Търсене в текстове за 'Бомба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 149 резултата в 75 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_24 ) Краските - Боян Боев (1883 – 1963)

при бомбардировките голяма част от улицата се превърна в развалини.
КРАСКИТЕ Учителя с няколко братя и сестри посети Общата художествена изложба в Художествената академия. Като минавахме покрай улица „Венелин“, Той погледна нататък и прошепна: „Бъдещи гробници.“ Това беше през 1943 г. и наистина – през 1944 г. при бомбардировките голяма част от улицата се превърна в развалини. Като се върнахме от изложбата, около Учителя се събраха доста братя и сестри на площадката пред приемната Му стая, затова влязохме в салона и почна разговор, в който стана въпрос за краските. Червеният цвят има разни нюанси. Известен негов нюанс означава борба и ако преобладава в теб, ти имаш желание да воюваш. Червеното е марсов цвят, възбужда и се отнася до човешката воля. Щом някой е ленив, да тури дреха с червен цвят.
към текста >>

2. 5_05 ) Бъдете с будно съзнание - Боян Боев (1883 – 1963)

Иде голяма бомбардировка над София.
На 10 януари 1944 г. прекарахме в един дом на път към с. Симеоново. Сутринта, към 9 ч. и половина, Учителя ни каза: Не си правете илюзии. Иде голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща и бъдете във връзка с Великото разумно начало, бъдете с будно съзнание. Учителя беше сериозен. И наистина на обед бе извършена голямата бомбардировка над София, а вечерта имаше и втора.
към текста >>

И наистина на обед бе извършена голямата бомбардировка над София, а вечерта имаше и втора.
и половина, Учителя ни каза: Не си правете илюзии. Иде голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща и бъдете във връзка с Великото разумно начало, бъдете с будно съзнание. Учителя беше сериозен. И наистина на обед бе извършена голямата бомбардировка над София, а вечерта имаше и втора.
към текста >>

3. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато вървиш на улицата, ненадейно избухне бомба, но трябва да си готов, да не те изненада това.
Аз бих желал някой от вас да направи опит за два месеца да има радостно лице, без да се натъжава. А вие днес сте весели, ала утре захвърляте оръжието. Има известни спонтанни движения, които правиш, без да мислиш, и после се сещаш за тях. Трябва да владеем себе си. Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи не си станал все още герой. Когато вървиш на улицата, ненадейно избухне бомба, но трябва да си готов, да не те изненада това. Старото, през което си минал, го знаеш, но новото, което иде за теб, не го знаеш. И понеже не го знаеш, то трябва да те интересува. Това, което те безпокои, е миналото, а не бъдещето, понеже бъдещето е светло. Хората се безпокоят за вятъра откъде духа или пък разрешават въпроси, които никой не може да разреши например колко години ще живеят и пр. Не се безпокой за това, за онова.
към текста >>

4. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

При бомбардировките хората се крият в подземия и така се изпълни стихът: „Излезте вие, мъртвите, за да влезем ние, живите.“ Пророците са описали събитията, които ще станат в близко бъдеще, по-ясно, а далечните – по-смътно.
бяха избити един милион души. Тези страдания са кармично последствие от някогашната Инквизиция. В Първата световна война паднаха шест милиона убити, това е човешкият порядък, но като дойде Божественият порядък, тези хора ще се примирят. Ако не вземат поука, ще има тежки събития в Европа. Всички ще минат през баня, а след това ще се облекат с нови дрехи. При бомбардировките хората се крият в подземия и така се изпълни стихът: „Излезте вие, мъртвите, за да влезем ние, живите.“ Пророците са описали събитията, които ще станат в близко бъдеще, по-ясно, а далечните – по-смътно. Когато един пророк види нещо, трябва да знае в кое Небе го вижда: в Първото небе ли, във Второто или в Третото. Много мъчно се превеждат небесните събития. Има и неща, за които не може да се говори и не бива да се говори. Второто пришествие не се отменя, а се съкращава. В Откровението пише, че Михаил победи змея и тогава змеят слезе на Земята и погна хората.
към текста >>

5. 39) Който е дал повече, се счита за победител - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ден хората ще влизат във война по следния начин: няма да бомбардират с бомби, но ще пускат от аероплани дрехи, хубави книги и разни други подаръци и тогава този, който е дал повече, ще се счита за победител.
При новото светлината постоянно се увеличава и става все по-ясно и приятно, докато при старото светлината постоянно намалява, смрачава се и става все по-тъмно. Новото е това, при което топлината постоянно се увеличава, докато при старото тя постоянно намалява. Новото се отличава с това, че при него всичко се подновява, а при старото всичко изсъхва, остарява и се изхабява. Новото е това, което носи младост и живот, а при старото всичко се обезсилва и отпада. Новото дойде в Палестина между евреите и не го приеха, и изгубиха условията, докато онези народи, които го приеха, се повдигнаха. Един ден хората ще влизат във война по следния начин: няма да бомбардират с бомби, но ще пускат от аероплани дрехи, хубави книги и разни други подаръци и тогава този, който е дал повече, ще се счита за победител. После ще си подадат ръка и ще кажат: „Втори път пак ще воюваме.“ Бог, който е в нас, ни учи. Понеже Бог живее във всички хора, то трябва да се дадат блага на всекиго преизобилно, а не скържаво. Всеки да има достатъчно, за да се ползва от Божиите блага – това значи приложение на справедливостта. Човек, който може да люби, е победил, а човек, който не може да люби, е победен. Който е намерил Любовта, Мъдростта, Истината, Живота, Знанието и Свободата, е победил.
към текста >>

6. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си.
Значи в тялото се създава верига от физико-химични и градивни процеси, които приспособяват организма към кръвозагубата.“ Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните проблеми, ако не ни е ясна връзката между психичните и физичните процеси, а тя днес е установена и чрез множество опити и наблюдения; именно чрез нея се отключва широк диапазон от възможности. На всекиго е известно разтуптяването на сърцето и зачервяването на лицето при гняв или пребледняването му при страх – това показва, че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – разрушават се. Неизбежно притесненията и душевните вълнения причиняват болести. В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си. Аз съм съгласен с д-р Жолтрен, който доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога. И възпалението на дебелото черво, и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са в резултат на душевни и морални смущения.“ Психологът Крепелин разказва за един затворник, който заболява тежко и лекарите му дават живот най-много ден-два. Обаче той нямал близки и знаел, че ако умре в затвора, съгласно законите тялото му ще бъде дадено за дисекция в университета, и точно това той не можел да приеме.
към текста >>

Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница.
Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако те не са живели с добри чувства, ще се получи поколение със слаби гърди.“ (лекция от 11.03.1942 г.) Душата е седалище на неизчерпаеми сили, само че те трябва да се извикат към дейност. Ще приведа няколко примера, от които се вижда какви душевни сили притежава човек. Обикновено не си служим с тях, защото са в спящо състояние, обаче в някои извънредни случаи те се пробуждат към действие. Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница. Учителя ни бе привел един друг пример за двама парализирани, които били на лечение в една бразилска болница. Когато една боа се вмъкнала в стаята им, и двамата скокнали през прозореца и хукнали да бягат презглава. В рисковия момент се събудили мощните сили на духа, до които преди това те не могли да прибягнат. В друга беседа Учителя спря вниманието ни върху постъпката на една американка, която била тежко болна. Лекарите определили, че ѝ остават само няколко дни живот; тогава умиращата жена попитала мъжа си: „Аз вече си отивам, но искам да знам ще се ожениш ли след моето заминаване в отвъдното?
към текста >>

7. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

През януари 1944 г., когато се усилили бомбандировките в София, Учителя реши да отиде в с.
Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях станали вегетарианци. Цялото село се изненадало от големия преврат в тези хора. През януари 1944 г., когато се усилили бомбандировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристига в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настанява у брат Темелко, а останалите се настаниха в други къщи. Някои мислеха, че Учителя е тук за малко време, но той остана тук до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя.
към текста >>

8. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска.
Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето.
към текста >>

При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак.
Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават.
към текста >>

9. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска.
Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето.
към текста >>

При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак.
Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават.
към текста >>

10. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София.
Или поне да засилят смътното в нас подозрение, че интелектът гради "криви оптики" между светлината на Словото и гледеца на нашето самосъзнание. За мотивите на предговора - толкова. Най-разумно е, струва ни се, да започнем с ДОКУМЕНТАЛНАТА СТОЙНОСТ на "Извора на доброто". От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи. Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София. "Изгрев" - селището на "дъновистите" - се евакуира от столицата в с.Мърчаево (на 24 км. югозападно от града). Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево. Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори. Не след дълго (декември 1944 година) Учителя напуска земята.
към текста >>

11. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с.
Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя.
към текста >>

12. 18 ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той пръскаше чистия си аромат, а ние подхванахме разговор около положението в света и мъчителното състояние, което преживявахме в непрекъснатото напрежение при бомбардировките и при евакуирането ни.
Поканен бях на скромния обяд. Край дългата маса, която беше сложена, се бяха събрали братя и сестри. Учителя беше седнал на тясната страна, а аз точно на срещуположната. Обедът привърши, масата беше разтребена. Върху нея някой беше поставил цъфнал бял зюмбюл. Той пръскаше чистия си аромат, а ние подхванахме разговор около положението в света и мъчителното състояние, което преживявахме в непрекъснатото напрежение при бомбардировките и при евакуирането ни. Както се водеше разговора, гледайки Учителя и зюмбюла в средата на масата, аз неволно казах: "От тук, от моето място, виждам, че зюмбюлът има три зелени листа, дано след три месеца се ликвидира това напрежение! " Учителя ме погледна, вдигна ръката си, показа петте си пръста и каза: "Пет! " Обадиха се братя и сестри, които бяха близо до Него: "Брат Николай, зюмбюлът има пет зелени листа! " Отдалече не бях видял и другите два листа. И наистина точно след пет месеца, в началото на септември, това напрежение, което преживявахме беше отмахнато.
към текста >>

13. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Част от тревожните дни около бомбардировките над София Учителя прекара в това село.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО Един неделен ден, малко след 9 септември 1944 година, отидох в село Мърчаево. Част от тревожните дни около бомбардировките над София Учителя прекара в това село. Там всякога имаше наши братя и сестри, особено през неделните дни. Разпилени от събитията, беше приятно да се срещне човек със своите близки и да сподели вълненията си. Между другото, там се срещнах със сестра Йорданка Д-р Жекова, която съдействаше в дребни услуги на Учителя. В разговор с нея, тя ми каза: "Учителя като че ли иска да отиде на Изгрева. "Аз веднага съобразих големите трудности, с които е съпроводено точно сега едно отиване там.
към текста >>

14. 33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом.
Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание. Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом. Малкото равенство от три букви Е = m.с2, написано от ръката на един гениален човек - Айнщайн, слезе от отвлечените математични изрази и доби реален и напълно практичен израз, готов да помогне на хората. Разбра се, че веществото е кондензирана енергия - само един грам, от което и да е вещество заключва в себе си двадесет и пет милиона киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата в света водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички по-събудени хора с интерес и жажда за знания се нахвърляха върху всяка книга, която третираше въпроса за атома. Съвсем непресилено един журналист беше отбелязал, че всяка книга, заглавието на която започва с буквата "А", се разграбва моментално. Излезе и наяве, че една група от хора, ярки представители на човешкия род, дълбоко са проникнали в битието и са могли да открехнат завесата към един нов свят на първичните сили в Природата.
към текста >>

В една от тези книги ми попадна следния израз: "През пролетта на 1942 година известният учен физик Енрико Ферми, по произход италианец, бомбардирайки атома на уран 235 с неутрони, можа да осъществи разпадането на веществото чрез верижна реакция и с това атомната енергия беше вече в ръцете на човешкия род".
Всички по-събудени хора с интерес и жажда за знания се нахвърляха върху всяка книга, която третираше въпроса за атома. Съвсем непресилено един журналист беше отбелязал, че всяка книга, заглавието на която започва с буквата "А", се разграбва моментално. Излезе и наяве, че една група от хора, ярки представители на човешкия род, дълбоко са проникнали в битието и са могли да открехнат завесата към един нов свят на първичните сили в Природата. С голяма жажда се потопих и аз, за да изучавам този нов, чуден свят, света на микрокосмоса -велик и необятен. Запознах се с могъществото на елементарните частици, техните свойства да проникват навсякъде и да правят чудеса, за които ние сме все още слепи. В една от тези книги ми попадна следния израз: "През пролетта на 1942 година известният учен физик Енрико Ферми, по произход италианец, бомбардирайки атома на уран 235 с неутрони, можа да осъществи разпадането на веществото чрез верижна реакция и с това атомната енергия беше вече в ръцете на човешкия род". Прочитайки тези редове, цялата случка, която преживях през пролетта на 1942 година пред салона с Учителя, намери своя отговор. Тази случка седеше у мен всякога, като ребус, който чакаше своето разрешение. И ето, че с прочитането на тези редове, аз разбрах за какво е бил този велик ден. През този пролетен ден Великият Разумен Свят даде на човешкия род възможността да се докосне до още едно грамадно благо на Бога. Могъща и неизчерпаема сила!
към текста >>

15. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По това време обаче, индустриалните центрове в Италия и по-специално на Милано и Торино, бяха подложени на усилена бомбардировка от самолетите на английските и американски въздушни сили.
Макар и да говореше неправилно български, в думите му се забелязваше култура и интелигентност, умение и разбиране на търговските дела: Неговите кантори бяха на втория етаж на сградата, по онова време там беше окачена скромна табела с надпис "Хотел Европа". След като се представих и разменихме обичайните при такива случаи любезности, бързо преминахме към деловия разговор. Той извади една папка, в която имаше книжа и мостри от платове. Показа ми една връзка мостри - хубави хастари от изкуствена коприна. "От тези платове, господине - ми каза той, - в момента мога да ви предложа 15 хиляди метра." Веднага разбрах, че се отваря възможност за добра сделка. По това време обаче, индустриалните центрове в Италия и по-специално на Милано и Торино, бяха подложени на усилена бомбардировка от самолетите на английските и американски въздушни сили. Това внасяше голяма несигурност и риск в сделките. Затова фирмите от Италия и Германия искаха още при поръчване на стоката, стойността да се заплати веднага, само тогава поръчката беше валидна. А след това се чакаше с месеци, докато поръчаната стока пристигне. Това заангажираше за дълго време средствата на купувача. Но това не беше най-лошото.
към текста >>

Те поставяха и други още по-тежки за момента условия, а именно: всички рискове от злополуки са за сметка на купувача, и ако при бомбардировките, или при друга някоя злополука стоката бъде унищожена купувачът губи и стоката и парите, които вече предварително е внесъл за нея.
Това внасяше голяма несигурност и риск в сделките. Затова фирмите от Италия и Германия искаха още при поръчване на стоката, стойността да се заплати веднага, само тогава поръчката беше валидна. А след това се чакаше с месеци, докато поръчаната стока пристигне. Това заангажираше за дълго време средствата на купувача. Но това не беше най-лошото. Те поставяха и други още по-тежки за момента условия, а именно: всички рискове от злополуки са за сметка на купувача, и ако при бомбардировките, или при друга някоя злополука стоката бъде унищожена купувачът губи и стоката и парите, които вече предварително е внесъл за нея. Този голям риск разбирах много добре, освен това по онова време, всички внесени стоки, които можеха да задоволят насъщните нужди на човека, се поставяха под разпореждане на Министерството на вътрешната търговия и то правеше разпределение на получената стока между търговците на дребно и занаятчиите. Това министерство определяше и цените им. За вносителя то не даваше печалба по-голяма от десет процента. Тази печалба беше твърде малка да оправдае големия риск, който се поемаше. Въпреки неблагоприятните условия, аз реших да сключа сделка със сеньор Денизи.
към текста >>

Когато брат ми се озовал в банката, господин Директорът го поканил в кабинета си и го посъветвал да не прави вноската, защото специално град Торино е непрекъснато бомбардиран и това си е чист риск за парите.
Тази печалба беше твърде малка да оправдае големия риск, който се поемаше. Въпреки неблагоприятните условия, аз реших да сключа сделка със сеньор Денизи. Печалбата не беше най-важното, което ме тласкаше към сделката. Съображенията да я приема бяха - първо, че моите пари, ако всичко мине благополучно ще бъдат гарантирани с ценна стока, тъй като по това време инфлацията бързо растеше, нашият лев се обезценяваше и второ, така щях да се наредя в първата категория стопански деятели и да добия званието "вносител". И така аз поръчах само пет хиляди метра от тези платове и изпратих по-малкия си брат да внесе нейната стойност в Българска народна банка за сметка на фирмата, която щеше да изпрати стоката. Когато брат ми се озовал в банката, господин Директорът го поканил в кабинета си и го посъветвал да не прави вноската, защото специално град Торино е непрекъснато бомбардиран и това си е чист риск за парите. Брат ми не го послушал и внесъл сумата за превод на фирмата износителка. Зачакахме пристигането на пратката. Обаче новините бяха все по-тревожни и напрегнати. Сеньор Денизи не можеше нищо определено и успокоително да ми каже. Взех да мисля, че всичко е загубено.
към текста >>

16. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно кубе.
Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партията, пленумът на Коминтерна в Москва, който заседава през януари и февруари 1925 година, решава да препоръча настотелно на ЦК на партията да отмени курса към въоръжено въстание. За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти емигранти, които да занесат решението. Но докато преминат по околните пътища на дългите и бавни нелегални канали до България, пратениците закъсняват. Те не успяват да спрат тръгналия по неудържим наклон военен център, който вече е решил на терора да отговаря с терор. Така се стига до атентата в църквата Света Неделя. На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно кубе. В момента се извършва погребалното опело на запасния генерал Константин Георгиев, бивш началник-щаб на армията и градоначалник на София. Присъстват много официални лица. Под развалините намират смъртта си стотина души и двойно повече са ранените. След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори.
към текста >>

17. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
Само след няколко дни, в неделята курсът щеше да се закрие и курсистите щяха да получат удостоверение за завършен курс по летните детски игрища и да се разотидат. На тях трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите от Паневритмията. Но...това не стана. Защо, кои са причините, за да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Явно беше вече, че е много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителя беше в Мърчаево, когато можах за първи път да отида при Него след всичко това, тогава Той ми каза: „Времето изтече, сега ще гледаме какво ще стане! “ Първите бомбардировки, първото нападение от Американски бомбардировачи над София стана на 14 ноември, 1943 година. По сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при което са били убити 58 граждани и разрушени около 187 сгради. Следващите бомбардировки през тази година са станали на 24 ноември и 20 декември.
към текста >>

Първите бомбардировки, първото нападение от Американски бомбардировачи над София стана на 14 ноември, 1943 година.
Защо, кои са причините, за да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Явно беше вече, че е много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителя беше в Мърчаево, когато можах за първи път да отида при Него след всичко това, тогава Той ми каза: „Времето изтече, сега ще гледаме какво ще стане! “ Първите бомбардировки, първото нападение от Американски бомбардировачи над София стана на 14 ноември, 1943 година. По сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при което са били убити 58 граждани и разрушени около 187 сгради. Следващите бомбардировки през тази година са станали на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стада на 10 януари през деня и през нощта. Направената проста сметка показва, че Милка в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществяването на това красиво дело около четири години. От края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките.
към текста >>

Следващите бомбардировки през тази година са станали на 24 ноември и 20 декември.
Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителя беше в Мърчаево, когато можах за първи път да отида при Него след всичко това, тогава Той ми каза: „Времето изтече, сега ще гледаме какво ще стане! “ Първите бомбардировки, първото нападение от Американски бомбардировачи над София стана на 14 ноември, 1943 година. По сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при което са били убити 58 граждани и разрушени около 187 сгради. Следващите бомбардировки през тази година са станали на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стада на 10 януари през деня и през нощта. Направената проста сметка показва, че Милка в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществяването на това красиво дело около четири години. От края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история, която Милка Периклиева ми предаде, във връзка с внедряването на Паневритмията в българските училища е от особено значение за делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателното преглеждане на тази история, не може да не повдигне въпрос у всеки един, който я проследи, не може да не се запита какво би станало, ако Милка е действала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си, без тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да отдели и да даде само 18 от 28-те упражнения.
към текста >>

Бомбардировките продължиха и през 1944 година, от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стада на 10 януари през деня и през нощта.
Учителя беше в Мърчаево, когато можах за първи път да отида при Него след всичко това, тогава Той ми каза: „Времето изтече, сега ще гледаме какво ще стане! “ Първите бомбардировки, първото нападение от Американски бомбардировачи над София стана на 14 ноември, 1943 година. По сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при което са били убити 58 граждани и разрушени около 187 сгради. Следващите бомбардировки през тази година са станали на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стада на 10 януари през деня и през нощта. Направената проста сметка показва, че Милка в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществяването на това красиво дело около четири години. От края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история, която Милка Периклиева ми предаде, във връзка с внедряването на Паневритмията в българските училища е от особено значение за делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателното преглеждане на тази история, не може да не повдигне въпрос у всеки един, който я проследи, не може да не се запита какво би станало, ако Милка е действала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си, без тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да отдели и да даде само 18 от 28-те упражнения. Тя е виждала и вярвам, че е разбирала добре, че Учителя е бързал.
към текста >>

От края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките.
Първите бомбардировки, първото нападение от Американски бомбардировачи над София стана на 14 ноември, 1943 година. По сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при което са били убити 58 граждани и разрушени около 187 сгради. Следващите бомбардировки през тази година са станали на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стада на 10 януари през деня и през нощта. Направената проста сметка показва, че Милка в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществяването на това красиво дело около четири години. От края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история, която Милка Периклиева ми предаде, във връзка с внедряването на Паневритмията в българските училища е от особено значение за делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателното преглеждане на тази история, не може да не повдигне въпрос у всеки един, който я проследи, не може да не се запита какво би станало, ако Милка е действала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си, без тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да отдели и да даде само 18 от 28-те упражнения. Тя е виждала и вярвам, че е разбирала добре, че Учителя е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Тогава това начинание би успяло и всеки сам ще си извади заключението от отражението, което би дало то върху България и българския народ.
към текста >>

18. 82 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„До тогава - разказваше брат ми, - ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките, Учителя не излизаше.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА На 10 януари 1944 година стана най-голямото нападение над София, градът гореше. По това време Учителя е бил в дома на моя брат Борис, намиращ се в дясно от пътя за Симеоново, на около 200 метра зад боровата гора. „До тогава - разказваше брат ми, - ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките, Учителя не излизаше. Обаче, този път Той излезе и дълго гледа града. На сутринта отидохме на Изгрева. София продължаваше да гори, градът беше напуснат, а над него тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната картина, с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога. Да излезем!
към текста >>

19. 83 МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След онази януарска бомбардировка Учителя с една малка група приятели се евакуира в Мърчаево.
МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, откъдето се открива прекрасен поглед към пернишката котловина и възвишенията на Голо Бърдо. От всички шопски села в околността на София, то беше едничкото, където се образува братски кръжок. В него влязоха хора, енергични и трудолюбиви, изпитани в борбата на живота. Те не бяха с някакво толкова дълбоко религиозно чувство, но всичките до един интересни натури, които бяха дошли в допир с идеите на учението по пътя на собствения си опит. След онази януарска бомбардировка Учителя с една малка група приятели се евакуира в Мърчаево. Учителя бе настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат Темелко. Започна нов етап от живота на Братството, описан в разговорите „Изворът на Доброто“. В Мърчаево Учителя прекара докъм месец октомври 1944 година. След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат Темелко, останал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посетители на тази обител. В онези дни братята и сестрите от Изгрева и София се евакуирваха в други по-близки или далечни селища на страната, но те не изпущаха при първа възможност да посетят Учителя в Мърчаево, така че връзките ни оставаха трайни.
към текста >>

20. Пророк Софония - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото хората със своя лош живот са предизвикали такива енергии в природата, които ги разрушават и унищожават, както когато човек, без да знае, подпали една атомна бомба и тя го унищожава.
И всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността Му, защото ще направи скончението, даже и скоро, върху всички, които живеят на земята." В тази глава се говори за деня Господен, който е денят на действието на закона на кармата и който се отнася за последните времена на нашата раса, когато всичко ще бъде погълнато то огъня на ревността Господня, от огъня, предизвикан от човешките престъпления. Нашата раса, според окултната наука, ще загине от огън, докато Атлантида загина от вода. За този фатален край на нашата епоха говори пророкът, а не за гнева на някакво капризно лично божество. Природните закони са живи и разумни и реагират на човешките престъпления с унищожение. Защото хората със своя лош живот са предизвикали такива енергии в природата, които ги разрушават и унищожават, както когато човек, без да знае, подпали една атомна бомба и тя го унищожава. Във втората глава говори за действието на Божия гняв, за действието на кармата, която ще помете целия древен свят, заедно с Асирия и Ниневия, които ще запустеят. В третата глава отначало пак говори за гнева Господен, а след това се казва: „И ще оставя всред тебе люде оскърбени и сиромаси, и те ще се надяват на името Господне." По-нататък говори, че ще изтреби всички, които противодействат на Израил, т.е. на Божиите дела, които не изпълняват волята Божия, и се казва: „Цар Израилев е Господ всред тебе и няма да види вече зло, защото ще ви направя именити и похвални между всички земни народи." Тук се говори за избрания Божи народ, разпръснат между всички народи, т.е. за учениците на Бялото Братство, които са разпръснати между всички народи, които Бог ще събере и ще образува от тях ядката на Новото човечество.
към текста >>

21. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано.
Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен. Има и посторонни външни влияния, но главната причина за създаването на тези външни условия е в самия човек. Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли.
към текста >>

22. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин: гранатите да бъдат от хляб, захар и други провизии и един град да го бомбардират с хляб, захар и пр.
Но да видим тази Любов и това братство. Тези християни, които вярват в Христа, имат такива далнобойни оръдия, каквито светът не е виждал по-рано. Питам тогава: каква е тази християнска любов, където хората се избиват едни други? Не съдя християните, но се спирам само върху известни контрасти. Сегашните християни са християни само на думи. Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин: гранатите да бъдат от хляб, захар и други провизии и един град да го бомбардират с хляб, захар и пр. Тогава тези в града ще кажат: „Господ здраве да им дава! “ И от всяко далнобойно оръдие на християните трябва да излиза нещо, от което да се радва светът. Така ще бъде в Царството на Христа. Сегашните хора поддържат, че Христос щял да прати едни в рая, а други в ада. Аз ще ви дам моето тълкувание на тази идея.
към текста >>

23. ИДЕИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един брат споделил с Учителя, че по време на бомбардировките го било
Събрах много повече от съседните ниви, които бяха на стари земеделци. Казваха ми: „Ние уж сме опитни чифликчии, а ти изкара по-хубаво зърно от нас." Аз знаех, че е от съвета на Учителя и от молитвата." Един брат споделил с Учителя, че по време на бомбардировките го било толкова страх, та не могъл да чете 91 псалом наред, а го забравил и го казвал разбъркано. Учителят му рекъл: „Няма нищо, 91 псалом е с толкова голяма сила, че една дума само да произнесеш от него, пак ще подейства." През Втората световна война, по време на големите бомбардировки над София брат Д-ски бил при Учителя на разговор и когато си тръгнал той му
към текста >>

През Втората световна война, по време на големите бомбардировки
съвета на Учителя и от молитвата." Един брат споделил с Учителя, че по време на бомбардировките го било толкова страх, та не могъл да чете 91 псалом наред, а го забравил и го казвал разбъркано. Учителят му рекъл: „Няма нищо, 91 псалом е с толкова голяма сила, че една дума само да произнесеш от него, пак ще подейства." През Втората световна война, по време на големите бомбардировки над София брат Д-ски бил при Учителя на разговор и когато си тръгнал той му поръчал: „Ще ти дам окултни формули, написани на листчета, които ще поставиш на различни места в града, в къщи на твои познати." Братът не полюбопитствал да види и прочете формулите, но останал с впечатление, че са стихове от псалмите. Учителят му казал още: „Следи да видиш, че къщите, в които
към текста >>

бомбардировките сам проверил - нито една от тях не била пострадала, макар че
да види и прочете формулите, но останал с впечатление, че са стихове от псалмите. Учителят му казал още: „Следи да видиш, че къщите, в които поставиш тези формули, няма да бъдат засегнати, дори около тях да падат много бомби и много други къщи да бъдат разрушени." Братът направил това, поставил листчетата с формулите в къщи от различни места на града и след бомбардировките сам проверил - нито една от тях не била пострадала, макар че около тях всичко било разрушено. Била доказана голямата магическа сила срещу злото и разрушенията, която притежавали окултните формули на Учителя. През 1905 г. Учителят държал в Търново сказка по френология.
към текста >>

24. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По време на бомбардировките през 1943 г.
'' Учителят ù рекъл: „Не се безпокой, всички хора, които са вън от рая, са луди. Ако ти каже някой, че си луда, ти му отговори: „И ти си като мен! " По време на бомбардировките през 1943 г. един брат бил наблюдател в метеорологичната служба в София. Понеже бил много ревностен при изпълнение на службата си, когато трябвало да прави наблюдения не се съобразявал с това, че имало въздушна тревога и не гасял лампите. Германците
към текста >>

25. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато по време на бомбардировките през 1944 г.
удържал богатството си и се превърнал в последен бедняк, а третият останал самотник и почти изоставен от всички до края на живота си. Още докато били в палатката на Учителя, той им казал, че и тримата ще боледуват най-малко една седмица. Действително до вечерта и тримата се разболели от силна треска. Когато по време на бомбардировките през 1944 г. Учителят беше в Мърчево, свещеникът в селото, заедно с група враждебно настроени хора, подел кампания срещу него. Подготвяло се да бъде пуснато електрическото осветление в селото.
към текста >>

26. Разумно използване на енергията - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е като една бомба и като излезе навън, човек става спокоен.
• 279 • Разумно използване на енергията. Сега често казват, че някой е нервен, нетърпелив, гневлив и прочее. Това са само думи. Това показва, че в тези хора има насъбрана енергия в определени места на мозъка и тази енергия ги безпокои. Тя е като една бомба и като излезе навън, човек става спокоен. В човека има известни енергии, които се събират, и те трябва да се употребяват разумно, за да не се създават анормални и болезнени състояния.
към текста >>

27. ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИДЕИТЕ КАТО ПЪТ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако една бомба има определено време, за да експлодира, колко повече това се отнася до възвишените идеи.
доброкачествена, но не искате да я приложите. Щом не я прилагате, тази идея умира. Ето защо стремете се към такива възвишени и благородни идеи, които можете да приложите. Остане ли една от тях във вас, тя ще ви пръсне, защото тя крие динамични сили в себе си. Който възприеме такива идеи, той трябва да им даде ход, защото те са подобни на бомби. Ако една бомба има определено време, за да експлодира, колко повече това се отнася до възвишените идеи. От човека се иска готовност да даде възможността на една Божествена идея да се реализира, а кога и как ще се реализира, това не е негова работа. Противопоставите ли се на тази идея, тя ще експлодира във вас и ще ви причини големи пакости. Следователно неразположенията, страданията и противоречията, които човек изпитва, се дължат именно на това, че той е подпушил Божественото в себе си. За да се освободите от противоречията и страданията, отпушете Божественото във вас, дайте му възможност да излезе навън, да се прояви. Ако не се отворите за Божественото, дълго време ще се намирате под напора на неговите сили, докато един ден то експлодира във вас като бомба и ви пръсне.
към текста >>

Ако не се отворите за Божественото, дълго време ще се намирате под напора на неговите сили, докато един ден то експлодира във вас като бомба и ви пръсне.
Ако една бомба има определено време, за да експлодира, колко повече това се отнася до възвишените идеи. От човека се иска готовност да даде възможността на една Божествена идея да се реализира, а кога и как ще се реализира, това не е негова работа. Противопоставите ли се на тази идея, тя ще експлодира във вас и ще ви причини големи пакости. Следователно неразположенията, страданията и противоречията, които човек изпитва, се дължат именно на това, че той е подпушил Божественото в себе си. За да се освободите от противоречията и страданията, отпушете Божественото във вас, дайте му възможност да излезе навън, да се прояви. Ако не се отворите за Божественото, дълго време ще се намирате под напора на неговите сили, докато един ден то експлодира във вас като бомба и ви пръсне. Затова искате ли да не изпадате в положението на фалирал търговец, трябва да прилагате знанието си. Знание без приложение е мъртво; знание без приложение представя незавършена работа. Спрете ли в началото на работата си и това, което сте постигнали ще изчезне. Прилагайте знанието, което имате, за да оживее, да стане ваша кръв и плът. Какъв смисъл имат вашите идеи, ако не се реализират?
към текста >>

28. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай.
Близнаци - страни: САЩ, Белгия, Ломбардия, Египет, Канада, Източна Англия, Фландрия, Триполи. Градове: Лондон, Мелбърн, Мец, Нюрнберг, Версай, Сан Франциско и др. Рак - Холандия, Нова Зеландия, Северна и Южна Африка, Парагвай. Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Ню Йорк, Манчестър, Стокхолм, Истанбул и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния. Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай. Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия. Вавилон, Тесалия, Силезия, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж, Тулуза, Хайделберг, Бостън, Багдад, Лос Анджелис, Бриндизи, Страсбург и др. Везни - Австрия, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина и др. Градове: Анверс, Фрайбург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам.
към текста >>

29. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града.
Това беше през есента на 1942 година. През годината водих идеално занятия с децата. Говорех им не само с думи, но и с акорди и мелодии. Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено. И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови, сини обувки. Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града. Сутринта на 10 януари 1944 г. се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция. Посвирих на пианото и още веднаж се възхитих от хубавия му тон. Дадоха тревога. Станах, огледах спокойно стаята и бързо излязох.
към текста >>

Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката.
се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция. Посвирих на пианото и още веднаж се възхитих от хубавия му тон. Дадоха тревога. Станах, огледах спокойно стаята и бързо излязох. Мама беше болна и сама, и трябваше да бързам за вкъщи. Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката. Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите.
към текста >>

Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка.
Станах, огледах спокойно стаята и бързо излязох. Мама беше болна и сама, и трябваше да бързам за вкъщи. Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката. Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото. Бях много недоволна от невниманието им.
към текста >>

Там всички разказваха случки от последните две много тежки бомбардировки над града.
Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото. Бях много недоволна от невниманието им. На следващата сутрин тръгнахме към гарата и се качихме на първия заминаващ влак. Там всички разказваха случки от последните две много тежки бомбардировки над града. Някой точно зад мене каза: - И училището, онова до църквата „Св. Седмочисленици", е в развалини. Развълнувана, обърнах се към говорещия: - Кое училище - гимназията ли?
към текста >>

Обясних как всичко е разрушено от детонацията на бомбата,
Слязох от шейната и направо по стълбата - при Учителя. Един от първите му въпроси беше: - Какво стана с пианото? - Е, на парчета е, Учителю. Всичко е под тухлите. Обясних как всичко е разрушено от детонацията на бомбата, паднала на двора, точно до стената на моята стая. - Рекох, съберете му частите - пак кротко каза Учителя. Погледнах го недоверчиво. Какво ли си мисли? Той няма представа какво е в града.
към текста >>

30. ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Нашето семейство не беше пряко засегнато от бомбардировките, но общото нещастие ми действаше потискащо и от работа отивах право у дома.
ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Ноември 1944 г. Бяхме се завърнали от евакуация. София бавно се възвръщаше към нормален живот. Нашето семейство не беше пряко засегнато от бомбардировките, но общото нещастие ми действаше потискащо и от работа отивах право у дома. На Изгрева също не ми се отиваше, защото знаех, че Учителя не всякога слиза в салона. Той често даваше беседа да чете брат Симеон. Когато ми домиляваше да го видя (който е бил при Учителя, познава жаждата за ефирния полъх на ведрина, който се излъчваше от него), взимах плик с плодове и отивах на Изгрева. Изкачвах се по стълбите, почуквах тихо на вратата. Той отваряше и аз щастлива казвах:
към текста >>

Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение, чувствам се потисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде.
Научи се да палиш огън - той свети и грее - каза Учителя и драсна кибритената клечка. Той седна на стола си до масата, а аз на стол до прозореца. Учител и ученик... Учителя ме гледаше, виждаше и знаеше значението на тази среща, а аз гледах, не виждах и не знаех... - Ти идваш ли на беседи? - поде разговора той. Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение, чувствам се потисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде. Всъщност причината бе, че Учителя по-рядко слизаше в салона. - Бъди свободна, щом не ти се идва, не идвай. Но знай, че имаш един Изгрев. Изгревът да ти бъде като оазис за почивка. Когато се умориш в града, идвай на Изгрева.
към текста >>

31. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Бомбата е изложена на по-голямо вътрешно напрежение отколкото на външно налягане, следствие на което се разпада на много дребни частици, които се разпръсват в пространството.
Някой се оплаква, че е много напрегнат. Той трябва да благодари на напрежението. Ако не беше напрегнат, външното налягане щеше да го сплеска и той би се превърнал на лист. Ако пък нямаше никакво налягане отвън, той щеше да се разшири толкова много, че да се разпръсне на малки частици в пространството. Бомбите, с които военните си служат са направени по закона на напрежението. Бомбата е изложена на по-голямо вътрешно напрежение отколкото на външно налягане, следствие на което се разпада на много дребни частици, които се разпръсват в пространството. Където падне една от тези частици причинява големи пакости и нещастия. Като изучава физическото налягане и напрежение, човек вижда,че съществува и психическо налягане е напрежение, което оказва действието си в психическия живот на човека. Например една дума казана на човека може да произведе върху него физическо налягане или напрежение. Ако думата действа отвън причинява психическо налягане. Ако човек я приеме вътре в себе си, тя произвежда психическо напрежение и като бомба може да го пръсне, да причини поражения даже на физическото тяло.
към текста >>

Ако човек я приеме вътре в себе си, тя произвежда психическо напрежение и като бомба може да го пръсне, да причини поражения даже на физическото тяло.
Бомбата е изложена на по-голямо вътрешно напрежение отколкото на външно налягане, следствие на което се разпада на много дребни частици, които се разпръсват в пространството. Където падне една от тези частици причинява големи пакости и нещастия. Като изучава физическото налягане и напрежение, човек вижда,че съществува и психическо налягане е напрежение, което оказва действието си в психическия живот на човека. Например една дума казана на човека може да произведе върху него физическо налягане или напрежение. Ако думата действа отвън причинява психическо налягане. Ако човек я приеме вътре в себе си, тя произвежда психическо напрежение и като бомба може да го пръсне, да причини поражения даже на физическото тяло. Който не е опитал силата на думите не може да се представи действието, което те произвеждат върху човека. За пример, срещате един млад момък, който се връща от странство и отива в бащиния си дом, при баща си и майка си, да ги види и да им благодари за грижите, които са положили за него, да им покаже дипломата си. Веднага някой го спира и му казва, че баща му е умрял. Знаете ли какво действие могат да произведат тия думи върху момъка? Голямо поражение може да стане в психическия и физическия му живот.
към текста >>

32. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева.
да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас. А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски!
към текста >>

33. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди.
Една ранна сутрин ставам да се приготвя да отида в Париж. Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача". Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди. „Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила. Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа. „Аз не се бъркам в работата на Михаила". Почна да се смрачава.
към текста >>

34. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Той прие идеята ни да сложи в дневния ред на секцията доклада: „Как да се употреби атомната бомба за мирни цели".
Колко души ще дойдат, не зная, ще зависи много от разгласата. Мислех да предизвикам „частно заседание" около нас, но съобразих, че ще си имаме неприятности с нашите хора, които тук не могат на своя глава да разрешат - „диалектици не могат да поддържат идеалисти"! Чудесно! Тогава аз смятам да окажем помощ на братята Оомото и квакерите или други някои братски движения, които имат разрешение за „частни заседания". Представителят на Световния Есперантски комитет за Мира (MEM) е нашият представител, Никола Алексиев. Той прие идеята ни да сложи в дневния ред на секцията доклада: „Как да се употреби атомната бомба за мирни цели". Нашият професор Наджаков, есперантист, директор на института по ядрена физика, очаква се да даде доклада, написан от специалисти. Б) Важно! Дали ще може вашият представител на конгреса в Будапеща да донесе напечатано на листовки нещо из беседите - аз ще му пратя преведено на есперанто? То е почти готово! Тия печатни листовки да се пръснат през време на конгреса, като първо запознаване с учението?
към текста >>

35. 57. Евакуацията - Радка Левордашка (1920-2014)

Американските самолети започнаха да прелитат над България и да бомбардират Румъния.
ЕВАКУАЦИЯТА През време на войната стана опасно да се живее в София. Американските самолети започнаха да прелитат над България и да бомбардират Румъния. После българското правителство обяви война на САЩ и Англия и като възмездие започнаха бомбардировки и над София. Хората взеха масово да се евакуират. Идваха много братя от страната и канеха Учителя да се евакуира при тях, но той на всички отказа. Нападенията над града през есента на 1943 година зачестиха. Разрушенията в София бяха големи, но на Изгрева не падна нито една бомба.
към текста >>

После българското правителство обяви война на САЩ и Англия и като възмездие започнаха бомбардировки и над София.
ЕВАКУАЦИЯТА През време на войната стана опасно да се живее в София. Американските самолети започнаха да прелитат над България и да бомбардират Румъния. После българското правителство обяви война на САЩ и Англия и като възмездие започнаха бомбардировки и над София. Хората взеха масово да се евакуират. Идваха много братя от страната и канеха Учителя да се евакуира при тях, но той на всички отказа. Нападенията над града през есента на 1943 година зачестиха. Разрушенията в София бяха големи, но на Изгрева не падна нито една бомба. Учителя запази Изгрева!
към текста >>

Разрушенията в София бяха големи, но на Изгрева не падна нито една бомба.
Американските самолети започнаха да прелитат над България и да бомбардират Румъния. После българското правителство обяви война на САЩ и Англия и като възмездие започнаха бомбардировки и над София. Хората взеха масово да се евакуират. Идваха много братя от страната и канеха Учителя да се евакуира при тях, но той на всички отказа. Нападенията над града през есента на 1943 година зачестиха. Разрушенията в София бяха големи, но на Изгрева не падна нито една бомба. Учителя запази Изгрева! В столицата почти не останаха хора! Гражданите, предприятията, както и министерствата се евакуираха. Учителя изпраща д-р Жеков с още двама братя да обиколят селата Драгалевци, Симеоново и Бистрица да питат за квартири, за да се евакуират там Учителя с част от братята и сестрите. Навсякъде, като чуят името на Учителя и братството, им затваряли вратата.
към текста >>

36. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

Положението ставаше все по-зле, започнаха бомбардировките над София.
Малкият ми син беше войник, хванали го, когато пренасяли оръжие на партизаните, и го убиха. Докараха ни го в ковчега и казаха, че се е убил по любовни причини. Аз отидох при Учителя - да го попитам какво да правим. Той ми каза: „Нищо не правете, не го разковавайте, той ще дойде много скоро и ще ви разкаже всичко." Върнах се вкъщи и видях, че са разковали ковчега - разбрали са, че е разстрелян. Заковахме ковчега и го погребахме. Положението ставаше все по-зле, започнаха бомбардировките над София. Народът започна да се евакуира от столицата в цялата страна. През октомври Учителя с една група братя и сестри пристигна у нас. Ние точно обядвахме, големият ми син видял Учителя с групата, която се запътва по улицата към нас, дотича при нас и каза: „Тате, ставайте, Учителя ти води гости от София и е на нашата улица! " Ние скочихме, затичахме из къщи да разтребваме, грабнахме метлата да метем и чистим. Косена каза: „Сега ще се срамите, аз като ви казвах, вие не ме чувахте!
към текста >>

37. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

При друг случай, по време на една бомбардировка на София, той й казал:
Сестра Стефанка Иванова беше дребничка на ръст,добра и услужлива. Живееше на ул. „Опълченска" 66 и служеше тихо и скромно на делото. Един ден тя запитала Учителя как би могла да си усили волята. Учителя отговорил: - Когато падне метлата, вдигни я. При друг случай, по време на една бомбардировка на София, той й казал: „Виж колко е спокойно това дръвче! Пей! " Какво ли още можеше да ми разкаже сестра Стефанка за себе си и за Учителя при нашия разговор в този хубав пролетен ден?
към текста >>

38. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

По време на бомбардировките през 1944 г.
Латвийците в последния момент успяват да се приберат по родните си места благодарение помощта на Учителя. По-късно, когато германците навлизат в Латвия, Учителя извиква Савка и й казва: „Дай ми бързо подаръците, които латвийците ми донесоха през 1939 г. Те се намират сега в много тежко положение и трябва да им помогна." Учителя започва да облича една върху друга дадените му ризи, фланели и други дрехи. По този начин той ги запазва и те остават живи през войната. Това е един от методите, чрез които Учителя ги огражда и запазва. По време на бомбардировките през 1944 г. Учителя казва на приятелите: „Засега няма да имате условия да ходите на Рила, но по-нататък ще продължавате да изпълнявате тази традиция и през 1999 г. ще се съберете пак от цял свят на езерата." През 1940 г. Учителя прави последните малки екскурзии до езерата и връх Мусала. В беседите, изнесени на планината, събрани в томчето „Божествен и човешки свят", той дава отговор на множество въпроси, вълнуващи братята и сестрите, възникнали от създалото се военно положение.
към текста >>

Една сестра, много уплашена от бомбардировките и артилерийските канонади, казва: „Учителю, толкова много се плаша, че обърквам 91 псалом.
После идват англичаните и американците със самолетите си и накрая дойдоха и руснаците да му се поклонят." (64) Всички ръководители на човечеството знаят за Бялото братство и Учителя. Методи Константинов сънува сън, че се намира в Германия и среща Хитлер, който му се кара и крещи: „Какво е това Бяло братство, какъв е този Учител, който ми обърка всичките планове и се сринаха моите надежди? " Всички ръководители интуитивно схващат, че има една голяма невидима сила, която дирижира събитията на войната, и търсят причините на своите неуспехи. Това е Волята Божия, която се изпълнява в живота на цялото човечество. Една сестра, много уплашена от бомбардировките и артилерийските канонади, казва: „Учителю, толкова много се плаша, че обърквам 91 псалом. Започвам отначало. След малко гледам, че съм накрая, после по средата." Учителя й отговаря: „Сестра, казвайте псалома, както можете. И наопаки да го кажете, той пак помага." Иванка Захариева през време на бомбардировките през 1944 г. се намира в дървената си барака и казва псалома. До бараката й падат няколко големи бомби.
към текста >>

И наопаки да го кажете, той пак помага." Иванка Захариева през време на бомбардировките през 1944 г.
" Всички ръководители интуитивно схващат, че има една голяма невидима сила, която дирижира събитията на войната, и търсят причините на своите неуспехи. Това е Волята Божия, която се изпълнява в живота на цялото човечество. Една сестра, много уплашена от бомбардировките и артилерийските канонади, казва: „Учителю, толкова много се плаша, че обърквам 91 псалом. Започвам отначало. След малко гледам, че съм накрая, после по средата." Учителя й отговаря: „Сестра, казвайте псалома, както можете. И наопаки да го кажете, той пак помага." Иванка Захариева през време на бомбардировките през 1944 г. се намира в дървената си барака и казва псалома. До бараката й падат няколко големи бомби. Бараката отскача на няколко метра, тя отваря вратата и излиза от нея невредима. На Изгрева няма жертви от бомбардировките. При една от поредните бомбардировки над София Учителя нарежда на братята и сестрите да влязат в салона и там да се молят на колене с молитви и формули, които им казва.
към текста >>

На Изгрева няма жертви от бомбардировките.
След малко гледам, че съм накрая, после по средата." Учителя й отговаря: „Сестра, казвайте псалома, както можете. И наопаки да го кажете, той пак помага." Иванка Захариева през време на бомбардировките през 1944 г. се намира в дървената си барака и казва псалома. До бараката й падат няколко големи бомби. Бараката отскача на няколко метра, тя отваря вратата и излиза от нея невредима. На Изгрева няма жертви от бомбардировките. При една от поредните бомбардировки над София Учителя нарежда на братята и сестрите да влязат в салона и там да се молят на колене с молитви и формули, които им казва. Той отива на полянката. Обикаля я няколко пъти и я обгражда с молитви и формули, като създава бяла аура, в която включва целия Изгрев. Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала. При следващата тревога Учителя кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната.
към текста >>

При една от поредните бомбардировки над София Учителя нарежда на братята и сестрите да влязат в салона и там да се молят на колене с молитви и формули, които им казва.
И наопаки да го кажете, той пак помага." Иванка Захариева през време на бомбардировките през 1944 г. се намира в дървената си барака и казва псалома. До бараката й падат няколко големи бомби. Бараката отскача на няколко метра, тя отваря вратата и излиза от нея невредима. На Изгрева няма жертви от бомбардировките. При една от поредните бомбардировки над София Учителя нарежда на братята и сестрите да влязат в салона и там да се молят на колене с молитви и формули, които им казва. Той отива на полянката. Обикаля я няколко пъти и я обгражда с молитви и формули, като създава бяла аура, в която включва целия Изгрев. Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала. При следващата тревога Учителя кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната. По време на бомбардировката един самолет се отделя от ятото, минава над Изгрева и пуска голяма, двутонна бомба.
към текста >>

Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала.
Бараката отскача на няколко метра, тя отваря вратата и излиза от нея невредима. На Изгрева няма жертви от бомбардировките. При една от поредните бомбардировки над София Учителя нарежда на братята и сестрите да влязат в салона и там да се молят на колене с молитви и формули, които им казва. Той отива на полянката. Обикаля я няколко пъти и я обгражда с молитви и формули, като създава бяла аура, в която включва целия Изгрев. Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала. При следващата тревога Учителя кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната. По време на бомбардировката един самолет се отделя от ятото, минава над Изгрева и пуска голяма, двутонна бомба. Благодарение на южния вятър, който духа в момента, тя се отклонява и пада на 5 метра от северната страна на салона, без да го засегне и избухне. Сапьорите, които идват на другия ден да я обезвредят, се чудят защо е пусната такава голяма бомба, когато наоколо няма никакъв важен военен обект. Ако бомбата беше ударила салона и без да избухне, пак щеше да му нанесе голяма вреда.
към текста >>

По време на бомбардировката един самолет се отделя от ятото, минава над Изгрева и пуска голяма, двутонна бомба.
При една от поредните бомбардировки над София Учителя нарежда на братята и сестрите да влязат в салона и там да се молят на колене с молитви и формули, които им казва. Той отива на полянката. Обикаля я няколко пъти и я обгражда с молитви и формули, като създава бяла аура, в която включва целия Изгрев. Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала. При следващата тревога Учителя кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната. По време на бомбардировката един самолет се отделя от ятото, минава над Изгрева и пуска голяма, двутонна бомба. Благодарение на южния вятър, който духа в момента, тя се отклонява и пада на 5 метра от северната страна на салона, без да го засегне и избухне. Сапьорите, които идват на другия ден да я обезвредят, се чудят защо е пусната такава голяма бомба, когато наоколо няма никакъв важен военен обект. Ако бомбата беше ударила салона и без да избухне, пак щеше да му нанесе голяма вреда. Англичаните са недоволни от Учителя, за провала им с Кришнамурти. Чърчил е прероденият Ирод, който изби младенците в Ерусалим, видя тримата мъдреци: Гаспар, Балтизсар и Мелихор, но не можа да вземе великото учение за тайните на живота, които те отнесоха в Индия.
към текста >>

Сапьорите, които идват на другия ден да я обезвредят, се чудят защо е пусната такава голяма бомба, когато наоколо няма никакъв важен военен обект.
Обикаля я няколко пъти и я обгражда с молитви и формули, като създава бяла аура, в която включва целия Изгрев. Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала. При следващата тревога Учителя кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната. По време на бомбардировката един самолет се отделя от ятото, минава над Изгрева и пуска голяма, двутонна бомба. Благодарение на южния вятър, който духа в момента, тя се отклонява и пада на 5 метра от северната страна на салона, без да го засегне и избухне. Сапьорите, които идват на другия ден да я обезвредят, се чудят защо е пусната такава голяма бомба, когато наоколо няма никакъв важен военен обект. Ако бомбата беше ударила салона и без да избухне, пак щеше да му нанесе голяма вреда. Англичаните са недоволни от Учителя, за провала им с Кришнамурти. Чърчил е прероденият Ирод, който изби младенците в Ерусалим, видя тримата мъдреци: Гаспар, Балтизсар и Мелихор, но не можа да вземе великото учение за тайните на живота, които те отнесоха в Индия. Англичаните завземат Индия и стотици години търсят там следите на тайното велико Христово учение. В един свален американски самолет намират карта, където мястото на Изгрева е заградено с червен молив и пише „Духовно общество".
към текста >>

Ако бомбата беше ударила салона и без да избухне, пак щеше да му нанесе голяма вреда.
Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала. При следващата тревога Учителя кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната. По време на бомбардировката един самолет се отделя от ятото, минава над Изгрева и пуска голяма, двутонна бомба. Благодарение на южния вятър, който духа в момента, тя се отклонява и пада на 5 метра от северната страна на салона, без да го засегне и избухне. Сапьорите, които идват на другия ден да я обезвредят, се чудят защо е пусната такава голяма бомба, когато наоколо няма никакъв важен военен обект. Ако бомбата беше ударила салона и без да избухне, пак щеше да му нанесе голяма вреда. Англичаните са недоволни от Учителя, за провала им с Кришнамурти. Чърчил е прероденият Ирод, който изби младенците в Ерусалим, видя тримата мъдреци: Гаспар, Балтизсар и Мелихор, но не можа да вземе великото учение за тайните на живота, които те отнесоха в Индия. Англичаните завземат Индия и стотици години търсят там следите на тайното велико Христово учение. В един свален американски самолет намират карта, където мястото на Изгрева е заградено с червен молив и пише „Духовно общество". По този повод Учителя отбелязва: „Ако американците бяха бомбардирали Изгрева и братството, те щяха да бъдат отровени с газ, които японците бяха приготвили."
към текста >>

По този повод Учителя отбелязва: „Ако американците бяха бомбардирали Изгрева и братството, те щяха да бъдат отровени с газ, които японците бяха приготвили."
Ако бомбата беше ударила салона и без да избухне, пак щеше да му нанесе голяма вреда. Англичаните са недоволни от Учителя, за провала им с Кришнамурти. Чърчил е прероденият Ирод, който изби младенците в Ерусалим, видя тримата мъдреци: Гаспар, Балтизсар и Мелихор, но не можа да вземе великото учение за тайните на живота, които те отнесоха в Индия. Англичаните завземат Индия и стотици години търсят там следите на тайното велико Христово учение. В един свален американски самолет намират карта, където мястото на Изгрева е заградено с червен молив и пише „Духовно общество". По този повод Учителя отбелязва: „Ако американците бяха бомбардирали Изгрева и братството, те щяха да бъдат отровени с газ, които японците бяха приготвили." На 9 февруари 1944 г. Рузвелт пише писмо на Чърчил, в което му обръща внимание, че е разумно да се спрат бомбардировките над България, за да може да се започнат преговори. Чърчил е неумолим и настоява пред Рузвелт да Продължат бомбардировките. Рузвелт прави обстойно проучване на въпроса и накрая неохотно се съгласява. В един разговор Учителя казва: „Те мене търсят и затова бомбардират около Изгрева."
към текста >>

Рузвелт пише писмо на Чърчил, в което му обръща внимание, че е разумно да се спрат бомбардировките над България, за да може да се започнат преговори.
Чърчил е прероденият Ирод, който изби младенците в Ерусалим, видя тримата мъдреци: Гаспар, Балтизсар и Мелихор, но не можа да вземе великото учение за тайните на живота, които те отнесоха в Индия. Англичаните завземат Индия и стотици години търсят там следите на тайното велико Христово учение. В един свален американски самолет намират карта, където мястото на Изгрева е заградено с червен молив и пише „Духовно общество". По този повод Учителя отбелязва: „Ако американците бяха бомбардирали Изгрева и братството, те щяха да бъдат отровени с газ, които японците бяха приготвили." На 9 февруари 1944 г. Рузвелт пише писмо на Чърчил, в което му обръща внимание, че е разумно да се спрат бомбардировките над България, за да може да се започнат преговори. Чърчил е неумолим и настоява пред Рузвелт да Продължат бомбардировките. Рузвелт прави обстойно проучване на въпроса и накрая неохотно се съгласява. В един разговор Учителя казва: „Те мене търсят и затова бомбардират около Изгрева." По време на бомбардировките падат още няколко бомби на Изгрева, но не избухват. Учителя обяснява, че е обвил Изгрева с бяла мантия, за да го запази от попаденията.
към текста >>

Чърчил е неумолим и настоява пред Рузвелт да Продължат бомбардировките.
Англичаните завземат Индия и стотици години търсят там следите на тайното велико Христово учение. В един свален американски самолет намират карта, където мястото на Изгрева е заградено с червен молив и пише „Духовно общество". По този повод Учителя отбелязва: „Ако американците бяха бомбардирали Изгрева и братството, те щяха да бъдат отровени с газ, които японците бяха приготвили." На 9 февруари 1944 г. Рузвелт пише писмо на Чърчил, в което му обръща внимание, че е разумно да се спрат бомбардировките над България, за да може да се започнат преговори. Чърчил е неумолим и настоява пред Рузвелт да Продължат бомбардировките. Рузвелт прави обстойно проучване на въпроса и накрая неохотно се съгласява. В един разговор Учителя казва: „Те мене търсят и затова бомбардират около Изгрева." По време на бомбардировките падат още няколко бомби на Изгрева, но не избухват. Учителя обяснява, че е обвил Изгрева с бяла мантия, за да го запази от попаденията. По това време той прави около 40 екскурзии всеки ден до село Симеоново и полянките по пътя за бивака.
към текста >>

В един разговор Учителя казва: „Те мене търсят и затова бомбардират около Изгрева."
По този повод Учителя отбелязва: „Ако американците бяха бомбардирали Изгрева и братството, те щяха да бъдат отровени с газ, които японците бяха приготвили." На 9 февруари 1944 г. Рузвелт пише писмо на Чърчил, в което му обръща внимание, че е разумно да се спрат бомбардировките над България, за да може да се започнат преговори. Чърчил е неумолим и настоява пред Рузвелт да Продължат бомбардировките. Рузвелт прави обстойно проучване на въпроса и накрая неохотно се съгласява. В един разговор Учителя казва: „Те мене търсят и затова бомбардират около Изгрева." По време на бомбардировките падат още няколко бомби на Изгрева, но не избухват. Учителя обяснява, че е обвил Изгрева с бяла мантия, за да го запази от попаденията. По това време той прави около 40 екскурзии всеки ден до село Симеоново и полянките по пътя за бивака. Английското разузнаване проследява неговото движение. Един самолет идва над Симеоново и хвърля голяма минна бомба над един баир, където предния ден Учителя е бил с група приятели.
към текста >>

По време на бомбардировките падат още няколко бомби на Изгрева, но не избухват.
На 9 февруари 1944 г. Рузвелт пише писмо на Чърчил, в което му обръща внимание, че е разумно да се спрат бомбардировките над България, за да може да се започнат преговори. Чърчил е неумолим и настоява пред Рузвелт да Продължат бомбардировките. Рузвелт прави обстойно проучване на въпроса и накрая неохотно се съгласява. В един разговор Учителя казва: „Те мене търсят и затова бомбардират около Изгрева." По време на бомбардировките падат още няколко бомби на Изгрева, но не избухват. Учителя обяснява, че е обвил Изгрева с бяла мантия, за да го запази от попаденията. По това време той прави около 40 екскурзии всеки ден до село Симеоново и полянките по пътя за бивака. Английското разузнаване проследява неговото движение. Един самолет идва над Симеоново и хвърля голяма минна бомба над един баир, където предния ден Учителя е бил с група приятели. Целият баир е разоран и в средата е образувана огромна дупка.
към текста >>

Един самолет идва над Симеоново и хвърля голяма минна бомба над един баир, където предния ден Учителя е бил с група приятели.
В един разговор Учителя казва: „Те мене търсят и затова бомбардират около Изгрева." По време на бомбардировките падат още няколко бомби на Изгрева, но не избухват. Учителя обяснява, че е обвил Изгрева с бяла мантия, за да го запази от попаденията. По това време той прави около 40 екскурзии всеки ден до село Симеоново и полянките по пътя за бивака. Английското разузнаване проследява неговото движение. Един самолет идва над Симеоново и хвърля голяма минна бомба над един баир, където предния ден Учителя е бил с група приятели. Целият баир е разоран и в средата е образувана огромна дупка. Същия ден Учителя е на голямо разстояние от това място. Във връзка с този случай Учителя казва на приятелите, че тази хитра лисица Англия ще плати накрая за всичките пакости, които прави на човечеството. За лошото си отношение към Бога и братството и гонението срещу Учителя Англия загуби всичките си колонии. В бъдеще ще се сбъдне всичко, което Учителя казва за нея.
към текста >>

При една от поредните тревоги, когато американските самолети не бомбардират София, сестрите се събират в „Парахода" да се молят.
За лошото си отношение към Бога и братството и гонението срещу Учителя Англия загуби всичките си колонии. В бъдеще ще се сбъдне всичко, което Учителя казва за нея. След войната Чърчил променя донякъде лошото си отношение към братството и когато нашият външен министър от правителството на Кимон Георгиев отива при него на разговор по въпросите на мира, той му казва, че нищо не може да каже за положението на България, но като си отиде, да поздрави Бялото братство. Понеже министърът е комунист и не може да поднесе тоя поздрав официално, изпраща сестра си на Изгрева, която да предаде поздрава от Чърчил. Това нашите приятели запазват в дълбока тайна, защото е можело да ни коства много, особено по време на процеса срещу братството. При една от поредните тревоги, когато американските самолети не бомбардират София, сестрите се събират в „Парахода" да се молят. („Параходът" е бараката, в която живеят и работят стенографките. На покрива има голямо стъкло, през което стаята се осветява естествено. Формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход. В нея всеки може да работи много леко и удобно.) Учителя, сериозен и съсредоточен, заедно с Гавраил Величков застава в средата на поляната. Минават ята самолети и се отправят към Румъния да бомбардират.
към текста >>

Минават ята самолети и се отправят към Румъния да бомбардират.
При една от поредните тревоги, когато американските самолети не бомбардират София, сестрите се събират в „Парахода" да се молят. („Параходът" е бараката, в която живеят и работят стенографките. На покрива има голямо стъкло, през което стаята се осветява естествено. Формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход. В нея всеки може да работи много леко и удобно.) Учителя, сериозен и съсредоточен, заедно с Гавраил Величков застава в средата на поляната. Минават ята самолети и се отправят към Румъния да бомбардират. Учителя е в молитвено състояние и голямо напрежение. По лицето му се стичат струи пот. Тревогата трае повече от час, а Учителя остава съсредоточен на своя пост. След като тя свършва и дават отбой, той избърсва с кърпа лицето си. Гаврил Величков го пита: „Учителю, защо сте толкова напрегнат и сериозен, та по цялото ви лице тече пот?
към текста >>

Нали сега самолетите няма да бомбардират България?
Учителя е в молитвено състояние и голямо напрежение. По лицето му се стичат струи пот. Тревогата трае повече от час, а Учителя остава съсредоточен на своя пост. След като тя свършва и дават отбой, той избърсва с кърпа лицето си. Гаврил Величков го пита: „Учителю, защо сте толкова напрегнат и сериозен, та по цялото ви лице тече пот? Нали сега самолетите няма да бомбардират България? " Учителя отговаря: „България няма да я бомбардират, а Румъния. Аз се излъчвам и отивам при командирите на ескадрилата и им внушавам да не избиват хората, да не пускат бомби върху жилищата им. В същото време по фронтовете си заминават хиляди хора и те отправят молитвата си към Бога. Молитвите на всички заминаващи минават през мен. Затова съм толкова сериозен."
към текста >>

" Учителя отговаря: „България няма да я бомбардират, а Румъния.
По лицето му се стичат струи пот. Тревогата трае повече от час, а Учителя остава съсредоточен на своя пост. След като тя свършва и дават отбой, той избърсва с кърпа лицето си. Гаврил Величков го пита: „Учителю, защо сте толкова напрегнат и сериозен, та по цялото ви лице тече пот? Нали сега самолетите няма да бомбардират България? " Учителя отговаря: „България няма да я бомбардират, а Румъния. Аз се излъчвам и отивам при командирите на ескадрилата и им внушавам да не избиват хората, да не пускат бомби върху жилищата им. В същото време по фронтовете си заминават хиляди хора и те отправят молитвата си към Бога. Молитвите на всички заминаващи минават през мен. Затова съм толкова сериозен." Често пъти, като се движи по планината и при среща с приятели, Учителя тихо си казва: „Господи, колко велико и колко разумно си направил света." Брат Галилей, който почти винаги е около него и чува молитвите му, го пита: „Защо толкова често се обръщате към Господа?
към текста >>

След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г., извършена с 1784 бомбардировача през деня и нощта, Учителя напуска Изгрева и отива при Борис Николов.
На всички ония, които се обръщат с молба към Господа, аз долавям молитвите им, защото те преминават през мен." На поляната на Изгрева при разговор между Галилей и Учителя идва духът на Христо Ботев и се обръща към Учителя: „Разбрах, че ти си най-големият тук, на Земята, и всичко зависи от тебе. Пусни ме да се родя в България и да помагам за освобождаването й от новото робство, в което е попаднала." Учителя го пита: „С какви методи ще работиш? " Ботев веднага отговоря: „С ножа и пистолета, разбира се." Учителя му казва: „Това е стар метод. Измисли някакъв друг метод за работа, ела и ми го кажи, и ако го одобря, ще те пусна пак на Земята." След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г., извършена с 1784 бомбардировача през деня и нощта, Учителя напуска Изгрева и отива при Борис Николов. Почти всички жители на София напускат града. Ние също питахме Учителя и той ни каза да се евакуираме в провинцията. На следващия ден — 11 януари, след закуска Учителя предлага на Борис да отидат на Изгрева, който е напълно обезлюден. Отправят се към полянката и застават за молитва. Повече от час Учителя се моли съсредоточено заедно с Борис.
към текста >>

Той изпълнява точно нареждането и тогава са бомбардирани много селища в планината, като Своге и други.
Всички излизат по улиците и тръгват към Княжево. Колата с Учителя е обградена от хора и едва пълзи. Самолетите идват над София. Учителя се излъчва от тялото си. Отива при командващия въздушното съединение и му нарежда да пусне бомбите над Стара планина. Той изпълнява точно нареждането и тогава са бомбардирани много селища в планината, като Своге и други. При завързалия се въздушен бой самолетът на командира е свален, а той е пленен и дава показания за преживяното от него. Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина. Той изпълнява тази заповед. Военните проявяват тактичност и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция. Там той заема ръководна длъжност и издава заповед повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане.
към текста >>

Там той заема ръководна длъжност и издава заповед повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане.
Той изпълнява точно нареждането и тогава са бомбардирани много селища в планината, като Своге и други. При завързалия се въздушен бой самолетът на командира е свален, а той е пленен и дава показания за преживяното от него. Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина. Той изпълнява тази заповед. Военните проявяват тактичност и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция. Там той заема ръководна длъжност и издава заповед повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане. Тревогата преминава, самолетите си отиват и следобед с повече от 100 братя и сестри от София и Изгрева Учителя пристига в Мърчаево. Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в средата на селото, срещу кръчмата, Учителя решава да отиде в дома на Темелко Стефанов, който е най-подходящ за неговото пребиваване.
към текста >>

39. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

започнаха редовни бомбардировки над София.
Учителя предупреждава, чрез Любомир Лулчев, цар Борис III България да не влиза във войната. За да угоди на германците и за да може да се изпълни кармата, която българите натрупват с лошото си отношение към Учителя и братството, на 13 декември 1941 г. българското правителство обявява символична война на Англия, Франция и Америка. Ние реално изпитахме това непослушание на Кобургите на собствен гръб. През 1943 г. започнаха редовни бомбардировки над София. По време на бомбардировките Учителя даде на братята и сестрите формулата: „Господи, запази живота ни, за да проповядваме за тебе."
към текста >>

По време на бомбардировките Учителя даде на братята и сестрите формулата: „Господи, запази живота ни, за да проповядваме за тебе."
За да угоди на германците и за да може да се изпълни кармата, която българите натрупват с лошото си отношение към Учителя и братството, на 13 декември 1941 г. българското правителство обявява символична война на Англия, Франция и Америка. Ние реално изпитахме това непослушание на Кобургите на собствен гръб. През 1943 г. започнаха редовни бомбардировки над София. По време на бомбардировките Учителя даде на братята и сестрите формулата: „Господи, запази живота ни, за да проповядваме за тебе."
към текста >>

40. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

След завземането на Гърция, американците и англичаните решават да бомбардират и разрушат София с повече от 1000 самолета, докарани от Италия.
В разговор той казва: „Сега българите имат да изпият една горчива чаша, карма от миналото. Понеже те са в своя златен век, цялото небе им помага и ще излязат невредими от това трудно положение, в което са попаднали." (64) В друг разговор продължава: „Господ разполага с всички средства да спре войната. Има ли човек в света, който да не е гласувал за войната?... Всичко живо е гласувало за войната. Хубаво нещо е войната, но да се бият хората едни други, това не е война." (58, с. 181) След завземането на Гърция, американците и англичаните решават да бомбардират и разрушат София с повече от 1000 самолета, докарани от Италия. Когато на определената дата — 20 август, трябва да направят бомбардировката, се разразява много силна буря и самолетите не могат да излетят. Бурята трае 3 дни и прави много пакости в България. След нея тримата големи се разбират България да остане под влиянието на Русия и вместо София бомбардират град Ниш с 800 самолета. На 28 август в беседата си „Сянка и радост", държана на Витоша, Учителя казва: „Преди няколко дена имаше голяма буря. Тя показваше мисълта на хората, мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха и Божественото взе надмощие.
към текста >>

Когато на определената дата — 20 август, трябва да направят бомбардировката, се разразява много силна буря и самолетите не могат да излетят.
Понеже те са в своя златен век, цялото небе им помага и ще излязат невредими от това трудно положение, в което са попаднали." (64) В друг разговор продължава: „Господ разполага с всички средства да спре войната. Има ли човек в света, който да не е гласувал за войната?... Всичко живо е гласувало за войната. Хубаво нещо е войната, но да се бият хората едни други, това не е война." (58, с. 181) След завземането на Гърция, американците и англичаните решават да бомбардират и разрушат София с повече от 1000 самолета, докарани от Италия. Когато на определената дата — 20 август, трябва да направят бомбардировката, се разразява много силна буря и самолетите не могат да излетят. Бурята трае 3 дни и прави много пакости в България. След нея тримата големи се разбират България да остане под влиянието на Русия и вместо София бомбардират град Ниш с 800 самолета. На 28 август в беседата си „Сянка и радост", държана на Витоша, Учителя казва: „Преди няколко дена имаше голяма буря. Тя показваше мисълта на хората, мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха и Божественото взе надмощие. Днешният хубав ден показва това." (58, с.164) Много дървета са изкоренени, много покриви на къщи в Мърчаево и други села и градове са засегнати, но тя донася голямо благословение за България.
към текста >>

След нея тримата големи се разбират България да остане под влиянието на Русия и вместо София бомбардират град Ниш с 800 самолета.
Всичко живо е гласувало за войната. Хубаво нещо е войната, но да се бият хората едни други, това не е война." (58, с. 181) След завземането на Гърция, американците и англичаните решават да бомбардират и разрушат София с повече от 1000 самолета, докарани от Италия. Когато на определената дата — 20 август, трябва да направят бомбардировката, се разразява много силна буря и самолетите не могат да излетят. Бурята трае 3 дни и прави много пакости в България. След нея тримата големи се разбират България да остане под влиянието на Русия и вместо София бомбардират град Ниш с 800 самолета. На 28 август в беседата си „Сянка и радост", държана на Витоша, Учителя казва: „Преди няколко дена имаше голяма буря. Тя показваше мисълта на хората, мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха и Божественото взе надмощие. Днешният хубав ден показва това." (58, с.164) Много дървета са изкоренени, много покриви на къщи в Мърчаево и други села и градове са засегнати, но тя донася голямо благословение за България. На 2 септември 1944 г. идва на власт правителството на Муравиев.
към текста >>

Тя показваше мисълта на хората, мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха и Божественото взе надмощие.
След завземането на Гърция, американците и англичаните решават да бомбардират и разрушат София с повече от 1000 самолета, докарани от Италия. Когато на определената дата — 20 август, трябва да направят бомбардировката, се разразява много силна буря и самолетите не могат да излетят. Бурята трае 3 дни и прави много пакости в България. След нея тримата големи се разбират България да остане под влиянието на Русия и вместо София бомбардират град Ниш с 800 самолета. На 28 август в беседата си „Сянка и радост", държана на Витоша, Учителя казва: „Преди няколко дена имаше голяма буря. Тя показваше мисълта на хората, мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха и Божественото взе надмощие. Днешният хубав ден показва това." (58, с.164) Много дървета са изкоренени, много покриви на къщи в Мърчаево и други села и градове са засегнати, но тя донася голямо благословение за България. На 2 септември 1944 г. идва на власт правителството на Муравиев. Понеже българите не слушат и не искат да приемат и приложат принципите на Любовта, на които Учителя ги учи, на негово място идват болшевиките, за да си научат урока, но по негативен път да минат през необходимите страдания и накрая да стигнат до разумния живот. В разговор Учителя обяснява, че комунистите са лемурийци от Третата раса.
към текста >>

41. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Тя непрекъснато се моли на Бога да й помогне, понеже върху тялото й пада бомба и го разкъсва на части.
Като става, камъчето изпада и кризата му минава. По време на дълбокия сън той вижда Учителя над себе си, който му прави масаж на коремната област в посока на отделителната система, за да може да премине и излезе камъкът от него. Така братът оздравява и кризата не се повтаря повече. В началото на войната, когато германците нахлуват в Белгия, Учителя в беседата си изнася случай за един убит белгиец, който не е записан от стенографките. Учителя говори за една душа, която се явява при него и страда неутешимо. Тя непрекъснато се моли на Бога да й помогне, понеже върху тялото й пада бомба и го разкъсва на части. Горещата й молитва я отвежда при Учителя, който в това време изнася своята беседа. Учителя я пита: „Защо плачеш? " Пострадалият младеж отговаря: „Господи, кажи ми какво става с мен? Къде ми е тялото? " Учителя му обяснява: „Тялото ти е тук, долу, пръснато от бомбата, която падна върху тебе." Младежът пита: „Ами к^тио ще правя сега без тяло?
към текста >>

" Учителя му обяснява: „Тялото ти е тук, долу, пръснато от бомбата, която падна върху тебе." Младежът пита: „Ами к^тио ще правя сега без тяло?
Тя непрекъснато се моли на Бога да й помогне, понеже върху тялото й пада бомба и го разкъсва на части. Горещата й молитва я отвежда при Учителя, който в това време изнася своята беседа. Учителя я пита: „Защо плачеш? " Пострадалият младеж отговаря: „Господи, кажи ми какво става с мен? Къде ми е тялото? " Учителя му обяснява: „Тялото ти е тук, долу, пръснато от бомбата, която падна върху тебе." Младежът пита: „Ами к^тио ще правя сега без тяло? " „Аз ще накарам да съберат частите на тялото ти" — му отговаря Учителя. Скоро идват санитари и събират частите на едно място. Тогава душата на този младеж ляга върху частите и започва още по-неутешимо на плаче. Учителя се обръща към него и му казва: „Това тяло не може повече да те ползва." „Ами аз какво да правя без тяло? Помогни ми.
към текста >>

42. 7.5 Георги Куртев - Светозар Няголов ( -2013)

На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира Скопие.
Внушава му се да вземе три хляба. Той отива на ул. „Опълченска" № 66 при Учителя, който го посреща и му поръчва: „Веднага занеси един хляб на семейство Иванови." Георги оставя двата хляба при Учителя и тръгва към дома им. Семейство Иванови три дни не са яли хляб и децата казват на майка си: „Мамо, ето вече три дена твоят Господ, на когото се молиш, не ни донесе хляб." В това време вратата се отваря, влиза Георги Куртев и им подава хляба като отговор на тяхната молитва. Радостта им е голяма. На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира Скопие. Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата. Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни билети на всички, които могат да ходят, за да се евакуират. Натоварва всички болни на каруци и напуска града. Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава. На отсамния бряг на реката остават само Георги Куртев и Боян Боев, които прегазват водата.
към текста >>

43. 7.9 Симеон Марков - Светозар Няголов ( -2013)

Той отива при Учителя на Изгрева да се съветва дали да замине в Германия, където съюзниците са започнали интензивни бомбардировки.
Често братя Маркови идват в София и ремонтират кухнята и салона на Изгрева. Учителя нарежда на Начо Петров, домакин на братството, да им плати надници за извършената работа. Те категорично отказват да вземат пари, като заявяват, че работят безкористно за братството. През 1943 г. Симеон Марков трябва да купи от Германия някаква машина за пръскане на лозята. Той отива при Учителя на Изгрева да се съветва дали да замине в Германия, където съюзниците са започнали интензивни бомбардировки. Учителя му казва: „Вие много пъти сте работили безкористно за братството и можеш спокойно да отидеш. Бялото братство е с тебе." Той отива в Германия, купува нужната машина и се връща благополучно. Посещава Учителя и му благодари за помощта. Оплаква му се, че няма къде да продават хубавото грозде, което произвеждат в голямо количество. Учителя го изглежда сериозно и му казва: „Отсега нататък всичкото ви грозде ще отива за Русия." Две години след това пророчеството на Учителя се сбъдва и всичко най-хубаво, произведено в България, отива за Русия.
към текста >>

44. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

При първата бомбардировка през 1943 г.
Посред нощ при нея идва Учителя и тихо я пита: „Изгониха ли те, Олге? " „Да, Учителю, изгониха ме." „Ще видиш какво ще стане с тях. От този дом нищо няма да остане." Учителя й дава ключа от малкия салон, за да преспи до сутринта. На другия ден й намират барака до печатницата, в която тя се настанява до завършване на образованието си. Става учителка и работи в Силистра и другаде. При първата бомбардировка през 1943 г. къщата на Борис Русев е разрушена до основи и нищо не остава от нея и скъпата мебелировка. Олга Славчева е от вътрешната школа на Учителя и описва в книгата си „Асавита" едно свое излъчване до планетите и Слънцето. Тя написва и много стихотворения. Олга Славчева слуша радио „Лондон" на български език. Една вечер чува да предават, че евреите ще създават държава в Палестина.
към текста >>

45. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

След бомбардировката майка й трябва да се евакуира.
Учителя й казва: „Занесете го, рекох, при майка ви." Милка му опонира: „Аз съм образцова учителка в училище „Свети Седмочисленици" и мисля там да го занеса." Учителя повтаря: „Рекох, при майка си го занеси." Това се повтаря пет пъти и на шестия Учителя й казва: „Може и в училище да го занесете." Тя го занася в училището и създава образцова детска градина, в която обучава малките с музика. На 10 януари 1944 г. Милка изсвирва една много хубава мелодия с мек тон. Благодари на Учителя, че има такова хубаво пиано. През това време сирените засвирват и тя отива при майка си, която е със счупен крак. След бомбардировката майка й трябва да се евакуира. Милка събира багажа и изпраща брат си в училището да измести пианото до стената. Той отива и вижда, че всичко е разрушено, но казва на Милка, че е забравил да отиде. На другия ден тя праща сестра си и когато се връща, й казва, че не е ходила. Качват се на влака и се отправят към Своге. По време на пътуването Милка чува няколко души да се разправят, че училището е унищожено.
към текста >>

46. 7.33 Димитър Христов Грива - Светозар Няголов ( -2013)

Изпълнява задачи, които Учителя му дава, особено по време на бомбардировките.
Завършва консерваторията, запознава се с Учителя и братството, започва редовно да посещава беседите и да прилага Словото. Баща му Христо научава, че синът му посещава беседите, отива при Учителя и му казва: „Аз съм военен и командвам цели полкове, но не можах да се справя и да въздействам на своя син, защото е крайно самостоятелен и упорит. Виждам, че той ви слуша и живее добре във вашето общество. На вас го предавам, да го учите и направлявате в живота му." Учителя му отговаря: „Добре." От тази среща най-радостна е сестра му Катя, която го обича и иска той да живее разумно. Като музикант Димитър Грива е подготвен много добре и участва дейно в музикалния живот на Изгрева и братството. Изпълнява задачи, които Учителя му дава, особено по време на бомбардировките. Понеже е крайно себелюбив, семейният живот не му върви добре и неговата Катя постоянно се моли за него и желае той да използва своите музикални дарби за музиката на Учителя. Във Франция той прави запис на братски песни и паневритмията. Написва и една книга за Учителя. Коренно променя характера си и започва да работи за братството и хармонията в братския живот. Така преобразен, той напуска този свят на 24 февруари 1994 г.
към текста >>

47. 7.38 Катя Кисельова - Светозар Няголов ( -2013)

В една беседа Учителя отбелязва: „Който разваля къщите на птичките, разваля и своята къща." При първата бомбардировка през 1943 г.
През лятото е на вилата да почива. Под стрехата има много гнезда на лястовички, които постоянно й цапат тротоара. Един селянин, който идва да коси тревата на двора, й предлага да съборят гнездата на лястовиците, за да не й цапат повече. Тя се съгласява, взимат два пръта и започват да свалят гнездата на лястовиците. Птичките пищят, хвърчат наоколо, но те събарят всичките гнезда. В една беседа Учителя отбелязва: „Който разваля къщите на птичките, разваля и своята къща." При първата бомбардировка през 1943 г. апартаментът и кабинетът на Катя са улучени от бомбите и изгарят. Така тя заплаща за злото, направено на лястовичките. През пролетта на 1944 г. отива в Галата и със сълзи на очи чака дано някоя лястовица дойде и си направи гнездо на нейната къща. Народът има поверие, че когато птичките правят гнездата си на някоя къща, носят щастие и благословение.
към текста >>

48. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

По време на бомбардировките, когато Учителя прави около 40 екскурзии до Симеоново, Гавраил заедно със Савка Керемидчиева го придружават всеки ден.
Завършва икономика и става служител в застрахователно дружество „България". Редовно посещава и свири на беседите. Той става цигулар на младежкия клас. Неговият любознателен дух го кара постоянно да търси отговори на въпросите, които го вълнуват, и да пита за тях Учителя. Той участва на всички екскурзии до Витоша и Рила. По време на бомбардировките, когато Учителя прави около 40 екскурзии до Симеоново, Гавраил заедно със Савка Керемидчиева го придружават всеки ден. Негови близки му предлагат да следва във Франция цигулка, за да се усъвършенства. Той споделя това с Учителя, който му казва: „Малко ли ти е да си цигулар на класа? Твоето ухо е така разширено и отворено горе, че ако излезеш оттук, мъчно ще се върнеш пак. Както винаги Галилей слуша Учителя и се включва още по-активно в музикалния живот на братството. Той заявява, че неговият истински живот започва с намирането на Учителя и продължава с работата му върху неговата музика и Словото.
към текста >>

49. 7.47 Борис Дряновски - Светозар Няголов ( -2013)

След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г.
На Изгрева живее Борис Дряновски с жена си Мария. Той редовно посещава беседите и участва в братския живот. През 1943 г.Учителя му дава три листчета, на които е написана по една санскритска дума и му нарежда да ги занесе у трима свои най-близки приятели и да ги скрие в дома им. Понеже той е радиоинженер, има много приятели в цяла София. Борис изпълнява точно задачата, дадена му от Учителя. След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г. той, заедно с Учителя, се евакуира в Мърчаево. Там си спомня за трите листчета и решава да види какво е станало с жилищата, където ги е оставил. Замисля се дълбоко и разбира, че всъщност Учителя му напомня за това. Отива при него, целува му ръка и му казва, че иска да отиде до София и да види какъв е резултатът от задачата, която той му е дал. Учителя одобрява решението му и той отива при първата къща с поставено листче и вижда, че стърчи здрава, а наоколо всички сгради са разрушени.
към текста >>

50. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

С много перипетии те пристигат в Мюнхен, където точно по това време започват интензивни бомбардировки на съюзниците над Германия.
Двамата с Райна започват редовно да ходят на Витоша и Рила. През 1943 г. сключват брак. Изпращат Найден да следва морско строителство в Мюнхен, Германия. При сбогуването си Учителя им дава книгата „Учителят говори", едни вълнени чорапи и свой портрет. С много перипетии те пристигат в Мюнхен, където точно по това време започват интензивни бомбардировки на съюзниците над Германия. При всяка въздушна тревога Райна и Найден слагат багажа си на някоя площадка в жилището, отгоре поставят книгата, портрета на Учителя и чорапите и бягат в скривалището. След края на бомбардировката намират всичко наоколо разрушено, а собственият им багаж и стълбата до него стоят здрави. Германците виждат това и към техния багаж започват да прибавят и свой багаж. Други българи, които научават как се запазва багажът от бомбардировките, взимат единия от чорапите и той действа също така силно и запазва всичко оставено. Райна и Найден много пъти се спасяват така, след което отиват в едно село в планината, над град Дрезден, където Найден подготвя изпитите си и завършва образованието.
към текста >>

След края на бомбардировката намират всичко наоколо разрушено, а собственият им багаж и стълбата до него стоят здрави.
сключват брак. Изпращат Найден да следва морско строителство в Мюнхен, Германия. При сбогуването си Учителя им дава книгата „Учителят говори", едни вълнени чорапи и свой портрет. С много перипетии те пристигат в Мюнхен, където точно по това време започват интензивни бомбардировки на съюзниците над Германия. При всяка въздушна тревога Райна и Найден слагат багажа си на някоя площадка в жилището, отгоре поставят книгата, портрета на Учителя и чорапите и бягат в скривалището. След края на бомбардировката намират всичко наоколо разрушено, а собственият им багаж и стълбата до него стоят здрави. Германците виждат това и към техния багаж започват да прибавят и свой багаж. Други българи, които научават как се запазва багажът от бомбардировките, взимат единия от чорапите и той действа също така силно и запазва всичко оставено. Райна и Найден много пъти се спасяват така, след което отиват в едно село в планината, над град Дрезден, където Найден подготвя изпитите си и завършва образованието. Завръщат се в България. Навсякъде в живота те чувстват осезателно любящата ръка на Учителя, която ги пази.
към текста >>

Други българи, които научават как се запазва багажът от бомбардировките, взимат единия от чорапите и той действа също така силно и запазва всичко оставено.
При сбогуването си Учителя им дава книгата „Учителят говори", едни вълнени чорапи и свой портрет. С много перипетии те пристигат в Мюнхен, където точно по това време започват интензивни бомбардировки на съюзниците над Германия. При всяка въздушна тревога Райна и Найден слагат багажа си на някоя площадка в жилището, отгоре поставят книгата, портрета на Учителя и чорапите и бягат в скривалището. След края на бомбардировката намират всичко наоколо разрушено, а собственият им багаж и стълбата до него стоят здрави. Германците виждат това и към техния багаж започват да прибавят и свой багаж. Други българи, които научават как се запазва багажът от бомбардировките, взимат единия от чорапите и той действа също така силно и запазва всичко оставено. Райна и Найден много пъти се спасяват така, след което отиват в едно село в планината, над град Дрезден, където Найден подготвя изпитите си и завършва образованието. Завръщат се в България. Навсякъде в живота те чувстват осезателно любящата ръка на Учителя, която ги пази. След заминаването на Учителя те участват в братския живот. Райна е много близка с Боян Боев и често му ходи на гости.
към текста >>

51. 7.50 Асен Арнаудов - Светозар Няголов ( -2013)

Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия.
Асен Арнаудов Асен Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на даровити българи в Германия. Асен пожелава да отиде да учи там. Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица — петък, 15 часа. Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки. След неговото изказване Учителя се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев.
към текста >>

Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки.
Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица — петък, 15 часа. Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки. След неговото изказване Учителя се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев. Той записа и паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града.
към текста >>

По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града.
Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки. След неговото изказване Учителя се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев. Той записа и паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката — възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа. В един хубав пролетен ден след свършване на паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей.
към текста >>

Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба.
Може да отиде! Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката — възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа. В един хубав пролетен ден след свършване на паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей. След известно време, от другата страна на полянката идват Асен Арнаудов и младата сестра — Весела Несторова. Те не забелязват Учителя и Галилей и Асен започва да я прегръща и целува. Учителя се обръща към Галилей и му казва: „Ако Асен знаеше, че целува прабабата на сестрата, която в този момент се е вселила в нея, и изживява своите неизживени чувства от миналото, веднага щеше да избяга от нея и нямаше изобщо да я целува." След заминаването на Учителя Асен е професор в консерваторията и опитва всичките сладости в живота.
към текста >>

52. 7.61 Веса Козарева - Светозар Няголов ( -2013)

По време на бомбардировките Веса Козарева отива заедно с Учителя в Мърчаево.
След като се пенсионира, тя живее на Изгрева в малка барака, покрай която е алеята на кремовете. Води много скромен и беден живот. Учителя отива при нея на гости, а тя има само половин хляб и се чуди как да го нагости. Той схваща нейното вътрешно състояние и й казва да вземе една чиния и да отиде да поиска от Ради Танчев малко зелева чорба. Той й дава зеле с чорба и така тя нагостява Учителя. По време на бомбардировките Веса Козарева отива заедно с Учителя в Мърчаево. Тя се настанява в къщата на Търса, заедно с Анастасия Янакиева. Решава да си изпере дрехите. В двора няма вода, затова тя ги слага в корито и отива да ги пере в дома на Темелко. Доктор Иван Жеков я вижда, ритва й коритото, дрехите се разпиляват. Той казва: „Тази коза — и тя дошла да пречи тук, а колко много хора се събират сега." Веса се натъжава много, разплаква се, отива и сяда при Извора на доброто.
към текста >>

Няколко непознати минават през Изгрева покрай нейната барака и казват, че София ще загине от бомбардировките и нищо няма да остане от нея.
Доктор Иван Жеков я вижда, ритва й коритото, дрехите се разпиляват. Той казва: „Тази коза — и тя дошла да пречи тук, а колко много хора се събират сега." Веса се натъжава много, разплаква се, отива и сяда при Извора на доброто. Учителя забелязва тази сцена, веднага отива при нея и й казва: „Не се тревожи и измъчвай. Тук са се събрали много и различни хора, които мятат само опашките си и се цапат. Ти иди на Изгрева и аз ще съм с теб." Сестрата събира багажа си, връща се в бараката на Изгрева, където няма никой — всички са го напуснали. Няколко непознати минават през Изгрева покрай нейната барака и казват, че София ще загине от бомбардировките и нищо няма да остане от нея. На 30 март 1944 г. над София прелитат много самолети да бомбардират, но тя вижда във видение, че пред тях лети Учителя й им показва къде да хвърлят бомбите. Веса размахва бяла кърпичка и поздравява Учителя. При тази бомбардировка бомбите падат на слатинските ливади и зад село Дървеница. Самолетите пускат над 3000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби.
към текста >>

над София прелитат много самолети да бомбардират, но тя вижда във видение, че пред тях лети Учителя й им показва къде да хвърлят бомбите.
Учителя забелязва тази сцена, веднага отива при нея и й казва: „Не се тревожи и измъчвай. Тук са се събрали много и различни хора, които мятат само опашките си и се цапат. Ти иди на Изгрева и аз ще съм с теб." Сестрата събира багажа си, връща се в бараката на Изгрева, където няма никой — всички са го напуснали. Няколко непознати минават през Изгрева покрай нейната барака и казват, че София ще загине от бомбардировките и нищо няма да остане от нея. На 30 март 1944 г. над София прелитат много самолети да бомбардират, но тя вижда във видение, че пред тях лети Учителя й им показва къде да хвърлят бомбите. Веса размахва бяла кърпичка и поздравява Учителя. При тази бомбардировка бомбите падат на слатинските ливади и зад село Дървеница. Самолетите пускат над 3000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. След заминаването на Учителя Веса живее известно време на Изгрева и когато започва събарянето на бараките, тя отива да живее в Мърчаево при Радка Герова и мъжа й Геро. Те й дават най-хубавата си стая и постоянно се грижат за нейното отопление и храната й.
към текста >>

При тази бомбардировка бомбите падат на слатинските ливади и зад село Дървеница.
Ти иди на Изгрева и аз ще съм с теб." Сестрата събира багажа си, връща се в бараката на Изгрева, където няма никой — всички са го напуснали. Няколко непознати минават през Изгрева покрай нейната барака и казват, че София ще загине от бомбардировките и нищо няма да остане от нея. На 30 март 1944 г. над София прелитат много самолети да бомбардират, но тя вижда във видение, че пред тях лети Учителя й им показва къде да хвърлят бомбите. Веса размахва бяла кърпичка и поздравява Учителя. При тази бомбардировка бомбите падат на слатинските ливади и зад село Дървеница. Самолетите пускат над 3000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. След заминаването на Учителя Веса живее известно време на Изгрева и когато започва събарянето на бараките, тя отива да живее в Мърчаево при Радка Герова и мъжа й Геро. Те й дават най-хубавата си стая и постоянно се грижат за нейното отопление и храната й. С мъчнотии и премеждия тя живее до 6 август 1968 г., когато си заминава от този свят. Остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва.
към текста >>

53. 7.72 Сава Симеонов - Светозар Няголов ( -2013)

Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си.
в Мърчаево. Основно образование завършва в с. Владая. Рано се включва в обработването на земята заедно с цялото си семейство. По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност. Поделението му се намира в квартал Лозенец. Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата? Не знаеш ли, че отгоре те пазят?
към текста >>

54. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

По време на бомбардировките над София Учителя прави около 40 екскурзии - всеки ден до Витоша - над село Симеоново.
Когато органите на човешкото тяло са в застой, те се атрофират и някои дори се парализират. В противовес на американците, в Индия и Тибет има цели народи, които живеят високо по Тибетското плато и всеки ден изминават повече от 20 км и се радват на завидно здраве, голяма подвижност и издръжливост. Самите условия на живот ги карат да се движат и намират прехраната си. В топлите места, по екватора, където има изобилие на блага, хората са мързеливи и повече лежат и не се движат много. В северните страни, където условията са сурови и трудни, хората са много подвижни и постоянно техните умове и тела са в движение. По време на бомбардировките над София Учителя прави около 40 екскурзии - всеки ден до Витоша - над село Симеоново. Той казва: „Аз ходя вече 35 деня на Витоша, всеки ден изминавам по 18 - 20 км. Питат ме: защо ходя? - Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18 - 20 км, да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км и не се връщате назад, не можете да станете човеци.
към текста >>

55. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Най-после махнаха жиците и метеоролозите се освободиха от тази гръмотевична бомбардировка.
Затова трябваше да слезем в Боровец и да вземем в 5 часа първия автобус за София. След полунощ ние напуснахме гостоприемните дървари и се отправихме към Боровец, където сварихме автобуса и се прибрахме в София. В съзнанието ни остана дълго време това интересно преживяване. Много пъти съм преспивал в югозападната стая - сега метеорологична, по време на гръмотевични бури. През цялата нощ по жиците минаваха гръмотевици и гърмяха в стаята. Най-после махнаха жиците и метеоролозите се освободиха от тази гръмотевична бомбардировка. При една екскурзия на връх Мусала следобед на изток от върха имаше мъгла, на запад огря слънцето. Ние видяхме нашите образи, отразени в мъглата, с ореола на дъгата наоколо. Това бе така наречено Броклерово явление. През 1970 г. отидохме в х.
към текста >>

56. Писмо, написано от свещеник К. А. Дъновски до сестра М. Казакова - Георги Томалевски (1897-1988)

След десет дни, когато се върнах в Цариград, научих, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали Одеса.
В бележките, които са взети от един препис на това писмо, свещеник К. Дъновски отговаря на сестрата със следните редове: 1. Антиминсът ми е даден при гроба на Св. Димитрий в град Солун в 1854 г. в деня на велика събота. След десет дни, когато се върнах в Цариград, научих, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали Одеса. 2. В 1860 г. дойде за консул във Варна Рачински. Аз му казах, че в морето между Св. Димитрий и Св. Константин има потънала камбана.
към текста >>

57. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Човекът, пълен само със сила ще прилича на бомба, която всеки момент може да експлодира.
С какво? Някои ще кажат със знание, със сила, с известност или богатство. Как изглежда човекът, пълен само със знание? Той прилича на енциклопедия, на справочна книга или на библиотечен шкаф. Това е човек без душа - горделив и хладен. Човекът, пълен само със сила ще прилича на бомба, която всеки момент може да експлодира. Пълен ли с само с богатство, заради което хората ще му оказват лицемерно почитание, той ще представлява едно нищо, облечено в преходно и смешно великолепие. Тогава какво значи да си пълен с благодат и истина? То означава да си създал вътрешна връзка с Бога. А какво повече човек може да пожелае? Такъв, който е осъществил такава, има всичко, това е най-голямата пълнота и най-възвишеното щастие, за което може да помечтаем.
към текста >>

58. 63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

И както Ирод бе заповядал да избият всички младенци поради раждането на Великия Цар, така тъмните сили изпратиха орляци черни бомбардировачи в момента на Новото Рождество, за да унищожат великото Дело Божие, но то се спотаи под високите върхове на планината и не го засегнаха унищожителните запалителни бомби, които се сипеха над големия град.
"Поклон пред Тебе, Царю на правдата, мира и любовта", запяха в хор душите. "Слава, слава Теб подобава". И заживяха хората за славата на Бога в единство с ангелите и светиите. Небесните камбани забиха през този тържествен ден и оповестиха началото на Новата Епоха на Светия Дух на Любовта. Както някога Христос се бе родил в бедните селски ясли, така и новата епоха се роди в малкото селце Мърчаево, преименувано в Светляево след Новото Рождество Христово, в годината на двойния кръст. И както Ирод бе заповядал да избият всички младенци поради раждането на Великия Цар, така тъмните сили изпратиха орляци черни бомбардировачи в момента на Новото Рождество, за да унищожат великото Дело Божие, но то се спотаи под високите върхове на планината и не го засегнаха унищожителните запалителни бомби, които се сипеха над големия град. Новата Епоха изхвръкна като мощен феникс изпод развалините на най-страшната война на земята. В тихото малко планинско селце се строеше извор. Водните капки избликваха от скалите. С гранит и цветни мозайки се строеше Малкият Извор на Доброто. Строяха го две скромни, предани души, представителки на два велики народа, които трябваше да се обединят в името на Истината — атрибут на Светия Дух.
към текста >>

59. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Учителю, той е бил силно наранен или от бомба или от друго оръжие.
След обяд, в четири часа, имах репетиция на "Севилският бръснар", с Атанас Маргаритов. Понеже бях уморена от физическа работа, не пеех с пълен глас, а "маркиpax". Изведнъж вратата се отвори и влязоха директора Петко Стайнов и Маестро Едмондо Де Веки. Непосредствено след тях влязоха и четирите претендентки за ролята на Розина. Изпитаха ни на едни и същи места от операта, посочени от Маестро Де Веки и той хареса мен за премиерата. Учителю, той е бил силно наранен или от бомба или от друго оръжие. В задната част на главата му, там дето е малкия мозък има зараснала дълбока рана. Дясната му ръка има само три пръста. Той дирижира с черна ръкавица и палката му е прикрепена с ластик за ръката му. Не знам дали гениалността беше последствие от това нещастие, но видях как прелисти за около минута едно ново българско произведение, което виждаше за пръв път, след което захвърли нотите и започна да дирижира наизуст... С маестро Де Веки разговаряме на френски език.
към текста >>

60. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Концерт със Софийската филхармония, "Лучия ди Ламермур", бомбардировките, евакуацията
Концерт със Софийската филхармония, "Лучия ди Ламермур", бомбардировките, евакуацията Изгрева – София Един ден преди концерта Венцислав отиде на Изгрева, заедно с майка си, да занесе билети на Учителя. Сестрите и братята им казали, че Учителят се е уединил, не приема и не слиза и да се храни. Венцислав застанал под балкона му, отправил погледа си нагоре, към балконската врата. Почакал няколко минути и видял, че Учителят му дал знак с ръката си, да се качи горе.
към текста >>

Четирдесет дни подред, преди бомбардировката на София, Учителят всяка сутрин напускаше Изгрева и отиваше, заедно със сестрите и братята, над горичката при село Симеоново.
Успехът беше голям. И двамата виртуози бяха поздравени от целия оркестър многократно, със ставане на крака и чукане на лъковете в цигулките. Публиката не си отиваше. Много пъти ги повикаха на бис. Времето застудя и наваля сняг. Четирдесет дни подред, преди бомбардировката на София, Учителят всяка сутрин напускаше Изгрева и отиваше, заедно със сестрите и братята, над горичката при село Симеоново. През това време, няколко пъти брат Христо, а веднъж и Венцислав, придружили Учителя, заедно със сестрите и братята. Вечер Учителят се завръщаше на Изгрева. През тези 40 дни той не прекъсна изнасянето на беседите. Това излизане на Учителя не предвещаваше нещо добро. Атмосферата беше твърде напрегната.
към текста >>

След една бомбардировка в покрайнините на София, аз малко се простудих, въпреки че се пазех много за предстоящата премиера.
През това време, няколко пъти брат Христо, а веднъж и Венцислав, придружили Учителя, заедно със сестрите и братята. Вечер Учителят се завръщаше на Изгрева. През тези 40 дни той не прекъсна изнасянето на беседите. Това излизане на Учителя не предвещаваше нещо добро. Атмосферата беше твърде напрегната. След една бомбардировка в покрайнините на София, аз малко се простудих, въпреки че се пазех много за предстоящата премиера. Един ден, след обяд Венцислав беше у дома, заедно с брат Христо. Когато се мръкна и се появи луната (имаше пълнолуние), свирнаха сирените за тревога. Венцислав отклоняваше най-спокойно многократните покани на хазайката ми, бързо да слезем в мазето. Тримата останахме в стаята ми и Бог ни опази! Лампите угаснаха.
към текста >>

След като дълго време свири, забелязахме, че бомбардировачите си бяха отишли.
Тримата останахме в стаята ми и Бог ни опази! Лампите угаснаха. Луната светеше между облаците студено и тайнствено. Бомбите затрещяха. Венцислав засвири една Бахова композиция. След като дълго време свири, забелязахме, че бомбардировачите си бяха отишли. – Ние никога не слизахме в скривалището, когато бяхме в Берлин – каза той. Мъчно ми беше, че не можех да отида при Учителя. Брат Христо всяка сутрин ме изненадваше с разни малки подаръци, благословения и поздрави от Учителя. Преди всяко излизане на сцената в операта, аз държах в ръката си някоя ябълка или круша, или праскова, или череши, според сезона, изпратени от Учителя. Срещу Новата 1944 година, с брат Христо бяхме поканени от семейство Янкови на вечеря.
към текста >>

След малко се върна и на въпроса ми – ще има ли опера тази вечер, той се усмихна с почуда и каза: "София е доста бомбардирана.
" Бомбите пристигаха на нови ята, на нови вълни. Най-после всичко стихна. Изкачихме се горе. След малко дойде и татко, цял побелял от прах. Брат Христо излезе да разгледа околните квартали. След малко се върна и на въпроса ми – ще има ли опера тази вечер, той се усмихна с почуда и каза: "София е доста бомбардирана. По улиците е невъзможно засега всякакво движение, от скъсаните и заплетени електрически жици, ями и др." Вечерта пак тъй зловещо и студено светеше на небето. Всички заедно – мама, татко, брат Христо и аз, налягахме с дрехите в моята стая. Към полунощ, още по-силно засвириха сирените за тревога. Всички бързо слязохме в мазето.
към текста >>

През нощта бомбардирането беше още по-силно и по-продължително.
По улиците е невъзможно засега всякакво движение, от скъсаните и заплетени електрически жици, ями и др." Вечерта пак тъй зловещо и студено светеше на небето. Всички заедно – мама, татко, брат Христо и аз, налягахме с дрехите в моята стая. Към полунощ, още по-силно засвириха сирените за тревога. Всички бързо слязохме в мазето. През нощта бомбардирането беше още по-силно и по-продължително. Ние всички се вкопчихме пак за светлия, чистия, светия брат Христо. Аз още държах в ръката си недоядената ябълка от Учителя, като нарочно не я доизяждах, за да имам нещо от него в ръката си и от време навреме я целувах. Когато и нощното бомбардиране мина, решихме всички да отидем заедно с братя Янкови на Витоша, на някоя хижа. На сутринта се приготвихме с мама. Татко отиде в къщи, да вземе някои неща и да заключи.
към текста >>

Когато и нощното бомбардиране мина, решихме всички да отидем заедно с братя Янкови на Витоша, на някоя хижа.
Към полунощ, още по-силно засвириха сирените за тревога. Всички бързо слязохме в мазето. През нощта бомбардирането беше още по-силно и по-продължително. Ние всички се вкопчихме пак за светлия, чистия, светия брат Христо. Аз още държах в ръката си недоядената ябълка от Учителя, като нарочно не я доизяждах, за да имам нещо от него в ръката си и от време навреме я целувах. Когато и нощното бомбардиране мина, решихме всички да отидем заедно с братя Янкови на Витоша, на някоя хижа. На сутринта се приготвихме с мама. Татко отиде в къщи, да вземе някои неща и да заключи. Отидохме пред киното на улица "Алабинска" и "Цар Крум", да чакаме брат Христо, който беше отишъл в дома на Янкови, да ги доведе. Най-после те дойдоха. Любчо носеше цигулката на Учителя.
към текста >>

Учителят пък, от своя страна, попитал сестрите и братята, не е ли видял някой от тях брат Христо, след бомбардировките и къде е той?
Ние желаем да събираме дърва вместо тях! " Когато сутрин правехме молитва, се свързвахме духовно с Учителя. Не знаехме къде е той. Случайно узнахме, че е в с. Мърчаево. Учителят пък, от своя страна, попитал сестрите и братята, не е ли видял някой от тях брат Христо, след бомбардировките и къде е той? Една сутрин рано брат Христо каза, че Учителят ни вика да отидем при него. Още същата сутрин, след закуска, аз, той и Венцислав, тръгнахме за Мърчаево. Taм пристигнахме към 4 часа след обяд. Сестра Стойна и сестра Йорданка Жекова ми казаха: – Към 3 и половина часа, Учителят ни каза: Рекох, поразтребете, поизмийте малко!
към текста >>

Дирекцията да праща артисти да пеят във Враца и Берковица, въпреки бомбардировките.
Артистите отвориха стол във Вършец. В този стол храната беше смесена – вегетарианска и месна, но повечето готвеха месо, употребяваха свинска мас. Аз си вземах оттам само хляба, който ми се полагаше, но не и храната. Колегите негодуваха, защо не се храня с тях и някои престанаха да ме поздравяват. Дойде ново нареждане от министерството. Дирекцията да праща артисти да пеят във Враца и Берковица, въпреки бомбардировките. Още на първото турне сложиха и мен. Изживях големи изпитания, които можах да издържа, благодарение на духовната ми връзка с великия Учител. Изостанали духове се проявяваха през моите колеги. Пеех "Риголето" и "Травиата" при твърде тежки условия. От това турне се завърнах във Вършец толкова слаба, че брат Христо не можа да ме познае и реши: и той да пътува вече с мен.
към текста >>

61. Всеки трябва да си знае мястото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

На 11 август, след една зима, прекарана с оперните артисти във Вършец и след бомбардировките над София, Враца и Дупница, потеглихме с брат Христо за село Светляево, при Учителя.
Всеки трябва да си знае мястото 11.08. 1944 година, (Мърчаево – Светляево) Ще наричаме селото Мърчаево, отсега нататък, село Светляево. Учителят го нарече така. Той стана причина да прокарат електричество в него. На 11 август, след една зима, прекарана с оперните артисти във Вършец и след бомбардировките над София, Враца и Дупница, потеглихме с брат Христо за село Светляево, при Учителя. Във Вършец, чрез съдействието на вуйчо ми, който беше близък на министъра на горите, ни разрешиха да пътуваме с една тяхна кола за София. Минахме през Петрохан, сред чудна, приказна природа и пристигнахме в Княжево късно вечерта, малко преди полицейския час. Нямаше превозни коли за Владая. Късно, преди полунощ, се качихме на една каруца, пълна със сено. Аз – върху сеното, а брат Христо – на капрата до каруцаря и така пристигнахме в Светляево.
към текста >>

62. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

бомба, която беше пробила мястото точно там, където тя си слага главата на своето пружинено легло.
След дългото ми отсъствие преди известно време отидохме с брат Христо в моята стая в София и много се изненадахме от това, което видяхме там. Моята хазайка е шивачка. В коридора има 5-6 големи ръчни машини. Една стена ме дели от нейната стая и от коридорчето, където са машините. В нейната стая бе паднала 175 кг. бомба, която беше пробила мястото точно там, където тя си слага главата на своето пружинено легло. Бомбата унищожила всички шевни машини, леглото и и всички мебели в стаята. Също и долните два етажа. Когато отключихме вратата на моята стая, много се учудихме. Пианото ми, което е залепено на стената към стаята на хазайката ми беше непокътнато. На средата му отгоре стой стъклена ваза, съвсем здрава.
към текста >>

Бомбата унищожила всички шевни машини, леглото и и всички мебели в стаята.
Моята хазайка е шивачка. В коридора има 5-6 големи ръчни машини. Една стена ме дели от нейната стая и от коридорчето, където са машините. В нейната стая бе паднала 175 кг. бомба, която беше пробила мястото точно там, където тя си слага главата на своето пружинено легло. Бомбата унищожила всички шевни машини, леглото и и всички мебели в стаята. Също и долните два етажа. Когато отключихме вратата на моята стая, много се учудихме. Пианото ми, което е залепено на стената към стаята на хазайката ми беше непокътнато. На средата му отгоре стой стъклена ваза, съвсем здрава. На стената над пианото и над леглото ми висят Вашите портрети, Учителю, даже и стъклата им бяха здрави.
към текста >>

63. БЛАГОДАРНОСТ - Борис Николов

Беше контузено при бомбардировките, смазана беше задната част на тялото му, задните крака се влачеха, претрили се бяха и оставяха кървави дири по снега.
Въздушните нападения над столицата следваха едно след друго. Градът беше разрушен, опожарен, безлюден. Зимата беше люта, с дълбоки снегове и студове. Една сутрин виждам на пътечката в градината голямо, старо селско куче. Тъжна гледка! Беше контузено при бомбардировките, смазана беше задната част на тялото му, задните крака се влачеха, претрили се бяха и оставяха кървави дири по снега. Кучето виеше от болки, а навярно беше и гладно. Повиках моята другарка. Ние му говорехме, но когато го приближавахме, то ръмжеше, беше толкова измъчено, нещастно и озлобено. После научихме, че са го изгонили от съседните дворове и така бе попаднало у нас. Направихме му попара с мляко, турихме я близо до него и се отдалечихме.
към текста >>

64. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Мърчаево, Софийско, в дома на брат Темелко (починал 1991 г.) - заради бомбардировките.
Става по-затворен в себе си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа. Ала нито за момент не забравя и дълга си към учениците. Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното. Последната година от живота на П. Дънов (1944 - заключителната фаза на Втората световна война) и от активния живот на Братството преминава в с. Мърчаево, Софийско, в дома на брат Темелко (починал 1991 г.) - заради бомбардировките. Това село е единственото в близост до София, където има последователи на движението. През лятото на 1944 г. е организиран последният събор на Рила преди периода на комунистическия тоталитаризъм. През октомври същата година П. Дънов се завръща на "Изгрева".
към текста >>

65. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

През 1943 година започват бомбардировките над София, а през пролетта на 1944 година Учителя отива в Мърчаево.
Други пък напротив успокояваха. Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва спокойна увереност, радост и подем на духа. Когато едно благородно дело е добре обмислено и подготвено, добрият му завършек зрее като плод под лъчите на слънцето и идва като божи дар. Интуицията на свободния човек му позволява да работи с радост и да жъне успехи. Хоризонтът му е открит и той вижда далече пред себе си. През 1943 година започват бомбардировките над София, а през пролетта на 1944 година Учителя отива в Мърчаево. По това време Крум е секретар в Института по рационализации, основан по негова инициатива. Той ръководи основни дейности на института. Същевременно е винаги близо до Учителя и Братството. Поради зачестилите бомбардировки директорът на това научно учреждение решава институтът да бъде преместен далече в провинцията. Тази перспектива не се харесва на болшинството от служителите, а и цялостното преместване изисква повече време и средства.
към текста >>

Поради зачестилите бомбардировки директорът на това научно учреждение решава институтът да бъде преместен далече в провинцията.
Хоризонтът му е открит и той вижда далече пред себе си. През 1943 година започват бомбардировките над София, а през пролетта на 1944 година Учителя отива в Мърчаево. По това време Крум е секретар в Института по рационализации, основан по негова инициатива. Той ръководи основни дейности на института. Същевременно е винаги близо до Учителя и Братството. Поради зачестилите бомбардировки директорът на това научно учреждение решава институтът да бъде преместен далече в провинцията. Тази перспектива не се харесва на болшинството от служителите, а и цялостното преместване изисква повече време и средства. Крум е убеден, че едно благоразумно отдалечаване към западните покрайнини на София ще им осигури необходимата безопасност. Освен това той държи да бъде близо до Учителя и да участва в живота на Братството. Затова решава да вземе в свои ръце инициативата и без знанието на директора, който по това време отсъства няколко дни, успява да премести института. Всички са доволни, но конфликтът с директора е неизбежен.
към текста >>

Така конфликтът, предизвикан не толкова от американските бомбардировки, колкото от твърдостта на българския характер, е решен благополучно.
Двете сили стоят изправени една срещу друга, но по всичко се вижда, че изходът от сблъсъка е вече предрешен. Крум бързо долавя приближаването на критичната точка. Не свали ли високото напрежение, грубият проводник очевидно няма да издържи и ще прегори пред очите му. За да не се случи това, той се включва в мрежата и отвежда излишния заряд. Любовта е мощен трансформатор на напрежението, което възниква в човешките отношения. Така конфликтът, предизвикан не толкова от американските бомбардировки, колкото от твърдостта на българския характер, е решен благополучно. Крум остава до своя учител, защото знае докъде да отиде не по-далече от Бояна и не по-горе от допустимото напрежение. Интуицията е качество на добрия проводник на Любовта, на Мъдростта и на Истината, светилник на будното съзнание. Източно от софийския квартал Симеоново, сред хълмовете върху югоизточния склон на Витоша бяхме намерили едно закътано място, една огрявана от слънцето полянка край нискостъблена гора. Бяхме я кръстили „Брезичките". Всяка неделя си давахме среща на това място.
към текста >>

66. Учителят в Мърчаево - Крум Въжаров (1908- 1991)

По време на бомбардировките Учителят бил в Мърчаево.
Учителят в Мърчаево По време на бомбардировките Учителят бил в Мърчаево. Един от неговите ученици - Темелко - предоставил една стая от къщата си на Учителя. Много от учениците му са го посещавали често. Ходели са заедно на екскурзии на Витоша до връх Острец и др. Учителят казал, че близкият извор с минерална вода е много лековит. Крум разказваше, че когато руските войски влезли в България през 1944 г.
към текста >>

67. ГОСПОД МОЙ БОГ МОЙ! - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази формула е дадена от Учителя през време на бомбардировките над София, 1943-44 г.
• 1053 • Господ мой, Бог мой! Ихриш Бен рут! Господи, където ме зовеш, там отивам! Господи, опази живота ми, за да проповядвам за Тебе! Тази формула е дадена от Учителя през време на бомбардировките над София, 1943-44 г.
към текста >>

68. 1053 • Господ мой, Бог мой! - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази формула е дадена от Учителя през време на бомбардировките над София, 1943-44 г
Господ мой, Бог мой! Ихриш Бен рут! Господи, където ме зовеш, там отивам! Господи, опази живота ми, за да проповядвам за Тебе! Тази формула е дадена от Учителя през време на бомбардировките над София, 1943-44 г
към текста >>

69. Плутоновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Плутоновите типове се характеризират по своите прояви в две крайности: от една страна, те се изявяват като жестоки, буйни, сурови, действуват безмилостно, бурно като атомна бомба.
Очите са малки или средни, със зелен цвят. Носът е добре сложен, развит, но не с особено големи ноздри. Устните са средно дебели, добре прилепнали. Устата е голяма. Брадата е заострена, със здрави мускули, издаваща колосалната му енергия. Плутоновите типове се характеризират по своите прояви в две крайности: от една страна, те се изявяват като жестоки, буйни, сурови, действуват безмилостно, бурно като атомна бомба. Когато са възбудени и раздразнени, очите им потъмняват, стават тъмнозелени с искряща повелителна сила. На този поглед трудно може да се устои, без да се подчиним. Действуват съвсем изненадващо, налагат се, не търпят възражения - това са суровите и големи диктатори. От друга страна, за изненада на всички околни, съвсем неочаквано са склонни да проявят крайно голяма мекота, доброта и топла грижовност. Плутоновите типове разполагат с грамадна енергия и се чувствуват добре когато работят нощем.
към текста >>

70. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Сега идва времето, когато след катаклизмичните бомбардировки на английската авиация над София, Учителят спешно се приютява при брат Темелко в село Мърчаево на изток от София нататък по Владайското дефиле.
Братството предприема енергична акция за спасяване на евреите от хитлеровите газови камери, в която впряга всичките си връзки с интелектуалните и политическите си приятели. Учителят се чувства уморен от редовните излети до Витоша. При поредната екскурзия там казва, че комунизма ще залее света, и че оттук нататък пред Братството са отворени три пътя, без да сподели кои са те. При смъртта на царя, веднага след злополучната му среща с Хитлер, на която той отново отказва да даде български войски за Източния фронт, Учителят заявява, че Борис се е избавил окончателно от Кобургската карма. На 31 декември 1943 година при Борис Николов гостуват Жорж Радев и Милка Периклиева. Сега идва времето, когато след катаклизмичните бомбардировки на английската авиация над София, Учителят спешно се приютява при брат Темелко в село Мърчаево на изток от София нататък по Владайското дефиле. И с това - колебая се да го кажа - истинският „Изгрев“ изчерпва заразяващите си духовни и живителни сили. Въпреки че в Мърчаево духът на братството още пулсира... * * * Снимки към глава седма: Изгрева 1936-1943
към текста >>

71. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Глава осма МЪРЧАЕВО 1944 Автоматична фотокамера 10 януари 1944 - След най-опустошителната бомбардировка на София Учителят се настанява с група ученици в дома на Темелко Стефанов в Мърчаево.
Глава осма МЪРЧАЕВО 1944 Автоматична фотокамера 10 януари 1944 - След най-опустошителната бомбардировка на София Учителят се настанява с група ученици в дома на Темелко Стефанов в Мърчаево. 17 август 1944 - Учителят довършва песента „Моето слънце днес ще изгрее,“ дава последните си песни и пред братята Методи и Недялко, изпява последните думи на песента „Аум“. 20 август 1944 — - Казва пред Кр. Въжаров, че е решил да пусне руснаците в България. 24 септември 1944 - Изнася беседата „Зовът на Новото.“ 19 октомври 1944 - Учителят се завръща на Изгрева. Краят на есента на 1944 - Съветският професор по история Державин сондира възможността да посети Изгрева, за да провери вероятността дали дъновизма носи следи от българското богомилство.
към текста >>

Вътре ОФето вкарва прожекционна камера, опънат е бял чаршаф за екран, и оръдейните канонади на Източния фронт и американските и английски самолети от Запад превръщат софийските бомбардировки над териториите на Райха на древна история.
Съдбата чука на вратата! На 19 октомври Учителят се завръща на Изгрева. Разбира се, като казвам „съдбата чука на вратата“ малко поетизирам. Тя е отворила вратата и отново се е простряла около Салона, Поляната, Чешмата...! Кухнята на „Изгрева“ е залята със събрания за сформиране на новите политически организации: Отечествения фронт! Разните младежки и ученически дружества! Без да се разбере как става всичко това, нищо на Изгрева вече не е изгревско! Промяната идва без конфликти. Голямо число от дъновистите, като Иван Антонов, влизат в ръководствата на тези нови организации, въпреки че само след седмица-две, най-много до месец, разбират за какво става дума, и отвратени започват да ги напускат. Салонът трещи от публични мероприятия. Вътре ОФето вкарва прожекционна камера, опънат е бял чаршаф за екран, и оръдейните канонади на Източния фронт и американските и английски самолети от Запад превръщат софийските бомбардировки над териториите на Райха на древна история. Ясно си спомням една случка от това време, която никога няма да забравя. ОФето пускаше филми за децата в Салона, за да бъдат впечатлени от идващото време на върховна радост. Към осем часа вечерта, когато работният ден вече беше напълно отминал, прожектираха какво ли не! Имаше, разбира се, и изчезнали преди три четири години анимационни филми на Уолт Дисни. Аз бях неизбежно там. Отново с върховните си приятели, които винаги са осмисляли живота ми: Мики Маус, Доналд Дък, Гуфи... Те крещяха, куткудякаха, квакаха, а ние ревяхме от смях с изскочили от орбитите очи.
към текста >>

72. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И ето че отново избухва бомба.
обсажда Варна и я срива със земята. За да стане това, Рачински лично заминава есента на предната година в Петроград да се бори от канцелария на канцелария и да търси ходатайства. На 21 април параклисът е осветен в блестяща служба от поп Константин, от неговия приятел гагаузкия изгнаник в Киев, дето сетне получава високите си отличия в гръцката семинария на о-в Халки - архимандрит Филарет, и от поп Иван. Филарет, който е надзорник на гръцките училища в града, има проблеми с гръцките попове и приема да стане консулски свещеник в параклиса. На 21 май, преди да замине на големия събор в Цариград, чорбаджи Атанас прави последния събор при извора Харлата, за да събере още подписи за отделяне от гръцката църква. И ето че отново избухва бомба. Строежът на училището пак е спрян заради оплаквания. Пак подозрения и клевети. Пак тичане по приятели! Варненският мюфтия Ибиш Ефенди (духовният глава на тукашните турци) диктува на поп Константин и чорбаджи Атанас мазбата, т.е. молбата до правителството в Истанбул за отмяна на това спиране от Високата порта с нарочен ферман. Освен това нарежда нещата в молбата така, че да изглеждат добре: изтъква, че тука враговете на султана искат да смажат добрите и кротки и предани български поданици, защото точно тези врагове винаги гледат гръцките вместо османските интереси.
към текста >>

73. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши.
Светнали великденски яйца, сред които има и български. Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз Дондуков-Корсаков. Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки.
към текста >>

Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“.
Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз Дондуков-Корсаков. Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки. В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград.
към текста >>

И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват.
Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки. В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград. И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно. И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки. И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“. Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно. И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч. И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста.
към текста >>

И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“.
И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки. И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“. Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно. И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч. И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста. И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“. Така или иначе търговците В Цариград не ти пишат на английски, като идеш нещо да купуваш, ами приказват италианското търговско линго (на което тази работа се казва „бомбета“) и ако искаш такава бобена котелка от някой моден магазин в Пера да си като англичанин, забогатял до безумие В Индия, и те ти казват - „Ааааа, евет, чорбаджи, бомбе фасон, евет-евет! Джам гиби!“ И ти свалят колосаното бобено гърне, и ти го нахлузват на главата. Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно.
към текста >>

Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е.
Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно. И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч. И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста. И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“. Така или иначе търговците В Цариград не ти пишат на английски, като идеш нещо да купуваш, ами приказват италианското търговско линго (на което тази работа се казва „бомбета“) и ако искаш такава бобена котелка от някой моден магазин в Пера да си като англичанин, забогатял до безумие В Индия, и те ти казват - „Ааааа, евет, чорбаджи, бомбе фасон, евет-евет! Джам гиби!“ И ти свалят колосаното бобено гърне, и ти го нахлузват на главата. Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз.
към текста >>

Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз.
Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз. И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков. Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат.
към текста >>

Князът - какъвто и да е - ще носи селски калпак като на хайдутите, дето сме им плащали в брой, а не европейска царска корона или космополитична бомбайка! Да си стоят изолирани от света и да си знаят, че са балкански овчари тези балкански овчари! И започва рушенето! Та - за тези дневни ли, вечерни ли прощални разходки на Петър Дънов.
Свободна България наистина! Той не знае какво е ставало по преговорите за съдбата на тази свободна България, която се освобождава, без да може да каже една дума пред освободителите си с моливите и перодръжките. Не знае, че англичаните, понеже ги е страх от руското влияние на Черно море, искат да се освободи западната й част, че настояват шопите и макетата да са България, а по Черно море да си е Турция. Не знае, че точно по същите съображения русите удрят юмрук на масата и завъртат картата на другата страна - Македония да си е Турция, а гагаузите и гърците по пристанищата, и руските рибари липовани по Камчия и делтата на Дунав, и немците и молоканите в Тулча да са България. Кой ти разбира от военна музика! Не може! Не бе, може! Не! Да! Не... Искаме Варна и русенската железница! Тогава Пловдив остава под Цариград! Хм! Русенската железница на англичаните ли да се ремонтира, или немската железница на австрийците през Пловдив да се довърши? И варненската крепост да се събори, че много е силна Варна военно... Хм!... Майната му! Само по едно са съгласни - макета и шопи или странджанци и гагаузи ще са България, не е толкова важно в края на краищата, важното е само който може да поведе съдбините на този народ към независимост да се отсече. Князът - какъвто и да е - ще носи селски калпак като на хайдутите, дето сме им плащали в брой, а не европейска царска корона или космополитична бомбайка! Да си стоят изолирани от света и да си знаят, че са балкански овчари тези балкански овчари! И започва рушенето! Та - за тези дневни ли, вечерни ли прощални разходки на Петър Дънов. Колко издънена е Варна! Чешмата с трите чучура и обелиска я няма. Това градено чудо на чудесата. Ташкюпрю го няма (все едно моста на Мостар да събориш - остава ли град там!). Белите, лъснали над залива крепостни стени, кулите, табиите - дето, като си в морето по натежало време, под нагрочени облаци, и всичко тъмно, и вълните - черни и рошави, и ръмжи глухо наоколо, и като погледнеш към римската кула, не се вижда, но около върха е опасано като пола - като селска риза се белее сред черното вечна Варна. И светне светкавица, и тогава виждаш как са се стрелнали към бога четиринадесетте минарета... Няма го вече това.
към текста >>

74. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат.
Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана. Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“. Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат. През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно. Претекстът е намерен в това, че откриването на училища трябва да бъде предшествано от писмено уведомяване на министерството. Това е направено, но от мисията не съобразяват да поискат разписка за получаване на уведомителното писмо, чиновникът от министерството и той не се погрижва да я изпрати, и когато това е установено, пропускът се използва, за да бъде заявено, че министерството изобщо не е уведомено. Мисията протестира, но околийският управител нарежда училището да се затвори насила. Полицията нахлува в учителската стая.
към текста >>

75. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

В началото на 1944 г„ по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в с.
На 4 май 1936 г. активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли Учителя Беинса Дуно излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си. На 22 март 1939 г. записва послание към ученицитеси, озаглавено „Вечниятзаветна Духа". В началото на 1944 г„ по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в с. Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово". На 27 декември 1944 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25512504577637