Търсене в текстове за 'Богословие'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 77 резултата в 61 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Учил е богословие и медицина.
"Старинната цигулка на Учителя" Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка. Учил е богословие и медицина. Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар. Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век. Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел. Но не Го бях виждал да свири на нея. Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея.
към текста >>

2. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

ТОМ 1

Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие.
Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие.
към текста >>

3. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

ТОМ 2

за Съединените Щати да следва богословие.
След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се дипломира.
към текста >>

4. 101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Борис Николов

ТОМ 2

Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, било друга наука.
След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти. Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, било друга наука. Разбира се имали са фондове и средства за това.
към текста >>

5. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

През август 1888 година заминава за САЩ да следва богословие и медицина.
Той, Петър Константинов Дънов расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия. След това завършва американското научно - богословско училище в гр. Свищов през 1886 година. Отива в село Хотанца, Русенско и учителства две години в местното училище. През август 1888 година заминава за САЩ да следва богословие и медицина. Завръща се в България през 1895 година. През 1896 година издава книжката „Наука и възпитание" в гр. Варна. Това е неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от Неговото богословско учение в САЩ. Цялата 1897 година е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е края на 19-ти век и за съдбата на света е отбелязано в „Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век.
към текста >>

6. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

ТОМ 5

Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София.
в статията на Д. Ласков „Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това днес имаме този исторически материал и сега ще го цитираме дословно. „Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос".
към текста >>

7. 194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ТОМ 5

Следвал съм по медицина и богословие.
Занимавам се с психически научни изследвания. В София съм от 1906 г. Обиколил съм цяла България и само с тези изследвания се занимавам. От ред години държа в София беседи). Свършил съм науките си в Америка. Следвал съм по медицина и богословие. Беседите ми са с научно, морално, религиозно значение; държа ги на закрито място на ул. „Витошка", в дома на г-жа Ружа Иванович. По-рано тия проповеди държах на ул. „Опълченска"; посещаван съм винаги от 100-150 души, повечето жени от различни възрасти; често ме посещават в дома ми мъже и жени от разни възраст, на които давам съвети религиозни и хигиенни. Събранията правя един път в седмицата и то в неделя, и траят около един час и това в 10 ч. сутринта.
към текста >>

8. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало.
Вие не можахте да попречите на събора. На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото". Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора", „психопати", „блудници", „рушители на семейството и морала". Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал. На това най-вече се дължи и пустотата в черквата, причината на която вие търсите от вън. Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов Ви каза, че неговото Учение не е учение на диспута, а на опита. Той Ви пита: „Защо 2000 години до сега това Учение не е приложено? " А Вие отговорихте на 27 м.м. в Казанлък, че не можело изведнъж, а постепенно.
към текста >>

9. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

ТОМ 5

Но за мен той беше представител на една цяла епоха, на едно цяло богословие, което бе дошло-тук в Школата на Учителя и искаше да повтори онова, през което бе отдавна преминало.
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА Петко беше с висок ръст, с дълга брада така както ходеха мъжете в началото на века. Но за мен той беше представител на една цяла епоха, на едно цяло богословие, което бе дошло-тук в Школата на Учителя и искаше да повтори онова, през което бе отдавна преминало. И те започнаха понякога да се захващат с неща, които бяха присъщи на други общества, на църкви и на подобни организации. За всеки празник Петко идваше и искаше от Учителя да му продиктува наряд, за да го напечатат и да го изпратят в провинцията като непременно долу се подписваха, че той е от ръководителите на Бялото Братство. От долу стоеше името на Петко Епитропов. За тези неща споменахме. При първите събори Учителят бе дал наряди на приятелите за цяла година и това беше един модел как да се работи и по какъв начин да се работи.
към текста >>

10. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Църквата и владиката знаеха, че баща ми бе толстоист, но бяха толерантни към него, защото той беше начетен свещеник, разхождаше се свободно през Стария и Новия завет, знаеше цялото богословие и цитираше с цитати на онези, които му правеха забележка, че е вегетарианец, че не пие и не пуши.
Колко приказки се изговориха тогава. Те пееха песните на Учителя и аз за пръв път тук научих песните на Учителя от Петър Камбуров, който свиреше на цигулка. Аз започнах да пея песните на Учителя, а баща ми все казваше: „Недей така, с тези песни ще ми направиш беля". Аз имах много хубав глас и ги изпълнявах с вдъхновение и се пренасях в незнайни светове. Баща ми виждаше това и се страхуваше за мен, защото знаеше какво ще последва след това. Църквата и владиката знаеха, че баща ми бе толстоист, но бяха толерантни към него, защото той беше начетен свещеник, разхождаше се свободно през Стария и Новия завет, знаеше цялото богословие и цитираше с цитати на онези, които му правеха забележка, че е вегетарианец, че не пие и не пуши. Не можеха да му кажат нищо, защото той изваждаше някоя дебела книга от библиотеката си и отваряше някой богослов от първите християни и канонизирани светци и цитираше техни мисли. Така че баща ми бе оставен свободен от църквата да проповядва толстоизъм. При баща ми беше дошъл на гости и художника Борис Георгиев. С него той прекара няколко дни в разговори. Отначало баща ми беше срещу Учителя както всички свещеници по онова време.
към текста >>

Ако го направиш верующ ще ти призная богословието и ректорската титла".
Но и това, което ми говори аз не го изпълних. А за това ще стане дума по-късно. Та баща ми отиде и ме заведе при архимандрит Ефтимий да следвам и се записа при него. Аз току-що бях завършил гимназия през 1922 г. Баща ми ме заведе при него и каза: „Виждаш ли този Арбанашки разбойник и безбожник. Ако го направиш верующ ще ти призная богословието и ректорската титла". Ефтимий ме погледна, поглади си главата и каза: „Когото го вържем тука, не може да се отвърже. Правиме го поп и половина! " Но аз карах там към две години, отвързах се от въжето и побягнах. Останах със средно образование, Ведньж на един имен ден на Ефтимий беше поканил свои велможи, познати, приятели на една голяма софра с печени агнета, вина, мезета, баклави и още други лакомства. Аз бях поканен там, за да му пея, понеже имах хубав глас и той ме оценяваше заради него и бе ме поставил на стол, точно срещу него.
към текста >>

И понеже ме познаваха много добре как пеех, знаеха за моите познания по богословието и всички църковни обреди, то изпита го положих с отличие и така аз станах дякон.
Смятах, че това са работи отживели и са празни формалности. Но Учителят ми нареди да стана дякон. От къде знаеше Учителят какво значи дякон? Ами Учителят беше рожден син на дядо поп Константин Дъновски и не може един попски син в онези времена да не познава всички църковни ритуали и цялата йерархия в църквата. Понеже имах завършено средно образование аз реших да послушам съвета на Учителя, отидох и се явих на изпит за дякон. И понеже ме познаваха много добре как пеех, знаеха за моите познания по богословието и всички църковни обреди, то изпита го положих с отличие и така аз станах дякон. Наметнах расо и станах дякон. Понякога на „Изгрева" съм пристигал цивилен, а понякога и с расото си. Всички ме знаеха и се обръщаха към мене с думите „дякон Симеон". Аз имах много разговори с Учителя, които за съжаление не ги записах, а и не ги разказах по-рано, да кажем преди двадесет години, когато бях на шестдесет години, когато спомените бяха много по-свежи и ясни. Но аз тогава не послушах онзи брат, който сега ги записва с мен.
към текста >>

11. 4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР

Райна Каназирева

ТОМ 6

След седем годишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 година, а се върнал в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна.
4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР Друг спомен: Същият дядо Петър ми разправи следното. След седем годишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 година, а се върнал в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна. Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровития богослов Петър Дънов и ще бъде назначен пастир в църквата им в града. Същевременно Го поканили да държи проповед в църквата им в неделя. Той обаче не се явил и отклонил това платено назначение. Мина така известно време в очакване, евангелистите се ядосваха и почнаха да говорят против Него, че Го мързи да се назначи на работа и пр. Подведен от тия слухове и аз писах на сестра Му: „Мария, още ли Петър ще стои без работа, още ли ще Го храните наготово?
към текста >>

12. 23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА

ТОМ 8

Яви се един завършил богословие и им доказа, че без религиознание не може да се разбере "Веда Словена".
Това е една пробудена душа на немската култура. Той е разтълкувал Евангелието и видял, че тя е една от най-големите книги. Хората не знаят нищо за явлението Христово". Учителят каза това за Щайнер - за събуждане на човешката душа имаща всички условия за духовно развитие. В България когато излезна "Веда Словена", нашите учени изпаднаха в безвъздушно пространство. Яви се един завършил богословие и им доказа, че без религиознание не може да се разбере "Веда Словена". Там има стихове и поезия. Сега спорят дали е народно творчество или някой го е съчинил. На времето бе също и с Омир и "Илиада", че било фалшификация. После дойдоха времената на разкопките и те доказаха, че Троя е съществувала. Народната памет съхранява, а не съчинява, и носи нещата през вековете.
към текста >>

13. 09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Завършил е медицина и богословие.
Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване. Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда. Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Тошко не бе човек, които лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогьществото на медицината взе да се разколебава. Тсгава брат Тахчиев му казал: „Абе, колега, хайде да те заведа при нашия Учител, и той е доктор. Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Тошко и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Тошко се принуди, от голяма любов към племенницата си се съгласи да отиде за помощ при тоя, когато най-много бе осмивал и отричал. Не малка мъка била за Тошко да занесе дванадесет-годишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата на Изгрева, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души. Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: „Ти ходиш ли на училище?
към текста >>

14. 2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 13

Бях чувал, че г-н Дънов е свършил в Америка богословие и медицина, че може да извиква духовете на умрелите, но не бях чувал, че е духовен Учител.
Г-н Дънов остана вънка, а аз казах на председателя Сава Генев (кмет на града), че сказчикът Дънов иска да му каже нещо вънка. Г-н Дънов му каза, че такива сказки с научно съдържание държи из цяла България и че никъде не му вземат такса за салона и че ако му искат такса тук, той ще отложи сказката си. Председателят му каза, че разрешава да държи сказката си без такса и че след пет минути той ще пристигне в салона. На връщане към салона, аз запитах г-н Дънов може ли да ме приеме на разговор и кога. Каза ми да отида при него в хотела заранта, около 8 - 8 и половина часа и аз отидох. Бях чувал, че г-н Дънов е свършил в Америка богословие и медицина, че може да извиква духовете на умрелите, но не бях чувал, че е духовен Учител. Той ме прие много любезно. Казах му, че три-четири години съм бил атеист, но преди около година съм повярвал в безсмъртието на душата чрез спиритизма, и че съм устройвал доста сеанси - с добри резултати. Разправих му, че доста сериозно изучавам Новия завет и че посещавам проповедите на протестанския проповедник в града. Но че неговите обяснения за спасението на света ми се виждат плитки, нелогични и нехармониращи с Божията Любов и Божията Правда. Водихме обширни разговори по различни въпроси.
към текста >>

15. 4. ПСАЛМИТЕ

ТОМ 13

И аз, с помощта на един приятел, свършил висше богословие в Германия, който като мене много ценеше псалмите, направихме уточняване на текстовете.
И Исус Христос е правил същото. Няма ученик на Учителя, който да не чете 91 псалом, а също и 133 псалом (който е само от три стиха), защото Учителят ни откри, че чрез четенето на последния се неутрализира фаталността на всяко 13-то число - когато ни се наложи да имаме контакт с такова. Не току-тъй, аз посветих още в началото на казаната моя книга 70 страници на псалмите. Дадох някои цели псалми, а от други дадох части, които по моя преценка са магични изрази, нещо като формули. В преводите на псалмите и на български, и на други езици, са допуснати маса грешки и неточности, които изопачават оригиналната мисъл. И аз, с помощта на един приятел, свършил висше богословие в Германия, който като мене много ценеше псалмите, направихме уточняване на текстовете. Той знаеше отлично френски, немски, английски, руски, есперанто и гръцки и имаше стария и новия преводи на Библията на тези езици, а също и ценната книга „Коментар на псалмите" - в три тома от английския проповедник Спърджон. Всички тези десетина Библии (включително и протестантския превод и превода на синода на български) и казаните три тома на Спърджон държахме разтворени на две маси и по мое желание биваха проверявани всички ония стихове от псалмите, в които аз подозирах противоречия и неточности в разните преводи, докато се добирахме до точния текст на оригинала. Във „Вечните истини" са само част от уточнените псалми, които имам записани в една тетрадка.
към текста >>

16. 20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА

Стефан Тошев

ТОМ 13

Четвъртаков ми е изпратил от Берлин, дето следваше висше богословие.
20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА Тия дни случайно, т.е. без да съм търсил, намерих в архивата си една илюстрована картичка от 30 януари 1914 г., която Хр. А. Четвъртаков ми е изпратил от Берлин, дето следваше висше богословие. Това ми даде повод да напиша следващите редове. С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия. В края на 1919 г. бях назначен мирови съдия в град Свищов. След няколки дни от пребиваването ми в Свищов научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков.
към текста >>

17. 111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Хус, който по това време е бил професор по богословие и декан по свободните изкуства, а после и ректор в Пражкия университет е бил поканен от папата и кардиналите, които са 70 архиереи съставляващи Папският съвет, да присъствува на черковният събор в град Констанца.
Тежки катинари увиснаха на входните врати. Пазачи зорко го охраняваха. Стенографките, които живееха там и Ганка, една усърдна и работлива наша сестра, която беше поела цялата работа по малкото ни стопанство, след като Бай Ради се беше поминал, бяха изпъдени. Виждайки това деяние на властта, спомних си от историята за случая с Ян Хус, един ярък представител от епохата на възраждането. В 1415 г. Хус, който по това време е бил професор по богословие и декан по свободните изкуства, а после и ректор в Пражкия университет е бил поканен от папата и кардиналите, които са 70 архиереи съставляващи Папският съвет, да присъствува на черковният събор в град Констанца. Ян Хус е разбирал уловката, която му се поставя, тъй като е знаел много добре, че със своите разбирания и изказвания, пред студентите и обществото не е бил угоден на папската власт. Но не е намерил в себе си сили и смелост, да откаже на такова високо внимание и решава да отиде. Все пак, в желанието си за сигурност, за да се предпази от неприятни изненади и посегателство върху него, той успява да вземе от немския крал - Грамота за защита от посегателство, смятайки, че това ще го предпази он неприятни изненади. Но още с отиването си в Констанца той е арестуван и предаден на Инквизиторския съд. Показвайки своята грамота, дадена му от немския крал, инквизиторите му казали: „Да, вярно е, че ти имаш грамота, за защита против посегателство, но тази грамота те закриля и те защитава само срещу произволи от неотговорни фактори.
към текста >>

18. 115. УЧИТЕЛЯТ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Следва и завършва там медицина и богословие.
в село Николаевка, Варненско. Баща му е известният възрожденски свещеник поп Константин. След като изкарва средното си образование във Варна и Свищов, отива в село Хотенца, Русенско, като народен учител през учебната 1887/1888 г. През месец септември 1888 г. Той тръгва за Америка, Съединените Американски Щати, където прекарва шест години. Следва и завършва там медицина и богословие. През 1895 г. месец февруари, Той се завръща оттам. През следващата година Той написва и издава, своята първа книга: „Наука и възпитание". В тази книга може да се види основните идеи на учението, което той разработва по-късно в своите лекции и беседи. От 1895 до 1900 г.
към текста >>

19. 1. Предговор

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Роден е във Варна в семейството на свещеник-възрожденец, приобщил се към евангелизма, следвал в Америка медицина и богословие, преминал период на лични обиколки из България, без да става чиновник и без да има лично семейство.
Д-р Стефан Кадиев I. Между истината и легендата Спомени за Учителя Дънов, Изказвания на очевидци за ясновидските Му прояви, за духовната същност на Учението Му и за Божествения произход на Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно Записал и събрал: д-р Стефан Кадиев (1950-1976 г.) 1. Предговор През времето от 1864 до 1944 г. в България живя и работи Петър Константинов Дънов. Роден е във Варна в семейството на свещеник-възрожденец, приобщил се към евангелизма, следвал в Америка медицина и богословие, преминал период на лични обиколки из България, без да става чиновник и без да има лично семейство. Подвизавал се като нещатен християнски проповедник, проучвал „черепите на българите", изнасял просветни „беседи", направляван повече от изразяваните нужди на народа ни. Бил дълго време съсед и личен приятел на Вожда на българския народ Георги Димитров, като при трудни моменти му е помагал. Още към края на миналия век (XIX в.) около него започнали да се трупат хора, които с жив интерес слушали неговите „беседи". Поради проявявания интерес към тях, тия беседи започнали да се стенографират и печатат. Освен това той е един от първите, който започва да води последователите си на екскурзии в планините, да провежда лагеруване □ Стара планина, Витоша, Рила, под палатки.
към текста >>

20. 11. Петър Дънов и нашите културни традиции

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Следва евангелска гимназия в Свищов, заминава за Америка, гдето следва медицина и богословие, като след 6 години не става нито лекар, нито свещеник, не постъпва на държавна служба и не се оженва, не заема нито един от постовете, които би могъл да заеме през онова време.
- Просто се чудя, като гледам колко малко турско е останало у вас, след като цели 500 години сте били под турско иго - казваше един немски професор, посещавал няколко пъти Цариград. Изявата и цялото дело на Петър Дънов може да се разбере правилно само от справката с историческите моменти, които са го породили и укрепили. Дънов е роден във Варна през 1864 г. в семейството на православен свещеник, един от дейците по черковното освобождение. Синът му причинява не едно разочарование, което той по бащински е трябвало да преглъща. Следва евангелска гимназия в Свищов, заминава за Америка, гдето следва медицина и богословие, като след 6 години не става нито лекар, нито свещеник, не постъпва на държавна служба и не се оженва, не заема нито един от постовете, които би могъл да заеме през онова време. Той предпочита да пътува из цялата страна, гдето има последователи, да изнася сказки по възпитанието и приложението на христовото учение в живота, пътува и лагерува по планините, проучва „черепите и характерите на българите", лишава се от удобствата на собственото семейство и на каквато и да било частна собственост, прави опити да основава комуни. А през това време името и делото му стават все по-популярни. Без да си прави никаква реклама, без да търси партии, неговото влияние в нашата общественост расте. Като следва традициите на народа ни, той е русофил. През 1914 г., поради конфликт с цар Фердинанда, той е изселен от София във Варна.
към текста >>

21. 4. За „Мировия Учител

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

2) Софрони Ников от една страна отрича провъзгласяването от тях в „Месия" Кришнамурти, понеже теософите били много начетени в религиозната теософия и Богословие и знаели, че това е невъзможно, защото всеки човек, макар и един ден да е живял на земята, все ще е несъвършен, а следователно и Кришнамурти, а в същото време в статията си (бр.
4. За „Мировия Учител" (в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 818, 29.IV.1927 г., с. 2) Софрони Ников от една страна отрича провъзгласяването от тях в „Месия" Кришнамурти, понеже теософите били много начетени в религиозната теософия и Богословие и знаели, че това е невъзможно, защото всеки човек, макар и един ден да е живял на земята, все ще е несъвършен, а следователно и Кришнамурти, а в същото време в статията си (бр. 811 „Хасковска поща") той казва, че Господ ще се яви чрез един свой чист и достоен ученик - индусът Кришнамурти. На теософите, разбира се, не им е приятно, дето европейската преса гледа иронически и дори подигравателно на техните избори за „Месия" и затова те се стараят по всякакъв начин да загладят това свое „решение". Но колкото и да се стараят, фактът си остава факт и ние, „любопитните", знаем „истината", че Кришнамурти на миналогодишния конгрес на обществото „Орден на Звездата на Изток" в Омен беше провъзгласен за „Месия" и получи почетна звезда на най-съвършен човек на света. Неговата покровителка, председателка на теософското общество, Ана Безант (за която ще пишем друг път) обяснява, че главната заслуга на Кришнамурти съвсем не е в сегашния живот, а в миналия. „Нашият велик учител, казва тя, се явява като същество, достигнало висока степен на съвършенство - резултат на ред превъплотявания - и сега получи способност да се слее с божественото битие." С какво се отличава Кришнамурти от другите смъртни хора?
към текста >>

22. 17. Представите ни за небето

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера - областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе - обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи.
Броят на небесата, от които е съставено небето, у разните народи е различен. У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея - единадесет. У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът „седмо небе” като място на най-голямо, върховно блаженство. Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера - областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе - обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи. Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе. Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията - в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нещо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж. Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия.
към текста >>

23. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ТОМ 19

Марс точен тригон Точката на щастието в III дом дава щастлив успех в образованието му - отиването му да следва богословие и медицина.
Учителят ще има непобедима вътрешна сила, която ще му позволява да постига своите цели на всяка цена, с голяма решимост. Има спокойна упоритост, върви без страх напред към постигане на поставената му задача. Характерът му е много добролюбив и щедър. Учителят вложи тези свои положителни качества в учениците си, като ги научи да не се плашат от природните сили и да посещават връх Мусала при всички условия: слънчево време, тихо, бурно, ветровито, в постоянен дъжд, сняг. виелица. Тези разнообразни природни условия бяха за наше добро - да се пречистим и пробудим. Марс точен тригон Точката на щастието в III дом дава щастлив успех в образованието му - отиването му да следва богословие и медицина. Неговият буден дух неуморно се е докосвал до човешкото знание, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие, за да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне. Марс 1°47' в Телец точен съвпад бета от Овен - Ел Шератон 2°06'36" в Телец - силно изразено Марсово и Сатурново влияние. Войнствена природа, воюваща на думи и дела за благото на цялото човечество. Борба срещу лошите мисли и чувства на духовенството и многото статии, изпълнени с лъжи срещу Учителя и учението му. Те са изиграли и положителна роля върху будните българи, които по тези нелепи статии намират Учителя.
към текста >>

24. 17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН

ТОМ 20

Със своя богоугоден живот г-н Дънов дава на своите ученици висок пример за подражание и затова той с пълно право казва: «Мене може да обори само онзи, който би живял по-добър живот от живота, който аз живея.» Изучаването и владението на богословската наука, и специално - на християнското богословие, още не е гаранция, че с негова помощ човек може да вникне в същината на Христовото учение, ако той, преди всичко, не живее според това учение.
Само че тук има и друго много по-важно нещо, по което г-н Дънов се различава от много други проповедници на чистото Христово учение - то е, че г-н Дънов е приложил учението напълно в своя живот; той живее именно според учението и учи точно според живота си, и ето защо г-н Дънов е можал да вникне тъй дълбоко в Божествените истини, според думите на Христа: «Ако някой иска да върши Неговата (на Бога Отца) воля, ще познае дали учението е от Бога, и дали аз говоря от себе си» (Ев. Йоан 7: 17). В своя живот г-н Дънов изпълнява точно и напълно волята на Бога и затова, когато проповядва, той говори не от себе си, а от името на Оногова, Който го е пратил. Да, «в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа». И само тоя едничък факт - изпълнението волята на Бога и според това, пълната хармония между думите и делата му - г-н Дънова - може да обясни голямото влияние и обаяние, което тоя истински духовен учител упражнява върху своите верни последователи. Със своя богоугоден живот г-н Дънов дава на своите ученици висок пример за подражание и затова той с пълно право казва: «Мене може да обори само онзи, който би живял по-добър живот от живота, който аз живея.» Изучаването и владението на богословската наука, и специално - на християнското богословие, още не е гаранция, че с негова помощ човек може да вникне в същината на Христовото учение, ако той, преди всичко, не живее според това учение. Известно е на осведомените лица, че куейкерите (у нас е прието да се произнася криво тази дума - квакери) са най-духовно издигнатите хора в Англия и в Америка, а между това те нямат никакви богословски училища и не учат никакво богословие. Защото наистина не с ума - плод на който е изобщо науката, в която влиза и специалната наука «богословие» - може да се схване Бог, а с чисто сърце: нали сам Господ наш Исус Христос казва: «Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога» (Мат. 5: 8). Богословите, като учени хора, се мъчат да схванат и разберат Бога изобщо с ума, а не със сърцето. При това, колкото се отнася до нашите - българските богослови, понеже за тях става дума тук, - с тъга на сърцето трябва да признаем, че като изключим ония малцина от тях, които достойно се подвизават извън официалната църква, мнозинството от другите нямат Духа, който е от Бога, за да могат да познаят туй, което е дадено нам от Бога, а имат духа на света.
към текста >>

Известно е на осведомените лица, че куейкерите (у нас е прието да се произнася криво тази дума - квакери) са най-духовно издигнатите хора в Англия и в Америка, а между това те нямат никакви богословски училища и не учат никакво богословие.
Йоан 7: 17). В своя живот г-н Дънов изпълнява точно и напълно волята на Бога и затова, когато проповядва, той говори не от себе си, а от името на Оногова, Който го е пратил. Да, «в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа». И само тоя едничък факт - изпълнението волята на Бога и според това, пълната хармония между думите и делата му - г-н Дънова - може да обясни голямото влияние и обаяние, което тоя истински духовен учител упражнява върху своите верни последователи. Със своя богоугоден живот г-н Дънов дава на своите ученици висок пример за подражание и затова той с пълно право казва: «Мене може да обори само онзи, който би живял по-добър живот от живота, който аз живея.» Изучаването и владението на богословската наука, и специално - на християнското богословие, още не е гаранция, че с негова помощ човек може да вникне в същината на Христовото учение, ако той, преди всичко, не живее според това учение. Известно е на осведомените лица, че куейкерите (у нас е прието да се произнася криво тази дума - квакери) са най-духовно издигнатите хора в Англия и в Америка, а между това те нямат никакви богословски училища и не учат никакво богословие. Защото наистина не с ума - плод на който е изобщо науката, в която влиза и специалната наука «богословие» - може да се схване Бог, а с чисто сърце: нали сам Господ наш Исус Христос казва: «Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога» (Мат. 5: 8). Богословите, като учени хора, се мъчат да схванат и разберат Бога изобщо с ума, а не със сърцето. При това, колкото се отнася до нашите - българските богослови, понеже за тях става дума тук, - с тъга на сърцето трябва да признаем, че като изключим ония малцина от тях, които достойно се подвизават извън официалната църква, мнозинството от другите нямат Духа, който е от Бога, за да могат да познаят туй, което е дадено нам от Бога, а имат духа на света. Някои от тях - и то не най-малките, а корифеите - са се завладели от тоя последен дух дори до такава степен, че са се обърнали на Ьои1ез с1е зиН (лоени топки) - да употребим заглавието на един от Ги де Мопасановите разкази, -понеже вниманието им е съсредоточено главно в това - как повече и по-добре да угодят на своята любима плът.
към текста >>

Защото наистина не с ума - плод на който е изобщо науката, в която влиза и специалната наука «богословие» - може да се схване Бог, а с чисто сърце: нали сам Господ наш Исус Христос казва: «Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога» (Мат.
В своя живот г-н Дънов изпълнява точно и напълно волята на Бога и затова, когато проповядва, той говори не от себе си, а от името на Оногова, Който го е пратил. Да, «в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа». И само тоя едничък факт - изпълнението волята на Бога и според това, пълната хармония между думите и делата му - г-н Дънова - може да обясни голямото влияние и обаяние, което тоя истински духовен учител упражнява върху своите верни последователи. Със своя богоугоден живот г-н Дънов дава на своите ученици висок пример за подражание и затова той с пълно право казва: «Мене може да обори само онзи, който би живял по-добър живот от живота, който аз живея.» Изучаването и владението на богословската наука, и специално - на християнското богословие, още не е гаранция, че с негова помощ човек може да вникне в същината на Христовото учение, ако той, преди всичко, не живее според това учение. Известно е на осведомените лица, че куейкерите (у нас е прието да се произнася криво тази дума - квакери) са най-духовно издигнатите хора в Англия и в Америка, а между това те нямат никакви богословски училища и не учат никакво богословие. Защото наистина не с ума - плод на който е изобщо науката, в която влиза и специалната наука «богословие» - може да се схване Бог, а с чисто сърце: нали сам Господ наш Исус Христос казва: «Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога» (Мат. 5: 8). Богословите, като учени хора, се мъчат да схванат и разберат Бога изобщо с ума, а не със сърцето. При това, колкото се отнася до нашите - българските богослови, понеже за тях става дума тук, - с тъга на сърцето трябва да признаем, че като изключим ония малцина от тях, които достойно се подвизават извън официалната църква, мнозинството от другите нямат Духа, който е от Бога, за да могат да познаят туй, което е дадено нам от Бога, а имат духа на света. Някои от тях - и то не най-малките, а корифеите - са се завладели от тоя последен дух дори до такава степен, че са се обърнали на Ьои1ез с1е зиН (лоени топки) - да употребим заглавието на един от Ги де Мопасановите разкази, -понеже вниманието им е съсредоточено главно в това - как повече и по-добре да угодят на своята любима плът. Естествено е, че такива хора, които служат на плътта и имат дух на затлъстяване, не могат да живеят духовен живот и следователно не могат да схванат и разберат духовните истини.
към текста >>

И понеже, от друга страна, учените и богословите, с някои изключения, нямат вдъхновението, което дава Духът Божи, а разсъждават по човешки, следва оттук, че едно богословие не представлява нищо друго от себе си, освен сбор от човешки тълкувания и разбирания на Божествените истини, и че има толкова богословски системи, колкото и богослови.
И пак същият апостол казва: «Не обърна ли Бог в безумство мъдростта на този свят? И понеже светът с мъдростта си не позна Бога, Бог избра безумните на света, да посрами мъдрите» (I Кор. 1: 20, 21, 27). Историята говори, че пророците, основателите на религиите, са действували винаги извън официалната църква и са били винаги гонени и дори убивани от нея. Те не са никакви богослови, а съставляват творческия период на религиозния живот, когато пък учените и богословите се явяват тепърва и те не създават нищо ново, а само предъвкват казаното веднъж от пророците - коментират, тълкуват и свеждат към догми, сиреч вкаменяват, оковават в сухи, мъртви и неподвижни формули живите истини, дадени чрез пророците и великите религиозни учители. И понеже, от друга страна, учените и богословите, с някои изключения, нямат вдъхновението, което дава Духът Божи, а разсъждават по човешки, следва оттук, че едно богословие не представлява нищо друго от себе си, освен сбор от човешки тълкувания и разбирания на Божествените истини, и че има толкова богословски системи, колкото и богослови. Само по тоя начин именно ние можем да си обясним както всичкото разнообразие на богословските тълкувания, тъй и всичките противоречия, които се срещат в тия тълкувания. С една дума, периодът на науката и богословието в религиозния живот на един народ е период на вкаменяване, на упадък на този живот, по същия начин, както литературната критика означава упадък в литературния живот на една страна, понеже критиката се явява тепърва - след поезията - творческия период на литературата - и тя не създава нищо ново, а само анализира, определя и класифицира туй, което са създали поетите, тези вдъхновени майстори на словото. White МОТА (В. «Алфа», г. I, бр.
към текста >>

С една дума, периодът на науката и богословието в религиозния живот на един народ е период на вкаменяване, на упадък на този живот, по същия начин, както литературната критика означава упадък в литературния живот на една страна, понеже критиката се явява тепърва - след поезията - творческия период на литературата - и тя не създава нищо ново, а само анализира, определя и класифицира туй, което са създали поетите, тези вдъхновени майстори на словото.
1: 20, 21, 27). Историята говори, че пророците, основателите на религиите, са действували винаги извън официалната църква и са били винаги гонени и дори убивани от нея. Те не са никакви богослови, а съставляват творческия период на религиозния живот, когато пък учените и богословите се явяват тепърва и те не създават нищо ново, а само предъвкват казаното веднъж от пророците - коментират, тълкуват и свеждат към догми, сиреч вкаменяват, оковават в сухи, мъртви и неподвижни формули живите истини, дадени чрез пророците и великите религиозни учители. И понеже, от друга страна, учените и богословите, с някои изключения, нямат вдъхновението, което дава Духът Божи, а разсъждават по човешки, следва оттук, че едно богословие не представлява нищо друго от себе си, освен сбор от човешки тълкувания и разбирания на Божествените истини, и че има толкова богословски системи, колкото и богослови. Само по тоя начин именно ние можем да си обясним както всичкото разнообразие на богословските тълкувания, тъй и всичките противоречия, които се срещат в тия тълкувания. С една дума, периодът на науката и богословието в религиозния живот на един народ е период на вкаменяване, на упадък на този живот, по същия начин, както литературната критика означава упадък в литературния живот на една страна, понеже критиката се явява тепърва - след поезията - творческия период на литературата - и тя не създава нищо ново, а само анализира, определя и класифицира туй, което са създали поетите, тези вдъхновени майстори на словото. White МОТА (В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г.) «Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен живот.
към текста >>

25. 42. НА АВТОРА НА БРОШУРАТА «БЪЛГАРСКИЯТ РАСПУТИН»132

ТОМ 20

Чета и недоумявам: дали доктор по богословие и доктор по право са синоними!
9, понеделник, 8. VII. 1924 г., стр. 2) (Писмо) На Р. Томов от «Зорница» Любезний Томов, пред мене е 34 бр. на «Зорница». Чета и недоумявам: дали доктор по богословие и доктор по право са синоними! Знае се, че правистите икономисват истината, а по богословие скриват ли я? От самата статия личи, че не познавате окултизма, нито г-н Дънова. За статията Ви аз нищо няма да кажа - тя е безсолна, - аз само желая да Ви разправя една история, която ще Ви даде възможност да се запознаете с «опасния» Вам човек. Ето самата история: Преди 25 години Ямболската Ев. Черква имаше един отличен пастир.
към текста >>

Знае се, че правистите икономисват истината, а по богословие скриват ли я?
1924 г., стр. 2) (Писмо) На Р. Томов от «Зорница» Любезний Томов, пред мене е 34 бр. на «Зорница». Чета и недоумявам: дали доктор по богословие и доктор по право са синоними! Знае се, че правистите икономисват истината, а по богословие скриват ли я? От самата статия личи, че не познавате окултизма, нито г-н Дънова. За статията Ви аз нищо няма да кажа - тя е безсолна, - аз само желая да Ви разправя една история, която ще Ви даде възможност да се запознаете с «опасния» Вам човек. Ето самата история: Преди 25 години Ямболската Ев. Черква имаше един отличен пастир. Ний ценим доброто, където и да е то.
към текста >>

26. 6. И ЩЕ ПРОВОДЯ ГЛАД НА ЗЕМЯТА (р. 2, 26.І.1924 г.)

ТОМ 21

Затова и някога Дванадесетте палестински рибари разбиха, без да щат, изцяло умно скроеното богословие на римските авгури и завладяха идейно ако не масата, то поне най-годното от римския народ.Затова: Жадувай и търси, за да имаш.
В света всичко има дадено достатъчно, но человеците по своя воля са го разделили неправилно, защото всеки мисли за себе си първо, а после за другите. А на що би заприличало едно семейство, ако майката в него мисли първо за себе си, а после за децата си? На това, което днес са достигнали държавите, в които наистина се говори, че всичко се дава за отечеството, но всъщност всеки гледа себе си, роднините си, партията и после всичко друго. А силата на човеците седи именно в мисълта им и грижата за другите - с това те навремето си са се издигнали над всички животни, които се развиват само под закона на взаимната борба. Всички наистина велики хора, които са оставили траен отпечатък върху душите за хилядолетия, са мислили и живели за другите - това е и действителната мярка на тяхното величие. Затова и някога Дванадесетте палестински рибари разбиха, без да щат, изцяло умно скроеното богословие на римските авгури и завладяха идейно ако не масата, то поне най-годното от римския народ.Затова: Жадувай и търси, за да имаш. Имай, за да дадеш! Помни: Светът е малък, животът - кратък - не нашето лично щастие е най-важното в него. Бъди готов: да дадеш всичко - и себе си дори, за другите - И ти винаги ще имаш нужното в дните си!
към текста >>

27. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

ТОМ 21

Висше образование по богословие и медицина добива в Америка.
Обича да ходи сред природата, да съзерцава и вниква във всичко, което го заобикаля. Във всяка проява той търси причините на нещата. Започва да предсказва на своите домашни предстоящи за тях събития. Учи основно училище и след Освобождението завършва Варненската петокласна гимназия. След това учи в Свищовското богословско училище. Висше образование по богословие и медицина добива в Америка. През 1895 г. Петър се завръща в България и започва активна духовна и спиритическа работа. През март 1897 г. той отива заедно с баща си по негова църковна работа в Русенско и преспиват в един хан в село Тетово. Рано сутринта на 7 март те излизат навън и в Петър чрез светлина се вселява Божественият Дух и той става Учител на Земята.
към текста >>

28. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

ТОМ 21

Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството.
Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на Толстой и други за вегетарианството. Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво. Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г. участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите. Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната. Учителят му отваря, приема го и му посочва стол да седне и той сяда.
към текста >>

Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка.
През 1927 г. участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите. Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната. Учителят му отваря, приема го и му посочва стол да седне и той сяда. Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка. Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” Крум е тих, мълчалив и веднага приема думите на Учителя. Учителят се премества срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (т 7 до 11 часа). Учителят проучва преражданията му. Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да се срещнат с Учителя, и започват да чукат по вратата и прозореца.
към текста >>

29. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

******* Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка.
Петър преподава в училището на село Хотанца, Русенско, където оставя незабравими спомени в умовете на децата и родителите им.****** Неговият нов метод на добро и любов, разтваря сърцата на учениците му и те го обичат и уважават. Често ги занимава с музика и почти всеки ден ги извежда сред природата на практически занимания с разговори, на които учениците задават много въпроси и получават хубави отговори. Петър примирява противоречията и разправиите на своите ученици с разумен подход и любов, и в неговите класове няма разправии и борби, а се пеят песни и животът протича във взаимно подпомагане и пълна хармония. Младият любознателен Петър, ръководен от своя буден дух, пожелава да отиде в Америка, страна на висока култура и образование по това време. Новоосвободената България няма условия да дава висше образование на своите будни деца и повечето са отиват да учат в Европа и Америка. ******* Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, който преподавателското тяло избира е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестанското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията.
към текста >>

Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестанското учение.
Младият любознателен Петър, ръководен от своя буден дух, пожелава да отиде в Америка, страна на висока култура и образование по това време. Новоосвободената България няма условия да дава висше образование на своите будни деца и повечето са отиват да учат в Европа и Америка. ******* Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, който преподавателското тяло избира е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестанското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини.
към текста >>

30. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

******* Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка.
Петър преподава в училището на село Хотанца, Русенско, където оставя незабравими спомени в умовете на децата и родителите им.****** Неговият нов метод на добро и любов, разтваря сърцата на учениците му и те го обичат и уважават. Често ги занимава с музика и почти всеки ден ги извежда сред природата на практически занимания с разговори, на които учениците задават много въпроси и получават хубави отговори. Петър примирява противоречията и разправиите на своите ученици с разумен подход и любов, и в неговите класове няма разправии и борби, а се пеят песни и животът протича във взаимно подпомагане и пълна хармония. Младият любознателен Петър, ръководен от своя буден дух, пожелава да отиде в Америка, страна на висока култура и образование по това време. Новоосвободената България няма условия да дава висше образование на своите будни деца и повечето са отиват да учат в Европа и Америка. ******* Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, който преподавателското тяло избира е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестанското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията.
към текста >>

Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестанското учение.
Младият любознателен Петър, ръководен от своя буден дух, пожелава да отиде в Америка, страна на висока култура и образование по това време. Новоосвободената България няма условия да дава висше образование на своите будни деца и повечето са отиват да учат в Европа и Америка. ******* Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, който преподавателското тяло избира е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестанското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини.
към текста >>

31. 45. Крум Иванов Няголов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие.
Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството. След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс. Записва право и научава добре английски език. * Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753. Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие. Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство. Тогава той се запознава с идеите на братството и се среща с Учителя. Участва в голямата дъждовна и снежна екскурзия в 1927 година до връх Мусала. След нея отива на Изгрева да по се посъветва как да постъпи с поканата, дадена му от протестантите. Рано сутринта, след беседата, почуква на приемната стая на Учителя, който му отваря и го приема.
към текста >>

Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителят мълчи известновреме и му казва: „Няма защо да ходите в Америка.
Тогава той се запознава с идеите на братството и се среща с Учителя. Участва в голямата дъждовна и снежна екскурзия в 1927 година до връх Мусала. След нея отива на Изгрева да по се посъветва как да постъпи с поканата, дадена му от протестантите. Рано сутринта, след беседата, почуква на приемната стая на Учителя, който му отваря и го приема. Предлага му стол. Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителят мълчи известновреме и му казва: „Няма защо да ходите в Америка. Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя. Учителят сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 ч. до 11 ч.) Пред Приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя. След 11 ч.
към текста >>

32. IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ от Алдо Лаванини

Превод от д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Неговото слово е кратко и измерено, когато говори с някого, но когато говори на публиката, е живо, изобилно и животворно и, ако и да проявява едни големи знания и една най-пространна култура (следвал е в Бостонския университет по медицина и по богословие), той говори обикновено просто за неща обикновени и жизнени.
Днес той има в България хиляди привърженици, новопокръстени, които слушат неговите слова и изпълняват неговите проповеди и се казват «последователи на Бялото Братство». От скромно потекло, беден и без средства материални, той започва от четвърт столетие своето дело, като проповядва на своя народ и досега го продължава, като презря почести и богатства. Всичко онова малко, което му се предлага, дава го на този, който има нужда. Той днес изглежда един човек със среден ръст, от около 65 години, с бяла брада, вежди сиви, чело широко, коса гъста, спусната и порязана върху рамената, тяло силно и издръжливо, с хармонични движения, очите често затворени, които изглеждат индиферентни, но в действителност виждат всичко и изследват най- отдалечените дълбочини на душата. Облича се по европейски и без яка и връзка. Неговото слово е кратко и измерено, когато говори с някого, но когато говори на публиката, е живо, изобилно и животворно и, ако и да проявява едни големи знания и една най-пространна култура (следвал е в Бостонския университет по медицина и по богословие), той говори обикновено просто за неща обикновени и жизнени. Не философствува, но обяснява принципите на Духовната Наука, която днес е най-необходимата за човечеството. В своето учение той казва, няма нищо ново - «е старо като планините и чисто като светлината», и дава висши морални правила, които могат да се съкратят в няколко думи, по реда, от него казан: «Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! » Както всички велики реформатори, и той е омразен и му се правят пречки от страна на политическата власт и от страна на църквата, който се счита за един опасен конкурент на нейния духовен монопол, въпреки това, че онова, което учи той, няма нищо противохристиянско. В неговите слова най-чистата доктрина на Евангелието се слива хармонично с чистите доктрини на Индия: той е свещеник на Всемирната Религия на Мъдростта. Ето някои негови мисли: «Многото недостатъци на българите са признаци на тяхната велика жизнеспособност.» «Злото не е нищо друго, освен неразумно използуване на живота.» «Идолопоклонникът не е омразен на Бога, той Нему е по-скъп, както изгубеният син, който търси с болка и плач баща си.» «Най-големият импулс в живота трябва да е: Любовта, любовта в Бога.» «Новото учение започва с Бога и твори според закона на Любовта.» «Бедността съществува гдето няма Бог.» «Всичко онова, което направиха в древността пророците и светите, можем да го направим и ние днес.» «Жадните прибягват до всеки нов извор.» «Вие трябва да се сношавате с невидимия свят и да получавате оттам новини и писма.» «Основата на нашия живот трябва да е любовта към Бога с всичкото си сърце, ум и душа.» «Който върши доброто, работи с нас, и ние - с него.» «Ония, които отричат съществуванието на Бога, показват ни Неговото съществуване, защото може да се отрича само това, което съществува.» «Ние сме за Царството Божие на Земята.» «Нашата цел е да разберем Бога: за познаванието Му трябва да Го любим.» «Изпитанията могат да бъдат печални и скръбни, но не са едно зло.
към текста >>

33. 1. Исторически предпоставки за Реформацията

ТОМ 24

Тази реформа възстановява богословието, което приближава религиозния живот до Новозаветните принципи.
", са различни. Историкът от светска гледна точка определя Реформацията като революционно движение, политическо събитие, предизвикано от зараждащия се национализъм с появата на средната класа през Възраждането (Ренесанса). Римокатоликът сочи Реформацията като еретичен бунт и разкол на Всемирната Римска църква и папата. Реформацията, според него, унищожава богословското и духовно единство на средновековната Римска църква. От протестантска позиция, това е движение за религиозна реформа, целящо завръщането на първоначалната чистота в християнството. Тази реформа възстановява богословието, което приближава религиозния живот до Новозаветните принципи. Извършва се противопоставяне срещу средновековната църква с авторитета на Божието Слово (Библията). Реформацията, като процес на промени в църквата, протича в периода 1517-1545 г. В Европа в различните страни, Реформацията се ръководи от най-подготвените богослови за времето си. Това са: Мартин Лютер, Улрих Цвингли, Жан Калвин и техните последователи и ученици. Този процес на промени в църквата, в различните страни е протичал по различен начин.
към текста >>

34. 6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров

ТОМ 24

532-533), Петър Дънов получава стипендия и е приет да учи богословие в методистката семинария Дрю, гр.
531-533 Мария Тодорова представя мнението на пастир д-р Стефан Томов и на други методистки пастири за Учителя. През учебната 1887-1888 г., Петър Дънов е учител и проповедник в Методистката църква в с. Хотанца, Русенско. С направената препоръка от преподавателите му от Свищовското училище, пастир Йордан Икономов и пастир д-р Стефан Томов (биографията му е в "Изгревът" т. V, с. 532-533), Петър Дънов получава стипендия и е приет да учи богословие в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, Америка.
към текста >>

35. 6.5. Пастир Йордан Иванов Икономов (14.09.1847-17.03.1920)

ТОМ 24

Йордан Икономов се записва да следва богословие в методистката семинария Дрю, гр.
при извършване на размяна на младежи от различни страни за продължение на образованието им, той е разменен с Хенри А. Бътлър от Америка. Междувременно Й. Икономов започва да работи като учител по български език с мисионера Хенри Бухтер, който го убеждава да се насочи към духовна работа. На 19 септември 1871 г. Йордан Икономов се записва да следва богословие в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, Америка. През 1876 г. той получава наново званието бакалавър с отличие, а през годините 1876-1877 завършва и висшия курс и получава пастирски лиценз. От Дружеството на полиглотите в Семинарията му е даден документ за познаването на шест езика - писмено и говоримо. На Годишното събрание на Методистката мисия в България, на 2 октомври 1876 г., в Русе, се решава след завършване на пасторския етажна Й.
към текста >>

36. 6.6. Манола Юрдан Икономова (18.01.1868, Свищов-30.08.1929, София)

ТОМ 24

Тя от по-рано знаела за него, че бил от православно семейство (баща му иконом), свършил в Роберт Колеж, следвал за малко медицина в Америка, но там настанала промяна в него и той заменил медицината с богословие, по което свършил в Богословската семинария Дрю.
Тя първа организирала в онова училище молитвено събрание между пансионерките. Отличила се в успех и поведение и всички почнали да гледат на нея като на най-религиозната ученичка в колежа, чиято вяра се проявявала в един светъл живот. Този неин живот оставил такива следи в училището, щото когато нейната дъщеря постъпила в същото училище 20 години по-после, всичките учителки от времето на майка й, казали: "Дано си и ти като майка ти". [Бележка на съставителя. Нейната дъщеря е Дафинка Йорданова Икономова, по мъж-Дафинка Доганова.] Училищното управление било с намерение след свършването й да я направи учителка в колежа, ала преди свършването й тя била поискана за другарка в живота му от пастир Юрдан Икономов. Тя от по-рано знаела за него, че бил от православно семейство (баща му иконом), свършил в Роберт Колеж, следвал за малко медицина в Америка, но там настанала промяна в него и той заменил медицината с богословие, по което свършил в Богословската семинария Дрю. Тя високо ценила в себе си верността в убежденията на младежа и високоблагородното звание, което той избрал за живота си и решила да му стане другарка и сътрудница. Още от първата година на техния съпружески живот тя почнала да му помага в работата, като често и в Ловеч и в Свищов проповядвала вместо него в неделя вечер, организирала хор при църквата, устройвала и достойно водела женски религиозни събрания. С една реч, тя била не само образцова домакиня, но и дясна ръка на пастира в неговата работа. След 12 годишна себеотрицателна работа наложила им се едногодишна почивка, която те прекарали на Запад за възстановяване на здравето си. И двамата се завърнали с подновени сили и наново заработили за духовната просвета на народа ни.
към текста >>

37. 6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)

ТОМ 24

Готвеха ни за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме час по "Пастирско богословие".
Започнал работа в книжарницата на Антон Димитров на главната улица на Свищов, като управител и словослагател. След това, голямото му желание да учи и да работи за Бога е причина да се запише в Американското научно богословско училище, като необходимите средства си осигурявал с работата си в училищната печатница. Тук той среща, като свой съученик, Петър Дънов, за когото казва: "Бяхме в един клас и живеехме в обща стая с Петър в Свищовската американска гимназия. Той беше много добър и способен ученик. Но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Готвеха ни за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме час по "Пастирско богословие". Неговите проповеди бяха неповторими, а словото му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да го слушаме. Оценките му по предметите "Тълкуване на Свещеното Писание" и "Пастирско богословие" бяха "отличен". Цветан Цветанов завършва училището с "отличен" (около 1890 г.) и среща, като другар в живота си Лунка Гаврил Илиева (р. 1883 г.).
към текста >>

Оценките му по предметите "Тълкуване на Свещеното Писание" и "Пастирско богословие" бяха "отличен".
Той беше много добър и способен ученик. Но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Готвеха ни за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме час по "Пастирско богословие". Неговите проповеди бяха неповторими, а словото му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да го слушаме. Оценките му по предметите "Тълкуване на Свещеното Писание" и "Пастирско богословие" бяха "отличен". Цветан Цветанов завършва училището с "отличен" (около 1890 г.) и среща, като другар в живота си Лунка Гаврил Илиева (р. 1883 г.). Тя е десетото дете на Гаврил Илиев. Лунка е била хубава, весела и жизнерадостна девойка, която умеела да говори увлекателно и убедително. Тя е била музикална и изпълвала с радост сърцата на възрастните си родители.
към текста >>

Цветанов е включен в списъка на ефективните пастири, с същото време неговият син Гаврил Цветанов завършва богословие в Италия, Егиза в Методистката мисия и е ръкоположен за дякон.
От 1926 до 1928 г., пастир Цв. Цветанов е преместен във Варненската църква. Навършвайки 60 годишна възраст пастир Цветанов е включен в списъка на свърхчислените проповедници. Тогава пред Годишната конференция, той казва: "Бог ще съди нас, пастирите, за всеки изгубен ден, а изгубени са всички дни без истинско и предано служение на Неговата църква". Наново пастир Цв. Цветанов е включен в списъка на ефективните пастири, с същото време неговият син Гаврил Цветанов завършва богословие в Италия, Егиза в Методистката мисия и е ръкоположен за дякон. След това е изпратен на специализация в Англия. Получава назначение в гр. Попово, а през 1930 г. - в София, като помощник пастир. Междувременно завършва Варненската търговска академия и става преподавател и редовен доцент в Стопанския факултет на СУ "Климент Охридски".
към текста >>

38. 7.1. Историческа справка

ТОМ 24

Освен това, е създаден две годишен курс по богословие за ученици завършили шестокласното училище за подготовка на евангелски проповедници.
През същата 1882 г. се открива и Американското научно-богословско училище в Свищов, което има две отделения - първоначално и класно с пансион. Основното училище просъществува до 1884 г. и след това се закрива. Класното училище е само за момчета и имало три курса: I курс от три години, подготвителен за Роберт Колеж в Истанбул; II курс от пет години научен и III курс от пет години богословски. Освен това, е създаден две годишен курс по богословие за ученици завършили шестокласното училище за подготовка на евангелски проповедници. Учениците от класното училище заплащали на година по 2 наполеона за учение и 10 наполеона за храна, пране, осветление, жилище. Допущало се е учениците да се приемат срещу половин такса със задължението за 5 години да внесат останалата сума. На ограничен брой ученици се разрешавало чрез работа по поддръжка на училището (палене на печки, носене на вода) и през ваканцията - разнасяне и продажби на книги, да покриват дължимата втора половина от таксата. Училището имало за директор Джон Ляд, а преподаватели били Миндо Г. Вълчев, Г.
към текста >>

39. В) Портрет на Петър Василев Иванов

ТОМ 24

Василев е приет в 5 годишният курс на класното училище по богословие Дава му се възможност да се издържа чрез работа в самото училище - носене на вода, цепене на дърва, палене на печки и т. н.
През следващата 1882 г. училището е преместено в Свищов и получава наименованието Американско научно-богословско училище. То има основно и класно училище. Класното училище е с 3 курса: I.- 3 годишен подготвителен за Роберт Колеж в Цариград; II.- 5 годишен научен и III. - 5 годишен богословски. П. Василев е приет в 5 годишният курс на класното училище по богословие Дава му се възможност да се издържа чрез работа в самото училище - носене на вода, цепене на дърва, палене на печки и т. н. През лятната ваканция П. Василев тръгвал пеш, с тежка чанта с книги по градове и села. С тази работа, да продава Библии и духовни брошури, той се научил как да воюва за Божието дело. На много места той е посрещан с недоверие и студенина. П. Василев се сблъсква с религиозния фанатизъм насаждан от православната църква.
към текста >>

40. 1.3. Методистките епископални църкви в България

ТОМ 24

заминал за Англия (Манчестър) да следва богословие.
Родителите му са били скромни, трудолюбиви българи от Котел. Завършил гимназия във Варна. Още като ученик във Варна започнал да посещава евангелската църква, където всичко го пленило. След редовно посещаване, той се обръща към Христа и решава да се посвети на евангелска работа. В 1920 г. заминал за Англия (Манчестър) да следва богословие. След завършване на богословското си образование, той се завръща в България в 1925 г. и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "Зорница". Тяхната работи води началото си от 1857 г., т.е. още преди Освобождението на България. Затова и всички народни копнежи, движения и борби, които родиха епохалното дело на Освобождението, не остават чужди за тях.
към текста >>

41. 1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени

ТОМ 24

със степента бакалавър по богословието (Bachelor of Divinity) и работих като пастир и проповедник в една селска методистка църква в Гилбертон, щат Пенсилвания.
декемврий 1874 г. заминах за Америка, гдето пристигнах в началото на м. януарий 1875 г. и веднага постъпих в богословската семинария Дрю, щат Ню Джърси (DrewTeological Seminar, Madison, New Jersey). Завърших курса в 1877 г. със степента бакалавър по богословието (Bachelor of Divinity) и работих като пастир и проповедник в една селска методистка църква в Гилбертон, щат Пенсилвания. През м. ноември 1878 г. бях назначен от Мисионерския Борд да работя в българската мисия и в началото на м. декемврий същата година тръгнах от Ню Йорк за България. В Русе пристигнах в началото на м.
към текста >>

Превел съм следните по-главни издадени от Мисията книги: "Съкратено Богословие", "Животът на Джон Уесли", "Християнско кръщение", "Животът на Исуса Христа и на Ап.
януарий 1879 г. и бях назначен да почна проповедническа работа в гр. Търново, дето се установих в началото м. февруарий, същата година. Работил съм като проповедник, пастир, учител в Свищов и като проповедник и пастир в Русе, Шумен и Варна. Превел съм следните по-главни издадени от Мисията книги: "Съкратено Богословие", "Животът на Джон Уесли", "Християнско кръщение", "Животът на Исуса Христа и на Ап. Павла" от Сталери, "Огненият език или Силата на Християнството" и "Хомилетика" от Епископ Бърт. - Бил съм редактор на "Християнски Свят" петнадесет години. Сътрудничил съм и още сътруднича на "Християнски Свят" и "Зорница". Б) На аудиенция при първия български княз Батенберг. В Самоков.
към текста >>

42. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

ТОМ 24

При това, Д-р Томове превел: 1) "Съкратено богословие" от Бини; 2) "Животът на Джон Веслей" от М.
Засега е пак в Свищов. Освен пастирството, Д-р Томов е бил още и неуморим работник и в полето на религиозната литература. Той е редактирал за 15 години сп. "Християнски свят" и, като член в редакционния комитет на в. "Зорница", на всеки от читателите на този вестник са известни неговите религиозно-богословски и критични статии, с които той силно е застъпвал основните учения на християнството. При това, Д-р Томове превел: 1) "Съкратено богословие" от Бини; 2) "Животът на Джон Веслей" от М. Лелиевър; 3) "Животът на Христа" от Стокър; 4) "Животът на апостол Павла" от Стокър; 5) "Християнско кръщение" от Мерил; 6) "Огненият език" или "Силата на Християнството" от Артур; и 7) "Ръководство по Хомилетика" от Д-р Бърт. Като проповедник и сказчик, като богослов и критик, като религиозен евангелски писател и като човек и приятел, Д-р Томов е известен на всички евангелисти в България и мнозина други измежду народа ни; и аз нямам съмнение, че множеството му приятели ще се радват с него заедно при навършването му на 75-годишна възраст на 25 т. м. По случай на Методистката конференция, която ще се държи в София през м. април, ще му се устрои един добре заслужил юбилей за 50 годишната му проповедническа и писателска дейност. М. Н.
към текста >>

Годините 1874-1878 Томов прекарва в Америка (Madison, New Jersy) гдето свършва по богословие.
Македония, препоръчва Томова за главен учител на класното училище в Ямбол, гдето е преподавал български, френски и турски. В неделен ден и в празник той е държал често сказки. В този град той е учителствувал само една година, след което отива в родния си град и остава за учител две години, 1870/71 и 1871/72. Тук той е имал случая през пролетта на 1871 г. да приветствува, като главен учител, първия български екзарх Антим, който на път за Цариград, е минал през Котел. Годините 1874-1878 Томов прекарва в Америка (Madison, New Jersy) гдето свършва по богословие. Връща се в България в началото на 1879 г. и започва своята дейност като евангелски пастир в Търново /февруарий 1878/. По това време в нашата стара столица е кипял трескав живот, предстояло е наскоро отварянето на Учредителното събрание с представители от новосъставеното, съгласно Берлинския договор, българско княжество. Той е имал възможността да участвува в посрещането на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков (идещ от София, за да открие Учредителното събрание на 10 май) и да се запознае, по този случай, с митрополит Климента. За интересните събития по онова време предпочитам да заема следните редове от необнародваните още "Спомени" на д-р Ст.
към текста >>

По-главните книги, които е превел от английски са следните: "Кратко Богословие" от Бини; "Животът на Джон Уесли" от М.
Освен беседите и проповедите, които е държал в качеството си на евангелски пастир, той е говорил много често в читалищни и други салони по разни въпроси. За 12 години, като редактор на сп. "Християнски Свят" той е казал в уводните статии и в отдела "Критични бележки" своята компетентна дума по всичко, що е засягало нашия социален, духовен и политически живот в България. Мнозина и днес още си спомнят за пламенните проповеди и бляскаво държаните сказки от него почти във всички градове на България. Той, също така, е писал в разни списания и вестници. По-главните книги, които е превел от английски са следните: "Кратко Богословие" от Бини; "Животът на Джон Уесли" от М. Лелиевър; "Повестта за Рут"; "Успешен мъж"; 'Животът на Исуса Христа" от Джеймс Стакер; 'Животът на апостола Павла" от Джеймс Стакер; "Пътешественикът" отДж. Бънян, ч. I; "Огненият език или силата на християнството" от Уилям Артур; "Все, що лъщи, не е злато" и др. През време на войната, като цензор в Главата квартира, Томов е превел в защита на народната ни кауза, следните книги от български на английски: "Истината за Македония" (The truth about Macedonia) от Д. Мишев, 34 с.; "Политическата съдба на Добруджа след Берлинския конгрес" (The Political Destiny after the Berlin Congress), от Милан Д.
към текста >>

43. Статия III-та Дънов

ТОМ 24

Той се е учил във варненските училища и гимназия, свършил американското училище в Свищов, следвал, ала не свършил, по медицина и богословие в Бостънския университет, Съединените държави, и продължил самообразованието си във великия Университет на живота.
Засега само обръщам внимание на онези, които са способни да виждат с ума, че това не са думи на слабоумен човек. Тук прозират необикновена мисъл и самостойна оригиналност. Дънов не цитира никого, освен Дънова (37). * * * Петър Дънов е по плът син на варненския поп Константин Дъновски; а по дух потомък на скандинавеца Сведенборг и брат или братовчед на индуса Ганди. С изключение на около седем години прекарани в Америка, той е прекарал живота си в България. Той се е учил във варненските училища и гимназия, свършил американското училище в Свищов, следвал, ала не свършил, по медицина и богословие в Бостънския университет, Съединените държави, и продължил самообразованието си във великия Университет на живота. В него той и учи, и преподава до ден днешен. И в тоя университет той е сега професор с небесна диплома, според някои, на няколко десетки хиляди мъже, жени и деца. Ала каквото и да мислим за дипломата на професор Дънов, никой никъде не е имал по- прилежни, по-предани на уроците си ученици (38). Аз, обаче, няма да пиша биографията на Учителя на Бялото Братство. Неговият биограф не е още роден (39).
към текста >>

44. Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.

ТОМ 24

На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството.
Сега въпросът е: какда се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната църква? Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред итем подобните, нито са справедливи, нито християнски. Самата църква трябва да работи против такива средства в църковната дейност. В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук. На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството. С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други. Хората са се различавали, различават и ще различават по всичко, с което човешкият ум има да борави. Разумът е и независим и любознателен, и насила нито му се дава, нито му се взема. Такъв го е създал Великият Творец. За нас Исусовото учение и практически дух съвсем отговарят на здравият разум, но ако някой поиска да наложи Евангелието другиму, то съпротивата е готова от страна на свободния човешки дух.
към текста >>

45. 5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.

ТОМ 24

г., върху съдържанието на което ние се отказваме да се спираме, да посочваме автори и адреси, нито пък да отправяме стрели и порицания към обвиняемите по простата причина, да не би тия "речки и казки" да са плод на временен зле настроен душевен афект, без участието на сърцето; а най-вече от страх да не съблазним някои от по-малките ни братя; също което, струва ни се, трябваше да стори и уважаемият ни брат, д-р по Богословието, ако бе верен служител на Христовата любов; и най-после, защото подобни слова и изрази нашето скромно перо не може да пише.
Ето, това е и според нас, личността г. Петър Дънов. Със също подобно нападателно и дори много по-остро съдържание, само че от друг род, от другиго и на друг адрес дълго писмо, имахме случай да прочетем в страниците на в. "Мир", бр. 7988 от н. г., върху съдържанието на което ние се отказваме да се спираме, да посочваме автори и адреси, нито пък да отправяме стрели и порицания към обвиняемите по простата причина, да не би тия "речки и казки" да са плод на временен зле настроен душевен афект, без участието на сърцето; а най-вече от страх да не съблазним някои от по-малките ни братя; също което, струва ни се, трябваше да стори и уважаемият ни брат, д-р по Богословието, ако бе верен служител на Христовата любов; и най-после, защото подобни слова и изрази нашето скромно перо не може да пише. При всичко, че нямаме претенцията да сме и някакви пророци, обаче, нека ни се даде разрешението да завещаем от наша страна една едничка наша скромна мисъл, която молим, читателите ни добре да я запазят в паметта си. Тя е: Че след заминавате на г. Д. Ще има със свещица да го дирим и зърнем физическият му мил образ, но, уви, ще бъде късно и непостижимо! За още по-релефното усилване тезата ни ще предадем дословно някои от мислите що със собствените си уста ни говори Софийският митрополит г. Стефан по случай историческият празник на Рождество Христово, с които твърде сполучливо и на място той допълва както предговорът, така и заключителната част на настоящия ни скромен труд.
към текста >>

46. 8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV?

ТОМ 24

С препоръчително писмо от Стефан Томов и Йордан Икономов заминава за Америка да учи богословие в Методистката семинария Дрю, гр.
Там учители са му пастирите Стефан Томов и Йордан Икономов (моят дядо). Завършва с отличен през 1887 г. и през 1888 г. работи в с. Хотанца, Русенско, като първоначален учител и методистки проповедник. С препоръчително писмо от Стефан Томов и Йордан Икономов заминава за Америка да учи богословие в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. През следващия период, годините 1900-1922, методистите у нас приемаха Петър Дънов като евангелски проповедник, който има свой индивидуален път на работа. Тогава Петър Дънов проповядваше Словото Божие, като проповедите му са изградени върху текстове от Библията. На неговите събрания, той е ползвал евангелски песни от сборниците "Свещени песни", издадени през 1900 и 1907 г. в Самоков и сборника "Духовни песни" - 1923 г.
към текста >>

47. 1. По чия идея заминава Учителят за САЩ

ТОМ 24

Тогава като евангелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, била друга наука.
След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години, след 7 годишно отсъствие. Петър Дънов отива да учи в САЩ като стипендиант на протестантите. Семейството на майка му, Юргашеви, чорбаджи Юргашев са били евангелисти. Тогава като евангелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, била друга наука. Разбира се, имали са фондове и средства за това.
към текста >>

48. 14. Евангелският пастир

ТОМ 24

След седемгодишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 г., а се върна в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина, Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна.
T. 6. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 543-544. Райна Каназирева Друг спомен. Същият, дядо Петър [Тихчев] ми разправи следното. След седемгодишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 г., а се върна в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина, Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна. Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровития богослов Петър Дънов и ще бъде назначен пастир в църквата им в града. Същевременно го поканили да държи проповед в църквата им в неделя. Той обаче не се явил и отклонил това платено назначение. Мина така известно време в очакване, евангелистите се ядосваха и почнаха да говорят против него, че го мързи да се назначи на работа и пр. Подведен от тия слухове и аз писах на сестра му: "Мария, още ли Петър ще стои без работа, още ли ще го храните наготово?
към текста >>

49. 17. Евангелската методистка мисия и протестантско училище в Свищов

ТОМ 24

По препоръка на пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов, ученикът Петър Дънов получава стипендия и е приет да учи богословие в методистката семинария Дрю, щата Джърси, САЩ. 2).
-В: Свищов. Принос за историята му. Свищов, 1929, с. 72-74. Понеже д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговия живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас [Забележка на съставителя: 1). По препоръка на пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов, ученикът Петър Дънов получава стипендия и е приет да учи богословие в методистката семинария Дрю, щата Джърси, САЩ. 2). През 1924 г. в сп. Християнски свят, Г, 28, бр. 5 (V.1924), с. 52-53 и бр.
към текста >>

50. В. Защо евангелистите-методисти влязоха в поредицата Изгревът том XXIV?

ТОМ 24

Свищов и се записва в двугодишния курс на откритото класно училище с пансион по богословие на евангелската-методистка мисия.
А какво представлява училището в гр. Варна по онези години и просвещението му, виж "Изгревът", т. XI, с. 323-345. 7.1883 г. Петър Дънов пристига в гр. Свищов и се записва в двугодишния курс на откритото класно училище с пансион по богословие на евангелската-методистка мисия. Това събитие е публикувано в "Изгревът", т. V, с. 531-534 "Учителят и протестантите". На с. 532 са написани имената на онези, които са завършили с Петър Дънов.
към текста >>

51. 3. Основаване и организиране на мисията в Свищов

ТОМ 24

3. Основаване и организиране на мисията в Свищов След освобождението, в годините когато Петър Дънов учи в Свищов,"... в Северна България е имало мисионерска дейност на 9 места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание/Ботевград/, Лом, Плевен, Видин и Тулча." [3-142] "Началото на методисткото дело в Свищов е положено през 1863 година от д-р Алберт Лонг-американски мисионер, завършил богословие в Бостънският университет, професор и известен българофил, роден през 1832 година."[5-72] Като основател на методистката мисия в България той изучава българския език, народните нрави и обичаи .
3. Основаване и организиране на мисията в Свищов След освобождението, в годините когато Петър Дънов учи в Свищов,"... в Северна България е имало мисионерска дейност на 9 места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание/Ботевград/, Лом, Плевен, Видин и Тулча." [3-142] "Началото на методисткото дело в Свищов е положено през 1863 година от д-р Алберт Лонг-американски мисионер, завършил богословие в Бостънският университет, професор и известен българофил, роден през 1832 година."[5-72] Като основател на методистката мисия в България той изучава българския език, народните нрави и обичаи . През 1863 г. при своите посещения на град Свищов, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. [5-72] Първият от тях, който се увлякъл в методизма е Стоян Руевски. Устройвали са събрания в дома на Стоян Руевски на които идвали по десетина души.[4-17,62] Неговият син Атанас Стоянов Руевски става учител на Петър Дънов в Богословското училище. През 1887 година той заедно със Стефан Томов и Йордан Икономов полага подписа си като трети член на учителската комисия върху атестата за завършено образование на Петър Дънов.
към текста >>

52. 15. Учебните предмети

ТОМ 24

В момента на своето завършване през 1887 година той показва отличен среден успех 4.55/по петобалната система/: 1/ Закон Божий 2/ Старобългарски език 3/ Български език 4/ Английски език 5/ Френски език 6/ Психология и Логика 7/ История и География 8/ Математика 9/ Естествена История 10/ Физика 11/ Химия 12/ Политическа Икономия 13/ Рисуване 14/ Тълкуване на Светото Писание 15/ Доказателство на Християнството 16/ Църковна История 17/ Догматично Богословие 18/ Хомилетика (красноречие в проповядването) 19/ Пасторско Богословие 20/ История на Цивилизацията Петър Дънов има стремеж към духовното, и показва отличен успех по предметите свързани с религиозната практика и теория - Тълкуване на Светото Писание и Пасторско Богословие.
15. Учебните предмети Преподавани са около 20 предмета. Някои от тях са продължение на изучаваните във варненската гимназия, повечето са нови и предизвикват интереса на Петър Дънов. В момента на своето завършване през 1887 година той показва отличен среден успех 4.55/по петобалната система/: 1/ Закон Божий 2/ Старобългарски език 3/ Български език 4/ Английски език 5/ Френски език 6/ Психология и Логика 7/ История и География 8/ Математика 9/ Естествена История 10/ Физика 11/ Химия 12/ Политическа Икономия 13/ Рисуване 14/ Тълкуване на Светото Писание 15/ Доказателство на Християнството 16/ Църковна История 17/ Догматично Богословие 18/ Хомилетика (красноречие в проповядването) 19/ Пасторско Богословие 20/ История на Цивилизацията Петър Дънов има стремеж към духовното, и показва отличен успех по предметите свързани с религиозната практика и теория - Тълкуване на Светото Писание и Пасторско Богословие. Един от неговите съученици - пастор Цветан Цветанов е впечатлен от хвърковатото му слово, когато са държали учебни проповеди върху някой стих от Евангелието - на Петър проповедите били ненадминати: "Неговите проповеди биваха неповторими-Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме." Съпътстван от своя щастлив успех в образованието, той ще има възможност да изучава по-нататък тази тематика още по-задълбочено. Борис Николов заявява: "Преподавателите му са видели, че е способен ученик, който свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски - евангелски песни, което много се ценяло едно време и му предлагат да отиде да следва в САЩ в семинарията Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси - САЩ [8-223]. Тук изтъкнатите просветители и педагози преподавателите Юфам, Стронг, Бъц, Милей и Крукс от "голямата петорка" ще го запознаят още по-нагледно и впечатляващо с предметите от свищовското училище, но вече разширени и обогатени с допълнителни знания. В своята самостоятелна работа ще ползва новооткритата библиотека към семинарията в която се получават всички големи религиозни и литературни списания от Англия и САЩ.
към текста >>

53. 1. Стефан Лазаров Тошев

ТОМ 24

Той разбира, че господин Петър Дънов е завършил богословие и медицина в Америка.
Габрово, в известната Априловска гимназия. Бил е буден младеж с широки интереси. Като ученик чете атеистична литература и става безверник. През 1906 година в Севлиево идва господин Петър Дънов, който изнася сказка в севлиевското читалище "Развитие". На тази сказка присъствува и Тошев. Той разбира, че господин Петър Дънов е завършил богословие и медицина в Америка. Сказката му прави силно впечатление и моли да бъде приет на разговор. Господин Петър Дънов го приема на другия ден в хотела, където са разговаряли повече от три часа. След завършване на гимназия от 01.IX.1907 г. до 31.VIII.1913 г. е учител в с.
към текста >>

54. 3. Небесни грижи за любещите Бога

ТОМ 24

Четвъртаков ми е изпратил от Берлин, дето следваше висше богословие.
3. Небесни грижи за любещите Бога Стефан Тошев споделя един епизод от своя живот в Свищов: "Тия дни случайно т.е. без да съм търсил, намерих в архивата си една илюстрована картичка от 30.1.1914 г., която Хр. А. Четвъртаков ми е изпратил от Берлин, дето следваше висше богословие. Това ми даде повод да напиша следващите редове. С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия. В края на 1919 г. бях назначен мирови съдия в гр. Свищов. След няколко дни от пребиваването ми в Свищов, научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков.
към текста >>

55. 1.5. Учителят.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Като младеж е учил във Варна и Свищов и следвал в Бостонския университет, Съединените щати, дето е изучавал медицина и богословие, като е престоял там около седем години.
1.5. УЧИТЕЛЯТ Когато говорим за учението на Всемирното Бяло Братство, това, естествено, подразбира съществуването на Учителя, чрез който това учение идва до нас, хората. Учителят се роди в България, в град Варна, на 12 юли 1864 г. и напусна земното си тяло на 27 декември 1944 г. Неговото земно име в това му въплощение на земята бе Петър Константинов Дънов. Като младеж е учил във Варна и Свищов и следвал в Бостонския университет, Съединените щати, дето е изучавал медицина и богословие, като е престоял там около седем години. Връщайки се в България, след кратък период на вътрешно съсредоточение, на духовна подготовка, Той се е отдал на своята мисия, за която е слязъл на земята. Обиколил е цялата страна със своите сказки, свързвайки се навсякъде с духовно пробудени хора и така е положил основите на обществото „Бяло Братство" в България. Започнал дейността си от Варна, Бургас и Търново, по-късно, в края на Първата световна война той пренася центъра на движението в София. Живее първоначално в дома на Петко Гумнеров, на ул. „Опълченска" № 66.
към текста >>

56. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та

д-р Вергилий Кръсте

Събори 1926 -1927г.

Той се е учил във варненските училища и гимназия, свършил американското училище в Свищов, следвал, ала не свършил, по медицина и богословие в Бостънския университет, Съединените държави, и продължил самообразованието си във великия Университет на живота.
Засега само обръщам внимание на онези, които са способни да виждат с ума, че това не са думи на слабоумен човек. Тук прозират необикновена мисъл и самостойна оригиналност. Дънов не цитира никого, освен Дънова (37). * * * Петър Дънов е по плът син на варненския поп Константин Дъновски; а по дух потомък на скандинавеца Сведенборг и брат или братовчед на индуса Ганди. С изключение на около седем години прекарани в Америка, той е прекарал живота си в България. Той се е учил във варненските училища и гимназия, свършил американското училище в Свищов, следвал, ала не свършил, по медицина и богословие в Бостънския университет, Съединените държави, и продължил самообразованието си във великия Университет на живота. В него той и учи, и преподава до ден днешен. И в тоя университет той е сега професор с небесна диплома, според някои, на няколко десетки хиляди мъже, жени и деца. Ала каквото и да мислим за дипломата на професор Дънов, никой никъде не е имал по-прилежни, по-предани на уроците си ученици (38). Аз, обаче, няма да пиша биографията на Учителя на Бялото Братство. Неговият биограф не е още роден (39).
към текста >>

57. Статия 4. Защита на Религията

пастор Д. Н. Фурнаджиев

Събори 1926 -1927г.

На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството.
Сега въпросът е: как да се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната църква? Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред и тем подобните, нито са справедливи, нито християнски. Самата църква трябва да работи против такива средства в църковната дейност. В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук. На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството. С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други. Хората са се различавали, различават и ще различават по всичко, с което човешкият ум има да борави. Разумът е и независим и любознателен, и насила нито му се дава, нито му се взема. Такъв го е създал Великият Творец. За нас Исусовото учение и практически дух съвсем отговарят на здравият разум, но ако някой поиска да наложи Евангелието другиму, то съпротивата е готова от страна на свободния човешки дух.
към текста >>

58. 72. Борислав Георгиев от Париж-Трите пожелания

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Учителят следва „Богословие”, и една година „Медицина”.
Те са казвали нещо. Тези неща трябва да се обработят и да се покажат на читателя, когато ще бъде написана такава книга. Идва един много важен период в живота на Учителя. Това е отиването Му в Америка - 1888 г. Неговият зет Го изпраща да завърши висшето си образование в Бостон, в университета на методистите. Учителят следва „Богословие”, и една година „Медицина”. Той е един общ курс, който дава познание за човешкото тяло и за болестите и за лечението им. Малко се знае за живата на Учителя тия 7 години! Той се среща с Розенкройцерите, Той е свирел на цигулка пред колегите си и те са му предлагали да остане да живее в Америка вече като цигулар, а не като един студент богослов. Но може би и ние знаеме кога Учителя е взел решение да не остава в Америка, да не става музикант, даже да бъде най-добрият цигулар. Той иска да дойде в България за друга задача - да повдигне духовното ниво на българския народ и духовното ниво на цялото човечество.
към текста >>

59. Снимки и бележки към снимките на „Изгревът“, том 35

ТОМ 35

Миркович XXVIII Стефан Стефанов Гидиков (1871-1944) - племенник на д-р Георги Миркович и син на Стефан Георгиев Гидиков, биограф на вуйчо си, съхранил и предал архива му в Националната библиотека XXIX Кирил, патриарх български и митрополит Софийски (1901-1971) - историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел - с приносни публикации за историята на Униатското движение.
Миркович на турските власти. Представен по страниците на българските вестници („Свобода“, „Независимост“, „Право“, „Българска пчела“, „Цариградски вестник“, „Македония“, „България“, „Източно време“, „Ден“, „Дунавски лебед“ и др.) като предател на българите и шпионин на турското Министерство на вътрешните работи. XXIV Мардин - последната спирка на заточеника д-р Георги Миркович XXV Поп Минчо Стоянов Кънчев (1836-1904) - учител, свещеник, участник в националноосвободителното движение, заточеник - автор на спомени от Диарбекир (фотограф: Михайловски) XXVI Страници от ръкописната илюстрована книга „Видрица“ - спомени на диарбекирския заточеник поп Минчо Стоянов Кънчев - записки за неговите съкилийници, между които и д-р Георги Миркович XXVII Стефан Гергев (Георгиев) Гидиков (1837-1871) книжар, сподвижник на Г. С. Раковски. Роднина на д-р Г. Миркович XXVIII Стефан Стефанов Гидиков (1871-1944) - племенник на д-р Георги Миркович и син на Стефан Георгиев Гидиков, биограф на вуйчо си, съхранил и предал архива му в Националната библиотека XXIX Кирил, патриарх български и митрополит Софийски (1901-1971) - историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел - с приносни публикации за историята на Униатското движение. XXX Касъров, Лука Иванов (24.06.1854-8.05.1916) Първият български енциклопедист, лексикограф, просветен деец и библиограф. Създател на първата българска енциклопедия „Енциклопедически словар“ - първият справочник представил житейския и творчески път на д-р Георги Миркович. XXXI Д-р Вергилий Николов Кръстев (1938-2018) - човекът, вложил много време и труд при събиране на материалите за Изданието XXXII
към текста >>

60. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Най-сетне той ни нарича и безверници, за която дума, понеже се отнася до неговата специалност, Богословието, ще се распространя малко.
Изменничеството е основното явление на напредъка. Сам г. Бурмов е изменник със сегашните си мнения към някогашните си и подир неопределено време ще бъде пак изменник с бъдещите си мнения към сегашните си. Нашите прадеди, които от поганци станаха христиени, не бяха ли изменници? Г-н Бурмов още ни нарича подкупници - качество което, види се, той черпи по аналогия от себе си. Най-сетне той ни нарича и безверници, за която дума, понеже се отнася до неговата специалност, Богословието, ще се распространя малко. Какво разбира той под тая дума? Ако е: человек, който не вярва в нищо, то той казва една безмислица, защото и най-дивака пак вярва в нещо. Ако ли разбира человек, който не вярва в православието, то е друго нещо. В този последния случай той поставя православието като единствена вяра, чрез която някой може да бъде спасен. Тази идея действително съществува в главата на простите поклонници на всяка религиа, но да я намирам и в главата на един богослов, това ми се вижда чудно.
към текста >>

61. 6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“

ТОМ 35

Тъй ний имаме пак 21 часа предание за секий клас през неделята, каквото и по-напред, с тази само разлика, че на някои предмети сега се дадоха по-много часове, а някои (именно Богословието и славянский език) се досущ изключиха; защото нравственото Богословие като се преподава по 2 пъти в неделята, свършва се в първата година на Ш-ия клас; а колкото за Гръцкия език мислим, че нашите училища биват и без него.
23, 4 май 1868, с. 2. Сливен, 9 април 1868 По повод на обнародвания от Д-ра М. „Устав за наредбата на сливненските училища“ (Продължение от брой 21-ий и край) II. Да не се зловиди прочее Г-ну Доктору М., ако ний по гореизложените причини са принудихме за последната година от горния кпас (III) да изменим програмата, която сега обема науките в този ред: 1-о Български език (в словестността) - два пъти в неделята; 2-о Френски, Турски езици с упражнения - по три пъти в неделята; 3-о История политическа (нова с отечествената) - три пъти в неделята; 4-о Алгебра (довършване) - два пъти в неделята; 5-о Геометрия (начало) - по три пъти в неделята; 6-о Физика (втора половина с метеорологията) - два пъти в неделята; 7-о Химия (първи познания) - веднъж в неделята; 8-о Естествена История - тоже по веднъж в неделята; 9-о Диплография, теоретическа и практическа, подобно. От нашите сторени забележвания, читателите виждат де и как е изменена програмата за другите два класа - приготовителния и средния, които хлаят [отпадат] от изложението на Г-на Д-ра. Тъй ний имаме пак 21 часа предание за секий клас през неделята, каквото и по-напред, с тази само разлика, че на някои предмети сега се дадоха по-много часове, а някои (именно Богословието и славянский език) се досущ изключиха; защото нравственото Богословие като се преподава по 2 пъти в неделята, свършва се в първата година на Ш-ия клас; а колкото за Гръцкия език мислим, че нашите училища биват и без него. Прочее нека е уверен Г-н Доктора, че ако по нещастие школата и ний се лишихме привременно от един член от учителското тяло, преданията се следоват пак каквото и напред, като вместо 4 часа на ден работа, ний зехме да имаме по 5-6 за учениците и от трите класа, още като от горния клас учениците разделят с мене труда на бившия ми събрат, без да изгубва някой часовете на преданието в класа. А понеже нашият приятел се съмнява за тази мярка, зета подир неговото отсъствие от града, аз мога да го уверя, че тя не се зе от влиянието на чорбаджийския дух или по враждебно, някое пристрастие, както той си мисли и го каза на края в изложението си, ами общината е добре подумала (негова е думата, вместо размислила), че не може да издържа двама главни учители, и с одобрението на сичките, упразни едногото от службата му, която следователно падна върху нас, щем-нещем, и ний днес я разделяме, както казах, с учениците от горния клас, гледащец пак да се съобразим с наредата на училището. С други думи - никой не греши пред устава за станалите изменения, когато са по обстоятелствата и от нужда станали, съгласно с една бележка в устава, която казва: че съдържаните в него параграфи са подложени на изменение и на прибавление. И тъй ний желаехме щото почтений Д-р да излезе от съмнението, което изрече в края на своето изложение - че наредата школска се е нарушила в неговото отсъствие, защото мислим, че в присъствието му, не е имало някое особно влияние на школските работи, когато гражданите и без него са чувствували нуждата от учението и в доброто си съгласие и споразумение са подържали училищата си толкоз години на ред. Но ако са станали някои изменения относително за наредата на главното училище, в него отсъствие и против волята му, то не значи, че Сливенци са се явили малко чувствителни върху добрата нареда на училищата си, нито пък, че уставът е потъпкан или не е произвел своето добро следствие; само че има помежду им, които отбират колко годе и, като повторят думите на Доктора, думат - че ако публиката има да извлече нещо за своя полза, тя има и да посочи на несъвършената му страна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.76224803924561