НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
57
резултата в
29
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 1.04.1900 г.
Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете
билет
до Каспичан.
Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко.
Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете
билет
до Каспичан.
Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
2.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете
билет
до Каспичан.
Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко.
Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете
билет
до Каспичан.
Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
3.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1910 г.
Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш
билет
, а ти не можеш да си купиш
билета
и затова трябва да чакаш.
Светът е вода, която не стои на едно място.Величка Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? — Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма.Тодор Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера, Докторе? — Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. най-после, какво ще прави Пеню тук без тебе? Ами че ако повикат тебе, ще повикат и Пеню.
Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш
билет
, а ти не можеш да си купиш
билета
и затова трябва да чакаш.
Да ти кажа ли, Тодоре, ако живееш естествено тук на земята, трябват ти още 25 години, за да дойдеш тук.Тод. Стоименов: Ей, че много бе, г-н Докторе, 5-6, та и 10 - разбирам, но 25? — Хе, тогава ако искаш по-рано, то трябва да се самоубиеш. Но ти, Тодоре. да ти кажа, играеш на въже.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате
билет
за път.
Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим такава разходка, за да опитаме, но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството. Трябва да поолекнете.Тодор Стоименов: - Моля, изпратете мене в пространството за тая разходка, аз съм готов.-Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите.
Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате
билет
за път.
Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам. В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави.Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли?
към текста >>
Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен
билет
пари само не давам.
И един ден ние все ще направим такава разходка, за да опитаме, но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството. Трябва да поолекнете.Тодор Стоименов: - Моля, изпратете мене в пространството за тая разходка, аз съм готов.-Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път.
Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен
билет
пари само не давам.
В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави.Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли? - Ами че те ви черпят всеки ден.
към текста >>
В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за
билет
пари не дават.
Трябва да поолекнете.Тодор Стоименов: - Моля, изпратете мене в пространството за тая разходка, аз съм готов.-Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам.
В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за
билет
пари не дават.
На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави.Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли? - Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство.След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня.
към текста >>
5.
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе
, 13.07.1921 г.
и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни
билети
за лов на риба.
Нали той трябва да им помогне? И наистина той им помага по следният начин: На 31 декември 1957 г. пред Русенския Градски съд се прекратява дейността на Общество Бяло Братство в гр. Русе с партиден N 3 от 20 ноември 1933 г.
и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни
билети
за лов на риба.
С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав. Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни билети. Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка. За какво може да му послужи? Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо?
към текста >>
С тези риболовни
билети
учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав.
И наистина той им помага по следният начин: На 31 декември 1957 г. пред Русенския Градски съд се прекратява дейността на Общество Бяло Братство в гр. Русе с партиден N 3 от 20 ноември 1933 г. и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов на риба.
С тези риболовни
билети
учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав.
Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни билети. Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка. За какво може да му послужи? Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо? Георги Димитров влиза в Братството през 1934 г.
към текста >>
Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни
билети
.
На 31 декември 1957 г. пред Русенския Градски съд се прекратява дейността на Общество Бяло Братство в гр. Русе с партиден N 3 от 20 ноември 1933 г. и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов на риба. С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав.
Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни
билети
.
Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка. За какво може да му послужи? Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо? Георги Димитров влиза в Братството през 1934 г. За да се противопостави на братя Маркови, които заграбват имота, той събира около себе си свои съмишленици за нови членове и с тези членове избират нов съвет със седалище София.
към текста >>
6.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за
билети
за рейса нямахме пари.
В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за
билети
за рейса нямахме пари.
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
към текста >>
7.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за
билети
за рейса нямахме пари.
В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за
билети
за рейса нямахме пари.
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
към текста >>
8.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Всеки пътник си е купил
билет
.
ангажирани в Мароко - това е английска политика, да ги ангажирва. Италия даде на Мароко оръжие. Бреговете на Африка са за производство.6 часа след пладне, 22 април 1927 г. в стаята на УчителяТайна молитваСега представете си, че се намирате на един параход. Светът е морето.
Всеки пътник си е купил
билет
.
Някои ги хваща морската болест. Всеки от парахода си има своята специална работа. Всеки матрос се занимава със своята работа или се учи, а параходът си върви тихо и спокойно. Пътниците са разумни, морето и то е разумно. Щом хората почнат да живеят един неразумен живот, настъпват критически времена.
към текста >>
9.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни
, 4.06.1928 г.
Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата и
билет
ще ти дадат, а пък тук, като тръгнеш,
билет
няма, заплата няма.
“. Последните ми думи бяха: „Щом не искаш това, ще ти дам един метод, по който сам да се лекуваш. След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш.” За всеки трябва да се намери подходящ човек, за да се обърне. Един му говори, друг му говори, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума и той се обърне.
Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата и
билет
ще ти дадат, а пък тук, като тръгнеш,
билет
няма, заплата няма.
Това е хубав метод. Когато тръгнеш, ще се спреш на едно място и ще ти кажат отвътре: „Еди на коя си улица една жена се моли и те чака“. И така вие ще ѝ помогнете с радост. На следващия ден ще отидеш при друга жена, която те чака от сто дни. И където отидеш, ще създадеш аура.
към текста >>
10.
Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929
, 4.06.1929 г.
Ако тръгнеш да работиш от евангелската църква, ще ти определят заплата,
билет
ще ти дадат.
След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш". * За всекиго, за да се обърне (към Бога), трябва да се намери подходящ човек. Говори му някой, говори му трети, четвърти, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума - и той се обърне.
Ако тръгнеш да работиш от евангелската църква, ще ти определят заплата,
билет
ще ти дадат.
А пък тук като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Като тръгнете да работите, ще се спрете някъде и отвътре ще ви кажат: „На еди-коя си улица една жена се моли и те чака". Вие отивате и я намирате, зарадвате се, че сте й помогнали. На другия ден отивате при друга жена, която се моли и чака вече сто дена... И където отивате, ще създавате аура.
към текста >>
А пък тук като тръгнеш,
билет
няма, заплата няма.
* За всекиго, за да се обърне (към Бога), трябва да се намери подходящ човек. Говори му някой, говори му трети, четвърти, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума - и той се обърне. Ако тръгнеш да работиш от евангелската църква, ще ти определят заплата, билет ще ти дадат.
А пък тук като тръгнеш,
билет
няма, заплата няма.
Това е хубав метод. Като тръгнете да работите, ще се спрете някъде и отвътре ще ви кажат: „На еди-коя си улица една жена се моли и те чака". Вие отивате и я намирате, зарадвате се, че сте й помогнали. На другия ден отивате при друга жена, която се моли и чака вече сто дена... И където отивате, ще създавате аура. *
към текста >>
11.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си
билети
на жената, да проверим дали печелят нещо.
Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си
билети
на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема.
към текста >>
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия
билети
ще имат нещо.
В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия
билети
ще имат нещо.
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема. Тук-таме търсих, питах, но го нема.
към текста >>
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте
билета
никой не печели.
Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо.
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте
билета
никой не печели.
Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема. Тук-таме търсих, питах, но го нема. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя.
към текста >>
Вземах си
билет
за втори автомобил.
С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв. Учителят ми подари книгата съборните беседи от тая година, озаглавена „Да им дам живот". Сбогувах се и си тръгнах. Дойде и Еленка. На Василовския хан ми казаха, че числото на автомобила било попълнено.
Вземах си
билет
за втори автомобил.
Отидохме с Еленка на пазаря и си купих едни панталони за 120 лева, едни гети за 18 лева, плат за закърпване на палтото. Върнахме се в 5 без 10 на хана, оказа се, че се овакантява едно място. Аз се сбогувах с Еленка и влязох в автомобила. В 7 и 10 бяхме в Годеч. Точно в 9 бях в Равна.
към текста >>
12.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си
билети
на жената, да проверим дали печелят нещо.
Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си
билети
на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема.
към текста >>
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия
билети
ще имат нещо.
В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия
билети
ще имат нещо.
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема. Тук-таме търсих, питах, но го нема.
към текста >>
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте
билета
никой не печели.
Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо.
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте
билета
никой не печели.
Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема. Тук-таме търсих, питах, но го нема. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя.
към текста >>
Вземах си
билет
за втори автомобил.
С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв. Учителят ми подари книгата съборните беседи от тая година, озаглавена „Да им дам живот". Сбогувах се и си тръгнах. Дойде и Еленка. На Василовския хан ми казаха, че числото на автомобила било попълнено.
Вземах си
билет
за втори автомобил.
Отидохме с Еленка на пазаря и си купих едни панталони за 120 лева, едни гети за 18 лева, плат за закърпване на палтото. Върнахме се в 5 без 10 на хана, оказа се, че се овакантява едно място. Аз се сбогувах с Еленка и влязох в автомобила. В 7 и 10 бяхме в Годеч. Точно в 9 бях в Равна.
към текста >>
13.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си
билети
на жената, да проверим дали печелят нещо.
Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си
билети
на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема.
към текста >>
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия
билети
ще имат нещо.
В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия
билети
ще имат нещо.
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема. Тук-таме търсих, питах, но го нема.
към текста >>
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте
билета
никой не печели.
Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо.
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте
билета
никой не печели.
Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема. Тук-таме търсих, питах, но го нема. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя.
към текста >>
Вземах си
билет
за втори автомобил.
С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв. Учителят ми подари книгата съборните беседи от тая година, озаглавена „Да им дам живот". Сбогувах се и си тръгнах. Дойде и Еленка. На Василовския хан ми казаха, че числото на автомобила било попълнено.
Вземах си
билет
за втори автомобил.
Отидохме с Еленка на пазаря и си купих едни панталони за 120 лева, едни гети за 18 лева, плат за закърпване на палтото. Върнахме се в 5 без 10 на хана, оказа се, че се овакантява едно място. Аз се сбогувах с Еленка и влязох в автомобила. В 7 и 10 бяхме в Годеч. Точно в 9 бях в Равна.
към текста >>
14.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си
билети
на жената, да проверим дали печелят нещо.
Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си
билети
на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема.
към текста >>
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия
билети
ще имат нещо.
В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия
билети
ще имат нещо.
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема. Тук-таме търсих, питах, но го нема.
към текста >>
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте
билета
никой не печели.
Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо.
Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте
билета
никой не печели.
Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема. Тук-таме търсих, питах, но го нема. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя.
към текста >>
Вземах си
билет
за втори автомобил.
С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв. Учителят ми подари книгата съборните беседи от тая година, озаглавена „Да им дам живот". Сбогувах се и си тръгнах. Дойде и Еленка. На Василовския хан ми казаха, че числото на автомобила било попълнено.
Вземах си
билет
за втори автомобил.
Отидохме с Еленка на пазаря и си купих едни панталони за 120 лева, едни гети за 18 лева, плат за закърпване на палтото. Върнахме се в 5 без 10 на хана, оказа се, че се овакантява едно място. Аз се сбогувах с Еленка и влязох в автомобила. В 7 и 10 бяхме в Годеч. Точно в 9 бях в Равна.
към текста >>
15.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април
, 27.04.1938 г.
Колко искат да дойдат, но не им дават
билет
.
Бог да е център, не ние. Щом мислиш: „Господ ме обича", то е вече импулс за живот. Щом мислиш: „Господ не ме обича", то е импулс за смърт. Да благодарите за силата, че ходите. Да благодарите, че ви са дали билет, пратили на Земята.
Колко искат да дойдат, но не им дават
билет
.
Даром пътувате, нищо не сте платили. Едни са в парахода вътре, а вие - на простор, гледате. Майката, като има дете, има изложение, а мъжът - като има кон. Всички на Земята са деца. Бащата и майката са на друго място, но тук играят ролята на майки, възпитателки.
към текста >>
16.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври
, 5.10.1938 г.
Тогава той върнал
билета
си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал
билета
си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>
17.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври
, 6.10.1938 г.
Тогава той върнал
билета
си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал
билета
си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>
18.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври
, 7.10.1938 г.
Тогава той върнал
билета
си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал
билета
си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>
19.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври
, 8.10.1938 г.
Тогава той върнал
билета
си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал
билета
си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>
20.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври
, 9.10.1938 г.
Тогава той върнал
билета
си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал
билета
си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>
21.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Като стигне до духовния свят, човек получава свободен
билет
, качва се на парахода и тръгва на път.
На физическия свят плачът е на място, но не в духовния и в умствения. Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми, фа, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е. влизаш в духовния свят, дето плачът не се позволява. Като дойдеш до тона до на горната октава, плачът се превръща в музика. Там нещата се разрешават.
Като стигне до духовния свят, човек получава свободен
билет
, качва се на парахода и тръгва на път.
Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влезе в духовния свят, човек иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува от материалните работи. Може ли, като се мести човек от една държава в друга, да вземе със себе си къщата, имотите, мебелите си? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне в пари, в ценни книжа, които ще пренесе, запример, от българската банка в някоя чуждестранна.
към текста >>
22.
Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни
, 11.06.1939 г.
Вие сте хора, които сте взели един лотариен
билет
и очаквате да ви се падне една голяма сума.
При четенето трябва да разбирате двете епохи. Те са две различни разбирания. (Учителя прочете главата.) Значи на пророка не му е било много добре, като иска Бог да слезе долу. Както когато някой иска от някого да слезе долу, за да го освободи. Размишление
Вие сте хора, които сте взели един лотариен
билет
и очаквате да ви се падне една голяма сума.
Аз ви казвам, че нищо няма да ви се падне. Това е един произвол. Защото лотариите не са едно Божествено учреждение, а едно човешко учреждение. Там изключенията са големи. Сега в някои семейства децата се карат, мислят щото баща им да умре и да им остави нещо, и да ядат и да пият.
към текста >>
23.
Учителя с учениците е на екскурзия до Витоша на втория ден на Великден - 9 април
, 9.04.1940 г.
В любовта ще вземеш последното място, последния
билет
.
Може да имаш някаква болка, то е само един момент. Както и да разглеждаш света, ако го разглеждаш като едно представление, той е най-хубавото представление, което може да има. Ако го разглеждаш като картина, той е най-хубавата картина. Ако го разглеждаш като музика, той е най-хубавата музика. Някои искат първите места.
В любовта ще вземеш последното място, последния
билет
.
Щом вземеш първото място, първия билет, няма да видиш нищо. При любовта ще оставиш човека свободен. Като му дадеш едно благо, ще се отдалечиш, да не те вижда. Някой казва:“Може да се загуби любовта.“Любов, която се губи, не е съществена. Знание, което се губи, не е съществено.
към текста >>
Щом вземеш първото място, първия
билет
, няма да видиш нищо.
Както и да разглеждаш света, ако го разглеждаш като едно представление, той е най-хубавото представление, което може да има. Ако го разглеждаш като картина, той е най-хубавата картина. Ако го разглеждаш като музика, той е най-хубавата музика. Някои искат първите места. В любовта ще вземеш последното място, последния билет.
Щом вземеш първото място, първия
билет
, няма да видиш нищо.
При любовта ще оставиш човека свободен. Като му дадеш едно благо, ще се отдалечиш, да не те вижда. Някой казва:“Може да се загуби любовта.“Любов, която се губи, не е съществена. Знание, което се губи, не е съществено. Истинската любов не се губи, истинското знание не се губи.
към текста >>
Аз виждам в бъдещето, че във вашите лотарийни
билети
има нещо за вас.
Една сестра каза:“Четиринадесет.“ Учителя прочете страница четиринадесета от книгата“Божият глас“. Друга каза:“Петнадесета.“ Учителя прочете страница петнадесета. Там пише:„Обичаш ли някого, ще работиш за него. Да работиш за Бога от любов. Ще премахнете препятствията, които спъват любовта.
Аз виждам в бъдещето, че във вашите лотарийни
билети
има нещо за вас.
Днешният ден е облачен, за да сте събрани, за да се учите от Любовта, като говорим за нея. Онези хора, които ви обичат, са много умни. Най-първо Той ще дойде с вощеница, ще има дим, да види дали оценяваш дима. После, като оценяваш, ще дойде с една свещ, и като я оценяваш, ще дойде с лампа със светлина на две свещи. И най-после ще дойде със силна светлина.
към текста >>
24.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 9 юни
, 9.06.1941 г.
Учителя каза да напишем лотарийни
билети
за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза:
Това значи: не търси черешата, но търси господаря на черешата. Като намериш господаря, той е щедър. Един брат запита: „Какво му трябва на човек, за да има успех? “. Три неща му трябват: Доброто или Добродетелта като основа, Справедливостта, с която ще гради, и Разумността, за да знае да се обхожда.
Учителя каза да напишем лотарийни
билети
за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза:
Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза:
към текста >>
Напишете един милион лева на единия
билет
, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите
билетчета
да има номера.
Като намериш господаря, той е щедър. Един брат запита: „Какво му трябва на човек, за да има успех? “. Три неща му трябват: Доброто или Добродетелта като основа, Справедливостта, с която ще гради, и Разумността, за да знае да се обхожда. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза:
Напишете един милион лева на единия
билет
, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите
билетчета
да има номера.
Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява.
към текста >>
Един брат написа сто и тридесет
билетчета
, понеже толкова души бяхме.
Един брат запита: „Какво му трябва на човек, за да има успех? “. Три неща му трябват: Доброто или Добродетелта като основа, Справедливостта, с която ще гради, и Разумността, за да знае да се обхожда. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза: Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера.
Един брат написа сто и тридесет
билетчета
, понеже толкова души бяхме.
Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява. Братът попита: „Колко трябва да вземаме и колко да даваме?
към текста >>
Онези, на които се паднаха
билетите
със сумите, получиха ягодите.
“. Три неща му трябват: Доброто или Добродетелта като основа, Справедливостта, с която ще гради, и Разумността, за да знае да се обхожда. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза: Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме.
Онези, на които се паднаха
билетите
със сумите, получиха ягодите.
Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява. Братът попита: „Колко трябва да вземаме и колко да даваме? ”
към текста >>
Всички, които теглиха
билети
, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет.
Три неща му трябват: Доброто или Добродетелта като основа, Справедливостта, с която ще гради, и Разумността, за да знае да се обхожда. Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза: Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите.
Всички, които теглиха
билети
, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет.
Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява. Братът попита: „Колко трябва да вземаме и колко да даваме? ” Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш.
към текста >>
Например на един брат се падна
билет
103 и Учителя му каза:
Учителя каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той постави на каменната маса пред себе си, и каза: Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет.
Например на един брат се падна
билет
103 и Учителя му каза:
Не давай назаем повече, отколкото банката позволява. Братът попита: „Колко трябва да вземаме и колко да даваме? ” Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш. Акордиране на човешката душа - т. 2
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай
, 16.06.1941 г.
Учителят каза да напишем лотарийни
билети
за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три
билета
да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв.
“ Три неща му трябват: 1. Доброто то е основа. 2. Справедливостта с нея градим. 3. Разумността да знаеш да се обхождаш.
Учителят каза да напишем лотарийни
билети
за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три
билета
да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв.
и 100 000 лева, а на останалите билети да има номера. Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103.
към текста >>
и 100 000 лева, а на останалите
билети
да има номера.
Три неща му трябват: 1. Доброто то е основа. 2. Справедливостта с нея градим. 3. Разумността да знаеш да се обхождаш. Учителят каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три билета да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв.
и 100 000 лева, а на останалите
билети
да има номера.
Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза:
към текста >>
Един брат написа 130
билета
, понеже толкова души бяхме.
1. Доброто то е основа. 2. Справедливостта с нея градим. 3. Разумността да знаеш да се обхождаш. Учителят каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три билета да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв. и 100 000 лева, а на останалите билети да има номера.
Един брат написа 130
билета
, понеже толкова души бяхме.
На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява.
към текста >>
На онези, на които се паднаха
билетите
със сумите, се дадоха ягодите.
2. Справедливостта с нея градим. 3. Разумността да знаеш да се обхождаш. Учителят каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три билета да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв. и 100 000 лева, а на останалите билети да има номера. Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме.
На онези, на които се паднаха
билетите
със сумите, се дадоха ягодите.
Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява. Един брат попита колко трябва да заемаме и колко да даваме.Ще заемеш колкото събира торбата и ще дадеш всичко, което имаш.
към текста >>
Всички, които теглиха
билети
с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет.
3. Разумността да знаеш да се обхождаш. Учителят каза да напишем лотарийни билети за трите ягоди, които той тури на каменната маса: на три билета да пишем 1 000 000 лв., 500 000 лв. и 100 000 лева, а на останалите билети да има номера. Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите.
Всички, които теглиха
билети
с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет.
Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява. Един брат попита колко трябва да заемаме и колко да даваме.Ще заемеш колкото събира торбата и ще дадеш всичко, което имаш. Всякога онзи, когото любиш, е този, който те е любил.
към текста >>
26.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
По онова време било модно и отиват в Солун, вземат си
билет
даже и на кея го среща един приятел на вуйчо му, който му казва: "Слушай, ти трябва да се върнеш, да си свършиш военната служба, защото вуйчо ти е гарант за тебе, той те издържаше в гимназията и тогава можеш да заминаваш".
Д: По ново 30.Х1.1914 г. В: Часа знаете ли? Д: Сутринта в 2 часа. Два и 20, точно астрологически, това е рождената дата, разбира се родния град не го помня, защото баща ми е офицер, те военните се движили и това, което помня, това е Сливен. Но ако искаш да знаеш за баща ми ще ти кажа, той е завършил Пловдивската гимназия, класическа гимназия и с приятели решават да заминат за Америка.
По онова време било модно и отиват в Солун, вземат си
билет
даже и на кея го среща един приятел на вуйчо му, който му казва: "Слушай, ти трябва да се върнеш, да си свършиш военната служба, защото вуйчо ти е гарант за тебе, той те издържаше в гимназията и тогава можеш да заминаваш".
Поразходил се той по кея, колебаел се, но останал, а корабът заминал с неговите хора. Връща се тука и отива във военното училище, да си изкара службата. Тогава нямало такива ходатайства и постъпва там. Това бил интересен випуск. Генерал Ботев, братът на Христо Ботев бил началник на военното училище.
към текста >>
27.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
Тази молитва пази силата си дори и днес, 20 години след това.Обикновено той взимаше един обиколен
билет
за цяла България, който за пенсионерите беше с голямо намаление и така обикаляше приятелите в цялата страна.
Дойде време да ги прехвърляме на магнетофонна лента. Когато започнахме, двамата се изправихме на молитва. След това той каза: „Учителю, започвам тази работа за Твоето дело. Благослови трудът ни с брат Вергилий". С тази молитва ние успяхме да свършим една голяма работа.
Тази молитва пази силата си дори и днес, 20 години след това.Обикновено той взимаше един обиколен
билет
за цяла България, който за пенсионерите беше с голямо намаление и така обикаляше приятелите в цялата страна.
Престояваше по някой и друг ден на гости и продължаваше по-нататък. Така той обикаляше почти всички живи, останали от Школата на Учителя и поддържаше връзката си с тях. Имаше адресите им и изпращаше редовно посланията на Борис Николов от името на Братския съвет, от които бяха останали в него да членуват Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов. Другите си бяха направили друг Братски съвет. Никола Антов имаше разрешение от властите да провеждат събранията в дома му.
към текста >>
28.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
За седем дни ги изрязах, платиха ми и купихме
билети
за влака.
Живяхме няколко месеца, а точно по това време в Арбанаси бе комуната на Петър и Марин Камбурови. Там имаше малки деца и аз се страхувах за тях. Решихме да се връщаме, но нямахме пари за влака. Камбурови работеха в Захарната фабрика. Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши.
За седем дни ги изрязах, платиха ми и купихме
билети
за влака.
Георги Радев дойде на Изгрева, а Христо Дързев, който беше от Казанлък живееше у Георги Томалевски. Константин го заведох в Устово -Родопите. Прекарах с него един месец. Работих там. Оставих го и след 10 дни той се връща в София.
към текста >>
29.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни
билети
на всички, които могат да ходят, за да се евакуират.
„Опълченска" № 66 при Учителя, който го посреща и му поръчва: „Веднага занеси един хляб на семейство Иванови." Георги оставя двата хляба при Учителя и тръгва към дома им. Семейство Иванови три дни не са яли хляб и децата казват на майка си: „Мамо, ето вече три дена твоят Господ, на когото се молиш, не ни донесе хляб." В това време вратата се отваря, влиза Георги Куртев и им подава хляба като отговор на тяхната молитва. Радостта им е голяма. На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира Скопие. Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата.
Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни
билети
на всички, които могат да ходят, за да се евакуират.
Натоварва всички болни на каруци и напуска града. Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава. На отсамния бряг на реката остават само Георги Куртев и Боян Боев, които прегазват водата. Когато опасността минава, началниците се връщат, викат Куртев и строго го питат: „Кой ти разреши да евакуираш болницата, без да имаш заповед за това? Ще те дадем под съд." Той им отговаря: „Аз реших да спася 800 глави и заложих моята.
към текста >>
НАГОРЕ