Търсене в текстове за 'Бръмбар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_12 ) Активен в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Погледни малкия бръмбар, който лази, и се насърчи, понеже той в тази бедна форма прави усилия и работи, той разбира по-добре от теб.
Как ще бъде щастлив, като не се радва на най-хубавото, което Бог му е дал. Какво по-хубаво от това да имаш глава, в която умът живее, да имаш сърце, в което чувството живее. Вие искате да имате най-малко по една слугиня, че и тогава вие не сте признателни на Господа. Той ви е дал по две слугини долу – да ви носят, две слугини горе – да работят за вас, повече слугини на главата и смеете да кажете, че няма кой да ви служи. Ти си недоволен от Живота? Погледни малкия бръмбар, който лази, и се насърчи, понеже той в тази бедна форма прави усилия и работи, той разбира по-добре от теб. При голямото си богатство си се обезсърчил в Живота, а той, в сравнение с теб, е първокласен бедняк и при голямата си сиромашия е доволен и работи. Червеят си пълзи и не се обезсърчава, в сравнение с него ти си цяло божество. Вие имате повече, отколкото сте разработили. Вие имате даже повече, отколкото можете да носите. Ти седиш и си замислен, а едно птиченце църка.
към текста >>

2. 3_09 ) Един закон за развитие - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път ще те пратят да помагаш отгоре на бръмбарите или на ябълките.
Човек е затворен и като го убият, пущат го от затвора. Като отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов. Ако не си готов, ще те върнат. Не всеки, който отива горе, е приет. Като отиде горе, веднага трябва се хване на работа. Някой път ще те пратят да помагаш отгоре на бръмбарите или на ябълките. Да, едно време сте били на онзи свят, но сега той е друг, проветрил се е. Ние още не сме в реалния свят. Ако кажеш на гъсеницата, че може да живее, без да лази и без да хрупа листак, тя ще каже: „Как, не може да бъде това! “ Ще ѝ кажеш, че има такива същества, които хвърчат. Тя ще каже: „Не, не ги виждам, къде са?
към текста >>

3. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Гледам два бръмбара търкалят една топка – единият със задните си крака притегля, а другият с предните бута и успяват, топката се търкаля.
“ А тя ми каза: „За това не говори сега.“ Като дойде котка у един дом, домът прогресира. Здравословна е котката. Като дойде, тя пъди болестите. Аз наблюдавам животните и вадя заключения – случай след случай. Някоя буболечка, като я бутнеш, престори се на умряла и после, като я оставиш, пак тръгне. Гледам два бръмбара търкалят една топка – единият със задните си крака притегля, а другият с предните бута и успяват, топката се търкаля. Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека, защото човешките очи са много силни и кучето се плаши от тях. До една пейка един паяк направи паяжина и хвана една мравчица. Друга мравка дойде, скъса паяжината от всички страни, отиде в дупката, изгори паяка с мравчена киселина, нападна го и той избяга. Отде знаеше втората мравка, че паякът е хванал в паяжината другата? – Получила е съобщение по радиото.
към текста >>

4. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива.
Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш.
към текста >>

5. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар.
Само когато човек има смирение, Небето ще пусне през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които Небето дарява човека. Небето не дарява с дарби и сили, ако човек няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения. Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на Земята могат да го знаят, но на Слънцето кой го знае? Който не е навикнал на последното място, не може да има и първото.
към текста >>

6. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

Това има своите последствия: в следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от бедствия.
Една сестра попита: „Каква храна да употребява нервният човек? ” Да употребява чесън за успокоение. Един брат попита: „Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото в морето или го горят като въглища, за да се поддържа цената му? “. Това има своите последствия: в следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от бедствия. Една сестра запита: „Защо каменните къщи не са хигиенични? “. Понеже камъните изтеглят топлината от човека. Една сестра попита: „С какво може да се сравни сегашната любов на света? “.
към текста >>

7. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Има известни музикални тонове, с които можеш да събереш бръмбари, мухи пчели и прочее; можеш да ги събереш и да накацат на главата ти отгоре.
Музиката е цяла наука и иде от един специален свят. За да изпееш нещо, както трябва, трябва да заживееш в света на музиката, и тогава всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Ако един човек живее музикално, това не може да не се отрази върху неговия физически живот, върху неговото лице и прочее. Музиката трябва да се разглежда като един Божествен метод за служене на Бога. С музиката се влияе, тя е изкуство за влияние. Има известни музикални тонове, с които можеш да събереш бръмбари, мухи пчели и прочее; можеш да ги събереш и да накацат на главата ти отгоре. Индусите имат известни песни с ритъм за змиите и за зверовете, като лъвове и тигри, и когато засвирят, всички те идат отвсякъде, укротени. Кротуват, слушат и после се разотиват. При известна музика животните се привличат, а при друга бягат. Някой си имал четиридесет булдога, от зли по-зли, но един англичанин очертал кръг и едновременно издавал някои тонове, така че кучетата останали извън кръга; после, когато издал други едни звуци, те избягали до едно. А един виртуоз на цигулката се заблудил в гората през късия зимен ден.
към текста >>

8. 79) Четвъртинките тонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта, която имате, сте я увеличили с микроскоп три-четири хиляди пъти, а тя е един много малък бръмбар.
Мирова скръб в света няма. Скръбта е подтик за влизане в света на мировата Радост.Следователно, за да бъде на Земята разбрана Радостта, трябва да се започне със скръбта. Низшите същества, които ни пречат, са все изостанали души. Провидението ни е облякло със скръбта, за да кажат те: „Оставете ги тези“. Както някои богати хора се обличат със скъсани, оцапани дрехи, за да не ги оберат, обаче в себе си съзнават, че са богати. Скръбта, която имате, сте я увеличили с микроскоп три-четири хиляди пъти, а тя е един много малък бръмбар. Някой път видиш едно цвете стъпкано или увехнало и един глас ти казва да го полееш, но ти не го поливаш и после чувстваш скръб. Или минаваш и виждаш един камък; вътрешният ти глас казва: „Вдигни камъка“, но не го вдигаш и после чувстваш скръб. Всички противоречия, които сега имате, са най-добри условия за бъдещето. Всички противоречия на Земята са неразрешени задачи, които в бъдеще очакват своето разрешение. Ти мислиш за вола с пренебрежение, че е вол; не е така, Бог го е създал и в тази форма се крие нещо скъпоценно.
към текста >>

9. 9) Великото търпение на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората приличат на един бръмбар, който ходи по една книга, но не подозира какво има писано в нея.
Един брат заяви, че говори с много същества: с Иларион, с Христа, с Кристиян Розенкройц, с Макс Хайндел и др. По-често говори с Христа! Човек трябва да счита Христа за възлюблен и да знае да Му говори, а не да Го занимава с едно и също; трябва да има разнообразие. И Писанието казва: „Нито ухо е чуло, нито око е видяло това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“ Какво разнообразие е приготвил Бог и какво богатство крие в себе си Разумната Природа. В Природата, за която хората са слепи, Бог е скрил голямо богатство и разнообразие. Хората приличат на един бръмбар, който ходи по една книга, но не подозира какво има писано в нея. Вън от Христа човек не може да намери Истината; да вярва човек в Христа, това значи да намери Истината. Всеки, който люби Христа и който ходи по пътя на Христа, той е в правия път. Един човек, който не минава за набожен, но те приеме, без да е кисел, нагости те и те изпрати весело, той е в пътя на Христа. Навсякъде има хора готови, приготвени са от хиляди години. Съзнанието на Христа обхваща благото на всички хора.
към текста >>

10. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Наблюдения над торния бръмбар /Ateuchus или Scarabaeus/
Кога минавали край него, той видял, как една от тях поднесла ръката си до челото и прошепнала на другите: „Бедният идиот! У него не е всичко на мястото си.” Фабр намерил в живота на насекомите вълшебен свят! Той с възторг описва чудните им инстинкти. За илюстрация ще дадем само няколко примери от неговите опити и наблюдения. Наблюдения над торния бръмбар /Ateuchus или Scarabaeus/ Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор. Търкаля я, додето намери удобно място и я постави в една дупка под земята. На местоназначението разтрошава топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или са останали във вътрешността й при бързото събиране на материала. От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива.
към текста >>

Изучавания върху бръмбара гробар
Той носи пашкула с яйцата със себе си. Към края на лятото загрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задния си крак пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява. А за да се огрее пашкулът добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3-4 седмици. Изучавания върху бръмбара гробар Да се намери не е лесна работа. Обаче, ако се постави някъде по полето, някое умряло врабче или друго животно, на другия ден с голяма вероятност ще видите там събрани много гробари. Те копаят дупка под умрялото животно и го заравят в нея заедно с яйцата си. Фабр вързал за един кол умряла къртица. Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата.
към текста >>

На една снимка Фабр със свои близки наблюдава живота на едни бръмбари.
Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата. Веднъж вързал къртица с лико за един хоризонтално закрепен кол. Те изкопали яма под къртицата, но тя не падала в ямата. От начало те се изненадали, но после отишли и прегризали ликото, и къртицата паднала. * * * На една снимка Фабр със свои близки наблюдава живота на едни бръмбари. Какъв интерес се чете по лицата им! Как те са погълнати всецяло в своята работа! Като че ли са откъснати от целия свят! Като че ли са унесени при слушане приказка от 1001 нощ. Това е настроението, което трябва да се събуди у детето.
към текста >>

11. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност.
Само тогава е възможна истинска обмяна между него и природата. И само тогава дейността му ще действа дълбоко обновително върху него. В нашите училища се прилага при обучение по природознание биологичният метод на Шмайл и други. Прилагат този метод повечето в клас, а природата трябва да се изучава не само сред самата нея, но и във връзка с дейността, труда на децата. Значи обучението трябва да се свърже с трудовия принцип, и детето да влезе в по-интимно общение с живата природа. Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него. Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.” Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата.
към текста >>

12. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”.
Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.
към текста >>

13. 09. Разговори с Учителя при хижа „Острец' на 26.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек да дойде до едно такова състояние, че да му е приятно, дали той е жена или мъж, или бръмбар, или муха и пр.
Ще се примиряваш. Но всеки, който се примирява без любов, прави престъпление. И всеки, който се кара без любов, прави престъпление и всеки, който се кара с любов, прави добро. Всяка работа, свършена без любов, е горчивина. За мене нещата са статически, гдето Любовта не работи. Човек да дойде до едно такова състояние, че да му е приятно, дали той е жена или мъж, или бръмбар, или муха и пр. В каквато и форма да се намери, да му е приятно. Защото всичко е вътре в Бога. Ти какво искаш повече? Радвай се на всяка форма, която Бог е създал. Няма да бъдеш вечно в тая форма.
към текста >>

14. ХРИСТОС - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората приличат на някой бръмбар, който ходи по една книга, но не подозира какво има писано в нея.
Трябва да има разнообразие. И Писанието нали казва: „Нито ухо е чуло, нито око е видяло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Какво разнообразие е приготвил Бог! И какво богатство крие в себе си Разумната Природа! Какви съкровища Бог е скрил в Природата, за които хората са слепи. Хората приличат на някой бръмбар, който ходи по една книга, но не подозира какво има писано в нея. Всеки, който люби Христа и ходи в Пътя на Христа, той е в правия път. Един човек, който не е набожен, но те приеме, нагости те, даде ти вечеря, не е кисел, изпрати те весело - той е в Пътя на Христа. Вън от Христа човек не може да намери Истината. Да вярва човек в Христа - това значи да намери Истината. Има готови хора навсякъде.
към текста >>

15. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Това има своите последствия: В следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от други бедствия.
Една сестра попита: - Каква храна да употребява нервният човек? - Да употребява чесън за успокоение. Един брат попита: - Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото в морето или го горят като въглища, за да се поддържа цената му? - Това има своите последствия: В следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от други бедствия. - Защо каменните къщи не са хигиенични? - Понеже камъните изтеглят топлината от човека. - С какво може да се сравни сегашната любов в света? - Едни деца нанизали царевица на един конец. Един паток, като Видял царевицата, погълнал я и децата го държат чрез конеца.
към текста >>

16. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек.
Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство.
към текста >>

17. Разговор с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек да дойде до едно такова състояние, че да му е приятно, дали той е жена или мъж, или бръмбар, или муха и пр.
Ще се примиряваш. Но всеки, който се примирява без любов, прави престъпление. И всеки, който се кара без любов, прави престъпление и всеки, който се кара с любов, прави добро. Всяка работа, свършена без любов, е горчивина. За мене нещата са статически, гдето Любовта не работи. Човек да дойде до едно такова състояние, че да му е приятно, дали той е жена или мъж, или бръмбар, или муха и пр. В каквато и форма да се намери, да му е приятно. Защото всичко е вътре в Бога. Ти какво искаш повече? Радвай се на всяка форма, която Бог е създал. Няма да бъдеш вечно в тая форма.
към текста >>

18. 076 ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като влезеш във всеобемащата Любов, ако си всред Природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, летенето на пеперудите и ще се радваш.
Какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, който минава покрай хората? Той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са мъртви, той трябва да ги пробуди, да ги запали, да светнат. Като влезеш във всеобемащата Любов, ако си всред Природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, летенето на пеперудите и ще се радваш. После ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод, към Слънцето, което грее и ще се радваш. И най-после, като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. При всеобемащата Любов всички Същества ще ти станат приятели. И влечугите, и жабите, на които гледаш с отвращение, ще ти станат приятели. По-право, ще гледаш на тях със съжаление, отколкото с отвращение.
към текста >>

19. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато услужиш на един бръмбар - на Бога услужваш.
Единият работник поискал 500 лева надница, вторият - 400 лева, третият - 300 лева, предпоследният поискал 10 лева надница, а последният казал: „Не искам пари, каквото искаш можеш да дадеш.” Вечерта, на всекиго господарят дал това, което поискал, а на последния дал два пъти повече, отколкото на онзи, който поискал 500 лева. Тази пролет вие работихте при няколко извора в този двор. В света биха се учудили, че вие работите без пари и то така усърдно и с радост. Обаче светът не знае, че тези, които работят от Любов, получават най-голямата заплата, най-голямото възнаграждение. Но получават го тайно - не се знае, какво ще получат. Когато услужиш на един бръмбар - на Бога услужваш. Бръмбарът се моли на Господа, а ти като му помагаш, на Господа помагаш. Едно растение се моли на Господа, няма влага. Като го полееш, ти си му направил едно добро. Това добро на Господа си го направил. И растението ще ти благодари.
към текста >>

Бръмбарът се моли на Господа, а ти като му помагаш, на Господа помагаш.
Тази пролет вие работихте при няколко извора в този двор. В света биха се учудили, че вие работите без пари и то така усърдно и с радост. Обаче светът не знае, че тези, които работят от Любов, получават най-голямата заплата, най-голямото възнаграждение. Но получават го тайно - не се знае, какво ще получат. Когато услужиш на един бръмбар - на Бога услужваш. Бръмбарът се моли на Господа, а ти като му помагаш, на Господа помагаш. Едно растение се моли на Господа, няма влага. Като го полееш, ти си му направил едно добро. Това добро на Господа си го направил. И растението ще ти благодари. Те чувстват нещата.
към текста >>

20. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото, като ви кажат така, могат да ви турят бръмбар.
Небето не дарява с дарби, сили и пр. човека, ако той няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост и пр., небето ще мълчи към него, няма да го държи. Затова смирението е основа за развиване на всички дарби, основа за всички постижения. Хората, като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли. Защото, като ви кажат така, могат да ви турят бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на земята могат да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Който не е навикнал на последните места, не може да има големите.
към текста >>

21. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Като видя един бръмбар, да се насърча, понеже той е в такава бедна форма и прави усилия да работи.
Той ви е дал по две слугини долу, да ви носят, две слугини да работят за вас, повече слугини и на главата, краката, ръцете и пр. И казвате, че няма кой да ви слуша? Ти си недоволен от живота. Прекарай през ума си сто заека. И си кажи: Ако заекът е доволен, аз защо да не съм доволен? Като видя един бръмбар, да се насърча, понеже той е в такава бедна форма и прави усилия да работи. Той разбира по-добре, отколкото аз разбирам. Аз при голямото си богатство съм се обезсърчил в живота, а той при голямата си сиромашия е доволен и работи. В сравнение с мене бръмбарът е първокласен бедняк. Червеят си пълзи и не се обезсърчава. Вие в сравнение с червея сте цяло божество.
към текста >>

В сравнение с мене бръмбарът е първокласен бедняк.
Прекарай през ума си сто заека. И си кажи: Ако заекът е доволен, аз защо да не съм доволен? Като видя един бръмбар, да се насърча, понеже той е в такава бедна форма и прави усилия да работи. Той разбира по-добре, отколкото аз разбирам. Аз при голямото си богатство съм се обезсърчил в живота, а той при голямата си сиромашия е доволен и работи. В сравнение с мене бръмбарът е първокласен бедняк. Червеят си пълзи и не се обезсърчава. Вие в сравнение с червея сте цяло божество. Един кърт се радва и не се обезсърчава. Вие имате повече, отколкото сте разработили. Вие имате даже повече, отколкото можете да носите.
към текста >>

22. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

В следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от други бедствия.
- Той да употребява чесън за успокоение. Един брат попита: - Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото или го горят като въглища, за да се поддържа цената му? “ - Това има своите последствия. В следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от други бедствия. Една сестра попита: „Защо каменните къщи не са хигиенични? “ - Понеже камъните изтеглят топлината от човека. Друга една сестра попита: „С какво може да се сравни сегашната любов на света? “
към текста >>

23. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Например някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне.
Трябва да имаш отлична философия. Съзнанието на човека да бъде винаги будно. Да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо. Да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите, да не би като се повдигнете нагоре, да паднете, да стане реакция. Например някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне. И най-после се освободи и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят. А има и други същества - висши, които искат да го предпазят от паразитите, изобщо да му помогнат. И човек трябва да направи нещо, за да се подмлади.
към текста >>

24. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

В един американски университет студентите, като искали да изпитат своя професор, направили един изкуствен бръм- бар, като взели части от различни бръмбари и насекоми и го представили на професора, като казали, че намерили някакъв рядък екземпляр, да им каже какъв е този бръмбар.
Досега Богомилството е разглеждано на основание на из- ложението на неговите противници, които без никакво съм- нение са го дали в изопачена и карикатурна форма. И по това изопачено изложение различните автори, които са писали за него, според своите собствени разбирания, са ни представили Богомилството в различна светлина. Едни го разглеждат като социално учение, други като етично учение, трети като някак- ва религиозна секта, други като видоизменено Манихейство и Павликянство и прочее. Но това според мен не е богомилско- то учение, а един хамък, т.е. скърпено от различни представи на различни хора с различни идеи и разбирания и затова каз- вам, че това, което ни представят, е един хамък, изкуствено по- строение, създадено от различни остатъци, от различни дребни учения. В един американски университет студентите, като искали да изпитат своя професор, направили един изкуствен бръм- бар, като взели части от различни бръмбари и насекоми и го представили на професора, като казали, че намерили някакъв рядък екземпляр, да им каже какъв е този бръмбар. Като го разгледал внимателно, видял, че това е изкуствена работа, на- правена от студентите, които са взели части от различни насе- коми, и казал: „Момчета, това е хамък, това е ваша работа, а не на природата." Затова и аз казвам, че това, което ни се представя като бо- гомилско учение, е съставено от различни представи и хипо- тези на различни автори, които са изхождали от изложенията 19 на враговете на Богомилството и са ги съчетали по изкуствен начин, като са съставили едно измислено учение, на което ту- рили името Богомилство. Затова казвам, че тези изложения не са богомилското учение, а един хамък, някаква изкуствена компилация от различни учения, на които е турено името Бо- гомилство.
към текста >>

25. 17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако не вярвате в това, постарайте се да влезете мислено в съзнанието на един бръмбар или мравя и вижте, какви ще бъдат границите на вашия свят.
Защото духовно е това, което е разумно. Духовен човек е онзи, който не познава болести и смърт; той не се страхува от знанието и светлината. Духовният човек е творец в живота; той е извор на живота, който носи всички блага със себе си; той е реалист в пълния смисъл на думата, защото изявява живота по възможност най-пълно. За него няма този и онзи свят, а има един велик свят, в който функционира разумният живот, проявен в хиляди форми и степени, а невежите, които нямат великото знание, разделят света на видим и невидим, на този и онзи и пр. Границите и видимостта на света зависят от нашето съзнание, което обуславя функцията на сетивата. Ако не вярвате в това, постарайте се да влезете мислено в съзнанието на един бръмбар или мравя и вижте, какви ще бъдат границите на вашия свят. Но ще кажете - нали има един обективен свят? Че светът има обективна страна - да, но коя е гаранцията, че тъй както възприемаме света чрез петте си сетива е действително обективният свят? Опитът ни показва, че това е нашата представа за света, а какъв е светът сам no себе си не знаем. И какво е отношението между тази представа и реално обективния свят? Около този въпрос се е въртяла човешката мисъл с векове и тъй както го разрешават не могат да го разрешат.
към текста >>

26. 1. Братство и сестринство, 24 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти си се обезсърчил, казваш: „Животът няма смисъл." Разумността ти казва: „Аз, Който се грижа за бръмбара и го карам да хвърчи, ще се погрижа и за тебе.
Братът подразбира сестрата. Братът без сестрата не е брат. И сестрата без брата, не е сестра. Братът, който няма сестра, не е брат. И сестрата, която няма брат, не е сестра. Ти си се обезсърчил, казваш: „Животът няма смисъл." Разумността ти казва: „Аз, Който се грижа за бръмбара и го карам да хвърчи, ще се погрижа и за тебе. Бъди толкоз смел като него." Ако ти не можеш да се радваш на един бръмбар, на една риба, на една овца, на едно дете, този е животът на апетита. И ако братът разбере, какво нещо е сестрата и сестрата разбере, какво нещо е братът, и двамата ще разберат, защо са създадени в света. Това е великата идея, която предстои да се разбере в бъдеще. По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933 г.
към текста >>

Ако ти не можеш да се радваш на един бръмбар, на една риба, на една овца, на едно дете, този е животът на апетита.
И сестрата без брата, не е сестра. Братът, който няма сестра, не е брат. И сестрата, която няма брат, не е сестра. Ти си се обезсърчил, казваш: „Животът няма смисъл." Разумността ти казва: „Аз, Който се грижа за бръмбара и го карам да хвърчи, ще се погрижа и за тебе. Бъди толкоз смел като него." Ако ти не можеш да се радваш на един бръмбар, на една риба, на една овца, на едно дете, този е животът на апетита. И ако братът разбере, какво нещо е сестрата и сестрата разбере, какво нещо е братът, и двамата ще разберат, защо са създадени в света. Това е великата идея, която предстои да се разбере в бъдеще. По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933 г.
към текста >>

27. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Е всека паяжина е книга, а всека жица е писмо, а който прочете тая книга ще знае, че човешките закони са като тая паяжина: ако се уплете некоя дребна мушица, паякът й изсмуква кръвта; ако ли се залети некоя от големите мухи или некой бръмбар, той не само че не се уплита в тая паяжина, но я продира, па и самият паяк, ако не свари да се затули накъде в некое скрито кьоше — току видиш, че му е пресечена жицата и той тупне на земята и се разтърси…, светски работи…
— Не сънувам, ами ти не виждаш — не знаеш да гледаш! Въпросите и отговорите възбудиха любопитството на присъствуващите и всички погледи беха опрени към пророка, като да го молеха да им разреши тайната, която и те не разбираха. Бае Митар не оставяше никога да го молят два пъти: той издигна главата си и продума: — Какво правят паяците? Паяжина, нали? Е всека паяжина е книга, а всека жица е писмо, а който прочете тая книга ще знае, че човешките закони са като тая паяжина: ако се уплете некоя дребна мушица, паякът й изсмуква кръвта; ако ли се залети некоя от големите мухи или некой бръмбар, той не само че не се уплита в тая паяжина, но я продира, па и самият паяк, ако не свари да се затули накъде в некое скрито кьоше — току видиш, че му е пресечена жицата и той тупне на земята и се разтърси…, светски работи… Когато се зажени дъщерята на чорбаджи Недко, беше се задигнала една сватба, та целия град беше покъртила. През шест къщи и отлево, и отдесно — все софри наслагани. Яденето се готвеше в казани, а виното се точеше с бъчви. На една от софрите беше и бае Митар. Сватбари като сватбари — хапнали, пийнали, — едни снасят повечко, други по-малко, па не е чудно, че некой стане по-рано кефлия.
към текста >>

28. Ясновидци и светци - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

тия са бръмбари."
ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях.
към текста >>

29. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

признавам. Ония бяха гиганти, а тия са бръмбари.
защото зная откъде идва тая работа. За отделното хранене на Кръстю и Михаил в събора, аз ги изобличих с думите: "Кой ви позволи да се храните отделно." Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методиевци аз не признавам. Ония бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна много добре. Още не.са за света. Да си отидат там. Като се компрометират, хората ще кажат: "Ето ги, всичките са такива." Трябва да ги изпитвате.
към текста >>

30. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Той каза за тях, че на времето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях.
Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековер-ните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка. Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий. Учителят понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че на времето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях. Туй нещо беше публично изнесено. Стенографите после махнаха имената им, но поместиха изказването на Учителя, за да се скрие личния елемент. Аз го изнасям, за да знаете, че това се отнася за Кръстю Христов и Михаил Иванов и че написаното се отнася за тях от събора на 1922 г. на стр. 268, 269, 270-271, на 278-279, 307-322.От това време има един частен разговор на Учителя с трима възрастни приятели Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев.
към текста >>

31. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Учителят беше много недоволен и каза: „Онези Кирил и Методий бяха гиганти, а тия са бръмбари.
Това го правеха, за да подчертаят, че са нещо отделно и различно от останалите и че имат особена привилегия. А те бяха спечелили славата си на ясновидци, на хора, които общуват с Невидимия свят и които първи научават Божията откровения. Обаче Учителят ги изобличи. Каза: „Кой ви позволи да се храните отделно? " По това време те се представяха пред останалите, че са преродените Свети Кирил и Методий от миналото. Учителят беше много недоволен и каза: „Онези Кирил и Методий бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра.
към текста >>

32. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

„Аз бях малко бръмбарче,
Свеж прохладен въздух слиза от гористите склонове на Витоша. Гърдите се отпускат в еликсира на живота, който приемат преди да се свечери. В малките дървени домове, сгушени между вишневи, ябълкови и черешови дървета в градините, е спокойно. Обитателите им са си казали вечерната молитва и се готвят за сън. Аз обаче все още съм на своя пост, защото Учителя не се е прибрал в стаята си, а свири на пианото и пее: „Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите, пъплех по цветята." (Това е една басня!) „Но мина една царска дъщеря и ме обикна;
към текста >>

33. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Онези бяха гиганти, а тези са бръмбарчета.
Учителя, както е бил пред тях, изчезва и известно време го няма. Пак се явява, с голяма светлина пред тях. Въпреки това видение, двамата не се хармонизират с този светъл дух и работят срещу него. Те разпространяват за себе си легендата, че са преродените Кирил и Методий, които са дали писмеността на българите и сега им носят голяма светлина. Учителя провежда един разговор с ръководителите и им казва: „Такива свети Кирил и Методий не признавам. Онези бяха гиганти, а тези са бръмбарчета. Тези там Кръстьо и Михаил са във властта на черното братство. Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте и вие отпуснахте пари, за да дойдат. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Това е една борба между черното братство и Бялото братство.
към текста >>

34. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

Онези бяха гиганти, а тези са бръмбарчета.
Учителя, както е бил пред тях, изчезва и известно време го няма. Пак се явява, с голяма светлина пред тях. Въпреки това видение, двамата не се хармонизират с този светъл дух и работят срещу него. Те разпространяват за себе си легендата, че са преродените Кирил и Методий, които са дали писмеността на българите и сега им носят голяма светлина. Учителя провежда един разговор с ръководителите и им казва: „Такива свети Кирил и Методий не признавам. Онези бяха гиганти, а тези са бръмбарчета. Тези там Кръстьо и Михаил са във властта на черното братство. Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте и вие отпуснахте пари, за да дойдат. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Това е една борба между черното братство и Бялото братство.
към текста >>

35. Деветата симфония на Бетховен - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Радиото по три пъти на ден съобщаваше: "Всички солисти на Девета симфония: Лиляна Табакова, Диана Георгиева, Христо Бръмбаров, Любен Минчев, да се явят на репетиция в зала "България"."
Имах достатъчно време да се моля и да се свържа с Небето и с Вас, Учителю. Видях образа Ви. След това призовах духа на Бетховен, да ми помогне и той, с гения си и любовта си към своята творба. Молех се за хората в залата – да просветне съзнанието им и да приложат Божествените добродетели. Учителю, преди да Ви разправя за успеха, ще Ви кажа, че три дни преди генералните репетиции имаше блокада в София. Радиото по три пъти на ден съобщаваше: "Всички солисти на Девета симфония: Лиляна Табакова, Диана Георгиева, Христо Бръмбаров, Любен Минчев, да се явят на репетиция в зала "България"." Да показват личните си карти и постовете ще ги пропусна. Така съобщаваше радиото и за целия оркестър, и за целия хор. Бяха събрали всички хорове на София: хор "Кавал", хор "Гусла", хор "Христина Морфова", всички черковни хорове, хорът на радиото, хорът на операта и др. Учителю, през време на блокадата останах без хляб. Брат Христо не можеше да дойде при мен и погладувах малко.
към текста >>

36. СКВОРЧЕТО - Борис Николов

Те непрекъснато носят червеи, личинки, скакалци, бръмбари.
В нея се чуват нежни мелодийки, подсвирквания, удари на кастанети. Тази песен се пее от мъжкото скворче, когато женското мъти яйцата. Тук сърчицето прелива от нежни чувства, тук има радост от живота и благодарност. В песните си скворчето отива в гами, които човешкото ухо не може да долавя. Песента секва, когато дойдат грижите за малките, които са лакоми, растат бързо и двете птички едва смогват да ги изхранват. Те непрекъснато носят червеи, личинки, скакалци, бръмбари. Учените биолози са наблюдавали, че една двойка скворчета на ден пренася около 600 червейчета и личинки! Двете птички се стараят до изнемогване, човчиците им са винаги пълни. Чудно е как съумяват да намират толкова много храна! Бащата и майката едва успяват сами да се нахранят, през този период те отслабват и се смаляват. Наблюдавал съм ги толкова изморени, че едва се държат.
към текста >>

37. ЖИВИТЕ БАРОМЕТРИ - Борис Николов

Всъщност тук синоптиците са ларвите на майския бръмбар: когато времето ше се затопли, те излизат към повърхността, а след тях върви къртицата.
В устрема и в движенията ѝ се чувстваше паника. Казах си: „Да видим какво предсказва малката пчеличка.“ След малко от запад връхлетя вятър, облаци покриха небето, загърмя, затрещя и се изля пороен дъжд. Малката земна пчеличка знаеше какво иде. Ако през зимата видите,че прясно е ровила къртица, това е сигурен признак, че времето ще се затопли. Всъщност тук синоптиците са ларвите на майския бръмбар: когато времето ше се затопли, те излизат към повърхността, а след тях върви къртицата. Петелът е също добър барометър. Неговото кукуригане предвещава различни промени. Общо взето, ако пее на земята, очаква се лошо време; ако пее, кацнал нависоко, времето ще се подобри. Ако свинята събира клечки и играе с тях, като се върти из двора, очаква се лошо време. Явленията в природата са източник на лъчи.
към текста >>

38. Във веригата на живота - Павел Желязков

„Единственото нещо, което можем да направим, е да проявим любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри, любов към майки и бащи, любов към най-малкото растение и бръмбарче.
Микроорганизмите, рибите в океана, птиците във въздуха, бързоногите сърни и антилопи наред с хищниците, които ги преследват, пингвините в полярните морета, многобройните растителни видове цялото богатство на биосферата гъмжи от разнообразни форми на живот. Всички същества заедно с човека са поставени в условията на съвместно съществуване и взаимозависимост. Животът на всяко живо същество зависи от успешното размножаване и развитие на много други растителни и животински видове, включително и на микроорганизмите, които обработват мъртвите органични остатъци. В тази жива верига протича непрекъснат кръговрат на сили, а материята се руши, преобразява и приема нови форми на живот. В една от последните си лекции Учителя казва: „Единственото нещо, което можем да направим, е да проявим любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри, любов към майки и бащи, любов към най-малкото растение и бръмбарче. Всички са братя, приели различни форми, за да свършат някаква работа. И те са наши братя и сестри. Под „брат"разбирам всяко същество, което в даден случай може да ти услужи. Кравата е твоя сестра; ябълката е твоя сестра. Малко хора познават своите братя и сестри, които им слугуват.
към текста >>

39. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на зла- тен бръмбар.
Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници. И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват. На главата му блестеше забрадка от злато- тъкан лен със зелени цветя на папирус, — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед. На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на зла- тен бръмбар. А в чудна редица блестяха на пояса му от кафено персийско кадифе всички двадесет и два образа на египетската магия, изшити със злато и корналинови зърна. И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки украшения от ръка на златар, обиколени с дребен бисер и със сребърни жилки. И носеха ръцете му над лактите широки гривни от плътно злато с едри огнено-пурпурни карбункули, светящи, като поглед на персийска змия. А на пръстите му — тежки пръстени с врезани тайни знакове. И край него пъстрееха чертозите му — чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина царя.
към текста >>

40. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Защо това ми се струва по-важно да се разбере, отколкото да се измисли някаква нова измислица за някакви нови несъществуващи заговори срещу българите, някакви колорадски бръмбари, пуснати да поскъпне хлябът, някакви тайни потурчвания в някакви дълбоко потулени села, някакви енергийни дупки по границата (в които циганите хвърлят скелети на крадени магарета) или гърци някакви изкрали някакви икони през шести век и половина?
Трайко Константинов иде от Минесота, Томов и Икономов - от Ню Арк. През 1886 Харалан Димитров от Ню Арк отива пастор в Питсбург, призован от годишната конференция в Консвил, проведена от родения в Хавай председател на методисткия район епископ Малалиеу. И пак епископ Малалиеу взима при себе си като проповедници в Детройт, където се премества през 1887 г., Иван Тодоров, Ванчо Тодоров, Петър Василев и Иван Димитров. Между другото, на следващата година Малалиеу председателства годишното събрание на българската мисия. Авторски блик Защо хаваецът епископ Малалиеу все изисква българите при себе си, където и да поеме нов район? Защо това ми се струва по-важно да се разбере, отколкото да се измисли някаква нова измислица за някакви нови несъществуващи заговори срещу българите, някакви колорадски бръмбари, пуснати да поскъпне хлябът, някакви тайни потурчвания в някакви дълбоко потулени села, някакви енергийни дупки по границата (в които циганите хвърлят скелети на крадени магарета) или гърци някакви изкрали някакви икони през шести век и половина? Или някакъв кучешки зъб в някаква полутракийска полугробница? Защо - както казваше Паисий - в края на краищата да не знаем историята си - какво като я знаем, да не сме крастави, да не ни е страх, че ще научим нещо страшно за себе си, не вярваме ли в стамината си като народ и нация? Дванадесет и половина е, минава среднощ, долу на Тунджа някакви местни спасители на някакви орсовки бърчат чела и се наливат с национална гроздова и американски дискошум отпреди десет години... (Казах ли ви, че се скрих да пиша в Ямбол на спокойствие?) „Ша та чакам на бургаската гара! Лека нощ!“ * Но това после. Тук, докъдето сме стигнали, Петър Дънов се е записал да учи във Варна. Разбира се, ако бъдещият учен го търси по разни документи или в България, или в Америка, трябва да знае, че по него време чувството му за идентичност е много несигурно, което издава безпокойство, издава, че нещата не са точно такива, каквито трябва да са, че очаква нещо повече, без да може точно да сложи пръста си върху него и да е сигурен какво е то.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42145895957947