НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
138
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал
величието
и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време?
това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване.
Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал
величието
и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време?
Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни.
към текста >>
Хвърли одеждата на твоето лъжливо
величие
, извезана с окраски, що мамят чуждия взор.
Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света.
Хвърли одеждата на твоето лъжливо
величие
, извезана с окраски, що мамят чуждия взор.
Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>
2.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и
величие
, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти.
Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр. Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания. Ние ще поменем за изяснение тук само някои от „новите" изгледи за света, които тя ни открива. Исторически, окултната наука твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли. То е започнало не от познатия нам древен изток, а от изчезналите сега континенти Лемурия и Атлантида, за някогашното съществуване на които има вече и много веществени доказателства.
Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и
величие
, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти.
Според окултната наука възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план. Всяка култура има определени задачи и във връзка с това определение – характерни черти. Веществените култури изчезват, но опитът, добит от човечество при тяхното изграждане, се съхранява. И днешната европейска култура има определено място в човешкото развитие. Нейната задача бе да развие ума.
към текста >>
3.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Брате мой, не си ли догадил нявга в рядък час
величието
на своята собствена душа ?
Животът, това е неспирното движение на душите по безкрайната вселена, великото училище, а Той е вечно пребъдващия Един. Скрит от зеницата на нашето око. Той всеки миг е с нас и всеки миг е в безкрая. Ние знаем само малки проблясъци от Неговото естество. Това е обичта, която нявга ни спохожда, това е малкото добро.
Брате мой, не си ли догадил нявга в рядък час
величието
на своята собствена душа ?
Ако такъв един миг имаш ти, ще познаеш нещо от самия себе и за безмерната обич на Оня, из когото си излязъл. Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан! Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе. Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка. Велик Творец!
към текста >>
Ние сме деца на Неговото
величие
, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка.
Това е обичта, която нявга ни спохожда, това е малкото добро. Брате мой, не си ли догадил нявга в рядък час величието на своята собствена душа ? Ако такъв един миг имаш ти, ще познаеш нещо от самия себе и за безмерната обич на Оня, из когото си излязъл. Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан! Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе.
Ние сме деца на Неговото
величие
, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка.
Велик Творец! От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая. Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той. Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава.
към текста >>
4.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за
величието
на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.
Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен.
За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за
величието
на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.
Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език!
към текста >>
5.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат
величието
на Бога и тръгват по пътя към Него.
Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот.
Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат
величието
на Бога и тръгват по пътя към Него.
Накратко – от казаното до тук. Новото по своето естество не се подава на точно определение. То е може би много просто, както са прости всички велики истини, но до вярното разбиране на които, при днешните заплетени условия, се искат усилия и широка култура. Новото като че ли започва да прониква бавно и незабелязано във всички най-разнообразни и най-тънки разклонения на живота. И едно може би е нужно – доколкото нашата интуиция ни го открива – да му съдействуваме.
към текста >>
6.
ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Небето в необятна тишина сияе в неземно
величие
под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник.
Миг от Природата „Как е чуден Боже, Твоят дивен свят! " – Небе. Море. Земя.
Небето в необятна тишина сияе в неземно
величие
под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник.
С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл. – Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове.
към текста >>
С тайнствен трепет те шепнат за неговото
величие
, могъщество и промисъл.
Миг от Природата „Как е чуден Боже, Твоят дивен свят! " – Небе. Море. Земя. Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник.
С тайнствен трепет те шепнат за неговото
величие
, могъщество и промисъл.
– Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка.
към текста >>
И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа,
величието
на своя дух, своята същност.
Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата.
И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа,
величието
на своя дух, своята същност.
Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо.
към текста >>
7.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото
величие
и голота на чистата истина.
Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината.
За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото
величие
и голота на чистата истина.
Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата.
към текста >>
8.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато
величие
на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите.
Сега е време, щото истината да намери израз във форма на красота, като душа на това място. Затова ние запалихме нашите лампи. Тая сутрин слънцето лъчезарно възлезе нагоре. Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина. Това, обаче, нам е недостатъчно.
Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато
величие
на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите.
* Не е нужно да се грижа аз за природата. Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън. Но тоя свят в мен самия заема моите мисли от ранни зори. Неговото значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам според моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът. * Религията е както поезията.
към текста >>
9.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той не виждал
величието
и красотата на небето.
Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди.
Той не виждал
величието
и красотата на небето.
Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага.
към текста >>
И животът зацъфтял с нова красота,
величие
и тайна, непозната дотогава.
Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето.
И животът зацъфтял с нова красота,
величие
и тайна, непозната дотогава.
И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>
10.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и
величието
на морето томува, който няма очи, за да ги види!
Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой.
Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и
величието
на морето томува, който няма очи, за да ги види!
" Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение? Защо тогава Горки да не каже своята дума за тая красота на по-малките от него? Да каже тия думи ясно, смело, пред целия руски народ, пред цялото човечество, пред Бога!
към текста >>
11.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава,
величие
, сила и др.т.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ Светът, в който живеем и съществуваме има разни стремежи.
Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава,
величие
, сила и др.т.
Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар. А всъщност, всички живущи днес хора на земята са „слуги". – Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи. Най-малкото, те служат на своя стомах. Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва.
към текста >>
12.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по
величие
не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало.
Той не е реалист. Днес мислят, че реалист е този, който се занимава само с материалната страна на нещата. Всъщност, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота. Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие.
Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по
величие
не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало.
Първият импулс, който се роди чрез Христа в човека, импулс, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа. Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере Христос на близкото бъдеще. Това, което произтича от новата езотерика (за дълбокото познание на Христа), бавно ще се влива в сърцата на хората"[3]. [1]Виж „Изследванията на Райхенбах" в сп. „Всемирна Летопис", год.
към текста >>
13.
ИСАВАР (стихове) - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни
величието
на звездното небе.
И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни.
Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни
величието
на звездното небе.
То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен.
към текста >>
Денът се сменя с нощта, звездите изгасват пред
величието
на дневното светило, а видял си бурни нощи, когато светлината изглежда да е съвсем погаснала.
Моето легло е преходно, но аз, потокът, съм вечен. Виждаш ли там сивкавината на едно малко облаче, зад което се скриха звездите? Откъде израсна то и къде се стопи като дим? На местото на вчерашното синьо небе сега се вижда тъмна бездна, осеяна с хиляди светли точки. Но вятърът без умора и безспир кръстосва надлъж и нашир по цялата земя.
Денът се сменя с нощта, звездите изгасват пред
величието
на дневното светило, а видял си бурни нощи, когато светлината изглежда да е съвсем погаснала.
Но горе, над облаците, звездите пак светят. . . Па и звездите не са вечни. Не минава миг да не изгасне някоя от тия малки точки в безкрая. Видени са много от тях да изгасват и много да изгряват.
към текста >>
Разказът на потока остави у мене неизгладимо впечатление и аз се удивлявах пред
величието
на всеобщия живот.
Още по-рано не е имало и живи твари, нито билки, но животът е туптял. Нима най-малките частици не се крепят една о друга от живота? Не животът ли ги нарежда в бистри кристали, не той ли движи слънцата и звездите? – Жива е вселената и нейното незнайно, гигантско сърце не ще пресекне на тупти... ” И звънливият глас на потока се изгуби в далечината. Аз, мирният пътник, пих една глътка от потока, който е вечен, разведрих лицето си с шепа вода и отново поех пътя си.
Разказът на потока остави у мене неизгладимо впечатление и аз се удивлявах пред
величието
на всеобщия живот.
Нощта също търсеше входовете на подземното царство измежду пукнатините на канарите. Слаба руменина предвестяваше зората.
към текста >>
14.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Говорим за радостта на детето, което тича към обятията на майка си; за радостта на онзи, които е подигнал един паднал клас; ние говорим за радостта пред
величието
и красотата на природата.
Училището трябва да се напусне, обаче човек може и трябва да си остане ученик. Той трябва да наложи в съзнанието си мисълта, че е ученик до края на своя живот, ученик на велик учител, ученик на живота и тогава той ще има обект, който ще го привлича, който ще го въоръжава със сила да превъзмогне всички пръчки, всички, мъчнотии. Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост. Радостта е най-същественото благо в живота и без преувеличение може да се каже, че който най-много се радва, той най-много живее. Но не радостта на онзи, който се радва на хорските беди; не радостта, която се продава по арените; не и радостта на пияния, който се смее, защото мозъкът му е размекнат.
Говорим за радостта на детето, което тича към обятията на майка си; за радостта на онзи, които е подигнал един паднал клас; ние говорим за радостта пред
величието
и красотата на природата.
Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни импулсират да живеем. Да си ученик и да чувствуваш близостта и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост. И ето младежът ученик. Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход.
към текста >>
15.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало
величие
, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин.
И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало
величие
, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>
16.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до
величието
на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях.
Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения.
Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до
величието
на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях.
Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода?
към текста >>
17.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и
величието
на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък.
Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и
величието
на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път.
към текста >>
18.
Насаме със себе си – Боян Планински
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно
величие
– хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга.
Опитах се да изрисувам очите му, ала те постоянно меняха своята форма и цвят според моето собствено настроение. Усилията ми не се увенчаха с успех. Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата.
Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно
величие
– хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга.
(След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство. Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух.
към текста >>
19.
Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Твоят мир и твоето
величие
еднакви са и в часа на разярената битка и в най-тихия час на труда в полето... Нашият кратък размисъл не може да долови великото творчество, що се извършва в тишината... Почивам на меката трева.
Георги Томалевски В ЧАСОВЕ НА РАЗМИСЪЛ І ТИШИНАТА Това, че Ти си, е несъмнено за окото, което иска да Те види. Ти пребъдваш еднакво в цялата вечност и когато вярваме в Тебе, и когато неверието царува в душите.
Твоят мир и твоето
величие
еднакви са и в часа на разярената битка и в най-тихия час на труда в полето... Нашият кратък размисъл не може да долови великото творчество, що се извършва в тишината... Почивам на меката трева.
Слънцето ме стопля приятно, леко. От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл.
към текста >>
20.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Пайперс сравнява драмите на Д-р Щайнер по
величието
на съдържанието и на формата само с произведенията на Есхил.
ВЕСТИ ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОКУЛТНИ ДРАМИ В ГЬОТЕАНУМ Окултният университет „Гьотеанум" е построен отново и то по-голям от предишния. През последните месеци в него се представиха мистичните драми на Д-р Щайнер. Той е писал 4 такива драми в стихове: „Прага на посвещението", „Изпитът на душата", „Пазачът на прага" и Събуждането на душата". В тях е описан пътят на окултния ученик; неговите борби и просветление. Преди построяването на „Гьотеанум”, окултните драми се представяха в Мюнхен.
Пайперс сравнява драмите на Д-р Щайнер по
величието
на съдържанието и на формата само с произведенията на Есхил.
Секцията за словесни изкуства в Гьотеанум ръководи представянето на драмите. Тая секция е под ръководството на г-жа Мария Щайнер. Когато дойде пролетта, тя носи обнова в цялата природа. Също така и окултното движение проявява своето творчество в целокупния живот. Няма област, в която да не се внася нещо ново чрез окултизма.
към текста >>
21.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори
величието
на изтока.
Затова и ние го правим предмет на настоящата лекция. Преди всичко, изтокът в географско отношение е несравнено по-голям, а в историческо и много по-стар от запада. Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави. - От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили - изразители на западната култура. И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък.
Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори
величието
на изтока.
И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно.
към текста >>
Във вселената има голяма красота,
величие
и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия.
Нито отделният човек, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете поглед върху лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план. Ние не сме нито пръв, нито последен продукт на това световно развитие. И днес, както от незапомнени времена, общият световен план се реализира чрез нас и около нас, все със същата настойчивост. Ние се радваме, живеем, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава. Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с израза на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се изразили някои питагорейци.
Във вселената има голяма красота,
величие
и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия.
Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват. От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия върху лицето на земята, върху които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите.
към текста >>
Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и
величието
на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена.
Ние не сме нито пръв, нито последен продукт на това световно развитие. И днес, както от незапомнени времена, общият световен план се реализира чрез нас и около нас, все със същата настойчивост. Ние се радваме, живеем, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава. Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с израза на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се изразили някои питагорейци. Във вселената има голяма красота, величие и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия.
Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и
величието
на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена.
Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват. От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия върху лицето на земята, върху които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите. За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм.
към текста >>
- Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца,
величието
на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум.
Той е, външно поне, доста еднообразен и монотонен... Всеки работи - чука, чете, пише - всеки бърза. Всеки е зает. И като че ли не се виждат нито началото, нито краят на тая работа, на това обикновено занятие, което ние наричаме живот. Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим? Решително не!
- Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца,
величието
на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум.
В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата.
към текста >>
Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното
величие
на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада.
Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното
величие
на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край.
към текста >>
Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното
величие
на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад.
Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат.
Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното
величие
на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад.
Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие.
към текста >>
22.
Гостуване у Мусалла – Х.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Каква красота, каква неизмеримост, какво
величие
и каква тайна!...
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността.
Каква красота, каква неизмеримост, какво
величие
и каква тайна!...
Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи.
към текста >>
23.
ОКОТО И НАУКАТА
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Силата на човека седи в постоянното обновление
Величието
на природата седи в непрекъснатите смени, в постоянното подмладяване.
ВЕЧНОТО ОБНОВЯВАНЕ В Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте! " И действително, човек трябва да се стреми към вътрешно опресняване, към вътрешно обновление на живота. Красотата на живота седи в постоянното опресняване, в постоянното освежаване.
Силата на човека седи в постоянното обновление
Величието
на природата седи в непрекъснатите смени, в постоянното подмладяване.
Какво става наесен с листата и цветовете на растенията и дърветата? Какво става напролет с цялото растително царство? Всичко не говори ли за обнова, за нов живот и за младост? Де е краят на тия процеси? - Те са процеси на вечно обновяване.
към текста >>
24.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и
величие
.
Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня.
Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и
величие
.
Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата.
към текста >>
Той ще пренася страданията си с необикновено
величие
и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот.
Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност.
Той ще пренася страданията си с необикновено
величие
и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот.
Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла.
към текста >>
25.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
количеството на по-важните елементи в човек, който тежи 70 килограма: кислород — 44 кг въглерод — 15 кг водород — 7 кг калций — 1*77 кг азот — 1 кг фосфор — 0*8 кг сра — 0*1 кг сребро — 0*001 кг злато — 0*0001 кг Това са елементите, що служат като основа, върху която се манифестира
величието
на живота.
В организмите изобщо са намерени 27 елемента. От тях 12 са застъпени в по-голямо количество, а главната маса на живата материя е направена от четири: кислород, водород, въглерод, азот. За отбелязване е, че тия 12 елемента, с изключение на желязото са с малка гъстота (леки). От останалите има и тежки, но те са в съвсем малки количества. Ето напр.
количеството на по-важните елементи в човек, който тежи 70 килограма: кислород — 44 кг въглерод — 15 кг водород — 7 кг калций — 1*77 кг азот — 1 кг фосфор — 0*8 кг сра — 0*1 кг сребро — 0*001 кг злато — 0*0001 кг Това са елементите, що служат като основа, върху която се манифестира
величието
на живота.
Из реферата на G.F. Durand, College de Franse Б. Р. Това са данните на официалната наука, но окултната наука която включва в себе си знанието на официалната, не се спира там, а изучава и по-дълбоката страна на въпроса, изучава силите и енергиите, свързани с тsх. Изучава техния вътрешен строеж, техния произход и взаимоотношение. Изучава също така и разумните същества, които стоят зад тях и чиито резултат са те.
към текста >>
26.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И във фееричното и многоцветно разнообразие около себе си, той вижда
величието
на Единния живот.
Най-хубавото, най-красивото, което живее в тебе, то живее и във всички души. Във всяка душа растат най-хубави цветя, които, може би, но са още разцъфтели във всичкия си блясък. Във всяка душа има извор, който, може би, още не си е проправил път и не са протекли още животворните му струи. Разумното, което работи в тебе, е сродно с Разумното, което работи и във всяко цвете, във всяка тревица. Ето защо, този, който живее в закона на Цялото, се радва на всяко цветенце, на всяка тревица: той вижда навсякъде Единния живот, проявен в хиляди и хиляди форми.
И във фееричното и многоцветно разнообразие около себе си, той вижда
величието
на Единния живот.
И във всяко цвете, във всяка тревица, във всяка буболечка, мушичка и пр., той ще обича този Единния живот, живота на Бога. Този, който почувствува своите връзки с Цялото, живота на Цялото, той почва да „работи". От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата". Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш.
към текста >>
27.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното
величие
, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере.
Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко.
Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното
величие
, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере.
Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е.
към текста >>
28.
АЙЯ - Добран
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Да можех да запазя всякога насладата от нямото
величие
на звездната нощ; да можех да чета разтворената книга, по която Твоята десница пише!
Жив е тоя, Който диша, и от чието дихание текат реките на живота. Жив е тоя, на Когото трябва да издигнем храм в душите! Псалом осми: ЗВЕЗДИ Звездите ти ще ми дадат утеха. Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ. Знак на твоята вечна будност, те пътуват по високия свод и пишат за ония, които могат да четат това, що носи и отнася неспирното време.
Да можех да запазя всякога насладата от нямото
величие
на звездната нощ; да можех да чета разтворената книга, по която Твоята десница пише!
Децата говорят с играта си, мъдрите с книгите, а Господ пише със звездите. Отворена е Неговата книга! Чрез звездите знахарите говорят с Бога! Псалом девети: ИСТИНАТА Препасан ли си с Истина, ще чакаш търпеливо. Тя идва бавно, по-бавно от измамата, която има кратък път, но тя ще строши веригите.
към текста >>
29.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ревниво пазеше майка Ашар висотата и
величието
на своя син.
Потърсиха овчаря и го не намериха. На-Ну беше изчезнал. ............................................. А той, което беше казал, поиска да го стори: тръгнал беше към върха. II Първо посвещение Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха.
Ревниво пазеше майка Ашар висотата и
величието
на своя син.
На слабите и малки хора не даваше да стъпят върху Гур. Но На-Ну беше храбър. Най-силният от силните, най-смелият от безстрашните. Тръгна. В първия ден той пя. Планината беше кротка.
към текста >>
30.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава -
величието
на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение.
Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния бряг. Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми. Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите.
Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава -
величието
на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение.
Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1]. Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха.
към текста >>
В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки,
величието
на видимата природа издига сърцето към „Невидимия".
Но и други грижи ме бяха сполетели. Бях минал през Туркестан и оттам тръгнах за Тибет. Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти. Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там!
В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки,
величието
на видимата природа издига сърцето към „Невидимия".
Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо. Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига молитвата на Учителите на Посвещението. Планинският въздух е по-чист; горският аромат развива гърдите.
към текста >>
От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш
величието
на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини.
Чувството ми бъркаше да разсъждавам; всичко, което можех да направя, беше да ги запечатам в паметта си. ТЕОФАН Анареас ми каза: – Човекът, за когото искахте да ми говорите, докторе, е същият, когото сте видели някога при погребението на Дезидериус. В Европа той се нарича Теофан. Аз го срещнах за трети път в Ласа, дето се бях установил, идейки от Сиам, но след извършването на голям кръг през Китай, Монголия и Киаща. Винаги с удоволствие си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на събудените зверове във високите треви.
От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш
величието
на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини.
Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде. Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната физика, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа. Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат. В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна. Изпърво се впуснах в изучаването на естествените науки, но от моите опити не достигнах до задоволителни заключения Тогаз предприех пътешествие в Ява, после към равнините, след което се връщах в планините.
към текста >>
31.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко
величието
на безкористната и свръхлична същина.
Новата раса ще познава духовната страна на всяко откровение: тя ще се занимава с вечното, ватова ще бъде тя свободна, свободна от всички измамливи връзки на преходните неща, свободна от страха, че ще изгуби нещо, което притежава - и затова свободна от всякакъв страх. Настоящата раса е лична; новата раса ще бъде безлична. Вашата личност се има за много важна - нейните нужди, нейните желания, нейните мнения, нейните намерения, нейното здраве - изпълват вашия живот. вашите мисли. Сега за сега се вижда почти безполезно да ви се говори за безличие - за едната същина във вас, която всички ви свързва.
Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко
величието
на безкористната и свръхлична същина.
Ограничението държи юздите на сегашната раса; моята раса ще строши всичките вериги и ще получи освобождение. Запрени, всестранно ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това! Вашият егоизъм ви въздържа, материалният ви ум ви стеснява и желанието да се делите погребва истинското ви същество. Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина. Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете освободени от всяко невежество, от всяка болка.
към текста >>
Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му
величие
и слава.
Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина. Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея. Тогава ще разберете, че вие сте целия свят. Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога. Тогава ще знаете, че сте безсмъртни - че винаги сте били и че никога не ще престанете да бъдете такива.
Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му
величие
и слава.
Тогава ще видите, че има във вас и във всички едно безкрайно развитие на божественото, че пред вас се простират все по-големи и по-широки пространства - един безкраен низ от несравняеми и чудесни цели. Тогава ще намерите, че сте чувствителни за впечатления, които една мъничка човешка душа едва може да схване - и че потъва в нищото пред всичко това, което се счита за .щастие. Това е обетът на моята победоносна раса! Всеобемляюща любов Любовта е съединяващата сила на великия комически магнит. Което съществува, е една част от тоз магнит, ако и разделено - все пак свързано с него чрез присъщата способност на любовта.
към текста >>
32.
ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето
величие
и красота.
Погледнете това дивно светило, що разлива светлина, живот, радост! Във всяка клетка на великия живот, що ни обикаля, бликат творческите негови сили. Във всеки листец, във всяко сърце, във всяка душа блика неговата мощ. Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък.
Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето
величие
и красота.
Това е слънцето на Всемогъщия Дух, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот. Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име. Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота. Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло. Блажени са, които ходят в светлината на това слънце и се приближават към него.
към текста >>
33.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и
величие
.
Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност. Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата. Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност. Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече.
Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и
величие
.
Което има вашият съперник или е произвел, не може, разбира се, да бъде красиво. Вие копнеете за духовно развитие - не за да можете да помагате на други, а за да ви дават помощ, за да станете по-голям от .другите - не за да служите на света, а за да властвувате и да печелите влияние. Аз познавам по-добре подбудителните ви причини. Не подценявам ни едного от вас. Но вие трябва сами себе си да познавате: вашето нисшо аз (личността) - преди всичко с всички нейни дребнавости - преди да познавате вашето Висше Аз (Божественото).
към текста >>
34.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и
величие
.
Свещеният огън на Слънцето ще запаля във вашите души - за да гори и да не гасна. С кристална, бистра вода ще ви напоя, която във вас ще стале извор на жива вода. С най-хубавите плодове ще ви нагостя - с ягоди и малини - за да дадете и вие най-хубавите плодове на светли мисли, благородни чувства и добри дела. Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3. Възлюбих Възлюбих синьото небе и лъчезарните звезди.
Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и
величие
.
Възлюбих и земята с всички същества. Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината. Възлюбих всичко живо. Защото навсякъде видях живот - от атома до Слънцето - навсякъде почувствувах Тебе и Твоята Любов, о Вечний.
към текста >>
35.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Да бъде тя творческа десница, проправяща път през материци, пустини, океани; творяща
величие
и красота!
Да носи тя в своите глъбини небето и земята, и нейният корен да бъде животрептяща плът, а цветовете ù - най-висше проявление на духа и красотата. Да бъде тя искра от свещения огън на Моя Дух, разгаряща се без край и без граници. Да бъде тя разпалящо се слънце на разума и висшето прозрение, неутолимо жадуващо истината и вечно стремящо се да озари с своите сияния чудесата и тайните на мирозданието. Да бъде тя тайнствен извор на Моята Любов, из който вечно да бликат свещените струи на живота. Да бъде тя тайнствена арфа, отекваща най-дивните трепети и звучаща с най-светлите възторзи, с най-чистите радости.
Да бъде тя творческа десница, проправяща път през материци, пустини, океани; творяща
величие
и красота!
Да бъде нейният живот вечно постижение, вечно творчество, вечно възмогване. Да расте и разцъфтява от мощ в мощ, от красота в красота и да няма предел нейното възземане. Нейният истински живот да бъде: Мене да познае и да възлюби и Моя свещен закон на съвършенство и красота свободно да изпълни. Да опита всички бездни на мрака, за да ме познае в светлината и в нея да ме обикне. Да опита всяко зло и страдание, за да ме открие в висшето благо и висшата хармония и неудържимо да ги възжелае.
към текста >>
36.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и
величие
.
Тъй говори Той. Като пример тук ние даваме една от Неговите лекции, а именно: "Високият идеал". В нея той описва, опредял високия идеал на човека на Новата Култура. * * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България.
Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и
величие
.
Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи върху: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда". Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява.
към текста >>
37.
Духовните нужди на новото време – В. Вл.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото
величие
, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на освобождението, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта.
Така че всъщност неговото вещание достига до вас чрез нашит думи! Ако вие виждате в нас човеци, макар че трябва да се изявим като негови „братя", то знайте, че и той като нас, беше истински човек, комуто нищо човешко не остана чуждо, неизживяно ! Нищо човешко не му се стори тъй долно, че да го не почувествува в самия себе си, като своя преживелица, свой опит! Той не би бил оня що беше, да не бе намерило простор да бъде изпитано у него всичко човешко в цялата му пълнота! Па и наистина не му б- дадена власт да се отърве от своята човещина, дори и да би поискал да се отърси от нея.
Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото
величие
, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на освобождението, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта.
. . Който се надява да намери вътре в себе си „Великия любещ — защото той наистина е тъй близо до всички земни люде, че лесно може да се намери — той трябва преди всичко да се откаже от онуй пустоверие, което е направило от най-чистия човек, що нявга е бил на земята някакъв „Бог", който трябвало да се пренесе в примирителна жертва на своя Бог-Баща, жадуващ мъзда — една човешка - пречовешка измислица! Само тогава ще може той да приеме в себе си великият Учител: мъдрият дърводелец от Назарет.
към текста >>
38.
Астрологията и възпитанието
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите,
величието
и загадката на природата — остава мъничко дете.
Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент.
Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите,
величието
и загадката на природата — остава мъничко дете.
Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл.
към текста >>
39.
Из поемите на Кабир
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Колкото по-мощно сияе моята мисъл и по-далеч в тъмнините на непознатото прониква моя дух, толкова по-далеч си Ти от мен в своята мощ и своето
величие
.
НАЙ-ДАЛЕЧНИЯТ И НАЙ-БЛИЗКИЯТ О, великий Създателю! Предвечний, непостижимий Господи! Ти, забулен в страшните мирови тайни. Ти, тайна на тайните: Напразно умът ми се сили да Те постигне, да Ти даде образ и име. Напразно душата ми се сили да озари с бледната светлина на познанието и разума страшните мрачини на непостижимото, що забулят лицето Ти.
Колкото по-мощно сияе моята мисъл и по-далеч в тъмнините на непознатото прониква моя дух, толкова по-далеч си Ти от мен в своята мощ и своето
величие
.
Зад всички предели царуваш Ти! Във вихъра на атомите и във вихъра на слънцата. Чрез Тебе всичко живее и диша! Чрез Тебе греят и разливат живот слънцата. Чрез Тебе свети в душите тайнственото слънце на съзнанието.
към текста >>
40.
ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от
величието
на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк.
По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега.
Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от
величието
на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк.
Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец.
към текста >>
41.
ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мислите ли, че виждате пълната му красота и всичкото
величие
на Всевеликия в него?
Помнете, че красотата, що опиянява вашите очи и изпълня с трепет душите ви, е само бледен отблясък, слабо предвкусване на истинската и велика красота на творението. О братя мои! Нито вашите очи, нито вашите сърца биха издържали истинската красота. Погледнете малкото цветенце! То ви се усмихва, то ви говори за Вселюбящия.
Мислите ли, че виждате пълната му красота и всичкото
величие
на Всевеликия в него?
Цяла вселена е то, о братя мои! Непостижимо чудо на чудесата е то! А погледнете небесната шир с неизброимите ù блещукащи точки! Безкрайното, вечното, непостижно великото е пред вас, о братя! Но колко слепи са очите ви за неговото истинско величие и неговата красота!
към текста >>
Но колко слепи са очите ви за неговото истинско
величие
и неговата красота!
Мислите ли, че виждате пълната му красота и всичкото величие на Всевеликия в него? Цяла вселена е то, о братя мои! Непостижимо чудо на чудесата е то! А погледнете небесната шир с неизброимите ù блещукащи точки! Безкрайното, вечното, непостижно великото е пред вас, о братя!
Но колко слепи са очите ви за неговото истинско
величие
и неговата красота!
Колко глухи са ушие ви за великата и вечната симфония на мирозданието! О ученици мои, и най-светлите божества са безсилни да обгърнат пълната красота на творението, на неизброимите милиарди светове, слънца, на безбрежните вселени, на безкрайния и вечния живот и пълно да постигнат в нея Единния и Непостижния! Неизброими милиони години ще се изкачвате все по-високо и по-високо към висините на най-висшето творчество и най-висшата красота и все по-нови, по ослепително прекрасни хоризонти ще изпъкват пред вашите очи, и все по-опиянени от красота и величие ще бъдат вашите души! Знайте, о братя: вечност е пътят ви нагоре! Вечност и безкрайност са потребни на Единния, за да прояви и разгърне своя плен живот, пълната си мощ и пълната си красота !
към текста >>
Неизброими милиони години ще се изкачвате все по-високо и по-високо към висините на най-висшето творчество и най-висшата красота и все по-нови, по ослепително прекрасни хоризонти ще изпъкват пред вашите очи, и все по-опиянени от красота и
величие
ще бъдат вашите души!
А погледнете небесната шир с неизброимите ù блещукащи точки! Безкрайното, вечното, непостижно великото е пред вас, о братя! Но колко слепи са очите ви за неговото истинско величие и неговата красота! Колко глухи са ушие ви за великата и вечната симфония на мирозданието! О ученици мои, и най-светлите божества са безсилни да обгърнат пълната красота на творението, на неизброимите милиарди светове, слънца, на безбрежните вселени, на безкрайния и вечния живот и пълно да постигнат в нея Единния и Непостижния!
Неизброими милиони години ще се изкачвате все по-високо и по-високо към висините на най-висшето творчество и най-висшата красота и все по-нови, по ослепително прекрасни хоризонти ще изпъкват пред вашите очи, и все по-опиянени от красота и
величие
ще бъдат вашите души!
Знайте, о братя: вечност е пътят ви нагоре! Вечност и безкрайност са потребни на Единния, за да прояви и разгърне своя плен живот, пълната си мощ и пълната си красота ! И вечност е нужна нам, за да се слеем с Него и да Го постигнем в най-пълния живот, в най-висшето творчество, в най-висшата красота!
към текста >>
42.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
А Тоя, последният, владетел на всяко
величие
, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия.
Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа.
А Тоя, последният, владетел на всяко
величие
, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия.
Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята. Моят приятел беше „подобен на едного от нас" и който реализираше пред общественото мнение най-безцветната форма на лишението - посредствеността. Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше. Накрая, още една дума. Исус бедният и Исус търпеливият, Той страда, той се подчинява, той се самоотрича, той постоянствува и той мълча.
към текста >>
43.
ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Напуснете вашия дребнав свят на недействителните представи и използувайте вашето собствено притежание на мощ и
величие
.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
Напуснете вашия дребнав свят на недействителните представи и използувайте вашето собствено притежание на мощ и
величие
.
Изявете вашия живот. Ето, знаете, що е нужно: пренесете в опитността на живота това, що ви научихме. Правете винаги най-великото, на което сте способни. Не забравяйте, че жънете кармата на всичките си дела и че ако сте небрежни в едно такова учение, ще трябва да понесете последствията. Всички ваши усилия трябва да бъдат направлявани към това, да служите на еволюцията и да изявите светлина и любов.
към текста >>
44.
ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал
величието
на духовния живот.
А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля. Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи.
Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал
величието
на духовния живот.
Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш. За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми.
към текста >>
45.
ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Вие трябва да бъдете израз на тоя живот в цялото му
величие
и великолепие; и ще почувствате скоро, как неговата сила пулсира през вас.
И така, мислете винаги за нашия стремеж, за нашата цел да помогнем на човечеството в неговия възход и тогаз ще знаете винаги, какво трябва да правите. Като работите с нашите оръдия, всичко ще ви се отдава. Стремете се, прочее, да бъдете все по-достъпни, за да бъдете използувани от нас. Нищо, което е било направено с цел да се допринесе щастие и разумност на другите, не е било напразно. Животът трябва да бъде добре използуван в цялата негова пълнота.
Вие трябва да бъдете израз на тоя живот в цялото му
величие
и великолепие; и ще почувствате скоро, как неговата сила пулсира през вас.
Пътят лежи ясно пред вас. Крачете напред с всички сили, на които сте способни, употребете енергията си, за да се качвате постоянно и сигурно нагоре. Приближавайте се до онова осъществяване на Единството, което трябва да чувствате, преди да стане посвещението. Ще се отвори някога вратата и веднъж светлината съзряна, всичко ще бъде по-лесно. И така, работете с всички ваши сили да скъсите пътя, който още ви отделя от момента, да можете да изговорите думата, пред която всички други трябва да отстъпят.
към текста >>
46.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Величието
на тяхната култура по благородство, чистота и разумност надминава това, което човек може да си предположи.
Но това влияние се простира не само върху хората, но и върху другите царства: растително и животинско. По този начин ние помагаме за еволюцията им. Нашите мисли и чувства влияят на околните ни същества. Ето защо, с нашето повдигане се повдигат и те. С новия начин на труда дейността ни ще се приближава до дейността на съществата, които са по-горни от нас.
Величието
на тяхната култура по благородство, чистота и разумност надминава това, което човек може да си предположи.
Така постепенно ние се освобождаваме от онези полуживотински елементи, с които е примесена нашата култура. Идеалът е да работим както Разумното, Първичната Причина работи. Чрез новата форма на труда ще изчезнат преградите между душите. Като обичаш никого, ти го познаваш. Защо трябва да обичаш някого, за да го познаваш?
към текста >>
47.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или
Величие
, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението.
Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или
Величие
, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа).
към текста >>
48.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото
величие
и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди.
В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в Париж? Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви.
От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото
величие
и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди.
А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!... Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф.
към текста >>
49.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои
величието
на този път.
Съчиненията на Клод Сен Мартен нямат за цел само да обяснят природата, но и да дадат познание за онзи принцип, който може да бъде пробуден в човешкия дух. * Сега можем да кажем няколко думи за идеите на Сен-Мартен. Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство. В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета. Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно.
Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои
величието
на този път.
Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят. Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта. Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието. При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения свят. Този втори метод се нарича теургия.
към текста >>
50.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Египет дължи своето
величие
на тези мистични центрове, които притежаваха сила, знание, светлина.
Казахме, че от онзи център на посветени излязоха в древността три клона. Първият клон работеше в Египет (херметисти), после почна да работи в Персия (маздеисти), после в Асирия, Вавилон, Гърция (орфеисти) и пр. Вторият клон работи в Палестина (есеисти) и после на запад. Третият клон почна да работи отначало в Индия, после в Египет, в Сирия, Мала Азия и после в България като богомилско движение. Именно тези три клона дадоха онзи разцвет на всички тези велики минали култури!
Египет дължи своето
величие
на тези мистични центрове, които притежаваха сила, знание, светлина.
Също така на тези клонове дължи своя подем Персия в златния век на своята история; също така и Палестина. Последното за да се разбере, достатъчно е да се каже, че пророците излязоха от окултната школа на есеите. После и Гърция дължи своя подем на онзи тласък, който внесоха в нея идеите на орфеистката окултна школа. Казахме, че движението на Всемирното Бяло Братство е в едно отношение като продължение на богомилското движение. Тук трябва да се направи една малка забележка: В България чрез Всемирното Бяло Братство сега работят и трите клона едновременно.
към текста >>
51.
СПЕКТРИ - Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Споменават се в списъка богомилите, розенкройцеритe, Братята на Азия, Братята на Ефрат и пр.. * * * Когато хвърлим поглед върху произхода и мисията на Бялото Братство, на богомилството, върху онзи велик план, по който работи Всемирното Бяло Братство през вековете, като вземем предвид неговата дейност чрез трите велики клона, които то е пращало в Египет, Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, западна Европа и пр., тогаз ние оставаме очаровани от
величието
на този план.
Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството. Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас, - нашите братя в светлината на гнозиса (знанието). Прилагаме тук един списък, който е предаден нам от нашите предшественици Този списък показва по-добре, отколкото дългитe изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.” В споменатата бележка се изброяват много окултни движения в миналото; те датират от евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго.
Споменават се в списъка богомилите, розенкройцеритe, Братята на Азия, Братята на Ефрат и пр.. * * * Когато хвърлим поглед върху произхода и мисията на Бялото Братство, на богомилството, върху онзи велик план, по който работи Всемирното Бяло Братство през вековете, като вземем предвид неговата дейност чрез трите велики клона, които то е пращало в Египет, Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, западна Европа и пр., тогаз ние оставаме очаровани от
величието
на този план.
Как културите се ръководят от напредналите братя на човечеството! Ако изучим историята, ще видим величието на тяхното дело! Какво търпение, каква мъдрост, какво служене, какво себеотрицание, каква любов! Те прилагат великия божествен принцип, върху който се крепи цялото битие: „Силният служи на слабия! ” Този закон може да се изрази и така: „Закон за любовта и жертвата.” (следва)
към текста >>
Ако изучим историята, ще видим
величието
на тяхното дело!
Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас, - нашите братя в светлината на гнозиса (знанието). Прилагаме тук един списък, който е предаден нам от нашите предшественици Този списък показва по-добре, отколкото дългитe изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.” В споменатата бележка се изброяват много окултни движения в миналото; те датират от евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. Споменават се в списъка богомилите, розенкройцеритe, Братята на Азия, Братята на Ефрат и пр.. * * * Когато хвърлим поглед върху произхода и мисията на Бялото Братство, на богомилството, върху онзи велик план, по който работи Всемирното Бяло Братство през вековете, като вземем предвид неговата дейност чрез трите велики клона, които то е пращало в Египет, Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, западна Европа и пр., тогаз ние оставаме очаровани от величието на този план. Как културите се ръководят от напредналите братя на човечеството!
Ако изучим историята, ще видим
величието
на тяхното дело!
Какво търпение, каква мъдрост, какво служене, какво себеотрицание, каква любов! Те прилагат великия божествен принцип, върху който се крепи цялото битие: „Силният служи на слабия! ” Този закон може да се изрази и така: „Закон за любовта и жертвата.” (следва)
към текста >>
52.
МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към
величието
на Този, Който е Извор на Живота.
Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека.
Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към
величието
на Този, Който е Извор на Живота.
Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното. Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда.
към текста >>
53.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Особено
величие
лъха от тях.
Носът е излеко орлов, а не пречупено извит. Челото иде сякаш над очите – има четвъртит вид. Лицето и тялото биват изящни с хармонични и горди движения и жестове. Гласът е силен и звучен с висок тембър. Тия хора са особено горделиви, горещи в чувствата и големи ентусиасти.
Особено
величие
лъха от тях.
Те са обаче ужасно гневливи, буйни и склонни към деспотизъм. Плутарх казва, че персите са имали особено чувство към орловия нос. Те са поверявали висшите държавни постове повече на хора, които са имали подобен нос, отколкото на други. Учителят казва за орела, че има една висока култура. Еднобрачието на тази птица говори много в този смисъл. Бивол-Телец.
към текста >>
Инак са предани, искрени, услужливи, смели, преизпълнени с
величие
.
Коса – обилна. Телосложение високо. Ръце – дълги, но с фини пръсти. На тия хора е присъщо изяществото, понякога те вследствие голямото високомерие, отблъскват. Гласът бива звучен, висок, топъл – хора, годни за добри певци.
Инак са предани, искрени, услужливи, смели, преизпълнени с
величие
.
Предразположени са към социален живот, доверчиви и затова понякога наивни. Понякога биват още много капризни, променливи и арогантни. Вергилий в своите „Георгики” казва за коня: „Той е бърз, пластичен, ходи със самочувствие”. Редфилд казва за хората от типа кон, че биват едни от най-добрите артисти, певци, художници. Пегас е емблема на най-възвишеното в изкуството или най-висшето вдъхновение.
към текста >>
54.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си
величието
на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното.
и пр. За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека.
Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си
величието
на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното.
Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното. Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год. като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си. С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура.
към текста >>
55.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В лицата на всички е изписано
величието
на този миг, възторга, що изпълва душите им.
Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка. Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота. В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя. Тиха песен долита до ушите ни. Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня.
В лицата на всички е изписано
величието
на този миг, възторга, що изпълва душите им.
Техните души се сливат в този миг с всичко в природата и те трептят с пулса на изгрева. В далечината на изток, където безпределното море се слива с небето, всеки миг се променят краските. Небето става червено, после розово, после оранжево, оранжево-златисто, цветовете се преливат един в друг и бърже-бърже се сменят. Всред тази мълчалива светлинна феерия настава величествен момент, сякаш из бездната бавно, величествено изплава голям светещ диск. - Изгрява Слънцето, светилото на деня, смисъла на живота.
към текста >>
Да го видите и почувствувате
величието
му, когато израства пред вас от безпределното море, от морето на живота.
Нещата ги виждах вече в слънчева светлина, виждах ги в тяхното растене и разбрах, че без слънцето няма растене, няма живот, няма път към себе си, няма добро на земята. Колко, колко цели нощи в съзерцание и наблюдение на звездите съм очаквал, сам или с приятели, с трепет на сърцето, горе на Върха на Изгряващото Слънце, свещения момент на слънчевия изгрев! Тогава залюбих звездите и завещах сърцето си на слънцето и тям. И цялата вечност на моя живот реших да посветя на една странна, но чудновато възможна химера - да странствувам от звезда на звезда, докато се упоя от красотата на Божествената творба и се слея с Безкрайния. Братя мои, и вие, които сте се опивали от чутовния изгрев на слънцето по високи планини, ви желая да видите изгрев слънце от Върха на Изгряващото Слънце.
Да го видите и почувствувате
величието
му, когато израства пред вас от безпределното море, от морето на живота.
И в тия, в които не е станал този вътрешен обрат, какъвто е станал някога в мене, непременно ще затрептят струните на един нов живот на душата, който ще се излива в смислена творческа радост. Ели.
към текста >>
56.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Посадените зрънца поникват, радват се на
величието
на божествения ден.
До като слънцето свети, до като хиляди звезди блестят на небето, до като чуваш в себе си тихия глас и пазиш свещена тая усмивка - не бой се от нищо. * ИЗКАЧИ се на върха и отправи поглед на далеч в синьото небе. От висините ще почерпиш свежест и сила. И погледни отгоре към този малък свят на скритите въздишки. Силата е в светлината на слънцето - което свети, събужда и твори.
Посадените зрънца поникват, радват се на
величието
на божествения ден.
Силата е в живота, който обгръща всичките души. Той има и крила: светлите мечти. В един момент може да се прелети земята и да се върнеш с нови сили, с нова радост. И знай че утре няма да бъде като днеска. * ОТПАСВАЙ това, което те притиска, остави го нека да тече, нека да гори върху свещения пламък на живота.
към текста >>
57.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Оставете душата си свободна да го съзерцава и в съзнанието ви ще се открои неговата истинска същност, неговото
величие
, неговият гениален ум, неговото благородно сърце и възвишената му душа.
Мълчаливо всички хора се нареждат в стройни редове с лице към изток, на западния край на пространната поляна, заградена от изток, север и запад с борова гора. Мъжете стоят в редове отпред, а жените държат тила – те са тилът на живота. С лице към всички други стои на десетина разкрача беловлас мъж, строен, с правилни, внушителни черти. Това е Учителят – Този, който води по неведоми пътеки на възход всички тия хора, който събужда в душите им великия трепет пред всичко хубаво, велико и добро; Този, който ги учи, как да ценят и творят в живота истински ценности и блага. Неговият образ говори повече от всякакви думи.
Оставете душата си свободна да го съзерцава и в съзнанието ви ще се открои неговата истинска същност, неговото
величие
, неговият гениален ум, неговото благородно сърце и възвишената му душа.
Съзерцавайте го до захлас, за да се закърми така и във вас величието и добротата на неговата същност! Учителят почва известни гимнастични упражнения. Мълчаливо и съсредоточено го следват всички в свободен ритъм и пластика. Странни упражнения! Ей Богу, никъде по света няма да ги видите!
към текста >>
Съзерцавайте го до захлас, за да се закърми така и във вас
величието
и добротата на неговата същност!
Мъжете стоят в редове отпред, а жените държат тила – те са тилът на живота. С лице към всички други стои на десетина разкрача беловлас мъж, строен, с правилни, внушителни черти. Това е Учителят – Този, който води по неведоми пътеки на възход всички тия хора, който събужда в душите им великия трепет пред всичко хубаво, велико и добро; Този, който ги учи, как да ценят и творят в живота истински ценности и блага. Неговият образ говори повече от всякакви думи. Оставете душата си свободна да го съзерцава и в съзнанието ви ще се открои неговата истинска същност, неговото величие, неговият гениален ум, неговото благородно сърце и възвишената му душа.
Съзерцавайте го до захлас, за да се закърми така и във вас
величието
и добротата на неговата същност!
Учителят почва известни гимнастични упражнения. Мълчаливо и съсредоточено го следват всички в свободен ритъм и пластика. Странни упражнения! Ей Богу, никъде по света няма да ги видите! Всяко упражнение се почва с тройно изговаряне на една формула, пълна със съдържание и творческа сила.
към текста >>
В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им,
величието
на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога, Блажени са тия синове!
Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини.
В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им,
величието
на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога, Блажени са тия синове!
Защото те се учат, как да бъдат истински творци на вечни ценности на земята. Ели
към текста >>
58.
ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Египтяните чрез неправди, вършени върху робите и околните народи, привлякоха към себе си въз основа на горния закон същите сили, слязоха от своето
величие
и завинаги загубиха онези творчески сили, на които дължаха по-рано разцвета, от които тъй се възхищаваме днес.
Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в мисли, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение. Народ, който върши насилия, неправди, като магнит ще привлече силите на разрушението към себе си и ще мине през страдания или ще бъде пометен. Не виждаме ли примери от историята, как множество народи са загивали, завинаги са се заличавали от лицето на земята поради неспазването на горните закони? Тази е причината и за потъването на Атлантида, континент, който е завземал мястото на сегашния Атлантически океан между Америка от една страна и Европа и Африка - от друга. Когато Атлантската раса изпаднала в голяма развала, тя привлякла към себе си разрушителни сили, които потопили континента Атлантида.
Египтяните чрез неправди, вършени върху робите и околните народи, привлякоха към себе си въз основа на горния закон същите сили, слязоха от своето
величие
и завинаги загубиха онези творчески сили, на които дължаха по-рано разцвета, от които тъй се възхищаваме днес.
По същите причини загинаха великите цивилизации на Асирия и Вавилон. Те даже съвсем се заличиха от лицето на историята. Същите причини докараха падането на древна Гърция и Рим. След разпъването на Христа и гонението на първите християни, Ерусалим беше обсаден, превзет и разрушен, а евреите изгонени във всички посоки. Испанците си служеха с инквизицията за избиването на „еретиците".
към текста >>
59.
НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във
величието
Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега!
Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? Не, Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета.
Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във
величието
Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега!
" Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни оня пламък, чрез който да познаем, че той е Любов. В Божието сърце има нещо велико. Той въздига народи, общества, семейства, отделни човеци. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал.
към текста >>
60.
Из „Живото слово - Бисери
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И
величието
на Божия Дух седи в това разнообразие.
Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие.
И
величието
на Божия Дух седи в това разнообразие.
Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си. Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това.
към текста >>
61.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И когато той се пробуди, тогава чак ще се пробуди и
величието
в природата.
Той дроби, разкъсва и убива. трябва да се пробуди сърцето на света. Неговият зов днес е слаб. Неговите повеления са смешен анахронизъм. Но той все пак ни нашепва, че днес трябва да подирим повече от всякога тоя жив Бог, който стои и чака непробуден в нас.
И когато той се пробуди, тогава чак ще се пробуди и
величието
в природата.
Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите". Във всеки един от нас ще настъпи момент, когато ще се пробуди чувството към божествеността на природата. В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни поздрави със своята тиха усмивка. В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че човек за човека е звяр. В тоя миг ще разберем, че много, много сме били далече от една безименна и трогателно проста истина.
към текста >>
62.
Из „Живото слово”
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Думите са на съвсем друг език, може би на един древен език, но ти живо чувствуваш, че песента възпява Безграничния и
величието
на Неговото дело.
Пред нея има широка тераса с красиви колони, снабдени с орнаменти. На терасата излизат от зданието много същества в светли дрехи и златни пояси. Лицата им имат младенчески израз. От лицата им вее чистота, благородство, мекота, мъдрост и сила! Те почват една песен.
Думите са на съвсем друг език, може би на един древен език, но ти живо чувствуваш, че песента възпява Безграничния и
величието
на Неговото дело.
Песента като че ли се придружава от всички канари, езера и върхове. Всичко като че ли оживява пред мен. Езерата, върховете, канарите и пр. не са вече мъртви, те живеят, чувствуват; тяхната мисъл се възнася към Безконечния. Всички сме в един неземен свят.
към текста >>
63.
Вести и книгопис
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Слушам, за любовта и
величието
на Онзи, Който те прати на земята, пее тя, душата ти - светеща лира.
Но, ти цял светиш! Мълниите ли озариха душата ти, че тя свети? Ти не знаеш, но цял светиш! В тихия ти поглед кротко лъчезари свята радост. Лирата ти е разбита и мълчи, но в душата ти звучат невидими струни; сега тя пее, тъй както пее светлината - неизразимо красиво и мощно.
Слушам, за любовта и
величието
на Онзи, Който те прати на земята, пее тя, душата ти - светеща лира.
Слушам, за надмогнато страдание, като път към Бога и за красотата, като благословена почивка, пее светещата жива лира. .............................................................................................
към текста >>
64.
ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И като почнем с малките мисли в нас, като успеем да създадем нанизи от светли мисли, от силни, прави мисли; като почнем с нашите чувства и създадем изящна градина от цветята на нашето благородно сърце; като почнем с нашите постъпки и отношения, които да бъдат целесъобразни и разумни, тогава ще разберем
величието
на мисълта и твърдението на Мъдреците и Учителите от най-стари времена до днес, че най-голяма важност и значение в живота трябва да отдадем на малките неща, малките величини.
Безброй малки звезди създават в своята целокупност великото дело на Майстора-Творец - всемира. В него пъплим ние малките разумни творби човеци. Пред погледа на Незримия ние сме може би толкова малки, колкото микробите пред обектива на ултрамикроскопа. Нас, малките, човеците на земята, ни заобикалят все малки неща, от малки работи е изтъкан нашият живот, нашите отношения към останалия свят. От тях трябва да почнем, тях трябва до поставим най-напред в пълна хармония.
И като почнем с малките мисли в нас, като успеем да създадем нанизи от светли мисли, от силни, прави мисли; като почнем с нашите чувства и създадем изящна градина от цветята на нашето благородно сърце; като почнем с нашите постъпки и отношения, които да бъдат целесъобразни и разумни, тогава ще разберем
величието
на мисълта и твърдението на Мъдреците и Учителите от най-стари времена до днес, че най-голяма важност и значение в живота трябва да отдадем на малките неща, малките величини.
към текста >>
65.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Чудно видение, пълно с
величие
и сила!
Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят! Цялото небе гори в ярки пламъци!
Чудно видение, пълно с
величие
и сила!
Всички неволно се спираме в мълчание! Преди няколко мига нямаше нищо! Как със стихийна мощ работи природата и в малкото, и в голямото! Бързо се менят краските. Скоро всичко се прелива в нежно розова краска, която постепенно избледнява!
към текста >>
Величието
на планината се вижда както в минути, когато тя се проявява с всичката си мощ, тъй и в кроткото й и нежно засмяно лице при пролетен изгрев.
Човек не може ли да намери тия сфери и в глъбините на своята душа! Надвечер искаме да слезем, за да занесем долу това, с което ни дариха тук. Благодарим на планината за чудната симфония днес. Тя ни посреща винаги с нов лик. Винаги тя ни разкрива нови тайни, нови страни на вярната си красота.
Величието
на планината се вижда както в минути, когато тя се проявява с всичката си мощ, тъй и в кроткото й и нежно засмяно лице при пролетен изгрев.
Ние чухме днес песента на планината!
към текста >>
66.
ДВА СВЯТА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Защото великият човек сам никога не се изявява на хората, той никога не издава своето
величие
, своето знание.
Не, той не можа да прояви дори и хилядна част от онова, което всъщност беше, от любовта и мъдростта, които той носеше в душата си. Па и никой велик човек, никой от представителите на великите човеци, които ние наричаме гениални хора, не е смогнал да прояви напълно себе си на земята. Едва сега, по закона на еволюцията, се създават условия за проява на великите хора на земята. Те тепърва ще дойдат всред човечеството. И когато дойдат, нужно е да има човек отзивчив ум и отзивчиво сърце, за да ги познае.
Защото великият човек сам никога не се изявява на хората, той никога не издава своето
величие
, своето знание.
Той забулва сияйната си светлина със седем покривала, защото знае, че хората не могат да понесат ослепителния й блясък. Едничкият начин, по който може да се накара един велик човек да се изяви, е любовта. Носител на великата Божия мисъл, великият човек се разкрива само на ония, които го познаят и възлюбят. Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи от неговата светлина да озарят умовете и сърцата на ония, които са успели да се приближат вътрешно до него. Обикновено за великите хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятните външни условия, или пък че се били раждали такива по закона на наследствеността.
към текста >>
И ако попитате, как може човек да стане велик, ще ви кажа следното: щом започнете да обработвате една божествена идея в себе си, вие туряте вече основа за вашето
величие
; щом започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у вас основа за
величие
.
Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи от неговата светлина да озарят умовете и сърцата на ония, които са успели да се приближат вътрешно до него. Обикновено за великите хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятните външни условия, или пък че се били раждали такива по закона на наследствеността. Великите хора нито стават, нито се раждат така. Великите хора са велики, защото обработват у себе си божествените идеи, които са вложени в техния дух, в тяхната душа. Тези именно божествени идеи, разработени от тях, ги правят велики.
И ако попитате, как може човек да стане велик, ще ви кажа следното: щом започнете да обработвате една божествена идея в себе си, вие туряте вече основа за вашето
величие
; щом започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у вас основа за
величие
.
Останалото е въпрос на време. За да затвърди човек в себе си тази основа, той трябва да има преди всичко права мисъл... Мислите трябва да бъдат строго определени, а не блуждаещи фантазии. Те трябва да бъдат израз на една реалност, а не отражение на фиктивни идеи. Друго - всяко чувство, което се заражда у човека, трябва да има зад себе си една основна мисъл, която да го подържа. Чувства, които нямат зад себе си една съществена мисъл, са мимолетни.
към текста >>
Любов към враговете - това е безспорно една черта на
величие
.
Те познават това трудно изкуство. Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на любовта и той го упражнява. Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли.
Любов към враговете - това е безспорно една черта на
величие
.
Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота. Който иска да стане велик човек, трябва да мисли за великите хора. те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост, любов към знанието, любов към истината, правдата и свободата - любов към тях и работа за тях. В малък размер всички хора на земята могат да работят като тях.
към текста >>
67.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му алчност за слава и
величие
, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие. „Заповядай!
Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена". Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран. Освободим ли го от неговите исторични рамки, пренесем ли го в неговата психологична същина в наши дни, ще видим, че възгледите на хората, техните схващания за живота, не са се ни най-малко променили. Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво. А от съзнанието на хората, дълбоко погледнато, зависи в края на краищата и техният мироглед, и уредбата на техния чисто човешки свят.
Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му алчност за слава и
величие
, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие. „Заповядай!
" - с тази дума се обръща Заведеевата майка към Исуса. Вслушайте се и вие ще чуете да звучи в нея онова чисто земно схващане за силата и властта в света. В нея се крие цял един свят от представи и понятия за човешкия порядък на личния произвол. „Заповядай! Ти си закон и власт. Заповядай, сиреч наложи, както ти е воля.
към текста >>
68.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
С всичкото си
величие
се очертават Рупите с фантастичните си контури!
Ти си едно с мушичките, които хвъркат около тебе, с тия канари, гори и езера, с тия планини, със синьото небе, с всички хора и с най-далечните звезди! Едно чувство те обхваща: че животът е нещо велико и мощно! Че всичко е красиво и добро! Поглеждам напред - Колко близки изглеждат Рупите и Мальовица! А ни дели стръмна бездна, в дъното на която гърми Урдината река.
С всичкото си
величие
се очертават Рупите с фантастичните си контури!
Далеч се вижда Мусала. Около нас, сгушено между скалите, е ангелското цвете. То е с красиви листа, наредени в розетка и нежни бели цветчета. То расте в тия чисти места, близо до облаците, над сините езера! Защо то събужда у нас един неясен копнеж, един трепет, едно вътрешно вълнение и радост?
към текста >>
69.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И всяка долна постъпка засенчва
величието
на човешката душа и дух.
Почтеност, чиито плодове отвън са хубави и сочни, а от вътре са прогнили и разядени от червеи. Истинската почтеност започва от себе си. Човек, почтеният човек е почтен първом пред себе си, пред своя ум, пред своето сърце, пред своята душа, пред своя дух. Всяка неискрена, неправа мисъл накърнява неговата почтеност. Всяко некрасиво, неблагородно чувство оскърбява неговото сърце.
И всяка долна постъпка засенчва
величието
на човешката душа и дух.
Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото, справедливото, и възвишеното навсякъде. У него няма външно парадиране, у него няма угодничене, няма издокарване. Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония.
към текста >>
70.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И както винаги, мъдра в своето царско
величие
, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник.
Кому да даде сърцето си? Нейният душевен покой беше смутен. Нейният час беше ударил. Кого да избере ? Те бяха еднакво богати, знатни, млади... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите.
И както винаги, мъдра в своето царско
величие
, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник.
За тази цел всеки ще ми покаже своето знание"! Тогава те хвърлиха жребие, кой от двамата да започне пръв да се състезава. Пръв Ели-Pa трябваше да покаже своето знание. И двамата бяха учили в най-прочутите школи, при най-великите учители на времето. Еднакво знаеха и разбираха мъдростта на вековете.
към текста >>
71.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Наистина, много радости, много импулси за творчество идат в живота на човека все от вън, от природата, от живота на цветята, на буболечките, от чудния вид на облаците и синьото небе, от
величието
и мощта на планините и от неизказуемата песен на тихия ветрец или на бурята и дъжда.
При повечето от случаите, без радости, без възхищения, без вдъхновения. И животът тежи, чувствува се като бреме безгранично и вечно. Ний живеем все така еднообразно и безразлично. С много малко импулси, с много малко стремежи и с още по-малко постижения. Чакаме всичко да дойде все от вън.
Наистина, много радости, много импулси за творчество идат в живота на човека все от вън, от природата, от живота на цветята, на буболечките, от чудния вид на облаците и синьото небе, от
величието
и мощта на планините и от неизказуемата песен на тихия ветрец или на бурята и дъжда.
Ала човек има в себе си много възможности да поддържа един дълбок тон на вътрешна радост през всеки свой ден на живота. А радостта, вътрешната радост прави човека крилат - дава му толкова много сили, толкова сръчност и умелост, че целият ден, всичката работа на деня минава незабелязано. Денят е смислен, животът пълен. Вечер лягаме да спим под тежкия гнет на умората на дългия ден. И спим безсъдържателен сън.
към текста >>
72.
ВЪТРЕШНИЯТ МИР
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ала как да се опише с бедната човешка реч
величието
на Рила и нейната красота?
Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тая дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит.
Ала как да се опише с бедната човешка реч
величието
на Рила и нейната красота?
Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори!
към текста >>
73.
ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Аз искам да отдалеча за момент мисълта на читателя от оня Иисус, който се превърна на иконописен образ и да се приобщя заедно с него до истинското
величие
на Учителя на всички вкове.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ Георг Нордман Каква безкрайна сила и обаяние има това име, за да остане непокътнато през дългата низа от двадесет столетия!
Аз искам да отдалеча за момент мисълта на читателя от оня Иисус, който се превърна на иконописен образ и да се приобщя заедно с него до истинското
величие
на Учителя на всички вкове.
Това последното трудно се постига, защото всяка размисъл и всяко слово е много малко пред лъчезарната сила на кротостта, която носи роденият преди две хиляди години в Назарет. Но аз се надявам, че тоя, който чете тия редове или си мисли за Него, Го носи в душата си като велика непокътната красота, която не посмява дори да погледне с очите си. Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него.
към текста >>
Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с
величието
на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето.
Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич.
Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с
величието
на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето.
Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален.
към текста >>
74.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това е
величието
, в което те въвежда широтата на духа.
Ти ще намериш разковничето на всяко благополучие и разцвет. – Кое би могло да се бори с тебе? – Няма сила, няма спънки, които да дойдат срещу широтата на духа. Несломимо творческо състояние е то! Ти растеш във вечна свобода и пролет на душата.
Това е
величието
, в което те въвежда широтата на духа.
Тя е благословение за живота. Е.
към текста >>
75.
СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Без тая всеотдайна обич, няма никакво значение външния култ към Исуса, защото целият трагизъм и цялото
величие
в човешкия живот е любов.
Ти решиш да го последваш и почваш да падаш, да ставаш. След стъпките ти остава кървавата диря, световните ветрове те бият като пустинни самуми. Отчаянието се надвисва. но оня малък миг на светлина остава в тебе жив и те извежда вън от бурята. И Исус ще загуби своята иконописна стойност, ще падне като догма и ще се претвори в много образи, както за толстоевия обущар Мартин, който го видял на няколко пъти в образа на детето, бедната жена и който, наивен и добър бедняк, все го чака да прекрачи прага на бедното му бордейче.
Без тая всеотдайна обич, няма никакво значение външния култ към Исуса, защото целият трагизъм и цялото
величие
в човешкия живот е любов.
След всеки живот остава една по-голяма или по-малка следа. Каквото и да направи човек през живота си, в края ние го ценим по любовта, която е оставил. Докато всяка друга звезда има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото посвещение в любовта, имат безсмъртие. Исус е всякога при нашето време и лъкатушенията на историческата съдба не могат да го променят. Той расте с цивилизациите, остава над културните придобивки, става все по-голям, сякаш по необходим и колкото външно учението губи от своя езотеричен чар, толкова в дълбините на нашето съзнание образът на Исуса се утвърждава и се разкрива в по-голямо богатство.
към текста >>
Наведе се и уми краката на своите, за да покаже
величието
на своята смиреност.
Умовете са възбудени от напрегнатост, желязото е цар на епохата, неговия химн пее сега човешкия род, и Исус е анахронизъм за него. Човеците го чакат да дойде така. както някога са го чакали неговите съвременници. Те са искали един Месия, който ще донесе изобилие, богатство, лесно изпълними закони, един Месия, който ще извади меча на своята мощ, ще стане княз на своя народ и ще го облече в великолепие и слава на победител. Каква страшна изненада, обаче, е било неговото появяване, яхнал скромната ослица и вместо царе и пълководци, той е казал на хората да станат слуги и служители на ближния.
Наведе се и уми краката на своите, за да покаже
величието
на своята смиреност.
Той не се скри и не си послужи в критичните моменти с силата на своя дух, а се остави да го приковат, за да страда по човешки. И друг един въпрос съществува между хората: успее ли Иисус или претърпи крах? Привидно животът на тоя най-велик между първите на човечеството завърши катастрофално. От едно гледище може да се каже, че Той не бе разбран. Нещо повече, Той биде хванат и убит.
към текста >>
76.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Така те са станали способни да приемат небето с всичката му красота и
величие
.
Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, Търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното ù желание да се обогати и усъвършенства чрез тях. Човек може да съзнае това, когато в него дойде любовта. Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, като ги събира и подрежда във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да ù станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля. Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея, и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влязат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в живота си.
Така те са станали способни да приемат небето с всичката му красота и
величие
.
Но онзи, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и духовно.
към текста >>
Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и
величие
ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него.
Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния.
Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и
величие
ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него.
Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не. Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват, е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината.
към текста >>
77.
DU MAITRE - LE GRAND HOMME
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Величието
на малкото Запитвали ли сте се някой път, колко молекули съдържа един кубически сантиметър въздух?
Той е установил между другото, че при по интензивна мислителна дейност и електрическото излъчване става по-интензивно и че в време на сън излъчването намалява и даже престава. По друг метод е дошъл до същото и проф. Ханс Бергер от Иенския университет. В първите си опити той си е служил с лица, чиито черепи били счупени, но после правил опити с лица със здрави черепи. Остава още неизследвано от тия изследователи, доколко от тия криви линии, получени с апаратите, може да се съди за вида и за съдържанието на мисълта.
Величието
на малкото Запитвали ли сте се някой път, колко молекули съдържа един кубически сантиметър въздух?
Може да се изброят толкова много, че за да се означат, би трябвало да се образува едно число от три групи по 19 нули. Това ни кара да мислим, че тия молекули по обем са много малки, обаче, още по-малки се явяват атомите, които ги образуват. Например, атомът на водорода може да бъде представен от една сфера, която да има радиус равен на една десетмилионна част от милиметра. С други думи, би трябвало да съединим един до друг 10 милиона атома, за да получим една редица, дълга един милиметър. Ако наредим в редица атоми, съдържащи се в един грам водород, би се получила една линия, дълга 60 милиарда километра, т.е.
към текста >>
78.
РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско
величие
.
Ето защо всички отрицателни, разрушителни мисли, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ. По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си. Учителят казва: "Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне". Тия думи могат да се преведат така: един народ, който живее за един велик божествен идеал, който е орган от една велика идея, той не може да загине и не може да бъде погълнат. Днес, поради материалистичното схващане на живота, разсъждават крайно механически за законите, по които един народ може да се повдигне, по които може да се дойде до разцветът на народния гений, на заложбите на народната душа.
Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско
величие
.
Всъщност, в що се състои силата на един народ? – В културните ценности, които той е създал! Величието на древна Гърция не е ли изразено в Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Есхил, Еврипид, Софокъл, Фидиас, в Илиадата и Одисеята и пр.? Всичко това са цветът на древногръцката култура. Също така и величието на древноеврейската култура има своя израз в пророците, тия велики души които с чудно прозрение са изявявали вечни истини!
към текста >>
Величието
на древна Гърция не е ли изразено в Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Есхил, Еврипид, Софокъл, Фидиас, в Илиадата и Одисеята и пр.?
Тия думи могат да се преведат така: един народ, който живее за един велик божествен идеал, който е орган от една велика идея, той не може да загине и не може да бъде погълнат. Днес, поради материалистичното схващане на живота, разсъждават крайно механически за законите, по които един народ може да се повдигне, по които може да се дойде до разцветът на народния гений, на заложбите на народната душа. Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско величие. Всъщност, в що се състои силата на един народ? – В културните ценности, които той е създал!
Величието
на древна Гърция не е ли изразено в Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Есхил, Еврипид, Софокъл, Фидиас, в Илиадата и Одисеята и пр.?
Всичко това са цветът на древногръцката култура. Също така и величието на древноеврейската култура има своя израз в пророците, тия велики души които с чудно прозрение са изявявали вечни истини! Гореказаното е новата идея, към която отива постепенно човечеството. Тая идея се съзнава днес от по-будните души на всички народи. Но тия идеи вече стават достояние на все по-широки кръгове.
към текста >>
Също така и
величието
на древноеврейската култура има своя израз в пророците, тия велики души които с чудно прозрение са изявявали вечни истини!
Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско величие. Всъщност, в що се състои силата на един народ? – В културните ценности, които той е създал! Величието на древна Гърция не е ли изразено в Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Есхил, Еврипид, Софокъл, Фидиас, в Илиадата и Одисеята и пр.? Всичко това са цветът на древногръцката култура.
Също така и
величието
на древноеврейската култура има своя израз в пророците, тия велики души които с чудно прозрение са изявявали вечни истини!
Гореказаното е новата идея, към която отива постепенно човечеството. Тая идея се съзнава днес от по-будните души на всички народи. Но тия идеи вече стават достояние на все по-широки кръгове. И всичко това показва, че иде новият ден в историята на земята – денят на общочовешкото братство, денят на взаимното сътрудничество на всички народи, ден на великото общочовешко семейство. И тогава тепърва ще има условия за проява на красивото, божественото, което се крие във всички народи.
към текста >>
79.
СФЕРА НА ЛУНАТА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В проекцията на това днес, човек може да види
величието
на отделни личности и народи.
Коен Днес, това е един миг от безкрайното астрономично време. В този миг „днес" се създават или разрушават светове по небесното пространство, раждат се и изчезват култури по нашата малка земя. В този кратък откъс време се включват всичките радости, всичките страдания и скърби на земния жител - човека. Колко многозначително е това днес! В него човек може да съзре цели епохи, от люлката на зараждането им, техния развой, техния залез.
В проекцията на това днес, човек може да види
величието
на отделни личности и народи.
Огненият път на техния възход, облят изобилно от кръвта на други. Може да види също и безславния им залез, за да дойдат други на тяхно място, които също така да отминат безславно в света на забвението. Може да види усилия, човешка пот и жертви потънали в кръв, с която е оросена земята-майка през всичките векове, със скъпата цена, на която са купувани постиженията на нещастния човек, разумният гражданин на земята. „Днес", това е кръстопът, в който се срещат винаги две епохи - една минала и една идваща. В него ще видим най-добре проектирани недъзите на миналото и копнежите, идеалите на бъдещето.
към текста >>
80.
ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САВАОТ-БЕН-АБУ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Седнах на прага на отворената врата и оставих сърцето си свободно да се разговаря с безмълвното
величие
на тоя час.
Нямаше никой. Нощта бе тиха. На небето грееха едри брилянти. От тоя дълбок купол идваха талазите на великата и безмълвна радост. Аз не попитах кой хлопа, а смирено се поклоних на великия гостенин.
Седнах на прага на отворената врата и оставих сърцето си свободно да се разговаря с безмълвното
величие
на тоя час.
„Добре че дойде, добре че ме посети най-после" - шепнеше сърцето ми в хладната нощ. Сълзите, които бавно се стичаха по лицето ми, бяха сълзи на непозната радост. ПОСЛЕДНИЯТ ЛИСТ Ще паднат листата - жълти и посърнали - на мократа земя. Градината тъжно ще мълчи. Това ли са листата, с които си играеше пролетният вятър?
към текста >>
81.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тя беше недосегаема в своето царско
величие
и никога, разбира се тя не попита, кой е тоя беден и млад човек, който покорно и мълчаливо я следваше по всичките улици.
Аз ще бъда с теб! За това той слезе в царството на Елмур за да изпълни свещената задача, която се състоеше в следното: Саваот-Бен-Абу трябваше да накара младата царкиня Елмира да се влюби в него, бедния, никому непознат чужденец. И ето години вече той стои и чака, без да може да привлече нейното внимание, без да се добере до онова, което ще улесни неговата мисия. Той употреби всичките си усилия, приложи всичките си познания, но напразно. Никога тя не спре погледа си върху него, никога нейните очи не уловиха тъжния поглед на Бен-Абу.
Тя беше недосегаема в своето царско
величие
и никога, разбира се тя не попита, кой е тоя беден и млад човек, който покорно и мълчаливо я следваше по всичките улици.
Много късно той разбра, че тя никога не ще го забележи в тези дрехи на простосмъртен; за другите уви, тя нямаше очи. А за разкошна мантия, обшита със злато и рубин, Бен-Абу нямаше пари. Тя трябваше да го обикне такъв, какъвто беше. Когато годините се изминаха и се трупаха като неговите жизнени мисли, които изпълваха сърцето и се силеха да обезверят крепък дух, той чу тръбата на царския глашатай, който известяваше печалната вест. Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло.
към текста >>
82.
РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Каквото и да правиш - и най-малкото - даже и когато подаваш чаша вода някому, ако го правиш от любов, тая постъпка се издига до едно
величие
, до една красота, като че ли сваляш небесното на земята.
И това е, именно, което новата епоха носи със себе си. Новата вълна, която иде в културата, в трудовия живот ще се изяви като нов подтик към труда. И това не е нещо произволно. То ще дойде по законите на развитието. Защото днес е епохата, когато се събуждат нови сили, нови страни на човешкото естество.
Каквото и да правиш - и най-малкото - даже и когато подаваш чаша вода някому, ако го правиш от любов, тая постъпка се издига до едно
величие
, до една красота, като че ли сваляш небесното на земята.
Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за другите, без да чака нещо за себе си. В тия работи той се издига в своето съзнание до високия планински връх на Духа, в тия минути неговата дейност е свещенодействие. Целта е трудът да стане свещенодействие. Тогава трудът ще престане да бъде обикновен труд или мъчение или принуждение, но ще се издигне до оная дейност, която наричаме работа в истинския смисъл на думата. Творчеството е велик извор на щастие, на радост.
към текста >>
83.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред
величието
на Бога.
С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции. Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света.
Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред
величието
на Бога.
Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели. Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният почерк произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното. И тук, обаче, както и при едрия почерк се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци. От дребния почерк на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния почерк на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия почерк на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности. Разглеждайки общо признака големина на почерка, ние не ще се спираме на тия разновидности, защото това неминуемо ще ни отведе в областта на графологичните "резултанти".
към текста >>
84.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Когато помислиш за нея, помисли за
величието
на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота.
И свободата добиваме по нашему - с насилие - и я изгубваме. Любовта прави човека способен да прояви велики дарби. Тя подмладява. Любов, която не подмладява, не е пълна. Когато те посети любовта, благодари!
Когато помислиш за нея, помисли за
величието
на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота.
Не могат да те обичат, докато не си обичал. Не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Велики са законите на любовта. Това, което обичаш, ще го придобиеш . Затуй това нещо, което искаш да придобиеш, трябва да го обичаш!
към текста >>
85.
ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики"
Величието
в духовния живот има друг облик.
Georg Nordmann ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС Понякога хората мислят, че живеят, а биват изживявани. Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент.
И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики"
Величието
в духовния живот има друг облик.
В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието. Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива. Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство.
към текста >>
Величието
на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива.
Georg Nordmann ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС Понякога хората мислят, че живеят, а биват изживявани. Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент. И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик. В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието.
Величието
на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива.
Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена. Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин.
към текста >>
86.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото
величие
.
е една велика действителност. Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин: чрез примера на нашия живот. Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали, какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук.
Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото
величие
.
Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на "Изгрева", ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина, светлината на тези, които не живеят живота на обикновени хора. После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно излъчване на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко. След това срещнахме Учителя. Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет - между това езеро и планинския гребен, дето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до неговата палатка, Учителят ни прие.
към текста >>
87.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и
величие
.
Изобилният живот, който минава през любещия, се прелива и в обекта на любовта. Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства. Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него. Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази.
Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и
величие
.
Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина! Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната влага, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски! Но тоя великият закон на любовта е космичен! Той не важи само за човека! Той важи за всяко същество, понеже животът във всички същества е един.
към текста >>
88.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Интересно е в това отношение да се схване, в какво седи особеното във
величието
, по право вживота на великите хора – в живота, затова, защото на много, на повечето велики хора животът им далеч не е бил велик – външно велик.
Би било от значение, в този дух на мисли, да се спомене, че този, който донесе на човечеството най-възвишения морал и върховната истина за живота, който възвести любовта и братството между човеците – Исус от Назарет, е бил и е най-много петнен и отричан от всички. А истинската признателност към Него, естествено, не е в душите, но в далата, които са основа на учението Му. По един или по друг начин, животът с течение на времето издига на показ тия, които в краткия си земен живот са оставили дълбока следа, поради която хората са минали стъпка напред в своето развитие. В светлината на разумността на живота това има дълбок творчески смисъл. Чрез историческото признание на великите творци човечеството намира своите истински устои, своя истински път.
Интересно е в това отношение да се схване, в какво седи особеното във
величието
, по право вживота на великите хора – в живота, затова, защото на много, на повечето велики хора животът им далеч не е бил велик – външно велик.
Той е вървял по същата линия, по която върви живота на всички обикновени хора, на някои дори – по пътя на голяма нищета, мизерия, неизвестност и отричане. Да хвърлим бегъл поглед върху живота на някои близки до нас, до нашето време всепризнати велики хора. Да вземем например Мадам Кюри, тази велика жена, която създаде цяла епоха след себе си. Животът ù на младини протича в поробена Полша всред твърде гъсти условия. Желанието ù е да замине в свободна Франция да следва природни науки – физика, химия.
към текста >>
89.
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тъкмо там бенеговото
величие
, затова Синът Божи проля своята кръв и показа, на какво е способен човекът.
— Видях, но сега пък ти ще видиш, кой съм аз, – отговори Синът Божи и предаде Богу дух. И Луцифер видя – това бе човекът. Човекът, който стои на границата между небето и земята и има власт да бъде и тук, и там. Човекът, който не е ангел, а може да направи нещо повече от него. Човекът, който притежава великото изкуство да поправя своите погрешки, да прави грахове и да ги изкупва, да мрази и да люби, да причинява страдание и да го лекува.
Тъкмо там бенеговото
величие
, затова Синът Божи проля своята кръв и показа, на какво е способен човекът.
И също така потвърди, че великата мисъл на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант. От малкото семенце ще излезе голямо нещо – знаменит човек, който ще наследи царството на Отца и ще вкуси от плодовете на Любовта – тъкмо това, което Луцифер не повяярва и за което Син Божи дойде на земята, пожертва своя живот, раздаде своето богатство, защото Той повярва, че Човекът е велико творение на Бога.
към текста >>
90.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ИШУА БЕНТАМ Буча Бехар Историята на Египет, тая могъща империя, прочута със своето
величие
, не помни по-страшна и по-мрачна епоха от тая при царуването на фараона Зинобий-Ра.
ИШУА БЕНТАМ Буча Бехар Историята на Египет, тая могъща империя, прочута със своето
величие
, не помни по-страшна и по-мрачна епоха от тая при царуването на фараона Зинобий-Ра.
Неговата нечувана жестокост, смразяваше сърцата на жените, вливаше отрова и жажда за мъст в разкъсаната душа на мъжете. Зинобий-Ра беше страшен призрак за своите поданици, които се гърчеха под ударите на неговите немилостиви ръце. Той беше издал страшни закони, подписваше смъртни присъди без да трепне сърцето и ръката му. Законите в страната му бяха груби, безчовечни, жестоки. От ранни зори царските хора ги облепваха по улиците или ги разгласяваха с висок глас по кръстопътищата.
към текста >>
91.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
срещаме статия от Трифон Кунев със заглавие; „
Величието
на България".
Те са: „Поп Богомил говори на народа"; „Богомилско събрание"; „Мъчение на богомилите"; „Византийският император кани Василия да се откаже от своето учение, за да го помилва"; „Изгарянето на Василия". Богомилството е най ценното, което българинът е дал на другите народи. Великите идеи, които събудиха Европа: „свобода, равенство, братство", са дадени от богомилите. Все повече си пробива път една правилна оценка и правилно схващане на богомилското движение. Богомилското движение и печатът В в-к „Зора" от 1.VI. т.г.
срещаме статия от Трифон Кунев със заглавие; „
Величието
на България".
В статията между другото се говори за богомилството по следния начин: „Величието на България – това е непобедимият дух на българина, който направи още в 12 век България огнище на общочовешка култура и запали чрез богомилството цяла Европа в борба срещу робството, мракобесието и средновековното безправие. Това, което нашата родина даде на цивилизования свят, като роди голямата идея за свободата – предтеча и създател на албигойството и реформацията – трябва да се знае и да се съзнае". Чужденци на Изгрева Напоследък няколко чужденци посетиха Изгрева. Един от тях, немец, живущ в Швейцария, който изучава космичните лъчи, така каза за Паневритмията: „В днешната дисхармонична епоха в Паневритмията чувствам изразена космичната хармония. Музиката на Паневритмията е необикновена.
към текста >>
В статията между другото се говори за богомилството по следния начин: „
Величието
на България – това е непобедимият дух на българина, който направи още в 12 век България огнище на общочовешка култура и запали чрез богомилството цяла Европа в борба срещу робството, мракобесието и средновековното безправие.
Богомилството е най ценното, което българинът е дал на другите народи. Великите идеи, които събудиха Европа: „свобода, равенство, братство", са дадени от богомилите. Все повече си пробива път една правилна оценка и правилно схващане на богомилското движение. Богомилското движение и печатът В в-к „Зора" от 1.VI. т.г. срещаме статия от Трифон Кунев със заглавие; „Величието на България".
В статията между другото се говори за богомилството по следния начин: „
Величието
на България – това е непобедимият дух на българина, който направи още в 12 век България огнище на общочовешка култура и запали чрез богомилството цяла Европа в борба срещу робството, мракобесието и средновековното безправие.
Това, което нашата родина даде на цивилизования свят, като роди голямата идея за свободата – предтеча и създател на албигойството и реформацията – трябва да се знае и да се съзнае". Чужденци на Изгрева Напоследък няколко чужденци посетиха Изгрева. Един от тях, немец, живущ в Швейцария, който изучава космичните лъчи, така каза за Паневритмията: „В днешната дисхармонична епоха в Паневритмията чувствам изразена космичната хармония. Музиката на Паневритмията е необикновена. Чрез музиката и движенията на Паневритмията се изразяват и предават космичните енергии.
към текста >>
92.
ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Пред
величието
на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове.
Той представяше хармонично съчетание на идеалиста и реалиста в този смисъл, че не се задоволяваше само с отвлечен идеен живот, но работеше да го превърне в плът и кръв, в дело. Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост.
Пред
величието
на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове.
И при най-малкия разговор с него проличаваха всестранното му дарование и многостранният му интерес. За целта е достатъчно да прелистите и „Път на звездата" и другите му статии в ,Житно Зърно", които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например „Образът на жената в Евангелието" с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома" и пр. Може ли да угасне свещеният огън, който гореше у Георги Радев? Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде.
към текста >>
93.
САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а
величието
на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са.
Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света. Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага.
Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а
величието
на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са.
управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината.
към текста >>
94.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато човек по този начин добие прозрение за вътрешната лаборатория на природата, дето действуват разумните й сили, той добива понятие за
величието
на мировата държава, в която живее.
Но онзи, който има реално познание за природата, тези вълни, тези трептения са само външната дреха на една разумност, която работи. За него светлият лъч говори и му говори на един много красив език. Един плод за него не е само една форма, резултат на физико-химични сили; когато го съзерцава, той се свързва с един велик разумен свят, който е изградил тази форма. За него едно цвете, един кристал, движението на небесните тела и пр. са резултат на разумни сили.
Когато човек по този начин добие прозрение за вътрешната лаборатория на природата, дето действуват разумните й сили, той добива понятие за
величието
на мировата държава, в която живее.
Това по-дълбоко познаване на природата не само че ще внесе нова поезия в живота, но ще събуди у човека нови подтици, нови стремежи. Той коренно ще измени своето отношение към света. И така, великото познание, км което отива човечеството, е познание на разумността в природата. Законът за еволюцията е основен и всеобщ. Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в монадата.
към текста >>
95.
DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ние хората и нашата слънчева система сме едно нищожество пред
величието
на безграничната вселена.
Напоследък са открити слънца, два пъти по-големи от него. Тия новооткрити слънца имат диаметър повече от хиляда пъти по-голям от тоя на нашето слънце. в една новооткрита мъглявост, наречена Магеланова мъглявост, има 500,000 звезди — сто пъти по-светли от слънцето и 500 звезди — 10,000 пъти по-светли от него. Ако нашето слънце би било в тая мъглявост, не бихме могли да го видим даже и с най-силния телескоп. За да пътува светлината от единия край до другия край на тая мъглявост, необходими са 6,500 години.
Ние хората и нашата слънчева система сме едно нищожество пред
величието
на безграничната вселена.
* * * Що е красота? Защо красотата ще спаси света? От Ангел Томов, стр. 48. Издава книгоиздателство „Братство" — Севлиево. Цена 6 лева.
към текста >>
96.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Облъхва го стихийността на космичните сили,
величието
на могъщата и необуздана младост на нашата прамайка, и той се възправя пред космоса.
Отговорът, който ни дава съвременната наука на тоя въпрос, е отрицателен, защото изследванията показват, че такова откъсване от слънцето би било възможно само в случай, че то се въртеше около своята ос 219 пъти по-бързо, отколкото сега. Откъсната от сърцето на света, нашата земя, отначало газообразна, почнала бавно да се втвърдява, докато оформена и втвърдена, тя е станала годна да даде живот на милиони видове същества, които е трябвало да се родят и отгледат в топлите й пазви. Някои геолози и космографи правят приблизителни изчисления за това отдалечено в неизбродния низ от хилядолетия време по втвърдяването на някои геологични формации и от радиоактивните изучвания на някои елементи на земната кора. Те намират една цифра от около 3 милиарда години. Човек си представя тая апокалиптична картина и разпростира своята размисъл в тоя низ от епохи.
Облъхва го стихийността на космичните сили,
величието
на могъщата и необуздана младост на нашата прамайка, и той се възправя пред космоса.
В душата му прозвънява мелодията на едно далечно, неуловимо битие и защото е така безкрайно далечно и непостижимо, той започва да чувствува мистичния трепет на безкрая! Както всяко същество, предназначено да роди из себе си нов живот, така и земята е трябвало да премине през големи изпитни и преобразования. Докато се установи едно относително равновесие между охлаждането на кората и процеса на изпарението, на нея са падали неописуеми дъждове, ставали са буйни изпарения, докато най-после водата е покрила цялата земя. Само който е пътувал в открито море, където не се види нито най-малкият признак на суша, може да си представи, какъв безкраен шумящ океан е представлявала цялата земя! Нито помен от планините, нито помен от тия прекрасни върхове, долини и цветни поляни.
към текста >>
Проблясъците в разума ще ни покажат, че и там цари същото
величие
, което се крие и тук в най-незначителния живот на един отделен човек или на една мравка.
Нима може да бъде случайно това появяване, както на земята, така и на човека? Това са малки отсечки и точици от огромната лента на всемирния живот. Единият, целокупният, вечният живот се проявява в тия отделности, които ние не проумяваме, защото ги мерим с оскъдните мащаби на относителното и предметното, а техният корен е в абсолютното и в царството на идеите. Безконечна е вселената. Ние можем да разпрострем нашата екскурзия из тоя населен безкрай.
Проблясъците в разума ще ни покажат, че и там цари същото
величие
, което се крие и тук в най-незначителния живот на един отделен човек или на една мравка.
Ще дойде ден и ще се покрие може би и нашата земя с ледено мъртвило, обвита с безнадеждната студенина на вселенската пустота. Ще се вкочени и последното цвете, и последното човешко сърце ще замре, заедно с притварянето на сетната зеница, която с тъга ще изпрати последните зари на залязващото слънце, но животът не ще престане. Никога не ще секне неговият победен ход надлъж и шир в неизбродната безкрайност, защото никога не ще секне изворът, който блика и го създава всеки миг. Това чудесно съзвучие ни идва сега непосредствено от всички страни в душата. Ние сме убедени по някакъв неизказваем начин в тази истина за живота и сещаме как светът е подпрян на някакви солидни стълбове, които имат предвечна трайност.
към текста >>
И вярвайки в живота, който обладава всичко в тоя безкраен свят, ние ще вървим по неговите острови, за да зърнем малка частица от
величието
на бликащото сърце, из което той изхожда.
Ние знаем и при най страшната картина на рушението, че съграждащото в света е по-силно от онова, което руши. Животът пулсира в миговете, минутите, часовете, годините, вековете и ерите. Той е гъвкаво и красиво преповторение,— без баналност и еднообразие — на една предвечна идея и сравнена с него, смъртта е постоянна, инертна, статично заплашваща сянка, у която няма промени и растеж. Смърт — това е един безкрайно малък интервал между два такта на живота. Смъртта няма облик и нюанси, тя няма степени, защото е пауза, застой и мрак.
И вярвайки в живота, който обладава всичко в тоя безкраен свят, ние ще вървим по неговите острови, за да зърнем малка частица от
величието
на бликащото сърце, из което той изхожда.
към текста >>
97.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Само свързаният с Бога може да изпита
величието
на Любовта.
„Любовта към Бога, това е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)". „Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината (12)". Възприемането на Божествената Любов прави човека да обича всички.
Само свързаният с Бога може да изпита
величието
на Любовта.
Само когато човек мине през най-големите страдания, може да отиде при Бога. Започвайте с Любовта и свършвайте с Любовта. Започвайте с Бога и свършвайте с Бога. За да не се смущава човек, трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Само Бог разрешава противоречията.
към текста >>
98.
DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Величието
на звездния свят.
В това писмо той казва между другото: „Словото на Мъдростта на Учителя буди голям интерес в мен. То има голямо действие върху мен. Благодаря. Преведохме на румански статията на Учителя „Съвършеният човек". Тя е повече от великолепна". Нови прозрения в астрономията.
Величието
на звездния свят.
В обсерваторията Харвард в Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове. Знае се, че нашата слънчева система спада към една от тия купчини звезди, които се наричат млечен път. Тая звездна купчина е кръгла и плоска като зърно леща. Според най-ниската оценка системата на млечния път е дълга 30,000 и широка 10,000 светлинни години. Трябва да се знае, че една светлинна година е пътят, който изминава един лъч за една година — приблизително 10,000 билиона километра.
към текста >>
99.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество,
величие
.
Животът би се оправил, ако всеки, при условията в които живее, би направил всичко, за да внесе малко от малко красота в своята среда. Човек е предразположен винаги да свързва стремежа си към красотата със стремежа към дребни материални обекти. Зад тях, обаче, седи не красотата, а измамата. А красотата е голяма, велика, необятна като вселената и плътско око не може да я обхване. Красотата съществува навред във вселената, но ние, ограничени в дребните си всекидневни интереси, свързани с материалните условности на физическия живот, не сме способни да я видим, а още по-малко до я съзнаем, да я почувствуваме, да я живеем.
Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество,
величие
.
Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него!
към текста >>
А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от
величието
и могъществото на безбрежния океан!
А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан!
А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от
величието
и могъществото на безбрежния океан!
Красотата е навред и човек се движи всред нея. Но да се приобщи към нея, за да заживее с нея, той трябва да отвори душата си и да я остави да извърши там чудото, което извършва с цветето и с плода. Той трябва да превърне душата си в извор на красота. Защото красотата по естеството си не е нещо материално, но духовно. Материалните форми са само преходни сенки на красотата.
към текста >>
100.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
С трепетна радост ще забие сърцето ти, когато разбереш
величието
и красотата на нейния план!
Тя ти говори; „Мисли за Любовта която крепи света. Тя ни води в строен ред из всемира. Ти, жителю на земята, издигай съзнанието си нагоре към нас, сияйните слънца, за да почувствуваш изворите на живота и великия му смисъл. Звездният прах, който е разсеян по небето, е роден от Любовта — Великата Майка на света — за да създаде условия на съществата, които се намират в разни степени на развитие. Условията върху разните звезди са тъй разнообразни, че за всяко същество има условия, най-подходящи за неговата степен на развитие.
С трепетна радост ще забие сърцето ти, когато разбереш
величието
и красотата на нейния план!
Тя води света към велико щастие! " Всичко, що става на обширната световна сцена, да ти напомня за нея! Когато видиш чуден слънчев изгрев, засмени полянки, пролетни тихи небеса, снежни върхове, бездни и шумни водопади из планините, знай че всяка красота в света е отблясък на Нейната мисъл! С безброй дарове е обсипала тя пътя ти! Всичко, що виждаш около себе си, е любовен дар!
към текста >>
Това е великата стълба, която води от минерала през растението и животното до човека и върви все по-нагоре до едно
величие
, което надминава и най-смелата ни мисъл.
Зад физико-химичните сили работят разумни сили. Първият начин на разглеждане ни отчуждава от природата, от вътрешния й живот, туря стени между нас и нея и така ние сами правим нещастен и бледен живота си. За човека с второто схващане една основна идея прониква природата; за него тя е свещена книга, в която е писал Великият. Голямото богатство от форми, които са около нас, принадлежат на разните природни царства. Това са безчислени форми, чрез които Разумното в света е искало да се изяви по един все по-съвършен начин.
Това е великата стълба, която води от минерала през растението и животното до човека и върви все по-нагоре до едно
величие
, което надминава и най-смелата ни мисъл.
в минерала, в кристала Великата Разумност може да се прояви в най-слабото си начало. Но Разумното начало постоянно твори и гради формите и ги руши, за да създава все по-съвършени, в които може да обитава с по-голяма пълнота. При новото разбиране на живота светлината не е само вълнообразно трептение на етера, но и нещо повече. Тя ни носи идеите на висшите светове, от които слиза, носи ни послание от нашите далечни приятели. Последните ни са близки и сродни, понеже във всички същества живее лъч от едно и също разумно начало.
към текста >>
Човек седи цял живот в тъмните подземия на света при касите със злато, без да подозира за
величието
на това, което става около него!
Не са почнали още да живеят! Безпокойствата, в които са потопени, спущат около тях тъмно було, което им закрива лъчите на Нейната светлина и те се мислят за отхвърлени а забравени. Оня, който е бил досега апатичен към живота и уморен от него, като влезе в новото отношение към живота, последният става за него приказно царство, пълно с поезия, и всичко му става скъпо и мило. Каква промяна ще стане с човека, когато бъде способен навсякъде да вижда присъствието на Любовта! За да стане възприемчив към вътрешния живот на природата, той трябва да се освободи от товара си, от всички ненужни смущения, да свали тежката раница от гърба си и да пристъпи към светилището на природата.
Човек седи цял живот в тъмните подземия на света при касите със злато, без да подозира за
величието
на това, което става около него!
Поне за няколко мига да излезе от влажните изби на живота, за да види радостта на тревите, цветята, изворите, на слънчевия лъч, на планината! Те си имат език; чува го само оня, който отива при тях с любов! Когато човек схваща природата като мъртъв механизъм, това не може да не се отрази и върху самия му живот. Последният се механизира. А когато човек влезе в общение с вътрешния живот на природата, това коренно ще измени самия него.
към текста >>
НАГОРЕ