Търсене в текстове за 'Барут'

Барут било трудно да се намери и без колебание на помощ се притекли двама мисионери - Кларк и Джени.

Георги Чакалов Георги Чакалов добре помни дякона: млад човек, среден на ръст, с фес, чепкен (със спуснати ръкави) и пъстър копринен пояс. Приказвали с баща му цяла нощ на турски и на български, и щом гостенинът напуснал дюкяна, баща му го дръпнал с лице към себе си и му се сопнал: „Георге, хем хубаво да запомниш този човек, чу ли!“ Сърбия като отворила война на Турция, Босненското въстание като избухнало, а после и Априлското - в града положението на християните станало тягостно. Майка му взела да пече сухари, в случай че станело нужда да бягат, да се крият в гората, защото обесените муховчани вече висели на моста. Баща му обаче си бил друга направа. Измъкнал двата си пищова, радвал им се, чистел ги, пълнел ги, лял тайно куршуми, уж без да го видят децата да не се уплашат, ама те знаели за тази работа. Барут било трудно да се намери и без колебание на помощ се притекли двама мисионери - Кларк и Джени. (Може би пък бащата Георги Чакалов, около 1935 г. на Георги да е бил прав да му харесва точно този жилав дебелоглавец Кларк!) Джени бил още по-див. Навремето участвал като офицер във гражданската война в Америка и дал рецептата за барута. В качеството си на американци, двамата с Кларк издействали правото да се снабдят с няколко пушки, да пазят мисията и ги дали на възрастните младежи да охраняват денонощно въоръжени квартала около мисията. Като взели да правят барута, той взел, че избухнал, ама карай, замазали работата, че уж нещо ляли чам-сакъза за тенекиджийницата на Никола Клюсев, дето била барутената им фабрика, и тъй се измъкнали.
към текста >>

Навремето участвал като офицер във гражданската война в Америка и дал рецептата за барута.

Баща му обаче си бил друга направа. Измъкнал двата си пищова, радвал им се, чистел ги, пълнел ги, лял тайно куршуми, уж без да го видят децата да не се уплашат, ама те знаели за тази работа. Барут било трудно да се намери и без колебание на помощ се притекли двама мисионери - Кларк и Джени. (Може би пък бащата Георги Чакалов, около 1935 г. на Георги да е бил прав да му харесва точно този жилав дебелоглавец Кларк!) Джени бил още по-див. Навремето участвал като офицер във гражданската война в Америка и дал рецептата за барута. В качеството си на американци, двамата с Кларк издействали правото да се снабдят с няколко пушки, да пазят мисията и ги дали на възрастните младежи да охраняват денонощно въоръжени квартала около мисията. Като взели да правят барута, той взел, че избухнал, ама карай, замазали работата, че уж нещо ляли чам-сакъза за тенекиджийницата на Никола Клюсев, дето била барутената им фабрика, и тъй се измъкнали. * Разбира се, далеч нататък в тази история ние ще видим по-добре докъде води тесногръдието и консерватизмът на пуританите от мисионерите като Кларк. Защото, уви!, именно пуританите сред конгрегашите на много места надделяват, вместо съвременни и прогресивни хора като У. Слийпър и У.
към текста >>

Като взели да правят барута, той взел, че избухнал, ама карай, замазали работата, че уж нещо ляли чам-сакъза за тенекиджийницата на Никола Клюсев, дето била барутената им фабрика, и тъй се измъкнали.

Барут било трудно да се намери и без колебание на помощ се притекли двама мисионери - Кларк и Джени. (Може би пък бащата Георги Чакалов, около 1935 г. на Георги да е бил прав да му харесва точно този жилав дебелоглавец Кларк!) Джени бил още по-див. Навремето участвал като офицер във гражданската война в Америка и дал рецептата за барута. В качеството си на американци, двамата с Кларк издействали правото да се снабдят с няколко пушки, да пазят мисията и ги дали на възрастните младежи да охраняват денонощно въоръжени квартала около мисията. Като взели да правят барута, той взел, че избухнал, ама карай, замазали работата, че уж нещо ляли чам-сакъза за тенекиджийницата на Никола Клюсев, дето била барутената им фабрика, и тъй се измъкнали. * Разбира се, далеч нататък в тази история ние ще видим по-добре докъде води тесногръдието и консерватизмът на пуританите от мисионерите като Кларк. Защото, уви!, именно пуританите сред конгрегашите на много места надделяват, вместо съвременни и прогресивни хора като У. Слийпър и У. Маркъм, и този учебник с хубавите картинки на мис Стоун... С люлката и двете момчета, дето отдолу пише: „Now you see it, now you don’t!“* От 1877 година! От него, със същата картина, учех и аз в конгрегашкото училище на мисис Уудръф във София през 1937 г. Само дето тя не ме е дундуркала както мис Стоун дундурка Чакалов.
към текста >>