Търсене в текстове за 'Бедствие'

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

ТОМ 2

Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата.
Нещо важно имаше да ни каже. Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете селото и да си отидете, защото селяните ще ви убият с камъни. Миналата година по това време падна градушка и уби нивите. Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората. Ще падат ледени буци, колкото един сноп." Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година. Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата. Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества. Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи, да напуснем селото. Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем. Тази година никаква градушка няма да има. Сега си вървете!
към текста >>

3. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25.
Онези, които гонят Братството не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24. От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора. Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също.
към текста >>

4. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Те сами тласкат народа към бедствие.
Важно е българския народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Каква полза ще има България, ако очаква да дойдат страданията както на Русия? Чрез страдания ли трябва да разбере Истината? Защо българите не вземат поука от Русия? Ако българските управници и духовенството не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон. Те сами тласкат народа към бедствие. Мислите ли, че и в България няма да дойде същия закон? Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим. В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта трябва да се уравновесят. Бъдещето е на Славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи.
към текста >>

5. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Галилей Величков

ТОМ 4

Странно съчетание на тържеството на растителния свят с бедствието на човешкия!
Салонът - бял и светъл. Нямаше счупени стъкла. Картината на полянката и градината - пролетна. Ябълките, крушите, черешите - в китна премяна. Цветове и аромат. Странно съчетание на тържеството на растителния свят с бедствието на човешкия! Вън от града, на Изгрева, в гората - големи ями, издълбани от още по-големи бомби. Неизбухнали. Големите им цилиндрични тела не скриваха възможностите на взрива и детонацията! Чудно! Няколко метра отделят две големи събития - китната пролет на Изгрева и смълчаният ужас на разрушението! По-надолу срещнах единственият обитател на Изгрева - Игнат.
към текста >>

6. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Вестници и телевизия отразиха това бедствие.
Последствията дойдоха по-късно. Вместо да се обединят последователите на Учителя, те започнаха да се разграничават от различни идеи, дошли от различни окултни среди. Дори беше изнесен концерт в Габрово на 28.IV.1991 г. и отново свириха песни на Учителя, с декламация на мисли от Мория. След няколко месеца Силите, които бяха раздвижени над Габрово от Черната Ложа, чрез декламацията на Мория докараха бури и дъждове и небесната стихия слезна по река Янтра, премина през града и го удави. Вестници и телевизия отразиха това бедствие. (По-подробно виж в „Изгревът", стр. 273-274, бележка на редактора). И което е най-важното, отново не се коригираха и си продължиха своите концерти. Какво стана по-нататък? През 1993 г.
към текста >>

7. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

ТОМ 5

Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва: „Учителю, ще има буря и голямо бедствие.
Той се случи, защото имаше предпоставки, дойде причината и накрая всички видяхме последиците. Братството бе на 7-те езера на Рила. Лагерувахме и живота протичаше нормално. Времето бе хубаво и приятно и всички се радвахме на това благословение изсипало се от рога на изобилието върху нас като Слово на Учителя, като слънчево време, тихи дни и приятни нощи. И ето дойде случката, която трябваше да се яви. Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва: „Учителю, ще има буря и голямо бедствие. Трябва да приберем лагера и веднага да слезем долу". Учителят го изслушва и казва: „Аз ще остана тука! " Лулчев продължава да настоява, да убеждава и иска да се наложи над Учителя като му заявява на висок глас, че времето ще се развали, че ще дойде буря и ще помете братските палатки, Лулчев се разсърдва, после се развика пред Учителя и започва да го упреква в много неща, че всички ще изпо-гинат тук и че не може да се направи нищо. Приятелите стоят наоколо, слушат и се уплашват от вироглавството на Лулчев, че така говори дръзко и крещи срещу Учителя. След като избълва срещу Учителя това, което има в него, той млъкна.
към текста >>

8. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие.
Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискват от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа.
към текста >>

9. 6. И ГОСПОД СТАРИ ХОРА НЕ ИСКА

ТОМ 8

Това беше тълпа от отрудени хора в бедствие.
За нея аз бях заблудена, млада жена в учението на Дънов. Аз живеех в една стая, в сградата, която още се строеше и понякога трябваше да ходя у тях, да й съобщавам някои неща по работата на работниците. Когато ходех у тях, тя бързаше да ме хване под ръка и да ме заведе навътре в къщата, защото в един хол отпред чакаха много посетители за нея и за министър Малинов. Тук чакаха и търсеха да бъдат назначени на работа на държавни служби, други бяха уволнени и чувах ги как плачат за помощ. Имаше какви ли не просители. Това беше тълпа от отрудени хора в бедствие. Като ме хващаше здраво под ръка, тя бързо ме завеждаше във вътрешната стая и ми казваше: "Елате да си починете. Всички, които са тук идват, седят и чакат. Само искат." И няколко пъти при такива случаи ме питаше: "Би ли заменила твоята младост с моето положение и задължение на г-жа министерша? Както и моят живот на имане? " Макар и срамежливо, отговарях: "О-о, не, в никакъв случай".
към текста >>

10. 2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ

ТОМ 8

Беше голямо бедствие.
Тя той държа една много хубава проповед и се завърнахме вкъщи и си лягаме. В 9 часа ужасен тътен разтърси цялата къща, стана голямото земетресение в Пловдив, 1928 г. Къщата ни не пострада, защото беше на скала. А насреща ни имаше хълм, на който всеки пет минути земята се тресеше, а в равнинната част на Пловдив лумнаха пожари, огньове. Знам, че цар Борис тогава дойде още на сутринта да види какво е положението. Беше голямо бедствие. Аз завършвах тогава трети клас и щях да постъпя в четвърти в гимназията и останах още една година. Обаче майка ми и баща ми решили, че в Пловдив не можем вече да живеем. Не зная каква вълна така ме обзе, а аз без да зная тяхното решение, бях вече в четвърти клас, в края на годината една моя съученичка нещо ме питаше, какво ще правим. Викам: "Догодина аз ще бъда вече в София", ама без да зная. И действително майка ми и баща ми решават другата година да се прехвърлим и да живеем в София и аз пристигам още през лятото тука в Красно село в София при сестрата на майка ми.
към текста >>

11. 04 - 03. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ

ТОМ 10

Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро.
3. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници. Ето защо ние наново ще се върнем към някогашния извор, който по-късно се е превърнал в прекрасна чешма, предмет на нашето описание. Пътниче, ако пътуването ви се случи през пролетта или лятото, радвайте се, защото пътуването тогава по този път е леко и приятно. Но случи ли ви се да пътувате през дъждовна есен или калната зима, по-добре отложете пътуването си. Ако ли сте с превозно средство и благополучно стигнете до стария дъб, вие трудно бихте продължили по-нататък, защото пътят минава под извора, където е тресавище и не се знае дали бихте могли да измъкнете оттам кола или добитък. Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро. Всеки оставял друг да почне, да не е той. Зер, защо ще си губи времето да прави път за хората, нека да го направят други. Така минали много години, докато в това село след Балканската и Европейската война било посято семето на Новото учение, учението на Бялото Братство. Когато съмишлениците на тези идеи значително се увеличили, тогава няколко братя от по-старите се събрали да обменят мисли относно това бедствие при Кайнака. Приятелите, които първи обсъдили този въпрос, били следните: Димо Иван Джожев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Димитър Джибирев, Димитър Къркеланов и др.
към текста >>

Когато съмишлениците на тези идеи значително се увеличили, тогава няколко братя от по-старите се събрали да обменят мисли относно това бедствие при Кайнака.
Ако ли сте с превозно средство и благополучно стигнете до стария дъб, вие трудно бихте продължили по-нататък, защото пътят минава под извора, където е тресавище и не се знае дали бихте могли да измъкнете оттам кола или добитък. Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро. Всеки оставял друг да почне, да не е той. Зер, защо ще си губи времето да прави път за хората, нека да го направят други. Така минали много години, докато в това село след Балканската и Европейската война било посято семето на Новото учение, учението на Бялото Братство. Когато съмишлениците на тези идеи значително се увеличили, тогава няколко братя от по-старите се събрали да обменят мисли относно това бедствие при Кайнака. Приятелите, които първи обсъдили този въпрос, били следните: Димо Иван Джожев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Димитър Джибирев, Димитър Къркеланов и др. Това е било в началото на 1929 г., когато при обсъждането на въпроса за Кайнака на някой от тях хрумнала идеята този извор да се превърне на чешма. Но за реализирането на такава идея били нужни много средства, с каквито те не разполагали, ето защо решили да отнесат въпроса до брат Георги Куртев, бай Георги, както по този край го назовавали. Поканили го и той дошъл, споделили с него идеята си и решили да отидат на самото място и там да преценят какво може да се направи. Бай Георги не само възприел идеята, той я намерил за прекрасна, но преди да се взема каквото и да било решение, трябвало да се допита до Учителя.
към текста >>

12. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята.
Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество. И то приема названието „За вера". Първият, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на Александър Ипсиланти. След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква. А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи. Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество. А убийствата на висшето и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война.
към текста >>

13. I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

московчани въстават срещу Никон, понеже според тях, той е причина за бедствието на града с неговите нововъведения.
Той наредил за някои икони да се прерисуват отново, на други икони да се продупчат очите. Непосредствено след тези деяния се появила чума в Москва. А на 2 август 1654 г. станало пълно слънчево затъмнение. На 25 август 1654 г. московчани въстават срещу Никон, понеже според тях, той е причина за бедствието на града с неговите нововъведения. В ранното християнство Исус се изобразява символически като риба, като агне (агнец), като гълъб. Изображенията на Исуса, създадени на платно, получават качества на чудотворни икони. Те са били създадени не по-рано от VII век. Тогава го изобразяват чрез мозайки по стените на църквите, като някои са запазени и досега. А Неръкотворният образ е изобразяван от художници в различни времена по различен начин, а и някъде сполучливо.
към текста >>

14. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила".
" На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква. Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила". При тая страшна за Русия картина граф Толстой свършва Записката си със следните не по-малко страшни за българите думи: „Чудна е съдбата на българския народ! Той служи като повод за разрив между Цариград и Рим. Нима същият тоя народ ще стане причина за отцепването на Русия от вселенското единство! " Колкото ефектни и да са тия фрази, все пак Александър II разбрал тяхната неуместност в случая, защото той пита: „Ако българите сполучат да имат своя национална иерархия, каквато ние имаме, то де е тук отцепването от вселенското единство! " *** Предаденото по-горе съдържание на занимаващата ни тук Записка право говори, че целта на обер-прокурора граф А. П.
към текста >>

15. 17. ВЯРА

ТОМ 12

Представете си, че вие се намирате в най-голямото бедствие или се давите в някоя дълбока река и тази именно ваша сестра ви спасява.
Затова дисхармонията между вас мога да нарека акордиране или настройване. И действително, най-хубавата част от един концерт е настройването на цигулките и на другите инструменти. Първото нещо, което желая от вас, е да се надпреварвате в отдаване помежду си взаимно уважение и почит. Това, което извършваме отвънка, да е израз на онова вътрешно разположение, което ще извършим заради Господа. Да допуснем, че някоя от вас ви е неприятна, то направете следната маневра. Представете си, че вие се намирате в най-голямото бедствие или се давите в някоя дълбока река и тази именно ваша сестра ви спасява. Поспрете се тогава в себе си и вижте какво чувство изпитвате. Веднага ще започнете да се смекчавате и ще си кажете: „Ако това нещо може да направи моята сестра, аз ще си изменя мнението за нея и ще я обикна.“ Или обратно, допусни, че тази твоя сестра, която не обичаш, се дави в морето. Веднага иди при нея и си кажи: „Хайде, аз ще я спася, защото сега съм по-силна от нея, а всякога по-силният трябва да спаси по-слабия.“ Това са случаи, които ви се дават за саморазвитие. Вие сега ще правите опити. Ще кажете: „Как?
към текста >>

16. 17. КРИСТАЛИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

И обикновено в момента на бедствието бордовите радиостанции са бездействували и никой не е чувал сигнала.
Нека да не забравяме също, че на нашата Земя се срещат кристали с грамадни размери, тежащи с тонове. След малкото казано за кристалите, нека погледнем и нашата Земя. Американският изследовател Т. Сандърсън е изследвал всички онези случаи, в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи на кораби и самолети по един тайствен начин. Той отбелязва, че при тези случаи координатите на местата, където те са ставали са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието бордовите радиостанции са бездействували и никой не е чувал сигнала. Сандърсън е открил 12 такива района, включващи Северният и Южен полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на екватора. Древногръцият философ Платон, живял между 427 и 374 г. преди нашата ера е отбелязал, че ако Земята се погледне отгоре тя прилича на топка съшита от 12 парчета кожи. Така са приели както Платон, така и неговите последователи, а също и Питагор със своите ученици.
към текста >>

17. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет.
Авраам За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит, това е третия син на Адама и Ева, роден след Авела, който бива убит от Каина, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авела („друго семе вместо Авела”, както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет. По линията на Сима се ражда, след девет поколения, Тара, баща на Авраама. Така че, ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраама, ще получим: Сит-Ной-Сим-Тара-Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много скъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно, и затова ще го изтъкна.
към текста >>

18. 8. МАРС

ТОМ 19

Царят Атаман, решил да изпрати пратеници, които да попитат пророчицата Пития, за да каже коя е причината за настъпилото бедствие, за настъпилото неплодородие.
Един есенен ден Ино извикала тайно при себе си всички жени и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев и да изсушат в горещи фурни. Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано. Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и така изсушили житото за посев, просто го опекли. Мъжете, без да подозират нищо, засели опеченото жито и на следната година не поникнало нищо. Настанал глад по хората и добитъка. Царят Атаман, решил да изпрати пратеници, които да попитат пророчицата Пития, за да каже коя е причината за настъпилото бедствие, за настъпилото неплодородие. Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и като им дала много пари и ги обляла с ласки, ги надумала, като се върнат от Делфи, да предадат на царя Атаман, че Пития била казала; „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман пренесе в жертва на Боговете децата Фрикс и Хела.” Когато пратениците се върнали от Делфи и предали отговора на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли той да не изпълни волята на Боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на Боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейния зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали към жертвеника, който се намирал извън селището, в една чудно хубава гора.
към текста >>

Ала може ли той да не изпълни волята на Боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие?
Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и така изсушили житото за посев, просто го опекли. Мъжете, без да подозират нищо, засели опеченото жито и на следната година не поникнало нищо. Настанал глад по хората и добитъка. Царят Атаман, решил да изпрати пратеници, които да попитат пророчицата Пития, за да каже коя е причината за настъпилото бедствие, за настъпилото неплодородие. Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и като им дала много пари и ги обляла с ласки, ги надумала, като се върнат от Делфи, да предадат на царя Атаман, че Пития била казала; „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман пренесе в жертва на Боговете децата Фрикс и Хела.” Когато пратениците се върнали от Делфи и предали отговора на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли той да не изпълни волята на Боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на Боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейния зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали към жертвеника, който се намирал извън селището, в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово. Жреците пеели химни за прослава на Боговете, а главният жрец държал остър нож, с които е трябвало да извърши жертвоприношението.
към текста >>

19. 3. ПЪТЯТ НА НОВИЯ ЖИВОТ

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

ТОМ 19

И когато хората в една страна се намират в бедствие, може да им помогне само онзи, който има живата вяра в Бога.
И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога. Той трябва да познава Бога не тъй, както философите го определят, но тъй, както Бог се открива на него. Защото на всеки човек Бог се открива по специфичен начин, според степента на неговото развитие. И затова всеки трябва да бъде верен на онова, което има в себе си. Когато бъдем верни на този Бог, който ни се разкрива в нашия живот, ние ще можем да примирим и разрешим всички противоречия и спорове. И когато хората в една страна се намират в бедствие, може да им помогне само онзи, който има живата вяра в Бога. Ако топ може да им помогне, той е най-нужния човек. Онзи човек, които урежда положението на всички хора, той е нужния човек, а не онзи който урежда своите работи и работите на своите домашни. Не да ги направи всички богати, но задоволява техните съществени нужди в даден случай. Да задоволяваш нуждите на всички същества и на всички хора - това е една велика философия. И този въпрос не може да се разреши с един замах.
към текста >>

20. 11. ВСЕМИРНО БРАТСТВО

ТОМ 20

Небивалото развитие на милитаризма, което отбеляза изтеклия век, и крайното развитие на капитализма, заедно със съпътствуващето ги повсеместно непоносимо бедствие, което прави живота по-нататък невъзможен, са най-красноречивото доказателство за характера и белезите на Свръхчовека.
Развитието на ума на човека до тая степен, на която можа да го издигне отживялата вече цивилизация, даде на света такива чудеса, на които последният само ще се учудва. Човек се издигна като птицата във въздуха, спусна се като риба на дъното на океана, измери разстоянието между звездите, облече се в коприна и се украси със злато и скъпоценни камъни, които извлече из недрата на земята. От четирите краища на земята събра плодовете, които тя дава, и ги сложи на трапезата си. Но въпреки всичко това, човекът не отиде по-далеко от това, което бе: един смъртен, една трапеза на гробовните червеи. И ако отживялата цивилизация роди Свръхчовека, то последният не бе освен един уголемен звяр над зверовете, едно чудовище, което искаше да погълне в себе си всичко. Небивалото развитие на милитаризма, което отбеляза изтеклия век, и крайното развитие на капитализма, заедно със съпътствуващето ги повсеместно непоносимо бедствие, което прави живота по-нататък невъзможен, са най-красноречивото доказателство за характера и белезите на Свръхчовека. Нещо повече: Свръхчовекът се забрави и се тури над Бога, непризна-вайки никакъв закон над себе си и натрапващ своите прищевки и страсти за закон над другите. «Законът и Богът са за тълпата! » «Което на тълпата и боговете е забранено - на Свръхчовеците е позволено! » Това бе максимата, до която можа да се добере Свръхчовекът. Съгласно с това разбиране, започна се оная безпътица, оргия и вакха-налия, с които тъй печално завърши цикъла си една едностранчива цивилизация.
към текста >>

21. 5. Възвание

ТОМ 20

Няма честит почин за Родината, в който Венценосният Цар да не е вложил Своето високо покровителство; няма народно бедствие, което да не е привлякло Неговото отзивчиво сърце; няма всенародна радост, която да не е развълнувала Неговата благородна душа.
Четвърт век твори усилено и създаде велики и незабравими дела. Работи неуморно, всеотдайно и с непобедима вяра в звездата на България. За нея Той живя и принесе Себе си жертва пред отечествения олтар. Непрежалимият Царствен покойник бе обходил всички кътове на родната земя и стана близък на всяко българско сърце. Той се сроди с българската просвета и култура и стана неин върховен закрилник. Няма честит почин за Родината, в който Венценосният Цар да не е вложил Своето високо покровителство; няма народно бедствие, което да не е привлякло Неговото отзивчиво сърце; няма всенародна радост, която да не е развълнувала Неговата благородна душа. Храбър воин, увенчан със слава в борбите за тържество на българските идеали, Върховният вожд имаше под особени грижи и родната войска - пазителка на българската народна чест. С помисли и дела Великият покойник начерта и освети със смъртта си вечните завети на народа: Да изградим докрай величието на Родината - обединена, могъща и благоденствуваща! Да я пазим неизменно - силна, светла и честита! Само в нейната слава да сияе нашата гордост и в нейното щастие да гори нашата радост! Кръстът на страданието да не смущава нашия устрем в изграждане благополучието и величието на България!
към текста >>

22. 60. БОЖЕСТВЕН ЗАКОН (бр. 17, 5.V.1930 г.)

ТОМ 21

Но ако те построят своите мравуняци на нашите пътеки - те биват безмилостно стьпквани; мравуняците - разрушавани - и всичко това за тях е бедствие, катаклизми, земетресения, разрушения от незнайни сили... Разумният човек разбира, че не е сам в света, че има и други като него, които искат да живеят и да се радват на тоя живот със същото право, каквото и той самият има.
„Ратник на свободата”, бр. 17, 5.V.1930 г., София, стр. 1) „Човек сам избира на кой закон ще служи. И ако избере човешкия - той ще страда и ще умира; а ако избере Божествения – всяка скръб ще се превръща в радост.” Преди да съществуват каквито и да са човешки закони, съществували са законите на природата, а преди да съществуват природните закони - съществували са законите, по които е сътворена и се управлява самата вселена (природа) - Божествените. Какво мислим ний, хората, за тия закони, дали признаваме тяхното съществувание или не, е толкова от значение за тях, Големите и Великите, колкото за нас мнението на мравките за нашата култура и живот. Но ако те построят своите мравуняци на нашите пътеки - те биват безмилостно стьпквани; мравуняците - разрушавани - и всичко това за тях е бедствие, катаклизми, земетресения, разрушения от незнайни сили... Разумният човек разбира, че не е сам в света, че има и други като него, които искат да живеят и да се радват на тоя живот със същото право, каквото и той самият има. Той разбира, че не е сам, че над тия променчиви купища закони, които всяка камара гласува, и които често отменят, преди да са съумели да ги изпълнят или реализират- седят други закони - природните, а над тях - Божествените; че преди да изпълним законите на слугите, трябва да изпълним исканията на Господаря! И ако бъдат разбрани и изпълнени, то животът му ще бъде съобразно тях и ще даде много по-добър резултат, отколкото сега. Най-малко, няма поне да го тъпчат безполезно, ако не се е съобразил с пътеките на живата природа... Человек трябва да обича себе си, да почита околните си, а да разбира великите закони на природата, на условията, в които е поставен, ако иска да схване по-правилно смисъла на живота.
към текста >>

23. Лекуване на хора- Мария Шопова

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя

ТОМ 22

Успяват да се справят с това бедствие.
Много трудности имаше Йорданка, за да осигурява пари за тока, понеже печката денонощно гореше. Мария не искаше да получи помощ - пари от никого. Тя говореше и учеше младите да дават десятък от това, което припечелват, за да имат Божието благословение. Мария падна в дома си и счупи ръката си и изкара няколко месеца със силни болки. През зимата на 2001 година от студа се пукат тръбите и с вода се залива двора и къщата. Успяват да се справят с това бедствие. Правиха ремонт на стаите в партера, където живееше един с бръсната глава, направил престъпление и там се укриваше. Мария със своята малка пенсия му плащаше всичко: тока, телефона, водата. Понеже имал много да плаща, този човек избягал и оставил вещите си. Изхвърлят му вещите и правят ремонт на стаите. През зимата на 2002 г.
към текста >>

24. 20. Стоянка Христова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Сестра Стоянка се затваря в една стая и усилено се моли на Учителя да спре това голямо бедствие.
След известно време тя се явила на Стоянка и й казала да не плаче повече, защото тя се родила във Франция. През пролетта на 1980 г. морето нахлува и залива Поморие. Улиците са с вода и Георги взима на гръб Стоянка и я занася на работата й. Морето бучи силно и продължава да приижда. Сестра Стоянка се затваря в една стая и усилено се моли на Учителя да спре това голямо бедствие. Намалява бученето и след известно време морето спира да залива и започва да се оттегля. Вечерта, като се връща Стоянка в къщи, няма дори и локви по улиците. Понеже с. Стоянка е родена в края на март, тя започва да ръководи нарядите по посрещането на пролетта и братското събиране на края на месеца. Тя с дъщерите си почти всеки месец посещават градината и участват в общия братски живот.
към текста >>

25. 18. Момчето Петър проговаря, за да пророкува

ТОМ 24

Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие.
Снопите били положени на кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискат от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те, жътварите, се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по- щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай.
към текста >>

26. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

ТОМ 25

Естествено е да желаем всички да се узнае кои са виновниците на това всенародно бедствие, и ако не да се накажат, то поне да получим онова успокоение, което винаги води подир себе си ясността.
ПО-ШИРОК ИСТОРИЧЕСКИ ОГЛЕД. ИСТИНСКАТА ВИНОВНОСТ ВЕЛИКО ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ Софроний Ников София, печ. С. М. Стайков,1913. 30 с. Погром. Отечеството ни преживя един погром, който изпълва сърцата на всички българи с голяма скръб. Естествено е да желаем всички да се узнае кои са виновниците на това всенародно бедствие, и ако не да се накажат, то поне да получим онова успокоение, което винаги води подир себе си ясността. И българският народ с жадност чете полемиката в вестниците. Уви, обаче, истината не може да се намери във вестникарските препирни, тъй като изказаните мнения са всички едностранчиви. Във всички статии се прозира желанието да се стовари отговорността върху противния лагер и да се защити своя от всякаква вина. Естествено, при такива условия не може да се види истината. При това, в полемиката съзнателно се избягва да се говори за отговорността, която се припада от чужда намеса отвън, избягва се от политически съображения, но от това страда само истината.
към текста >>

27. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

ТОМ 25

Обяснението на произхождането на тези четири елемента:право и подозрение у Русия, и послушание и недоверие у нас-ето обяснението на всенародното ни бедствие.
"Камбана" документи как патриотично и рисковано се е държал д-р Данев спрямо Русия? Но какво да прави, когато насреща си има една огромна империя, която освен милионите си щикове има и морално право както над нашия собствен народ, тъй и над съседите ни, та е могла, благодарение на това, да ни оплете отвред? Факт е, че през Балканската война нашият малък и героичен народ е водел паралелно две страшни войни; народът-армия - с турци и после с изменили съюзници; дипломацията ни - с тази на 170 милиона Русия - война още по-страшна. Но явява се въпрос: Отгде това право на Русия над нас, и от друга страна, защо това подозрение към нас? Така също, от где това наше задължено послушание към Русия паралелно с едно недоверие, което странно се смесва с първото? Обяснението на произхождането на тези четири елемента:право и подозрение у Русия, и послушание и недоверие у нас-ето обяснението на всенародното ни бедствие. А обяснението се крие само в едно - нашето освобождение от Русия изпод турско робство. Това, разбира се обяснява, само правото на Русия да се бърка; недоверието пак се обяснява с обстоятелството, че тя едно време не дойде да ни освобождава от любов към нас, а преследвайки своята заветна задача - излизането на Средиземно море. Че ние не сме освобождавани специално за нас може лесно да се види като се прегледа историята на руската политика на юг от двеста години насам. И за тази цел не трябва да се ходи далеч, а просто да се прочете документираната книга на бившия министър Дим. Христов „Русия и Източния въпрос".
към текста >>

28. 4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Но аз в мъка живея и често в бедствие, от що погрознях?
Колко хубави бяха твоите очи, когато ти ми казваше: „Снежно бяла сестро”, когато дълго време седяхме ний мълчаливи, а времето неусетно летеше. Тогава нямаше друга скърб, освен неизбежното сбогуване, когато се връщаше и казваше сбогом, отиваше и пак се връщаше. А сега, нито идваш, нито слово пращаш. Кой те измени, гълъб мой? Аз ли погрознях? Но аз в мъка живея и често в бедствие, от що погрознях? Colombo, аз съм хубава! Погледни ме, дай си ръката! Какво усещаш? Чувствуваш ли в този миг, че можеш да се сражаваш с някого? Не чувствуваш ли, че аз гледам в едно велико море на любовта, което се казва Бог.
към текста >>

29. 2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Развързахме раниците и тук, и на този празник, в който и ние излезнахме полупобедители спрямо ветровете, здраво се възнаградихме за днешното бедствие.
Селските кучета с весело скимтене ни посрещат току над водениците. Те си знаеха, че ще има нещичко за тях. Големи комати хляб изчезваха в зиналите им уста. Влязохме в кръчмата. Посрещна ни стройна здрава селянка и бързо ни приготви чай. Развързахме раниците и тук, и на този празник, в който и ние излезнахме полупобедители спрямо ветровете, здраво се възнаградихме за днешното бедствие. Горките ни ябълки! Че те замръзнали горе! Отоплени до печката те се набръчкват, като че те не са същите. Нахранваме се хубаво. Изпиваме и по два чая и започваме да пеем.
към текста >>

30. 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Не ги ли чака ново бедствие?
Чии са тия златни кубета, що през облаците се издигат и шепнат чудна приказка? Какви сая тия множество сгради там доле?! Стоят ли те още по местата си след онзиденшния земетръс! Успокоиха ли се там людете доле? Осигуриха ли живота си за още някой ден? Не ги ли чака ново бедствие? В природата няма тревога. Всичко е тихо и спокойно. Тя очаква пролетта с цветя и песни. Тя не се страхува от нищо. Всеки камък, всяка долчинка и хълмче ме зове: „Ела при нас, ела да те здрависаме”.
към текста >>

31. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

3.2. Проза: Разкази, статии, съобщения

Изведнъж става топло; чаровна нощ ни възнаграждава за преживяното бедствие.
Добре стоплени се приютяваме в палатките си. Ведра нощ. Вън е бяло като ден. Палатките все още отрупани със сняг, сякаш сърдити някому. Моята палатка, половината от брезент, половината от клек, и на снега, и на луната дава да се провира из нея. Изведнъж става топло; чаровна нощ ни възнаграждава за преживяното бедствие. На другия ден - нито следа от сняг и буря. Тръбата свири, зове ни пак. Като лалугери излизаме от палатките си. Природата е цяла заляна от злато. Облачното небе е разкъсано от светло сини ивици.
към текста >>

32. 3.2.3. Статия във вестник „БРАТСТВО” 1942 г.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Дали е станало голямо природно бедствие - катаклизъм, който посещава земята през векове и я раздрусва до основи: наводнения, пожари, изригване вулкани, земетресения, паднал някой метеор от небесното пространство или в океана се появил нов материк върху мястото на потъналата нявга Атлантида, та затова земята се е разлюшкала и придобила този странен и нежелан вид?...
Обръчите, що стягат границите на държавите силно огънати - на места дори начупени и разхвърляни в безпорядък. Почти цялата карта на Европа - променена: Англия е заплашена, Франция е притисната, Полша унищожена, Гърция и Югославия смазани, Русия разнебитена, а Турция, получила цял сноп изпълнителни листове с ужас се оглежда кой път да хване. Ако погледът ни прехвърли океана, ще видим, че и оттатък нещо не е наред - готви се нещо небивало.[1] Какво става? Защо е този безпорядък? Какво се е случило? Дали е станало голямо природно бедствие - катаклизъм, който посещава земята през векове и я раздрусва до основи: наводнения, пожари, изригване вулкани, земетресения, паднал някой метеор от небесното пространство или в океана се появил нов материк върху мястото на потъналата нявга Атлантида, та затова земята се е разлюшкала и придобила този странен и нежелан вид?... Нещо необикновено е станало, някакъв небивал безпорядък е изпълнил света, та човечеството прилича на обезумяло. Нареждане, разреждане, катурване, кръв, буря, огън, дим, гръм и мълния... Грамадна коса в нечии ръце безспирно покосява безчислени човешки създания: хиляди, стотици, милиони. Тия ръце бързат да натрупат определено количество човешки снопе, поспрат за миг, после отново, с удвоена бързина косят, за да наваксат изгубеното време... Дали не се е събудил някой нов гений на земята, който иска нов свят да създаде, та старият гледа съвсем да изличи, за да разчисти мястото на новия. Дали? Дали? Който е бил в корабостроителница, в железопътно, или в аеропланно депо, видял ще е навярно различни части от проектирания обект, който отсетне инженерът знае как да съедини.
към текста >>

33. 1. Пръв и последен: за майстора (28.VIII.1973 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Безсмислено е и абсолютно невъзможно - то е като ураган, т.н природно бедствие, срещу което стоиш без да си помръднеш пръста, чакаш само да стихне, да премине, за да си отдъхнеш и погледнеш на изток дали се зазорява.
Едновременно заемам първо и последно място - на небето светия, на Земята - последен слуга." Нека спрем дотук. Казано е всичко. Опитваме се да догоним мисълта. Невъзможно, нямаме желание да следим реда на размишлението - всичко е важно, обвеяно от духа на времето, обгорено от огъня на изпитанията. Страданията напират на прага - нещо безчинствува и те притиска от вси страни, отгоре и отдолу, отпред и отзад - отвсякъде - непрестанно и не правиш нищо да се пребориш. Безсмислено е и абсолютно невъзможно - то е като ураган, т.н природно бедствие, срещу което стоиш без да си помръднеш пръста, чакаш само да стихне, да премине, за да си отдъхнеш и погледнеш на изток дали се зазорява. А думите кънтят - “Мястото мие свободно там, когато аз съм тук. Когато един ден аз напусна Земята, който иска може да го заеме - там светия, тук последен слуга.” Странно!... Нека не кажем нищо за това. Реалността отвсякъде ни притиска. Знаем размерите Му, познаваме силата, възможностите, величието Му.
към текста >>

34. 32. Старата и новата култура. - В: Братство, Севлиево. Г 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1.

ТОМ 30

Изхода от днешното бедствие, лъка на язвата, от която света днес страда, е Любовта.
С нетърпение и прибързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по-нататък казва: „Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Търпението е едно качество, едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредък. Учителят казва: „Търпението е основа на човешкия характер." С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лъка на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов. Днешното човечество неизбежно ще дойде до нея. През пътя на страданието, през пътя на големи лични, обществени и културни жертви, които ще даде, най-после то ще разбере, че спасението му и изхода от злото, в което днес то е попаднало е само в пътя на любовта.
към текста >>

35. 5. Земетресенията и човешките съдби в България

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Беше плачевна картина да се наблюдава от една страна кражбата на помощите от чужбина, и бедствието на хората.
Загиват 3 човека, а ранените бяха 27 човека. Изпратиха от чужбина помощи: коли, фургони и други неща. Всичко бе отклонено и укрито и откраднато. Настаниха ги във фургони. Лятно време горещина, а зимно време - студ! Беше плачевна картина да се наблюдава от една страна кражбата на помощите от чужбина, и бедствието на хората. А никой не можеше да разбере и да говори за тази мощна енергия, която се бе освободила при земетресението и унищожила човешките тела. Беше плачевно да се наблюдават. 6. На 22 май 2012 г. в 3 часа през нощта се яви земетресение в гр. Перник с 5,8 по Рихтер.
към текста >>

36. 9. Бележки към материала на Найден Найденов за заминаването на Светозар Няголов

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

И всички го отдават на природно бедствие.
Целта е да се зароби целия свят, и той да работи за САЩ. В момента те печатат денонощно долари на хартийки и пръскат по света, без надлежно златно покритие. Ще дойде онова време, когато светът ще каже така: „Не признаваме тези зелени банкноти." И тогава за 24 часа тази империя ще се разруши. Това ще си го проверите. 9.6. В точка 11 се говори за наводненията в Европа. И всички го отдават на природно бедствие. Това е така, но причината е друга. Всичко това, което става днесвЕвропаеедин нов вид „империализъм", който слага в подчинение всички народи. Тези духове, които са обсебили държавните ръководители в Германия, трябва да се удавят. И те се давят сега чрез наводненията. Дали това е верно?
към текста >>

37. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Божието присъствие превръща бедствието в благословение.
Човек се привързва към имуществото, към средата, към условията. Има ги и ги загубва, докато разбере, че нищо не му принадлежи, и се примири. Остава Божественото: ума, сърцето и волята. От всички видове мъчения на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания с уреди и други, най-тежко е може би измъчванието с човек. Има хора присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. Нашият път е вечен, закъде ще бързаш? Понякога слабите наглед същества имат по-голяма съпротивителна сила. Те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди с борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно се унищожават. Затова е казано: „Кротките ще наследят Земята.” Няма да остане сила, създадено от човеците, която да не се съкруши.
към текста >>

38. 1.3. Абубекир

И каза халифът: „Такова бедствие не сме чували до сега!
Само в най-дълбоките кладенци имаше малко вода и тя едва стигаше за хората. Листата на дърветата изсъхнаха и можеше да се стрият на прах. Даже гордите палми на пустинята и те отпуснаха листа. А сушата продължаваше. Тогава халифът Харун-Ал-Рашид свика големия съвет - светския и духовния през нощта. И каза халифът: „Такова бедствие не сме чували до сега! Какво може да се направи, да се изсели ли народът към големите реки? ” Обмислят, обсъждат, не могат да вземат решение. Тогава става Шеих-Юл-Ислямът - духовния водач: „Господарю, в старите книги е записано, че когато стане голямо бедствие, трябва да се свика народа на всенощно бдение в молитва към Аллаха - да бъде името му благословено! ” Всички приеха предложението и изпратиха вестители - другата нощ всички да дойдат на площада пред двореца на бдение и молитва. Това ще става три дни поред.
към текста >>

Тогава става Шеих-Юл-Ислямът - духовния водач: „Господарю, в старите книги е записано, че когато стане голямо бедствие, трябва да се свика народа на всенощно бдение в молитва към Аллаха - да бъде името му благословено!
А сушата продължаваше. Тогава халифът Харун-Ал-Рашид свика големия съвет - светския и духовния през нощта. И каза халифът: „Такова бедствие не сме чували до сега! Какво може да се направи, да се изсели ли народът към големите реки? ” Обмислят, обсъждат, не могат да вземат решение. Тогава става Шеих-Юл-Ислямът - духовния водач: „Господарю, в старите книги е записано, че когато стане голямо бедствие, трябва да се свика народа на всенощно бдение в молитва към Аллаха - да бъде името му благословено! ” Всички приеха предложението и изпратиха вестители - другата нощ всички да дойдат на площада пред двореца на бдение и молитва. Това ще става три дни поред. На другата нощ народът се събра, излязоха и халифът и придворните, всеки постла молитвеното си килимче. Ходжите четяха сури от Корана и всички се молиха усърдно цяла нощ. Така три дни подред.
към текста >>

39. 2.11. Дядо Иван. Овощната градина

” Дядо Иван с тревога следеше бедствието.
Но тъкмо тогава се зададе напаст: облаци бръмбари от твърдоглавите хоботници, настъпваха от запад. Те подядаха в основата цвета и той опадваше. Селяните не можеха да се борят с тях. Не помогна нито огън, нито дим, нито ръчно избиване, макар, че и децата от училището бяха извикани да се борят с хоботниците. Бръмбарите наближаваха вече градината на дядо Иван, а неговите синове му казваха на подбив: „Тате, тук твоите молитви вече не ще помогнат! ” Дядо Иван с тревога следеше бедствието. Сърцето му се свиваше от мъка. Бръмбарите бяха вече близо до неговата градина, когато от изток се зададе огромно ято врани и скворци. Те бяха хиляди, без чет. Птиците се нахвърлиха на бръмбарите с такова настървение, че ако изяждаха един, десетки избиваха с човките си. Битката продължи целия ден.
към текста >>

40. 2.66. Гърбавият роб