Търсене в текстове за 'Болница'

Влезе в болница, нахранила се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина.
За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си. Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите. А по-вироглавите си заминаха. Така например Руска Ковачева от гр. Русе Учителят й бе казал: „Ти няма да постиш." А тя се хранила много оскъдно. Влезе в болница, нахранила се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина. Умря като гладен човек от преяждане.
към текста >>

5. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Не дълго след това Славчо Печеников Славянски доведе със собствената си кола известния софийски лекар д-р Пенчо Фъртунов, интернист при банковата болница.
Дънов беше в пълно съзнание, както и през следващия ден, 25декември. На 26 декември, след обед, заварих болния в безсъзнание, заобиколен от свои последователи, обезпокоени от неговото тежко състояние. Те предложиха да се извика лекар от града, който да не е от неговите последователи, за да нямат угризения на съвестта си, че не са направили всичко за неговото лечение. Запитаха ме, дали ще е правилно да се повика такъв лекар, в отговор на което дадох решително съгласието си. Почувствах, че всички посрещнаха 6 облекчение повикването на такъв лекар. Не дълго след това Славчо Печеников Славянски доведе със собствената си кола известния софийски лекар д-р Пенчо Фъртунов, интернист при банковата болница. Той направи преглед на болния и потвърди поставената на 24 декември диагноза, която доуточни като старческа пневмония. Лично той му направи интервенозна инжекция с ултрасептил. След като д-р Фъртунов си отиде аз не се отделих от болния. Междувременно същата вечер дойде д-р Дафина Сает. За известно време там беше и д-р Людмил Тинтеров.
към текста >>

След това служих като лекар в артилерийско отделение, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия.
София, бул. „Патриарх Евтимий" 16,паспорт N 877057 от I Районно управление София издаден на 17-03-76 с настоящото декларирам следното: 1. През 1924 г. съм завършил медицинския факултет в София и постъпих като военен лекар в гр. Хасково, който е мой роден град. След това служих като лекар в артилерийско отделение, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия. Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е. Уа 25 декември 1944 г. влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София. Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен.
към текста >>

Два дена по-късно Славчо Славянски ме взе с колата си от дома ми и заедно с д-р Пенчо фъртунов, интернист от Банковата болница ме отведе в кв.
научих, че господин Петър К. Дънов е болен. Отидох да го посетя в жилището му в кв. „Изгрев". Там се събрахме трима лекари: д-р Стефан Кадиев, д-р Рада Борова и аз. След като направихме медицински преглед, установихме, че той страда от бронхопневмония и му назначихме лечение ултрасептил - инжекции и отхрачваЩи средства. Два дена по-късно Славчо Славянски ме взе с колата си от дома ми и заедно с д-р Пенчо фъртунов, интернист от Банковата болница ме отведе в кв. „Изгрев" при г-н Петър Дънов, който беше в тежко състояние и в безсъзнание. Д-р Фъртунов направи медицински преглед и установи „старческа пневмония". Останах при болния до края - шест часа сутринта на 27 декември 1944 г., когато той почина. София Декларатор: Д-р Сает 8.XI. 1977 г Заверена на 13.XI.1977 г.
към текста >>

6. 45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ

Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата.
45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия. Сънува сън, че идва при него човек и му казва: „След три дни ще бъдеш в София. Като отидеш там ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се брата и се чуди. как ще отиде в София от фронта? Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя, човекът от съня. Учителя го приема и го пита: „Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря.
към текста >>

7. 73. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

Багажът на болницата е струпан на перона между хиляди други багажи.
Има ред правила как да си служим с нея. Брат Георги Куртев пази книжката си във войнишката си торбичка. Но настава отстъплението От Тракия, брат Георги евакуира болните си на гарата в Одрин, а суматохата е невиждана. Войските отстъпват. Последните влакове за България заминават, а турците настъпват. Багажът на болницата е струпан на перона между хиляди други багажи. Войници тичат, тъпчат всичко, всеки бърза. Войникът, който е оставен да пази багажа и него го няма, той се е качил вече на влака. Брат Георги се отправя към техния вагон, но в туй време си спомня за книжката във войнишката торбичка. Затичва се към перона. Багажа е разхвърлян съвсем е тъмно вече, нищо не се вижда.
към текста >>

8. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

А там в болницата докторът ме запита кой е правил превръзката, защото му хареса как е поставена ръката в корубата и че е добре привързана.
Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми. Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах. После започнахме да слизаме. Беше се стъмнило и само по интуиция намерихме пътеката и се затирихме ле-ка-полека до хижата благополучно. Преспахме там и сутринта се придвижихме до София. А там в болницата докторът ме запита кой е правил превръзката, защото му хареса как е поставена ръката в корубата и че е добре привързана. На Мария тук поставиха гипс на ръката и така тя се мъчи няколко месеца докато оздравее ръката й. Учителят също не разрешаваше да ходим по този циркус, макар че сме се изкачвали от хижата до връх Мальовица и до Еле-нин връх с Него. Повечето минавахме през връх Дамга, по Додов връх, по билото до връх Мальовица, когато се изкачвахме от 7-те езера. Тук изгледа е по-хубав и по-безопасен. Какво значи Мальовица?
към текста >>

9. 22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА

От 900 болни в холерната болница са дали само 28 жертви.
И добре, че се застъпва за него един общественик, в чиято къща той е живял пред генерала та така го освобождават. Мобилизират го като санитар в Балканската война, където е завеждал аптеката, понеже е следвал естествени науки. Интересно е, че Боян Боев и Георги Куртев са в една военна част. В затвора настива кракът му, защото като санитар отстъпва стаята си за болни, а той отива да спи в едно мазе. Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива. От 900 болни в холерната болница са дали само 28 жертви. Тази артроза го свиваше с големи болки. Седим на една маса с него, замира му дъха от болки, но мълчи. Няма как, пушка е хвърлял на времето поради идейни мотиви и сега плаща за идеята си. Всички идейни хора рано или късно небето ги прекарва през изпит да види доколко могат да жертват и доколко ще издържат. Брат Боян бе заплатил идеите с живота си.
към текста >>

10. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

Много примери ни е разправял брат Георги за своя живот, но един съвсем малък ще споделя с вас: През войната с турците, брат Георги беше старши санитар във военната болница, някъде към Беломорието.
За него беше естествено да ръководи и организира. Нямаше нужда да го назначават и избират. Това му беше дадено от „Горе", „Свише" - никой не можеше да му го оспори, и той сам не го изискваше или налагаше, но то идваше естествено. Такива хора изпраща Бог, когато полага основание - хора силни, устойчиви. Те са живото основание. Много примери ни е разправял брат Георги за своя живот, но един съвсем малък ще споделя с вас: През войната с турците, брат Георги беше старши санитар във военната болница, някъде към Беломорието. Някак естествено той беше поел всичката вътрешна работа и умело ръководеше малкия персонал, погълнат в работа от сутрин до вечер. Но идва отстъплението. Войските се изтеглят, а от началствата няма никой, който да даде заповед за евакуиране на болните - а те са 600 души. Тур-ците настъпват ожесточени и избиват всички, които хванат. Тогава, брат Георги на своя глава евакуира болните за България и то с последните влакове.
към текста >>

11. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Холерната болница.
Пътят на учениците на Бялото Братство е път през вековете, белязан със святи подвизи. Път на служение и жертви. Всички си спомняме брат Георги работлив, скромен, изпълнен с дух и вяра, предан на Учителя и неговото дело. Спомняме си много примери от неговия живот разказвани от него самият, в разговори, простичко, естествено, свенливо, поетично. Подвигът на вярата. Холерната болница. За нея брат Георги разказва: „Когато тръгнахме на война, отбихме се в, София да се видим с Учителя и да си вземем сбогом. На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях. Тъй в битки и походи достигат до Мраморно море.
към текста >>

На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница.
Всички си спомняме брат Георги работлив, скромен, изпълнен с дух и вяра, предан на Учителя и неговото дело. Спомняме си много примери от неговия живот разказвани от него самият, в разговори, простичко, естествено, свенливо, поетично. Подвигът на вярата. Холерната болница. За нея брат Георги разказва: „Когато тръгнахме на война, отбихме се в, София да се видим с Учителя и да си вземем сбогом. На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях. Тъй в битки и походи достигат до Мраморно море. Тогава на фронта избухва холерата. Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни.
към текста >>

Болницата се движи непосредствено зад бойната линия.
Спомняме си много примери от неговия живот разказвани от него самият, в разговори, простичко, естествено, свенливо, поетично. Подвигът на вярата. Холерната болница. За нея брат Георги разказва: „Когато тръгнахме на война, отбихме се в, София да се видим с Учителя и да си вземем сбогом. На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях. Тъй в битки и походи достигат до Мраморно море. Тогава на фронта избухва холерата. Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни. Построяват бараките вън от селището на един хълм, обзавеждат всичко потребно и ето от фронта почват да пристигат първите кервани с болни.
към текста >>

Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни.
На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях. Тъй в битки и походи достигат до Мраморно море. Тогава на фронта избухва холерата. Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни. Построяват бараките вън от селището на един хълм, обзавеждат всичко потребно и ето от фронта почват да пристигат първите кервани с болни. Пристигат биволските кервани, стоварят болни и отиват за други. Всички са уплашени. Персоналът на болницата се е събрал под хълма, никой не смее да отиде в болницата. А от там се чуват стоновете на болните.
към текста >>

Персоналът на болницата се е събрал под хълма, никой не смее да отиде в болницата.
Тогава на фронта избухва холерата. Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни. Построяват бараките вън от селището на един хълм, обзавеждат всичко потребно и ето от фронта почват да пристигат първите кервани с болни. Пристигат биволските кервани, стоварят болни и отиват за други. Всички са уплашени. Персоналът на болницата се е събрал под хълма, никой не смее да отиде в болницата. А от там се чуват стоновете на болните. Главният лекар изгубил и ума и дума, на место да ги окуражи казва: „Който отиде там, нема да види вече жена си и децата си". Тогава брат Георги излиза и казва: „Братя, с Бога напред, аз отивам. Тези, които викат там горе също имат жени и деца. Бог е с нас, ние ще видим жените и децата си." И тръгва към болницата.
към текста >>

Бог е с нас, ние ще видим жените и децата си." И тръгва към болницата.
Персоналът на болницата се е събрал под хълма, никой не смее да отиде в болницата. А от там се чуват стоновете на болните. Главният лекар изгубил и ума и дума, на место да ги окуражи казва: „Който отиде там, нема да види вече жена си и децата си". Тогава брат Георги излиза и казва: „Братя, с Бога напред, аз отивам. Тези, които викат там горе също имат жени и деца. Бог е с нас, ние ще видим жените и децата си." И тръгва към болницата. С него отиват още трима души, от които двама наши братя. И почва работа. Холерата е ужасна болест - почва миене, чистене, преобличане на болните, превръзки, а „керваните на смъртта" возят все нови и нови болни. Леглата са изпълнени, турят по коридорите, всяко местенце е заето, нема къде да се мине. Работа непосилна.
към текста >>

Това писмо ни даде такава сила, такъв подем на духа, че ние издържахме още два месеца докато болницата се закри".
За Божието око нищо не е скрито. Дерзайте. Вяра жива". Радостта ни нямаше граници. От къде знаеше Учителят положението ни. Ние писма не пишехме. Това писмо ни даде такава сила, такъв подем на духа, че ние издържахме още два месеца докато болницата се закри". Единадесет месеца борба със смъртта. През болницата минаха повече от 900 души болни. От тях дадохме жертви само 28 души, защото в мъката и милостта към болните, ние бяхме намерили лекарство против тази ужасна болест. Двама от лекарите умряха, а от нас нито един не пострада и ние се върнахме живи и здрави и пак видяхме жените и децата си". Това е служението на ученика.
към текста >>

През болницата минаха повече от 900 души болни.
Радостта ни нямаше граници. От къде знаеше Учителят положението ни. Ние писма не пишехме. Това писмо ни даде такава сила, такъв подем на духа, че ние издържахме още два месеца докато болницата се закри". Единадесет месеца борба със смъртта. През болницата минаха повече от 900 души болни. От тях дадохме жертви само 28 души, защото в мъката и милостта към болните, ние бяхме намерили лекарство против тази ужасна болест. Двама от лекарите умряха, а от нас нито един не пострада и ние се върнахме живи и здрави и пак видяхме жените и децата си". Това е служението на ученика. Тава са божиите служители през вековете. 6.11.1962 г.
към текста >>

12. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ Георги Куртев е мобилизиран по време на Балканската война. Мобилизиран е и Боян Боев. Той беше тогава здрав и изпратен на фронта. Но той декларира предварително: „Аз пушка не взимам и не стрелям. Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание. Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият и след като го държали в затвора, най-сетне го пускат да бъде санитар в болница. И така двамата се събират в една болница. Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Където върви полкът, тя е прикрепена за него.
към текста >>

Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият и след като го държали в затвора, най-сетне го пускат да бъде санитар в болница.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ Георги Куртев е мобилизиран по време на Балканската война. Мобилизиран е и Боян Боев. Той беше тогава здрав и изпратен на фронта. Но той декларира предварително: „Аз пушка не взимам и не стрелям. Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание. Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият и след като го държали в затвора, най-сетне го пускат да бъде санитар в болница. И така двамата се събират в една болница. Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Където върви полкът, тя е прикрепена за него. Каквото има - болни войници и ранени, тя ги приема за лечение.
към текста >>

И така двамата се събират в една болница.
Мобилизиран е и Боян Боев. Той беше тогава здрав и изпратен на фронта. Но той декларира предварително: „Аз пушка не взимам и не стрелям. Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание. Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият и след като го държали в затвора, най-сетне го пускат да бъде санитар в болница. И така двамата се събират в една болница. Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Където върви полкът, тя е прикрепена за него. Каквото има - болни войници и ранени, тя ги приема за лечение. Обаче на южния фронт на Ча-талджа възниква холерата.
към текста >>

Това е етапна военна болница и се движи с войските.
Но той декларира предварително: „Аз пушка не взимам и не стрелям. Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание. Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият и след като го държали в затвора, най-сетне го пускат да бъде санитар в болница. И така двамата се събират в една болница. Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Където върви полкът, тя е прикрепена за него. Каквото има - болни войници и ранени, тя ги приема за лечение. Обаче на южния фронт на Ча-талджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. Големи жертви даде нашата войска при Чаталджа.
към текста >>

След като избухна холерата, болницата, в която е брат Георги и Боян е обявена за холерна болница.
Каквото има - болни войници и ранени, тя ги приема за лечение. Обаче на южния фронт на Ча-талджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. Големи жертви даде нашата войска при Чаталджа. Паднаха много убити. След като избухна холерата, болницата, в която е брат Георги и Боян е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. „Да дойдем в тази болница е все едно да мрем заедно с холерно болните." С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки, вън от селото на един баир. От фронта"' от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всичко стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки.
към текста >>

Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата.
Обаче на южния фронт на Ча-талджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. Големи жертви даде нашата войска при Чаталджа. Паднаха много убити. След като избухна холерата, болницата, в която е брат Георги и Боян е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. „Да дойдем в тази болница е все едно да мрем заедно с холерно болните." С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки, вън от селото на един баир. От фронта"' от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всичко стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: „Който отиде горе при болните няма да види семейството си вече".
към текста >>

„Да дойдем в тази болница е все едно да мрем заедно с холерно болните." С биволски коли започват да карат болни.
Всички изпадат в ужас. Големи жертви даде нашата войска при Чаталджа. Паднаха много убити. След като избухна холерата, болницата, в която е брат Георги и Боян е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. „Да дойдем в тази болница е все едно да мрем заедно с холерно болните." С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки, вън от селото на един баир. От фронта"' от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всичко стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: „Който отиде горе при болните няма да види семейството си вече". Наместо да ги насърчи, той ги обезсърчава.
към текста >>

За болницата правят бараки, вън от селото на един баир.
Големи жертви даде нашата войска при Чаталджа. Паднаха много убити. След като избухна холерата, болницата, в която е брат Георги и Боян е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. „Да дойдем в тази болница е все едно да мрем заедно с холерно болните." С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки, вън от селото на един баир. От фронта"' от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всичко стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: „Който отиде горе при болните няма да види семейството си вече". Наместо да ги насърчи, той ги обезсърчава. Голям ужас и бич е холерата.
към текста >>

Болницата започва да се пълни.
Аз отивам горе". С него отиват трима души наши приятели - брат Боян и още двама. Четирима души отиват горе и започват да се грижат за болните. А това холерата е страшна работа. Брат Георги ни е разказвал потресающи ужасии. Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Разпореждат се и напълват бараките и коридорите. Мият болните, къпят ги, преобличат ги. Лекарите не смеят да влезат в болницата. Казали са им, да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура.
към текста >>

Лекарите не смеят да влезат в болницата.
Брат Георги ни е разказвал потресающи ужасии. Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Разпореждат се и напълват бараките и коридорите. Мият болните, къпят ги, преобличат ги. Лекарите не смеят да влезат в болницата. Казали са им, да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: „С тази трикратна доза по-голяма от вашата аз лекувах 800 войника. Те оживяха.
към текста >>

Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата".
А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: „С тази трикратна доза по-голяма от вашата аз лекувах 800 войника. Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели. Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат. Брат Георги и останалите като станат сутрин, закусят и се облекат със специално облекло в стаята за преобличане. И целия ден не ядат, нито пият вода, понеже пипат холерно болни. Чак вечерта, чак като се погрижат за болните, като ги изкъпят и преоблекат и ги турят по леглата им, тогава се оттеглят. Имат си специална баня, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна.
към текста >>

Холерата спря, болницата се разформирова и нас ни освободиха.
Отваряме и четем: „За моето око нищо не е скрито. Всичко виждам, всичко зная. Зная положението ви. Дерзайте още малко! ". Като получихме писмото, сила добихме чрез него и можахме да издържим докрая. Холерата спря, болницата се разформирова и нас ни освободиха. Ние видяхме децата и семействата си. Ни един от четиримата не пострада, а тук имаше 800 болни. А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера." Така Георги Куртев се върна жив. Този случай той ми е разказвал няколко пъти и аз го имам записан подробно. Той беше много добър разказвач.
към текста >>

А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера." Така Георги Куртев се върна жив.
Дерзайте още малко! ". Като получихме писмото, сила добихме чрез него и можахме да издържим докрая. Холерата спря, болницата се разформирова и нас ни освободиха. Ние видяхме децата и семействата си. Ни един от четиримата не пострада, а тук имаше 800 болни. А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера." Така Георги Куртев се върна жив. Този случай той ми е разказвал няколко пъти и аз го имам записан подробно. Той беше много добър разказвач. Разказваше просто, естествено, по народному. Веднъж му казах: „Ти брат Ге-орге разказвай, а аз ще стенографирам. Турих си аз тефтерчето, а той почна, но като гледа, че аз пиша стеснява се и не може да разказва така свободно." „Няма да може брат Борис, не ми върви тази работа както други път".
към текста >>

13. 63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

" - „Лекарите от психиатрията, от болницата.
Валеше проливен дъжд. На Изгрева идва селянка боса, цялата измокрена. Влиза в къщичката на един от братята - Иван Антонов. Той я пита: „Къде така в този дъжд? " - „Търся човекът, който всичко знае." - „Кой те изпрати? " - „Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. А за това тук лек за тебе няма. Иди там горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда брата, че лекарите са искали да се пошегуват. Жената пита: „Ти знаеш ли го къде е? " Братът поглежда през прозорчето и вижда на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри.
към текста >>

14. 82. НАЧО ПЕТРОВ

Закаран в болницата той почива без да дойде в съзнание.
А Сийка Динова е една такава слабичка, кротичка, на никого дума не казва, ходи като мравка по Изгрева и изведнъж тази мравка се изправя пред Начо Петров и излива върху него всичко онова, което е събирала в себе си. Учителят в една беседа бе казал: „Пазете се от гнева на кротките! " И точно тук това се сбъдва. Гневът на мравката бива унищожителен спрямо Начо Петров. В същия този момент той получава припадък и след това загубва съзнание. Закаран в болницата той почива без да дойде в съзнание. Та пазете се от гнева на кротките. Начо Петров имаше голям архив за Учителя и за Братството. Той събираше и правеше изрезки от онези вестници, които клеветяха Учителя и Учението. Той ги събираше, подреждаше ги и изпращаше гневни отговори на писачите на тези лъжи. Когато Учителят е бил в Мърчаево и когато Го запитват кого да поставят за посредник между новата комунистическа власт и Братството, то Учителят казва две имена: Начо Петров и Митко Грива.
към текста >>

15. 103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ

По едно време му дават една работа в работническата болница.
Чиста проба проповедник. То-газ времената бяха други и това можеше да се приеме. Но сега не. Брат Звездински бе останал без работа доста време и я търсеше усилено. Трябваше да се препитава някакси. По едно време му дават една работа в работническата болница. Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството.
към текста >>

Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи.
Трябваше да се препитава някакси. По едно време му дават една работа в работническата болница. Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето. А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: „Господи, колко си велик в твоите милости!
към текста >>

16. 30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА

Прехвърлиха ме в болницата на затвора и там ми оперираха язвата.
30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА Здравословното ми състояние се влоши. Аз започнах да повръщам кръв от стомаха. После язвата ми се спука и започнах да се изхождам с черни изпражнения. Губих кръв от две места, бях в много тежко състояние и накрая съм изпаднал в шок. Прехвърлиха ме в болницата на затвора и там ми оперираха язвата. Изрязаха част от стомаха ми с пробитата язва и са ме зашили. Преливаха ми кръв, преливаха ми течности, и непрекъснато банката висеше над главата ми и през една система всичко това се вливаше във вените ми. По този начин ме спасиха. Едвам оживях. Но онзи период на възстановяване вървеше много бавно.
към текста >>

Държаха ме в болницата колкото може по възможност повече.
Преливаха ми кръв, преливаха ми течности, и непрекъснато банката висеше над главата ми и през една система всичко това се вливаше във вените ми. По този начин ме спасиха. Едвам оживях. Но онзи период на възстановяване вървеше много бавно. Аз бях отслабнал, едвам се движех, олюлявах се и не можех да пазя равновесие. Държаха ме в болницата колкото може по възможност повече. Не мога да се оплача от лекарите. Там при тях беше слезнал ангелът Господен. От къде зная ли? Слушайте внимателно. Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха.
към текста >>

17. 31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА

Дойде време и ме извадиха от болницата на затвора.
31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА Аз бях вече истински затворник. Имах си вече истинска присъда и трябваше да я излежавам. Дойде време и ме извадиха от болницата на затвора. Изпратиха ме в затвора на гр. Пазарджик. Това беше затвора с най-тежък режим. Но преди да отида там се беше нещо случило. Затворниците се бяха оплакали на своите близки, а те бяха написали молба до правителството за беззаконията, които са се вършили там. Накрая да се провери дали това е вярно, то властта предрешава като затворник един инспектор по затворите, съставят му подходящо досие и присъда и го пращат в този затвор.
към текста >>

18. 48. ГЛАДЪТ

Дойде време физическото състояние на тялото ми се влоши й ме заведоха в болницата на затвора, където ме оперираха от язва на стомаха.
Бях прескочил гладът. Зад мене беше Духът на Учителя, който ме крепеше. Това беше истински пост с молитви. Тук видях силата на поста и силата на молитвата, защото те двете укрепват духа на човека и го правят чутък за идването на Божествения Дух, който на всеки човек раздава онова, което му е потребно. Чрез Него получих сила на духа си и укрепих волята си, че трябва да превъзмогна временната тегота на тялото си. Дойде време физическото състояние на тялото ми се влоши й ме заведоха в болницата на затвора, където ме оперираха от язва на стомаха. Един етап беше преминал, идваше вторият. Така се редяха брънките на веригата, с която бях окован в подземията на човешката преизподня. Веригата бе от 12 години затвор.
към текста >>

19. ІІІ.63. САВКА И ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Ако се беше случило с теб, щеше да бъдеш в болницата и щеше да се лишиш от беседите за дълго време.
" Всички млъкват. Оглеждат се, дали и те не са някакви далекогледи и бинокли, чрез които Учителят наблюдава живота на света на земята. Отивам при Учителя да се извиня, че с моето колело съм Му създал толкова неприятности. Учителят ме поглежда и казва: „Те духовете отдавна ти бяха хвърлили мерака на колелото, за да го повредят, защото ти сутрин идваше на беседи, а те не желаеха това. Добре, че се отърва само със счупване на колелото, защото друг плати за теб. Ако се беше случило с теб, щеше да бъдеш в болницата и щеше да се лишиш от беседите за дълго време. А сега и Савка слуша беседи, и ти прихождаш тук, а това е една опитност за всички. Вашите недостатъци са врати, през които минават изкушенията, за да ви отклоняват от Школата." Аз целувам ръка, благодаря Му, отивам при Савка и разказвам всичко казано от Учителя. Тя леко си намръщва челото: „Не се притеснявай. Аз съм си виновна. Учителят ме предупреди, че това което съм пропуснала като дете, не мога да го наваксам като възрастна.
към текста >>

20. 3.28. „Бог ни люби

заболява тежко от ухо и тогавашната медицина - хирургия, му правят трапанация на ухото, зад ухото и една сестра отива при Учителя и Му казва: „Учителю, брат Георги Томалевски е тежко болен, в болницата е и са му направили трапанация на ухото, имал възпаление." Учителят казал на сестрата: „Един момент!
28. „Бог ни люби" Георги Томалевски е роден в 1897 г. и през 1928 г. заболява тежко от ухо и тогавашната медицина - хирургия, му правят трапанация на ухото, зад ухото и една сестра отива при Учителя и Му казва: „Учителю, брат Георги Томалевски е тежко болен, в болницата е и са му направили трапанация на ухото, имал възпаление." Учителят казал на сестрата: „Един момент! " Отива и дава на сестрата една книжка, която да му предадат на Георги в това състояние и то веднага. И сестрата взема книжката и отива. Книжката е озаглавена: - „Бог ме люби! " От този момент Георги, когато поема книжката, прочита само заглавието, се подобрява неговото здравословно състояние и оздравява. Понеже бяхме интимни приятели в продължение на 47 години и по време на войната той ми даде една стая, тъй като къщата, в която живеех беше разрушена от бомбардировките.
към текста >>

21. 3.31. Димитър Звездински

След I-та Световна война останах без работа, а трябва да се живее и постъпих като санитар в инфекциозната болница.
Един ден и двамата сме с Митко Звездински на Бивака и след като там прекарахме, обядвахме, разговаряхме и тръгнахме да си вървим обратно за София и по пътя му казвам: „Митко", понеже той беше доста по-възрастен от мене. Той беше на възрастта на Георги Томалевски. „Митко, разкажи ми нещо във връзка с тебе, с Учителя." Той беше много словоохотлив. "С удоволствие ще ти разкажа. Аз до I-та Световна война бях първоначален учител. След I-та Световна война останах без работа, а трябва да се живее и постъпих като санитар в инфекциозната болница. Но, признавам си, страх ме беше, защото тогава нямаше тези лекарства, каквито ги има сега. Но беше Великден и аз взех яйца и козунак, и отивам да посетя Учителя на „Опълченска". Учителят ме прие и ме попита, макар че Той знаеше всичко за мен, но трябваше да стане разговор. "Брат, Вие работите ли? " „Работя, Учителю".
към текста >>

" „В инфекциозната болница".
Но беше Великден и аз взех яйца и козунак, и отивам да посетя Учителя на „Опълченска". Учителят ме прие и ме попита, макар че Той знаеше всичко за мен, но трябваше да стане разговор. "Брат, Вие работите ли? " „Работя, Учителю". „Къде работите? " „В инфекциозната болница". „Какво работите там? " „Санитар съм, Учителю". „Като работите там, страх ли Вие е? " Митко сближава двете ръце, като на молитва, и казва на Учителя: „Страх ме е, Учителю." Учителят строго, меко му казва: „Брат, когато почувствате страх, погледнете небето и пет пари не давайте." Като ми каза тези думи, аз вече болните ги приемах и прегръщах, и пет пари не давах за никаква опасност от инфекциозно заболяване." Да. Как наистина изпъкват образи от наши приятели.
към текста >>

22. 3.42. Мария - Захарната

Тя е била перачка, перяла някъде в някоя болница, или не мога да кажа точно къде.
Мария поздравява Учителя, целува Му ръка. С едната ръка Му подава геврек и Му казва: „Това, Учителю, е за Вас". А с другата ръка вади пет лева и Му казва: „Учителю, това е за Господа". Учителят слага парите в джоба, взима геврека, започва да го разчупва, яде и почва да се качва нагоре по стълбата." А тогава пет лева беше много малка сума. Дала за Господа, колкото е имала. Тя е била перачка, перяла някъде в някоя болница, или не мога да кажа точно къде. Но съм я посещавал, когато беше в дълбока старост. Тя живееше в една схлупена къщичка, там, към захарната фабрика и съм разговарял с нея. Беше скромен, беден човек, но бе вярна по дух на Учителя. „Човек е малко същество, но е проявление на Бога. Зад човека стои Бог". (Учителят)
към текста >>

23. 3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ

завършва семинария, става свещеник, а през I-та Световна война отначало е санитар, а след това капелан във военна болница.
С него започнаха реформациите във Ватикана. Той знаеше за Учителя и част от неговите идеи от България занесе във Ватикана. Анджело Ронкали е роден 1881 г. в бедно многодетно семейство. През 1904 г. завършва семинария, става свещеник, а през I-та Световна война отначало е санитар, а след това капелан във военна болница. През 1925 г. Папа Пий XI назначава Ронкалий за папски дипломатически представител в София. Това му донася звание епископ. От 1925 г.-1939 г. е в София.
към текста >>

24. 5.05. Да прогледнеш чрез Словото на Учителя

„Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото.
Окото се избистри. Идва лекарят, за да види какво ще правим с окото и дали ще го вадим. Вижда го и ахва: „Ама как стана? Как е възможно това? " Отговаряме, че Учителят го е излекувал по този начин с компреси от горещи кърпи. „Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото. Накрая всичко завърши благополучно, баща ми сложи очила и с тях си служеше до края на живота си. Та всички чудеса по времето на Христа се повториха в нашето семейство. Онези, които трябваше да прогледнат - проглеждаха чрез Словото на Учителя. Онези, които трябваше да останат слепи - оставаха и те си вървяха по своя път.
към текста >>

25. 5.27. Лечение за Славата Божия

Ходил в Брезник в болницата и искали да му отрежат ръката.
Там виждам човек, дълъг два метра, грамаден, легнал и е в безсъзнание. Ръката му е подута от горе до долу. От рамото, та до пръстите. Жените в черни забрадки плачат около него. Разбрах, че си набол ръката и станала инфекция. Ходил в Брезник в болницата и искали да му отрежат ръката. Не се съгласил. Казали му, че така той ще умре. Близките го взели, докарали го с кола и сега го чакаха да умре. Аз си казах, че ще приложа онова, което Учителят направи с моя инфектиран пръст. Поисках да донесат квас.
към текста >>

26. 5.30. Звездински

Димитър е работил като санитар в туберкулозната болница.
От това, че гледал небето и звездите, изведнъж се променил, взел че се нарекъл Звездински. В Пловдив попада на Братска група, чува за Учителя и от там идва в София, при Учителя. И тук става ученик. И неговия брат Михаил също идва в София, преименува името си на Звездински. Заедно сме ходили в Мърчаево при Учителя с двамата братя. Димитър е работил като санитар в туберкулозната болница. Веднъж се оплакал на Учителя: „Учителю, много се страхувам да не се заразя от тези туберкулозно болни." Учителят му дал съвет: „Преди да влезеш в болницата, ще се обърнеш към небето и ще кажеш: „Боже, помагай! " И ще влезеш спокойно." И така правил години наред и не се заразил. Казваше ми, че като отивам някъде и застана пред някоя врата, да погледна към небето и да кажа: „Боже, помагай! " Този съвет го спазвам и до днес. Та много е важно, кога човек трябва да погледне към небето, кога да зърне звездите по небето и кога да вземе решение да служи на Бога.
към текста >>

Веднъж се оплакал на Учителя: „Учителю, много се страхувам да не се заразя от тези туберкулозно болни." Учителят му дал съвет: „Преди да влезеш в болницата, ще се обърнеш към небето и ще кажеш: „Боже, помагай!
В Пловдив попада на Братска група, чува за Учителя и от там идва в София, при Учителя. И тук става ученик. И неговия брат Михаил също идва в София, преименува името си на Звездински. Заедно сме ходили в Мърчаево при Учителя с двамата братя. Димитър е работил като санитар в туберкулозната болница. Веднъж се оплакал на Учителя: „Учителю, много се страхувам да не се заразя от тези туберкулозно болни." Учителят му дал съвет: „Преди да влезеш в болницата, ще се обърнеш към небето и ще кажеш: „Боже, помагай! " И ще влезеш спокойно." И така правил години наред и не се заразил. Казваше ми, че като отивам някъде и застана пред някоя врата, да погледна към небето и да кажа: „Боже, помагай! " Този съвет го спазвам и до днес. Та много е важно, кога човек трябва да погледне към небето, кога да зърне звездите по небето и кога да вземе решение да служи на Бога.
към текста >>

27. 5.43. Кръстницата

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

А училището го бяха взели за военна болница.
" А тя бременна, ще има дете. Отивам, а тя започнала да ражда. Според македонците, не трябвало вечер да се излиза навън, затова мен, като българка, ме изпратиха да донеса един котел с вода, за да се окъпе детето. Не смеят да излизат, плашат се от магьосничество. Затова ме изпратиха за вода. А училището го бяха взели за военна болница. Изпратиха ме да извикам лекаря. Отивам на посочения адрес и тропам на вратата. „Как идваш сама посред нощ? " „Не съм сама, върви едно войниче с мен. Идвай бърже, че учителката Вера ще ражда." Дойде лекарят от болницата, роди се момче.
към текста >>

Идвай бърже, че учителката Вера ще ражда." Дойде лекарят от болницата, роди се момче.
А училището го бяха взели за военна болница. Изпратиха ме да извикам лекаря. Отивам на посочения адрес и тропам на вратата. „Как идваш сама посред нощ? " „Не съм сама, върви едно войниче с мен. Идвай бърже, че учителката Вера ще ражда." Дойде лекарят от болницата, роди се момче. Питат ме, какво име да му сложа. Казвам: „Александър". Те се смаяха. „Какво, не го ли харесвате? " „Не, харесваме го", но продължават да се оглеждат.
към текста >>

28. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Методи Константинов в началото на 1979 година постъпи в болницата „Пирогов" с поражение на черния дроб.
През 1976 година претърпя операция на дясното око. През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя. През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция. Тези дати той си ги беше записал собственоръчно и бе отбелязал дословно: „Годините 1974-1979 г. са години на трансформация на тежка карма." Да, наистина, от тежка по-тежка карма. Методи Константинов в началото на 1979 година постъпи в болницата „Пирогов" с поражение на черния дроб. Беше жълт като лимон. В този момент за него се грижеше д-р Янка Попова. Беше 16 февруари 1979 година и на последната среща с д-р Янка Попова той казва: „Ако ме задигнат сега, то заради мен ще се отвори война в Азия". След няколко часа той почина. А на следващия ден Китай нападна с войски Северен Виетнам поради спора им с Камбоджа.
към текста >>

29. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

През това време аз работех в Своге в болницата като лекар и там сестрите и санитарите ме хранеха.
А накрая щеше да бъде мой провал. Невероятна опитност, възбуждаща човек да пощурее от напрежение. Накрая всичко мина благополучно. Разплатих се с Пеню. Отидоха мои четири лекарски заплати, плюс две заплати на един мой познат от провинцията, който също така бе привлечен от мене да ми помогне. През това време аз работех в Своге в болницата като лекар и там сестрите и санитарите ме хранеха. Оставяха ми от вечерята, която бе постна - зелен фасул, грах, ориз с домати и кисело мляко. Това беше вегетарианска храна, която се сервираше задължително на болните, които не я ядяха, защото им беше омръзнала. Аз тогава бях млад лекар - гладен, жаден и беден. Онези, които ми оставяха храната знаеха, че имам някакви задължения да изплащам и съм без пари. С получените пари Петърчо си купи един хубав костюм, риза и обувки и се облече като истински студент.
към текста >>

30. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Аз съ-действах и присъствах на операцията в болницата „Исул".
След това направих филм на Стоянка Илиева, както и много снимки. Тя още приживе бе подготвена и беше готова за следващите поколения. Имаше поезия, проза, която бе подвързала и ми ги предаде за съхранение. Остана нейният архив от ръкописи, които трябваше да получа накрая. По онова време Илия Узунов имаше аденом на простатата и мина през операция. Аз съ-действах и присъствах на операцията в болницата „Исул". Наблюдавах, че Стоянка непрекъснато се молеше за Илия. „Защо толкова пришпорваш събитията? Ако му е писано, ще живее дълго." „Не, той трябва да живее, защото той трябва да ме гледа на стари години! " Аз се стреснах. Огледах я.
към текста >>

Учителят ги изслушал и казал строго: „Болните да отидат в болницата.
Тя изкупва греховете, направени от бащата и майката." Минали години, дъщерята пораснала, а родителите остарели. Някой трябвало вече да се грижи за дъщеря им. Решили те да заангажират някои сестри на Изгрева да я гледат, да се грижат за нея в името на Сестринството и Братството на Изгрева, и в името на Любовта, която Учителят проповядва. Сестрите, които били помолени за такава жертва, се стъписали и не знаели какво да правят. Тогава отиват при Учителя и разказват целия случай. Учителят ги изслушал и казал строго: „Болните да отидат в болницата. Тук на Изгрева е място за здравите! Тук е Школа на Бялото Братство и тук е Школа за учение и приложение на здрави хора. Тук не е болница, а тук е училище за ученици". Така Учителят разрешил въпроса. Сестрите занесли отговора на братското семейство.
към текста >>

Тук не е болница, а тук е училище за ученици".
Сестрите, които били помолени за такава жертва, се стъписали и не знаели какво да правят. Тогава отиват при Учителя и разказват целия случай. Учителят ги изслушал и казал строго: „Болните да отидат в болницата. Тук на Изгрева е място за здравите! Тук е Школа на Бялото Братство и тук е Школа за учение и приложение на здрави хора. Тук не е болница, а тук е училище за ученици". Така Учителят разрешил въпроса. Сестрите занесли отговора на братското семейство. Те го чули и казали смирено: „Ще си носим теглото си, до когато можем." По този начин те разрешават този свой кармичен проблем. Това бяха семейство Бошкови. Днес физическият Изгрев го няма.
към текста >>

31. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Целият свят мяза на болница, дето хората постоянно се лъжат - някои съзнателно, някои несъзнателно.
Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе? Докато не намериш някой да се жертвува за тебе, то може да мине цяла вечност. Защо ти трябва да играеш на криеница? Всички хора от единия край до другия край на света все лъжат. Целият свят мяза на болница, дето хората постоянно се лъжат - някои съзнателно, някои несъзнателно. Има частни болници, те са по-добре уредени, от тях хората по-скоро излизат, но излизат с лъжи. Ще си туриш на ума да живееш по Бога - най-възвишеният и чист живот, който е възможен на хората в плътта - живот на земята. Дойде някое настроение, не се занимавай с него. Настроението не е твое - незаконородено дете, който го е родил, той да се занимава с него. Ако чуеш църкането на птиченца в полозите трябва ли да отидеш ти да ги храниш?
към текста >>

32. 109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Учителят ги посреща, изслушва ги и отсича: „Тук не е болница.
В онези години да си полковник означаваше образование, качества, задължения, военна кариера и още много, много неща. Офицерското съсловие беше привилегировано съсловие. И ето идва изведнъж от някъде идеята за благотворителност, като че ли на Изгрева се намира благотворително дружество за всички. Така го възприемаха някои. Отиват разтревожени някои сестри, към които е поднесена тази идея и молба да се грижат за дъщерята на семейство Божкови. Учителят ги посреща, изслушва ги и отсича: „Тук не е болница. Тук е място за работа и този, който дойде на Изгрева трябва да работи. А всички болни да отидат в болницата. Там им е мястото. А тук на Изгрева е място на учение." Онези сестри изтръпват, отиват си уплашени, защото разбират, че с Изгрева шега не бива, че тук е място за работа и че не се занимава с болни, а болните да си отидат в болницата. Уплашват се, защото трябва категорично да заемат мястото си на ученици ни повече, ни по-малко.
към текста >>

А всички болни да отидат в болницата.
И ето идва изведнъж от някъде идеята за благотворителност, като че ли на Изгрева се намира благотворително дружество за всички. Така го възприемаха някои. Отиват разтревожени някои сестри, към които е поднесена тази идея и молба да се грижат за дъщерята на семейство Божкови. Учителят ги посреща, изслушва ги и отсича: „Тук не е болница. Тук е място за работа и този, който дойде на Изгрева трябва да работи. А всички болни да отидат в болницата. Там им е мястото. А тук на Изгрева е място на учение." Онези сестри изтръпват, отиват си уплашени, защото разбират, че с Изгрева шега не бива, че тук е място за работа и че не се занимава с болни, а болните да си отидат в болницата. Уплашват се, защото трябва категорично да заемат мястото си на ученици ни повече, ни по-малко. А това означава ред: учение, дисциплина и работа. И човек когато започне една работа трябва да бъде готов да се жертва за Бога.
към текста >>

А тук на Изгрева е място на учение." Онези сестри изтръпват, отиват си уплашени, защото разбират, че с Изгрева шега не бива, че тук е място за работа и че не се занимава с болни, а болните да си отидат в болницата.
Отиват разтревожени някои сестри, към които е поднесена тази идея и молба да се грижат за дъщерята на семейство Божкови. Учителят ги посреща, изслушва ги и отсича: „Тук не е болница. Тук е място за работа и този, който дойде на Изгрева трябва да работи. А всички болни да отидат в болницата. Там им е мястото. А тук на Изгрева е място на учение." Онези сестри изтръпват, отиват си уплашени, защото разбират, че с Изгрева шега не бива, че тук е място за работа и че не се занимава с болни, а болните да си отидат в болницата. Уплашват се, защото трябва категорично да заемат мястото си на ученици ни повече, ни по-малко. А това означава ред: учение, дисциплина и работа. И човек когато започне една работа трябва да бъде готов да се жертва за Бога. А човек не винаги е готов за работа и още повече не винаги е готов да се жертва за Бога. Това жертвата за Бога го смятат като нещо нереално, а то е най-реалното нещо в света.
към текста >>

33. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Наистина той постъпил в болницата, лекували го германските лекари, но му предложили операция и му извадили единия бъбрек и то през есента.
" „Ами разбира се, сестра, този кораб е вече ваш и вие сте на него капитан." Ето човешката саможертва, когато се прелее в човешка обич, то тя рано или късно ще се доближи до Божията Любов, защото там е първоизвора. След години заболяването му дава отражение и той заболява от бъбреци. Отиват при Учителя и питат дали могат да отидат в Германия за лечение. Той им казал: „Може. Е, на есен ще има окапали листа от дърветата". Наистина той постъпил в болницата, лекували го германските лекари, но му предложили операция и му извадили единия бъбрек и то през есента. И наистина той останал с един бъбрек и се сбъднали думите на Учителя, че през есента ще има паднали листа. В стаята му на масичката непрекъснато е стоял портрета на Учителя. Лекуващият лекар му казал: "Значи и твоя светия ти помага, защото аз също го сънувах". Докато той лежи и е в болницата Райна снове насам и натам, а това са военни години. Преди да замине за Германия Учителят веднъж на Изгрева й казал: Комунистите имат право.
към текста >>

Докато той лежи и е в болницата Райна снове насам и натам, а това са военни години.
Е, на есен ще има окапали листа от дърветата". Наистина той постъпил в болницата, лекували го германските лекари, но му предложили операция и му извадили единия бъбрек и то през есента. И наистина той останал с един бъбрек и се сбъднали думите на Учителя, че през есента ще има паднали листа. В стаята му на масичката непрекъснато е стоял портрета на Учителя. Лекуващият лекар му казал: "Значи и твоя светия ти помага, защото аз също го сънувах". Докато той лежи и е в болницата Райна снове насам и натам, а това са военни години. Преди да замине за Германия Учителят веднъж на Изгрева й казал: Комунистите имат право. Правото е на тяхна страна. Те са на правата страна". Като отишла там тя без да иска вижда руски пленници жени, които ги прекарвали под строй. Тя се приближавала и пъхала в ръцете им по някой комат хляб.
към текста >>

34. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия вкъщи не били благоприятни за ней, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо.
Пращам сестри да я нагледват, казвам им: идете при нея, подкрепете я. Те чакат Учителят да отиде при нея, да я дигне веднага, но той не отива, особен Учител е той. Пращам една сестра, пращам друга сестра, да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле. Работата се влошава. Някои й казват: нали вашият Учител всичко може, защо не те дигне тогава? Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия вкъщи не били благоприятни за ней, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо. Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен. Иде една сестра, казва ми: тая сестра няма да я бъде, не може да стане от леглото си. Казвам й: ще кажете на тази сестра да дойде при мене! -Учителю, защо си тъй жесток? Ти трябва да отидеш и да я насърчиш, да кажеш, че я обичаш.
към текста >>

Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен.
Те чакат Учителят да отиде при нея, да я дигне веднага, но той не отива, особен Учител е той. Пращам една сестра, пращам друга сестра, да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле. Работата се влошава. Някои й казват: нали вашият Учител всичко може, защо не те дигне тогава? Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия вкъщи не били благоприятни за ней, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо. Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен. Иде една сестра, казва ми: тая сестра няма да я бъде, не може да стане от леглото си. Казвам й: ще кажете на тази сестра да дойде при мене! -Учителю, защо си тъй жесток? Ти трябва да отидеш и да я насърчиш, да кажеш, че я обичаш. Казвам: тая сестричка ще дойде при мене!
към текста >>

35. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

заемал службата секретар на английската болница в Галата в Цариград.
и през Цариград се завърнал в родния си град. През септември същата година той постъпил в Роберт Колеж и завършил курса му през 1869 г. През следната 1870 г. учителствувал в Ямбол, а в 1871 г. и 1872 г. заемал службата секретар на английската болница в Галата в Цариград. В началото на 1874 г. Томов заминал за Съединените щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г.
към текста >>

36. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

„Слушай какво ако отидеш там в болницата ти вече си умряла, а ако останеш тук можеш да живееш много дълго.
Въпросът бе майка ми дали трябваше да умре или да живее. Започна се голяма караница у дома. Големи разправии. Казах й да позволи да направя опит, за да оживее. Тя мълчи. „Слушай какво ако отидеш там в болницата ти вече си умряла, а ако останеш тук можеш да живееш много дълго. Избора е твой. Аз повече няма да говоря с теб". Аз бях много войнствена и решителна и майка ми накрая се съгласи. Направих млечният компрес, сложих го на корема по хода на дебелото черво, постепенно тя се оправи и оздравя и живя дълги години след това. И от тогава вече не ми натякваше, че съм се провалила като дъновистка.
към текста >>

37. 283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

от бронхопневмония цял месец у дома един приятел-лекар направи стаята му цяла болница, че му слагаше инфузионни разтвори в системи, които се вливаха непрекъснато във вените, слагаха му се антибиотици венозно и така го лекуваше според съвременната наука.
Имах положително отношение и към различните нагревки, които съвременната физиотерапия прилагаше. Този научен потенциал стана под напора на човешкия дух за познание. Не случайно Учителят споделяше, че едновремешните индуски адепти сега са се преродили като учени на Запад с цилиндри на главата и създават едно след друго съвременните чудеса на науката, които трябва да бъдат в услуга на човека. Така че аз имах широта по въпроса, защото бях освободена. Спомням си когато Борис Николов беше болен през 1972 г. от бронхопневмония цял месец у дома един приятел-лекар направи стаята му цяла болница, че му слагаше инфузионни разтвори в системи, които се вливаха непрекъснато във вените, слагаха му се антибиотици венозно и така го лекуваше според съвременната наука. Но аз исках да му поставя млечен компрес. Той ме оглеждаше и се усмихваше и ми показваше системата и шишето, което висеше над Борис и по нейните маркучи се вливаха във вените на Борис различни разтвори: „Ей това ще му помогне, защото едновременното храним и лекуваме". А Борис беше в безсъзнание 20 дни. Но аз настоях и казах: „Ти ще го лекуваш по твоя начин, а аз по моя начин с млечен компрес през ден, едното на другото не пречи и ако Борис се излекува ще кажа, че ти си го излекувал с тези системи". Той прихна да се смее и ми обясняваше ,че този млечен компрес се употребява в старата медицина, но днес никой от лекарите не иска да се занимава с тази трудоемка работа.
към текста >>

38. 5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ

5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ Намерих си работа - чиновничка в Александровската болница.
5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ Намерих си работа - чиновничка в Александровската болница. Тя беше на час и половина от квартирата на вуйна ми, взет пътя пешком. Аз не обичах да се тъпча в трамваите и затова сутрин отивах и вечер се връщах пеш. Вървях, гледах шумния живот около себе си и мислех. Много мислех. Особено се беше раздвижила моята мисъл тогава.
към текста >>

Животът ми в болницата беше изпълнен с толкова нови неща, но не примамливи, а страшни и опасни за едно младо, неопитно, самотно момиче от провинцията, че аз се изплаших.
Особено се беше раздвижила моята мисъл тогава. Като ученичка като че бях спяща. Учех уроците си и чаках да свърша училище, без да си задавам по-дълбоки въпроси за живота. Страдах, плачех, но се утешавах, че скоро ще свърша училище и като че с неговото свършване ще свършат и страданията и несгодите ми. Сега, когато свърших ученическия живот и навлязох в живота на големите, аз се почувствувах като малка рибка напуснала малката бистра рекичка и навлязла в огромния, тъмен, мътен и бурен океан, където дебнат хиляди опасности! Животът ми в болницата беше изпълнен с толкова нови неща, но не примамливи, а страшни и опасни за едно младо, неопитно, самотно момиче от провинцията, че аз се изплаших. Брат ми беше също изплашен от големия град. Той се движеше в по-друга среда от моята, в среда на другари, но дълго време не можеше да си намери работа. Когато се срещахме виждахме колко сме безпомощни и изплашени и двамата. (Той гостуваше у някакъв приятел, не беше при вуйна ми.) Крепеше ни обаче взаимната любов и загриженост един за друг. Аз не споделях с него своите несгоди и неприятности, за да не го тревожа излишно.
към текста >>

В болницата бяха обещали да ми 9 дадат едно легло в една стая с няколко чиновнички, но още нямаше свободно.
И така аз се чувствувах сама, сама, сама... Сама сред тъмно, мътно и неспокойно море. Никъде светлина, никъде красота, никъде радост! Хазаинът на вуйна ми беше почнал да се бунтува, че имала много квартиранти, печелела много от къщата му. Аз не бях квартирантка, а само гостенка. Но той не вярваше и ме пъдеше. В болницата бяха обещали да ми 9 дадат едно легло в една стая с няколко чиновнички, но още нямаше свободно. Бях притисната до стената. Вървях из улиците и мислех, мислех, мислех... Мозъкът ми работеше като динамо: Как? Защо? За какво? На къде?
към текста >>

Добре, че в болницата ми даваха обяд.
Кой ще ни помогне? Брат ми отслабна, заболя. Моята грижа се удвои. Дойде септември влажен и студен. Ние сме с летни дрехи, без квартира, без пари. Добре, че в болницата ми даваха обяд. Брат ми идваше и го деляхме двамата. Една колежка по-възрастна от мене и по-опитна, в която събудих известни симпатии ми казваше с болка: „Бягай, бягай по-скоро от София! Бягай докато не си пропаднала като мене. Аз съм пропаднала, загубен човек! Имаш образование.
към текста >>

Крещеше почти в отчаяние душата ми веднъж когато вървях по улица „Алабин", на връщане от болницата. „Има!
Ами че това не е живот! Това е тиня! Аз съм попаднала в тинята на живота! Потъвам... Няма ли? Няма ли? Крещеше почти в отчаяние душата ми веднъж когато вървях по улица „Алабин", на връщане от болницата. „Има! Има! Има! ", отекна в душата ми някакъв мил, топъл, приятен бащин глас. „Има! " Озърнах се, от къде идеше този глас? От ляво на улицата, като че ли от посоката към ул.
към текста >>

След няколко дни така се влоши положението ми в болницата, че аз трябваше да се върна в Стара Загора при леля си.
Халюцинация!? Вътрешна някаква утеха? Засмях се и си продължих пътя спокойна. Нищо не мислех повече. Потънах в околния шум и стигнах дома, където мълчаливо се вмъкнах и без да споделя нещо с вуйна си, си легнах и спокойно заспах. След няколко дни така се влоши положението ми в болницата, че аз трябваше да се върна в Стара Загора при леля си. Назначих се Учителю за втора година и заминах пак за село.
към текста >>

39. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

получих писмо в Стара Загора от някоя си мис Торанс, англичанка дошла в София да открие училище - двегодишен курс за милосърдни сестри при болницата „Червен кръст".
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ През ваканцията на 1923 г. получих писмо в Стара Загора от някоя си мис Торанс, англичанка дошла в София да открие училище - двегодишен курс за милосърдни сестри при болницата „Червен кръст". Условия изгодни: без такса и всичко безплатно - квартира, отопление, осветление, храна, учебници, но не ми вдъхна това писмо никаква радост и надежда. Наистина, ето случай да изляза от селото и учителството, които все още не можех да възлюбя много, но какво ще стане? Милосърдна сестра - хуманно, но не задоволяващо. Аз се стремях винаги към най-голямото, най-високото, най-хубавото. Да беше поне медицина, да стана лекарка.
към текста >>

Преди обед отидохме в болницата да проучим условията, а след обед - на улица „Опълченска" 66, където живееше Учителят.
Аз искам да отидем при Него, но да Го видя и да Го слушам само отдалеч." „О, Наталио, ти не Го познаваш. Та Той за нас е дошъл, за малките, не за големите. Големите нямам нужда от Него. Ти не знаеш колко хора от различни слоеве на обществото се тълпят край Него за съвет, за помощ. И Той всички приема с Любов и разположение, изслушва с търпение и ги изпраща доволни и радостни." Направихме както каза Милка. Преди обед отидохме в болницата да проучим условията, а след обед - на улица „Опълченска" 66, където живееше Учителят. Още отдалеч сърцето ми затрептя, затрептя както в детинството и в ученичеството трептеше, когато приближавах къщата на някой от любимите ми учители, които отивах да посетя. „Аз съм същото дете, същата ученичка, каква госпожица съм, каква учителка съм? ", се упреквах мислено сама. Но колкото и да се съдех и да исках да се овладея и да си придам вид на сериозна учителка, вълнението ми растеше, вълнение не само от смут, но и от радост и надежда: „Ще видя най-големия Човек на света, ще видя най-големия Учител! " Не зная от къде беше се оформило отдавна това мнение за Него у мен.
към текста >>

40. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

Жилището ми беше между инвалидния дом и Александровската болница, което прави от Изгрева до дома 3 км и половина и до дома нищо не ми стана, нито пък ми прилоша до вечерта вкъщи и така не стана нужда и да легна.
Там седях седнала в салона от 5 до 6 часа да слушам като четоха беседата. В 6 часа отидох на полянката за Паневритмията. От 6 до 7 ч. изиграх всичките упражнения и пак нищо не ми стана. Като се връщахме през гората с Еленка, казах й: „Еленке, ако това не е чудо, тогава няма чудеса на този свят". Жилището ми беше между инвалидния дом и Александровската болница, което прави от Изгрева до дома 3 км и половина и до дома нищо не ми стана, нито пък ми прилоша до вечерта вкъщи и така не стана нужда и да легна. На другия ден чаках перачка. Станах в 5 часа и прекарах целия ден в движение, като разтребвах, готвих и помагах на перачката. Седнала бях само през време на закуската и обяда и докато дадох два урока. След като си отиде перачката още до 11 часа извивах и простирах прането, чувствувайки се съвършено здрава. Не ми е станало лошо и още 18 години от тогава до сега, нито пък и до днес когато преписвам спомените си и съм вече на 84 години.
към текста >>

41. 29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА

Дори моите кратки бележки записах на болничното легло в болницата, като изпълних едно обещание пред един млад брат, който искаше да си напиша опитностите.
до 1980 г. Имах стотици изписани тетрадки по теми от Словото на Учителя. Бях работник на Школата и на Учителя. Дори в най-критичните мигове, когато преминах през операция на гръбначния стълб през 1975 г. и щях за малко да си замина, работех неуморно. Дори моите кратки бележки записах на болничното легло в болницата, като изпълних едно обещание пред един млад брат, който искаше да си напиша опитностите. През 1980/81 г. бях също в критично състояние. Аз продължавах да работя на пишещата машина и да правя препис след препис. Бяха години на гонения, обиски и ограничения. Бяхме възрастни, над 70 години, някои си заминаха, аз продължавах да работя.
към текста >>

42. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

Аз го придружавах в болницата, през нощите всякога бях над неговото легло.
Той видя и разбра, че онова, което му казваше неговата дъщеря, че ще стане, според думите на Учителя, се осъществи. И то много точно. Дойде и това време, когато моят баща заболя сериозно от хипертрофия на простатата. Имаше аденом на простатата и не можеше да уринира. Лекарите от Габрово веднага ни изпратиха при най-големия уролог с частна клиника през 1945 година. Аз го придружавах в болницата, през нощите всякога бях над неговото легло. Направиха операция и аз стоях при него и през нощта, и през деня. Бях много изморена, изтощена, измъчена от всичко, което се случваше с баща ми. След едно нощно дежурство се върнах изморена сутринта и полегнах на леглото в стаята определена за гости в бараката на брат ми Борис на Изгрева. В тази барака имаше две стаи, кухничка и килер. Едната стая бе за гости, а другата бе за Мария и Борис, които понякога престояваха в нея, защото те живееха вече на своята вила на Симеоновското шосе на три километра от Изгрева.
към текста >>

Тя се страхуваше, че аз ще докарам заразата от болницата тук в бараката.
След едно нощно дежурство се върнах изморена сутринта и полегнах на леглото в стаята определена за гости в бараката на брат ми Борис на Изгрева. В тази барака имаше две стаи, кухничка и килер. Едната стая бе за гости, а другата бе за Мария и Борис, които понякога престояваха в нея, защото те живееха вече на своята вила на Симеоновското шосе на три километра от Изгрева. Както бях унесена в леглото, в този момент дойде Мария от вилата, застана пред мене и много властно ми заяви: „Забранявам ти да си миеш ръцете на моята мивка тук, защото ще я замърсиш". Както винаги замълчах и с болка преглътнах всичко. Тя се страхуваше, че аз ще докарам заразата от болницата тук в бараката. Това можех да го разбера. Но другото не можах да разбера, че тя натърти на думите „моята мивка". А това всичко бе направено от Борис с неговия труд и тя не беше вложила нищо в тази барака и тя не беше нейна. Тя имаше една малка барака от една стаичка,която преди много години бе изгнила от времето и чиито дъски накрая послужиха за огрев и за печката. А освен това тя не работеше, бе съпруга на Борис, бе домакиня и бе на негова издръжка.
към текста >>

43. 33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК

Габрово ми казаха няколко пъти, че е необходимо да заминем за София и че трябва да се направят рентгенови снимки в първостепенната болница Исул.
33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК Беше дошла 1951 година и майка ми заболя. Лекарите от гр. Габрово ми казаха няколко пъти, че е необходимо да заминем за София и че трябва да се направят рентгенови снимки в първостепенната болница Исул. Но ние отлагахме и я лекувахме по народна медицина и с лекарства. Но тя се влоши и един ден лекарят категорично ни наложи: „Аз заповядвам! Веднага заминавайте! Знам защо не искате да отидете. Заради снахите!.
към текста >>

Извикахме професор да я прегледа вкъщи, след което той нареди да я приемат на лечение в болницата Исул.
Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка. Понеже на Изгрева имахме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да отиде и да ги донесе. Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца. С тях направих лекарството, но болната ми майка не го опита. Извикахме професор да я прегледа вкъщи, след което той нареди да я приемат на лечение в болницата Исул. Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред бараката на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава нарежданията на Мария от вилата. Чух много ясно, как Арнаудова каза: „Аз съм наредила, Надка ще й каже". След малко идва Надка и ми съобщава: „На вилата няма място за майка ти, като я изпишат ще я.сложите в кухнята на леглото в бараката". Отговорих: „Този въпрос не го разрешаваш ти". Аз също не го разрешавах, а бях оставила брат ми Борис да го разреши.
към текста >>

Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред бараката на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава нарежданията на Мария от вилата.
Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка. Понеже на Изгрева имахме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да отиде и да ги донесе. Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца. С тях направих лекарството, но болната ми майка не го опита. Извикахме професор да я прегледа вкъщи, след което той нареди да я приемат на лечение в болницата Исул. Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред бараката на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава нарежданията на Мария от вилата. Чух много ясно, как Арнаудова каза: „Аз съм наредила, Надка ще й каже". След малко идва Надка и ми съобщава: „На вилата няма място за майка ти, като я изпишат ще я.сложите в кухнята на леглото в бараката". Отговорих: „Този въпрос не го разрешаваш ти". Аз също не го разрешавах, а бях оставила брат ми Борис да го разреши. Но нареждането на Мария мина през четири човека и пропътува три километра да стигне до мен.
към текста >>

Майка ми я изписаха от болницата и я отведоха на вилата на брат ми Борис и се наложи аз да я придружа.
Чух много ясно, как Арнаудова каза: „Аз съм наредила, Надка ще й каже". След малко идва Надка и ми съобщава: „На вилата няма място за майка ти, като я изпишат ще я.сложите в кухнята на леглото в бараката". Отговорих: „Този въпрос не го разрешаваш ти". Аз също не го разрешавах, а бях оставила брат ми Борис да го разреши. Но нареждането на Мария мина през четири човека и пропътува три километра да стигне до мен. Майка ми я изписаха от болницата и я отведоха на вилата на брат ми Борис и се наложи аз да я придружа. На болната ми майка й се даде нещо сготвено с лук, но тя не го опита. Пожела да й направя супа от маслини. Трябваше да ги сваря на супа, но ми трябваше една глава лук, защото аз маслини носех в чантата си. Отвън под стряхата на един пирон висеше цяла плитка лук, за да се суши на слънцето. Помолих Станка да ми даде една главичка.
към текста >>

44. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

След като излезе от болницата, тя ми предаде тетрадката и аз я преснех на негатив.
Много пъти уговарях с нея да напишем нейните опитности. Но тя отказваше. Тя бе принудена да влезе в неврохирургията, където й предстоеше операция на един от гръбначните й прешлени. Тогава тя взима една тетрадка и в телеграфен стил по четири-пет реда записва някои от своите опитности. На корицата бе написала; „На д-р Вергилий". След като излезе от болницата, тя ми предаде тетрадката и аз я преснех на негатив. Но както се случва винаги, при моята работа с възрастните приятели винаги се явяват по няколко човека, които да пречат. И тук се случи същото. Наговориха я и я настроиха срещу мен. Цанка си поиска тетрадката, аз я върнах и къде отиде тя аз не зная и до ден днешен. В моите срещи аз записвах нейните разкази.
към текста >>

45. 6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

Прибират я в болницата и след два месеца тя си замина от този свят.
След като Ярмила уточни, написа книгата, тя я даде за печат на едно издателство. Аз се бях върнал вече в България. Но тук се случи най-неочакваното. Една вечер, прибирайки се в центъра на Париж, някой я удря с някакво желязо отзад по главата с цел да я оберат. Тя пада в безсъзнание и я намират сутринта в безсъзнание на улицата. Прибират я в болницата и след два месеца тя си замина от този свят. Замина си по такъв начин. Не можа да дочака и нямаше възможност да следи отпечатването на книгата. Ето какво нещо е борбата с тъмните сили. Решиха да я премахнат, за да не излезе Паневритмията. Не съм преглеждал нейния хороскоп и не съм търсил такъв подобен аспект в него, Но си завърши като войник работата и плати с живота си за това.
към текста >>

46. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

През 1938 г, накрая свекърва ми се разболя и постъпи в болницата при д-р Темелков.
Тя имаше обичай в събота да си приготви всичко за неделя и в неделя да ходи на черква. В 10 часа бяха винаги на „Солунска" в евангелската черква. Ние по-рядко ходехме там, защото си предпочитахме Изгрева. Баща му не се сърдеше. Беше доволен, че и там е религиозно общество и се говори за Бога и Христа и беше щастлив, че не сме в света, а сме при Бога. През 1938 г, накрая свекърва ми се разболя и постъпи в болницата при д-р Темелков. Всеки ден свекъра ходеше при нея и я хранеше като дете. Аз бях през 1939 г. бременна и много исках Жоро да й каже, за да се зарадва, че булката ще има вече бебе. Но той казваше, нека да мине поне три месеца, че тогава. Така тя си отиде без да разбере, че ще има внук.
към текста >>

Малко по-късно моят баща беше дошъл у нас на гости и понеже беше диабетик казваше ми, че след една сватба, на която е присъствувал е ял повечко от колкото трябва и му се явиха на гърба циреи, които бяха много опасни и толкова опасни са били, че когато извиках лекар, той каза: „Това е едно гнездо от оси, веднага трябва да го заведете в болница".
Така тя си отиде без да разбере, че ще има внук. А детето се роди мъртво. (Това беше преди Гриша.) Не знам каква беля стана, не се движеше, но добре, че не й казахме. Ние вече се бяхме прибрали на ул. „Самуил" 107 и свекъра постоянно ни казваше, да отидем при него да живеем в първата къща, а Жоро му казваше: „Не, ти ще дойдеш при нас". Малко по-късно моят баща беше дошъл у нас на гости и понеже беше диабетик казваше ми, че след една сватба, на която е присъствувал е ял повечко от колкото трябва и му се явиха на гърба циреи, които бяха много опасни и толкова опасни са били, че когато извиках лекар, той каза: „Това е едно гнездо от оси, веднага трябва да го заведете в болница". И той постъпи в болница. Аз не можех да отида там, защото Гриша беше една годинка и нямаше на кого да го оставя. Жоро ходеше при него. Добрия Жоро, за всичко се грижеше той. И дядо Гиго, бащата на Жоро толкова се радваше на Гриша, който се роди на 15.III.1942 г., че ми купи и шевна машина.
към текста >>

И той постъпи в болница.
А детето се роди мъртво. (Това беше преди Гриша.) Не знам каква беля стана, не се движеше, но добре, че не й казахме. Ние вече се бяхме прибрали на ул. „Самуил" 107 и свекъра постоянно ни казваше, да отидем при него да живеем в първата къща, а Жоро му казваше: „Не, ти ще дойдеш при нас". Малко по-късно моят баща беше дошъл у нас на гости и понеже беше диабетик казваше ми, че след една сватба, на която е присъствувал е ял повечко от колкото трябва и му се явиха на гърба циреи, които бяха много опасни и толкова опасни са били, че когато извиках лекар, той каза: „Това е едно гнездо от оси, веднага трябва да го заведете в болница". И той постъпи в болница. Аз не можех да отида там, защото Гриша беше една годинка и нямаше на кого да го оставя. Жоро ходеше при него. Добрия Жоро, за всичко се грижеше той. И дядо Гиго, бащата на Жоро толкова се радваше на Гриша, който се роди на 15.III.1942 г., че ми купи и шевна машина. Жоро ми взе златни пръстени със сапфири, които после загубих.
към текста >>

47. 4. БОЛНАТА СЪПРУГА

Паньо Славов

4. БОЛНАТА СЪПРУГА Съпругата на брат Паню се разболяла и за известно време била в болница.
4. БОЛНАТА СЪПРУГА Съпругата на брат Паню се разболяла и за известно време била в болница. Като отишъл да я види лекарите му казали, че няма да я бъде и е по-добре да си я вземе, да я прибере, та да си умре вкъщи. Брат Паню веднага заминал за София при Учителя. Разказал Му всичко. Учителят отговорил, че жена му ще живее още 20 години. Брат Паню си записал точно датата и годината, когато е ходил при Учителя.
към текста >>

48. 1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА

Богдана Николова

Малката Верка, след 9-месечно лекуване и 4 несполучливи операции в Александровската болница беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето правеше температура.
БОГДАНА НИКОЛОВА 1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА През време на Владайските събития, през есента на 1918 г. Верка Николова Ковачева, най- малката дъщеря на Никола Ковачев, живущ в Княжево, ул, „Св, Кирил и Методий" № 108, бе ранена в лявата ръка над лакета от снаряд. Семейството Ковачеви, състоящо се от 4 дъщери и един син, от които раненото е най-малкото дете, тогава на 10 години, изживяваше голяма тревога. Малката Верка, след 9-месечно лекуване и 4 несполучливи операции в Александровската болница беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето правеше температура. По това време в Княжево имаше италианска лекарска мисия. Заведоха малката Верка с превързана на дъска ръка при тях. Те я прегледаха и казаха, че ръката трябва незабавно да бъде отрязана, иначе детето ще умре. Роднините се събраха разтревожени около цялото семейство. Майка ни.
към текста >>

49. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Донка Георгиева Кънева

Тя ме постави да легна и отиде да извика сестрината ми дъщеря, която е старша медицинска сестра в Четвърта градска болница.
9. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ През 1971 година бях отишла при дъщеря си на гости и ме хвана много остра бъбречна криза. Три дена и четири нощи непрекъснато имах страшни болки. На четвъртата нощ сутринта в 4 часа дъщеря ми дойде да ми даде лекарство. Повдигна ме да взема лекарството, обаче аз усетих, че съвършено ми истина лявата страна. Тя ме постави да легна и отиде да извика сестрината ми дъщеря, която е старша медицинска сестра в Четвърта градска болница. Тя е дошла и казала, че ме е прегледала, че това е вдървяване, дъщеря ми е мислила, че е парализа, шок от голямата непосилна болка. А през това време на мен ми се даде картина, че изчезнаха стените на стаята и бях обиколена от голям кръг Светли същества. Те бяха четири реда един над друг. Първите бяха до кръста, над тях втори пак до кръста и така трети и четвърти, от които последните бяха най-светли. Всички стояха в изключително мълчание, сякаш очакваха нещо.
към текста >>

50. ПЕНКА КРАЕВА

Брат ми са го взели в болницата и след това го изпратили да го лекуват в София, като го излекували и го върнали в Русе той се разболял от дифтерит, изглежда, че там е бил заразен, без да знаят.
Загина някак трагично. Беше войник в пионерни дружини по поставяне на телеграфни жици и постове. Дойде си в отпуска, отишъл с каруца да мели брашно на Писанските мелници и на връщане, той беше толкова много благороден, че съжалил конете и вървял пеш с каруцата. Но нещо се хвърля на гърба му. Когато се обръща вижда, че това е един вълк бесен. Брат ми са го взели в болницата и след това го изпратили да го лекуват в София, като го излекували и го върнали в Русе той се разболял от дифтерит, изглежда, че там е бил заразен, без да знаят. Така той се разболява от дифтерит и умира в Русе много мъчително. След завършване на прогимназията дойде брат ми Петър и му отвориха бакалски магазин. Условията ми за учене станаха още по-добри. Сега пък преминах на квартира у брат си. След завършване на гимназията средствата на баща ми, на брат ми не позволяваха да продължавам образованието си по-нататък, а пък аз много желаех да уча.
към текста >>

51. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

Тогава го извикват в най-голямата болница в Питсбург.
След време Людмил излиза от психиатрията, но професорът му казал, че не може да му помага повече. Вероятно му е помогнал само да замине за Америка, където Людмил работи първоначално като преносвач на пристанището. Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама, докторе, какво правиш тук? " Пък той отговорил: „Хляба, това е! " Това чува някой от задругата и съобщава, че при тях има българин, който е лекар. Тогава го извикват в най-голямата болница в Питсбург. Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните. Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза. И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома.
към текста >>

Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните.
Вероятно му е помогнал само да замине за Америка, където Людмил работи първоначално като преносвач на пристанището. Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама, докторе, какво правиш тук? " Пък той отговорил: „Хляба, това е! " Това чува някой от задругата и съобщава, че при тях има българин, който е лекар. Тогава го извикват в най-голямата болница в Питсбург. Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните. Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза. И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо.
към текста >>

Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо.
Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните. Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза. И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо. Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна. Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е. защитил тезата си, щото този професор останал във възторг. И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня.
към текста >>

Изглежда там изстинаха дробовете й и когато пристигна в София, влезе направо в болницата и си замина.
Обаче тя вдигна температура, не беше добре и трябваше да тръгнем обратно. И аз нея я пратих на кон, а пък аз слезнах пеш. През целия път съм пяла, за да знае тя къде съм и до къде към стигнала. Долу я заварих, а тя легнала там след Вада на почивната станция на военните, там гдето се взема рейса за София. Заварих я легнала. Изглежда там изстинаха дробовете й и когато пристигна в София, влезе направо в болницата и си замина. Аз бях цялото време при нея. Това беше на Рила. Аз не съм я оставила един миг сама, та да е припаднала. Не е имало такова нещо. Когато била на Рила и разказала на братя и сестри за преживяното при вида на разрушения Изгрев, който видяла в София, то била припаднала в ръцете на Георги Йорданов, който бил наблизо.
към текста >>

52. 5. БРАТЯ ПО ПЛЪТ И БРАТЯ ПО ДУХ

Емилия Михайловска

Куриозното, което беше, че за погребението докараха Влад Пашов от болницата почти гол, бос и неподреден както за погребение, защото не било платено 10 лв.
5. БРАТЯ ПО ПЛЪТ И БРАТЯ ПО ДУХ Ние се събирахме у дома тая група, но когато през 1990 г. предоставиха клуба на Изгрева за Братството вече нямаше смисъл да се събираме на две места и преустановихме събирането. На 4.II.1974 г. почина нашият добър приятел Влад Пашов, един от най-добрите астролози на Братството. Той и Петър Манев бяха най-добрите на Изгрева. Куриозното, което беше, че за погребението докараха Влад Пашов от болницата почти гол, бос и неподреден както за погребение, защото не било платено 10 лв. за обличането му. Оставили дрехите му настрана. Като се разбра това нещо на гробищата в Бояна, тръгнаха да намерят къде са дрехите му. В туй време двамата му братя генерали, които бяха комунисти и сестра му официално облечени в черни костюми с две хубави коли дойдоха и присъствуваха на погребението. Сестра му като видя смъртника си събу чорапите, за да го обуят и го покри с кърпата си, да го прикрие и да скрие нечий срам.
към текста >>

53. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Пропуснах да кажа, че след като се роди детето и се разболя влязохме в болница, където прекарахме 40 дни.
Главата му беше увиснала. Ходих с него при много лекари, в Букурещ, в София. В края на декември 1968 г. почина съпругът ми и след това на 1 юни 1969 г. почина и детето. Пропуснах да кажа, че след като се роди детето и се разболя влязохме в болница, където прекарахме 40 дни. Там между другото бяха му направили пункция на гръбнака. Тогава майка ми се смили над мене. Прие ме в нейната стая. Междувременно бяха излезли и другите квартиранти и по такъв начин ние си освободихме цялата къща. Майка ми гледаше детето докато аз съм на работа.
към текста >>

Последния нареди веднага да идем в болницата в Русе.
Последната навярно е раздрала червата му, които са били напълно изтънели поради гладуването, затова той е изгубил съзнание. Трябваше да започне да се храни със сок от портокал и то прецеден през марля на два часа по лъжица дни наред според дните на гладуването. От там е дошло губенето на съзнание. Като отидох в Тетово, в стаята където той лежеше дойде лекар. Иван за малко щеше да прехапе езика си, ако не беше лекарят. Последния нареди веднага да идем в болницата в Русе. Дойде линейка и ние отидохме в Русе. Още с пристигането ни веднага почнаха прегледи от разни лекари. Сложиха го на система, преливаха му кръв и т. н. Гледаха го на рентген. Беше сензация.
към текста >>

54. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Там прекарвахме един месец в болница, водихме го на лекари, лекувахме го по Димков.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА През 1963 г. беше починал свако ми Методий в София - съпругът на леля ми Катинка. Тя остана да живее сама. Всяко лято аз отивах и изкарвах отпуската си там с детето, идваха и съпругът ми и майка ми, защото гледахме колкото може повече да стоим в София заради детето. В София по принцип е по-хладно и въздухът бе по-чист на Изгрева. Там прекарвахме един месец в болница, водихме го на лекари, лекувахме го по Димков. Детето първоначално не можеше да спи. Направи ми силно впечатление, че след като му правихме шапка от квас на главата то започна да спи спокойно и гледането беше малко по-леко. Но то не можеше да върви и говори, а ставаше все по-високо и по-тежко. Иначе не беше пълно. Съпругът ми беше ходил при ясновидката Ванга да пита за него.
към текста >>

Беше отишъл в болница, за да му правят пълно изследване и му казали, че е напълно здрав.
Аз не се познавах до този момент с него, но прочетеното ми направи много силно впечатление и аз му казах, че много небрежно прибира тетрадката си в джоба, че това са много ценни неща, които би трябвало той да опише подробно, всичко, каквото знае трябва за запише, защото са тъй хубави. По-късно вече той идваше при брат Петър и дойде време, той не се чувстваше добре, беше си облякъл официален черен костюм и каза, че няма защо да го пази вече, а трябва да го носи. Поканихме го на обед, но той хапна много малко. Не можеше да се храни. Нищо не го болеше, но отпадаше и слабееше, а не беше пълен. Беше отишъл в болница, за да му правят пълно изследване и му казали, че е напълно здрав. Попитахме го а спомените му и той каза, че ги е написал. Накрая пак ходихме при него преди да си замине от тоя свят. Той не се чувстваше добре. Донесоха му чашка мляко и той я изпи. Попитахме го за спомените му, които аз обещах да препиша и ги умножа, но той ми даде едната лапка и каза, че другата я бил дал някъде.
към текста >>

55. 11. БРАТСКИ ЖИВОТ

Сънят с черната котка: Синът на ръководителя от Нова Загора Георги Маринов на име Димитър - Митко беше болен от туберкулоза и лежеше в Русенската окръжна болница.
Тогава с приятелите от Варна нямахме връзка. От тогава насетне се опознахме и станахме близки. Най-напред изпратихме гостите от южна България, а след това на другия ден и гостите от Варна. По-късно варненци пък ни поканиха на среща и тъй се заредиха и други срещи. Братският живот течеше пълнокръвно. Сънят с черната котка: Синът на ръководителя от Нова Загора Георги Маринов на име Димитър - Митко беше болен от туберкулоза и лежеше в Русенската окръжна болница. Подробности не знаех, но майка му дойде в Русе, за да го вземе в Нова Загора. Но преди това тя беше пратила писмо до нас, защото ние не се познавахме. Като получих писмото аз отидох на посещение в болницата да го видя. Поговорихме с него и след това си отидох вкъщи. А ето една вечер сънувам следния сън: Аз съм в болницата, в неговата стая.
към текста >>

Като получих писмото аз отидох на посещение в болницата да го видя.
По-късно варненци пък ни поканиха на среща и тъй се заредиха и други срещи. Братският живот течеше пълнокръвно. Сънят с черната котка: Синът на ръководителя от Нова Загора Георги Маринов на име Димитър - Митко беше болен от туберкулоза и лежеше в Русенската окръжна болница. Подробности не знаех, но майка му дойде в Русе, за да го вземе в Нова Загора. Но преди това тя беше пратила писмо до нас, защото ние не се познавахме. Като получих писмото аз отидох на посещение в болницата да го видя. Поговорихме с него и след това си отидох вкъщи. А ето една вечер сънувам следния сън: Аз съм в болницата, в неговата стая. От стаята има стъклена врата двойна, от която се излиза на една площадка и от нея се слиза по няколко стъпала към градината на болницата. По едно време се зададе една черна котка от двора, която искаше да влезе в стаята, но аз застанах на вратата и я подгоних, не позволих да влезе в стаята. Минаха ден-два и майка му на Митко дойде.
към текста >>

А ето една вечер сънувам следния сън: Аз съм в болницата, в неговата стая.
Сънят с черната котка: Синът на ръководителя от Нова Загора Георги Маринов на име Димитър - Митко беше болен от туберкулоза и лежеше в Русенската окръжна болница. Подробности не знаех, но майка му дойде в Русе, за да го вземе в Нова Загора. Но преди това тя беше пратила писмо до нас, защото ние не се познавахме. Като получих писмото аз отидох на посещение в болницата да го видя. Поговорихме с него и след това си отидох вкъщи. А ето една вечер сънувам следния сън: Аз съм в болницата, в неговата стая. От стаята има стъклена врата двойна, от която се излиза на една площадка и от нея се слиза по няколко стъпала към градината на болницата. По едно време се зададе една черна котка от двора, която искаше да влезе в стаята, но аз застанах на вратата и я подгоних, не позволих да влезе в стаята. Минаха ден-два и майка му на Митко дойде. Изписаха го от болницата и тя го доведе у нас. Докато стане време за тръгването на влака имаше няколко часа.
към текста >>

От стаята има стъклена врата двойна, от която се излиза на една площадка и от нея се слиза по няколко стъпала към градината на болницата.
Подробности не знаех, но майка му дойде в Русе, за да го вземе в Нова Загора. Но преди това тя беше пратила писмо до нас, защото ние не се познавахме. Като получих писмото аз отидох на посещение в болницата да го видя. Поговорихме с него и след това си отидох вкъщи. А ето една вечер сънувам следния сън: Аз съм в болницата, в неговата стая. От стаята има стъклена врата двойна, от която се излиза на една площадка и от нея се слиза по няколко стъпала към градината на болницата. По едно време се зададе една черна котка от двора, която искаше да влезе в стаята, но аз застанах на вратата и я подгоних, не позволих да влезе в стаята. Минаха ден-два и майка му на Митко дойде. Изписаха го от болницата и тя го доведе у нас. Докато стане време за тръгването на влака имаше няколко часа. Постлахме му на миндера в кухнята и там разговаряхме.
към текста >>

Изписаха го от болницата и тя го доведе у нас.
Поговорихме с него и след това си отидох вкъщи. А ето една вечер сънувам следния сън: Аз съм в болницата, в неговата стая. От стаята има стъклена врата двойна, от която се излиза на една площадка и от нея се слиза по няколко стъпала към градината на болницата. По едно време се зададе една черна котка от двора, която искаше да влезе в стаята, но аз застанах на вратата и я подгоних, не позволих да влезе в стаята. Минаха ден-два и майка му на Митко дойде. Изписаха го от болницата и тя го доведе у нас. Докато стане време за тръгването на влака имаше няколко часа. Постлахме му на миндера в кухнята и там разговаряхме. Направихме молитва и аз му изсвирих на цигулка няколко от нашите песни. Бях особено вдъхновена. Когато стана време те си заминаха за Нова Загора.
към текста >>

56. 13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

После идваха лекари, изследваха го, биха му инжекции, даваха и лекарства, разни таблетки, по мое настояване гледаха на специален апарат черния му дроб и като се върнахме от болницата той легна и почина същия ден.
Когато стана студено останахме в Русе. Последното му отиване в с. Миндя беше за гласуването на 4.XII.1983 г. С мъка се качи на автобуса, за да идем на село, гласувахме и едва се върнахме. Заредиха се дни, които от ден на ден ставаха по-трудни, правех му компреси на краката с хавлиени кърпи, които сменях по няколко пъти през деня и през нощта. После идваха лекари, изследваха го, биха му инжекции, даваха и лекарства, разни таблетки, по мое настояване гледаха на специален апарат черния му дроб и като се върнахме от болницата той легна и почина същия ден. Това беше на 20.IV.1984 г. През това време Ангел беше излязъл от оборотното ми жилище и в него се бяха настанили моята племенница със съпруга си, който беше на стаж в София. Предстоеше да си направя някои работи в новия апартамент и да освободя оборотния. Пренесох багажа от апартамента на Донка, който имах и със същата кола върнах техните дрехи от моя оборотен. След това когато всичко бе готово на 1.XI.1984 г.
към текста >>

57. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Но станало така, че го ранили и го закарали в София, в болницата.
Така например, Симеон Марков разказваше една своя опитност през време на една от войните, в които беше участвал. Той се намирал на фронта и чувал как нещо му говорело отвътре: „След два дни ще дойдеш в София. Ще ме потърсиш на ул. „Опълченска" 66! " Той се учудил как ще отиде в София, нали е на фронта? Но станало така, че го ранили и го закарали в София, в болницата. След като оздравял той се сетил да потърси ул. „Опълченска" 66, Той не се познавал още с Учителя Дънов. Решил той да потърси тая улица и тоя номер. Намерил къщата. Посрещнал го Учителят и го запитал; „Как се казваш?
към текста >>

Той беше известно време в болница, а после лежеше вкъщи.
Трети пък Учителят го запитал и накрая му извикал: „Симеоне! " Така Симеон Марков се запознал с Учителя, а по-късно запознал и братята си с Него. Брат Симеон разказваше и други случаи, други негови видения, за които не мога да си спомня. Годините са изтрили вече всичко от съзнанието ми. Друг от братята Маркови - Рашко разказвал на една сестра Марийка Костадинова, която го посетила, когато бил болен към края на живота му. Той беше известно време в болница, а после лежеше вкъщи. В разговора си с нея той й разказал една своя опитност, която имал през земеделско време 1919 - 1923 г. на сръбската граница. Той бил подофицер тогава и поделението му се намирало на едно място, при което не можели да знаят от къде ще ги нападнат и къде трябва да застанат. Тогава брат Рашко се отделил на страна от войниците, а това било по вечеря и се молел за помощ към света Богородица. Той не познавал още Учителя.
към текста >>

58. 16. РОЗОВОТО СЛАДКО

Люба Стойкова

Едвам дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед.
16. РОЗОВОТО СЛАДКО Още една случка с брат Велко: Това се бе случило отдавна, когато Учителят беше още между нас. Един ден, някъде по обед брат Велко почувствувал силни болки в корема. Едвам дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед. Казали му, че апендиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция. Върнал се вкъщи брат Велко, мисли, охкал, пъшкал и най-после решил да отиде при Учителя. Взел първия влак и се озовал при Учителя. Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 ч. е трябвало да бъде на операционната маса във Варна.
към текста >>

59. 22. Наместеният камък в човешкия двойник

Георги Йорданов Добрев

И казва: „Нашата дъщеря е в болницата.
22. НАМЕСТЕНИЯТ КАМЪК В ЧОВЕШКИЯ ДВОЙНИК Г.Д.: Сестра, от възрастните сестри отива при Учителя омъчнена. Отива при Учителя със сълзи на очи и казва: „Учителю, искам нещо да ви кажа“. Приема я веднага. И казва: „Нашата дъщеря е в болницата. Седи три дена и три нощи и не може да роди. Така също и лекарите казват, трима души лекари, консулт правят, че трябва да режат, през корема да изкарат детето“. Учителят се малко се съсредоточил и казал: „И да го изкарат и то, и тя ще умрат, живи няма да излезат. Затова ще гледаме да го оправим, да го наместим бебето в двойника й. В двойника и тогава лесно ще го роди“.
към текста >>

И тя си тръгнала с вяра нали, да отиде за болницата.
Затова ще гледаме да го оправим, да го наместим бебето в двойника й. В двойника и тогава лесно ще го роди“. В.К.: Значи да го намести бебето в нейния двойник. Г.Д.: В нейния двойник и това друг път никога не го е казвал. Казал: „Идете си, рекох, идете, ще се оправи“. И тя си тръгнала с вяра нали, да отиде за болницата. Отишла до болницата, детето се родило и върнала се с бонбони да черпи, да благодари на Учителя, че оправил раждането. Още един случай, който ми го разказа Галилей. Още един случай, който случил със самия Галилей. „Аз страдах от камък в бъбрека. Остър камък, като дойде кризата умирам от болки.
към текста >>

Отишла до болницата, детето се родило и върнала се с бонбони да черпи, да благодари на Учителя, че оправил раждането.
В двойника и тогава лесно ще го роди“. В.К.: Значи да го намести бебето в нейния двойник. Г.Д.: В нейния двойник и това друг път никога не го е казвал. Казал: „Идете си, рекох, идете, ще се оправи“. И тя си тръгнала с вяра нали, да отиде за болницата. Отишла до болницата, детето се родило и върнала се с бонбони да черпи, да благодари на Учителя, че оправил раждането. Още един случай, който ми го разказа Галилей. Още един случай, който случил със самия Галилей. „Аз страдах от камък в бъбрека. Остър камък, като дойде кризата умирам от болки. И веднъж такава криза имах, че просто умирам и казвам на сестричката си: „Бягай, казвам, тя живее в Красно село.
към текста >>

60. 21. Лечение чрез вътрешна връзка

Драган Петков

Тогава ги помолих да отида в София и да се прегледам в болницата на Червен кръст.
21. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА Една година когато служих войник в град Сливница по времето на военното учение аз заболях. Това беше около 1934 г. Преглеждаха ме военни лекари, но нищо не ми казаха. Тогава ги помолих да отида в София и да се прегледам в болницата на Червен кръст. Те се съгласиха и ме пуснаха. Но аз бях решил да отида на Изгрева и оттам да търся помощ. Но понеже бях срамежлив не отидох при Учителя, а потърсих д-р Жеков, който бе ветеринарен лекар. Той ми даде някои напътствия, но подобрение не получих. Напротив, болката ми се усилваше от лявата страна както и от дясната, като видях, че няма кой да ме излекува, една сутрин ставам и казвам на себе си: „Учителю, ще дойда при Теб!
към текста >>

61. 38. Вила под наем

Гради Колев Минчв

Юлия-жена му беше в болницата.
Като излизам от Изгрева край бараката на сестра Балтова, гледам вилата си стои на място, не е изгоряла. Но като пристигам виждам, наистина е станал пожар. Брат ми запалил кюмбето в банята, а имаше и бойлер. Включил и него и излязъл с детето на разходка. Тя беше малка тогава дъщеря му Мими. Юлия-жена му беше в болницата. Ама наклал той кюмбето много хубаво. А до нас имаше войскова част и те гледали, че от целия покрив на вилата излиза пушек, обаче няма пламък. В това време мама била на беседа, а брат ми смятал като се върне да изкъпе детето и после с него да идат в болницата при Юлия. Като се връща от разходка, гледа целия багаж от вилата изхвърлен вън на двора. А какво било.
към текста >>

В това време мама била на беседа, а брат ми смятал като се върне да изкъпе детето и после с него да идат в болницата при Юлия.
Включил и него и излязъл с детето на разходка. Тя беше малка тогава дъщеря му Мими. Юлия-жена му беше в болницата. Ама наклал той кюмбето много хубаво. А до нас имаше войскова част и те гледали, че от целия покрив на вилата излиза пушек, обаче няма пламък. В това време мама била на беседа, а брат ми смятал като се върне да изкъпе детето и после с него да идат в болницата при Юлия. Като се връща от разходка, гледа целия багаж от вилата изхвърлен вън на двора. А какво било. Като изхвърлили целия багаж от вилата, един войник, който бил до банята и нещо удари в стената и какво става, точно където е печката, кюмбето, бойлера, всичко това от години наред е нагрявало.А там е било стаичка направена с летви. Отвътре летви измазано и отвън пак летви и измазано и това никой не знае. Нито хазаите, нито ние.
към текста >>

62. 44. Неволи от лъжебратя

Гради Колев Минчв

И тъй оставих брат Борис Димитров на тях и тръгнах за Самоков да търся кола, да мога да го заведа до болницата в Самоков.
Като стигнахме полянката пак вързах коня, качих брат Борис на самара и пак полека, полека минах гората, минах Вадата и оттам слязох на хижа „Вада“. По него време слизахме на Гюлечица. Като стигнахме Гюлечица, брат Янко ме чакаше още там. Посрещна ме и брат Коста Стефанов. Той беше на Гюлечица. И тъй оставих брат Борис Димитров на тях и тръгнах за Самоков да търся кола, да мога да го заведа до болницата в Самоков. Той беше тежко болен. Отидох в Самоков, търсих насам, натам, най-сетне намерих една таксиметрова кола. Като се върнах да взема брат Борис на Гюлечица, той беше си заминал вече за оня свят. Качихме го в колата, минахме през Самоков, обадихме се на таксиметровата служба, че трябва да го заведа в София, да не се чудят какво е станало с колата, аз не мислех да го водя чак в София. Бях взел колата за един, два часа колкото да го заведа до болницата в Самоков.
към текста >>

Бях взел колата за един, два часа колкото да го заведа до болницата в Самоков.
И тъй оставих брат Борис Димитров на тях и тръгнах за Самоков да търся кола, да мога да го заведа до болницата в Самоков. Той беше тежко болен. Отидох в Самоков, търсих насам, натам, най-сетне намерих една таксиметрова кола. Като се върнах да взема брат Борис на Гюлечица, той беше си заминал вече за оня свят. Качихме го в колата, минахме през Самоков, обадихме се на таксиметровата служба, че трябва да го заведа в София, да не се чудят какво е станало с колата, аз не мислех да го водя чак в София. Бях взел колата за един, два часа колкото да го заведа до болницата в Самоков. Но сега се налагаше да го заведа в София. И така, тръгнахме от Самоков за София. Като наближихме София, минахме покрай Изгрева, спрях на мостчето, отидох и казах на някои братя и сестри, те дойдоха, видяха го. В това време дойде брат Димитър Звездински, те бяха с него големи приятели. Той се качи в колата.
към текста >>

63. 45. Време за равносметка

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

От болницата в София ме изпратиха в Ст.
45. ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА Мисля, че беше през 1966 г. От Паркстрой отидох в железниците да работя, но се разболях от лумбаго и ишиас в кръста. От болницата в София ме изпратиха в Ст. Димитрово в жп болница. Понеже беше много горещо през деня (беше лято), обичах да ставам рано и да се разхождам. Минаха два, три дена и по едно време гл. лекар-невролог, забравил съм му вече името и още един лекар, като влизам в стаята, нали се връщам от разходка, а стаята празна, болните излезли. Гл. лекар казва: „Ето ние дойдохме и бай Гради пристигна“.
към текста >>

Димитрово в жп болница.
45. ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА Мисля, че беше през 1966 г. От Паркстрой отидох в железниците да работя, но се разболях от лумбаго и ишиас в кръста. От болницата в София ме изпратиха в Ст. Димитрово в жп болница. Понеже беше много горещо през деня (беше лято), обичах да ставам рано и да се разхождам. Минаха два, три дена и по едно време гл. лекар-невролог, забравил съм му вече името и още един лекар, като влизам в стаята, нали се връщам от разходка, а стаята празна, болните излезли. Гл. лекар казва: „Ето ние дойдохме и бай Гради пристигна“. Седнах при тях, да ми опишат заболяването. Гл.
към текста >>

И така тия лекари бяха разположени към мен и ми отпуснаха вегетарианска храна в болницата.
Така впоследствие той станал лекар. Гл. лекар пък бил от Несебър. Аз също съм работил в Несебър. Имаше едно голямо блато, пресушаваха го там, а аз работех на дигата. Той също като бедно момченце работел там. И така тия лекари бяха разположени към мен и ми отпуснаха вегетарианска храна в болницата. Благодарение на това прекарах там много добре. Стоях един месец, след което ме изпратиха в Поморие на кални бани. И там стоях един месец. Лекуваха ме с хума, но не ни даваха да се къпем в морето, понеже водата беше хладка. Даваха ни само да се разхождаме край морето.
към текста >>

След това ме върнаха отново в болницата в Ст.
Даваха ни само да се разхождаме край морето. В това време когато се разхождах се запознах с две девойки. Едната студентка, другата агрономка от Смолян. Първата живяла на Изгрева при вуйчо си Македонски, който живееше на Изгрева. Те пожелаха да си направим една обща снимка като застанаха от двете ми страни. След това ме върнаха отново в болницата в Ст. Димитрово, защото имах още болки. В Ст. Димитрово прекарах още един месец в болницата. Между другото ще спомена и това, че лекарят от Ст. Димитрово ме помоли да поръчам паметник на баща му в с.
към текста >>

Димитрово прекарах още един месец в болницата.
Първата живяла на Изгрева при вуйчо си Македонски, който живееше на Изгрева. Те пожелаха да си направим една обща снимка като застанаха от двете ми страни. След това ме върнаха отново в болницата в Ст. Димитрово, защото имах още болки. В Ст. Димитрово прекарах още един месец в болницата. Между другото ще спомена и това, че лекарят от Ст. Димитрово ме помоли да поръчам паметник на баща му в с. Владая, понеже на него отказали да му вземат поръчката. Аз пък бях познат с управителя и един ден отидох и поръчах паметника. След известно време, когато вече беше готов отидох и се погрижих за пренасянето му в Ст. Димитров.
към текста >>

64. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Неговото заболяване е псориазис - суха екзема на кожата и същевременно и Паркинсон, което той не признава, като казва, че е лежал в болницата на IV.км и че лекарите са казвали, че неговото заболяване било на нервна почва.
Записът отне две години време от есента на 1986 до 1988 г. поради това, че той много бавно разказва по причина на заболяването си. Но в това време успяхме да запишем най-важните случки от живота на Гради и най-вече тези, които имат връзка с Учителя и братството. Аз посетих Гради през 1985 г. няколко пъти. Неговото заболяване е псориазис - суха екзема на кожата и същевременно и Паркинсон, което той не признава, като казва, че е лежал в болницата на IV.км и че лекарите са казвали, че неговото заболяване било на нервна почва. Но и Паркинсона е нервно заболяване, което той няма предвид. Той е лежал в болница за нервно болни два-три пъти. Подобрение обаче не е получил. С течение на времето треперенето на ръцете му става все по-голямо, щото те просто играят и ако рече да си пипне лицето, то той си удря плесници. Той не може да държи лъжица, което обстоятелство затруднява храненето му.
към текста >>

Той е лежал в болница за нервно болни два-три пъти.
Но в това време успяхме да запишем най-важните случки от живота на Гради и най-вече тези, които имат връзка с Учителя и братството. Аз посетих Гради през 1985 г. няколко пъти. Неговото заболяване е псориазис - суха екзема на кожата и същевременно и Паркинсон, което той не признава, като казва, че е лежал в болницата на IV.км и че лекарите са казвали, че неговото заболяване било на нервна почва. Но и Паркинсона е нервно заболяване, което той няма предвид. Той е лежал в болница за нервно болни два-три пъти. Подобрение обаче не е получил. С течение на времето треперенето на ръцете му става все по-голямо, щото те просто играят и ако рече да си пипне лицето, то той си удря плесници. Той не може да държи лъжица, което обстоятелство затруднява храненето му. Така той е принуден да поема храната си с уста както животните, за да я дъвче после и преглъща. Един приятел му помогна в това отношение като му направи тръбички от някакъв метал с диаметър два см.
към текста >>

В тая връзка ходих в болницата където е лежал при лекуващите го лекари, от които с доста тичане и ровене успях да получа епикриза за неговото заболяване.
След някое време му увеличили с 20 лв. като участник в Отечествената война. После му дали пенсия по инвалидност, при която получавал 128 лв. Понеже аз самата съм имала дете инвалид, което получаваше пенсия по наследство и добавка за придружител, помислих си, защо пък Гради да не получава такава за придружител? Той получаваше пенсия по инвалидност II.група. В тая връзка ходих в болницата където е лежал при лекуващите го лекари, от които с доста тичане и ровене успях да получа епикриза за неговото заболяване. Епикризата представих с молба от негово име в съответното учреждение. След известно време дойде лекар от ТЕЛК при Гради и като провери състоянието му излезе със заключение, че той трябва да премине към I.група инвалидност и същевременно да получи добавка за придружител. Понеже това разтакаване по болници, пенсионно отделение и ТЕЛК отне доста време, той получи обезщетение за минало време от датата на подадената молба. По такъв начин пенсията му наедно с добавката за придружител възлизат на 183 лв., която сума вече позволява да се вземе човек, който да поеме грижата за него. Иначе, тия които един вид бяха „дежурни" да му носят храна се грижеха и за хигиената на домът му, както и за измиване на съдовете му.
към текста >>

С „Бърза помощ" го закарват във II.градска болница където почива на 12.VIII.1992 г.
Не можахме да намерим човек, който да отмени леля Радка за гледане на Гради. Исках много да отида на Рила и молих леля Радка да потърпи още малко докато се върна. На 5.VIII.1992 г. потеглих за Рила. Гради получил удар през това време. С „Бърза помощ" го закарват във II.градска болница където почива на 12.VIII.1992 г. Радка Алексиева и съседката на Гради се уговарят да посетят Гради след постъпването му, другия ден, четвъртък, т.е. 6.VIII. Радка си взема пенсията, но получава инсулт, пада на улицата и с „Бърза помощ" я закарват пак във II.градска болница, където е починала на 8.VIII.1992 г. На 10.VIII. я погребват. Гради починал на 12.
към текста >>

Радка си взема пенсията, но получава инсулт, пада на улицата и с „Бърза помощ" я закарват пак във II.градска болница, където е починала на 8.VIII.1992 г.
На 5.VIII.1992 г. потеглих за Рила. Гради получил удар през това време. С „Бърза помощ" го закарват във II.градска болница където почива на 12.VIII.1992 г. Радка Алексиева и съседката на Гради се уговарят да посетят Гради след постъпването му, другия ден, четвъртък, т.е. 6.VIII. Радка си взема пенсията, но получава инсулт, пада на улицата и с „Бърза помощ" я закарват пак във II.градска болница, където е починала на 8.VIII.1992 г. На 10.VIII. я погребват. Гради починал на 12. и го погребват на 15.VIII.1992 г. И двамата са починали от инсулт.
към текста >>

65. 4. Видимият помагач

Йотка Василева Младенова

Той е много зле със сърцето и е приет в болницата, мисля, че е в Александровската болница и го чакат, даже параван му сложили пред него, чакат го да си заминава, Обаче майка му Зорница чула за чичо Колю, че може да помага и решила да отиде при него, да го помоли, дали не може да му помогне.
Синът на Коста Русев е бил биолог, от дете е с много болно сърце. А майка му Зорница знае много добре, че чичо Колю помага, че може да помага. А чичо Колю ми е казвал, че когато трябва да помогне на някого, той се допитва най-напред до ръководителя си дали може ли не може. Ако му се разреши, тогава помага. Синът му, тоя Борис, той е дете пред мене, но така приятели бехме. Той е много зле със сърцето и е приет в болницата, мисля, че е в Александровската болница и го чакат, даже параван му сложили пред него, чакат го да си заминава, Обаче майка му Зорница чула за чичо Колю, че може да помага и решила да отиде при него, да го помоли, дали не може да му помогне. Ама това знаете ли преди колко години е. Преди 40, а може и повече години да е тоя случай. Отива тя в обущарничката на чичо Колю и му казва: „Моля ви се така и така“. Той казал: „Ще попитам дали мога. Да, позволява ми се да му помогна.
към текста >>

Той е сега в болницата.
Ама това знаете ли преди колко години е. Преди 40, а може и повече години да е тоя случай. Отива тя в обущарничката на чичо Колю и му казва: „Моля ви се така и така“. Той казал: „Ще попитам дали мога. Да, позволява ми се да му помогна. Той е сега в болницата. Него го чакат да си заминава. Сложен е параван пред него. Но некъде посред нощ, аз ще бъда при него и ще му помогна и той ще трябва да излезе от болницата. Незабелязано значи да излезе от болницата. Той ще се почувства добре и ще може да излезе.
към текста >>

Но некъде посред нощ, аз ще бъда при него и ще му помогна и той ще трябва да излезе от болницата.
Той казал: „Ще попитам дали мога. Да, позволява ми се да му помогна. Той е сега в болницата. Него го чакат да си заминава. Сложен е параван пред него. Но некъде посред нощ, аз ще бъда при него и ще му помогна и той ще трябва да излезе от болницата. Незабелязано значи да излезе от болницата. Той ще се почувства добре и ще може да излезе. А там около него сестри и санитарки ще мислят, понеже казва преди заминаването на човека те добиват сили и стават, ще мислят, че това му е последното“. И той станал, облякъл се и се измъкнал от болницата и едвам, едвам отишъл рано, рано, защото той е много зле, едва стъпва, едва се предвижва. Казвал ми го е той, по стените се държи докато отиде до обущарницата.
към текста >>

Незабелязано значи да излезе от болницата.
Да, позволява ми се да му помогна. Той е сега в болницата. Него го чакат да си заминава. Сложен е параван пред него. Но некъде посред нощ, аз ще бъда при него и ще му помогна и той ще трябва да излезе от болницата. Незабелязано значи да излезе от болницата. Той ще се почувства добре и ще може да излезе. А там около него сестри и санитарки ще мислят, понеже казва преди заминаването на човека те добиват сили и стават, ще мислят, че това му е последното“. И той станал, облякъл се и се измъкнал от болницата и едвам, едвам отишъл рано, рано, защото той е много зле, едва стъпва, едва се предвижва. Казвал ми го е той, по стените се държи докато отиде до обущарницата. А на чичо Колю работилницата беше на ул.
към текста >>

И той станал, облякъл се и се измъкнал от болницата и едвам, едвам отишъл рано, рано, защото той е много зле, едва стъпва, едва се предвижва.
Сложен е параван пред него. Но некъде посред нощ, аз ще бъда при него и ще му помогна и той ще трябва да излезе от болницата. Незабелязано значи да излезе от болницата. Той ще се почувства добре и ще може да излезе. А там около него сестри и санитарки ще мислят, понеже казва преди заминаването на човека те добиват сили и стават, ще мислят, че това му е последното“. И той станал, облякъл се и се измъкнал от болницата и едвам, едвам отишъл рано, рано, защото той е много зле, едва стъпва, едва се предвижва. Казвал ми го е той, по стените се държи докато отиде до обущарницата. А на чичо Колю работилницата беше на ул. „Хаджи Димо Димов“, там. И отиват при него и той му казва. И знаете ли какво му казва, че той трябва без абсолютно никаква помощ да се изкачи на Черни връх, откъм Княжево.
към текста >>

66. 10. Заровеният един талант

Анка Тодорова Петрова

Но после като чаках цяла седмица да го изследват, бяха го взели в болницата, да видя кога синът ми ще излезе, казвах: „Той е вътре, мъртъв“.
Да го родя, защо така? Но Божа работа. Аз може да искам, който те пита. И казвам: „Учителю, което е за добро това да стане, а лошото си е от мене“. Напоследък синът ми беше много нежен и аз му казвах, колко е хубаво така да си живеем Стефчо, имаш си гарсониерка, ще идвам да ти чистя и колко бях спокойна. Но после като чаках цяла седмица да го изследват, бяха го взели в болницата, да видя кога синът ми ще излезе, казвах: „Той е вътре, мъртъв“. Нещо отвътре ми казва. А те ми викат, ти луда ли си? Ами викам да дойде домоуправителят, да отворят, да взема котето. Той може да се забави- .Как може котето там гладно да стои? Прозореца му беше отворен.
към текста >>

67. 10. Паневритмия в Париж

Анина Бертоли

Не знам каква цел, добре че минала покрай тях полиция, видели тази жена просната на земята, кръв от главата й тече, веднага я занесли в болница.
И там отиде, седя няколко месеца, като разказа, че ще стои няколко дена пък седя цели месеци при нея. Накрая я подготвиха. В: То е на Ярмила издание. А: На Ярмила изданието, но през туй време се случва туй произшествие с нея. Тя е любителка на котки, отишла на някой си площад такъв малко забутан, гдето котки се разхождат изоставени, отишла в 10 часа вечерта да им носи храна и там някакви си младежи с желязо я ударили по главата с някаква цел. Не знам каква цел, добре че минала покрай тях полиция, видели тази жена просната на земята, кръв от главата й тече, веднага я занесли в болница. Седя доста време. Аз ходих един път да я видя, изглеждаше добре вече, излезе и след малко време, след един-два месеца, понеже беше с една друга българка, тя ми разказа, една нощ става, казва, че нещо й е лошо, повръща й се и не вижда, вече не виждала, ослепяла. Тя веднага вика бърза помощ в болница, пък се оказа, че има тумор в мозъка, главата. В: И тя си замина и нейната книга излезна след това. А: След туй излезе, беше поела грижата една жена, тя беше дала пари и сега се продава там тук-таме.
към текста >>

Тя веднага вика бърза помощ в болница, пък се оказа, че има тумор в мозъка, главата.
А: На Ярмила изданието, но през туй време се случва туй произшествие с нея. Тя е любителка на котки, отишла на някой си площад такъв малко забутан, гдето котки се разхождат изоставени, отишла в 10 часа вечерта да им носи храна и там някакви си младежи с желязо я ударили по главата с някаква цел. Не знам каква цел, добре че минала покрай тях полиция, видели тази жена просната на земята, кръв от главата й тече, веднага я занесли в болница. Седя доста време. Аз ходих един път да я видя, изглеждаше добре вече, излезе и след малко време, след един-два месеца, понеже беше с една друга българка, тя ми разказа, една нощ става, казва, че нещо й е лошо, повръща й се и не вижда, вече не виждала, ослепяла. Тя веднага вика бърза помощ в болница, пък се оказа, че има тумор в мозъка, главата. В: И тя си замина и нейната книга излезна след това. А: След туй излезе, беше поела грижата една жена, тя беше дала пари и сега се продава там тук-таме. Тя прави всичко възможно, за да се продаде, за да плати на печатаря. Не се купува, няма хора за нея. Дълговете още не са платени.
към текста >>

68. 8. Като воин на Бялото Братство

Мариета Бертоли

Щеше просто да си умре така от болки.“ Александрина веднага вика бърза помощ, носят я на болница, нали там малко я позакрепват и й направиха всички изследвания, даже я отвориха малко, но видяха, че вече е късно, имала рак в панкреаса, има метастазии навсякъде и тогава я сложиха в един институт много хубав, в отделна стая, телевизор, отделно сервизни помещения, баня, телефон до нея и много хубави грижи.
и като дойде 1988 г., казва: „Послушах те, лельо, сложих си телефон“. Когато й стана на Ана много лошо, тази Александрина, италианката, която се грижи за нея, за Ана всеки ден й се обажда след тази случка и казва 2-3 дена не ми се обажда никой и тогава отива при нея да разбере защо не вдига телефона. А тя живееше на разстояние както да речем Княжево. „Отидох да видя какво става. Виждам вратата отворена, заварвам я, масата пълна с беседи на Учителя, телефона затрупан с книги и тя паднала долу. Щеше просто да си умре така от болки.“ Александрина веднага вика бърза помощ, носят я на болница, нали там малко я позакрепват и й направиха всички изследвания, даже я отвориха малко, но видяха, че вече е късно, имала рак в панкреаса, има метастазии навсякъде и тогава я сложиха в един институт много хубав, в отделна стая, телевизор, отделно сервизни помещения, баня, телефон до нея и много хубави грижи. За всичко се грижеше персонал срещу медицинската помощ, нали, това което и ние имахме уж едно време. Тя плащаше само 20%, а 80% плащаха социални грижи. Тогава Александрина се обади на брат ми в Италия, на Кармело, на Джилю в Женева и брат ми от Италия ходи два пъти да я види, а Джилю всяка събота и неделя с жена си от Женева взимаха един бърз влак, който за 4-5 часа отиваше от Женева до Париж и той се грижеше нали за сестрите да им носи нещо. Нали все пак трябва. Въобще той се грижи после за погребението.
към текста >>

Там в болницата, в това стайче 15-20 дена преди да си отиде, последните преводи работеше.
А там всеки квартал си има гробище, та той помогна да се намери място и после брат ми се грижи паметник да й направи. Каза, че на паметника е издълбал един житен клас. И това е. И брат ми, той ми плати пътните, всичко да отида да я видя за последен път вече, като знаеше, че е така. Та я заварих пак с беседите в ръце да превежда. Там в болницата, в това стайче 15-20 дена преди да си отиде, последните преводи работеше. Аз защо ти казвам, че ако има светии, това са те. Всичките други, които останаха са само да използват. И тя каза на Александрина, защото тя с каква мъка беше набрала, нали последователи, на които да праща списанието. Тя саморъчно с количка носеше до печатницата, връщаше ги обратно, там където живееше баща ми, беше една барака, не ти е работа, че дори клозета им е вънка. Като ходи Тошо Симеонов два пъти в Париж, живя в стаята на баща ми, там се храни, там спа, там всичко, да не плаща стотинка.
към текста >>

69. 6. ЧИСТЕНЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

И тъй като положението ми не се подобряваше вече цял месец, колегите ми ме отведоха в Търново, където се наложи да постъпя в болница.
Трябва ли да премълча, да не кажа колко скръбни размишления и чувствувания имах в това състояние? Остро чувствувах, че съм сираче, захвърлено само сред чужди хора и скръбния спомен за майка ми се събуди. И какъв контраст! След всичко възвишено, вълнуващо, изживяно по време на събора от контакта ми с Учителя и много братя и сестри, след толкова нови и радостни перспективи - лежа сама, боря се и горя в огъня на силна, продължителна треска. Родителите на моя приятел, който от края на пролетта беше преместен на служба във Варна, предложиха да ме вземат у тях, за да полагат по-топли и сериозни грижи, но по известни съображения аз не приех. И тъй като положението ми не се подобряваше вече цял месец, колегите ми ме отведоха в Търново, където се наложи да постъпя в болница. След като преседях там три седмици на лечение и получих 3-4 диагнози, щом се почувствувах по-добре излязох, преседях няколко дни у една сестра докато се посъвзема и отпътувах за София, тъй като ползувах отпуск вече трети месец. Отседнах у една сестра, вече позната от събора, която на сутринта ме заведе в дома на Учителя. След срещата ми с Него Той каза: "Вие ще останете тука" и нареди да ми донесат куфара. На следния ден Учителят ме повика в малката си приемна на разговор, изслуша ме, след което ми направи паси, нещо за което имах слабо понятие. За пръв път почувствувах осезателно психичната сила на човек, още повече на Учителя.
към текста >>

70. 44. ФИНАЛЪТ НА ЕДИН ЖИВОТ

Той дойде и заедно с него тръгнахме към болницата.
Тя затрудняваше уринирането му и пикочния мехур му се надуваше като балон. Що болки, що страдания. Обикновено мъжете преминаваха през тази операция за премахване на аденома и след това се възстановяваха. Аз бях при голямо напрежение. Извиках един брат лекар, за да ми помага. Той дойде и заедно с него тръгнахме към болницата. Него ден трябваше да бъде операцията. Аз съм напрегната, уплашена и не знам дали Илия ще прескочи тази операция, защото той не е млад, а към 75 години. Братчето, което беше лекар ме наблюдава и ме успокоява така: "Чудя се, защо си толкова наплашена. Ако има дни, ще живее. Ако няма, ще си замине".
към текста >>

71. 2.КУРШУМЪТ

Първо, тъй като баща ми беше в Мала Азия, майка ми я нямаше, а мен ме раниха на пътя и ме заведоха в католическата болница и слушам сега лекарите да се разправят: "Той е малолетен, може да има смъртен случай, трябва да се подпише акт, че се разрешава операция и то от мен".
В: А то как дойде, импулсивно ли? Д: Виж какво, аз свирех от малък, свирех на чело, на пиано, не системно разбира се, но Букурешлиев в Пловдив изигра една роля, отиде при баща ми и казал, да уча музика, макар че му казва, че отивам да уча най-трудното, това е едно от най-трудните изкуства. И така се реши въпроса. Идвам аз в София, живеех долу на ул. "Кракра", но връзката ми с Учителя беше вече преди това, защото когато ме раниха мене, това беше опитността на Катя, положението беше много сериозно. Първо, тъй като баща ми беше в Мала Азия, майка ми я нямаше, а мен ме раниха на пътя и ме заведоха в католическата болница и слушам сега лекарите да се разправят: "Той е малолетен, може да има смъртен случай, трябва да се подпише акт, че се разрешава операция и то от мен". Викам: "Докторе, дайте да подписвам и вадете куршума по-скоро, докато не се е отровила кръвта". В: В челото ли? Д: Да. И без упойка, с местна упойка, само аз слушам целият им разговор, всичко. Тука ме боляха ръцете от стискане, защото колкото и да е е една операция с местна упойка, все пак боли.
към текста >>

72. 8. СЪБЛАЗНЕНИЕ

Пеницилин нямаше още тогава и Учителят му изпраща в болницата една малка книжка, заглавието й "Отец ме люби", една беседа.
8. СЪБЛАЗНИТЕ Аз помня и опитностите на други хора. Георги Томалевски когато му правиха операцията - трепанация, разбиваха му ухото. Те тогава бяха много опасни. Пеницилин нямаше още тогава и Учителят му изпраща в болницата една малка книжка, заглавието й "Отец ме люби", една беседа. Под възглавницата я държи Георги. Като оздравя той му я занесе и пред мене Му каза, имаше и други братя и сестри: "Сега един празен кораб пътува през океана за Америка да кажем. Отзад на кораба е вързано едно въже и една дъска. Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба? " "В кораба, в кораба", каза.
към текста >>

73. 12. ОТКУПЪТ

Тогава аз реших, че ако оздравея ще се занимавам с музика, в болницата.
Тогава аз разбрах, че това е една сериозна наука. Може ключовете й да са загубени. В: Спомняте ли си такива някои моменти от живота на Катя, интересни във връзка с опитности от Школата и някои критични моменти от нейния живот? Сега вие започнахте да разказвате историята с куршума и все пак казахте, че има някои неща, които не споменахте. Д: За моя сън. Тогава аз реших, че ако оздравея ще се занимавам с музика, в болницата. Все пак баща ми искаше да ме прави общественик, майка ми искаше да ме прави лекар. Аз имам и сега още отношение към медицината. Към това да определям диагнозата имам някакъв талант, който трябва да се развие. Много интересно. Диагностика, това е за мене голямо нещо.
към текста >>

74. 14. КАТЯ ГРИВА

Когато ме стреляха и ме раниха, то е един инцидент много неприятен, случайно мога да кажа, бях още 16-годишен и когато лекарите казаха, че няма вече никаква опасност, тогава дойдоха моите приятели и ми направиха една серенада - с челите и цигулките в преддверието на болницата.
Тогава беше академия. В: И как се сблъскахте вие с музиката? Д: Аз в гимназията свирех на цигулка и на чело, и на пиано вкъщи. Нямаше кой да ме насочи към един инструмент. Любовта ми към музиката беше комплексен. Когато ме стреляха и ме раниха, то е един инцидент много неприятен, случайно мога да кажа, бях още 16-годишен и когато лекарите казаха, че няма вече никаква опасност, тогава дойдоха моите приятели и ми направиха една серенада - с челите и цигулките в преддверието на болницата. И аз тогава си казах, ако оздравея ще се занимавам само с музика. Баща ми обаче беше доста смутен и каза: "В моята къща един музикант стига". Но преодолях в края на краищата, иначе не може. Той беше много разбран. Много разбран беше, баща ми беше чуден човек.
към текста >>

Това беше в католишката болница в Пловдив и чудесни сестри бяха католичките, сам в стая бях, плащах по 150 лв.
" И понеже каза, че има опасност, аз казах, че искам, поисках операция. Можело е сигурно да се направи с местна упойка. Цялото това разбиване на черепа, изваждане на куршума, всичко това нещо издържах. Лекарят имаше една симпатия към мене за държането ми, после казал даже на баща ми. Действително сутринта нямаше никаква опасност и след една седмица той позволи да свирят музикантите и след 20 дена ме изписаха. Това беше в католишката болница в Пловдив и чудесни сестри бяха католичките, сам в стая бях, плащах по 150 лв. на ден. В: Спомням си, че разправяше Катя, че Учителят казал: "Сега се борят за него горе". Д: А, да, и на мен ми каза. "Голяма борба беше за тебе горе. Трябваше някой да гарантира за тебе." Виж какво ще ти кажа.
към текста >>

75. 22. НЕОБЯСНИМОТО

Но преди, още в болницата, Учителят изпрати една сестра и му даде на този една беседа, книжката "Отец ме люби".
22. НЕОБЯСНИМОТО Д: В 1930 година Георги Томалевски прави една операция, трепанация на ухото, тогава разбиваха черепа при някакво вътрешно възпаление на ухото. Но преди, още в болницата, Учителят изпрати една сестра и му даде на този една беседа, книжката "Отец ме люби". Георги каза: "Аз си я турнах под възглавницата". В: Ама Учителят изпратил една сестра да му занесе тази книжка. Д: Тази книжка "Отец ме люби". Знаеш го този том. И след това той дойде на Изгрева.
към текста >>

76. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

и когато лежеше в болницата помня, че Учителят му изпрати по Буча Бехар томчето "Отец ме люби".
35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Д: С Георги Томалевски се запознахме след операцията. Аз живеех на Изгрева вече, това беше някъде 1936-1937 г. той получи някакво възпаление на вътрешното ухо и една опасна операция му правиха с трепанация на черепа и т.н. и когато лежеше в болницата помня, че Учителят му изпрати по Буча Бехар томчето "Отец ме люби". Той си го държал под възглавницата в болницата това нещо и когато оздравя дойде на Изгрева. Тогава аз живеех в Стефови и срещу мене имаше там свободна стая и той дойде там да живее и първата ни среща още така си допаднахме, такива разговори, просто ни стана една необходимост да общуваме и да се разговаряме двамата. И помня един случай, че когато той се яви пред салона и няколко души бяхме и Учителят се яви и разговаря с Георги и му каза така: "Слушай, един кораб пътува за Америка, за кораба е вързано с едно въже и една дъска. Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба? " Интересно е, че този случай Георги го беше забравил и благодареше, че аз трябваше да му го напомня.
към текста >>

Той си го държал под възглавницата в болницата това нещо и когато оздравя дойде на Изгрева.
35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Д: С Георги Томалевски се запознахме след операцията. Аз живеех на Изгрева вече, това беше някъде 1936-1937 г. той получи някакво възпаление на вътрешното ухо и една опасна операция му правиха с трепанация на черепа и т.н. и когато лежеше в болницата помня, че Учителят му изпрати по Буча Бехар томчето "Отец ме люби". Той си го държал под възглавницата в болницата това нещо и когато оздравя дойде на Изгрева. Тогава аз живеех в Стефови и срещу мене имаше там свободна стая и той дойде там да живее и първата ни среща още така си допаднахме, такива разговори, просто ни стана една необходимост да общуваме и да се разговаряме двамата. И помня един случай, че когато той се яви пред салона и няколко души бяхме и Учителят се яви и разговаря с Георги и му каза така: "Слушай, един кораб пътува за Америка, за кораба е вързано с едно въже и една дъска. Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба? " Интересно е, че този случай Георги го беше забравил и благодареше, че аз трябваше да му го напомня. Два такива случая особено когато става с мои близки хора, в паметта ми някакси мъчно се изтрива.
към текста >>

А председателя беше Тодор Димов, а той беше по това време на заседание на Народното събрание, той беше депутат, организационен секретар беше в болницата, нямаше кой да подпише.
Тогава той ми посочи няколко подходящи есета, между които беше накрая и есето за "Пътя на Плеадите" за моя филм. И в Сатиричния театър, в свободния ден, в понеделник, беше много трудно, но шансът позволи това нещо. Аз отидох пред кинодейците и поисках като представям есетата да направим една вечер на есето. В: Автор Томалевски. Д: Автор Томалевски, тъкмо бяхме репетирали вече, бяхме предали есетата на Борис Арабов, той беше актьор в младежкия театър и той има един хубав, пробивен глас и него ми го препоръча даже Иван Кондов, каза: "Ти като се обърнеш към него той ще свърши работа и трябва обаче председателя да пусне писмо за това нещо". А председателя беше Тодор Димов, а той беше по това време на заседание на Народното събрание, той беше депутат, организационен секретар беше в болницата, нямаше кой да подпише. В това време обаче бях председател на секция "Композитори и звукооператори" в съюза. "Дайте щом няма, аз ще го подпиша." И пуснахме писмото, направихме афишите, като на мой риск даже писахме отговор от името на съюза на кинодейците и съюза на писателите. Като излезе това, давам на Георги: "Тичай сега в писателския съюз да вземеш разрешение от там", и той отива там с листата, беше Джагаров. "И ако искате да видите какво ще се прочете там". "Не, казва Джагаров, ние имаме доверие, не съм никаква цензура".
към текста >>

77. 35. АСЕН АРНАУДОВ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

" "Жена ми е в болница." Тука на "Гурко" имаше една болница където сега е стоматологията.
Ковчегът още не беше подреден, тя една млада, хубава като восъчна кукла. Така много ми домиля за нея. В: Тя от какво почива? Веска: Бъбреци. И даже няколко дни преди това срещнах Асен с една възглавница върви, казвам: "Къде? " "Жена ми е в болница." Тука на "Гурко" имаше една болница където сега е стоматологията. Там беше болница тогава някаква и тя беше там настанена и той й носеше възглавница. И отивам, помолих се за нея. Аз си дойдох, а пък Гали отиде на погребението, понеже Гали почиташе Асен, уважаваше го. Независимо от това, че Гали много страдаше, щото знаеше нали на Асен нрава какъв е, че може да ме погуби мене направо, нали. Той беше един бохем в това отношение.
към текста >>

Там беше болница тогава някаква и тя беше там настанена и той й носеше възглавница.
Така много ми домиля за нея. В: Тя от какво почива? Веска: Бъбреци. И даже няколко дни преди това срещнах Асен с една възглавница върви, казвам: "Къде? " "Жена ми е в болница." Тука на "Гурко" имаше една болница където сега е стоматологията. Там беше болница тогава някаква и тя беше там настанена и той й носеше възглавница. И отивам, помолих се за нея. Аз си дойдох, а пък Гали отиде на погребението, понеже Гали почиташе Асен, уважаваше го. Независимо от това, че Гали много страдаше, щото знаеше нали на Асен нрава какъв е, че може да ме погуби мене направо, нали. Той беше един бохем в това отношение. Както и да е, това беше значи завършека.
към текста >>

78. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Той бе отнесен в болницата.
Но как да вървя по „пътя", не знаех. Почнах да се мъча да говоря Истината, но когато направех някоя беля, от страх поизлъгвах. Веднага бях изобличена и така жестоко посрамена, че бързо се скривах някъде и горко плачех. Най-после взех решение, че ще говоря Истината и само Истината. Когато бях на петнадесет години, моят баща се разболя тежко. Той бе отнесен в болницата. Там, аз го посещавах често. Но след всяко посещение, все по-силно и по-силно ме гнетеше мисълта, че ако баща ми се помине, този благороден човек ще бъде изличен от цялата вселена. Това бе общоприетото мислене резултат на материалистическата философия. Не посмях да споделя моя гнет с никого. Обаче тази мисъл толкова ме разтревожи, че аз започнах да слабея, заприличах на вейка.
към текста >>

Мама се уплаши за моето здраве и ми забрани да отивам в болницата.
Там, аз го посещавах често. Но след всяко посещение, все по-силно и по-силно ме гнетеше мисълта, че ако баща ми се помине, този благороден човек ще бъде изличен от цялата вселена. Това бе общоприетото мислене резултат на материалистическата философия. Не посмях да споделя моя гнет с никого. Обаче тази мисъл толкова ме разтревожи, че аз започнах да слабея, заприличах на вейка. Мама се уплаши за моето здраве и ми забрани да отивам в болницата. Една нощ сънувам: баща ми се яви при мене казвайки: „Виола, приготви моя официален костюм." Неговата сянка премина през вратата и влезе в стаята на майка ми. Събудих се силно разтревожена и гласно заплаках. Имах чувството, че баща ми се е поминал. Сестра ми се събуди. Тя започна да ме увещава, че моят сън е резултат на тревожните ми мисли за татко.
към текста >>

На сутринта, след като разказах моя сън на майка ми, тя веднага тръгна за болницата.
Една нощ сънувам: баща ми се яви при мене казвайки: „Виола, приготви моя официален костюм." Неговата сянка премина през вратата и влезе в стаята на майка ми. Събудих се силно разтревожена и гласно заплаках. Имах чувството, че баща ми се е поминал. Сестра ми се събуди. Тя започна да ме увещава, че моят сън е резултат на тревожните ми мисли за татко. На сутринта, след като разказах моя сън на майка ми, тя веднага тръгна за болницата. До късна вечер мама не се завърна. Уморена от чакане, аз заспах. Този път сънувам цялото погребение на баща ми. Събудих се, скочих от леглото. Виждам кандилото мъждука в утринната дрезгавина и слабата светлина идваща под вратата на майчината спалня.
към текста >>

79. 6. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ

Всъщност той стана приятел с Данаил и с неговия баща Иван Жеков и Данаил отиваше да се грижи, помагаше му като беше болен, посещаваше го в болницата и всъщност Галилей Величков започнал да му дава едни лоши съвети, за да може, когато вече не вървеше нашето семейство с Данаил, за да можел Данаил да вземел детето, да отидел при лекар, да ме изкарат мене болна, ненормална, за да може Данаил да вземе детето.
Това беше един прекрасен шанс за Светозар в неговия живот и тука брат Галилей Величков изигра действително една положителна роля, както за Петър, така и за Светозар. Защо разказвам всичко това и погрешките на тези прекрасни братя Петър и Галилей Величков? Защото при Учителя това беше Школа, всички се наричаха ученици на Великия Учител, но всъщност всички в една или друга посока объркваха и се отклоняваха, но важното беше да вървят напред. Това бяха силни и мощни духове от миналото, които разполагаха с голяма сила на своя дух и в дадени моменти те ставаха проводници на тъмните сили. Така че този прекрасен брат Галилей Величков, който толкова много уважавах, и така дълбоко в душата си имах просто благоговение пред светостта на този брат, неговата чистота и неговите духовни постижения, всъщност това не му попречи, за да може и той да вземе участие в моята женитба с Данаил Жеков и то участие отрицателно и насочено против мене. Всъщност той стана приятел с Данаил и с неговия баща Иван Жеков и Данаил отиваше да се грижи, помагаше му като беше болен, посещаваше го в болницата и всъщност Галилей Величков започнал да му дава едни лоши съвети, за да може, когато вече не вървеше нашето семейство с Данаил, за да можел Данаил да вземел детето, да отидел при лекар, да ме изкарат мене болна, ненормална, за да може Данаил да вземе детето. И това били съвети от Галилей Величков към моя предишен съпруг Данаил Жеков. Не желая да критикувам тези толкова добри братя, които така дълбоко уважавах и обичах, но трябва да подчертая, че в дадени моменти и те са допускали грешки, като са си служили с такива отрицателни прийоми. Много бяха ценни за мене примерите на братята и сестрите отразени в \/1-те тома на "Изгревът" и в бъдещия УИ-ми том и аз с голяма радост прочетох техните примери, толкова важни за всички нас, важни и за бъдещите поколения, които ще има да се поучат от нашите погрешки, за да вървя по пътя на делото. Благодарение на тези велики томове "Изгревът", всички можахме да разберем, че братята и сестрите, голяма част от тях са бъркали и не винаги са слушали съветите на Учителя. Понякога Той е казвал само веднъж и те не са изпълнявали, а понякога от Любов е повтарял дори по три пъти и пак има много от братята и сестрите, които не са изпълнявали.
към текста >>

80. 8. МОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЪРНА ЗА ВТОРИ ЖИВОТ

Иначе трябва да се даде в болница.
Това е един пример, който имам с Учителя. Много тежко се разболя и започна да повръща и всъщност организма му се обезводни и загуби своите елементи и минерали. Давахме му една чашка със сладка вода, в друга солена вода, през всеки пет минути по една лъжичка, но повръщането не преставаше и аз въпреки всичко отивах на работа и не знаех как да постъпя. Връщам се вечерта от работа и случайно една моя позната ми каза, че има един лекар на когото мога да телефонирам ида го попитам за съвет, който може да ми даде съвет как да спася детето. Телефонирах веднага на този лекар и той по телефона ми каза, че може да се прекъсне повръщането на детето ако се направи солена клизма на детето. Иначе трябва да се даде в болница. Аз не исках да пратя детето в болница, защото беше малко и по никой начин не исках да отиде в болница. Тогава, връщам се аз вкъщи много силно притеснена и бързата помощ и лекаря ме чака вкъщи. Искаха веднага да вземат детето. Аз му казах, че няма да го дам все още и че ще опитам с тази солена клизма да се спре повръщането. Направих солената клизма и действително повръщането се спря.
към текста >>

Аз не исках да пратя детето в болница, защото беше малко и по никой начин не исках да отиде в болница.
Много тежко се разболя и започна да повръща и всъщност организма му се обезводни и загуби своите елементи и минерали. Давахме му една чашка със сладка вода, в друга солена вода, през всеки пет минути по една лъжичка, но повръщането не преставаше и аз въпреки всичко отивах на работа и не знаех как да постъпя. Връщам се вечерта от работа и случайно една моя позната ми каза, че има един лекар на когото мога да телефонирам ида го попитам за съвет, който може да ми даде съвет как да спася детето. Телефонирах веднага на този лекар и той по телефона ми каза, че може да се прекъсне повръщането на детето ако се направи солена клизма на детето. Иначе трябва да се даде в болница. Аз не исках да пратя детето в болница, защото беше малко и по никой начин не исках да отиде в болница. Тогава, връщам се аз вкъщи много силно притеснена и бързата помощ и лекаря ме чака вкъщи. Искаха веднага да вземат детето. Аз му казах, че няма да го дам все още и че ще опитам с тази солена клизма да се спре повръщането. Направих солената клизма и действително повръщането се спря. Но на другата сутрин рано, рано пристига лекарката, детската лекарка и много уплашена и веднага предписа лекарства и каза, че веднага трябва да ги купя и да ги дам на детето и ме накара да подпиша документ, че не желая да пратя детето в болница.
към текста >>

Но на другата сутрин рано, рано пристига лекарката, детската лекарка и много уплашена и веднага предписа лекарства и каза, че веднага трябва да ги купя и да ги дам на детето и ме накара да подпиша документ, че не желая да пратя детето в болница.
Аз не исках да пратя детето в болница, защото беше малко и по никой начин не исках да отиде в болница. Тогава, връщам се аз вкъщи много силно притеснена и бързата помощ и лекаря ме чака вкъщи. Искаха веднага да вземат детето. Аз му казах, че няма да го дам все още и че ще опитам с тази солена клизма да се спре повръщането. Направих солената клизма и действително повръщането се спря. Но на другата сутрин рано, рано пристига лекарката, детската лекарка и много уплашена и веднага предписа лекарства и каза, че веднага трябва да ги купя и да ги дам на детето и ме накара да подпиша документ, че не желая да пратя детето в болница. Много се бяха уплашили за живота на детето. Но тя като предписала тези лекарства не е забелязала, че едно от тези лекарства отново подновява повръщането. Аз не желаех да му ги давам, но въпреки всичко му дадох веднага на детето това лекарство и за наш ужас на другия ден повръщането отново започна. И тъй като детето беше вече много слабо, просто нямаше никакви изгледи да оздравее, да му се помогне. И така постепенно, постепенно повръщането не спираше, тоя път нищо не помагаше, нито клизма, нито нищо и мисля, че беше в четвъртък, хубав пролетен ден, мисля, че беше месец април, грееше слънце, детето лежи и аз почувствах, че то си заминава.
към текста >>

81. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина.
И на нея същото казах. Казвам: "Много хубаво, това е много хубаво Учение и много хубави идеи, но трябва да търсите Истината, да търсите Извора. А Извора се намира в България и това Слово е дадено чрез Учителя Петър Дънов". Тя клати с глава и беше много доволна и щастлива, че й казах всичките тези неща. Извънредно много са ми разказвали за Михаил Иванов двете сестри Ярмила Менцлова и Ана Бертоли, които работеха тука в Париж. И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина. И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя.
към текста >>

И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил.
Казвам: "Много хубаво, това е много хубаво Учение и много хубави идеи, но трябва да търсите Истината, да търсите Извора. А Извора се намира в България и това Слово е дадено чрез Учителя Петър Дънов". Тя клати с глава и беше много доволна и щастлива, че й казах всичките тези неща. Извънредно много са ми разказвали за Михаил Иванов двете сестри Ярмила Менцлова и Ана Бертоли, които работеха тука в Париж. И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина. И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя. Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов.
към текста >>

82. 12. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА

Всичко това тя лично ми разказа когато аз я посетих в болницата.
Тя организираше и малки празници във връзка със заминаването на Учителя на 27.декември. Заангажираше зала където се събирахме и пеехме и ядяхме заедно, прекарвахме в много мила обстановка. В крайна сметка тя се зае да издаде една книга по Паневритмия, която именно да обясни точно как трябва да се играе всяко едно движение и почти тя свърши книгата и беше дадена за отпечатване. Само липсваше корекция да й се направи когато тя беше атакувана, ударена в главата и след този тежък удар тя живя още два месеца, след което си замина. И както казах вече за това удряне, тя винаги ми казваше, че това е според нея, това е атака от групата на Михаил и от Михаил Иванов. Всичко това тя лично ми разказа когато аз я посетих в болницата. В действителност тя познаваше лично много добре Михаил Иванов и се беше срещала с него и подчертаваше навсякъде своето отвращение от неговата безогледност и от неговата фалшивост на делото, което той развива. Тази сестра Ярмила Менцлова всъщност е един жив пример с какви сили се работеше в това братство на Михаил Иванов. Че всъщност там се работеше с Черната Ложа, защото тя на мен ми предаде, че е атакувана от групата на Михаил Иванов. Всъщност тя положи огромни усилия за издаването на тази Паневритмия и много тича и много работи и след като се случи този удар с нея и тя си замина, нейните познати и близки довършиха работата. Всъщност излезе тази Паневритмия.
към текста >>

83. 8. „УПАНИШАДАТА НА ЕЗЕРАТА 1939 Г.

Лекарите не могат да го излекуват и го изписват от болницата като неизлекуем.
След известно време той напусна "Упанишадата", отиде в провинцията, ожени се и му се родиха две деца: Ани и Камен. Ани стана известна след 9.IХ.1944 г. и доскоро като подполковник Ани Крулева - известна в полицията. Искам да разкажа нещо за синът му Камен. Той като малко дете се покрива с известните "слепи циреи". Лекарите не могат да го излекуват и го изписват от болницата като неизлекуем. Бащата - Тодор е в ужас за умиращото си дете, прегръща го и си спомня за Изгрева и за молитвите, които помни. Атеистът Тодор с такова вдъхновение и вяра се е молил, че детето Камен почва постепенно да се подобрява и се самоизлекува и оздравява без всякакви медикаменти. Оздравява напълно и в момента е хубав момък, здрав и жизнен. След 9.IХ.1944 г. Тодор Рунев попада при арестуваните тъй наречени фашисти, вижда всички изстъпления над тях от новата власт и призна пред мен един ден, че той е бил изтезаван и бит от властите преди 9.1Х.1944 г., но такова жестоко отношение от неговите комунисти към арестуваните след 9.IХ.44 г.
към текста >>

84. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

Бие се смело и лично е награждаван с ордени за храброст и повишение, но бива тежко ранен като продължително го лекуват в болницата откъдето излиза с 80% инвалидност.
Взема участие в Балканската война. Верен на своите разбирания за справедливост, той идва до стълкновение със своя началник, бива уволнен, продължава своята борба, доказва своето право и бива възстановен отново в армията с чин капитан. Идва Европейската война 1915-1918 г., той се оженва за дъщерята на ген. Станчо Радойков - Ангелина или както я нарича Гела. Заминава след това за фронта. Бие се смело и лично е награждаван с ордени за храброст и повишение, но бива тежко ранен като продължително го лекуват в болницата откъдето излиза с 80% инвалидност. След известно време 1919 г. се възстановява до известна степен, но не е бил годен за строева служба. Назначен е като подполковник в Инженерната работилница като началник на Техническа служба. Министър-председателят Стамболийски е отивал много пъти в службата му, харесва го като дисциплиниран, умен и честен военен и дори му е предлагал да стане военен министър. Ето и няколко куриозни случки с Любомир Лулчев: Военният министър Томов тогава е искал да прокара някакви военни доставки, Лулчев вижда нещо нередно в това и отказва.
към текста >>

85. 18. ВСЯКАКВИ СЛУЧКИ

ЦВЕТАНКА НАНКОВА (19.10.1908-2.07.1996 г.)

я приеха в болницата и тя направи перитонит.
Тя, Ева ходеше там и все си казвахме: "Ева когато умре някой от нас, а тя е 1900 г. раждана, беше учителка, викам, ще се обади някой от нас от Невидимия свят". Преди 40-те дни, значи на другия ден е 40 (тя си замина отдавна вече, може би има 6-7 години ако не и повече) и какво виждам, виждам я в един облак, вечерта преди 40-те дена през нощта, сънувам я в един облак така ме погледна, засмя се и изчезна. А пък друг много интересен опит такъв имам пак, имах сестра, ученичка в гимназията, четвърти клас беше тогава, първи гимназиален клас, която имаше апендикс и трябваше да я оперираме. И така днеска да я оперираме, утре, все нямаше легла, отлагаха се нещата и бе ноември месец и на 20.Х1. я приеха в болницата и тя направи перитонит. Това 1932 г. става, разви бронхопневмония и почина, ученичка бе в гимназията. И пристига моя братовчедка от Калофер, аз съм раждана в Калофер, и пристига моя братовчедка, тя учителка беше знам, за 40-те дни и вечерта преди да стане другия ден, 40 ден, така двете много дълго приказвахме, и двете следвахме с нея и бяхме много близки, много така като деца отивахме лятно време в Калофер и сме си споделяли, много, много близки сме били. И така приказвахме много дълго, може би стана към 12, към 1-3 през нощта ли е било и в това време тя така ме хваща за ръката и казва: "Видях Пенка, че влезе във вратата и седна до нас". В същото време, същото нещо и аз го виждам.
към текста >>

86. 15. ТЕЖКАТА КАРМА

Той катастрофира с една кола и почина в болницата.
в 2 часа след пладне в София. Заживяхме като семейство. Но когато на Никола започнаха много препятствия в живота му все си спомнях думите на Учителя: "Той има много тежка карма". Минаха години. Така завърши Никола своя земен път. Той катастрофира с една кола и почина в болницата. Погребахме го в родното му село. Така и аз преминах с него, носейки също част от неговата тежка карма, като съпруга и спътница в живота му.
към текста >>

87. 44. БОЯН БОЕВ

Той през Първата световна война го мобилизират, не като военен, а го мобилизират в една болница и там той помага за лекарствата като химик нали специалист е, може да направи лекарства.
Аз къде съм по-малка от него, ама въпреки това съм правила тия работи. Ама защото го смята че трябва да го направя, нали и той не ми се сърдеше. „Добре, добре, ще те послушам". Така ми викаше само, като му направя някаква забележка, иначе не беше, за гордост и за това, дума да не става. Виж сега, за Боев знам това. Той през Първата световна война го мобилизират, не като военен, а го мобилизират в една болница и там той помага за лекарствата като химик нали специалист е, може да направи лекарства. В Скопие, там са работили през първата световна война с брат Георги Куртев. И оттам им е приятелството. И брат Георги Куртев е назначен като фелдшер, а и Боев така го направи, че е работил там. И понеже брат Боев е бил толкова честен и през цялото време само това е работил в едно мазе. Той не е излизал и заболява от туберкулоза в ставите.
към текста >>

88. 11.Учителят ни учеше

Вкъщи нямаше условия да лежа и аз пожелах да отида в болница.
Учителят казва, че ние можем да се обърнем мислено за помощ към този разумен свят, когато сме в нужда. Те са готови да ни помагат. Трябва да правим опити, когато имаме нужда, за да добием вяра в Разумния невидим свят. Ще разкажа някои мои опитности. В 1920 год., когато започнах да слушам беседите на Учителя, през пролетта заболях от скарлатина. Вкъщи нямаше условия да лежа и аз пожелах да отида в болница. Постъпих в инфекциозното отделение. Няколко дни след постъпването ми, главният лекар д-р Киров, при едно посещение в болницата ми каза, че имам типична скарлатина с развити двата процеса: тялото ми е покрито с пъпки, а гърба ми започва да се лющи, и затова той иска да доведе студентите, за да видят двете фази на болестта. Не зная какво съм направила в израза си, но той ме попита: „Защо, не искате ли? " Казах, че се стеснявам, той ми отговори, че няма нищо. Ще видят гърба, гърдите и бедрата ми.
към текста >>

Няколко дни след постъпването ми, главният лекар д-р Киров, при едно посещение в болницата ми каза, че имам типична скарлатина с развити двата процеса: тялото ми е покрито с пъпки, а гърба ми започва да се лющи, и затова той иска да доведе студентите, за да видят двете фази на болестта.
Трябва да правим опити, когато имаме нужда, за да добием вяра в Разумния невидим свят. Ще разкажа някои мои опитности. В 1920 год., когато започнах да слушам беседите на Учителя, през пролетта заболях от скарлатина. Вкъщи нямаше условия да лежа и аз пожелах да отида в болница. Постъпих в инфекциозното отделение. Няколко дни след постъпването ми, главният лекар д-р Киров, при едно посещение в болницата ми каза, че имам типична скарлатина с развити двата процеса: тялото ми е покрито с пъпки, а гърба ми започва да се лющи, и затова той иска да доведе студентите, за да видят двете фази на болестта. Не зная какво съм направила в израза си, но той ме попита: „Защо, не искате ли? " Казах, че се стеснявам, той ми отговори, че няма нищо. Ще видят гърба, гърдите и бедрата ми. Когато той напусна стаята, аз се завих под одеалото и горчиво заплаках. Бях на 21 година и в отделението бях почти сама.
към текста >>

89. 02.Като завърших отделенията

Когато беше в болница или на легло, аз трябваше да се грижа за домакинството, а когато бях в училище, баща ми готвеше обяда.
Тази забележка на учителката много ме засрами и много дълбоко ме нарани. Аз не бях видяла, че престилката ми е мръсна, не съм имала поглед за това. Разбира се, че после бях много внимателна да не ми направи втора забележка. В средата на годината майка ми заболя в Македония, татко отиде да я види и я доведе за лечение. Оттогава, докато се помина ту се пооправяше, ту пак заболяваше. Когато беше в болница или на легло, аз трябваше да се грижа за домакинството, а когато бях в училище, баща ми готвеше обяда. Когато мама боледуваше вкъщи, не беше радостно. Аз имах много задължения вън от уроците, не ми оставаше време да чета книжки, а това вече беше станало нужда за мен. Като свърших прогимназия аз исках да продължа да уча в гимназията, но баща ми и майка ми искаха да ме дадат в стопанското училище, за да се науча да шия. Това ми се видя ужасно. Аз вече бях разбрала какво може да даде знанието и едно образование на човека, в сравнение с един занаят.
към текста >>

Скоро след това той си счупи крак и постъпи в една болница на военните.
През това време се обяви Балканската война, след това Първата световна война. Вкъщи майка ми често боледуваше, доста неблагоприятни условия за мене, но това не намали желанието ми за учене. Не всякога успявах да си приготвя уроците както трябва, но винаги редовно посещавах училище. Аз вече бях разбрала, че едничкото място, от гдето мога да получа знание е училището и държах здраво. По едно време мобилизираха и баща ми. Скоро след това той си счупи крак и постъпи в една болница на военните. Майка ми беше или вкъщи или в болница по това време. Аз ходех понякога от едната болница до другата, за да ги посетя. Но младостта има вяра, имах някакво вътрешно упование в собствените си сили. Положението на майка ми се влошаваше и през май 1917 год. тя се помина.
към текста >>

Майка ми беше или вкъщи или в болница по това време.
Вкъщи майка ми често боледуваше, доста неблагоприятни условия за мене, но това не намали желанието ми за учене. Не всякога успявах да си приготвя уроците както трябва, но винаги редовно посещавах училище. Аз вече бях разбрала, че едничкото място, от гдето мога да получа знание е училището и държах здраво. По едно време мобилизираха и баща ми. Скоро след това той си счупи крак и постъпи в една болница на военните. Майка ми беше или вкъщи или в болница по това време. Аз ходех понякога от едната болница до другата, за да ги посетя. Но младостта има вяра, имах някакво вътрешно упование в собствените си сили. Положението на майка ми се влошаваше и през май 1917 год. тя се помина. Тогава бях на 19 години.
към текста >>

Аз ходех понякога от едната болница до другата, за да ги посетя.
Не всякога успявах да си приготвя уроците както трябва, но винаги редовно посещавах училище. Аз вече бях разбрала, че едничкото място, от гдето мога да получа знание е училището и държах здраво. По едно време мобилизираха и баща ми. Скоро след това той си счупи крак и постъпи в една болница на военните. Майка ми беше или вкъщи или в болница по това време. Аз ходех понякога от едната болница до другата, за да ги посетя. Но младостта има вяра, имах някакво вътрешно упование в собствените си сили. Положението на майка ми се влошаваше и през май 1917 год. тя се помина. Тогава бях на 19 години. Тогава за пръв път се срещнах със смъртта.
към текста >>

90. 04.Когато слушах Словото на Учителя

Отидох в болница, където прекарах 40 дни.
Животът на човека е осигурен от природата, той има право само на това, което му е необходимо. Вземе ли повече от необходимото, нарушил е вече законите на природата. Същият закон важи и за колектива - общество, народ, човечество. Такива разбирания за човека, природата и Бога не внасят противоречие, но спокойствие и вътрешен мир. Първата година още -1920, аз заболях от скарлатина. Отидох в болница, където прекарах 40 дни. Имах типична скарлатина както главният лекар д-р Киров се изрази и той искаше да доведе студентите при мене, за да видят двата процеса в развитието на скарлатината - цялото тяло покрито в пъпки и лющене на кожата. Аз много се смутих вътрешно като ми каза, че иска да доведе студентите. Той забеляза това и ми каза: „Защо, не искате ли? " Казах му, че се смущавам. Каза ми: „Няма нищо".
към текста >>

Мислех си, че ако беше жива майка ми, нямаше да бъде в болницата, нямаше да бъда подложена на такова поругание.
" Казах му, че се смущавам. Каза ми: „Няма нищо". Те щели да видят само гърдите, гърба и бедрата. Аз бях студентка тогава и като си представих, че ще нахлуят група младежи, стори ми се много трудно да го понеса. Като излезе лекарят, аз се завих през глава и плаках горчиво. Мислех си, че ако беше жива майка ми, нямаше да бъде в болницата, нямаше да бъда подложена на такова поругание. Така го виждах. Мина ми мисълта „Нали има Господ, помоли се той да ти помогне! " Тогава се молих на Бога и Христа да ме избави от тая неприятност. След молитвата се почувствувах успокоена. Сестрата дойде в стаята ми, тревожеше се, че нямала толкова престилки, които да даде на студентите за да влязат в инфекциозно отделение.
към текста >>

Те бяха дошли в двора на болницата и чакаха професора.
Така го виждах. Мина ми мисълта „Нали има Господ, помоли се той да ти помогне! " Тогава се молих на Бога и Христа да ме избави от тая неприятност. След молитвата се почувствувах успокоена. Сестрата дойде в стаята ми, тревожеше се, че нямала толкова престилки, които да даде на студентите за да влязат в инфекциозно отделение. Те бяха дошли в двора на болницата и чакаха професора. Мина повече от час, главният лекар не дошъл и съобщил, че няма да дойде защото е извикан да присъствува на една операция. И на другия ден не дойдоха и така аз се почувствувах спасена. Но това ми направи силно впечатление. Помислих си: „Значи Бог чува молитвите". Може някой да помисли, че това е съвпадение, че така случайно е станало, но за мене това беше Божия помощ.
към текста >>

91. 13.След като уволниха Любомир

тя била освободена и била изпратена в Унгария заедно с една полева болница на фронта.
" След убийството на другата сутрин, Малина отива и тя открива, че Гела е убита. След това се заведе съдебен процес на който аз присъствувах. Но не можах да остана убедена, че Малина е извършила убийството. Тя, научена от адвокатите абсолютно отричаше, макар, че при следствието беше признала, че тя го е извършила. След преврата на 9 септември 1944 год. тя била освободена и била изпратена в Унгария заедно с една полева болница на фронта. Там на една вечеря между офицерите я попитали: „Вярно ли е, че си убила жената на Лулчев? " Там тя признала. Това го научих много по-късно от хора, които са присъствували. След убийството на жена му, Любомир беше единственият наследник. Той не прие никакво наследство за себе си от жена си, освен едни бебешки обувки, когато тя била бебе и които държеше на края на бюрото си до края на своя живот.
към текста >>

92. СЪДЪРЖАНИЕ

Избягала от болницата за матура 86.
Една диня вместо две 81. Кажете на Учителя, че ни трябваш 82. Отстъпила си реда 83. Среща между Георги Димитров и Учителя 84. Телеграма от Москва 85. Избягала от болницата за матура 86. Дрехи с намалени цени 87. Гъби за Учителя 88. Какво да правим с децата 89. Ако има Бог, да ме порази 90. Махнете иконата 91.
към текста >>

от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа?
254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр. Айтос - ?) Аврамовият дом на Добри Ганев и Надежда Куртева ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ – (26.Х.1913, с. Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г. 6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО.
към текста >>

93. 01 - 21. ОГНЕНАТА РИЗА

21. ОГНЕНАТА РИЗА През Европейската война, 1917 г., брат Куртев и брат Боян Боев са работили заедно в етапната болница в гр.
21. ОГНЕНАТА РИЗА През Европейската война, 1917 г., брат Куртев и брат Боян Боев са работили заедно в етапната болница в гр. Скопие: Георги като медицински фелдшер, а Боян -като аптекар. Тогава Учителят им бил дал служба, която да се изпълнява всяка нощ в 12 часа. Службата била много важна, състояла се от пеене на духовни песни, молитви и четене на псалми и стихове от Евангелието. Тя се давала само на много верни хора. Но не след много време брат Куртев заболял и имал висока температура - до 40 градуса, която му пречела на духовната служба.
към текста >>

94. 01 - 23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН

- брат Георги Куртев е бил мобилизиран в етапната болница в гр.
23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН През време на Европейската война - 1917 г. - брат Георги Куртев е бил мобилизиран в етапната болница в гр. Скопие като медицински фелдшер. Няколко души през късните часове на нощта се събирали и са провеждали наряд - служба, дадена им лично от Учителя в едно и също време, която всеки е изпълнявал на мястото, където се намирал. По същото време брат Станю от с. Вресово, който служел в друга част като войник, се научил, че брат Куртев е в Скопие при Калето - място, което строго се охранявало. Една нощ, като се молел, явил му се Христос и му казал да отиде при Куртев, за да му каже „Солунската песен".
към текста >>

95. 01 - 24. КАК СИ ДОШЪЛ

24. КАК СИ ДОШЪЛ По време на Европейската война брат Куртев е медицински фелдшер във войсковата болница, която била горе на Калето в Скопие.
24. КАК СИ ДОШЪЛ По време на Европейската война брат Куртев е медицински фелдшер във войсковата болница, която била горе на Калето в Скопие. Болницата се охранявала от войници. Достъпът до нея бил строго охраняван. Една сутрин щабният писар Иванчо Манев от село Карагеоргиево, след като се събудил, минала една мисъл през главата му, че трябва да отиде при бай Георги, да се види с него и да го пита нещо. Изчакал известно време, но вече едно силно желание го обзело и го повело. Идва му една мисъл да вземе разносната книга под предлог, че има да носи писма за болницата, за да може да мине през строгата охрана.
към текста >>

Болницата се охранявала от войници.
24. КАК СИ ДОШЪЛ По време на Европейската война брат Куртев е медицински фелдшер във войсковата болница, която била горе на Калето в Скопие. Болницата се охранявала от войници. Достъпът до нея бил строго охраняван. Една сутрин щабният писар Иванчо Манев от село Карагеоргиево, след като се събудил, минала една мисъл през главата му, че трябва да отиде при бай Георги, да се види с него и да го пита нещо. Изчакал известно време, но вече едно силно желание го обзело и го повело. Идва му една мисъл да вземе разносната книга под предлог, че има да носи писма за болницата, за да може да мине през строгата охрана. Намислено и сторено.
към текста >>

Идва му една мисъл да вземе разносната книга под предлог, че има да носи писма за болницата, за да може да мине през строгата охрана.
24. КАК СИ ДОШЪЛ По време на Европейската война брат Куртев е медицински фелдшер във войсковата болница, която била горе на Калето в Скопие. Болницата се охранявала от войници. Достъпът до нея бил строго охраняван. Една сутрин щабният писар Иванчо Манев от село Карагеоргиево, след като се събудил, минала една мисъл през главата му, че трябва да отиде при бай Георги, да се види с него и да го пита нещо. Изчакал известно време, но вече едно силно желание го обзело и го повело. Идва му една мисъл да вземе разносната книга под предлог, че има да носи писма за болницата, за да може да мине през строгата охрана. Намислено и сторено. Когато минавал покрай часовоите, единият гледал в една страна, а другият - на друга и той преминал покрай тях, като че ли те не го видели. Никой не го спрял, нито го попитал накъде отива. Отишъл той при бай Георги, който по това време бил на съвещание заедно с офицерите в болницата. Офицерите го огледали - Иванчо Манев, обикновен войник, държащ под мишница някаква книга, но никой не се обадил.
към текста >>

Отишъл той при бай Георги, който по това време бил на съвещание заедно с офицерите в болницата.
Изчакал известно време, но вече едно силно желание го обзело и го повело. Идва му една мисъл да вземе разносната книга под предлог, че има да носи писма за болницата, за да може да мине през строгата охрана. Намислено и сторено. Когато минавал покрай часовоите, единият гледал в една страна, а другият - на друга и той преминал покрай тях, като че ли те не го видели. Никой не го спрял, нито го попитал накъде отива. Отишъл той при бай Георги, който по това време бил на съвещание заедно с офицерите в болницата. Офицерите го огледали - Иванчо Манев, обикновен войник, държащ под мишница някаква книга, но никой не се обадил. Брат Георги станал, посрещнал го и тихичко му казал: „Как си дошъл? Тук пиле не може да прехвръкне." - „Дойдох да те видя, какво правиш и да ми кажеш нещо. Когато минах покрай часовоите, никой не ме спря и никой нищо не ми каза. " Брат Георги бръкнал в джоба на куртката си, извадил един свитък от хартия и му казал да седне и да го препише, докато си свърши работата.
към текста >>

96. 01 - 77. СЛОВО ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата с холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички.
Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: „Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвувателност. Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата с холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички. Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души. Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка. Той заемаше скромната длъжност на фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата. Но добрите дела създават и добри приятели.
към текста >>

97. 02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Преди това двамата работили в местната болница - една тежка и изнурителна работа.
Есента на 1946 год. Бил поканен за пазач брат Иван Колев от село Тополица. Той прекарал около година и половина, но бил болнав и като видял, че тази работа не е за него, се върнал на село. В началото на 1949 г. отново се върнали Георги и Рада, като се молили да бъдат приети отново и Георги дал големи обещания, че ще слуша и ще работи. Преди това двамата работили в местната болница - една тежка и изнурителна работа. Но ето че не минали и няколко месеца, Георги пак започнал да проявява своите лоши навици на мързел и непокорство. През м. май 1950 год. той напуснал градината и братството завинаги. И този опит се оказал несполучлив.
към текста >>

98. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Заболяла тежко и два месеца я лекуват в Александровата болница.
То е достоверно. Значи в бъдеще ще бъде твоето име. Г. С.: Ще сложа моето име. Това е сестра Димитра от с. Горица, бившата Поморийска околия, сега Бургаско. Заболяла тежко и два месеца я лекуват в Александровата болница. Това е във връзка с телепатия. Сестрата се намира в опасност в гората, някой мъж я следи. Тя се помолва, а в това време Учителят е на беседа, значи е зает. Учителят намира най-подходящия човек в случая, мене в момента. Телепатически ме изкарва навънка да чета на въздух и ме насочва към гората.
към текста >>

99. 08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Нямаше такива убеждения към вегетарианство, но понеже ония бяха от неговото село, заедно с него живеехме с един човек, паламарчанин от тяхното село, пък в Попово имаше къща, там, до болницата.
Счетоводство нямаше. Това беше в Попово - комуна, бяхме шест души комунари. Спомням си Пеню Ганев, Станчо Камбуров и аз от село Водица. От Паламарица - Колю Мисириджиев, един Кирчо имаше и Александър Кояджиков, Това бяха. От всички ни само Кирчо не беше вегетарианец, обаче зарад нас и той вегетарианстваше. Нямаше такива убеждения към вегетарианство, но понеже ония бяха от неговото село, заедно с него живеехме с един човек, паламарчанин от тяхното село, пък в Попово имаше къща, там, до болницата. То тогава беше накрая, извън града. Сега зад него има много сгради, то стана център вече. --------------------------- [1] Копън - бутче /бел. кор./
към текста >>

100. 08 - 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА