Търсене в текстове за 'Величие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача.
Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички. Всички други състояния на Любовта са Духовна любов, а не Божествена. Всеки светия е толкова влюбен, че от Любов е забравил светските неща. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил и да се облича. Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял. Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача. В беседата Вие казахте, че когато човек обича, Духът го е посетил.“ Христос казва: „Аз не съм от този свят, както и вие не сте от този свят.“ С това Христос иска да каже, че който обича, не е от този свят. Който люби с Божествена Любов, той е от посветените. Хората знаят за елементарните работи, но тепърва трябва да учат що е Любов. Те говорят на невежествен език за Любовта.
към текста >>

Когато пееш тези думи, трябва да си представиш величието на Бога, благостта, която се лее от Него, мекотата Му, онази тихост в Него, когато ти прощава: „Няма нищо.“
Неизказаната любов е Реалната любов. Учителя запя думите: „О, Неизказана любов! “ Бог е това! Той не може да се изкаже. Когато пееш тези думи, трябва да си представиш величието на Бога, благостта, която се лее от Него, мекотата Му, онази тихост в Него, когато ти прощава: „Няма нищо.“ Само Непроявената любов е Божия Любов! Когато Учителя каза тези думи, мнозина останаха изненадани, понеже досега казваше: „Само проявената Божия Любов е Любов.“ Учителя обясни това така: И двете изречения са верни. Да, някой ви обича, услужва ви и като проявява така любовта си, това е Божествена Любов. Обаче по този въпрос има и една друга, по-дълбока, вътрешна страна – преживяванията вътре, които остават скрити, са Божественото, Реалното.
към текста >>

2. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога.
Кои животни са най-напреднали? Душите на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр. Един брат каза: „Какво значение имат скъпоценните камъни? Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало същество. Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога. Който не знае, ще стъпи отгоре върху един камък, в който има кристали от гранат, няма да обърне внимание. А това е един велик свят и когато човек се одухотвори, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал. В Откровението, 21-ва глава се говори за дванадесет порти, направени от скъпоценни камъни: яспис, сапфир, халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хрисолит, вирил, топаз, хрисопраз, якинт, аметист. Те символизират дванадесетте Добродетели. Една сестра запита: „В какво се състои еволюцията и кои са факторите на еволюцията?
към текста >>

3. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Тайната молитва, общите молитви и песни в тая природна обител, а и обмяната на мисли с Учителя след това ни изпълваха с едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига величието на Бога.
Когато времето позволяваше, излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората и широкия простор. Всяка сутрин обезателно посрещахме слънчевия изгрев на Мечата поляна, която беше близо до хижата. Тя е на открито място и оттам се разтварят обширни хоризонти. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски – от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайната молитва, общите молитви и песни в тая природна обител, а и обмяната на мисли с Учителя след това ни изпълваха с едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига величието на Бога. И в заряда на особена светлина изкристализираше основният тон на нашето душевно разположение за през деня. На следващия ден метеорологът от наблюдателницата при Черни връх, узнал по телефона, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея. Той отново можа да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и помнеше от няколкодневния наш престой на Черни връх преди две години. През деня няколко души се отделихме и отидохме до Яворови присои, които са на около четиридесет и пет минути разстояние от хижата. Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г.
към текста >>

4. 48) На границата между две култури - Боян Боев (1883 – 1963)

Там се говори, че идва един, който е подобен на Сина Человечески, и още – за светиите на Всевишния, на които ще се даде Царството, владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе.
За важните предстоящи събития прочетете от книгата на пророк Езекиила, глава 38-а. За съжаление всички тълкуватели разглеждат Библията много буквално и невярно. Казано е: „Който отнеме или притури на тази свещена книга, анатема.“ Във всеки човек има една свещена книга, в която Бог е писал, и който отнеме или притури в нея нещо чуждо, небожествено, прави грях, нарушава Божествения закон. Една сестра попита: Какво ще кажете за 7-а гл. от Даниил? Там се говори, че идва един, който е подобен на Сина Человечески, и още – за светиите на Всевишния, на които ще се даде Царството, владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе. Това са тези, които ще приемат новите идеи. Ще има преследване на светиите на Господа, на тези, които вървят по Божия път, и след това Бог ще им даде власт во веки веков. Задава се земетресение и ако то дойде, предполага се, че Балтийско море ще се съедини със Средиземно. При това земетресение ще стане силно спадане на почвата. Една сестра попита: Защо ще станат тези земетресения?
към текста >>

5. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога.
Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Меча поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски, от жълта до червено-виолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целият ден впечатлението от Изгрева и впечатлението от Мечата поляна изпълваше душите ни с особена светлина и образуваше основния тон на нашето душевно разположение през целия ден. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри. И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки.
към текста >>

6. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко явление в нея кара човека да мисли с възторг за нейното величие.
СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА „В образованието трябва да се приложат методите на разумната природа! ” Учителят Разумната природа е великият източник на знание. Всяко явление в нея кара човека да мисли с възторг за нейното величие. Каква разумност се крие както в строежа на атома, тъй и в дейността на звездните системи! Тя е вечно млада, с неизчерпаем, бликащ живот. Всяко най-малко отклонение от законите й води към страдание. Всяко съгласуване с тях води към сила и радост. Ние сме ученици в нейното велико училище.
към текста >>

7. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа!
” Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта. Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа! Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън. Това значи да даде път на любовта! ” Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света.
към текста >>

8. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие.
Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството.
към текста >>

9. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Природата ще се яви пред него с нова красота и величие.
При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: "Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света." При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек.
към текста >>

Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа.
Тя би го стопила. И постепенно, заедно със своето повдигане, той ще се подготви да я разбере и приложи. Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: "Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? " Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа.
към текста >>

От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа.
Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила." В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика.
към текста >>

10. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

- Учителю, почувствах скоро във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте и сълзи излязоха от очите ми.
Светият човек е видял нещо. Понякога ще поплаче за онова, което е видял. Той чака писма от Горе. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил всичко наоколо. Един брат каза: - Учителю, почувствах скоро във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте и сълзи излязоха от очите ми. Вие казахте в беседа, че когато човек обича, Духът го е посетил. - Христос казва: „Аз не съм от този свят, както и вие не сте от този свят ". С това Той иска да каже: Аз не съм от този свят, както и вие, които любите, не сте от този свят. Който обича, не е от тоя свят. Който люби с Божествена Любов, той е от Посветените.
към текста >>

Когато пееш тези думи, трябва да си представиш живо величието на Бога, благостта, която се лее от Него, мекотата в тихия глас, който казва: „Няма нищо".
- Във формите човек трябва да види Божественото, но да не се спира на формата, а да продължава по-нататък. Човек е частта, а Бог е Цялото. Ще се привързваш не към частта, а към Цялото. Неизказаната любов е реалната любов! Учителя запя думите: „О, неизказана Любов!....." Това е Бог и затова не може да се изкаже. Когато пееш тези думи, трябва да си представиш живо величието на Бога, благостта, която се лее от Него, мекотата в тихия глас, който казва: „Няма нищо". Само непроявената Любов е Божията любов! Когато Учителя каза тези думи, мнозина останаха изненадани, понеже досега казваше: „Само проявената Божия Любов е Любов". Учителя обясни: - И двете изречения са верни. Например някой ви обича, услужва ви, дава ви всичко, което има и като проявява така любовта си, това е Божествена любов.
към текста >>

11. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

След това - обмяна на няколко думи с Учителя, по-дълъг или по-къс разговор и връщане в хижата, в свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога.
Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев небето беше чисто, без мъгли и облаци. При втория изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглата с най-чудни краски от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тая чудно красива обстановка! След това - обмяна на няколко думи с Учителя, по-дълъг или по-къс разговор и връщане в хижата, в свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И през целия ден впечатленията от изгрева и преживяното на Мечата поляна изпълваха душите е особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата е група братя и сестри. И ето, на другия ден наблюдателят на Черни връх пристигна от върха със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че отново успя да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и обичаше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди две години бяха незаличими и дълбоки.
към текста >>

12. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

После, по-къс или по-дълъг разговор с Учителя и връщане пак в хижата, в едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига, величието на Бога.
Тези 4 дни прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето беше хубаво, излизахме на къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, радвахме се на всяко цветенце, тревичка, дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от "Мечата поляна", близо до хижата. Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. — Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. После, по-къс или по-дълъг разговор с Учителя и връщане пак в хижата, в едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига, величието на Бога. И през целия ден това впечатление изпълва душите ни с особена светлина и разположение. Някои от нас, отидохме през свободното си време и до "Яворови присои", на разстояние 45 минути от хижата. Тук е бил Учителя през лятото на 1933 г. и 1934 г. на палатки.
към текста >>

13. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Чудно видение, пълно с величие и сила!
Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят! Цялото небе гори в ярки пламъци! Чудно видение, пълно с величие и сила! Всички неволно се спираме в мълчание! Преди няколко мига нямаше нищо! Как със стихийна мощ работи природата и в малкото, и в голямото! Бързо се менят краските. Скоро всичко се прелива в нежно розова краска, която постепенно избледнява!
към текста >>

Величието на планината се вижда както в минути, когато тя се проявява с всичката си мощ, тъй и в кроткото й и нежно засмяно лице при пролетен изгрев.
Човек не може ли да намери тия сфери и в глъбините на своята душа! Надвечер искаме да слезем, за да занесем долу това, с което ни дариха тук. Благодарим на планината за чудната симфония днес. Тя ни посреща винаги с нов лик. Винаги тя ни разкрива нови тайни, нови страни на вярната си красота. Величието на планината се вижда както в минути, когато тя се проявява с всичката си мощ, тъй и в кроткото й и нежно засмяно лице при пролетен изгрев. Ние чухме днес песента на планината! сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн. 2-3
към текста >>

14. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

С всичкото си величие се очертават Рупите с фантастичните си контури!
Ти си едно с мушичките, които хвъркат около тебе, с тия канари, гори и езера, с тия планини, със синьото небе, с всички хора и с най-далечните звезди! Едно чувство те обхваща: че животът е нещо велико и мощно! Че всичко е красиво и добро! Поглеждам напред – Колко близки изглеждат Рупите и Мальовица! А ни дели стръмна бездна, в дъното на която гърми Урдината река. С всичкото си величие се очертават Рупите с фантастичните си контури! Далеч се вижда Мусала. Около нас, сгушено между скалите, е ангелското цвете. То е с красиви листа, наредени в розетка и нежни бели цветчета. То расте в тия чисти места, близо до облаците, над сините езера! Защо то събужда у нас един неясен копнеж, един трепет, едно вътрешно вълнение и радост?
към текста >>

15. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота.
И свободата добиваме по нашему - с насилие - и я изгубваме. Любовта прави човека способен да прояви велики дарби. Тя подмладява. Любов, която не подмладява, не е пълна. Когато те посети любовта, благодари! Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота. Не могат да те обичат, докато не си обичал. Не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Велики са законите на любовта. Това, което обичаш, ще го придобиеш . Затуй това нещо, което искаш да придобиеш, трябва да го обичаш!
към текста >>

16. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един светъл радостен лъч стопля сърцата и им говори за красотата и величието на всеки миг, говори за вечното и непреходното в света.
Изгревската полянка е обляна от слънчевите лъчи. Безброй пчелички летят около цъфналите сливи и вишни. Цъфналите праскови при „Котвата" красиво хармонират с тъмнозелените борове. Всичко е в празничен вид. Пролет вън в природата, пролет и вътре в душите. Един светъл радостен лъч стопля сърцата и им говори за красотата и величието на всеки миг, говори за вечното и непреходното в света. Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика симфония. Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде. Почва един от тъй живите разговори с Учителя! Става дума за страданията и радостите в живота. Учителят казва:
към текста >>

17. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Природата ще се яви пред него с нова красота и величие.
При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: “Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света.” При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек.
към текста >>

Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа.
Тя би го стопила. И постепенно, заедно със своето повдигане, той ще се подготви да я разбере и приложи. Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: “Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? ” Христос казал: “Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси.” От този пример се вижда милосърдието на Христа.
към текста >>

От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа.
Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: “Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила.” В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика.
към текста >>

18. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие.
Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството.
към текста >>

19. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Величието на Бога не е в това, че създава слънца и вселени.
За да има кого да обича. Защо сме на Земята? За да се научим да обичаме Бога. Докато човек не е свързан с Бога, той прилича на пътник, изхвърлен на пуст остров. Само Безграничният е в сила да затвори вратата на злото, вратата на лошите условия. Величието на Бога не е в това, че създава слънца и вселени. Това Той може да направи в един момент. Но ти си скръбен, всеки те подритва, ти се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе казва: „От този човек нищо няма да излезе.” Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата си, незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай. Аз ще ти помогна. Ще уредя твоите работи още днес.” И ти се зарадваш.
към текста >>

20. 018 КРАЙНИЯТ ПРЕДЕЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Само тогава може да видиш Неговото величие.
Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята. Ангелите се доближават до Бога чрез радостта. Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи. Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него. Трябва да дойдат бури при вас, за да разгонят мъглите; тогава ще изгрее Слънцето. Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. Който е страдал много, той е мек и добродетелен.
към текста >>

21. 102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Не е количеството, което прави величието на народите, а качеството.
Служенето на Бога в случая означава следното: 1. Прилагане принципите на Божествената Справедливост. 2. Никакво насилие. 3. Взаимно сътрудничество между народите. 4. Никакво господаруване, а слугуване. Не е количеството, което прави величието на народите, а качеството. На всеки народ, който не иска да служи на Бога, ще му се отнемат благата и ще изчезне от Земята, ще бъде разпръснат като еврейския народ. Величието на един народ е в служенето на Бога. Тогава този народ е силен и никоя сила не може да му се противопостави. Той всякога и при всички условия е победител. Той разполага с неизчерпаеми Божии блага.
към текста >>

Величието на един народ е в служенето на Бога.
2. Никакво насилие. 3. Взаимно сътрудничество между народите. 4. Никакво господаруване, а слугуване. Не е количеството, което прави величието на народите, а качеството. На всеки народ, който не иска да служи на Бога, ще му се отнемат благата и ще изчезне от Земята, ще бъде разпръснат като еврейския народ. Величието на един народ е в служенето на Бога. Тогава този народ е силен и никоя сила не може да му се противопостави. Той всякога и при всички условия е победител. Той разполага с неизчерпаеми Божии блага. Напредналите Същества, които идат отгоре - предците на човечеството, ще помагат на онези народи, които добре слугуват на Бога, а на тези, които не искат да слугуват, няма да им се помага. Нито един народ няма да бъде господар.
към текста >>

22. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

В това е величието на тяхната мисия.
Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдание, като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро.” Определено е славяните, като едно голямо семейство, да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия. До края на XX век много напреднали Същества - Братя на Любовта, предци на човечеството ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Но те са само авангардът. Те са най-главните сили. Тази промяна, която става сега в Русия, се дължи на действието на тези напреднали Същества.
към текста >>

23. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога.
Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди 5-6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя.
към текста >>

24. Формула от Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр., човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и трогнат да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
Велики са Твоите дела! Велико е името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов! Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе! Ще Ти служа през цялата вечност! Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр., човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и трогнат да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа. Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
към текста >>

25. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Стоях прав до Него и Го гледах, и се възхищавах, как едно тъй голямо величие приема с удоволствие най-малкото и най-последното.
Така, мълчаливи, стигнахме до село Владая. Там вече, макар и на големи интервали, циркулираше рейсова кола до Княжево. Когато колата дойде и насъбралият се народ на малкото площадче, бързо я напълни, последен се качи Учителя и аз след Него. В колата беше останало накрая на последната седалка едно местенце. Той седна и скромно се присви, като се стараеше да заеме възможно най-малкото пространство. Стоях прав до Него и Го гледах, и се възхищавах, как едно тъй голямо величие приема с удоволствие най-малкото и най-последното. Спомних си тогава Неговите думи: "В този свят аз съм най-малкият." Пред очите си имах един прекрасен урок по скромност. Стигнахме в Княжево и в голямото оживление, което кипеше там, тревожно се заозъртах да видя някаква кола. Погледът ми се спря върху симпатичен човек, облечен във военна униформа, застанал до лека кола. Щом се запътих към него, останах приятно изненадан, когато той любезно си предложи услугите и чевръсто отвори вратите на колата, за да влезем в нея и да се настаним. Седнах при шофьора, а Учителя и още един брат на задната седалка.
към текста >>

26. 54 СЪБОРЪТ ОТ 1926 ГОДИНА И СТРАЖАРИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За мощта и величието на Неговата мисъл всеки брат и сестра могат да приведат много примери.
Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне. По чия заповед става това на нас не ни е известно." Той почти нищо не отговори, върна се у дома си и след малко заяви, че всичко е уредено. Аз му благодарих и отидох при Учителя, като отново Го придружих до Изгрева. Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражарите. Изнасям, продължи Методи, този факт между другото и за това, за да подчертая, колко мощна е мисълта на Учителя." За мощта и величието на Неговата мисъл всеки брат и сестра могат да приведат много примери.
към текста >>

27. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас.
Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо. Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно.
към текста >>

28. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Величествен паметник за величието на Първата раса е учудващият строеж в Англия, състоящ се от грамадни изправени каменни блокове, над които хоризонтално са поставени други, наречен Стоунхендж.
Съществуват и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания на древните за Звездния мир. В разкопките на грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочки и открита в град Колху, близо до Мосул, е намерен учебник за Звездния мир с голяма научна стойност. Един асирийски цар, живял шест столетия преди Христа, е събрал в нея не само знанията на своето време, но и писанията на древните книги много векове преди него. В този учебник се намират сведения за звездите, Слънцето, Луната и Планетите. Установено е обаче, че този учебник е копие на друг, писан в древновавилонска епоха много преди времето на Ашурбанипал. Величествен паметник за величието на Първата раса е учудващият строеж в Англия, състоящ се от грамадни изправени каменни блокове, над които хоризонтално са поставени други, наречен Стоунхендж. Той се приема от гледището на астрономията и математиката за безупречна астрономическа обсерватория, наричана Осмо чудо на света. По него могат да бъдат установявени лунните и слънчеви затъмнения, лятното и зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от знания, известни днес под името окултни (тайни) науки.
към текста >>

29. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Векторът (стрелата) е символ на величие и господство.
Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа.
към текста >>

30. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Мъдрият кентавър е пеел за величието на музиката, която възвисява човешката душа, за благодатта, която дава на хората мир и трудолюбие.
Стрелец е извънредно богато на небесни образувания и по посока на него се намира центърът на нашата Галактика. Саабей го е изобразил като кентавъра Хирон - най-мъдрият Учител и наставник на всички митични герои, прославил се с подвизите си срещу всеки, който причинява страдания на хората. Когато Слънцето и Вулкан е в Стрелец, при облагородените типове съществува стремеж към придобиване на знания, на материални ценности, голяма смелост при изпълнение на всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното изпълнение, бащинско отношение към всички, а също и известна доза хумор и артистични подробности. У по-примитивните типове съществува също стремеж към материални придобивки, но по незаконен път, заедно с фалшиво и презрително отношение към близките и околните. Затова кентавърът Хирон е получовек от кръста нагоре и държи в ръцете си опънат лък с поставена стрела, показваща постигането на всяка поставена задача; от кръста надолу Хирон е охранен полукон с опнати за тичане крака. Мъдрият кентавър е пеел за величието на музиката, която възвисява човешката душа, за благодатта, която дава на хората мир и трудолюбие. Нашето Слънце отстои спрямо центъра на Галактиката, който е невероятно струпване на Слънца с диаметър около 4 000 светлинни години, на около 30 000 светлинни години и обикаля около него за 200 милиона години със скорост 250 километра в секунда. В Козирог. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 декември (когато Слънцето прави поврат и тръгва на север) до 22 януари. През този период Земята се намира най-близко до Слънцето - на 147 милиона километра, а Северното полушарие е обърнато към Слънцето и съгласно Доплеровия принцип получава с по-голяма сила жизнени течения от него. Затова родените през този период имат по-голяма жизненост и дълголетие.
към текста >>

31. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази огромна дейност на Бялото Братство в течение на хилядолетията, се осмелих да напиша тези бледи страници, които могат да дадат само една смътна представа за онова величие, което представя дейността на Братството в течението на вековете.
В България то се изнесе и разпространи от богомилите и след това, под формата на розенкройцерството, премина в Западна Европа, където стимулира изкуството и науката и въобще целокупния прогрес на Западния свят. Редом с външната дейност в полето на науката и изкуството, чрез различни окултни школи, то стимулира духовния живот на западния човек. Преминавайки в славянството, учението намира най-пълен израз в учението на Учителя, който се явява в зората на Шестата културна епоха и има за задача да даде принципите, законите и методите, върху които трябва да бъде изграден животът на Шестата културна епоха и оттам - на Шестата културна раса. В Русия то се изяви в делото на Толстой, на Достоевски, Гогол и други руски мистици, поети и философи, между които видно място заема Владимир Соловьов. Също така различните религиозни движения, които се родиха и развиха в Русия, са плод на този импулс на Бялото Братство, който постоянно преминава в славянството. За тази огромна дейност на Бялото Братство в течение на хилядолетията, се осмелих да напиша тези бледи страници, които могат да дадат само една смътна представа за онова величие, което представя дейността на Братството в течението на вековете. Задачата ми е да посоча единството, което съществува между всички прояви на Братството в течение на развитието на Бялата раса, изразено чрез различните школи, учители, апостоли и отделни личности. Връзката и приемствеността между отделните моменти от дейността на Братството, както изтъкнах и в текста, не е външна, а вътрешна. Всички представители на Братството в различните епохи представляват лъчи на слънцето, което е Христос. И тяхното обединение е в слънцето, в Христа, за Когото Учителят казва, че е главният двигател както на космичния, така и на историческия и на мистичния живот на човека и човечеството. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи.
към текста >>

32. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие.
Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да се проявява, това се нарича слънце. И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си. Луната пък представя различните религиозни системи, независимо от това дали са прави или криви. И когато се казва, че Луната ще потъмнее, подразбира се, че религиите ще изгубят своята сила, своя авторитет и никой няма да ги зачита. Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите. Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот. Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния.
към текста >>

Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие.
И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си. Луната пък представя различните религиозни системи, независимо от това дали са прави или криви. И когато се казва, че Луната ще потъмнее, подразбира се, че религиите ще изгубят своята сила, своя авторитет и никой няма да ги зачита. Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите. Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот. Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния. Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни.
към текста >>

33. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на Моето Величие.
Който познава Същността на тази Моя Царствена Йога, той е уравновесен чрез непоколебима вяра. В това няма никакво съмнение. Аз съм Себето, вселено и пребиваващо в сърцата на всички същества - Начало, среда и край на всички същества. И това, което е семе на всички същества, то съм Аз, нито има някъде нещо, подвижно или не, което да може да съществува вън от Мен. Нямат край Моите Божествени сили, което ти разказах само указва на Моята Безконечна Слава. Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на Моето Величие. Като прониквам цялата вселена с една частица от Себе Си, аз пребивавам в пея. Единадесетият разговор е озаглавен Йога чрез виждане на Всемирната форма. Аржуна казва: О, Превисший Боже, аз бих желал да видя Твоята Всемогъща форма. Ако мислиш, че мога да я видя, тогава, о, Боже, Господи, покажи ми Твоето Нетленно Себе. Благословеният рече: Ето виж една моя форма стократна, хилядократна, разнообразна по вид, Божествена и разнообразна по шарове и по изглед.
към текста >>

34. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Платон се отличавал със спокойно величие, като някой бог и се отличавал с голяма естественост и любезност.
В семейството му го наричали Аристокъл и по-късно получил името Платон от Учителя си. Той имал красива осанка, с широко чело и богата реч. На младини той се занимавал с поезия и пишел трагедии и песни. На младини той не мислел за друга кариера, освен да се посвети на държавните работи. Баща му, който бил познат на Сократ, го завел при него. Платон се отличавал със спокойно величие, като някой бог и се отличавал с голяма естественост и любезност. Той общувал осем години със Сократ, до смъртта на последния, но Мъдростта на Сократ не могла да го задоволи. Още като бил при Сократ, той изучавал по-древните философи, предимно Хераклит. Той изучавал също елеатите и особено питагорейците, чието учение той възприел и усвоил. Общувал и с най-прочутите софисти. След като се задълбочил така във философията, той загубил интерес към държавните работи, отказал се напълно от тях и се посветил на науката и философията.
към текста >>

35. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

И стълпът се яви като едно същество с невъобразимо величие.
Тя приличаше на блестяща, но мъглява пяна, която гледана отдалеч, изхвърля нагоре Светлина. Сиянието му освети сталактитите, скалите, сводовете на пещерата и хвърляше един блед и трептящ отблясък върху лицето на Занони. „Сине на Вечната Светлина! " - рече теургът, ти до чиято Мъдрост стъпало подир стъпало, раса подир раса, аз се домогнах най-после, всред обширните халдейски равнини - Ти, от чиято неизчерпаема Мъдрост аз тъй щедро черпех неведнъж, Мъдрост, която едва само Вечността може да изчерпи. Ти тъждествен с мене дотолкова, доколкото позволяват това разнородните ни естества, си бил от векове мой близък и мой приятел - дай ми ответ и съвет сега! И стълпът се яви като едно същество с невъобразимо величие. Лицето му беше лице на юноша, ала тържествено, като че ли носеше съзнанието на Вечността и мира на Мъдростта. Светлина, подобна на сиянието на звездите се струеше през прозрачните му вени. Светлината изпущаше непрекъснати отблясъци, които изхождаха от вълните на неговата лъчезарна коса. С ръце, скръстени на гърдите, той застана на няколко разкрача от Занони. И тихият му глас кротко промълви:
към текста >>

Най-важно при тези явления е, че теагогът (бого- видецът или духовидецът) вижда Духа да слиза и да прониква в него, и забелязва величието му, и че той се ръководи и управлява мистично от последния.
При тези различни случаи признаците, които има вдъхновението, са различни: Движение на тялото или на някои от членовете на тялото, или пък пълно спокойствие. Хармоничен ред и танцувания и мелодични гласове, или понякога напълно противоположни. Понякога тялото изглежда нараснало или подуто, или сякаш се възнася твърде високо във въздуха, или стават действия, напълно противоположни на тези. Понякога се забелязва известна интензивност на гласа, понякога последният много се видоизменя по причина на произхождащите мълчания. Защото звуковете ту се засилват, ту отслабват според музикалното изкуство, ту става противното. Най-важно при тези явления е, че теагогът (бого- видецът или духовидецът) вижда Духа да слиза и да прониква в него, и забелязва величието му, и че той се ръководи и управлява мистично от последния. Онзи, над когото слиза Духът, най-напред вижда огнен образ, понякога този образ се вижда от всички присъствуващи при пристигането или заминаването на Бога. По това може точно да се определи същността, силата и особеният чин на явяващия се Бог. И онези, на които е позната тази наука могат да кажат, по кой въпрос той е способен да каже Истината, каква сила може да развие и какви дела може да извърши. Но онези, които са лишени от тези блажени присъствия, призовават видения, които не виждат, пипат като в тъмнина и не знаят нищо от онова, що правят, с изключение на някои малки признаци, които се явяват по тялото на унесения, както и на някои други знаци, лесно забележими. Те не узнават целостта на Божественото вдъхновение, което остава скрито за тях."
към текста >>

36. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват.
Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е.
към текста >>

Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло.
Това е изразено с думата Нецах. А междин- мото състояние на процеса между двете крайни положения е означено с думата Йезод. Това са три момента на един и същ проявяващ се процес. Това са три различни свойства, с които са надарени съществата, които работят в астралния свят. Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива. Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост.
към текста >>

37. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

И величието Му е неизследимо."
Управлява от 236-ти до 240-ти градус на зодиака. Употребява се за запазването на мира и съгласието между съпрузите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 98, 2 стих: „Господ изяви победата си, откри правдата си пред народите." Четиридесет и деветият гений е наречен Вехюел, което съответства на Божественото Име Мара, което значи Бог велик и възвишен. Управлява от 241 -ви до 245-ти градус на зодиака. Употребява се за да се съсредоточи за благословението и прославянето на Бога, като се произнасят Божествените имена и псалом 145, стих 3: „Велик е Господ и твърде достохвален. И величието Му е неизследимо." Петдесетият гений е наречен Даниел, което съответства на Божественото Име Пола, което значи Бог на милосърдие, ангел на изповед. Управлява от 246-ти до 250-ти градус на зодиака. Употребява се за измолване на Божието милосърдие и получаване утешение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 103, 8 стих: „Милосърд е благ Господ, дъл- готърпелив и многомилостив." Петдесет и първият гений е наречен Хахасиах, което отговаря на Божественото Име Била, което значи Бог съкровен. Управлява от 251 -ви до 255-ти градус на зодиака.
към текста >>

38. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова той като отиде всред природата, преживява нейния живот и нейното величие.
Съвършен мистик в нашата епоха имаме в лицето на Учителя. Мистикът преживява мистериите на живота и според степента на неговото развитие му се разкриват законите и методите на вътрешния живот. Най-висшето състояние на мистика е преживяването на Божественото блаженство. Понеже мистикът се слива с Божественото съзнание, той може да преживее живота, който пулсира във всички форми, може да преживее живота, който пулсира в цялата природа, може да преживее живота на едно цвете, на едно животно, на един друг човек. Той преживява духовната страна на всички процеси и явления, които стават в природата и живота. И затова той като отиде всред природата, преживява нейния живот и нейното величие. Той вижда и разбира, че тя е тяло на Бога. че Бог се проявява чрез нея и чрез всички форми, които съществуват в нея. Както навсякъде в живота има степени, така и при мистиците, те са на степени. Има мистици, при които Божественото се проявява чрез подсъзнанието и те долавят, че нещо велико и мощно пресича орбитата на техния живот, но нямат ясна представа за него. При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието.
към текста >>

39. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова.
Това е накратко историята на Илиевия живот. По-нататък ще я разгледам по-подробно. За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее. Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения. После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова. Това е една голяма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща. Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара. Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго.
към текста >>

40. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя.
Не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми света гора. Защото земята ще е пълна със знание за Господа, както водите покриват морето. И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих) Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му. направете познати в народите делата Му. Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя. Възпей и радостно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е велик всред тебе." (2-6 стих) Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата. В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на Божия закон и човек станал нищо пред лицето им. „Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлината си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си.
към текста >>

Ако се помилва нечестивият, няма да научи правда, в земята на правотата ще стори неправедно и ще погледне на величието Господне."
Ти, правий, оправяш пътя на праведния. Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, Те чакахме. Желанието на душата ни е към Твоето Име и към Твоето споменаване. С душата си те възжелах ноще, ей с духа си вътре в мен, Тебе търся в зори. Защото, когато Твоите съдби са на земята, жителите на света ще научат правда. Ако се помилва нечестивият, няма да научи правда, в земята на правотата ще стори неправедно и ще погледне на величието Господне." В 27-ма глава се говори, че Бог ще унищожи всички ненаситни човешки желания и ще събере избрания народ на светата гора в Ерусалим. Под избран народ се разбират всички пробудени души от всички народи. А под светата гора се разбира новия свят, новата култура, в която ще живеят пробудените души. В 28-ма глава се говори за хората на доволството, че ще претърпят поражение и ще се самоунищожат. След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора.
към текста >>

41. Пророк Авакум - Влад Пашов (1902- 1974)

В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв.
Защото земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще се върне към тебе. От приведените пасажи се вижда, че пророкът вижда бъдещето и изтъква идеята, че това, което става на световната историческа сцена не е случайно и произволно, но е обусловено от закона за причини и последствия. И че двигател, фактор на историческите събития е Господ, разумният духовен свят. великите разумни същества, които управляват и ръководят както цялата вселена, така и историческия живот на народите и човечеството. Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум. В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв. „Славата Му покрива небесата и земята е пълна с хвалата Му." Сиянието му бе като виделината, лъчи излизат из ръката му и там бе скришницата на крепостта Му. Застана, измери земята, погледна и направи да трептят народите... С негодувание си прошъл през земята, с яростта си стъпкал народите. Излязъл си за избавление на людете си, за избавление на помазаните." След това описва запустението, което ще настъпи на земята от гнева Господен, и казва: Аз, обаче, ще се веселя в Господа, ще се радвам за Бога на спасението си. И Иеова Господ и силата ми, и ще направи нозете ми като на елените и ще направи да ходя по високите си места."
към текста >>

42. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела.
В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш?
към текста >>

След като описва величието, силата и творческата мощ на Бога, казва: „С милостта Господня е пълна земята.
В 32-ри псалом описва състоянието на онзи човек, на когото е простено престъплението. Казва се: „Блажен е онзи человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си. И тогава Господ се обръща към такъв човек и казва: „Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, връх тебе ще бъде окото ми." Тридесет и трети псалом е славословие към Господа за големите Му милости. След като описва величието, силата и творческата мощ на Бога, казва: „С милостта Господня е пълна земята. Със Словото Господне станаха небесата и с дигани- ето на устата Му всичкото им войнство. Да се убои от Господа всичката земя, да потреперят от Него всички жители на вселената, защото Той рече и стана, Той повеле и утвърди всичко." В 34-ти псалом се описва състоянието на онези, които ходят в пътя Господен и състоянието на онези, които не вървят в този път и вършат зло. Казва се: „Потърсих Господа и послуша ме, и от всичките ми страдания ме избави. Бойте се Господу светии Негови, защото за онези, които Му се боят, няма лишение, които търсят Господа не ще бъдат лишени от никое добро.
към текста >>

Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога.
ви познае." 46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби. Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е. множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото. 47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях.
към текста >>

Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява.
49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци? Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти. Разумейте, прочее, това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави.
към текста >>

66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост.
Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата.
към текста >>

След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него.
Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там." 88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него. 89-ти псалом има много сложна композиция, както повечето от псалмите. Започва със славословие към Бога и припомня обещанието на Бога към Давид и неговия род. В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот. След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете. А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на Бога към Посветения и неговите възможности.
към текста >>

По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете.
В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот. След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете. А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на Бога към Посветения и неговите възможности. 90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия человек. Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва.
към текста >>

92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни.
„Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ." 93-ти псалом е също славословие за великолепието и силата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан. И вселената е утвърдена и няма да се поклати." В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към Бога на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби."
към текста >>

96-ти псалом е славословие към Господ и след като излага всичките Му дела и величието Му.
Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан. И вселената е утвърдена и няма да се поклати." В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към Бога на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби." 95-ти псалом в началото е славословие към Господа за Неговите Велики дела. След това Господ се обръща към евреите, да не бъдат като отците си неблагодарни, при все, че Бог им е давал изобилно Своите милости и блага, и затова Той се закле, че няма да влязат в упокоението Ми. 96-ти псалом е славословие към Господ и след като излага всичките Му дела и величието Му. и Славата Му, казва: „Господ иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с Истината си." 97-ми псалом е славословие към Господа. В десетия стих се казва: „Вие, които обичате Господа, мразете злото. Той пази душите на преподобните си, избавя ги от ръката на нечестивите.
към текста >>

99-ти псалом говори пак за величието и силата на Господа, който седи на херувими.
97-ми псалом е славословие към Господа. В десетия стих се казва: „Вие, които обичате Господа, мразете злото. Той пази душите на преподобните си, избавя ги от ръката на нечестивите. Виделина се сее за праведния и веселие за правите в сърце." 98-ми псалом е също славословие към Господа за Неговите чудни дела. 99-ти псалом говори пак за величието и силата на Господа, който седи на херувими. И в третия стих се казва: Да славос- ловят Твоето Велико и Страшно Име. Посветеният знае, че Божието Име е Велико, защото носи всички блага и благословения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите, защото ги поразява. Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение. 101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства.
към текста >>

104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е.
Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му. Благославяйте Господа всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му. Благославяйте Господа всички дела Негови, във всяко място на владичеството Му. Благославяй, душе моя, Господа." 104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е. ви- делината е външна страна на Бога. „Колко са многочислени Твоите дела, Господи, всичките си с Мъдрост направил" и Завършва с думите: „Моето за него размишление ще е сладко. Аз ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя.
към текста >>

114-ти псалом е славословие за Величието и Силата на жБога.
113-ти псалом е славословие към Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат. Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне. Да бъде Името Господне благословено от нине и до века. От изток на слънцето до запада му да се хвали Името Господне." 114-ти псалом е славословие за Величието и Силата на жБога. 115-ти псалом е продължение на предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между Бога и идолите на езичниците. И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя." 116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне. Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване.
към текста >>

145-ти псалом е славословие към Господа за Неговите Велики и Мъдри дела и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него? Человек прилича на суета, дните му са като сянка, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек. След това моли Божието благословение да се излее върху всички, които търсят Господа. 145-ти псалом е славословие към Господа за Неговите Велики и Мъдри дела и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ е Бог към всички и щедростите Му са върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си пътища и Благ във всички свои дела. Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с Истина ги призовават. Изпълнява желанията на тези, които Му се боят и вниманието им се слуша, и избавя ги. Господ пази всички, които Го обичат. А ще изтреби всички нечестиви."
към текста >>

43. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа.
За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца". Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то? То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място. Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт.
към текста >>

То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене".
Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка.
към текста >>

Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу.
Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна.
към текста >>

44. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Ваше императорско Величие, разбрах доколко
Ориген сериозно, дълбоко и с факти разкритикувал и опровергал всички лъжи на Целзиус. В своята книга Целзиус казва буквално: "Би било съвършено недопустимо, щото такъв човек като Исус, който е предназначен да въплъщава в Себе Си Божествени добродетели и премъдрост, съвсем не се е различавал от останалата маса по някои свои изключителни качества. Заедно с това Исус бил толкова обикновен човек, както всички други. Той бил и малък на ръст, както се говори в разказите за него, не е красив, във външността му нямало и сянка от благородство". 4. Писмо от Лентул Пилат до Римския император. Ваше императорско Величие, разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследването си първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о Царю, за Него много чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото като Го видят принуждават се или да Го обичат, или да Му се боят.
към текста >>

45. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Лицето му носеше отпечатъка на неземно величие.
Веднъж бях излязъл по служба и минавайки покрай палатата Силоан, всред голяма тълпа видях един млад човек, който съвсем спокойно разговаряше с народа. Онези, които ме придружаваха ми поясниха, че това е Исус Назарянин, което впрочем, предполагах и аз сам. Външността на проповедника върху фона на слушателите беше изпъкваща. Златорусата коса и брадата придаваха на Исус едно Божествено обаяние. Наглед той имаше около 30 години. Лицето му носеше отпечатъка на неземно величие. Никога в живота си не бях виждал по-симпатичен, по-грациозен и по- привлекателен човек, който да има осанка като него. Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини към тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае. След завръщането ми в палата Манилиус се яви при мене и ми съобщи подробно за какво е говорил младият проповедник. Никога досега не съм чувал, нито никъде не съм чел за онова, което ми предаде Манилиус от проповедта на Исус. Между другото, когато един покварен евреин от тълпата запитал Исуса следва ли да се плаща дан на кесаря, той отговорил: "Отдайте кесаревото на Кесаря и Божието на Бога.
към текста >>

46. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството.
И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила. Това, което живее в тялото, не е целия Йоан. Тези крила принадлежат на неговото Същество. Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа. Той се явява при Преображението на Христа на планината, което показва, че той играе важна роля в живота на общността, която се създава около Христа. Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството. Той е Ангелът, който подготвя пътя на Христа, който подготвя пътя на възхода на импулса, който Христос даде.
към текста >>

47. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

В това се проявява величието в Евангелието на Марко, че тук, където трябва да бъде описано човекоставането на Христос, той намира класическия израз за Тайната на човешкото битие.
Тук ни е показано, че изпитанието лежи само по себе си в човешкото битие, човек стои между животното и Ангела. Но тази среда не може да бъде никога спокойна. Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек потъва надолу до животните. Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието. В това се проявява величието в Евангелието на Марко, че тук, където трябва да бъде описано човекоставането на Христос, той намира класическия израз за Тайната на човешкото битие. При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение. При Възнесението като че става обратно, но в действителност става това, че посятото в земята семе отсега нататък израства с космическа енергия и космичен обсег на действие. Както Възкресението, така и Възнесението Марко описва много кратко и сбито. С Възкресението Христос побеждава смъртта и тази победа се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното битие като семе на една нова вселена. Това е, което Евангелието на Марко иска да опише.
към текста >>

48. 3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е Онзи, чрез Когото, когато влезем в духовния свят, той ще ни се разкрие в своята красота и величие.
И после казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Тази мисъл е много дълбока и ни показва, че само чрез Христа, само с Неговата помощ ние може да намерим онези благоприятни условия, които са необходими за нашето развитие. Той сам ни създава тези условия. Чрез Него ние можем да придобием Вечния Живот, който е целта на нашето съществуване. И затова Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Той е Онзи, чрез Когото, когато влезем в духовния свят, той ще ни се разкрие в своята красота и величие. Той е, Който организира нашия душевен живот. Затова Той казва още: "Който влезе през Мене, спасен ще бъде и паша ще намери". Защото човек може да проникне в духовния свят и живот без Христа, т.е. да прескочи през оградата, а не да влезе през Вратата. Тогава духовният свят ще му се разкрие в съвсем друга светлина.
към текста >>

49. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава.
Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята. Така, според Окултната Наука това, което се яви на пастирите като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда. И когато се роди Исус от Назарет по Давидова линия, Буда, който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането Му, озари с присъствието си детето Исус. И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава. Но сега му било отредено да изживее това и затова той казва: "Господи, остави своя раб да умре с мир" (2;29-30). Да се върнем сега към Евангелието на Лука. Ако човек се остави да му въздейства Евангелието на Лука, той ще почувства, че то действа преди всичко на неговото сърце и събужда състраданието и Любовта, което беше и задачата на учението на Буда. От това, което казах по-горе се разбира, че будисткият светоглед се е влял в Евангелието на Лука. Затова можем да кажем, че учението за състраданието и Любовта е изнесено от Евангелието на Лука.
към текста >>

50. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан.
Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос? Дали Той е самият Христос или е Негов предтеча? Понеже Христос по това време е минавал през степените на Илия, затова предизвиква този въпрос в душата на този, който беше повярвал и възвестил, че вижда в него Христос. Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан. След като Христос се изявява на тримата ученици в преобразена форма между Мойсей и Илия, Той се приготовлява да се издигне над степените на Илия и пристъпва към Своето Собствено дело. Като отзвук от Преображението двама от учениците, които бяха присъствали на това преображение на планината, пристъпват при Христа, да бъдат един от лявата, а друг от дясната Му страна. Те искат да стоят до Христос като два стълба, за да може Той да пристъпи към Своята мирова задача. Когато учениците искат да предизвикат да падне огън от небето срещу тези, които не ги приели, Христос им казва: Не знаете на кой дух служите. Син Человечески не е дошъл да погуби човешки души, а да ги запази.
към текста >>

51. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Величието на Любовта, която се извършва от Мария Магдалина, когато тя мокри нозете на Христа със сълзите си и ги помазва с драгоценно миро, иде от величието на пречистеното в нея.
Това показва пробуждането на душата, която се стреми към Христа, за да бъде пречистена. И Христос казва за нея: На нея се прощават много грехове, защото много е обичала, а на онзи, на който малко се прощава, той малко е обичал. Нечистото в нея, грешното е изцелено и превърнато в Любов. Голямото прощаване на греховете, което е станало с нея, е изгонване на бесовете, което е процес на пречистване на душата. В голямата жажда, тази демонична жажда за чувствена наслада е непречистеносттта, а Любовта е това, което се получава чрез пречистването на нечистото. Величието на Любовта, която се извършва от Мария Магдалина, когато тя мокри нозете на Христа със сълзите си и ги помазва с драгоценно миро, иде от величието на пречистеното в нея. Мария Магдалина, която помаза Христа с миро, е същата Мария от Витания и сестра й Марта. При помазването Мария Магдалина е движена от Любовта. При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина. Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването.
към текста >>

52. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие.
Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа. Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие. От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим да води една война с духовете на поднебесната, затова е направил лицето си строго.
към текста >>

53. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

В това се проявява и величието на Евангелието на Марко, че тук.
Но тази среда не може никога да бъде нещо спокойно, неподвижно. Тя .може да бъде извоювана и утвърдена в непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре. човекът потъва надолу до животното. Човешкото достойнство се основава само в непрестанно извоюваното равновесие. В това се проявява и величието на Евангелието на Марко, че тук. където трябва да бъде описано човекоставането на Христа, той намира класическия израз на Тайната на човешкото битие. Когато Христос става човек. Той изведнъж се намира в средата между животното и ангела и заедно с всички други човеци трябваше да издържа изпитанието на постоянно възобновяваното равновесие. Както започва с Кръщението в реката Йордан, така Евангелието на Марко завършва с едно кратко показване на Възнесението. Така се образува рамката, в която е изложено цялото Евангелие.
към текста >>

54. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Същевременно в тази дълбока художествена композиция са вложени много дълбоки окултни истини, за които е загатнато само с по една-две думи, но са силно подчертани и изпъкват с всичката си грандиозност и величие.
И Той чува глас: "Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". После се казва: "И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатаната; и беше със зверовете, и ангелите Му слугуваха". Този разказ, както и цялото Евангелие на Марко, се отличава с една дълбока художествена композиция, чрез която с няколко думи се предават велики идеи, велики образи. Изкуството на художника е с малко думи, с малко линии да даде един съвършен образ, да изрази една велика идея. Същевременно в тази дълбока художествена композиция са вложени много дълбоки окултни истини, за които е загатнато само с по една-две думи, но са силно подчертани и изпъкват с всичката си грандиозност и величие. Изразът е: " И веднага Духът Го закара в пустинята". Коя е тази пустиня? - Пустинята е място на усамотение, на уединение. Тази пустиня е човешката Азова вътрешност, където човек е сам със себе си, откъснат от света. И там, в пустинята, Той, Великият Учител на човечеството и Ръководител на Космоса, е изкушаван от Сатаната.
към текста >>

55. 5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това не е само едно просто показване на величието на Христа, за да Го видят учениците в Неговата Слава, но с това Христос е имал един по-дълбок замисъл.
В случая Христос се издига в Своето свръхсъзнание, пробужда свръхсъзнанието в тримата ученици и те Го виждат в Неговото Божествено естество. Божествената природа на човека е троична. И тройката - Исус, Илия и Мойсей - представя както Висшата космична Троица, така и Божествената Троица в човека, която е идентична на Висшата космична Троица. Редом с тях стоят тримата ученици, които може да се вземат като емблема на нисшата човешка природа, която също е троична. Какъв е смисълът на това откровение, на това Преображение и каква е целта на Христа? Това не е само едно просто показване на величието на Христа, за да Го видят учениците в Неговата Слава, но с това Христос е имал един по-дълбок замисъл. Петър казва: "Господи, да направим три шатри"; това е вече загатване за смисъла на откровението. Тримата ученици са трите шатри, в които Христос иска да вложи новия импулс, който Той внася в света, за да го предадат на хората. Всеки един от тях трябва да стане носител на един от принципите на Божествената Троица. А да стане човек носител на Божественото, това значи да види, да преживее Божието Царство в себе си.
към текста >>

56. 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа.
Но импулсът, който преминава от Христа у такива ученици като Петър, можа да се предаде на онези, които бяха ученици на учениците. Такъв ученик на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко. Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота. Дълго време този Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие. Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа. Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя там известно време, когато известната юдейската окултна философска школа в Александрия се беше издигнала на известна висота и можа да възприеме там това, което съставяше най-добрата страна на езическия гносис. Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите и Ариманските сили в човешката душа. Той можа да се запознае с всичко това от езическия гносис, което даваше разбиране за произхода на човека от Космоса и новото изграждане на нашата планета. Но именно на това място, което се намираше в Египет, Марко можа да види колко силен беше контрастът между това, за което първоначално бе предназначен човек и това, което този човек беше станал след това.
към текста >>

Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим.
Такъв ученик на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко. Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота. Дълго време този Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие. Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа. Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя там известно време, когато известната юдейската окултна философска школа в Александрия се беше издигнала на известна висота и можа да възприеме там това, което съставяше най-добрата страна на езическия гносис. Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите и Ариманските сили в човешката душа. Той можа да се запознае с всичко това от езическия гносис, което даваше разбиране за произхода на човека от Космоса и новото изграждане на нашата планета. Но именно на това място, което се намираше в Египет, Марко можа да види колко силен беше контрастът между това, за което първоначално бе предназначен човек и това, което този човек беше станал след това. Това се показваше най-добре в египетската култура.
към текста >>

57. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен свят, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата душа.
Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня нашата душа се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване. Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в Космоса. Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само несъзнателно в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса. Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса. Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен свят, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата душа. Когато човек иска да проникне в Макрокосмоса чрез Посвещението и мисли, че всички неща трябва да съвпаднат с неговата гледна точка, той никога не би могъл да се справи и оправи там. За да може да се ориентира в този нов обширен свят, той трябва да развие известна гъвкавост на своето съзнание, трябва да добие възможност да разглежда света всестранно и никога от лично гледище. Според окултната наука човек се нуждае от дванадесет гледища, от дванадесет становища, за да се ориентира в лабиринта на Космоса. Това са, казано с няколко думи, двете страни на древните Посвещения. Това е обширна област, за която би могло да се напише цял том, но аз само споменавам за нея за изяснение на изкушението и Голготската Мистерия.
към текста >>

От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие.
При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното. И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах. От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие. Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие. Гебурах е нюансът на онова величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви навън като самостоятелна същност. Тази сила се изразява навън чрез агресивно действие. Почиващо в себе си величие, вътрешност, която наистина се изявява навън, но не чрез агресивност, а чрез това, че изразява в себе си духовно величие, това е било обозначено с думата Тиферет, която може да се преведе само когато комбинираме нашите две съвременни понятия доброта и красота. Следователно при слизането в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изявяват чрез тези три качества.
към текста >>

Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие.
Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното. И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах. От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие. Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие. Гебурах е нюансът на онова величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви навън като самостоятелна същност. Тази сила се изразява навън чрез агресивно действие. Почиващо в себе си величие, вътрешност, която наистина се изявява навън, но не чрез агресивност, а чрез това, че изразява в себе си духовно величие, това е било обозначено с думата Тиферет, която може да се преведе само когато комбинираме нашите две съвременни понятия доброта и красота. Следователно при слизането в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изявяват чрез тези три качества. След това идва слизането във физическото тяло.
към текста >>

Гебурах е нюансът на онова величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви навън като самостоятелна същност.
Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното. И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах. От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие. Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие. Гебурах е нюансът на онова величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви навън като самостоятелна същност. Тази сила се изразява навън чрез агресивно действие. Почиващо в себе си величие, вътрешност, която наистина се изявява навън, но не чрез агресивност, а чрез това, че изразява в себе си духовно величие, това е било обозначено с думата Тиферет, която може да се преведе само когато комбинираме нашите две съвременни понятия доброта и красота. Следователно при слизането в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изявяват чрез тези три качества. След това идва слизането във физическото тяло. Във физическото тяло човек се запознава, така да се каже, с най-старите, с най-възвишените Божествени същества, които са работили над него.
към текста >>

Почиващо в себе си величие, вътрешност, която наистина се изявява навън, но не чрез агресивност, а чрез това, че изразява в себе си духовно величие, това е било обозначено с думата Тиферет, която може да се преведе само когато комбинираме нашите две съвременни понятия доброта и красота.
Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах. От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие. Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие. Гебурах е нюансът на онова величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви навън като самостоятелна същност. Тази сила се изразява навън чрез агресивно действие. Почиващо в себе си величие, вътрешност, която наистина се изявява навън, но не чрез агресивност, а чрез това, че изразява в себе си духовно величие, това е било обозначено с думата Тиферет, която може да се преведе само когато комбинираме нашите две съвременни понятия доброта и красота. Следователно при слизането в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изявяват чрез тези три качества. След това идва слизането във физическото тяло. Във физическото тяло човек се запознава, така да се каже, с най-старите, с най-възвишените Божествени същества, които са работили над него. Когато човек се потопи с будно съзнание в своето физическо тяло, той идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта, към онова знание, което се добива в тежките изживявания на душата и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то само отчасти да се добие. Защото само когато човек преброди всички възможности на Мъдростта, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост, да влезе във връзка със съществата на Мъдростта.
към текста >>

58. 4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
"Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/. "Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/. "И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв Глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя Глас чухме сами ние, че дойде от Небето, когато бяхме с Него на светата планина." /1;13-18/.
към текста >>

59. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старите времена на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори нам чрез Сина Си, Когото постави наследник на всичко и чрез Когото направи световете, Който бидейки Сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото Същество, и държейки всичко чрез силата на Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието на високо, и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
виден от ангелите, проповядван между народите, повярван в света, възвишен в Слава." /3;6/. В Посланието към евреите Павел говори много върху Тайната на Христа, като казва: "Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старите времена на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори нам чрез Сина Си, Когото постави наследник на всичко и чрез Когото направи световете, Който бидейки Сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото Същество, и държейки всичко чрез силата на Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието на високо, и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някога: - "Ти си Мой Син, Аз днес те родих"; и пак: "Аз ще Му бъда Отец, и Той ще Ми бъде Син"?
към текста >>

60. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Който, бидейки сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото Същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо."/1;3/.
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ "Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете." /1;1-2/. "Който, бидейки сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото Същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо."/1;3/. "И стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното." /1;4/. "Защото кому от ангелите е рекъл Бог някога: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; и пак:
към текста >>

61. 3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази културна епоха, както вече казах, се развива астрологията до такава висота, че това, което днес имаме като астрология, е далечен отзвук на това величие, до което астрологията е била достигнала в тази епоха, където тя е била използвана във всички отрасли на живота.
който придобие морална чистота и пречисти астралното си тяло от низшите страсти и желания, той ще го превърне в тяло на Любовта. И скритата манна е именно тази храна на Любовта, с която се храни такъв човек, в когото е пробудено висшето себе, висшето Аз. А бялото камъче, общо казано, подразбира прочистеното човешко съзнание и пробуждането на първичното Божествено съзнание, с което човек е роден от Бога. На него е написано името, което Бог му е дал, когато е излязъл от Него. Това е свещеното име, което всеки човек има, което гой научава, когато мине през вратата на Посвещението и когато в него се пробуди Божественото съзнание. В тази културна епоха, както вече казах, се развива астрологията до такава висота, че това, което днес имаме като астрология, е далечен отзвук на това величие, до което астрологията е била достигнала в тази епоха, където тя е била използвана във всички отрасли на живота. На нея се е основавала метеорологията, която е предсказвала какво ще бъде времето в течение на ред години, като същевременно се е предсказвало какво ще бъде времето за всеки месец и за всеки ден. Оттам те определяли коя година ще бъде плодородна и коя не. Също така медицината се основавала на астрологията. Също владетелите са се съветвали с астролозите в управлението на страната.
към текста >>

62. VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Небето ви отрежда една свята длъжност в царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни отсега на това свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със Слава и величие и ще отбележи името ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свято дело на великото избавление.
Те ще бъдат онези, които са приели импулса на Христа, импулса на Любовта и живеят един идеен духовен живот. Но в центъра на тази културна епоха ще стои славянството, за чиято мисия Учителя много е говорил. Още в 1989 г. Учителя се обръща с Послание към Славянството като го призовава като избран народ, който ще постави основите на новото човечество. Ето какво казва Учителя: „Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото. Небето ви отрежда една свята длъжност в царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни отсега на това свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със Слава и величие и ще отбележи името ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя." Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи. Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта.
към текста >>

63. XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески.
Едва чрез импулса на Космическия Христос човек беше отново такъв, какъвто Той беше, когато духовният свят беше пренесен на физическия свят. Там стоеше Духът на човечеството, Синът Человечески, пред онези, които в Ерусалим бяха Негови съдии и гонители. Но Той стоеше там такъв, какъвто можеше да стане, когато всичко, което беше Го снизило, отново беше изгонено от човешката природа. Там стоеше Човекът, Който беше извършил Тайната на Голгота, като образец пред Своите себеподобни, пред Когото другите би трябвало да Му се поклонят, като кажат: Ето ме в .моя най-висш идеш, в образа, който трябва да изработя в себе си чрез най-горещия стремеж, който може. да излезе от моята душа. Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески. Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството. Но те плюха върху Сина Человечески, бичуваха Го и Го разпнаха. С това ни е показано, че хората, вместо да познаят себе си в лицето на Иисуса, тъпчат самите себе си в праха, убиват самите себе си, защото не познават себе си. И всеки човек, само чрез този урок, чрез този Космически урок, може да приеме постепенно импулса на Христа, да реализира себе си в по-нататъшните перспективи на Земното развитие. Такъв беше световно-историческият момент.
към текста >>

64. ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, тези мисли и идеи, които изнасям, не са мои, а аз само ги предавам в една синтезирана и сбита форма, за да се види величието и дълбочината на Християнството.
Изучавали са се всички онези методи, правила и закони, с които човек, ако работи, ще може да развие своите духовни потенциални сили и ще може да влезе във връзка с духовните същества в Космоса и с Христа. Във всички тези общества е имало хора, които са били в съзнателна връзка с духовния свят, с възвишените духовни същества, откъдето са черпели сила да понасят всички гонения и страдания. Всички тези неща, които са съхранявани и изучавани в тези тайни Братства като Християнска Мистерия, се постаpax да изнеса в сбита форма в тази книга, за да се види, каква дълбочина се крие в Християнството и да се разбере, че то е носител на един нов импулс на Битието, а не едно продължение на предишните импулси на Битието, които са породили различните Школи и религии на миналото. Това, което изнасям, не е напълно разкриване на Християнската Мистерия, а е само едно малко повдигане на булото, зад което се разкриват чудни неща, които око не е видяло и ухо не е чуло, които Бог е приготвил за онези, които Го любят. Моята задача беше само да издиря и събера това, което тези, които са във връзка с Духа, тези, които са във връзка с Тайните Братства, с Вътрешната Школа, ни предават. Така че, тези мисли и идеи, които изнасям, не са мои, а аз само ги предавам в една синтезирана и сбита форма, за да се види величието и дълбочината на Християнството. При написването на книгата използвах обширно циклите от сказки на Рудолф Щайнер върху Евангелията и Апокалипсиса. Също така изнесеното от Ернест Бок върху Тайните на Християнството, след това всичко разгледах в светлината на Учителя, като на съответни места цитирах мисли от Учителя, които потвърждават това, което изнасям, които потвърждават единството на езотеричната мисъл. Също използвах и работата на професор Херман Бег: "Космичният ритъм в Евангелието на Йоана" и "Космичният ритъм в Евангелието на Марка". Ще завърша както този кратък послеслов, така и цялата книга, с една мисъл от Учителя, с която се потвърждава и изяснява гореказаното. Мисълта е следната:
към текста >>

65. 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина - Влад Пашов (1902- 1974)

Както звездите в своето величие спокойно се държат в пространството и се движат по своите пътища, така ще ги чуе ученикът да звънят в него в съзвучие със световната хармония.
Той трябва да понася страданията спокойно, хладнокръвно, знаейки тяхната преходност и техния смисъл. Ако това е нужно, той ще каже Истината в очите на хората, понеже не ще се страхува от последствията. Той няма да се страхува, защото страданията и радостите еднакво го водят към неговата цел - съвършенството. Това е първият признак, че ученикът е намерил и познал истината. Той ще открие в себе си сили и ще види тяхното развитие, сили, които по-рано не е познавал. Както звездите в своето величие спокойно се държат в пространството и се движат по своите пътища, така ще ги чуе ученикът да звънят в него в съзвучие със световната хармония. И тогава той ще е готов за своето предназначение. Неговият мир ще бъде голям, защото ще вижда във всичко проявената Божествена справедливост. Той не се ядосва за страданието и несправедливостите, защото ще вижда не само последния си живот, който той сега живее, но и миналите си животи, причините и последствията на нещата, които той сега преживява. И той ще знае не само миналото, но и бъдещето. Той ще може да проследи и да види невидимите нишки на съдбата на човека в няколко последователни живота.
към текста >>

66. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство.
Такова е царството на Духа, наречен в окултизма Царството на Непроявеното Същество. Първата еманация на това непостижимо състояние в Кабалата се нарича Корона. Тя представя от себе си ключът на този небесен антифон творчески Логос, който е сътворен. Тази първа еманация, наречена Корона, или Венец означава деятелност или най-просто движение. По такъв начин ще видим, че първото действие на свръхсъзнателния Ум е мисълта, а мисълта подразбира вибрация или движение. В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство. Тази Диада, това са кабалистическите близнаци Любов и Мъдрост, които по ред получават свойствата на притегляне и отблъскване, сила и движение. Това са Мъжкият и Женският Принципи. Те са равни и са вечни и по външен вид се проявяват като движение и покой. По такъв начин получаваме Триадата или Троицата - Любов, Мъдрост и Корона. Или с други думи Единната творческа Сила съдържа в Себе Си безкрайните потенциалности.
към текста >>

67. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Послушай прочее гласа, който ти заповядва." И гласът на съпругата, на първия ученик вдъхва кураж в сърцето на мъжа, който отпаднал при величието на мисията.
- я пита той - кой съм аз, за да стана пророк на Господа и да проповядвам Словото Му? Какво съм аз? " - "Иди, отговаря неговата вярна жена, със своя кротък глас - ти си сериозен и верен, никога не си изменил на дадената си дума. Хората познават твоя характер. Бог никога не изменя на своя верен служител. Послушай прочее гласа, който ти заповядва." И гласът на съпругата, на първия ученик вдъхва кураж в сърцето на мъжа, който отпаднал при величието на мисията. Той става и от този момент не бил просто Мохамед, но пророк на Арабия, човек, който ще направи от своята страна една организирана държава, една сила застрашителна и чиито наследници ще разнесат напред факела на науката, ще я възобновят в Европа, където тя бе изгаснала. Така че, първият ученик на Мохамед била неговата жена. Следващите му ученици са били неговите най-близки роднини. В продължение на три години Мохамед работил тихо и в края на тези три години 30 ученици вече го наричали пророк господен. Тогава той държал своята първа реч, в която говорил за единството на Бога, възстанал против човешките жертви, против сладострастието, пиянството и развалата на живота.
към текста >>

И там се показва отражението на Божието Величие.
В поетична форма идеите на суфизма са предадени по следния начин: "Ти си Абсолютно Същество, всичко друго е призрак, защото в Твоята Вселена всички същества са едно цяло. Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една. Макар Твоята хубост да придружава всяко добро нещо и истината, но Единственият и Безподобен покорител на сърцето е Един. Несъществото е огледало на Абсолютното Същество. И там се показва отражението на Божието Величие. Когато несъществото се опълчи против Съществото, едно отражение на тази двойственост се появява веднага. Единството на Едното се проявява чрез множеството на другото. Едното, като го преброите, става много. Броенето макар за основа да има едно, няма обаче никога край. Несъществото от този момент нататък става яясно, и то-газ заключеното съкровище се открива.
към текста >>

68. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова той допуска Неговата помощ, величието на Неговото могъщество и дълбочината на Неговата Мъдрост и безкрайността на Неговото великодушие.
Знанието определя главното отношение на хората към нещата и събитията в света. Той приема за Първа Причина на всичко съществуващо Бог, обединяващ в себе си действащите и ентелехиални т.е. духовни причини. Той е Творец на всичко, душа на всичко, Причина на причините. Творец на всичко съществуващо и действащо. Затова той допуска Неговата помощ, величието на Неговото могъщество и дълбочината на Неговата Мъдрост и безкрайността на Неговото великодушие. Съвършенството и редът в света, хармонията на извършващите се в него процеси, говорят за всемогъществото на Всевишния, за безкрайната Му активна способност. Те свидетелстват за наличието на Първата Причина. Спира се също на окултното схващане за произхода на елементите и основните качества - топло, студено, влажно и сухо, което е взето от Аристотел, който е бил запознат с окултната наука, а също и Платон говори по този въпрос. Така от сухото и топлото се ражда огънят, от сухото и студеното се ражда земята, от студеното и влажното се ражда водата, а от топлото и влажното се ражда въздухът. Така че.
към текста >>

69. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ - Влад Пашов (1902- 1974)

То притежава във висша степен красота, съвършенство и величие.
Неговата същност не може да бъде обозначено от такива понятия като материя, форма, род, видово различие. В Него не съществува противоположност. То е чиста благост. То е чист разум. То е мъдро, живо, всемогъщо, притежаващо воля. То притежава във висша степен красота, съвършенство и величие. В самото себе си То изпитва безкрайна радост. То е първото любещо и първото любимо. Съществуването на всички същества и вещи произтича от Него, защото съществуващите вещи носят в себе си отпечатъка на Негово Същество и само по този начин могат да съществуват. То е Творец на всичко. Външните предмети и явления дължат своето съществуване на Него.
към текста >>

70. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Народът се събирал жадно да слуша думите му, които говорели за правда, за величие в живота и за търпелива кротост.
Веднъж, според историята на Симеон Антипа, той извикал Боян и му съобщил, че ще остави короната, за да се покалугери, и предложил на Боян да приеме короната и царството. Боян му казал, че до потира на жреца се достига през царската корона и лошият цар не може да стане добър жрец. И още му казал, че не може да приеме царската корона, защото е цар на друга държава, земна корона не може да носи. Той упрекнал брата си, че се води по ума на патриарси и презвитери, които служат на себе си, а не на Бога. Боян, с покривало на лице, обикалял цяла България и избирал ученици. Народът се събирал жадно да слуша думите му, които говорели за правда, за величие в живота и за търпелива кротост. Богомилите станали много, неизброими, те са вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце, привличали вниманието на народа. Те говорили...* , уверено, никога не се карали и не спорели, били кротки, но изобличавали всяка неправда, казвали истината всекиму в лицето, проповядвали без да дирят многобройни слушатели — чисто, без корист и умисъл. И народът отивал на тълпи подир тези непознати апостоли, които давали само една гаранция за истинността на своята доктрина — че тя ги учила да живеят разумно и чисто. Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взета от близката природа и от всекидневния живот.
към текста >>

71. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Народът се събирал да слуша жадно думите му, които говорили за Правда, за Величие в живота и за търпелива кротост.
Те се пръснали по света и работили, разнасяйки учението, като създали братства и само понякога минавали през България, за да искат насока и осветление. Нуждите на времето били наложили всеки да работи самостоятелно, като се придържа към основните принципи, получени от Боян, понеже нямало време, нито възможност да искат наставления по всички въпроси. Но за направеното винаги се е долагало. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно искане и метежът се наложил. Боян с покривало на лицето обикалял цяла България и събирал ученици. Народът се събирал да слуша жадно думите му, които говорили за Правда, за Величие в живота и за търпелива кротост. Така постепенно богомилите станали много, неизброими, те били вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце привличат вниманието на народа. Те говорят тихо, умно, никога не се карат и не спорят, кротки са, но изобличават всяка неправда, казват истината всекиму в лицето, проповядват, без да дирят многобройни слушатели — чисто, без корист и умисъл. И народът отивал на тълпи подир тези непознати апостоли, които давали само една гаранция за истинността на своята доктрина — че тя ги учила да живеят разумно и чисто. Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взети от близката природа и от всекидневния живот.
към текста >>

72. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Който бидейки Сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на всичко и стана по-горен от ангелите, колкото името, което наследи, е по-горно от тяхното.
За това Павел говори в Първото послание към Тимотея, 2-ра глава, 5-ти стих. "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, Христос Иисус, който като своевременно свидетелства за това и даде себе си откуп за всички. И без противоречие велика е Тайната на благочестието. Той, който биде явен по плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите, проповядван между народите, повярван в света, възвишен в Слава." В Посланието към евреите 1-ва глава, 1-2 стих, Павел много говори върху Тайната на Христа, като казва: "Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старите времена на бащите ни чрез пророците, в края на този век говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи и световете" "Който бидейки Сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на всичко и стана по-горен от ангелите, колкото името, което наследи, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някому: "Ти си Мой Син, Аз днес те родих", и още: "И Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде Син." А когато пък въвежда Първородния във Вселената, казва: "И поклонете се нему, всички Божии ангели." И за ангелите Си казва: "Който прави ангелите си силни като ветрове и служители си като огнен пламък." А за Сина Си казва: "Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове. И скиптърът на Твоето Царство е скиптър на Правда." "Възлюбил си Правдата, а намразил си беззаконието, затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя." "В началото, Ти Господи, си основал земята, и дело на Твоите ръце е Небето. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдеш. Да, те всички ще овехтеят като дрехи и като одежди ще ги свиеш и те ще бъдат изменени, а Ти си същият и Твоите години няма да се свършат."
към текста >>

73. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но, като се преродили в България, където били пратени с цел да повдигнат българския народ, те смесили египетската Мъдрост с народните предания и вярвания, предали я в такава форма, че тя изгубила своя блясък и своето величие, които притежавала сама по себе си.
Такива са Видение Исаево, Книгата на Еноха и Откровение Варухово. От богомилски произход е т.нар. Катарски требник, който говори за методите на работа у богомилите. В Тайната книга и във Видение Исаево се изнасят някои от принципите на богомилската космогония. За да разберем характера на богомилската книжнина, ще предам с мои думи една мисъл от Учителя, който казва, че богомилите някога, в минали прераждания, са били ученици на Херметичната мъдрост в Египет, откъдето са почерпили тази велика Мъдрост. Но, като се преродили в България, където били пратени с цел да повдигнат българския народ, те смесили египетската Мъдрост с народните предания и вярвания, предали я в такава форма, че тя изгубила своя блясък и своето величие, които притежавала сама по себе си. Така че, в богомилските идеи и книжнина трябва да търсим да открием онези елементи, които са присъщи на Херметичната мъдрост. В началото на 7 том, под заглавие Възраждане на херметичната мъдрост, аз изнесох принципите на Херметичната мъдрост. В горната светлина ще се постарая да изложа принципите на учението на богомилите във връзка с апокрифната книжнина. Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност.
към текста >>

Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога.
Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят. Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога. От този момент неговата сила започнала да намалява и светлината му да потъмнява и той постепенно започнал да пада, да слиза към по-нисшите полета на Битието. В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар. Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят.
към текста >>

74. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип.
Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие. Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип. Този Принцип е индивидуален. Той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят и най-после той се разгневява и започва да бие и ги умъртвява — говоря по човешки. Но когато дойде в света Вторият принцип, който хората наричат Любов, меката сила на нещата, той веднага смекчава Първия принцип и, съединени така двата Принципа, раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на Първия принцип.
към текста >>

75. БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз".
Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила. Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз". От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено. Това бил Луцифер-Сатанаил. Другото велико Същество, като видяло своята красота и сила, съзнало, че това е резултат на Божественото, което живее в него. То дошло под влиянието на Втория принцип и от този момент неговата светлина и сила все повече се увеличавали. Това Същество е Христос.
към текста >>

76. АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази сила, разбрана и събудена в човека, дава на мага ключа на същата сила във Вселената и основа на онова всемогъщество, което придава на мага вътрешно величие и сигурност във всеки похват.
АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ Какво са разбирали богомилите под името Сатанаил? Богомилите в своето тайно учение разкриват пътя на Първичната творческа сила. Тя е кръщавана от мистиците и посветените на Запад с различни имена: Звездна светлина, Астрална светлина, Астрална змия, Магна Аркана, Великата Тайна, Философският Камък, Слънчев Магистериум, Врил, Небесна Птица, Сатанаил, Луцифер и др. На Изток са я наричали с две имена: в света — Фохат, а в човека — Кундалини. Тази сила, разбрана и събудена в човека, дава на мага ключа на същата сила във Вселената и основа на онова всемогъщество, което придава на мага вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Едно е съдържанието на всички магични и мистични легенди и книги — пътят към Първичната творческа сила, която Учителя нарича Божествена Любов. Тя има девет пътеки на проява. Легендите и книгите на богомилите са посветени изключително на тези девет пътеки. Ще предам накратко съдържанието на една легенда, която ни разкрива проявата на тази творческа сила Първата Причина, Абсолютният Дух на Битието, след като разбудил Вселената от космичната Нощ, излъчва от Себе Си Словото, което произвежда от себе си седемте творчески Лъча, които са седем велики космически Същества, седемте духове Божии.
към текста >>

77. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота.
Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята - шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание" "За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там." "Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия." Учителя
към текста >>

Когото видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества, че бил голямо величие в миналото, а също си служат с изобличението и критиката.
А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро дело - той е един лист, който се люшка по вълните на океана. Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества. В противен случай той ще е играчка на нисшите и невежи духове. Учителя казва: "Всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват и да ласкаят човека. Когото видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества, че бил голямо величие в миналото, а също си служат с изобличението и критиката. Светлите духове се отличават със съвсем друг характер. Обикновено те си служат с контрасти. Като дойде такъв дух при тебе, той няма да те изобличава, но ще те постави в благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако един дух, с когото си влязъл във връзка, не може да ти създаде тази благоприятна атмосфера, той не е Божествен дух, но обикновен дух, обикновена душа като вас. Той не е от висшите духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат.
към текста >>

78. 18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава ще може да предприеме едно пътешествие извън земята, за да види величието на света.
Човек, както е сега, трябва да го насилиш, за да учи и прилага това учение в живота си. Но щом дойде законът, това е вече насилие. Човек трябва да проучи законите на живота, за да може да бъде щастлив. И това трябва да го направи съзнателно, за свое и общочовешко благо. За тази цел човек трябва да развие своя ум, сърце, душа и дух, да обнови своето тяло и да го направи неразрушимо и безсмъртно. Тогава ще може да предприеме едно пътешествие извън земята, за да види величието на света. Това са велики задачи и възможности на живота, който е цел за нас. Любовта е цел, Мъдростта е цел, Истината е цел, животът е цел. И когато човек дойде до това състояние, трябва да мисли. Човек трябва да остане за малко сам със себе си; защото пред него има същества, които са минали преди него по този път, по който той върви сега, и може да влезе във връзка с тях и те ще му разкрият всички потънкости на този път, ще му открият онова знание на законите и методите, които му са необходими в неговото развитие, за да постигне съвършенството и безсмъртието; ще му покажат пътищата, методите и средствата за обновяване на живота, за подмладяване, ще му разкрият тайната на Вечния живот. На земята има няколко извора, от които човек като пие, може да се подмлади, те са извори на елексир.
към текста >>

79. 2. Защо са изпратени хората на земята, 4 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За да познаем величието и силата на Бога, трябва да изучаваме онова, което е създадено от Него.
Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото. Не може да накарате един човек да живее добре, ако не го научите правилно да яде и да диша. Ако го научите правилно да яде и да диша, тогава всичко може да направите от него, но ако не знае правилно да яде и да диша, с него е свършено. Съвременното механистично познание, което в крайните си изводи е стигнало до материализма, има преди всичко една крива предпоставка. Учените, които взимат материята като единствена реалност в Битието, мислят за материята това, което тя не е, а религиозните хора си представят Бога, такъв какъвто не е. За да познаем величието и силата на Бога, трябва да изучаваме онова, което е създадено от Него. На първо място трябва да изучаваме себе си, после Земята, Слънцето, звездите и цялата Вселена. Умният човек от всичко трябва да се интересува. Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява. И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов.
към текста >>

80. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на
свиреше без пари. Често студенти излизахме заедно на екскурзия и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка също го наобикаляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. „Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов?
към текста >>

81. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

започнал да мисли в какво може да бъде величието на този ден.
Отнякъде се появил Учителят, весел и тържествен, приближил към него и с вдигнат пръст, в знак на внимание, му казал: „Ти знаеш ли, че днес е най-великият ден?! " После Учителят се обърнал и излязъл. Учуден, братът започнал да мисли в какво може да бъде величието на този ден. Питал се какво ли е станало в света, дали не е подписан мир или нещо друго се е случило? Било на 16 април 1942 година. Отишъл да търси вестници, но в тях нищо не открил.
към текста >>

82. Осветяване на Името Божие - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато искате да служите на Бога, няма да търсите Бога в Неговото Величие, за да му служите, но ще намерите онези, които имат нужда от Божията помощ, и на тях ще послужите.
онзи, който е научил изкуството да се смалява. Казвате, че искате да бъдете като Христа, а същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него, трябва да се научите на безкористно служене и да мислите право. На омразата ще отговаряте с Любов, на злото – с добро. И тогава не е важно на кого служите – на Иван или на Драган; ще служите на Бога. Когато искате да служите на Бога, няма да търсите Бога в Неговото Величие, за да му служите, но ще намерите онези, които имат нужда от Божията помощ, и на тях ще послужите. Имената са важни дотолкова, доколкото отговарят на съдържанието. Името Христос не е единично, но колективно. То е като въздуха и светлината. Сега аз искам да вървите по възходящата линия, да осветявате Името Божие в себе си. Това име ще ви повдигне да бъдете, както Христос е казал, Негови сънаследници и съпричастници.
към текста >>

83. Път към съвършенство - Влад Пашов (1902- 1974)

Величието на Бога седи в това именно, че и при най-трудните условия Той може да ти помогне, да те извади от тези условия и да ти даде Знание и Мъдрост.
Каквото и да става в света, дръжте тази връзка. Богат или сиромах си, учен или прост, каквото положение и да заемаш, дръж връзката с Великия център на Живота и не се бой. Животът има Пълнота в себе си, но тази Пълнота се придобива само във връзка с Цялото. Имате ли тази връзка, вие ще влезете в Новия живот. Схващате ли така Живота, вие ще знаете, че при каквито условия и да попаднете, Бог всякога може да ви помогне. Величието на Бога седи в това именно, че и при най-трудните условия Той може да ти помогне, да те извади от тези условия и да ти даде Знание и Мъдрост. Ако уповаваш на Бога, където и да си, Той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ти съдейства за добро. Като излезеш от лошите условия, ти ще Му благодариш. Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на правия път. Ето защо, когато се намерите в трудно положение, употребете следната ценна формула: “Господи, Ти всичко можеш. Твоят Дух, който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може.
към текста >>

84. Упражнение за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е контрастно положение, но вие ще разберете идеята за Бога, за Неговото величие, за всичко, каквото Той е създал в света, само при Любовта, която можете да отправите към Великото и към малкото.
• 356 • Упражнение за размишление. Сега, за една седмица ще ви дам следното упражнение: всяка вечер като си лягате, мислете по две минути върху Любовта към Единния, когото не познавате. Като размишлявате за Бога, представяйте си Го като Център, от който Животът излиза. После мислено си представете една малка буболечка и отправете към нея Любовта си, като същество излязло от Бога, от Единния. Това е контрастно положение, но вие ще разберете идеята за Бога, за Неговото величие, за всичко, каквото Той е създал в света, само при Любовта, която можете да отправите към Великото и към малкото. Колкото малки да са някои форми, в които Животът тече, те са пълни със съдържание. Великият, Единният е вложил своята мисъл в тях. Първата минута ще мислите за Бога, а втората – за някоя малка, микроскопична мушица, като проявява Божията мисъл.
към текста >>

85. РАЗМИШЛЕНИЕ ЗА НИШКИТЕ НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

слава. Тогава ще преговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела.
Идете, казва Той, известете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят. Галилея, това е човешкият разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас. Чрез съветите си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Тогава ще преговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела. Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в Светлината на Неговата Истина. Призовете Го и Той ще дойде. Посейте Доброто и Той ще го възрасти. Приложете Милосърдието и Той ще го благослови.
към текста >>

86. 26-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

57. Със светлината на Мъдростта Учителя разпръсва мрака на духовната нощ, в която досега са живели хората, и им посочва красотата и величието на Божествения свят, в който те могат да живеят и да проявяват своите възможности.
Най-после, със своята мисъл, която е във връзка и е израз на Космичната мисъл, Учителя служи като вентилатор за пречистване на духовната атмосфера на човечеството, която вследствие на отрицателните мисли и чувства постепенно се разваля и изпълва с енергии, подобни на въглеродния окис. С това се отваря свободен път за духовното развитие на човечеството. 56. Мисията на Учителя е да създаде новия тип човек, от който ще се роди новата раса, в която ще се изяви новият живот. Затова той казва: Моята задача е да създам едно ядро от хора, които да бъдат проводници и носители на живота на Любовта. Изливайки силите на Любовта в земната атмосфера и в човешките сърца, Учителя постепенно разтопява ледовете на човешкия егоизъм и обединява хората - прави да се чувстват близки, нужни един на друг. 57. Със светлината на Мъдростта Учителя разпръсва мрака на духовната нощ, в която досега са живели хората, и им посочва красотата и величието на Божествения свят, в който те могат да живеят и да проявяват своите възможности. Със силата на Истината, на която е носител, Учителя освобождава човешките души от робството на греха и ги прави силни и свободни. 58. Учителя дойде да научи хората да служат на Бога, да изпълняват неговата воля от Любов и доброволно, а не по принуда. Учителя дойде да покаже на хората, че Бог не е някъде далеч в космичното пространство и не се грижи и интересува за тях, но че Бог е близо до тях, в тях и между тях и само трябва да си отворят очите, за да го видят и познаят. 59. Учителя е представител на Божествения свят на земята и неговата мисия е да представя Божествения свят на земята, да се застъпва за неговите права и интереси и да научи хората, че те са пришълци в този свят и да им посочи пътя към тяхната родина - Божествения свят. Учителя е представител на Мировата Държава на Земята и отстоява, защитава интересите на тази Държава, като учи хората на законите и методите на тази Мирова Божествена Държава, като иска да направи всички хора граждани на тази божествена държава.
към текста >>

87. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В това е величието и силата на Учителя, че той помага на всички, без да издава това.
Защото Учителя се разкрива само на онзи, който има отворени духовни очи, или най-малкото,който има едно чувство за да го почувствува, разбере и оцени. 69. Учителя привидно живее като обикновен човек, но достатъчно е да се влезе в контакт с него, за да се разбере,че имаме работа с един необикновен човек, който надхвърля границите на обикновения, даже и на човека с високо просветено съзнание. Той ще почувствува, че Учителя притежава друго съзнание, което прониква и обгръща в себе си всичко живо. Той ще почувствува и разбере, че стои пред един велик мъдрец, който вижда и преживява скърбите и страданията на всички същества - от най-малките до най-големите. Така е почувствуван и разбран Учителя от художника Борис Георгиев, който го е нарисувал със затворени очи, дълбоко вглъбен в себе си, с израз на едно спокойно търпение, озарен от една вътрешна светлина, но в израза на лицето се вижда, че той носи и преживява в съзнанието си страданията на всички същества и търси начини и пътища да помогне на всички. В това е величието и силата на Учителя, че той помага на всички, без да издава това. Той казва на едно място: Аз благославям онези, които ме гонят, а не ги мразя. Това е състоянието на истинския мъдрец, в когото Мъдростта е съградила дома си. 70.Учителя е образец на мъдрец, както във външния си изглед, така и във вътрешния си живот, той е прототип на мъдрец. А мъдрецът е човек, който е изпълнен със знание, мъдрост и любов и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се. Учителя като мъдрец е извор на живата вода, която извира от високопланински извор и се стреми към долината и където минава, всичко напоява и освежава.
към текста >>

88. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез този светилник, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание.
Той чете в книгата на живота още първите уроци. 4. Светилника Човек като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е символизирано от светилника. Чрез този светилник, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно символизира жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителя казва: "Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си".
към текста >>

89. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Величието на човека седи в това да изпълнява обещанията, които е дал пред себе си.
Във всяка Окултна Школа има и теория, и практически опити. Там, в Школата, не е място на хвалби, само да казвате, че знаете нещо, но трябва да покажете, че го знаете. 13. Като Ученици ще се стараете да бъдете изправни, защото у Бога измяна няма. И кой каквото прави, това ще намери. Ако изпълнявате всичко както Бог изпълнява, то като влезете в другия свят ще намерите един път постлан с рози. Величието на човека седи в това да изпълнява обещанията, които е дал пред себе си. Ако се ангажирате и след това се откажете, това не е добро за вас. Сега ние не налагаме нещата, но който е дошъл в Школата, щом се ангажира веднъж, трябва да го изпълни. Онези, които не са готови да изпълняват, по-добре да се откажат. ЗА НЯКОИ НЕДЕЛНИТЕ БЕСЕДИ СА ДОСТАТЪЧНИ. И ще ви кажа защо именно те не трябва да присътствуват в класа.
към текста >>

90. 44-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се е смалил в това малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, за да го подигне, за да разбере величието му.
Туй Вечното, Безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването. Тази малка душа може да стане гранична и безгранична в едно и също време. За Бога колкото е лесно да бъде Безграничен и Безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам. Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се е смалил в това малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, за да го подигне, за да разбере величието му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога, че може да слезе до вашия уровен и оттам да ви подигне и да ви направи като себе си, да бъдете като Него силни, да разбирате живота на другите същества и да подигнете и тях.
към текста >>

91. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно могат да живеят и да израстват, не една педя пигмей, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие.
Не, не, с тези астралци, невежи и профанни духове не искам да се занимавам. Ние знаем повече от тях. Нямам нужда от техните съвети. Нека си държат званията за себе си. Това не са проявления на Божествената Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно могат да живеят и да израстват, не една педя пигмей, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие. 217. Какво се иска от Ученика. От всички ви се иска да бъдете служители на абсолютната Истина, без никаква лъжа в себе си. Аз говоря не за вън да изповядате Истината, но като се изправите пред себе си, пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа, да съзнаете фактите, абсолютно никаква лъжа в душата ви да няма. Вашето небе трябва да бъде ясно, без никакъв облак. Сега аз не говоря за външния свят, но за вътрешния.
към текста >>

92. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Да предпочетеш всичко: да те бият, да бъдеш гонен, но да останеш верен на Бога - това е величието на човека!
Това е една от великите задачи, която решават както учениците на света, така и Учениците на Божествената Школа. 423. Какво пречи на Ученика. Съмнение, подозрение и докачение, това са три важни положения, които спъват Ученика. Затова първият закон е: Никакво съмнение, никакво подозрение, никакво докачение към Вътрешното Начало, което те ръководи. Каквито и да бъдат външните условия в живота ви, знайте, че Бог нито се изменя, нито се променя. Да предпочетеш всичко: да те бият, да бъдеш гонен, но да останеш верен на Бога - това е величието на човека! Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина - не е характерен човек. Аз едно зная: не само вие, но и целият свят да дойде, не може да ме накара да се съмнявам в себе си. Всички хора да дойдат, не могат да ме накара да подозра себе си. Никой не е в състояние да ме застави да се докача. В мен докачение няма, защото аз зная, че Бог нито се променя, нито се изменя, Той е вечен.
към текста >>

Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не зная къде седи неговото величие.
Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Горд, това значи да не се поколебаеш, да не се подкупиш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, верен към Истината. Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не зная къде седи неговото величие. Който издържи смело всички изпити, неговите по-големи братя го поздравяват и му казват: "Не бой се, ние ще превърнем тия плесници на благословение. Те са само по лицето ти, твоята душа не е засегната. Божествените плесници са хубави! ” Ако Господ някога ни прати своето благословение, да не Го подозираме. Най-мъчното нещо в света е да изтърпим всички изпитания без докачение.
към текста >>

93. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е най-голямото величие на Бога.
Злото е ненаправено добро. Когато има спор между двама души, ако постъпят според разумното си сърце, спорът ще бъде изгладен. Така ще проявят Божествената Любов. Защото онова, което може да даде сила на ума ни, онова, което може да даде сила на сърцето ни, онова, което може да даде сила на волята ни, Той е Бог, Който се е ограничил, за да живее в нас. Има един Бог в света, Който се е ограничил заради нас. Това е най-голямото величие на Бога. Ако ти пренебрегнеш тази жертва, която Бог е направил - да влезе в човешкото сърце, създаваш условия за смъртта. Когато аз говоря за разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен до дълбочината на душата си. Не са нужни само афекти, които да засягат повърхността ви, както някои морски вълни засягат само десетина метра от морската повърхност. За вас трябва коренна обнова.
към текста >>

94. 60-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

453. Величието на човека.
Под Ученици на една Окултна Школа подразбираме хора, които се стремят към Божествен живот. Тези хора трябва да развиват чувството на деликатност и благородство по отношение на своите близки, а после същите качества да приложат и към външния свят. 452. Ученикът и еднообразието. Няма по-опасно нещо в Духовната Наука от еднообразието, което аз смятам като начало на греха. Еднообразието аз наричам духовен мързел. 453. Величието на човека. Ние дължим нашето величие не на сегашните наши мисли, но на онова, което е вложено в нас от миналото. Има нещо хубаво, благородно в нас. Вие не подозирате какви велики неща има заложени във вашите души. 454 (455). Правило. Като срещнете един човек, старайте се да носите в ума си една светла мисъл за него, старайте се да виждате неговото минало, а не настоящето му.
към текста >>

Ние дължим нашето величие не на сегашните наши мисли, но на онова, което е вложено в нас от миналото.
Тези хора трябва да развиват чувството на деликатност и благородство по отношение на своите близки, а после същите качества да приложат и към външния свят. 452. Ученикът и еднообразието. Няма по-опасно нещо в Духовната Наука от еднообразието, което аз смятам като начало на греха. Еднообразието аз наричам духовен мързел. 453. Величието на човека. Ние дължим нашето величие не на сегашните наши мисли, но на онова, което е вложено в нас от миналото. Има нещо хубаво, благородно в нас. Вие не подозирате какви велики неща има заложени във вашите души. 454 (455). Правило. Като срещнете един човек, старайте се да носите в ума си една светла мисъл за него, старайте се да виждате неговото минало, а не настоящето му. И ако видите нещо лошо кажете си: Той е добър човек, има нещо добро, заложено в него.
към текста >>

95. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

В това разнообразие е красотата и величието на Всемира.
С него ще върви друг някой, който всякога ще го пази. * Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от светли умове, Природата, цялата Вселена. А когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число - Един. * Онова, което Бог желае и ние желаем, то става. * Във всяка душа Бог се проектира индивидуално, затова няма две души еднакви. В това разнообразие е красотата и величието на Всемира. * Преди създаването на света, когато всички същества са били вътре в Бога, са съществували първичните връзки на любов. Всяка човешка душа е обичала всички същества, само че всяко същество по особен начин. Имало е голямо разнообразие в това отношение, защото има милиони и милиони форми. След като душата е прекарала милиони години вътре в Бога, при създаването на света тя се е облякла в плътно материално тяло, слязла е във физическия свят и е заспала духовно, забравяйки своя небесен произход. Изгубила небесното си състояние, забравила и връзката, която е имала с всяко същество преди създаването на света.
към текста >>

96. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Когато станете сутрин, казвайте си: “Господи, благослови всички ония, които са в мене и извън мене, да работим за Твоята слава и величие!
Радвай се, че си изпълнил волята Божия, че служиш на Господа. * Обезсърчен си. Намираш се в безизходица. Не си в състояние да мислиш. Послужи си тогава с жълтия цвят на спектъра (отдели от призмата светложълтия) и така направи, че да грейне в ума ти. * Когато станете сутрин, казвайте си: “Господи, благослови всички ония, които са в мене и извън мене, да работим за Твоята слава и величие! Дай ни светлина да разбираме волята Ти и да я изпълняваме! ” * Ако вие можете да привлечете от пространството необходимата материя и да изпълните всичките си дрехи с тази магнетична, първична материя, винаги и в най-големия студ, ще ви е топло. Дрехата може да е много тънка, но магнетизирана ли е, няма опасност от простуда. * Пеенето е връзка между вас и разумните същества.
към текста >>

97. ПРЕДИСЛОВИЕ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Уханието на Истините, казани при разговори с Учителя, днес очертава пред мен величието на неговия дух.
Във всекиго Учителят виждаше частица от цялото Божествено Съзнание. За пробуждането на това именно Съзнание, посадено във всяка човешка душа, той бе слязъл на Земята, и когато почуквахме на вратата му, посрещаше ни и ни изслушваше с внимание и съчувствие. Когато отивах при Учителя, обикновено носех тетрадка да записвам ценни мисли, които исках да запомня. Но, приятели мои, сега ще ви разкажа за това, което не съм вписала в тетрадката си, но което бе записано в душата ми и посято в сърцето ми. Спомени с Учителя от преди 25-30 години, които днес един по един изникват в съзнанието ми като свежи рози, цъфнали в ранната пролет на моя духовен живот. Уханието на Истините, казани при разговори с Учителя, днес очертава пред мен величието на неговия дух. Словото му - знамение за времето си - остава да трепти в пространството като слънце от далечна галактика, което просветва в съзнанието ни, когато се доближим до него с душата си и разберем, че сам Бог ни е говорил, продължава да ни говори и шепне, докато Го чуем, познаем и разберем. Истините, които чух от Учителя преди години, едва сега по-пълно просветват в съзнанието ми и виждам, че всяка негова дума, съвет, жест са били живо Слово, изречено и оставено да трепти в пространството, да звучи в съзнанието ми, докато душата постигне духовно пробуждане и разбере силата, светлината и духовното виждане на този, който говореше на душите с прозрение през вековете и с мощта на Бога. За тези светли, свещени моменти в живота си искам да ви разкажа, за онова, което видях, чух и научих от Учителя, когато той беше на Земята, сред българския народ. М. П. София,
към текста >>

98. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Те трябва да бъдат художествени, с подбрани сюжети — из детския живот, вдъхновявайки малките към труд и радост, към чистота и красота, изразяващи красотата на природата и величието на живота — бъбривото поточе в планината или китната полянка.
И ние искаме да бъдем като него. Той ни вдъхновява, насърчава и ние се стремим да живеем с неговия дух. Вдъхновени от образа, започваме да си разказваме приказки по картина. Не е достатъчно да признаем високото въздействие на картините. Необходимо е да знаем какви картини да предложим на децата в детската градина или дом. Те трябва да бъдат художествени, с подбрани сюжети — из детския живот, вдъхновявайки малките към труд и радост, към чистота и красота, изразяващи красотата на природата и величието на живота — бъбривото поточе в планината или китната полянка. Ще подберем образи на герои, достойни за подражание, без да изпадаме в крайности. За предпочитане е да сменяме картините в стаята по-често, отколкото да я претрупваме с много. Две-три високо художествени и със съдържание картини са достатъчни да дават тон. А всичко останало ще бъде импулс, творческа игра и отражение на живота през сезона, пропито с нов прогресивен дух. Живите, свободно творчески-играещи деца ще допълнят общата картина на детската стая.
към текста >>

99. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото.
Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея. Който има отворени очи, той вижда промените, които стават в природата, но не трябва да се заблуждава от тях. Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, а скърбите се превръщат в радост. Крайната цел, това е съвършенството в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми. Съвършенството е бъдещият живот на човека.
към текста >>

100. Бог - Георги Радев (1900–1940)

у Него, във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже:
Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи и невежи, у Него, във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: “Нагоре сега! ” Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази Светлина, чрез която да познаем, че Той е Любов.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32313799858093