Търсене в текстове за 'Барут'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 47 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ

Борис Николов

5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ Спомням си като момче, че в игрите си сложихме в една тръба барут, поставихме фитил и това го сложихме на един дувар на една къща, за да проверим какво може да се разруши.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ Спомням си като момче, че в игрите си сложихме в една тръба барут, поставихме фитил и това го сложихме на един дувар на една къща, за да проверим какво може да се разруши. Състезавахме се с няколко махали и трябваше едновременно да гръмнат от няколко места. Избрахме си сигнал. Едно момче трябваше да се качи на едно голямо дърво и оттам да гръмне с пищов и тогава всички три махали да запалим фитилите. Чухме сигнала, че като запалихме фитилите, че като гръмна, че целият дувар висок два метра нареден с камъни и дълъг 50 метра се срина. Разхвърчаха се камъни, добре че къщата остана здрава.
към текста >>

2. 33. СПИРАЛАТА

БОРИС НИКОЛОВ

Пречеше им и искаха да го разбият с барут.
Около тази спирала се играеше Паневритмия дълги години. Този камък остана там дълго време. Започнаха да строят през 1955 г. хижата на второто езеро. Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата. Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята.
към текста >>

Ако бяха го взривили с барут с България бе свършено.
Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре. Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл. Той го свързва с някакъв символ. Той каза тогава: „Докато съществува този камък ще съществува и България." Затова ние го скрихме. Ако бяха го взривили с барут с България бе свършено. Как така? Ето как. През 1963 г. ръководството на Комунистическата партия, която управляваше страната начело с Тодор Живков бе взело тайно решение и без да се допита до народа бе предложило на СССР -Съветска Русия, България да се присъедини към Съветския съюз като 17-та република. По този начин България щеше да се заличи като самостоятелна държава и щеше да влезне в състава на СССР.
към текста >>

3. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

Но на пусто ще си хабите барута и едните и другите.
Накрая ще цитираме част от заключителните му слова на стр. 26 от споменатата брошура. „Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но на пусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му. Но няма да го спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: „Недейте му запрещава... Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас". Сега ще разкажем за едни още по-необикновени протестанти.
към текста >>

4. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Като драснеш на барута най-малката клечка, той отива до края.
Нито един човек не е пострадал от любовта. Любовта е обща навсякъде. Най-мъчно е човек да се отучи да лъже. Съзнанието трябва да е много будно, ти като съзнаеш, че е лъжа, то си хванал вече лъжата. Лъжа е това, което носи всичките нещастия в себе си. Като драснеш на барута най-малката клечка, той отива до края. Това е лъжата. Като направи човек една погрешка, той гледа да я прикрие, да я оправдае. Заради лъжата наложиха на Адама наказание, на Ева наказание и на змията наказание. Доброто на жената ще строши главата на змията, „Петата на жената ще смаже главата на змията". Петата е символ на волята.
към текста >>

5. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -3

ГАДНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МИНИСТРИ И ЦАР

Той отговори, че към несигурния барут трябвало да бъде по-внимателен.
Освен това царя има срещи и с Де Корси и с Сарачооглу. С последния се разговаряли по Въпроса за Русия. Сарачооглу е правил и някакви предложение, не беше добро. Царят се оплакваше, че няма хора. Аз му казах, че има ДВЕ БЪЛГАРИИ - ЕДНАТА ПАРФЮМИРАНА И ДРУГА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА u го упрекнах, че към последната той се отнася с недоверие. Той отговори, че към несигурния барут трябвало да бъде по-внимателен. По отношение на Русия аз съм му препоръчвал Винаги да се опираме на нея. Моите философски убеждения бяха, че бъдещето принадлежи на славянството. По тоя Въпрос ние се скарахме. Той не желаеше да вървим с Русия и заради това не ме вика дълго време. През юли 1940 год.
към текста >>

6. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Например тези скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителните и взривни вещества най-напред са измислени там и после са дошли тук, на Земята.
След като изпяхме: „Господи, сил с нами буди", г-н Дънов продължи: - Тази беседа, която ви давам, не можете да я приложите в живота, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето и да се избавите от този вечен кошмар в живота. Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които не се покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е място на най-силната работа и всички изкуства са все там измислени. Например тези скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителните и взривни вещества най-напред са измислени там и после са дошли тук, на Земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете. Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете сполучливо да свършите нещо, не се ленете, а веднага пристъпете и изпълнете длъжността си, защото иначе попадате под отговорност. Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят под предлог, че не можели да сторят това, при все че противното било право. Обаче след като им ударили по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се отнасяло разпореждането.
към текста >>

7. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

Топът не е създал барута, а само е създаден да се освободи тази енергия.
Ако мисълта действително е произведение на мозъка, както науката разбира, тогаз нейните заключения са прави. Но имаме ние три вида органи и три вида функции. Имаме органи, които произвеждат, имаме органи, които отпущат енергията и имаме органи, които предават енергията. Питам аз: Когато вие имате един снаряд в една съвременна пушка или съвременно оръдие, с този малък удар, който може да се даде на взривното, оръдието създава ли тази енергия? То само отпуща енергията. Топът не е създал барута, а само е създаден да се освободи тази енергия. Има други органи, които предават енергията. Да кажем, имаме една лупа или една призма, която като представим на слънчевите лъчи, пречупват и образуват се краските. Тая призма не създава краските, Ако призмата се счупи, то краските пак си съществуват. Тъй и енергията на човешката мисъл си съществува и след като се разруши мозъкът. В този смисъл мозъкът, можем да кажем, е един уред, чрез който Божествената мисъл се пречупва и се проявява във вид на съзнание, мисъл.
към текста >>

8. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

Помня го, обаче, как пълнеше с барут и съчми патрони за пушката си.
Разбира се, отидох до пътната врата и се върнах. Баща ми беше много редовен в живота си. Казвал е често: „Щом се ожених, вече скъсвам с приятели от ергенлъка; няма ходене навън, животът ми е в дома, при семейството! " Види се, по-рано, подражавайки на свои приятели, обичал да ходи на лов - имаше модерна двуцевна ловджийска пушка. Не съм запомнил да ходи на лов или да донесе дивеч. Помня го, обаче, как пълнеше с барут и съчми патрони за пушката си. Имаше гилзи, поставяше им определено количество барут и съчми, запушваше ги с някакво картонче-тапичка и така ги прибираше. Стана нужда един ден да употреби пушката си. Кладенецът, който имахме в двора, беше дълбок 6-7 метра и от него постоянно се вадеше вода с кофа. Добре, но домашните забелязали, че в кладенеца има нещо живо, плава из водата... Като си идва баща ми, казват му и той разбира, че вътре е влязла водна змия. Спуска той кофата и сполучва да загребе в нея змията.
към текста >>

Имаше гилзи, поставяше им определено количество барут и съчми, запушваше ги с някакво картонче-тапичка и така ги прибираше.
Баща ми беше много редовен в живота си. Казвал е често: „Щом се ожених, вече скъсвам с приятели от ергенлъка; няма ходене навън, животът ми е в дома, при семейството! " Види се, по-рано, подражавайки на свои приятели, обичал да ходи на лов - имаше модерна двуцевна ловджийска пушка. Не съм запомнил да ходи на лов или да донесе дивеч. Помня го, обаче, как пълнеше с барут и съчми патрони за пушката си. Имаше гилзи, поставяше им определено количество барут и съчми, запушваше ги с някакво картонче-тапичка и така ги прибираше. Стана нужда един ден да употреби пушката си. Кладенецът, който имахме в двора, беше дълбок 6-7 метра и от него постоянно се вадеше вода с кофа. Добре, но домашните забелязали, че в кладенеца има нещо живо, плава из водата... Като си идва баща ми, казват му и той разбира, че вътре е влязла водна змия. Спуска той кофата и сполучва да загребе в нея змията. Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената кофа със змията в нея.
към текста >>

9. 67. ОБЪРНАТАТА КОЛА

Обаче оня, който снабдявал с барут другите, от цигарата му паднала угарката, в която имало искра, барутът се възпламенил, манастирът се разбил и турците влезли.
67. ОБЪРНАТАТА КОЛА ВК: Сега искам да те питам. Ти си роден в село Водица, Поповско. Твоят род по линията на баща ти откъде идва? ПГ: От село Госталци, Търновски окръг. Когато стават въстанията, в Дряновския манастир се заграждат околните хора. Обаче оня, който снабдявал с барут другите, от цигарата му паднала угарката, в която имало искра, барутът се възпламенил, манастирът се разбил и турците влезли. И тогава моите прародители, по-точно - дядо Пеню, на когото и аз нося името, заедно с неговия брат Станко, който е в Разградско, се изселили. Правителството им дало право кой, където иска, там да се засели. Нашето правителство това след Освобождението. Прадядо Пеню ражда дядо Боби. Аз се казвам Пеню Ганев Бобев.
към текста >>

10. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

Той мислел, че пушката е пълна само с барут, без да има в нея куршум и сачми.
Придружаващият, и той е от Ковачевец. Тези, последните, нещо на шега си говорят. Ето, измежду колелетата на каруците се намери една като берданка - или иглянка пушка. Ковачевченинът ловец я взема и се зацели към другия Ковачевченин, а последният е допрян до мен. Аз изтръпнах и завиках упречно, че с пушка шега не бива. Той мислел, че пушката е пълна само с барут, без да има в нея куршум и сачми. Щъкна, но пушката не хвана. Осем пъти наред щъкна, а ние, особено аз се бях простил с живота, но не му хвана капсата на патрона и не гръмна пушката. Кога я снема и извади гилзата, той сам видя, че тя си имала и куршум, и сачми и че ако бе се възпламенила, щеше да ни убие. * Събудих се. Тежко ми.
към текста >>

11. 111. Божественият характер

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

2 кила барут представлява Надеждата.
След гимнастика та Когато не мисли правилно, човек хълца. Когато не чувствува правилно, плаче. Диафрагмата да се не дига нагоре. 2 кила жито представлява Любовта. 2 кила злато представлява Вярата. 2 кила барут представлява Надеждата. Двама женени се дуелират, да видят кой ще пее. Христос говори за вътрешния живот. Вие на човешките работи давате Божествен характер. Което не е основано на Вярата - духовния свят, надеждата- Земята, не е от Божествен характер. Като заговори Бог на човека, минава от смърт към живот.
към текста >>

12. 114. Противоречията

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Огънят дава свободата на барута.
За водолаза ще ти турят едни дрехи особени. Вие гледате само красивата страна, а опакото не виждате. Не са лоши, неразбирания има. Как обичта я накарала да стане майка? Обичта на сина й я накарала да стане майка. Огънят дава свободата на барута. Други правят разни мисли и чувства и ние сме виновни. Подписвай източника на желанието! Нашето щастие е като на мравите. Човек да мисли! Религията на мисленето, на чувствуването, на фантазирането, то още не е Божествена мисъл, която разрешава.
към текста >>

13. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Дедо Андро се чуди, защо посипката с барута хвана, а пушката не се изпразднува.
А дедо Андро беше истина нишанджия, що му еш нема; къде насочи пушка и прати куршум, да речеш, че го е с тесла приковал. Карабината биде бързо донесена и дедо Андро, като я хвана у ръцете, подскочи като че е момък на двадесет и пет години. Той се отдалечи на десетина крачки от софрата, притули се зад стрехата до чардака и от там напери своята карабина. Дедо Андро не се бави много да мери и опна яйят на чатмака. Малък син дим се издигна от къде чатмака, но пушката не гръмна. Дедо Андро се чуди, защо посипката с барута хвана, а пушката не се изпразднува. Да е нещо праздна?... Ама как ще бъде, като дедо Андро сам, с свои ръце я беше напълнил, подсипал и закачил под полицата. Той обърна отворът на цевта, за да духне и опита да ли е праздна. Тамън зина дедо Андро да духне в цевта, и... един силен гръм стресна всички. В същия миг и дедо Андро полете и се простре на земята с простреляно теме!...
към текста >>

14. 2.4 АСТРОКОСМИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ

В политическата история тези географски възли на Великаните са наречени "Барутни погреби".
В средната зона се намират: Париж, Виена, Будапеща. Там доминират чувствата и затова там музикалната култура е в своя разцвет. Последната, южната зона: Мадрид, Галия, Македония, Гърция и особено Тракия, е по естество материална. От гледна точка на астрокосмическата география, това не са чисто философски спекулации, а изводи, които почиват върху исторически данни. Според древната традиция, както и според науката от гледище морфологично и етническо, древните тракийци, както и старите елини са произлезли от смесването на монголската раса (седмата култура на атлантската раса) с втората култура на петата, арийска раса. В политическата история тези географски възли на Великаните са наречени "Барутни погреби". Политическата област е най-материалната област в обществения живот. От друга страна, нека разгледаме от астрокосмична гледна точка характера на континентите: Азия се намира под влиянието на Слънцето. Африка - под влияние на Луната; Двете Америки - Меркурий, Европа - под тройното влияние на Слънцето, Луна, Меркурий. Всъщност Европа координира влиянието на всички тези континентални електромагнитни комплекси.
към текста >>

15. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

Той е израсъл сред войската и барутния дим на войната.
Българският народ винаги е вярвал в своя Цар и не остана излъган. Народът обича своя Цар, защото знае, че и Царят искрено го обича - че страда с неговите страдания и се радва с неговите радости. Върху тази взаимна обич се гради светлото бъдеще на българската държава. И наистина, Цар Борис никога не е преставал да изпълнява усърдно свещения завет на майка си, изразен в последния час на живота й: «Борисе, когато един ден бъдеш повикан да царуваш, постарай се да бъдеш най-добрият цар между царете! » Както вече видяхме, Цар Борис е войник още от дете. Той е израсъл сред войската и барутния дим на войната. Преживял всички радости и горчивини през войните, той зае престола си като истински войник, който отива да заеме най-опасния си пост. Достъпен за всички, Цар Борис се среща и разговаря със селяни и граждани и внимателно обмисля всеки въпрос, свързан с интересите на държавата. Всред хората на науката и изкуствата Цар Борис се чувствува в своята среда. Той винаги е блестял с благост и мъдрост. В един разговор с виден чужд журналист Царят се изразил така: «Когато по някои въпроси искам да взема правилно решение, отивам при моите приятели селяните, които познавам от бойното поле, за да узная тяхното мнение.
към текста >>

16. (58) Среща с Царя при Евдокия на 7.Х.1939 г. от 7 до 8 и ½ часа вечерта

При това, понеже стана войната, а аз казвах, че няма да стане, той се смята вече по-добър пророк, пък аз използувам това положение да се отдръпвам по-на-вътре в себе си, което ми е необходимо, защото твърде силно бях се свързал с него вътрешно.) Той започна с думите, че предчувствията го не лъжат и че сега го издувало отвътре... После започна да ми говори за осветяването на линията Казанлък, което му послужи още веднъж да подчертае неутралитета; после ми говори за външното положение: турците били опасни, сърбите - перфидни, спрели барута ни, пуснали само 100 картечници от 2000, под предлог, че другите са не с наш калибър и че Германия искала да прави склад на оръжие в нас... Че от сто чешки вехти аероплана допуснала едва десет тия дни... Че ако Русия гарантирала статуквото на Балкана, ние сме оставали много назад и пр.
(58) Среща с Царя при Евдокия на 7.Х.1939 г. от 7 до 8 и ½ часа вечерта Разговорът се води върху следните по-главни теми. (Не бяхме се виждали доста отдавна, а това беше повече настройка към бъдещето, което той не бързаше да разкрива, защото може би знаеше, че не ще съм съгласен. При това, понеже стана войната, а аз казвах, че няма да стане, той се смята вече по-добър пророк, пък аз използувам това положение да се отдръпвам по-на-вътре в себе си, което ми е необходимо, защото твърде силно бях се свързал с него вътрешно.) Той започна с думите, че предчувствията го не лъжат и че сега го издувало отвътре... После започна да ми говори за осветяването на линията Казанлък, което му послужи още веднъж да подчертае неутралитета; после ми говори за външното положение: турците били опасни, сърбите - перфидни, спрели барута ни, пуснали само 100 картечници от 2000, под предлог, че другите са не с наш калибър и че Германия искала да прави склад на оръжие в нас... Че от сто чешки вехти аероплана допуснала едва десет тия дни... Че ако Русия гарантирала статуквото на Балкана, ние сме оставали много назад и пр. Казах му, че сега повече от всякога е нужно търпение да се изчакват събитията със спокойствие. Сърбите сега се стоварят вътре - ще бъдат резки с нас вън, но ние трябва, като една жена, която вижда мъжът й че иска и търси предлог да се кара, да бъдем много разумни. Да не губим за Добруджа България! Казали сме с мир - с мир! Тия въпроси, когато и да се турят, все ще дойдат до зелената маса.
към текста >>

17. (65) Среща с Царя на 9.ХII.1939 г. от 8 и 20 до 10 и 10 сутринта, в Стоянови

- Нали знаеш, Лулчев - каза ми той, - с нестабилните барути трябва човек да бъде внимателен, за да не стане взрив.
Сега машината е сложна - да се опрости, и ще действува по-добре, с по-малко загуба на енергия - не е в сложността, а да се предава по-добре енергията. Хората на земята се заблуждават, обличат се с богатства, пари, говеда, а като дойде смъртта, колко малко остава от всичко това! - то е скритото, на което може да се разчита - ще остане семката, която може да възстановява. Сега Багрянов, който е Венерин тип, търси пътя на най-малката съпротива, но той нищо не прави да го намери, а иска да бъде пътят на най-силните съпротивления - най-лекият. Всяко семе расте, само да знаеш де да му туриш семето навреме.» Между другото, като се разправяхме с царя и аз му казах да преведе полковник Борис Димитров от Плевен, че му е верен офицер, и той казваше «Да», но разбирах, че само ми приказва, а дали ще го направи, и му казах: - Ама мнозина казват, че Вие повече почитате и внимавате на тия, които Ви лаят и псуват, а към истинските си приятели не искате и да знаете. - Нали знаеш, Лулчев - каза ми той, - с нестабилните барути трябва човек да бъде внимателен, за да не стане взрив. - О, да, разбира се, но помислете, че [с] това може да насърчите и други да станат нестабилни... - А, не вярвам... приятелите са си приятели. - Горко на приятелите тогава...
към текста >>

18. (137) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 14.II.1943 г.

Обърнете, моля, внимание на това, защото понякога малка искра пали голям пожар, а сега атмосферата е много «барутна»... Благодаря много за вниманието, което сте показали към Торбов.
Моля, отдайте една справедливост, за да имате и повече приятели. Стопанското и вътрешно[то] положение на държавата изискват повече внимание и по-способни хора. Сега между народа се лансира стар въпрос с нова сила - къде е житото? Защо ядем само царевица, когато България изнасяше жито? Това, разбира се, е лозунг по команда, но и факт е, че сега хлябът е 95% царевица и всичко друго освен жито! Обърнете, моля, внимание на това, защото понякога малка искра пали голям пожар, а сега атмосферата е много «барутна»... Благодаря много за вниманието, което сте показали към Торбов. Пожелава от сърце успех в работата: Любомир Лулчев 14.II.1943 г. Изгрева - София
към текста >>

19. 68. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (г. I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Малкото пале иска да добие, ако не друга слава, поне тази, че е лаяло на слона, който даже го и не е чул... А вътрешното положение може да се характеризира с две думи: натрупан барут, който чака искра да избухне.
I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г., София, стр. 2, в рубрика „Политически преглед”) България се намира в стадия на политически кошмари. Държавниците й изгубиха чувство на действителност. Още не бяха стихнали думите им, с които се хвалеха, че са добре с всички околни държави - и Турция изгони българите от Тракия, гърците ги навързаха по десятки и ги изтрепаха с картечници, румънците предложили на добруджанците в един месец да се декларират за техни поданици или да напуснат земите си, а сърбите се сетиха, че имат още да вземат стотици милиони... Шашардисани от подобно „отлично” положение, нашите държавници започнаха да подготовляват народа за вътрешно избиване и започнаха да викат в съюз цяла Европа - същата Европа, която вече е в нормални търговски отношения с болшевиките - срещу Русия. Малкото пале иска да добие, ако не друга слава, поне тази, че е лаяло на слона, който даже го и не е чул... А вътрешното положение може да се характеризира с две думи: натрупан барут, който чака искра да избухне. Изглежда, че правителството по свои съображения предизвика това положение и прави всичко да се изострят отношенията между тях и народа.
към текста >>

20. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

Цели години тези светци изнемогваха, без да се погрижи някой за тях; но най- после, като видяха, че замириса на нов барут и че на българското общество ще трябват нови развлечения, и че трябва да се даде рибка, за да се улови шаран, тогава г-да Радославистите, вече на власт, създадоха прочутия Закон за привилегиите на инвалидите.
Смелите борци, които записаха с топлата си и алена кръв светли страници в историята, останаха там в безименни гробове. Те умираха с пълна вяра, че техните близки не ще останат на пътя, че това правителство и това общество, което ги изпраща с цветя, песни и целувки, не ще оставят техните близки да скитат немили-недраги из България, С такива мечти те посрещнаха смъртта. На другите пък, които оставиха част от телата си, благодарното Отечество в знак на признателност дари по два-три кръста за храброст. То ги дари с кръстове за храброст, но и дари ги с патерици и изкуствени краища, и стъклени очи. Цели три години управляващите не обърнаха внимание на тях. Цели години тези светци изнемогваха, без да се погрижи някой за тях; но най- после, като видяха, че замириса на нов барут и че на българското общество ще трябват нови развлечения, и че трябва да се даде рибка, за да се улови шаран, тогава г-да Радославистите, вече на власт, създадоха прочутия Закон за привилегиите на инвалидите. Да, българи и българки! Десет учени адвокати в тази сграда създадоха Закон без санкция; тези адвокати, народни представители като деца се поставиха и създадоха този закон само и само да се хвърли пепел в очите на здравите, за да се каже, че за светците народни народните представители са се загрижили. И не се мина много време, почитаемият д-р Радославов обяви нова война, пак за обединението на България. Една вечер, господа и госпожи, тук, в тази сграда, гдето пише: „Съединението прави силата”,10 души турци от Гюмюрджинд блъснаха българския народ в нова война. Нови развлечения на българското общество.
към текста >>

21. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

-Вие с тях сте внимателен и щедър, а другите ги пренебрегвате.”–“Какво да правиш, Лулчев,с нестабилните барути човек трябва да се отнася по-внимателно,за да не експлодират.”26 (Виж “Изгревът”, том XX, стр.
Той беше съгласен, че те сега, понеже не сме имали война, може да бъдат меки и приятелски третирани и се съгласи и обеща, че ще каже на ръководните лица да бъдат меки и ще даде храна за населението. По-късно ми каза, че викал генерал Николов от корпуса и му казал да следва тая линия на поведение. И наистина, известно време имаше доста добри отношения с местното население. След едно от пътуванията на царя, след завръщанието от Европа, беше към 28 ноемврий, след като ми разправи впечатленията си от политическата атмосфера, аз му казах, че трябва непременно да направи смяна, да тури добри, умни и по-справедливи хора, за да може да понесат трудностите, които идат. Той ми каза, че нямало такива хора, че той не ги срещал, не ги подушвал:“Защото носът Ви подушва само развалени величини - казах аз. -Вие с тях сте внимателен и щедър, а другите ги пренебрегвате.”–“Какво да правиш, Лулчев,с нестабилните барути човек трябва да се отнася по-внимателно,за да не експлодират.”26 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 834 ÷ 836) – “С тая атмосфера Вие може да направите и най-добрите Ви приятели да пожелаят да станат нестабилни барути.” (Този разговор го предавам, както беше, но в датата може да има грешка.) На царя често му правеха разни монтажи, които аз долавях по-късно или ми ги разкриваха някои писма на приятели. Така веднъжтой ми се похвали, че останал много доволен от една екскурзия в Ловешко, а случайно мен ми бяха писали за същото и между другото казваха, че селяните били “курдисани” от околийския управител какво да говорят. Когато му казах това, той се наскърби27(Околийският управител в Ловеч намира трима селяни и подготвя какво да говорят на царя) Друг път някой го съветваше да приеме някого на частна аудиенция или из задните врати. Такъв човек аз обикновено съветвах да го приеме и после не се изненадвах, като го харесваше, защото изглеждаше, че предварително го подготвяха, приблизително какво ще говори и какво мнение да има, за да се хареса на царя (например за партиите, за македонския въпрос и пр.). И царят ми се похвалваше, че му са се видели доста умни.
към текста >>

834 ÷ 836) – “С тая атмосфера Вие може да направите и най-добрите Ви приятели да пожелаят да станат нестабилни барути.” (Този разговор го предавам, както беше, но в датата може да има грешка.) На царя често му правеха разни монтажи, които аз долавях по-късно или ми ги разкриваха някои писма на приятели.
По-късно ми каза, че викал генерал Николов от корпуса и му казал да следва тая линия на поведение. И наистина, известно време имаше доста добри отношения с местното население. След едно от пътуванията на царя, след завръщанието от Европа, беше към 28 ноемврий, след като ми разправи впечатленията си от политическата атмосфера, аз му казах, че трябва непременно да направи смяна, да тури добри, умни и по-справедливи хора, за да може да понесат трудностите, които идат. Той ми каза, че нямало такива хора, че той не ги срещал, не ги подушвал:“Защото носът Ви подушва само развалени величини - казах аз. -Вие с тях сте внимателен и щедър, а другите ги пренебрегвате.”–“Какво да правиш, Лулчев,с нестабилните барути човек трябва да се отнася по-внимателно,за да не експлодират.”26 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 834 ÷ 836) – “С тая атмосфера Вие може да направите и най-добрите Ви приятели да пожелаят да станат нестабилни барути.” (Този разговор го предавам, както беше, но в датата може да има грешка.) На царя често му правеха разни монтажи, които аз долавях по-късно или ми ги разкриваха някои писма на приятели. Така веднъжтой ми се похвали, че останал много доволен от една екскурзия в Ловешко, а случайно мен ми бяха писали за същото и между другото казваха, че селяните били “курдисани” от околийския управител какво да говорят. Когато му казах това, той се наскърби27(Околийският управител в Ловеч намира трима селяни и подготвя какво да говорят на царя) Друг път някой го съветваше да приеме някого на частна аудиенция или из задните врати. Такъв човек аз обикновено съветвах да го приеме и после не се изненадвах, като го харесваше, защото изглеждаше, че предварително го подготвяха, приблизително какво ще говори и какво мнение да има, за да се хареса на царя (например за партиите, за македонския въпрос и пр.). И царят ми се похвалваше, че му са се видели доста умни. – “За половин час всеки може да играе ролята на умен човек” - му казвах аз и това му бе неприятно.
към текста >>

22. VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Вие не можете да помирисвате добрите хора.” Друг един път той ми каза: “Лулчев, това е вярно, но аз с нестабилните барути трябва да бъда по-внимателен.” Искаше да каже: с онези, които го псуват, трябва да бъде по-внимателен.
Царят тогава каза: “Лулчев, това е великолепно, но се боя само от едно - от интригите на италианците, които ще влязат под кожата на македонците и може би ще трябва да платим с Дупница и Кюстендил.” – “Затуй - казвам - ти трябва да говориш с Хитлер по-сериозно, а не само така с думи казано.” Това са основните идеи. 26. (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 834 ÷ 836) - (...) Между мене и царя стана една караница, защото той все ми казва: “Нямам хора.” Аз му казвам: “За Вас има две Българин: една парфюмисана и една селско-работническа. Вие с тези, парфюмисаните, се разбирате много добре, но с другите не искате да се разберете. Вашият нос е развален. Вие не можете да помирисвате добрите хора.” Друг един път той ми каза: “Лулчев, това е вярно, но аз с нестабилните барути трябва да бъда по-внимателен.” Искаше да каже: с онези, които го псуват, трябва да бъде по-внимателен. Аз му казах: “Това е най-сигурният път, по който можете да изгубите всички добри приятели.” 27. (Околийският управител в Ловеч намира трима селяни и подготвя какво да говорят на царя.) - Аз исках той да дойде в правилен контакт с народа. Нему се монтираха срещите. Турят няколко селяни, уж че били случайно. Имаше такава случка в Ловеч.
към текста >>

23. 16. АНАРХИЗМЪТ И СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА

Като залее барута с вода, пали го, колкото искаш - не хваща.
-Тя се отличава със своята грамадна разрушителна сила . Съвременните културни хора са майстори в разрушението. Да остане на тях, те са в сила да вдигнат, ако не цялата, поне половината земя във въздуха. Обаче, съществата, които се грижат за земята, могат да налеят вода върху изобретенията на учените и да ги обезсилят. Господарят на земята не позволява да се играе с нея. Като залее барута с вода, пали го, колкото искаш - не хваща. Така постъпва Господарят с различните философски учения. Достатъчно е да ги полее с вода, за да се объркат и самите философи, да не знаят, нито какво да правят, нито какво да мислят. В края на краищата, всички философи дохождат до положението да не познават себе си. Един американец - философ, като размишлявал дълго време върху различни въпроси, най-после започнал да се пита: Кой съм аз? Аз ли съм, или не съм аз?
към текста >>

24. Б. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ И БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ 1. Предупреждение за бомбардировките от преди 40 години

Мислите ли, че ако имате барут в избите си, ще бъдете в безопасност?
Какво ще видите на мястото, дето е паднала такава бомба? Това са делата на плътта. Вие се стремите към големи работи . Бомбите вършат големите работи . Оня ден: когато бомбардираха града, видяхте какво правят големите работи. Мислите ли, че ако имате барут в избите си, ще бъдете в безопасност? Мислите ли, че взривните вещества ще стоят мирни във вашите складове? Не разсъждавайте детински. И хиляди да ви обещават, никога не дръжте взривни вещества в себе си. - Ще забогатеем. - Никакви пари не ви са нуждни.
към текста >>

25. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

Едуард ми пише, че за да патентова своя бездимен барут, му трябвали сто долари.
Няма вече такива благодетели. Всичко сега става за личен интерес. Ако твоят специалитет докаже своето предназначение несъмнено, то тогава много лесно ще намерим хора, които да го купят или влезат в съдружие с тебе. В Америка аз знам една компания, която прави един специалитет специално за маларията, и те на драго сърце ще се заинтересуват, но предварително трябва да им се покаже дейността на специалитета. Ако химическото му съединение е лесно и от лесно откриваеми елементи, то даже в патентната канцелария може да го използуват за сметка на свои приятели, но в Америка може да се нареди да се патентова. Едуард ми пише, че за да патентова своя бездимен барут, му трябвали сто долари. Ти, ако съдим по това, ще струва около 15 000 лв. за един патент в Америка. Щом се патентова, да кажем, в Америка, тогава ще го продадеш или влезеш ортак във фабрикуването му, и в Америка ще има най-голям успех, защото много силни реклами правят. Добре е и в Италия да се опиташ, но най-главното е да си сто на сто сигурен за ефикасността на специалитета. Аз писах на много мои приятели в Америка по землетресението и им описах нашите загуби и нашата невъзможност да ги поправим със свои средства, но само 10 долара получих от двама лекари, мои ученици, в Чикаго.
към текста >>

26. Статия III-та Дънов

Но напусто ще си хабите барута и едните и другите.
Той сигурно изпъжда бесове. Освен женските бесовчета, за които писах в друга статия, - измежду неговите последователи той е изгонил бесовете на злобата, омразата, хищността, отмъщението, алкохола, никотина, атеизма, недоверието, материализма и други от същия легион бесове. Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но напусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете, само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му. Но няма да го спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: "Недейте му запрещава. Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас".
към текста >>

27. 17. Евангелската методистка мисия и протестантско училище в Свищов

Но на пусто ще си хабите барута и едните и другите.
Накрая ще цитираме част от заключителните му слова на с. 26 от споменатата брошура. "Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но на пусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете, само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му Но няма да се спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: "Недейте музапрещава! Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас"." Сега ще разкажем за едни още по-необикновени протестнати. Както знаете, Учителят живееше в дома на Гумнерови на ул.
към текста >>

28. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

Напразно вика българското да не се оставя барута близо до огъня, руското не иска да чуе.
Но за да бъдат съвестите чисти, предупреждава се този, който стане причина за войната, той ще бъде наказан. Но кой ще бъде той? Напразно "Дейли Кроникъл" от 13 юни казва, че и да нападне България, пак Сърбия ще бъде виновна, защото тя е заграбила най-безсрамно, обаче Русия е дала дума, че ще бъде наказан, който първи гръмне. Сърбия е въоръжена с руска помощ и хубаво окопана, а българската войска се бунтува и скоро ще се разпилее. Това нещо е напълно известно на руското правителство и все пак то настоява да отидат министър- председателите в Петербург на конференция. Напразно вика българското да не се оставя барута близо до огъня, руското не иска да чуе. Ще отидат министрите в северната столица, докато княгини и графини ще се изредят да дават вечери и обеди българската войска ще се разбяга и тогава българският министър ще-не-ще подписва, каквото му се диктува. 2. Поканена да влезе в съюза при разгромяването на Турция, ("Зелената книга" - документ 41), срещу което ще получи исканата поправка на границата в Добруджа. Румъния отказва, както се вижда, бидейки в отбранителен съюз с Турция и надявайки се от тази да получи исканото, когато тя ще тържествува над България. Обаче тя остава излъгана; Турция бива бита. Понеже тя не сдържа думата си да държи пълен неутралитет, а пропускаше пред себе си материали за Турция, може би тя нямаше да иска награда от България.
към текста >>

29. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

"... Чуват се гласове: "Момчета, чувате ли какво казва дружинния... на барут взе да мирише вече..,, аз усещам това.
"... Зер, той е на 46 години и повече, а дружинния едва на 37 години... "Е, добре съм, г-н капитан, малко краката треперят, но бабичката е крива, все мене караше да й нося дърва, вода, че била "кедерлия", а дядото й бил здрав, но сега да дойде да ме види, на кой "хал" съм дошъл, та и в къщи не ще ме пусне да припаря! "... Общ смях от околната група, дочули тоя интимен разговор и ето че почват закачките към бай Ивана, че като не държели вече краката му, всред пътя ще остане и къде ще отиде из тая непозната местност, из тоя непознат "мемлехет", кой ще му даде подслон, като негоден вече за работа!... Обаче, бай Иван почувствува момчешка младост, подскочи 3-5 крачки напред и нагоре и казва: "Дееее, бабичко, ела да видиш твоя Иванчо каква младост в душата му гори и пак дръвца ще ти носи, и с прясна водица ще те пои, а ти пък "кайвенце" на баджата ще му правиш и за младини ще си "хоратиме"!... Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява, свежест дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им! "... Обажда се дружинният: "Ееее, момчета "рахат отур", опашката им не виждаме, но лицата им ще видим, а след лицето и "опашката" им ще хванем! "... Чуват се гласове: "Момчета, чувате ли какво казва дружинния... на барут взе да мирише вече..,, аз усещам това. Хитро говори дружинният, но и аз съм хитър да го разбера"... и пак смях се разнесе, че на страхливите миришело на барут, а на храбрите, на юнаците миришело само на горска шума... нов смях, че такива горски юнаци знаят само да ядат агне на хайдушки кебап, на шиш печени, но работа не вършат, а чуят ли "шумка да шумне" и духте да ги няма."... А трети се обажда: "А бе, братя ние и барут ще миришем, и в огън дай Боже да влезем, агнета на кебап ще ядем и слава на България ще дадем! ...така ме е майка учила, така ми е баща разправял, така ме е даскал на школото натъкмявал... , проклето е вече от Бога турско гаджалско царство и то ще си отива, а мястото му от българското ще се заеме"... и недосвършил още своите патриотични насърчителни слова, ура безспирно еква и на километри се разнася из околната местност... "урра" от гърлата на 1260 пушки бедани, "фидан бойлии", ехо басисто и тенористо, какъвто е гласа на пушката "берданкалар" както я наричаха чичовците и в тях имаха вяра, защото тях са били обучавани през време на службата им, а неслужилите запасни опълченци казват: Пък ние само в къщи се обучавахме дърва да носим, та и сега ще се въртим само около казаните!... нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец. Още по-напред трета група обградили овчарска свирка и слушат мелодичния й глас, на стара народна песен, когато майка оплаква своя син "хайдутин" и го наставя юнак да бъде, на бедни, сираци и вдовици и да помага, на тиранин турчин да не прощава, на чорбаджии ортак да не става, че те всички са, майко, изедници, те баща ти изядоха и много сълзи сирашки проляха!... На Бога вяра имай, Правдата въдворявай, Истината изявявай, иначе проклет бъди, сине... и не ще се наречеш мой син!...
към текста >>

Хитро говори дружинният, но и аз съм хитър да го разбера"... и пак смях се разнесе, че на страхливите миришело на барут, а на храбрите, на юнаците миришело само на горска шума... нов смях, че такива горски юнаци знаят само да ядат агне на хайдушки кебап, на шиш печени, но работа не вършат, а чуят ли "шумка да шумне" и духте да ги няма."... А трети се обажда: "А бе, братя ние и барут ще миришем, и в огън дай Боже да влезем, агнета на кебап ще ядем и слава на България ще дадем!
"... Общ смях от околната група, дочули тоя интимен разговор и ето че почват закачките към бай Ивана, че като не държели вече краката му, всред пътя ще остане и къде ще отиде из тая непозната местност, из тоя непознат "мемлехет", кой ще му даде подслон, като негоден вече за работа!... Обаче, бай Иван почувствува момчешка младост, подскочи 3-5 крачки напред и нагоре и казва: "Дееее, бабичко, ела да видиш твоя Иванчо каква младост в душата му гори и пак дръвца ще ти носи, и с прясна водица ще те пои, а ти пък "кайвенце" на баджата ще му правиш и за младини ще си "хоратиме"!... Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява, свежест дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им! "... Обажда се дружинният: "Ееее, момчета "рахат отур", опашката им не виждаме, но лицата им ще видим, а след лицето и "опашката" им ще хванем! "... Чуват се гласове: "Момчета, чувате ли какво казва дружинния... на барут взе да мирише вече..,, аз усещам това. Хитро говори дружинният, но и аз съм хитър да го разбера"... и пак смях се разнесе, че на страхливите миришело на барут, а на храбрите, на юнаците миришело само на горска шума... нов смях, че такива горски юнаци знаят само да ядат агне на хайдушки кебап, на шиш печени, но работа не вършат, а чуят ли "шумка да шумне" и духте да ги няма."... А трети се обажда: "А бе, братя ние и барут ще миришем, и в огън дай Боже да влезем, агнета на кебап ще ядем и слава на България ще дадем! ...така ме е майка учила, така ми е баща разправял, така ме е даскал на школото натъкмявал... , проклето е вече от Бога турско гаджалско царство и то ще си отива, а мястото му от българското ще се заеме"... и недосвършил още своите патриотични насърчителни слова, ура безспирно еква и на километри се разнася из околната местност... "урра" от гърлата на 1260 пушки бедани, "фидан бойлии", ехо басисто и тенористо, какъвто е гласа на пушката "берданкалар" както я наричаха чичовците и в тях имаха вяра, защото тях са били обучавани през време на службата им, а неслужилите запасни опълченци казват: Пък ние само в къщи се обучавахме дърва да носим, та и сега ще се въртим само около казаните!... нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец. Още по-напред трета група обградили овчарска свирка и слушат мелодичния й глас, на стара народна песен, когато майка оплаква своя син "хайдутин" и го наставя юнак да бъде, на бедни, сираци и вдовици и да помага, на тиранин турчин да не прощава, на чорбаджии ортак да не става, че те всички са, майко, изедници, те баща ти изядоха и много сълзи сирашки проляха!... На Бога вяра имай, Правдата въдворявай, Истината изявявай, иначе проклет бъди, сине... и не ще се наречеш мой син!... юнак, верен бъди и китка цвете всякога ще имаш от твоята Стояна..., китка ран босилек... Издебва дружинният тая група незабелязан за никого, тихо безшумно и веднага извива се висок глас: "Турци сред нас, готови бъдете...", но свирка не спира, радостта сияе по лицата им, мисълта високо и далеко е отправена и отговаря чичо: "А вие ли сте г-н капитан, да заповядат турците, ние сме готови, сега бързаме на врага да стигнем до града, а ако искат и с тях ще се разправяме!
към текста >>

30. 2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)

Тук в гората миризмата на още прясната човешка кръв, размесена с тая - на изгорелия барут и бомбовия експлозив, а в момента на движението и с миризмата на тамяна, разнасяна от кандилницата на полковия свещеник, дразнеше обонянието на калените вече бойци, а изострения им слух долавяше тъжната мелодия на заупокойната молитва, идеща нейде от хладните недра на буковата гора.
Към 12 часа на пладне колоната бе готова и движението бе организирано, а в 30 минути след пладне тя тръгна по шосето на Болевац в следния ред: две роти от 1-ва дружина, една полска с. с. батарея и 1/2 картечна рота - в авангард, под началството на к-ра на 1-ва дружина майор Недков, а в главни сили на колоната останаха - една рота от 1-ва дружина (тази дружина бе с 3 роти, защото едната рота бе оставена за гарнизон в мината "Бор" - при Зайчар), две артилерийски отделения, без една батарея, 1/2 картечна рота, 2-а дружина под командата на к-ра на последната майор Кръстев, който тръгна на около 1 км след авангарда със съответните мерки на охранение. Пътят на движението бе добре издържаното шосе, което от с. Планиница минаваше през в. Буково, покрит с едра и рядка гора, а оттук правеше един завой на северозапад и вземаше посока към Болевац. Тук в гората миризмата на още прясната човешка кръв, размесена с тая - на изгорелия барут и бомбовия експлозив, а в момента на движението и с миризмата на тамяна, разнасяна от кандилницата на полковия свещеник, дразнеше обонянието на калените вече бойци, а изострения им слух долавяше тъжната мелодия на заупокойната молитва, идеща нейде от хладните недра на буковата гора. Санитарите като сенки още бродеха с носилките и вършеха мълчаливо своята скръбна работа, трупайки на купчинки, до зеющите големи черни ями, телата на падналите през тази кървава нощ герои Ломци, над останките на които свещеникът отправяше топли молитви към Всевишния, за да приеме и приюти в мирните си покои буйните им души. Памятна ще бъде за ЛОМЦИ тази кървава нощ на в. Буково (к. 620), където те гърди с горди през цялата нощ водеха борба с упорития враг от едно близко разстояние и където със своя героизъм в борбата, те покриха бойното поле със стотици трупове, а знамената си - с вечна слава. Покрусена от тъжната картина, с отложени шапки и затаен дъх, колоната премина мълчаливо кървавата гора с нескритото желание да отмъсти на врага.
към текста >>

31. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

По немски (защото немски ще уча) ни предава г-жа Барутчийска.
Преподават много набърже. Дали си го разбрал или не, предават друго. Защото смятат два класа - за една година. По алгебра ни е г-н Стоилов, учител от дневна гимназия. Това, което ме учеше Вазов да зная, тука го срещам - ямб, хорей, амфибрахий и пр. По немски (защото немски ще уча) ни предава г-жа Барутчийска. От Базала имам добра основа - този курс го минавам леко. От две години Паша е в Русе. Там я преместиха поради Учителя. Най-ми е мъчно, разбира се химия и алгебра. (х+у)2 = ?
към текста >>

32. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Също г-жа Барутчийска е много внимателна към нас.
Ето, реших я! И цяла светнала от радост, ухилена сядам на чина си. Ура! - нещо вика у мен. Учениците ми се подиграват: - Я, каква се е захилила за нищо и никакво. Но г-н Попстоилов леко ги смъмря: „Нека, казва, нека се радва на успеха си, това ще я насърчи.” После ни задава домашни за уравнения с 2 и 3 неизвестни. Също г-жа Барутчийска е много внимателна към нас. По немски сме само двама ученика и аз - повече „клонят” към Франция. Ах, тя тъй ясно подчертава с гласа си падежните окончания, ала уви, те ми се виждат още по-голяма стръмнина, отколкото нашата „Вади душа” на Витоша. Всичко за такса и нищо за хляб! Касата на „Сутринни лъчи” ми заема по нещо, но трябва да се връща - нямам право на тия пари. От мама писмо: „Истина ли си се записала да учиш първо отделение...?
към текста >>

Но, сбогом г-н Попстоилов, сбогом мила г-жа Барутчийска!
” Аз винаги пея. И да мълчат устните ми, нещо в душата ми винаги пее. Богаташката Котева ми даде една пълна бохча с чорапи да ги изкърпя. Дадено! Тъй изкусно върша тая работа и тъй бързо. За това получих добра сума и ги внесох в стола на „Опълченска”. Но, сбогом г-н Попстоилов, сбогом мила г-жа Барутчийска! Неволно трябва да ви напусна; едно, че не ми е по сила да взема два класа в годината и друго - хилядарка трябва, която нямам. Често се събираме около Учителя по следния начин: Канят някъде Учителя, а заедно с Него и - хористите. Ето ни в празна стая насядали върху черга до стената на ниски възглавки, пред нас проточено бяло платно. Върху него - какви ли не чудесии за ядене - преди всичко снежни хлебчета и плодове, плодове! Всред зима ябълки, круши, грозде, портокали - какво ли не още.
към текста >>

Г-н Попстоилов е едно светило, но всичките учители не са като него и като г-жа Барутчийска, а и те не са нито хляб, нито топла стая, нито знаят за моя душевен мрак.
Слушат сладкото Слово на Учителя, но аз вече не ща нищо. Искам забрава, забрава, да си почина завинаги. Защо да живея? Как ще се справя със своята тъпотия? Не виждам проблясък. Г-н Попстоилов е едно светило, но всичките учители не са като него и като г-жа Барутчийска, а и те не са нито хляб, нито топла стая, нито знаят за моя душевен мрак. Слизам от леглото. Взимам стол, за да го приближа до прозореца. Вижда ми се тежък... Оставям го. Надничам. Вън - грее слънце, но нито един лъч не пада върху прозорците. Зъзна. Влизам пак в леглото си.
към текста >>

Даже и г-жа Барутчийска ме похвали.
Тя иска същественото - първо идеята, съдържанието и то с къса отривиста реч. Да изясня мисълта, да предам чувствата. И тук ме обзема някакъв ужас. Но все пак тук усещам повече почва под нозете си. Доволна е от познанията ми по немски. Даже и г-жа Барутчийска ме похвали. Връщам се късно у дома, защото Аня е свободна само вечер. Хем ми весело, че Аня ме насърчава, а отгоре ми даде и да се навечерям, хем мора ме гази за тия 500 лв. Как изплатих тия 1000 лв. на Георги Марков аз си зная. Нито стотинка не влезе в джоба ми, а той бързаше, бързаше.
към текста >>

33. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

" - сякаш барут бяха подпалили наблизо... „Кажете, кажете нещо", замоли.
Начев - народен представител, мой съгражданин. Представи ме на своя събеседник д-р Главинов - юрист - мургав, очилат и бръз. Препоръча ме така: „Нашата поетеса". Едва ли бях такава на моите 20 год., но вече ме считаха за „поетеса", защото бях печатала нещо в местния в. „Нишава". При тия думи на моя съгражданин, очилатия се облещи. „Поетеса! " - сякаш барут бяха подпалили наблизо... „Кажете, кажете нещо", замоли. Казах урока си и млъкнах смутена. Изведнъж той сякаш нарасна, почти извика: „Та вие бездруго трябва да отидете при Вазов, той трябва да ви види." Не се успокои, докато не му обещах, че ще му се обадя по телефона, а пък той, до тогава, ще е наредил вече как да стане запознаването ми с великия народен поет. Това приближаване лично до Поета, за мене, едва ли не беше свето Поклонение. В моето въображение, поетите си представях като божества, или великани, някакви неподвижни, но живи статуи от злато и сребро - издигнати високо, високо. Д-р Главинов устоя на думата си.
към текста >>

34. 3.4.2. Ролята на учителя в обществото

3.4. Реферати

Когато днеска Европа прилича на една планина от барут, която чака само една искра, особено трескаво трябва да се работи за сближаване на народите, за тяхното взаимно опознаване и принципът на съперничеството да се замени с принципът на взаимното сътрудничество.
Много и много! Той трябва да бъде апостол на мира. И при преподаване на история в училище, и при своите сказки няма да раздухва омраза между народите, а това, което ги сближава. Днешната война, особено при модерните открития на техниката става вече почти невъзможна, а ако избухне, тя би била съсипателна за всички без разлика на победени и победители. Че един многомилионен град, нападнат от аеропланна ескадра, която ще пусне над него няколко хиляди килограма бомби със задушливи газове, може да бъде превърнат за един час в пустиня, в която даже една муха не е останала жива. Когато днеска Европа прилича на една планина от барут, която чака само една искра, особено трескаво трябва да се работи за сближаване на народите, за тяхното взаимно опознаване и принципът на съперничеството да се замени с принципът на взаимното сътрудничество. Българинът е далеч от англичанина, германеца, гъркът, швейцарецът и пр. Но, ако едновременно един българин и един французин си обърнат погледа към слънцето, то лъчът от слънцето до техните очи ще бъде съединителна връзка между тях. А точката, гдето ще стане съединението е самото слънце. В духовния живот на човечеството това слънце е Божествената идея. Следователно само когато човечеството дойде до духовно просветление ще има оная вътрешна светлина, която ще съгради културата на човещината.
към текста >>

35. 9.2. Причините

Вергилий Кръстев

Онова, което запали фитила, и бурето с барут се взриви, бе филма с „Паневритмията от 1947 г." Това бе архивен филм, но вместо да сложат музика на Паневритмията на Учителя Дънов, то сложиха класически мелодии.
Издадена е в България. И то в 1935 г. 9.2.5. Тази литература бе забранена от Сталин в СССР. Но след събитията в СССР след 1989-1990 г., тя започна да се печати и заля цялата територия на СССР. И така тя бе подготвена за разрушение. 9.2.6. Онова, което запали фитила, и бурето с барут се взриви, бе филма с „Паневритмията от 1947 г." Това бе архивен филм, но вместо да сложат музика на Паневритмията на Учителя Дънов, то сложиха класически мелодии. Синът на семейство Гобо се оженва за рускиня. Те предават видеокасетка на руснаците и те започват да я гледат. Това запали фитила, бурето се взриви и СССР се разруши. Виж „Изгревът", том XIII, с. 812-814. 9.2.7.
към текста >>

36. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та

д-р Вергилий Кръсте

Събори 1926 -1927г.

Но напусто ще си хабите барута и едните и другите.
Той сигурно изпъжда бесове. Освен женските бесовчета, за които писах в друга статия, - измежду неговите последователи той е изгонил бесовете на злобата, омразата, хищността, отмъщението, алкохола, никотина, атеизма, недоверието, материализма и други от същия легион бесове. Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но напусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете, само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му. Но няма да го спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: „Недейте му запрещава. Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас".
към текста >>

37. 43.1. За мисленето, брака, дъщерята и още нещо

Отговор на Вергилий Кръстев

Пробиват му дупка, слагат му барут, и после с фитил го гръмват и го разцепват!
Напротив, ти си спасена от мен, чрез дъщеря си! А пък аз съм жертвата! Признавам го: Аз съм жертвата! 43.1.5. Ако не беше родила дете от мен, щеше да изсъхнеш като някоя дива круша, която не може да се отсече с брадва! Разкопават корените, отрязват ги със секира, връзват дървото със синджир, докарват 2 чифта волове, впрягат ги и теглят, теглят, докато изкоренят дървото! Пробиват му дупка, слагат му барут, и после с фитил го гръмват и го разцепват! И после в огнището го горят в огъня. 43.1.6. Ти не можа да се справиш като учителка по пеене в местната гимназия! Нямаш качества за учителка! Добре, че забременя, та излезе в отпуск! И тази пенсионерка се върна като учителка, и получаваше пенсия и заплата Остана много доволна!
към текста >>

38. 3.6. Преселниците от град Сливен. 3.6.1. Последиците от Заверата за град Сливен.

Подобно на Габрово, в Сливен е било забранено правенето на барут (Царската „барутчийница” е била в Новоселския боаз). 3.
Сливен, 1924, с. 88-89. Последиците от Заверата за Сливен и въобще за българите са големи. 1. Преди всичко, турците са унищожили много привилегии в някои български краища, с оглед най-вече на войниклъка. И действително, за сливенските „войници” вече нищо не се чува от 1821 г. нататък. 2. Подобно на Габрово, в Сливен е било забранено правенето на барут (Царската „барутчийница” е била в Новоселския боаз). 3. Прочутият тук тюфекчилък (пушкарство) значително е отслабнал. 4. Видни търговци, замесени в готвеното възстание, трябвало да напущат имот и стоки и да бягат вън от Турция. Главното прибежище е бил австрийският град Брашов, дето се образувала цяла колония от сливенски търговци. С тях се срещнал Селимински в тоя виден тогава край през 1823 г. Той сам пише, че „от многото съзаклятници на родния ми град (Сливен) мнозина притеглиха неизказани злини”. 5.
към текста >>

Спомена се за сливенската песен, дето някой си „паша” дошъл в града да пита „дали е готов барутя”, за да погуби Сяро Барутния, Чорбаджи Еню и Тодория Ексара.
Идеята за „християнство”, тъй мъглява в съзнанието на българина тогава, се облича в политическа одежда и почва да се разведрява. Българите вече узнават, че на Балканския полуостров действително има „християни”, но че между тях има разни народности, разни „миллети371”. За това помогват главно две обстоятелства: фанариотските интриги и освобождението на гърците. 1. Фанариотите след обесването на Цариградския патриарх, за да омаловажат виновността на гърците, с влиянието си пред Портата, са клеветили българите, като главни „завераджии”. 2. Из България са сновели специални бумбашири или бостанджи-башии, пратени от Цариград, за да изловят водителите на тъй готвеното тук възстание. Спомена се за сливенската песен, дето някой си „паша” дошъл в града да пита „дали е готов барутя”, за да погуби Сяро Барутния, Чорбаджи Еню и Тодория Ексара. Това се чува в песен, а ний не знаем какво е ставало в тъмните „хумби” и зандани на Тахировите конаци в града (Били са до къщата на Шкоренко; когато дошли русите тук, в тях били намерени много човешки кости). 3. Едва изтекла годината 1821 и патриаршията е клеветила пред Портата, че българският народ мисли да възстане против турската власт, но не ще може да изпълни това, ако му се назначат гръцки владици. 4. Сливенци до 1821 г. не са помнили масови турски зулуми. От тая година нататък те стават с турците непримирими съседи и съграждани, невъзможни поданици на султана.
към текста >>

39. 6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия.

Арона), грък (Николаиди ефенди) или българин (Сапунова) в Ромъния и приказва им да му напишат такова едно писмо: „Членовете на комитетът се събраха в сряда вечерта и разговаряха се отдека да земат средства, за да купят пушки и барут.
- „Той тряба да работи с русите и сърбите”, или „Той тряба да работи с комитетът, защото неговият побратим живее в Букурещ”. -„Кажете на полицията да го хвърли в кюрекът”, говори Али паша и Петър гние в темницата и сам не знае защо. И така, шпионството е станало в сегашно време най-модният занаят; сяко лице, което иска или пари, или знатност, то се препоръчва пред правителството с шпионство и лъже безмозъчните глави, зима им лирите, затваря невинни хора и открива ония комитети, които са съставени само в неговата глава. Да земем Арнаудова. Арнаудов изпраща някой чафутин (напр. Арона), грък (Николаиди ефенди) или българин (Сапунова) в Ромъния и приказва им да му напишат такова едно писмо: „Членовете на комитетът се събраха в сряда вечерта и разговаряха се отдека да земат средства, за да купят пушки и барут. Един богат българин Н. обеща се да даде 10 000 жълтици. Аз се възползувах от вашите съвети и успях да посея раздори между членовете. Пари трябат. Комитетът се преписва с Мацини и с Гарибалди, но досега аз не можах да разузная съдържанието на писмата им.
към текста >>

0.76604700088501