НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
107
резултата в
86
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_02 ) Разумното начало в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е Божията
Благост
.
Във всичко е Бог и ни се изявява. И всичко ще правим за Бога. Като видим цвете, пчела, мушичка или човек, ще кажем: „Понеже Бог ги е създал, от любов към Бога ще им помагаме. Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него. Крушата ти е народила круши.
Това е Божията
Благост
.
Трябва да имаш уважение и почитание към всичко, което ти помага, понеже Бог е там. Някой няма никакво почитание към вола. Ами че този вол му е помогнал, Божият промисъл действа чрез него. Най-малкото цвете носи частица от Божествения свят. То търпи, радва се на малкото добро.
към текста >>
2.
2_11 ) Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато пееш тези думи, трябва да си представиш величието на Бога,
благостта
, която се лее от Него, мекотата Му, онази тихост в Него, когато ти прощава: „Няма нищо.“
Неизказаната любов е Реалната любов. Учителя запя думите: „О, Неизказана любов! “ Бог е това! Той не може да се изкаже.
Когато пееш тези думи, трябва да си представиш величието на Бога,
благостта
, която се лее от Него, мекотата Му, онази тихост в Него, когато ти прощава: „Няма нищо.“
Само Непроявената любов е Божия Любов! Когато Учителя каза тези думи, мнозина останаха изненадани, понеже досега казваше: „Само проявената Божия Любов е Любов.“ Учителя обясни това така: И двете изречения са верни. Да, някой ви обича, услужва ви и като проявява така любовта си, това е Божествена Любов. Обаче по този въпрос има и една друга, по-дълбока, вътрешна страна – преживяванията вътре, които остават скрити, са Божественото, Реалното.
към текста >>
3.
3_12 ) Имаме дом неръкотворен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изпяхме песента „
Благост
,
благост
“, аранжирана от брат Дързев.
Войници, които биват убити на бойните полета, отиват горе като работници, за да убеждават въплътените, че не трябва да воюват, че не е хубаво това. Една сестра каза: „Брат Дьрзев си отиде и не се проявява чрез други.“ Колко пъти минава покрай вас и вие не го познавате. Горе той е приет в музикалната академия и пише доста песни. Хайде сега му изпейте песента!
Изпяхме песента „
Благост
,
благост
“, аранжирана от брат Дързев.
Учителя продължи: Когато претрепаха Стефана, той се всели в Павла и последният благодарение на него се повдигна. Та сега Дързев все има някой Павел, който го носи. Има някои неща, които не се позволяват да се казват. Една сестра запита: „Заминалите могат ли да слушат беседите Ви?
към текста >>
4.
7_01 ) Вяра
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек, като дойде при Господа, ще каже: „Аз съм грешник, но зная, че Ти, Господи, със Своята сила и със Своята
благост
си по-голям от моите погрешки.
Също така е мярка и за Истината. Значи Вярата е мярка за Любов, Мъдрост, Истина и Свобода. Може да дойде в теб едно такова съмнение, че като си малко същество, Господ едва ли ще се занимава с теб. Ти ще си кажеш: „Бог еднакво гледа на големите и малките работи. За Него всички величини са еднакви.“
Човек, като дойде при Господа, ще каже: „Аз съм грешник, но зная, че Ти, Господи, със Своята сила и със Своята
благост
си по-голям от моите погрешки.
Ще направя доброто, само ми дай условия.“ Ще покажеш смирение. В 51 Псалом се казва, че Бог живее в сърцето на смирените. Ще кажеш на Господа: „Аз знам, Господи, че няма да ме отхвърлиш! “ Вяра без Любов не може да има. Защото в какво ще вярваш?
към текста >>
5.
36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
16.6. Детето да направи дълбока вдишка и при издишване да изговори съвсем бавно една дума, например „
благост
“, като я изговори няколко пъти.
16.3. Всяка вечер да си мият краката с топла вода, и то пак съвсем бавно, като движат ръцете си по краката с бавни движения; така с воля ще привикнат към нужната умереност. 16.4. Когато нареждат някои прибори върху масата или книги по рафтовете, или когато си оправят леглото, или пък когато разтребват една стая, да мислят над всяко движение и да го приучват към ритъм. В началото е нужно да вършат всичко подчертано бавно, за да калят волята си с отмерени движения, което ще се отрази и на говора. 16.5. Майката да разказва с изразителен глас на детето си неща, които да са изпълнени с доброта и красота, после да го подканва то да ги разкаже и да следи изговора. Изобщо, да се създаде около детето една среда на мекота и разбирателство.
16.6. Детето да направи дълбока вдишка и при издишване да изговори съвсем бавно една дума, например „
благост
“, като я изговори няколко пъти.
После по същия начин да произнася думата „мир“. По-нататък да изговори при издишването двете думи „благост, мир“ или думите „радост, светлина“. 17. Гърлобол При гърлобол да се употреби млечен компрес, който се приготвя така: сварява се литър мляко и щом се свали от огъня, веднага в него се изцежда един лимон и докато все още е горещо, пресеченото мляко се прецежда през марля и с гъстата маса се налага болното място. Върху марлята се поставя гутаперча, а върху нея – вълнен плат, завит няколко пъти, и всичко това се бинтова.
към текста >>
По-нататък да изговори при издишването двете думи „
благост
, мир“ или думите „радост, светлина“.
В началото е нужно да вършат всичко подчертано бавно, за да калят волята си с отмерени движения, което ще се отрази и на говора. 16.5. Майката да разказва с изразителен глас на детето си неща, които да са изпълнени с доброта и красота, после да го подканва то да ги разкаже и да следи изговора. Изобщо, да се създаде около детето една среда на мекота и разбирателство. 16.6. Детето да направи дълбока вдишка и при издишване да изговори съвсем бавно една дума, например „благост“, като я изговори няколко пъти. После по същия начин да произнася думата „мир“.
По-нататък да изговори при издишването двете думи „
благост
, мир“ или думите „радост, светлина“.
17. Гърлобол При гърлобол да се употреби млечен компрес, който се приготвя така: сварява се литър мляко и щом се свали от огъня, веднага в него се изцежда един лимон и докато все още е горещо, пресеченото мляко се прецежда през марля и с гъстата маса се налага болното място. Върху марлята се поставя гутаперча, а върху нея – вълнен плат, завит няколко пъти, и всичко това се бинтова. Важно е гутаперчата и вълненият плат да са прилепнали така добре, че да не влиза въздух под тях, за да се запази за по-дълго време топлината на пресеченото мляко даже до сутринта. Млечният компрес се поставя вечер, за да престои дванадесет часа; това се прави няколко пъти.
към текста >>
6.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост,
благост
, снизходителност.
А и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Духът Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие“, т.е.
да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост,
благост
, снизходителност.
Първата дарба, с която трябва да започнете, е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. „Златният светилник“ означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това.
към текста >>
Към виолетовата краска принадлежи
Благостта
и без тази краска човек не може да бъде благ.
А като уповаваме на Господа, Той ще даде заповед на Своите слуги, които ще изпълнят Волята Му. Който е маловерен, нека предизвиква синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието. По-нататьк имаме виолетовата краска. С нея се извършва Спасението на човечеството. Силата произтича от виолетовата краска.
Към виолетовата краска принадлежи
Благостта
и без тази краска човек не може да бъде благ.
Смирението и Почитта също могат да се причислят към виолетовата краска. Аметистовата краска е Духът на Благодатта. Тя има по-високи вибрации от виолетовата и е също краска на Смирението. Радостта е плод на аметистовата краска; Святостта също принадлежи на нея. И когато тази крас¬ка преодолее в нас, ще примири петте ни сетива, които сега са в явно противоречие.
към текста >>
7.
50) Неговата благост
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
НЕГОВАТА
БЛАГОСТ
НЕГОВАТА
БЛАГОСТ
Тримата братя, които Учителя бе упътил да образуват помежду си работна група за вътрешна работа, бяха приети от Него. По въпроса за тяхната работа Учителя каза: През идната седмица добре е да се съберете за размишление в понеделник и сряда, на 9 и 11 октомври от 22 ч. Напишете върху малки листчета номерата на всяка страница от Библията, разбъркайте ги в една шапка и хвърлете жребий. Спрете се върху страницата, която се падне, и я прочетете в събранието.
към текста >>
След това пак се проявява Божията
благост
, но като дойде тя, хората пак забравят и пак идва гневът Божий.
Спрете се върху страницата, която се падне, и я прочетете в събранието. Като размишлявате върху съдържанието ѝ, ще разберете в какво положение се намира човечеството, защото това, което тогава е писано, сега се изпълнява. Например по-рано милосърдието се е засявало в градината на живота, а сега се виждат плодовете му. Казано е, че гняв Божий се излива върху хората, които не слушат. Най-първо се говори на човечеството, но като не слуша, излива се гневът Божий, докато то се разкае.
След това пак се проявява Божията
благост
, но като дойде тя, хората пак забравят и пак идва гневът Божий.
И така нещата се преповтарят постоянно, докато човечеството добие опитност – да не се мени отвътре. Мъчно се поправя съществото човек, много мъчно. После вие се съберете в сряда и петък, на 25 и 27 октомври, в поредната седмица – в четвъртък и събота, на 2 и 4 ноември, и накрая – в петък и неделя, на 10 и 12 ноември. Първото събрание ще има продължителност 21 минути, второто събрание – 22 минути, и така увеличавайте времетраенето, докато стигнете до 28 минути. Като се съберете, ще отправите ума си нагоре към Невидимия свят, за да може доброто да заработи във вас.
към текста >>
8.
75) Пробен камък
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бог не може да се ограничи в своята
благост
, Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему, и е верен и истинен към тях.
Блажени са ония хора, които изпълняват Волята Божия. Сестра Савка, една от стенографките, прочете някои мисли от Учителя: Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога. Онези, които обичат Бог, у тях няма спор. Когато обичаш Бога, тогава и хората ще те обичат.
Бог не може да се ограничи в своята
благост
, Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему, и е верен и истинен към тях.
Чистотата е израз на съвършения живот. Най-голямото благо, което човек има от Бога, това е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата. Велик закон е зачитането на работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа.
към текста >>
9.
79) Работа в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Добрите хора излизат от Бога, за да помагат, и се връщат пак при Бога, за да се изпълнят с Божията
благост
.
Та сега вие не отивате там, където ви изпраща Господ, а там, където не ви е изпратил. Трябва да се изработят методи за предаване на една Истина на света. Когато човек върши дадена работа, трябва да я осмисли предварително и чак тогава да я върши. Когато питат за нас, кажете, че хората, които учат за Бога, са полезни. Всеки човек в живота си трябва да заведе при Бога поне 30 нови души.
Добрите хора излизат от Бога, за да помагат, и се връщат пак при Бога, за да се изпълнят с Божията
благост
.
Когато човек иска да работи в света между хората, каквото и да предприема, непременно трябва да има Любов. Когато отидеш да работиш всред хората за разпространение на новите идеи, ще си служиш с огън. Пътят е с много препятствия, запушен е, и като туриш огън, тогава ще го очистиш. Това значи да носиш Любовта със себе си и когато работиш всред хората, да я внесеш. Любовта ще изчисти всички вътрешни препятствия в техните души и ще събуди Божественото в тях.
към текста >>
10.
25.ХI.1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя е пълна само с
благост
.
То трябва да се събуди. Аз казвам: радостната вест е тази, че онзи, който ви обича, е жив. Има една светска радост. Тя не важи за мен. Има една радост, която е достъпна за всички същества.
Тя е пълна само с
благост
.
Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с Любов. Душата на онзи, който има тази радост, е като слънце. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на Висшата любов. 1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора.
към текста >>
11.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А нежността,
благостта
, които тя притежава, това са качества на Безграничния.”
” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост.
А нежността,
благостта
, които тя притежава, това са качества на Безграничния.”
Едвин Бьоме казва: „Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като духовна сила. И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа.
към текста >>
12.
Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато пееш тези думи, трябва да си представиш живо величието на Бога,
благостта
, която се лее от Него, мекотата в тихия глас, който казва: „Няма нищо".
- Във формите човек трябва да види Божественото, но да не се спира на формата, а да продължава по-нататък. Човек е частта, а Бог е Цялото. Ще се привързваш не към частта, а към Цялото. Неизказаната любов е реалната любов! Учителя запя думите: „О, неизказана Любов!....." Това е Бог и затова не може да се изкаже.
Когато пееш тези думи, трябва да си представиш живо величието на Бога,
благостта
, която се лее от Него, мекотата в тихия глас, който казва: „Няма нищо".
Само непроявената Любов е Божията любов! Когато Учителя каза тези думи, мнозина останаха изненадани, понеже досега казваше: „Само проявената Божия Любов е Любов". Учителя обясни: - И двете изречения са верни. Например някой ви обича, услужва ви, дава ви всичко, което има и като проявява така любовта си, това е Божествена любов.
към текста >>
13.
29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бог не може да се ограничи в своята
благост
!
Давайте любовта си на другите в най-красиви форми, като една най-красива сила в себе си. Не очаквайте да ви разбират, давайте и после ще видите резултатите, защото винаги има резултат. Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога. Онези, които обичат Бога, у тях спор няма. Когато обичаш Бога, тогава хората ще те обичат.
Бог не може да се ограничи в своята
благост
!
Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему. Той е верен и Истинен към тях. Чистотата е израз на съвършен живот. Най-голямото благо, което има човек от Бога, това е живота. Най-голямата благодарност, която човек може да даде за този живот е работата, защото, който работи — обича, а който разбира — живее.
към текста >>
14.
29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная
Благост
, която стои зад външните явления на живота.
И свободата добиваме по нашему - с насилие - и я изгубваме. Любовта прави човека способен да прояви велики дарби. Тя подмладява. Любов, която не подмладява, не е пълна. Когато те посети любовта, благодари!
Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная
Благост
, която стои зад външните явления на живота.
Не могат да те обичат, докато не си обичал. Не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Велики са законите на любовта. Това, което обичаш, ще го придобиеш . Затуй това нещо, което искаш да придобиеш, трябва да го обичаш!
към текста >>
15.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
– За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината,
благостта
и милосърдието.
Ти разрешаваш един въпрос, защо не те обича той. Ако изгубиш време за това, ще изгубиш условията за този живот. Остави този въпрос неразрешен. Той в бъдеще ще се разреши. – Как може да се задържи любовта?
– За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината,
благостта
и милосърдието.
Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са минали през разочарованието на любовта и са изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера.
към текста >>
16.
096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на
благост
и интелигентност.
Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога. Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога в своето лице, да Го виждам и във вашето. Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и другите Същества.
Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на
благост
и интелигентност.
Любовта към Бога е капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура. Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. Това значи, да обичате целия свят, всичко живо.
към текста >>
17.
Огънят на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя е пълна само с
благост
.
То трябва да се събуди. Аз казвам: Радостната вест е тази, че Онзи, Който ви обича, е жив. Има една светска радост. Тя не важи за мен. Има една радост, която е достъпна за всички същества.
Тя е пълна само с
благост
.
Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с любов. Душата на онзи, който има тази радост, е като слънцето. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на висшата Любов: 1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора.
към текста >>
18.
Пътят на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бог не може да се ограничи в своята
благост
.
Блажени са онези хора, онези народи, които изпълняват волята Божия. Сестра Савка прочете няколко мисли от Учителя: Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога. Онези, които обичат Бога, у тях няма спор. Когато обичаш Бога, тогава хората ще те обичат.
Бог не може да се ограничи в своята
благост
.
Той повдига хиляди паднали души, които са се уповавали Нему. Той е верен и истинен към тях. Чистотата е извор на съвършен живот. Най-голямото благо, което човек има от Бога, това е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата.
към текста >>
19.
Връзка с Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тази мекота и
благост
са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко.
Щом пожелаеш една книга, на сутринта ще я имаш на масата си. Тогава човек ще разполага с всичката литература, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност, при която от една страна гради, а от друга разгражда. Бог у тебе трябва да бъде като Слънцето. Някой човек постъпва меко, благо, любезно.
Тази мекота и
благост
са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко.
За онези хора, които постъпват добре, любовно, меко, това е Бог. Бог е същината им. А онези, които постъпват зле, грубо, те нямат Бога в себе си, имат затъмнение. Общението с невидимия свят - това е разцъфтяване на съзнанието. Някои от учениците имат тази връзка.
към текста >>
20.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Не забравяй вейте Му
благости
.
Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости.
Не забравяй вейте Му
благости
.
Не забравяй вейте Му добрини. Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му!
към текста >>
Не забравяй
благостта
Му,
Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости. Не забравяй вейте Му благости. Не забравяй вейте Му добрини. Не забравяй милостта Му,
Не забравяй
благостта
Му,
Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина.
към текста >>
21.
ВУЛКАНОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В тях се чете непоколебима енергия свързана с пленителна
благост
.
Чело с дълбоки бразди показва човек, който иска, настоява и постига нещата с усилия, а при Вулкановите типове, искането е съвсем естествено, без натиск и сурово задължение, което говори за самоовладяване. Тяхното е най-хубавото от всички чела. Долу завършва с почти хоризонтални или леко дъгообразни вежди, които имат артистичен вид и изразяват контролирана енергия, когато човек е във възбудено състояние. Очите са сравнително големи, отворени (но не кръгли), украсени с хубави ресни. Те ясно говорят за всичко, което искат да кажат.
В тях се чете непоколебима енергия свързана с пленителна
благост
.
Гледат право, честно, без закани, без принуда, но не и безсилно. Погледът е магнетичен, приятен, с подтик за справедливо отношение към онова, което гледа. Носът на тези типове добре хармонира с изпъкналото чело. Той е дълъг, леко извит навън, на върха нормално широк. Устата е красива, със среден размер.
към текста >>
22.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Господи Боже на Истината... Колко голяма е Твоята
благост
, която си съхранил за онези: които Ти се боят, и която си направил на онези, които се на- деят на Тебе."
Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова." Тридесет и първи псалом е псалом на надеждата в Господа. Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете предавам духа си. Ти си ме избавил.
Господи Боже на Истината... Колко голяма е Твоята
благост
, която си съхранил за онези: които Ти се боят, и която си направил на онези, които се на- деят на Тебе."
В 32-ри псалом описва състоянието на онзи човек, на когото е простено престъплението. Казва се: „Блажен е онзи человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си. И тогава Господ се обръща към такъв човек и казва: „Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, връх тебе ще бъде окото ми." Тридесет и трети псалом е славословие към Господа за големите Му милости.
към текста >>
136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата
Благост
и Милост.
В 132-ри псалом, във връзка с Давидовия живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души. 133-ти псалом: Понеже този псалом е много силен за ограждане и за избавяне от опасности, със своя окултен строеж, затова ще го предам изцяло: „Колко е добро и колко е угодно, да живеят братя в единомислие, както многоценното онова миро на главата, което слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която слязла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос- ловение и живот до века." 134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови. 135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят.
136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата
Благост
и Милост.
Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни. Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим. 138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към Святия Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти. В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със сила в душата ми.
към текста >>
23.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с
благост
умират, как сиянието постепенно се губи".
Но в тази Душа Божествения Огън трябва да е живял действително, от който другите биха се стопили" (От книгата "Основни начала", книга втора) Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице.
Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с
благост
умират, как сиянието постепенно се губи".
Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество.
към текста >>
24.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата
благост
се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата.
В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете."
"Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата
благост
се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата.
Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."
към текста >>
25.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата
благост
се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра.
След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? " /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." /2;27-29/.
По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата
благост
се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра.
Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/. "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда.
към текста >>
става въпрос за първичния грях, и с Неговата
благост
се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.
Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е.
става въпрос за първичния грях, и с Неговата
благост
се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.
Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата.
към текста >>
26.
11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение,
благост
, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон." /5;22-23/.
"Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани, само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в рая: "Да обичаш ближния си като себе си." /5;13-14/. "Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът - противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате." /5;17/. "Но ако се водите от Духа, не сте под закон." /5;18/. "А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, че които вьршат такива работи, няма да наследят Божието царство." /5;19-21/.
"А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение,
благост
, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон." /5;22-23/.
"А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й." /5;24/. "Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим." /5;25/. "Да не ставаме тщестлавни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг."/5;26/. "Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен." /6;1/. "Един другиму теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон." /6;2/.
към текста >>
27.
14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие,
благост
, смирение, кротост, дълготърпение." /3;12/.
"Него ние възвестяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна Мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа."/1;28/. "... Да познаят Тайната Божия, сиреч Христа, в Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и на знанието." /2;2-3/. "Защото в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е Глава на всяко началство и власт." /2;9-10/. "Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смирение и поклонение на ангели, като наднича в неща, които уж е видял във видения, и със самохвалство се надува с плътския си ум, а не държи Главата Христос." /2;18-19/. .
"И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие,
благост
, смирение, кротост, дълготърпение." /3;12/.
"Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в Любовта, която свързва всичко в съвършенство. И нека царува в сърцата ви Христовият Мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни." /3;13-15/. "Христовото Слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." /3;16/. "И каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарещи чрез Него на Бога Отца." /3;17/..
към текста >>
28.
18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"По когато се яви
благостта
на Бога, нашият Спасител, и Неговата Любов към человеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята Милост чрез окъпването, сиреч новораждането и обновяването на Светия
18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА
"По когато се яви
благостта
на Бога, нашият Спасител, и Неговата Любов към человеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята Милост чрез окъпването, сиреч новораждането и обновяването на Светия
Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашият Спасител, та оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на Вечния Живот." /3;4-7/. "Вярно е това Слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците." /3;8/. "Нека се учат и нашите да се упражняват старателно в такива добри дела, за да не бъдат безплодни, в посрещане на необходимите нужди." /3;14/.
към текста >>
29.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Новият Завет бил откровение на благия Бог на любовта и
благостта
, а Старият - на Бога на правдата Яве.
Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино. Сирийски гностик е бил и Кердон, който проповядвал към 130-та година учение подобно на сатурновото. Негов най-бележит ученик бил умереният гностик Маркион от Синоп, който умрял между 220 и 240 година. Той също приемал, че Христос се явил в призрачно тяло. Той считал Новият и Старият Завет за откровения на два различни Бога.
Новият Завет бил откровение на благия Бог на любовта и
благостта
, а Старият - на Бога на правдата Яве.
Тациан, ученик на Юстин, мъченик. Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели). Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо. В третия век в Източна Месопотамия (Вавилон) действали евиониски гностици, а също и Манес най-напред там разпространил своето учение. Родоначалник на евионитите бил Керинт, евреин, родом от Александрия, където усвоил религиозната философия на Филон Александрийски.
към текста >>
30.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
То е чиста
благост
.
На Него не може да се приписва нито качество, нито количество, нито време, нито място. То не е тяло То единно. И в този смисъл, че Неговата Същност не се състои от нещо, което за Него е външно, от което би зависило Неговото съществуване. Неговата същност не може да бъде обозначено от такива понятия като материя, форма, род, видово различие. В Него не съществува противоположност.
То е чиста
благост
.
То е чист разум. То е мъдро, живо, всемогъщо, притежаващо воля. То притежава във висша степен красота, съвършенство и величие. В самото себе си То изпитва безкрайна радост. То е първото любещо и първото любимо.
към текста >>
31.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е Бог на Вечна
Благост
и Милост.
Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тези духове се карат помежду си? Дали в светлото чисто небе пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на човека. Предупреждавам ви всинца, да пазите свято името Божие. Бог не е Бог на немирствата, на завист, на крамоли.
Той е Бог на Вечна
Благост
и Милост.
На лъжата каквото име да й се тури, тя е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение, Господните дарби не се купуват. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, а не да чакаш на духовете да те учат. И когато дойдеш до едно положително, вътрешно знание, тогава да изказваш това, което зна-еш.
към текста >>
32.
2. Новото време, 6 март 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И при най-трудните условия трябва да кажеш: „Бог, в Когото аз живея е
благост
“ и тогава сам ще почувстваш
благостта
.
Ако вървите пo Божията Любов, ще се повдигнете на един висок уровен и ще имате това, за което говори апостол Павел: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито в сърцето на човека е идвало това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. Ако вървите в този път, няма да остане нищо, което да сте желали и да не ви се даде. В най-големите страдания трябва да виждаме Любовта на Бога. Нищо не трябва да бъде в състояние да ни накара да кажем, че Бог е жесток. То е изпит за нас.
И при най-трудните условия трябва да кажеш: „Бог, в Когото аз живея е
благост
“ и тогава сам ще почувстваш
благостта
.
Ако животът се състои само от страдания, тогава откъде се е взел този вътрешен импулс в тебе, че искаш да бъдеш щастлив? Този импулс е от Бога. Той ти казва: „Не се смущавай от нищо.“ Когато грънчарят прави своите гърнета, той ги смачква и после отново ги прави. Нека прави с тях каквото си иска. Ти плачеш за някои строшени гърнета или защото водата се изляла от тях.
към текста >>
33.
Три правила-методи
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тъй продължавайте мощния Път на волята за проява на Божията
благост
и през най-голямото зло.
Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото си разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-големите противоречия. 148.3. Когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвоете тогава радиуса на волята. Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему.
Тъй продължавайте мощния Път на волята за проява на Божията
благост
и през най-голямото зло.
към текста >>
34.
Три правила – три метода
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тъй продължавайте мощния Път на волята за проява на Божията
благост
и през най-голямото зло.
• 409 • Три правила – три метода. 1. Когато сърцето ви изстине, че не може да обхванете и вместите свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си, за да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещеният път на сърцето към Бога на Любовта и при най-големите несгоди. 2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си, мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие – него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-големите противоречия. 3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спре своята деятелност в Доброто, удвоете тогава радиуса на волята си – приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему.
Тъй продължавайте мощния Път на волята за проява на Божията
благост
и през най-голямото зло.
към текста >>
35.
Метод за развиване на мекотата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Мекотата се обуславя от две качества:
благост
и разумност.
Ако няма нужната мекота, нека посещава болни, страдащи, които могат да събудят в него състрадание. Някои хора плачат музикално и събуждат в човека чувство на състрадание. Други плачат немузикално и по-скоро дразнят хората, отколкото да предизвикат в тях състрадание. Като живее, човек трябва да бъде или добър или лош; среден път в Живота няма. За да бъде човек добър, трябва да прояви своята духовна мекота.
Мекотата се обуславя от две качества:
благост
и разумност.
към текста >>
36.
ДУМАТА 'БЛАГОСТ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 808 • Думата “
Благост
”.
• 808 • Думата “
Благост
”.
Изпяване на думата “Благост” с движения. Произнесохме думата пет пъти в песен със следните положения на ръцете: настрани с малък наклон, хоризонтално, напред, малко раздалечени, хоризонтално, пред устата, хоризонтално, пред устата и т. н. При
към текста >>
Изпяване на думата “
Благост
” с движения. Произнесохме
• 808 • Думата “Благост”.
Изпяване на думата “
Благост
” с движения. Произнесохме
думата пет пъти в песен със следните положения на ръцете: настрани с малък наклон, хоризонтално, напред, малко раздалечени, хоризонтално, пред устата, хоризонтално, пред устата и т. н. При това положение на ръцете думата се изпя с постепенно усилване,
към текста >>
Две ритмични движения има в думата “
Благост
”.
настрани с малък наклон, хоризонтално, напред, малко раздалечени, хоризонтално, пред устата, хоризонтално, пред устата и т. н. При това положение на ръцете думата се изпя с постепенно усилване, а после с отслабване.
Две ритмични движения има в думата “
Благост
”.
Направихме едно кръгообразно движение с ръцете (3 пъти): отпред, надолу, полуклякане и със широк кръг обикаляме назад около тялото, нагоре и пак се спущат ръцете напред, надолу без свиване на лактите. Изпяхме пак “Благост”: ръцете – в хоризонтално положение,
към текста >>
Изпяхме пак “
Благост
”: ръцете – в хоризонтално положение,
Две ритмични движения има в думата “Благост”. Направихме едно кръгообразно движение с ръцете (3 пъти): отпред, надолу, полуклякане и със широк кръг обикаляме назад около тялото, нагоре и пак се спущат ръцете напред, надолу без свиване на лактите.
Изпяхме пак “
Благост
”: ръцете – в хоризонтално положение,
надолу, отпред, нагоре, до брадата.
към текста >>
37.
ДУМИТЕ 'ДУХ' И 'СИЛА'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С ръце, напред прострени, се произнася думата “
Благост
”
Със същото движение на ръцете (като летене) се изговарят думите: “В Дух и Сила, която носи победа и дава Свобода”. С разтваряне ръцете с движение на летене се изговарят думите: “Свобода на изявената Божия Истина в нашите души”.
С ръце, напред прострени, се произнася думата “
Благост
”
и следното изречение: “В Дух и Сила, която носи победа и дава Свобода – Свобода на изявената Божия Истина в нашите души”.
към текста >>
38.
МЕТОД ЗА ТОНИРАНЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
няколко пъти думата “
Благост
”, докато се тонирате и после отидете
• 812 • Метод за тониране Сутрин, когато не сте си доспали и сте неразположени, изпейте
няколко пъти думата “
Благост
”, докато се тонирате и после отидете
на работа. .
към текста >>
39.
Размишления с молитви
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
5. Размишление върху Добродетелта и Божията
Благост
и четене на “Молитва на Царството”.
Само разумният и добър ученик напълно изпълнява Волята Божия. 1. Размишления върху Любовта и четене на “Добрата молитва”. 2. Размишление върху Мъдростта и четене “Отче наш”. 3. Размишление върху Истината и четене “Добрата молитва” и “Отче наш”. 4. Размишление върху Правдата и Божия промисъл и четене на “Молитва на Триединния Бог”.
5. Размишление върху Добродетелта и Божията
Благост
и четене на “Молитва на Царството”.
6. Размишление върху жертвата на Любовта и Божията Милост и четене на молитвата “Пътят на Живота”. 7. Размишление върху Духа Божий, Божията святост и Божията Милост и четене на “Молитва за плодовете на Духа”. Вечният и необятен Бог е Пътят, Истината и Животът. Мир на всички, които ходят в Пътя Христов! Бог е Любов и Той е единствената връзка на Живота.
към текста >>
40.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ЮПИТЕР или ЗЕВС при гърците, е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта,
благостта
и милосърдието.
Шарките, острите циреи, треските и прочие са негови болести. Марс предразполага към технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива. Под неговото влияние са хирургията, зъболекарството, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците. Всички занаяти, в които се употребяват огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марс. Всички, които се борят и воюват, са под влияние на Марс.
ЮПИТЕР или ЗЕВС при гърците, е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта,
благостта
и милосърдието.
В астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмносиния цвят и на тона ла. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид - непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен.
към текста >>
41.
27-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше със спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и
благост
, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя.
Затова той беше по-внимателен и по-разположен към онези, които оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха към Бога зов за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по-студен, защото те идваха при него не за помощ и подкрепа, а или да го видят какво представлява, или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушенията и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благоприятно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сили в себе си да преодолеят изкушенията и съблазните на света. 80. Учителя като Велик Посветен проникваше в дълбините на човешката душа и сърце, както проникваше и в дълбините на безпределния Космос. За него нямаше нищо скрито под Слънцето.
Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше със спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и
благост
, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя.
81. Още преди да отидеше човек при него, той знаеше от какво има нужда и вече е проектирал помощта си. Той така помагаше, че да остане скрит и незабележим. Той никога не подчертаваше себе си, защото се отличаваше с велико смирение и скромност, които са качества на мъдрец. За него беше важно да се помогне, а не кой е помогнал. Защото той знаеше, че всяка помощ иде от Бога, който живее във всички хора.
към текста >>
Общият израз на лицето ще му подскаже, че стои пред един човек, изпълнен с безгранична
благост
и милост, човек изпълнен с велико благоговение и преданост към Великото Начало.
82. Ако речем да характеризираме Учителя с няколко думи, можем да кажем: Той имаше сърце чисто като кристал, защото в него живееше Любовта, а Любовта носи чистотата. Той имаше ум светъл като Слънцето, защото в него живееше Мъдростта, а Мъдростта е която дава светлина на Слънцето. Той имаше душа обширна като Вселената, защото в него живееше Истината, а Истината изпълва цялата Вселена. Той имаше Дух мощен като Бога и едно с Бога, защото Бог живееше и се проявяваше в него и чрез него. 83. Ако един физиогномист застанеше пред Учителя, без да го познава, или пред неговия портрет, той би ни го описал по следния начин: "Учителя е човек със силен дух и характер, човек с широка душа, човек със светъл, обширен и всепроникващ ум, човек с любвеобилно и благородно сърце, човек със силна воля и благородни стремежи.
Общият израз на лицето ще му подскаже, че стои пред един човек, изпълнен с безгранична
благост
и милост, човек изпълнен с велико благоговение и преданост към Великото Начало.
Също така той ще разбере, че стои пред човек с висок идеал, пред човек, който е готов на всички жертви заради идеала, на който служи. Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музиката и естетичното чувство, които живеят в неговата душа, ще види големия музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновения човек, ще види дълбокия мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на Природата и да открива великите закони, които действуват в нея. Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек.
към текста >>
42.
36–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там ще намерите методите, как да придобиете търпение,
благост
, доброта и пр.
Много от известните химици и физици се занимават с Окултната Наука и черпят своите знания направо от Живата Природа. Няма да цитирам мненията на тези учени, но казвам, че такива са съществували в древни времена, но съществуват и днес. 130. Ученикът и Окултната Наука. Някои питат: Защо ни е Окултната Наука? - В нея ще намерите начини и методи, как да си въздействате при различни състояния в живота си, как да устроите живота си разумно и по какви начини да разрешите трудните задачи на живота си.
Там ще намерите методите, как да придобиете търпение,
благост
, доброта и пр.
131. Целта на Окултната Школа. С подобрение на материалния живот целта на Окултната Школа не се постига. Подобряването на умствения и духовния живот, просветляване на ума и облагородяване на сърцето влиза в целите на тази Школа. 132. Първата задача на Ученика. Първата задача на Ученика е да се освободи от ненужните безпокойства.
към текста >>
43.
БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО...
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Преди ядене се помолете: “Благославяш ни, Господи, и ние приемаме изобилието на Твоята
благост
!
Докато гледате така на Бога, всякога ще останете далече от Него. Приемете Го първо в себе си, в своята душа, в своето сърце, в своя ум, като израз на велики мисли и чувства, като подтик към добри и възвишени дела. Оттам погледнете небето, звездите, спрете се пред изворите, пред цветята, вижте планините и долините, оставете се да ви лъхне тихият ветрец - навсякъе е Бог, вън и вътре в нас. Всичко е изпълнено с Божието присъствие. * Когато всички млъкнат и те изоставят, тогава Бог проговаря.
* Преди ядене се помолете: “Благославяш ни, Господи, и ние приемаме изобилието на Твоята
благост
!
” * Всеки човек е проекция на Бога. * Цялото небе не може да побере Господа, а хората мислят, че Той може да е в някоя църква, и там отиват да Го търсят, да Му се молят. Бог говори не в църкви, а в човешките сърца и души. * Когато няма човещина, Бог е отвън.
към текста >>
44.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Да посеем семето на дълготърпението и
благостта
, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни.
* Мисълта трябва да я привлечете от същества, които стоят много по-високо от вас. Да чувствате благородно, това значи да привлечете чувствата на по-възвишени същества. Божествената мисъл отвсякъде се предава: със светлината, с въздуха, с почвата, с водата, чрез растенията и животните, чрез камъните. Онзи, който разбира законите, отвсякъде може да черпи. * Да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни.
Да посеем семето на дълготърпението и
благостта
, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни.
По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, умът ни ще просветне, любовта ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството. * За да правите правилно упражненията, които ви давам, трябва да имате правилно отношение към всички същества, които Господ е създал. Без хармония и любов няма да ги правите както трябва. Механичното им заучаване не допринася нищо.
към текста >>
45.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Когато си подложен на лишения, изпитания, обърни се към Бога с думите: “Господи, Ти, който имаш грижи и за най-малките душици, Ти, който показваш към тях Своята
благост
, покажи и на мене като малка мушица Своята
благост
и ми помогни в този труден момент!
Молитвата е подкрепа. * Във вашия мозък може да се насъбере такава нисша енергия, която да убие някого. Днес събирате, утре събирате такава енергия и един ден се ражда у вас престъпно желание. Затова ви казвам всеки момент да сте във връзка с Бога, защото навред има такива тъмни същества, които само дебнат кому и какво лошо да сторят. Молитвата е ограждане.
* Когато си подложен на лишения, изпитания, обърни се към Бога с думите: “Господи, Ти, който имаш грижи и за най-малките душици, Ти, който показваш към тях Своята
благост
, покажи и на мене като малка мушица Своята
благост
и ми помогни в този труден момент!
” * Това е истинската молитва: при всички противоречия, които срещнеш в живота си, да кажеш: “Господи, да бъде Твоята воля! Господи, дай ми повече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да върша това, което Ти искаш от мене! ” * Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите.
към текста >>
46.
ЧОВЕКЪТ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Отличителните качества на Христовия печат са: любов, радост, мир, дълготърпение, въздържание, кротост, смирение,
благост
, милосърдие, вяра.
Каквото се направи в нея, остава вечно. Има друга материя, преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всички противоречия и болести. Тя може да е малко по количество, но е динамична. * Има клетки у нас, които разбират езика на растенията и на минералите. * Мозъкът на гениалния човек е създаден от особена материя, която не съществува на Земята.
* Отличителните качества на Христовия печат са: любов, радост, мир, дълготърпение, въздържание, кротост, смирение,
благост
, милосърдие, вяра.
* Печатът на дявола е числото 666 и качествата са: прелюбодеяние, плът, чародейство, ревност, кощунство, лъжа, лицемерие, безбожие. * Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот, Божественото е огряло съзнанието му. * Ако човек има една висока идея, за която е готов и мъченик да стане, него не можеш да го сплашиш, той издържа на всичко. За него смъртта е лека.
към текста >>
47.
ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
От него лъхаше
благост
и доброта.
Скочих от стола. Учителя беше пред мен. Целунах му ръка и той ме покани да седна. Седнахме на плетените столове. Облечен бе в сива, гълъбова дреха, с бяло шалче на врата, закопчано с хубава златна игла.
От него лъхаше
благост
и доброта.
- Учителю, заповядайте, нося Ви варненско грозде. Току-що пристигнах с баща си в София. Ученичка съм в осми клас и от две години посещавам събранията на братството във Варна. Родителите ми не ме пускат. Винаги трябва да казвам, че отивам на разходка, или при приятелки, за да отида на беседа ... Моля Ви, Учителю, направете така, че да ме оставят свободна да посещавам събранията.
към текста >>
48.
Любов
 
- Георги Радев (1900–1940)
Дух на святостта, Дух на
благостта
,
И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот – живот на благия Божи Дух,
Дух на святостта, Дух на
благостта
,
Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любещите души: Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.
към текста >>
49.
Бог
 
- Георги Радев (1900–1940)
В това състояние на
благост
, у Бога няма абсолютно никакво
произтича всичкият Живот във Вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без То да се измени. Има само едно Същество в света, Абсолютно добро в пълния смисъл на думата – това е Бог. Той всякога е благ.
В това състояние на
благост
, у Бога няма абсолютно никакво
желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да мине Господ, Той ще ¢ се усмихне и ще ¢ даде всички условия за Живот и развитие. Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава.
към текста >>
спокойно в сиянието на неизменната Си
благост
.
вършат каквото искат; те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога. И с право би могло да се каже, че няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога. Но Той, казано на човешки език, дори и веждите Си не е навъсил. Той гледа тихо и
спокойно в сиянието на неизменната Си
благост
.
Само който живее в този съществен, неизменен свят, където Бог живее, само който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен и само той има свободна воля. Едно помнете: единственото Същество, което ни люби, е Бог. И когато страдаме, и
към текста >>
50.
Дух
 
- Георги Радев (1900–1940)
дълготърпение,
благост
, милосърдие;
Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най- великите плодове в Живота. Тези плодове са: Любов, Радост, Мир;
дълготърпение,
благост
, милосърдие;
вяра, кротост, въздържание. Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: Божествен, Ангелски и човешки. Любов, Радост, Мир – това е Божественият триъгълник. Любовта е бащата, Радостта –
към текста >>
В триъгълника на Ангелския свят дълготърпението е бащата,
благостта
– майката, а
Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: Божествен, Ангелски и човешки. Любов, Радост, Мир – това е Божественият триъгълник. Любовта е бащата, Радостта – майката, Мирът – тяхното дете.
В триъгълника на Ангелския свят дълготърпението е бащата,
благостта
– майката, а
милосърдието – детето. Придобийте тези качества, и вие ще бъдете между Ангелите! В третия триъгълник вярата – това е бащата, кротостта – майката, въздържанието – детето. Придобийте тези качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите!
към текста >>
51.
Ученик
 
- Георги Радев (1900–1940)
е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята
благост
, своята
В света има само един Учител и всички Учители са произлезли от него. В света има само един Ученик, и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само онзи, който го учи – неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което
е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята
благост
, своята
доброта. Питате кои са първите стъпки по пътя на ученика. Правило е: ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след това – към Мира и най-после –
към текста >>
52.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
И една, която му е секретарка сега, той я кръстил
Благост
, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука.
Какво сте вие, които сте решили така да ме съветвате". Тон, тон. Аз го четох писмото даже. И сега той продължава своята работа там. Е, научил ги е да пеят песните на Учителя на български, та да намерим и положителното да кажем, все пак има нещо положително.
И една, която му е секретарка сега, той я кръстил
Благост
, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука.
Той набира светски хора тука в България, които могат така да го тачат по светски. Казаха ми, че пуснал си е брада да имитира Учителя, просто дегизирал се е като Учителя. Едно овъншнено отношение към Учителя, напълно овъншнено. Горкия, минава по един път страшен. В: Казаха, че си е заминал на 25.XII.1986 г.
към текста >>
53.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Неговите бели коси, падащи към раменете обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лица от което лъхаше мир, благородство и
благост
.
Моето дълбоко желание да посетя лично Учителя не ме напускаше. Избрах Михаил като Негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден, през пролетта Михаил и аз отидохме при Учителя. Влезнахме в една малка стая, Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата Му, от който се спущаше една златна верижка с един малък диамант.
Неговите бели коси, падащи към раменете обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лица от което лъхаше мир, благородство и
благост
.
Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота една необятна обич ме изпълни и една широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше само между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мене.
към текста >>
Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и
благост
.
Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота една необятна обич ме изпълни и една широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше само между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мене.
Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и
благост
.
Този ден бе изключителен за мене. Благословен ден! В този ден аз имах една рядко, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя. След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрия ученик и най-близък до Учителя.
към текста >>
54.
22 март
 
- Теофана Савова
14. „
Благост
" - първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г.
Този образ се нарича с право „Молитвата на ученика". „Махар" значи Великият. „Бену" - Онзи, Който благославя. „Аба" - Баща на всичко. 13. „Бог е Любов" - първата част е дадена на 10декември 1922 г., а втората - „Ний ще ходим" - на 17декември същата година, на следващата лекция на Общия окултен клас.
14. „
Благост
" - първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г.
в Общия окултен клас - г. III, 10 лекция, а целият образ - на 26 декември по време на следващата лекция на същия клас. Ритъмът на този образ е в съгласие с ритъма на слънцето и следователно е ритъма на слънцето. 17."Грее, грее" - през пролетта на 1924 г. 16. „Светъл ден" - даден на 16 април 1924 г.
към текста >>
55.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Не забравяй всичките Му
благости
,
Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг, с ръце издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тържествено се пееха, бяха следните: „Благославяй, душо моя, Господа! Не забравяй всичките Му милости,
Не забравяй всичките Му
благости
,
Не забравяй всичките Му добрини! Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му, Не забравяй обичта Му, Не забравяй Любовта Му!
към текста >>
Не забравяй
благостта
Му,
„Благославяй, душо моя, Господа! Не забравяй всичките Му милости, Не забравяй всичките Му благости, Не забравяй всичките Му добрини! Не забравяй милостта Му,
Не забравяй
благостта
Му,
Не забравяй обичта Му, Не забравяй Любовта Му! " Последните 4 реда се повтарят 3 пъти: първият път силно; вторият път тихо; третият път много тихо. След това започнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и е цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения... А преди всяко от тия телесни упражнения всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение.
към текста >>
56.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
 
- Теофана Савова
И тъй, желая всички Божии
благости
да ви посетят тази година и да внесат мир и радост в душите ви!
Та сега вие ще искате, а като завършите с искането, ще дойде нещо по-хубаво. Какво ще бъде това нещо? Идната година, като видя, дали очите ви са отворени или не, ще ви кажа какво ще бъде това, което е по-хубаво от искането. През тази година искам от вас три неща: да хлопате, да търсите и да искате. Не искам нито един от вас само да се моли.
И тъй, желая всички Божии
благости
да ви посетят тази година и да внесат мир и радост в душите ви!
" А едновременно с това хубаво пожелание от нашия благ Учител отвън салютите известиха пристигането на новата 1928 година. Всички поздравихме Учителя е целуване на ръка, благодарихме му и много радостно се поздравихме помежду си. * Отново започнаха беседите, бликащ извор на Мъдрост, Истина и Любов.
към текста >>
57.
ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ
 
- Теофана Савова
Тъй продължавайте мощния път на волята за проява на
Благостта
Божия и през най-голямото противоречие!
Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-голямото противоречие! 3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвоете тогава радиуса на волята си. Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему!
Тъй продължавайте мощния път на волята за проява на
Благостта
Божия и през най-голямото противоречие!
* Учителя: За в бъдеще ще имате нов поздрав. Аз ще ви кажа: „Любовтаражда доброто." Вие ще отговорите: „ Доброто носи за нас живот, светлина и свобода." * 1925 г.
към текста >>
58.
УРОЦИИ ИЗПИТИ
 
- Теофана Савова
Любов към ближния, търпение,
благост
, смирение, въздържание, милосърдие и преди всичко вяра в Бога - това са основни християнски добродетели.
„Господи, дай им светлина! " - пожелава тя в душата си. Сърцето й страда от грубите изрази на хората, които пренебрегват Учението и нехайно отминават възможността да подобрят и осмислят живота си. Тя знае, че им липсва светлина, за да видят истината, прощава им и въпреки всичко ги обича. *
Любов към ближния, търпение,
благост
, смирение, въздържание, милосърдие и преди всичко вяра в Бога - това са основни християнски добродетели.
Който ги притежава, в Учението намира необходимите условия за духовно израстване. Той може да служи на Бога, защото обича ближния си и е дългогърпелив. Учителя казва: „Милосърдието трябва да се развива." Една сестра се разболя. С вяра, смирение и любов ние ежедневно я обслужваме.
към текста >>
59.
5.3 Заселване на Изгрева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната школа може да ни обясни донякъде голямата любов и
благост
, която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото.
При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителя с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята.
Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната школа може да ни обясни донякъде голямата любов и
благост
, която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото.
Голямата храброст на Никола Гръблев, с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си. Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него. Веднъж в общия клас Учителя дава задача на учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно на Земята. Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителя отбеляза, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде на Слънцето. След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията.
към текста >>
60.
7.3 Пеньо Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Неговата доброта и
благост
са забелязани от богато гръцко семейство, което го приема за зет.
Учителя обяснява, че в духовния свят той е четверовластник Пероил от планетата Фетош. Роден е на 13 юли 1868 г. в Карнобат. Слънцето му е в зодиакалния знак Лъв и има много близки неща до Учителя. По характер е крайно любвеобилен, готов и залъка си да даде на нуждаещия се.
Неговата доброта и
благост
са забелязани от богато гръцко семейство, което го приема за зет.
Но красивата Ерефели има обратен характер на неговия. Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович.
към текста >>
61.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Макар че човечеството не заслужава Божиите блага и милости поради своя неразумен живот, Бог в своята необятна любов, милост и
благост
, постоянно благославя и изпраща блага на непослушното човечество и му помага да стъпи на краката си - да започне да живее в хармония, любов и единство.
През четвъртия земен период се създава Атлантската раса на безлюбието и насилието. Бог, огорчен от порочния живот на тези три раси, ги заличава, като потопява и континентите, на които са живели. Създава нови континенти и условия да се появи петата - Арийската раса. Много малка част от тези три раси на човешкото падение са останали на Земята и продължават да пречат на правилното развитие на човечеството. Това са главно падналите духове и ангели от Хиперборейската раса, обединени от Луцифер и отрицателното братство на Земята.
Макар че човечеството не заслужава Божиите блага и милости поради своя неразумен живот, Бог в своята необятна любов, милост и
благост
, постоянно благославя и изпраща блага на непослушното човечество и му помага да стъпи на краката си - да започне да живее в хармония, любов и единство.
За всяка култура от човешкото развитие Той определя Учители - Свои пратеници, които да просвещават хората и да им помагат в тяхното правилно развитие. Четиридесет и осем хиляди години преди идването на Христа в Египет се заражда висока духовна култура. Египтяните създават велика правова държава, която господства дълго време над останалите съседни народи. Египтяните са хора, които са пазели абсолютна тайна за духовните знания, които са имали. Докато мълчат и почитат своите богове, те са начело на човешката древна цивилизация.
към текста >>
62.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя ни посрещна с бащинска любов и
благост
.
Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне. И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна. Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа. Беше 24.00 часа.
Учителя ни посрещна с бащинска любов и
благост
.
Тихо нареди нещо и скоро се настанихме на таванското помещение, на наровете. Учителя беше отседнал заедно с брат Неделчо Попов, Галилей и няколко сестри в малката северна стая, на която имаше надпис: „Петър Мусала". Докато ние се приближаваме към хижата, Учителя лежи в леглото и провежда един дълъг разговор с духа на болния от туберкулоза по това време Георги Радев, който беше в с. Куртово и си заминаваше от този свят. Скоро хижатa утихна и всички се унесоха в блажена почивка.
към текста >>
Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на
благост
и любов.
Братята и сестрите ни заобиколиха, като ни предложиха чай и закуска. „Защо се забавихте толкова време? " - беше първият им въпрос. „Учителя каза ,че няма да тръгне надолу, докато не дойдете и вие." Да, нашият благ баща чакаше совите най-малки деца. Закусихме, починахме и Учителя нареди да тръгнем надолу.
Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на
благост
и любов.
Слизането надолу беше по-леко. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни. Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса. Учителя беше предвидил всичко.
към текста >>
63.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Много добре и много похвално за вас - каза със задоволство старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и
благост
, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им.
- От Варна? Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос. - Тръгнали сме за Света Гора, с Бога напред - отвърна Константин Дъновски - имаме желание да станеме монаси.
- Много добре и много похвално за вас - каза със задоволство старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и
благост
, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им.
Старецът отново се взря и сега по-внимателно с чистите си светнали във въодушевление очи в лицето на Константина - устовския родопчанин, и рече: - Млади момко, имам желание да се видя с тебе утре на това място и по същото време. Желая да те попитам нещо и сам да ти кажа няколко думи. Ще дойдеш ли? - Как не, отче, ще дойда с всяко благодарение за тази покана.
към текста >>
64.
Учител в село Хотанца
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Без външно вълнение, но с дълбока увереност, с ведър поглед, в който се чете
благост
, но и енергия, застана очакваният учител и поведе децата, пък и по-възрастните по стръмния път отначало към малкото и после и към по-голямото знание.
Това бяха условията на бедните хотанчани, които обявиха между близки и далечни, та чак и в Русе, че чакат да дойде учител. Един ден в селото пристигна млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и малко куфарче. Под мишницата на свободната ръка той носеше странна цилиндрична кутия, в която се намираше неговата цигулка. Той ще даде първата светлина, първото знание на доста внушителна група деца, между които се намираха и такива, които са оставили зад себе си своето детство. За тази пъстра по възраст група най-добра оценка могат да дадат онези съвременни педагози, които са обучавали сборни класове.
Без външно вълнение, но с дълбока увереност, с ведър поглед, в който се чете
благост
, но и енергия, застана очакваният учител и поведе децата, пък и по-възрастните по стръмния път отначало към малкото и после и към по-голямото знание.
За него не беше трудно да научи децата на четмо и писмо, но преди да им даде тия знания както за живота, така и за природата, той често ги извеждаше навън в полето и в близката дъбова гора. Той превръщаше часовете извън класната стая в часове не само за книжно знание, но и за нагледно усвояване на всички достъпни за тях природни закони. Когато трябваше занятията да се провеждат в класната стая, учителят влизаше при учениците си със своята цигулка. С притаен дъх и смаяни, защото за пръв път виждаха музикален инструмент, различен от гайдата и гуслата, те слушаха песничките, които учителят им свиреше и които те бързо и с радост усвояваха. Отначало песничките бяха мелодични напеви, прилични на ония, които могат да се чуят по седянки и сборове, но действуващи направо на детските сърца.
към текста >>
65.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят помълча малко, след което със сериозен, но пълен с
благост
глас каза:
Основата на това учение е не само знание, за което толкова често се говори в окултизма, но развитие на всички добродетели, като на първо място той поставяше любов към Бога и любов към ближния. При един разговор на тази тема наш брат - Т. П. от Ямбол, говори на Учителя за впечатленията си от книгата „Християнското верую“. Ледбитър, когато осветявал даровете, видял как Христос излиза от чашата с причастието. (Трябва да се знае, че Ледбитър беше не само теософ, но и епископ на свободната английска църква.)
Учителят помълча малко, след което със сериозен, но пълен с
благост
глас каза:
- Но аз виждам всяка пролет Христос да излиза от чашите на цветята и от цветовете на дърветата. Ако Ледбитър вижда Христа само в потира на причастието, това е много малко. Тези думи на Учителя съдържат широкия диапазон, на който той разполага своите възгледи за света и живота. Така той вижда и разбира Христа. Христос за него е въплътеният универсален дух, който участвува в изграждането на живота както на човека, така и на цялата природа.
към текста >>
66.
2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Той изяви Бога-Баща — Бог на Любовта към Своите човешки деца; Бог на
благостта
и опрощаването на греховете, извършени в тъмнината на духовното невежество.
Налаган е бил страх от Бога и Неговото застъпничество се е измолвало с дълги церемонии и жертвоприношения. Но етанът си е етап — той има край. Дошло времето, когато човешкото съзнание трябва да направи крачка напред и да свали своите стари вериги. Дошъл Исус. Неговата голяма мисия била да освободи съзнанието от утробния стадий.
Той изяви Бога-Баща — Бог на Любовта към Своите човешки деца; Бог на
благостта
и опрощаването на греховете, извършени в тъмнината на духовното невежество.
Второто раждане бе открито от Никодим. Актът на раждането беше труден, с противопоставяне на втвърденото, стереотипно мислене на времето. Мисията на Христос беше кратка като живот, завършвайки с физическа трагедия, която всъщност беше духовна победа. Но величието на Неговата мисия и нейния вечен характер бяха доказани вече при залеза на нашия двадесети век. Това е мисията на Бога — да доведе до раждане човешкия ум и сърце, човешкото съзнание.
към текста >>
67.
66. ПЕТТЕ ФАЗИ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Христовото чувство бе Любов — милост и
благост
, всеопрощение на грешките ни.
I. фаза е физическата проява на Любовта. II. фаза е чувствата на Любовта. III. фаза е мисълта на Любовта. IV. фаза е духовното просветление чрез интуиция. V. фаза е сливане с възвишените същества и влизане в Божествения свят — сливане с Бога.
Христовото чувство бе Любов — милост и
благост
, всеопрощение на грешките ни.
Мисълта му бе да изцели недъзите и болестите ни, да ни избави от смъртта. Да ни накара да повярваме във великата всемогъща сила на доброто, която е Любовта на Бога към всички създания. Да ни изпълни с божествен живот на мир, радост, светлина, пълнота и щастие. Той ни обеща да ни слее с Отца си, когато сме готови в края на века — сегашните времена.
към текста >>
68.
Новото Битие — Първи Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Христос внесе в пеенето най-мекия елемент —
благостта
и милосърдието.
Цар Саул се е лекувал от неговото пеене. Той е бил тенор. Учителю, Христос пеел ли е? — Христос донесе на Земята новото пеене. Той коригира фалшивия тон ФА, на Адама, със своята саможертва на кръста и Любов към човечеството.
Христос внесе в пеенето най-мекия елемент —
благостта
и милосърдието.
Първите тайни на мистичната школа по пеене, той откри на своя пръв ученик Йоан, на Марта и Мария, сестрите на Лазара, с една магическа песен. Учителят извади най-хубавата си цигулка и засвири една мистична мелодия. Той запя след малко същата мелодия с думи. Ние започнахме да записваме първо думите, после и мелодията. Учителят спря да свири и каза:
към текста >>
69.
Божествена Любов ме озари
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Любов ме озари, Любов ме озари, душа ми разшири, душа ми освети, духът ми укрепи и
благост
в мен всели, и
благост
в мен всели, и
благост
в мен всели".
И запя: "Божествена Любов душа ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи. От дълбоки глъбини повдигна Духа ми във висини. На крилете си благословени, от Божия поглед озарени, озарени. От Божия поглед озарени.
Любов ме озари, Любов ме озари, душа ми разшири, душа ми освети, духът ми укрепи и
благост
в мен всели, и
благост
в мен всели, и
благост
в мен всели".
Учителят постепенно затихваше накрая на песента. Аз записах Божествената песен. Ангелите пригласяха на Учителя! Той спря да свири и каза: – Вие ще видите ли Венцислав?
към текста >>
70.
Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Учителят внимателно отвори песнопойката, посочи песента "
Благост
" и каза:
Беше седнал на креватчето. Аз прелиствах в този момент една от тогавашните малки песнопойки. Учителят посегна с ръката си, да му я дам. Коленичих и я сложих върху нозете му. Венцислав и той приближи до него.
Учителят внимателно отвори песнопойката, посочи песента "
Благост
" и каза:
– Оттук, от "Битието" и новите песни ще вземате мотиви и ще ги разработвате за бъдещата симфонична музика! Попитах: – Защо в някои песни има честа смяна на размера? Например в песента "Страдна душо"? Учителят каза:
към текста >>
71.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение,
благост
, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср.
Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П.
Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение,
благост
, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср.
I Кор. 13 гл.). Божественото начало у човека - това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се определи понятието "човек".
към текста >>
72.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
 
- Константин Златев
Бог е в състояние на съвършена
благост
.
Материята е другият полюс на битието, който е носител на преходността и променливостта. Бог е единственото Същество, Което е абсолютно свободно и абсолютно добро. Същността на Бога е любовта. Бог се изявява в света само като Любов. Затова Творението е плод на Неговата Любов.
Бог е в състояние на съвършена
благост
.
Всички същества живеят в Него. Чрез Своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ. Най-съвършеният израз на тази Любов, според учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко същество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотношенията между хората.
към текста >>
Всяка съдба в Него почива на закона на абсолютната справедливост и на
благостта
... Някои хора говорят за Бялото братство.
Не си правете илюзии! " Именно от Бога произтича справедливостта, която ражда красотата в живота. Учителят П. Дънов подчертава това: "Не съдете в себе си! Вижте как съди Бог!
Всяка съдба в Него почива на закона на абсолютната справедливост и на
благостта
... Някои хора говорят за Бялото братство.
Законът на Бялото братство е закон на абсолютната справедливост, а не на осъждане. Щом аз произнеса някоя присъда, това е човешко." Висшата справедливост в известна степен отнема свободата на човека. Нищо в природата не е напълно свободно. Това е израз на детерминизъм, но зад него лежи идеята за космическата Любов, за Божествената намеса в живота, за Волята на Твореца-Бог, която управлява природата по неведоми пътища. Отнемането на част от свободата стеснява възможностите на живите същества, но разширява смисъла на съществуването: "Вие казвате: "Как, нали сме свободни в този свят ?
към текста >>
73.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Той е
Благост
.
Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно.
Той е
Благост
.
Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него.
към текста >>
74.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка
благост
на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П.
Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица). Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“
Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка
благост
на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П.
Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“
към текста >>
Милостта Му е в род и род,
благостта
Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е Божията милост!
Дънов говори за кармичните разплащания на българския народ в течение на историческото му развитие и конкретно за петвековното турско робство. И все пак нищо не е загубено! Най-важното все още предстои. Но времето за изпълнение на нашия човешки дълг вече изтича. „Но Бог се вечно не гневи.
Милостта Му е в род и род,
благостта
Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е Божията милост!
Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си!
към текста >>
75.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
 
- Константин Златев
Всеки от нас навярно е забелязал, че истински духовните хора (а не позьорите и фарисеите) излъчват неподправена
благост
и мекота.
Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! “ Друго качество на душата, обект на осветляване в учението на ББ, е мекотата.
Всеки от нас навярно е забелязал, че истински духовните хора (а не позьорите и фарисеите) излъчват неподправена
благост
и мекота.
Тя струи и от погледа, и от говора, и от жестовете им. Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи. Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П. Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на душата.
към текста >>
Това са нежността и
благостта
.
Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“). Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога.
Това са нежността и
благостта
.
За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“ Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество.
към текста >>
За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността,
благостта
, които притежава душата, това са качества на Бога.“
Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“). Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога. Това са нежността и благостта.
За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността,
благостта
, които притежава душата, това са качества на Бога.“
Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината.
към текста >>
76.
XVI. МОЛИТВАТА
 
- Константин Златев
“ Неизменността и
благостта
са качества, присъщи на Всевишния.
Тя има начало, но няма край. Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е Божествената Любов. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: „Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и благ всякога!
“ Неизменността и
благостта
са качества, присъщи на Всевишния.
За окултния ученик те са далечна, но постижима цел в неговото стремление към Вечността. А молитвата е един от методите за тяхното постигане. Може би най-лесният и достъпният. Тя съдържа и потенциала да съдейства за изплащането на кармичните задължения. Пряко – чрез засвидетелстване на искрено покаяние, последвано от коригиране на извършените погрешки и промяна в начина на мислене и поведение, и косвено – посредством изкристализиране на пътищата за преодоляване на кармичните обвързаности.
към текста >>
Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и
благостта
на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение.
Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение.
Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и
благостта
на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение.
Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието.
към текста >>
77.
КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА
 
- Павел Желязков
Кроткият и обичлив човек е отстъпчив, той се огъва като млада фиданка под силния напор на вятъра, но не се пречупва, постоянства в
благостта
си и по-лесно устоява на всички трудности и превратности на съдбата.
Учителя Усвояването на концентрацията и прилагането й като средство за преодоляване на препятствията и за духовно израстване, е една от целите на еволюцията. Способността да се концентрираме е резултат не само от познаване на нейната същност като състояние на ума и на съзнанието, но и от придобиването на това качество в резултат на целенасочена работа и постоянство в хармония със силите на природата. Постоянството в добродетелност например е естественият път за постигане будност на съзнанието. Ако постоянстваме в предаността си към една благородна идея, съзнанието ни се извисява и разширява, а ние израстваме и укрепваме духовно.
Кроткият и обичлив човек е отстъпчив, той се огъва като млада фиданка под силния напор на вятъра, но не се пречупва, постоянства в
благостта
си и по-лесно устоява на всички трудности и превратности на съдбата.
Когато постоянстваме в своя позитивизъм, когато сме в състояние да вярваме без колебание в силата на една светла мисъл или едно благородно чувство, ние се упражняваме в концентрация. Тогава с лекота избягваме всяка опасност от раздвояване на съзнанието в живота си, имаме определена цел, а същевременно и посоката, която ще ни отведе до целта. Когато концентрираме съзнанието си върху посоката на нашата цел, която е угодна на Бога, трансформирането на енергиите, с които боравим, се извършва правилно, в хармония с целите на природата. Ученикът трябва да има будно съзнание, да бъде буден за настоящия момент, а не да мечтае. Яснота по този въпрос намираме в „Свещени думи на Учителя" (1938):
към текста >>
78.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Той ни учи: „Да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и
благостта
, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни.
„Когато е определено човек да съпреживее нова идея, той предварително минава през страдания, за да се пречисти нервната система и организмът му да стане възприемчив. Ето защо един закон гласи, че раждането на една нова идея в човека се предшества от страдание. Този закон важи само за сегашната фаза от човешкото развитие, за сегашната епоха.“[6] Тогава през 1914 г. започва своята масова работа Учителят Петър Дънов, за да помогне на своя народ, да му вдъхне вяра и надежда, да му посочи пътя на избавлението.
Той ни учи: „Да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и
благостта
, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни.
По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любота ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството. Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството и само по този път ще се дойде до обединение."[7] * Това географско название днес се среща на следните места по света. Първото, съвпадащо със сведенията на Крум Въжаров-Вено, е връх Тангра и езерото Тангра Юмко в Тибет (планината Дагор).
към текста >>
79.
И тръгна Словото по света...
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Той бе самата същност на
благост
и свобода.
На всеки 20 минути умерено качване почивахме малко, така че, когато спряхме горе да нощуваме, нямаше никакви следи от умора. Всички с удоволствие помагаха да се събират дърва и след една проста вечеря седнахме около огъня и душите ни се възвисиха чрез песни за чистота, мир, радост и любов. През този първи ден с групата ми стана ясно, че уважението, което отдаваха на Учителя, бе напълно заслужено, защото той бе наистина истински Учител. Непретенциозен, но все пак незабележимо бдеше над живота на всички и бе жив център на спокойствие и хармония. Човек, у когото всеки дъх, мисъл, дума и дело бяха изпълнени с духовност.
Той бе самата същност на
благост
и свобода.
В 4 ч. сутринта станахме и продължихме изкачването. Преминахме отвъд уханните борови гори на височината, където имаше само храсти и мъхове. По обяд стигнахме нашето предназначение, второто от Седемте рилски езера, където се издигаха палатки, и една любезна сестра покани мен и Е. да споделим малката й палатка.
към текста >>
80.
Последни дни
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Тя казва за Крум: Из няма да забравя неговия светъл лик и голямата му
благост
и любезност
Имахме дежурства през деня и нощта. Това беше 1991 г., когато нямаше храна, но ние правехме всичко възможно за него, за да е добре. Грижите за Крум Въжаров, както и за всички ученици на Учителя, бяха на доброволни начала, абсолютно безкористни. Според препоръките на Учителя всеки искаше да направи нещо добро. Последната снимка на Крум Въжаров след Паневритмия на Изгрева, 1990 г., направена от Agпes Lorthioir.
Тя казва за Крум: Из няма да забравя неговия светъл лик и голямата му
благост
и любезност
Макар и в немного добро здравословно състояние, Крум всеки ден питаше какво става с Братството. Като социолог и психолог за него беше ясно, че Братството сега е в една нова обстановка на демокрация и е необходимо методите на работа да се съобразят с това. Намирахме се в момент на преход, който изискваше основно познаване на принципите, изложени в учението на Учителя. Беше много радостно, че разпространението вече е свободно и то трябва да бъде направено предимно от хора, които познават тези принципи и живеят според тях. Една събота, след като го изкъпахме, Крум ме погледна и каза: „Всички светове обиколих и не ме приемат, още не е дошло времето.“ Аз се зарадвах и започнах много да се моля, може би пък да се оправи.
към текста >>
81.
Послеслов
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Тъй продължавайте мощния път на волята за проява на Божествената
Благост
пред най-голямото зло.“
„Спазвайте следните правила в живота: Когато сърцето ти изстива и не може да обхване и вмести свободата на другите, тогава продължете радиуса на сърцето си, да може да обхване недостатъците на хората, и продължете свещения път на сърцето си към Бога на Любовта в най-големите несгоди. Когато умът ти се помрачи и не може да разбере и приеме известна истина, за да се изяви Бог на вечността в цялото си разнообразие, продължете тогава радиуса на ума си, мислете, че всичко така трябва да бъде, Него намирайте във всичко и продължавайте великия път на ума към истината през най-големите противоречия. Когато волята ви се изроди в своеволие и спира своята дейност за доброто, удвоете тогава радиуса на волята си. Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему.
Тъй продължавайте мощния път на волята за проява на Божествената
Благост
пред най-голямото зло.“
Крум Въжаров живееше и работеше така, а нас, по-младите, с много любов напътстваше и учеше в този дух, при всички условия на живота да отделяме от времето си, за да съграждаме нашата духовна същност, защото: „Като работи съзнателно и разумно върху себе си, човек придобива качествата на ученика." [137] И когато станем ученици, ще можем да изпълним завета на Учителя: „Моята задача е да ви предам Божественото учение. Вашата задача като ученици е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си.
към текста >>
82.
Господи на Светлината, на всичката пълнота и благост...
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Господи на Светлината, на всичката пълнота и
благост
, за която моят Учител ми е говорил за Тебе, изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.
• 1110 •
Господи на Светлината, на всичката пълнота и
благост
, за която моят Учител ми е говорил за Тебе, изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.
Аз съм готов да изпълня Твоята Воля.
към текста >>
83.
Медитация
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Думата “
Благост
” 808
Говорът на Учителя 826 Две свещени положения 831 Движения на “Фир-фюр-фен, Тао Би Аумен” 797 Добродетелите и цветовете 802 Доброто разположение като условие за размишление 803
Думата “
Благост
” 808
Думите “Дух” и “Сила” 809 Духовен опит в областта на Божествения закон 894 Духовните причини на болестите 979 Духът и Силата на Живота 855 Духът-ръководител 846
към текста >>
84.
Вулкан
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В тях се чете непоколебима енергия, свързана с пленителна
благост
.
То е най-хубавото от всички чела. Долу то завършва с едни почти хоризонтални или леко дъгообразни вежди, които имат артистичен вид и са доста гъсти. Тези вежди изразяват контролирана енергия дори когато човек е във възбудено състояние. Очите са сравнително големи, отворени, но не кръгли и са украсени с хубави ресни. Те ясно говорят за всичко онова, което искат да кажат.
В тях се чете непоколебима енергия, свързана с пленителна
благост
.
Гледат право, честно, без закана, без принуда, но не и слабо. Погледът е магнетичен, приятен, с подтик за справедливо отношение към онова, което се разглежда. Носът на Вулкановите типове добре хармонира с изпъкналото чело.Той е дълъг, леко извит и при върха е нормално широк. Устата е хубава, със среден размер. Устните са с красиви извивки, като горната е по-добре изразена; те едва се допират - не са стиснати, за да изразяват усилие и твърдост.
към текста >>
85.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Път пълен с всяка
благост
на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.
Пред Него домородията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният човешки род, призван от Небето на още един подвиг, в който ще завърши все що е отредено. Пътят, в който ида да ви въведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен.
Път пълен с всяка
благост
на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.
И помежду вас и тоя път на небесните Ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота. Тая неопределима Любов, на Този който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават, за последен път в тоя свят! Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е сето и посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран.
към текста >>
Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род,
благостта
Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля.
В това отдалечено минало, вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече - да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед, и който ви погледнеше се отвръщаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък, аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта на вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод, и изобилно да създаде у вас поведение чисто, свято, и възвишено, за да ви удостои да влезете в реда на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен велик преврат, и то скоро в новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на Земята. За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му.
Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род,
благостта
Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля.
Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено. За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната виделина в която обитавам. Виделина на живота, която ви проводих да пребъдвате в нея, която света не прие, но отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Исуса, на поругание, на смърт, защото делата на този род бяха лукави. Но престъпниците на Завета ми приеха заплатата на своите беззакония и от нине всичко се прекратява.
към текста >>
86.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му
благости
Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй
благостта
му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо.
Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел. Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек.
А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му
благости
Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй
благостта
му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо.
След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина. А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение. Песните и изреченията си повтаряха част от тях трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш“ и 91-ви псалом, изговаряни дружно от всички.
към текста >>
НАГОРЕ