Търсене в текстове за 'Бомба'

Бомбардираното пиано и разрушеният “Изгрев” 8.
Бомбите и цената на духовния капитал 3. Защо Учителят даде песента “Писмото”? 4. Да бих Те слушал Господи! 5. Бракосъчетание на музиканти 6. Как Катя Грива разреши задачата си 7. Бомбардираното пиано и разрушеният “Изгрев” 8. Благославяй душе моя Господа VIII. ЕЛЕНА ЩЕРЕВА АНДРЕЕВА - (21.VII /03.VIII. нов стил/ 1899 г. - 02.III.1990 г. в 23.45 ч.) 1.Песните на Учителя 2.
към текста >>

2. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища.
На 4 март същата година Англия скъсва дипломатическите си отношения с България. На 5 март, Англия обявява икономическа блокада на България. На 4 март, САЩ. блокираха българските активи в банките. На 6 април германските войски, които са преминали през българска територия, навлизат в Югославия и Гърция. Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища. На 6 април 1941 година, през нощта - в 21 часа, София е бомбардирана от английски бомбардировачи. Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина. Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират. След това хвърлят бомбите си. Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват.
към текста >>

На 6 април 1941 година, през нощта - в 21 часа, София е бомбардирана от английски бомбардировачи.
На 5 март, Англия обявява икономическа блокада на България. На 4 март, САЩ. блокираха българските активи в банките. На 6 април германските войски, които са преминали през българска територия, навлизат в Югославия и Гърция. Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища. На 6 април 1941 година, през нощта - в 21 часа, София е бомбардирана от английски бомбардировачи. Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина. Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират. След това хвърлят бомбите си. Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват. Убити са 18 софиянци и са ранени 28 души.
към текста >>

Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират.
блокираха българските активи в банките. На 6 април германските войски, които са преминали през българска територия, навлизат в Югославия и Гърция. Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища. На 6 април 1941 година, през нощта - в 21 часа, София е бомбардирана от английски бомбардировачи. Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина. Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират. След това хвърлят бомбите си. Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват. Убити са 18 софиянци и са ранени 28 души. На 14 април, София е отново бомбардирана. Изсипани са 161 бомби върху града.
към текста >>

На 14 април, София е отново бомбардирана.
Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина. Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират. След това хвърлят бомбите си. Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват. Убити са 18 софиянци и са ранени 28 души. На 14 април, София е отново бомбардирана. Изсипани са 161 бомби върху града. Убити са 14, ранени са 25 души. От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не. Английските бомбардировки в София и в страната не бяха очаквани от никого. На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия.
към текста >>

Английските бомбардировки в София и в страната не бяха очаквани от никого.
Убити са 18 софиянци и са ранени 28 души. На 14 април, София е отново бомбардирана. Изсипани са 161 бомби върху града. Убити са 14, ранени са 25 души. От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не. Английските бомбардировки в София и в страната не бяха очаквани от никого. На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия. На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи. Настаняването на българските войски в Македония, Поморавието и Западна Тракия свършва през май 1941 година. На 22 юни, Германия напада и навлиза в СССР. През 1941 година, нощните въздушни нападения със самолети са предпочитание на английското командуване.
към текста >>

През 1941 година са бомбардирани 25 населени места в България.
На 8 декември, САЩ обявяват война на Япония. На 11 декември Хитлер, т.е. Германия, обявява война на САЩ. На 13 декември България обявява война на Англия и САЩ, без да има общ фронт с тях. Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея. През 1941 година са бомбардирани 25 населени места в България. Пуснати са 252 бомби. Загиват 115 души и 162 са ранени. Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр. Плоещ, Румъния. Това е първата акция на американските въздушни сили в континента.
към текста >>

Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр.
На 13 декември България обявява война на Англия и САЩ, без да има общ фронт с тях. Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея. През 1941 година са бомбардирани 25 населени места в България. Пуснати са 252 бомби. Загиват 115 души и 162 са ранени. Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр. Плоещ, Румъния. Това е първата акция на американските въздушни сили в континента. Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година.
към текста >>

Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно.
Плоещ, Румъния. Това е първата акция на американските въздушни сили в континента. Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно. На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените. Над София се вече чува предварително воят на сирените. Това е новият шлагер в София. Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял. Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир.
към текста >>

Войната бушуваше, София беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на София.
Беше съсредоточен в Себе Си. Приятелите непрекъснато отиваха при Него, задаваха Му въпроси за войната, за изхода от войната. Но Той никому не отговаряше. А защо? Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни. Войната бушуваше, София беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на София. До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба. Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията. На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ. Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол.
към текста >>

До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба.
Приятелите непрекъснато отиваха при Него, задаваха Му въпроси за войната, за изхода от войната. Но Той никому не отговаряше. А защо? Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни. Войната бушуваше, София беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на София. До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба. Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията. На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ. Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото.
към текста >>

Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол.
Войната бушуваше, София беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на София. До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба. Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията. На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ. Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите. Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен.
към текста >>

Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София?
Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите. Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен. Какъв строг поглед има Той. Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си. Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед. Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън.
към текста >>

3. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени.
"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени. Това бе сравнително спокойна година. Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди.
към текста >>

Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война".
Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди. Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока. Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война". На 14 ноември започва бомбардировка над София. Пуснати са 327 бомби. На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби. На 10 декември са хвърлени 105 бомби. На 20 декември - 270.
към текста >>

На 14 ноември започва бомбардировка над София.
На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди. Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока. Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война". На 14 ноември започва бомбардировка над София. Пуснати са 327 бомби. На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби. На 10 декември са хвърлени 105 бомби. На 20 декември - 270. През цялата 1943 година са бомбардирани 24 населени места с повече от 1032 бомби.
към текста >>

През цялата 1943 година са бомбардирани 24 населени места с повече от 1032 бомби.
На 14 ноември започва бомбардировка над София. Пуснати са 327 бомби. На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби. На 10 декември са хвърлени 105 бомби. На 20 декември - 270. През цялата 1943 година са бомбардирани 24 населени места с повече от 1032 бомби. Убити са 436 души, а 810 са ранени. Така, през 1943 година, от 14 октомври, София започна да бъде бомбардирана. Градът почти бе евакуиран. Ние всички бяхме напрегнати, изплашени, не знаехме какво ще стане с България. Със свити сърца се срещахме и разпитвахме за новините.
към текста >>

Така, през 1943 година, от 14 октомври, София започна да бъде бомбардирана.
На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби. На 10 декември са хвърлени 105 бомби. На 20 декември - 270. През цялата 1943 година са бомбардирани 24 населени места с повече от 1032 бомби. Убити са 436 души, а 810 са ранени. Така, през 1943 година, от 14 октомври, София започна да бъде бомбардирана. Градът почти бе евакуиран. Ние всички бяхме напрегнати, изплашени, не знаехме какво ще стане с България. Със свити сърца се срещахме и разпитвахме за новините. Мнозина от нас имаха загинали близки и роднини. Какво ли ще стане с Школата на Учителя?
към текста >>

Най-интересното е, че през времето на тези бомбардировки нито една бомба не успя и не можа да попадне в очертанията на "Изгрева".
Градът почти бе евакуиран. Ние всички бяхме напрегнати, изплашени, не знаехме какво ще стане с България. Със свити сърца се срещахме и разпитвахме за новините. Мнозина от нас имаха загинали близки и роднини. Какво ли ще стане с Школата на Учителя? Най-интересното е, че през времето на тези бомбардировки нито една бомба не успя и не можа да попадне в очертанията на "Изгрева". Около "Изгрева" бяха паднали няколко бомби. През това време Учителят беше на "Изгрева". Но със започването на бомбардировките изведнъж реши и започна всеки ден да напуска "Изгрева" и да прави ежедневни излизания до Витоша. Някой трябваше да го придружава. Всички млади братя бяха мобилизирани и бяха вече с военни униформи по своите военни части.
към текста >>

Но със започването на бомбардировките изведнъж реши и започна всеки ден да напуска "Изгрева" и да прави ежедневни излизания до Витоша.
Мнозина от нас имаха загинали близки и роднини. Какво ли ще стане с Школата на Учителя? Най-интересното е, че през времето на тези бомбардировки нито една бомба не успя и не можа да попадне в очертанията на "Изгрева". Около "Изгрева" бяха паднали няколко бомби. През това време Учителят беше на "Изгрева". Но със започването на бомбардировките изведнъж реши и започна всеки ден да напуска "Изгрева" и да прави ежедневни излизания до Витоша. Някой трябваше да го придружава. Всички млади братя бяха мобилизирани и бяха вече с военни униформи по своите военни части. Аз също бях мобилизиран и вече униформен. Случи се така, че бях свободен и когато се явих пред Учителя, разбрах, че Той ме чака да Му бъда придружител през предстоящите четиридесет дни. Понякога идваха и други приятели да ни придружават.
към текста >>

Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките.
Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах. Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя. Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний". Пихме чай. Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките. В ушите се бяха забили думите: "Хляб наш насущний". Отнякъде долетя в мен някаква мисъл. А кога Словото Му щеше да стане "хляб наш насущний" за человеците? След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота." Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града. На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)?
към текста >>

Аз бях до нея и разбрах причината: най- важното в тези 40 дни на бомбардировки бе връзката с Бога, за да се запази Школата и тоз народ!
" Аз се наведох, целунах десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю! " На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша. Това продължи цели четиридесет дни. Веднъж, една сестра попита Учителя: "Защо Учителю, Вие всеки ден напускате "Изгрева" и отивате на Витоша? " Учителят я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога". Аз бях до нея и разбрах причината: най- важното в тези 40 дни на бомбардировки бе връзката с Бога, за да се запази Школата и тоз народ!
към текста >>

4. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

"Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи" През есента на 1943 година София бе бомбардирана на 14 и 24 ноември и на 10 и 20 декември.
"Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи" През есента на 1943 година София бе бомбардирана на 14 и 24 ноември и на 10 и 20 декември. Самолетите, които се явяваха над София, понякога се устремяваха надолу и, пикирайки, пускаха бомбите под ъгъл. Тогава разрушенията бяха по-големи. Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена. Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите. Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети.
към текста >>

Бомбардировката бе в разгара си.
Насядахме,разположихме се и закусихме. Някъде по обяд се дочу в далечината бученето на самолетите. После се чу воят на сирените от София. От мястото, където бяхме седнали, се виждаше Софийското поле. Не след малко наблюдавахме как се издигаше пушек и дим, който излизаше от разрушените софийски къщи. Бомбардировката бе в разгара си. Ние бяхме втрещени от тази гледка. Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново. Аз чух бръмченето на самолета, който приближаваше. Някои от приятелите също наблюдаваха. Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил.
към текста >>

Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани.
Учителят гледа пред Себе Си. Той е мълчалив, строг и невъзмутим. Самолетът мина над нас. А ние бяхме над храсталаците. Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби. Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани. А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас. Небето този път взе предпазни мерки." Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя. Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети. Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира.
към текста >>

А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София.
"Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710. На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година. На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби. На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби.
към текста >>

През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени.
Загиват 750 души, а ранени са 710. На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година. На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби. На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради. Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове.
към текста >>

Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени.
На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година. На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби. На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради. Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове. На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея.
към текста >>

При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради.
На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби. На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради. Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове. На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея. Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето.
към текста >>

Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото.
На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия. Настъпи една нова епоха. След войната, Британската империя се разпадна. Всички нейни колонии получиха независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров. Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия. Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото. Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя. Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя. Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя. В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София. Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас.
към текста >>

5. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират.
И нещастие за този народ! Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му. По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират. Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено." Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби. Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха. Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона. Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком. Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа.
към текста >>

Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено." Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби.
Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му. По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират. Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено." Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби. Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха. Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона. Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком. Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа. Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува?
към текста >>

Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона.
Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му. По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират. Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено." Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби. Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха. Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона. Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком. Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа. Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува? Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха? " Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят.
към текста >>

6. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

"Последните дни на Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево.
"Последните дни на Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево. Той бе отседнал в дома Темелков. Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево. Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти. Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него.
към текста >>

7. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени.
Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там се спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година, в 15,23 часа. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени. Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат и който прокара тези жици около църквата?
към текста >>

8. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

"Песните на Учителя в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко.
"Песните на Учителя в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко. Част от сестрите се бяха настанили в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в селото, като обитаваха дори и плевници. Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от София до Мърчаево и обратно. Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това.
към текста >>

9. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките.
Беше упрек към мен и то основателен. И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева". Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките. Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак. Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея.
към текста >>

Тогава разбрах защо Учителят след бомбардировките напускаше "Изгрева" всеки ден, минаваше през нашия дом и се отправяше към Витоша.
Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея. Те търсят също начин да придобият свободата си. Чакат Волята Божия и разрешение на техните съдби от Божия промисъл." Аз изтръпнах. Тогава разбрах защо Учителят след бомбардировките напускаше "Изгрева" всеки ден, минаваше през нашия дом и се отправяше към Витоша. Често Той се отбиваше в дома ни и тук преспиваше на ей това легло. Сега разбрах какво означаваха веднъж изречените от Него думи: "Тук, на "Изгрева" няма повече условия да се поддържа връзка с Бога! " Това го каза след последната голяма бомбардировка на София на 10 януари 1944 година. На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година. Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески?
към текста >>

" Това го каза след последната голяма бомбардировка на София на 10 януари 1944 година.
Те търсят също начин да придобият свободата си. Чакат Волята Божия и разрешение на техните съдби от Божия промисъл." Аз изтръпнах. Тогава разбрах защо Учителят след бомбардировките напускаше "Изгрева" всеки ден, минаваше през нашия дом и се отправяше към Витоша. Често Той се отбиваше в дома ни и тук преспиваше на ей това легло. Сега разбрах какво означаваха веднъж изречените от Него думи: "Тук, на "Изгрева" няма повече условия да се поддържа връзка с Бога! " Това го каза след последната голяма бомбардировка на София на 10 януари 1944 година. На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година. Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа?
към текста >>

Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София.
И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София. Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас. Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници. Борис Николов облече също военна униформа - беше мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Животът на всички се промени.
към текста >>

Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите.
Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София. Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас. Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници. Борис Николов облече също военна униформа - беше мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Животът на всички се промени. И в тези бурни години не можеше да се работи духовна работа, едва смогвахме да се справяме с текущите наши проблеми и да поддържаме нормален ход на Школата, защото Учителят продължаваше да чете беседи.
към текста >>

През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си.
Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници. Борис Николов облече също военна униформа - беше мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Животът на всички се промени. И в тези бурни години не можеше да се работи духовна работа, едва смогвахме да се справяме с текущите наши проблеми и да поддържаме нормален ход на Школата, защото Учителят продължаваше да чете беседи. Най-показателна за този период е опитността на Галилей Величков, който бил на поляната с Учителя. През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си. Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат. Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък.
към текста >>

Та те тук няма да бомбардират.
И в тези бурни години не можеше да се работи духовна работа, едва смогвахме да се справяме с текущите наши проблеми и да поддържаме нормален ход на Школата, защото Учителят продължаваше да чете беседи. Най-показателна за този период е опитността на Галилей Величков, който бил на поляната с Учителя. През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си. Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат. Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата.
към текста >>

10. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията.
А те възприемат, че аз им се налагам, като че ли песните са мои, а не на Учителя. Аз това нещо с моя ум навремето не можех да го възприема, а и сега, тридесет години след това, не мога пак да го възприема. Обяснявам си го с това, че бяха под влияние на Кирил и на онези внушения от Черната ложа, които объркаха много работи след заминаването на Учителя. Всички ахнаха в глас и зачакаха какво ще стане сега. Предугаждаха голямо събитие - нещо голямо, че ще се случи. А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията. Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази песен беше дадена в негово присъствие от Учителя. Той се бе отдалечил от "Изгрева" за цели десет години. Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него. Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен. И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш!
към текста >>

11. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни.
Учителят наблюдаваше строго и мълчеше. После нареди да го отпратим вън от "Изгрева". Това е един от случаите, когато е било посегнато върху живота на Учителя. Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната ръка и десния крак, смущение в говора и синини под очите. Братята се ядосваха, че не са могли да опазят Учителя. Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни. Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите.
към текста >>

12. 3_69 Сватбата на Големия брат

А софиянци я разбраха чрез американските бомбардировки над града.
"Сватбата на Големия брат" Изнизаха се последните дни на месец декември 1943 година и вече очаквахме новата 1944 година. Войната бушуваше ожесточено. А софиянци я разбраха чрез американските бомбардировки над града. Но още не бяхме дошли до големите развръзки и историческите преломи в света. Още не беше дошло това време. Една част от нашите приятели бяха достатъчно добре политически ориентирани, но всички се чудеха как ще се развият нещата. Учителят отговаряше символично. И който познаваше Словото Му, можеше да разчита тази символика и да се ориентира.
към текста >>

На 10 януари 1944 година, София осъмна с големите американски и английски бомбардировки.
И тримата не можахме да схванем какво каза Учителят. Не можахме да разберем какво се изрече чрез устата Му. Не можахме да схванем каква мисъл имаше в тези думи. Никой нищо не можа да разбере. Но това бяхме го запомнили и тримата - аз, Борис и Милка Периклиева. На 10 януари 1944 година, София осъмна с големите американски и английски бомбардировки. Населението на града се евакуира в провинцията. Учителят, заедно с една група братя и сестри, замина за село Мърчаево. Много братя бяха мобилизирани като запасняци. Борис бе мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Аз преживявах в малкия ни дом.
към текста >>

13. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

По това време България беше обявила война на Англия и САЩ ,без да има фронт с тях, след което последваха англо-американските бомбардировки над София.
"Последни разговори и откровения с Учителя" В моя бележник има записан и няколко разговора с Учителя от моите посещения при Него в Мърчаево . Ще ги приведа за ваше знание . "Понеже България сега е в златния си век, затова е подпомогната от горе - има кредит. 90% от условията и са благоприятни да излезе от войната ненаказана". По това време България беше обявила война на Англия и САЩ ,без да има фронт с тях, след което последваха англо-американските бомбардировки над София. Това беше акт на възмездие срещу България . "Доскоро България се намираше в крайно тежко утеснено положение. Регентството настояваше да обяви обща мобилизация и да се насочи към Русия. Повикват Багрянов. Той отговаря на Бекерле, че българската войска е нужна да възпре турците.
към текста >>

14. 3_74 Политически събития

Прибрахме се в София и следващата година, когато започнаха бомбардировките върху София, Учителят се обърна към нас и каза: "Онзи град, лани, онзи град миналата година на Рила показваше идването на бомбардировките." Ние си припомнихме всичко - и екскурзията с Учителя, и градушката.
Изпокъса платнищата и изпочупи всичко, което носехме като чинии, чаши, които не бяхме прибрали. Ние едва се укрихме, за да не ни пребие градушката. Едвам се спасихме. Преживяхме голям страх. През цялото това време Учителят беше строг, но нищо не каза за градушката. Прибрахме се в София и следващата година, когато започнаха бомбардировките върху София, Учителят се обърна към нас и каза: "Онзи град, лани, онзи град миналата година на Рила показваше идването на бомбардировките." Ние си припомнихме всичко - и екскурзията с Учителя, и градушката. Извадихме тогава, разчетохме и разпратихме на приятелите част от едно изказване на Учителя за съдбините на света, което не бе по-късно пуснато за печат и отпечатано, поради политическите събития след 9 септември 1944 година. А Учителят държа и каза това Слово на следващия ден след градушката. Вие не можете да разгадаете символиката в думите на това изказване, ако не знаете за падналата градушка като орехи и за последвалата бомбардировка върху София от английските и американски самолети. Та ние наблюдавахме и разрушенията на града от бомбите, и жертвите, които даваше българският народ и се питахме какви ли са тези съотношения, които съществуват между природните явления и човешките действия, понякога вземащи размери на опустошителни разрушения. Ето аз давам само няколко откъса, за да сравните и да проумеете какво значи съответствие и взаимоотношение между природни явления и човешки действия, между символика и политически събития, между съдбините на света и съдбата на света, която започваше от Дома Господен.
към текста >>

Вие не можете да разгадаете символиката в думите на това изказване, ако не знаете за падналата градушка като орехи и за последвалата бомбардировка върху София от английските и американски самолети.
Преживяхме голям страх. През цялото това време Учителят беше строг, но нищо не каза за градушката. Прибрахме се в София и следващата година, когато започнаха бомбардировките върху София, Учителят се обърна към нас и каза: "Онзи град, лани, онзи град миналата година на Рила показваше идването на бомбардировките." Ние си припомнихме всичко - и екскурзията с Учителя, и градушката. Извадихме тогава, разчетохме и разпратихме на приятелите част от едно изказване на Учителя за съдбините на света, което не бе по-късно пуснато за печат и отпечатано, поради политическите събития след 9 септември 1944 година. А Учителят държа и каза това Слово на следващия ден след градушката. Вие не можете да разгадаете символиката в думите на това изказване, ако не знаете за падналата градушка като орехи и за последвалата бомбардировка върху София от английските и американски самолети. Та ние наблюдавахме и разрушенията на града от бомбите, и жертвите, които даваше българският народ и се питахме какви ли са тези съотношения, които съществуват между природните явления и човешките действия, понякога вземащи размери на опустошителни разрушения. Ето аз давам само няколко откъса, за да сравните и да проумеете какво значи съответствие и взаимоотношение между природни явления и човешки действия, между символика и политически събития, между съдбините на света и съдбата на света, която започваше от Дома Господен. А Домът Господен се намираше в България, Дом Господен бе "Изгревът", където се намираше Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и където Учител бе Всемировият Учител Беинса Дуно.
към текста >>

15. 4_10 Музикалните опитности на учениците

След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова.
"Идилията" е песен за човешката душа, тя е Високият Идеал на един свят от Светлина. Тя е Божествена Идея на един свят от Виделина, тя е Божествен извор от Слава, чиято Божествена Светлина е създала Божествения Свят. Това е "Идилията" за днешното човечество. "Идилията" за утрешното човечество още не е снета отгоре. Чака се Онзи, Който да я свали от Божествения Свят. След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова. В това време Учителят излезе развълнуван от салона, където Той наблюдаваше разучаването на песента. Изненадана Го запитах: "Какво има, Учителю? " "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст.
към текста >>

Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман.
" Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята. При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда. Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят. Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я.
към текста >>

Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине.
При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда. Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят. Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я. Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него.
към текста >>

Не след дълго започнаха бомбардировките над София.
Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я. Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него. Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия. Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена. Не след дълго започнаха бомбардировките над София. Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа.
към текста >>

16. 4_11 Последният концерт пред Учителя

"Последният концерт пред Учителя" През време на бомбардировките през есента на 1943 година, една група от братя и сестри, заедно с Учителя, ходихме пеша до полянката над горичката в Симеоново.
"Последният концерт пред Учителя" През време на бомбардировките през есента на 1943 година, една група от братя и сестри, заедно с Учителя, ходихме пеша до полянката над горичката в Симеоново. Сега на това място се намира почивен дом "Верила". При един разговор Учителят чертаеше по земята с бастунчето Си и каза: "Комунизмът ще залее света. Молете се да мине най-напред през Франция и други страни. Най-после да стигне до България. Защото, където дойде най- късно, там ще бъде по-рафиниран, с по-малко жертви." Но уви, не бяхме достатъчно будни да се молим усърдно за това и молитвата не бе произнесена от нас.
към текста >>

И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ.
Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието! " Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд, и без съд. Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите. И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята. Съюзническите армии разполагаха с такова оръжие и с тази сила. Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето - от двете страни на пътя. Тогава евреите бяха разпръснати по света. И до днес те плащат кармата си от разпъването на Христа.
към текста >>

17. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

През време на бомбардировките се оплакахме на Учителя, че от големия страх забравяме думите на "Деветдесет и първи Псалом".
При един разговор запитахме Учителя - като се молим, къде и как да застанем и към коя от четирите посоки на света да се обърнем. Той каза: "Рекох, ако ви вържат с главата надолу, как ще се молите? " Отговорът бе даден. Значи, съдържанието е по-важно, а не формата. Важен е Духът на нещата, а не буквата. През време на бомбардировките се оплакахме на Учителя, че от големия страх забравяме думите на "Деветдесет и първи Псалом". Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войните. Но сега самолетите и бомбите над София бяха ни завързали и ума, и устата.
към текста >>

18. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Той се учудил, че при тези бомбардировки в Германия ще следва, какво ще прави там, щото, когато падат бомбите, заглушават всичката музика у човека.
Един от любимите музиканти при Учителя беше Асен Арнаудов. Беше завършил Музикалната академия, свиреше в Царския симфоничен оркестър на цигулка. Сдобил се с арфа, подарена му от Учителя, Асен пожела да следва арфа в Германия. Беше измолил разрешение от Сашо Попов за стипендия. Споделил това с нашия брат Неделчо Попов. Той се учудил, че при тези бомбардировки в Германия ще следва, какво ще прави там, щото, когато падат бомбите, заглушават всичката музика у човека. Запитал го: "Сподели ли това с Учителя? " Асен му отговорил, че не е сторил това. Тогава отиват двамата при Учителя и му разказали всичко. Учителят помълчал, казал да размислят и ако твърдо е решил, да дойде утре сутринта да му отговори. На другия ден Асенчо дошъл и Му съобщил, че иска да замине.
към текста >>

19. 5_05 Певицата Лиляна Табакова

"Певицата Лиляна Табакова" Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си.
"Певицата Лиляна Табакова" Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си. Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял. Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала. Тя била оперна певица от кариерата и като такава е трябвало да има музикална памет, музикално ухо и музикална култура. Паметта й била феноменална. След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото.
към текста >>

20. 5_33 Никакви места

Над София бяха започнали бомбардировки.
Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там." Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разходих се, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той каза: "Когато има условия ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната. Над София бяха започнали бомбардировки. След 10 януари 1944 година Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. А няколко месеца след това Той си замина. Но думите Му, че тук на "Изгрева" няма условия вече за духовна работа, останаха в мен. След заминаването Му на "Изгрева" се развихриха големи борби. И те погълнаха онези сили, онази енергия на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа.
към текста >>

21. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

Те не са още кандидати за ученици, а ми се пишат ръководители." Това избухна като бомба на "Изгрева".
Друг път брат Петко Епитропов, който беше много деен - движеше външната организация на Братството - и беше съвременник на Учителя от първите събори, беше направил наряд за събора. И най-отдолу беше написано: "От ръководителите на Бялото Братство." Поднасят наряда на Учителя. Той го гледа и казва: "Я да махнете това! " "Кое, Учителю" - пита този, който го поднася. "Махнете това - "ръководителите". Те не са още кандидати за ученици, а ми се пишат ръководители." Това избухна като бомба на "Изгрева". Тази вест се разнесе нашир и надлъж за броени минути. Настъпи суматоха между възрастните приятели, която предизвика много смях при нас младите. Този наряд беше го поднесъл на Учителя Методи Константинов и той разказваше този случай много забавно и поучително. Днес, като архив можете да срещнете някъде някой от старите наряди с подписа на Петко Епитропов - от преди и след заминаването на Учителя. Писаха ги и след 9 септември 1944 година.
към текста >>

22. 5_42 Британската империя и германския парен котел

Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя.
Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест. Но това е така, защото той защити с живота си думите, предадени от Учителя. И прекара един щастлив живот с тази жена. За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя. Аз лично отидох при Учителя, след като Той изпрати Лулчев до цар Борис и до Едуард VIII. Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя. Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото! " Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати.
към текста >>

Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя.
Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото! " Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати. Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя. Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен. "Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени. Пред мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят. Тя не изпълни ролята си да разнася библиите по света, а разнесе силата на своето оръжие, предизвика Силите Господни и те предопределиха съдбата й.
към текста >>

23. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите.
Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид. За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица. Нейният път премина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, която също не предаваше там каквото трябва да предаде, като писма за царя от "Изгрева", трябваше да научи също един урок. През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите. При експлозията на една от бомбите, през малкото прозорче на мазето преминава шрапнел и я убива на място. По-късно Любомир Лулчев стана съветник на царя, но той си провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение.
към текста >>

24. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

През време на бомбардировките в София, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка.
Много по-късно от първата среща на царя с Лулчев, генерал Стоянова, която често е била в двореца, защото е била и придворна дама, го препоръчала на цар Борис III като съветник. Генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки. Едната беше секретарка на царя, а другата - на царицата. Като секретарки, те не си изпълняваха задълженията както трябва, а се поддадоха на различни изкушения от различни страни. Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха. През време на бомбардировките в София, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка. Другата секретарка след заминаването на царя се поболя, като двете и ръце се подуха и тя не можеше да си служи с тях до края на живота си. Така че случайни неща нямаше както в двореца, така и извън двореца, а всичко си беше на мястото. Наистина, царят, припомнил си вече за Лулчев, приема съвета да се срещне отново с него. В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го приобщава като свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започват да стават по- редовни, той споделя това със стенографката Елена Андреева.
към текста >>

Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон. Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителят беше в Мърчаево, когато за първи път след всичко това можах да отида при Него. Тогава Той ми каза: "Времето изтече! Сега ще гледаме какво ще стане! " Така разбрах, че времето, определено за въвеждането на Паневритмията в българските училища е изтекло. Затова когато отидохме да искаме от Учителя нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде.
към текста >>

" Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад.
Затова когато отидохме да искаме от Учителя нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде. Той ни посрещна, изслуша ни и само мълчеше. Неговото мълчание беше някакъв отговор, който аз не разбрах. Тогава разпуснахме курсантите, без да им дадем нотите. Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време! " Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България.
към текста >>

Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година.
Неговото мълчание беше някакъв отговор, който аз не разбрах. Тогава разпуснахме курсантите, без да им дадем нотите. Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време! " Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си. Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения.
към текста >>

Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта.
Тогава разпуснахме курсантите, без да им дадем нотите. Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време! " Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си. Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия.
към текста >>

Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките.
Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време! " Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си. Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена.
към текста >>

25. 7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен

НЕСТОР ИЛИЕВ

Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и, специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо.
"С арфа под бомбите в града Мюнхен" Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война. Исторически се знае, че ние бяхме окупирани "доброволно" от Германия. Тогава германските фондации решиха и даваха стипендии на българи желаещи да отидат в Германия и да се усъвършенствуват, да придобиват знания в областите, които ги интересуват. Това беше един тактически и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза. Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и, специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа нашият брат, един от най-добрите, най-способните музиканти, които имахме в нашето Братство в София. Той ми разказа своя случай подробно. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен.
към текста >>

Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия.
Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. И всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча арфа". Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия. Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя". "Да отидем" - съгласява се Асен. Отиват при Него. А Той винаги приемаше радушно, особено музикантите и особено Асен Арнаудов.
към текста >>

А Мюнхен е денонощно бомбардиран и разрушенията и жертвите са страхотни.
"Да отидем" - съгласява се Асен. Отиват при Него. А Той винаги приемаше радушно, особено музикантите и особено Асен Арнаудов. И Той ги пита: "Какво има? " Методи говори: "Учителю, Асен е луд човек, ще заминава за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран и разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото". Учителят им казва: "Страх ли ви е? " "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " "Добре - казва Учителят.
към текста >>

Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото"- казва Методи.
Но казват: "Добре, Учителю. Довиждане, Учителю". Отиват си, а в три часа в петък са отново при Него. А Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото"- казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". И Асен разбира, че има закрилата на Учителя. Той заминава. По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна.
към текста >>

По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна.
Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото"- казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". И Асен разбира, че има закрилата на Учителя. Той заминава. По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години, когато аз учех арфа. Жертви и разрушения имаше навсякъде, а хазайката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойни, аз тук ще остана". Така че покрай мене и къщата остана здрава и читава и стърчеше сред развалините и разрушенията като някакъв паметник.
към текста >>

26. 7_02 Бомбите и цената на духовния капитал

НЕСТОР ИЛИЕВ

"Бомбите и цената на духовния капитал" На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките.
"Бомбите и цената на духовния капитал" На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германскате фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия.
към текста >>

Още при първите бомбардировки над София, една от първите бомби пада върху банкерската къща и я разрушава до основи.
Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно. Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата. Тя отива при Учителя и се оплаква, че е изгонена и няма къде да живее. Учителят я изслушва и казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и други приятели я подслоняват. Още при първите бомбардировки над София, една от първите бомби пада върху банкерската къща и я разрушава до основи. Дълго време след падането на бомбата, дъщерята на Борис Малджиев и съпругът й, банкерът, трябваше да живеят в Русе, поради липса на жилище в София. Този случай идва да потвърди цената на духовния капитал, който всеки човек създава със своите дела и цената на духовния капитал, който той носи у себе си. Имаш ли духовен капитал, ще се намери и онзи, който ще гарантира, ще отвори пътя ти и ще го освети с разумна мисъл и разумна воля.
към текста >>

Дълго време след падането на бомбата, дъщерята на Борис Малджиев и съпругът й, банкерът, трябваше да живеят в Русе, поради липса на жилище в София.
Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата. Тя отива при Учителя и се оплаква, че е изгонена и няма къде да живее. Учителят я изслушва и казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и други приятели я подслоняват. Още при първите бомбардировки над София, една от първите бомби пада върху банкерската къща и я разрушава до основи. Дълго време след падането на бомбата, дъщерята на Борис Малджиев и съпругът й, банкерът, трябваше да живеят в Русе, поради липса на жилище в София. Този случай идва да потвърди цената на духовния капитал, който всеки човек създава със своите дела и цената на духовния капитал, който той носи у себе си. Имаш ли духовен капитал, ще се намери и онзи, който ще гарантира, ще отвори пътя ти и ще го освети с разумна мисъл и разумна воля.
към текста >>

27. 7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев

НЕСТОР ИЛИЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

"Бомбардираното пиано и разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева.
"Бомбардираното пиано и разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева. Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква.
към текста >>

Идва войната и започват бомбардировките над София.
Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището. Уврежда се и нейното пиано. Тя научава за това, но не пожелава да отиде да го прибере.
към текста >>

Стават бомбардировките, които разрушават училището.
Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището. Уврежда се и нейното пиано. Тя научава за това, но не пожелава да отиде да го прибере. Но Учителят на два пъти й казва да отиде и да го прибере. "Прибери каквото е останало и виж, та намери един майстор да го поправи! " Накрая тя го прибира, закарва го на един майстор да го поправи и после доста време си служи с него.
към текста >>

След бомбардировките, тя не отива на "Изгрева" доста време.
Тя научава за това, но не пожелава да отиде да го прибере. Но Учителят на два пъти й казва да отиде и да го прибере. "Прибери каквото е останало и виж, та намери един майстор да го поправи! " Накрая тя го прибира, закарва го на един майстор да го поправи и после доста време си служи с него. После дойде време, тя заболя и не можеше да свири, но то остана да й напомня за едно нейно непослушание и за думи на Учителя, които се сбъднаха. След бомбардировките, тя не отива на "Изгрева" доста време. Когато отишла накрая, Учителят я попитал: "Къде сте, Милке, защо ви няма тук? " "Учителю, след бомбардировките нямам разположение да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи". Учителят я погледнал строго: "Слушай какво. Идвай всякога на "Изгрева", защото атмосферата тук е друга. И е много важно това, защото тук има други радиации, влияния и аура, каквато ти не знаеш".
към текста >>

" "Учителю, след бомбардировките нямам разположение да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи".
"Прибери каквото е останало и виж, та намери един майстор да го поправи! " Накрая тя го прибира, закарва го на един майстор да го поправи и после доста време си служи с него. После дойде време, тя заболя и не можеше да свири, но то остана да й напомня за едно нейно непослушание и за думи на Учителя, които се сбъднаха. След бомбардировките, тя не отива на "Изгрева" доста време. Когато отишла накрая, Учителят я попитал: "Къде сте, Милке, защо ви няма тук? " "Учителю, след бомбардировките нямам разположение да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи". Учителят я погледнал строго: "Слушай какво. Идвай всякога на "Изгрева", защото атмосферата тук е друга. И е много важно това, защото тук има други радиации, влияния и аура, каквато ти не знаеш". Казал това Учителят и си тръгнал. Учителят казал това на Милка, тя го разказа на мене, а аз го разказвам на вас.
към текста >>

28. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят".
Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент. Тук всеки свиреше на нещо, можеше да пее песните на Учителя. Всички бяха музикално грамотно подготвени. Така че всички имаха отношение към записването на песните и издаването на Песнарката, независимо дали бяха компетентни или познанията им бяха на средно музикално ниво.
към текста >>

По време на английските и американските бомбардировки над София, в очертанията на "Изгрева" не падна нито една бомба.
Онези, които я изслушаха, застанаха на нейна страна. Създадоха се групи една срещу друга. Създадоха се сблъсъци, както стана преди това това при издаването на книгата "Учителят" от четиримата сътрудници. Това нещо беше фатално за братския живот и за "Изгрева". Всичко, което стана по-късно с "Изгрева", бе само една проекция от последиците на тези две бомби, които паднаха на "Изгрева". По време на английските и американските бомбардировки над София, в очертанията на "Изгрева" не падна нито една бомба. Той бе охраняван отгоре и отдолу от Невидимия свят и от Учителя. След заминаването на Учителя, ние сами си конструирахме, построихме и възпламенихме тези две бомби и с тях взривихме себе си и целия "Изгрев". След време на "Изгрева" експлодираха още няколко бомби от такъв характер. Ние ги създадохме и ние ги възпламенихме с нашите неразумни действия, като не си послужихме с методите на Учителя, дадени в Словото Му. Когато стана яростното противопоставяне на тези групировки, аз си казах: "Ние не вървим на добре!
към текста >>

29. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

"Последните дни на Учителя на земята" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят замина за Мърчаево с група приятели.
"Последните дни на Учителя на земята" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят замина за Мърчаево с група приятели. Те се настаниха в дома на брат Темелко Темелков. Мнозина от нас бяха си наели частни квартири в селските къщи. Така направих и аз. Когато отивах в дома на Темелков на обед, виждах, че Учителят държи ръка на пулса Си. Мислех си: защо я държи и прави всичко това?
към текста >>

Дрязгите в Братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на "Изгрева".
През първите години комунистите бяха заети с по-важни задачи за укрепване на своята власт. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения. Но след създаването на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска собственост. Дрязгите в Братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на "Изгрева". Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова. А третата бомба бе предизвикана чрез финансова ревизия на Братството. Дойдоха двама ревизори и ни накараха да направим опис на цялото братско имущество. Инвентаризираха го, направиха финансова ревизия на всички сметки от януари 1945 година до 1957 година - за цели дванадесет години. Понеже Братството не беше признато за юридическа личност, то ревизорите не признаха вноските от десятъка на приятелите за членски внос, а ги приеха като дарение.
към текста >>

Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова.
Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения. Но след създаването на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска собственост. Дрязгите в Братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на "Изгрева". Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова. А третата бомба бе предизвикана чрез финансова ревизия на Братството. Дойдоха двама ревизори и ни накараха да направим опис на цялото братско имущество. Инвентаризираха го, направиха финансова ревизия на всички сметки от януари 1945 година до 1957 година - за цели дванадесет години. Понеже Братството не беше признато за юридическа личност, то ревизорите не признаха вноските от десятъка на приятелите за членски внос, а ги приеха като дарение. Всяко дарение се облагаше тогава според закона с 10% данък.
към текста >>

А третата бомба бе предизвикана чрез финансова ревизия на Братството.
Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения. Но след създаването на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска собственост. Дрязгите в Братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на "Изгрева". Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова. А третата бомба бе предизвикана чрез финансова ревизия на Братството. Дойдоха двама ревизори и ни накараха да направим опис на цялото братско имущество. Инвентаризираха го, направиха финансова ревизия на всички сметки от януари 1945 година до 1957 година - за цели дванадесет години. Понеже Братството не беше признато за юридическа личност, то ревизорите не признаха вноските от десятъка на приятелите за членски внос, а ги приеха като дарение. Всяко дарение се облагаше тогава според закона с 10% данък. Този данък го изчислиха за дванадесет години от заминаването на Учителя.
към текста >>

И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева".
Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност. Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството. След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ. Всичко иззеха и претопиха. И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева". Останахме без всякакъв имот, включително и салона. Като описахме цялото имущество на "Изгрева, искаха да го продадат на търг. Приятелите от Братството го откупиха. Срещу наложения данък, властта взе всичкия имот, който беше останал след Учителя. След като отчуждиха цялото движимо и недвижимо имущество, започнаха да ни изселват от "Изгрева".
към текста >>

Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави.
От другата страна живееше семейството на Георги Димитров. При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него. Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена. Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева". От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя. Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави. Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци. Запомнете това добре. След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му. Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев".
към текста >>

За зимата имаше една примитивна землянка, построена още по времето на бомбардировките - и нея разрушиха.
Имаше само едно място на Витоша, където ходехме на общи и частни екскурзии по за няколко часа. И това ни забраниха. Там, на Бивака, в местността, наречена от нас "Ел Шадай", още от времето на Учителя бяхме построили със суха зидария една каменна стена, висока един метър, за да ни пази от ветровете, които идваха от запад. Там бяхме на завет. Но изпратиха войници да изхвърлят надолу камъните и да разрушат каменния зид. За зимата имаше една примитивна землянка, построена още по времето на бомбардировките - и нея разрушиха. Всичко, което трябваше да се направи, за да нямаме възможност да се събираме, те го направиха така, както трябва. По план, целенасочено, разрушиха всичко, за да няма помен и следа от Школата на Учителя. Нашето Братство е идейно Учение, с идейна вътрешна организация. Ние сме последователи и ученици на Учението на Учителя Беинса Дуно. Това е Учение за висша духовна култура.
към текста >>

30. СЪДЪРЖАНИЕ

Бомбардировките над София и будното съзнание 183.
Услугата 178. Полезните неща 179. Утехата 180. Едно кътче от Рая 181. Места в село Бистрица за новия Изгрев 182. Бомбардировките над София и будното съзнание 183. Гаргите и разрушителите на Изгрева 184. Заблуждение 185. Нападението срещу Учителя през 1936 г. Божието възмездие 186. Хитлер и войната 187.
към текста >>

Бомбардировките над София и екскурзии до Симеоново 189.
Заблуждение 185. Нападението срещу Учителя през 1936 г. Божието възмездие 186. Хитлер и войната 187. Тор за нивата 188. Бомбардировките над София и екскурзии до Симеоново 189. Изгревът и бомбите 190. Село Мърчаево 191. Защо Учителят отиде в село Мърчаево? 192. Последната Пасха 193. Лековитата вода от село Рударци 194.
към текста >>

Бомбардировките 38.
Малките случаи на едно пророчество 33. Хиромантът 34. Строежът 35. Послушанието 36. Жеглото 2 37. Бомбардировките 38. Учителят разказа за онзи свят 39. Хиляда деветстотин тридесет и първа година 40. Случаят Игнат Котаров 41. Бадемите 42. Когато Господ разреши 43.
към текста >>

31. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Осигурявахме реда на скривалищата срещу бомбардировките в София.
По-късно минах в трудовата повинност, където можехме срещу определена сума да се откупим от временна трудова повинност. Така през 1932 г. се откупих за 300 лв. През време на войната през 1943/44 г. бях в редовете на гражданската отбрана като трудовак. Осигурявахме реда на скривалищата срещу бомбардировките в София. И накрая ме произведоха в чин ефрейтор понеже само аз като трудовак можех да вдигна тежест до 120 кг на ръце. Можех едновременно да нося два чувала под двете си мишници, като всеки тежеше 60 кг. Затова ме произведоха ефрейтор и аз си сложих нашивка най-тържествено. Та войниклъка ме накара да се запиша като студент. Първата година ми бе зачетена и заверена като студент в юридическия факултет за радост на майка ми.
към текста >>

32. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ КОТАРОВ И ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943-44 г.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ КОТАРОВ И ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943-44 г. гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки. По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта.
към текста >>

гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ КОТАРОВ И ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943-44 г. гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки. По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели.
към текста >>

След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ КОТАРОВ И ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943-44 г. гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки. По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели. Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките. Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. На всеки шест часа той отива при метериологичната клетка, отваря я и в един дневник вписва данните за метериологичната обстановка на Черни Връх. След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания.
към текста >>

През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели.
гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки. По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели. Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките. Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. На всеки шест часа той отива при метериологичната клетка, отваря я и в един дневник вписва данните за метериологичната обстановка на Черни Връх. След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания. А те са необходими на противовъздушната отбрана в София, която следеше какво е времето, защото при лошо време самолетите не бомбардираха понеже те се придвижваха от своите бази в Гърция на едно голямо разстояние.
към текста >>

Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките.
По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели. Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките. Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. На всеки шест часа той отива при метериологичната клетка, отваря я и в един дневник вписва данните за метериологичната обстановка на Черни Връх. След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания. А те са необходими на противовъздушната отбрана в София, която следеше какво е времето, защото при лошо време самолетите не бомбардираха понеже те се придвижваха от своите бази в Гърция на едно голямо разстояние. Ако е денем Игнат записва.
към текста >>

А те са необходими на противовъздушната отбрана в София, която следеше какво е времето, защото при лошо време самолетите не бомбардираха понеже те се придвижваха от своите бази в Гърция на едно голямо разстояние.
През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели. Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките. Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. На всеки шест часа той отива при метериологичната клетка, отваря я и в един дневник вписва данните за метериологичната обстановка на Черни Връх. След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания. А те са необходими на противовъздушната отбрана в София, която следеше какво е времето, защото при лошо време самолетите не бомбардираха понеже те се придвижваха от своите бази в Гърция на едно голямо разстояние. Ако е денем Игнат записва. Ако е тъмно Игнат с фенер отива и проверява. По това време на Витоша има една зенитна батарея на германците, които обстрелваха самолетите. Когато е имало тревога през нощта те видяли светлина на наблюдателницата на Черни връх и помислили, че това е сигнал, който се дава на самолетите, за да се ориентират къде е Черни връх и къде е София. Самолетите пътуват нощем.
към текста >>

33. 170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ

170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ Градът София беше бомбардиран няколко пъти.
170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ Градът София беше бомбардиран няколко пъти. По-голямата част от населението беше евакуирано. Нашите приятели още стояха по домовете си, четяха молитви и непрекъснато сновяха от града до Изгрева, за да научат някакви новини за развоя на следващите събития. Ще бъде ли унищожена и срутена София на камък върху камък? Това бяха обикновените въпроси, които всеки сам си задаваше. Но за тях никой нямаше отговор.
към текста >>

Един ден брат Борис Дряновски след една бомбардировка есента на 1943 г.
Ще бъде ли унищожена и срутена София на камък върху камък? Това бяха обикновените въпроси, които всеки сам си задаваше. Но за тях никой нямаше отговор. И нямаше от къде да се получи. Обикновено Учителят мълчеше и не отговаряше на тези зададени Му въпроси. Един ден брат Борис Дряновски след една бомбардировка есента на 1943 г. отива при Учителя, разговаря с Него и накрая Го пита: „Учителю, не разбирам какво стана със света? Нали тук на Изгрева, в София и в България се изсипа „рогът на изобилието" чрез Вашето Слово и чрез Вас? Защо над София се изсипва сега цялото това разрушение? " Учителят го поглежда сериозно и казва: „Аз за това предупреждавах българите от 20 години, че това нещо ще им дойде на главите. Провери и пресметни колко хиляди хули се изсипаха по Мой адрес и по Моята глава!
към текста >>

След няколко седмици започнали големите бомбардировки.
" Учителят се усмихва: „За праведните Бог всичко е промислил. И за доказателство ще ти дам да направиш един опит". Учителят изважда към десетина листчета, които представлявали различни цитати от Псалмите. Казал му: „Ето вземи тези листчета и ще ги поставиш в къщите на различни твои познати и на различни места. Ще си отбележиш местата и след това ще провериш, че къщите, където си поставил тези листчета няма да бъдат засегнати от бомбите като всички къщи наоколо ще бъдат разрушени." Брат Дряновски взел листчетата и ги сложил на избрани места и си отбелязал в тефтерчето. След няколко седмици започнали големите бомбардировки. Дошли онези най-големите разрушения. Брат Дряновски след това минал с тефтерчето и проверил къщите, в които е бил поставил онези листчета, написани от Учителя. Всички къщи наоколо били разрушени, а само тия стърчели. Било страшно за гледане. Още по-страшно е било да се провери всичко това от Дряновски.
към текста >>

" Нито един дом и нито една къща от нашите приятели в София не бе засегната от бомбардировките.
Учителят го изслушал и му казал: „А пък Аз сега ще ти дам нещо да прочетеш! " Подал му Библията и казал: „Отвори на една произволна страница и прочети каквото ти се падне". Брат Дряновски разтворил Библията и погледа му се спрял на Псалм 127 и започнал да чете: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако Господ не опази града, напразно бди стражата! " Учителят го спрял и го запитал: „Убеди ли се и видя ли, че за праведните Господ бди и за тях ще запази града? " Нито един дом и нито една къща от нашите приятели в София не бе засегната от бомбардировките. А те бяха няколко стотици. Само къщата на банкера Русев беше разрушена още при първата бомба, но този случай бе вече разказан и вие знаете защо му се случи това и защо това бе допуснато.
към текста >>

Само къщата на банкера Русев беше разрушена още при първата бомба, но този случай бе вече разказан и вие знаете защо му се случи това и защо това бе допуснато.
Брат Дряновски разтворил Библията и погледа му се спрял на Псалм 127 и започнал да чете: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако Господ не опази града, напразно бди стражата! " Учителят го спрял и го запитал: „Убеди ли се и видя ли, че за праведните Господ бди и за тях ще запази града? " Нито един дом и нито една къща от нашите приятели в София не бе засегната от бомбардировките. А те бяха няколко стотици. Само къщата на банкера Русев беше разрушена още при първата бомба, но този случай бе вече разказан и вие знаете защо му се случи това и защо това бе допуснато.
към текста >>

34. 180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ

Учителят продължаваше да идва и тук при нас понякога прекарваше докато отминат големите бомбардировки.
И те биваха приети добре. Слагаше се обща трапеза било сутрин, било на обяд, било на вечеря. Водеха се разговори и се пееха песни. От тук се предприемаха разходки с Учителя до Симеоново. Това бяха последните години, когато войната се беше разразила с голяма сила, София бе разрушена от бомбите и народът се бе разпръснал. Учителят продължаваше да идва и тук при нас понякога прекарваше докато отминат големите бомбардировки. Ние направихме с Него няколко екскурзии тримата: Аз, Мария и Учителя. Той пожела да се запознае с някои места на Витоша зад Симеоново. Имаше намерение да закупим някои места за Братството там. Задължи ме да проуча въпроса и аз отидох зад Симеоново и към Бистрица. Имаше запазени от старите гори на Бистрица, имаше хубави поляни, потоците се спущаха от върховете - Резньовете, течеше изобилно вода.
към текста >>

35. 181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ

След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева също се промени.
181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ Изгревът беше станал тесен. Надойдоха много хора, построиха се бараки безразборно и на Учителя това не Му харесваше. След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева също се промени. Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново, понякога приспиваше в Симеоново или в нашия дом. След като Му показахме онова чудно място в Симеоново, което Той нарече „Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места. Местата, които Му показах зад Симеоново бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: „Идете към Бистрица и проучете какви места има там".
към текста >>

Разбира се, налагаше се да заведа там Учителя горе, да ги види както му показах местата в Симеоново, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки.
Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: „Идете към Бистрица и проучете какви места има там". Аз отидох от Симеоново към Бистрица. По склоновете на Витоша има чудесни места и хубави заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат там да се закупят места. Отидох и докладвах на Учителя, че там съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа там Учителя горе, да ги види както му показах местата в Симеоново, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 г. Учителят замина за село Мърчаево и така този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Така Той спомена веднъж: „Можем да вземем 500-1000 декара.
към текста >>

А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 г.
По склоновете на Витоша има чудесни места и хубави заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат там да се закупят места. Отидох и докладвах на Учителя, че там съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа там Учителя горе, да ги види както му показах местата в Симеоново, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 г. Учителят замина за село Мърчаево и така този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Така Той спомена веднъж: „Можем да вземем 500-1000 декара. На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Учителят искаше да направи един център на Братството въз основа на стопанска дейност.
към текста >>

В началото на годината бяха големите бомбардировки над София, след това Учителят замина в село Мърчаево и беше там до есента.
Учителят искаше да направи един център на Братството въз основа на стопанска дейност. Освен постройки, да има и ниви, които да се обработват, да се направят зеленчукови и овощни градини. Ако бяхме купили места на Бистрица имаше братя и сестри, които бяха готови да се заселят там и да поддържат живота на това място. Обаче обстановката през 1944 г. се промени изцяло. В началото на годината бяха големите бомбардировки над София, след това Учителят замина в село Мърчаево и беше там до есента. На 9.IX. 1944 г. дойдоха руснаците и комунистите завзеха властта. След като се върна Учителят от Мърчаево на Изгрева Братския живот продължи, но Учителят беше вече болен и след това си замина. След Неговото заминаване политическия живот на страната се промени, дойдоха други събития, ние имахме други проблеми и задачи.
към текста >>

36. 182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОфИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ От 25.XI.
182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ От 25.XI. 1943 г. почти всеки ден Учителят отиваше пешком до горичката над село Симеоново. На 10.1.1944 г. прекарахме нощта в една селска къща. През нощта София бе бомбардирана, а ние наблюдавахме от Симеоново.
към текста >>

През нощта София бе бомбардирана, а ние наблюдавахме от Симеоново.
182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ От 25.XI. 1943 г. почти всеки ден Учителят отиваше пешком до горичката над село Симеоново. На 10.1.1944 г. прекарахме нощта в една селска къща. През нощта София бе бомбардирана, а ние наблюдавахме от Симеоново. Сутринта в 9.30 ч. Учителят каза: „Не си правете илюзии. Иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време.
към текста >>

Иде една голяма бомбардировка над София.
На 10.1.1944 г. прекарахме нощта в една селска къща. През нощта София бе бомбардирана, а ние наблюдавахме от Симеоново. Сутринта в 9.30 ч. Учителят каза: „Не си правете илюзии. Иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време. Всички дръжте връзка с Бога. Будно съзнание трябва". Учителят беше сериозен, замислен, тъжен.
към текста >>

37. 185. НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 год. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ

Последиците от това нападение и от тези удари българския народ получи през 1943 г., когато английските и американски самолети бомбардираха София.
Не можеше да се движи и говори, но от време на време произнасяше някоя дума или изречение. Веднъж казал: „Туй, което сега минавам е повече от Голгота". Друг път каза: „Този който ме е вързал, Той ще ме развърже". И наистина Учителят бе развързан, Той оздравя, започна да се движи свободно и да говори и изнася своите беседи години след това. Той ни даде пример на търпение, сила и вяра и как да посрещаме и носим страданията си. Последиците от това нападение и от тези удари българския народ получи през 1943 г., когато английските и американски самолети бомбардираха София. И пак да благодарим на милостта на Учителя, че Той съкрати тези дни на възмездие от Невидимия свят. По този повод Учителят каза: „Аз взех 90% от страданията на българския народ. Остават 10%, а на тях само Бог има власт". Видяхме, че точно това се изпълни. Тези, които устроиха побоя, понесоха наказанието си от други по-силни от тях, изпратени да изпълнят Божията воля и да възстановят Божията правда в света.
към текста >>

38. 188. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И ЕКСКУРЗИИ ДО СИМЕОНОВО

188. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И ЕКСКУРЗИИ ДО СИМЕОНОВО Когато започнаха въздушните нападения над София, особено през 1943 г.
188. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И ЕКСКУРЗИИ ДО СИМЕОНОВО Когато започнаха въздушните нападения над София, особено през 1943 г. града се обезлюди. Не останаха хора. Учителят си живееше на Изгрева като често идваше у нас, в малкия ни дом, който се намираше на ул. „Симеоновско шосе" 14. Ние живеехме в една малка къщичка.
към текста >>

В туй време можеха да стават бомбардировки над София.
Понякога бяха 10-20,а понякога и 30 човека. Идваха от София и от провинцията. Излизахме над село Симеоново. Там имаше една млада гора и на полянката зад гората направихме лагер. Накладем един хубав огън и целия ден прекарваме там. В туй време можеха да стават бомбардировки над София. Ние си стоим на Витоша. Понякога някои от самолетите пущаха бомби и в нашия район. Един път паднаха бомби в долината, съседна на бивака ни. Друг път пуснаха бомби в самото село и разрушиха няколко къщи Ние си седим там, на полянката до горичката. Учителят беше много сериозен беше умъчнен от това човешко безумие.
към текста >>

Но като мине бомбардировката ние пак се връщахме в София и Учителят оставаше у нас или отиваше на Изгрева.
Ние си стоим на Витоша. Понякога някои от самолетите пущаха бомби и в нашия район. Един път паднаха бомби в долината, съседна на бивака ни. Друг път пуснаха бомби в самото село и разрушиха няколко къщи Ние си седим там, на полянката до горичката. Учителят беше много сериозен беше умъчнен от това човешко безумие. Но като мине бомбардировката ние пак се връщахме в София и Учителят оставаше у нас или отиваше на Изгрева. Но Той почти винаги загатваше кога ще има бомбардировка. Не ставаха всеки ден. Минаваха дни, а може и седмица без въздушно нападение. Учителят винаги подсказваше кога ще има нападение от самолетите без да се създава страх, но ще даде знак, че днес предстои бомбардировка. И така 43 пъти излезе Учителят от София до Витоша.
към текста >>

Но Той почти винаги загатваше кога ще има бомбардировка.
Понякога някои от самолетите пущаха бомби и в нашия район. Един път паднаха бомби в долината, съседна на бивака ни. Друг път пуснаха бомби в самото село и разрушиха няколко къщи Ние си седим там, на полянката до горичката. Учителят беше много сериозен беше умъчнен от това човешко безумие. Но като мине бомбардировката ние пак се връщахме в София и Учителят оставаше у нас или отиваше на Изгрева. Но Той почти винаги загатваше кога ще има бомбардировка. Не ставаха всеки ден. Минаваха дни, а може и седмица без въздушно нападение. Учителят винаги подсказваше кога ще има нападение от самолетите без да се създава страх, но ще даде знак, че днес предстои бомбардировка. И така 43 пъти излезе Учителят от София до Витоша. Обикновено ходехме пешком.
към текста >>

Учителят винаги подсказваше кога ще има нападение от самолетите без да се създава страх, но ще даде знак, че днес предстои бомбардировка.
Учителят беше много сериозен беше умъчнен от това човешко безумие. Но като мине бомбардировката ние пак се връщахме в София и Учителят оставаше у нас или отиваше на Изгрева. Но Той почти винаги загатваше кога ще има бомбардировка. Не ставаха всеки ден. Минаваха дни, а може и седмица без въздушно нападение. Учителят винаги подсказваше кога ще има нападение от самолетите без да се създава страх, но ще даде знак, че днес предстои бомбардировка. И така 43 пъти излезе Учителят от София до Витоша. Обикновено ходехме пешком. Ако се случеше някой от нас да вземе лека кола, беше голям късмет. Тогава нямаше бензин. Всичко беше с купони.
към текста >>

Когато имаше една голяма бомбардировка над София, един от самолетите се отдели и пусна бомби в самото село и разруши няколко къщи.
И от там излизахме нагоре пешком. Но през тези дни Учителят беше много сериозен, мълчалив и много малко говореше. Като хвърлиха бомби в с. Симеоново, ние с Учителя бяхме в една от къщите в селото. Приятелите бяха наели една стая, та когато времето не е хубаво, там да отседнем. Когато имаше една голяма бомбардировка над София, един от самолетите се отдели и пусна бомби в самото село и разруши няколко къщи. А с Учителя седим в една бахча пред стаичката, която бяхме наели и Учителят огледа небето, видя и чу тътена на бомбите и каза: „Те мене търсят! " Представяте ли си, ние сме наели една стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в село Симеоново в полите на Витоша, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение. И това доживяхме да видим как американските самолети търсеха да изсипят бомбите си върху Учителя. Ето и друг случай. През време на бомбардировките в София, приятелите тичат при Учителя разтревожени.
към текста >>

" Представяте ли си, ние сме наели една стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в село Симеоново в полите на Витоша, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение.
Като хвърлиха бомби в с. Симеоново, ние с Учителя бяхме в една от къщите в селото. Приятелите бяха наели една стая, та когато времето не е хубаво, там да отседнем. Когато имаше една голяма бомбардировка над София, един от самолетите се отдели и пусна бомби в самото село и разруши няколко къщи. А с Учителя седим в една бахча пред стаичката, която бяхме наели и Учителят огледа небето, видя и чу тътена на бомбите и каза: „Те мене търсят! " Представяте ли си, ние сме наели една стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в село Симеоново в полите на Витоша, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение. И това доживяхме да видим как американските самолети търсеха да изсипят бомбите си върху Учителя. Ето и друг случай. През време на бомбардировките в София, приятелите тичат при Учителя разтревожени. Пита ги: „Пострадал ли е някой на Изгрева? " Отговарят: „Никой".
към текста >>

През време на бомбардировките в София, приятелите тичат при Учителя разтревожени.
Когато имаше една голяма бомбардировка над София, един от самолетите се отдели и пусна бомби в самото село и разруши няколко къщи. А с Учителя седим в една бахча пред стаичката, която бяхме наели и Учителят огледа небето, видя и чу тътена на бомбите и каза: „Те мене търсят! " Представяте ли си, ние сме наели една стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в село Симеоново в полите на Витоша, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение. И това доживяхме да видим как американските самолети търсеха да изсипят бомбите си върху Учителя. Ето и друг случай. През време на бомбардировките в София, приятелите тичат при Учителя разтревожени. Пита ги: „Пострадал ли е някой на Изгрева? " Отговарят: „Никой". Той добавя: „Аз съм метнал върху Изгрева едно бяло було". Това було охраняваше Изгрева. В село Симеоново самолетите ръсят, пускат бомби.
към текста >>

39. 189. ИЗГРЕВЪТ и БОМБИТЕ

189. ИЗГРЕВЪТ И БОМБИТЕ През време на бомбардировките Изгревът не беше засегнат.
189. ИЗГРЕВЪТ И БОМБИТЕ През време на бомбардировките Изгревът не беше засегнат. Аз бях в противовъздушната отбрана на града и бяха ме натоварили да правя доклад за попаденията на бомбите при всяко нападение. След всяка бомбардировка аз с двама помощници отивахме и давахме подробен доклад къде са паднали бомбите. Наистина около Изгрева паднаха бомби, но далеч от селището. Така към гарата на Дианабад падна бомба. После в съседство със салона падна една голяма бомба.
към текста >>

След всяка бомбардировка аз с двама помощници отивахме и давахме подробен доклад къде са паднали бомбите.
189. ИЗГРЕВЪТ И БОМБИТЕ През време на бомбардировките Изгревът не беше засегнат. Аз бях в противовъздушната отбрана на града и бяха ме натоварили да правя доклад за попаденията на бомбите при всяко нападение. След всяка бомбардировка аз с двама помощници отивахме и давахме подробен доклад къде са паднали бомбите. Наистина около Изгрева паднаха бомби, но далеч от селището. Така към гарата на Дианабад падна бомба. После в съседство със салона падна една голяма бомба. Ако беше избухнала тази бомба щеше да разруши салона на Изгрева. Падна до него, но не се взриви.
към текста >>

Така към гарата на Дианабад падна бомба.
189. ИЗГРЕВЪТ И БОМБИТЕ През време на бомбардировките Изгревът не беше засегнат. Аз бях в противовъздушната отбрана на града и бяха ме натоварили да правя доклад за попаденията на бомбите при всяко нападение. След всяка бомбардировка аз с двама помощници отивахме и давахме подробен доклад къде са паднали бомбите. Наистина около Изгрева паднаха бомби, но далеч от селището. Така към гарата на Дианабад падна бомба. После в съседство със салона падна една голяма бомба. Ако беше избухнала тази бомба щеше да разруши салона на Изгрева. Падна до него, но не се взриви. Беше една от най-големите бомби. Когато я обезвреждаха ние уплашено наблюдавахме от далече.
към текста >>

После в съседство със салона падна една голяма бомба.
189. ИЗГРЕВЪТ И БОМБИТЕ През време на бомбардировките Изгревът не беше засегнат. Аз бях в противовъздушната отбрана на града и бяха ме натоварили да правя доклад за попаденията на бомбите при всяко нападение. След всяка бомбардировка аз с двама помощници отивахме и давахме подробен доклад къде са паднали бомбите. Наистина около Изгрева паднаха бомби, но далеч от селището. Така към гарата на Дианабад падна бомба. После в съседство със салона падна една голяма бомба. Ако беше избухнала тази бомба щеше да разруши салона на Изгрева. Падна до него, но не се взриви. Беше една от най-големите бомби. Когато я обезвреждаха ние уплашено наблюдавахме от далече. Друга една бомба бе паднала към линията под Изгрева.
към текста >>

Ако беше избухнала тази бомба щеше да разруши салона на Изгрева.
Аз бях в противовъздушната отбрана на града и бяха ме натоварили да правя доклад за попаденията на бомбите при всяко нападение. След всяка бомбардировка аз с двама помощници отивахме и давахме подробен доклад къде са паднали бомбите. Наистина около Изгрева паднаха бомби, но далеч от селището. Така към гарата на Дианабад падна бомба. После в съседство със салона падна една голяма бомба. Ако беше избухнала тази бомба щеше да разруши салона на Изгрева. Падна до него, но не се взриви. Беше една от най-големите бомби. Когато я обезвреждаха ние уплашено наблюдавахме от далече. Друга една бомба бе паднала към линията под Изгрева. Пак беше голяма бомба.
към текста >>

Друга една бомба бе паднала към линията под Изгрева.
После в съседство със салона падна една голяма бомба. Ако беше избухнала тази бомба щеше да разруши салона на Изгрева. Падна до него, но не се взриви. Беше една от най-големите бомби. Когато я обезвреждаха ние уплашено наблюдавахме от далече. Друга една бомба бе паднала към линията под Изгрева. Пак беше голяма бомба. Ако беше избухнала щеше да направи много поразии. И тя не избухна. Ето два случая с бомби, които са регистрирани и за които аз съм давал доклад. Към 10 януари 1944 г.
към текста >>

Пак беше голяма бомба.
Ако беше избухнала тази бомба щеше да разруши салона на Изгрева. Падна до него, но не се взриви. Беше една от най-големите бомби. Когато я обезвреждаха ние уплашено наблюдавахме от далече. Друга една бомба бе паднала към линията под Изгрева. Пак беше голяма бомба. Ако беше избухнала щеше да направи много поразии. И тя не избухна. Ето два случая с бомби, които са регистрирани и за които аз съм давал доклад. Към 10 януари 1944 г. самолетите от въздуха запалиха погребите - военните складове.
към текста >>

След тази голяма бомбардировка аз отидох при Учителя.
Ето два случая с бомби, които са регистрирани и за които аз съм давал доклад. Към 10 януари 1944 г. самолетите от въздуха запалиха погребите - военните складове. Те бяха далеч от Изгрева, но беше страшно да се гледа, защото от тях не остана нищо. На Изгрева нито една барака, нито една керемида не бе счупена. След тази голяма бомбардировка аз отидох при Учителя. Времето беше мрачно, навъсено, мъгливо. Малко ръмеше. Учителят седи на поляната много сериозен. Онези, които бяха останали в София вече бягаха. Всеки каквото може да носи като багаж - бяга.
към текста >>

40. 191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО

Едни самолети пускаха парашути с изкуствено осветление, а други след тях летяха и бомбардираха там, където тези лампиони осветяваха къщите на града.
Учителят често прекарваше тези тревожни дни и нощи у нас в малката ни къщичка. Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с легло, печката винаги гореше с дърва. Когато имаше въздушно нападение Учителят никога не излизаше и не поглеждаше нагоре към небето самолетите. Но при едно от големите нападения бяха запалени погребите на София, военните складове на София към IV километър, гледката беше ужасяваща. Самолетите пускаха от въздуха парашути, на които бяха закачени осветителни тела и осветяваха Софийското небе и градът под него. Едни самолети пускаха парашути с изкуствено осветление, а други след тях летяха и бомбардираха там, където тези лампиони осветяваха къщите на града. Учителят, който до тогава не излизаше при нощните бомбардировки, тогава излезе и ги гледа дълго време. Учителят гледаше нагоре към небето, слушаше взривовете и видя пожарите. Беше крайно огорчен от това, което вършеха хората. Не говори почти нищо. На другата сутрин отидохме с Него на Изгрева, Той се спря на полянката, погледна мрачното небе, видя тълпите, които бягаха по пътищата - хората тичаха насам-натам по всички посоки.
към текста >>

Учителят, който до тогава не излизаше при нощните бомбардировки, тогава излезе и ги гледа дълго време.
Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с легло, печката винаги гореше с дърва. Когато имаше въздушно нападение Учителят никога не излизаше и не поглеждаше нагоре към небето самолетите. Но при едно от големите нападения бяха запалени погребите на София, военните складове на София към IV километър, гледката беше ужасяваща. Самолетите пускаха от въздуха парашути, на които бяха закачени осветителни тела и осветяваха Софийското небе и градът под него. Едни самолети пускаха парашути с изкуствено осветление, а други след тях летяха и бомбардираха там, където тези лампиони осветяваха къщите на града. Учителят, който до тогава не излизаше при нощните бомбардировки, тогава излезе и ги гледа дълго време. Учителят гледаше нагоре към небето, слушаше взривовете и видя пожарите. Беше крайно огорчен от това, което вършеха хората. Не говори почти нищо. На другата сутрин отидохме с Него на Изгрева, Той се спря на полянката, погледна мрачното небе, видя тълпите, които бягаха по пътищата - хората тичаха насам-натам по всички посоки. Почувствува страха, ужаса и бездната, в която бяха попаднали българите.
към текста >>

беше най-голямата нощна бомбардировка над София.
Като че ли по това време Темелко Темелков беше дълбоко наскърбен и огорчен, защото наскоро бе убит неговия син. Като войник беше участвувал в изнасянето на оръжие от казармата, за да снабдят партизаните. А това бяха бойни комунистически групи, които бяха излезнали в планините и воюваха срещу правителството. Учителят нареди колкото може по-бързо да се напусне града. На 10 януари 1944 г. беше най-голямата нощна бомбардировка над София. На 11.1.1944 г. един брат Славчо Печеников предостави една кола, за да бъде откаран Учителят в Мърчаево. Седнахме в колата и тръгнахме. Но колата не беше заредена с бензин и Славчо започна да върти и да обикаля от склад на склад, за да закупи бензин. Учителят бе недоволен от това разкарване.
към текста >>

41. 197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА

На деветия ден дойдоха самолетите и го бомбардираха".
Всичко ще се уреди". На следващият ден и последващият ден дядо поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава. Погребват го и кмета идва и съобщава на Учителя. Пита Го: „Нали попа три пъти ми обяви война за по три дни. Е, това правят девет дни. На деветия ден дойдоха самолетите и го бомбардираха". Кметът пресмята на ум трите закани с по трите дни и сметката излиза точна. Отива и съобщава на селяните защо на деветия ден дядо поп_си заминава от обявяването на войната. Имаше и други противници на Учителя в Мърчаево. Понеже всички бяха свидетели на официалната прокламация за обявяването на войната, то те се уплашиха и повече не създадоха проблеми на Учителя и Братството.
към текста >>

42. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Хижите бяха празни, планината бе пуста, няма жив човек, всичко бе избягало от София, от бомбардировките.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША, ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС Учителят предприемаше екскурзии много често. През седмица, пред две, поне един път в месеца обикновено излизахме на екскурзия в околностите или се качвахме на Витоша. От Мърчаево има една пътека, която отива към хижа Острица. Хижа Острица е известна и оттам има една хубава алея, която води до хижа Еделвайс. В тези места отсядахме с Учителя. Хижите бяха празни, планината бе пуста, няма жив човек, всичко бе избягало от София, от бомбардировките. Софиянци пълнеха хижите, а не.,селяните. Ние като отидем на хижите, дори пазач нямаше. Разположим се като в наш дом. Прекараме колкото искаме, понякога до две седмици прекарвахме горе в планината. В хижа Острица прекарахме последния път около две седмици и вече се канехме да слизаме когато Учителят дойде една привечер към мене.
към текста >>

43. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София.
Отивам аз в с. Драгалевци да търся шоп, който има биволици. Казвам му: „Ще ми даваш ли биволско мляко? " „Ще ти давам, оти да не ти давам". Пък нямаше кандидати за мляко. Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш. Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам". Първия път ми наля биволско мляко чисто. На втория път пак отивам. Пак ми наля мляко.
към текста >>

44. 9. ЧИСТО СЪРЦЕ И СВЕТЪЛ УМ

Дойдоха бомбардировките и те пометоха София.
9. Чисто сърце и светъл ум Една вечер Учителят поглежда към светлините на града и казва: „Всичко ще бъде пометено. Ще остане само едно чисто сърце и един светъл ум". Дойдоха бомбардировките и те пометоха София. Народът избяга по селата. След време се върнахме и града бе възстановен от разрушенията. Сега чакаме да се сбъдне второто: „Чисто сърце и светъл ум? " Някой непременно ще го дочакат, защото това са думи на Учителя.
към текста >>

45. 37. БОМБАРДИРОВКИТЕ

37. БОМБАРДИРОВКИТЕ От 25 ноември 1943 г.
37. БОМБАРДИРОВКИТЕ От 25 ноември 1943 г. почти всеки ден отивахме с Учителя на Витоша. Стигнахме до горичката, над село Симеоново. На 10 януари 1944 г. прекарахме нощта в селска къща. Сутринта към 9 и половина часа Учителят каза: „Не си правете илюзии, иде една голяма бомбардировка над София.
към текста >>

Сутринта към 9 и половина часа Учителят каза: „Не си правете илюзии, иде една голяма бомбардировка над София.
37. БОМБАРДИРОВКИТЕ От 25 ноември 1943 г. почти всеки ден отивахме с Учителя на Витоша. Стигнахме до горичката, над село Симеоново. На 10 януари 1944 г. прекарахме нощта в селска къща. Сутринта към 9 и половина часа Учителят каза: „Не си правете илюзии, иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време. Всички дръжте връзка с Бога. Будно съзнание трябва". Учителят беше сериозен, замислен, тъжен.
към текста >>

46. 135. ПОЛИТИЧЕСКА РАЗВРЪЗКА

135. ПОЛИТИЧЕСКА РАЗВРЪЗКА През време на бомбардировките Учителят каза: „Американците са умни.
135. ПОЛИТИЧЕСКА РАЗВРЪЗКА През време на бомбардировките Учителят каза: „Американците са умни. Те грижливо заобикалят Изгрева. Ако бяха засегнали Изгрева, нямаше да остане помен от Америка." По-късно каза: „Ако англичаните бяха умни, нямаше да оставят царя да умре." Противовъздушната отбрана на София свали един американски самолет. Намериха военна карта в него, а в нея Изгрева бил обграден с червен молив и пишело „Духовно общество". Е, какво ще кажете на това? Интересно съвпадение ли?
към текста >>

47. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

След бомбардировките в София бе паднала бомба и разрушила тавана на къщата му в града.
Ние трябваше да останем като Школа. След време външната проекция на Школата бе унищожена с изземването на Изгрева, но ние трябваше да запазим в себе си Вътрешната Школа сътворена от Учителя. Тодорчо беше много слаб и деликатен с обноските си. Представляваше тип на англичанин и на английски лорд. Това се вижда от неговата фотография. След бомбардировките в София бе паднала бомба и разрушила тавана на къщата му в града. Отивам аз при него и го намирам отчаян, не може сам да си поправи тавана, не е по силите му. Хващам го за рамото и му казвам: „Не се притеснявай, всичко ще оправим". Взех работниците от моята бригада и за един месец ремонтирахме тавана и покрива. Когато беше болен нареди на онези, които се грижеха за него да ми се предаде неговият архив. Той беше малък, но аз го укрих и запазих.
към текста >>

48. 13. БРАТСКАТА ЕКСКУРЗИЯ И СЕСТРАТА

Учителят беше доста измъчен, изтормозен от войната, тревогите и бомбардировките.
13. БРАТСКАТА ЕКСКУРЗИЯ И СЕСТРАТА През тази екскурзия на есента на 1942 г. Учителят беше доста измъчен, изтормозен от войната, тревогите и бомбардировките. Виждаше се, че сърцето Го безпокои. Аз виждах това, защото вървях до Него и носех освен моята раница, но и Неговата на гърбът си. Сестрите в София бяха Му напълнили раницата с каквото трябва. Там имаше термос, дрехи за преобличане, храна и други неща за по път. Аз вървях редом с Него.
към текста >>

49. 19. ЗАКАНАТА

и по време на бомбардировките Георги Радев и Димитрий Стоянов си направиха землянка и там живееха далеч от града и далеч от света.
Това се вижда днес на направени снимки от онова време. А по средата беше огнището. На поляната се правеха гимнастически упражнения и играехме Паневритмия. На времето Мария Тодорова донесе три малки борчета, които засади и днес те са над 20 метра високи. На Бивака през време на войната 1942-44 г. и по време на бомбардировките Георги Радев и Димитрий Стоянов си направиха землянка и там живееха далеч от града и далеч от света. Но нали трябва да се яде? Започнали да гладуват. Един ден пристига един кон натоварен с хляб на Бивака, изпратен от Учителя от София на гладните отшелници. Тук ние младежите много пъти сме лагерували по няколко дни. Веднъж на Бивака след групата се качва едно куче, което бе примамено още от Симеоново от хляба, който му давахме.
към текста >>

50. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева.
да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас. А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски!
към текста >>

51. 17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА

Бяха започнали бомбардировките.
Възкръсналите за нов живот идваха и благодаряха кой както може. По тези три начина се събираха парите. А това не бяха малки суми пари за онези години. Никой не можеше да предполага, че на Изгрева имаше милиони левове. Това се разбра по-късно, когато се правеха описи на парите след заминаването на Учителя. Бяха започнали бомбардировките. Учителят редовно правеше екскурзии до Витоша като минаваше покрай нашия дом, нагостявахме Го, а понякога и спеше в нашия дом. Преди да замине за Мърчаево един ден Той ме извика и ми даде една касетка, която бе затворена. Той я отвори пред мен и каза, че вътре има 800 000 лв. „Пазете това. Това са братски средства".
към текста >>

52. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

Войната и бомбардировките над София.
Първо - яслите, където се роди младенецът Исус. Днес в България се роди Учителят. Второ - оселът, който Христос възседна, когато влизаше в Ерусалим и когато множеството Го посрещаше. „Осанна, който иде в Името Господне! " Ние, учениците на Учителя, родени от този народ посрещнахме Учителя и Неговото Слово. 12. Войната и бомбардировките над София. На 28.ХI. 1943 г. в 5 ч. сутринта, неделя, Учителят каза: „Когато бях на Витоша някой казваха: „Учителят избяга от бомбардировките! " Но докато аз бях на Витоша бомбардировки нямаше.
към текста >>

сутринта, неделя, Учителят каза: „Когато бях на Витоша някой казваха: „Учителят избяга от бомбардировките!
" Ние, учениците на Учителя, родени от този народ посрещнахме Учителя и Неговото Слово. 12. Войната и бомбардировките над София. На 28.ХI. 1943 г. в 5 ч. сутринта, неделя, Учителят каза: „Когато бях на Витоша някой казваха: „Учителят избяга от бомбардировките! " Но докато аз бях на Витоша бомбардировки нямаше. Като се върнах в София, я бомбардираха. Онези, които бомбардираха София търсеха Мен, а не вас. Не трябва да говорим неверни неща. Не говорете неща, които не са верни.
към текста >>

" Но докато аз бях на Витоша бомбардировки нямаше.
Войната и бомбардировките над София. На 28.ХI. 1943 г. в 5 ч. сутринта, неделя, Учителят каза: „Когато бях на Витоша някой казваха: „Учителят избяга от бомбардировките! " Но докато аз бях на Витоша бомбардировки нямаше. Като се върнах в София, я бомбардираха. Онези, които бомбардираха София търсеха Мен, а не вас. Не трябва да говорим неверни неща. Не говорете неща, които не са верни. Питате защо става войната?
към текста >>

Като се върнах в София, я бомбардираха.
На 28.ХI. 1943 г. в 5 ч. сутринта, неделя, Учителят каза: „Когато бях на Витоша някой казваха: „Учителят избяга от бомбардировките! " Но докато аз бях на Витоша бомбардировки нямаше. Като се върнах в София, я бомбардираха. Онези, които бомбардираха София търсеха Мен, а не вас. Не трябва да говорим неверни неща. Не говорете неща, които не са верни. Питате защо става войната? Ако англичаните и германците обичаха Бога война нямаше да има.
към текста >>

Онези, които бомбардираха София търсеха Мен, а не вас.
1943 г. в 5 ч. сутринта, неделя, Учителят каза: „Когато бях на Витоша някой казваха: „Учителят избяга от бомбардировките! " Но докато аз бях на Витоша бомбардировки нямаше. Като се върнах в София, я бомбардираха. Онези, които бомбардираха София търсеха Мен, а не вас. Не трябва да говорим неверни неща. Не говорете неща, които не са верни. Питате защо става войната? Ако англичаните и германците обичаха Бога война нямаше да има. Питате: „Кой е прав?
към текста >>

" Страхувате се от бомбардировките.
Без Любов към Бога няма никакво разрешение. Без Любов към Бога нищо не може да се постигне. Човешката Любов е страхът. Божията Любов е Свободата. Това е идеята: „Любов към Бога! " Страхувате се от бомбардировките. Но мислите ли, че Бог не е определил къде да паднат бомбите? Мислите ли, че разпъването на Христа не беше определено и предвидено от Невидимия свят? За това говореха пророците преди Него. Христос прекарва едно състояние ужасно. Мислите ли, че е лесно да бъдеш изоставен от всички?
към текста >>

53. X. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ КЪМ ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ