Търсене в текстове за 'Болница'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 89 резултата в 54 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_02 ) Как ще обичаш Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Навсякъде светът е болница.
Така прекарахме 15 мин. в размишление и тайна молитва. При изгрев слънце след изпълнението на молитвената програма почна разговор. В разговора Учителя каза: Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Навсякъде светът е болница. Най-малките същества страдат. Вървиш си, а можеш да се спънеш о някой камък. Обаче има един Реален свят без тези противоречия. Нека да си постоянно потопен в Реалността, да живееш съзнателно в Бога. Всеки миг човек трябва да се стреми да вижда проявата и присъствието на Бога в най-малките работи около него.
към текста >>

2. 22) Други болести - Боян Боев (1883 – 1963)

Цяла година момичето стоя в болницата и го изписаха.
Ще се избере едно от двете. 6. Изваждане на шрапнел от тялото През 1918 г. осемгодишно момиченце на една наша сестра беше ранено от шрапнел при връщането на войските, когато в Княжево ставаха сражения. Ръката се инфектира. Цяла година момичето стоя в болницата и го изписаха. В ръката му имаше зелена и тъмна гной, но отгоре раната беше затворена. От италианската санитарна мисия в Княжево заявиха: „Позволете да се отреже ръката или си вземете детето, защото заема легло“. Заведоха детето при Учителя. Той каза: Ще мине.
към текста >>

3. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

Намирате се в една болница, лекари и сестри ви дават церове, обаче след това вие ще оздравеете.
Хората са скулптурни произведения, които все още не са завършени. Дето се казва, че Бог е направил човека по Свой образ и подобие, то този човек е горе и тепърва трябва да се реализира долу. В бъдеще ще имате по-добри условия и тогава ще плачете по друга причина – че нямате никакви страдания. Днес в едно семейство живеят по четирима-петима в една стая – ами това е ужасно положение. Христос казва: „Сега скръб имате, но после ще ви мине и ще се зарадвате.“ Затова усилвайте вярата си. Намирате се в една болница, лекари и сестри ви дават церове, обаче след това вие ще оздравеете. Това са все преходни състояния, докато влезете в Божествения свят. После ще ви срещнат вашите братя и сестри под арката с угощения и песни. Когато се връщате в Небето, Съществата ще желаят да посрещнат своя брат. И сега има поезия в живота. Ако хората бяха умни и вникваха в сюжета на живота, те щяха да забравят страданията си.
към текста >>

4. 51) Нови веяния в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Лаковски прави опити в парижката болница „Салпетриер“ с проф.
Лаковски изтъква радиацията на светулките, при които дори и техните яйца и личинки изпущат светлинни вълни. У разните видове организми радиацията е с различна дължина на вълните, докато при светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Лаковси се запитва защо, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отричаме способността при други насекоми да изпущат друг вид радиации – такива извън гамата на светлинните вибрации, и поради тази причина да остават нерегистрирани от сетивата ни. Въз основа на опити и наблюдения Лаковски идва до заключението, че центърът, който изпраща радиации от клетката, е ядрото, и по-специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядрото. Лаковски прави опити в парижката болница „Салпетриер“ с проф. Госе, д-р Гутман и Магру върху растението Рe1агgоnium zоnаtum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Ученият прави съобщение за тези си опити до Биологическото общество през 1924 г. и до Френската академия на науките през 1928 г. Пространството, твърди Лаковски, е пълно с радиации, вълни с различна дължина непрекъснато кръстосват нашата атмосфера.
към текста >>

5. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница.
Тя е и майка. Един ден получава известие, че любимият ѝ син пристига от странство след дълга раздяла и тогава с неизразима любов се заема да шие нова риза за сина си, с която да го зарадва. Тя неуморно украсява ризата, подбудена е към творчество и извезва ръкавелите и яката ѝ с коприна. Като посреща така любимото си дете, жената влага от себе си най-ценното в работата си, която ѝ носи вътрешно удовлетворение. При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много радост. Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница. Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-жизнерадостни и приповдигнати. В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници. Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата. 9. Труд, който отговаря на човешката природа Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от Любов, тогава сме синове на Бога, тогава съзнаваме нашето синовно отношение към Бога.
към текста >>

В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници.
Тя неуморно украсява ризата, подбудена е към творчество и извезва ръкавелите и яката ѝ с коприна. Като посреща така любимото си дете, жената влага от себе си най-ценното в работата си, която ѝ носи вътрешно удовлетворение. При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много радост. Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница. Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-жизнерадостни и приповдигнати. В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници. Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата. 9. Труд, който отговаря на човешката природа Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от Любов, тогава сме синове на Бога, тогава съзнаваме нашето синовно отношение към Бога. Праведникът, в когото Божествените мисли се явяват, ги улавя и работи над тях, докато някой друг напразно чака някое грандиозно явление в своя живот. Разумният увеличава в себе си разума.
към текста >>

6. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

Виждам, че вие сте все още в болницата, не сте се освободили от нея, но хвърлете халатите.
Достатьчно е да сте готови за работа. Правото сега е на страната на добрите хора и всички духовни братства оказват влияние. Разумните същества ръководят света и трябва да вървим по техните стьпки. Христос, щом слезна, и почна да говори за новите времена. И вие говорете за новите времена. Виждам, че вие сте все още в болницата, не сте се освободили от нея, но хвърлете халатите. Казано е: „Които чуят гласа, ще станат и ще възкръснат.“ Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена, когато новият ред се налага. Ако хората виждат духовно, ще схванат, че пространството е пълно с Разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и преустройват нещата. Нали най-първо сутрин светлината е много мека и като изскочи Слънцето, тя става силна и побеждава? Днес навсякъде се усеща интерес към духовното.
към текста >>

7. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Изгубил съзнание, той се озовал в една болница в град Тулон, където му оказали помощ по нареждане на френския главен комендант.
Един български офицер при атака на Каймак-Чалан влязъл с ротата си в позициите на французите. Като надникнал в една палатка, видял един френски офицер да лежи прострелян. Французинът с последни сили му показал фотографията на жена си и децата си. Тогава нашият офицер наредил да заведат ранения в неговата палатка и да го превържат и нахранят. След няколко дни и българският офицер бил ранен и го пленили. Изгубил съзнание, той се озовал в една болница в град Тулон, където му оказали помощ по нареждане на френския главен комендант. Спасеният френски офицер се бил възстановил и по негова препоръка оказали тези грижи на нашия. Злото стои в това, когато човек живее изключително само за себе си и забравя да живее за другите. А при доброто човек живее за другите. Чрез безлюбието е влязла смьртта. И сега трябва да се върнем в закона на Любовта, за да станем безсмъртни.
към текста >>

8. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя ни бе привел един друг пример за двама парализирани, които били на лечение в една бразилска болница.
Ако те не са живели с добри чувства, ще се получи поколение със слаби гърди.“ (лекция от 11.03.1942 г.) Душата е седалище на неизчерпаеми сили, само че те трябва да се извикат към дейност. Ще приведа няколко примера, от които се вижда какви душевни сили притежава човек. Обикновено не си служим с тях, защото са в спящо състояние, обаче в някои извънредни случаи те се пробуждат към действие. Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница. Учителя ни бе привел един друг пример за двама парализирани, които били на лечение в една бразилска болница. Когато една боа се вмъкнала в стаята им, и двамата скокнали през прозореца и хукнали да бягат презглава. В рисковия момент се събудили мощните сили на духа, до които преди това те не могли да прибягнат. В друга беседа Учителя спря вниманието ни върху постъпката на една американка, която била тежко болна. Лекарите определили, че ѝ остават само няколко дни живот; тогава умиращата жена попитала мъжа си: „Аз вече си отивам, но искам да знам ще се ожениш ли след моето заминаване в отвъдното? “ Той отговорил: „Не мога да обещая, че няма да се оженя.“ „Така ли?
към текста >>

9. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Манев, като привежда наблюденията на професор Шарл Рише върху телепатията, описва следния опит на италианския професор Калегари за предаване на мисълта: „В болницата той взема две от сестрите, привързва им очите и ги поставя една срещу друга, седнали на разстояние 4 метра.
Синклер и жена му в същото време се намирали на 65 км далеч от Пасадена. Тя е била силно съсредоточена в този момент и приела мисълта на брат си. След това били правени други подобни опити за предаване между Ирвин и сестра му. Даже са правени сполучливи опити за телепатично предаване между Европа и Америка. Андрей И. Манев, като привежда наблюденията на професор Шарл Рише върху телепатията, описва следния опит на италианския професор Калегари за предаване на мисълта: „В болницата той взема две от сестрите, привързва им очите и ги поставя една срещу друга, седнали на разстояние 4 метра. Сестрата, която служела като приемател, казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта. Предаващата сестра наистина потвърдила, че изпратила с мисълта си името на болния и признаците на болестта.”[1] По-нататък Манев продължава: „Примери за подобни явления могат да се приведат в изобилие. Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним.
към текста >>

Сестрата, която служела като приемател, казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата.
Тя е била силно съсредоточена в този момент и приела мисълта на брат си. След това били правени други подобни опити за предаване между Ирвин и сестра му. Даже са правени сполучливи опити за телепатично предаване между Европа и Америка. Андрей И. Манев, като привежда наблюденията на професор Шарл Рише върху телепатията, описва следния опит на италианския професор Калегари за предаване на мисълта: „В болницата той взема две от сестрите, привързва им очите и ги поставя една срещу друга, седнали на разстояние 4 метра. Сестрата, която служела като приемател, казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта. Предаващата сестра наистина потвърдила, че изпратила с мисълта си името на болния и признаците на болестта.”[1] По-нататък Манев продължава: „Примери за подобни явления могат да се приведат в изобилие. Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним. Биолозите Гурвич, Лазарев и други чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око лъчи.
към текста >>

10. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани.
Аз имах един приятел - учител, който 20 години правил изследвания върху учениците и събрал много материал върху възпитанието - статистически данни, измервания и пр. Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят. Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава. Учителят разправяше следния случай. В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави. Страхът събудил скритите сили на духа у тях и те победили болестта. Значи духът влияе върху тялото както в отрицателно, така и в положително направление. За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото на човека има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание.
към текста >>

Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали.
Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят. Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава. Учителят разправяше следния случай. В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави. Страхът събудил скритите сили на духа у тях и те победили болестта. Значи духът влияе върху тялото както в отрицателно, така и в положително направление. За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото на човека има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание. Тя работи в тъканите и клетките на всички органи.
към текста >>

Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави.
Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят. Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава. Учителят разправяше следния случай. В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави. Страхът събудил скритите сили на духа у тях и те победили болестта. Значи духът влияе върху тялото както в отрицателно, така и в положително направление. За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото на човека има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание. Тя работи в тъканите и клетките на всички органи. При лекуването на болестите природата взема едно голямо участие в тази мъдрост.
към текста >>

11. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Светът е една болница.
Към един часа след полунощ се наредихме на редове на полянката при бивака, на разстояние един метър един от друг. Така прекарахме в мълчание петнадесет минути - в размишление и тайна молитва. При изгрев слънце, след изпълнението на молитвената програма, почна разговор. Учителя каза: - Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Светът е една болница. И най-малките същества страдат. Има обаче един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога.
към текста >>

12. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сега сте още в болницата, не сте се освободили от нея.
Тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Ние сме хората на новия живот. Със стария живот краката ни бяха Вързани, очите ни бяха завързани, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени. * Вие сега сте още в болницата, не сте се освободили от нея. Хвърлете болничните халати! Казано е: „Които чуят гласа ще станат и ще възкръснат". Питат, по кой начин ще се оправи светът. Ето по кой начин: снеговете и ледовете трябва да се стопят. Любовта трябва да изпълни Въздуха.
към текста >>

13. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой изявил желание да вземат салона за болница.
Те не могат да разберат. Питат: – Що правите? Един им казва: – Строим свободен университет. Той ще бъде свободен за всички, които желаят да се учат. Някой изявил желание да вземат салона за болница. Един от съидейниците казал: – Днес хората са болни. Нека дойдат тук, за да станат здрави. Към юни салонът е вече готов. Същата есен го измазват.
към текста >>

14. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани.
Аз имах един приятел - учител, който 20 години правил изследвания върху учениците и събрал много материал върху възпитанието - статистически данни, измервания и пр. Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят. Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава. Учителят разправяше следния случай. В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави. Страхът събудил скритите сили на духа у тях и те победили болестта. Значи духът влияе върху тялото както в отрицателно, така и в положително направление. За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото на човека има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание.
към текста >>

Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали.
Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят. Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава. Учителят разправяше следния случай. В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави. Страхът събудил скритите сили на духа у тях и те победили болестта. Значи духът влияе върху тялото както в отрицателно, така и в положително направление. За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото на човека има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание. Тя работи в тъканите и клетките на всички органи.
към текста >>

Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави.
Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят. Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава. Учителят разправяше следния случай. В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави. Страхът събудил скритите сили на духа у тях и те победили болестта. Значи духът влияе върху тялото както в отрицателно, така и в положително направление. За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото на човека има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание. Тя работи в тъканите и клетките на всички органи. При лекуването на болестите природата взема едно голямо участие в тази мъдрост.
към текста >>

15. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един пример за работа: отива музикант в една болница.
Когато отиваш да работиш от Любов, и там се плаща, но по друг начин. И тъй, в света влиза сега един нов порядък - Любовта. Тя е най-силният фактор. От труда човек трябва да премине към работата. Това е висшата дейност, пътят към Свободата. Един пример за работа: отива музикант в една болница. Свири на болните, не иска възнаграждение - от милост отива. Художникът излага картини за повдигане на духа на болните, без да иска възнаграждение. Днес имаме труд, но нямаме още работа. Работата ще бъде великата задача за бъдещото поколение. Който е в мъчението, да премине към труда.
към текста >>

16. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Той изгубил съзнание и когато идва на себе си, разбира, че се намира се в една болница в Тулон, дето му дали голяма помощ по нареждане на главния френски комендант по препоръка на онзи ранен френски офицер.
Подполковникът захвърля пушката и повече не отива на лов. Един български офицер при атака на Каймак Чалан навлиза с ротата си в позициите на французите. Там видял една палатка, в която лежал ранен френски офицер. Френският офицер му показал портрета на жена си и децата си и той казал на войниците да го пренесат в неговата палатка, да го превържат и да му дадат да яде. След някое време ранили българския офицер и го пленили. Той изгубил съзнание и когато идва на себе си, разбира, че се намира се в една болница в Тулон, дето му дали голяма помощ по нареждане на главния френски комендант по препоръка на онзи ранен френски офицер. Злото е в това, когато човек живее изключително само за себе си. И забравя да живее за другите. Хората умират по единствената причина, че не се обичат. С безлюбието е влязла смъртта. Трябва да влезем в зоната на любовта, за да станем безсмъртни.
към текста >>

17. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Навсякъде светът е болница.
Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Като обичаш Бога, всичко ще имаш, а като не Го обичаш, нищо не ще имаш. Ако любиш Бога, всички страдания ще изчезнат. Щастието на човека зависи от любовта му към Бога. Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Навсякъде светът е болница. И най-малките същества страдат. Ти вървиш и може да се спънеш в някой камък. Обаче има един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида.
към текста >>

18. 14 РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

" Закараха ме в болницата.
От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като фонтан изригна отгоре и нажежените едри капки от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен. Бараката, в която работех се запали. Дрехите и най-вече главата и лицето ми бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми! " В тази неописуема скръб почувствах Учителя до себе си бащински да ми вика: "Николай, не се безпокой, всичко ще мине! " Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само капнаха някакви капки в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял! " През същия ден извадих от устата си парче алуминий с остри върхове, голямо колкото малък орех, без да ми е причинило някакви повреди. Ами ако беше попаднало в окото ми? След още два дни бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.
към текста >>

След още два дни бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.
" Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само капнаха някакви капки в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял! " През същия ден извадих от устата си парче алуминий с остри върхове, голямо колкото малък орех, без да ми е причинило някакви повреди. Ами ако беше попаднало в окото ми? След още два дни бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.
към текста >>

19. 3.3. ТРЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ДИГНИ ОДЪРА СИ И ХОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват.
А този ден бил събота. Много тайни са скрити в този разказ. Ще цитирам едно изказване на Учителя. Той казва: "Стани, дигни одъра си и ходи. - Това се отнася до всички съвременни хора. Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго по отделно казва: Дигни одъра си. Къпалнята представя благоприятните условия в живота. Като е дошъл на Земята, човек не трябва да чака благоприятни условия за работа, а да работи при всички условия. Дигни одъра си. - Това се иска днес от всички хора.
към текста >>

Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго по отделно казва: Дигни одъра си.
Много тайни са скрити в този разказ. Ще цитирам едно изказване на Учителя. Той казва: "Стани, дигни одъра си и ходи. - Това се отнася до всички съвременни хора. Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго по отделно казва: Дигни одъра си. Къпалнята представя благоприятните условия в живота. Като е дошъл на Земята, човек не трябва да чака благоприятни условия за работа, а да работи при всички условия. Дигни одъра си. - Това се иска днес от всички хора. Така е казал Христос на онзи, който е лежал 38 години.
към текста >>

20. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква.
Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по- лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата. Светът, това е едно Божествено учреждение, в което всяка една душа е пратена да се учи. Че прави грешки, това е в реда на нещата. В Божествения живот грешките нищо не струват. В процеса на учението човек ще прави грешки и ще ги изправя и по такъв начин ще добие знание.
към текста >>

21. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

" Тя обяснила: „Бях нещо разстроена, заведоха ме в болницата и
Учителят спасил два живота. При Учителя дошла една обляна в сълзи студентка. Той я оставил половин час да поплаче и като се успокоила я попитал: „Какво има, защо плачеш? " Тя обяснила: „Бях нещо разстроена, заведоха ме в болницата и лекарите ме обявиха за луда. След известно време ме пуснаха и сега ме е срам от хората, защото ще ми кажат, че съм луда, а аз не съм! '' Учителят ù рекъл: „Не се безпокой, всички хора, които са вън от рая, са луди.
към текста >>

22. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му
В разговор с Учителя един брат го запитал: „Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са неизлечими и обречени на смърт? " Учителят му казал, че може. Това станало също в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре.
към текста >>

братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му
В разговор с Учителя един брат го запитал: „Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са неизлечими и обречени на смърт? " Учителят му казал, че може. Това станало също в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре.
към текста >>

23. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Александровската болница го лекували девет месеца, четири пъти правили
За оздравяване на ръка разказва Богдана Николова. По време на Владайските събития ранили най-малката дъщеря на Никола Ковачев, който живее в Княжево. Раненото дете се казвало Верка и било на 10 години. В Александровската болница го лекували девет месеца, четири пъти правили операция, но все несполучливи. Най-после изписали детето, защото родителите му не се съгласили да му отрежат ръката, което лекарите намирали за наложително. Развила се гангрена и момичето вдигало температура. Като излязло от болницата, завели детето при италианската военна лекарска мисия,
към текста >>

излязло от болницата, завели детето при италианската военна лекарска мисия,
Александровската болница го лекували девет месеца, четири пъти правили операция, но все несполучливи. Най-после изписали детето, защото родителите му не се съгласили да му отрежат ръката, което лекарите намирали за наложително. Развила се гангрена и момичето вдигало температура. Като излязло от болницата, завели детето при италианската военна лекарска мисия, която тогава била в Княжево. Там също настояли ръката да бъде незабавно отрязана, за да не умре детето. Семейството било вярващо и всички се молели усилено на Бога да помогне за спасението му.
към текста >>

Бил в болница, но лекарите
наставления как да се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло. Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и го споделила с майка си. След известно време нейният рожден брат се разболял много тежко от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: „Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал някакво полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието, а разказала на
към текста >>

24. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

лекарите обикаляли с кон покрай болницата и отдалече давали наставления за
Гарантирал им, че никой от тях няма да се разболее от холера. Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7-8 месеца, без да се заразят. По това време от страх лекарите обикаляли с кон покрай болницата и отдалече давали наставления за лечението. Тогава брат Куртев получил писмо от Учителя, в което прочел: „Не се плаши от нищо, аз виждам всичко. Помагай на болните и ние ще ви подкрепяме." Без никой да му е съобщавал, Учителят виждал положението на брата и е помагал отдалече.
към текста >>

25. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Турция, в Мала Азия, в една болница.
знаел за колко земя ще стигне то. Невъзможно било при този случай да се излъже. Братът бил убеден, че в състояние на концентрация Учителят е умножил количеството на житото. Една сестра често преживяваше случилото се с нея: „Баща ми беше в Турция, в Мала Азия, в една болница. Учителят знаеше, че е тежко болен. Една вечер дойде брат и ми предаде: „Учителят те вика." Веднага изтичах при него и още от вратата попитах: „Учителю, да не е станало нещо с баща ми? " „Ще провериш" - ми отвърна той спокойно.
към текста >>

26. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

бе вкаран в болница, от която не го пуснаха жив.
Възложи ми работата и върху „Човекът по пътя на Космичната спирала"- неговият автобиографичен труд за Школата, а също и „Астрокосмичната синтеза". Методи започваше всичките си книги във Варна и казваше, че тя е едно Начало. Всяка негова стъпка бе следена, а също и на тези, които се срещаха с него. През 1977 г. му бе направен обиск; а през 1979 г. бе вкаран в болница, от която не го пуснаха жив. По същото време и за същите идеи пишещият тези редове бе уволнен от работа. Но свещените архиви и Поръчение вече ми бяха предадени. На следващата 1980г. в Париж предадох на френския издател Жерар Низе ръкописите за второто издание на „Новата култура в Епохата на Водолей", което в България успях да издам едва през 1991-94г. „Ще дойде време, когато ще можеш да издадеш Завета на Учителя към новото човечество" - казваше Методи за настоящия труд.
към текста >>

27. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина.
И на нея същото казах. Казвам: "Много хубаво, това е много хубаво Учение и много хубави идеи, но трябва да търсите Истината, да търсите Извора. А Извора се намира в България и това Слово е дадено чрез Учителя Петър Дънов". Тя клати с глава и беше много доволна и щастлива, че й казах всичките тези неща. Извънредно много са ми разказвали за Михаил Иванов двете сестри Ярмила Менцлова и Ана Бертоли, които работеха тука в Париж. И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина. И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя.
към текста >>

И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил.
Казвам: "Много хубаво, това е много хубаво Учение и много хубави идеи, но трябва да търсите Истината, да търсите Извора. А Извора се намира в България и това Слово е дадено чрез Учителя Петър Дънов". Тя клати с глава и беше много доволна и щастлива, че й казах всичките тези неща. Извънредно много са ми разказвали за Михаил Иванов двете сестри Ярмила Менцлова и Ана Бертоли, които работеха тука в Париж. И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина. И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя. Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов.
към текста >>

28. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

Синът ни ще бъде в болницата, за да му поставят тези инжекции, така че ти си свободна.“ Влязох вкъщи, взех пари и отидох на пазар да купя каквото бях решила.
Пристигнах на спирката и веднага пристигна и трамваят. Докато пътувах, не можех да мисля за нищо друго, освен за думите на Учителя. Когато се прибрах вкъщи, на вратата се срещнахме със съпруга ми. Казах му само: „Този път отивам на Рила.“ – „Иди, тази седмица времето ще е много хубаво, такава е прогнозата. Аз отивам при професора, обади ми се, че са пристигнали инжекциите за Митко, и трябва да ги взема. Синът ни ще бъде в болницата, за да му поставят тези инжекции, така че ти си свободна.“ Влязох вкъщи, взех пари и отидох на пазар да купя каквото бях решила. Първо отидох в ЦУМ, за да си купя яке и туристически панталон. Наближаваше 8 часа, но на входа не ме спряха, качих се веднага на ескалатора за четвъртия етаж – там бяха спортните облекла. Попитах продавачката дали има от трикотажните костюми, тя ме погледна и отговори, че за моя размер са свършили, но има по-малки. Казах само: „Жалко! “ – и тръгнах.
към текста >>

29. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

Лекуваха го десетина дена в болница и пак го върнаха в казармата, като там продължил да пие лекарствата.
(Войникът, който вършил това, бил освободен с набора си.) Възлагали му големи задачи - та когато войниците почивали, той отивал в ателието и работел до късно вечер. Не го освобождавали и от наряди. През онази зима имаше големи студове - температурите спадаха до 20 градуса под нулата. Една вечер бил на пост, да пазят танковете и оръдията, не го сменили. Той изстинал така, че получи схващане на ръката си и изкривяване на устата. Лекуваха го десетина дена в болница и пак го върнаха в казармата, като там продължил да пие лекарствата. През същата година се разболя от хепатит, а след това и от коремен тиф. От казармата вкъщи си дойде болен. Проф. Темков каза, че това са три от най-острите болести - и понеже той ги е прекарал само за една година, организмът му почна да се изтощава. Обикаляше по болниците, дадоха му пенсия, но какво от това, след като той стана мъченик и за себе си, и за всички нас. Синът ми загуби всякаква вяра във всички.
към текста >>

30. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

На 26 декември Славчо Печеников докарва известния доктор Пенчо Фъртунков, който е интернист в Банковата болница, и заедно с доктор Дафина Петрова преглежда Учителя.
Борис докарва с кола един от най-добрите кардиолози. Той преглежда основно Учителя, преслушва сърцето му и се обръща към тримата си колеги: „Аз не знам какво е мнението ви за това болезнено състояние, в което се намира пациентът, но за мене господин Дънов страда от сърце." Това е един бавен процес, при който Великият Учител напуща земните условия. Лекарите измерват температурата на Учителя и като виждат, че е висока, му бият венозна инжекция за подсилване. След това правят млечен компрес на гърба. Вечерта, когато махат компреса и искат да сложат нов, Учителя казва: „Махнете тези заблуди." Той съзнателно заминава от този свят, но допусна братята и сестрите да направят всичко, което знаят от него за лекуване, за да не се укоряват след заминаването, че не са му помогнали. На 26 декември Славчо Печеников докарва известния доктор Пенчо Фъртунков, който е интернист в Банковата болница, и заедно с доктор Дафина Петрова преглежда Учителя. При прегледа той отчита, че пулсът е 67 и бие инжекция „Ултрасептил". Доктор Стефан Кадиев отива на гарата, понеже неговата военна част заминава на фронта. До сутринта остават лекарите Рада Борова и Дафина Петрова. Заедно с тях дежурни са Тодор Стоименов и Елена Андреева. На 27 декември, сряда, в 2 ч.
към текста >>

31. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата.
Много й тежи, че трябва да купува и готви месо на мъжа си. На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват.
към текста >>

В същия момент в болницата на град Сливен умря една жена.
Като си идва от работа, мъжът на първата сестра вижда, че жена му не дава никакви признаци на живот, коленичи на пода и започва усърдно да се моли на Учителя да помогне на жена му. Учителя се намесва и помага. Скоро жена му се размърдва и идва в съзнание. След известно време братът отива в София, посещава Учителя на Изгрева и го пита как е помогнал на почти заминалата му жена. „Аз приех сигналите за помощ и веднага се озовах при вас. В същия момент в болницата на град Сливен умря една жена. Аз взех нейното астрално тяло, вложих го в тялото на припадналата ти жена и тя се съживи. Ще следиш след колко време тя ще придобие първоначалните си качества." Стефан Камбуров получава на фронта кръвоизлив от язвата си и го пускат в отпуск. Идва местният лекар, но не може да му помогне. От силните болки Стефан загубва съзнание, пробужда се за малко и казва: „Дайте ми боб." Близките не му дават, защото бобът е крайно противопоказен за такова заболяване.
към текста >>

Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат.
Прекарва чудесно сред братската среда на Рила. През следващата 1998 г. посещава пак езерата и прекарва много хубави дни в лятната рилска школа на братството. Към края на годината голямата й дъщеря Лазарина е притеснена от някакви сметки в счетоводството, разболява се, като се затваря пилорът на стомаха й. Всичко, което яде, повръща и започва бързо да слабее. Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат. След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата. Вкъщи изгубва съзнание и майка й успява да й даде лъжичка вода. Казват на Цветана да дойде за помощ при мен. Разтревожена и уплашена за живота на детето си тя разказва случая. Аз я успокоих като й казах, че след 10 дни ще се оправи: „Да свари една шепа червен кантарион в половин литър вода.
към текста >>

След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата.
През следващата 1998 г. посещава пак езерата и прекарва много хубави дни в лятната рилска школа на братството. Към края на годината голямата й дъщеря Лазарина е притеснена от някакви сметки в счетоводството, разболява се, като се затваря пилорът на стомаха й. Всичко, което яде, повръща и започва бързо да слабее. Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат. След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата. Вкъщи изгубва съзнание и майка й успява да й даде лъжичка вода. Казват на Цветана да дойде за помощ при мен. Разтревожена и уплашена за живота на детето си тя разказва случая. Аз я успокоих като й казах, че след 10 дни ще се оправи: „Да свари една шепа червен кантарион в половин литър вода. Да отвори с лъжица или нож зъбите на дъщеря си, която е в безсъзнание и да сипва от отварата." След три дни пилорът се отваря.
към текста >>

32. 7.5 Георги Куртев - Светозар Няголов ( -2013)

Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата.
Той отива на ул. „Опълченска" № 66 при Учителя, който го посреща и му поръчва: „Веднага занеси един хляб на семейство Иванови." Георги оставя двата хляба при Учителя и тръгва към дома им. Семейство Иванови три дни не са яли хляб и децата казват на майка си: „Мамо, ето вече три дена твоят Господ, на когото се молиш, не ни донесе хляб." В това време вратата се отваря, влиза Георги Куртев и им подава хляба като отговор на тяхната молитва. Радостта им е голяма. На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира Скопие. Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата. Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни билети на всички, които могат да ходят, за да се евакуират. Натоварва всички болни на каруци и напуска града. Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава. На отсамния бряг на реката остават само Георги Куртев и Боян Боев, които прегазват водата. Когато опасността минава, началниците се връщат, викат Куртев и строго го питат: „Кой ти разреши да евакуираш болницата, без да имаш заповед за това?
към текста >>

Когато опасността минава, началниците се връщат, викат Куртев и строго го питат: „Кой ти разреши да евакуираш болницата, без да имаш заповед за това?
Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата. Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни билети на всички, които могат да ходят, за да се евакуират. Натоварва всички болни на каруци и напуска града. Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава. На отсамния бряг на реката остават само Георги Куртев и Боян Боев, които прегазват водата. Когато опасността минава, началниците се връщат, викат Куртев и строго го питат: „Кой ти разреши да евакуираш болницата, без да имаш заповед за това? Ще те дадем под съд." Той им отговаря: „Аз реших да спася 800 глави и заложих моята. Свърших работата и сега правете с мене, каквото искате." Началниците се споглеждат, съветват се, усмихват се и разрешават отпуск на двамата — Георги и Боян Боев. Дават им даже и своя файтон да ги закара на гарата, да потеглят с влака за София. Пристигат в София и се отправят към „Опълченска" 66, при Учителя. Той ги посреща и им казва: „Дойдохте ли си вече.
към текста >>

33. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев.
В едно писмо от 1914 г. до баба ми Величка Стойчева, той пита за положението на учителя от Панагюрище — Боян Боев, ако има нужда от нещо — да му се помогне. Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка. Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва. Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар — понеже е следвал естествени науки в университета. Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев. Започват да работят заедно. Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни. Лекарите, уплашени от създалата се обстановка, напускат болницата. Георги Куртев и Боян Боев остават, взимат със себе си 12 войници от своето поделение и започват да лекуват болните. Сутрин двамата правят обща молитва, не ядат нищо, а отиват при болните да ги лекуват.
към текста >>

Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни.
Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка. Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва. Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар — понеже е следвал естествени науки в университета. Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев. Започват да работят заедно. Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни. Лекарите, уплашени от създалата се обстановка, напускат болницата. Георги Куртев и Боян Боев остават, взимат със себе си 12 войници от своето поделение и започват да лекуват болните. Сутрин двамата правят обща молитва, не ядат нищо, а отиват при болните да ги лекуват. Всички войници оздравяват с изключение на един много тежко болен, който си заминава. Техните дванадесет помощници не се заразяват от болните, остават здрави и се връщат по домовете си.
към текста >>

Лекарите, уплашени от създалата се обстановка, напускат болницата.
Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва. Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар — понеже е следвал естествени науки в университета. Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев. Започват да работят заедно. Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни. Лекарите, уплашени от създалата се обстановка, напускат болницата. Георги Куртев и Боян Боев остават, взимат със себе си 12 войници от своето поделение и започват да лекуват болните. Сутрин двамата правят обща молитва, не ядат нищо, а отиват при болните да ги лекуват. Всички войници оздравяват с изключение на един много тежко болен, който си заминава. Техните дванадесет помощници не се заразяват от болните, остават здрави и се връщат по домовете си. Много от избягалите лекари се разболяват и умират.
към текста >>

34. 7.9 Симеон Марков - Светозар Няголов ( -2013)

" На другия ден го раняват, изпращат го в София на лечение в Александровска болница, където прекарва 15 дни.
Симеон Марков Симеон Марков от град Русе по време на Първата световна война е на фронта на първа позиция в окопа. Чува един вътрешен глас: „Ти ще дойдеш скоро в София и ще ме намериш на улица „Опълченска" № 66." Той се усмихва и си мисли: „Как ще отида в София, когато никого не пускат от фронта? " На другия ден го раняват, изпращат го в София на лечение в Александровска болница, където прекарва 15 дни. След изписването му си спомня си за гласа и отива на посочения адрес. Учителя го приема в стаята си. Сядат и той го пита: „Как се казваш? " Симеон Марков не му отговаря, но си мисли: „Ако ти си същият Дух, който ми говори на фронта, в окопа, ще ми кажеш името." Учителя втори път го пита и той пак му поставя мислено своя въпрос. Тогава Учителя високо му казва: „Симеоне!
към текста >>

35. 7.36 Донка Кънева - Светозар Няголов ( -2013)

Той работи дълго време в болницата в Карлово.
Майката разбира, че го изпраща Учителя, приема това като сериозна задача и съдейства то да стане. След известно време двамата се оженват. Раждат им се момче и момиче. Прероденият Левски вижда напълно предишния си живот и много други прераждания. Често посещава Учителя за разговор. Той работи дълго време в болницата в Карлово. Преди 9 септември 1944 г. е свързан с фашистите и като идва новата власт, искат да го убият. Той отива при Учителя за съдействие. Учителя му казва: „Ти в миналия си живот си изплати своята карма и сега не могат да те убият." Скоро опасността се разсейва, той остава свободен и никой не го закача повече. Това, което Учителя му предсказва, се сбъдва точно.
към текста >>

36. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна.
в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна. Найден на никого не се обажда. Райна нетърпеливо чака вест от него. Минава повече от месец, а вест няма. Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи. Втори път отива, той пак мълчи.
към текста >>

" Той й отговаря, че е във Варна в еди коя си болница на четвъртия етаж.
Райна нетърпеливо чака вест от него. Минава повече от месец, а вест няма. Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи. Втори път отива, той пак мълчи. Отива трети път с думите: „Учителю, кажи ми къде е Найден? " Той й отговаря, че е във Варна в еди коя си болница на четвъртия етаж. Тя се качва на влака, заминава за Варна и намира Найден целия схванат. Той я пита: „Кой ти каза, че съм тук? " Тя отговаря: „Учителя." Учителя й дава съвет как да го лекува, тя го довежда на Изгрева и започва постоянно да се грижи за него. Приятелите от Изгрева пускат приказки по техен адрес и правят бележка на Райна защо го гледа така, като не е женена за него. По този повод в разговор Учителя казва: „Ако знаеха изгревчани каква хубава любов и връзка са имали в миналото, нямаше да кажат и една дума по техен адрес." Постепенно Найден оздравява и почва да ходи с бастун.
към текста >>

37. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Васил получава инсулт и влиза в болница, където Естирка го гледа 50 дена.
Купува шишета с зехтин, в които слага жълт кантарион, държи ги 40 дена на слънце и ги дава на Васил, който изпива три шишета. В молитвата си Естирка пожелава да даде от своя живот, за да може да живее Васил и да работи за Бога. Постепенно той се оправя. Една седмица след тази акция кръстът над главата му се сменя с една жълта линия, която се простира от главата до краката му, и той оздравява. В Момчилград стават разправии в семейството им за къщата, в която живеят. Васил получава инсулт и влиза в болница, където Естирка го гледа 50 дена. Тя постоянно го разтрива, понеже тялото го боли навсякъде. Вижда над главата му една дъга, която след няколко дена се сменя с втора, наполовина по големина от първата. Тогава Васил й казва, че ще си замине, и Учителя ще дойде да вземе душата му да я заведе в другия свят. В момента, преди да си замине, Естирка вижда образа на Учителя над него и на дясната ръка, пръстите събрани над предната част над главата му, откъдето той изтегля нещо нагоре. Това е неговата душа.
към текста >>

38. 7.83 Мария Шопова - Светозар Няголов ( -2013)

В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата.
Много й тежи, че трябва да купува и готви месо на мъжа си. На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват.
към текста >>

39. 7.86 Цветана Ганчева - Светозар Няголов ( -2013)

Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат.
Прекарва чудесно сред братската среда на Рила. През следващата 1998 г. посещава пак езерата и прекарва много хубави дни в лятната рилска школа на братството. Към края на годината голямата й дъщеря Лазарина е притеснена от някакви сметки в счетоводството, разболява се, като се затваря пилорът на стомаха й. Всичко, което яде, повръща и започва бързо да слабее. Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат. След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата. Вкъщи изгубва съзнание и майка й успява да й даде лъжичка вода. Казват на Цветана да дойде за помощ при мен. Разтревожена и уплашена за живота на детето си тя разказва случая. Аз я успокоих като й казах, че след 10 дни ще се оправи: „Да свари една шепа червен кантарион в половин литър вода.
към текста >>

След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата.
През следващата 1998 г. посещава пак езерата и прекарва много хубави дни в лятната рилска школа на братството. Към края на годината голямата й дъщеря Лазарина е притеснена от някакви сметки в счетоводството, разболява се, като се затваря пилорът на стомаха й. Всичко, което яде, повръща и започва бързо да слабее. Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат. След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата. Вкъщи изгубва съзнание и майка й успява да й даде лъжичка вода. Казват на Цветана да дойде за помощ при мен. Разтревожена и уплашена за живота на детето си тя разказва случая. Аз я успокоих като й казах, че след 10 дни ще се оправи: „Да свари една шепа червен кантарион в половин литър вода. Да отвори с лъжица или нож зъбите на дъщеря си, която е в безсъзнание и да сипва от отварата." След три дни пилорът се отваря.
към текста >>

40. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Снегоходът ни закара при началника на Планинска спасителна служба Петър Терзийски, който ме познаваше добре, и веднага предложи да ме изпрати в болницата в Самоков.
Хижарят ни беше приятел и ми даде една стая, за да легна. Дежурният спасител ме намаза с „виетнамско чудо" и ми сложи една вълнена наколенка. Съобщиха на спасителната служба. Чак на другия ден около обяд вятърът поутихна и можа да дойде снегоходът. Един едър спасител ме взе на ръце и ме занесе в кабината, а Павел ни последва с двете раници. Снегоходът ни закара при началника на Планинска спасителна служба Петър Терзийски, който ме познаваше добре, и веднага предложи да ме изпрати в болницата в Самоков. Аз благодарих и го помолих само да сляза до Боровец с лифта и от лифта да ме свали кола до автобусната спирка. Той се съгласи и снегоходът ни закара в задната част на лифтовата станция. Спасителят ме качи в една кабинка, гарирана в страничната линия, влезе и Павел и потеглихме надолу. Когато слязохме от лифта, ни чакаше колата на Планинската спасителна служба, която веднага ни закара на спирката. Качихме се на автобуса и се прибрахме в София.
към текста >>

Бели Искър, а оттам с линейка я закарват в Самоков в болницата.
Обувките й бяха паднали, раницата й - на една страна, а тя си беше заминала. Емилия отиде на върха и съобщи за случая на спасителите от хижата. Те дойдоха бързо при заслона, взехме няколко одеяла и отидохме при Кичка. Обвихме я в одеялата, сложихме я на носилката и я изнесохме на върха, като се сменяхме в носенето. Поставиха я на платформата на въжената линя и я пуснаха в с. Бели Искър, а оттам с линейка я закарват в Самоков в болницата. Викаха ни в милицията и дадохме показания. Така се изпълни желанието на сестра Кичка да си замине на Мусала. Това е единственият случай в живота ми да си замине някой от групата. Една година малка група от няколко души се качихме на Мусала на 22 юни да посрещнем изгрева на слънцето. Беше доста студено.
към текста >>

При нас дойде една сестра Парашкева от Пазарджик, на която майка й си заминала преди 10- ина дни, а дъщеря й употребявала опиати и била в кома в болницата, в която скоро си заминала.
„Психо" и я публикуваха с надпис: „Светозар и приятелите му със светлите същества около тях". Албена продължи да лекува крака ми и за 22 март, неделя, денят на слизането ни, кракът ми беше напълно здрав. Сутринта започнахме да слизаме надолу. Отпред вървяха десетина младежи, които проправяха път в дълбокия 2 метра сняг. Пътеката беше дълбока до гърдите. При нас дойде една сестра Парашкева от Пазарджик, на която майка й си заминала преди 10- ина дни, а дъщеря й употребявала опиати и била в кома в болницата, в която скоро си заминала. Беше силно разстроена и с гумени кецове. Взехме я да върви с нас: Албена, Николай, Емилия и аз. Често се плъзгаше и излизаше извън пътеката и пропадаше цялата в снега. Доста трудно я изкарвахме, понеже беше тежка. Минахме покрай хижа „Мусала", преоблекохме се и продължихме надолу.
към текста >>

На Алековия връх Емилия мина наляво по подножието, от изток на Алековия връх, ние с Валентина минахме през стръмния връх и в подножието от южната страна чакахме да дойде Емилия, която беше скоро излезла от болницата и вървеше по-бавно.
В началото на септември дойде и веднага си намери работа в Механотехникума, в какъвто е преподавала в Плевен. На 23-09.1999 г. с нея и Емилия отидохме да посрещнем идването на есента на Мусала. Отидохме с пикап до Боровец, с лифта до Ястребец. Решихме да минем по западния венец: по Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия, Безименния и Мусала. На Алековия връх Емилия мина наляво по подножието, от изток на Алековия връх, ние с Валентина минахме през стръмния връх и в подножието от южната страна чакахме да дойде Емилия, която беше скоро излезла от болницата и вървеше по-бавно. Аз определих точно от кое място ще дойде Емилия и тръгнах да я посрещна, но с мен дойде и Валентина, понеже я беше страх да остане сама в тази голяма безлюдна планина. Точно от това баирче, откъдето очаквах, се появи Емилия и продължихме пътя си към Безименния връх. Слънцето влизаше в нулевия градус на зодиакалния знак Везни в 14 часа и 31 минути. Изкачихме се с Валентина на Мусала, където имаше десетина наши приятели. Дойде и Емилия и заедно с нея и приятелите посрещнахме есенното равноденствие.
към текста >>

В болницата останахме заедно с Благой Митрев.
Пепо ми каза, че трябва да платя за консумативите на машината, за нафтата, която е изгоряла по пътя от Месала до Боровец. Каза ми, че ще ми вземе най-малката такса 82 лв. и да ги събера от приятелите си. Аз имах толкова пари и платих сумата, за която ми издадоха фактура. В това време дойде колата на Пепа, в която ме качиха и ме закараха в София, в Пирогов. В болницата останахме заедно с Благой Митрев. Дадох му картата за мобифон и той се обади на жена ми и сина ми да дойдат и да ме видят. Ортопедът прегледа крака ми и ме изпрати да ми направят три рентгенови снимки. След като прегледа снимките, лекарят нареди да ми направят гипс и да ме оставят на 11-ти етаж, четвърта хирургия, в тая номер 4. Когато излизахме от вратата на ортопедията, дойдоха Павел и Еленка. Донесоха ми ядене и взеха раницата ми.
към текста >>

Павел плати за еднодневния ми престой в болницата и ме закараха вкъщи.
Каза, че ме освобождава, да се обадя на своите близки да ми донесат дрехи, да ме облекат и да ме закарат вкъщи. До мен през едно легло имаше един болен с мобифон, който се обади на Елена, а тя на Павел да дойдат да ме вземат. След Паневритмията към 10 часа дойде моят приятел Емил, специалист по операции, който говори с лекуващия ме лекар. Последният му обясни, че няма никаква фрактура и затова ме изписва. Дойдоха Елена, Павел и Емилия, свалиха ме долу. Павел плати за еднодневния ми престой в болницата и ме закараха вкъщи. Така завърши това мое опасно летене от Мусала до леденото езеро без фрактури и рани.
към текста >>

41. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Часовникарят с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница.
Брат Христо, вървейки с мен, ми обясни, че Учителят го помолил да му купи един уред, който много трудно се намирал (иригатор за клизма). Досега той тичал, ходил и в Подуяне, и най-после го намерил и го занесъл на Учителя. Освен това Учителят му дал три златни джобни часовника, да ги занесе при един арменец – майстор. Показа ми ги и аз му предложих, да ги скрие в стаята ми. "Не – каза той – след репетицията ние заедно ще ги занесем на майстора." След репетицията пак се срещнахме и ги занесохме. Часовникарят с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница. Щели да му правят операция, имал е апендицит. Брат Христо му каза да не се оперира. Той доста се разколеба, казваше, че не иска и да чуе за операция, но така му казвали лекарите. Днес е 17, неделя. Отидох сама на Изгрева.
към текста >>

– Учителю, ние ходихме със сестрата при майстора, но той каза, че отива в болницата, да се оперира от апендицит .
Косата му светеше като на ангел. Гледаше като едно чисто дете. Аз му подадох нещо в плик. Заговорихме пред прага на стаята му. Най-напред брат Христо му каза: – Учителю, ние ходихме със сестрата при майстора, но той каза, че отива в болницата, да се оперира от апендицит . Учителят си затвори очите и каза: – Вие му кажете, рекох, че ако се оперира, ще получи усложнения и може да му коства живота. Да пие гореща вода на гладен стомах! – Добре, Учителю, ще му кажем! – каза брат Христо, след което заговори за някакво писмо на брат Михаил от Париж.
към текста >>

42. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

„Отивате например в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание.
Според Учителя това е път на смелите, които са готови да следват своя идеал без колебание и без съмнение. „Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път. Тесният път води към Бога." В лекцията си „Не го приеха" (1926) Учителя дава следното обяснение относно влиянието на образите, които възприемаме по сетивен път в нашето ежедневие: „Отивате например в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече болен; страдате, викате лекари и никой не може да намери причината на вашето състояние. Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, от грозни образи, да не оставя те да му въздействуват, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика.
към текста >>

43. Седемте езера - Крум Въжаров (1908- 1991)

Крум се разболя от воден плеврит и в много тежко състояние го откарват в болницата.
Качвайки се нагоре в дъжд и сняг, с много тънки дрехи, съвсем мокър, Крум се простудява още по пътя. В лагера няма сухи дрехи да се преоблече. Въпреки сериозната простуда той, като капитана на кораба, остава до края на поста си и докато и последният човек от лагера не слязъл с багажа си и имуществото на лагера не било прибрано в скривалищата, Крум не слиза долу. Той се връща на Изгрева, където живее в лоша квартира на един таван, ограден символично очерни вместо стени. В неговата собствена къща в Павлово били настанени да живеят милиционерски семейства и за него било невъзможно да живее там. Крум се разболя от воден плеврит и в много тежко състояние го откарват в болницата. Това е огромната жертва, която той направи за приятелите, да помогне за свалянето на рилския лагер. А Учителят казва: „Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може.“[91] „Който живее в Любовта, в Мъдростта, в Истината, е готов на всякакви услуги, на всички жертви.“[92] Всички приятели обичаха и ценяха много Крум Въжаров. Всеки ден му носехме вегетарианска храна и гореща вода в болницата.
към текста >>

Всеки ден му носехме вегетарианска храна и гореща вода в болницата.
Крум се разболя от воден плеврит и в много тежко състояние го откарват в болницата. Това е огромната жертва, която той направи за приятелите, да помогне за свалянето на рилския лагер. А Учителят казва: „Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може.“[91] „Който живее в Любовта, в Мъдростта, в Истината, е готов на всякакви услуги, на всички жертви.“[92] Всички приятели обичаха и ценяха много Крум Въжаров. Всеки ден му носехме вегетарианска храна и гореща вода в болницата. И той оздравя, но жизнените му сили намаляха. Въпреки това продължи да участва в организирането на рилските лагери, но ние, младите, по- активно му помагахме. Спомням си веднъж, когато трябваше да се качат провизии за общите обеди, Крум помоли двама младежи да слязат с два коня до долу, за да натоварят и качат багажа. Младежите още след изгрев-слънце тръгнаха надолу с двата коня, а Крум наблюдаваше всичко от Молитвения връх, след като беше свършила беседата и молитвата. Аз също погледнах и какво да видя: конете се качват нагоре, не искат да слизат, да се делят от стадото.
към текста >>

44. Вярата - Крум Въжаров (1908- 1991)

Когато беше в болницата, помолил лекарката да спрат антибиотика, защото слухът му намалял.
Ако направиш тази връзка, ти си спасен, ще почнеш да разбираш живота. Това, в което ние вярваме, то става! “[110] През 1974 г. Крум помогна за спасяването на рилския лагер, но от силна простуда и напрежение се разболя. Когато беше в болницата, помолил лекарката да спрат антибиотика, защото слухът му намалял. Тя му отговорила, че оттук има два пътя навън - през моргата или през вратата, към живота. Тогава Крум й казал строго: „За мен има само един път, и той е към живота.“ [110] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948.
към текста >>

45. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

С тежка травма в главата, тя лежи в болница няколко месеца и на 21 август 1984 г.
На вратата я чака Крум и тя му предава всички ръкописи. Трудно е да бъде разбулена загадката около Ярмила - защо е играла Паневритмията според „Паневритмията на 4-те сестри“, а е описала няколко паневритмични движения в своята книга по начин, който съвпада с „Паневритмия“, 1938 г., с автор Беинса Дуно. Поела ли е Ярмила отговорността да оправи гимнастиките? Това е открито за духовно проникновение и размисъл въз основа на изложени документи и факти. При нещастен инцидент в Париж Ярмила е сериозно ранена. С тежка травма в главата, тя лежи в болница няколко месеца и на 21 август 1984 г. си заминава от този свят. В памет на Ярмила Крум пише това писмо до брат й Пенчо.: Драги Пенчо, И мене ми е много жал за последните часове на Ярмила. Но сега нейният дух е свободен.
към текста >>

46. За автора - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не след дълго време Дойнов е изписан от болницата без белези по лицето.
Дейно участва в живота тук и е избран за домакин и член на Братския съвет. През 1937 година се запознава със съпругата си оперната певица Дора Карастоянова, също ученичка на Учителя, с която имат две дъщери - Ина и Евгения. След 9 септември 1944 година цялото имущество на Николай Дойнов е конфискувано, а по време на гоненията на религиозните общности той е арестуван и без съд и присъда прекарва 2 години в концлагера в Белене при нечовешки условия, Поболява се зле и го отвеждат в затвор. След затвора работи в леярна работилница, където при нещастен случай главата и лицето му биват обгорени с разтопен метал. В непоносимата болка ученикът усеща до себе си присъствието на Учителя, който му казва: “Николай, не се безпокой и не се тревожи, всичко ще мине!”. Не след дълго време Дойнов е изписан от болницата без белези по лицето. /Още веднъж през 1942 година Учителят го е спасил от обесване./ Впоследствие през годините Николай Дойнов прехранва семейството си като хамалин и мозайкаджия. Свободното си време посвещава основно на науките астрология, хиромантия и френология. Чете много и усилено се занимава с изработване на хороскопи. С големите си успехи като астролог и езотерик става известен в страната и в чужбина. Издава 160 различни есета и легенди под общото заглавие “Из летописите на Древността ”, брошурата “Окултни импресии” и книгите за астрология, хиромантия и френология “Науките на първата човешка раса” и “Звездният мир ”, както и “И очите ми видяха Изгрева” /по идея на Учителя/, излязла посмъртно.
към текста >>

47. 9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В болницата има бащи и братя, които много се радват и по-скоро ще оздравеят, ако от време на време отиват при тях гости и им носят по нещичко.
9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни Много от училищата бяха заети за болници. При една беседа с малките защо да не учим, от кога са ангажирани училищата; от къде идват ранените войници и пр. — използувахме случая да потикнем децата към социална дейност. „С какво могат да бъдат полезни малките българчета? — запитах и без да чакам отговор продължих: —'И вие, деца, можете да бъдете много полезни. В болницата има бащи и братя, които много се радват и по-скоро ще оздравеят, ако от време на време отиват при тях гости и им носят по нещичко. Децата и майките на много войници са далеч и не могат да ги зарадват с нищо, а ние, които сме тъй близко при тях можем да им отиваме на гости". „Вчера ходих с мама и занесохме на войниците цигари и сладки" обади се Данчето. „А моята майка отива да дежури" — добави Ваню. „Много добре, деца. И ние всички можем да отидем при ранените войници, да им занесем нещо и да ги поразвеселиме." „Да отидем днес! — обадиха се няколко гласчета.
към текста >>

В определения ден, всички пременени и с подаръци в ръце, бяхме на път за най-близката болница.
И ние всички можем да отидем при ранените войници, да им занесем нещо и да ги поразвеселиме." „Да отидем днес! — обадиха се няколко гласчета. — Добре, но не сме се приготвили, деца! Кажете днес на майките си да приготвят нещо за ядене, цигари или цветя, а да упражним и няколко номера, за да дадем и малка забава на ранените войници". -- Обясних плана на следващата ни задача. И така, следваха два дни в ентусиазирани приготовления. Репетирахме песни и стихотворения; приготвихме салфетки, знаменца и хартия за опаковка на пакетите. В определения ден, всички пременени и с подаръци в ръце, бяхме на път за най-близката болница. Беше мило и трогателно. Идеята ни вдъхновяваше, а целта ни сплотяваше. Дисциплината идваше естествено. Поканиха ни в една от стаите на болницата. И ето ни при ранените войници.
към текста >>

Поканиха ни в една от стаите на болницата.
Репетирахме песни и стихотворения; приготвихме салфетки, знаменца и хартия за опаковка на пакетите. В определения ден, всички пременени и с подаръци в ръце, бяхме на път за най-близката болница. Беше мило и трогателно. Идеята ни вдъхновяваше, а целта ни сплотяваше. Дисциплината идваше естествено. Поканиха ни в една от стаите на болницата. И ето ни при ранените войници. Малките поздравиха със „Здравейте, бойци, ние ще следваме вашия път и ще продължим нашите задачи. Към всяко легло пристъпи по едно дете-и поднесе пакет и цветя на ранения другар. След това разменихме няколко думи, пяхме и декламирахме". Лицата на болните светнаха и духът им се ободри. „Споделената мъка се понася по-леко, елате пак, деца" — поканиха ни па тръгване войниците.
към текста >>

48. 10. Около Коледа - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Всяка седмица по веднъж ходехме в детската клиника, в болницата при войниците или в някой детски дом.
10. Около Коледа Бяхме погълнати от работа. Всеки бързаше да приготви повече подаръци за болните войници или деца. Всяка седмица по веднъж ходехме в детската клиника, в болницата при войниците или в някой детски дом. Но ето че наближаваше Коледа — празник на доброто и радостта. Очаквах от децата да заговорят за него или след два-три дни аз щях да намеря начин да ги заинтересувам. Николинка, заета с работа около куклата, която щеше да подари на децата от клиниката, днес подхвърли: „Нали, госпожице, тази кукла може да я подарим на болните деца и да им кажем, че е подарък от дядо Коледа? Мама каза, че наближава Рождество." — Разбира се, Николинке, кажи това пред всички деца. И на кръга, при оценката на изработеното, Николинка повтори казаното по-рано на мене.
към текста >>

49. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси.
За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството.
към текста >>

50. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Като пример за изгодата от тази ситуация, а не утежнение, както неправилно се казва, ще посоча, че по това време турското военно командване разполага тук, по средата между Варна, Шумен и Добрич, голяма военна болница в четирите най-хубави къщи на Хадърча.
Атанасов и Курти Добрев, който, в занаятчийския дух на времето, докато преподавал, шиел и учениците му седели на земята върху измайсторени от него възглавници. В средата на века Хадърча е нещо неузнаваемо и чорбаджи Атанас, поел напред в плановете си, спира око на даскал Константин за съпруг на дъщеря си. И като го избира, настоява бъдещият му зет да стане свещеник. Да се готви там, защото така вижда цялата работа. Междувременно селото продължава да живее трескавия си живот в рамките на турско-руските стратегически планове. Като пример за изгодата от тази ситуация, а не утежнение, както неправилно се казва, ще посоча, че по това време турското военно командване разполага тук, по средата между Варна, Шумен и Добрич, голяма военна болница в четирите най-хубави къщи на Хадърча. Със започването на войната и падането на Силистра с бегълците турци и татари и покрай ранените тук от север се спускат за охрана на болницата 150 души арапи, водени от Халил Ага. Тъй като трябва да храни разквартируваните военни, селото е освободено от данъци и това е истинска голяма изгода в материалния смисъл на думата. Арапите наистина излиза, че са малко арапи - така да се каже - и тук са прехвърлени за стабилизиране на цивилизованите обноски шестдесет полски военни от полската дивизия във Варна по искане на чорбаджи Атанас. Става дума за европейци, твърди хора, горди и дисциплинирани, и за Хадърча това е повече от нещо, защото за пръв път идват военни, говорещи славянски език, който чат-пат, тук-там се разбира, а при това - забележете - турските военни треперят от тях. Когато се разбира, че те ще идват, разквартируваните вече турски офицери клатят глава.
към текста >>

Със започването на войната и падането на Силистра с бегълците турци и татари и покрай ранените тук от север се спускат за охрана на болницата 150 души арапи, водени от Халил Ага.
В средата на века Хадърча е нещо неузнаваемо и чорбаджи Атанас, поел напред в плановете си, спира око на даскал Константин за съпруг на дъщеря си. И като го избира, настоява бъдещият му зет да стане свещеник. Да се готви там, защото така вижда цялата работа. Междувременно селото продължава да живее трескавия си живот в рамките на турско-руските стратегически планове. Като пример за изгодата от тази ситуация, а не утежнение, както неправилно се казва, ще посоча, че по това време турското военно командване разполага тук, по средата между Варна, Шумен и Добрич, голяма военна болница в четирите най-хубави къщи на Хадърча. Със започването на войната и падането на Силистра с бегълците турци и татари и покрай ранените тук от север се спускат за охрана на болницата 150 души арапи, водени от Халил Ага. Тъй като трябва да храни разквартируваните военни, селото е освободено от данъци и това е истинска голяма изгода в материалния смисъл на думата. Арапите наистина излиза, че са малко арапи - така да се каже - и тук са прехвърлени за стабилизиране на цивилизованите обноски шестдесет полски военни от полската дивизия във Варна по искане на чорбаджи Атанас. Става дума за европейци, твърди хора, горди и дисциплинирани, и за Хадърча това е повече от нещо, защото за пръв път идват военни, говорещи славянски език, който чат-пат, тук-там се разбира, а при това - забележете - турските военни треперят от тях. Когато се разбира, че те ще идват, разквартируваните вече турски офицери клатят глава. За тях това са - както ги наричат - „Инат Казаклар“.
към текста >>

51. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

После казарма, после склад военен, после болница, после основи на училище, уж дето ще се строи голямо.
Градът е такъв шарен горе на високото и оттам долу до пристанището, че здраве му кажи! На изток крепостната стена, както я е дигнад Махмуд, огражда още сума ти място, само че там не е баш да го кажеш град. Не е за деца. От часовниковата кула на върха започват полупусти объркани полета и сред тях е разхвърляно едно нищо и половина. Някоя и друга подковачница, навес на кланица. После пак празно. После казарма, после склад военен, после болница, после основи на училище, уж дето ще се строи голямо. Затворът, турското управление. И най на запад, вътре в крепостната стена е вятърната мелница - стърчи и наднича на запад към загубените села на Добруджа. Отвън стената най на юг е пристанището на английската железница, а отсам, в морето стърчат трите скели на варненското пристанище. Виждат се по на юг останките от стария кей и старите релси на железницата, дето бурята ги затри и затова железничарите се прибраха по към града. Така. А додето Петър тича и гледа да изкара първата си червена панделка в училището, събрано с толкова труд от баща му и дядо му, че да зарадва баща си, че се е отличил, и кака му Мария да не го гледа като че ли е някое глупаво хлапе, през океана, и то точно по това време се броят парите и хората, и умовете, с които ще се събере пък училището, дето ще се възпитат учителите, които ще дойдат да го учат в България, и учителите, които ще го учат в Америка.
към текста >>

Става чиновник в английската моряшка болница на 12 март 1873.
Стефан Томов - роден в Котел, България - Турция в Европа - на 29 март 1850. Ходи на училище в родния си град до 1862. През октомври 1862 отива в Малта и влиза в малтийския протестантски колеж. През ноември 1865 влиза в Роберт колеж в Константинопол... където завършва през 1869. Заема се с учителстване в Ямбол, Тракия, през 1870 и в Котел, родното си място, през 1871-72. Става чиновник в английската моряшка болница на 12 март 1873. Идва в Америка през 30 декември...” „Дотук ни една правописна грешка! - си каза леко разочарованият Стронг. - А такава граматична грешка, ако ме гледат в ръцете, както аз го гледам, и аз може...” Но преди да си завърши мисълта, Томов видя, че предлогът пред датата не върви баш така и без да се колебае, драсна черта и вмъкна поправка: „...на 30 декември 1874 и влиза в тази семинария на 4-ти март 1875.“ Записването на Стефан Томов в университета Дрю, Медисън Новият студент остави перото на тежката полирана дъбова маса. Така! Докторът намигна окуражително и двамата се усмихнаха като стари съзаклятници. Снеговете отново бяха сковали алеите в леса, когато Дружеството на полиглотите в Дрю се събра на учредителна среща в затоплената от парното голяма читалня на Гибънсовата библиотека. Оказа се, че членовете му общо говореха осем древни и осемнадесет съвременни езици.
към текста >>

52. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа.
Би било невероятно да не се е срещнал! И не е голяма спекулация идеята за продължаването на учението на самовглъбения Петър в Свищовския методистки институт да е изщракала някъде по време на тези разговори. Поп Константин - донякъде в безизходица за сина си по това време - не може да не е бил впечатлен от този забележителен човек, дошъл от проповядването си на божието слово из житните полета на Минесота през океана в българската житница - Добруджа. Сградата на пансиона на Методисткото богословско училище, Свищов, по-късно здравен дом * И така, Петър Дънов се озовава в Свищов, отново на върха на вълната. Както при идването му във Варна взаимопомощното българско училище, изградено с бащината му помощ, в което постъпва, се издига в класно; както като стига до гимназиално ниво се отваря едно от първите две в Княжеството модерни „реалки,“ за да го приеме в първия си випуск, така и в Свищов той пристига точно по време на изживяването на сътресенията около американското училище и неговото устремяване напред към превръщането му в Американски институт за наука и теология. Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото училище в Ловеч. Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа. Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена. В мъжкото училище в Свищов обаче няма смущения. Петър Дънов и съучениците му от новия клас продължават да усвояват онова, което методисткото образование има да им даде. * Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят. И обратното, ако ще товариш каквото има да се товари на Балканите и да го караш към Русия или Черно море, или Централна Европа - докарай го тук и товари.
към текста >>

Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена.
Поп Константин - донякъде в безизходица за сина си по това време - не може да не е бил впечатлен от този забележителен човек, дошъл от проповядването си на божието слово из житните полета на Минесота през океана в българската житница - Добруджа. Сградата на пансиона на Методисткото богословско училище, Свищов, по-късно здравен дом * И така, Петър Дънов се озовава в Свищов, отново на върха на вълната. Както при идването му във Варна взаимопомощното българско училище, изградено с бащината му помощ, в което постъпва, се издига в класно; както като стига до гимназиално ниво се отваря едно от първите две в Княжеството модерни „реалки,“ за да го приеме в първия си випуск, така и в Свищов той пристига точно по време на изживяването на сътресенията около американското училище и неговото устремяване напред към превръщането му в Американски институт за наука и теология. Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото училище в Ловеч. Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа. Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена. В мъжкото училище в Свищов обаче няма смущения. Петър Дънов и съучениците му от новия клас продължават да усвояват онова, което методисткото образование има да им даде. * Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят. И обратното, ако ще товариш каквото има да се товари на Балканите и да го караш към Русия или Черно море, или Централна Европа - докарай го тук и товари. Но и друго има.
към текста >>

53. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Болницата към Медицинския факултет на Бостънския университет Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра.
Но той, разбира се, щеше да се запише като редовен студент, защото отново, както бе тезата му в Теологическия факултет, искаше да стигне до дъното на нещата. * В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския факултет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константин. Завършил теология в Бостънския университет, от Варна, България.“ Между новопостъпилите около четиридесет студенти има само двама чужденци освен него: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Сега той вече е изцяло между вътрешни хора, мотивирани в кариерата си младежи от семейства с положение, в една от най-авторитетните медицински институции на Съединените щати. Болницата към Медицинския факултет на Бостънския университет Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра. Някога краен, полуиндустриален квартал в края на века, когато Дънов учи тук, обликът му светкавично се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални резиденции, издигнати от първите архитекти на града по последната дума на строителството, поразителни катедрали - Саут Енд цъфти и ще расте във всяко отношение преди новото си западане през последните двадесетина години. Удостоверение на П. Дънов за учението му в Медицинския факултет на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината за онова време.
към текста >>

На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината за онова време.
Болницата към Медицинския факултет на Бостънския университет Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра. Някога краен, полуиндустриален квартал в края на века, когато Дънов учи тук, обликът му светкавично се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални резиденции, издигнати от първите архитекти на града по последната дума на строителството, поразителни катедрали - Саут Енд цъфти и ще расте във всяко отношение преди новото си западане през последните двадесетина години. Удостоверение на П. Дънов за учението му в Медицинския факултет на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината за онова време. Кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е последна дума на медицинската наука. Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезични упражнения и експерименти.
към текста >>

Освен близката болница, към учебната програма на факултета има диспансер и хирургическа клиника.
Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е последна дума на медицинската наука. Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции. Освен близката болница, към учебната програма на факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четиридесет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла - могъщ тим! Всичко е идеално и явно много повече, отколкото може да очаква един студент по медицина - но сърцето е празно. Как да проникнеш тук в това, което те интересува? Горе, на таванското помещение на четвъртия етаж на огромното здание с големите прозорци за повече светлина, с оберихта над масите за дисекция? Студентите тук чакат първата си среща със скалпела, процес, в който всичко е уточнено до последния детайл, защото колко пъти ще се идва тук, докато се стигне до пълното познаване на човешката анатомия! - разреза на кожата, после отмахването настрана на подкожната мазнина, след това внимателно дисекциране на отделните мускули, кръвоносни съдове, нерви, по-големи жлези! Какъв трепет е да препашеш престилката и да разтвориш на масата близо до себе си страницата на анатомията на професор Грей на тъкмо онази част от ръката или крака, по която ще работиш! Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега. Към анатомията на Грей той щеше да се връща отново и отново десетки години по-късно, за да провери това или онова, щеше да използва приятеля си Чакалов в тези си усилия, но сега?
към текста >>

Георги Чакалов вече завършваше, набираше вестника си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в пътя си на доктор.
Как да проникнеш тук в това, което те интересува? Горе, на таванското помещение на четвъртия етаж на огромното здание с големите прозорци за повече светлина, с оберихта над масите за дисекция? Студентите тук чакат първата си среща със скалпела, процес, в който всичко е уточнено до последния детайл, защото колко пъти ще се идва тук, докато се стигне до пълното познаване на човешката анатомия! - разреза на кожата, после отмахването настрана на подкожната мазнина, след това внимателно дисекциране на отделните мускули, кръвоносни съдове, нерви, по-големи жлези! Какъв трепет е да препашеш престилката и да разтвориш на масата близо до себе си страницата на анатомията на професор Грей на тъкмо онази част от ръката или крака, по която ще работиш! Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега. Към анатомията на Грей той щеше да се връща отново и отново десетки години по-късно, за да провери това или онова, щеше да използва приятеля си Чакалов в тези си усилия, но сега? И тук? Георги Чакалов вече завършваше, набираше вестника си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в пътя си на доктор. А той? Авторски блик В публикуваните спомени на някои ученици на Петър Дънов се разказва за запазените му бележници и дневника, който е водил по време на пребиваването си в Америка и веднага след завръщането си в България. Тези материали биха ни обяснили точно какво е било състоянието му, как и защо е Взимал решенията си да премине в ново учебно заведение и защо е прекъснал следването си в Медицинския факултет на Бостънския университет. За съжаление по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в село Мърчаево, Учителят изгорил дневника. Брат Галилей Величков обаче твърди, че дневникът след смъртта на Дънов е останал в братски ръце и че го е виждал.
към текста >>

54. 2.5. Действие на просветния съвет - чрез ума и мисълта - Георги Христов

Сега някои от вас излизат от болницата.
Значи тези мистерии са станали явни на човечеството. По-рано, при слизането на човечеството, Любовта не е била тъй силно проявена, както сега - не е имало такава Любов. Но понеже днес ние сме на дъното, при най- големите противоречия в живота, при най-големите страдания, затова и тази Любов се проявява по- усилено. Спрямо нас сега Бог употребява по-големи усилия да ни помогне, отколкото в миналите епохи. Той ни е чакал, докато сме се хлъзгали, и сега ни изпраща всички Свои помощници да превързват тези счупени крака. Сега някои от вас излизат от болницата. Няма повече слизане надолу. Като сте падали, сега ще поемете пътя на възлизането ви към Бога. Пътят на слизането е Пътят на Мъдростта, а пътят на възлизането е Пътят на Любовта. Затова новата фаза, новата еволюция, е фаза на Любовта. Пътят на Мъдростта е свършен - той ще бъде в помощ на Любовта.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28093695640564