Търсене в текстове за 'Богословие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Там стоял 6 1/2 години и следвал богословие и медицина.
Николаевка, варненско. След като е изкарал средното си образование във Варна и Свищов, той отива в с. Хотанца, Русенско, като народен учител през учебната 1887/1888 год. През месец септември 1888 г. той тръгва за Америка. Там стоял 6 1/2 години и следвал богословие и медицина. Изучавал тези науки не за да черпи материал за бъдещата духовна наука, която знаем от Словото му, а за да се запознае с днешното състояние на науката. За Словото си той черпи знание направо от Бога и го предава на нас. През месец февруари на 1895 г. той се завръща от Америка. В 1896 г.
към текста >>

2. 91 УЧИТЕЛЯ - биографични данни - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А през септември 1888 година отпътува за Америка, където прекарва седем години в следване и завършва медицина и богословие.
УЧИТЕЛЯ - биографични данни Учителя Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни, стар стил) 1864 година в село Николаевка (Хадърча) - Варненско. Негов баща е известният възрожденец и радетел за Българска църква поп Константин Дъновски. След като завършва средното си образование във Варна и Свищов, през учебната 1887/1888 година Петър Дъновски става народен учител в с. Хотанца, Русенско. А през септември 1888 година отпътува за Америка, където прекарва седем години в следване и завършва медицина и богословие. Завръща се през месец февруари 1895 година. Следващата година написва и издава своята първа книга "Наука и възпитание", където могат да се видят основните идеи на учението, което по-късно разработва в Своите лекции и беседи. От 1895 до 1900 година Учителя прекарва в уединение, отдаден на вътрешна духовна работа. През 1900 година Учителя свиква Първия събор на Всемирното Бяло Братство в град Варна. На този Събор Той поканва само трима души: д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
към текста >>

3. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие.
Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството.
към текста >>

4. САНХОНИАТОН - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е получил Посвещението си в Египет и е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, както и други книги върху египетското богословие.
САНХОНИАТОН Според преданието той е един от първите Посветени във Финикия и е живял единадесет века преди Христа. Той е получил Посвещението си в Египет и е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, както и други книги върху египетското богословие. Но от тези негови книги са запазени само отделни откъслеци и не ни дават пълна представа за начина, по който той е изложил езотеричното учение. Но споменавам за него за да се види, че и във Финикия е блестяла Светлината на Хермес. Попадна ми един космогоничен откъс, който приписват на Санхониатон. Ще предам част от него. Космогоничен откъс
към текста >>

5. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос.
Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги.
към текста >>

6. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност.
Също така и бележитият древен църковен историк Евсевий Кесарийски (341 г.) в своята "Църковна история", кн. 1, гл. 9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос. За тези документи на Пилат свидетелства и един от най-учените мъже през втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология" (кн. 1, гл. 35). Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност. Честта той да бъде намерен е паднала на немския учен д-р К. Тишендорф, който през лятото на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар. В пакета със съдебните дела Тишендорф намерил един документ на латински език, доста ситен ръкопис. Той имал надписа: "До Императора Тибериус, рапорт на Пилат Понтийски, императорски наместник в Иудея". Ето съдържанието на този исторически документ.
към текста >>

7. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

По този начин са смесили науката с богословието.
Този способ на внимателно сеене на семената на Истината всякога е отличавал учениците на Хермес, даже и в наши дни. Ученията на Хермес се срещат във всички страни, между всички религии и във всички философии, но никога не са се отъждествявали само с някоя страна или пък с някоя религия. Това е само поради предпазните мерки и изричните поръчения на древните Учители да не се позволи Тайното учение да се превърне в някаква религия. Религиите са като метод на Тайната школа за възпитание на сърцето на човечеството, но не трябва да се отъждествява религията с Школата. Древният окултизъм на Индия и Персия се изродил и в по-голямата част е бил изгубен поради факта, че Учителите ставали свещеници. По този начин са смесили науката с богословието. Същото станало и в древна Гърция и Рим. Същото станало и с учението на гностиците и езотеричното учение на ранното Християнство. През всички векове Истината не е могла да бъде предадена напълно на книга, а само отчасти. По-голяма част от Истината се е предавала винаги от Учител на Ученик устно, от уста на ухо. И когато някой се опитвал да изложи Истината в книга, той забулвал с алхимични и астрологически термини, така щото само онзи, който притежавал ключа, може да я открие и разбере.
към текста >>

8. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Гностическото богословие било твърде сложно за да може да стане общоприето.
Неговата смърт няма спасително значение. Един от най-видните василидови ученици бил неговия син Исидор, който написал между другото и етически съчинения. Нравственото учение на Василит било строго, но по-късните привърженици го изменили. Валентин е следващият от големите александрийски гностици. Той бил посветен в Египет в древните мистерии, посещавал александрийската школа изучавал с жар Питагор и Платон и от всички учения, които добил съставил тайно учение, доста сложно и подробно, което множество окултни идеи и учения се преподават чрез устата на един въображаем Христос. Гностическото богословие било твърде сложно за да може да стане общоприето. Гностицизмът обаче имал разклонения, които преживели средните векове и в наши дни е бил направен опит от французина Жул Дуален да възстанови гностическата църква обаче без голям успех. На Валентин се приписва книгата "Пистис София" или Вяра-Мъдрост. Ще предам някои мисли и идеи от нея, за да се види как е мислил Валентин. '"Мои драги ученици, изслушайте това, което ще ви кажа върху познаването на Тайната на Неизразимия. Тайната на Неизразимия знае причината на Строгостта и онази на Милосърдието; тази Тайна знае причината на гибелта и онази на вечното съществуване на вековете.
към текста >>

9. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Вие трябва да погледнете сериозно на морала на всяка наука и само така ще видим какви престъпления е извършила математиката, ще видим и добрите, и лошите й страни, на геометрията добрите и лошите страни, на физиката добрите и лошите страни, на химията, на богословието.
Ще кажете: „Слава Богу, освободихме се". Знаете ли колко дни ви остават, за да се родите? Десет дни ви остават още, за да се родите. От всичките дни на стария живот ви остават още десет деня до раждането. Всички тия социални въпроси, които днес се повдигат, това е аларма, за да ви отклонят от тази велика идея. Вие трябва да погледнете сериозно на морала на всяка наука и само така ще видим какви престъпления е извършила математиката, ще видим и добрите, и лошите й страни, на геометрията добрите и лошите страни, на физиката добрите и лошите страни, на химията, на богословието. Ще видим добрите и лошите страни на всички науки и ще си дадем отчет. Съдба е това в света! Ти си физик, ще дадеш отчет за своята физика. Тези физици, тези химици, изпълниха ли те Божествената воля. С тази наука, която Бог е вложил, изпълниха ли те своята задача като учени хора?
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

По-късно е следвал богословие в университета Дрю (Медисън) и Теологическия факултет при Бостънския университет в Съединените щати.
Божи пратеник. * Петър Константинов Дънов е по плът син на варненския свещеник Константин Дъновски. С изключение на седемте години на пребиваването му като студент в Америка (от 1888 до 1895 г.), духовната си мисия той изпълнява, като остава до края на земния си път в България. Учил е във варненските училища, където завършва основното си образование (1879 г.) и реална гимназия (1882 г.), и в Свищов - в Американското научно-богословско училище. По-късно е следвал богословие в университета Дрю (Медисън) и Теологическия факултет при Бостънския университет в Съединените щати. В Америка Учителя продължил и самообразованието си във великия Университет на живота. В него той учи и преподава до ден-днешен на няколко десетки хиляди жени, мъже и деца, но вече като професор с небесна диплома. Каквото и да кажем, никой никъде не е имал по-прилежни и по-предани ученици. Аз, обаче, няма да пиша биография на Учителя. Неговият биограф още не е роден.
към текста >>

11. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Висше образование по богословие и медицина добива в Америка.
Обича да ходи сред природата и да съзерцава и вниква във всичко, което го заобикаля. Във всяка проява той търси причините на нещата. Започва да предсказва на своите домашни предстоящи за тях събития. Учи основно училище и след освобождението изкарва Варненската петокласна гимназия. След това учи в свищовското богословско училище. Висше образование по богословие и медицина добива в Америка. През 1895 г. той се завръща в България и започва активна духовна и спиритическа работа. През март 1897 г. Петър отива заедно с баща си по негова църковна работа в Русенско и преспиват в един хан в село Тетово. Рано сутринта на 7 март те излизат навън и в Петър чрез светлина се вселява Божественият Дух и той става Учител на Земята.
към текста >>

12. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка.
Неговият нов метод на добро и любов разтваря сърцата на учениците му и те го обичат и уважават. Често ги занимава с музика и почти всеки ден ги извежда сред природата на практически занимания с разговори, на които учениците задават много въпроси и получава-т хубави отговори. Петър примирява противоречията и разправиите на своите ученици с разумен подход и любов и в неговите класове няма разправии и борби, а се пеят песни и животът протича във взаимно подпомагане и пълна хармония. Младият любознателен Петър, ръководен от своя буден дух, пожелава да отиде в Америка, страна на висока култура и образование по това време. Новоосвободената България няма условия да дава висше образование на своите будни деца и повечето отиват да учат в Европа и Америка. Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, които преподавателското тяло избира, е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестантското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията.
към текста >>

Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестантското учение.
Младият любознателен Петър, ръководен от своя буден дух, пожелава да отиде в Америка, страна на висока култура и образование по това време. Новоосвободената България няма условия да дава висше образование на своите будни деца и повечето отиват да учат в Европа и Америка. Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, които преподавателското тяло избира, е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестантското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини.
към текста >>

13. 7.43 Крум Няголов - Светозар Няголов ( -2013)

Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие.
Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема Добруджа, той забягва в България и отива да живее в Шумен. Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството. След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс. Записва право и научава добре английски език. Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие. Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство. Тогава той се запознава с идеите на братството и се среща с Учителя. Участва в голямата дъждовна и снежна екскурзия в 1927 г. до връх Мусала. След нея отива на Изгрева да се посъветва как да постъпи с поканата, дадена му от протестантите.
към текста >>

Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителя мълчи известно време и му казва: „Няма защо да ходите в Америка.
Участва в голямата дъждовна и снежна екскурзия в 1927 г. до връх Мусала. След нея отива на Изгрева да се посъветва как да постъпи с поканата, дадена му от протестантите. Рано сутринта, след беседата, почуква на приемната стая на Учителя, който му отваря и го приема. Предлага му стол. Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителя мълчи известно време и му казва: „Няма защо да ходите в Америка. Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя. Учителя сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 до 11 ч.) Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя. След 11 ч. те започват да чукат по вратата и прозореца.
към текста >>

14. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол. Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина. Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината.
към текста >>

15. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Дънов назовава представителите на деветте нейни степени с имена, които са ни познати от християнското богословие и учението на Църквата (св.
Учителят П. Дънов нарича членовете на ВВБ "съвършени същества" и продължава разкриването на същността им по следния начин: "(Те) са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират." "Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи." Разглеждайки йерархичната структура на ВВБ, Учителят П. Дънов назовава представителите на деветте нейни степени с имена, които са ни познати от християнското богословие и учението на Църквата (св. Григорий Велики Двоеслов, Дионисий Псевдоареопагит и св. Йоан Дамаскин между VI и Х в. сл. Хр. дефинират деветте ангелски чина с наименованията, които срещаме и при Учителя П. Дънов). Ето какво казва той: "Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели (в тесния смисъл на понятието; бел. К.
към текста >>

В християнското богословие се приема тезата, че злото няма собствен генезис, собствено съществуване, а то представлява единствено отсъствие на добро.
5 Лъч - рационално 7 Лъч - култ (ритуалност), познание, наука обреди, магия В езотеричната литература от най-древни времена до днес не се споменава почти нищо за антипода, отрицателния полюс и противостояща на ББ структура от интелигентни същества - а именно Черната ложа. Нейният произход остава забулен в дълбока тайна и крие корените си в онова незапомнено старо събитие, което назоваваме "Космическо грехопадение" или онзи момент в историята на Проявеното Битие, когато възниква злото. В християнското богословие се приема тезата, че злото няма собствен генезис, собствено съществуване, а то представлява единствено отсъствие на добро. Окултното познание, както и езотеричното християнство, свързва произхода на злото с проявата на свободната воля на някои от първите сътворени същества. Първият грях на човешките прародители Адам и Ева в райската градина се явява също насочване на тяхната свободна воля и избор срещу Божията заповед да не ядат от дървото за познаване на добро и зло. Но разположено хронологически във времето, човешкото грехопадение е свързано с настоящия цикъл от планетарната еволюция на Земята (трансформацията или съответно инкарнацията й именно като планетата Земя, която познаваме), докато Космическото грехопадение отстои несравнимо по-далеч в миналото. Тук се налага да направим пояснение за планетарните трансформации (инкарнации, въплъщения) на Земята (вж. фиг. 1):
към текста >>

(Аналогия с християнството - земната Църква е по-ниската по качество форма на единната Христова Църква, чието съвършено измерение е небесната Църква, съставена - според християнското богословие - от ангелите, светиите и праведниците.
(В своята дейност в тази насока ББ използва главно два метода - въплъщаване и вселяване.) От тази гледна точка следва да правим качествена разлика между ББ като космическа институция, от една страна, и неговите планетарни проекции - школи, изградени в материалния свят, от друга страна. В първия случай ББ е една съвършена общност от велики духовни Учители, а във втория случай земната проекция на ББ се явява повече или по-малко разнородна симбиоза от по-ниско еволюирали индивидуалности, на различни стъпала по безкрайната стълба на духовното развитие и усъвършенстване. Така че когато говорим за духовното общество "Бяло братство" в България, например, имаме пред вид общност от втория вид. Тя е без съмнение идеен наследник и представител на духовната институция ББ. Но същевременно е носител и на всички несъвършенства, характеризиращи колективния облик на земните хора, намиращи се все още в материалния стадий от еволюцията на духа. (Аналогия с християнството - земната Църква е по-ниската по качество форма на единната Христова Църква, чието съвършено измерение е небесната Църква, съставена - според християнското богословие - от ангелите, светиите и праведниците. Втората, небесната, е образец за първата. Първата върви по пътя на втората.) В Словото на Учителя П. Дънов откриваме сведения за три най- важни изяви на ББ в историята на съвременното човечество. Той ги нарича три клона на ББ: "И трите клона са живели дълго време в Египет.
към текста >>

16. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата.
Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра. Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П. Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло. От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово. Като развива своето учение, Учителят П. Дънов набляга на твърдението, че изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, че той възсъздава Xристовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от самия Иисус Xристос и от първите отци и учители на Църквата. Нещо повече той го допълва с онова ново, което Спасителят "би казал сега" след 2 000 години, на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Xристос, проявяващ се във всичко непреходно и прекрасно, което се ражда и иде в живота. "Ако Бог е говорил в миналото на хората казва П.
към текста >>

17. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества.
Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител. 1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ. Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества. За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното: "От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов.
към текста >>

18. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

"Декалог" в християнското богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против ближния си!
Нещо повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключението на Учителя П. Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината." 7. Лъжата пълно отрицание на Истината Една от Десетте Божии заповеди (т.нар. "Декалог" в християнското богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против ближния си! " (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: "Не лъжи! " Езотеричното познание определя лъжата като духовно убийство. За несведущите подобна присъда би могла да изглежда твърде строга и пресилена, ала тя има своите сериозни основания. Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно отрича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисленето и поведението на човека, а още повече - по жизнения път на окултния ученик.
към текста >>

19. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Християнското богословие разглежда злото като непритежаващо собствено битие.
Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им. Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената. За Бога фактически няма Добро и зло. И едното, и другото са Негови служители, реализиращи със собствени методи Неговия глобален План за мирозданието и за всички същества. Това, което ние наричаме зло, Той рано или късно трансформира в Добро. Християнското богословие разглежда злото като непритежаващо собствено битие. Изводът е, че злото представлява отсъствие на Добро. Езотеричното учение (което е и учение на ББ) отива по-далеч - то дефинира злото като непроявено Добро. Творецът на всичко съществуващо използва двете сили и резултатите от тяхното действие изцяло за собствените Си цели. В подобна тоналност е и репликата на Учителя П. Дънов: "Зло и Добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира.
към текста >>

(За тях говорихме по-подробно в първата тема от настоящия лекционен курс.) От друга страна, християнското богословие, следвайки логиката на езотериката (без да признава това), определя рая и ада не като области в пространството със специфични характеристики, а като състояния на съзнанието.
"Адът " е място, дето злото е и отвътре, и отвън. "Небето " е място, дето Доброто е и отвътре, и отвън. А човешкият живот е "място", дето понякога отвътре е Доброто, а отвън злото, а понякога - обратно. Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на Доброто, или в полюса на злото." Колективните съзнания на Доброто и злото притежават свои проекции в Проявеното Битие, които са известни в езотеричното познание съответно като Бяла ложа (Бяло братство) и Черна ложа (Черно братство). (За тях говорихме по-подробно в първата тема от настоящия лекционен курс.) От друга страна, християнското богословие, следвайки логиката на езотериката (без да признава това), определя рая и ада не като области в пространството със специфични характеристики, а като състояния на съзнанието. Сами по себе си тези понятия - поради обхвата на съдържанието си - биха могли да бъдат обект на отделно разглеждане, чието място не е в тази подтема. За нас тук е по-важно да уточним някои детайли, свързани пряко с проблематиката. И един от тях е: откъде злото черпи силата си в нашата действителност? На този съдбовен въпрос Учителят на ББ у нас отговаря по следния начин: "Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно.
към текста >>

20. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Дънов в тази насока, съществено се отличава от тезата на класическото християнско богословие.
Дънов: "Бог не е една същина, която може да се докаже. Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже." На друго място великият Посветен обвързва стремлението на душата към неспирно еволюционно развитие с отъждествяването на Божието естество с Любовта: "Туй, което образува вечния копнеж на човешката душа и което тя търси в хилядите форми, е Любовта - Бог. Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре - към това вечно благо." В заключение ще представим интерпретацията на учението на ББ спрямо възгледа за Света Троица. Концепцията, предложена от Учителя П. Дънов в тази насока, съществено се отличава от тезата на класическото християнско богословие. Той разглежда Бога като триединство от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината - фундаментални жалони на Битието в неговата теоретична схема. Разяснявайки своето твърдение, Учителят на ББ в България учи, че Троичният Бог е Съществото, Което всичко създава - принцип на Любовта; Което всичко поддържа и уравновесява - закон на Мъдростта; Което разрешава всички противоречия - принцип на Истината. Така под Бог Отец трябва да се разбира учението на Божията Мъдрост; под Бог Син - учението на Божията Любов; под Бог Дух Светий - учението за въздигането, еволюцията на човешкото същество. Изброените три проявления на Троичния Бог Го определят като онази висша Същност, Която е: Творец на живота - Любов, Създател на разумното в природата - Мъдрост, Създател на идеалния ред (т. нар. "мирова държава").
към текста >>

21. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта.
Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот.
към текста >>

22. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция.
Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"? Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е.
към текста >>

Християнското богословие разглежда Христос като Син Божий, въплъщение на Второто Лице на Св.
Дънов обяснил: "Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на Зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знака на зодиакалния кръг." Той препоръчва и конкретен метод за постигане на пряка мистична връзка с Христос: "За да се свържете с Христа, четете Евангелието." Заслужава си да хвърлим поглед и от още една гледна точка върху картината на Второто Христово идване (пришествие) на Земята, нарисувана от българския духовен Учител: "Христос ще дойде на Земята по един начин, по какъвто Бог досега не се е откривал. По цялата Земя ще се въдвори мир и радост. Тогава чак хората ще кажат: "Сега разбираме дълбокия смисъл на Божествената Мъдрост." Християнското богословие разглежда Христос като Син Божий, въплъщение на Второто Лице на Св. Троица - Бог Син, от Светия Дух и Дева Мария. Той е Изкупител и Спасител на човешкия род, чаканият така дълго Месия. От своя страна теософите изясняват същността на Христос в четири аспекта: исторически, космически, митически и мистически. Учителят П. Дънов обобщава тези виждания, като внася в тях и свой собствен, оригинален елемент на проникновено тълкувание: "Днес хората делят Христа на "исто- ричен", "космичен", "мистичен" и т. н.
към текста >>

23. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората.
По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници. След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията. Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др. Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!? Че всички се раждаме при различни условия, при това - някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!? Със сигурност - не! Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение - прераждането!
към текста >>

Това е единственият смислен отговор на въпроса, в който християнското богословие и църковното учение се препъват, след като са изключили възгледа за прераждането от своята теоретична концепция.
Че всички се раждаме при различни условия, при това - някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!? Със сигурност - не! Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение - прераждането! Различията между хората, за които говорим тук, се дължат единствено на различната степен на духовната им еволюция, достигната от всеки един от тях. Това е единственият смислен отговор на въпроса, в който християнското богословие и църковното учение се препъват, след като са изключили възгледа за прераждането от своята теоретична концепция. Това си остава изцяло за тяхна сметка, разбира се. В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена душа на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда. Тези най-разнообразни декори имат за цел да й съдействат да научи по най-добрия възможен начин своите уроци, предвидени за съответното прераждане. С тази цел душата периодически сменя и пола си. Езотеричното познание утвърждава тезата, че човек се преражда в един и същи пол обикновено между един или три пъти подред, в извънредно редки случаи - до седем пъти подред.
към текста >>

24. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение.
Когато аз живея при Бога, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да ме изхвърли? Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая." Учението на П. Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение. Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления. В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос. Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първоначалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П.
към текста >>

Дънов и класическото християнско богословие (в случая - в неговата православна редакция).
Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К. З.), това за мене е безразлично. Мога да бъда правоверен пред Бога и неправоверен пред Църквата." 2. Отношение към християнските тайнства и обреди Изясняването на този проблем не бива да бъде подценявано в светлината на взаимоотношенията между теоретичната система на Учителя П. Дънов и класическото християнско богословие (в случая - в неговата православна редакция). Актуалността му се повишава и от факта на присъствието на духовната общност "Бяло братство" именно в България, където Православната църква е традиционно водещата религиозна институция, както и поради поставянето на знак за тъждественост от самия П. Дънов между неговото учение и християнството, макар и в езотеричното измерение на последното. В своето съчинение "Учебник по мисионерство" (София, 1937) видните православни богослови от първата половина на ХХ век Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски издигат тезата, че "Дънов отрича християнските обреди и тайнства" (с. 351).
към текста >>

25. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев