Търсене в текстове за 'Вежливост'

Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост.

От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя.
към текста >>

Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата.

Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига. Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол.
към текста >>

Аз знаех, че това не бива да става, но от вежливост му казах, че може, когато те са свободни.

При мене курсистите бягат и гледат по- скоро да свърши часът, а при теб се работи без прекъсване и искат да им се увеличават часовете - весело ми каза той и ме помоли да му разреша да присъс- твува на лекциите. - Е, случва се и неспециалистите да работят като специалисти - отговорих шеговито. К. Петров стоя и наблюдава с интерес лекцията и упражненията през двата часа и си вземаше бележки. Накрая изказа хубавите си впечатления. Констатира, че музиката е прекрасна и пита би ли могло нашите музиканти да посвирят някои от мелодиите на Паневритмията на неговите упражнения. Аз знаех, че това не бива да става, но от вежливост му казах, че може, когато те са свободни. След някоя и друга лекция дойде и колежката Кънчева да чуе и види тези прословути игри, за които не само се носеше славата им, но се пеят от курсистите през целия ден. И нейните впечатления бяха също много добри. През цялото време на упражненията тя игра с курсистите. Всеки ден след свършване на часовете Весела Несторова и Верка Куртева отиваха на Изгрева и докладваха на Учителя за хода на работата в курса. Аз отивах по-рядко на Изгрева. 7.
към текста >>

Но това почтено лице, като несвикнало да се грижи само и за своите съестни припаси в собствения си дом, а тази длъжност била вършена от неговите слуги, макар и да сметна предложението на членовете за твърде унизително, от вежливост почтително им благодари за вниманието.

От думите на болградчани се вижда, че те не са приучили всичките тези учители да се трудят за подобряването и благосъстоянието на този край, но как са ги събрали и приели като хора, лишени от дневното си препитание, кои са тези, които Болград със своето безкрайно милосърдие изхранва, и какво те със своето живеене в Болград дават на болградчани. Така или иначе, като се съди по представите на болградци, още не е време да се обръща внимание на учебната част, а в нравствено отношение все още са много ниско, за да могат да оценят по достойнство едно училище, което не е на неговата степен на развитие. Това ние ще видим от следните две неща: миналата година един от отговорниците българи, когото съдбата докара в Болград, помоли училищния комитет да го назначи за инспектор на училищата в колониите. Неговата молба не зная как са я разглеждали членовете, но дълго време той не получи никакъв отговор. Едва след половин година бе повикан в комитета и неговите членове му поднасят своето извинение, че не било много лесно да бъде назначен направо на тази длъжност, но като се запознали с неговото положение, му предложили да стане домакин при интерната с 15 рубли месечна заплата и като послужи няколко години и се уверят в неговата добросъвестност, тогава ще го назначат и за инспектор на училищата. Но това почтено лице, като несвикнало да се грижи само и за своите съестни припаси в собствения си дом, а тази длъжност била вършена от неговите слуги, макар и да сметна предложението на членовете за твърде унизително, от вежливост почтително им благодари за вниманието. През 1864 г. директорът на Болградската гимназия г-н Миркович, Сава Радолев и Пандели Кисимов с писмено изложение помолиха болградското общество, което дълго време обсъжда този въпрос именно, че Миркович, както и останалите не могли да бъдат приети за болградски колонисти (нека болградци ми кажат защо?), Миркович като българин и образован човек, на когото беше поверено управлението на всички училища в колониите и възпитанието на техните деца, болградчани, след всичко това сметнаха, че той не е достоен да бъде болградски колонист. Г-н Радолев, който учителствува в Болград от 1854 г. до сегашната 1865 г., също не беше удостоен да бъде колонист в Болград. А ние знаем много добре, че в продължение на 10 години както в Болград, така и в другите колонии са се заселили извънредно много хора: еснафи, различни съсловия от различни нации с различно поведение и с такова, каквото са заслужили в кръчмите, други - с циганското си кръчмарско и писарско занятие.
към текста >>