Търсене в текстове за 'Варвари'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 7 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма.
После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час. От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон.
към текста >>

2. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи.
1. Исус бе за него както и за църквата център на откровение, но Манес схваща по-иначе връзката на Исус от Назарет с Божественото Слово или казано по-добре с Христа, Арканът на планетното слово, на който Учителят Исус бе само оръдие и тълкувател. 2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция. Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие. Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св. Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа". С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар.
към текста >>

3. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те отишли в друг град и се обърнали със следните думи към тамошния цар: "О, царю, ние бяхме потънали в бездната на невежеството и варваризма, ние се покланяхме на идоли и живеехме в нечистотата, ние ядяхме мъртви тела и говорихме недостойни работи.
След тази проповед още няколко души му станали ученици. Но колкото повече последователи се трупали около него, толкова по-силно се разгаряла омразата на неговите неприятели. Те започнали страшни преследвания над учениците му и ги подлагали на мъки почти непоносими за човека. Но учениците му умирайки шепнели: "Бог е единен, и Мохамед е неговият пророк". Най-после учениците решили да избягат от Мека. Те отишли в друг град и се обърнали със следните думи към тамошния цар: "О, царю, ние бяхме потънали в бездната на невежеството и варваризма, ние се покланяхме на идоли и живеехме в нечистотата, ние ядяхме мъртви тела и говорихме недостойни работи. Ние презирахме всички истински човешки чувства, както и длъжностите на гостоприемство и съседство. Ние не познавахме друг закон, освен този на силния. И Бог изпрати между нас един мъж, на когото ние знаем произхождението, сериознастта, честността и чистотата. Той ни повика към единия Бог, той ни научи нищо да не приписваме на Бога. Той ни запрети и ни заръча да казваме истината, да бъдем верни на истината, да бъдем снизходителни и да се съобразяваме с правата на нашите съседи.
към текста >>

4. И така ... - Атанас Славов

Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя душата ненахранена, болна и празна.
Православни, будисти, всякакви там уж божемразци, земята на които, жените на които, стоката и нивите на които искаш да заграбиш в идиотската си алчност. Разбира се, че е лошо, и разбира се, че всеки го знае. Но точно тук е тънкостта, от която ще започнем, защото както занаятът на проституцията се превръща в същинска индустрия, както занаятът на експлоатиране на благотворителността се превръща в истинско изкуство - и разбира се, също в индустрия, така и занаятът на експлоатиране на верското чувство и вкарването му в услуга на политически и икономически цели се превръща в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък. Сега! Превръща се в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък, но работата е там, че - и нали с това почнахме! - верското чувство на човека е вродено и неизлечимо. Това, че попове и проповедници осигуряват на владетели и тарикати служенето на вярващите, това, че са научили как да го канализират в пусти, неверски, изгодни на царе и патриарси области, не значи, че верското чувство на обикновените хора е задоволено, нахранено, напоено. Напротив. Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя душата ненахранена, болна и празна. Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици, медитацията се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение. Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик. Че се стреми да пробие, да разкърти преградите по прекия си път към Бога, че търси свободата за отлюляването на тези деликатни чувства на пиета, боготворене, любов към отвъдното и универсалното, без които се превръщаме на болни, нещастни, осакатени, генетически обременени, деформирани животни. На комунисти. Анархисти. Бръснати глави. Терористи.
към текста >>

5. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И като са го разрушили варварите, дигнал се е градът малко по на запад, по-близко до защитната римска кула над църквата „Св.
Към Франкфурт. Или Ротердам там. И - смешно или не - като си помислиш за историята на града - представете си само! - че той през последните две хиляди години, от римско време като започнеш, целият се движи на запад. Движи се! Те са ходили с Икономов, който предава история, до развалините на Стъклен. Това е всъщност първият град, там всъщност е най-южната точка на завоя на Дунав - ясно се вижда. И като са го разрушили варварите, дигнал се е градът малко по на запад, по-близко до защитната римска кула над църквата „Св. Богородица“ - днешната най-висока точка над реката. И него като разрушават - хайде пак по на запад. И всеки път като се изнесе и отново се засели градът, нови махали се дигат на запад и все по на запад, докато вече целият град, кажи-речи, е минал оттатък римската кула. Площадът на някогашното „Чифте кафене“, Свищов Тези безкрайни лакардии около подпряните с керемидки килнати масички на градските кафенета, колкото и празни по същество, изострят въображението на тукашните отдалечени от родните си къщи пансионери, и вглъбената душа на Петър намира в свищовските му две години огромна храна за фокусирането си, разкриват му се все по-широки и по- далечни перспективи за бъдещето. В по-трезви минути Петър и неговите съученици разговарят и по предметите, които изучават.
към текста >>

Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост.
Младият варненец ги сравнява с това, което е учил в реалката, и сега Томов и Икономов се оказва, че им преподават неща, за които във Варна не е ставало и дума! Първо, английският език - разбира се - в изучаването на който има пръст и Чалис. Ами учебниците им? Тези невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните. Все едно; за начина, по който са оформени, става дума. Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост. Рим тук - това са мъдрите закони, сенаторите, строежите на пътищата. И най-поразителното от всичко, особено за Петър като попски син - това са уроците по религията на Томов. Това тук е нещо съвсем друго! Това тук не ти казва какво трябва да знаеш, какво трябва хубаво, хубаво да научиш, за да си спокоен, че вече няма да сбъркаш в това как да се черкуваш и какво трябва да правиш, за да си християнин, и вече да не изпадаш в диващината на нехристияните. Това тук не ти казва кой къде и защо е лош, а къде е доброто в другите. Тук за пръв път ти разправят наистина нещо като история на религията.
към текста >>

6. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Какво беше станало всъщност, как бе станало така, че Словото да достигне както до европееца варварин, така и до дивака, който не вижда по-далеч от кравата си, овнешкото си, жена си и паладжосването на нещо, дето може да свърши работа?
Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха. Той трябва да разбира проблемите на модерната цивилизация.“ Часовникът на Петър Дънов беше сверен с часовника на модерните времена. Той трябваше да стане учен - беше убеден в това, - за да може да говори на тези млади техници, на тези образовани хора, на тези интелигентни адвокати, инженери, лекари, педагози, писатели... Как иначе. Със знанията си по обща история той искаше да постави жива плът върху костите на своята теологична подготовка. Какво беше станало всъщност, как бе станало така, че Словото да достигне както до европееца варварин, така и до дивака, който не вижда по-далеч от кравата си, овнешкото си, жена си и паладжосването на нещо, дето може да свърши работа? Как беше насадено вечното, иманентното на християнското учение в главите на тези, които изцяло живееха с ефимерното и преходното, които от дъските на външния клозет на двора ковяха курник, като паднеше клозетът, и после от дъските на курника, като паднеше, цепеха трески за огъня в баджата, в която си опушваха сланината. Точното знание за това! Не общите красиви приказки. Точните знания за това, което бе съборило огромния дух на баща му на колене в селската прах на варненския край. И защо в Западна Европа, където варваринът е бил по-варварин откъдето и да било другаде, вечните ценности на божието слово бяха пуснали дълбок корен и то бе родило по-тежък плод? А не в родината му?
към текста >>

И защо в Западна Европа, където варваринът е бил по-варварин откъдето и да било другаде, вечните ценности на божието слово бяха пуснали дълбок корен и то бе родило по-тежък плод?
Със знанията си по обща история той искаше да постави жива плът върху костите на своята теологична подготовка. Какво беше станало всъщност, как бе станало така, че Словото да достигне както до европееца варварин, така и до дивака, който не вижда по-далеч от кравата си, овнешкото си, жена си и паладжосването на нещо, дето може да свърши работа? Как беше насадено вечното, иманентното на християнското учение в главите на тези, които изцяло живееха с ефимерното и преходното, които от дъските на външния клозет на двора ковяха курник, като паднеше клозетът, и после от дъските на курника, като паднеше, цепеха трески за огъня в баджата, в която си опушваха сланината. Точното знание за това! Не общите красиви приказки. Точните знания за това, което бе съборило огромния дух на баща му на колене в селската прах на варненския край. И защо в Западна Европа, където варваринът е бил по-варварин откъдето и да било другаде, вечните ценности на божието слово бяха пуснали дълбок корен и то бе родило по-тежък плод? А не в родината му? Искаше да направи сериозно научно изследване в тази насока, да изясни за себе си този въпрос във формата на богословска теза, която щеше да избистри мисълта му, да му даде опора за бъдещата му работа, пък и богословско бакалавърско звание, което също да се обсъди с професора по практическа теология и като се уточни, пак той щеше да я приеме до 15 април идната година. По него време професор по практическа теология бе Лутер Таунсенд. Най-плодовитият автор от преподавателското тяло, той бе як, но късичък мъж, винаги изрядно облечен и навсякъде се набиваше в очи с дългата си черна брада. Беше истински син на Нова Англия, където бе започнал като проповедник в годината, в която Петър се бе родил.
към текста >>

Факсимиле на заглавната страница на тезата на Петър Дънов за миграцията и покръстването на германските племена И така - четиридесет и една страници за миграцията на племената и след това само три страници за тяхното покръстване! Всъщност и трите страници са много, защото, щом свършва с описанието на движението на варварите до тяхното настаняване в Европа, Петър Дънов казва останалото в капсула от дванадесет реда: „Дотук описахме произхода и преселването на германците.
Няма да отстъпи, разбира се, и да не направи оптималното, което може, по темата, но просто му става ясно, че Таунсенд е бил прав: ще положи много усилия и време за доста ограничен резултат. И така той цитира съвестно огромната литература по темата: римски автори, гръцки автори, основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Описва задоволително динамиката на миг рацията на различните племена и това описание надминава четиридесет краснописни страници. Работата е написана с внимание и безспорно с удоволствие. Предната страница, където е заглавието, е украсена, а нататък почеркът е отработен, уверен; наистина красив! Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Факсимиле на заглавната страница на тезата на Петър Дънов за миграцията и покръстването на германските племена И така - четиридесет и една страници за миграцията на племената и след това само три страници за тяхното покръстване! Всъщност и трите страници са много, защото, щом свършва с описанието на движението на варварите до тяхното настаняване в Европа, Петър Дънов казва останалото в капсула от дванадесет реда: „Дотук описахме произхода и преселването на германците. Последният въпрос, който остава, се отнася до тяхното покръстване. При разрешаването на този въпрос първо трябва да имаме предвид непреходните ценности на християнството, които са толкова добре приложими към всички отношения на човешкия живот. Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него. Трето - божественият му дух, който вкара и задвижи своето учение в дълбините на душите и постепенно донесе живот и стимулиращи сили в човешкия дух...“ Джон Милей! Коментарът нататък и дообясняването на тази теза не носи нищо ново. Важното е, че тук в капсула е това, което Петър Дънов е научил от медисънския си учител и което след години ще стане кълнът на неговото собствено учение.
към текста >>

7. 3. Статия трета - Георги Христов

Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване.
Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа и, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа и, ще сполети своевременно и нея.
към текста >>

„Варварите“ ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка.
Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски“ държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материка, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего“ ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите“ ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи.
към текста >>

0.24981999397278