялата
Вечност
.
Любовта не е нито Ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало Любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на Любовта, която хората още твърде слабо разбират. Всъщност Любовта никога не се губи! Когато човек обикне някого, свършено е вече!
Той ще го обича през цялата
Вечност
.
Никоя земна сила не е в състояние да направи, щото той да изгуби Любовта си. Никоя земна сила не е в състояние да разкъса тези връзки на Любовта, понеже в тях е Първичната причина. Тогава ето как се обяснява, че мнозина изгубват Любовта си и вследствие на това се явяват тези хиляди терзания в любовта, отчаяние, обезсърчение, обезсмисляне на живота. Има една дълбока причина. Когато човек обича някого, той живее в по-възвишена сфера и именно поради това осъзнава това течение на Любовта, което минава през него.
към текста >>
54.
ИЗВОРИТЕ НА ЛЮБОВТА СА ВЪВ ВЕЧНОСТТА
ИЗВОРИТЕ НА ЛЮБОВТА СА ВЪВ
ВЕЧНОСТТА
ИЗВОРИТЕ НА ЛЮБОВТА СА ВЪВ
ВЕЧНОСТТА
Най-първо ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на Доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним защо го обичаме. Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които ни свързват с тези хубави чувства. Всяка връзка, направена от Бога, е вечна. На Земята тя само се проявява, но не се прави сега! Това трябва да знаят всички хора.
към текста >>
55.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ НЕПРЕРИВНО РАСТЕ
Ето защо, колкото човек и да е напреднал в Любовта, тя все има още много страни, които са скрити за него и ще му се изявяват през
вечността
.
В красивия Живот има вечно зазоряване на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки ден намирайте нови черти в ума, сърцето и душата на онзи, когото обичате, откривайте в него нови дарби, добродетели, духовни богатства, нови ценности и така Любовта ви ще расте непрестанно. По този начин ще дойдете до все по-голямо и по- голямо взаимно опознаване и връзките между душите ви ще стават все по-възвишени. Придобиването на Любовта е вечен процес. Който мисли, че неговата Любов е достатъчна, той сам се поставя в ограничение.
Ето защо, колкото човек и да е напреднал в Любовта, тя все има още много страни, които са скрити за него и ще му се изявяват през
вечността
.
Учителя казва: Има неща, скрити от човешките очи. Има неща, които са скрити даже и за Съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скрито?
към текста >>
56.
РАЗУМНОСТ
Искате ли да бъдете ученици, обърнете се към Природата, следвайте нейните закони и методи, защото тя има дълъг живот като
вечността
, правила е много милиони опити, вследствие на което разполага с реалното, истинското Знание.
работи в съгласие с великите закони на Природата, на Битието. Той прилага нейните закони, правила и методи. Учителя казва: Ако сте разумни, ще се удостоите да се свържете с Напредналите същества и те ще ви бъдат помощници. Ако имате един светъл ум, с който да ги привличате, всеки ден при всяка мъчнотия ще ви посещава едно Светло същество.
Искате ли да бъдете ученици, обърнете се към Природата, следвайте нейните закони и методи, защото тя има дълъг живот като
вечността
, правила е много милиони опити, вследствие на което разполага с реалното, истинското Знание.
Милиони години е работила тя, докато създаде това, което виждаме днес. В Природата съществува ред и хармония. От нас се иска само да спазваме тази хармония. Разумният или мъдрият може да направи всичко!
към текста >>
57.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Истината е крайният резултат на
Вечността
.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината – това са плодовете, които постоянно узряват на Дървото на Живота.
Истината е крайният резултат на
Вечността
.
У ч и т е л я В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА Любовта изключва насилието. Насилието ражда насилие. Любовта ражда Любов.
към текста >>
58.
ЗАКОНИ И МЕТОДИ НА ИСТИНАТА И СВОБОДАТА
Това Абсолютно начало през хилядите векове, през цялата
Вечност
няма да Го узнаят.
Истината е светът, гдето душата живее в своята същина. Без Истината не можем да познаем Бога. Само чрез нея можем да знаем какво нещо е Бог. Учителя казва: В Битието съществува един Абсолютен живот, една Абсолютна реалност.
Това Абсолютно начало през хилядите векове, през цялата
Вечност
няма да Го узнаят.
Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се Живот, който произтича от тази Абсолютна реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната реалност, ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява – ще я познаваме по проявите й.
към текста >>
59.
СВОБОДАТА НОСИ ВСИЧКИ ДОБРИ УСЛОВИЯ
Душата – това е съкровищница на всички блага, които Духът е събрал през цялата
Вечност
.
СВОБОДАТА НОСИ ВСИЧКИ ДОБРИ УСЛОВИЯ Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувствате Свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един Мир, едно разширение и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат. У ч и т е л я
Душата – това е съкровищница на всички блага, които Духът е събрал през цялата
Вечност
.
Тя съдържа всички богатства, дарби, способности, всички възможности, които човек може да прояви. Душата крие в себе си заложбите, семенцата на това, което човек може да проявява в бъдеще. Човек е ценен поради Великото, което живее в него. Всеки човек има цена, понеже е едно оригинално, специфично явление на Великото Разумно начало. Трябва да се дадат условия на всеки човек да изяви ценното, вложено в него.
към текста >>
60.
ФАКТОРИ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА КУЛТУРИТЕ
Ето защо всеки нов ден е нещо съвсем ново в цялата
вечност
.
Винаги се вливат нови и нови сили в културата. Животът на човечеството е поток, в който бликат винаги нови води, които идат из глъбините на човешкия Дух. Това важи и за всички природни царства. 3. Нови подтици от Разумната Природа. От света на Абсолютното постоянно се вливат в проявения Живот нови подтици, нови идеи, нови сили.
Ето защо всеки нов ден е нещо съвсем ново в цялата
вечност
.
към текста >>
61.
ОБЩЕНИЕ С НЕВИДИМИЯ, РАЗУМНИЯ СВЯТ
Небето е високо организиран свят на Напреднали същества, които живеят във
вечността
и които постоянно творят.
Учителя ги нарича Синове на Светлината. Той казва: Синовете на Светлината слизат между хората да внесат в умовете им Светлина и Знание, а в сърцата им – Топлина и Любов. Ако не им предадат тези неща, те не могат да се повдигнат и да бъдат човеци на Новата култура. Следователно Синовете на Светлината идат да обновят цялото човечество.
Небето е високо организиран свят на Напреднали същества, които живеят във
вечността
и които постоянно творят.
Те са създали целия материален свят. Всички светове и слънца са училища, университети на Природата, където се учат съществата от целокупната Човешка раса, от която хората на Земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на Земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит. Да се свърже човек с едно Разумно същество, това значи да го посети една светла възвишена мисъл. Всички напреднали хора разговарят със Синовете на Светлината.
към текста >>
62.
ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *
Това значи да откриеш една добродетел, която се крие в него от
вечността
; да откриеш Истината, която живее в него, Мъдростта, която живее в него, Любовта, която живее в него.
„Господи, помогни ми да се проявя така, както Ти се проявяваш! “ Когато отидеш при някой приятел, той да почувства любовта ти. Като видиш един брат, да изпитваш едно трепетно чувство, като че ли си пред Бога! Хубаво е да обичаш един човек.
Това значи да откриеш една добродетел, която се крие в него от
вечността
; да откриеш Истината, която живее в него, Мъдростта, която живее в него, Любовта, която живее в него.
Или казано на друг език: Да виждаш Бога в хората. Като обичаш някого, ще кажеш: „Бога обичам! “ Господ казва: „Обичай ближния си, понеже в него живея Аз. В него ще обичаш Мене.“ Като видиш мушичка, ще я обичаш, понеже и в нея живее Бог.
към текста >>
Да познаем Бога, това не става само в един момент, но в цялата
вечност
.
Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. Вие не можете да познаете един човек, докато не го обикнете. Опознаването не е еднократен акт. Той е непреривен акт.
Да познаем Бога, това не става само в един момент, но в цялата
вечност
.
Също така и за да познаете един човек в любовта, се изисква цялата вечност. Не мислете, че е лесно да познаете човека! Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване.
към текста >>
Също така и за да познаете един човек в любовта, се изисква цялата
вечност
.
Бог е достъпен само чрез Любовта. Вие не можете да познаете един човек, докато не го обикнете. Опознаването не е еднократен акт. Той е непреривен акт. Да познаем Бога, това не става само в един момент, но в цялата вечност.
Също така и за да познаете един човек в любовта, се изисква цялата
вечност
.
Не мислете, че е лесно да познаете човека! Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване. Кои са крайните резултати на Любовта?
към текста >>
63.
ЕЗЕРОТО МАХАБУР
През цялата
вечност
ще те обича.
Тези, които са те обичали, сега ти ще ги обичаш! Тези, които обичаш, са те обичали! Ти казваш: „Колко време ще ме обича той? “ Това е човешко разбиране. Любовта не иде от хората.
През цялата
вечност
ще те обича.
Защото онзи, който те обича, живее във вечността. Ти като го обичаш, ще бъдеш радостен. Не го ли обичаш, ще страдаш. Любовта никой не може да засенчи. Това, което в душата ти никое същество не може да засенчи, е Любовта, на която можеш да разчиташ.
към текста >>
Защото онзи, който те обича, живее във
вечността
.
Тези, които обичаш, са те обичали! Ти казваш: „Колко време ще ме обича той? “ Това е човешко разбиране. Любовта не иде от хората. През цялата вечност ще те обича.
Защото онзи, който те обича, живее във
вечността
.
Ти като го обичаш, ще бъдеш радостен. Не го ли обичаш, ще страдаш. Любовта никой не може да засенчи. Това, което в душата ти никое същество не може да засенчи, е Любовта, на която можеш да разчиташ. Онова, което всеки може да засенчи, не е любов.
към текста >>
64.
ВТИЧАНЕ И ИЗТИЧАНЕ
Плътта е тяло, дето временно живее духът, а духовното ви тяло е тяло на
вечността
.
И в най-лошия живот човек прогресира. Ново тяло се гради сега. Старото тяло ще отстъпи мястото си на новото. Новите ни чувства и способности ще се вложат в това ново тяло, което сега се гради. У някои то е още в началото си, а у други е на един месец.
Плътта е тяло, дето временно живее духът, а духовното ви тяло е тяло на
вечността
.
Тялото, което имаме, е великолепно здание; то е модел за бъдещото тяло. Организирането на духовното тяло става по следните методи: Чрез Любовта, чрез служенето на Бога и чрез молитвата.
към текста >>
65.
КЛЮЧЪТ
Тогава, каквото придобие, ще върви с него във
вечността
.
Доброволно сте се дали да ви вържат. Връзвате се, понеже търсите нещата вън от себе си. На една сестра, която боледува и беше оздравяла, Учителят каза: Ти много работи, но работи отвън, а сега трябва да работиш и вътре. У човека трябва да има дълбоко убеждение да служи на Бога.
Тогава, каквото придобие, ще върви с него във
вечността
.
То ще остане с човека завинаги. Служенето на Бога трябва да представлява доброволен акт в живота. Ако не дойде Любовта, служенето на Бога е немислимо. Служете на Бога с мисъл, любов и воля. Умът, сърцето и волята са трите връзки на човека с Бога.
към текста >>
66.
КУЛТУРАТА HA ЛЮБОВТА
“ Казвам: „Толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш.“ Такова нещо представлява проявата на Божествената Любов във
вечността
.
Хората още спят. Още не са пробудени. Те само сънуват още за Любовта. Казано е в Писанието: „Когато мъртвите се пробудят, ще излязат от гробовете си.“ Всеки, който не е пробуден за Любовта, е още в гроба. Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение!
“ Казвам: „Толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш.“ Такова нещо представлява проявата на Божествената Любов във
вечността
.
Почакай още един час, докато се прояви Любовта! Внимавай да не изгубиш този час! Казвам ви: Останало е само един час, докато се прояви Любовта. Казвате: „Има време още.“ Никакво време няма. Стойте на пост и чакайте идването на Любовта.
към текста >>
67.
ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ
Но Господ е мислил милиони години, през цялата
вечност
, и е направил този свят, а ние едва сега почваме да мислим.
- Казано е, че човек ще отива от слава към слава, от любов към любов, от сила в сила, от знание в знание. Значи, като се свързва човек с Бога и като изучава Божественото учение и го прилага, формите на тялото му се изменят постепенно. Учението е за учените хора. А глупавият ще прави пакости, ще се извинява, докато най-после го изпъдят от училище като неспособен да учи. Човек като не учи, не знае защо са тези противоречия в живота, недоволен е, иска светът да стане такъв, какъвто той си мисли.
Но Господ е мислил милиони години, през цялата
вечност
, и е направил този свят, а ние едва сега почваме да мислим.
Можем ли да сравняваме нашата мисъл с Неговата? Има много възможности, но Бог е избрал най-добрата. А в бъдеще светът ще бъде съвсем друг. Някой може да каже: „Защо са създадени тези върхове, тези планини? “ Има план в Природата.
към текста >>
68.
СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.
Това не е някакъв идеал за
вечността
, а може да се постигне още днес.
Тези погрешки не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате, какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душата.
Това не е някакъв идеал за
вечността
, а може да се постигне още днес.
Вие не можете да кажете, че обичате Истината и Мъдростта, да кажете, че искате да ги постигнете. За Истината и Мъдростта ще дойде друга епоха... Сега, в началото на вас ви е нужна Любов, но не без Светлина. На вас ви е нужна Светлина, но не без Мир. На вас ви е нужен Мир, но не без Радост.
към текста >>
Любовта, това е най-голямата сестра най-голямата дъщеря на Бога, родена във
Вечността
.
Тя е най-високият връх в материалния свят, до който не може да достигне никакъв облак. Божественото слънце винаги огрява този връх. На него няма никакви бури. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост. Тъй разбираме ние Радостта на ученика.
Любовта, това е най-голямата сестра най-голямата дъщеря на Бога, родена във
Вечността
.
Светлината, това е най-големият брат, също роден във Вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло своето жилище Мирът трябва да ви дойде на помощ. Такъв е Законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло.
към текста >>
Светлината, това е най-големият брат, също роден във
Вечността
.
Божественото слънце винаги огрява този връх. На него няма никакви бури. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост. Тъй разбираме ние Радостта на ученика. Любовта, това е най-голямата сестра най-голямата дъщеря на Бога, родена във Вечността.
Светлината, това е най-големият брат, също роден във
Вечността
.
Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло своето жилище Мирът трябва да ви дойде на помощ. Такъв е Законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата дъщеря, която всички галят.
към текста >>
69.
21 август 1927, 7 часа сутринта
Около него няма да има светлина и той, от дълбочината на душата си, от своя опит, ще призове онзи Невидимия, Незнайният Бог на
Вечността
, Създателят на всичко в света.
Вие още не сте изпитвали какво е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен. Като говоря за това изоставяне, аз разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът може да разбере реалността на живота. Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика безмълвието.
Около него няма да има светлина и той, от дълбочината на душата си, от своя опит, ще призове онзи Невидимия, Незнайният Бог на
Вечността
, Създателят на всичко в света.
Той ще го призове със цялата си душа, със целия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам! Един Си Ти, Господи, Създателят на всичко. Няма друг в света освен Тебе! " Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще проблесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнаж ще забрави всички скърби и страдания. Някъде отдалеч ще чуе гласът Господен, гласът на своя Учител: Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ?
към текста >>
70.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на
вечността
.
Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", които са видели „Царството Божие". Който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа.
А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на
вечността
.
„Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата истина, умен като самата мъдрост, любящ като самата любов. За този човек, за „родения от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави". Да бъде човек Син Божий, да бъде служител на великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда нейната красота, да възприема величествената й хармония. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представя капитала, с който хората могат да изплатят дълговете си.
към текста >>
71.
Втора част
Всички сме живи кръстове и когато ги въздигнем в сърцата си, ще поставим една окръжност, която символизира
вечността
.
Кръстът показва човешката къща. А кубът, когато е разгънат, представлява кръст, и Христос бе разпнат на този кръст. Бог казва сега: "Измий къщата си, разтвори прозорците и всичко пречисти"... А някои в църквата казват: "Целуни кръста". Но този кръст трябва първо да се пречисти. Той е вътре в ума и в сърцето на всеки.
Всички сме живи кръстове и когато ги въздигнем в сърцата си, ще поставим една окръжност, която символизира
вечността
.
И ще направим от кръста едно колело или витло, за да се движи. Следователно Христос със своето учение иска да покаже основните закони, чрез които можем да променим реда на нещата. Първо трябва да имаме идея за това, и, второ, да се стремим да я постигнем. Съвременните хора все още не успяват да я постигнат поради една проста причина, че се ръководят от своя неумолим егоизъм и всеки желае да бъде пръв. Един художник много добре е представил това в една своя картина.
към текста >>
Обаче, след като човек изучи Христовото учение за кръговото движение във
вечността
, ще влезе в друга еволюция, която няма да върви нагоре и надолу, а ще бъде в кръг.
Все с това се занимаваме и ние... Христовото учение съдържа в себе си смисъла на живота. Между две велики епохи винаги има една низина. Ако разгледаме нашия мозък, ще видим, че и той има вдлъбнатина и издатина. Благодарение на тия бразди може да циркулира човешката мисъл ... Ще има слизане и качване, докато се разбере, че еволюцията е движение по една начупена линия.
Обаче, след като човек изучи Христовото учение за кръговото движение във
вечността
, ще влезе в друга еволюция, която няма да върви нагоре и надолу, а ще бъде в кръг.
От друга страна, учението на Духа, е учение реално, което съвременните хора отричат. Когато Божественият Дух у нас работи, Той подразбира единството и множеството. Отец е сътворил нещата. Духът е множество от единия и другия полюс, а Христос представлява соковете, които постоянно текат в Дървото на живота. Духът символизира условията, в които живеем.
към текста >>
72.
Десета част
Когато осъзнаете, че цялата
вечност
е на ваше разположение, първото нещо, което трябва да направите, е да се освободите от мисълта, че има смърт.
Между бедните има герои, които побеждават, а богатите, които се радват на всички условия, поднесени им от живота, слизат надолу, защото са слаби души. И нашето учение не е на богатите, не е и на учените, тъй като между учените не се намират най-силните души. Ако запитате някой учен дали има Господ, той няма да има доблестта да каже знае ли или не, а ще отговори: "Е, науката това още не го е доказала"... Най-напред човек трябва да познава Бога! Нищо повече! Също така и Слънцето, за да има свежа мисъл...
Когато осъзнаете, че цялата
вечност
е на ваше разположение, първото нещо, което трябва да направите, е да се освободите от мисълта, че има смърт.
Това може да стане още днес или утре, или след една година, или след 10, 20 години, без значение. Хора, които мерят времето, са смъртни хора, а ние не мерим времето. Добър е Господ и за нас, защото, ако не в този в другия живот, в петия, в шестия всяко нещо ще си дойде на мястото. Тогава ще разберем живите истини на природата. За умните времето е дошло, а за глупавите не още... Така казва Божественият глас, който идва отгоре.
към текста >>
73.
Тринадесета част
Човек може да събере цяла
вечност
в един хамбар.
В природата съществуват два процеса: отричане и приемане, разпръскване и събиране, излизане от себе си и вглъбяване. В резултат на това бедният иска да се разшири, а богатият да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: "Ако е моя тази нива, зная какво да правя." Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара с желание следващата година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил.
Човек може да събере цяла
вечност
в един хамбар.
Под "вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Следователно и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Например материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво голямо пространство е заемала, преди да се ограничи? Днес мозъкът е затворен в малък "хамбар" като житото в житницата.
към текста >>
Под "
вечност
" разбирам условията, при които животът се проявява.
В резултат на това бедният иска да се разшири, а богатият да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: "Ако е моя тази нива, зная какво да правя." Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара с желание следващата година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар.
Под "
вечност
" разбирам условията, при които животът се проявява.
Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Следователно и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Например материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво голямо пространство е заемала, преди да се ограничи? Днес мозъкът е затворен в малък "хамбар" като житото в житницата. А вашата работа се изразява в обработването на възможностите на мозъка чрез мислите, чувствата и постъпките ви...
към текста >>
74.
32. МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА ЧИСТОТА
Оживил и очистил Си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на
Вечността
, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души.
32. МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА ЧИСТОТА Господи Боже наш, на всичката вътрешна пълнота на живота, ние заставаме пред Твоето Лице според Великата Ти Твоя Милост, която носи светлината на Твоето Лице, дар за нашите души. Диханието Ти очисти устата ни и Славата Ти изпълни говора ни. Ние Те хвалим, ние Те славим. Благият Ти Дух обнови и очисти сърцата ни и ние възпяваме славата на Твоето Име и приемаме Великата Радост, която Духът Твой внася в живота ни. Великият, Святият Ти Дух посвети и очисти умовете ни и в нас се роди непреодолимо желание да работим за Слава на Твоето Свято Име, да носим Великите Ти мисли по всичкия свят.
Оживил и очистил Си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на
Вечността
, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души.
Заради Милостта Си, Която само в Тебе обитава, благославяй ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи ни, възроди ни и изпълни с Благия Си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие. Да носим образа на Любовта Ти, Светлината на Истината Ти, съзвучието на Мъдростта Ти, основата на Твоята Доброта и Чистотата на Твоята Правда. Амин Да се казва винаги за вътрешна чистота. Да се изпява и песента „Ти си проявената Любов". * * * “Молитвата е свързване на човешката душа с Бога, при което човек изповядва своите погрешки, изправя се и благодари за всички блага, които всеки ден получава.
към текста >>
75.
47. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и
вечност
за Твоя слава.
Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благословил меча на нашия воин и Си Го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя - Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни.
Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и
вечност
за Твоя слава.
Амин Молитвата е дадена в 1925 г.
към текста >>
76.
52. МОЛИТВА В РАННИТЕ ЗОРИ
Тогава, когато чистотата ни облива, когато Духът на Твоята
вечност
ни озарява и в нашия път сияе светлина, ние сме доволни, за това свържи ни с Духа Си. Амин
Тогава чувствувам Те при мен и Твоята помощ получавам, която ме крепи. И като извор бистър на чисто влияние, който в този момент се ниже безчет пред мен и лъха в мен благоуханието на целия всемир. Душата ми се събужда и плава в блаженство и от възторг запява: Хвала на Великото Ти Име, Цар на вековете. И тъй, Господи, сутринните размишления ме учат на Твоите закони, когато всичко още спи в омаен сън, обвит в дрехата на себелюбие-то, лъчите на изгряващото, но още не появило се слънце се вливат и галят грижливо всяка душа, да внесат нов, чист и свят живот. Единствената надежда Си ни Ти, Господи.
Тогава, когато чистотата ни облива, когато Духът на Твоята
вечност
ни озарява и в нашия път сияе светлина, ние сме доволни, за това свържи ни с Духа Си. Амин
към текста >>
77.
54. МОЛИТВА НА ОТКРИТО
Ще Ти служа през цялата
вечност
!
54. МОЛИТВА НА ОТКРИТО Велик Си Ти, Господи! Велики са Твоите Дела! Велико е Името Ти над всичко! Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе!
Ще Ти служа през цялата
вечност
!
Амин
към текста >>
78.
2. ФОРМУЛИ ПРИ СТАВАНЕ
Господи, дай ми светъл ум, чисто сърце и крепък дух, за да Ти служа през цялата
вечност
.
(3 пъти) 19. Пази ни и закриляй ни, Господи, и възведи всичко в Славата Си. (3 пъти) 20. Без страх и тъмнина напред в Любовта безгранична. (3 пъти) 21.
Господи, дай ми светъл ум, чисто сърце и крепък дух, за да Ти служа през цялата
вечност
.
(3 пъти) 22. Уповай на Господа с всичкото си сърце, не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища познавай Него и Той ще оправи стъпките ти. (3 пъти) 23. Да се съединят Любовта, Вярата и Надеждата в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни.
към текста >>
Заради Тебе, Господи, Когото нося в моята душа от
вечността
, аз ще уча и ще ти служа.
Да се съединят Любовта, Вярата и Надеждата в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни. (3 пъти) 24. Да служа Господу с ума си, със сърцето си и със силата си. Ще ходя в пътя Господен с любовта си, с вярата си и със силата си. Ще познавам Господа в живота си със сърцето и ума си. 25.
Заради Тебе, Господи, Когото нося в моята душа от
вечността
, аз ще уча и ще ти служа.
(3 пъти) 26. Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти Си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти) 27. Хубаво е тази формула да се казва често в класа на школата: Да се освети Името Божие. Да търсим Царството Божие и Неговата Правда.
към текста >>
79.
9. ФОРМУЛИ ПРЕДИ ЛЯГАНЕ
Заради Тебе, Господи, Когото нося в моята душа от
вечността
, аз ще уча и ще Ти служа.
(3 пъти) 6. Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в духа. 7. Господи, да възрасне в мен онова, Божественото, което Си вложил в моята душа. (3 пъти) 8.
Заради Тебе, Господи, Когото нося в моята душа от
вечността
, аз ще уча и ще Ти служа.
(3 пъти) 9. Бог е вложил всичко в моята душа. Аз искам да изпълня Божията Воля. Аз искам да изпълня Божия План, както Бог е намислил за мен. Да бъде Волята Божия!
към текста >>
80.
10. СВЕЩЕНИ ФОРМУЛИ
Свещена формула: Велики Господи на
вечността
, заради Тебе съм готов да понеса всички страдания и изпитания.
(3 пъти) 7. Раздел III, глава 3, формула 15, (стр. 243). 8. При трудности: Господи, на Теб уповавам и на Теб възлагам товара си. (3 пъти) 9.
Свещена формула: Велики Господи на
вечността
, заради Тебе съм готов да понеса всички страдания и изпитания.
(3 пъти) 10. Аз ще изявя Господа, Който живее в моята душа. (3 пъти) 11. Жив е Господ, Който днес е между нас. (3 пъти) Това са най-силните думи и казани с чистота веднага помагат. 12.
към текста >>
81.
161. Сърдечният зов
Там да Те славим през
вечността
, един Ти заслужаваш хвала; огради ни с милостите Си Твои, озари ни с Твойта Светлина.
161. Сърдечният зов музика: Атанас Димитров Калудов текст: ученик Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти, трепетни души; във песен изливаме сърцата си, и зовем Те Пресвятий, прости! във песен изливаме сърцата си, и зовем Те Пресвятий, прости! Забравяй греховете наши, обилно нас благослови; Царю, Преблагий, на светлите души, в Царството Си ни приеми. Царю, Преблагий, на светлите души, в Царството Си ни приеми.
Там да Те славим през
вечността
, един Ти заслужаваш хвала; огради ни с милостите Си Твои, озари ни с Твойта Светлина.
огради ни с милостите Си Твои, озари ни с Твойта Светлина. Написана на фронта: I световна война, 1917 г. Добро поле
към текста >>
82.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата дреха на безсмъртието, литна в безпределните пространства на
Вечността
, за нова работа на Великото Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава.
Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 15. XII. 1947 г. Изгрев- София текстът за изтегляне на pdf ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО от старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, по случай три години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „Аз съм лозата, вие пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод. Защото без Мене нищо не можете да сторите" Евангелие от Иоанна, 15 гл., ст.5.
Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата дреха на безсмъртието, литна в безпределните пространства на
Вечността
, за нова работа на Великото Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава.
Божествените Христови принципи - Любов, Мъдрост и Истина, ще въдворят Царството Божие на земята, а добрите хора, без разлика на вяра и народност, ще бъдат съработници на Бога. Днес всички преживяват трескаво състояние, епохата се превива от родилни мъки. Лекари и милосърдни сестри бързат, готвят се за посрещане на необикновения младенец, който носи свобода, братство и равенство между всичките народи. Той ще събори границите на егоизма и ще даде широки, безпределни простори на алтруизма. „Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод, защото без Мене нищо не можете да сторите." Да пребъдваш значи да имаш солидни основи в живота.
към текста >>
За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата
Вечност
, е един миг, а той стои по-високо от този миг.
Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите. И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство.
За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата
Вечност
, е един миг, а той стои по-високо от този миг.
Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота.
към текста >>
НАГОРЕ
