Търсене в текстове за 'Бръмбар'

Галилей Величков (1911-1985)

Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34.
28. Слово за музиката на Великия Учител 29. Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31. Едно мнение 32. Най-новото в музиката 33. Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34. Цената на всеки ученик в Школата 35. Отклонението от Школата 36. Чистотата на идеите 37. Най-великите пирати от французката енциклопедия 38. Запазената светла точка в съзнанието 39.
към текста >>

2. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Галилей Величков (1911-1985)

"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен.
към текста >>

" И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар.
И исках да Му кажа, че идвам по същия въпрос, който ме мъчи вече три години. Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е? " От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре.
към текста >>

"Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз.
" От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар?
към текста >>

Ами за този бръмбар?
Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?
към текста >>

" "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар?
"Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан.
към текста >>

Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня?
Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция.
към текста >>

И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?
Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената.
към текста >>

Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя.
Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената. Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията! Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере.
към текста >>

Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях.
В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената. Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията! Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере. Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух. Този урок бе даден чрез Словото на Великия Учител, което обхваща времето и пространството на Вселената. Целунах ръка и си тръгнах.
към текста >>

Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него.
Без изучаване, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на Учителя. Тези неща са изключени. Ние ги опитахме през време на Школата и тридесет години след заминаването на Учителя. Ние имаме знанието, дадено от Словото на Учителя и имаме нашия опит от живите опитности с Учителя, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на Учителя. И днес, когато се срещна с някой от моето поколение и започна да разговарям с него, не минават и няколко минути и започвам да слушам неща и разсъждения, които нямат нищо общо със Словото на Учителя. Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него. Невежеството е голяма сила. Това го опитахме на гърба си. Това невежество се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко. Аз бях свидетел на това. Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя.
към текста >>

Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа.
Е, а какво ще направят ли? Ще направят същото, което направиха поколенията преди тях. Това го знаем и го опитахме. Който не го знае - ще го опита. А който иска да бъде ученик на Школата на Великия Учител - трябва да направи от живота си истинско приложение на Словото на Учителя. Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа. А това ще го откриете в Словото на Великия Учител!
към текста >>

3. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600. Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт.
към текста >>

4. 3_66 Ясновидци и светци

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата.
Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание. А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли? - те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не? Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни.
към текста >>

5. 3_68 Самозванецът

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Ония бяха гиганти, а тия са бръмбари.
Ако ги спреш в едно, то в него ще се развие лицемерието. Те са хора, които искат да ви използуват. Тях ще ги впрегна, защото зная откъде идва тая работа. За отделното хранене на Кръстю и Михаил в събора, аз ги изобличих с думите: "Кой ви позволи да се храните отделно." Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методиевци аз не признавам. Ония бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна много добре. Още не.са за света. Да си отидат там. Като се компрометират, хората ще кажат: "Ето ги, всичките са такива." Трябва да ги изпитвате. Когато някой плаче, остави го да получи опитност.
към текста >>

6. 3_71 Последните дни на Учителя

Веднъж, като млада девойка, видях как беше хванал един бръмбар - беше го захлупил с една чаша и го наблюдаваше най-внимателно.
Беше неделя, 24 декември 1944 година и приятелите непрекъснато се сменяваха около Него и се стараеха да Му бъдат в услуга кой с каквото може. Всички бяхме замаяни от нещо, което витаеше във въздуха. Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава. Нито го допускахме, нито можехме да се ориентираме за онова, което ставаше около нас, в нас и в света. А усещахме, че целият въздух над нас е замрял в едно затишие и като че ли сме под един невидим похлупак. Веднъж, като млада девойка, видях как беше хванал един бръмбар - беше го захлупил с една чаша и го наблюдаваше най-внимателно. Попитах Го какво прави този бръмбар под чашата, а Той ми отговори: "Проучваме се взаимно." Та ние бяхме в тежко положение под невидим стъклен похлупак и някой ни проучваше отгоре. А ние какво можехме да проучваме с нашето човешко съзнание за неща и събития, които трябваше да се случат именно сега и то от Космически порядък. В неделя Учителят поиска да остана около Него. Каза: "Марийке, ти остани." Но приятелите бяха дошли около Него, видяха, че Той не може да стане и да държи беседа. Беше вече зле, но решиха да не се прекъсва животът на Школата и вместо беседата на Учителя, някой от приятелите да прочете някоя беседа на глас, а ние, другите, да слушаме напечатаното вече Слово.
към текста >>

Попитах Го какво прави този бръмбар под чашата, а Той ми отговори: "Проучваме се взаимно." Та ние бяхме в тежко положение под невидим стъклен похлупак и някой ни проучваше отгоре.
Всички бяхме замаяни от нещо, което витаеше във въздуха. Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава. Нито го допускахме, нито можехме да се ориентираме за онова, което ставаше около нас, в нас и в света. А усещахме, че целият въздух над нас е замрял в едно затишие и като че ли сме под един невидим похлупак. Веднъж, като млада девойка, видях как беше хванал един бръмбар - беше го захлупил с една чаша и го наблюдаваше най-внимателно. Попитах Го какво прави този бръмбар под чашата, а Той ми отговори: "Проучваме се взаимно." Та ние бяхме в тежко положение под невидим стъклен похлупак и някой ни проучваше отгоре. А ние какво можехме да проучваме с нашето човешко съзнание за неща и събития, които трябваше да се случат именно сега и то от Космически порядък. В неделя Учителят поиска да остана около Него. Каза: "Марийке, ти остани." Но приятелите бяха дошли около Него, видяха, че Той не може да стане и да държи беседа. Беше вече зле, но решиха да не се прекъсва животът на Школата и вместо беседата на Учителя, някой от приятелите да прочете някоя беседа на глас, а ние, другите, да слушаме напечатаното вече Слово. До тогава не беше ни се случвало - Учителят да е жив, а ние да четем напечатано Слово от томче.
към текста >>

7. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

ТОМ 2

Това ги огорчи извънредно много и всички получихме писма, че сме щури и този, който е вкарал този бръмбар в главите ни ще ни опропасти.
Родителите ни бяха заможни, почти на всички. Нищо не им струваше да ни издържат. Но ние искахме да работим и да се издържаме сами. Да направим един опит. Писахме на родителите си да не ни пращат пари. Това ги огорчи извънредно много и всички получихме писма, че сме щури и този, който е вкарал този бръмбар в главите ни ще ни опропасти. Но ние предприехме нашия опит и той не беше никак лесен. Привличаше ни простичкия живот сред природата. филисофски въпроси ни занимаваха, а пък ние бяхме запознати с окултната наука и теософската литература. Като се опирахме на младостта и силата си, както и на идеализма си предприехме нашия опит. Посещавахме често Учителя и разговаряхме с Него по всички въпроси.
към текста >>

8. 100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 2

Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва.
След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина.
към текста >>

Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините.
Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите.
към текста >>

Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина.
Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили.
към текста >>

Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си.
Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили. Дали не помогнаха молитвите! И вече когато се молеше никой не му се подсмиваше зад гърба.
към текста >>

И птиците спират бръмбарите.
Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили. Дали не помогнаха молитвите! И вече когато се молеше никой не му се подсмиваше зад гърба. Ако го видят, че се моли, тихичко се отстранят, за да не му пречат.
към текста >>

Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари.
Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили. Дали не помогнаха молитвите! И вече когато се молеше никой не му се подсмиваше зад гърба. Ако го видят, че се моли, тихичко се отстранят, за да не му пречат. Вече уважаваха молитвите му.
към текста >>

Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили.
Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили. Дали не помогнаха молитвите! И вече когато се молеше никой не му се подсмиваше зад гърба. Ако го видят, че се моли, тихичко се отстранят, за да не му пречат. Вече уважаваха молитвите му.
към текста >>

9. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Той каза за тях, че навремето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях.
Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековерните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка. Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий. Учителят, понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че навремето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях. Туй нещо беше публично изнесено. Стенографите после махнаха имената им, но поместиха изказването на Учителя, за да се скрие личния елемент. Аз го изнасям, за да знаете, че това се отнася за Кръстю Христов и Михаил Иванов, и че написаното се отнася за тях от събора на 1922 г. на стр. 268, 269, 270-271, на 278-279, 307-322.
към текста >>

10. 96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ

ТОМ 5

Така пеперудите, мухите, комарите и бръмбарите вечерно време заобикаляха голямата крушка на стълба, който бе насред поляната.
Така както онези крушки светят по същия начин светят онези човешки глави, в чийто мозък се е пробудило съзнанието му и е направило връзка с Бога. Така те светят за Невидимия свят. Та за невидимия свят е много лесно да се ориентират и да ви намерят. Те ви намират по светлината на пробуденото ви съзнание". Този пример ми дойде на ум когато разказвах това как духовете могат да съзрат светлината много лесно, те се движат в полета където е нощ за тях, макар че някой път е денно време за хората, но светлината която се излъчва от съзнанието им, от мозъците им по нея могат да се ориентират много добре. Така пеперудите, мухите, комарите и бръмбарите вечерно време заобикаляха голямата крушка на стълба, който бе насред поляната. Ламбата светеше, тя бе от 500 вата и осветяваше цялата поляна, а около нея в диаметър около един метър имаше рояк от нощни насекоми. Ние го приемахме това за нещо напълно нормално. Ето това е една аналогия и съпоставка, която е необходима в случая. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на Ада. Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мене и всичко изчезна.
към текста >>

11. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

Учителят беше много недоволен и каза: „Онези Кирил и Методий бяха гиганти, а тия са бръмбари.
Това го правеха, за да подчертаят, че са нещо отделно и различно от останалите и че имат особена привилегия. А те бяха спечелили славата си на ясновидци, на хора, които общуват с Невидимия свят и които първи научават Божията откровения. Обаче Учителят ги изобличи. Каза: „Кой ви позволи да се храните отделно? " По това време те се представяха пред останалите, че са преродените Свети Кирил и Методий от миналото. Учителят беше много недоволен и каза: „Онези Кирил и Методий бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра.
към текста >>

12. 66. СЧУПЕНИЯТ КРАК

ТОМ 6

Счупил ми е кракът, за да излезе този бръмбар от главата ми.
Но Той си знае защо. Когато дойде първият път да ме види Той каза тези думи: „От главата през крака. За да спасим главата, счупихме крака." Аз си тълкувах по своему пак и тези думи. Мислех си: Лекарите ме изплашиха, че имам нещо в белите дробове. Сигурно за това казва така. Счупил ми е кракът, за да излезе този бръмбар от главата ми. Така мислеха и други. Кракът ми обаче не беше наместен добре и болките не преставаха и не ми даваха мир, не ми позволяваха ни денем, ни нощем да спя. Защо трябваше да бъде така когато след всяко правилно наместване болките преставали? Защо с мене стана така - да не се намести крака ми както трябва? Защо, въобще го счупих?
към текста >>

13. 38. ПЕСЕНТА МАЛКОТО БРЪМБАРЧЕ

ТОМ 8

"Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите и пъплех по цветята.
И всичко политва така изведнъж. 7. Учителю Благи - прошепват душите на всичките мили тук братя, сестри, които участват във тази картина -листец сякаш те са на красния цвят. 8. И радват се тайно, и любят Го тайно, и мислят, и чувстват съвсем ясно те Великото Ново, което приижда, което се ражда пред самите тях. 9. Учителят свири, Любимият свири тъй леко и нежно клавишите Той ту милва и гали, ту ггьк им говори. Внезапно запява усмихнато Той: 10. "Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите и пъплех по цветята. Това е една стара басня -па мина една царска дъщеря и ме обикна. И станах човек." 11. Слушатели мили се леко усмихват оживени много на този велик така казан символ, естествено, скромно, и скромно изведен до таз красота.
към текста >>

14. 08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО

ТОМ 10

Сега ще ви разкажа за смъртта на един бръмбар.
Но в един момент стана нещо особено. След като минахме моста и вече навлизахме в града, от една пряка улица изневиделица изскочи един камион и пресече пътя на автобуса. Шофьорът закова автобуса на място, катастрофата, която имаше да стане, беше избегната. Чак тогава разбрах защо ми се казваше: Моли се! " Това ми разказа Костадин Спасов от Бургас. Сега ще ви разкажа за смъртта на един бръмбар. „През 1928 година синодът забрани събора ни в София. Ето защо отидохме на Мусала, там да го проведем. Съборът мина при хубаво време и добро разположение. Хубавото време оказа благотворно влияние на разположението на всички ни. Една сутрин Учителят каза: „Тази нощ се търкулна един бръмбар!
към текста >>

Една сутрин Учителят каза: „Тази нощ се търкулна един бръмбар!
Сега ще ви разкажа за смъртта на един бръмбар. „През 1928 година синодът забрани събора ни в София. Ето защо отидохме на Мусала, там да го проведем. Съборът мина при хубаво време и добро разположение. Хубавото време оказа благотворно влияние на разположението на всички ни. Една сутрин Учителят каза: „Тази нощ се търкулна един бръмбар! " Малко по-късно дойдоха туристи и донесоха вестници от София, от които научихме, че секретарят на синода, този, който беше попречил за събора, е умрял внезапно." Разказала сестра Милева. Не само горният случай, а преди него и след него можем да изредим много случаи, когато ония, които се пречили на Божието дело, са платили с живота си. Така е било с всички, които са използвали служебното си положение да пречат на Божието дело, проповядвано от Учителя на Бялото Братство. Можем в тоя смисъл да разкажем много случаи, които на мен са ми разказвани. Трябва да кажа, че вече много имена съм забравил.
към текста >>

15. IV.13 август, сряда 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се?
Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува. Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се? " И всеки ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите. Например кацне някой комар върху тебе, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни каже да не закачаме хорските ръце, за да не се сложат и хорските ръце върху нас.
към текста >>

16. Наряди за 1948 г.

ТОМ 12

Може ли да се говори на един бръмбар за Бога?
Така се създаде една религия, култ на която е самият човек, религия удобна, проста, която почти с нищо не задължава човека. Тя поставя пред човека конкретни задачи, свързани изключително с неговото материално съществуване и по този начин потиска в него стремежа към духовното, вечното, безграничното, в който стремеж човек расте и се усъвършенствува. Задачата на учениците е да изведат човека от това статично положение, от този затворен кръг, да му посочат пътя към Бога. Днес мнозина се страхуват да говорят за Бога, ала идеята за Бога е най-високата идея в живота. Тя е идея за разумни, мислещи същества. Може ли да се говори на един бръмбар за Бога? Идеята за Бога е вдъхновявала човека през всички времена към велики подвизи и жертви. И ако някои са търгували с нея и са вършили престъпления в нейно име, какво има с това самата идея? Тя остава неопетнена, чиста и свята, високият идеал, към който човек вечно ще се стреми. Тя е извела човека из мрака на вековете, отличила го е от другите същества, възвърнала е достойнството му и, доколкото човек има права и свободи, дължи ги на нея. Съвременните хора искат да устроят живота си без идеята за Бога.
към текста >>

17. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Ти си още бръмбар в Божествения свят.
Първо любовта. Второто е законът на мъдростта, на светлината. Третото е на свободата. То е постижението. Да не мислиш; че като си направил връзка с Бога, много си постигнал. Ти си още бръмбар в Божествения свят. Но ще благодариш, че си бръмбар в Божествения свят, отколкото да не познаваш Бога. Ние понеже сега живеем в света, постоянно се цапаме и затова трябват страдания, за да се чистим. За да придобием дарби, трябва някое велико същество да се е допряло до тебе. 24.07.1929 г., петък, Мл. Клас Всеки човек, който може да се оправдава, е талантлив.
към текста >>

Но ще благодариш, че си бръмбар в Божествения свят, отколкото да не познаваш Бога.
Второто е законът на мъдростта, на светлината. Третото е на свободата. То е постижението. Да не мислиш; че като си направил връзка с Бога, много си постигнал. Ти си още бръмбар в Божествения свят. Но ще благодариш, че си бръмбар в Божествения свят, отколкото да не познаваш Бога. Ние понеже сега живеем в света, постоянно се цапаме и затова трябват страдания, за да се чистим. За да придобием дарби, трябва някое велико същество да се е допряло до тебе. 24.07.1929 г., петък, Мл. Клас Всеки човек, който може да се оправдава, е талантлив. Също и когато защитаваш някого, ти си талантлив.
към текста >>

Когато срещна кокиче, бръмбарче, аз ги считам за деца на ангелите.
От сега нататък трябва да се подмладявате. От сега който не се подмладява, ще бъде бит. Оставете мъртвите да погребват своите мъртви. Затова трябва да влезем да живеем в изобилието на благодатта на Божията любов. Постарайте се всеки ден по 10-20 минути - половин час да мислите, че сте малко дете, на 7-8 години, ходите с чантичка и букварче на училище, баща ви ви праща. Когато срещна кокиче, бръмбарче, аз ги считам за деца на ангелите. 2.08.1929 г. Мл. Клас, петък Размишление: „Към светлината". Кога ученикът мълчи? Когато слуша. Кога професорът мълчи?
към текста >>

18. 14. КАК ЖИВАТА ПРИРОДА И РАЗУМНИЯТ НЕВИДИМ СВЯТ ГОВОРЯТ НА ЧОВЕКА И ГО ПОУЧАВАТ

Паша Теодорова

ТОМ 13

След малко над главата ми се завъртя някакъв бръмбар високо над мене с остро, силно бръмчене.
С доверие тръгнах по посоката, показана ми от цветенцето. Вървях известно време, не гледах по часовник, но за чудо и за благодарност към цветенцето, аз се озовах на пътеката, която направо водеше към изхода. 2. Живеех вече на Изгрева, на Парахода. Един ден ставам рано сутринта и като продължение на няколко предишни дни, нося в себе си една крива мисъл, която съзнавам като крива, но не мога да я изправя, сама не мога да си помогна. Седнах вън от Парахода на едно малко столче и размишлявам, но кривата мисъл си е пак в мене, мъчи ме. След малко над главата ми се завъртя някакъв бръмбар високо над мене с остро, силно бръмчене. Познах го - стършел, от който изпитвам ужас. Стършелът ту слизаше близо над главата ми, като че да ме ужили, ту се издигаше. Тръпки ме побиха. Стършелът неумолимо бръмчеше над главата ми, извиваше надясно-наляво, слизаше близо до мене и се издигаше нагоре, като че бе изпратен да извърши някаква работа. От тръпките, които побиваха цялото ми тяло, от ужаса, който преживях, аз се напрягах, и като резултат лошата мисъл ме напусна.
към текста >>

19. 4. КОГА, КАК И ЗАЩО СТАНАХ ВЕГЕТАРИАНКА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Не, без да иска, той може да стъпче и мравка, и бръмбар, а може да огорчи и човек, но като ученик на живота, той трябва да изработи усет да бъде внимателен и буден.
Обаче впоследствие идеята мина през мене като храна, като чувство, като мисъл и като действие, сега вече мога да говоря много по зададения въпрос. Първо, когато Божественото говори на човека, той първо действува, а после мисли; при човешките процеси е обратно - човек първо мисли, а после действува. Второ: Като вегетарианка вече свободно мога да мисля по въпроса за истинското отношение към живота. Само така човек иска да мисли върху целокупния живот и върху връзката, която съществува между всички живи същества, от малкото до голямото, от мравката до човека. Това не подразбира, че вегетарианецът трябва да бъда фанатик в приложение на идеята или пък ще стане такъв. Не, без да иска, той може да стъпче и мравка, и бръмбар, а може да огорчи и човек, но като ученик на живота, той трябва да изработи усет да бъде внимателен и буден. Много може да даде вегетарианството на човека, като минава във все по-високи форми на въздържание. Как станах вегетарианка? - По вътрешен път. И на този въпрос някога не бих могла да си отговоря, но впоследствие вече си отговорих поне за себе си, защото пътят, по който се движи човек, е индивидуален, вътрешният път има отношение към подсъзнанието, наречено „склад, хамбар, съкровищница, дето се складират много нереализирани желания и идеи, които очакват благоприятен момент за своето реализиране. Дали са от близко или от далечно минало, те зреят в подсъзнанието, докато дойде часът да се проявят.
към текста >>

20. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1081-1100

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Човек е минал през школата на бръмбарите, оттам - идеята за радиото.
1086 Човек трябва да бъде добър, за да бъде здрав. Без добродетели не може да има здрав народ. формите на Живота. 1087 Животните са форми, през които е минал човек. Животните, които съществуват в света - това са методи на Природата. Човек е минал през школата на бръмбарите, оттам - идеята за радиото. Тези бръмбари са имали преди хиляди години радио. Любовта. 1088 Всичко онова, което е направено по любов - Любовта е вътре. Ангелите знаят това - мисъл, родена от любов, чувство, родено от любов, постъпка, родена от любов, имат цена. Ако ние живеем по любов и тялото ни ще бъде здраво. Даром. 1089 Даром се дава само на онзи, който люби.
към текста >>

Тези бръмбари са имали преди хиляди години радио. Любовта.
Без добродетели не може да има здрав народ. формите на Живота. 1087 Животните са форми, през които е минал човек. Животните, които съществуват в света - това са методи на Природата. Човек е минал през школата на бръмбарите, оттам - идеята за радиото. Тези бръмбари са имали преди хиляди години радио. Любовта. 1088 Всичко онова, което е направено по любов - Любовта е вътре. Ангелите знаят това - мисъл, родена от любов, чувство, родено от любов, постъпка, родена от любов, имат цена. Ако ние живеем по любов и тялото ни ще бъде здраво. Даром. 1089 Даром се дава само на онзи, който люби. Онова, което е направено с любов, то остава.
към текста >>

21. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"?
Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен.
към текста >>

Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства".
Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни.
към текста >>

Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен.
Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите.
към текста >>

На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода.
От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната. Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи.
към текста >>

Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката.
Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната. Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи. Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта.
към текста >>

В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал.
87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво. В «овогоучилище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания". С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя 6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис" и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр. 131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г.
към текста >>

22. 1929 година - продължение

Вечерта им свирих с цигулката и пяхме „Кацнал бръмбар на трънка" и „Бялото кокиче".
Води ме и в хубава, макар и частна дъбова гора, Кюдечер, където тя си ходела често. Там изядохме един хубав портокал, който аз носех от София. С особен усет в сърцето и душата бяхме през целия ден, но мен ми бе тежко малко, защото бях изморен. Към 5 ч се завърнахме в с. Туден, за да сготвим нещо, та кога си дойдат Поп Христови, да има вечеря. Вечерта им свирих с цигулката и пяхме „Кацнал бръмбар на трънка" и „Бялото кокиче". Легнахме пак къде 11 ч . 29.IV.1929., понеделник Станахме. Ето, дъжд валяло през нощта, вали и сега. Обаче прекалено ще е да стоя, аз трябва да си ходя, защото съм на чужда къща. Еленка се приготви.
към текста >>

23. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Кога погледнах, ето, едро насекомо, един вид като ларвите на майския бръмбар, бели, големи, но по форма наподобяват на едрите мрави, само че големи като най-едрите скакалци, лете каквито се намират по нивите, кога жънем, но и от тях по-едри.
Има, но мен не ми се готви. Нещо зашипърка под кревата, кога погледнах - то се навъдили много мишки. Видях 5 едри на едно място и се замислих как може тая гад да се изтреби, защото там им е дупката. Но ето, дойде котката и клекна тамо и ги зачака. Отворих долапя. Кога погледнах, ето, едро насекомо, един вид като ларвите на майския бръмбар, бели, големи, но по форма наподобяват на едрите мрави, само че големи като най-едрите скакалци, лете каквито се намират по нивите, кога жънем, но и от тях по-едри. На края на задницата си имат отровен шип, който ми науми скорпиева отрова. Извиках на Стояна да дойде да види тия чудновати същества и се затекох да взема дилафа и сграбчих с него най-едрия насеком. Но ето и други него го застъпах, за да го смажа, обаче шипът му - жилото, било роговообразно, та се заби в крака ми и то в десния крак, в слабата част на стъпалото. Аз се затревожих дали не ще ми стане нещо, да ме отровят, обаче не усетих за момента нещо от тоя шип дали действува зле.[/b] [b]И се събудих. Небето съвсем ясно.
към текста >>

24. 1934 година Продължение

Кога погледнах, ето, едро насекомо, един вид като ларвите на майския бръмбар, бели, големи, но по форма наподобяват на едрите мрави, само че големи като най-едрите скакалци, лете каквито се намират по нивите, кога жънем, но и от тях по-едри.
Има, но мен не ми се готви. Нещо зашипърка под кревата, кога погледнах - то се навъдили много мишки. Видях 5 едри на едно място и се замислих как може тая гад да се изтреби, защото там им е дупката. Но ето, дойде котката и клекна тамо и ги зачака. Отворих долапя. Кога погледнах, ето, едро насекомо, един вид като ларвите на майския бръмбар, бели, големи, но по форма наподобяват на едрите мрави, само че големи като най-едрите скакалци, лете каквито се намират по нивите, кога жънем, но и от тях по-едри. На края на задницата си имат отровен шип, който ми науми скорпиева отрова. Извиках на Стояна да дойде да види тия чудновати същества и се затекох да взема дилафа и сграбчих с него най-едрия насеком. Но ето и други него го застъпах, за да го смажа, обаче шипът му - жилото, било роговообразно, та се заби в крака ми и то в десния крак, в слабата част на стъпалото. Аз се затревожих дали не ще ми стане нещо, да ме отровят, обаче не усетих за момента нещо от тоя шип дали действува зле. И се събудих.
към текста >>

25. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Бръмбарите вдъхновяват царицата, а тя работниците вдъхновява.
Там, дето светлината се намалява, топлината и силата намаляват ли се, има заблуждение. Увеличават ли се, там няма заблуждение. Булката я заблуждават, като я забулват. Човек, за да се ожени, трябва да е в съприкосновение с любовта, мъдростта и истината. Физическия свят не можете да разберете, докато не разберете вашата храносмилателна система. Бръмбарите вдъхновяват царицата, а тя работниците вдъхновява. За красота трябва да започнете с човешките чувства - с топлината. После - правилна мисъл. И най-после - правилни дела. Силата [е храна] на човешката [душа]. Да разгадаваш вселената, се изисква ангелски ум.
към текста >>

26. 22. Разговор с Учителя на 29.VIII.1933 г. на обед и следобед

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

22. Разговор с Учителя на 29.VIII.1933 г.[1] на обед и следобед [Изпратен от Димитър Звездински на Елена Хаджи Григорова] Днешното време е хубаво, понеже един бръмбар превърза превръзката на друг бръмбар и времето се зарадва за тази отлична постъпка.
22. Разговор с Учителя на 29.VIII.1933 г.[1] на обед и следобед [Изпратен от Димитър Звездински на Елена Хаджи Григорова] Днешното време е хубаво, понеже един бръмбар превърза превръзката на друг бръмбар и времето се зарадва за тази отлична постъпка. Вие се давите и всеки ден трябва да ви изваждат от морето. Този, който ви обира, вниса вашите пари в банката за вас на ваше име. Вие го обвинявате, пък той ви казва: „Аз ви ги внасям на ваша сметка, на безсрочно изплащане." Идеята за пасхалното агне е идеята за агнето, която чисти. Вегетарианството е вънкашната страна: не отнемай живота на едно животно, нищо повече. Евреите не са били вегетарианци.
към текста >>

27. 7. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев от 31.VII.1929 г.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Ти си още бръмбар в Божествения свят.
Първо - любовта. Второто е законът на мъдростта и на светлината. Третото е свободата. То е постижението. Да не мислиш, че като си направил връзка с Бога, много си постигнал. Ти си още бръмбар в Божествения свят. Но ще благодариш, че си бръмбар в Божествения свят, отколкото да не познаваш Бога. Ние сега, понеже живеем в света, постоянно се цапаме и затова трябват страдания, за да се чистим. За да придобием дарби, трябва някое велико същество да се е допряло до тебе. Петък, младежкия клас, 25.VII.1929 г.: Всеки човек, който може да се оправдава, е талантлив. Също и когато защищаваш някого, ти си талантлив.
към текста >>

Но ще благодариш, че си бръмбар в Божествения свят, отколкото да не познаваш Бога.
Второто е законът на мъдростта и на светлината. Третото е свободата. То е постижението. Да не мислиш, че като си направил връзка с Бога, много си постигнал. Ти си още бръмбар в Божествения свят. Но ще благодариш, че си бръмбар в Божествения свят, отколкото да не познаваш Бога. Ние сега, понеже живеем в света, постоянно се цапаме и затова трябват страдания, за да се чистим. За да придобием дарби, трябва някое велико същество да се е допряло до тебе. Петък, младежкия клас, 25.VII.1929 г.: Всеки човек, който може да се оправдава, е талантлив. Също и когато защищаваш някого, ти си талантлив. Невежеството е един момент; то не е един непреривен акт.
към текста >>

Когато срещна кокиче, бръмбарче, аз ги считам за деца на ангелите.
Вие казвате: „Остаряхме." Отсега нататък трябва да се подмладявате. Отсега, който не се подмладява, ще бъде бит. Оставете мъртвите да погребват своите мъртви. Затова трябва да влезем да живеем в изобилието на благодатта на Божията любов. Постарайте се всеки ден по 10-20 минути -1/2 час да мислите, че сте малко дете, на 7-8 год., ходите с читанка и букварче на училище, баща ви ви праща. Когато срещна кокиче, бръмбарче, аз ги считам за деца на ангелите. С братски поздрав: Б. Боев
към текста >>

28. 96. Възпитателната школа

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Музикален звук издават крилцата, цял един оркестър и се чува гласът на царицата и бръмбарите.
Те най-голямата работа вършат, но кога е гладна година, изпъждат ги навън, да гладуват, после ги прибират. Молят се отвън, молебен правят и ги викат. Четиристотин бръмбара колко мед ще изядат? Те са оркестранти, обикалят около царицата, насърчават я; като ги избият, тя от скръб умира. При рояването пеят всички с движението на крилцата си. Музикален звук издават крилцата, цял един оркестър и се чува гласът на царицата и бръмбарите. По една-две години да ходите да слушате. Щом си се скарал с някого, пчелата ще те ужили. Като я обичаш, не жили. Една пчела, като има паша, играе танц и другите възприемат новината. Пчелите и царицата отпреди хиляди години си имат радио.
към текста >>

29. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

Е всека паяжина е книга, а всека жица е писмо, а който прочете тая книга ще знае, че човешките закони са като тая паяжина: ако се уплете некоя дребна мушица, паякът й изсмуква кръвта; ако ли се залети некоя от големите мухи или некой бръмбар, той не само че не се уплита в тая паяжина, но я продира, па и самият паяк, ако не свари да се затули накъде в некое скрито кьоше — току видиш, че му е пресечена жицата и той тупне на земята и се разтърси…, светски работи… Когато се зажени дъщерята на чорбаджи Недко, беше се задигнала една сватба, та целия град беше покъртила.
— Ами какво писмо, човече, ти сънуваш ли? — Не сънувам, ами ти не виждаш — не знаеш да гледаш! Въпросите и отговорите възбудиха любопитството на присъствуващите и всички погледи беха опрени към пророка, като да го молеха да им разреши тайната, която и те не разбираха. Бае Митар не оставяше никога да го молят два пъти: той издигна главата си и продума: — Какво правят паяците? Паяжина, нали? Е всека паяжина е книга, а всека жица е писмо, а който прочете тая книга ще знае, че човешките закони са като тая паяжина: ако се уплете некоя дребна мушица, паякът й изсмуква кръвта; ако ли се залети некоя от големите мухи или некой бръмбар, той не само че не се уплита в тая паяжина, но я продира, па и самият паяк, ако не свари да се затули накъде в некое скрито кьоше — току видиш, че му е пресечена жицата и той тупне на земята и се разтърси…, светски работи… Когато се зажени дъщерята на чорбаджи Недко, беше се задигнала една сватба, та целия град беше покъртила. През шест къщи и отлево, и отдесно — все софри наслагани. Яденето се готвеше в казани, а виното се точеше с бъчви. На една от софрите беше и бае Митар. Сватбари като сватбари — хапнали, пийнали, — едни снасят повечко, други по-малко, па не е чудно, че некой стане по-рано кефлия. Чичо Бенчо, известен в града под името Сойтерията, във възхищението на своя кеф бутна некак столицата на бае Митра, който се подхлъзна, полете и падна на земята.
към текста >>

30. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Бръмбарчето, пчеличката, пъстрата пеперудка и гущерчето, което е толкова страхливо, и те застават в закрила над своите мънички.
Така, като я гледам, за мен майката е великан. Пред нейното сърце всеки лед ще се стопи и всички страдания са бисери изкупени за нейната любов. Нейната топла любов ще вдъхнови поета, ще вдъхнови писателя, ще вдъхнови художника и той ще рисува майчината любов с най-нежни тонове и ще й даде най-красива усмивка. Ще вдъхнови артиста, музиканта и неговото чувствително сърце ще излее най-чудната песен с божествена хармония. Нейната любов и вятъра спира, и бурята утихва. Бръмбарчето, пчеличката, пъстрата пеперудка и гущерчето, което е толкова страхливо, и те застават в закрила над своите мънички. В своята обилна любов тя е чудна и може чудеса да стори, ако би знаяла какво повече да направи. Но тази любов бива прекъсвана от друг живот, който е от друг род и той тъй хитро се вплита в тази майка, в този нежен живот и после какво става? - Нарушава се тази божествена хармония и почват се викове, охкания, проклятия, бури се вият над този живот и както ябълката отначало е чиста, а после става грапава, червива и огрозява плодът, така и този майчин живот, вместо радост, изпълва се с грижи, с плач и не е така хармоничен, както е мислила тя. А не знае, клетата, че в нея играят роля два живота и че трябваше отдавна да ги отдели, както би отделила житото от къклицата, както би отделила семето от пясъка. Не е лесно да бъдеш майка, в нея има най-голямата приятност, има красиви моменти на святост, но ако не работиш над това, ти ще вървиш донякъде и като изникне плевелят, ще заглуши житото.
към текста >>

Около нас чакат нашите нисши малки братчета и сестри, бръмбарчета и пъстри пеперудки, щурчета, гурнати се тревата за песен, жабки отскачаттихо и гущерчета бързат страхливо.
0, майки и сестри мои, да се върнем към хубавото име майка, което ни е дадено от природата. 0, как мило звучи то в душата ми и с нищо не искам да го изменя, ни с богатства, ни със знания, нито с разкошни дрехи, ни с питателна храна, ни с царски палати, - при това хубаво име - свещено призвание, да бъдем майки! След като майката дойде, всичко ще дойде, тя е любовта, а в любовта е живота. Не зная дали съм аз първата пчеличка, която обикаля около кошера и пее сладки песни, и буди вече моите проспали се сестри. - Станете, о, мои милички сестри и майки, веч пролетта дойде, цветенцата цъфнаха тъй нежно и пръскат благоуханния си аромат. Около нас чакат нашите нисши малки братчета и сестри, бръмбарчета и пъстри пеперудки, щурчета, гурнати се тревата за песен, жабки отскачаттихо и гущерчета бързат страхливо. Птички песнопойни, весело прелитат към нас, обикалят и пеят, чакат великият пример от нас - човеците, майките, жените, за да се предадем всички в обща божествена работа. Тогава ще се чуе песента на вечната хармония и радостта ще бъде безкрайна, че са се събрали най-после след толкова мъки и страдания, Божията Любов, Мъдрост и Истина! [2] ------------------------------------------------------------------------ [1] Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева от 3.1.1924 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 62 и тук, стр.
към текста >>

31. 54. Мария Здравкова Милева. 54.15. Смъртта на Ласков

Дух на воин и душа на девойка

Когато пренощувахме, на сутринта Учителят каза: - Тая нощ един голям бръмбар падна!
54.15. Смъртта на Ласков Една година съборът ни беше забранен. Причината беше секретарят на Синода: „Аз няма да ви дам да си правите събор! " Тогава ние предприехме екскурзия до Мусала. Когато пренощувахме, на сутринта Учителят каза: - Тая нощ един голям бръмбар падна! Ласков беше умрял през същата нощ! (А Димитър Ласков написа и издаде много книги срещу Учителя - „Петър Дънов и неговото учение", публикувано в сп. „Духовна култура", 1922 г., кн. 11 и 12. - бел.
към текста >>

32. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Това е карма.” В ума на неговите близки влезе един бръмбар, че сме го отровили.
Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни. Та, този нашият брат* казал: „Аз ще умра, изхвърлен като някое псе отвън, няма да има никой при мене.” Така каза младият брат, който замина. Той каза още: „И ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен това. Това е карма.” В ума на неговите близки влезе един бръмбар, че сме го отровили. И искат да направят аутопсия. Че е отровен. Че е отровен, отровен е. Няма съмнение в това. Всеки човек, който умира, е отровен.
към текста >>

Извърши си работата така, както Господ те е научил.” Дойде снощи един голям бръмбар.
А някои седят като статуи. За мене това е лицемерие. Когато минавам покрай някое цъфнало цвете, помириша го и си казвам: „Много е хубаво." Това цвете се извинява и ми казва: „Извини ме, че нямам онази поза, която трябваше да имам към тебе като Учител и съм се разгалило.” Това цвете е цъфнало и казва: „Искам да примамя някого. Имам стока. Пращам това ухание наоколо, за да дойдат малките мушички и да ми донесат едно благословение.” Казвам му: „Много добре вършиш. Извърши си работата така, както Господ те е научил.” Дойде снощи един голям бръмбар. Той се обърна на гърба си. Гледам го, че прилича на дете маха с краката си. Гледам го, седя при него. Мъчи се, горкият - не знае законите на равновесието. Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде.
към текста >>

И вие някой път, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите.
Гледам го, седя при него. Мъчи се, горкият - не знае законите на равновесието. Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде. Търси място, отгдето да хвръкне. От пода не може да хвръкне. И вие някой път, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите. Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди. Вие искате да знаете дали някой човек ви обича или не. В дадения случай има две възможности: или ви обича, или не ви обича. Но и двата метода, и двете неща са добри. Ако ви обича, е добре.
към текста >>

33. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

ТОМ 22

Онези бяха гиганти, а тези са бръмбарчета.
Учителят, както е бил пред тях, изчезва и известно време го няма. Пак се явява, с голяма светлина пред тях. Въпреки това видение, двамата не се хармонизират с този светъл дух и работят срещу него. Те разпространяват за себе си легендата, че са преродените Кирил и Методий, които са дали писмеността на българите и сега им носят голяма светлина. Учителят провежда един разговор с ръководителите и им казва: „Такива свети Кирил и Методий не признавам. Онези бяха гиганти, а тези са бръмбарчета. Тези там Кръстьо и Михаил са във властта на Черното Братство. Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте и вие отпуснахте пари, за да дойдат. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Това е една борба между Черното и Бялото Братство.** ********** Всички приятели да вземат мерки и да се оттеглят от тях, а те да се запретнат да работят.
към текста >>

34. 13.3. Разговор с Учителя

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Онези бяха гиганти, а тези са бръмбарчета.
Те са хора, които обичат да ви използуват. Тях ще ги впрегна, защото зная откъде иде тази работа. А отделното хранене на Кръстьо и Михаил аз ги изобличих: «Кой ви позволи да се храните отделно тук? » Аз имам камшик. Такива свети Кирил и Методи не признавам. Онези бяха гиганти, а тези са бръмбарчета. Те си бяха добре във Варна. Още не са за света. Да си отидат там, защото се компрометират, светът ще каже: «Ето ги, всички са такива.» Могат да вземат по две или по три жени - нямам нищо против това. Не бъдете лековер- ни, не се оставяйте да ви лъжат! Те трябва да се оттеглят.
към текста >>

35. III. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

И тогава идва ред на пеперудите и на бръмбарите, както и на птиците нощни, които, като видят светлината, да се нахвърлят върху нея.
Само да ги показва ли? Не, те не са обект за внимание. Но в концепцията на програмата на «Изгревът» те са нещо много важно. А защо? Защото те се осветяват със светлината, която идва от «Изгревът», започват да светят и стават светящи и златни. И тогава идва ред на пеперудите и на бръмбарите, както и на птиците нощни, които, като видят светлината, да се нахвърлят върху нея. Затова има доказателство, което ще дадем по-късно. 3. И така, със събраните снимки аз отивам при Светозар Няголов. Предварително бях подготвил 30 найлонови плика, бях написал на листчета по номера и заглавията на всички упражнения по Паневритмията. Аз започнах да подавам снимките една по една. Той ги оглеждаше, наблюдаваше, служеше си понякога с лупата и накрая казваше: «Това е.» И аз взимах въпросната снимка и я слагах в плика, в който имаше номера и заглавието на упражнението на Паневритмията.
към текста >>

36. 43. Занизаха се тъжни дни на носталгия по България

Весела Несторова

ТОМ 24

Всеки ден наблюдавах с възхищение пъстрите колибри, като бръмбари с дълги тънки клюнчета, впити в петуниите.
Съдбата на Козетка ми се видя по-лека от моята - тя поне беше сред свои сънародници, а на мен всичко и всички ми бяха чужди и далечни. Мис Търнър се държеше учителски с мен, малко ми говореше, а повече мълчеше. Сякаш тя самата не се чувстваше в родния си дом и не изглеждаше щастлива. Малкият парсънедж се оживяваше от младежите, които оставаха в къщи няколко дни. Предната част на къщата бе голяма веранда, обградена със сандъци нацъфтели петунии. Всеки ден наблюдавах с възхищение пъстрите колибри, като бръмбари с дълги тънки клюнчета, впити в петуниите. Кантон е малък град, с добре засенчени улици от големи широколистни дървета. Пред всички къщи има квадратна тревна площ, а в задния двор е цветната и зеленчукова градина. Американските градове си приличат. Всичко е разпределено по строго определен план. Център на града е търговския квартал, а край железопътната линия са къщите на бедното население.
към текста >>

37. 221. Житеното зърно - то е Господ, големите неща - то сме ние

Весела Несторова

ТОМ 24

Бръмбар като бръмне и кацне на теб, тръгват ти работите.
Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние. Музиката на пианиста е проявлението му, а не е пианиста. Един малък лъч от слънцето ти разкрива света - той е най-голямото благословение. Малките работи са далечни, а големите близки. Една хубава мисъл, едно хубаво чувство са трошички - храна от невидимия свят. Бръмбар като бръмне и кацне на теб, тръгват ти работите. Един музикант на сцената има успех поради някой от публиката, той може да е на трето място, но от него зависи успеха му. Той сам може да не съзнава това. Пазете се от недоволството си. Недоволен си, че чувствуваш недостиг на нещо. Животните обработват разните добродетели.
към текста >>

38. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

Бръмбар като кацне на теб и ти бръмне, тръгват ти работите.
Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние. Музиката на пианиста е проявлението му, а не е пианиста. Един малък лъч от слънцето ти разкрива света - той е най-голямото благословение. Малките работи са далечни, а големите близки. Една хубава мисъл, едно хубаво чувство са трошички - храна от невидимия свят. Бръмбар като кацне на теб и ти бръмне, тръгват ти работите. Един музикант на сцената има успех поради някой в публиката, той може да е на трето място, но от него зависи успеха му. Той сам може да не съзнава това. Пазете се от недоволството си. Недоволен си, че чувствуваш недостиг на нещо. Животните обработват разните добродетели.
към текста >>

39. 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция.
Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш. Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци. Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува. Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.
към текста >>

40. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде.
Нашата гостна е чудно хубава сега. Гранките отпуснали свилена шума веселят окото и въздуха. Камъните измити от снега - блещят. Те сега са тъй нагрети от пролетните лъчи, че всеки камък представлява място за приятна почивка. Бубулечки лазнали навред, облечени в разни костюми. Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде. Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха на нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания. Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили на слънцето своите многоцветни роклички. Жълтият минзухар тук-таме се показва - ту изтеглил остра сабя под сенките, ту се изпулил срещу слънцето. Игличината вред е разпростряла своите жълти платна и не престава да ги хвали. Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада.
към текста >>

41. 3.2.1.4. Разказът на едно детенце

3.2.1. Изповеди

ТОМ 26

вчера каза на един бръмбар: „Ах, мое детенце!
Тя е грациозна и нежна, гостоприемна и милостива е. На колко измъчени души е дала подслон. Колко сълзи е изтрила със своята красота и любов. И на всекиго казва: „Мое дете, мое дете", че.аз почвам да вярвам, че имам милиарди братя и сестри. Тя и на животните казва „мои деца", че аз не смея вече да скубя вълната на овцете и да развалям гнездата на песнопойците. Напр. вчера каза на един бръмбар: „Ах, мое детенце! " Ха... ха... ха... детенце! Значи, че аз си имам брат бръмбар! И понеже той е толкова малък, аз го турям на носът си и го нося. Той полази по лицето ми, очите ми, полази в ухото ми и бръм... - Мамо! - писвам аз и грабвам бръмбара и го хвърлям, но той не пада, а хвърчи!...
към текста >>

Значи, че аз си имам брат бръмбар!
Колко сълзи е изтрила със своята красота и любов. И на всекиго казва: „Мое дете, мое дете", че.аз почвам да вярвам, че имам милиарди братя и сестри. Тя и на животните казва „мои деца", че аз не смея вече да скубя вълната на овцете и да развалям гнездата на песнопойците. Напр. вчера каза на един бръмбар: „Ах, мое детенце! " Ха... ха... ха... детенце! Значи, че аз си имам брат бръмбар! И понеже той е толкова малък, аз го турям на носът си и го нося. Той полази по лицето ми, очите ми, полази в ухото ми и бръм... - Мамо! - писвам аз и грабвам бръмбара и го хвърлям, но той не пада, а хвърчи!... Какъв крилат брат си имам! Че той макар и малък, могъл да хвърчи, а пък аз не мога!...
към текста >>

- писвам аз и грабвам бръмбара и го хвърлям, но той не пада, а хвърчи!...
вчера каза на един бръмбар: „Ах, мое детенце! " Ха... ха... ха... детенце! Значи, че аз си имам брат бръмбар! И понеже той е толкова малък, аз го турям на носът си и го нося. Той полази по лицето ми, очите ми, полази в ухото ми и бръм... - Мамо! - писвам аз и грабвам бръмбара и го хвърлям, но той не пада, а хвърчи!... Какъв крилат брат си имам! Че той макар и малък, могъл да хвърчи, а пък аз не мога!... Или спомням си кога понякога мама се разгневи! Ах, страшно е, страшно е да се помисли! Тя плаче, къса дрехите си, цяла се друса, крещи и ни облива с цели потоци със сълзи... Това е когато ние много не мируваме, измъчваме животните, разваляме гнездата на песнопойците или скубеме цветята.
към текста >>

42. 3. Пред прага на Школата

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

Плугът никак не се интересуваше от нарушеното спокойствие на мравките, на червеите, на бръмбарите.
Школата беше едно от великите условия, за да се изпълни задачата, възложена на славянството в лицето на българския народ. Близо един век, казваме ние, близо един век ще кажат историците, за да се подготви почвата, богатия чернозем, хлебородната нива, която щеше да бъде дълбоко разорана от неумолимите зъбци на плуга - световния плуг, страданията и бурите, които бяха сгъстили небето на двадесетия век, събрало всичката тревога и мъка на ред поколения. Някои се чудеха и търсеха причини, обвиняваха и се оплакваха и нищо не разбираха, някои никак не се чудеха, не търсеха причини, те знаеха, че светът се подготвяше за нова сеитба и за тях не беше трагедия, че богатите хора щяха да станат бедни, щастливите нещастни, здравите болни. Промените, бурите, катаклизмите нямаха никакво значение, те мереха нещата с необикновени мерки. В света се подготвяше нещо велико. Плугът никак не се интересуваше от нарушеното спокойствие на мравките, на червеите, на бръмбарите. Земята трябваше да се разоре и се подготви за сеитба - такава беше неумолимата логика на сеяча, такава бе и тази на живата природа, която редеше своите планове. Една школа, каквото беше тази на Учителя идваше да помогне на човечеството да се справи с новите условия, със сложните взаимоотношения, за да кали нещо у себе си и се подготви да приеме, съхрани и предаде на другите новото. Да знаеш защо живееш и страдаш, да научиш великия урок да носиш като истински мъж страданията беше задача, която остро бе поставена още в навечерието, когато школата официално бе открита. Събитието беше минало безшумно и естествено и дните по нищо не се различаваха и тая първа вечер - събранията тогава ставаха вечер, когато се каза думата школа, думата прозвуча необикновено. Учениците вероятно и тогава са пели, размишлявали, молели, ала тона и стила на работата трябва да е бил друг.
към текста >>

43. 135. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пред прага на Новата епоха. Отечествения фронт в природата, човека и обществото. Резюме от беседата, 22.10.1944 г.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

По този закон, човек трябва да отдаде нужното внимание на всяко растение и тревица, на всяко животно, насекомо и бръмбарче.
Не говорете неверни работи, понеже ще спънете себе си. В новата епоха на Отечествения фронт се изисква една отлична, чиста и светла мисъл, отлично чувство без никакво колебание и една отлична постъпка. Това са три неща, на които можете да разчитате. Сега трябва да знаем да употребяваме всяко нещо на неговото място и в определеното време. Така се подържа хармонията в живота. По този закон, човек трябва да отдаде нужното внимание на всяко растение и тревица, на всяко животно, насекомо и бръмбарче. Дето ги срещнете, погледнете ги с един хубав поглед, усмихнете им се, защото те влизат като елементи в общата хармония на Природата. Те всички са предметно учение за нас, те са азбуката на природата. Всичките са проява на великата Любов, която ни учи чрез тях. Когато изменим на тази любов, идват ни страданията. Когато отдалечаваме от себе си любовта, страданието ще дойде.
към текста >>

44. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Туй право никой не може да ми го отнеме.” Какво чудно нещо е това малко бръмбарче, полирано като че ли излято от метал!
Ученикът на Учителя нема страх нито от смъртта, нито от условията. Учителят устройва пътя ти. Бог е, Който дава всички условия. Князът на този свят ни хвърли в затвора, но и той не може да ни откъсне от Божествения живот. Казано е в Молитвата: „Аз съм в пътя на Истината и на Божествения живот. Туй право никой не може да ми го отнеме.” Какво чудно нещо е това малко бръмбарче, полирано като че ли излято от метал! Това е един космичен кораб. Едно разумно същество от далечен свят е създало тази форма със своята сила и интелигентност, за да посети нашия свят и да го изучава. Какви уреди, какви органи, какви фини инсталации е създал Той, и в толкова малка форма! Колко са тежки, тромави, космичните кораби на съвременния човек! Разумните същества си служат с много малко материя.
към текста >>

45. 2.11. Дядо Иван. Овощната градина

Но тъкмо тогава се зададе напаст: облаци бръмбари от твърдоглавите хоботници, настъпваха от запад.
По цял ден работи в градината: подкастря дърветата, разкопава около стеблата им, тори ги и полива, пее им песни. А как му се отплащаха дръвчетата? - В цялото село немаше по-хубави ябълки, круши и сливи от неговите! Тази пролет дръвчетата бяха преизобилно нацъфтели. Обещаваха много плод. Но тъкмо тогава се зададе напаст: облаци бръмбари от твърдоглавите хоботници, настъпваха от запад. Те подядаха в основата цвета и той опадваше. Селяните не можеха да се борят с тях. Не помогна нито огън, нито дим, нито ръчно избиване, макар, че и децата от училището бяха извикани да се борят с хоботниците. Бръмбарите наближаваха вече градината на дядо Иван, а неговите синове му казваха на подбив: „Тате, тук твоите молитви вече не ще помогнат! ” Дядо Иван с тревога следеше бедствието.
към текста >>

Бръмбарите наближаваха вече градината на дядо Иван, а неговите синове му казваха на подбив: „Тате, тук твоите молитви вече не ще помогнат!
Обещаваха много плод. Но тъкмо тогава се зададе напаст: облаци бръмбари от твърдоглавите хоботници, настъпваха от запад. Те подядаха в основата цвета и той опадваше. Селяните не можеха да се борят с тях. Не помогна нито огън, нито дим, нито ръчно избиване, макар, че и децата от училището бяха извикани да се борят с хоботниците. Бръмбарите наближаваха вече градината на дядо Иван, а неговите синове му казваха на подбив: „Тате, тук твоите молитви вече не ще помогнат! ” Дядо Иван с тревога следеше бедствието. Сърцето му се свиваше от мъка. Бръмбарите бяха вече близо до неговата градина, когато от изток се зададе огромно ято врани и скворци. Те бяха хиляди, без чет. Птиците се нахвърлиха на бръмбарите с такова настървение, че ако изяждаха един, десетки избиваха с човките си.
към текста >>

Бръмбарите бяха вече близо до неговата градина, когато от изток се зададе огромно ято врани и скворци.
Селяните не можеха да се борят с тях. Не помогна нито огън, нито дим, нито ръчно избиване, макар, че и децата от училището бяха извикани да се борят с хоботниците. Бръмбарите наближаваха вече градината на дядо Иван, а неговите синове му казваха на подбив: „Тате, тук твоите молитви вече не ще помогнат! ” Дядо Иван с тревога следеше бедствието. Сърцето му се свиваше от мъка. Бръмбарите бяха вече близо до неговата градина, когато от изток се зададе огромно ято врани и скворци. Те бяха хиляди, без чет. Птиците се нахвърлиха на бръмбарите с такова настървение, че ако изяждаха един, десетки избиваха с човките си. Битката продължи целия ден. Бръмбарите бяха унищожени. Градината на дядо Иван беше спасена.
към текста >>

Птиците се нахвърлиха на бръмбарите с такова настървение, че ако изяждаха един, десетки избиваха с човките си.
Бръмбарите наближаваха вече градината на дядо Иван, а неговите синове му казваха на подбив: „Тате, тук твоите молитви вече не ще помогнат! ” Дядо Иван с тревога следеше бедствието. Сърцето му се свиваше от мъка. Бръмбарите бяха вече близо до неговата градина, когато от изток се зададе огромно ято врани и скворци. Те бяха хиляди, без чет. Птиците се нахвърлиха на бръмбарите с такова настървение, че ако изяждаха един, десетки избиваха с човките си. Битката продължи целия ден. Бръмбарите бяха унищожени. Градината на дядо Иван беше спасена.
към текста >>

Бръмбарите бяха унищожени.
Сърцето му се свиваше от мъка. Бръмбарите бяха вече близо до неговата градина, когато от изток се зададе огромно ято врани и скворци. Те бяха хиляди, без чет. Птиците се нахвърлиха на бръмбарите с такова настървение, че ако изяждаха един, десетки избиваха с човките си. Битката продължи целия ден. Бръмбарите бяха унищожени. Градината на дядо Иван беше спасена.
към текста >>

46. 2.36. Живите барометри

Всъщност тук синоптици са лаврите на майския бръмбар - когато времето ще се затопли, те излизат към повърхността, а след тях вървят къртиците.
В устрема и движението й се чувствуваше паника. Казах си: „Да видим какво предсказва малката пчеличка? ” След малко от запад връхлетя вятър, облаци покриха небето, загърмя, затрещя и се изля пороен дъжд. Малката земна пчеличка знаеше какво иде. Ако през зимата видите, че прясно е ровила къртица, това е сигурен признак, че времето ще се затопли. Всъщност тук синоптици са лаврите на майския бръмбар - когато времето ще се затопли, те излизат към повърхността, а след тях вървят къртиците. Петелът е добър барометър. Неговото кукуригане предвещава различни промени. Общо взето, ако пее на земята, очаква се лошо време, ако пее кацнал на високо, времето ще се подобри. Когато свинята събира клечки и играе с тях, като се върти из двора, времето ще се влоши. Явленията в природата са източник на лъчи.
към текста >>

47. 2.44. Скворчето

Те непрекъснато носят червеи, личинки, скакалци, бръмбари.
В нея се чуват нежни мелодийки, подсвирквания, удари на кастанети. Тази песен се пее от мъжкото скворче, докато женската мъти яйцата. Тук сърчицето прелива от нежни чувства, тук има радост от живота и благодарност. В своите песни скворчето отива в гами, които човешкото ухо не може да долови. Но когато дойдат грижите за малките, които са лакоми, растат бързо, двете птички едва смогват да ги нахранят. Те непрекъснато носят червеи, личинки, скакалци, бръмбари. Учените биолози са наблюдавали, че една двойка на ден принася 600 червейчета и личинки и едва ли успяват да се нахранят те самите. Чудно е от къде намират толкова много храна! - Човките им винаги са пълни - и двете птички се стараят до изнемогване. През този период те отслабват и се смаляват. Наблюдавал съм ги толкова изморени, че едва се държат и все отлитат и се връщат.
към текста >>

48. 2.63. Животните - нашите по-малки братя

Гледам два бръмбара търкалят една топка: единият със задните си крака притегля, а другият с предните си крака бута.
” Тя каза: „За това не говори сега.” Като дойде котка в един дом, домът прогресира. Здравословна е котката. Като дойде котка в къщи, пъди болестите. Аз наблюдавам животните и вадя заключение. Някоя буболечка като я бутнеш, престори се на умряла и после като я оставиш, тръгне. Гледам два бръмбара търкалят една топка: единият със задните си крака притегля, а другият с предните си крака бута. И тази топка се търкаля. Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека. Човешките очи са много силни и кучето се плаши от тях. До една пейка паяк направи паяжина и хвана мравка. Друга мравка дойде, скъса паяжината от всички страни, отиде в дупката, изгони паяка, нападна го и паякът избяга.
към текста >>

49. 36. Младежки окултен клас: 17 апр. 1942 г.

Боян Боев

Вий сте видели как децата връзват някой бръмбар.
36. ЛЕКЦИЯ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС държана на 17 април 1942 г. Човек докато не знае как да се справи със своето недоволство, никога не може да прогресира в живота, защото недоволството е първата спънка, която го спира в неговия път. Трябва да знаеш как да се справиш. Вий сте видели как децата връзват някой бръмбар. Вий обяснявате всичко това с това, че имало някаква съдба. Съдбата е, че сте вързани. Радостта в живота седи в постоянното реализиране, в постоянното проявяване на реалността в нас. Човек трябва да бъде доволен дето се проявява реалността. Докато се прояви реалността в нас, ние живеем, като престане да се проявява реалността, ние умираме.
към текста >>

50. 8. Беседа от Учителя: държана пред духовна група, 1 март 1926 г. Бележка на Борис Николов

Савка Керемидчиева

II. В колибата на Христов

Когато се намира в някое по-добро разположение, имате бръмбар във вас.
Това е закон, приложен за вас. И когато правите екскурзии, две неща трябва да имате: да бъдете съвършено откровени, или пък съвършено да пазите тайна. Онзи, който пази тайна, е по-слаб. Когато мухата се хване в паяжината, какво й трябва? Мухата не е учила изкуството да прегризва нишките на паяжината. Когато се намира в някое по-добро разположение, имате бръмбар във вас. На вечерята сте имали едно отлично състояние, днес имате един бръмбар и сте резервирани. Законът на внушението е един мощен закон, и човек не може да се избави лесно от него. Само едно правило има: на тези деца, които се псуват, да им дадете един орех, да престанат да се карат, да не ги чуваш, когато минаваш. Това е едно от правилата. Този закон ще го спазваш.
към текста >>

На вечерята сте имали едно отлично състояние, днес имате един бръмбар и сте резервирани.
И когато правите екскурзии, две неща трябва да имате: да бъдете съвършено откровени, или пък съвършено да пазите тайна. Онзи, който пази тайна, е по-слаб. Когато мухата се хване в паяжината, какво й трябва? Мухата не е учила изкуството да прегризва нишките на паяжината. Когато се намира в някое по-добро разположение, имате бръмбар във вас. На вечерята сте имали едно отлично състояние, днес имате един бръмбар и сте резервирани. Законът на внушението е един мощен закон, и човек не може да се избави лесно от него. Само едно правило има: на тези деца, които се псуват, да им дадете един орех, да престанат да се карат, да не ги чуваш, когато минаваш. Това е едно от правилата. Този закон ще го спазваш. Щом дойде едно лошо настроение, ще знаете, че това настроение е външно, ще гледате да го премахнете.
към текста >>

51. 234 Класовата борба как ще се разреши

Веднъж той ми каза:-„Бръмбарът минава и заминава през паяжината на паяка, това е законът, а мухата се оплита в нея!
234. КЛАСОВАТА БОРБА КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ - Това е дълга история! Като завърших гимназия, въпреки страшната безработица, веднага ме назначиха деловодител при държавен бирник в Делиорман. Бирникът беше стар, нервен и почти луд! Още от първия ден почна да ме тормози! Поведохме страшна борба! Веднъж той ми каза:-„Бръмбарът минава и заминава през паяжината на паяка, това е законът, а мухата се оплита в нея! Аз съм бръмбарът, а ти мухата.” И в един прекрасен ден ме уволни, въпреки че нямах никакво провинение - тъкмо напротив, той беше виновният. Взе две тенекии със сирене рушвет, за да отложи изплащането данъците на един турчин. Аз занесох тенекиите със сиренето в данъчното управление, и след няколко дни бях уволнен. В заповедта изрично пишеше: „Защото заеква.” - Едната тенекия щяла да бъде за началника - каза с усмивка Христов. - Тогава и до този момент това не си помислих - възможно е, но това не е важно.
към текста >>

Аз съм бръмбарът, а ти мухата.” И в един прекрасен ден ме уволни, въпреки че нямах никакво провинение - тъкмо напротив, той беше виновният.
Като завърших гимназия, въпреки страшната безработица, веднага ме назначиха деловодител при държавен бирник в Делиорман. Бирникът беше стар, нервен и почти луд! Още от първия ден почна да ме тормози! Поведохме страшна борба! Веднъж той ми каза:-„Бръмбарът минава и заминава през паяжината на паяка, това е законът, а мухата се оплита в нея! Аз съм бръмбарът, а ти мухата.” И в един прекрасен ден ме уволни, въпреки че нямах никакво провинение - тъкмо напротив, той беше виновният. Взе две тенекии със сирене рушвет, за да отложи изплащането данъците на един турчин. Аз занесох тенекиите със сиренето в данъчното управление, и след няколко дни бях уволнен. В заповедта изрично пишеше: „Защото заеква.” - Едната тенекия щяла да бъде за началника - каза с усмивка Христов. - Тогава и до този момент това не си помислих - възможно е, но това не е важно. За шест месеца не бях си получавал заплатата.
към текста >>

52. 380. Призракът на безработицата

В полето по междуселските пътища по оставените изпражнения на животните, често се виждат да се трупат синкаво-черни, по-големи или по-малки бръмбари, а около тях прехвръкват грамадни, лъскави зелени и други мухи.
И когато Андрей си отвори очите, чу ясно как прозвуча гласа на Христов: - Бог чу горещата ти молитва - ще бъдат изпълнени всичките ти прошения. - Нали пак магазинер в кооперацията? - запита той с усмивка, и си облиза устните. - Кооперацията ли? Ти знаеш ли какво представлява кооперацията за този, който ясно вижда в тъмнината на живота? В полето по междуселските пътища по оставените изпражнения на животните, често се виждат да се трупат синкаво-черни, по-големи или по-малки бръмбари, а около тях прехвръкват грамадни, лъскави зелени и други мухи. - Виждал съм. - Такова едно изпражнение за мен е кооперация „Наред”, а вие -нейните служители сте малките, големите бръмбари и мухите! Андрей го гледаше в недоумение!... И пред него пак беше застанал прословутият корен квадратен от минус единица. Той гледаше изумен алгебричния израз, и като че чуваше някой да му казва: „Повдигни го на четвърта степен!
към текста >>

- Такова едно изпражнение за мен е кооперация „Наред”, а вие -нейните служители сте малките, големите бръмбари и мухите!
- запита той с усмивка, и си облиза устните. - Кооперацията ли? Ти знаеш ли какво представлява кооперацията за този, който ясно вижда в тъмнината на живота? В полето по междуселските пътища по оставените изпражнения на животните, често се виждат да се трупат синкаво-черни, по-големи или по-малки бръмбари, а около тях прехвръкват грамадни, лъскави зелени и други мухи. - Виждал съм. - Такова едно изпражнение за мен е кооперация „Наред”, а вие -нейните служители сте малките, големите бръмбари и мухите! Андрей го гледаше в недоумение!... И пред него пак беше застанал прословутият корен квадратен от минус единица. Той гледаше изумен алгебричния израз, и като че чуваше някой да му казва: „Повдигни го на четвърта степен! ” - Господин Христов, не зная как да изразя учудването си - откъде пък сега това измислихте? - Нищо не съм измислил, това е гледане на реалността.
към текста >>

И вие работниците и началните от „Напред”, като мухите и бръмбарите върху изпражненията живеете - от тях и в тях.
Той гледаше изумен алгебричния израз, и като че чуваше някой да му казва: „Повдигни го на четвърта степен! ” - Господин Христов, не зная как да изразя учудването си - откъде пък сега това измислихте? - Нищо не съм измислил, това е гледане на реалността. Не само това, но всяка лъжа е едно изпражнение на дявола!... Кражбата е друго такова изпражнение. И вие работниците и началните от „Напред”, като мухите и бръмбарите върху изпражненията живеете - от тях и в тях. Аз лично нямам нищо против всичко това - против бръмбарите, че се трупат върху... Но запомни, това има смисъл за мухите и бръмбарите, но ти, който вече си вкусил от нектара на Истината, пожелай с цялото си същество винаги само с нектар да живееш! Сега като те изкъпах, не отивай отново като прасе в гьола.
към текста >>

Аз лично нямам нищо против всичко това - против бръмбарите, че се трупат върху... Но запомни, това има смисъл за мухите и бръмбарите, но ти, който вече си вкусил от нектара на Истината, пожелай с цялото си същество винаги само с нектар да живееш!
” - Господин Христов, не зная как да изразя учудването си - откъде пък сега това измислихте? - Нищо не съм измислил, това е гледане на реалността. Не само това, но всяка лъжа е едно изпражнение на дявола!... Кражбата е друго такова изпражнение. И вие работниците и началните от „Напред”, като мухите и бръмбарите върху изпражненията живеете - от тях и в тях. Аз лично нямам нищо против всичко това - против бръмбарите, че се трупат върху... Но запомни, това има смисъл за мухите и бръмбарите, но ти, който вече си вкусил от нектара на Истината, пожелай с цялото си същество винаги само с нектар да живееш! Сега като те изкъпах, не отивай отново като прасе в гьола.
към текста >>

53. 382. Връзката между грешките на хората и техните заболявания

Това което за тебе е изпражнения, за мухата, за бръмбарите е храна.
- Това ми е метод - да не давам наготово. Щом и това си забелязал, добре е. Андрей не обърна внимание на това, и отново настоя да му обясни: - Защо сравнявате кооперацията с изпражнения? Тя продава захар, масло, брашно и всички видове хранителни продукти, които и вие ползвате? - Има много отговори. Това което за тебе е изпражнения, за мухата, за бръмбарите е храна. Какво са всичките тези хранителни продукти по отношение храната на пеперудата - нектара? Ти сутрин като отвориш магазина, който цяла нощ е бил затворен, на какво мирише? - Мирише страшно лошо, някаква смесена отвратителна миризма! -каза Андрей. - Денем, защото си цял ден в магазина - свикваш с тази миризма, и понеже вратата постоянно се отваря, миризмата се разредява, и ти понеже си й свикнал, не я чувствуваш, но тя си съществува и ден и нощ и винаги!
към текста >>

54. 383. Ако хората нямат любов към Бога и любов помежду си - няма резултат

Всичко което казвате е така, но като сме се родили, все някак трябва да живеем - било като мухи, бръмбари или човеци - трябва да живеем!
383. АКО ХОРАТА НЯМАТ ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ ПОМЕЖДУ СИ - НЯМА РЕЗУЛТАТ Христов мълчеше, чакаше процесите в съзнанието на Андрей да се завършат, да помисли всичко каквото можеше да помисли. А Андрей се страхуваше от мълчанието, затова побърза да заговори. - Как тогава да живея? Всичко което казвате е така, но като сме се родили, все някак трябва да живеем - било като мухи, бръмбари или човеци - трябва да живеем! Кооперацията е едно предприятие, с което живота на работниците може да се подобри. - Андрей каза тези думи, които му бяха внушени от Социалдемократическата партия и управата на „Напред”, но при новата светлина на Христов те звучаха кухо и затова веднага почувствува тяхната неверност! - Така да се мисли, е най-голямото и най-фаталното заблуждение! Как може да се мисли, че може да се живее само като се краде, лъже и да се подобри положението на работниците чрез кооперацията, чрез изобщо кооперирането? Кооперацията подобрява положението, но не на работниците, а на тези, които са се напъхали по върховете й както плъхове в хамбар.
към текста >>

55. 387. Интересите на частите никога не могат да се примирят. Могат да се примирят в цялото, в Бога

”, това показва, че те по съзнание са бръмбари... Те се тровят-тровят и другите, заблуждават се - заблуждават и другите!
Тази идея Христов подхвърли на Андрей и веднага премина на конкретното: - Ние славяните сме имали първи и най-добрата кооперация в света - Задругата. Но нашите късогледи държавници я разбили със създаването на законите за наследствените имоти. А сега ще вземаме терк от Англия от Ройждалските пионери. Твоя път не е в кооперацията! Че някой си навират носовете в изпражненията и казват: „Мед е! ”, това показва, че те по съзнание са бръмбари... Те се тровят-тровят и другите, заблуждават се - заблуждават и другите! Един е пътя за благоденствието на хората - той е Любовта, Правдата. Хората с бръмбарски съзнания, от хиляди години бръмчат със своите теории за оправяне на света, но света с техните бръмбарски теории е останал неоправен! Причината за това не е на Земята. - Пак нов парадокс - апострофира го Андрей. - Но Христов не обърна внимание, продължи да сее своите идеи в разораната целина на съзнанието на Андрей: - В мировото пространство стават събития, които имат отражение и на Земята.
към текста >>

Хората с бръмбарски съзнания, от хиляди години бръмчат със своите теории за оправяне на света, но света с техните бръмбарски теории е останал неоправен!
А сега ще вземаме терк от Англия от Ройждалските пионери. Твоя път не е в кооперацията! Че някой си навират носовете в изпражненията и казват: „Мед е! ”, това показва, че те по съзнание са бръмбари... Те се тровят-тровят и другите, заблуждават се - заблуждават и другите! Един е пътя за благоденствието на хората - той е Любовта, Правдата. Хората с бръмбарски съзнания, от хиляди години бръмчат със своите теории за оправяне на света, но света с техните бръмбарски теории е останал неоправен! Причината за това не е на Земята. - Пак нов парадокс - апострофира го Андрей. - Но Христов не обърна внимание, продължи да сее своите идеи в разораната целина на съзнанието на Андрей: - В мировото пространство стават събития, които имат отражение и на Земята. - Това вече е най-неразбраното! Вие господин Христов вместо да ми изяснявате, още повече ме обърквате!
към текста >>

56. Разрушителите / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

Отговор на Вергилий Кръстев

Бръмбарите работят с етера.
Защо ни са тогава Университети и черкви? Дрипите долу! Врага ти е по-близък, отколкото приятеля! И малко и голямо листо да си, трябва да се държиш за стъблото. И в животните понякога живеят представи за Богове. Бръмбарите работят с етера. Мирът и хармонията, са признаци на Божественото. Във вътрешния свят работи Божественото, във външния - формите. В семената, време и пространство - няма! 6. АРХИВЕН МАТЕРИАЛ ОТ В-К „УТРО” ОТ 1930 ГОДИНА /От 21 май 1930 г. до 28 юни 1930 г./ 1.
към текста >>

57. 39.1. За наследника, материалите и изнесените лъжи.

А ВИЕ СТЕ БРЪМБАРИ И БУБОЛЕЧКИ!
Раздаваше парите от братския десятък на любовниците си! Това е! Видял съм го! 39.1.14. Това, което Милка Кралева е написала срещу мен, са лъжи, с цел да ме унищожи! АЗ ИДВАМ ОТ ВЕКОВЕ, И СЪМ СКАЛА! А ВИЕ СТЕ БРЪМБАРИ И БУБОЛЕЧКИ! И ТО ПРОТЕСТАНТСКИ! Какво търсите тук в т.н. Братство? 39.1.15. Аз тебе съм те спасил, че ти свалих едно същество, което го роди! Трябва да ми благодариш на мен, а не на „майстор Борис”! Щеше да останеш като изсъхнала дива круша, която стърчи и не може да се отсече!
към текста >>

58. 13. Истинският режисьор (операта „Лучия ди Ламермур” от Гаетано Доницети и съветите на Учителя)

Той, като си тури на мозъка един бръмбар, че може и аз да постъпя, както с всички артисти.
13. ИСТИНСКИЯТ РЕЖИСЬОР Операта „Лучия ди Ламермур” от Гаетано Доницети и съветите на Учителя Л.Т.: Главният диригент - режисьорът Драган Кърджиев32, който е завършил в Германия и на Вагнеровите тържества го канеха да присъства, да работи. Той, като си тури на мозъка един бръмбар, че може и аз да постъпя, както с всички артисти. А аз всичко казвах на Учителя. Сега, туй не ща да го кажа, той не е жив вече... Той се опита, но Учителят каза: „Ще го насолим”. И го насолиха. Повече няма да кажа. Стана това, което трябваше да стане... Драган Кърджиев ме режисираше и в „Лучия ди Ламермур”33.
към текста >>

59. 16. Концерт в Съветското посолство (1939 г.)

Се качих и когато се качих, седнах до първата женана Христо Бръмбаров41(защото той с четири жени се жени).
СССР - че ме канят в Съветската легация да пея. Така стана. И Стефан Киров пак дойде вечерта. Мама набърже, понеже е голяма майсторка шивачка, уши ми един бял тоалет с шлейф, който заканваше тука, специално за това. И Стефан Киров с файтона си ме заведе, не на „Цар Освободител”, те имат срещу паметника на Иван Вазов, там е входът. Се качих и когато се качих, седнах до първата женана Христо Бръмбаров41(защото той с четири жени се жени). Седнах до нея. И по едно време гледам, масите отрупани с ястия. Всичко го има в интервюто. Вий ще го видите вътре. Масите пълни с неща, които ще се консумират.
към текста >>

___________________________ 39) Гина Георгиева Джиджева, преди брака - Велева, 1927-2012 40) Стефан Стефанов Киров, 1883-1941, актьор, режисьор 41) Христо Тачев Бръмбаров, 1907-1974, оперен певец, баритон, педагог
” и ми даде, и ми каза: „Кушайте [хапнете], почивайте, аз след малко ще Ви кача на сцената.” И си излезе. И ме остави. След малко дойде, хвана ме под ръка. Тя ме качи на сцената. И пях тази трудна ария. ___________________________ 39) Гина Георгиева Джиджева, преди брака - Велева, 1927-2012 40) Стефан Стефанов Киров, 1883-1941, актьор, режисьор 41) Христо Тачев Бръмбаров, 1907-1974, оперен певец, баритон, педагог
към текста >>

60. 18. Деветата симфорния на Бетовен и диригента Карл Бьом

На първата репетиция се повлиях от Бръмбаров.
И Атанас Марга-ритов в отделна зала ги приготви. После ги съедини. Много голям хор беше. И трябва викам, много силно да пея. Учителят каза: „Не, колкото по-леко пееш, толкова по ще се носи гласът.” Аз не Го послушах. На първата репетиция се повлиях от Бръмбаров. Направих опит. На първата репетиция пристига, Карл Бьом е в Операта, в малка сцена номер две, с целия оперен хор и солисти, и пианист. Карл Бьом първо подава на Христо Бръмбаров. И той като рече, напълни си хубаво дробовете и като пусна с голяма сила гласа си. След него аз трябва да пея.
към текста >>

Карл Бьом първо подава на Христо Бръмбаров.
И трябва викам, много силно да пея. Учителят каза: „Не, колкото по-леко пееш, толкова по ще се носи гласът.” Аз не Го послушах. На първата репетиция се повлиях от Бръмбаров. Направих опит. На първата репетиция пристига, Карл Бьом е в Операта, в малка сцена номер две, с целия оперен хор и солисти, и пианист. Карл Бьом първо подава на Христо Бръмбаров. И той като рече, напълни си хубаво дробовете и като пусна с голяма сила гласа си. След него аз трябва да пея. Рекох, чакай, и аз тъй ще пея. Сега ще видите колко е верен Учителят. Аз му го признах, казах Му.
към текста >>

61. 31. Концерт рецитали в полза на Републиката в Северна България

И когато слязохме, на гарата беше сестрата на Бръмбаров.
И този, мъжът, който сервира, носи ми в една табла закуска в леглото. „А-а, викам, назад! Аз не съм свикнала на такива работи.” Аз си носех и беседа, държах я под възглавницата и си правех наряд, четях молитви, четях беседа - каквото си правя и в дома. Добре, ама първият град, на който откачиха вагона, беше Мездра, след София. Кога пристигна вагонът, царският, с герб и с байрачета, и с цветя украсен, целият град беше на гарата излязъл да посреща вагона. И когато слязохме, на гарата беше сестрата на Бръмбаров. Тя после умря, не остана жива. Там имало аптека. Тя била аптекарка. Нито я познавам, нито съм близка, но тя като ме видя, извика: „Лиляна, не те пущам, у дома ще дойдеш! ” и ме грабна.
към текста >>

Ний влязохме в ресторанта и сестрата на Бръмбаров ме хвана под ръка и аз й казах: „Те сега ще вечерят тука, но аз на такива вечери не присъствам.
Целия си репертоар, каквото бе определено, го изпях. В салона полудяха да ръкопляскат. И викат: „Би-и-ис! ” Като си излязох, Владимир Трендафилов вика: „Бе Лиляна, бе, с мед ли си намазана, каква е тази работа? ” И когато тръгнахме през площада, да минем гарата, там има голям ресторант с много маси, хората чакат влака, за да пътуват. Ний влязохме в ресторанта и сестрата на Бръмбаров ме хвана под ръка и аз й казах: „Те сега ще вечерят тука, но аз на такива вечери не присъствам. Предпочитам да се прибера.” ____________________________ 82) Стоян Цеков Даскалов, 1909-1985, писател, сценарист 83) Владимир Анастасов Трендафилов, 1897-1972, актьор, педагог
към текста >>

62. 70. Вестник „Заря” за приема в Съветската легация

Изпълнена бе концертна програма от баритона при Народната опера Бръмбаров, Недялка Симеонова, Лиляна Табакова и др.
Мушанов108, подпредседател Георги Марков, народните представители Иван Пастухов109, Търкаланов110, д-р Петър Балкански, Иван Бояджиев. Тука бяха директорът на Народния театър В. Василев111, директорът на Радио София Сирак-Скитник; писателите Константин Петканов, Магда Петканова, Ана Каменова, Людмил Стоянов, Д. Б. Митев112, Калина Малина, Мери Грубешлиева, Георги Бакалов, Тодор Павлов, Георги Цанев, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев, Кръстю Велев, Ангел Тодоров, Камен Зидаров, Марко Марчевски; артистите Владимир Трендафилов, Иван Димов, Марта Попова, Стефан Киров, Констанца Кирова, Сийка Петрова и Лиляна Табакова, Стефан Стоилов, Русков, Петко Атанасов, Генчо Марков, Ст. Пенчев113, Дарина Пенчева, Илия Стоянов, Недялка Симеонова114, Марта Янкова, Боян Дановски, компонистът Любомир Пипков; художниците Дечко Узунов, Пенчо Георгиев, Асен Попов, Перец, Ангелушев, Сотиров115 и др. Изпълнена бе концертна програма от баритона при Народната опера Бръмбаров, Недялка Симеонова, Лиляна Табакова и др. Приемът продължи до късно [с] въодушевление и непринуденост.“ Л.Т.: Аз тогава не бях назначена в Операта. Аз съм назначена 1941 г., на 5 февруари подписах заповед за назначение. Тогава бях още ученичка. В.К.: Как стана назначаването? Кой помогна?
към текста >>

63. 112. Димитрина Захариева

Добре, ама не знам кой й напълни с бръмбари главата и един ден идва при мене - нищо не й взимах, предавах й безплатно,и ми казва: „Този брат Кръстю - да се освободиш от него, щото той с тъмни сили работи.” - „Тъй ли, викам, я да ти видя гърба!
Л.Т: Да. И почна да Му целува обущата, и взе да плаче: „Учителю, отказва ми да ми дава уроци по пеене. Моля Ви, кажете й да ми предава уроци, аз искам да стана певица като нея.” Целуваше Му обущата и плачеше. И Учителят се обърна към мене и каза: „Не е зле да почнеш да й предаваш, но да идва сутрин.” Тя го спечели Учителя. Започна да идва сутрин. Добре, ама не знам кой й напълни с бръмбари главата и един ден идва при мене - нищо не й взимах, предавах й безплатно,и ми казва: „Този брат Кръстю - да се освободиш от него, щото той с тъмни сили работи.” - „Тъй ли, викам, я да ти видя гърба! Скоро да излезеш оттука! ” И я изпъдих. А това беше в най-големия студ, зимно време. И моят хазаин след един час идва, и ми чука на вратата, и казва: „Има една, която идва при тебе. Седнала е на стъпалата и плаче.” Тя не си отива, а седи в студа отвън и плаче.
към текста >>

64. 122. „Песента на ангелите”. Отново за уволнението от Операта.

И Бръмбаров е срещнал мама след шест месеца на улица „Раковска” и казал: „Чакахме я шест месеца да дойде при нас, да се помоли, вчера подписахме уволнението.” В.К.: Кога Ви уволниха?
Те имат милиони крилца от светеща материя. И от колкото са от по-висока еволюция, толкова по-блестящи са техните криле; а колкото по-слизат към физическия свят, тия криле добиват вече цвят. Например Той ми каза, когато влизам в една стая, да живея за пръв път, да внимавам първата нощ какво ще сънувам, като вляза, защото ще ми кажат какво ме чака в тая стая. И аз, когато платих тогава - най-напред 2000 лева плащах на месец при хаджийката, при Епитропова, внесох 2000 лева, защото тогава получих 300,000 лева обезщетение за моето уволнение. Щото аз не се върнах вече. И Бръмбаров е срещнал мама след шест месеца на улица „Раковска” и казал: „Чакахме я шест месеца да дойде при нас, да се помоли, вчера подписахме уволнението.” В.К.: Кога Ви уволниха? След заминаването на Учителя ли? Л.Т.: 1948 г. ме уволниха на есен. В.К.: Каква беше причината? Л.Т.: Извикаха ме в една стая и ми казаха: „Ако продължаваш да ходиш при тия дъновисти, ще следва уволнението.” А аз не само че ходех, ами и концерти изнасях.
към текста >>

65. 144. Изпита на Лилиана

Добре ама, когато четири солисти сме седнали, аз съм тука, тука е Христо Бръмбаров, тука е Любен Митев, тука е Диана Герганова.
Не сте описали как сте работили с Карл Бьом за Девета симфония, за подготовката. Л.Т.: Карл Бьом пристигна и даде репетиции на малка сцена № 2 в Операта с пианист и само солисти, без хор, да ни провери. Сега, когато казах на Учителя,че научих, че оркестърът ще бъде тройно увеличен -флейти в повече, всичко в повече и хор грамаден, аз казах: Трябва много силно да пея, за да се чувам, Учителю. А Той каза: Колкото по-леко пееш, толкова повече ще се чува, леко пей! Недей се форсира. Добре ама, когато четири солисти сме седнали, аз съм тука, тука е Христо Бръмбаров, тука е Любен Митев, тука е Диана Герганова. Дойде Карл Бьом и пианистът. И подава най-напред на Бръмбаров. Той изпява първата фраза. И аз видях, до мене беше, как си взема голям дъх и пусна гласа си. И ми повлия, и аз да направя същото.
към текста >>

И подава най-напред на Бръмбаров.
Сега, когато казах на Учителя,че научих, че оркестърът ще бъде тройно увеличен -флейти в повече, всичко в повече и хор грамаден, аз казах: Трябва много силно да пея, за да се чувам, Учителю. А Той каза: Колкото по-леко пееш, толкова повече ще се чува, леко пей! Недей се форсира. Добре ама, когато четири солисти сме седнали, аз съм тука, тука е Христо Бръмбаров, тука е Любен Митев, тука е Диана Герганова. Дойде Карл Бьом и пианистът. И подава най-напред на Бръмбаров. Той изпява първата фраза. И аз видях, до мене беше, как си взема голям дъх и пусна гласа си. И ми повлия, и аз да направя същото. Поех, даже и страничните, плаващите ребра отворих и странично, и си пуснах силно гласа. Карл Бьом чукна с пръчицата да ме спре и каза „Verstehst du Deutsch?
към текста >>

В.К.: А Вие, нали сте повлияни от Бръмбаров и затова.
Аз говоря френски]. - Leicht, leicht, leicht, leicht, leicht [Леко, леко, леко, леко, леко]. И почнах да бродирам с гласа си. И той каза: Аах, аах, аах, аах, аах. Значи точно, каквото ми каза Учителят. В.К.: А Вие, нали сте повлияни от Бръмбаров и затова. Л.Т.: Да.
към текста >>

66. 182. Отново за уволнението от Операта. Рисунки върху лигавничета

А Бръмбаров е срещнал мама на улица „Раковска” и казал: „Вчера подписахме заповедта.
РИСУНКИ ВЪРХУ ЛИГАВНИЧЕТА В.К.: Сега по-нататък. Учителят си заминава. След заминаването на Учителя Вие работите още четири години в Операта и след това Ви уволняват. Л.Т.: Даже четири години и половина, защото на края на есента 1948 г. ме уволниха. А Бръмбаров е срещнал мама на улица „Раковска” и казал: „Вчера подписахме заповедта. Цели шест месеца я чакахме да дойде, да ни се помоли. А дъщеря Ви е много упорит човек. Ако беше дошла да ни се помоли (а те това искаха), нямаше да подпишем заповедта.” И друго. Когато получих от тях това решение, дойде Павел Елмазов, синът на Евгения Марс, писателката. Даже казват, че баща му бил Иван Вазов, защото Евгения Марс беше приятелка на Иван Вазов и Иван Вазов изпраща Елмазов във Виена, да следва пеене, като младо момче.Този Елмазов, басът, комичен бас, в Операта беше, комичен.
към текста >>

67. 187. Какъв е контактът с Учителя

А в другата сцена, Христо Бръмбаров е Пизаро и Михаил Попов, моят баща, в самия карцер копаят гроб, в който ще го заровят.
” - почвам да споря на самата сцена. А когато той казва: „Ама към Фиделио си много внимателна и нежна” и аз оставям ютията (забравям, че тя е гореща) върху копринената риза и казвам: „Фиделио, само като кажа думата Фиделио...” Аз повдигам, после изгорих ризата, защото беше гореща ютията. Значи аз съм влюбена във Фиделио. А Фиделио не е мъж, ами е жената на Флорестан, облечена като мъж и си отрязала косата, за да може да спаси мъжа си. Защото той е в затвора, в карцера долу. А в другата сцена, Христо Бръмбаров е Пизаро и Михаил Попов, моят баща, в самия карцер копаят гроб, в който ще го заровят. Форестан, а неговата жена е Леонора, но се препоръчва в затвора като Фиделио, като мъж, за да прислужва на мъжа си и да може да го спаси. И го спасява. Накрая идва министърът и освобождава Форестан, и наказва тези, които му копаеха гроба долу. Копаенето на гроба е знаменито дадено от Бетховен. В.К.: Да, така.
към текста >>

68. 190. Деветата симфония на Бетовен и снимките от представлението

Ето ги и солистите: Лилиана Табакова, ето... В.К.: Диана Герганова, Любен Минчев и Христо Бръмбаров.
Това вече е към „Битието”. В.К.: Да. Л.Т.: По дължина. Така. В.К.: Да, така, по дължина ще го сложа. Л. Т: Ето го Карл Бьом. Чакай. Ето ги и солистите: Лилиана Табакова, ето... В.К.: Диана Герганова, Любен Минчев и Христо Бръмбаров. Л.Т.: Сега затворете ги. ___________________________ 206) Одата на радостта (An die Freude) е ода, създадена през 1785 г. от немския поет, драматург и историк Фридрих Шилер, прославяща братството и разбирателството на цялото човечество. Одата е най-добре позната от музикалната композиция на Лудвиг ван Бетховен във финалното Presto на неговата „Девета симфония“. През 1972 г.
към текста >>

69. 191. Отново за приема в Съветската легация в българските медии

Изпълнена бе концертна програма от баритона на Народната опера Бръмбаров, Недялка Симеонова, Лиляна Табакова и др.
Между гостите личаха председателят на Народното събрание Мушанов, Георги Марков, народните представили: Пастухов, Търкаланов, д-р Петко Балкански, Иван Бояджиев. Тука бяха и: директорът на Народния театър В. Василев; на Радио София - Сирак Скитник; писателите: Константин Петканов, Магда Петканова, Анна Каменова, Людмил Стоянов, Д. Митов, Калина Малина, Мери Грубешлиева, Георги Бакалов, Тодор Павлов, Георги Каменов, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев, Христо Белев, Антон Тодоров, Камен Зидаров, Михаил Марчевски, и артистите: Владимир Трендафилов, Иван Димов, Марта Попова, Стефан Киров, Констанца Кирова, Сийка Петрова, Лилиана Табакова, Стефан Стоилов, Асен Русков, Петко Атанасов, Стефка Атанасова, Денчо Марков, Ст. Пенчев, Дарина Пенчева, Илия Стоянов, Недялка Симеонова, Марта Мехлянскова, Боян Дановски; компонистът [композиторът] Любомир Пипков; художниците Дечко Узунов, Пенчо Георгиев, Асен Попов, Перец, Ангелушев, Сотиров и др. Изпълнена бе концертна програма от баритона на Народната опера Бръмбаров, Недялка Симеонова, Лиляна Табакова и др. Приемът продължи до късно при голяма задушевност и непринуденост.” Значи това нещо ние го имаме като документ.
към текста >>

70. 244. Основата на Учителювата Школа. Подреждане и обяснения, упражнения

Л.Т: Значи, когато поема въздуха, напълня дробовете, разтварям долните ребра, като че ли искам да хвръкна, прибирам мускулите на диафрагмата, корема навътре и подпирам (без да турям корсет, както някои пълни като Христо Бръмбаров си слагат корсет, за да може да подпира), и запявам.
244. ОСНОВАТА НА УЧИТЕЛЮВАТА ШКОЛА Л.Т: А-а, значи това е най-важното нещо. Това е основата на Учителювата школа. В.К.: Това е шестнадесета [глава]. Л.Т: Значи, когато поема въздуха, напълня дробовете, разтварям долните ребра, като че ли искам да хвръкна, прибирам мускулите на диафрагмата, корема навътре и подпирам (без да турям корсет, както някои пълни като Христо Бръмбаров си слагат корсет, за да може да подпира), и запявам. Но дихателна постановка: значи след напълване с въздух, заставаш и запяваш при туй дихателно упражнение и го държиш до края на пеенето; и второ поемане - пак, пак по същия начин, никакво отпускане, всичко това е стегнато и (с „арроддю” се казва на италиански245) непременно с опора. Без опора не може да се пее, особено височини. Когато Мазаров скъса в „Бохеми”, Желю Минчев го пита: „Ти подпря ли тона отдолу? ” Той не го е подпрял, затова скъса до-то. В.К.: Така.
към текста >>

Човек като си тури някакъв бръмбар в мозъка и си внуши нещо, никой не може да му помогне, освен той самият да се освободи от това внушение.
Л.Т: Да. Най-гибелни са самовнушенията и внушенията отвън. А човек трябва да се огражда от тях, да не се влияе, когато са отрицателни. В.К.: Най-важното е ограждането. Л.Т.: Да. Човек като си тури някакъв бръмбар в мозъка и си внуши нещо, никой не може да му помогне, освен той самият да се освободи от това внушение. В.К.: Вие имали ли сте опит в това отношение? Л.Т: Аз лично не, но съм наблюдавала мои колеги, които с двата крака затъват. В.К.: При самото пеене? Л.Т: Да. В.К.: Сега, „ЛЕКУВАНЕ НА БОЛЕСТИТЕ НА ГЛАСОВИЯ ОРГАН И НА ЦЯЛОТО ТЯЛО”.
към текста >>

71. 257. Седемте дни на „Битието”

Тука има: „Програма за изнасянето на Девета симфония с оркестъ ра на Държавната филхармония и Сборния хор при сътруд ничеството на оперните солисти: Лиляна Табакова, Диана Герганова, Любен Минчев и Христо Бръмбаров.” Така.
В.К.: Този почерк, това е покана на Учителя, 10.12.1919 г. Аз познавам почерка на Учителя. Така. Това е „Девета симфония на Бетховен” - това е от Илия Арнаудов250 една статия, от брат Христов донесена на Изгрева на 19.04.1946 г., срещу Великден. На Великден, 21 април, пях на братята и сестрите „Сътворението на света” от Учителя. Това е значи, да: Лилиана Табакова. Тука има: „Програма за изнасянето на Девета симфония с оркестъ ра на Държавната филхармония и Сборния хор при сътруд ничеството на оперните солисти: Лиляна Табакова, Диана Герганова, Любен Минчев и Христо Бръмбаров.” Така. Сега, Вие трябва, според мене, трябва още сега да подредите всичко това тука. „Красив е живота” е ясно, но тази мелодия няма името. Трябва да я напишете ясно как се казва. Л. Т.: Не може да се тури каквото искаш - което Той каже. В.К.: Добре, съгласен съм.
към текста >>

72. 267. Как се стига до дебют в Операта