Търсене в текстове за 'Билет'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 108 резултата в 62 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>

2. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако речете да плащате, само билетът ви струва милиарди и то – златни.
Защо не благодарим за това? В един момент съзнанието ви може да бъде будно и именно тогава благодарете. Защо човекът е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови? Без да ги отваряш и прочиташ, ти ги отпращай от себе си. Вас много са ви обичали, за да ви изпратят на разходка със Земята. Ако речете да плащате, само билетът ви струва милиарди и то – златни. Благодарете, че се разхождате по Небето с цялата Земя и с цялата Слънчева система. Да се благодари, това е най-хубавото. И с това няма да остане. За в бъдеще ще има по-хубави работи. Всеки човек трябва да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, за това, че има подслон, за всичко да благодари.
към текста >>

3. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Не гонят тези, които имат билет.
След смъртта низшите духове почват да гонят човека в тъмната зона, за да отнемат това, което той носи. Който е живял добре, лесно ще мине оттам, ала е мъчно за онзи, който не е живял добре. Такава душа до 40 дни след смъртта е на големи изпитания. Един брат попита: „Нас, като заминем, ще ни гонят ли? “ Не гонят тези, които имат билет. А кое е билетът? Билетът е Вярата. Една заминала майка съобщила: „Кажете на дъщеря ми, че живея във вода! “; това се дължи на сълзите на дъщерята. Има умрели, които стоят в другия свят 10-15 години и не можеш ги убедиш, че са умрели.
към текста >>

А кое е билетът?
Който е живял добре, лесно ще мине оттам, ала е мъчно за онзи, който не е живял добре. Такава душа до 40 дни след смъртта е на големи изпитания. Един брат попита: „Нас, като заминем, ще ни гонят ли? “ Не гонят тези, които имат билет. А кое е билетът? Билетът е Вярата. Една заминала майка съобщила: „Кажете на дъщеря ми, че живея във вода! “; това се дължи на сълзите на дъщерята. Има умрели, които стоят в другия свят 10-15 години и не можеш ги убедиш, че са умрели. Сядат на масата, искат лъжица и вилица и се възмущават, че не им обръщате внимание.
към текста >>

Билетът е Вярата.
Такава душа до 40 дни след смъртта е на големи изпитания. Един брат попита: „Нас, като заминем, ще ни гонят ли? “ Не гонят тези, които имат билет. А кое е билетът? Билетът е Вярата. Една заминала майка съобщила: „Кажете на дъщеря ми, че живея във вода! “; това се дължи на сълзите на дъщерята. Има умрели, които стоят в другия свят 10-15 години и не можеш ги убедиш, че са умрели. Сядат на масата, искат лъжица и вилица и се възмущават, че не им обръщате внимание. Не знаят, че са в онзи свят.
към текста >>

4. 3_26 ) Нещо за звездното небе - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-красиво ще бъде, когато хората получат билет да пътуват из Вселената.
Тази енергия, която иде от Слънцето към Земята, при връщането си от Земята към Слънцето образува второто течение. Става една обиколка като кръвообращение – енергията, която иде от Слънцето, е артериално течение, а течението, което отива от Земята към Слънцето, – венозно (виж Фигура 3). Слънчевите петна са отвърстия, през които се праща кондензирана енергия към Земята винаги с известна цел. Тази енергия се праща на Земята с такава грамадна бързина, че ако би дошла направо към нея, ще помете всичко със себе си. Затова между Земята и Слънцето има няколко трансформатори, които възприемат тази слънчева енергия; като я трансформират, намаляват скоростта ѝ и тогава тя се спуща на Земята. Най-красиво ще бъде, когато хората получат билет да пътуват из Вселената. Тогава човек ще разбере Мъдростта, която съществува – онова разнообразие на организмите, на културите и на живота. Той ще влезе в някой свят, дето хората не знаят как да се карат или ограбват, защото там няма никакви условия за подобни неща. Един брат попита: „Как да ги познаем Слънчевите същества, като ги видим? “ Непрестанно идат Същества от Слънцето на Земята; за да ги познаете, трябва да имате шесто сетиво.
към текста >>

5. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Който тук издържи, дават му билет да отиде навсякъде.
Всеки един от братята и сестрите трябва да издържи изпитите, когато дойдат. Когато Йов бил връхлетян от страдания, отначало видял близо до себе си грозните духове, но като отправил поглед по-далеч, видял Светлите духове. Значи близкото около него било мрачно, а далечното било красиво. Тогава той разбрал, че всичко, което става, е за добро и настанал Мир и Радост в душата му. Земята е място за матура. Който тук издържи, дават му билет да отиде навсякъде. Напредналите същества от Невидимия свят искат да дойдат тук, за да държат матура. Който не издържи матурата и замине, не му дават билет. Писанието казва: „Блажени, които минават през изпитания.“ Блажени написаните книги. Блажени праните дрехи. Ще вземеш едно шише, ще го изчистиш, ще го измиеш, че да бъде съвършено чисто.
към текста >>

Който не издържи матурата и замине, не му дават билет.
Значи близкото около него било мрачно, а далечното било красиво. Тогава той разбрал, че всичко, което става, е за добро и настанал Мир и Радост в душата му. Земята е място за матура. Който тук издържи, дават му билет да отиде навсякъде. Напредналите същества от Невидимия свят искат да дойдат тук, за да държат матура. Който не издържи матурата и замине, не му дават билет. Писанието казва: „Блажени, които минават през изпитания.“ Блажени написаните книги. Блажени праните дрехи. Ще вземеш едно шише, ще го изчистиш, ще го измиеш, че да бъде съвършено чисто. Та в Невидимия свят, когато искат да дадат някому ново знание, ще го чистят, чистят, че ще му настръхнат косите и ще пищи: „Отиде вече, изгубихме, оглупяхме, нищо не остана.“ Пред човека неговият земен живот бива представян много идеално.
към текста >>

6. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой очаква нещо без работа – като лотариен билет.
Трябват три неща – Любов, Знание и работа. Най-важните работи отсега нататък има да се учат. Когато човек се учи, Бог урежда работите му. Нашите стари възгледи са несъвместими с Божествените, които ще дойдат. Защо са ти цели чували със стари банкноти, които не струват нищо? Някой очаква нещо без работа – като лотариен билет. Не, трябва да се работи. Друг идва и ме пита: „Дали ще свърша гимназия? “ Питам го: „Ти имаш ли приятелки, към които храниш особени чувства? “ – “Имам.“ Казвам му: „Мъчно ще свършиш гимназия.“ Врачувам, защото умът му е разсеян – днес смях, утре смях и няма да свърши. Бог иска работа, учене.
към текста >>

7. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще ви дам да размишлявате върху стиха: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ После изберете си десет глави от Притчите, като теглите билетчета, и ще размишлявате върху тези, които ви се паднат.
Те отговарят на дванадесетте зодиакални знаци. Откровението на Йоана е за най-учените хора. В Откровението е казано: „И чух, че цялото създание е примирено“; значи в края всички се примиряват. Евангелието от Йоана е Евангелие на Любовта. Като размишлява човек върху Евангелието от Йоана, ще се свърже с Любовта. Ще ви дам да размишлявате върху стиха: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ После изберете си десет глави от Притчите, като теглите билетчета, и ще размишлявате върху тези, които ви се паднат.
към текста >>

8. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата и билет ще ти дадат, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма.
“. Последните ми думи бяха: „Щом не искаш това, ще ти дам един метод, по който сам да се лекуваш. След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш.” За всеки трябва да се намери подходящ човек, за да се обърне. Един му говори, друг му говори, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума и той се обърне. Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата и билет ще ти дадат, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Когато тръгнеш, ще се спреш на едно място и ще ти кажат отвътре: „Еди на коя си улица една жена се моли и те чака“. И така вие ще ѝ помогнете с радост. На следващия ден ще отидеш при друга жена, която те чака от сто дни. И където отидеш, ще създадеш аура.
към текста >>

9. 81) Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза:
Това значи: не търси черешата, но търси господаря на черешата. Като намериш господаря, той е щедър. Един брат запита: „Какво му трябва на човек, за да има успех? “. Три неща му трябват: Доброто или Добродетелта като основа, Справедливостта, с която ще гради, и Разумността, за да знае да се обхожда. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза: Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза:
към текста >>

Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера.
Като намериш господаря, той е щедър. Един брат запита: „Какво му трябва на човек, за да има успех? “. Три неща му трябват: Доброто или Добродетелта като основа, Справедливостта, с която ще гради, и Разумността, за да знае да се обхожда. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза: Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява.
към текста >>

Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме.
Един брат запита: „Какво му трябва на човек, за да има успех? “. Три неща му трябват: Доброто или Добродетелта като основа, Справедливостта, с която ще гради, и Разумността, за да знае да се обхожда. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза: Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява. Братът попита: „Колко трябва да вземаме и колко да даваме?
към текста >>

Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите.
“. Три неща му трябват: Доброто или Добродетелта като основа, Справедливостта, с която ще гради, и Разумността, за да знае да се обхожда. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза: Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява. Братът попита: „Колко трябва да вземаме и колко да даваме? ”
към текста >>

Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет.
Три неща му трябват: Доброто или Добродетелта като основа, Справедливостта, с която ще гради, и Разумността, за да знае да се обхожда. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза: Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява. Братът попита: „Колко трябва да вземаме и колко да даваме? ” Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш.
към текста >>

Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза:
Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза: Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява. Братът попита: „Колко трябва да вземаме и колко да даваме? ” Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш.
към текста >>

10. 18) Да се изучат свещените книги - Боян Боев (1883 – 1963)

Като възкръснете, и вие ще имате един билет до Слънцето.
Преди грехопадението Земята е била величествена и красива. Тя пак ще придобие своя първообраз и вие ще бъдете свидетели – всичко ще видите. Най-красивото място за живеене е Слънцето. Там климатът е равномерен, смекчен. Адептите от първа степен могат да го посещават. Като възкръснете, и вие ще имате един билет до Слънцето. Трябва да се изучи небесният език, този Божествен език, който човек е забравил. Като изучаваме свещените книги, виждаме каква връзка е имало между Небето и Земята, но впоследствие са се изменили условията. Животът на Слънцето и днес е познат за някои хора, но не им се позволява да говорят. Заминалите отвъд много работят, те помагат и вземат живо участие в живота на Земята. Половината от нашия живот е все живот на съществата, които живеят в другия свят.
към текста >>

11. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако тръгнеш да работиш от евангелската църква, ще ти определят заплата, билет ще ти дадат.
След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш". * За всекиго, за да се обърне (към Бога), трябва да се намери подходящ човек. Говори му някой, говори му трети, четвърти, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума - и той се обърне. Ако тръгнеш да работиш от евангелската църква, ще ти определят заплата, билет ще ти дадат. А пък тук като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Като тръгнете да работите, ще се спрете някъде и отвътре ще ви кажат: „На еди-коя си улица една жена се моли и те чака". Вие отивате и я намирате, зарадвате се, че сте й помогнали. На другия ден отивате при друга жена, която се моли и чака вече сто дена... И където отивате, ще създавате аура.
към текста >>

А пък тук като тръгнеш, билет няма, заплата няма.
* За всекиго, за да се обърне (към Бога), трябва да се намери подходящ човек. Говори му някой, говори му трети, четвърти, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума - и той се обърне. Ако тръгнеш да работиш от евангелската църква, ще ти определят заплата, билет ще ти дадат. А пък тук като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Като тръгнете да работите, ще се спрете някъде и отвътре ще ви кажат: „На еди-коя си улица една жена се моли и те чака". Вие отивате и я намирате, зарадвате се, че сте й помогнали. На другия ден отивате при друга жена, която се моли и чака вече сто дена... И където отивате, ще създавате аура. *
към текста >>

12. Екскурзия на Витоша на 9 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса пред него.
- Три неща му трябват: Първо, Доброто, добродетелта. Тя е основа. Второ, Справедливостта, с нея градиш. Трето, Разумността - да знаеш да се обхождаш. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса пред него. И каза: - На три билета да пише: един милион лева, петстотин хиляди лева и сто хиляди лева. А на останалите билетчета да има номера. Един брат написа 120 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите.
към текста >>

- На три билета да пише: един милион лева, петстотин хиляди лева и сто хиляди лева.
Тя е основа. Второ, Справедливостта, с нея градиш. Трето, Разумността - да знаеш да се обхождаш. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса пред него. И каза: - На три билета да пише: един милион лева, петстотин хиляди лева и сто хиляди лева. А на останалите билетчета да има номера. Един брат написа 120 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна номер 103.
към текста >>

А на останалите билетчета да има номера.
Второ, Справедливостта, с нея градиш. Трето, Разумността - да знаеш да се обхождаш. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса пред него. И каза: - На три билета да пише: един милион лева, петстотин хиляди лева и сто хиляди лева. А на останалите билетчета да има номера. Един брат написа 120 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна номер 103. Учителя, като му показаха листа, каза:
към текста >>

Един брат написа 120 билета, понеже толкова души бяхме.
Трето, Разумността - да знаеш да се обхождаш. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса пред него. И каза: - На три билета да пише: един милион лева, петстотин хиляди лева и сто хиляди лева. А на останалите билетчета да има номера. Един брат написа 120 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна номер 103. Учителя, като му показаха листа, каза: „Не давай на заем повече, отколкото банката позволява."
към текста >>

На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите.
Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса пред него. И каза: - На три билета да пише: един милион лева, петстотин хиляди лева и сто хиляди лева. А на останалите билетчета да има номера. Един брат написа 120 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна номер 103. Учителя, като му показаха листа, каза: „Не давай на заем повече, отколкото банката позволява." Един брат попита:
към текста >>

Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той казваше по едно изречение като съвет.
И каза: - На три билета да пише: един милион лева, петстотин хиляди лева и сто хиляди лева. А на останалите билетчета да има номера. Един брат написа 120 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна номер 103. Учителя, като му показаха листа, каза: „Не давай на заем повече, отколкото банката позволява." Един брат попита: - Колко трябва да вземем и колко да даваме?
към текста >>

13. 095 ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче, някой негов приятел му купи билет за театър - той веднага пише писмо, бърза да благодари за приятната вечер, която са прекарали заедно.
Човек, който не иска да бъде смачкан от колективната мисъл на хората, трябва да се свърже със силите на Живата Природа и да издигне съзнанието си до Бога. Хората се отнасят с невнимание и с неблагодарност към средата и са внимателни към условията. Родителите са средата за децата, но колкото и да са добри, децата им не са внимателни към тях. Дойде ли въпрос до някакви условия - до някой приятел, децата всякога го приемат с трепет, очакват нещо от него. Бащата харчи за сина, хиляди левове годишно, да следва в странство, но синът не пише на баща си нито едно благодарствено писмо. Обаче, някой негов приятел му купи билет за театър - той веднага пише писмо, бърза да благодари за приятната вечер, която са прекарали заедно. Защо синът постъпва по два различни начина? Защото бащата е среда, а приятелят - условие. Ако приятелят ви почне да се грижи за вас като баща, т.е. от условие стане среда, вие ще престанете да му благодарите, да бъдете внимателен към него. Ето защо, пазете се, да не правите нещата обикновени.
към текста >>

14. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

След един концерт, Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него.
А мислим, че този социален порядък, който нареждаме, е от нас. Каквото има в Духовния Свят, точно това трябва да се приложи и на Земята. Мойсей видя модела на Скинията горе, и я направи точно такава, каквато му я показаха. Сега в света парите са подбудителната причина, понеже Любовта я няма. А в бъдеще не ще бъде така. След един концерт, Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него. Той свирил за нея от Любов. Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с цигулката на улицата, а паничката му празна. Той взел цигулката му и засвирил. Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила с пари. Това е свирене от Любов.
към текста >>

15. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сте били недоволни и за да ви утешат, са ви изпратили на разходка с един безплатен билет.
При една утринна разходка, в разговор, Учителят каза: - Човек иде на Земята като на училище, със специална програма, определена за него. Почти за всеки ден е определено какво трябва да се учи. Човек е пратен тук на училище и екскурзия. Знаете ли откъде сте дошли? Вие сте били недоволни и за да ви утешат, са ви изпратили на разходка с един безплатен билет. Вие сте екскурзианти. Човек трябва да благодари на Бога, че се разхожда. Като се върне у дома си, все ще занесе нещо. Като пътува, трябва да си държи бележки. Като се върне, ще разказва там на приятелите си какво е видял.
към текста >>

16. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Искаш да пътуваш, ще ти дадат билет.
И тогава ще имате една опитност, на която ще разчитате. Ще видите какво е Божествената мъдрост. И тогава, дето идете, ще ви посрещнат. Искаш служба, ще ти дадат. Искаш шапка, ще ти дадат. Искаш да пътуваш, ще ти дадат билет. Тогава ще кажете ли, че светът е лош? Ако навсякъде ви приемат, светът няма да бъде лош, но красив. Набожният човек, като влезе в къщата ти, веднага всичко ще светне и всичко ще се уреди. И като погледнеш, къщата ти ще заприлича на рай. Ако ти си беден и болен, той, като те потупа по гърба, веднага ще оздравееш.
към текста >>

17. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

В любовта ще вземеш последното място, последния билет.
Може да имаш някаква болка, то е само един момент. Както и да разглеждаш света, ако го разглеждаш като едно представление, той е най-хубавото представление, което може да има. Ако го разглеждаш като картина, той е най-хубавата картина. Ако го разглеждаш като музика, той е най-хубавата музика. Някои искат първите места. В любовта ще вземеш последното място, последния билет. Щом вземеш първото място, първия билет, няма да видиш нищо. При любовта ще оставиш човека свободен. Като му дадеш едно благо, ще се отдалечиш, да не те вижда. Някой казва:“Може да се загуби любовта.“Любов, която се губи, не е съществена. Знание, което се губи, не е съществено.
към текста >>

Щом вземеш първото място, първия билет, няма да видиш нищо.
Както и да разглеждаш света, ако го разглеждаш като едно представление, той е най-хубавото представление, което може да има. Ако го разглеждаш като картина, той е най-хубавата картина. Ако го разглеждаш като музика, той е най-хубавата музика. Някои искат първите места. В любовта ще вземеш последното място, последния билет. Щом вземеш първото място, първия билет, няма да видиш нищо. При любовта ще оставиш човека свободен. Като му дадеш едно благо, ще се отдалечиш, да не те вижда. Някой казва:“Може да се загуби любовта.“Любов, която се губи, не е съществена. Знание, което се губи, не е съществено. Истинската любов не се губи, истинското знание не се губи.
към текста >>

Аз виждам в бъдещето, че във вашите лотарийни билети има нещо за вас.
Друга каза:“Петнадесета.“ Учителя прочете страница петнадесета. Там пише: „Обичаш ли някого, ще работиш за него. Да работиш за Бога от любов. Ще премахнете препятствията, които спъват любовта. Аз виждам в бъдещето, че във вашите лотарийни билети има нещо за вас. Днешният ден е облачен, за да сте събрани, за да се учите от Любовта, като говорим за нея. Онези хора, които ви обичат, са много умни. Най-първо Той ще дойде с вощеница, ще има дим, да види дали оценяваш дима. После, като оценяваш, ще дойде с една свещ, и като я оценяваш, ще дойде с лампа със светлина на две свещи. И най-после ще дойде със силна светлина.
към текста >>

18. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата, билет има, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма.
Вие ще се прикомандировате към тях като отряди, като доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете да работите. Можете да работите по различни начини: в болници, в затвори и пр. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата, билет има, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Като тръгнеш, ще се спреш на едно място и ще ти кажат отвътре: “Еди на коя си улица една жена се моли и те чака.“ Ти отиваш и я намираш. Зарадваш се, че си й помогнал. На другия ден отиваш при друга жена, която те чака сто дена. И дето отидеш, ще направиш аура.
към текста >>

19. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако речете да си плащате, само билета ви струва милиард.
И в този именно момент ти трябва да благодариш. Човек е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови. Ти ги отваряш и четеш. Без да ги отваряш, ги отпращай от себе си. Вас много са ви обичали, за да ви изпратят на земята, да се разхождате без пари. Ако речете да си плащате, само билета ви струва милиард. И то златни. Благодарете, че се разхождате по небето с цялата земя и с цялата Слънчева система. Да благодарим на Бога, че ни е пратил на земята. Да се благодари, то е най-хубавото нещо. За в бъдеще ще има по-хубави работи, с това няма да остане.
към текста >>

20. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три билета да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв.
“ Три неща му трябват: 1. Доброто то е основа. 2. Справедливостта с нея градим. 3. Разумността да знаеш да се обхождаш. Учителят каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три билета да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв. и 100 000 лева, а на останалите билети да има номера. Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103.
към текста >>

и 100 000 лева, а на останалите билети да има номера.
Три неща му трябват: 1. Доброто то е основа. 2. Справедливостта с нея градим. 3. Разумността да знаеш да се обхождаш. Учителят каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три билета да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв. и 100 000 лева, а на останалите билети да има номера. Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза:
към текста >>

Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме.
1. Доброто то е основа. 2. Справедливостта с нея градим. 3. Разумността да знаеш да се обхождаш. Учителят каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три билета да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв. и 100 000 лева, а на останалите билети да има номера. Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява.
към текста >>

На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите.
2. Справедливостта с нея градим. 3. Разумността да знаеш да се обхождаш. Учителят каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три билета да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв. и 100 000 лева, а на останалите билети да има номера. Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява. Един брат попита колко трябва да заемаме и колко да даваме.
към текста >>

Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет.
3. Разумността да знаеш да се обхождаш. Учителят каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три билета да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв. и 100 000 лева, а на останалите билети да има номера. Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява. Един брат попита колко трябва да заемаме и колко да даваме. Ще заемеш колкото събира торбата и ще дадеш всичко, което имаш.
към текста >>

21. В Божествената светлина - Боян Боев (1883 – 1963)

Който тук издържи, дават му билет навсякъде да отиде.
Има крадци в духовния свят. Тъкмо си влязъл в пътя, и те влизат под кожата ти и почват да те надуват. Казват ти: „Ти си много повече от другите. Ти си това, онова.“ И после те накичат c всички епитети и ти казват: „На тебе никакъв Господ не ти говори. “ Земята тук е място за матура. Който тук издържи, дават му билет навсякъде да отиде. Напредналите същества от невидимия свят искат да дойдат тук да държат матура. Писанието казва: „Блажени, които минават през изпитания. “ Изпитите за разните хора са различни. Няма двама души, които да имат еднакви изпити. Има известна разлика.
към текста >>

22. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С тези пари можахме да купим билети до Търново за всички останали от комуната.
Така премина месец юли. През август беше Братския събор в Търново. Ние трябваше да отидем, а нямахме пари за път. Двама от нас се сдобиха с пари, намериха начин и хоп в Търново. В това време по някакво чудно съвпадение, родителите ми изпратиха пари, макар че бях им забранил. С тези пари можахме да купим билети до Търново за всички останали от комуната. Така завърши този опит. Натоварени на биволска кола, върху куп слама, напуснахме Ачларе и от гара Карнобат отпътувахме с влака към Търново. Там бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителя нареди да ни създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас.
към текста >>

23. 73 МУЗИКАНТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Често Му пращаха билети, за да посети концертите им.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] МУЗИКАНТИТЕ Музикантите и композиторите у нас имаха много добро отношение към Учителя и Неговото дело. Често Му пращаха билети, за да посети концертите им. Някои от тях даваха концерти и в нашия салон на Изгрева. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителя имаше подчертано уважение. Учителя посещаваше концертите на изпълнители със световна известност като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др. След такива концерти, връщайки се от тях, пред стаичката на Учителя всякога се споделяха впечатленията с приятелите, които го придружаваха и тези, които се случваха да бъдат наоколо. Учителя се произнесе особено ласкаво за Хуберман и Пшихода.
към текста >>

24. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Радев беше купил два билета
поду цялото лице - имах фистула на венеца. Чувствах вече, че кръвта ми се отравя, Брат Г. Радев ме видя и ме помоли да отида при Учителя, но аз отказах, защото не исках да го занимавам с дребни работи. Радев беше купил два билета за концерта на Пшихода - голям полски цигулар, който щеше да свири същата вечер. Напомни ми, че в това състояние не може да ме заведе на концерта и продължи да ме придумва да се обадя на Учителя. След продължително настояване аз се съгласих и отидох при него.
към текста >>

25. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Купил си билет за парахода и като се качил на
настойчиво го убеждавал: „Жена ти и детето ти в България те чакат, ти трябва да се върнеш в България! " Мъжът отначало упорствал, но човекът всеки ден отивал при него и му повтарял все същото с още по-голяма настойчивост. Най-после човекът решил да си дойде. Купил си билет за парахода и като се качил на палубата, срещнал там възрастния, който го карал да се върне в страната си. И по пътя продължавал да му напомня, че жена му и детето му в родината го чакат. Когато преминали българската граница, възрастният човек се изгубил някъде и мъжът не го видял повече. Като си отишъл у дома, разказал всичко това на жена
към текста >>

26. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

предложи да направим нещо като лотария -всеки да си изтегли едно билетче, по.
изправиха Борис пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз разбрах, че Учителят още тогава е видял всичко и с кратките думи беше изразил каквото имаше да стане." Спомня си брат Д. С: „Бяхме на Бивака на Витоша с Учителя и той предложи да направим нещо като лотария -всеки да си изтегли едно билетче, по. което Учителят ще разкаже за живота му и неговото бъдеще. Аз подадох моето листче на Учителя и той ми каза: „Дръж музиката, не я оставяй." Зачудих се защо Учителят ми говори така. По това време бях директор на едно голямо
към текста >>

билетчето си на Учителя, той ù посочил: „В живота си ще разчиташ на себе си.".
Но така се случи по-късно, че трябваше да напусна предприятието и да се препитавам с музика. Чак тогава разбрах думите на Учителя „Дръж музиката! " При тази „игра", когато една сестра подала билетчето си на Учителя, той ù посочил: „В живота си ще разчиташ на себе си.". Тя се изненадала, защото имала мъж, който се грижел за нея. Но след време мъжът ù умрял и тя останала сама. Тогава разбрала думите на Учителя. Още като ученик в гимназията Е. Н.
към текста >>

27. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Например има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли, запример, в една лотария кои билети може да спечелят.
Тя ще мине по същия път около Слънцето, но не през същото пространство, защото и Слънцето се движи. Затова този момент, който сега го имате, използвайте го! Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш, може отчасти да се домогнеш до него, но все таки ще чувствуваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. 348. Ученикът и знанието. Например има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли, запример, в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той изгубва тази способност. Значи, Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш толкова, колкото ти е потребно, вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие. А затуй в истинското знание от хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност.
към текста >>

28. Биографични бележки за сестра Милка Периклиева - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не е имала дори пари за трамваен билет и често е ходела пеша до Изгрева и до дома на родителите си в Конъовица.
Венъж ми каза, че това страдание тя самата си го е поискала от Небето. Може би ето защо: Баща й през 1930 година загубва имуществото и парите си поради голямата икономическа криза и финансов крах от 1929 година. Той силно задлъжнява и задълженията му падат върху гърба на големия му син и на Милка. И така, през тридесетте години на миналия век тя живее в голям недоимък на средства и пари, защото е трябвало със скромната си заплата на детска учителка да помага на родителите си и на по-малките си брат и сестра. Не е имала дори пари за трамваен билет и често е ходела пеша до Изгрева и до дома на родителите си в Конъовица. Зимно време, без солидни обувки и с тънко старо палтенце, често се е прибирала замръзнала и мокра у дома си. По онова време, един път, след беседа, Учителя я запитва: „Сестра Милка, ако сега Небето се отвори и те благослови за някакво твое желание, какво би си поискала ? " Милка била толкова тъжна поради тежкото си материално положение, че казала на Учителя : „О, Учителю, бих поискала и аз като другите братя и сестри да съм с по-нови и хубави дрехи и обувки, да имам средства да се нахраня както трябва и да се чувствам радостна и доволна от живота." А Учителя казал: „Милка, ако Небето иска да ти даде нещо, трябва да поискаш много повече, твоето желание е много малко за Съществата от Невидимия свят." Въпреки тази реакция на Учителя, след този кратък разговор нейното материално положение се подобрява. Но десетина години по-късно Учителя отново задава същия въпрос на сестра Милка. И тогава тя пожелала много повече: да бъде свободна, за да служи на Делото на Братството, при каквито и да е условия.
към текста >>

29. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на
останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел. Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата.
към текста >>

30. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Искал да го види понеже досега е само слушал за него и чел негови беседи, но понеже бил беден нямал пари, за да си купи билет за влака.
Той налиташе на млади жени и напълно успешно имаше сили, с които работеше и малцина му се опънаха. Шега нямаше с него. И взимане-даване с него не биваше да става, защото от теб нищо нямаше след това да остане. Такъв беше и такъв си остана. Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види понеже досега е само слушал за него и чел негови беседи, но понеже бил беден нямал пари, за да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитви към небето да се нареди някакси, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя. Случило се така, че неговият комшия имал дете, което се разболяло тежко. Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото, детето скоро щяло да почине. Чул това нашият брат и споменал пред своят богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето до там. Нашият приятел казал: „Ти знаеш аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя".
към текста >>

31. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Като отида и разкажа на Георги Димитров за това събрание, ще видим кой ще изхвърчи.“ Бях страшно ядосан, извадих партийния си билет и го хвърлих в очите им, сложих пистолета на масата и казах, че нямам работа при такива партийци, защото не са достойни да носят това име.
Когато си замина Учителя, ние с Жеков и още някои братя отидохме в министерството и поискахме да се свържем с Димитров чрез Антон Югов. Същият ни предостави всички координати, за да се свържем с него. След разговора Георги Димитров изпрати телеграма със следния текст: Учителя да бъде погребан точно там, където той си е определил! – А вие днес ми казвате, че трябва да го изхвърлят оттам. Вие не знаете, че при блокадата на германците Учителя помогна на Георги Димитров – с неговата шапка и балтон да замине за Германия и после за Русия. Като отида и разкажа на Георги Димитров за това събрание, ще видим кой ще изхвърчи.“ Бях страшно ядосан, извадих партийния си билет и го хвърлих в очите им, сложих пистолета на масата и казах, че нямам работа при такива партийци, защото не са достойни да носят това име. Те се стъписаха, защото мислеха, че мене ще изплашат, а след моите думи изплашените бяха те и започнаха да ме успокояват: „Чакай бе, Антов, ще се разберем с теб...“ – Аз си тръгнах, тряснах силно вратата и повече не стъпих при тях. Никой не посмя повече да ме потърси. Успях да извадя разрешително да се четат беседи в салона и се четяха до предаването на селището на руснаците по волята на Учителя. После извадих разрешително да се четат беседи при Симеон Симеонов, при Иван А. Михайлов и в Мърчаево, без да ни безпокоят.
към текста >>

32. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Сега вие седите в къщи и, ако сте жена, казвате: "Много съм скована, мъжът ми ме е вързал." И мъжът казва: „Много съм скован, жената ме е вързала." Казвам: Щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, където искаш, ще извървиш милиони километри.
Тогава Господ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: „Какво да правя сега, след като свърших своята работа на земята? " Щом сте опитали Любовта във всичките й проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал. Сега вие седите в къщи и, ако сте жена, казвате: "Много съм скована, мъжът ми ме е вързал." И мъжът казва: „Много съм скован, жената ме е вързала." Казвам: Щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, където искаш, ще извървиш милиони километри. По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване. И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелевам ви да бъдете радостни и весели, а не, след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ви отнеме.
към текста >>

По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване.
Казвате: „Какво да правя сега, след като свърших своята работа на земята? " Щом сте опитали Любовта във всичките й проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал. Сега вие седите в къщи и, ако сте жена, казвате: "Много съм скована, мъжът ми ме е вързал." И мъжът казва: „Много съм скован, жената ме е вързала." Казвам: Щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, където искаш, ще извървиш милиони километри. По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване. И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелевам ви да бъдете радостни и весели, а не, след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ви отнеме. *
към текста >>

33. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака.
Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя. Неговият дух работи без шум и без глас. При разговор с Ирина Кисьова през 1931 година Учителя казва, че в Европа се е родило едно незаконно дете — марксизмът.
към текста >>

Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му.
" Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя. Неговият дух работи без шум и без глас. При разговор с Ирина Кисьова през 1931 година Учителя казва, че в Европа се е родило едно незаконно дете — марксизмът. Маркс не е руснак, а германец, но даде своето учение на руснаците — те да го отгледат.
към текста >>

34. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България.
Той я приема и тя му разказва патилата си. Учителя се замисля и казва: „В скоро време мъжът ти ще се върне." Тя го поглежда недоверчиво и му обяснява, че той се е оженил за друга. Учителя й повтаря: „Ще се върне." От този ден в Америка при мъжа й започва да се появява един старец с бяла брада, който му говори: „Кога ще си отидеш в България? Там те чакат." Мъжът отговаря, че няма да си ходи. Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава. Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България. През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака. Когато стигат в София и мъжът слиза на гарата, непознатият се изгубва. Той отива при жена си и двете си деца, които са много доволни и благодарни на Бога. Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец.
към текста >>

Учителя му отговаря: „Тръгни, всичко ще се нареди." Той отива на гарата и се нарежда на опашка пред гишето за билети.
Вие ще се намерите в чудо - едни ще се схванат, други ще се разболеят. Оставям да разрешите вашите отношения помежду си с търпение и любов." Наш брат идва в София по работа, но като я свършва, едновременно с това свършва и парите си. Търси да вземе отнякъде пари назаем, но не успява да намери. Отива да се сбогува с Учителя и му казва, че трябва да си ходи, а няма пари за влака. Учителя му отговаря: „Тръгни, всичко ще се нареди." Той отива на гарата и се нарежда на опашка пред гишето за билети. Наближава гишето, идва неговият ред и той се чуди как ще плати билета. Като застава пред гишето, отправя погледа си надолу, вижда един портфейл. Навежда се, взима го и вътре намира точно толкова пари, колкото му трябват за билет. Купува си билет и горещо благодари на Учителя за дадената му навременна помощ. Учителя дава една задача.
към текста >>

Наближава гишето, идва неговият ред и той се чуди как ще плати билета.
Оставям да разрешите вашите отношения помежду си с търпение и любов." Наш брат идва в София по работа, но като я свършва, едновременно с това свършва и парите си. Търси да вземе отнякъде пари назаем, но не успява да намери. Отива да се сбогува с Учителя и му казва, че трябва да си ходи, а няма пари за влака. Учителя му отговаря: „Тръгни, всичко ще се нареди." Той отива на гарата и се нарежда на опашка пред гишето за билети. Наближава гишето, идва неговият ред и той се чуди как ще плати билета. Като застава пред гишето, отправя погледа си надолу, вижда един портфейл. Навежда се, взима го и вътре намира точно толкова пари, колкото му трябват за билет. Купува си билет и горещо благодари на Учителя за дадената му навременна помощ. Учителя дава една задача. Всеки ученик да даде 10 лева на един най-беден човек, когото срещне.
към текста >>

Навежда се, взима го и вътре намира точно толкова пари, колкото му трябват за билет.
Търси да вземе отнякъде пари назаем, но не успява да намери. Отива да се сбогува с Учителя и му казва, че трябва да си ходи, а няма пари за влака. Учителя му отговаря: „Тръгни, всичко ще се нареди." Той отива на гарата и се нарежда на опашка пред гишето за билети. Наближава гишето, идва неговият ред и той се чуди как ще плати билета. Като застава пред гишето, отправя погледа си надолу, вижда един портфейл. Навежда се, взима го и вътре намира точно толкова пари, колкото му трябват за билет. Купува си билет и горещо благодари на Учителя за дадената му навременна помощ. Учителя дава една задача. Всеки ученик да даде 10 лева на един най-беден човек, когото срещне. Една сестра има голямо желание да изпълни задачата, но не може да събере парите и решава да отиде и каже на Учителя. По това време Учителя е пред салона и разговаря с един човек, много скептично настроен и с особено отрицателно мнение за братята и сестрите.
към текста >>

Купува си билет и горещо благодари на Учителя за дадената му навременна помощ.
Отива да се сбогува с Учителя и му казва, че трябва да си ходи, а няма пари за влака. Учителя му отговаря: „Тръгни, всичко ще се нареди." Той отива на гарата и се нарежда на опашка пред гишето за билети. Наближава гишето, идва неговият ред и той се чуди как ще плати билета. Като застава пред гишето, отправя погледа си надолу, вижда един портфейл. Навежда се, взима го и вътре намира точно толкова пари, колкото му трябват за билет. Купува си билет и горещо благодари на Учителя за дадената му навременна помощ. Учителя дава една задача. Всеки ученик да даде 10 лева на един най-беден човек, когото срещне. Една сестра има голямо желание да изпълни задачата, но не може да събере парите и решава да отиде и каже на Учителя. По това време Учителя е пред салона и разговаря с един човек, много скептично настроен и с особено отрицателно мнение за братята и сестрите. Сестрата се приближава до Учителя и му казва: „Учителю, имам всичкото добро желание да изпълня задачата, но не мога да събера 10 лева.
към текста >>

35. 7.5 Георги Куртев - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни билети на всички, които могат да ходят, за да се евакуират.
„Опълченска" № 66 при Учителя, който го посреща и му поръчва: „Веднага занеси един хляб на семейство Иванови." Георги оставя двата хляба при Учителя и тръгва към дома им. Семейство Иванови три дни не са яли хляб и децата казват на майка си: „Мамо, ето вече три дена твоят Господ, на когото се молиш, не ни донесе хляб." В това време вратата се отваря, влиза Георги Куртев и им подава хляба като отговор на тяхната молитва. Радостта им е голяма. На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира Скопие. Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата. Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни билети на всички, които могат да ходят, за да се евакуират. Натоварва всички болни на каруци и напуска града. Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава. На отсамния бряг на реката остават само Георги Куртев и Боян Боев, които прегазват водата. Когато опасността минава, началниците се връщат, викат Куртев и строго го питат: „Кой ти разреши да евакуираш болницата, без да имаш заповед за това? Ще те дадем под съд." Той им отговаря: „Аз реших да спася 800 глави и заложих моята.
към текста >>

36. 7.54 Руси Събев - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя купува два билета за концерт на виден музикант и казва на Мария Милева да обиколи Изгрева и намери някой брат, който да го придружава на концерта.
Руси Събев Учителя купува два билета за концерт на виден музикант и казва на Мария Милева да обиколи Изгрева и намери някой брат, който да го придружава на концерта. Тя търси Неделчо Попов, Георги Радев, Борис Николов, но не намира никого. Връща се при Учителя и казва, че не може да намери брат, който да го придружава на концерта. Тогава Учителя я пита: „Поканихте ли, рекох, Руси? " Руси Събев е гърбавичък и много от нашите братя го гледат с пренебрежение. Това е причина той да се свие и скромно да живее.
към текста >>

37. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи.
Това значи хора на новата култура! Не е достатъчно само да се говори за новата култура, но трябва да се знае, че хората на новата култура светят. Когато всички хора придобият тази светлина, те ще си подадат ръка и всички заедно ще светят, ше показват пътя на ония, които са се отклонили от него. Само по този начин ще се създаде Великото братство в света." (13, с. 132) „Вие нямате представа какво велико бъдеще ви чака! В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела не са пригодени за такива пътешествия. Не е лесно на съвременния човек да отиде днес до Месечината." (17, с. 84) „Приготовлявайте се за бъдещата култура! Тази култура има свои органи, свои инструменти, които все повече и повече се развиват.
към текста >>

Но сега, каквото да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети.
Не е достатъчно само да се говори за новата култура, но трябва да се знае, че хората на новата култура светят. Когато всички хора придобият тази светлина, те ще си подадат ръка и всички заедно ще светят, ше показват пътя на ония, които са се отклонили от него. Само по този начин ще се създаде Великото братство в света." (13, с. 132) „Вие нямате представа какво велико бъдеще ви чака! В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела не са пригодени за такива пътешествия. Не е лесно на съвременния човек да отиде днес до Месечината." (17, с. 84) „Приготовлявайте се за бъдещата култура! Тази култура има свои органи, свои инструменти, които все повече и повече се развиват. С тия органи, с тия инструменти нещата вече ще могат да се проверяват и по такъв начин всякакво съмнение от умовете на хората ще изчезне.
към текста >>

38. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Кичка сънувала, че й се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно.
Станах в 4 часа и събудих групата. Предложих на Кичка да не тръгва нагоре, а да остане в заслона да наглежда децата, които спяха. Тя навлече всичките си дрехи, които имаше, и първа тръгна за Мусала. Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава. През нощта Кичка сънувала един сън, който разказала на Маргарита, а тя после го разказа и на мен. Кичка сънувала, че й се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно. Тя й подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и й казала, че нищо не й се пада. Кичка се събудила. Ако знаех това нещо, непременно щях да я оставя в заслона. Понеже пътят беше хлъзгав, аз и Кирчо останахме най- отзад, че ако някой се подхлъзне, да можем да го хванем и да му помогнем. Вървяхме по лятната пътека и благополучно стигнахме върха.
към текста >>

Тя й подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и й казала, че нищо не й се пада.
Предложих на Кичка да не тръгва нагоре, а да остане в заслона да наглежда децата, които спяха. Тя навлече всичките си дрехи, които имаше, и първа тръгна за Мусала. Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава. През нощта Кичка сънувала един сън, който разказала на Маргарита, а тя после го разказа и на мен. Кичка сънувала, че й се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно. Тя й подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и й казала, че нищо не й се пада. Кичка се събудила. Ако знаех това нещо, непременно щях да я оставя в заслона. Понеже пътят беше хлъзгав, аз и Кирчо останахме най- отзад, че ако някой се подхлъзне, да можем да го хванем и да му помогнем. Вървяхме по лятната пътека и благополучно стигнахме върха. Посрещнахме изгрева на слънцето.
към текста >>

Взехме веднага билети и бързо се качихме на лифта.
Свързах се с метеоролога Георги и се оказа, че той е дежурен след 5 август. На 8 август, неделя, тръгнахме с двете коли на Косьо за Боровец. Бяхме сестра ми Величка, Истиян, Костадин, Дарина, Снежина, Любомир, Емилия, Павел, Еленка и аз. Като стигнахме Боровец видяхме, че около лифта има много хора. Оказа се, че на този ден е празникът на Рила и Мусала. Взехме веднага билети и бързо се качихме на лифта. Слязохме при х. Ястребец и по лятната пътека се отправихме към х. Мусала. Там имаше много хора. Пееше голям хор планински песни. Беше и Симеон Сакскобурггодски.
към текста >>

39. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

„Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149)
Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г. Всяко посещение, даже и всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им. Такава екскурзия на езерата е благословена. Учителя се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд. „Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149) Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито. Братът пристигнал от провинцията на езерата и там го настаняват в една палатка.
към текста >>

40. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Няколко минути, след като се качи в трамвая, кондукторът мина край него и го подкани за билет.
Отведнъж Ани се ободри, лицето й просветна и с поглед, който отлетя някъде далече и препълнен с неизменно очарование, заговори: - Дали си спомняш, майко, това, което веднъж ти разказах за възрастния човек, когото видях в трамвая и който ми направи дълбоко впечатление. Беше облечен в светли дрехи. Косите му, почти бели, падаха встрани на лицето му, а в погледа му имаше нещо кротко, сияещо, една невидяна досега от мен приветливост. Много силно впечатление ми направи той и аз, както бях изправена встрани, скрито го наблюдавах. Няколко минути, след като се качи в трамвая, кондукторът мина край него и го подкани за билет. Непознатият възрастен човек посочи с ръка назад, където стоеше изправен млад момък, който веднага направи две-три крачки между седналите и плати на кондуктора билетите, които получи. Очевидно младият придружаваше възрастния с белите дрехи. Тази макар и не особено забележителна случка остана в моя спомен за тогавашния ден, когато се връщах от лекции, и ми се струва, че ти я разказах. - Разказваше ми нещо - отвърнах аз, но не си спомням подробности. Във всичко това няма нищо особено, Ани.
към текста >>

Непознатият възрастен човек посочи с ръка назад, където стоеше изправен млад момък, който веднага направи две-три крачки между седналите и плати на кондуктора билетите, които получи.
- Дали си спомняш, майко, това, което веднъж ти разказах за възрастния човек, когото видях в трамвая и който ми направи дълбоко впечатление. Беше облечен в светли дрехи. Косите му, почти бели, падаха встрани на лицето му, а в погледа му имаше нещо кротко, сияещо, една невидяна досега от мен приветливост. Много силно впечатление ми направи той и аз, както бях изправена встрани, скрито го наблюдавах. Няколко минути, след като се качи в трамвая, кондукторът мина край него и го подкани за билет. Непознатият възрастен човек посочи с ръка назад, където стоеше изправен млад момък, който веднага направи две-три крачки между седналите и плати на кондуктора билетите, които получи. Очевидно младият придружаваше възрастния с белите дрехи. Тази макар и не особено забележителна случка остана в моя спомен за тогавашния ден, когато се връщах от лекции, и ми се струва, че ти я разказах. - Разказваше ми нещо - отвърнах аз, но не си спомням подробности. Във всичко това няма нищо особено, Ани. - За случката е така, но чуй сега, майко, да ти разкажа съня, който сънувах тази нощ.
към текста >>

41. 6. ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Истината е билетът, с който ще пропътуваш мировете.
Всичко е въпрос на съзнателно активизиране на силите в теб. Динамизирай непрестанно и неуморно доброто в себе си и то ще изхвърли навън всички нереални обвивки и присадки на злото, което е сянка на реалния свят. Динамизирай в себе си Любовта и тя ще те възроди и влее безсмъртния живот в сърцето ти. Динамизирай правата мисъл и тя ще внесе изобилната светлина, в която ще видиш всичко както е, а не както човешкото умозрение представя нещата. Динамизирай Истината в себе си и тя ще събори всички прегради, заблуждения, ограничения и пречки в пътя ти към света на Вечното — ти ще станеш свободен гражданин на вселената. Истината е билетът, с който ще пропътуваш мировете. Настрой инструмента си, настройвай го всеки ден, всеки час, всяка минута, за да не пропуснеш гласа на хармонията, който иде от центъра на битието — от онзи Вечен Океан на всяка светлина, на всяка любов и на всяка сила! Динамизирай най-святото и най-великото, което е вложено в теб, за да прозвучиш като верен акорд в общата симфония на космоса. Помни, че ти долавяш и отзвучаваш само на онова, за което си вътрешно настроен.
към текста >>

42. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна."
— Аз нищо не помня оттам, Учителю... — Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без диригенти. — Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, които предварително си записвам, като чета беседите Ви? Отговори ми да прочета. Ето какво бях записала: "В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна." — Кой е този билет? — Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта. Онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да била форма е изключена. — Кой човек е истински вярващ? — Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта.
към текста >>

— Кой е този билет?
— Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без диригенти. — Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, които предварително си записвам, като чета беседите Ви? Отговори ми да прочета. Ето какво бях записала: "В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна." — Кой е този билет? — Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта. Онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да била форма е изключена. — Кой човек е истински вярващ? — Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта. — Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си?
към текста >>

— Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта.
— Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, които предварително си записвам, като чета беседите Ви? Отговори ми да прочета. Ето какво бях записала: "В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна." — Кой е този билет? — Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта. Онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да била форма е изключена. — Кой човек е истински вярващ? — Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта. — Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си? — Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени.
към текста >>

43. На път за Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той искаше да си скъса билета и да остане тук, в България.
На път за Берлин 01.04.1943 година – Изгрева – София. Тази вечер Венцислав трябваше да тръгне за Берлин. Той искаше да си скъса билета и да остане тук, в България. Брат Христо му каза, че Учителят най-добре ще реши този въпрос. Излязохме на площад "Славейков" да потърсим такси, защото времето беше твърде напреднало и нямаше да успеем да отидем, да се върнем и да стигнем навреме на гарата. Поради военното положение, никакви таксита не се намираха на обичайните места. Най-после, пред киното на площад "Славейков", намерихме такси и шофьорът ни поиска 750 лв. Цената беше твърде висока, но нямаше време за губене и ние се качихме на таксито, което бързо ни откара на Изгрева.
към текста >>

44. Гъбите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Бях подарила билети на моята хазайка, сестрата на писателя Николай Райнов.
В операта? – Искам само да пея! Радостно ми става, като си излизам оттам, след представленията и след репетициите... Когато Венцислав Янков беше тук, Учителю, поканихме го с брат Христо на обяд. Предната вечер пях в операта "Марта". Бях подарила билети на моята хазайка, сестрата на писателя Николай Райнов. Тя беше отлична гъбарка. Все гъби донасяше в дома си. За да се отблагодари за билетите и да ме поздрави за пеенето ми, тя донесе в една тепсия много гъби и ни свари, както се хранехме на масата. Исках да ѝ кажа, че не ям такива гъби, но Венцислав ме изпревари: "Госпожо, сестра Табакова няма да яде от тези гъби, защото Учителят е казал да ядем само истинска печурка! " Тя се оскърби от намесата на Венцислав и си отиде малко сърдита.
към текста >>

За да се отблагодари за билетите и да ме поздрави за пеенето ми, тя донесе в една тепсия много гъби и ни свари, както се хранехме на масата.
Когато Венцислав Янков беше тук, Учителю, поканихме го с брат Христо на обяд. Предната вечер пях в операта "Марта". Бях подарила билети на моята хазайка, сестрата на писателя Николай Райнов. Тя беше отлична гъбарка. Все гъби донасяше в дома си. За да се отблагодари за билетите и да ме поздрави за пеенето ми, тя донесе в една тепсия много гъби и ни свари, както се хранехме на масата. Исках да ѝ кажа, че не ям такива гъби, но Венцислав ме изпревари: "Госпожо, сестра Табакова няма да яде от тези гъби, защото Учителят е казал да ядем само истинска печурка! " Тя се оскърби от намесата на Венцислав и си отиде малко сърдита. Оттогава започнахме да я виждаме, че идва на беседите Ви, Учителю! — Хубаво ѝ е отговорил... Имай повече вяра и смела бъди!
към текста >>

45. Подаръкът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Благодарим Ви, с бати Ради, за билетите.
– каза той и го взе от ръцете ми. На другия ден – неделя, с брат Христо бързахме да дойдем за беседата в 10 часа. Пред салона, сестра Савка излезе насреща ми засмяна, прегърна ме, целуна ме и каза: – Много се радвам за това, че през ръката на Учителя ми поднесохте подаръка. Благодаря Ви, много е хубав! Благодарим Ви, с бати Ради, за билетите. Слушахме Ви в операта "Фиделио" от Бетховен, миналата вечер. Колко хубаво пяхте и колко е хубава ролята Ви! Време беше вече за беседите. Учителят слизаше по стълбата отгоре. Влязохме в салона...
към текста >>

46. Пътуването се отлага - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Куфарите били събрани и билетите бяха купени.
Пътуването се отлага 29.08.1943 год. – Изгрева – София Снощи дойдоха при мен майката и бащата на двамата братя Янкови. Казаха, че утре искат да отидем заедно при Учителя, да си кажат "Довиждане", защото си заминават за Берлин. Куфарите били събрани и билетите бяха купени. Всички заедно влязохме при Великия Учител. Той имаше особено изражение на лицето си. Майката, още като му целуваше ръка, каза: – Учителю, дошли сме за малко, да ви кажем "Довиждане", защото си заминаваме за Берлин. Учителят си затвори очите.
към текста >>

– Че как така, Учителю, ние си събрахме багажа, че и билетите си купихме!
Учителят си затвори очите. Всички мълчахме. След известно време Той си отвори очите и каза: – Рекох, вие няма да заминете за Берлин! Майката възрази: – Че как така, Учителю, ние си събрахме багажа, че и билетите си купихме! Учителят мълчеше и спокойно я гледаше. Ние всички мълчахме. Майката повторно каза: – Учителю, това, което Вие казвате, е невъзможно, защото Любчо трябва да се яви вече във филхармонията, на репетиция. И двамата имат работа там.
към текста >>

47. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Един ден преди концерта Венцислав отиде на Изгрева, заедно с майка си, да занесе билети на Учителя.
Концерт със Софийската филхармония, "Лучия ди Ламермур", бомбардировките, евакуацията Изгрева – София Един ден преди концерта Венцислав отиде на Изгрева, заедно с майка си, да занесе билети на Учителя. Сестрите и братята им казали, че Учителят се е уединил, не приема и не слиза и да се храни. Венцислав застанал под балкона му, отправил погледа си нагоре, към балконската врата. Почакал няколко минути и видял, че Учителят му дал знак с ръката си, да се качи горе. Венцислав му показал билети, от първи балкон от края, не от средата, както искаше Учителят. Венцислав му казал, че средните три билета били ангажирани от трима хитлеристи, които гостували в двореца (това, което пиша сега, ми го разправиха Венцислав и майка му, след като се върнаха от Изгрева).
към текста >>

Венцислав му показал билети, от първи балкон от края, не от средата, както искаше Учителят.
Изгрева – София Един ден преди концерта Венцислав отиде на Изгрева, заедно с майка си, да занесе билети на Учителя. Сестрите и братята им казали, че Учителят се е уединил, не приема и не слиза и да се храни. Венцислав застанал под балкона му, отправил погледа си нагоре, към балконската врата. Почакал няколко минути и видял, че Учителят му дал знак с ръката си, да се качи горе. Венцислав му показал билети, от първи балкон от края, не от средата, както искаше Учителят. Венцислав му казал, че средните три билета били ангажирани от трима хитлеристи, които гостували в двореца (това, което пиша сега, ми го разправиха Венцислав и майка му, след като се върнаха от Изгрева). Вечерта, на концерта в зала България, ние с брат Христо влязохме, отправихме погледите си към първия балкон, да видим, дали е дошъл Учителя. Нашите места бяха на третия ред на партера. Учудихме се, като видяхме, че Учителят е седнал по средата на първия балкон, на първия ред, на местата на тримата хитлеристи. От двете му страни бяха седнали двама братя... Хитлеристите заболели от разстройство на храносмилането и не могли да дойдат на концерта... Най-напред свири Венцислав Янков, като в края изсвири собствената си каденца.
към текста >>

Венцислав му казал, че средните три билета били ангажирани от трима хитлеристи, които гостували в двореца (това, което пиша сега, ми го разправиха Венцислав и майка му, след като се върнаха от Изгрева).
Един ден преди концерта Венцислав отиде на Изгрева, заедно с майка си, да занесе билети на Учителя. Сестрите и братята им казали, че Учителят се е уединил, не приема и не слиза и да се храни. Венцислав застанал под балкона му, отправил погледа си нагоре, към балконската врата. Почакал няколко минути и видял, че Учителят му дал знак с ръката си, да се качи горе. Венцислав му показал билети, от първи балкон от края, не от средата, както искаше Учителят. Венцислав му казал, че средните три билета били ангажирани от трима хитлеристи, които гостували в двореца (това, което пиша сега, ми го разправиха Венцислав и майка му, след като се върнаха от Изгрева). Вечерта, на концерта в зала България, ние с брат Христо влязохме, отправихме погледите си към първия балкон, да видим, дали е дошъл Учителя. Нашите места бяха на третия ред на партера. Учудихме се, като видяхме, че Учителят е седнал по средата на първия балкон, на първия ред, на местата на тримата хитлеристи. От двете му страни бяха седнали двама братя... Хитлеристите заболели от разстройство на храносмилането и не могли да дойдат на концерта... Най-напред свири Венцислав Янков, като в края изсвири собствената си каденца. Цяла седмица преди концерта, всеки ден радиото съобщаваше, че на този концерт Венцислав Янков ще свири своя собствена каденца.
към текста >>

48. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили.
Бяха млад мъж, жена и старата майка на мъжа. Всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше на терасата. Двамата пък не говореха с майката. Като седнахме да се храним на масата, те си проговориха. Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш! " Аз я успокоих: "Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите.
към текста >>

Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет.
Всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше на терасата. Двамата пък не говореха с майката. Като седнахме да се храним на масата, те си проговориха. Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш! " Аз я успокоих: "Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба.
към текста >>

49. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

И тия изпитни и нещастия са също необходими те са горивото, това е вашият пътен билет.
Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. Тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, вам е необходима лодка; за да прехвърлите океана, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в друг, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? ", който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл" и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: Когато нещастията сполетяха Йосифа, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положението да има всичко, не се възгордя.
към текста >>

50. Късмет - Крум Въжаров (1908- 1991)

Накрая, когато Крум получил записа, решил да купи един лотариен билет от тези пари, които удивително го преследвали.
Късмет Крум разказва, че като бил в запас, баща му пратил пари със запис, и понеже те непрекъснато пътували, записът го следвал и почти обиколил България. Накрая, когато Крум получил записа, решил да купи един лотариен билет от тези пари, които удивително го преследвали. Така той спечелил една четвърт от милиона. За това Учителят казва в беседа: „Тук, на Изгрева, имало няколко кандидати и от няколко години те чакат да им се падне милионът. Мисля, че на Изгрева им се падна на двама души по 250 000 лева... Как стана тази работа? Върви им на тях! Турците казват тъй: Туй, което е късмет, на краката ми да дойде.“[81]
към текста >>

По-късно продава половината място, за да купи билет на Ярмила да се върне от Париж, а другата част от мястото е отчуждена.
Мисля, че на Изгрева им се падна на двама души по 250 000 лева... Как стана тази работа? Върви им на тях! Турците казват тъй: Туй, което е късмет, на краката ми да дойде.“[81] С тези пари Крум купил каруца дини, да се почерпят приятелите на Изгрева, една цигулка, за да се свири музиката на Учителя на нея, и направил пътека с плочки до салона, за да не е кално. Също така купил място в София, в района на „Дианабад“. По-късно продава половината място, за да купи билет на Ярмила да се върне от Париж, а другата част от мястото е отчуждена. [81] Учителят. Старата и новата команда, общ окултен клас, 12 май 1943. Ръкопис.
към текста >>

51. Как се запознах с Крум Въжаров - Крум Въжаров (1908- 1991)

Като се качих в автобуса, за моя изненада билетът със запазеното място се падна не до млад човек, а до един възрастен, много симпатичен господин.
Как се запознах с Крум Въжаров Група младежи решихме да отидем на екскурзия на Мусала. Спомням си, баща ми дойде с мен да ми носи раницата до спирката на рейса и да види с кого отивам. Като се качих в автобуса, за моя изненада билетът със запазеното място се падна не до млад човек, а до един възрастен, много симпатичен господин. Той се усмихна приветливо и ме покани да седна на мястото до прозореца. Заприказвахме се. Като разбрах, че е ученик на Учителя, започнах да му задавам много въпроси. Той също отиваше на екскурзия на Рила и на драго сърце дойде с нас до връх Мусала. Бях много радостна, че имам възможността да беседвам и контактувам с един толкова интелигентен и ерудиран човек, а също така и духовно извисен.
към текста >>

52. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Аз ще късам билетите! — Аз пък ще ги продавам! Аз ще играя балет! — и т. и.
— Деца, няколко ваши другарчета наредиха столчетата така и вие всички сте като в театър. Това е салонът за публиката, а тука е сцената, където ще играят артистите. — Кой ще играе? — запита Цецка. — Всеки, който пожелае! — отговорих аз, следейки общия интерес. — Аз ще късам билетите! — Аз пък ще ги продавам! Аз ще играя балет! — и т. и. всеки намери своето място в новата игра. Преди да си отидем, като първи номер от програмата в театъра беше новата 'песен „О, славни сме артисти". На следния ден Предстоеше ни трескава работа: Няколко деца започнаха да нареждат сцената, други слагаха номера на столчетата, трети правеха завеса от нарязани ленти, а на касата касиерът режеше билети и правеше план на салона. Днес закуската се даде в бюфета па театъра и след нея имаше театрален спектакъл от импровизирани номера. Децата пяха и декламираха.
към текста >>

На следния ден Предстоеше ни трескава работа: Няколко деца започнаха да нареждат сцената, други слагаха номера на столчетата, трети правеха завеса от нарязани ленти, а на касата касиерът режеше билети и правеше план на салона.
— запита Цецка. — Всеки, който пожелае! — отговорих аз, следейки общия интерес. — Аз ще късам билетите! — Аз пък ще ги продавам! Аз ще играя балет! — и т. и. всеки намери своето място в новата игра. Преди да си отидем, като първи номер от програмата в театъра беше новата 'песен „О, славни сме артисти". На следния ден Предстоеше ни трескава работа: Няколко деца започнаха да нареждат сцената, други слагаха номера на столчетата, трети правеха завеса от нарязани ленти, а на касата касиерът режеше билети и правеше план на салона. Днес закуската се даде в бюфета па театъра и след нея имаше театрален спектакъл от импровизирани номера. Децата пяха и декламираха. По общо желание, като номер, разказах приказката за „Пролетния сън на малката Оличка". Заговорихме и за кино. След обяд Всяко дете работеше сериозно и нямаше нужда ла се напомня за повече ред и дисциплина.
към текста >>

53. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр.
Избрахме началник, подначалник, машинисти, кантонери и др. Всеки ден играта ставаше по-интересна, строежът растеше и всяко дете отговорно вършеше своята служба. Момиченцата, и те заинтересувани от общата игра, оживено се готвеха да пътуват с куклите. Неколко от тях уреждаха вагон-ресторант във влака, където отиваха всички да закусват в нова обстановка. Ето как неусетно, само за 5—6 дни, цялата стая беше преобразена. В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр. Изобщо, за малко време децата можаха да научат много нови неща. Научихме нова песен „Железница", играхме също така и „Влак". Разказахме си няколко приказки и случки из живота. Всичко беше свързано около създадения интерес — пътуване. Антончо знаеше да пише И пожела Да напише на черната дъска разписание на влаковете.
към текста >>

Пътниците купиха билети и се качиха на влака.
За няколко дни, докато по-голямата част от децата се занимаваха с уреждане на влака и маневрите там в антрето, селото растеше и се готвеше за горти, селянчетата учеха селски песни и хора, приготвяха стоки за продан и очакваха влака с пътниците. Мъчно може с думи да се опише всичкият интерес и ентусиазъм, създаден около тази игра — пътуване. Предстоеше ни пътуване до село. . . И когато всичко беше готово, очакваният ден дойде. Пътниците купиха билети и се качиха на влака. Машинистите композираха вагоните. Началникът даде ход и с песни и радости влакът потегли. През това време в селото се очакваха гости. В кошнички и щайги, направени от кутии, имаше наредени най-различни производства на селото. И макар тъй малки, всяко българче чувствуваше и се радваше на богатото изобилие в родната земя и на голямата работа, която върши селото.
към текста >>

54. 18. Друг случай за завършване годината - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Едни строяха аеропланите от столчета, кубчета и дъски, други готвеха програма за забави през време на гостуването, трети уреждаха билетната служба и най-после пътниците се готвеха да пътуват и носеха подаръци от характерни български произведения.
С малък потик от моя страна играТа се оформи в пътуване с един български и един руски аероплани из славянските страни. Спонтанно всеки, според интересите и силите си, започна работа в длъжността, която сам си избра. Времето беше малко и трябваше да се бърза. Организирахме играта в различните й дейности и ето нашите малки авиатори, пилоти, инженери, пътници, птички и др. усилено се готвеха за пътуването из славянските страни. Едни строяха аеропланите от столчета, кубчета и дъски, други готвеха програма за забави през време на гостуването, трети уреждаха билетната служба и най-после пътниците се готвеха да пътуват и носеха подаръци от характерни български произведения. Всеки най-усърдно изпълняваше възложената1 му работа за общия успех на играта. Неусетно минаха две седмици в общи усилия и задружна работа. Всеки беше поставен в своето амплуа. Същевременно родителите щяха да видят при годишния акт една цялостна групова работа, застъпваща всички видове дейности в детската градина. Към края на последната седмица всяко дете занесе на родителите си покана, изработена лично от него, с която се канеха майка и татко на годишния изпит.
към текста >>

Имаше проверка на пасажерите, пътническите им билети, сравняване га номерата (упражнение по смятане).
При даден сигнал самолетите се понесоха мислено във висините. Всред общата работа на пилоти и механици екна възторжената песен на всички пътуващи със самолетите. Последните спряха на китна полянка, за да се порадват пътниците на природата. Със специално приготвени номера възпяхме хубостта на родината (проверихме познанията си по природознание). Със чувство на отговорност, без редици, но а пълен ред, всеки зае отново мястото си и литнахме мислено през пространството. Имаше проверка на пасажерите, пътническите им билети, сравняване га номерата (упражнение по смятане). По време на летенето беше инсценирана една много силна, с психологически ефект сцена, която на пръв поглед не правеше силно впечатление. 'Около самолетите прилетяха четири птиченца (деца, които до момента бяха на самолетите, облечени със специални книжни рокли (избрани най-мълчаливите и стеснителни деца през годината). За тези винаги скромни, дори свити деца тази отредена чест беше нещо много и те я таксуваха като награда. Птичките летяха и пееха, а децата им се радваха и махаха с ръце. Поведе се импровизиран разговор между птички и деца.
към текста >>

55. Човешките суеверия - Георги Радев (1900–1940)

И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът.
Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син.
към текста >>

И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели.
те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син.
към текста >>

56. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

1876 в Русия Петър Илич Чайковски изживява най-щастливия момент в живота си, когато седящият до него Лев Толстой се разплаква, докато слуша анданте-кантабилето на първия му струнен квартет.
За половин час са избити 210 войници. Индианците съсичат ранените. Къстър е прострелян и пада от коня си, при което две индианки, които го разпознават, му пробиват с клечки тъпанчетата на ушите „за да чува по-добре, когато се каже, че е сключен мир!“. 1876 (2 октомври) в Русе се провежда годишното събрание на методистката мисия в България и на него завършилият пасторския си стаж в Ню Арк Йордан Икономов получава българското си пасторско назначение. Най-старият български протестант Гавраил Йлиев е избран за декан на методистите в България. 1876 в Русия Петър Илич Чайковски изживява най-щастливия момент в живота си, когато седящият до него Лев Толстой се разплаква, докато слуша анданте-кантабилето на първия му струнен квартет. 1877 в Медисън (семинарията на Дрю) отново се връща за двегодишна специализация Боянов. 1877 в Свищов почива съпругата на ръководителя на американското духовно училище Чалис и бива погребана в местните гробища. 1877 в Теологическия колеж на Бостънския университет започва лекциите си по философия обвиненият по-късно в персонализъм проф. Бордън Паркър Боун. 1877 в Калифорния започва да излиза ново мистично американско списание „Езотерик окултизъм“.
към текста >>

57. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Чакалов се правел, че нищо не е станало; продължавал да ходи на ученията, докато подпоручикът не го извикал и не му тикнал уволнителен билет в ръката с нареждане да се връща в Самоков.
Учениците, кажи-речи веднага, ги „снижиш“ като доброволци. Писали ги в състава на отделен ученически легион. Облечи ги в хубави униформи, сложили им за ротен командир подпоручик Петев, в когото се влюбиш веднага, и с него минали единичното обучение, но - защо ученически легион? Не стига това, ами като се чуло, че войната е неизбежна, и то със Сърбия, взели че ги подложили на медицински преглед за пръв път откакто дошли, и Чакалов го отделили настрана. Бил много кльощав, и двамата доктори от комисията единодушно го уволнили от служба поради недоразвитост. Чакалов се правел, че нищо не е станало; продължавал да ходи на ученията, докато подпоручикът не го извикал и не му тикнал уволнителен билет в ръката с нареждане да се връща в Самоков. Ужас! С какво лице да се върне! На всичко отгоре, в Самоков нямало училище. Класът бил разформиран. Ами сега! Любимият му учител Слийпър го прибрал в печатницата на мисията и Чакалов се хванал за този занаят. По английски бил слаб, но бил толкова амбициозен, че скоро започнал да набира целия двуседмичник на мисията „Мишънъри Нюз про България“. Нямало какво да прави и без това и от сутрин до вечер киснел в печатницата.
към текста >>

58. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари.
Кои бяха тези хора? Как знаеха какво е важно и отде увереността им да пробият през заблудите отвор, колкото иглени уши, за да влезе светлината... Светлината, в която всички, и старите българи с езика на Евтимий, и ние сега, и християните в Япония и в Америка, и ние тук трябва да осмислим съществуването си. И кои им бяха българите да имат грижа да им помагат? Той беше ги видял в Свищов. Сега щеше да види сам първоизточника им и сам да черпи от него. Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари. (Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка. И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път.
към текста >>

Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии.
Той е изцяло изцеден... пуст... мъртъв... И излиза, но има чувството, че не излиза, а като че ли бавно пада на сцената и вътре в него няма нищо, нищо... * Ню Йорк не е само този ужасен трясък и това бучене, разбира се. Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света. Заменил дъбовата гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк. Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне. Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии. Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май. Ученичката на Франц Лист - Одел Аустерохе - помита партитурата. Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен.
към текста >>

59. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

1893 в Ню Йорк цените на билетите на Саут Фери стават пет цента.
Глава пета УЧЕНИЯТ Автоматични фотокамера 1893 на световното изложение в Чикаго посетителите могат да видят макет на бараката, от която бива измъкнат, в традицията на шоуто на Кит Карсън, вождът Ситинг Бул, за да бъде убит от препускащи наоколо индиански бойци на коне. 1893 (лятото) на същото изложение Чакалов превежда на Алеко Константинов и приятелите му. 1893 по отсечката Чикаго-Хъдзън „Емпайър Експрес“ поставя рекорд в жп транспорта, като развива 180 км в час. 1893 в Ню Йорк цените на билетите на Саут Фери стават пет цента. 1893 в Турция фанатици нападат американски мисионери. 1893 на жп линията Москва-Петербург биват убити 50 селяни, които се опитват да спрат влака с царския вагон и да молят бащата император за помощ срещу продължаващия глад. 1893 Хавайската кралица Лилиоукалани бива свалена от престола с преврат от влиятелни американски жители на островите. 1893 (август 23-28) във Варна годишната методистка конференция назначава Захария Димитров за 4 години в Хотанца. 1894 (6 февруари) в Смолян, България, се ражда Петър Пампоров - толстоист, вегетарианец, популяризатор на Емерсън.
към текста >>

Щеше да е толкова пари и толкова време, и щеше да трябва да отлага два урока... Не, нямаше да дойде; и не се съгласи да дойде дори когато Петър каза, че ще му купи билета.
Петър също му се стори, че наистина има някаква грешка, и веднага се мушнаха в читалнята на факултета над една карта на Нова Англия. Между Конкорд на Емерсън и Торо в Масачузетс, и Конкорд на Алберт Лонг в Ню Хемпшър имаше осемдесет километра разстояние. Нищо! Толкова по-зле, че още не беше отишъл до Уолдън. Провидението го подсещаше, че не трябва да отлага. file:///C:/Users/SAVOVA/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image006.jpg Езерото Уолдън, видяно от мястото, където е била колибата на Хенри Торо Сърцето на Петър вече беше на път, но Величко се отказа. Щеше да е толкова пари и толкова време, и щеше да трябва да отлага два урока... Не, нямаше да дойде; и не се съгласи да дойде дори когато Петър каза, че ще му купи билета. Величко не сподели това, но работата беше, че от тези романтични пътувания на Петър и тези гостувания на странни места той тъй и тъй не получаваше толкова много, колкото получава приятелят му. * От „Саут стейшън“ до „Конкорд джънкшън“ по железопътната линия „Финчбърг рейлроуд“ по въздушна линия беше 28 километра. С влака никой не знаеше колко е. Линията караше на запад, след това при Фреймингам Сентър се прехвърляше на отклонението на север за Лоуел, докато влакът си продължаваше по следващото отклонение на север към Финчбърг близо до границата с Ню Хемпшър. Ние сме за Лоуел и гоним „Конкорд джънкшън“ с тези, които са описали друсащото удоволствие като Торо и Чарлз Дикенс - и това е път не по-малко незабравим от ужаса на линията Варна-Русе.
към текста >>

60. Георги Томалевски - Георги Христов

Моите и Кръстювите пари стигат, за да купим билети за Стара Загора.
В Карнобат се отбиваме при наши близки приятели. Семейството на двете сестри Мара и Фанчето Савови ни приема топло и братски. Ние разказваме, че сме тръгнали за Търново, но нашите мисли са все още в Ачларе при братята - при Коста, който оставихме болен и за когото предупредихме, че ще пристигне наскоро в Карнобат, откъдето ще бъде изпратен или за Търново, или за София. Това ще се реши във връзка с неговото състояние. След обяд, към седем часа, ние сме вече във влака. Моите и Кръстювите пари стигат, за да купим билети за Стара Загора. Колкото се отдалечаваме, толкова Ачларе ни става по-мило. Мил ни става и Жечо с всичките си навици и хитрини. В този бяг на влака всичко преживяно в Ачларе става скъпо. Дощя ми се пак да зърна изкривеното помещение на нашата библиотека, да седна на дъските, да сложа дебелия том на астрологията на Канцер „Аквариус либра“. Поиска ми се да прегърна Христо и да тръгна по прашния друм към нивите.
към текста >>

Изваждаме билети за презбалканската линия до Дряново.
Наново лягам в дома на Александър. Замаян съм и изгарям от огъня на болестта. Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска носия. Усещам, че се грижат за мене, че и Кръстю е до мене и ме разтрива с яката си ръка. Въпреки всичко ние трябва привечер да отпътуваме. Изваждаме билети за презбалканската линия до Дряново. От това пътуване имам само кошмарни спомени. Нищо друго не помня. Какво пък може да запомни един пламнал в огън човек. Пред очите ми от време на време светват лампите на някоя гара. Шумът на вагонните врати кънти в ушите ми.
към текста >>

61. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Точно по това време родителите ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново.
Останахме шест души и работехме в дните, когато не ни тресеше. Но силите ни отслабнаха, а на болните положението им ставаше все по-зле, особено когато бълнуваха в треска и огън, което ни плашеше много. Пък настанаха дни за братската среща и събора в гр. Търново, на която ние непременно искахме да идем. Но пари за влака нямахме. Точно по това време родителите ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново. Останаха снопи за три хармана, за което нямахме сили вече да овършеем. Жечо ни натовари на каруцата и ни закара до Карнобат. Пътуването беше трудно и опасно, защото точно в този ден мнозина ги тресеше. А искахме да пътуваме с влака, когато не ни тресе. Аз последен се разболях от маларията, а другите всички така бяха отслабнали, че не можеха да вървят.
към текста >>

62. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

С тези пари можахме да купим билети за всички останали до Търново.
Така премина месец юли. През август беше братският събор в Търново. Ние трябваше да отидем, а нямахме пари за път. Двама от комунарите намериха начин и заминаха за Търново. В това време, по някакво чудно съвпадение, родителите ми изпратиха пари, макар, че бях им забранил да ми пращат. С тези пари можахме да купим билети за всички останали до Търново. Трагично завърши този опит. Натоварени на биволска кола върху малко слама от Ачларе, пристигнахме до гара Карнобат, оттам по влака до Търново. Тук бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителя нареди да ни се създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29541397094727