НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
45
резултата в
38
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Достоверността
на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар.
Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност). Ето какво казва този гениален астроном: "Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо подобно на Земята." Хершел предпазливо отбелязва, че то може би е населено. "Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него. Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо.
Достоверността
на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар.
"явление на Уилсън". Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен. За съвременните учени естеството на Слънчевите петна и причината за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно изяснени. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, през които Великите разумни същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, подкрепящи живота на планетата. Централното ядро не е тъмно, а само поради контраст спрямо голямата яркост на фотосферата, която ние виждаме, изглежда така.
към текста >>
2.
Тридесет и двата пътя на Мъдростта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Двадесет и вторият път се нарича разум на
верността
.
Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности. Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост. Двадесет и първият път се нарича разум, харесващ се на търсещите. Той получава Божествено влияние и сам благотворно действа на всички същества.
Двадесет и вторият път се нарича разум на
верността
.
Двадесет и третият път се нарича разум на устойчивостта. Двадесет и четвъртият път се нарича разум на въображението. Двадесет и петият път се нарича разум на изпитанията или изкушенията. Двадесет и шестият път се нарича възобновяващ разум. Двадесет и седмият път се нарича вълнуващ разум.
към текста >>
3.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И пояс на чрес- лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде
верността
.
Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век. Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува. „И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята. И ще порази земята с жезъла на устата си, и с диханието на устните си ще умъртви нечестивите.
И пояс на чрес- лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде
верността
.
И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще ги кара. И юницата и мечката ще пасат заедно, малките им ще си почиват заедно, и лъвът ще яде плява като вола. И дете на цица ще играе над дупката на аспида, и отбиеното дете ще тури ръката си в гнездото на василиска. Не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми света гора. Защото земята ще е пълна със знание за Господа, както водите покриват морето.
към текста >>
4.
Цар Давид Пророк, Посветен и поет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Характерът на Давид е забележителен с
верността
му към Бога и на високите цели, за които е бил предопределен.
Роден е във Витлеем в 1085- та година преди Христа. Животът му се описва в Първата книга на царете, от 16-та до 32-ра глава и във Втора книга на царете. Той е бил помазаник Божий, избран от Бога да царува над Израиля, помазан от Самуил дълго време преди въз- шествието на престола. Най-напред той бил избран за цар на юдиното племе и след 7 години го избрали за цар на целия Израил. Тъй той станал родоначалник на един царски род, който царувал до падането на Ерусалим под Вавилон.
Характерът на Давид е забележителен с
верността
му към Бога и на високите цели, за които е бил предопределен.
Той пренесъл ковчега Господен в Ерусалим с голяма тържественост и определил подробностите на богослужението. Много е спомогнал за благоденствието на народа. Той не само е утвърдил еврейското царство, но и го разширил до обещаното на Мойсей. Той имал много жени и много деца. Взел жената на Урия и от нея се ражда Соломон.
към текста >>
5.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както майка Му по тия страни безпримерно е хубава, тъй и Той е до
неимоверност
хубавец.
Изобличенията Му докарват страх, а наставленията плач. Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видели. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повече от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява при тях. И когато се явява, явява се с нравствено предпазване.
Както майка Му по тия страни безпримерно е хубава, тъй и Той е до
неимоверност
хубавец.
Ако Ваше Величество желае да види този човек, да Ви Го проводя по-скоро. Ако питате за науката му, и без да е учил от някого, всички науки и изкуства знае добре и всеки ерусалимянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, смятат Го за луд, но като говори всички се боят и треперят. Според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина вярват и казват, че е Бог.
към текста >>
6.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Достоверността
на този рапорт потвърждават още и следните обстоятелства:
След някой ден гробът остана празен. Учениците на Исус обявяват по цяла Юдея, че Той бил възкръснал, както бил и предсказал. Имам дълг да ви рапортирам, Ваше Величество, за всичко, което съм чул и видял, което изпълнявам с настоящото писмо. След като се беше всичко свършило на заранта чух тръбен звук, погледнах към Кесарийската порта и видях един отряд от 2000 войници, които ми идват на помощ, като пътували през цялата нощ, но вече бяхме пред свършен факт. С това закъснение в точност, се изпълниха пророческите думи на Исус".
Достоверността
на този рапорт потвърждават още и следните обстоятелства:
Историческите последици от доклада на Пилат за чудесата, разпъването и възкресението на Христа, известни на всички в Палестина, където мнозина Го почитали като Бог, са имали за резултат предложението на император Тиберий римският сенат да прогласи Исус за Бог и да постави Името Му в числото на римските богове. "Съгласявайки се да признае Божествеността на Исуса Христа, Тиберий не само че не гонил християните, но даже заплашвал със смъртно наказание всички, които са ги преследвали; през времето, когато той е управлявал римската империя християнството се е разпространявало свободно и спокойно В нея". (Професор Б. Ил. Гладков, "Евангелието на Царството Божие") . Според едно предание Тиберий е получил чудесно изцеление от неръкотворния образ на Христа, донесен в Рим от Вероника.
към текста >>
7.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пилат, за да награди
верността
на своя верен служител, му подарил къщата на съседа и му дал неговата жена за съпруга.
След много скитания той стигнал в Ерусалим, където намерил служба като дворцов началник при Пилат. Един ден Пилат стоял с Юда в градината на двореца, поглеждайки в градината на съседа, където имало плодни дървета, ябълки. Пилат пожелал да има ябълки от градината на съседа. И Юда като верен служител, пожелал да достави на господаря си това, което желае. Той влязъл в градината на съседа, но се скарал със собственика на градината и го убил, без да знае, че това е неговия баща Рубен.
Пилат, за да награди
верността
на своя верен служител, му подарил къщата на съседа и му дал неговата жена за съпруга.
Юда, без да знае, че това е неговата собствена майка, се оженил за Цибора. Когато веднъж Цибора поискала да облекчи потиснатото си сърце, разказала на Юда за своето пуснато в морето дете. Юда разбрал, че той е това дете и се отчаял от живота. Обаче Цибора, която била християнка, го завела при Христос и Той го взел в кръга на своите ученици. Виждаме, че според легендата преданието за Юда е подобно на това за Едип цар.
към текста >>
8.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата
достоверност
.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Сега с ключа, който получихме от Откровението, да разгледаме по-отблизо Евангелията, което ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията.
Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата
достоверност
.
Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание.
към текста >>
9.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Текстът на пролога е следният: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за събитията, които са известни между нас, както ни ги предадоха тези, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, счетох и аз за добре, след като проучих усърдно всичко отначало да ти пиша за това, почтени Теофиле, за да познаеш
достоверността
на Учението, в което си поучаван".
В притчата за поверените таланти се загатва за второто идване на Христос. Поверените таланти са вътрешните душевни сили, които всеки трябва да развие, което става чрез процеса на вътрешното себеотдаване и молитвата. Когато човек е небрежен към развиването на вътрешните си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти. В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вътрешните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с Бога, расте и се развива. Евангелието на Лука почва с един пролог, който не е само литературна особеност, а има дълбок езотеричен характер и ни показва какъв е произхода на Евангелието на Лука.
Текстът на пролога е следният: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за събитията, които са известни между нас, както ни ги предадоха тези, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, счетох и аз за добре, след като проучих усърдно всичко отначало да ти пиша за това, почтени Теофиле, за да познаеш
достоверността
на Учението, в което си поучаван".
Прологът ни дава ключа за произхода на Евангелието на Лука. Името Теофил, ако се преведе, означава Божи приятел. И затова може смело да се каже, че то не е отправено към даден човек, а въобще към Божиите приятели, т.е. към всички, които следват Пътя на Христос. Приятели на Бога са онези, които са съзнателни участници в Божествената Мъдрост чрез своето отворено сърце.
към текста >>
10.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и
достоверност
на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания.
"С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза. Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд".
Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и
достоверност
на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания.
И преди всичко, царува едно особено различие между първите три Евангелия и Евангелието на Йоана. Първите три Евангелия произхождат до много висока степен от едно галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на Генисаретското езеро. Евангелието на Йоана произхожда от една съвършено различна духовна основа. Вярно е, че съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите области, но именно чрез това то има силата да се разпростре надолу до почвата на Юдея. То прониква през булото на образното виждане до географските и биографичните подробности на физическото поле.
към текста >>
11.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до
неимоверност
слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат.
При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила.
Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до
неимоверност
слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат.
Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб.
към текста >>
12.
6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната
достоверност
.
Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение.
Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната
достоверност
.
Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек.
към текста >>
13.
15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната
достоверност
.
НИЩО В ПРИРОДАТА НЕ СЕ ГУБИ В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят.
Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната
достоверност
.
Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи. Нищо в природата не се губи. И животът не може да се изгуби.
към текста >>
14.
ПРОРИЦАТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
пророчеството седи във
верността
на фактите.
ПРОРИЦАТЕЛ И в какво седи силата на едно предсказание? Според мене силата па
пророчеството седи във
верността
на фактите.
Аз наричам вярно предсказание това, което внася светлина в човешкия ум. Всяко нещо, което внася светлина, е вярно. УЧИТЕЛЯТ
към текста >>
15.
Любовта на Великия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато човек схване, че Бог е навсякъде и живее едновременно във видимия и в Невидимия свят и във всички същества (Ангели, хора, животни, растения, минерали, в светлината и във въздуха, във водата и в гръмотевиците, и в бурята) и навсякъде като вижда Бога, тогава в него ще настане дълбок Мир и ще има
верност
и стабилност в живота си.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА • 9 • Любовта на Великия
Когато човек схване, че Бог е навсякъде и живее едновременно във видимия и в Невидимия свят и във всички същества (Ангели, хора, животни, растения, минерали, в светлината и във въздуха, във водата и в гръмотевиците, и в бурята) и навсякъде като вижда Бога, тогава в него ще настане дълбок Мир и ще има
верност
и стабилност в живота си.
По такъв начин той се свързва с Бога и Бог твори в него. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да го познаете и да се свържете с Него. Човек трябва да търси Бога чрез всяко свое желание и чрез всяка своя мисъл. Например човек има желание да яде; нека си каже: “Чрез храната ще намеря и позная Бога”. Да люби човек Бога, това значи да цъфти и надалеч да издава благоухание.
към текста >>
16.
4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В психиката - социалните чувства,
верността
, точността и искреността.
В психичния живот дава икономичност, постоянство. В умствено отношение - такт, дипломация и амбиция. 11. Водолей. Въздушен и неподвижен. Във физическото тяло управлява глезените.
В психиката - социалните чувства,
верността
, точността и искреността.
Артистични стремежи, разсъдливост и наблюдателност. 12. Риби. Воден, подвижен. Във физическото тяло управлява стъпалата. В психиката - медиумичност, гостоприемност, романтичност, впечаглителност, човеколюбив.
към текста >>
17.
Значение на 12-е дома на хороскопа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и
верността
на приятелите; господарят на втория знак - за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни носи сведения за плодовете на труда.
Отговаря на знака Козирог и в тялото управлява колената. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания за способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва устойчивостта на положението, което заема, а също така и моралната стабилност на родения. Единадесетият дом е показателен за приятелите и обществените връзки и отношения, обществото и кръговете, в които индивидът ще се движи. Показва също желанията, надеждите и амбициите на родения, а също печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката.
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и
верността
на приятелите; господарят на втория знак - за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни носи сведения за плодовете на труда.
Дванадесетият дом е окултен - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указание за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни посочва всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, а да се разглежда като част от цялото. Тук той изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно.
към текста >>
18.
4–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Верност
, смелост се изисква.
Не се стремете да си криете погрешките, но не се самоосъждайте, но се изправяйте. 12. Ако посещавате една Школа, каквато и да е, където и да е, била тя в Индия, в Китай, в Тибет, в Америка или в Германия, във всички тия Братства има едно и също правило: Всички ще ви подложат на изпит. Във всяка една окултна школа правилото навсякъде е едно и също. И двете Школи, тази на Бялото Братство и тази на черното Братство, правилото е едно и също. Най-първо, ученикът ще се изпита верен ли е или не.
Верност
, смелост се изисква.
Без страх и без съмнение в тоз път! Придобиете ли това качество, тогава ще пристъпим към първите уроци, на онова истинско знание, за да се освободи духът ви от връзките на материята, ограниченията и престъпленията. Тогава ще се познаете и ще почнете с Любовта. 13. Ако вие не преминете през ред сътресения, през ред изпити в живота, какви ученици ще станете? Вие казвате: аз вече цяла една година съм тук в Школата.
към текста >>
19.
35–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Красотата на Окултния Ученик седи в това, дали на лицето му са написани чертите на честността, справедливостта, добротата, на дружелюбието, на
верността
, на приятелството и т.н.
Понякога тя може да ти говори отвън, а понякога отвътре. Усъмниш ли се, обаче, в нея и допуснеш, че това, което ти се говори, е лъжа, ти разклащаш основите на твоето верую. Усъмниш ли се, това показва, че ти вярваш повече на дявола, отколкото на Бога. 106. Като ставате сутрин от сън, туряйте в ума си мисълта да бъдете в непреривна връзка с Бога. 107. Окултният Ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, но не да гледа колко е красив, но да се проучава.
Красотата на Окултния Ученик седи в това, дали на лицето му са написани чертите на честността, справедливостта, добротата, на дружелюбието, на
верността
, на приятелството и т.н.
Ако той види в себе си тези хубави черти, ще се насърчи за работа. Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал. У всеки човек има вложени известни добродетели, които, ако знаем да четем, представят за нас едно велико благо. 108. Силата на приложението. Ако вие прилагате методите, които ви давам, Природата ще отвори вратите си и ще каже: Заповядайте, аз ви познавам.
към текста >>
20.
Ясновидци и светци
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Гръблашев и да я разменят срещу
верност
и подчинение от негова страна.
Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с
Гръблашев и да я разменят срещу
верност
и подчинение от негова страна.
Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени, напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа?
към текста >>
21.
Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г.
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Но това е прекрасен период на очистване, на преориентация, на преоценка на „ценностите", на проверка на
верността
, на съобразителността, такта - изобщо на всички качества, за които Майсторът така хубаво говори.
Засега, ако ме слуша, нека бъде резерв. Като бивш военен, зная, че когато една дивизия се бие на фронта, нужно й е да премине в резерв, да се окопити. А борбата продължава докато свят светува. 5. Току-що говорих с Митко Костов, който ми каза, че ти е описал цялото положение у нас. Накъсо, ние сме под земята.
Но това е прекрасен период на очистване, на преориентация, на преоценка на „ценностите", на проверка на
верността
, на съобразителността, такта - изобщо на всички качества, за които Майсторът така хубаво говори.
А това е прекрасно! Смешно е, ако поискаме да създадем още една „черква" плюс съществуващите няколко хиляди такива по земята. А това, че се поразтурила нашата блестяща, потънала в светлина, бяла и хубава - нека бъдем достойни, да ни оцени и обикне народът, той ще ни направи всичко, каквото ни е нужно, за да ни чува по-добре! 6. Две думи за моя път. Нужно е да го кажа, защото той наподобява на твоя, разбира се, друг вариант!
към текста >>
22.
ПРЕДГОВОР
 
- Теофана Савова
Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената
достоверност
на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на обективността на бъдещите изследвания и анализи.
ПРЕДГОВОР Тази книга отразява в хронологичен ред само част от събитията и някои текстове и документи, свързани с живота и делото на мировия учител Беинса Дуно. Тя представлява интерес не само като духовна автобиография, но и като летопис на текстове с духовна сила и значение, на събития и преживявания, които отразяват настроението на един относително светъл период от историята на нашата страна.
Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената
достоверност
на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на обективността на бъдещите изследвания и анализи.
Хронологията на събитията е свързана главно с живота и духовната работа на авторката, която години наред е живяла в поселището „Изгрева" на последователите на Бялото братство още от началото на създаването му. Въпреки, че няма претенциите да изчерпва въпроса за историята на Бялото братство в България, Летописът на Изгрева свидетелствува за реалните възможности да бъде осъществен един нов живот на хуманни и братски взаимоотношения, в който духовното израстване да е приоритетна цел. Летописът на Изгрева е още и документ, който показва, че добрите перспективи на човека за смислен живот и просперитет не са химера, а реалност на една богата духовна практика, която е достъпна за всеки човек, една спасителна алтернатива на човечеството, което днес се лута в безпътицата на своята бездуховност.
към текста >>
23.
Някои основни истини
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина.“ С тези последни свои твърдения Учителят подчертава
верността
на тревожния сигнал, оставен от великия Платон, който казва: „Спасете явленията!
Учителят върху това даде следното обяснение: „В безконечното пространство (такова с безкрайно много измерения) можем да поставим конечна точка. Но в конечното пространство не можем да поставим безконечна точка.“ Ние тълкуваме тази мисъл по следния начин: Конечното (ограниченото) може да съществува в безконечното (Божественото), но Божественото с безброй много измерения не можем изцяло да вместим в конечното (ограниченото). По-нататък: „Сянката е следствие на светлината. Да отричаш великото, значи да отричаш причината, а да приемеш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката.
Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина.“ С тези последни свои твърдения Учителят подчертава
верността
на тревожния сигнал, оставен от великия Платон, който казва: „Спасете явленията!
“ Вероятно е мнозина от тези, които са прочели това забележително завещание на великия древен философ, да не могат да проумеят какво е искал да каже той с него. Хората на философската мисъл винаги нагаждат нещата така, че подобни и безсмъртни сентенции да оправдаят техния светоглед. Знае се, че Платон е философ идеалист. С диалектиката като познавателен метод, турната в обръщение през нашата епоха, някои обясняват и доказват вероятността на материалистическото учение.
към текста >>
24.
Откровенията в „Завета на цветните лъчи на светлината“
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
От страниците на тази книга става ясно колко старателно и задълбочено Учителят е работил по текстовете на цялата Библия, като е проверявал
достоверността
на много от тях и ги е класифицирал така, че да станат подходящи и да бъдат включени в порядъка на цветните лъчи.
Откровенията в „Завета на цветните лъчи на светлината“ Има документи и белези, макар и достатъчно скрити зад забележителната скромност и въздържаност на Учителя, които отбелязват и разкриват важни моменти от духовната му дейност. Според учениците на Бялото Братство, които са следели по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап от земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през нея година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителят е отпечатал макар и в ограничен брой книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“.
От страниците на тази книга става ясно колко старателно и задълбочено Учителят е работил по текстовете на цялата Библия, като е проверявал
достоверността
на много от тях и ги е класифицирал така, че да станат подходящи и да бъдат включени в порядъка на цветните лъчи.
В словата на библейските пророци той е успял да види творческите импулси на битието, тъй като свещените писания не са друго освен словесна илюстрация на ритмичните тласъци в развитието на човека и на цялото, които Великият Универсален Дух дава на човешкия род. Така и Учителят, в своето духовно проникване в словото и живота, съзира великия процес, при който небитието се превръща в битие. Човечеството не познава по-сериозни и по-автентични документи за Христа от четирите Евангелия и по-късно от посланията на апостолите. От тези неголеми по обем съкровища се изгради макар и неприложената напълно поради вътрешното си величие култура, а заедно с нея и цивилизация на християнството. Както учениците на Христа преди близо двадесет века изнесоха с неземно вдъхновение образа на Христа, редно е учениците на Бялото Братство, вземайки поука от това, да изнесат, доколкото възможностите им позволяват, Словото на Учителя, който разгъна Христовото Слово в необозримо широки рамки, за да го направи съвременно знание за човека, природата и Бога.
към текста >>
25.
Закони
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Да докажеш
достоверността
на един факт е едно, а да кажеш истината е съвсем друго.
1. Закон: Никой човек не може и не бива да се произнася за погрешките на хората, докато не познава истината. Пояснение: Какво значи това? Коя е истината. Какво е истината? Най-често хората не могат да направят разлика между истина и факт.
Да докажеш
достоверността
на един факт е едно, а да кажеш истината е съвсем друго.
Нашите наблюдения върху протичащия край нас живот са повърхностни. Най-често те са явления, на които не знаем причините. Зад явленията са скрити причините, които от духовно гледище са дори по-реални от самите явления. Ако не беше така, причините не биха предизвикали явленията. Понятието „истина“ е много по-дълбока духовна категория.
към текста >>
26.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Приложеното в живота, в ежедневието езотерично знание поражда най-непоклатимата увереност в
достоверността
на изнесеното от Учителя на ББ словесно богатство: "Аз ви давам жито.
Невидимият свят - светът на Истината горе - той ще разкрие отвътре Истината на човека." Именно в невидимия свят се крият критериите за потвърждаване истинността на Учителевото Слово. И тъй като Царството Божие е вътре в самия човек (ср. Лука 17:21), то всеки негов ученик е длъжен да потърси това потвърждение дълбоко в духовната си природа: "Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям. Защото Христос казва: "Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси." Новото, което говоря, ще се завери от друго място." А последната дума има, разбира се, личната опитност на търсещия по духовния Път.
Приложеното в живота, в ежедневието езотерично знание поражда най-непоклатимата увереност в
достоверността
на изнесеното от Учителя на ББ словесно богатство: "Аз ви давам жито.
Вие казвате: "Дали е хубаво? " Посейте го и ще видите." А той самият нито за миг не се отклонява от убедеността, че мисията, с която Бог го е пратил в света, е да предаде на всички Неговото вечно, обновително и възраждащо Слово. Зарядът на това свято Дело го издига над всички условности на средата, над всички спънки и препятствия, изникващи на всяка крачка по пътя на Великия Посветен: "Божественото Слово има сила да расте при всички условия. По това се познава: ако има сила да расте при всички условия. Разбира се, онзи, който ще го сее, трябва да е вещ и трябва да е добър земеделец, но и житото трябва да е доброкачествено.
към текста >>
27.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
Според Учителя на ББ у нас
верността
е първото условие за победа на Новото учение в глобален план.
Ала те добавят и нещо, непосилно за другите водещи световни етноси – сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето. Избор, потвърден категорично и от основателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер, и от други видни представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на Новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран!
Според Учителя на ББ у нас
верността
е първото условие за победа на Новото учение в глобален план.
По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“ По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П.
към текста >>
По този повод той казва: „Чуйте,
верността
е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“
Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето. Избор, потвърден категорично и от основателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер, и от други видни представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на Новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран! Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план.
По този повод той казва: „Чуйте,
верността
е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“
По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към текста >>
28.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Но, уверени сме, едно проникновено, обективно и нешаблонно анализиране на проблема би доказало
верността
на това съждение.
Ала това учение притежава множество разновидности. Ще се опитаме да ги разгледаме в две главни линии на обобщение. На първо място, в широк смисъл: всички религиозни, духовни, философски, мистични, социални и пр. учения и концепции, всички научни теории, произведения на изкуството и литературата, всички продукти от творческата дейност на човека – доколкото съдържат в себе си зрънце от Божествената Истина за света и доколкото правдиво я пресъздават – се явяват разновидности, форми на Божественото учение. Някому подобно заключение би се сторило прекалено мащабно, за да е вярно.
Но, уверени сме, едно проникновено, обективно и нешаблонно анализиране на проблема би доказало
верността
на това съждение.
На второ място, в тесен смисъл: Дървото на религиите и духовните учения. Ако си представим Божественото учение като едно огромно дърво, скрило своите корени незнайно дълбоко в земната твърд и извисило короната си безкрайно високо в облаците и небесната синева, то клоните, които излизат от колосално мощния ствол, са именно различните религии и духовни учения. Едни от тях изпъкват като грамадни, солидни клони, излизащи от най-дебелата част на стъблото. Други представляват още крехки филизи. Трети са издънки и разклонения на вече стари непоклатими или пък уморени клони и т.н.
към текста >>
29.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
 
- Павел Желязков
В работата на тези духове има една благородна идея те са служители, които проявяват любовта,
верността
и постоянството на творческите сили от по-високите йерархии.
Тяхната свежест и тонусът им определят волята за живот и възможностите за богати и разнообразни проявления на живота у всеки индивид. Корените, чрез които черпим сили и настроение за живот, се намират в чувствената ни природа. Там, където свободните чувства не се осмислят от наличието на будно индивидуално съзнание, т. е. у животните, природата упражнява контрол и ги ограничава в определени граници, за да не се превърнат примитивните чувства в едностранчива разрушителна сила. Според окултните науки това ръководство е поверено на груповите духове.
В работата на тези духове има една благородна идея те са служители, които проявяват любовта,
верността
и постоянството на творческите сили от по-високите йерархии.
Развитието на ума у човека е позволило да се постигне значителен личен контрол над чувствата. Умът е в състояние да ги организира и да им даде направление. Той има способността да овладява и осмисля техните проявления и силата да насочва техните импулси. Добре организираният ум е в състояние да канализира чувствата и да направлява волята в разумни действия. Влиянието на тази умствена дейност върху събитията във външния свят е съблазнила славолюбивите и властолюбиви люде и ги е превърнала в шамани на егоцентризма.
към текста >>
30.
АСТРАЛНИ МЪГЛИ И ЕКРАНИ НА ВНУШЕНИЕТО
 
- Павел Желязков
Възможна е и по-прецизна оценка относно степента на тяхната
достоверност
.
Защо тогава се оставяме във властта на един феномен, лишен от всякакъв разум, докато в живота избягваме срещите и отношенията с,неуравновесените и неразумни хора, които не ни зачитат или нямат необходимите критерии, за да ни разберат и оценят. Няма нищо по-важно от качеството на взаимния обмен при общуването, т. е. от нивото, на което той протича, защото от това се определят интензивността, смисълът, съдържанието и идеята на живота, който се проявява чрез тях. Ако влиянието на един екран се превърне в доминанта с обсебващ ефект, то може да разстрои и дори да прекъсне връзката на човешкия организъм със силите на природата. Чрез научни наблюдения и с помощта на статистиката тези логични твърдения сигурно могат да се потвърдят.
Възможна е и по-прецизна оценка относно степента на тяхната
достоверност
.
Нищо обаче не може да възпрепятства личния опит, ежедневните наблюдения, които всеки може да проведе върху себе си, като проследява качествените състояния на сетивата си, на ума и на физическото си здраве.
към текста >>
31.
СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА
 
- Павел Желязков
Неговата сила е във
верността
му към всичко свято, във връзката му с извора на живота.
Той притежава достатъчно знания и сили, за да бъде независим от изкушенията, които му предлагат широкият път на славата и лекият успех. Като устоява своята ценностна система, ученикът на Божествената школа пази чистотата на всичко онова, което Бог е вложил в него. Благородството на характера му го задължава да засилва и доразвива добрите страни на характера си и в дни на изпитания да разчита на тях. Той няма да остави ключа на свещения храм или на онази тайна стаичка, в която обитава душата му, в ръцете на неверника и крадеца. Добрият човек, носителят на любовта е силен.
Неговата сила е във
верността
му към всичко свято, във връзката му с извора на живота.
Онзи, който си позволява да упражнява влияние и да извлича лична изгода със средствата на манипулацията, е човек със слаб дух. За такива народът казва: „Слаб му е ангелът." Вълните на неговата мисъл не отиват далече, а отразени от универсалната любов се връщат отново в него, с многократно по-голяма сила, за да понесе върху съвестта си това деяние и да заплати щетите, които е причинил чрез него. Перспективата на разпространителя на заразната болест никога не е по-добра от тази на жертвите му, особено когато предумишлено е пренесъл и подпомогнал развитието на болестта. Онзи, който има морал, има и характер и воля да се прибори с болестотворните агенти, които са се настанили върху тялото му. Лицето изразява най-ясно отпечатъка на чуждите влияния.
към текста >>
32.
Изчисления за годините, когато ще станат събития в живота на човека
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Само продължителността на човешкия живот не може да се пресметне с положителност и
достоверност
.
Линията, изхождаща между Аполоновия и Меркуриевия пръст, определя 30-ата година (т. С'). Онази линия, която излиза от крайната точка, от гънката на Меркуриевия пръст (т. Д), определя 40-ата годишнина (т. Д'). Перпендикулярът, прекаран през най-долната точка на линията, която прекарахме през Юпитеровия пръст, определя 70- ата година. Всички клонки или каквито и да било знакове по линията на живота отразяват известни събития, които могат да бъдат уточнени по годините с точност до 2 години.
Само продължителността на човешкия живот не може да се пресметне с положителност и
достоверност
.
Времето може да се определи и по умствената линия. Точката, в която умствената линия сече точката на Съдбата, дава 20-ата година върху последната. Пресичането на сърдечната линия с тази на съдбата определя 40- ата година. Като разделим тогава линията на Съдбата на пропорционални части, можем да получим годините, които ни интересуват. Май, 1975 година
към текста >>
33.
Ясновидство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
че вече за този, който познава тия достижения, не може да става въпрос за
верността
на основните положения на окултизма.
Ясновидството е вече безсъмнен факт, до- казан по един абсолютно неопровержим на- чин от нашата съвременна наука. Съвременната официална наука, в лицето на своите първи и най-напредничави представители, е доближила отдавна границите на окултната наука и прави смели набези отвъд тях. Редица професори, учени с всесветска известност, от десетки години вече, непрестанно поучавате, с успех, с методичност, с точност и сериозност, отговарящи напълно на „позитивността“ на днешната наука, тази област на неизследвани явления, която,до сега е била „terra incognita“. Достиженията, които са направени в тази област, са грамадни. Проучванията и опитите, които са направени, са от такъв характер и тъй многочислени.
че вече за този, който познава тия достижения, не може да става въпрос за
верността
на основните положения на окултизма.
За жалост, нашата интелигенция и нашите учени, са почти също тъй незапознати с тия научни достижения, както и широките народни маси. Коя е истинската причина за това? — Разбира се, предубеждението, предварителното вярване, че това не може да бъде, защото е в пълно противоречие с господствуващия днес материалистически мироглед и разрушава неговите основни позиции. Но консервативността на хората (и на много от учените), факта, че те мъчно възприемат една нова истина, мъчно се разделят със своите стари и обични заблуждения,- не спира искрените, непредубедени търсители на истината, пионерите на новото, които са двигатели на истинския прогрес на науката. Колко хули, подигравки, преследвания, каква, мрачна вълна от заблуждения и предразсъдъци са срещнали и трябва постоянно да преодоляват хората, които са се заели с благородната задача да разширят хоризонта на човечеството, да внесат нова светлина в съзнанието ща хората, да им открият една нова област на живота.
към текста >>
34.
Пътят на звездата
 
- Георги Радев (1900–1940)
Напразно, обаче, историците на наши дни биха търсили пълна историческа
достоверност
в тези писания и, по-специално, в евангелията.
ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА Свещените Писания на разните народи са истински съкровищници на мъдрост и духовен опит.
Напразно, обаче, историците на наши дни биха търсили пълна историческа
достоверност
в тези писания и, по-специално, в евангелията.
Защото, колкото евангелисти, толкова и версии за раждането и живота на Христа. Напразно, от друга страна, и религиозните хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика“ на безвеpниците-учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много - много да се разисква, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч дословно. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени“ и узнават много работи, които пастирите на разните църкви пазят така ревниво от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп — из един път — че в тях има много „противоречия“ от исторично и логично гледище, че много от сказанията в свещените книги на християните се срещат в други варианти в свещените книги и митовете на други народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите случаи на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на индусите.
към текста >>
35.
Ни в Йерусалим, ни в Самария
 
- Георги Радев (1900–1940)
Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във
верността
на дефиницията и дума не може да става.
Ни в Йерусалим, ни в Самария Точка. Какво по-просто от точката? Учителят по геометрия, кога преподава на учениците си, чуква с тебешир на черната дъска, и точката е готова. „Тя няма измерения, не заема никакво пространство“ — дефинира той. Учениците възприе- мат тебеширения образ, запомнят дефиницията и вече „знаят“, що е точка.
Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във
верността
на дефиницията и дума не може да става.
Значи, ясно е що е точка. Но ако един геометър от величината на Гауса, Лобачевски, Римана, чуеше тази „кратка и ясна“ дефиниция за точката, която учениците въз- приемат така непосредствено и просто, сигурно би се усмихнал. Би се усмихнал и същевременно би завидял на онази безметежна увереност, с която учениците повтарят тази толкова ясна за тях дефиниция. Защото за него, геометъра, човека, който съзерцава геометрически света — все едно дали той се казва Евклид, Аполониус, Декарт или Риман — точката е такава тъмна загадка, до която стигне ли, почва да губи съзнание. И геометърът се усмихва.
към текста >>
36.
Нещо из историята на хиромантията
 
- Георги Радев (1900–1940)
Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение към хиромантията от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната
достоверност
.
Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене. Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум. Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на хиромантията, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука.
Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение към хиромантията от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната
достоверност
.
Така стана в последните десетилетия и с много факти из областта на окултизма - отпърво официалните учени ги отхвърляха с пренебрежително високомерие, после, с течение на времето, те бяха принудени да им отдадат известно внимание, докато най-после, притиснати от неопровержимите факти, те се видеха принудени сериозно да се занимаят с тях и да ги признаят. Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за достоверността на хиромантичните гадания, с хиромантия се занимаваха мнозина окултисти. Със своите книги те поддържаха постоянно жив интереса към това древно мантично изкуство. Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани. Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия.
към текста >>
Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за
достоверността
на хиромантичните гадания, с хиромантия се занимаваха мнозина окултисти.
Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене. Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум. Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на хиромантията, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука. Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение към хиромантията от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната достоверност. Така стана в последните десетилетия и с много факти из областта на окултизма - отпърво официалните учени ги отхвърляха с пренебрежително високомерие, после, с течение на времето, те бяха принудени да им отдадат известно внимание, докато най-после, притиснати от неопровержимите факти, те се видеха принудени сериозно да се занимаят с тях и да ги признаят.
Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за
достоверността
на хиромантичните гадания, с хиромантия се занимаваха мнозина окултисти.
Със своите книги те поддържаха постоянно жив интереса към това древно мантично изкуство. Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани. Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина.
към текста >>
Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху
достоверността
на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг.
Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей.
Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху
достоверността
на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг.
Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто. Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей.
към текста >>
37.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас
верност
и любов.
Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми.
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас
верност
и любов.
Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте место на Тоя, Който ви оживява.
към текста >>
Чуйте,
верността
е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава. Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден.
Чуйте,
верността
е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар.
Не остава време да се впускаме в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки и поуки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват сега. Сега то е повърхностно, и не коренно, временно и не съществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа.
към текста >>
И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна
верност
Нему.
Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни. Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в света на Виделината, когато Бог положи печата на Великото си Име на вази и вложи Духа си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет, и той Ме послуша и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.
И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна
верност
Нему.
И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят. Разберете, неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избранник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви, в пълната своя слава, и сила да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. „И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам, и ако аз давам от добрата Си воля, кой е този който ще ми се възпротиви и ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще видим. Аз съм Един, думата ми е неизменяема и Съм Верен и Истинен във вейте си пътища.
към текста >>
Словото ми е неоспоримо.“ Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с
верност
от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите.
И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят. Разберете, неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избранник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви, в пълната своя слава, и сила да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. „И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам, и ако аз давам от добрата Си воля, кой е този който ще ми се възпротиви и ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще видим. Аз съм Един, думата ми е неизменяема и Съм Верен и Истинен във вейте си пътища.
Словото ми е неоспоримо.“ Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с
верност
от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите.
Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този който ви беше избрал. И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено.
към текста >>
В скоро време ще заверя
верността
на моите Божествени думи.
Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната сила и слава, тя вам дължи, такива са Божествените наредби; един сее, друг жъне, в края, всички ще участвуват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, хода на работите вземат друг вид, адските сили отстъпват в първите редове на бойното поле, разрушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ида да възстановя, не е царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че света е узрял за жетва.
В скоро време ще заверя
верността
на моите Божествени думи.
Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж завинаги. Небето в знака на своето благоволение, ви е дало един свят залог на великата милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден в който е даден отговор, започва вашето изкушение и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято и ако се опитате да светотатствате три злини ще ви допусна: Глад, Мор и Разорение и нема да ви пощадя, ще се съдя с вази и ще помните винаги че Бог е говорил. Пазете думите ми. В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижала, дава надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил.
към текста >>
38.
1. Статия първа - Окултна социология
 
- Георги Христов
Croiset42: „Les Democraties antiques43„ намираме най-изобилни доказателства за
верността
на нашата теза.
Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организация не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други. В класическото съчинение на Fustel de Coulanges40: „La cite antique“41 и в най-новата книга на парижкия професор A.
Croiset42: „Les Democraties antiques43„ намираме най-изобилни доказателства за
верността
на нашата теза.
За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права.
към текста >>
НАГОРЕ