Търсене в текстове за 'Вежливост'

А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич.

То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата. Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна. А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич. В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата. Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата. Децата наблюдаваха, как тя си построи гнезденце, снесе яйчица и лежеше да ги мъти. По-пълно наблюдение на такъв обект и по-добро съжителство между децата и горските птички ние не можем да очакваме!
към текста >>

У нас не съществуват изсушени от времето традиции, като например у англичанина, който не смее дори да заговори на човек, с когото не е запознат, и всеки притежава значителна порция суха вежливост, но пък не бива да стигаме дотам, че да отричаме добрите традиции.

У нас не съществуват изсушени от времето традиции, като например у англичанина, който не смее дори да заговори на човек, с когото не е запознат, и всеки притежава значителна порция суха вежливост, но пък не бива да стигаме дотам, че да отричаме добрите традиции.
Бих желала да придобие същата популярност и думата самовъзпитание. Като дългогодишна учителка, наблюдавах каква сила има думата само, като самодейност например сред учениците, самостоятелност при обучението и пр. Но за съжаление думата самовъзпитание рядко се чува у нас. Какво е всъщност самовъзпитанието? Съзнателен контрол над всички прояви и уместни задръжки на индивида. У нас не съществуват изсушени от времето традиции, като например у англичанина, който не смее дори да заговори на човек, с когото не е запознат, и всеки притежава значителна порция суха вежливост, но пък не бива да стигаме дотам, че да отричаме добрите традиции. В трамвая е често явление да видиш стари хора правостоящи край много насядали младежи. А да ти се извини някой, че те е блъснал в главата, когато си седнал под апарата за самотаксуване? Забравен е общественият култ на уважение към възрастните, които в повечето случаи носят товара на младите семейства. Накъдето се обърнеш, в тролея, в магазина, на опашка или на улицата, все се сблъскваш с някой намръщен човек, който или те обслужва като автомат, или те отминава с блъскане, особено при качване в превозно средство, и ти разваля настроението. А колко малко усилие коства вежливостта, внимателната обноска!
към текста >>

А колко малко усилие коства вежливостта, внимателната обноска!

У нас не съществуват изсушени от времето традиции, като например у англичанина, който не смее дори да заговори на човек, с когото не е запознат, и всеки притежава значителна порция суха вежливост, но пък не бива да стигаме дотам, че да отричаме добрите традиции. В трамвая е често явление да видиш стари хора правостоящи край много насядали младежи. А да ти се извини някой, че те е блъснал в главата, когато си седнал под апарата за самотаксуване? Забравен е общественият култ на уважение към възрастните, които в повечето случаи носят товара на младите семейства. Накъдето се обърнеш, в тролея, в магазина, на опашка или на улицата, все се сблъскваш с някой намръщен човек, който или те обслужва като автомат, или те отминава с блъскане, особено при качване в превозно средство, и ти разваля настроението. А колко малко усилие коства вежливостта, внимателната обноска! Имаше едно време милиционер на една важна пресечка, който бе артист в службата си. Удоволствие ти правеше да го наблюдаваш как ритмично и грациозно дава път на колите с израз на човек, който извършва най-важната работа в света. Вдъхновен беше този милиционер и е оставил незабравим спомен у всеки, който го е наблюдавал на скромния му пост. Спомням си една лекарка, която само като те погледне, ти вдъхваше сила и надежда. Всеотдайна бе тя в службата си, приемаше всеки, като че ли той представляваше най-важният човек в света.
към текста >>