Търсене в текстове за 'Варвари'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. І.03.02. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН

Летопис Вергилий Кръстев

За да ги изкара от църквата, за да не се задушат от дима и от огъня, един офицер извикал под предлог, че ги нападат варвари, за да освободят църквата.
Димитър и те напуснали обсадата. ІІ-ро славянско нападение през 609 година. На 28 октомври 609 г. в полунощ се подпалил сребърния киворий на светеца, който се намирал в църквата „Св. Димитър", която е била пълна с млади хора, които се опитвали да гасят пожара. За да ги изкара от църквата, за да не се задушат от дима и от огъня, един офицер извикал под предлог, че ги нападат варвари, за да освободят църквата. Разпръснали се, въоръжили се през нощта на крепостната стена и чакали. На сутринта видяли около 5000 славянски опитни бойци, Отворили крепостната врата и се били срещу славяните целия ден и ги отблъснали със застъпничеството на Св. Димитър. Ill-то славянско нападение през 620 година. Нападението било по суша и море с лодки, издълбани от дърво, Появил се силен вятър и преобърнал всички ладии във водата. Настъпила суматоха.
към текста >>

2. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

Летопис Вергилий Кръстев

Завинаги бил провален успехът, защото никой не се решавал да влезе в ръкопашен бой с варварина (българина), за да помогне на Иванко.
Изпаднали в паника, те вървели в безредие, като че ли някой невидим ги преследвал в гръб и ги нападал с всякакво оръжие. Така описва хронистът Никита Хониат. Императорът отново тръгва на поход. Случва се същото. И отново същата участ сполетява императора с по-голяма войска. Завинаги бил провален успехът, защото никой не се решавал да влезе в ръкопашен бой с варварина (българина), за да помогне на Иванко. Провалът на двата похода се дължал на появилото се чудо, че войниците усещали, виждали че някой ги напада от небето с всякакво оръжие. В този случай Св. Димитър, който е бил покровител на новообразуваната българска държава я е охранявал и пазел. След това Иванко избягал при императора, който го направил управител на Пловдивската област и бил полезен за ромеите. Властта преминала в Петър, той завладял Търново и е обявен за втори път за цар на българите.
към текста >>

3. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Летопис Вергилий Кръстев

Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие.
На 15.1.1821 г. умира влашкия княз Александър Суцо. От Букурещ апостолите на етерията изпращат Владимиреску в западните части на страната да вдигне въстание, като по този начин облекчи преминаването на Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г. в Букурещ. Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие. А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите." През януари 1821 г. Владимиреску вдига въстание във Влашко, съгласувано с етерията. В прокламацията на Владимиреску от 21.1,1821 г. говори за общото зло, дошло от фанариотските управници и едрите боляри, земевладелци, закрепостили в робство селяните. Много българи се стекли във войските, предвождани от Павел и Димитър Македонски, Хаджи Продан и др.
към текста >>

4. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии.
Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища. На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище. Но, за да се постигне това, трябва да се намери друго помещение за реалката.
към текста >>

5. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

Днешните народи, които се бият, са културни, те не са варвари." Те ще размишляват върхутози въпрос.
Ето в какво е спасението. Това е Христос. Това е Христовото учение, това е бъдещата култура. След тази война милосердието ще дойде. Сакатите, които ще са милиони, със своята мисъл ще съградят едно ново течение, в мисълта те ще казват: „За какво беше всичко това? Днешните народи, които се бият, са културни, те не са варвари." Те ще размишляват върхутози въпрос. Жената не може да търпи мъжа си. И защо? Защото той погледнал на друга някоя жена. Как така той да има право да гледа. Тогаз той трябва да бъде сляп, за да не гледа.
към текста >>

6. 10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

Иван Толев

" И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим?
Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега? - Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? - не, то става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън! " И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? - разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най- голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички, и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие - това е любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име. х.х.х.
към текста >>

7. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Иван Толев

Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване.
Нека не се мисли, че усъвършенствуваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиятците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа й, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа й, ще сполети своевременно и нея.
към текста >>

„Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка.
Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски" държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего" ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи.
към текста >>

8. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

Варвари... Плюят - и целуват... А тълпата наново шуми, предаваща от уста на уста видяното.
- Да Те благослови Бог Иеова за това! - каза престъпникът, бързо се наведе, улови Му ръката и я целувна няколко пъти. Войниците стояха изправени отстрана, доста учудени. Какво раздаваше Тоя Человек, та тук или там, а и по пътя също, някои се спущаха да Му целуват ръка, даже когато те, щедро раздаващи своите тежки удари - понякога дори за да попречат, смъкваха някого на земята? Странен народ! Варвари... Плюят - и целуват... А тълпата наново шуми, предаваща от уста на уста видяното. Група първенци и свещеници стои настрана и гледа. Към тях тичат няколко, да им кажат това, което става. Те са доста смутени вътрешно - но външно се мъчат да бъдат спокойни, защото знаят, че хиляди очи ги следят. Но на всички в ума е още случаят с Агастхер, техния знатен приятел. Той бе грабнал своята дреха и бе тръгнал - въпреки всички усилия да го спрат!
към текста >>

9. 32. СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ, ДЪРЖАВАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Почвата му бе пропита с потта на робите, които говореха на всички познати езици; кръвта на тълпите, които ту господаруваха, ту биваха избивани или водени да се избиват, и най-после «варварите», които носеха нещо много по-здраво в себе си и които дорасипаха тая култура, която бе преситена на всичко, без да има достатъчно това, което беше най-нужното: основа на живота, смисълът и опората му - моралът.
Държавата бе израсла до една форма, минала през много изпитания. Републиките бяха сменявани от империи, империите се разпадаха на олигархии, за да се удавят в кръв и изчезнат всред развалините на една отиваща си култура. В една или друга форма обаче, тогава държавата винаги бе имала за основа езически морал, една многобожеска религия, която, макар и да бе отпаднала съвсем към края, все пак бе сложила вековен отпечатък върху хората, които бяха се намирали под нейното влияние; върху институтите, в които техният обществен и икономически живот бе намерил изказ; върху самия начин на преценка правовите, обществени и индивидуални ръководни норми. Тия схващания в народите бяха дали началото на цезариз-ма - силният абсолютен монарх, около когото по име само бе останал някакъв сенат, представляващ регулатор на самовластието, което бе се обърнало, от многото претенденти за съблазнителния престол, в окончателно безвластие. Рим бе израснал от едно неизвестно място в империя, владеюща почти целия свят. Почвата му бе пропита с потта на робите, които говореха на всички познати езици; кръвта на тълпите, които ту господаруваха, ту биваха избивани или водени да се избиват, и най-после «варварите», които носеха нещо много по-здраво в себе си и които дорасипаха тая култура, която бе преситена на всичко, без да има достатъчно това, което беше най-нужното: основа на живота, смисълът и опората му - моралът. Всякога в индивида или нацията разрушението започва от най-нежната му част - душата. Но пък и никога от това разрушение не е последвала обща смърт. Винаги е имало само една трансформация, една идея се е заместяла с друга, по-висока, по-истинна, по-приемлива. Тъкмо когато едно лице или нация изживява последните трохи на своя морал, някъде, близо или далече, в някоя пещера, всред беднотията и природата, гонен от старото, се заражда нов морал, нов свят, нов живот, нещо по-здраво, по-високо - и на небето пламва новата звезда. Мъдреците от стария свят отиват да й се поклонят.
към текста >>

10. 50. КОЙ ПОБЕЖДАВА (Размишления на един православен)

Първите Христови последователи, усвоили Божественото Му учение, бяха преследвани от варвари, евреи, римляни; тях горяха, разпъваха на кръст, мряха от глад, на места буквално ги унищожаваха, но те победиха - и днес най-просветените нации се гордеят, че са християни, без може би и да заслужават това име.
Но за коя победа Вий говорите: за видимата ли вънкашна победа или за оная, при която победеният остава победител? Ще Ви отговоря: Дойде Христос и провъзгласи Божествения принцип-Любовта, или Царството Божие на земята. Той бе за Своето учение гонен, плют, бит, отлъчен от църквата и разпнат на кръст. Учениците Му, «страха ради Иудейски», се разбягаха. Евреите победиха, но Христос остана победител. Първите Христови последователи, усвоили Божественото Му учение, бяха преследвани от варвари, евреи, римляни; тях горяха, разпъваха на кръст, мряха от глад, на места буквално ги унищожаваха, но те победиха - и днес най-просветените нации се гордеят, че са християни, без може би и да заслужават това име. Докато римляните казваха: «без победа няма живот», те побеждаваха и владееха света, но тяхната победа беше вънкашна и остави само един смъртен спомен за себе си, защото те не знаеха що е истински живот. Днес човекът, наречен Петър Дънов, казва: С Бога ли си или против Бога? Ако си против Бога и с Неговите врагове, никой няма да те закача, хляб и подслон ще имаш, своето ще пазиш и на чуждото си ортак; ще имаш власт да заповядваш, да отнемаш, да съдиш, да се обогатяваш, и ще бъдеш честит. Ако си с Бога - о! тогава тежък ти е животът.
към текста >>

11. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

» Напротив, те търпяха разгром след разгром от тъй наречените варвари, които всъщност, макар и езичници, имаха много по-здрава обществена спойка помежду си, отколкото можеше да даде една религия, образувана от несигурно възприетото ново и от остатъците от обредите на старите изместени богове... Духовната истина, пренесена в Арабия, дава своите семена с местен колорит, разбира се, чрез Исляма - Мохамеданството, като донесе разцвет в целокупния живот на народите и оня политически възейм, който докара арабите победители чак в Испания.
В туй време на изток работи ученикът Май; в Александрия - Ариус. Но църковата, затвърдила положението като държавен институт, вече разполагаше все по-силно и пълновластно с нейната груба сила - и започна все по-често да я използува срещу тия нейни довчерашни другари, които, надарени с по-голям ум и по-дълбоки разбирания, не можаха да се съгласят мълчаливо с търговците и ограничените водители, които смятаха своето невежество за граница на човешкото разбирание и своето ограничение приписваха и на Бог, като всички останали хора щедро кичеха с името «еретици». От IV до VIII столетие истинските духовни хора, силно преследвани, се виждат принудени да бягат по горите и там да образуват тайни братства и мо-настири. Някои от тях побягнаха по пустините на Египет и Арабия, където бяха посрещнати доста добре от местното население, което вече жадуваше за духовна светлина. А в туй време Християнската църкова, лишена от своя творчески дух, не можеше да даде живот на народите, които я приеха, въпреки легендата за появилия се на небето кръст, който бе уж обещал: «Сим победи-ши! » Напротив, те търпяха разгром след разгром от тъй наречените варвари, които всъщност, макар и езичници, имаха много по-здрава обществена спойка помежду си, отколкото можеше да даде една религия, образувана от несигурно възприетото ново и от остатъците от обредите на старите изместени богове... Духовната истина, пренесена в Арабия, дава своите семена с местен колорит, разбира се, чрез Исляма - Мохамеданството, като донесе разцвет в целокупния живот на народите и оня политически възейм, който докара арабите победители чак в Испания. Школите в Александрия, Багдат, Башка, Бакхо-ра, Кайро и Кордова пръскат светлина по всички тогавашни страни като преподават: философия, математика, медицина, ботаника, химия, поезия и за отделни избраници - алхимия и астрология. Когато на юг върви тая победоносна вълна, която разнася науката, предшествана от победите на меча в продължение на пет столетия и сполучва да съсредоточи вниманието на всички тогавашни културни хора от VIII до XIII столетие - почти едновременно с това, на север, в България, се заражда едно ново учение, което расте и се засиля, въпреки всички гонения, минава от страна в страна и стига Франция в XIV столетие. Разгонено от 7-ия Кръстоносен поход, вдигнат срещу него, то пръска свойте идеи, заедно с прогонените по всички посоки привърженици, за да даде по-късно началото на хуманитарното движение в Европа и последния му ехтеж виждаме да заглъхва в смелите страници на предшествениците на самата Френска революция - волнодумците вол-терианци или тъй наречените «енциклопедисти». Тъкмо когато църковата довършваше свойте борби с маврите в Испания и разсипваше техните остатъци от някога величавите им школи, които пръскаха светлина и в Африка, и в Европа, тъкмо тогава Богомилското учение бе минало под името на «Патарени» и «Катари» през Далмация и Италия, бе стигнало в Южна Франция и здраво заседнало там. То, само по себе си, не бе само една религиозна ерео, както често се мисли - напротив, то носеше всичките елементи на една висока философия, на един смел дух, на здрави и напредничави обществени идеи, които правеха от него даже едно революционно гледище, но в никой случай и едно абсурдно религиозно учение, каквото бяха се запретнали нашите доморасли историци да го обрисуват.
към текста >>

12. (86) Среща с царя на 19.VIII.1940 г., дворец Враня, от 5 до 8 и 10 следобед

Колкото за това, че румънският крал не взел Варна, [и] то заради Евксиноград, това той направи, защото той чувстваше целия този поход като крайно несправедливо нещо, което той не понесе и умря на другата година, като при това той върна и войските си от Враждебна чак на Еркене.554 Ние не сме варвари и гробът ще се зачита.
Царят го оставил да свърши и тогава почнал да възразява. Преди всичко му казал, че много добре разбира краля им, защото, ако има коронован глава в света, който да държи рекорд по мъчните положения, в което е сега техният крал, това е самият той, цар Борис, но положението е сега такова, че той не може да направи никаква отстъпка териториална. Ако бяха искали да се пазарят, те биха искали границите на Сан-Стефанска България или тия, които румъните бяха подписали в 1918 година с нас и германците - до Кюстенджа, а ние си искаме това, което е било дадено от време - минималното - и за което дума не може да става. - Друг беше въпросът, ако когато бях канен от краля ви в 1931 година, когато загатнах на... и не се чуха думите ми, когато ме каниха втори път и казах на Татареску и той не чу, и когато ми казаха, че през Дунава е замръзнал и не може да се минува (като са искали да го накарат да мине през Добруджа), но аз казах, че там ще мина, когато се уредят работите, а сега ще мине през тук -и тогава не ме чуха и не ме разбраха. Тогава, ако бяхте направили жест, можеше да се отстъпва нещо, но сега, когато нашите права са признати от Англия, Германия, Русия и от вас самите, нямам възможност да отстъпя нещо, защото това ще се обърне на една стара гангрена, която ще влоши отношенията ни отново и с която ще си служат в нас и във вас да влошават трети сили, положението и по този начин няма да дойде този мир, който се чака и трябва да се установи между нас. Колкото за това, че румънският крал не взел Варна, [и] то заради Евксиноград, това той направи, защото той чувстваше целия този поход като крайно несправедливо нещо, което той не понесе и умря на другата година, като при това той върна и войските си от Враждебна чак на Еркене.554 Ние не сме варвари и гробът ще се зачита. Колкото затова, че нашата граница морска ще стане повече от вашата, това е географското положение и това не може да служи за нещо, така, както Германия и Русия са по-големи от Англия, а тя има по-големи морски граници от тях. После той е говорил за другите три-четири точки, за населението и пр., като е казал, че подробностите ще се уговорят от съответните министри. - По всичко друго ние ще искаме да им покажем нашето разположение, защото имаме желание те да намерят своите верни приятели завинаги от тая страна на Дунава. Изобщо, царят е говорил много хубаво, вдъхновено и отлично аргументирано, което, разбира се, аз не мога да репродуцирам тук, защото изобщо не мога да запомням текстуално. Похвалил е филоти, като е казал, че и той, ако беше на негово място, щеше да защищава така народа си и каузата; че той разбира много добре и краля и с радост би сторил всичко да облекчи неговото положение, което той сам, като държавен глава, е преживявал, та го знае много добре, но че няма тая възможност по главния въпрос, а по всичко друго е готов да стори така, че да няма изстъпления и да се зачетат правата на малцинствата там и пр.
към текста >>

13. 25. ИЗБОРИ (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.)

Диш хакъ се е плащало в кърджалийски времена, когато народните изедници, след като се нахранвали безплатно в християнски къщи, варварите искали да им се плати, загдето са си хабили зъбите от яденето.
до просешка тояга. Днес нашето отечество е застрашено от всички страни. Ние не сме в добри отношения с никоя съседна нам държава, а всички чакат удобен момент да нахлуят в страната ни и турят кръст на нашето съществувание. Ето защо всеки българин, който милее за своето дете и своето племе, нека по-внимателно да погледне на предстоящите избори, нека не вярва на крокодилските сълзи на многото хитреци, които се сещат за народа само когато наближават избори, нека видят делото на тия, що го управляват и даде подкрепата си комуто трябва. А отговорните фактори нека знаят, че народът от градове и села заявява високо, че не може вече да плаща „Диш хакъ”. Диш хакъ се е плащало в кърджалийски времена, когато народните изедници, след като се нахранвали безплатно в християнски къщи, варварите искали да им се плати, загдето са си хабили зъбите от яденето. Това е било във варварските времена, а днес модерните варвари казват: Плащай, Ганю, репарации, т. е. плащай, Ганю, диш хакъ. Най-после, трябва да се знае, че депутатството не е една обикновена професия, като търговия, адвокатлък и др., та да се спекулира с народното доверие, а тук трябват самоотвержени хора, които да спасят България от вътрешни и външни врагове. Д. Гълъбов
към текста >>

Това е било във варварските времена, а днес модерните варвари казват: Плащай, Ганю, репарации, т. е.
Днес нашето отечество е застрашено от всички страни. Ние не сме в добри отношения с никоя съседна нам държава, а всички чакат удобен момент да нахлуят в страната ни и турят кръст на нашето съществувание. Ето защо всеки българин, който милее за своето дете и своето племе, нека по-внимателно да погледне на предстоящите избори, нека не вярва на крокодилските сълзи на многото хитреци, които се сещат за народа само когато наближават избори, нека видят делото на тия, що го управляват и даде подкрепата си комуто трябва. А отговорните фактори нека знаят, че народът от градове и села заявява високо, че не може вече да плаща „Диш хакъ”. Диш хакъ се е плащало в кърджалийски времена, когато народните изедници, след като се нахранвали безплатно в християнски къщи, варварите искали да им се плати, загдето са си хабили зъбите от яденето. Това е било във варварските времена, а днес модерните варвари казват: Плащай, Ганю, репарации, т. е. плащай, Ганю, диш хакъ. Най-после, трябва да се знае, че депутатството не е една обикновена професия, като търговия, адвокатлък и др., та да се спекулира с народното доверие, а тук трябват самоотвержени хора, които да спасят България от вътрешни и външни врагове. Д. Гълъбов
към текста >>

14. II. ЗАЯВЛЕНИЕ НА АДВОКАТА ИВАН ПОПГЕОРГИЕВ ДО НАРОДНИЯ СЪД

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

7 той също за германците, за които доверителят ми никога не е питал добри чувства и дори ги е мразел, чрез същия оратор той дословно казва: “И Вие искате да се наредим рамо до рамо с варварите, които изгориха и унищожиха цели градове?...” Моля така също да се има предвид и думите на стр.
II. ЗАЯВЛЕНИЕ НА АДВОКАТА ИВАН ПОПГЕОРГИЕВ ДО НАРОДНИЯ СЪД ЗАЯВЛЕНИЕ От Иван Попгеоргиев, адвокат, София, пълномощник на подсъдимия Любомир Христов Лулчев от София, по досие № 511 Господа Съдии, Съгласно определението на съда, макар да имам право да представя тук приложените писмени доказателства и по-после все пак, за да могат да се проконтролират, имам чест да представя същите и МОЛЯ да се имат предвид при решаване съдбата на моя доверител, като се надявам, че от тях, както и от тия, които вече представих, почитаемият Народен съд ще направи правилно заключение и ще приеме, че доверителят ми не е участник в никое от приписуемите му се деяния и въз основа на това ще изнесе оправдателна за него присъда, 1) Моля да се имат предвид на първо място книгите, които вече представих към делото, а именно: книгата “Нови хора”, издадена през 1937 г, в която на стр. 5, 6 и сл. той чрез устата на своя герой Оратор казва, че войната ще бъде спечелена от оная страна, на която е Англия, а на стр. 7 той също за германците, за които доверителят ми никога не е питал добри чувства и дори ги е мразел, чрез същия оратор той дословно казва: “И Вие искате да се наредим рамо до рамо с варварите, които изгориха и унищожиха цели градове?...” Моля така също да се има предвид и думите на стр. 198, Цялата книга е историческа за времената, станали в страната ни през годините до 1925 г., с явна тенденция, че авторът застъпва и има симпатии към новите хора революционери и пр. Книгага “Благословение”, издадена през 1940 г., която е трябвало да бъде конфискувана по решението на Правителството, но благодарение застъпничеството на царя е било възможно да бъде издадена и разпространена. Тая книга обхваща новите времена - от 1923 г. насам и е вярна характеристика за тия събития, които авторът описва с такава яснота и вярност. В тая книга също така той застъпва възгледите и правата на бедните, комунистите и на всички онеправдани, и работници, и пр.
към текста >>

15. IV. УВОД НА МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ

Борис Рогев

Навремето великият гръцки мислител Платон призна, че възприетите от «варварите» знания са били доведени до по-високо съвършенство от елините (стр.
пр. н. е.) съществуват четири степени на мъдрост, четири матеми (μaθημa математика). Това са аритметиката, музиката, геометрията и астрономията. На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците аритметиката и на сумерите, халдейците и вавилоните - астрономията. Тези четири древни мъдрости са проникнати от една основна питагорейска идея: «Числото управлява света» (Mundum requnt numeri). Навремето великият гръцки мислител Платон призна, че възприетите от «варварите» знания са били доведени до по-високо съвършенство от елините (стр. 116) [11]*. Затова ще си присвоим правото тук да посочим по-правилния произход поне на някои «културни заимки» на гърците от първите народи на Изтока. Идеята, че числото управлява света, не принадлежи на гърците и на Питагор. Тя е донесена в Европа от този велик елински учител след завръщането му от Египет, Вавилон и Индия. За питагорейците числата не са само четни и нечетни, но и мъжки, и женски, както е било и е у китайците, респективно у първобългарите.
към текста >>

16. 3.5. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА И ХРИСТИЯНСТВОТО

САМ С УМА СИ: Неделна беседа; 9 януарий, 1927 г.

Все културни, християнски народи, които проповядваха, че хората на миналото, които са живели преди тях, са били варвари, не са разбирали Божия закон.
"... "Сам с ума си служа на Божия Закон, а с плътта - на греховния закон." Значи, докато човек е в плът, той ще служи и на двата закона. Това виждаме и днес навсякъде в живота. Отвори се европейската война, дето се избиха милиони хора. Какво спечелиха европейските културни народи с тази война? Какви бяха народите, които се биха помежду си? Все културни, християнски народи, които проповядваха, че хората на миналото, които са живели преди тях, са били варвари, не са разбирали Божия закон. И всички тия разумни хора не постъпиха ли по-зле даже и от своите предшественици? Не се ли биха те цели четири години, като не успяваха дори и мъртвите си да погребват? Защо беше всичко това? Туй показва, че културата, с която днес хората се гордеят, е фиктивна. Християнството още не е проникнало дълбоко в човека, да стане негова плът и кръв.
към текста >>

17. 15. ЩАСТЛИВО ЗАВРЪЩАНЕ

Тодор Божков

Столицата загуби своя хубав и привлекателен вид и се обърна на един жалък съсипан град, над който беше изсипан гневът и омразата на днешните модерни и цивилизовани варвари.
Скопие и се завърнах в домът си в София. Прекарахме тревожна Коледа в очакване на въздушно нападение. Наистина такива не закъсняха и на 10.I., същата година англо-американците извършиха две големи бомбардировки над София. Първото нападение беше в 12.30 часа по обед, а другото в 22 часа вечерта. Пораженията бяха много големи. Столицата загуби своя хубав и привлекателен вид и се обърна на един жалък съсипан град, над който беше изсипан гневът и омразата на днешните модерни и цивилизовани варвари. Напущането на армията за мен дойде тъкмо навреме и аз, както всички тогава столични жители напуснахме домовете си и покъщнината, събирана с труд и икономии и със семействата си заминахме в разни посоки. Ние се установихме първоначално в Стара Загора, а след това в с. Баня, Карловско. От 10.1.1944 г. нашият народ беше под напрежението на непрестанни въздушни нападения и на виенето на сирените, които предупреждаваха за въздушна опасност.
към текста >>

18. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Намесиха се всички останали, които имаха резерв на морална сила и се наредиха като съюзници до една страна, чийто идеологичен и политически строй беше противоположен на техния Дребнавостите бяха турени на страна и ежбите на площадните журналистически среди бяха забравени и англичаните и американците подадоха ръка на Русия, на Славянството, което намери сили да се противопостави на съвременните варвари, които целяха не само квадратните метри на земята, но и душата на света.
Един страшен миг, като предсмъртна тръпка сякаш изживяха всички европейци, които можеха да мислят и един удар на нож се заби в сърцата на всички, които живееха с някаква чиста идейност. Днес може да се питаме: Какъв ли би бил облика на света, ако този съюз би просъществувал и дали големия пай от войните нямаше да се падне пак на “господарите” на моретата и океаните - макар, че войните никога не отделят от кървавата и скържавата лапа каква да е ценност? Човечеството не можеше да понесе този чудовищен брак незаконен и нечист, както изглеждаше тогава в светлината на тридесет и деветата година. Втори зашеметяващ удар преживя човечеството, когато вандалите обърнаха пушките си и танковете срещу съюзниците като ги удариха по гръб. Всред гъстия настъпил хаос тогава лумнаха светлини и перспективата бързо се очерта - неприятелите се поляризираха и играта вече престана да се води задкулисно - изрази се направо гърди, срещу гърди. Намесиха се всички останали, които имаха резерв на морална сила и се наредиха като съюзници до една страна, чийто идеологичен и политически строй беше противоположен на техния Дребнавостите бяха турени на страна и ежбите на площадните журналистически среди бяха забравени и англичаните и американците подадоха ръка на Русия, на Славянството, което намери сили да се противопостави на съвременните варвари, които целяха не само квадратните метри на земята, но и душата на света. Русия се вдигна на крак и Сталин обеща на Бога, ако спечели войната да отвори вратите на православната църква. Историята е покъртителна, не защото големите атове, плуващи в някакъв мътен поток наречен дипломация, се бореха за пазари за канали, за злато, за суровини, а защото народите мъничко още вярваха, че трябва с нож да защитят педята земя, честта и дома. Тежко е след двадесет години да се връщаме на това време и на тези събития, когато отпреди половин век се въодушевявахме от идеята за братството, идея, която най-бурния век щеше да ни я поднесе като плод, който най-много щеше да се опита, именно - сладчината и укрепителната мощ не беше вече нещо далечно и нереално. Имаме чувството, че в света си бяха дали среща старото и новото, лъжата и истината, свободата и насилието, любовта и жестокостта. И през тази именно година те щяха да се гледат очи в очи, за да се реши съдбата на едната и другата за сетен път, за вечни времена.
към текста >>

19. СЪДЪРЖАНИЕ

Защо българите ги определят като варвари?
8 беседа от Учителя, държана на 20 април - Великден, 1919 г. София. - В: Дънов, Петър. Да възлюбиш Господа, беседи от Учителя. София, 1946, с. 118-119, 120, 124 – стр.529 13.4. Защо българите ги определят като варвари? В ЕГИПЕТ, [беседа, държана на 13. ноемврий 1921 г. в София]. - В: Дънов, Петър. Сила и живот, беседи, държани от Петър Дънов по стенографски бележки, четвърта серия.
към текста >>

20. IV. ДОМЪТ ГОСПОДЕН И СЪДБАТА НА СВЕТА

Вергилий Кръстев

Защо българите ги определят като варвари?
8 беседа от Учителя, държана на 20 април - Великден, 1919 г. София. - В: Дънов, Петър. Да възлюбиш Господа, беседи от Учителя. София, 1946, с. 118-119, 120, 124 – стр.529 13.4. Защо българите ги определят като варвари? В ЕГИПЕТ, [беседа, държана на 13. ноемврий 1921 г. в София]. - В: Дънов, Петър. Сила и живот, беседи, държани от Петър Дънов по стенографски бележки, четвърта серия.
към текста >>

21. 13.4. Защо българите ги определят като варвари?

Вергилий Кръстев

13.4. ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ ГИ ОПРЕДЕЛЯТ КАТО ВАРВАРИ?
13.4. ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ ГИ ОПРЕДЕЛЯТ КАТО ВАРВАРИ? В ЕГИПЕТ [беседа, държана на 13. ноемврий 1921 г. в София]. - В: Дънов, Петър. Сила и живот, беседи, държани от Петър Дънов по стенографски бележки, четвърта серия.
към текста >>

И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари", и донякъде са прави.
Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10-15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина, и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варварщина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари", и донякъде са прави. Българите са варвари, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици.
към текста >>

Българите са варвари, а онези вървят подир варварите.
Имате повече от 10-15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина, и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варварщина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари", и донякъде са прави. Българите са варвари, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици. Сега ще ви кажа: можете ли вие да любите?
към текста >>

22. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

Всичко, каквото е живял човек досега, се възражда - и най-жестокия и мрачен варваризъм, и най-големите висини до които човек е достигнал.
Страданието предшества Божието благословение. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голямо е благословението. В днешно време се възражда миналото на човечеството - най-тъмното и най-светлото. То е извикано към съществувание, за да бъде преоценено и пречистено. Затова епохата се нарича „Ликвидация на века”. Всичко, каквото е живял човек досега, се възражда - и най-жестокия и мрачен варваризъм, и най-големите висини до които човек е достигнал. Днес всичко е смесено вкупом. Повтаря се видението на Данаила: „Образът от злато, сребро, мед, желязо и глина, камъка го удари в краката. Идолът рухна и всичко се смеси, а камъка почна да расте и изпълни земята.” Това е Божественото Учение. Поради Неговото присъствие, всичко се съкруши и смеси. Личният живот, личното битие започва и свършва.
към текста >>

23. 31. От къде започва раждането на Новото

II. На улица „Опълченска' 66

И аз съм призван, определеният да нанеса решителния и последен удар... какъвто варварите нанесоха на Рим!
И влезе бавно, с чувство на достойнство! И като опитен разузнавач, с един поглед обхвана цялото местоположение на двора и къщата: старите изкривени врати, прогнилите черчевета на прозорците, техния брой, вид, големина на стъпалата... Вятърът беше издухал снега от покрива, старите турски керемиди зеленясали по первазите му се зъбеха като уста на щърба баба. Видя много неща. Всичко макар и много чисто, му миришеше на мухъл, лъхаше старост, като че обвито със саван... Все така като си мислеше, пристъпваше бавно напред: „Тази къщичка е символ, който самият живот е изваял с всичките показатели на смъртта! Те за мен са показатели, че и Дънов - този Христос на XX век е нещо залязващо, упадъчно! И аз съм призван, определеният да нанеса решителния и последен удар... какъвто варварите нанесоха на Рим! -Глупости - как мога да мисля и сравнявам Дънов с Рим?... Защо ли идвам само да си губя времето?...”* [*Виж „Изгревът”, т. 17, с. 744-747.] Есента с нейните капещи листа... У някои поети навява тъга, безсмислие на живота..., победната мощ на смъртта - всичко кога и да е, ще умре... Какъв смисъл има живота?... Съзнанието на тези поети, както това на подполковника са тесни, ограничени, не могат да видят живота в неговата цялост, събитията в техните процеси.
към текста >>

24. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

” И Раковски излага историята на умразата между българи и гърци още от най-стари времена, характеризувайки древните гърци като разбойници, развратници и шовинисти, които искали да елинизуват всички варвари.
Раковски излага подробно случката в гр. Русе, гдето пашата накарал българския свещеник да се подчини на гръцкия владика, но народът не позволил това и направил шумна манифестация. После той минува на въпросите: какво трябва да се прави по-нататък и от кого трябва да се очаква помощ в борбата против Фенер? На тях той отговори „с онова исто българско чистосърдечие, с онии исти народен глас, кой всякоги е между вам тръбил истинния народни ползи, истинний път кого трябва да следвате, да би дошли до едно сходно днешному веку развитие, а чрез него до ваше старо величие и слава.” Раковски съветва: да не се допуска отново въдворяването на гръко-фенерското духовенство в България, защото ще почне старото гонение и предателство, старият раздор и разврат. „За вас няма веки народност, няма веки нравствен живот, ако допустите такава една вагабонтска гръцка зган и такова едно ново наводнение панелинизма над вас си! ” И Раковски излага историята на умразата между българи и гърци още от най-стари времена, характеризувайки древните гърци като разбойници, развратници и шовинисти, които искали да елинизуват всички варвари. С цитати от Платоновия Кратил, Ксенофона и речника на Скарлат Византийски от 1852 г. доказва, че елинската народност и елинският език били примесени с много чужди елементи, поради което нямало тук нито основание за гордост, нито сила за независимост. Изложил завладяването на Гърция от римляните и увеждането на християнството, той цитува места от Amedee Thierry, Histoire des fils d’Attila, за да покаже, че Константин Вилики бил славянин от Ниш, и очертава борбата за надмощие между византийския патриарх и римския папа. Отслабен Рим, гърците обърнали поглед към българите, за да водят с тях разорителни войни, догде ги завладеят и догде унищожат народността им. Но надеждата им за покорение и еленизация могла да се смята, въпреки всички усилия, осуетена - както признавал това и гръцкият историк К. Папаригопуло.
към текста >>

25. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

Видя ся, чи храбрите Елени във Византион, ако да бяха и многократно повечь и по-многобройни от триста, но можаха обаче да покажат някое си Термопилско чюдо да противостоят на сто и петдесят тисящи варвари Турци!
Нъ гръцкая злоба пак не престана против Българите, кои бяха йоще доволно силни. Гръците кату ся караха помежду си за византийский престол и ту една страна ту друга призоваваше Турците на помощ, възбудиха дивите туркестански орди да отворят очите си и да почнат да мислят завладението на Европа. Тии ги подпомагаха явно и против Българите с подзорничество (спионство) и предводителство по непознатите им до тогава български места и предели. Истина чи Българите, сами съюзници имеящи Романите, биха ся и бориха ся юнашки, браниха милото си отьчьство седемдесят и пят години с партизанските боюве на осталите по горите войводи, нъ най-после подпаднаха под турское иго заради несъгласието и раздорите що имаха помежду си, кое повечьто се пак от гръците ся впосяваше в тях чрез срождението което имаха царските и някои си войводски домородства с тойзи вечно неприятелски лукав род! Византийская тогдашна империя, както е знайно, не можи повечь от три месеца да противостои турскому нападению и удару. Видя ся, чи храбрите Елени във Византион, ако да бяха и многократно повечь и по-многобройни от триста, но можаха обаче да покажат някое си Термопилско чюдо да противостоят на сто и петдесят тисящи варвари Турци! Нити по море, да удържят няколко си шайки, койх тогдашний Султан по сухо заповядал през Галата да извезат и да спустят в залива Златнаго Рога, както някогаш ся на Саламина и на Маратона подавили толкова персийски бродове и даже със зъби си ги задаржавали да не бягат и им утекат!!! Как и да е и Българите и Гърците подпаднаха под турская власт. Нъ гърците и в това си падение пак не заборавиха старая си умраза и злоба кам Българите, нити пак голямая си идея панелинизма. Тии щом им ся останови пак патриаршията в Цариград от завладетеля му Мухамеда II, тутакси съставиха пак една зган от збирщина и почнаха чрез сплетни и предателства да ся трудят да уборят българская първо патриаршия в Търново, а после в Охрида, както и сърбская в Печя, и, похитивши на тойзи начин священая власт над тия народи, да почнат чрез религията да ги потъпчят и слеят в себе си. Тая зган направи гнездото си в Цариград около патриаршията, коя беше и ся находи и до днес на място назъваемо Фенер.
към текста >>

26. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

С чиста съвест приемаха, като да е математическа истина, а не софизъм и опасна грешка, мисълта: „Всеки не грък е варварин.” Подобни младежи правеха всичко възможно да превърнат своите съграждани българи в гърци, както това вършеха фанариотите, или пък доброволно отиваха като в заточение в някой гръцки град, защото мислеха, че е загубено времето да живеят между хора, които не са гърци.
Невежеството и неразбирането навлякоха на нашата родина и на нашия народ голямо нещастие, 7. Само тези от младежите, навлезли в лабиринта на тогавашното гръцко учение, го оценяват колко струва, които са вкусили от неговите плодове. Като се отдалечиха от естествения прав път след многогодишно безплодно лутане от 10-15 години и след като похарчиха много пари и най-ценното време на юношеството, тези младежи излязоха от тези учения още по-ненаучени. Те не познаваха дори онова, което е необходимо в самото начало за водене на обществения живот, нямаха идеи и представи и поради това бяха безполезни членове на онова общество, от което произлизаха. Много често те бяха вредни и за самите себе си, защото излизаха оттам със стари и напълно противонародни идеи, които са вредни за днешната кауза на народа ни. С чиста съвест приемаха, като да е математическа истина, а не софизъм и опасна грешка, мисълта: „Всеки не грък е варварин.” Подобни младежи правеха всичко възможно да превърнат своите съграждани българи в гърци, както това вършеха фанариотите, или пък доброволно отиваха като в заточение в някой гръцки град, защото мислеха, че е загубено времето да живеят между хора, които не са гърци. По този начин те сами се осъждаха на нещастие, живеейки в чужбина без родители и роднини, приятели и сродници. Те се унижаваха, защото още отначало започваха криво, продължаваха по-криво и свършваха най-криво. Така народът ежедневно губи цвета на своята младеж, от която очаква подобрение на положението си и един ден край на бедите си. 8. По този начин гърцизмът дотолкова се разпространи, че стана мода да се променя кръщелното и народното име с гръцко или пък в презиме с гръцко окончание. Тази мания не се ограничи само между мъжете, но се разпространи и между женските имена.
към текста >>

0.70705485343933