Търсене в текстове за 'Бедствие'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек учи Любовта във време на бедствие.
И още – човек трябва да счита размишлението върху Любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздух. У религиозните хора често много силно се развива личното чувство. Това не е никак хубаво – засилена е дейността на малкия мозък чрез личните чувства. Човек ще мине през там, но да не остане, а да се качи по-горе – в горната част на главата, дето е центърът на милосърдието и Любовта. И там ще има среща с Бога. Човек учи Любовта във време на бедствие. Тогава най-добре развива прозрение за същността ѝ и вижда осезателно как тя работи в света, как се изявява Любовта на Бога към нас. Човек трябва да има отворена душа за Любовта, понеже тя е навсякъде. Човек трябва да има отворен слух да слуша песента ѝ. Да се образува една група от трима души, чийто събрания да стават в 24 ч., два пъти през седмицата – петък срещу събота и събота срещу неделя. Тези дни ще бъдат временно и после ще кажа окончателно в кои дни.
към текста >>

2. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И обикновено в момента на бедствието, бордовите радиостанции са бездействали и никой не е чувал сигнали.
Така се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Нека да не забравяме също, че на нашата Земя се срещат кристали с грамадни размери, тежащи с тонове. След малкото казано за кристалите, нека погледнем и на нашата Земя. Американският изследовател Сандерсън е изследвал всички онези случаи в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи с кораби и самолети по някакъв тайнствен начин. Той отбеляза, че при тези случаи, координатите на местата, където са ставали, са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието, бордовите радиостанции са бездействали и никой не е чувал сигнали. Сандерсън е открил 12 такива района, включващи Северния и Южния полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на Екватора. Още древногръцкият философ Платон, живял между 427 и 374 година преди нашата ера, е отбелязал, че Земята, погледната отгоре, прилича на топка, съшита от 12 парчета кожа. Питагор е приемал същото. До същия извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата руски учени Гончаров, Макаров и Морозов, без да са били запознати със становището на античните школи.
към текста >>

3. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ала може ли да не изпълни волята на боговете и да не избави страната си от сполетялото го бедствие?
Мъжете, без да подозират, засели опеченото жито и на следната година не поникнало нищо. Настанал глад по хората и добитъка. Царят Атаман решил да изпрати пратеници, които да попитат делфийската пророчицата Пития, коя е причината за настъпилото неплодородие. Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и, като им дала много пари и ги обсипала с ласки, ги надумала след връщането си да предадат на цар Атаман, че Пития уж била казала: "Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела." Когато пратениците се върнали от Делфи и предали "отговора" на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли да не изпълни волята на боговете и да не избави страната си от сполетялото го бедствие? Накрая решил да принесе в жертва децата си Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният злокобен план успял. Повели нищо неподозиращите деца към жертвеника, който се намирал извън селището, зад една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жреците пеели химни в прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен дъб пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато.
към текста >>

4. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан."
„Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението." „Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сладостта на устните умножава знание." „Разумът е източник на живота за онези, които го имат. А поучението на безумните е глупост." В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота. Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан." „Който раздава зло за добро, злото не ще се отдалечи от дома му." „Дълготърпеливият човек е благоразумен, и безумният, като мълчи, счита се за мъдър." В 18-та глава също дава правила за поведението и живота. Казва: „Своенравният иска пожеланието си и противи се на всяка права мисъл." „Безумният не се наслаждава от благоразумие, но само от изявлението на сърцето си."
към текста >>

5. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Този указ не се отнасял непосредствено до християните, а бил във връзка с появата на много гадатели, магьосници и врачки, които изпълвали общественото бедствие и увличали народа след себе си, като го вълнували със своите предсказания.
При Марк Аврелий, царувал от 161 -ва до 180-та година, положението на християните станало особено тежко. Макар и да не е издал особени закони по отношение на християните, с неговото име са свързани най-жестоките гонения на християните. През негово време империята била сполетяна от много бедствия и простият народ приписвал това на безбожните християни, които изгонили боговете с тяхното безбожие. И само малък повод бил достатъчен, за да се почнат жестоки гонения. Повод за това послужил указът на Марк Аврелий против суеверията. Този указ не се отнасял непосредствено до християните, а бил във връзка с появата на много гадатели, магьосници и врачки, които изпълвали общественото бедствие и увличали народа след себе си, като го вълнували със своите предсказания. Най- силни и жестоки били гоненията в Мала Азия и галските градове Лион и Виена. През време на тези гонения станали жертва хиляди християни. Във време на това гонение от мъченическа смърт загинал в Рим Юстин философ в 165 -та година със своите ученици и в Лион 90 годишният лионски епископ Потин, и други. След Марк Аврелий жестоки гонители на християните бил Септимий Север, царувал от 193-та до 211 -та година. В началото на своето царуване той бил даже приятел на християните и дружал с тях.
към текста >>

6. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казал на Евтимий това си видение и го предупредил, че в последните дни на Търново той ще бъде опора на народа в неговото бедствие и че ще бъде заточен.
По такъв начин в скоро време Килифарево става духовен център на цяла България. Той бил противник на богомилите и по негово настояване били свикани два събора - 1355 година и 1360, за да бъдат взети мерки срещу богомилите. Най-видният от неговите ученици бил бъдещият патриарх Евтимий. Преди смъртта си, през време на един дълъг пост и съзерцание, Теодосий имал видение, в което му се открило падането на българското царство и падането на Търново под турско робство. Също видял заточението на патриарх Евтимий, кой бил негов ученик и който по това време не бил още патриарх. Той казал на Евтимий това си видение и го предупредил, че в последните дни на Търново той ще бъде опора на народа в неговото бедствие и че ще бъде заточен. Исихаството, както се вижда от идеите и практиката му е последно разклонение на мистичните движения, които са се развили в Сирия и Мала Азия, за които нямаме исторически сведения, защото те са работили всред манастирите, скрито и потайно, за да могат да върнат християнството в неговото първоначално състояние като създават подходящи за това хора. Главни паметници за изучаване на исихазма във Византия са две жития на Григорий Синаит и Григорий Палама, както и различните техни произведения, не всички от които са издадени. А за исихазма в България най-ценни материали се съдържат в житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински. Интересни данни за исихазма има и в някои творби на патриарх Евтимий ("Жития" и "Похвални слова"), както и в похвалното слово написано в негова чест от ученика му Григорий Цамблак. Изходно положение в учението на исихазма била мисълта за някогашната непосредствена връзка между Бога и човека, когато бил в рая.
към текста >>

7. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато хората в една страна се намират в бедствие, може да им помогне само онзи, който има живата вяра в Бога.
И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога. Той трябва да познава Бога не тъй, както философите го определят, a тъй както Бог се открива на него. Защото на всеки човек Бог се открива по специфичен начин, според степента на неговото развитие. Затова всеки трябва да бъде верен на онова, което има в себе си. Когато бъдем верни на Този Бог, Който ни се разкрива в нашия живот, ние ще можем да примирим и разрешим всички противоречия и спорове. Когато хората в една страна се намират в бедствие, може да им помогне само онзи, който има живата вяра в Бога. Ако той може да им помогне, той е най-нужният човек. Онзи човек, който урежда положението на всички хора, той е нужният човек, а не онзи, който урежда своите работи и работите на своите домашни. Не да ги направи всички богати, но задоволява техните съществени нужди в даден случай. Да задоволяваш нуждите на всички същества и на всички хора - това е една велика философия. И този въпрос не може да се разреши с един замах.
към текста >>

8. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато ралото на орача, който минава през някой мравуняк, развали мравуняка, за мравките е съвсем неизвестна причината за това бедствие.
Тази е причината, че някои поети оценяват природата като мека, нежна, гальовна, а друг път при други обстоятелства, я намират страшна. Природата при всички случаи е безпогрешна и неизменна. Ученикът: За всичките ли наши постъпки сме отговорни? Няма ли такива в живота ни, за които не отговаряме? Учителят: Има много неща, които на пръв поглед ни се струват случайни, но в скрития и още непознат за човека разум на природата те са строго определени. Когато ралото на орача, който минава през някой мравуняк, развали мравуняка, за мравките е съвсем неизвестна причината за това бедствие. Само онзи, който оре, знае защо и как е станало това. Ако се съберат всички философи на този мравуняк и почнат да разискват по случката, те няма да дойдат до никакъв извод. Само разумният човек, който се е заел да оре, знае как да обясни това неочаквано явление. И много случки в живота на хората, които не могат да се обяснят, имат свои разумни причини, известни само на висшите същества. Един ден в далечното бъдеще те ще станат ясни за всеки човек.
към текста >>

9. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Но страданието е най-добрият учител на човека и бедствието ни започва да събужда съзнанието на народа ни за необходимостта от нови нравствени закони и нов вид управление на страната ни.
След изгонването на богомилите настъпи турското петстотингодишно робство. След преследването на Новото Христово Учение настъпи страшно материално и морално падение на българския народ. Стигнахме до просешка тояга. Младежта е в безпътица и пилее способностите и енергията си в безумни начинания и прояви. Печално българско робство на силите на тъмнината! Но страданието е най-добрият учител на човека и бедствието ни започва да събужда съзнанието на народа ни за необходимостта от нови нравствени закони и нов вид управление на страната ни. Умориха се хората от ограниченията и мизерията, която ни държи в окови. Започват да търсят изход ог това положение и мнозина днес се запознават за пръв път с Великото Учение за Любовта, Мъдростта и Истината, предадени в хиляди беседи и лекции от Мировия Учител Беинса Дуно. Много чужди страни вече го познават и търсят литература за него. Един ученик на Учителя, Михаил Иванов, замина за Париж в 1937 г. да предаде това учение на Франция, но за жалост обяви себе си за Мировия Учител и измами света.
към текста >>

10. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Цар Атаман решил да изпрати пратеници, които да попитат пророчицата Пития коя е причината за настъпилото бедствие.
Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано. Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и нищо няма да се роди. Наивните жени послушали магьосницата и така изсушили житото за посев - просто го опекли. Мъжете, без да подозират нищо, засели опеченото жито и на следната година не поникнало нищо. Настанал глад по хората и добитъка. Цар Атаман решил да изпрати пратеници, които да попитат пророчицата Пития коя е причината за настъпилото бедствие. Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и като има дала много пари и ги обсипала с ласки, ги надумала, като се върнат от Делфи, да предадат на цар Атаман, че уж Пития е казала: „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела.“ Когато пратениците се върнали .от Делфи и предали отговора на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли той да не изпълни волята на боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали, към жертвеника, който се намирал извън селището в една чудно хубава гора.
към текста >>

Ала може ли той да не изпълни волята на боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие?
Наивните жени послушали магьосницата и така изсушили житото за посев - просто го опекли. Мъжете, без да подозират нищо, засели опеченото жито и на следната година не поникнало нищо. Настанал глад по хората и добитъка. Цар Атаман решил да изпрати пратеници, които да попитат пророчицата Пития коя е причината за настъпилото бедствие. Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и като има дала много пари и ги обсипала с ласки, ги надумала, като се върнат от Делфи, да предадат на цар Атаман, че уж Пития е казала: „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела.“ Когато пратениците се върнали .от Делфи и предали отговора на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли той да не изпълни волята на боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали, към жертвеника, който се намирал извън селището в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жените пеели химни за прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето - иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен - красив и изящен, на който руното блестяло като злато.
към текста >>

11. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие.
„Дунавска зора“ от 31 март 1879: „... свищовските учители напуснаха училищата и училищата стоят понастоящем затворени и децата се разхождат по улиците. Учителите прибягнали до тази крайност, защото общината не им плащала, и имали да земат от нея по пет месечни...“ На общинарите парите за образованието, с една дума, им се заклещват между пръстите, когато трябва да платят заплати на учителите - същите общинари, които имат проблеми да дадат път на училища, учителите на които няма да напуснат каквото и да става. Моралът на православните водачи в полето на образованието? Без коментар - в същия брой: „... гръцкий владика посетил девическото училище в Анхиало и играл хоро с учителката. Учениците избягали ... владиката бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери? Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие. Броят от 23 октомври същата година на в. „Турция“: „Господата Лонг и Тробридж и доктор Хамлен през сичкото време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на служение на бедните в столицата. С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои. Мнозина от нашите тука съотечественици, само на тяхното пригодяване и пристояване са длъжни днес живота си, за което ни помолиха да заявим и публично признателността към тяхна милост.“ По този повод вестникът благодари в друга статия и на уж „умразното“ правителство отпреди Освобождението „чи то зе навреме строги мерки както за чистотата на улиците, тъй и за продажбата на вредителните зарзавати. Това прави голяма почест на благоразумието и на просветливите чувства на мюдюринът ни“.
към текста >>

12. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата.
Нещо важно имаше да ни каже. Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете селото и да си отидете, защото селяните ще ви убият с камъни. Миналата година по това време падна градушка и уби нивите. Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората. Ще падат ледени буци, колкото един сноп.“ Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година. Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата. Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества. Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи да напуснем селото. Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем. Тази година никаква градушка няма да има. Сега си вървете!“ И ги изпратихме.
към текста >>

0.24460196495056