Търсене в текстове за 'Благост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 102 резултата в 74 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост.
Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света. За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото.
към текста >>

2. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове.
" Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш.
Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

3. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Божествените му очи гледаха с всичката благост, с всичката сила и любов на света.
Мълчаливите северни плувци оставиха топорите и ме заведоха далеко там, където свършваха горите, където начеваше дългият ден и дългата синя нощ. Там чаках, привел колено до земята. Никога не видях вече такава нощ! С леки, едва дочути стъпки при мене приближи войн. Той беше цял облят в светлина. Божествените му очи гледаха с всичката благост, с всичката сила и любов на света. Аз го погледнах с радост и благоговение. Това бе Той, вечният ми спътник, невидимият в земните ми дни. Той ме запаса с меч, сложи ръце на раменете ми и кротко ме целуна по челото. В минутата на мълчание, която преживях с него, научи ме на хиляди неща. О, колко трябва да направя, за да изпълня неговото кротко поръчение!
към текста >>

4. КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Псалом втори: Благост.
Аз - това са двамата. Тримата, седмината, дванадесет. Аз - това е безчисленото множество, по-голямо от песъчинките на морския бряг". Благословен да бъдеш Ти, на Когото са недостигнати помислите, ненадмината славата. Благословен часът, когато ми прошепна: „Аз съм, що направих харфа от слънцето до земята; Моята ръка по тънките ù струни събужда мелодиите на четирите годишни времена". Псалом втори: Благост. Благ е Вечният, Този, на Чиято длан лежи вселената! Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в часа, кога научих, че Всемогъщият е благ и милосърден! Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата дума, която ми изрече Той! Няма по-голямо от слънцето, по-далечно от звездите, по-страшно от морето. Но аз се не почудих заради тях така, както за това, че Той, в чиято длан лежи вселената, е благ и милосърден!
към текста >>

Ти стоиш извън помислите ми, ничий разум не може да Те достигне, но малката, красива дума на Твоята благост свети в моята нощ, дарява ми криле!
Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в часа, кога научих, че Всемогъщият е благ и милосърден! Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата дума, която ми изрече Той! Няма по-голямо от слънцето, по-далечно от звездите, по-страшно от морето. Но аз се не почудих заради тях така, както за това, че Той, в чиято длан лежи вселената, е благ и милосърден! Как да Те възхваля? Ти стоиш извън помислите ми, ничий разум не може да Те достигне, но малката, красива дума на Твоята благост свети в моята нощ, дарява ми криле! Аз ще се радвам зачуден и усмихнат, ще взема седмо-струнна песнопойка и ще запея: Благословеният, Всемогъщият, Тоя, що държи в ръка вселената, е Благ и милосърден!
към текста >>

5. ДОБРОТО ЖЕЛАНИЕ - ЕДИН МАГИЧЕСКИ ФАКТОР - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

През очите на децата и на майките сърцата, Кой ни с благост насърчава?
Г. Капитанов КОЙ? КОЙ ли облаците движи, краски дава на цветята? Кой за птичките се грижи и помага на децата? Кой горите украсява тиха песен да шептят, семенцата оросява към небето да растат? Кой ни праща светлината, сладък хлебец ни дарява? През очите на децата и на майките сърцата, Кой ни с благост насърчава?
към текста >>

6. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно.
Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрици на мира. M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение.
към текста >>

7. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тази радост е пълна с благост и в нея няма никакви противоречия.
Идете кажете на моите ученици, че задачата е разрешена". Разрешението ù е в онази сила, която е скрита вътре в човка. В човека има нещо скрито, което трябва да се разкрие: то е Разумното, Божественото. То трябва да се събуди. И тогаз ще дойде радостта; тя не е като обикновената радост. Тази радост е пълна с благост и в нея няма никакви противоречия. Душата на онзи, който има тази радост, е като слънчевите лъчи: Слънцето като види бръмбара, се усмихва, като види зайчето, се усмихва, на млади и стари се усмихва и казва: „Всичко ще се уреди! " Слънцето си заминава и казва: ,,Утре пак ще дойда". Всеки ден се усмихва то. И нашата радост ще бъде тогаз като тази на слънцето: ще носи живот навсякъде. Щом дойде в тебе Разумното, Божественото, ти имаш възходящо движение, ти мислиш за цялото човечество, а пък при старото състояние ти искаш да завладееш другите, да ги насилваш и пр.
към текста >>

8. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа.
Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот. Живот на благия Божи Дух. Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.”
към текста >>

9. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първата е надеждата, след нея иде вярата, и най-после човек остава с любовта, с благодарността към Бога за голямата Му милост и благост, за явната защита пред по-голямото зло.
Да разгледаме въпроса психологически. Кои са спътниците на страданието? Страданието не върви само. Този трен е придружен и със свой екипаж. Виждаме, две сили го посрещат в човека, които трябва да го носят и да му дадат сили да прекарва страданието през себе си. Първата е надеждата, след нея иде вярата, и най-после човек остава с любовта, с благодарността към Бога за голямата Му милост и благост, за явната защита пред по-голямото зло. Какво остава след всичко това на човека ? – Радостта. Страданието е извор и на други ценни качества у човека. Който много е страдал, той има голямо упование и вяра в Бога – вяра, каквато другите , които не са страдали, нямат. И тази вяра създава дълбоки чувства у човека, тя говори за вътрешно съдържание.
към текста >>

10. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В това състояние на благост у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е.
Всички души заедно образуват Божественото съзнание. И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание. От това съединение произтича Любовта, която ражда живота. В пълния смисъл на думата, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине" Господ, Той ще и се усмихне и ще ù даде всички условия за живот и развитие. Бог никого не съди. Той никого не задържа у себе си, никого не ограничава - и няма защо да съди. Красивото у Бога е това. че Той помни само доброто, което сме направили.
към текста >>

Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната си благост.
А под Истина ние подразбираме в случая онази връзка, която Бог е създал между себе си и нас. Вън от това няма никаква свобода. съвременните хора, които са изгубили връзката си с Бога, си въобразяват, че могат да вършат каквото искат, те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога. И с право би могло да се каже, че няма друго същество, което да е понесло по големи поругания от Бога. Но той - казано на човешки език - дори и веждите си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната си благост. Ала само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен, и само той има „свободна воля." А сега помнете тия прости истини, като сигурни мерки: Единственото същество, което ни люби, то е Бог. И когато страдаме и когато се радваме, Той е същият. И в страданията и в радостите Бог е, който ни говори. Друго не забравяйте. За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили - не една, а много вечности.
към текста >>

11. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дълготърпение, Благост, Милосърдие.
Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове. Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание. Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки. Любов, Радост, Мир - това е божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта - майката, мирът - тяхното дете. В триъгълника.
към текста >>

на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето.
Вяра, Кротост, Въздържание. Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки. Любов, Радост, Мир - това е божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта - майката, мирът - тяхното дете. В триъгълника. на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето. Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите. В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта майката, въздържанието - детето. Придобийте тия качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите. За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа.
към текста >>

12. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта.
Ученикът може да има само един Учител в света . Помнете една велика истина: В свята има само един Учител и всички учители са произлезли от Него. В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате ме, кои са първите стъпки по пътя на ученика ? Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след туй към Мира и най-после към Радостта. Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада.
към текста >>

13. ЕСТЕТИЧНИЯ ВКУС - Т. САВОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

А чака търпелив сеяча, Следящ за всеки житен стрък И с благост милва всеки клас.
И твоите шепи препълнени с плод, Разкрий ги да даваш, да даваш, да даваш! Д. А-ва * * * Из нивите извива тесен път, Вървя из него всеки ден И гледам, как растат, класят В отплата за труда свещен. Вървя аз всеки ден и мисля За нивата на нашия живот. Засял я в незнайно време, Сеяча жетва чака – плод. И ний растеме не с минути - Нам трябват още векове, Под слънце, зной, роса и бури Да извисиме класове. А чака търпелив сеяча, Следящ за всеки житен стрък И с благост милва всеки клас. От слънчевата му любов Ний черпим нашия живот. S.
към текста >>

14. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От очите на благодарния струи особена благост.
Благодарният човек лошо не може да направи. Благодарността е едно вътрешно изживяване, при което човек разбира защо нещата са така, тяхното съотношение, тяхната зависимост. Затова благодарният човек гледа с дълбоко спокойствие на всичко. В съзнанието си той не допуща никакъв упрек по отношение на природата. Той е богат, защото от всичко е доволен, защото няма нищо, което да сломи неговия дух. От очите на благодарния струи особена благост. Тя обзема, пленява, тя повдига страждущия, угнетения, внася смисъл в този, който е загубил във вечни лутания смисъла на своя живот. Лицето на благодарния свети, а неговата непринудена усмивка изнася дълбочината на душевния живот на показ - тя възкресява. Недоволният е винаги намръщен, начумерен, всичко му е криво, във всичко се съмнява, в нищо не вижда добро. Благодарният има градина от цветя, от плодни дървета. Той я отглежда с радост, на време я окопава, на време я полива, на време очиства всяко растение от излишно,-.чуждо бреме.
към текста >>

15. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той завладява душата на своя ближен с благостта си.
Ала всеки, който се е издигнал до тази висота, той е човек справил се със себе си, издигнал на завидна висота своите добродетели. Той не е уязвим от нищо. Горд е с добродетелите си. Затова той може да прощава, той живее в любовта. От него се лее прошката като благодат и благословение. Той завладява душата на своя ближен с благостта си. Прошката разцъфтява човешката душа. Разцъфтява се душата на този, който прощава. Разцъфтява се душата и на този комуто се прощава. Огън и радост се запалва в душите и на двамата. Благословение се излива в дома, в живота на този, който умее да прощава.
към текста >>

16. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота.
И свободата добиваме по нашему - с насилие - и я изгубваме. Любовта прави човека способен да прояви велики дарби. Тя подмладява. Любов, която не подмладява, не е пълна. Когато те посети любовта, благодари! Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота. Не могат да те обичат, докато не си обичал. Не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Велики са законите на любовта. Това, което обичаш, ще го придобиеш . Затуй това нещо, което искаш да придобиеш, трябва да го обичаш!
към текста >>

17. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието.
Ти разрешаваш един въпрос, защо не те обича той. Ако изгубиш време за това, ще изгубиш условията за този живот. Остави този въпрос неразрешен. Той в бъдеще ще се разреши. – Как може да се задържи любовта? – За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са. минали през разочарованието на любовта и са. изгорели. В Божествената любов няма изгаряне.
към текста >>

18. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Преизпълнен със знание за форми, изявяващи единния, вечния живот, вдъхновен от любовта към всяка проява на Бога, Той бди с благост и търпение над усилията и опитите на своите ученици, радва се на техните малки постижения, ободрява ги, когато противоречия засенят съзнанието им.
А тази любов е светлата пътека, що отвежда към Сърцето на Учителя. Тя е онази магическа сила, която превъзмогва всека преграда, осветявайки с присъствието си родствените връзки, които единят всички в едно; тя е онзи светъл лъч, който осветява нашето съкровено „Аз," в чиито глъбини живее странната загадка на Битието, която търсим вън от нас. Из стремежа на ученика по откровение на Висшата Тайна се ражда образът на Учителя. Да, тъкмо Той, Учителят е „Онзи. който знае да съчетава линиите, които са пръснати навсякъде". Преизпълнен със знание за форми, изявяващи единния, вечния живот, вдъхновен от любовта към всяка проява на Бога, Той бди с благост и търпение над усилията и опитите на своите ученици, радва се на техните малки постижения, ободрява ги, когато противоречия засенят съзнанието им. Всред жадните за истина ученици се издига Той със своя образ, отразил в себе си Висшата воля на Бога. Неговите сетива са инструменти, съвършено устроени, за да възприемат пъстрото многообразие като Единство. Пред неговия проникновен поглед се изявява онази животрептяща нишка, що сродява всичко съществуващо. Вечният живот за Истината, Любовта му към всичко живо претворяват за Него природата в храм, гдето той свещенодействува. Той е изцяло осъществение на истината, която Новалис изявява в своя роман: „Да бъдеш Вестител на природата е красива и свята длъжност."
към текста >>

19. ИСТИНАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Неговият глас тихо е подканял към разумност и човещина, към благост и неотмъстителност, но човекът не чул тоя глас, подал се на стихиите на своите емоции, хвърлил е искрата на своята ненавист.
Какво искат от Бога лишените от Мъдрост? Защо упрекваме Бога, Който ни подканяше с тихия глас в сърцето да постъпим така, както повелява любовта? Какво могат да искат хората от Бога, щом като те съзнателно отхвърлиха Неговата намеса и избраха коравия и страшен път на мъстта? Ако човек драсне кибритена клечка и подпали купа сено, защо ще казва, че Бог е жесток заради вредите, които е причинил пожарът? Бог е присъствувал, преди да пламне стихията. Неговият глас тихо е подканял към разумност и човещина, към благост и неотмъстителност, но човекът не чул тоя глас, подал се на стихиите на своите емоции, хвърлил е искрата на своята ненавист. Днес личностите и народите учат великата мъдрост на живота от следствията на своите постъпки. Душите се преорават като целини с могъщото рало на страданията, но нали ние пожелахме това? Не се ли молеше с трогателна нежност тихият глас на любовта да я приемем като гостенка в сърцето си? Как ще бъдем щастливи, щом не отворихме вратите при това кротко похлопване отвън с тихи стъпки и с молещи очи си отиде Христос. Когото чакахме да дойде с великолепие на победител!
към текста >>

20. СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Под течност разбираме това, което не прави пакост, наричаме го още справедливост, благост.
ИДЕ В СВЕТА Три неща има, на които можем да обосновем нашия живот и на които можем да разчитаме. Те са твърдостта, течността и светлината. Под твърдост ние разбираме доброто, което не се изменя. Под течност разбираме това, което не прави пакост, наричаме го още справедливост, благост. Това, което осветява и дава смисъл, е разумността. И така разумността е светлината, справедливостта или благостта е течното, а доброто е твърдостта, основата. Човек, който не е добър, няма основа. Хората градят върху твърдите неща. Съграденото върху твърдото устоява, всяко нещо, което не е съградено върху твърдото – доброто, се разсипва.
към текста >>

И така разумността е светлината, справедливостта или благостта е течното, а доброто е твърдостта, основата.
ИДЕ В СВЕТА Три неща има, на които можем да обосновем нашия живот и на които можем да разчитаме. Те са твърдостта, течността и светлината. Под твърдост ние разбираме доброто, което не се изменя. Под течност разбираме това, което не прави пакост, наричаме го още справедливост, благост. Това, което осветява и дава смисъл, е разумността. И така разумността е светлината, справедливостта или благостта е течното, а доброто е твърдостта, основата. Човек, който не е добър, няма основа. Хората градят върху твърдите неща. Съграденото върху твърдото устоява, всяко нещо, което не е съградено върху твърдото – доброто, се разсипва. Живот, който не е съграден върху благостта, изсъхва. Живот, който не е съграден върху светлината, остава в тъмнина.
към текста >>

Живот, който не е съграден върху благостта, изсъхва.
Това, което осветява и дава смисъл, е разумността. И така разумността е светлината, справедливостта или благостта е течното, а доброто е твърдостта, основата. Човек, който не е добър, няма основа. Хората градят върху твърдите неща. Съграденото върху твърдото устоява, всяко нещо, което не е съградено върху твърдото – доброто, се разсипва. Живот, който не е съграден върху благостта, изсъхва. Живот, който не е съграден върху светлината, остава в тъмнина. Трябва да пазим светлината, силата на ума си, понеже светът е още в строеж, съгражда се. Казано е: Ново небе и нова земя се гради. Иде в света доброто. То е единствената основа, върху която може да изградим нашия живот.
към текста >>

Като видим водата, да се радваме, че в света има справедливост, благост.
Светлината и тя отива навсякъде. Светлината е качество на нашия ум. Без светлина знание не може да имаме. Без светлина и радостта не може да дойде в душата ни. Като видим светлината, да се радваме, понеже благата идат чрез нея. Като видим водата, да се радваме, че в света има справедливост, благост. Като видим твърдите неща, да знаем , че те са основата. Когато се говори за вечната канара, от която човек е отсечен, се разбира тази идея за твърдостта. Светлината е необходима за нашето растене. Течното това е вътрешната мекота, без която не може да има справедливост, благост. Едно от качествата на справедливостта е милосърдието.
към текста >>

Течното това е вътрешната мекота, без която не може да има справедливост, благост.
Като видим светлината, да се радваме, понеже благата идат чрез нея. Като видим водата, да се радваме, че в света има справедливост, благост. Като видим твърдите неща, да знаем , че те са основата. Когато се говори за вечната канара, от която човек е отсечен, се разбира тази идея за твърдостта. Светлината е необходима за нашето растене. Течното това е вътрешната мекота, без която не може да има справедливост, благост. Едно от качествата на справедливостта е милосърдието. Ние нямаме право да лишаваме човека от неговите блага. Всеки да вземе своето. В мисълта си, в сърцето си, в постъпките си да не вземаме чуждото, да не отнемаме условията, които Природата дала на другите. Някои хора се лъжат, като мислят, че могат да уповават на богатството, на парите.
към текста >>

21. ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА - S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всекиму Тя иска да даде безсмъртните си Дарове... Говори, Ти, Апостоле на Любовта, за да ни възкресиш като деца на Любовта, сеячи на Истината и образ светъл на Благостта!...
Няма вече двойственост между душата ни и света, между нейните стремежи и външната реалност. Който познава Любовта —саможертвено й служи с песен и усмивка... Слушам Думите Ти, Учителю, и ето, през най-дълбоката си горест, аз Ти се усмихвам, изтривам сълзата от очите си и дълбоко вдъхвам благословението на сладките Ти, възкресяващи Слова. — Говори,говори,Учителю!... Говори, Ти, Медоносна Уста, и ободрявай и дарявай ни със светото си благословение! Откривай ни все по-ярко Божественото Сияние на Христовата Любов, която обгръща земята като Спасителен Пояс и напира за път във всяко човешко сърце. Всекиму Тя иска да даде безсмъртните си Дарове... Говори, Ти, Апостоле на Любовта, за да ни възкресиш като деца на Любовта, сеячи на Истината и образ светъл на Благостта!... — Говори,говори,Учителю!... Говори! И нека Твоят Говор стане свещен шепот в нашите сърца, божествен шепот на самите ни сърца, а ний ще слушаме, ще пазим и възпяваме! Твоето Слово ни понася с песенната лекота нагоре и залюлява в слънчевите люлки на Безкрайната Божия Светлина. Все повече ни доближава до Мистичния Възел на нашата предвечна цел, която вече знаем.
към текста >>

22. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те са преди всичко духовни и морални представи за Бога (Слово, Любов, Благост).
А службата е законът на живота. Всеки миг, вейки час трябва да служим, да служим на Бога, да живеем по законите на Бога, а те са в единението с всичко. Евангелието ни допълва картината, основната идея за Бога. Оттам, от Христа човечеството знае, че Бог е Любов, че Бог е Слово (Словото е Мъдрост и Истина), че Бог е Благ и Вселюбещ, че Бог е „Бог на живите". Библията ни дава най-възвишените идеи за Бога. Те са преди всичко духовни и морални представи за Бога (Слово, Любов, Благост). Ала те са творчески и динамични представи. Словото е творческата сила. Затова още в първите стихове на Писанието е казано: „И рече Бог" — Той се прояви чрез Словото. А що е Любовта, ако не най-мощната сила, що обгръща и преобразява живота! Ние не можем да се спрем надълго върху тези най-хубави бисери и единствени съвършени представи и идеи за Бога.
към текста >>

23. ЖИВОТЪТ Е СВЕЩЕН - Е. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Благостта на Бога винаги пребъдва в Неговата любов, в Неговата мъдрост, в Неговата истина.
Нека те бъдат светилници на душата ти, защото чрез тях Бог се изявява на онези, които Го търсят. Призовавайте Бога в любовта. Призовавайте Го в мъдростта. Призовавайте Го в истината. Само така ще чуете тихия глас на Неговия Дух да говори на вашия дух, да говори на вашата душа, да говори на вашия ум, да говори на вашето сърце. Благостта на Бога винаги пребъдва в Неговата любов, в Неговата мъдрост, в Неговата истина. Чрез тях се изявява Неговата безгранична благост. Служете на Господа с любов, служете Му с мъдрост, служете му с истина, и ще имате живот, светлина и свобода. Красотата на любовта, чистотата на мъдростта и светлината на истината да пребъдват във вас. Пребъдете в тях, за да пребъдат и те във вас. Те са новият живот, който Бог изпраща в света.
към текста >>

Чрез тях се изявява Неговата безгранична благост.
Призовавайте Бога в любовта. Призовавайте Го в мъдростта. Призовавайте Го в истината. Само така ще чуете тихия глас на Неговия Дух да говори на вашия дух, да говори на вашата душа, да говори на вашия ум, да говори на вашето сърце. Благостта на Бога винаги пребъдва в Неговата любов, в Неговата мъдрост, в Неговата истина. Чрез тях се изявява Неговата безгранична благост. Служете на Господа с любов, служете Му с мъдрост, служете му с истина, и ще имате живот, светлина и свобода. Красотата на любовта, чистотата на мъдростта и светлината на истината да пребъдват във вас. Пребъдете в тях, за да пребъдат и те във вас. Те са новият живот, който Бог изпраща в света. Духът Божи иска милост, а не жертва.
към текста >>

24. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Дайте място на Бащата -Любов и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите.
Други са като млади нагиздени моми, само очакват, а други, като млади момци обути, напети, потропват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътя да хванат. Малкото с любов е за предпочитане пред многото с раздор. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разлиства, да се умножава и разплодява във Вас и да принесе плод достоен за ядене. Дайте място на Бащата -Любов и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката -кроткост и на чедото им - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любещите вас напреднали братя и сестри в Царството на Мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П.К. Дънов София, 26.12.1930 г. Варна, 17. 01.
към текста >>

25. Песни за децата Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

19 декември 1923 Изпейте думите “Благост носи светлината".
НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА СЛЪНЦЕТО Слънцето е мощен източник на енергия, която по видими и невидими пътища поддържа живота на всички същества. Ако човек отправи съзнателно мисълта си към него, това ще създаде една връзка, един канал по който тези животворни енергии ще могат да му въздействат. А колко лесно това би станало чрез песните, които Учителят е посветил на слънцето. Защото той действително е вложил, в тях идеята за връзка с великата разумност, на която видимото слънце е един символ. 19 декември 1923 Изпейте думите “Благост носи светлината". То е по ритъма на сърцето. Това упражнение е за сегашната култура. Какво съдържат тия думи? Питам: ако ти имаш възможност да изпееш тия три думи, или пък ти предложат 100 милиона лева, кое струва повече, кое би предпочел? Със 100 млн лв ти не ще можеш да си купиш мастило, за да напишеш тези три думи.
към текста >>

26. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те трябва да бъдат редове на Божествената Любов, че кой как ви срещне, от вас да излиза онази благост, онази нежност, онази сила,да си помагате един друг.
Ако си човекът, който можеш да кажеш най-грубата дума, седни най-последен! И да те викат напред,кажи: “Братя, аз не съм за първото място! ” Аз ще седя отзад и постепенно ще идвам към първите столове. Казвате: “Да седнем отпред! ” Да седнете отпред, аз ще се радвам, но трябва да знаете, че аз чета тия първи редове. Те трябва да бъдат редове на Божествената Любов, че кой как ви срещне, от вас да излиза онази благост, онази нежност, онази сила,да си помагате един друг. Вие сега ще ми кажете: “Да, но това са нашите наследствени черти.” - Това е една лъжа. Наследствените черти са ваша измислица. Доброто, добрите навици,благородното сърце у вас, Бог ви ги е вложил, още когато ви е създавал вас, още когато сте излизали от Бога. Следователно, във всеки един случай,ние имаме толкова възможности да бъдем добри, колкото и лоши. Аз съм казвал и друг път, що е зло.
към текста >>

27. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Много добре и много похвално за вас - каза със задоволство старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и благост, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им.
Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос. - Тръгнали сме за Света гора, с Бога напред - отвърна Константин Дъновски. - Имаме желание да станем монаси. - Много добре и много похвално за вас - каза със задоволство старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и благост, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им. Старецът отново се взря и сега по-внимателно с чистите си, светнали от въодушевление очи в лицето на Констатина - устовския родопчанин - и рече: - Млади момко, имам желание да се видя с тебе утре на това място и по същото време. Желая да те попитам нещо и сам да ти кажа някои думи. Ще дойдеш ли? - Как не, отче. Ще дойда с всяко благодарение за тази покана.
към текста >>

28. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Твоята милост и Твоята благост са всякога с мен.
Ти устройвай пътищата ми. Ти направлявай стъпките ми! Свободен е онзи, който може да премине през стените на затвора. Само Любовта извежда на свобода. Господи, благодаря Ти, че Ти ме призова да Ти послужа и да бъда с Тебе, и да ме учиш на Твоите пътища, и на Твоите ангели, които си пратил да ме пазят. Твоята милост и Твоята благост са всякога с мен. 5. 05. 1959 Кой може да предвиди Божия план, и кои са Неговите Работници, и какво ги е натоварил да извършат? Бог никого не е отхвърлил, верующ или безверник, всеки ще свърши една работа за Господа. На тази основа е Братството. Никой няма да бъде отхвърлен от Господа.
към текста >>

29. Пеню Киров (1868-1918) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А Учителят като Автор на тази Мирова драма, е направлявал действията им кога мислено, кога явно, понякога с поглед, понякога с жест - но всякога с благост и вътрешна сила.
Музиканти, поети, учители, учени, на всякаква възраст, и с различни характери.Но всички те – с една и съща жажда за Истината, с един и същ копнеж за Свобода, с едно и също чувство за дълг към Цялото. Защото едва ли има нещо, което би осмислило по-цялостно живота на човека от това, да се отрече от своя малък личен живот в полза на Големия Живот. Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото. Този, именно, живот за Цялото, учениците са видяли у Учителя, това ги е пробудило за един нов, духовно осмислен живот и те са го последвали и телом, и духом. Излезли са на сцената и са изпълнили своята роля. А Учителят като Автор на тази Мирова драма, е направлявал действията им кога мислено, кога явно, понякога с поглед, понякога с жест - но всякога с благост и вътрешна сила. Те всякога са чувствали неговата вътрешна поддръжка. Затова не са се усещали сами на сцената на живота. Връзката с него е била осезаема и ги е вдъхновявала за творчество и духовно израстване. Литография на Мориц Корнелис Ешер (1898-1972) Същевременно, и Учителят се е нуждаел от тях. Нима е лесно да се слезе от висшите светове на хармония и ред, в материалния свят, където злото и доброто все още са във смъртна схватка?
към текста >>

30. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно.
Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрица на мира. M-lle Alice Decoeudres - знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение.
към текста >>

31. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А от него вееше благост и бащинска нежност: — Защо сте толкоз закъснели?
Планината красиво се очертаваше на хоризонта. В полите й затрептяха електрическите лампи. А на небето — тук-там звезди. Имаше нещо величествено и свято. Тишина и мир се разливаха наоколо. А от него вееше благост и бащинска нежност: — Защо сте толкоз закъснели? С какво дойдохте? Чака ли файтонът? Ще ви изпроводят. Влезте. — Е сега, вие отивате пак да носите светлина, той пръв заговори. В това се състои красотата и смисъла на човешкия живот —да дава.
към текста >>

32. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От друга страна, сеенето мисли на здраве красота и благост и радиирането на любов и доброта, донасят като своя награда здраве и щастие.
Как можем ние да възприемем разказа за един любящ Баща, ако ние трябва да живеем само един живот и ако той е бил изпълнен с мизерия и болести? Обаче когато разберем закона на прераждането и неговия спътник, закона на причината и следствието, (карма) ние повече не ще обвиняваме Бога нито дявола за злото в света, защото ще знаем, че онова което ние сме и онова което имаме, е резултат на нашите собствени действия. Каквото сеем, такова и ще пожънем. Ако ние сеем болест, като мислим разрушителни мисли, като подхранваме зла воля, отмъщение и омраза, тогава нашите тела раждат плод на страдание. Ние не можем да добием красиви, гладки, солидни картофи от грубо, недоброкачествено семе. От друга страна, сеенето мисли на здраве красота и благост и радиирането на любов и доброта, донасят като своя награда здраве и щастие. Божествения закон, „каквото човек сее, това и ще пожъне“, често ни се струва неверен, когато се огледаме около себе си в света и видим онези, които правят зло да ycпяват и напредват като че ли тe са били синовете на добродетелта. Но, когато ние разберем, че всички трябва да живеят пак, ние знаем, че тe неминуемо ще пожънат в някой бъдещ живот онова, което тe днеска сеят. Според православната църква, човек може да бъде най-големият гpешник, но ако се разкае на смъртното си легло и приеме Исуса Христа като свой личен Спасител, той може да пожъне жътва на вечно блажените на Небето. Тази идея е не само неразумна, но и несправедлива. Когато изучаваме природните закони ние имаме една прекрасна аналогия чрез която да можем да схванем и по високите светове, „както горе, така и долу“: когато сеем семена от морков, ние получаваме моркови — не цвекло.
към текста >>

33. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И при най-трудните условия трябва да кажеш: „Бог, в когото аз живея, е благост“.
за което говори апостол Павел: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито в сърцето на човека е идвало това, което Бог е подготвил за тези, които Го любят“. Ако вървите в този път, няма да остане нищо, което да сте желали и да не ви се даде. В най-големите страдания трябва да виждаме любовта на Бога. Нищо не трябва да бъде в състояние да ни накара да кажем, че Бог е жесток. То е изпит за нас. И при най-трудните условия трябва да кажеш: „Бог, в когото аз живея, е благост“. и тогава сам ще почувстваш благостта. Ако животът се състои само от страдания, тогава откъде се е взел този вътрешен импулс в тебе, че искаш да бъдеш щастлив? Този импулс е от Бога. Той ти казва: „Не се смущавай от нищо“. Когато грънчарят прави своите гърнета, той ги смачква, и после отново ги прави.
към текста >>

и тогава сам ще почувстваш благостта.
Ако вървите в този път, няма да остане нищо, което да сте желали и да не ви се даде. В най-големите страдания трябва да виждаме любовта на Бога. Нищо не трябва да бъде в състояние да ни накара да кажем, че Бог е жесток. То е изпит за нас. И при най-трудните условия трябва да кажеш: „Бог, в когото аз живея, е благост“. и тогава сам ще почувстваш благостта. Ако животът се състои само от страдания, тогава откъде се е взел този вътрешен импулс в тебе, че искаш да бъдеш щастлив? Този импулс е от Бога. Той ти казва: „Не се смущавай от нищо“. Когато грънчарят прави своите гърнета, той ги смачква, и после отново ги прави. Нека прави с тях какаото си иска.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С дълбока симпатия аз прочетох всички статии, а Псалома на Живия Бог (Благост) прочетох високо в моята църква преди коледната ми проповед, разбира се, превеждайки го на холандски.
Моята най-сърдечна благодарност за всичко. Карл. Шуберг * Берген до Зуум. Холандия 28. дек. 1932 год. Уважаеми братя и съидейници, Получих първите два броя на вашия орган „Frateco“ и прочитайки ги, аз разбрах, че нашите идеи се напълно схождат. С дълбока симпатия аз прочетох всички статии, а Псалома на Живия Бог (Благост) прочетох високо в моята църква преди коледната ми проповед, разбира се, превеждайки го на холандски. Благостта на Бога е основата на християнството и на хомаранизма (човеколюбието) и носи в себе си същата идея, която се съдържа и в коледата. Аз се абонирам с радост за „Frateco“ като ви изпращам нужните 4 купона за абонамента и същевременно искам позволение да помествам понякога в него някои мои идеи, които удивително се схождат с „Основните принципи на живота — според Всемирното Бяло Братство“. Аз много добре разбирам това Братство, в което има и жени! — Защото, за да дойдем до истинското братство и за да няме „НИКОГА ВЕЧЕ ВОЙНА“ *) ние се нуждаем непременно и от жената, преди всичко от МАЙКАТА, но сигурно така също и от девицата, вдъхновяваща младежа към НЕНАСИЛИЕ. Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед.
към текста >>

Благостта на Бога е основата на християнството и на хомаранизма (човеколюбието) и носи в себе си същата идея, която се съдържа и в коледата.
Шуберг * Берген до Зуум. Холандия 28. дек. 1932 год. Уважаеми братя и съидейници, Получих първите два броя на вашия орган „Frateco“ и прочитайки ги, аз разбрах, че нашите идеи се напълно схождат. С дълбока симпатия аз прочетох всички статии, а Псалома на Живия Бог (Благост) прочетох високо в моята църква преди коледната ми проповед, разбира се, превеждайки го на холандски. Благостта на Бога е основата на християнството и на хомаранизма (човеколюбието) и носи в себе си същата идея, която се съдържа и в коледата. Аз се абонирам с радост за „Frateco“ като ви изпращам нужните 4 купона за абонамента и същевременно искам позволение да помествам понякога в него някои мои идеи, които удивително се схождат с „Основните принципи на живота — според Всемирното Бяло Братство“. Аз много добре разбирам това Братство, в което има и жени! — Защото, за да дойдем до истинското братство и за да няме „НИКОГА ВЕЧЕ ВОЙНА“ *) ние се нуждаем непременно и от жената, преди всичко от МАЙКАТА, но сигурно така също и от девицата, вдъхновяваща младежа към НЕНАСИЛИЕ. Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед. Може би вие ще намерите в него нещо, което заслужава да бъде поместено в „Frateco".
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота.
Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота. Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело. Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота. С тия си думи, имаме пред вид дейността, която Учителят Мориа, обитаващ в Хималаите. развива за духовното просветляване и издигане на руския народ. Наистина, това, което Учителят Мориа дава чрез некои синове и дъщери на руския народ. не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но, все пак, явно е че главните усилия са насочени натам — към „народа-богоносец“ и главните роли се играят от неговите деца. За нас, последователите на Всемирното Братство в България, факта че още един велик Учител е натоварен от Божествената Йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се.
Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден. При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“. Младия т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша. На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се. Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното куче, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка. По-добра е благословията на немощния, Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата. Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има. И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че благостта.
Нека посрещнем новата година с твърда воля да използваме разумно всички условия и възможности, които тя ни дава, в процеса на вечното обновление на живота! Честита нова година! С. Калименов Към Новата година Трептят на прага твойте първи стъпки, Очакваме те ние пак с надежди, Че може би ще сториш да разцъфнат В сърцата ни цветята — още пъпки. При нас загърната ти идеш в тайна. Не знаем ний какъв ли дар ни носиш, Не криеш ли това, което просиш? Че благостта. на Бога е безкрайна! Посрещаме те с мълчалива радост, Дори да носиш скърби и страдания, Ний знаем, че през тях извива пътя Към грейналата в Бога младост. S. ДА ДАВАМЕ! Ако давахме излишъкът си, а не необходимото, то оскъдицата и недоимъка отдавна не щяха да съществуват за никого. Тези, които имат излишък, са повече от тия, на които истински не им достига необходимото и затова при едно освобождение от излишъка, би се постигнало сравнително задоволство за всички.
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тона беше дух на благост и любов.
Много сме жестоки — изплака тя гласно и избяга в стаята, носейки малкото си дете. Аз се върнах у дома много натъжен. Седнах в градината и се унесох в дълбока размисъл. „Любов и милост искам от вас, А не жертви“ — спомних си думите на Христа. И отведнъж, като по чудо, усетих да ме изпълва духът на Христа. Тона беше дух на благост и любов. И стана ми светло и топло. И усетих че обичам не само хората, но и всичко живо. Цялото ми сърце и цялата ми душа бяха препълнени с любов и светлина. Тогава разбрах, колко зле се отнасяме към животните, като ги колим и ядем. Тогава разбрах колко малко сме християни, колко далеч сме от Христа, по дух и на дело.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава започваме да си спомняме за нейния благ поглед и усмивка, за кротостта на очите, за светлостта на лицето и косата й, за нежността и благостта на думите й, за приятността и радостта, която изпитваме от присъствието й.
Често я търсим усилено и пламенно и плачем за нашата обща майка. И когато я намерим, как силно. радостно и възторжено се притискаме о нейната топла гръд или пък здраво се държим о дрехите й за да я не изгубим. Ала лесно и често се увличаме от това-онова из пътя. заиграваме се и отново я изгубваме. Тогава започваме да си спомняме за нейния благ поглед и усмивка, за кротостта на очите, за светлостта на лицето и косата й, за нежността и благостта на думите й, за приятността и радостта, която изпитваме от присъствието й. Мирът и радостта, които тя дава се коренно различават от всички други утешения и увлечения. И никога не е била тя тъй далече от нас, както ние сме си предполагали в своята скръб. При нашите усилия да вървим, да разбираме и да учим, още от ранно детство, тя е била винаги при нас и ни е говорила с думите: „Необходимо е! “ „Трябва да учите! “ И когато детето възлюби своите родители и учители, когато ги почита, то е възлюбило първом нея, понеже тя е била винаги зад тях.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Но ей, разбрах, че мога да любя благи Бога, защото Той се не мени ни в благост, ни в добрини,— Свят, праведен и неупречен, Бог стана идеал мой вечен.
* Възлюбих си сърцето, и видях, че то клето в желания се суети, търчи след всичко що лъщи. Отчаян рекох пак тогава. И то за идеал не става! * Най-после се понудих, та своя ум възлюбих, а той излезе горделив, студен, безчувствен и ленив. Смутен, аз възгласих тогава И ум за идеал не става! * Но ей, разбрах, че мога да любя благи Бога, защото Той се не мени ни в благост, ни в добрини,— Свят, праведен и неупречен, Бог стана идеал мой вечен. Дядо Благо Знание и невежество (продължение от бр. 167) II Когато говорим за посветените, за хората, които знаят, ние разбираме именно тези хора, у които е пробудено това вътрешно знание и са живи извори на светлина. У тях знанието извира, както водата извира от извора и благодарение на тази светлина и на това вътрешно знание, те много лесно и скоро могат да удвоят каквото и да е външно знание и изкуство. Затова за тях се казва, че всичко знаят и всичко могат. Тези посветени могат вече съзнателно да правят връзка между това, което е научено от вънка — от обективния свят и обективно проявения живот, и това, което намират в себе си и затова те знаят нещата абсолютно такива, каквито са сами по себе си.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това бяха две светли очи, които излъчват обич и благост.
Царят тръгна след младия човек. Влязоха в една хубава градина. Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада. Той стана и обърна лице към приближаващия се цар. Очите на царя се срещнаха с неговите очи. Това бяха две светли очи, които излъчват обич и благост. Царят веднага усети в сърцето си топлина и радост, сякаш слънце грейна в душата му. — Ето Учителя — каза младият човек. Царят се поклони с благоговение. После продума с развълнуван глас: — Искам да ми обясните вашата наука . . .
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са.
Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А. Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха! Всичкото това разнообразие на нашия път ни се вижда тъй естествено и тъй необходимо, за да достигнем до целта.
към текста >>

43. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя поклащаше леко глава и го гледаше с хубавите си пълни със съчувствие и благост очи.
от тогава почнах да чакам и да се надявам, че ще прати някого при мен . . . Колко много съм ви благодарен, че дойдохте . . . той говореше, разправяше много неща за себе си, питайки я често не я ли отегчава, не прекалява ли с нейната доброта. Тя поклащаше леко глава и го гледаше с хубавите си пълни със съчувствие и благост очи. Тя го слушаше с внимание. Той трябваше да се изкаже. Това, което се бе набрало от дни, седмици, месеци, сега, пробило някаква преграда, се изливаше в поток от думи. Той виждаше нейното внимание и търпение и й беше тъй много благодарен в душата си. Когато си тръгваше тя, той я помоли да му обещае пак да дойде .
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любов, която с благост и милост в светлия път те води, де Божия живот цари!
В Истината крепък ти бъди и свобода за всички ти носи. В любовта топъл ти бъди и на всички живият хляб ти носи! В мъдростта светъл ти бъди и на всички знание и утеха ти носи! Стани, стани, стани! Вечният Дух теб зове: Любовта приеми! Любов, която с благост и милост в светлия път те води, де Божия живот цари! Реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума си — с идеалното. Чрез сърцето си, човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си, той се запознава със законите и явленията в природата.
към текста >>

Когато ти се усмихнеш и широко разкриеш гръд, бяло сияние и благост се изливат от небето и разноцветните багри на утринната светлина каква наслада даруват на моето тяло.
из в. „Здрава раса“ ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ Пред мен достигнал е твоя слънчев лъч, о, пролет лъчезарна. Твоя ден е лек и тъй непостоянен, ту нежен, ту плачевен и мрачен, но тъй непорочен и чист. Златната твоя светлина танцува по дърветата и със своята омайна целувка събужда заспалите листи и цветя. Бели облаци плават бавно по небето и твоето дихание оставя прохлада по моето чело. Когато ти се усмихнеш и широко разкриеш гръд, бяло сияние и благост се изливат от небето и разноцветните багри на утринната светлина каква наслада даруват на моето тяло. С един замах ти наруши леденото зимно мълчание и с чуруликането на твоите птици смути горския покой. Краски, песни и благоухания се леят като безкрайни водопади в изобилието на радостта. Земята разтвори обятия и жадно поглъща топлите лъчи и нежните напоителни капки на твоята роса — нейния живот. Този живот, тоя тъй сладък и хубав живот, кои то безспирно се люшка като кораб всред океана — в приливи и отливи. Тоя същия живот, който през праха на земята се промъква в тъй многото стебла на тревите и шумно прилива в цветята и листата.
към текста >>

45. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и щедрост наумява, неговата мъдрост преговаря.
Човек вижда, че Онзи, който го е създал, продължава да промисля, да се грижи за него. Какво по-велико и свето от това, да съзнаваш, че Той ще ти даде всичко необходимо, че още преди да го поискаш, Той знае от какво имаш нужда и ще ти го даде! Блажена, свята вяра! Душата ти се изпълва с вечен мир и велика благодарност. Слънцето все повече припича и все повече обайва и привлича. Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и щедрост наумява, неговата мъдрост преговаря. Ти се потапяш в светлината и радостта на Новото, на зората сияйна що изгрева, която иде от изток. Не може да се опише с думи чаровния блясък на Слънцето! Не може да се изкаже Милостта, Благостта и Любовта на Вечния! Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост!
към текста >>

Не може да се изкаже Милостта, Благостта и Любовта на Вечния!
Душата ти се изпълва с вечен мир и велика благодарност. Слънцето все повече припича и все повече обайва и привлича. Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и щедрост наумява, неговата мъдрост преговаря. Ти се потапяш в светлината и радостта на Новото, на зората сияйна що изгрева, която иде от изток. Не може да се опише с думи чаровния блясък на Слънцето! Не може да се изкаже Милостта, Благостта и Любовта на Вечния! Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир. Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния.
към текста >>

И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя!
Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир. Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния. И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя! Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът! Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха! Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели? “ О, те не знаят, че сте открили тайната на младостта и радостта, силата на Пролетта и Любовта! Те не знаят.
към текста >>

46. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* С благост Той ще те приеме, с бащин, нежен, любещ зов!
Нека просветлим умовете си, за да не падне тъмна сянка върху божествено озареното му чело. Нека отстраним всичко старо, всичко отрицателно, всичко зло, от средата, в която то ще се развива. Нека се приготвим достойно да го посрещнем и приемем. Защото то е надеждата на света! Пламен Песента на майката Спи, почивай, мила рожба, в сладък сън се унеси и, пред образа на Бога ти с душа си отлети! * С благост Той ще те приеме, с бащин, нежен, любещ зов! Хор от ангели ще влеят в тебе ангелска любов! * Спи, почивай, чедо мое, в сън блажен се унеси и във този час спокоен в мир велик се пренеси! * Та, когато се завърнеш, лъч божествен да трепти в твоя взор и да превърнеш в радост майчини тъги! В. С. Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали.
към текста >>

47. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„И говоря на духа ти, с езика на благостта — чрез устата на съвестта.
* „С ума си — не можеш ме схвана. „С ръката си — не можеш ме хвана. „С очите си — не можеш ме видя. „А с ухото си никога не ще чуеш свещения ми глас, чрез когото е станало всичко в света. * „Аз съм всякога в тебе— при светлината на деня и виделината на духа! „И говоря на духа ти, с езика на благостта — чрез устата на съвестта. „С езика на децата се казвам Бог! „С езика на мъдреца - Природа. „С езика на посветените — Незнайната сила в силите на Небесата! „Върви смело към светлината на моята сянка — разума на съвършените! . .
към текста >>

48. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки, който е дал условие да се прояви Бог, ще получи безброй благости.
Хубавото в любовта е това, че любовта трябва да роди нещо. В любовта се проявява Бог. Ако ние не дадем възможност Бог да се прояви, ние правим престъпление. Престъплението не е нищо друго, освен ние не сме дали условие на Бога да се прояви. Ако Той се прояви, това е за Неговата слава и за наша слава. Всеки, който е дал условие да се прояви Бог, ще получи безброй благости. Сега всички хора ги е страх, от любовта Неразбраната любов прави пакости. Разбраната любов носи всичките блага в света. Аз ви проповядвам за онази разбрана любов, висша любов, която носи щастие със себе си в света, Някои казват: остаряхме. Искат да умрат, че да дойдат да се преродят. Ще се научите да пеете.
към текста >>

„Моят език е благостта, чрез която творя доброто в света!
Чрез които говоря на душата: „Стани и изпълни! — — — Може ли ти да почувстваш Моя свещен трепет, в дълбочината на сърцето си, който да ти даде потребната светлина на ума, с която да разбереш че съм всичко най-красиво в света?! . . . „Аз съм обвита в нежните чувства, но с езика на чувствата аз не говоря. . . „Моят език е благостта, чрез която творя доброто в света! . . . — Подкрепи и обикни! . . . — — — „Потопен в светлината на моята мъдрост, изпитвал ли си ти лекотата в душата, да се почувстваш като един невесом атом и в същото време да обгърнеш в себе си целия мир, цялата вселен на?! . . .
към текста >>

49. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там където вечно цари благост, милост.
От тебе да гледам земята, звездите, всемира, — безкрая необятен, космоса велик. Где искам да ида Аз искам да ида в страни необятни, там където няма злоба и вражда. Там където няма лъжа, лицемерие, ни болести страшни, ни доктори зли. Там където вечно цари тиха пролет. Де хората болести, смърт, скръб не познават. Там където вечно цари благост, милост. В обилие всичко, в мир и тишина. Там където слънце нивга не захожда. Там где вечно цари мъдрост, светлина. Там където няма нощ и тъмнина. Там където вечно цветята цъфтят.
към текста >>

50. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Топлина, благост и нежност изпълнят душата му.
Пред него е разтворена книга, по която се учи да чете. Човекът се възражда от нова сила и живот. Той е слаб да разбере онова, което става. Но той се вслушва в песента и тъгата му отлетява. Вера, Надежда и Любов се пробуждат в сърцето му. Топлина, благост и нежност изпълнят душата му. Сърцето му затупка по красив копнеж. Човекът става дете, което благоговее пред всичко! Човекът е дете, което се учи да гледа и разбира. Човекът е дете. което се учи да служи и говори.
към текста >>

51. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Юпитер или Зевс у гърците е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието.
са негови болести. Марс предразполага към технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива. Под негово влияние са: хирургия, зъболекарство, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците. Всички занаяти, в които се употребява огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марса. Всички, които се борят и воюват, са под Марсово влияние. Юпитер или Зевс у гърците е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието. И в астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмно-синия цвят и на тона „ла”. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид, непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен.
към текста >>

52. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Повяхва подобно на цвете, опърлено в пламък, повяхва без слава, без смисъл суетния знак и празния символ на сана замлъква във камък, кога ги проникне окото ми с благостен зрак.
Желая вие всички да станете свени като тия учени хора, за да се въдвори царството Божие на земята. Из беседата, държана от Учителя на 1 окт. 1939 г. 10 ч. сутринта. София — Изгрев ПРОНИЦАТЕЛ Прогледнах аз с далновидните творчески зеници: очите ми са препълнени с блясък от Божия линк и гдето да зърна, прозирам под всичко нетленните духовни одежди, а грешните свличам за миг. * Повяхва подобно на цвете, опърлено в пламък, повяхва без слава, без смисъл суетния знак и празния символ на сана замлъква във камък, кога ги проникне окото ми с благостен зрак. * Под всичко аз вниквам и виждам бездънния Корен, през всичко, зад всичко откривам единствен Живец, — до всичко съзирам крилото за път нанагорен. над всичко провиждам на Трона засмений Творец. * Просъмнах аз за небесните Божии Тайни, защото за земното с двете очи ослепях и глух съм аз за земните звуци омайни, препълнил сърцето си с химни, що Тебе изпях. * Навред заоравам с могъщия лъч на сеятел и милвам зърната, кълнили в душевни бразди: аз пълня класа с окото на вещ проницател, излъчващ енергии светли към всички гърди. * А Теб, невидимия мой Праотец, съзерцавам: сияеш кат Бисер във бисерни златни мъгли — аз виждам Те, само когато в сълзата си плавам, огромната горестна сълза към Твойте поли.
към текста >>

53. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Днес, когато охладнява на мнозина любовта, и безумните, забравят на Твореца благостта., * Твойта мощ да се повдигне, вярата ти да светлей, обичта ти да достигне своя дивен апогей!
Тъй действайте — без думи, безшумно, беззвучно — и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом! Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния бряг. С. Калименов ХИМН НА МИРА Будна дево на доброто, ти. просветнала душа, призована от новото да прославиш любовта. * Днес, когато бурен тътен над земята се тресе, твоя поглед непомътен лъч-надежда да внесе! * Днес, когато охладнява на мнозина любовта, и безумните, забравят на Твореца благостта., * Твойта мощ да се повдигне, вярата ти да светлей, обичта ти да достигне своя дивен апогей! * Днес, когато ужас сее тъмний призрак на смъртта, в твоя храм да се люлее на живота песента! * Днес, когато пак настръхват лагери за кървав пир, твоя зов да не замлъква,— зов за братство и за мир! В. Недев Ж. Ж. Русо ИЗ „ВЕРУЮТО НА САВОЙСКИЯ ВИКАРИЙ“ Как може човек да бъде съзнателно и систематично скептик? Аз не мога да разбера това.
към текста >>

54. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент.
Тогава ще имаме всичко изобилно. Прекарването на тази канализация зависи от общия труд на всички. Всички трябва да принесат своята жертва. Силните и добрите хора трябва да принесат известна работа. И при най-голямото изпитание трябва да кажем: Онзи, който е създал света,Той е промислил всичко и за мене. Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост. Защо някога молитвите ви остават напразно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хлябът нас насъщний, дай го нам днес“ Само за един ден човек трябва да мисли. Бъди благодарен и за най-малкото.
към текста >>

55. -

С благост укротявай тигри, змии!
Бъди мъдрец над Моя план световен! Бъди светец, за огнен кръст готов! * — Благословен върви по Мойте длани: окото ти да вижда Красоти от горди върхове и над поляни и в пеперуда, що край теб трепти. * — Благословен обхождай Небесата, които устроих със Моя Глас: ухото ти да чува в дървесата от рой звезди хармонии в екстаз. * — Благословен сред Моите стихни, криле раздипляй в мълнии и гръм! С благост укротявай тигри, змии! С език разкривай, где Съм и Не съм. * — Благословен бъди, Учителю всемирен! Провождаме те Ний в светлина — да бъдеш факел в света размирен, с Любов Любов да палиш сред злина. * — Благословен да си в Мойта Сила със зрънце вяра вдигай планини! Във езерата на вълшебна Рила народната душа измий, лъсни!
към текста >>

56. -

В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най малкото зло комуто и да е.
И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова където е Любовта, където е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от което произтича всичкият живот във вселената, и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени. Има само едно същество в света абсолютно добро в пълният смисъл на думата — това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най малкото зло комуто и да е. И покрай най калката мушица да „мине“ Господ, Той ще „й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие. Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото той не помни.
към текста >>

Чуй тази песен: Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот — живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост.
Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клоне. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта — от корените до плода. Чуй тази песен: Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот — живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост. за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов * * * ЖИВАТА ПРИРОДА (Извадки от главата „Живата природа“) Живата природа, със своята целокупност, е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, си-реч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно, под „жива природа“ ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентности по онази върховна разумност, която тя проявява.
към текста >>

57. -

Бог над тях със благост се навежда и пошепва: тя ще дойде, ще дойде пролетта!
На душите — стройните тополи, към небето с вяра устремени, зимен повей ще ли ги поломи? * Зима. Скърпен повей над надежди плахи вее, а душите в себе си се вглеждат и прозират — Пламък вечен там безспирно грее! О, те Бога в себе си намират!. * И почерпват сила и надежда за живота на Живот Велик от Песента! Бог над тях със благост се навежда и пошепва: тя ще дойде, ще дойде пролетта! В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Външна и вътрешна работа (из неделната беседа „Външна и вътрешна работа“ – 2. XI. 1941 г.) Когото говоря за Любовта,. аз говоря за нея не от обикновеното гледище. Аз говоря за Любовта като за един велик подтик в природата, който ражда вселени, създава вселени. Туй, което създава, то е любовта.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг.
Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си".
към текста >>

Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв.
Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23.
към текста >>

“ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура.
Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“. Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на свиня, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме. Свинята е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно. Човекът, който прилича на свинята, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си. „Какво прасе е той! “ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура. Ако децата не бяха учени да бъдат щедри и да споделят с другите каквото имат, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега. Малцина са, ако има такива, които не са себелюбиви и упорити, без други подбудители в това направление. Четем в една от Шекспировите безсмъртни комедии за известна личност, която високо се оплаквала, че нямало присъствуващ репортер да му изпише един осел! В наше време, репортерите са на ръка, и мъжете, които „представляват от себе си магарета“, са нарисувани, без да бъдат питани, искат ли или не искат. Вреда не е сторена с нарисуването им, защото, ако се оставят, те сами ще се рапортират за такива.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта.
И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение? Какъв е дългът им и работата, която им предстои? X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот. В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта. И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр. Лъчи от любовта ни вливат В гърдите жива топлина, Със сладка вяра ни повдигат Във крепост и виделина.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разумното същество на Венера е Ханиел, което означава: „любов Божия, правосъдие и благост Божия“.
на шестото име на Бога. То господства над шестото небе на Слънцето. Първото разумно същество на слънцето е Рафаел или Михаел. Крайното нун ן се отнася към седмото име на Бога — Арарит, съставено от седем букви и което означава „Бог неподвижен“. То господства над седмото небе и над Венера. Разумното същество на Венера е Ханиел, което означава: „любов Божия, правосъдие и благост Божия“. 15) Самех — ס. Името е Самек и значи подкрепващият (fulciens, firmans) Това е осмото име на Бога и управлява звездата Меркурий. Първото разумно същество на Меркурий е Михаел или Рафаел. 16) Айн — ע?. Името е Азаз, т. е.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му.
Той вървеше с достойнство, със спокойни, обмислени движения, и имаше вид на тихо духовно лице, пред което тълпите винаги се отдръпваха с почитание и благоговение. Това беше интересно зрелище, голямо стечение на хора от разни класи и съсловия, хора събрани всеки ден около този човек, когото един от вестниците описа като „жива представа на Христовия образ“, макар това описание да бе малко преувеличено. Наглед Шлатер имаше ръст повече от среден, широко плещест и добре сложен, картина на добро здраве и физическа издръжливост. Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“. Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент.
към текста >>

Ти разпространяваш своята светлина на земята и като ни повдигаш към източника на Твоята благост, приготовляваш ни място в добрия Твой свят.
После ние още дълго се разхождахме в градината зад ресторанта под светлината на пълнолунието и слушахме разгазите на лекаря за неговите преживявания и за младата земя на свободата, на чудесата и на приключенията. Прев. от немски: Д-р С. Д. Молитвата на Кеплера. — Последният научен труд на знаменития астроном Кеплер завършва със следната молитва: „Преди да оставя тази маса, на която извърших всичките мои изследвания, остава ми само да си повдигна очите към Небето и като издигна ръцете си да поблагодаря на твореца на Вселената за Неговото милосърдие към мене“. „Велики Боже! Ти разпространяваш своята светлина на земята и като ни повдигаш към източника на Твоята благост, приготовляваш ни място в добрия Твой свят. . . . Благодаря Ти, за всичките тези радости, които аз изпитах в съзерцанието на Твоите дела. . . . Ето, аз завърших тази книга, в която се съдържат резултатите на всичките мои трудове. Аз вложих в нея всичките си способности, с които Ти си ме надарил.
към текста >>

„Боже, приеми ме в лоното на Твоята благост и дарувай ми милост, щото трудът никога да не послужи за зло, но само за прославление на Твоето Име и за спасение на душата.“ 24 IV 1919 г.
Аз съобщих на хората за всичките Твои дела: аз им дадох всичките обяснения, които моя ограничен ум ми е позволил да обгърна безконечното. . . . Аз употребих всичките старания, за да се повдигна до истината; но ако аз, нищожен червей, роден и израсъл в граха, съм казал какво да е недостойно за Тебе, тогава, о! Боже, научи ме, как да поправя погрешката си. Аз Те моля, да не ме допускаш до самооболщение (самообольщение – ласкателство, самозаблуда) от този труд, който е посветен на Твоята Божествена Слава ! „Боже, приеми ме в лоното на Твоята благост и дарувай ми милост, щото трудът никога да не послужи за зло, но само за прославление на Твоето Име и за спасение на душата.“ 24 IV 1919 г. Гр. В. Търново. Превел от руски К. Иларионов * * * Ясновидство на едно болно момиче. — Една почтена дама от софийското общество ни съобщава следния случай на ясновидство: „Спя с болната си дъщеря в едно легло, тя също спи (болна беше, от три месеца, от коремен тиф и с 40° температура). Сънувам един познат офицер, който е умрял преди 23 год., и веднага се събуждам, събужда се и дъщеря ми и ме пита: „нали този офицер е умрял?
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят.
I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа. Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител? Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен. Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят. Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение. Любовта на детето към учителя ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига. Може да кажат, че много деца не биха могли да бъдат водени по този начин (защото са вече развалени). Отговорът е, че такива деца са развалени от лошо третиране. В такъв случай те трябва да бъдат бавно поправяни с по-голямо търпение и постоянна любов.
към текста >>

Неговото първоначално весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост.
ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво тяло, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък. Погледът приятелски, изразителен и отворен. Носът прав или малко изкривен, цветът на лицето свеж и светъл. Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията. По-висшият тип е философски, твърде религиозен, миролюбив, добър и милостив. Неговото първоначално весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост. Много обичат всички видове спорт и са истински приятели на животните (особено на коне). Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението. Първият деканат идва под Юпитер , вторият има за съвладетел Марс (), при което силно развитото чувство за независимост може да се измени в раздразнителност и упоритост. Третият деканат има за съвладетел слънцето (), едно твърде благоприятно влияние, което донякъде смекчава импулсивността и прибавя повече пожертвувателност.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Как твойта благост чудна сърцето упоява във трепети безкрайни!
Боев „Окултизъм и възпитание - Неотложна училищна реформа“. [4] Вж. „Синархия“ - статии в кн. 1,2 и 3 на списанието. Из „Трепети на една душа“ НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина! * Как твойта благост чудна сърцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна вселената тогава, препълнен със любов! * И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по твоето лице... * Но ще съзра ли нявга, зората де се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърце?... Иван Толев НОВА ЕСТЕТИКА ЗАБРАВЕНИ СТРАНИЦИ * * * ПРИЗНАНИЕ Пред милото дете невинно виновна аз стоя, и в чистия му поглед право не мога да се взра. * Пред погледа му лъчезарен навеждам в свян очи, и нему само аз се моля, сал то да ме прости.
към текста >>

Двигателните способности дават сила на всичките действия; социалната способност ни приспособява към ближните; себелюбивата ни кара да се грижим за себе си; интелектуалната ни прави да разбираме хората и нещата, да знаем за тях каквото може да се знае, и ни дава средства да работим с тях; а моралната и религиозната са определени да управляват всички останали, като ги подчинят на съда на благостта, справедливостта и божествения закон. 6.
Онези части на мозъка, които са употребени за способности, сродни една с друга, са локализирани заедно. По този начин мозъкът се разделя на области или групи, както и на органи. Местото и границите на тези органи и области могат да се изучат най-добре от френологическия бюст и диаграмата, която го придружава във фиг. 1. 5. Всека група върши колективна функция. Двигателните способности дават сила на всичките действия; социалната способност ни приспособява към ближните; себелюбивата ни кара да се грижим за себе си; интелектуалната ни прави да разбираме хората и нещата, да знаем за тях каквото може да се знае, и ни дава средства да работим с тях; а моралната и религиозната са определени да управляват всички останали, като ги подчинят на съда на благостта, справедливостта и божествения закон. 6. Първоначалните нормални условия, който определят превъзходството и силата на ума, като опериращи чрез мозъка, са: 1. Количеството на"мозъка. 2. Качеството на мозъчните влакна. 3. Относителната големина на частите на мозъка и 4. Влиянието на тялото върху мозъка. 7.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост.
Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си. Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път. Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто Манасей, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим. И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост. А когато тя беше близо до кладенеца, Той й каза: - Жено, дай ми да пия. - Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона.
към текста >>

Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост.
И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си. Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път. Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто Манасей, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим. И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост. А когато тя беше близо до кладенеца, Той й каза: - Жено, дай ми да пия. - Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие!
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

милост и благост.
Тъмният принцип става лош, когато се открие, т. е. се събуди за дейност. преди да е бил превърнат от Светлината или Любовта-принцип. Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ . Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с любов. милост и благост. Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира. При всичко че всички качества имат собствена специфична същност. те пак образуват едно хармонично цяло, и всяко от тях по отделно зависи от другите шест или съществува вътре в тях. Те работят едновременно, както нашите пет сетива и проникват във всичките неща, От най-висшето до най-низшето. Първото качество е „свиване“ (contraction).
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Стори ми се, че епидермата й бе топличка и жива, и че се вля в мене безмерна благост и щастие.
Разгледах всичко върху нея: гънките на плата й, наместването на ръцете и. Едната от ръцете на мъжа се доближаваше до Кати, като да я освети повече, а с другата той обгръщаше булото през рамото й. Изглеждаше като да води свое дете или своя сестра. И през това време, когато продължавах да разглеждам тая сцена, Кати почна да се навежда, навежда и ме целуна по устните ми. Аз почувствах, че се допира една нежна кожица, като на некое дете. Стори ми се, че епидермата й бе топличка и жива, и че се вля в мене безмерна благост и щастие. Познах точно целувката на Кати, като че ли тя бе напълно реална. Тя се повдигна, наведе се пак и ми даде втора целувка. После се оттегли бавно и съвършено изчезна. Всички присъстващи я видеха от разни страни, според както бяха насядали: едни в профил, други направо в лицето й. Аз бях осветен почти толкова, колкото светлото видение.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир.
Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“. Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие.
Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ. Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие. Неизмеримостта на Всевишния ни ослепява. Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената. Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни.
към текста >>

Ела, о Дух на Божията благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя?
Пркз свята душа, Духът ВсевЬчен излива, пке Словото в пксен. Йоана, Към Христа „Елате при мен всички утрудени обременени, и аз ще ви изцеля“ Ела, о Дух на Всеобемната любов, И изпълни сърце ми бкдно и студено, Да затрепти от радост и сияние С усмивка блага в Душата. Ела, о Дух на Светлината чиста, Душа ми уморена ти смири, Да възприеме твойта благодат обилна, Иоято носиш от небесни висини. Ела, о Дух на Божията Мждрост, Да освктиш умът ми като слънце С божествени мисли и желания Внеси във мене истинското знание. Ела, о Дух на Истина небесна, Духът ми оиован освободи От всичии заблуждения и насилия, Разкрий великата ми тайна на живота. Ела, о Дух на Божията благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя? 1) П. П-ов Седемдесет годишнината на Спитлера Извадка из „Песен на Камбаните“ от Шарл Спитлер- Сърцето На годишнина вечер самотно сърце Тихо заплака пред Божието лице: — „Защо, о Боже, след всеки твой ден „ Чувствувам се все повече усамотен? „ Нищо не сгрява ме в тоя свят „ Нито писмо едно, нито привет. „ А как жадувам за малко любов! „ За лъч на нежност отправям аз зов.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма. Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване. Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи. Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки. И чудно е, защо не вземат поука от тия свои несполуки и не теглят неизбежните заключения! Всички констатират, с искрена или фалшива скръб, че няма действителен вътрешен мир в държавите, няма мир и между държавите.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Durvi11е — открито за всяка скръб и за всяко страдание, ни показва също, че пътя на разума и знанието не е единственият, който ни води към доброто, но че е необходимо да се постигне го също и чрез благостта, милосърдието, чрез изпълнението на длъжностите ни и възприемането на чуждите болки, защото това са едни от средствата на съвършенството“.
Вестта за неговото заминаване е събрала на мястото ща крематориума, дето, според последната воля на обезплътения Делан, трябвало да се изгори тялото му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация на възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело. Многобройни речи били произнесени от предните дейци по спиритизма,като: Шеврйойл, автор на капиталното и документирано съчинение „On ne meurt pas“,1) Ежен Филип, Паскал Фортюнц, Рипер, Бодие, Анри Рено и Лемоан, от страна на метапсихиститe д-р Ости и от името на Международното психическо дружество, г. Анри Дюрвил, директор на списанието „Psychic Magazine“. Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание. „Сърцето му — продължил г. Durvi11е — открито за всяка скръб и за всяко страдание, ни показва също, че пътя на разума и знанието не е единственият, който ни води към доброто, но че е необходимо да се постигне го също и чрез благостта, милосърдието, чрез изпълнението на длъжностите ни и възприемането на чуждите болки, защото това са едни от средствата на съвършенството“. Габриел Делан още от детинство е започнал да се занимава със спиритически изследвания. Баща му, един от основателите на „Лигата за обучение по духовната наука“, е бил и един от най-близките приятели на Алан Кардек и той шеговито припомнял, че синът му Габриел е играл на коленете на основателя на спиритизма. Живял в такава среда, Делан е свършил училището и е станал инженер по електричеството. Но тая му професия не само не го е отклонила, но още повече го увлякла в изследванията върху естеството на душата, нейните способности, нейната участ и възможните й прояви преди и след смъртта на тялото. Целият му живот е бил насочен в тоя смисъл и може да се каже, че Габриел Делан е бил спиритист постоянно и във всичките работи през живота си.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Щом в душата си чувства благост, умиление, той не може да не прояви това към своите ученици.
А що е дългът на истинския човек? Има ли любов към всички и всичко? Това е неговият морален дълг, защото той се стреми да бъде в полза и услуга на всички. Човек може да обича всички хора повече или по-малко и да живее в мир с всички и това е, което го издига над обикновеното, дребнавото, това е широката душа, това е великото. Окултистът не си служи в делото на възпитанието с никакви строгости и разни насилствени мерки. Щом в душата си чувства благост, умиление, той не може да не прояви това към своите ученици. Това е човекът, който задушва в себе си всяко неприязнено чувство. Разумът избистря мислите, а самообладанието е мерило за добротата. Я щом човек е добър, животът му е полезен за другите. Всеки човек претърпява в развитието си фазите на растене, цъфтене и връзване плод. Та едни хора са в корена, други в стъблото, трети в цвета, а четвърти в плода.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр.
Нашата мисъл е ясна: политиката, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори. С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и целни характери. Трябва да се изоставят съвършено досегашните политически похвати: лъжата, измамата, фалшификацията, фаворитизмът, непотизмът и експлоатацията на народа. Необходимо е всеки политически деец да съзнае, че като служи на народа, служи на Бога. А който служи на Бога, той трябва да Му служи в дух и истина, т.е. да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр. Политик без тия добродетели е едно зловредно оръдие на черните и нечестиви сили. Изобщо, политиката без възвишена духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло. Това трябва добре да се разбере. Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори политиката, т.е. да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат.
към текста >>

Желание на благо за всичко съществуващо, благосклонност към всички, благост, нежност, самопожертване, доброжелателство — това е едната страна на любовта.
И тъй, любовта е извор на живота, тя го осмисля, тя носи благо и радост на всичко, тя е влагата, топлината, сока за корените. Тя е основата — Мировата, Божествената Любов. В нея е разрешението гатанката на живота. Без нея животът е зло и безсмислица. С не я — животът е пълен с радост и благо. Желание на благо за всичко съществуващо, благосклонност към всички, благост, нежност, самопожертване, доброжелателство — това е едната страна на любовта. Изключват се вече: омразата. гнева, грубостта, егоизма, завистта — това, което трови живота в отношенията между хората. Другата страна на любовта е великото търпение и прощение — от страна на този, който люби. Майката проявява велико търпение към децата, прощава им за всичко, защото знае, че те ще пораснат. Бог е дьлготърпелив, защото е Любов — иначе отдавна би очистил света.
към текста >>

Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат.
Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов. Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат. Учителят трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото. Когато детето се научи да обича живота, бож. живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов. Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро. Съвременната система на възпитание не почива на любовта, а на страха.
към текста >>

Благостта на Божествения Дух не само не игнорира безсъзнателния ум на материята и нейната щастлива независимост, но й действа в безмълвие, като изпълнява своята мисия за еволюцията на материята и възвишението на душата, както на човека, така и на вселената.
Но това може да бъде по причина, че нашите възприятия не са съвършени и че ние в някои случаи не сме в състояние да направим ’реално различие и точна оценка на фактите. Но ако ли съществува действително такава реалност, която ние наричаме недостигащо звено в схемата на еволюцията, то това би показвало само, че духът макар й съединен с материята, все пак не е зависим от нея. Но материята? Какво ще стане с нея? Може ли тя да бъде независима от духа? Благостта на Божествения Дух не само не игнорира безсъзнателния ум на материята и нейната щастлива независимост, но й действа в безмълвие, като изпълнява своята мисия за еволюцията на материята и възвишението на душата, както на човека, така и на вселената. Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея. Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята. Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа. Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки.
Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т. е., ако се вдъхновява и тласка от противните мисли и чувства, той не е нито ученик, нито брат. нито сестра. В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни. Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки. Той е син и ученик на любовта. И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр. или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства. коварство, похотливост, лукав поглед, хулене, гордост, безумство — всички тези лукави неща извътре излезват и оскверняват човека“.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване.
Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие? Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина! Това е целта и смисъла на човешкия живот. Х. Рабиндранат Тагор Последната му снимка в Буенос-Айрес (Аржентина), на 3.II. 1925 г.
към текста >>

„Благоволението на благоволенията (староеврейски израз за върховната благост) се отнася за челото на Най-Стария по дни.
Косите, от които се излъчва магнетичната сила на мозъка (от тук и историята за Самсона и дългите коси на назореите и пророците), са символ на прилива, който съединява Най-Стария по дни с низшето. Чистата белина и съвършеното равновесие на тия коси откриват, че влиянието отгоре е само доброта, всеопрощение и приятна хармония. Идра Раба казва, че в Най-Стария по дни няма никаква жестокост, а всеобемно милосърдие. Прочее злият сам се наказва чрез реакцията на злото върху извършителя му, без намесата на Бога и без да е престанала Неговата прошка и вечна любов. Злото само разрушава себе си. „Благоволението на благоволенията (староеврейски израз за върховната благост) се отнася за челото на Най-Стария по дни. В Кабалата, челото е емблема и орган на волята. Тая воля е, в Най-Стария по дни, най-благата и милостивата. Това показва, какви спънки се срещат, за да се долови значението на кабалистичните тайни. Стилът на Кабалата е толкова мъчен, колкото и на Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с мислите в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини. Божественото чело „се изявява в молитвите на низшите“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44632196426392