Търсене в текстове за 'Верност'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

Музикални изяви и верността на ученика към Учителя 30.
Окултна музика 25. Музиката на Светлината 26. Музикална дреха и хармонизации 27. Музикални изяви и цената на непослушанието 28. Музикални изяви и търсене на Духа на песните на Учителя 29. Музикални изяви и верността на ученика към Учителя 30. Песните на Учителя в Мърчаево 31. Истинската работа 32. Отворените уши и песните от невидимата Школа 33. Съдба от Небето 34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35.
към текста >>

2. 2_01 Изгревът

Галилей Величков (1911-1985)

Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа.
Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър. Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество. Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението. Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа. След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика. "Изгревът" има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците.
към текста >>

3. 2_39 Ризата на латвийците

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Малцината останали живи доказаха верността на моя разказ.
Има един окултен закон от Словото на Учителя. Той е следният: "Мечът на Духа - това е Словото! " Мечът на Духа - това е Словото на Бога. Словото на Бога бе Словото на Учителя. И ако те бяха надянали мантията на това Слово върху себе си, щяха да бъдат спасени. Малцината останали живи доказаха верността на моя разказ. Ето, това бе поуката от латвийската риза.
към текста >>

4. 3_05 Музиканти и съдби человечески

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно.
Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят.
към текста >>

5. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

"Музикални изяви и верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди.
"Музикални изяви и верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди. Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня. Бях едничка дъщеря между четири братя. Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища. Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех.
към текста >>

Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела.
А кому ще ги предаде? Та аз, ако не бях включила в песнарката тези песни, които бяха дадени от Учителя чрез нея през 1946 година - две години след заминаването на Учителя, то кой може да докаже двадесет и пет години след това - през 1970 година, че тези песни са наистина от Учителя? Сега е 1970 година. А какво ще стане, ако след още двадесет години тя не предаде останалите три-четири песни, които смята за талисман от Учителя, ако доживее до това време? Питам, кой ще докаже и кой ще гарантира? Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела. Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя? Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо. Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят.
към текста >>

Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя?
Та аз, ако не бях включила в песнарката тези песни, които бяха дадени от Учителя чрез нея през 1946 година - две години след заминаването на Учителя, то кой може да докаже двадесет и пет години след това - през 1970 година, че тези песни са наистина от Учителя? Сега е 1970 година. А какво ще стане, ако след още двадесет години тя не предаде останалите три-четири песни, които смята за талисман от Учителя, ако доживее до това време? Питам, кой ще докаже и кой ще гарантира? Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела. Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя? Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо. Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви.
към текста >>

Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя.
Музиката на Учителя е напълно оптимистична. За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота. Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му. А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик. Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
към текста >>

Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му.
Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота. Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му. А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик. Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
към текста >>

А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик.
Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота. Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му. А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик. Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
към текста >>

Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота. Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му. А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик. Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
към текста >>

6. 3_66 Ясновидци и светци

Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна.
Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко.
към текста >>

7. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Ние преживяхме много, а вие, следващите поколения, ще проверите верността на моите думи.
С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата беше казал: "Този път Христос няма да бъде разпънат. Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, на комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военната кола, за да извършат върху Него своето "възмездие" както умееха и както знаеха. И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българско четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество. И това беше същото четмо и писмо, на което се напечатаха неговите беседи. Изминаха четиридесет и пет години оттогава. Ние преживяхме много, а вие, следващите поколения, ще проверите верността на моите думи. Не само ще ги проверите, но и ще прецените истинността на тази епоха. А ние я преценихме така, както трябва. Времето беше студено. Имаше дълбок сняг. Много народ бе дошъл от всички краища на страната.
към текста >>

8. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова.
Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Периклиева е от групата на Лулчев и на "Упанишадите".
към текста >>

9. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Това са заглавия дадени от Учителя, а за достоверност този млад брат ме накара да ги подпиша всички, за да се нае, че аз съм свършил тази работа и да докажа верността на този материал.
Той успя лично да дешифрира стенограмите си и така те бяха прехвърлени на пишеща машина. Чака се времето, когато те трябва да бъдат издадени. Савка Керемидчиева записваше в определени дни и то сутрин рано, когато по поръчение на Учителя е ходила при Него, като Той й е диктувал материал, който тя издаде в една книжка: „Свещени думи на Учителя". Но тя имаше още материал, който тя не дешифрира и не можа да довърши. От нейните стенограми по настояване на един млад брат аз дешифрирах нейните стенограми и приготвих като продължение на нейната книжка още три неиздадени книжки със следните заглавия: Първа: „Думи на свещеното начало на живота", Втора: „Единната Любов", „Мисли за Великата Душа", Трета: „Трите образа на Великия". Това са заглавия дадени от Учителя, а за достоверност този млад брат ме накара да ги подпиша всички, за да се нае, че аз съм свършил тази работа и да докажа верността на този материал. Едновременно с това този млад брат ме накара да разчета и други стенограми на Савка и аз му предадох както стенограмата на Савка, така и разчетения материал. Това ще представлява един код за разчитане на нейните стенограми, защото те много трудно се четат.; Мога да кажа, че стенографите изпълниха своя дълг. Онези, които участваха в печатането на беседите на Учителя също изпълниха своя дълг. Онова, което остана неотпечатано трябва от едно следващо поколение да бъде извършено. И чак тогава ще може да се каже, че Словото на Учителя е отпечатано.
към текста >>

10. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

Борис Николов

ТОМ 2

Това бе едно голямо потвърждение на верността на песнарката.
Там се събраха всички ръководители и Братския съвет, който даваше отчет за своята дейност за издаване на беседите, както и за друга стопанска дейност, даде отчет и за издаването на песните. Описа как е приключен въпроса. И всички бяха много доволни по начина, по който се е работило. Те единодушно приеха доклада на Братския съвет и той бе освободен от отговорност. А тези ръководители бяха от времето на Школата на Учителя и някои от тях лично бяха заучавали песните от Учителя и не намираха разлика в това, което бяха заучили и издадените песни. Това бе едно голямо потвърждение на верността на песнарката. По въпросът за песните не може да има спор. Той е разгледан пред всички хора, които бяха запознати с тази работа. Останаха някои недоволни приятели, защото бяха доста лично засегнати, че не се е приело тяхното становище. Това бяха Кирил Икономов, Ирина Кисьова и онези, които кръжаха около тях. Те намериха няколко незначителни грешки в новата песнарка и се хванаха за тях и шумяха за незначителни неща.
към текста >>

11. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирното единство на верующите".
Кога ще се сбъдне това? Това ще стане в няколко години, в едно решително време, подир множество катаклизми (разрушения) и тъкмо тогава, когато русите завладеят положението и станат господари". „Русия е господарка. Изглежда, че тя решително ще възтържествува след хитрините на дипломатите в полза на други. "Благословена Русия! Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирното единство на верующите". Това пророчество ако и да е пророкувано през 1895г. в нова светлина повторно го помествам за знание. (Редактора) Този млад вожд, за когото се дава пророчеството д-р Миркович го среща. Тогава той е на около 80г. и среща Учителя Петър Дънов, който е на 35г.
към текста >>

12. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Присъствали членове на Братството, които потвърждават верността на изказванията: /Следват подписи/ БРАТСКИ СЪВЕТ: /подписи/
Гласуваме пълно доверие на Братския съвет и касиера Жечо Панайотов Жеков за изразходване сумата братски средства, указали се на лице след смъртта на Учителя Петър К. Дънов, като е спазен основния принцип на Братството - вяра в човека. Този принцип Учителят е положил в основата на братския живот. Също гласуваме доверие на брат Борис Николов, който добросъвестно е пазил поверените му златни монети и ценности, останали от Учителя. При пръв случай да се поиска от милицията връщането на временно взетите за проверка братски ценности, тъй като те имат цена като наши музейни вещи, важни за Братството ни. Присъствали членове на Братството, които потвърждават верността на изказванията: /Следват подписи/ БРАТСКИ СЪВЕТ: /подписи/
към текста >>

13. 9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

ТОМ 3

Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност.
9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА? На 3.II.1958 г, в гр. София се прави инвентаризационен опис на сградите и на дворните места на Верска общност „Бяло Братство" в гр. София от комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов като отговорнок на недвижимото братско имущество. Този опис е подписан и е поместен в „Изгревът", том I, стр. 607-610. Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност. На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв. 2 - Сталин - Изгрева. Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева. ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била собственост на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова.
към текста >>

14. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа.
към текста >>

Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите.
И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
към текста >>

В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи.
Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил.
към текста >>

15. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Галилей Величков

Понякога изпълнението продължава до пълна достоверност на нотописа.
УЧИТЕЛЯТ придружава цигулката си със своя мек, баритонен тембър. Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото мнозинство. Повторното изпълнение на дадената песен УЧИТЕЛЯТ прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението. Понякога изпълнението продължава до пълна достоверност на нотописа. След завършване на лекцията, събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и да я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкнат, за да роди тишината новата музика. Изгревът има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците.
към текста >>

16. 5.15. Голямата заблуда

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Те бяха подложени на изпит и всеки защитаваше пред себе си и пред Учителя цената на заблудата, и верността към делото на Учителя.
Брат Боев дочака и доживя процеса срещу Братството и унищожението на Братството. Веднъж го запитахме, дали си спомня какво ни каза за комунистите в Мърчаево. Той отговори: „Голяма заблуда, голяма заблуда! " За голямата заблуда също се заплаща с висока цена. Заплати се с разочарованието на едно цяло поколение, което бе целувало ръка на Учителя. Те бяха подложени на изпит и всеки защитаваше пред себе си и пред Учителя цената на заблудата, и верността към делото на Учителя.
към текста >>

17. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

А сега ще ви представим нагледна картина за верността и изключителната опитност, която е имал Петър Димков с Учителя.
Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него. Така че, дали човек се намира в „Изгревът" или в „Тресавището", то зависи от самия човек, защото тези две неща се намират на едно и също място. Едното е възход НАГОРЕ, а другото е ПАДЕНИЕ надолу. Това се извършва като процес в самия човек. А сега ще ви представим нагледна картина за верността и изключителната опитност, която е имал Петър Димков с Учителя. В издание „Братски живот", брой 3-5 от 1995 г. на стр. 15.е публикувано „Отворено писмо", подписано от десет човека. За това, за да не остане прикрито и потъне в забрава това „Отворено писмо" от следващите поколения, аз съм принуден да го публикувам изцяло, за да се запознаят всички, че наистина съществува на едно и също място и „Изгревът", и „Тресавището". ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Любезни братя и сестри, Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г.
към текста >>

18. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Тук се поставя въпросът за „достоверността" в изнесените от мен материали.
Представете си, Благовест, който е музикант, организира музикантите да ме ликвидират по всички линии. А аз съм човекът, който организира музикалния живот с редица концерти по моя програма, които повечето организирах сам и дадох възможност да се качат на сцената всички музиканти от Братството и да се реализират като музиканти. Някои от тях се подписаха под това писмо, макар да знаеха, че тези обвинения са лъжи, но се подчиниха на михайловистите - тяхния нов Господар. Представете си, в томовете на „Изгревът" аз за пръв път изнасям исторически сведения за песните на Учителя и Паневритмията, защото аз бях този, който бе работил с музикантите от времето на Школата на Учителя. Днешните музиканти нямаха от къде да узнаят тези исторически данни освен чрез мене, чрез поредицата от томовете на „Изгревът" и вместо да благодарят, те се подчиниха на Духът на Заблуждението, което е в Михаил Иванов и неговите последователи, защото всички подписали се музиканти бяха гостували вече на михайловистите в чужбина, на техни разноски и сега трябваше да си заплатят за това като съчиниха това писмо. 3. Тук се поставя въпросът за „достоверността" в изнесените от мен материали. Пръв, който издигна това знаме, на което е написано „достоверност" и поведе битка срещу мен бе Елена Николова. Случаят е описан подробно в очерка за Елена Андреева. Тя бе привлечена от Наталия Попова, която набираше на компютър спомените на Елена Андреева, които бяха публикувани в том 1.на „Изгревът" от стр. 520-613., за да извърши корекцията на предложения й материал. Тя отхвърли съдържанието на материала, защото не й изнасяше, понеже там, където беше психически закачена на онази невидима верига, същите изповядват противоположни становища и идеи изнесени от Елена Андреева.
към текста >>

Пръв, който издигна това знаме, на което е написано „достоверност" и поведе битка срещу мен бе Елена Николова.
А аз съм човекът, който организира музикалния живот с редица концерти по моя програма, които повечето организирах сам и дадох възможност да се качат на сцената всички музиканти от Братството и да се реализират като музиканти. Някои от тях се подписаха под това писмо, макар да знаеха, че тези обвинения са лъжи, но се подчиниха на михайловистите - тяхния нов Господар. Представете си, в томовете на „Изгревът" аз за пръв път изнасям исторически сведения за песните на Учителя и Паневритмията, защото аз бях този, който бе работил с музикантите от времето на Школата на Учителя. Днешните музиканти нямаха от къде да узнаят тези исторически данни освен чрез мене, чрез поредицата от томовете на „Изгревът" и вместо да благодарят, те се подчиниха на Духът на Заблуждението, което е в Михаил Иванов и неговите последователи, защото всички подписали се музиканти бяха гостували вече на михайловистите в чужбина, на техни разноски и сега трябваше да си заплатят за това като съчиниха това писмо. 3. Тук се поставя въпросът за „достоверността" в изнесените от мен материали. Пръв, който издигна това знаме, на което е написано „достоверност" и поведе битка срещу мен бе Елена Николова. Случаят е описан подробно в очерка за Елена Андреева. Тя бе привлечена от Наталия Попова, която набираше на компютър спомените на Елена Андреева, които бяха публикувани в том 1.на „Изгревът" от стр. 520-613., за да извърши корекцията на предложения й материал. Тя отхвърли съдържанието на материала, защото не й изнасяше, понеже там, където беше психически закачена на онази невидима верига, същите изповядват противоположни становища и идеи изнесени от Елена Андреева. Тогава, когато върна материала, аз й предложих да прочете един протокол от Елена Андреева, в който тя точно и конкретно описва всичко за нейните спомени както и за онези три свитъка, които циркулират в някои хора написани от Елена Андреева.
към текста >>

И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо.
9 помества един материал на Елена Андреева, за да може да се противопостави на онзи материал, който аз публикувам и който тя познаваше добре, понеже й беше даден за корекция. Такова нещо не е допустимо нито в света, нито в Черната, нито в Бялата Ложа. Там има също правила. И което е най-важното тя бе запозната най-подробно с протокола и завещанието на Елена Андреева и нямаше право да публикува този материал. Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том 1.на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа. И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо. Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе. Аз публикувам протокола на Елена Андреева и там много ясно и точно е отбелязано всичко. Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени. А как да бъдат дадени то в протокола е отбелязано много точно и под каква форма ще бъдат дадени, това зависи от мен, а не от онези, които са се подписали под това писмо, защото те нямат нищо общо с Елена Андреева. Това е видно от протокола.
към текста >>

Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени.
И което е най-важното тя бе запозната най-подробно с протокола и завещанието на Елена Андреева и нямаше право да публикува този материал. Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том 1.на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа. И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо. Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе. Аз публикувам протокола на Елена Андреева и там много ясно и точно е отбелязано всичко. Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени. А как да бъдат дадени то в протокола е отбелязано много точно и под каква форма ще бъдат дадени, това зависи от мен, а не от онези, които са се подписали под това писмо, защото те нямат нищо общо с Елена Андреева. Това е видно от протокола. Така че материалът изнесен в „Житно зърно" е един и върху този материал има допълнения от Елена Андреева, които са описани в протокола. А материалът в том 1.на „Изгревът" е съвсем друг. Тези неща ги знаеше много добре Елена Николова, но нарочно раздуха и организира атаката срещу мен.
към текста >>

19. 25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

А сега ще ви представим нагледна картина за верността и изключителната опитност, която е имал Петър Димков с Учителя.
Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него. Така че, дали човек се намира в „Изгревът" или в „Тресавището", то зависи от самия човек, защото тези две неща се намират на едно и също място. Едното е възход НАГОРЕ, а другото е ПАДЕНИЕ надолу. Това се извършва като процес в самия човек. А сега ще ви представим нагледна картина за верността и изключителната опитност, която е имал Петър Димков с Учителя. В издание „Братски живот", брой 3-5 от 1995 г. на стр. 15.е публикувано „Отворено писмо", подписано от десет човека. За това, за да не остане прикрито и потъне в забрава това „Отворено писмо" от следващите поколения, аз съм принуден да го публикувам изцяло, за да се запознаят всички, че наистина съществува на едно и също място и „Изгревът", и „Тресавището".
към текста >>

20. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Тук се поставя въпросът за „достоверността" в изнесените от мен материали.
Представете си, Благовест, който е музикант, организира музикантите да ме ликвидират по всички линии. А аз съм човекът, който организира музикалния живот с редица концерти по моя програма, които повечето организирах сам и дадох възможност да се качат на сцената всички музиканти от Братството и да се реализират като музиканти. Някои от тях се подписаха под това писмо, макар да знаеха, че тези обвинения са лъжи, но се подчиниха на михаиловистите - тяхния нов Господар. Представете си, в томовете на „Изгревът" аз за пръв път изнасям исторически сведения за песните на Учителя и Паневритмията, защото аз бях този, който бе работил с музикантите от времето на Школата на Учителя. Днешните музиканти нямаха от къде да узнаят тези исторически данни освен чрез мене, чрез поредицата от томовете на „Изгревът" и вместо да благодарят, те се подчиниха на Духа на Заблуждението, което е в Михаил Иванов и неговите последователи, защото всички подписали се музиканти бяха гостували вече на михаиловистите в чужбина, на техни разноски и сега трябваше да си заплатят за това като съчиниха това писмо. 3. Тук се поставя въпросът за „достоверността" в изнесените от мен материали. Пръв, който издигна това знаме, на което е написано „достоверност" и поведе битка срещу мен бе Елена Николова. Случаят е описан подробно в очерка за Елена Андреева. Тя бе привлечена от Наталия Попова, която набираше на компюър спомените на Елена Андреева, които бяха публикувани в том І на „Изгревът" от стр. 520 ÷ 613., за да извърши корекцията на предложения й материал. Тя отхвърли съдържанието на материала, защото не й изнасяше, понеже там, където беше психически закачена на онази невидима верига, същите изповядват противоположни становища и идеи изнесени от Елена Андреева.
към текста >>

Пръв, който издигна това знаме, на което е написано „достоверност" и поведе битка срещу мен бе Елена Николова.
А аз съм човекът, който организира музикалния живот с редица концерти по моя програма, които повечето организирах сам и дадох възможност да се качат на сцената всички музиканти от Братството и да се реализират като музиканти. Някои от тях се подписаха под това писмо, макар да знаеха, че тези обвинения са лъжи, но се подчиниха на михаиловистите - тяхния нов Господар. Представете си, в томовете на „Изгревът" аз за пръв път изнасям исторически сведения за песните на Учителя и Паневритмията, защото аз бях този, който бе работил с музикантите от времето на Школата на Учителя. Днешните музиканти нямаха от къде да узнаят тези исторически данни освен чрез мене, чрез поредицата от томовете на „Изгревът" и вместо да благодарят, те се подчиниха на Духа на Заблуждението, което е в Михаил Иванов и неговите последователи, защото всички подписали се музиканти бяха гостували вече на михаиловистите в чужбина, на техни разноски и сега трябваше да си заплатят за това като съчиниха това писмо. 3. Тук се поставя въпросът за „достоверността" в изнесените от мен материали. Пръв, който издигна това знаме, на което е написано „достоверност" и поведе битка срещу мен бе Елена Николова. Случаят е описан подробно в очерка за Елена Андреева. Тя бе привлечена от Наталия Попова, която набираше на компюър спомените на Елена Андреева, които бяха публикувани в том І на „Изгревът" от стр. 520 ÷ 613., за да извърши корекцията на предложения й материал. Тя отхвърли съдържанието на материала, защото не й изнасяше, понеже там, където беше психически закачена на онази невидима верига, същите изповядват противоположни становища и идеи изнесени от Елена Андреева. Тогава, когато върна материала, аз й предложих да прочете един протокол от Елена Андреева, в който тя точно и конкретно описва всичко за нейните спомени както и за онези три свитъка, които циркулират в някои хора написани от Елена Андреева.
към текста >>

И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо.
9 помества един материал на Елена Андреева, за да може да се противопостави на онзи материал, който аз публикувам и който тя познаваше добре, понеже й беше даден за корекция. Такова нещо не е допустимо нито в света, нито в Черната, нито в Бялата Ложа. Там има също правила. И което е най-важното тя бе запозната най- подробно с протокола и завещанието на Елена Андреева и нямаше право да публикува този материал. Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том І на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа. И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо. Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе. Аз публикувам протокола на Елена Андреева и там много ясно и точно е отбелязано всичко. Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени. А как да бъдат дадени то в протокола е отбелязано много точно и под каква форма ще бъдат дадени, това зависи от мен, а не от онези, които са се подписали под това писмо, защото те нямат нищо общо с Елена Андреева. Това е видно от протокола.
към текста >>

Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени.
И което е най-важното тя бе запозната най- подробно с протокола и завещанието на Елена Андреева и нямаше право да публикува този материал. Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том І на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа. И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо. Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе. Аз публикувам протокола на Елена Андреева и там много ясно и точно е отбелязано всичко. Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени. А как да бъдат дадени то в протокола е отбелязано много точно и под каква форма ще бъдат дадени, това зависи от мен, а не от онези, които са се подписали под това писмо, защото те нямат нищо общо с Елена Андреева. Това е видно от протокола. Така че материалът изнесен в „Житно зърно" е един и върху този материал има допълнения от Елена Андреева, които са описани в протокола. А материалът в том І на „Изгревът" е съвсем друг. Тези неща ги знаеше много добре Елена Николова, но нарочно раздуха и организира атаката срещу мен.
към текста >>

21. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си.
Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си. И не само към този живот, но това важи и за вечността. Учителят ме запозна още през 1916 година, както и следващите години с основните положения на духовния свят - а те бяха нужни, за да си изработя един правилен духовен мироглед. Ами останалите последователи на Учителя? Той държеше беседи на ул. „Опълченска" 66, провеждаше общи разговори с приятели по домовете при своите посещения при тях, посещаваше провинцията.
към текста >>

22. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

Последователна във верността.
При едно такова състояние отивам при Учителя, за да доизясня още някои неща, но той ми заговори за друго, като че ли беше нещо съвсем друго, нямащо нищо общо с моето намерение да ми доизясни още няколко въпроса, които си ги бях поставила в себе си за разрешаване. Той ме прие и каза: „Взел съм те при себе си, защото знам предварително, че ще издържиш". Това Учителят каза за мен. Това ми го каза вече за втори път. Първият път когато ми го каза приех го, като че ли ме поласка за прилежанието, че се старая да бъда последователна, но в какво? Последователна във верността. А това много рядко се случва на земята - да бъдеш последователен във верността и да останеш верен до края. Но вторият път, когато ми го каза аз го възприех по съвсем друг път, вече като задължение не само да вървя по този път, но и да се справя със всички задачи, не само сега, но и в бъдеще и в другите си прераждания и животи на земята. А Учителят по-късно ми го и написа. Приех го като завет между мен и Учителя, завет между ученика и Учителя, Завет между една човешка душа и Бога. Ето така го възприемам сега.
към текста >>

А това много рядко се случва на земята - да бъдеш последователен във верността и да останеш верен до края.
Той ме прие и каза: „Взел съм те при себе си, защото знам предварително, че ще издържиш". Това Учителят каза за мен. Това ми го каза вече за втори път. Първият път когато ми го каза приех го, като че ли ме поласка за прилежанието, че се старая да бъда последователна, но в какво? Последователна във верността. А това много рядко се случва на земята - да бъдеш последователен във верността и да останеш верен до края. Но вторият път, когато ми го каза аз го възприех по съвсем друг път, вече като задължение не само да вървя по този път, но и да се справя със всички задачи, не само сега, но и в бъдеще и в другите си прераждания и животи на земята. А Учителят по-късно ми го и написа. Приех го като завет между мен и Учителя, завет между ученика и Учителя, Завет между една човешка душа и Бога. Ето така го възприемам сега. Завет между една душа и Бога.
към текста >>

23. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ.
когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св. Архангел Михаил". В тая черква свещ. Дъновски прекарал повечето от служението си.
към текста >>

24. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

А верността ви тя е веч позната.
Предоставям го на вниманието ви. До обичните ученички О.К.Н.Д. (Окултен клас на Добродетелите) Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка Само Бог е Любов и когато тази светлина озарява само Той е познава. Любовта е дело на живот; Мъдростта е дело на више познание; Истината е дело на душевна свобода; Правдата е дело на дележ; Добродетелта е дело на плод. До колко сърцата ви са чисти нека Любовта да говори; до колко умовете ви са озарени нека Мъдростта свидетелствува; до колко душите ви са свободни нека Истината каже; а за Правда и Добродетел Бог е свидетел. А верността ви тя е веч позната. Работете докато слънцето на живота грее. Моя мир да бъде с вас Свещения подпис на Учителя 28.1.1923 г. София Това е онова писмо, което Учителят изпращаше всеки месец до онази от петте ученички, която трябваше да представя дадена Добродетел от Пентаграмата и щеше да ръководи този месец работата на петте ученички. Това писмо бе изпратено до мен, Мария Тодорова, защото този месец трябваше да се работи с добродетелтта „Любов", а аз бях представител от петте ученички от Пентаграмата на тази Добродетел. Другите също получаваха по едно такова писмо, когато им дойдеше редът, когато върхът на Пентаграмата се премести.
към текста >>

25. 246. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ И СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА УЧЕНИКА

Да не смятате, че аз си присвоявам името Аверуни понеже доказвам своята верност?
Бог е Тайна, която е над всяка наука! Бог е Приношение, което надминава всяка справедливост! Бог е промисъл, Който превъзхожда всеки разум! Бог е Съвършенство, което надминава всяко понятие! " Учителят Ето ви един пример за ученика, който трябва да премине през първото посвещение Аверуни, което означава - вярност на ученика към Словото и Делото на Учителя. Да не смятате, че аз си присвоявам името Аверуни понеже доказвам своята верност? Не, моето име е друго. И накрая на моят разказ ще го кажа, защото лично Учителят собственоръчно ми го написа и ми го даде. А тук говорим за посвещението на ученика и за свещените думи на Учителя.
към текста >>

26. 13. ТРЕТАТА ОПУСТОШИТЕЛНА ВОЙНА

Златка Георгиева (Вачева)

Вие, следващите поколения, непременно ще проверите верността на думите на Учителя.
Но когато тя избухна, втората война, само след 20 години (1939-1944 г.) започнах да разпитвам между братята и сестрите помни ли някой тези думи на Учителя. Бях много изненадана, че никой не си спомняше. Може би тези, които запитвах, да не са били тъкмо на тази сказка. Спомняше си единствено сестра ми, която тогава беше на 16 години, само че тя помнеше с едно колкото малко на глед, толкова и значително по смисъл изменение, а именно, че не е точен израза „ и след втората война хората няма да поумнеят", а че АКО и след нея не поумнеят, тогава ще настъпи третата опустошителна война, от която човечеството ще оредее. Ние проверихме през нашето време, когато бяхме родени при българите. Вие, следващите поколения, непременно ще проверите верността на думите на Учителя.
към текста >>

27. 8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ

Надежда Георгиева Кьосева

За верността на горното: М. Марашлиева
Той се е запознал с Учението преди 1919 г, Васил Константинов е починал 1948 г. Златка има три деца: Румяна, род. на 20.V.1945 г., Георги и Ивайло. Майката на Златка - Друмка е починала 1955 г. Златка е летувала със семейството на Басан още 2 години на море в България и една година е била с тях на вилата им в Монте Карло. За верността на горното: М. Марашлиева
към текста >>

28. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Така човек пропуща най-хубавите си и неизказани мисли, които ще потвърдят уверенията ми в една достоверност, но пропуск, винаги, когато имаме в главата си хубави и светли мисли и не ги споделяме остават неизказани, много пъти съм се ядосвала за тази работа.
Записах го веднага. Разправих го на брат ми и този сън остана в съзнанието ми завинаги. По-късно, вече оженени, преди да се родят децата, бяхме с Жоро във Варна и бяхме на брега. Дойде по едно време един чисто бял английски параход, голям, чуден като този от съня ми. Защо тогава не казах на Жоро, че ето такъв беше параходът, който аз сънувах, от където той трябваше да дойде. Така човек пропуща най-хубавите си и неизказани мисли, които ще потвърдят уверенията ми в една достоверност, но пропуск, винаги, когато имаме в главата си хубави и светли мисли и не ги споделяме остават неизказани, много пъти съм се ядосвала за тази работа. Скрити и винаги в дълбините на душата. Защо? А те трябва да се изкажат. Да дават радостта и щастието на другия. Така е, когато човек не може да проумее щастието си в момента, той го пропуска. Като че ли някой те стиска за гърлото и иска да не се проявиш, да направиш радост на другите.
към текста >>

29. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

Завърнала се вкъщи, умъчнена до неимоверност, защото знаех, че това няма да хареса на мама, която с пиетет посещава Божия храм, а аз държах да не я огорчавам с ходенето ми при Дънов.
Неделя" бе поставена една ненормална, неугледна жена в черни дрипи, на мърлявата й забрадка бе прикрепен надпис, написан несръчно с бяла блажна боя „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ". Тази жена всяваше у мен страх още от малко детенце, който не ме напусна и до голяма. Поради това аз най-енергично му отказах. Обаче, роднината ни пак се обади: „Ама, Фанче, защо не искаш да отидеш, то ще е много интересно и аз ще дойда с вас". Съставът се измени и аз измених решението си. Завърнала се вкъщи, умъчнена до неимоверност, защото знаех, че това няма да хареса на мама, която с пиетет посещава Божия храм, а аз държах да не я огорчавам с ходенето ми при Дънов. За моя изненада обаче тя каза: „Иди, иди, пък сама се увери, не слушай хората какво говорят". Тежката ми мъка изчезна моментално и без заменена с небивала радост. Впоследствие си обясних и този факт като дело на Учителя. На уговореното място ние тримата се събрахме и през пустата по онова време гора се запътихме към мястото, където играеха Паневритмия. Още отдалеч дочух свежите й звуци, а като стигнахме до мястото и погледнах към оркестъра, бях зашеметена от обстоятелството, че моят, въздигнат до култ Терзиев свири там в унес.
към текста >>

30. 2. ВЕГЕТАРИАНСТВО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

В тази последната в един пасажа той бе писал нещо за Учителя, за верността на Неговите предсказания.
Може би съм действувала и подсъзнателно, за да избегна участта на майка ми. Баща ми помисли, че правя само някакъв опит и не ми препятствуваше, обаче скоро разбра, че опита ми е преминал в един нов, постоянен режим. В Учителският институт, в който следвах, още първата година срещнах в лицето на един преподавател по френски език, човек много интелигентен, начетен, идеалист, възторжен човек със западна култура, с вътрешен и външен финес. Скоро той спря вниманието си на младата сериозна и винаги замислена курсистка, каквато бях тогава. Той също бе вегетарианец и не само това, току-що бе отпечатал книга за вегетарианството, а преди нея друга - "Етични проблеми". В тази последната в един пасажа той бе писал нещо за Учителя, за верността на Неговите предсказания. Аз бях я прочела и спряла мисълта си върху личността на Учителя и Неговата особена способност да предсказва. От време на време, в свободни от занятия часове ние се срещахме в дома на моя преподавател, аз и една моя съкурсистка, и беседвахме на научно-философски теми. Той се радваше, че по свой почин бях възприела вегетарианството и между другото, той бе първия човек, който ме заинтересува с френология, физиогномия, графология - изобщо окултни познавателни науки. Това беше за мене ново и твърде интересно знание, различно от официалното, което получавах в института и друга литература. Трябва да кажа, че още в юношеските ми години мен ме занимаваше въпроса, как да различавам добрите от лошите хора, за да си определям правилни отношения с тях.
към текста >>

31. 44. ДЕКЛАРАЦИЯ

Настоящата декларация ще бъде прочетена от мен и записана на магнетофонен запис, за да се докаже достоверността, както и ще бъде скрепена с моят подпис. 16.
Д-р Вергилий Кръстев лично ще финансира издаването на целия този материал като след продажбата на книгите той трябва да покрие своите разноски. В бъдеще при издаването на опигностите на Галилей могат да бъдат издавани с личното разрешение на д-р Вергилий Кръстев, като евентуалните хонорари от книгата ще отидат за издаването Словото на Учителя или на спомените на другите ученици от Школата. По този начин ще се стремим за отговорим на Високия Идеал от Словото на Учителя, като първото условие е безкористието, саможертвата и жертвата в името на този Висок Идеал от Словото на Всемировия Учител -БеинсаДуно. 14. Упълномощавам моят племенник, син на брат ми Апостол Велев да предаде на д-р Вергилий Кръстев останалият мой архив, както и беседите на Учителя оставени от брат ми Галилей, с които в момента работя. 15. Настоящата декларация бе съставена лично от мен като бе прехвърлена на машинописен текст от Марийка Марашлиева, която се явява едновременно и свидетел на тази моя декларация. 18. Настоящата декларация ще бъде прочетена от мен и записана на магнетофонен запис, за да се докаже достоверността, както и ще бъде скрепена с моят подпис. 16. Декларацията бе написана на 19.февруари 1993 г. в гр. София, в моят дом, в пълно съзнание и добра воля и психическо равновесие. Тя има за цел да подпомогне д-р Вергилий Кръстев и да го предпази в бъдеще от нежелани посегателства върху неговия труд и върху труда на моят рожден брат Галилей Величков. Свидетел: Марийка Марашлиева (Марийка Великова Иванова), л.п. сер.
към текста >>

32. 26. КЛОПКАТА

1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА

Ако сте имали някакви съмнения относно достоверността на това, което ви казва Вергилий, трябваше да потърсите от него потвърждения, да искате да чуете от тези аудиокасети това, което ви интересува и вашето решение да се опира на факти, а не на казано-речено.
Кръстев и от нея разбрах следното: В. Кръстев е разговарял с Анина Бертоли (пази записите) тя му е поверила архива си; той ви се е обадил и разкрил на вас самите ценността на това, което пазите; вие сте се съгласили да му предадете архива, но под влияние на чуждо мнение сте променили решението си и сега споделяте всичко това с познати вам хора от Братството с желание по този начин да изобличите и Вергилий заради острия му тон. Мили приятели, въпреки че толкова ви уважавам и държа на нашето приятелство, ще ви кажа, че аз не споделям вашето решение. Преди всичко дълбоко се учудвам как бихте могли да се противопоставяте на волята на А. Бертоли след като знам колко я уважавахте?! Ако сте имали някакви съмнения относно достоверността на това, което ви казва Вергилий, трябваше да потърсите от него потвърждения, да искате да чуете от тези аудиокасети това, което ви интересува и вашето решение да се опира на факти, а не на казано-речено. Вие трябва да решите преди всичко кое е по-важно за вас -мнението на Анина или мнението на Павел, Мария, Милка и т.н. Всички те са безкористни работници за Учителя и аз ги уважавам за това, но в случая е важно мнението на Анина. Или вие мислите, че тя не е била достатъчно умна и трезва да прецени Вергилий, та има нужда да питате за него и Павел и други и да решавате по ваша преценка? Друг е въпросът дали Вергилий има право да дава преценка за нейната работа. Това не е негово право, а на други по-висши инстанции.
към текста >>

33. ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4. VIII.1969)

За тях най-важното остава послушанието към Учителя и верността към Неговото Дело.
А неговият брат -Данко е със своят вечен инструмент - кларинет. Симеон разказваше, че когато отивал на събора в Търново през 1922 г. още не е бил вегетарианец и е носил една печена кокошка в чантата си посолена с червен пипер и присъствал на онзи прословут диспут в търновското читалище и онази буря развихрила се от дъжд и мълния, в отговор на заплахите на свещениците срещу Учителя. Той захвърля кокошката след този случай, отива на лозето на събора и оттам води неговата вярна служба като музикант към делото на Учителя. Тук се говори за Веска Козарева, получила задача специално от Учителя да разнася Словото, но това е давано на малцина, които са имали подготовка и са имали в себе си дух на апостоли. За тях най-важното остава послушанието към Учителя и верността към Неговото Дело. За тези лица от фотографиите стоят личности, а над тях - съдби. 19.1Х.1990 г. Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

34. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

В течение на процеса на "Гласност" обаче и този мит беше разобличен от фотографа на въпросната снимка, на име Халдей (руски евреин!), който още е жив и също по телевизията разказа своя вариант от събитията, но със съответна документация, поразяваща всяко съмнение в достоверността му.
Още едва ли не от първите дни на победата над "фашистка Германия" по цял свят се разпространяваше една фотография, публикувана в хиляди вестници, списания и книги и представляваща покрива на Райхстага с един храбър съветски войник, забиващ червения пряпорец на върха му. В продължение на много десетилетия се разказваше историята на този храбър войник - често от самия него по събрания, срещи и дори по телевизията в деня на петдесетгодишнината от победата. Последния от тези разкази и аз чух и дори си записах на видео, макар и по-късно да го изтрих. Историята на този храбър войник, така както той я разправяше, беше много трогателна - до сълзи! Разказваше той, как баба му на своята шевна машина марка Сингер му била ушила съответното знаме и как го била заклела да стигне до Берлин и да го забие на върха на Райхстага - да даде на фашистките изверги да разберат! В течение на процеса на "Гласност" обаче и този мит беше разобличен от фотографа на въпросната снимка, на име Халдей (руски евреин!), който още е жив и също по телевизията разказа своя вариант от събитията, но със съответна документация, поразяваща всяко съмнение в достоверността му. Въз основа на този разказ, събитията се развиват малко по-различно. На служба като военен фоторепортер при един от централните московски вестници, той получава в първите дни след победата командировка до Берлин за снимки във връзка с победата. Преди да излети, той отива при домакина на вестника и го замолва да му даде една от червените покривки, с които се покривала масата на деловия президиум при тържествените събрания на партийната организация. Пристигнал в Берлин, той вожда един войник, мародерстващ около Райхстага, и му казва: "Ела с мен да свършим една работа! " Двамата се качват на покрива на Райхстага и правят цяла серия снимки в различни пози - негативите на тези снимки са запазени и фотографът показа разни снимки със същия сюжет, но от различни места на покрива.
към текста >>

35. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ние не знаем колко време е било потребно да напише тази книга, но най-вероятно допускаемо е, че тя е започната след 7 март 1897 година - годината на неговото посвещение." Никола Нанков: За достоверността на случая с книгата "Завета на цветните лъчи" ще дам извадка от протоколите на годишната среща на учениците на "Веригата" през август (15-21), 1912 г., в гр.
За разпространението й се вижда от личното бележниче на Учителя, в което са отбелязани лицата, които я разпространяват, колко броя и отчитането им за продажбата. Учителят е носел това бележниче още в Америка и на първата му страница е отбелязал 1894 г., Ню Джърси. Авторът, стр. 48; от отпечатаната книга стр. 93: "Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато Той написва книгата "Завета на цветните лъчи". Ние не знаем колко време е било потребно да напише тази книга, но най-вероятно допускаемо е, че тя е започната след 7 март 1897 година - годината на неговото посвещение." Никола Нанков: За достоверността на случая с книгата "Завета на цветните лъчи" ще дам извадка от протоколите на годишната среща на учениците на "Веригата" през август (15-21), 1912 г., в гр. Търново, дословно: 15 август (св. Богородица) "Гореизброените шестдесет и трима души поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността във форма на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която бе простряна морава лента... Господин Дънов, който заемаше първото място на масата личаха жълта и синя ленти -жълтата бе над синята. Точно в 10 и половина часа преди обяд със ставане на крака и вдигане на ръце се помолихме с "Добрата молитва", изпяхме "Тебе поем" и г-н Дънов възгласи: "Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стък-мил за вас, а това, което тук ще прочета ще се оформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение.
към текста >>

36. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

ТОМ 9

Е.А.: Изпит по верност към Господа.
Решава я преживе. Предава на съпругата си парите. И тя си разрешава задачата, като ги предава. А тя, ако не беше ги предала? Помисли само. Е.А.: Изпит по верност към Господа. В.К.: Взимай поука от тази опитност. Учителят не случайно ти я разказва. Привърши си и свърши си работата докато си жива. И докато можеш. Е.А.: Аз нали това правя.
към текста >>

37. 10.Поради работата която имах

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз показах доверие на човек на когото не трябваше да вярвам, защото той беше ми разказвал доста случаи на неверност.
Естествено, че такова изказване ме натъжаваше, дори и нараняваше. Аз разбирах, че положението, в което бях, беше циментената каша, за която Учителят ми говори, която се беше вкаменила и аз не можех да се измъкна. Но цялата отговорност за положението, в което бях изпаднала беше моя. Аз бях виновна за всичко. Учителят ме предупреди, аз не обърнах нужното внимание, което бях длъжна да отдам, постъпих лекомислено, повърхностно. Аз показах доверие на човек на когото не трябваше да вярвам, защото той беше ми разказвал доста случаи на неверност. А аз и не исках да допусна, че с мен ще постъпи по същия начин. На мен ми се е искало така. При друг разговор Учителят ми каза: „Ти даде лош пример". Аз сама не бях съзнала, че съм дала лош пример. Спомням си, казаха ми, че един брат се е съблазнил от моето поведение, че дружа с женен мъж.
към текста >>

38. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -1

ТОМ 9

Един роман дали е сполучлив за читателите, зависи единствено от верността на развръзката.
РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН Във всеки роман има развръзка. Тя се подчинява на неумолимите закони на кармата. Един роман дали е сполучлив за читателите, зависи единствено от верността на развръзката. Онези окултни сили, които го развръзват те се проектират и се стремят да се реализират и да слезат на земята чрез живота на човека. Като стъпят на земята и като се прекръстосат у човека започва разплитането на неговата карма. Как започна да се разплита кармата на Любомир Лулчев? Той бе арестуван на рождения си ден, беше изправен на съд, осъден и убит. Тук поместваме публикации на в- к „Отечествен фронт", който бе официалния вестник на правителството.
към текста >>

39. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 10

от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа?
254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр. Айтос - ?) Аврамовият дом на Добри Ганев и Надежда Куртева ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ – (26.Х.1913, с. Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г. 6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО.
към текста >>

40. 12 - 26. ВЕРНОСТТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

26. ВЕРНОСТТА В.К.: Сега казвате, след като вие посещавате 1929 и 1930 година Рилските езара, той почва, той отива там.
26. ВЕРНОСТТА В.К.: Сега казвате, след като вие посещавате 1929 и 1930 година Рилските езара, той почва, той отива там. Надка: От 1931 година до последната година баща ми и майка ми всяка година бяха на Рила. В.К.: Цялото Братство там почти ходеха. От Айтос. Надка: А, не, който желае, но Учителят ми каза първата година: „Защо баща ти не дойде? " И аз като му казах, той даже така малко се позамисли.
към текста >>

41. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

А когато някои се сетиха, всички онези хора и събития бяха отминали и единствено остана като достоверност написаното от него.
Духовни опитности на приятелите в Айтоското Братство. Забележка: Тук ще бъдат включени от неговите книги нещата, отнасящи се до братството в А, неговото творчество остава непокътнато, като изброените пет точки са само една малка част от неговото творчество, което е нещо неделимо и много ценно, защото той е единственият човек, който откликва наДуха. за да запечати в писмо историята на онази епоха, макар че всички негови съвременници не одобряваха неговия стил на изразяване. Но неговите опитности са точни и не могат да се преразказват. Теса проверявани от мен лично, като съм бил свидетел на възраженията на неговите опоненти, като никой от тях не седна да напише. А когато някои се сетиха, всички онези хора и събития бяха отминали и единствено остана като достоверност написаното от него. Това е един урок за всички, че един оре и сее, но жътвата се прибра от жетварите. А той сееше и ореше и беше жътвар. Затова поклон пред труда му! б/ Верка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Спомени за баща ми, живота в Айтос, лични преживявания по времето на Школата с Учителя и Братството" в/ Надка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени от баща ни и живота на Братството в Айтос". г/ Донка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени за баща ни и живота на Братството в Айтос".
към текста >>

42. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

А като стана Исак на 25 години, то Бог изпита верността на Авраама, като му заповяда да принесе в жертва Исака, сина си единородния и наследник на Обещанието, че от него ще произлезат много народи.
И това ще стане като белег на Завета, като Завет в плътта им, ще бъде Завет вечен. (Битие, гл. 17, ст. 10-13). И роди се син на Авраама, така, както Господ бе казал. И нарече името му Исак и обряза го в 8 ден. А като стана Исак на 25 години, то Бог изпита верността на Авраама, като му заповяда да принесе в жертва Исака, сина си единородния и наследник на Обещанието, че от него ще произлезат много народи. Това стана на планината Мория, където съгради там Авраам олтар, сложи дървета, завърза сина си Исак и го тури върху дърветата, посегна за ножа си, за да го принесе в жертва като агне за всесъжение (изгаряне). Тогава Ангел Небесен го спря и той принесе в жертва овен, вплел рогата си в един храст. И тогава Ангел Господен се закле, че заради вярата си, ще го благослови и ще умножи и преумножи семето му, като звездите по небето и пясъка по морето. Това бе Заветът на Ангела Господен към Аврама като баща на множество и отец на верующите в Бога. (Битие, гл. 22,1-18).
към текста >>

43. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ.
Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младият Константин вижда, че край баржата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св. Архангел „Михаил". В тая черква свещ. Дъновски прекарал повечето от служението си.
към текста >>

44. І.02.23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА „ОТКРОВЕНИЕТО, ЗА АНТИМИНСА И ЗА БОЖИИТЕ СЪДБИ НА РУСИЯ

В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи." А Ангел Елохил е ръководител първо на българския народ и второ на целокупното славянство, во главе с Русия.
от Ангел Елохил, Ангел на завета Господен чрез Петър Дънов, четем следното: „Това ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил безброй человечески жертви; той е Свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхиседек от Авраама, който и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието дело. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия Мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов, повдигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи." А Ангел Елохил е ръководител първо на българския народ и второ на целокупното славянство, во главе с Русия. Така че възстановяване на дипломатическите отношения на 2.11.1896 г. е покръстването на престолонаследника Борис Іll, не е дипломатическа игра, а е акт на Ангел Елохил. (Виж „Изгревът", т. IV, стр. 25 - 41).
към текста >>

45. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

Достоверността му е без всяко съмнение, както от листа, почерка и мастилото.
28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА Предоставените бележки по точки се отнасят към точките, отбелязани в Пророчеството: 1. Това пророчество е преписано от стар ръкопис на печатни букви още в началото на века. То бе намерено от мен в архива, който притежавам. Достоверността му е без всяко съмнение, както от листа, почерка и мастилото. А за доказателство ще служи това, което се е сбъднало чрез това пророчество. Това пророчество е написано с почерка на Учителя Дънов. 2. Това пророчество има една определена дата, в която трябва да се съберат в едно събития, пророчество и съдбините на света. Тази дата е 1923 г. Погледнато тази дата от 1999 г.
към текста >>

46. I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

Както и майка Му по тия страни е безпримерно хубава, тъй и Той е до неимоверност хубав.
Изобличенията му докарват страх, а наставленията Му - плач. Никой не го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видяли. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повечето от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява пред тях. И когато се явява, явява се с нравствено предназначение. Както и майка Му по тия страни е безпримерно хубава, тъй и Той е до неимоверност хубав. Ако Ваше Величество желае да видите тоя човек, да ви го изпратя по-скоро. Ако питате за науката Му, без да е учил от някого, всичките науки и изкуства знае добре и всеки иерусалимнянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, броят Го за луд, но като говори, всички се боят и треперят. Според, както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина казват и вярват, че Той е Бог.
към текста >>

47. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани.
„Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29. декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба. Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх. В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани. Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп. Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26.
към текста >>

48. 11. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Като поданници, на които верността и предаността е засвидетелствована с толкова си случай, Българити в желанието си да уценят съюза, който ги свързва за Престола, имат смелост днес цели молби да хварлят под подножието на Престола, с пълна уверенност, че Ц.
Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство. Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са: 1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство. 2-ро Да дозволи Цар. Правит. каквото Българското Духовно началство, спомогнато от представители, избранни от народа да уряди църковнити работи, и управление на Епархиите, които на царско здравье населяват Българи. Като поданници, на които верността и предаността е засвидетелствована с толкова си случай, Българити в желанието си да уценят съюза, който ги свързва за Престола, имат смелост днес цели молби да хварлят под подножието на Престола, с пълна уверенност, че Ц. Правителство не ще даде престъп на клевет ни внушения, които ся силят да ги отласнат от законното им правителство, то с Височайшието си изволение върху правиднити желания на покорнити си подан ници, ще им подаде благоприятни случай да покажат направо най-блистателно своята готовност да жертвоват и живот и имот за Престола на Ц. Величество, за когото непрестанно ся Богу молят. 1861 г. (Печат и подписи.) Проф. д-р Петър Ников „Българското възраждане във Варна и Варненско.
към текста >>

49. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Влизат и други думи, които обясняват верността.
В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които обясняват верността. Това са: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други думи в българския език, с които можете да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една черта във вас, трябва да има една дума, тя да бъде методът и начинът, оръжието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ.
към текста >>

50. V.III.II За идването на Господния Дух

Издишване: Да очисти сърдцата ни от всякаква скверност".
Ти изпълваш всичко. 18. Всичко се изпълва от Тебе. 19. Да се развесели Господ Бог в нашите сърдца. 20. Мирът на Твоя Дух да пребъде с нас. Вдишване: „Да се всели Духът в нас". Издишване: Да очисти сърдцата ни от всякаква скверност".
към текста >>

51. НАРЯД за 1901 година

Верност, преданост, единодушие в любовта, това е важното.
Сега временно се намирам тук, дойдох да свърша една работа, и когато я свърша, ще се върна. Всичко върви добре. Някои от последните съобщения, които съм придобил, ще ви ги предам в друго писмо. Има силна борба, но Онзи, Който е към нас е силен. Ние ще приемем помощ отгоре и наскоро, силата ще се удвои и делото ще тръгне. Верност, преданост, единодушие в любовта, това е важното. Скръб или радост все що е в ръцете на Бога. Поздрави брат Тодор. Молете се усърдно за успехът на общото дело. Искайте от Господа сила и мъдрост и ще ви.се даде. Той ще ви научи да работите, пазете се от всяка дяволска измама.
към текста >>

52. НАРЯДИ за 1909 година

Заверете Истината на Завета ми чрез живота си." Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата верност към Него.
В 7 часа вечерта - общение с духовете. Пръчката прилича на една флейта и наистина животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. свидетелствата на веригата Така говори Господ: „Изпълнете моите Заповеди и Повеления. Ето, моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа ми. Заверете Истината на Завета ми чрез живота си." Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата верност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед ясна пред Неговия свидетел (пророк). Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствувайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единнаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, Който е говорил? Отговор; Вярвам.
към текста >>

53. БЕЛЕЖКИ към работата на Окултния клас на Добродетелите

през 1923 година

ТОМ 12

А верността ви, тя е веч позната.
Великите идеи живеят в благородните души; Светлите мисли в светлите умове; Чистите желания в чистите сърца. Там гдето има Светлина, Чистота Духовна, Свобода Божествена, там Духа царува. 31.01.1923г. София До обичните ученички О.К.НД Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка (V-то писмо от Учителя до Паша) Само Бог е Любов, и когото тази светлина озарява само той я познава. Любовта е дело на живот; Мъдростта е дело на висше познание; Истината е дело на душевна свобода; Правдата е дело на дележ; Добродетелта е дело на плод. До колко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори; До колко умовете ви са озарени, нека Мъдростта свителествува; До колко душите ви са свободни, нека Истината каже; А за Правда и Добродетел Бог е свидетел. А верността ви, тя е веч позната. Работете докато слънцето на живота грее. Моя мир да бъде с вас. 28.01.1923г. София
към текста >>

54. 2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ

Паша Теодорова

Тогава, през тази далечна 1915 година, аз бях млада, доста млада, за да си служа с един обективен език, с мисъл, минала през съзнанието ми, през мозъка и през сърцето ми, за да могат тия трима свидетели да се подпишат едновременно под печата на две незаличими и във вечността думи ВЕРНОСТ и ИСТИННОСТ.
Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох „духовния ми рожден ден". Посещението нарекох „епохално", защото наистина за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Питам се: Защо още тогава, 1915 г., не съм започнала да пиша своите бележки, впечатления, спомени, преживявания, а едва сега, когато от горната дата досега са се изминали вече 50 години? Ето как си отговарям на зададения въпрос. Ако бях започнала да описвам своите спомени, опитности и преживявания около Учителя, Неговия живот, Неговото дело, както и моята микроскопична работа около това дело, в края на краищата всичко щеше да представя сбор от факти, които минават и заминават през съзнанието на човека без да оставят следа. Тогава, през тази далечна 1915 година, аз бях млада, доста млада, за да си служа с един обективен език, с мисъл, минала през съзнанието ми, през мозъка и през сърцето ми, за да могат тия трима свидетели да се подпишат едновременно под печата на две незаличими и във вечността думи ВЕРНОСТ и ИСТИННОСТ. В тия две думи влизат като съдържание други три думи: отговорност, добросъвестност и искреност. И тъй, когато бях млада, като пеперудка кацах от цвят на цвят да събирам сладък нектар от цветята и го споделях с хората. Те го взимаха, правеха си от него мед и го изяждаха. Това са хората на фактите, т.е. хората на формите, които дотук спират.
към текста >>

55. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Паша Теодорова

А верността ви тя е веч позната.
Добродетелта е дело на плод. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори. Доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта свидетелствува. Доколко душите ви са свободни, нека Истината каже. А за правда и Добродетел Бог е свидетел. А верността ви тя е веч позната. Работете докато слънцето на живота грее. Моя мир да бъде с вас. (Свещеният подпис.) Забележка на редактора: Писмо на Учителят Дънов до класът на Добродетелите, съставен от пет ученика: Мария Радева (рождена сестра на Георги Радев), Савка Керемидчиева, Мария Тодорова (Марика), Паша Теодорова, Сотирка Бабаджова. София, 16.III.1923г. О. Паша, Получих писмото ти.
към текста >>

56. 4. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА НА БОРИС ГЕОРГИЕВ НА „ИЗГРЕВА В СОФИЯ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

По този начин ще се запази авторството на всеки един от участниците и ще бъде не само знак на автентичност, но и знак на историческа достоверност, защото всеки подписал своята тема, означава, че е автор на същата, и че това лице съществува в действителност.
75-76; номер 64, том VI, стр. 291 под номер 40; том IX, стр. 338, стр. 516. София, 16 януари 1990 г. Уважаеми брат Христон, След получаването на писмото ти от 30.12.1989 г., в което ти споделяш с мен моя план и нашия включително, защото работата е обща, като всеки един от участниците в тази обща работа трябва да поеме своята отговорност и има възможността всеки един от тях да разработи отделна тема, от онази поредица, която сме замислили да се нарича: „ Борис Георгиев на Изгрева". По този начин ще се запази авторството на всеки един от участниците и ще бъде не само знак на автентичност, но и знак на историческа достоверност, защото всеки подписал своята тема, означава, че е автор на същата, и че това лице съществува в действителност. По този начин това ще бъде един колективен труд на всички ония, които могат да напишат нещо, които знаят и които имат отношение към тази тема. До настоящия момент за Борис Георгиев са писали много хора и това е видно в библиографията на последната книга, написана за него от Ирина Михалчева през 1987 г., както и нейната публикация от 1970 г. в „Известия на института за изкуствознание - БАН". Вероятно и други автори ще работят върху тази тема. Но ние смятаме, че трябва да бъде разработена темата" Борис Георгиев на Изгрева".
към текста >>

57. 4. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ХУДОЖНИКЪТ И ПОРТРЕТИСТЪТ НА ЛИКА НА УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

И заради автентичност, оригиналност и достоверност, ние предаваме точно въпросите и съответно нейните отговори.
А Савка, стенографката, казала: „Но, Учителю, тя е художник! " А Той отговорил: „Да, тя е художник, но не е духовна." Това го разказваше Петър Филипов, който прибра от нея оригиналния портрет. Срещнахме трудности, за да получим сведения за изографисване от художника Щилянова лика на Учителя. Тези трудности ги преодоляхме като последователно задавахме въпроси и смятаме, че те са подробни, а затова, че отговорите бяха кратки, вината не бе у нас. Такова бе състоянието на нейното съзнание и по такъв начин то оперираше в сферата на онази документация, която трябваше да ни се предаде. И заради автентичност, оригиналност и достоверност, ние предаваме точно въпросите и съответно нейните отговори. За вас могат да бъдат непоследователни, разпокъсани, но ние смятаме, че това е фактическият материал, който може да се предаде в настоящия момент. В бъдеще изследователите могат да гадаят и да изследват всеки един отговор на зададените от нас въпроси. Упреците към нас ще бъдат неоснователни, както и нашите упреци към Щилянова биха били неоснователни, защото други трябваше да свършат вместо нас тази работа преди много, много години, да не кажем преди 44 години. В настоящите въпроси и отговорите на Щилянова е вкючено всичко онова, което се касае за художника Цветана Щилянова, както и за осъществения портрет на Учителя от нея. Ако има някои забележки, трябва да ги направите и да дадете на онези поколения българи, които следваха живопис в Художествената академия в град София от началото на основаването й до настоящия момент - 44 години след заминаването на Учителя.
към текста >>

58. 15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА

Цветана Щилянова

Както и майка Му по тия страни е безпримерно хубава, тъй и Той е до неимоверност хубав.
Изобличенията му докарват страх, а наставленията Му - плач. Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видяли. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повечето от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява пред тях. И когато се явява, явява се с нравствено предназначение. Както и майка Му по тия страни е безпримерно хубава, тъй и Той е до неимоверност хубав. Ако Ваше Величество желае да видите тоя човек, да ви го изпратя по- скоро. Ако питате за науката Му, без да е учил от някого, всичките науки и изкуства знае добре и всеки йерусалимянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, броят го за луд, но като говори, всички се боят и треперят. Според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина казват и вярват, че Той е Бог.
към текста >>

59. Приложение Второ

От една страна им се зачита труда, а от друга - те отговарят за верността на материала и техните имена остават като документ, че това не е измислица.
Какво могат да знаят за тази епоха? Но ме атакуваха по най-безпощаден начин и аз им пазя писмата. След това отказаха да им впиша имената в книгата, че са коректори. В твоята работа в Търново, според мен, във всеки раздел, при който са ти сътрудничали, трябва да бъдат вписани имената на сътрудниците. Така е редно. От една страна им се зачита труда, а от друга - те отговарят за верността на материала и техните имена остават като документ, че това не е измислица. А другото, което ти сега правиш, е тактиката на мозайкаджийската бригада, която провали всичко. Мога да ти дам десетки примери. Всеки труд, на всеки човек да се зачете. Така личността работи за Цялото. Това е Христов закон.
към текста >>

60. 59. СВЕДЕНИЯ ЗА БРАТСКИЯ СЪВЕТ

Жечо Панайотов

За достоверността на тези сведения се подписвам саморъчно.
Всички изказваха възмущението си, че Никола Антов може да си позволи такава недостойна дейност. Симеон Симеонов сам се отказа от членството си в Братския съвет, когато през 1958 година се започна ревизия на Братството, а впоследствие и съдебно дело. От тогавашните членове на Върховния братски съвет, по настоящем са живи: Иван П. Бойчев - Бургас, Христо Каратлиев - Любимец, Каню Великов - Ямбол, Йордан Новаков - Русе. На събранията на същия съвет в София, присъствуваха множество братя и сестри и от София, между които си спомням Пеню Ганев, Илия Узунов, Еленка Андреева и други. За достоверността на тези сведения се подписвам саморъчно. София, 1 февруари 1971 година
към текста >>

61. 81. СВЕДЕНИЯ

Жечо Панайотов

За достоверността на тези сведения се подписвам саморъчно.
Всички изказваха възмущението си, че Никола Антов може да си позволи такава недостойна дейност. Симеон Симеонов сам се отказа от членството си в Братския съвет, когато през 1958 година се започна ревизия на Братството, а впоследствие и съдебно дело. От тогавашните членове на Върховния братски съвет, по настоящем са живи: Иван П. Бойчев - Бургас, Христо Каратлиев - Любичец, Каню Великов - Ямбол, Йордан Новаков - Русе. На събранията на същия съвет в София, присъствуваха множество братя и сестри и от София, между които си спомням Пеню Ганев, Илия Узунов, Еленка Андреева и други. За достоверността на тези сведения се подписвам саморъчно. София, 1 февруари 1971 година /Подпис/ Забележка: Написано по молба на брат Любомир Мавродиев от Варна, за осветление на тези въпроси, (ръкопис)
към текста >>

62. 85. БЕЛЕЖКИ - ИДЕИ

Жечо Панайотов

Налага се, коментара на песнопойката да се прегледа за достоверност, а гдето трябва да се нанесат поправки.
Ще се предвиди и музикант, да го наречем арбитър, който също ще прегледа самостоятелно песните, тъй като той ще има решающ думата, при евентуални спорове. И така, в определен срок, когато всички бъдат готови, ще се съберат и както прилича на духовни работници, с нужното смирение и скромност, за да доложи всеки един предлаганите поправки, заедно с мотиви за своите предложения. Тия сведущи работници, ще стигнат до съгласие /а може би, ще имат и еднакви предложения/. Гдето е нужно, ще си каже думата и брата-арбитър, за да се постигне желаният резултат. Отпечатването на песните, в изискана песнопойка, поглъща голяма сума средства, затова вниманието на тези работници-музиканти, трябва да бъде голямо, с нужната съвест и старание. Налага се, коментара на песнопойката да се прегледа за достоверност, а гдето трябва да се нанесат поправки. В забележка, да се покаже какво е изменено в коментара и защо. Накрай, пожелавам на бъдещите работници-музиколози, успешно извършване работата, която ще предприемат. София, 19 февруари 1976 г.
към текста >>

63. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

VI. Очерци за Мара Белчева

На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета.
У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета. Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна? 22. Едно тържество на Истината и правдата Иван Толев във „Всемирна летопис" год. IV, кн. 9 (IX.1926), с. 211216 описва последователно опитите да бъде спряно списанието.
към текста >>

64. 1929 година

ТОМ 16

Студ голям до неимоверност.
Умът ми бе светъл, душата летеше - рядко състояние. Приятно влияние на светлите Духове и велики души. Сега ми се доспа. От много четене ми натегна главата. Времето тая сутрин бе прозрачно, даже слънце бе огряло. Студ голям до неимоверност. На стъмяване пропаднаха тъмни облаци, които се избистриха и заваля сняг. Вятърът глухо вее сега вънка. 12.II.1929., вторник Станах в 7 ч сутринта. След утринната молитва четох 19 гл. от Апостолите и 216 стр, от Втора серия - „Блажените".
към текста >>

65. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

ТОМ 16

Аз искам да им разкажа приказката, дето един човек имал трима другари, които му се верили и кълнели за верност и обич.
Каруцата му силно бяга. Аз му казах, че през нашия двор, без да излиза на пътя, може да тегли у тях, защото сегашната къща, старата, в която живее брат ми Иван, е съборена и разчистена и че Иван я съборил, за да си прави нова къща, та по нейното място Стефан Цанев да си отиде, и той така стори. Аз влязох в разговор с Иван Ноев и Добр. Бобев. Те ме питат нещо по настойничествата на техните семейства, кои са настойниците им и стопанисвали ли са добре имотите им. Стана нещо, че аз им зададох въпроса къде са били те досега, а те ми отговориха: „Не искай да узнаеш где сме били ние досега, ние сме се крили някъде, което не трябва да се знае." Стана дума за добрите приятели. Аз искам да им разкажа приказката, дето един човек имал трима другари, които му се верили и кълнели за верност и обич. Той искал да ги изпита. Заклал едно теле и го турил в един чувал и го дига на гръб. Отива при първия, и му зачукал среднощ на вратата. „Стани и ми кажи що да правя, човек убих, ето го в чувала." Той го изхокал по-скоро да се маха от къщата му, да не би го завари или чуе някой и арестува и него като съучастник в убийството. Така и сторил вторият, а третият излязъл и казал: „Ела, ето в градината си имам скришно място, ще го заровим и ще се потули злото." Така сторил добрият, истинският приятел, а другите - не.
към текста >>

66. VIII. Документи на Пеню Ганев

ТОМ 16

„10", на която е неговият дом, от 8 метра намалил на 6 м.] Ние бяхме до неммоверност слепи и наивни идеалисти, че вярваме на всеки, който се нарече „брат".
Лицето, което щяха да гощават, бе техникът Ковачев от техническата служба при Благоевския районен съвет. Точната дата не помня, когато заварих тая картина, но бе през 1956 год. през лятото. Когато бяхме в добри съседски отношения, Н. Антов ми каза, че той, благодарение на близки от техническата служба при Благоевския районен съвет, успял да си оформи дворното място в самостоятелен парцел и че знаейки, че неговите съседи не се интересуват от план, от регулация, той си постига целта, [отгоре е написано: и ул. „10", на която е неговият дом, от 8 метра намалил на 6 м.] Ние бяхме до неммоверност слепи и наивни идеалисти, че вярваме на всеки, който се нарече „брат". Когато се изложи планът и се съобщи всеки да отиде и го прегледа и в законния срок да направи своите възражения, ние, съседите на Н. Антов, никой не отиде да го прегледа и никой, значи, не направи възражения. След изтичане законния срок, всички съседи получихме писма от техническата служба, да отидем да си получим сумите от Българската народна банка, които са за взетата от дворните ни места земя и предадени на Н. Антов по регулация. Никола Антов ми е говорил, че улица „Десета", на която е неговият дом, е била по план 8 метра, но той замолил техниците и улицата е намалена на 6 метра.
към текста >>

67. 3. Сп. „Българска реч, год. XI, кн. 7 (IV.1936), с. 217-219, Е.Багряна

ТОМ 17

Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух.
- „На прага стъпки"; 1925 г. - „Сонети" и 1931 г. - „Избрани песни". НЕЙНИЯТ ОБРАЗ Напоследък я виждахме съвсем рядко. Тя се беше отделила от всичко и от всички, за да доживее своя земен живот като отшелница, в килията на своя дълбок духовен мир, чувствувайки връзката с умрелите по-жива, отколкото връзката с живите. Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух. И както е с чувството към майка ни и баща ни - виждаме ги вече остарели, съсипани, грохнали, знаем, че и те са смъртни хора като всички, но все някак ни се струва невъзможно, те да ни оставят, да си отидат, а когато това стане, усещаме една особена, вътрешна, с нищо незапълнима празднина, - такова чувство приблизително изпитваме и сега, при смъртта на Мара Белчева. - Навярно защото самата тя винаги се отнасяше към нас като с нейни деца. И нейният образ в нашата памет ще остане така: засмяна, добра, внимателна, никога от нищо неоплакваща се, всичко понасяща с едно върховно примирение, радваща се на чуждите успехи, доверчива, възхищаваща се с младежки жар от всичко хубаво, не вървяща, а носеща се сякаш над земята, над всекидневните дребнавости, над човешките низости. - И вечно диреща, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота. И един човешки образ и един човешки живот, издържани в своята линия открай докрай.
към текста >>

68. 17. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Но това е прекрасен период на очистване, на преориентация, на преоценка на „ценностите", на проверка на верността, на съобразителността.
Засега, ако ме слуша, нека бъде резерв. Като бивш военен, зная, че когато една дивизия се бие на фронта, нужно й е да премине в резерв, да се окопити. А борбата продължава докато свят светува. 5. Току-що говорих с Митко Костов, който ми каза, че ти е описал цялото положение у нас. Накъсо, ние сме под земята. Но това е прекрасен период на очистване, на преориентация, на преоценка на „ценностите", на проверка на верността, на съобразителността. такта - изобщо на всички качества, за които Майсторът така хубаво говори. А това е прекрасно! Смешно е, ако поискаме да създадем още една „черква" плюс съществуващите няколко хиляди такива по земята. А това, че се поразтурила нашата блестяща, потънала в светлина, бяла и хубава - нека бъдем достойни, да ни оцени и обикне народът, той ще ни направи всичко, каквото ни е нужно, за да ни чува по-добре! 6. Две думи за моя път.
към текста >>

69. 6. Научна астрология – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания.
Ние се намираме пред едно колективно внушение, което за да се изкорени из човешките мозъци, нужни са големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен - спомнете си за пример Богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново, чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват — строго и опитно — законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.* Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакъв научен доказ. Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по-нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичната проблема, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира. † Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването известно събитие, което значи: изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени Слънцето, Луната и планетите според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането.
към текста >>

И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по-нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата.
Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново, чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват — строго и опитно — законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.* Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакъв научен доказ. Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по-нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичната проблема, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира. † Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването известно събитие, което значи: изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени Слънцето, Луната и планетите според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричмото положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на Слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°.
към текста >>

70. СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ

ГЕОРГИ РАДЕВ

Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания.
Ние се намираме пред едно колективно внушение, което за да се изкорени из човешките мозъци, нужни са големи усилия и много светлина. Случаят с Астрологията не е единствен - спомнете си за пример богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново, чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за Астрологията. И днес, въпреки осъждението, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават Астрологията, проучват - строго и опитно - законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.* Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с Астрология, не е още никакъв научен доказ. Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на Астрологията обаче е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експе - риментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвре - менната наука, по - нататък за някакви субективни вярвания в Астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред ней - ната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичната проблема, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които Астрологията оперира. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването известно събитие, което значи: изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени Слънцето, Луната и планетите според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането.
към текста >>

И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експе - риментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвре - менната наука, по - нататък за някакви субективни вярвания в Астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред ней - ната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата.
Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново, чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за Астрологията. И днес, въпреки осъждението, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават Астрологията, проучват - строго и опитно - законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.* Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с Астрология, не е още никакъв научен доказ. Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на Астрологията обаче е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експе - риментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвре - менната наука, по - нататък за някакви субективни вярвания в Астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред ней - ната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичната проблема, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които Астрологията оперира. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването известно събитие, което значи: изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени Слънцето, Луната и планетите според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното.
към текста >>

71. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото при математическа вероятност 1/35,064 не може да става и дума за някаква случайност.
Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цял живот. Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката — П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теория на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че „човек не се ражда под, кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърт часове в годината, при който планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения”. И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото при математическа вероятност 1/35,064 не може да става и дума за някаква случайност. Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващана, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между „реакционната основа” (фон Клъоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхаузер), т. е. без всякаква причинна връзка.
към текста >>

Ще забележим само, че от теоретичната обосновка на много от тях е останал, току-речи само един единствен аргумент - опитът, многовековният опит на традицията, като доказателство за верността на застъпваните становища, от една страна, и като средство за проверка на същите - от друга.
По-добре са разгледани влиянията, които космичните тела упражняват върху душевната и умствена сфери на човека, които за астрологичните изследвания са от първостепенно значение. Изяснени са донякъде и законите, по които знаците, домовете и аспектите изменят основните планетни енергии. Разбира се, ще има да се поработи още доста, докато се получи пълна ясност по всички въпроси. Защото, трябва да се признае, че както построената върху гореспоменатите елементи диагностична (статична) астрология, която има задачата да определи основния характер на индивида и общата картина на неговия живот, така и надстроената прогностична (динамична) астрология, която цели да пресметне периодите, респективно времето на събитията в живота на родения, имат все още метафизичен вид. Нашата задача тук не е да се спираме върху принципите и методите на тия отдели от астрологичната традиция, които често са твърде сложни и изискват доста изчисления. Ще забележим само, че от теоретичната обосновка на много от тях е останал, току-речи само един единствен аргумент - опитът, многовековният опит на традицията, като доказателство за верността на застъпваните становища, от една страна, и като средство за проверка на същите - от друга. Но най-честите и най-груби грешки, които, безспорно, все още съставят един голям процент в астрологичните предсказания, се дължат не на „необосноваността”, не дори и на действителната несигурност на основните елементи и методи, нито на трудността да се определи точната тежест на отделните астрологични фактори. Главният извор на грешки е безкритичното използуване на тия фактори. Работата е в това, че характеристиките на всички комбинации, които могат да се получат въз основа на всички астрологични елементи, биха изпълнили цели библиотеки. Ето защо, авторите често се виждат принудени за улеснение на тълкуването да дават правила, базирани само върху два от четирите фактора, например планета и знак, планета и дом или планети и аспект, който ги свързва. Грешката на повечето от тях е, дето не подчертават достатъчно, че ако се приложат безкритично тия шаблонни афоризми, ще се получат съвсем непълни и неориентирани преценки.
към текста >>

72. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

73. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.

Влад Пашов

Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадежността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда.
Има отношение към знака Козирог и в тялото управлява коленете. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва на постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания на способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва на устойчивостта на положението, което заема, а също така и на моралната стабилност на родения. Единадесетият дом ни дава указания за приятелите и обществените връзки и отношения, и обществото и кръговете, в които индивида ще се движи. Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадежността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно.
към текста >>

74. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

Вие ще опитате верността, че сте под ръководството, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие.
Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички. Може да каже някой: няма ли свобода? Свободата после ще дойде за вас. Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще мине сега. Вие ще опитате верността, че сте под ръководството, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие. Запример: от тия неща, които ние разискваме, може да кажете: тогава аз не зная какво да правя. Да ви не смущава това. Основната идея: трябва да знаете, че сте под ръководство, под едно живо ръководство на великия Божествен дух или под живото ръководство на великите Божии Духове в света.
към текста >>

75. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Отрицателен полюс: двуличие, лицемерие, неверност, дилетантство, аматьорство, нервност, посредственост, разсеяност, скандални публикации, слаба и бледа реч.
Третият дом се управлява от Близнаци Негов управител е Меркурий. Планетата Юпитер се намира в падение. Природа: Въздушен, интелектуален, пластичен, съобразителен, положителен, разпоредителен и инициативен. Астросоциологично значение: Интелектуалният свят, журналистиката, пресата, издателствата, търговските и финансови сделки, съобщи-телното дело, транспорта, късите пътувания, съседите на страната, бюрокрацията, посредниците, лекарите и лекия спорт. Положителен полюс: изискана интелигентност, дипломатичност, съобразитепност, всестранна начетеност, ораторство. Отрицателен полюс: двуличие, лицемерие, неверност, дилетантство, аматьорство, нервност, посредственост, разсеяност, скандални публикации, слаба и бледа реч. Управлява: раменете, ръцете и нервите. Четвъртият дом е под знака на Рака. Управител - Луната. Сатурн е в заточение, а Юпитер – е екзалтация, Марс е в падение. Природа: воден знак, кардинален, пасивен, женствен, плодоносен.
към текста >>

76. 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ТОМ 19

И веднъж намерени, тези закони и приложени, за да търсиш съответен факт, да получиш искания резултат, е наистина едно тържество, показващо верността на закона и изводите, които са направени.
13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Следващата планета от слънчевата система е планетата Нептун. Тази планета за съвременното човечество е открита на 23 септемврий 1846 година. Откриването й е гордост на теоретичната астрономия и е едно интересно сьбитие в научната практика. Фактите са основните елементи, които дават възможност на човечеството да открива законите в природата. И веднъж намерени, тези закони и приложени, за да търсиш съответен факт, да получиш искания резултат, е наистина едно тържество, показващо верността на закона и изводите, които са направени. В ръцете си човек вижда един ключ към един нов свят. Прилагайки закономерностите в небесната механика, учените се натъкнаха на тази неизвестна дотогава планета, което беше едно потвърждение за верността на тези закони, прието като много радостно събитие сред научния свят. Изследвайки орбитата на Уран, руският астроном Лексел, в 1783 година, изказал предположение, че откритите неправилности в движението на Уран са предизвикани от неизвестна още на хората планета от слънчевата система, намираща се зад нея. За определянето на нейното място точно, в необятната небесна сфера, се заемат, независимо един от друг, английския астроном Джон Адамс - професор в Кембриджкия университет, живял между 1819 ÷ 1892 година и Жозеф Леварие - виден фанцузки астроном, живял между 1811 ÷ 1877 година - голям специалист по въпросите от небесната механика, посветил живота си в разрешаване на най-трудните въпроси от тази област. Тези двама учени със своите изчисления успяват с върха на молива си да посочат на небесната сфера между безбройните светила, които ние виждаме по нея, мястото на неизвестната дотогава планета.
към текста >>

Прилагайки закономерностите в небесната механика, учените се натъкнаха на тази неизвестна дотогава планета, което беше едно потвърждение за верността на тези закони, прието като много радостно събитие сред научния свят.
Тази планета за съвременното човечество е открита на 23 септемврий 1846 година. Откриването й е гордост на теоретичната астрономия и е едно интересно сьбитие в научната практика. Фактите са основните елементи, които дават възможност на човечеството да открива законите в природата. И веднъж намерени, тези закони и приложени, за да търсиш съответен факт, да получиш искания резултат, е наистина едно тържество, показващо верността на закона и изводите, които са направени. В ръцете си човек вижда един ключ към един нов свят. Прилагайки закономерностите в небесната механика, учените се натъкнаха на тази неизвестна дотогава планета, което беше едно потвърждение за верността на тези закони, прието като много радостно събитие сред научния свят. Изследвайки орбитата на Уран, руският астроном Лексел, в 1783 година, изказал предположение, че откритите неправилности в движението на Уран са предизвикани от неизвестна още на хората планета от слънчевата система, намираща се зад нея. За определянето на нейното място точно, в необятната небесна сфера, се заемат, независимо един от друг, английския астроном Джон Адамс - професор в Кембриджкия университет, живял между 1819 ÷ 1892 година и Жозеф Леварие - виден фанцузки астроном, живял между 1811 ÷ 1877 година - голям специалист по въпросите от небесната механика, посветил живота си в разрешаване на най-трудните въпроси от тази област. Тези двама учени със своите изчисления успяват с върха на молива си да посочат на небесната сфера между безбройните светила, които ние виждаме по нея, мястото на неизвестната дотогава планета. Този свои резултат съобщават на Берлинската обсерватория и още същата вечер след получаването на съобщението, видният немски астроном Йохан Готферид Гаме, открива на посоченото място според съобщението неизвестната дотогава планета от Слънчевата система. Тази нова планета наричат Нептун - на името на Бога на моретата от римската митология.
към текста >>

77. РАЗОЧАРОВАНИЯТ

- Ами ако ти се мислиш за слаб и не можеш да изпълниш ония идеали, които са твои, за хубавото, за верността, за любовта, отгде накъде искаш дру- гите, чуждите хора да наредят и променят живота си според тях?
Къде е погрешката на човека? Че той тръгва да търси и иска другите хора да бъдат според неговия идеал, а това е невъзможно. И те самите имат свои собствени разбирания и стремежи. Ти ако искаш да бъдеш разумен и щастлив, ти ще обичаш тъй, както ти е идеалът, при всички условия, верен приятел на своите приятели. - Ами като съм слаб и не мога? - Ами ако ти се мислиш за слаб и не можеш да изпълниш ония идеали, които са твои, за хубавото, за верността, за любовта, отгде накъде искаш дру- гите, чуждите хора да наредят и променят живота си според тях? Право ли е това? И ако ти в своя собствен живот не можеш намери смисъла, как ще ви- диш смисъла в света? Момъкът си навел главата, зачервен. - Разбрах, Учителю! - И като му му целунал ръка, излязал дълбоко замислен.
към текста >>

78. I. ПРИКАЗКА ЗА СИЛНИЯ

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Сеща то, че ти отиваш... - Зная - казал царят, - зная, теб оставих всичките богатства - а развлеченията ти сама ще ги намериш... «Както и досега» - добавил той тихо на себе си, защото той знаел верността на жената... При третата стена друга сянка се изправила: - Любимий... - чул се шепот.
Мислиш ли, че не сещат другите какво става с тебе? - Отивам да търся. На теб съм оставил властта да бъдеш вместо мене! При втората стена, при вратата, друга сянка му препречила пътя. - О, не спи, господарю мой и царю, сърцето на твоята съпруга. Сеща то, че ти отиваш... - Зная - казал царят, - зная, теб оставих всичките богатства - а развлеченията ти сама ще ги намериш... «Както и досега» - добавил той тихо на себе си, защото той знаел верността на жената... При третата стена друга сянка се изправила: - Любимий... - чул се шепот. - Любимий, аз никога те не отегчих и не те наскърбих. Любих те отдалеч, с поглед само... Завинаги ли ни оставяш? Къде отиваш ти сега? Потръпнало сърцето на царя. - Там, където истинската Любов може да дойде някога - отивам да стана силен!
към текста >>

79. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

В старобългарски език се прави разлика между мисля - въз основа на факти, и мъня - мнение - или мислене за нещо независимо от фактите - лично разбиране или недостатъчна достоверност.
Бог дойде да донесе мир на земята и разбиране между хората. Които проповядват друго, са проповедници на смъртта и дявола, а не на Бога. Естествени мисли са тия, които следват пътя на процесите в природата. Така, ако видиш едно семе и мислиш за дървото, което може да порасте от него - това е естествена мисъл. Но ако мислиш, че от едно камъче може да покара дърво, това е тоже мисъл, но неестествена или извратена, по-скоро -мнение. В старобългарски език се прави разлика между мисля - въз основа на факти, и мъня - мнение - или мислене за нещо независимо от фактите - лично разбиране или недостатъчна достоверност. Учителят не отрича никоя жива срещната енергия - човек само ги «опитомява». Той се не смущава от тяхното отрицателно течение, а цени само тяхната сила. Защото знае законите как бавно и смислено да ги накара да направят един «естествен» завой - и да тръгнат в изпълнение волята Божия. Как действува Учителят? Един от методите му е да действува като център, който чрез любовта, която се явява между него и ученика, го отклонява, постепенно, и го поставя на надлежното място и посока.
към текста >>

80. 56. ЗАЩО СПРЯ ВЕСТНИК «АЛФА»

(В. «Братство», бр. 172, 8.XI.1936 г., стр. 3-4)

Тая нужда се чувствуваше силно, натискът бе тъй голям, че дори някои братя от провинцията, чакащи достатъчно дълго, се видяха принудени да излязат със свой вестник и разпръснат колко-годе лъжите, които се хвърляха всеки ден по адрес на нас и поради мълченето ни, добиваха изгледи на достоверност.
Налагаше се едно париране. Устното слово беше немощно в дадения случай, когато десятки хиляди вестници всекидневно из всички кътове на нашата земя изливаха своите «възмущения» и «негодувания» (платени богато, разбира се) срещу хората на Бялото Братство. Нуждата изискваше да се справим по същия модерен начин. Излизането на един вестник, в който можехме да изнесем истината - след неколкократни безуспешни опити да сторим това чрез чужди вестници, - ставаше вече необходимост. Изправено пред нея, софийското братство реши издаването на «Алфа». Тая нужда се чувствуваше силно, натискът бе тъй голям, че дори някои братя от провинцията, чакащи достатъчно дълго, се видяха принудени да излязат със свой вестник и разпръснат колко-годе лъжите, които се хвърляха всеки ден по адрес на нас и поради мълченето ни, добиваха изгледи на достоверност. При това положение, да се чака събирание на нужния капитал, за да се обезпечи финансово предприятието, редакционният комитет сметна за излишно, вярващ твърдо в своите братя и в светостта на каузата, която защищаваше; разбиращ добре значението на тия бурни дни, в които ненавистта растеше и приближаваше бурята, - той сметна всеки ден за протакане, изгубен - и започна с минимални суми, събрани набързо и отчасти взети назаем. Но излязъл един вестник направо само за наша защита при толкова други, които говореха против нас, би изгубил още отначало 50 на сто от своя кредит пред очите на хората - а тъкмо това ни бе нужно в дадения момент. Заедно с отблъскване неверностите по наш адрес, се постави друга благородна цел -обединявание сродни духовни течения. Ето защо «Алфа» по съветите на Тоя, Който винаги ни е ръководил, излезе като «свободна трибуна», в която пръв път се даде място и на хора от други духовни течения. На страниците на «Алфа» пръв път се събраха статии и имена на хора, които дотогава бяха се държали настрани, като принадлежащи на разни духовни течения и «секти».
към текста >>

Заедно с отблъскване неверностите по наш адрес, се постави друга благородна цел -обединявание сродни духовни течения.
Излизането на един вестник, в който можехме да изнесем истината - след неколкократни безуспешни опити да сторим това чрез чужди вестници, - ставаше вече необходимост. Изправено пред нея, софийското братство реши издаването на «Алфа». Тая нужда се чувствуваше силно, натискът бе тъй голям, че дори някои братя от провинцията, чакащи достатъчно дълго, се видяха принудени да излязат със свой вестник и разпръснат колко-годе лъжите, които се хвърляха всеки ден по адрес на нас и поради мълченето ни, добиваха изгледи на достоверност. При това положение, да се чака събирание на нужния капитал, за да се обезпечи финансово предприятието, редакционният комитет сметна за излишно, вярващ твърдо в своите братя и в светостта на каузата, която защищаваше; разбиращ добре значението на тия бурни дни, в които ненавистта растеше и приближаваше бурята, - той сметна всеки ден за протакане, изгубен - и започна с минимални суми, събрани набързо и отчасти взети назаем. Но излязъл един вестник направо само за наша защита при толкова други, които говореха против нас, би изгубил още отначало 50 на сто от своя кредит пред очите на хората - а тъкмо това ни бе нужно в дадения момент. Заедно с отблъскване неверностите по наш адрес, се постави друга благородна цел -обединявание сродни духовни течения. Ето защо «Алфа» по съветите на Тоя, Който винаги ни е ръководил, излезе като «свободна трибуна», в която пръв път се даде място и на хора от други духовни течения. На страниците на «Алфа» пръв път се събраха статии и имена на хора, които дотогава бяха се държали настрани, като принадлежащи на разни духовни течения и «секти». А третата -и още по-важна - цел бе, да се дава веднага като притурка изцяло всяка неделна беседа на Учителя, за да може по такъв начин думите Му, най-късно следната неделя да стигат всички кътове на земята ни, до всички жадни души - задача, от която не сме се отказали, и която си остана нереализирана изключително поради липса на материални средства, които все чакахме да постъпят. Добре или лошо списвана, «Алфа» постигна известни цели още от самото начало: органът на свещеническите братства се видя принуден (бр. 19 от «Пастирско дело») да излезе с официална декларация, и според изследванието, което е направил, г-н Дънов е много коректен человек спрямо всички.
към текста >>

81. 14. Изучаване на човешкия характер (продължение)

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)

В противен случай ще се намерят пред резултати, които ще внесат може би смущение в тях или даже съмнение във верността на това, което знаят.
Цифрата 3 си е 3, но нейното абсолютно значение зависи не само от нея самата, но и от мястото, което заема всред другите цифри. Така 30 и 203 не е едно и също значение. С други думи, това, което става нещо отделно като факти или съставя елементи на една част от човешкото тяло, за да получат своето вярно значение, трябва да се турят на своето място в лицето на човека и съответното тяхно значение, омекотено или засилено от другите околни фактори, ще им даде вярната преценка на значение на всяка част, линия или ъгъл. Тъй че нека се пазят от прибързани заключения начинающите. По-добре е дълго да изучават и наблюдават и тогава да кажат своето схващание. В противен случай ще се намерят пред резултати, които ще внесат може би смущение в тях или даже съмнение във верността на това, което знаят. Само добро съпоставяние на нещата, всяко нещо на своето място и неговото значение, дават верни резултати. Големината на тия линии може да се измери само относително. Норма не може да се даде, по много съображения, но винаги има едно отношение, което първоначално може да служи като ръководно начало на ония, които искат систематически и дълбоко да се опознаят с характерологията като наука. В такъв случай те ще се изненадат от оная широка възможност всяко нещо и най-незначителният жест, пъпка, бенка, бръчка или привично свивание на окото, да са цял разказ за едно вътрешно някогашно или сегашно състояние. Дължината на лицето, т.е.
към текста >>

82. 10. От миналото на българите

(Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 5, стр. 145)

От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи, и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим каква достоверност е съществувала в ония хроники и други документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др., и от които съвременните историци «черпят материали» - сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури - разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността - това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали в една епоха, много по-близка до нас, и за които вдигането на завесата, която ги прикрива, да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно.
По този начин се реабилитираха «исторически» Боржиите, сега - Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязвание на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената «школа», към която принадлежи историкът. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, например френската революция, толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма - и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването й да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи, и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим каква достоверност е съществувала в ония хроники и други документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др., и от които съвременните историци «черпят материали» - сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури - разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността - това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали в една епоха, много по-близка до нас, и за които вдигането на завесата, която ги прикрива, да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот... да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековни наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа - и оттам - крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало - една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например ние сме свидетели на една подобна преценка на близко, познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора - и то с име в света и официалната наука - се приближават и «проучават» историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващанието на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, Който беше Пътят, Истината и Животът в душите ни; ако нашият път стане Неговият; и нашата истина - Неговата; и нашият живот - Неговия, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки, и то все пак не така - почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса!
към текста >>

83. 19. В светлината на Учителя

(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)

Само ако се взрем дълбоко и основателно в съществуващите факти и отношения в природата, ще можем и ние в нашите човешки построения и обяснения да попаднем на задоволителни умствени конструкции, които да имат закономерност и достоверност по отношение на самия ни живот.
Така мнозина биха се затруднили, ако речеха да дефинират: «държава», «свобода», «доверие», независимо от това, че ги мислим за неща, ясни сами по себе си. Но, погледнато строго, «държавата», «свободата», «доверието» - това са невидими неща, съществуващи само в съзнанието на тоя, който може да мисли за тях. Ние живеем в един свят на отношения, и ако в нашето съзнание проникне тази идея и оживее, тогава ще заживеем в един динамичен свят, а не като сега - в света на «факти», «вещи», «събития», когато всъщност те са само резултатите на тия отношения. По тоя начин сега се изучава трупът, а се пропуща животът на тялото. Без това живо гледане, ние ще попаднем в противоречие с постоянно променящата се действителност. Само ако се взрем дълбоко и основателно в съществуващите факти и отношения в природата, ще можем и ние в нашите човешки построения и обяснения да попаднем на задоволителни умствени конструкции, които да имат закономерност и достоверност по отношение на самия ни живот. Светът на процесите, на континуума, на действието, на живота предхожда резултатите: факта, величината, нещото, трупа. Има съзнания, които живеят в полето на силите; други, които изучават резултатите и с тях живеят. Хората на динамичното създават материалите; хората на статичното регистрират това. В нормалния човек тия състояния се редуват последователно. Същото се забелязва и в живота на народите, само че там времето е дълго - това са епохи.
към текста >>

84. VIII. В отговор на една защита

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Той не отрича верността на цитираните в «Зора» пасажи, а само забелязва, че те били откъслечни.
Фрази, недоказани твърдения и прекомерно надуване на факти, колчем се засяга «творчеството» на Дънова. Но защитникът на Дъновото учение не е пропуснал и да се поразсърди на в. «Зора», защото в него (бр. 3706) били приведени откъслечни сведения от онова, що Дънов говорил пред следователя, а тия сведения подчертавали една несвързаност и нелогичност, която не отговаряла на действителността. Господин Лулчев бие в чука, а не в наковалнята. Той не отрича верността на цитираните в «Зора» пасажи, а само забелязва, че те били откъслечни. Та що от туй? Нима като се поставят тези пасажи в логическа връзка(!), тъй както те стоят в цялостното признание на Дънова, ще намалят с нещо неблагоприятното впечатление за техния автор? Колкото и да хитрува г-н Лулчев, като се опитва да прави ignoratio elenshi, не може да ни убеди, че човек със здрава психика, когато е изправен пред един следовател, може да говори: «аз мога да предизвикам температура от 4000 градуса и ти ще изгориш като въглен, а аз ще стана невидим.» А Дънов тези думи, както пише «Зора», ги е казал на следователя (по-подробно за другото, казано от Дънова, вж в «Ц. В.», бр. 42, «Отзиви и бележки»).
към текста >>

85. 51. ГРЕШКА ИЛИ ПОДСТРЕКАТЕЛСТВО? (бр. 18, 27.V.1924 г.)

Организация „Ратници на Свободата” Забележка: От справката, която направи редакцията в съответните места, се оказа, че колкото се касае за „Ратника”, „Мир” говори неверности като твърди, че е даден под съд редакторът и спрян вестникът.
Същата организация не е политическа партия, няма зарегистриран цвят и работи за моралното повдигане на народа ни чрез личен пример. В редовете на основателите й се числят хора, на които телата са надупчени от куршуми при защита на земята ни. 3. Да се пише така за една организация, която съществува повече от две години и е много добре известна както на обществото, така и на самите „миряни”, не може да има друга цел, освен неодобрение идеите, на които служат Ратниците, а те са: Чрез Истината и безкористната работа да се внесе здраво разбиране, нов смисъл и направление във всички политически и обществени отношения. Ако Миряните намират, че това са идеали дружбашко комунистични и ги не одобряват, тогава не остава друго да се мисли, освен че идеалите на „Мир” са противоположни, т. е. лъжата и користолюбието - и ако те наричат своите разбирания „държавнически”, в такъв случай ний ще се съгласим, че действително водим „противодържавническа” агитация не само чрез печата, но и с личния си живот. Организация „Ратници на Свободата” Забележка: От справката, която направи редакцията в съответните места, се оказа, че колкото се касае за „Ратника”, „Мир” говори неверности като твърди, че е даден под съд редакторът и спрян вестникът.
към текста >>

86. 54. НАРОДНИ ТЪРЖЕСТВА (бр. 19, 10.VI.1924 г.)

Колкото за верността към държавния глава, тя е дотолкова, доколкото той е силен и полезен тям.
В. Царя. Досега подобно нещо не е ставало. Но тази година то стана по две причини: да уверят Царя, че са му признателни и верни негови министри и второ, че народът е с тях. Нито едното е вярно, нито другото. Изборите показаха, че народът не е с тях, а софийският „народ”, той и по-шумни овации правеше някога на Стамболова, Радославова, Стамболийски. Колкото за верността към държавния глава, тя е дотолкова, доколкото той е силен и полезен тям. През 1908 година на бившия цар Фердинанд в Търново се пееха хвалебни песни. През 1918 година на цар Фердинанд се поднесе орден I степен с брилянта и диаманти, и адрес от вярната му армия и признателния му народ, и пееха хвапебни песни: Аз знам една лира в Охрида сини... Не се мина една година, същите тези, които му поднесоха ордена и кълняха и биеха в гърди, че са му верни, взеха да го ругаят и се бият в гърди и да се карат дали Ляпчев, Стамболийски, Райко Даскалов, Такев и др. са го изгонили. Разгърнете вестниците през 1919 година, и ще се уверите в искреността и двуличието на царските чиновници. Каква ирония?
към текста >>

87. 29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

В КЪЩИ: Беседа от Учителя, държана на 1.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя, София, 1942, стр. 177 ÷ 179.

Дават възможност да се покатерят по върховете на управлението хора, които не са годни не за управници, а за разсилни... От това ни дойдоха една след друга катастрофите... Власт, бърза власт, до властта да е - това е остатък от тези робски години, когато много българи са били слаби по дух и воля, вяра, обич към брата си, към народа си и са се унижавали до неимоверност - само и само с властниците да бъдат, тяхното благоволение да имат, та ако ще ибрика на агата - (властника) да носят, цървулите му да разхожда, но до агата да бъде - до властта.
Инстинктът за власт, за бърза власт карат разсъдъка му да изчезва, умът не действа, сърце не се пита, съвест-притъпена, всичко разумно в него изчезвай остава инстинктът да бърза за лека власт. Готов и годен за хиляди унижения и компромиси... Хитрите политици много добре знаят тази слабост на българина, защото са по-учени и хитри, и наблюдателни - практични, ето защо, когато отидат те сред народа, нему говорят за просвета, духовна и политическа, а го викат в името на бърза власт. „Елате при нас, власт, властта бързо ще вземем, тя е близо до нас” - крещяха, крещят и ще крещят по села, градове хитрите политически акробати. Част от народа, без да му мисли, оставил се само на инстинкта за бърза власт, тръгват слепешката подир всеки, който държи камшика – властта - или им обещава сладки мечти и надежди. Често по този начин подкрепят хора, които в други държави отдавна да биха намерили бесилка, затвор. Дават възможност да се покатерят по върховете на управлението хора, които не са годни не за управници, а за разсилни... От това ни дойдоха една след друга катастрофите... Власт, бърза власт, до властта да е - това е остатък от тези робски години, когато много българи са били слаби по дух и воля, вяра, обич към брата си, към народа си и са се унижавали до неимоверност - само и само с властниците да бъдат, тяхното благоволение да имат, та ако ще ибрика на агата - (властника) да носят, цървулите му да разхожда, но до агата да бъде - до властта. Та днес не е ли същото? Стражар да стане, пъдар да бъде, брата си да бие, на кмета оканиците да поднася, на министъра ибрика да носи (дамаджаната с вино), обуща да лъска на министърчето, но до властта да бъде - до агата. Не е ли същото и с министри, депутати, окръжни съветници, окръжни управители, околийски началници? Колко и колко компромиси са сторили със своята съвест, сърце, ум, за да се покатерят дотам?... Когато попитате тези, които искат бърза власт, защо я искат, ще вдигнат рамене, ще кажат: „Е, стига опозиция, стига са ни били, да отмъстим, да ни видят кои сме” и пр., пр.
към текста >>

88. 7. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

Те ще бъдат верни в любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора - само до гроба; в повечето случаи верността им не стига и до гроба.
Бъдещите хора ще живеят с велики идеи. Мнозина казват, че Христовото учение не е приложимо днес, не е съгласно със съвременната култура. Не е приложимо Христовото учение за онези, които са направени от кал. Обаче за онези, които са направени от дух и вода, то е приложимо. Те го прилагат и живеят в мир, в съгласие и любов. Те ще бъдат верни в любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора - само до гроба; в повечето случаи верността им не стига и до гроба. Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях. Единият оттях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво. Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и да се престори на умрял. Той чувал, че мечката не яде мърша.
към текста >>

Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства.
Мнозина казват, че Христовото учение не е приложимо днес, не е съгласно със съвременната култура. Не е приложимо Христовото учение за онези, които са направени от кал. Обаче за онези, които са направени от дух и вода, то е приложимо. Те го прилагат и живеят в мир, в съгласие и любов. Те ще бъдат верни в любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора - само до гроба; в повечето случаи верността им не стига и до гроба. Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях. Единият оттях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво. Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и да се престори на умрял. Той чувал, че мечката не яде мърша. Като приближила до него, мечката започнала да го души и понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си.
към текста >>

89. 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.

Отрицанието е скроено така „гюл бал-джийски”, че доказва достоверността на самопризнанията.
Най-силната улика представлява кражбата на скъпоценностите. Малина не е местила касичката заедно с полицаите, а е оставила върху нея следи от пръстите. ДРУГИТЕ УЛИКИ С пешкира кой се е бърсал? Подсъдимите са си признали в полицията, че са се бърсали самите те. Относно насилието - дори и да е имало такова, то нямаше да опорочи самопризнанията. Отрицанието е скроено така „гюл бал-джийски”, че доказва достоверността на самопризнанията. Подсъдимите вечерта приспиват Тимев, като му казват, че ще излезнат и двете. Сутринта Малина отива да занесе магданоз на Гела, а по-късно Стойна идва с жартиери и чорапи в ръка, искайки с това да подчертае, че е много развълнувана. Изненадан човек никога няма да се сети да си взема чорапите и жартиерите в ръка. Изобщо, от доказателствата може да се твърди със сигурност, че единствените виновници са подсъдимите. ЗАЩИТАТА Пръв взима думата защитникът Велико Савов.
към текста >>

90. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

Считам, че проверката им е потвърдила напълно тяхната достоверност, в смисъл, че аз съм казал истината, защото в допълнителните ми разпитвания не бях нито по един пункт от тях изобличен или упрекнат от тези, които ме разследваха, че не съм казал истината или че съм се опитал да заблуждавам органите на властта.
Както се вижда от моята така очертана дейност, не е възникнал никакъв инцидент между властта и комунисти, не е пострадал никой и не са произлезли от нея за никого нийде и никакви материални щети или човешки жертви. Напротив, като уверявах постоянно Москва, че в България е спокойно и че тя няма да се намеси активно с войската си против СССР, може би и да съм допринесъл малко, за да се отклонят някои репресалии, каквито поради недоразумения или тенденциозно информиране можеха да се предизвикат спрямо нас. Цялата моя дейност се изчерпва в разменените телеграми и се характеризира напълно от новините, които се съдържат в разчетените телеграми. Подробно обяснение по всяка една от телеграмите съм дал в показанията си пред полицията искрено и чистосърдечно. Заявявам, че ги поддържам и сега пред Вас. Считам, че проверката им е потвърдила напълно тяхната достоверност, в смисъл, че аз съм казал истината, защото в допълнителните ми разпитвания не бях нито по един пункт от тях изобличен или упрекнат от тези, които ме разследваха, че не съм казал истината или че съм се опитал да заблуждавам органите на властта. Накрая на моята изповед, моля да ми бъде позволено да кажа и това, че още като бях в Съветския съюз през 1939 г., от видяното там се убедих, че въпреки миролюбието на руския народ, поради промените, които бяха станали в неговия бит и голямото строителство, което се провеждаше във всички области на стопанския му живот, този народ, ако бъде нападнат, ще се бие отчаяно и не ще допусне да бъде заробен от никого. Макар че бях отявлен привърженик на германо-съветското разбирателство, когато се очертаха вероятностите руският народ да бъде нападнат от германците, за мен, и като българин, и като славянин, нямаше място за колебание - моите симпатии изцяло бяха на страната на руския народ, с който при това България не беше във война. За мен няма голямо значение идеологията, тъй като идеологиите се менят с времето, но народите си остават и те са в края на краищата, които се бият, които страдат, и които дават кървавите жертви. Ние видяхме колко промени станаха в самата Русия от Първата световна война до днес. Обаче народът си остана същият, както го знаем описан от Толстой във “Война и мир”: с широка душа, добросърдечен, вярващ в доброто у човека и гостоприемен като славянин.
към текста >>

91. част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-

ТОМ 22

„И казвам ви, че не се раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Авраму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему.
Това показва, че небето изгони от живота на българите падналия бог Сатурн от асцендента, тялото му, злото, което носи и произвежда също техния цар Фердинанд и го замести с ангелската мъдрост (Юпитер в перихелий), който слага балсам на изтерзаната българска душа, респективно и на жената. Жената се издигна и стана равноправна с мъжа. Значи сега България се управлява от представителя на бялото братство на земята Юпитер, от ангелската мъдрост, вложена в Словото и когато българите приемат Учителя и Словото му, те ще изпитат великото благословение, което Учителят им е приготвил и идващо от планетата Юпитер. Това ще стане, когато българите платят за помията, калта, която изляха на главата на Учителя, лайната, с които мажеха лицето му. Както споменах Учителят изгони царя представител на Сатурн - Фердинанд и го замени със сина му Борис - представител на Юпитер, който е прероденият Борис I, покръстителя, родоначалника на българското възраждане. „И казвам ви, че не се раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Авраму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши признанието ви от Бога на Силите." (Призвание към народа ми", стр. 9) Борис беше антипод на баща си и помагаше на всички закъсали българи, които срещаше в живота си, имаше силна интуиция и вътрешно ръководство, но не позна Учителя. Разбира се и носеше основната черта на Кобургите - непослушанието. Виждаме, че старият господар на българите е вързан в 11 дом - дома на приятелите, пак в своята екзалтация Везни, обграден от съвпад с Прозерпина и съвпад с главата на дракона, която има силно Юпитерово влияние, което се допълва и от съвпада му с Юпитер (Сатурн съвпад Юпитер). Този аспект говори, че Учителят има много приятели: видими и невидими, носители на идеите на Бялото братство.
към текста >>

92. IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ от Алдо Лаванини

Превод от д-р Иван Жеков

ТОМ 23

И да схване онова, което едничко донася достоверност и Мир - Познанието на Закона.» (Брат XII - Трите Истини) Петър Дънов иде именно да носи на тия, които го слушат, посланието на Новата Ера.
Атмосферата на света ще е тогава пречистена за Новата Ера, която ще види триумфа на Син Человечески с науката озарена, която ще възстанови Всемирната Мъдрост на вековете с Религията на Мъдростта, която ще упътва хората точно по тяхната пътека, по пътя на Живота, който води до Бога: «Not rites, nor prayers, nor incense smoke, Nor ban, nor blessing, nor usu per's claim No pardon sin, or angry Gods appease, By unjust sacrifice of Innocence to Guilt. Not by denial of Matter - Spirit's pole, Or affirmations of the unenlightened Will, Or unbelief of creed-bew Idered minds. These are llilusion's felters Soul must break, Ere it can rise to clearer heights, and grasp That which alone brings Certainty and Peace - The knowledge of the Law.» (Brother XII - The Three Truths) «Нито обряди, нито молитви, нито благоуханният дим, нито проклятия, нито благословение, нито претенциите на узурпатора да прощава грехове или да умирява разгневени Богове, чрез несправедливо пожертвуване Невинността пред Виновността. Не чрез отричане на материята - върлината на Духа, или твърдения на непросветената Воля, или неверие на замаяни във веруюто си умове. Те са вериги на илюзията, които душата трябва да сломи, преди да може да се издигне до по-светли висини. И да схване онова, което едничко донася достоверност и Мир - Познанието на Закона.» (Брат XII - Трите Истини) Петър Дънов иде именно да носи на тия, които го слушат, посланието на Новата Ера. Както всичките учители, той не пише, но говори, и учениците, последователите събират неговите слова, печатат ги, превеждат ги и ги проповядват, защото, ако и да проповядва той на своя народ български, посланието, което той носи, е всемирно и се отнася за всички народи. Неговите ученици казват, че в едно минало превъплотявание той да е бил един свещеник реформатор на име поп Богомил[1] - глава на едно движение, което е получило неговото име и че той взема една значителна част от историята на своя народ. Днес той има в България хиляди привърженици, новопокръстени, които слушат неговите слова и изпълняват неговите проповеди и се казват «последователи на Бялото Братство». От скромно потекло, беден и без средства материални, той започва от четвърт столетие своето дело, като проповядва на своя народ и досега го продължава, като презря почести и богатства. Всичко онова малко, което му се предлага, дава го на този, който има нужда.
към текста >>

93. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Това е онази абсолютна чистота, в която няма никаква скверност, в която душата е девствена от всичките тези пороци.
Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Те са малки работи. Те няма да ни костват много. Някой път могат да ви костват 100 хиляди лева, а някой път - една стотинка. Младата мома да е абсолютно чиста. Това е онази абсолютна чистота, в която няма никаква скверност, в която душата е девствена от всичките тези пороци. Усещали ли сте вие какво ще каже човек, свободен от грях? Аз бих желал да усетите какво нещо е чистота на ума и духът излиза свободно, със замах. Бог е, Който воюва. Има Един, Който воюва. Той е.
към текста >>

94. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Пред нас са неизброими доказателства за верността на казаното по-горе - ежедневните посегателства върху живота на родители и деца, самоубийствата в армията и в старческите домове, ширещата се наркомания - навсякъде цари духовна пустош и безнадеждност.
ДЪНОВИЗМЪТ ОГРАНИЧАВА ЛИЧНИЯ ДУХОВЕН ИЗБОР Вера Гюлгелиева. В. «Капитал»,.31 .lll-6.IV.1997 г., стр. 41. Кризата в България е тотална. Кризата на духовния живот е част от нея. След като векове наред вярата в Христос и принадлежността към Българската православна църква са поддържали българския народ буден и са му давали сили да запази основните си морални добродетели, петдесетгодишният период на господство на войнстващ атеизъм се оказа погубен за душите на много българи. Пред нас са неизброими доказателства за верността на казаното по-горе - ежедневните посегателства върху живота на родители и деца, самоубийствата в армията и в старческите домове, ширещата се наркомания - навсякъде цари духовна пустош и безнадеждност. Институциите, от които зависи състоянието на духовния живот, са в не по- добро състояние. Църквата, училището, семейството - какво общо имат тези институции със спомените за тях отпреди петдесет или седемдесет години? Нищо общо - затова, защото и те, подобно на цялото общество, се люлеят от конфликти, а нерядко са просто погълнати от нищета. На фона на тази зловеща картина в обществения ефир нерядко ни се пред- лагат решения. Нека хвърлим поглед на едно от тях, което освен това има и претенцията за българска автентичност - учението на Петър Дънов (или т.
към текста >>

95. 3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква

Папа Пий V издава була за отлъчване на Елизабет и освобождаване нейните поданици от верност към нея.
Близо 300 свещенослужители са умъртвени.Мария се омъжва за Филип II Испански, но бракът й не се харесва на английския народ. На престола идва Елизабет и през 1559 г. кара Парламента да приеме Указа за върховенството. Тя се обявява за единствения върховен владетел в това кралство, както по духовните и църковните, така и по светските въпроси. Елизабета продължава Реформацията. Папа Пий V издава була за отлъчване на Елизабет и освобождаване нейните поданици от верност към нея. Елизабет отвръща с указ срещу йезуитите, които планират възвръщане на Англия към папството. Около 125 йезуити в Англия са екзекутирани. Папата търси помощта на Филип Испански,който през 1588 г. вдига Испанската армада (флотилия) срещу Англия. Неговата армада е позорно разбита от малки, но по-маневрени кораби, управлявани от много опитни моряци.
към текста >>

96. 6.6. Манола Юрдан Икономова (18.01.1868, Свищов-30.08.1929, София)

Тя високо ценила в себе си верността в убежденията на младежа и високоблагородното звание, което той избрал за живота си и решила да му стане другарка и сътрудница.
Отличила се в успех и поведение и всички почнали да гледат на нея като на най-религиозната ученичка в колежа, чиято вяра се проявявала в един светъл живот. Този неин живот оставил такива следи в училището, щото когато нейната дъщеря постъпила в същото училище 20 години по-после, всичките учителки от времето на майка й, казали: "Дано си и ти като майка ти". [Бележка на съставителя. Нейната дъщеря е Дафинка Йорданова Икономова, по мъж-Дафинка Доганова.] Училищното управление било с намерение след свършването й да я направи учителка в колежа, ала преди свършването й тя била поискана за другарка в живота му от пастир Юрдан Икономов. Тя от по-рано знаела за него, че бил от православно семейство (баща му иконом), свършил в Роберт Колеж, следвал за малко медицина в Америка, но там настанала промяна в него и той заменил медицината с богословие, по което свършил в Богословската семинария Дрю. Тя високо ценила в себе си верността в убежденията на младежа и високоблагородното звание, което той избрал за живота си и решила да му стане другарка и сътрудница. Още от първата година на техния съпружески живот тя почнала да му помага в работата, като често и в Ловеч и в Свищов проповядвала вместо него в неделя вечер, организирала хор при църквата, устройвала и достойно водела женски религиозни събрания. С една реч, тя била не само образцова домакиня, но и дясна ръка на пастира в неговата работа. След 12 годишна себеотрицателна работа наложила им се едногодишна почивка, която те прекарали на Запад за възстановяване на здравето си. И двамата се завърнали с подновени сили и наново заработили за духовната просвета на народа ни. Дори и когато в напреднала възраст и с разнебитено здраве нейният съпруг се оттегли от активно проповедничество и се установи в София, съпругата му Манола продължи любимата духовна работа, като взимаше активно участие първо в работата на Евангелската църква на ул.
към текста >>

97. 6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя

И всички ще разберете това." Верността и любовта на Мария Стамова към брата й Петър се запазила до края на живота й.
Дънов се е установил да живее във Варна, в дома на сестра си Мария. Евангелистите от Варненската църква са го били канили да проповядва, но той отклонявал предложенията. Видимото бездействие на П. Дънов ставало причина за различни приказки. На подмятанията, че стои без работа и го хранят наготово, Мария твърдо отговаряла: "Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Верността и любовта на Мария Стамова към брата й Петър се запазила до края на живота й. Тя с много хубаво чувство, винаги е разправяла за възхода на окултното движение на своя брат. В тази дейност на Учителя, тя не виждала противоречие с евангелизма, а една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. С много смирение тя казвала: "Всички ония, които иначе не биха влезли в църквата, не биха познали що е Свещено Писание, някои от тях, обаче, идват в Бялото Братство и стават вярващи, трезви и новородени". Мария е виждала в брат си Петър Дънов един "чист верен, искрен и всеотдайно предан на призванието си Проповедник на Евангелските истини, предадени по особен начин". Тя се е гордеела с него.
към текста >>

98. Б) Петър Василев (на когото Учителят е подарил портрета си).

Той е един прекрасен пример за всеотдайна верност и преданост към Бога.
Варна, за пастор Василев, бива и последната Църква, в която той работи за Бога. През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за Църквата в центъра на града. Църковният салон е бил тесен за всички, които са искали да го чуят. Точно тогава пастор Василев тежко заболява. Той е опериран, но на 18 март (31 март) 1910 г., на 53 годишна възраст, в пълно съзнание и молитва към Бога, пастор Василев се сбогува и умира. Той е един прекрасен пример за всеотдайна верност и преданост към Бога. Навсякъде с пример, обноски и разговори той проявявал всички добродетели на християнин и издигал престижа на Евангелската методистка църква.
към текста >>

99. 15. И това смятам за служене на Бога - да не оставиш брата си 1931