Търсене в текстове за 'Баня'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 81 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_03 ) Разкрити и неразкрити планове - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път, като искам дъждовна баня, казвам горе на Небето да вали и вали.
Изляза ли някъде, и времето се смекчава. Когато проповядвах на улица „Опълченска“ № 66, времето беше все хубаво, прозорецът беше широко отворен и никой не заболя. А когато тръгнахме на Свети Дух за Витоша, беше понеделник, 21 юни 1937 г. и щеше да вали, обаче казах на Месечината да отвлече дъжда на друго място. И наистина се отложи за двадесет и четири часа. Някой път, като искам дъждовна баня, казвам горе на Небето да вали и вали. Винаги знам кога ще вали и колко ще вали, но отивам нарочно и съм разположен. Не казвам на този, който ме придружава, че ще се поомокрим, а на дъжда благодаря, че върши една хубава работа. Има много неразкрити работи, Природата все още не се е разкрила. В нея съществуват ред системи и невъзможното в една система е възможно в друга. В ония години, когато при долните Мусаленски езера беше построена само малката хижа, един момък, Коста, беше неин пазач.
към текста >>

2. 7_05 ) Чистота - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки ден трябва да правиш по една баня.
Някой път казваш: „Неразположен съм“; тогава си нечист. Някой път неразположението може да се дължи на краката; умий ги. Или някой път неразположението се дължи на ушите, може да има кал в тях; тогава ги умий и ще ти просветне. Та затова във всички окултни школи учениците се чистят. Светията се чисти сам, отвътре. Всеки ден трябва да правиш по една баня. Работникът къде има време за баня? Но поне веднъж на седмицата да прави това. Част от водата се приема чрез порите на кожата. Затова човек трябва да си мие лицето често и тогава водата прониква в порите и част от магнетизма ѝ се усвоява. Водата трябва да бъде топла, за да стане това.
към текста >>

Работникът къде има време за баня?
Някой път неразположението може да се дължи на краката; умий ги. Или някой път неразположението се дължи на ушите, може да има кал в тях; тогава ги умий и ще ти просветне. Та затова във всички окултни школи учениците се чистят. Светията се чисти сам, отвътре. Всеки ден трябва да правиш по една баня. Работникът къде има време за баня? Но поне веднъж на седмицата да прави това. Част от водата се приема чрез порите на кожата. Затова човек трябва да си мие лицето често и тогава водата прониква в порите и част от магнетизма ѝ се усвоява. Водата трябва да бъде топла, за да стане това. Някои са се окаляли отвън, а отвътре са чисти.
към текста >>

3. 22) Други болести - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка сутрин да се прави слънчева баня на първите слънчеви лъчи.
От италианската санитарна мисия в Княжево заявиха: „Позволете да се отреже ръката или си вземете детето, защото заема легло“. Заведоха детето при Учителя. Той каза: Ще мине. Няма да се реже ръката. Всяка сутрин да се прави слънчева баня на първите слънчеви лъчи. След това нарежете един домат, наложете мястото и бинтовайте ръката. Освен това правете баня на ръката с бъз. Приготвя се отвара от цъфнал бъз. След две седмици местото проби и изтече много гной, започнаха да излизат от раната парчета от стъкло и едно малко назъбено желязно шрапнелче. След това рукна чиста кръв.
към текста >>

Освен това правете баня на ръката с бъз.
Той каза: Ще мине. Няма да се реже ръката. Всяка сутрин да се прави слънчева баня на първите слънчеви лъчи. След това нарежете един домат, наложете мястото и бинтовайте ръката. Освен това правете баня на ръката с бъз. Приготвя се отвара от цъфнал бъз. След две седмици местото проби и изтече много гной, започнаха да излизат от раната парчета от стъкло и едно малко назъбено желязно шрапнелче. След това рукна чиста кръв. За да зарасне раната, Учителя препоръча следното: Забъркайте брашно със зехтин и един жълтък от яйце, омесете питка и я наложете на мястото.
към текста >>

4. 48) Някои заразни болести - Боян Боев (1883 – 1963)

4.2. Денем да се прави слънчева баня на мястото, като се държи главата на сянка.
3.1. Да се ядат лимони с корите – по няколко лимона на ден без захар. 3.2. Избягване на мазнини. 4. Заушка 4.1. Счукани маслини се налагат на мястото. Да стоят цяла нощ. 4.2. Денем да се прави слънчева баня на мястото, като се държи главата на сянка. 5. Шарка 5.1. Да се пази болният на топло. Да живее в топла стая. 5.2. Болният да приеме очистително – рициново масло. 5.3. Болният да пие гореща вода три пъти на ден по три чаши.
към текста >>

5. 68) Регулиране на магнетизма и електричеството в човешкия организъм - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е една хубава дъждовна баня.
С магнетичната сила могат да се унищожат плазмодиите на маларията, бацилите на туберкулозата, също така и раковите клетки и пр. Здравият, когато концентрира мисълта си, може да унищожи болестите с магнетизъм за няколко минути, за няколко дни и пр. Казваш: „Господ да му помогне“, но Бог чрез теб ще помогне. Друго средство за лекуване е чрез дъждовни магнетични бани. Лятно време, когато вали дъжд, облечи се с по-тънки дрехи и излез да те накваси. Това е една хубава дъждовна баня. После веднага се преоблечи и пий топла вода. Дъждовната вода, като минава през атмосферата, се напоява с магнетизъм, който ти приемаш. Друго средство за лекуване е отстраняване на отровите от тялото чрез потни бани. Има няколко начина за потни бани. Един от тях братята и сестрите практикуваха през лятото на 1928 г.: облечени с дебели дрехи, те носеха вода с една или две стомни от чешмичката при Дианабад.
към текста >>

6. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня.
Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание. Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът. Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество. Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня. Но като излезе човек от банята, какво трябва да прави? Човекът, който е от Новото учение, вместо да се изповядва, трябва да носи една кошница, пълна с грозде, ябълки и хляб, и да не се оплаква, че е правил грехове, но да даде на хората да вкусят това, от което той има. Новото е да виждаш Бога в другите и те да виждат Бога в теб. Всички хора са одарени от Бога чрез Него. Следователно трябва да помагаме на себе си и на другите да се развива това, което Бог е вложил в нас.
към текста >>

Но като излезе човек от банята, какво трябва да прави?
Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание. Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът. Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество. Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня. Но като излезе човек от банята, какво трябва да прави? Човекът, който е от Новото учение, вместо да се изповядва, трябва да носи една кошница, пълна с грозде, ябълки и хляб, и да не се оплаква, че е правил грехове, но да даде на хората да вкусят това, от което той има. Новото е да виждаш Бога в другите и те да виждат Бога в теб. Всички хора са одарени от Бога чрез Него. Следователно трябва да помагаме на себе си и на другите да се развива това, което Бог е вложил в нас. Трябва да се дадат най-добри условия за физическото тяло, за да може то да се развива правилно.
към текста >>

7. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални.
Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен. Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални. На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило. Така през целия път той показвал какво притежава и казал на богатия: „Твоето богатство трябва да го пазиш постоянно, а моето богатство само се пази.“ Колко души могат да направят това? Те са рядкост. Непостижими са Божиите пътища и всичко е възможно за онзи, който знае. За този, който знае малко, малко е възможно, а за онзи, който много знае, много е възможно.
към текста >>

8. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички ще минат през баня, а след това ще се облекат с нови дрехи.
По време на гражданската война в Испания през 1937 г. бяха избити един милион души. Тези страдания са кармично последствие от някогашната Инквизиция. В Първата световна война паднаха шест милиона убити, това е човешкият порядък, но като дойде Божественият порядък, тези хора ще се примирят. Ако не вземат поука, ще има тежки събития в Европа. Всички ще минат през баня, а след това ще се облекат с нови дрехи. При бомбардировките хората се крият в подземия и така се изпълни стихът: „Излезте вие, мъртвите, за да влезем ние, живите.“ Пророците са описали събитията, които ще станат в близко бъдеще, по-ясно, а далечните – по-смътно. Когато един пророк види нещо, трябва да знае в кое Небе го вижда: в Първото небе ли, във Второто или в Третото. Много мъчно се превеждат небесните събития. Има и неща, за които не може да се говори и не бива да се говори. Второто пришествие не се отменя, а се съкращава.
към текста >>

9. Изгрев 12.IХ.1950 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Брат Димитрий (Стоянов) както друга година пак уреди баня за нас.
След молитви и песни прочитахме по една беседа. Реши се засега да се изкарат „Рилските беседи”. Това лято прочетохме „Ценното” из книгата на „Великия живот” и почнахме „Царския път на душата”. След слизане от Молитвения връх при някое от езерата ние играехме паневритмия. В някои дни ние правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за кухнята и за вечерния огън. Брат Димитрий (Стоянов) както друга година пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше вечер на молитва при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, по време на който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често група музиканти даваха концерти след обед. Някои братя и сестри четоха реферати по някои въпроси, например Методи Константинов върху геомантията, сестра Ярмила - върху физиогномиката, а оперната певица Лиляна Табакова - върху живота и делото на Орфея.
към текста >>

10. 09. Разговори с Учителя при хижа „Острец' на 26.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи.
Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 7,30 ч сутринта при хижа „Острец" (Резюме) Любовта говори с най-тихия глас. Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи. Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост. Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън.
към текста >>

Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост.
Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 7,30 ч сутринта при хижа „Острец" (Резюме) Любовта говори с най-тихия глас. Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи. Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост. Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите.
към текста >>

Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов.
на 26.08.1944 г., 7,30 ч сутринта при хижа „Острец" (Резюме) Любовта говори с най-тихия глас. Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи. Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост. Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите. Хората не могат да се примирят, ако не отидат на баня.
към текста >>

Хората не могат да се примирят, ако не отидат на баня.
Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите. Хората не могат да се примирят, ако не отидат на баня. И като излязат от банята, се примиряват. Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 9 ч сутринта при хижа „Острец" Новата Ева и новият Адам сега ще дойдат навреме. Това, което те обича, то само идва при тебе.
към текста >>

И като излязат от банята, се примиряват.
При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите. Хората не могат да се примирят, ако не отидат на баня. И като излязат от банята, се примиряват. Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 9 ч сутринта при хижа „Острец" Новата Ева и новият Адам сега ще дойдат навреме. Това, което те обича, то само идва при тебе. И това, което не те обича, то бяга от тебе.
към текста >>

11. 23. ЕДИН ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Окултните ученици се чистят и всеки ден правят по една баня, а Светията сам се чисти отвътре.
Защото в дълбочината на всяка душа е скрит Господ и като се приближавате до един човек, гледайте да служите на Господа, защото Бог е който страда вътре в човека. Човек прави грехове, а Божествения Дух страда и се моли. Стремете се значи към чистота, за да можете да видите Бога и да придобиете всичко. Вяра без чистота не може. Като дойде чистата мисъл у вас, вие прощавате на хората и ставате спокойни. Окултните ученици се чистят и всеки ден правят по една баня, а Светията сам се чисти отвътре. Ако не можете да се къпете всеки ден, то поне един път в седмицата. Част от водата се възприема от порите на кожата и магнетизмът и прониква в нас, но водата трябва да бъде топла. Има връзка между духовната и физическата чистота. За да бъде човек чист в мисли и чувства и постъпки, трябва и тялото му да бъде чисто. Чрез чистотата човек влиза в общение с Бога и Духовния свят (напредналите същества).
към текста >>

12. Разговор с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи.
Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 7,30 ч сутринта при хижа „Острец” (Резюме) Любовта говори с най-тихия глас. Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи. Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост. Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън.
към текста >>

Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост.
Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 7,30 ч сутринта при хижа „Острец” (Резюме) Любовта говори с най-тихия глас. Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи. Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост. Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите.
към текста >>

Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов.
на 26.08.1944 г., 7,30 ч сутринта при хижа „Острец” (Резюме) Любовта говори с най-тихия глас. Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи. Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост. Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите. Хората не могат да се примирят, ако не отидат на баня.
към текста >>

Хората не могат да се примирят, ако не отидат на баня.
Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите. Хората не могат да се примирят, ако не отидат на баня. И като излязат от банята, се примиряват. Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 9 ч сутринта при хижа „Острец” Новата Ева и новият Адам сега ще дойдат навреме. Това, което те обича, то само идва при тебе.
към текста >>

И като излязат от банята, се примиряват.
При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите. Хората не могат да се примирят, ако не отидат на баня. И като излязат от банята, се примиряват. Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 9 ч сутринта при хижа „Острец” Новата Ева и новият Адам сега ще дойдат навреме. Това, което те обича, то само идва при тебе. И това, което не те обича, то бяга от тебе.
към текста >>

13. 027 ЗДРАВЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Една дъждовна баня е равна на 10 обикновени топли бани.
Тези месеци носят грамадни богатства. Ако човек използва енергиите на Природата, в един месец може да се обогати с нея. През пролетните месеци е добре човек известно време, през деня, да обработва земята, да копае. През лятото, когато вали дъжд, да излиза да го намокри дъждът за малко време. Пролетният дъжд е напоен с магнетизъм. Една дъждовна баня е равна на 10 обикновени топли бани. С четири-пет бани човек може да оздравее от някои болести. След като се мокрите на дъжда, ще се преоблечете. Порите на организма трябва всякога да са отворени. Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си. Те се отварят чрез изпотяване, при пиене на гореща вода.
към текста >>

14. За чистотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Да идат и да се измият в банята.
Огън трябва за пречистване. После светлина трябва за пречистване. Братята и сестрите да се очистят. Аз не искам да се петня. Не искам да се занимавам с това, защото така ще се оцапам. Да идат и да се измият в банята. Това е философия. Една вътрешна чистота трябва да имаме. Не мислете, че аз търпя. Аз търпя, но имам голямо отвращение към нечистотата. Не мислете, че чистотата се дава даром.
към текста >>

Всеки ден трябва да направиш по една баня.
Или някой път неразположението се дължи на ушите. Може да има кал в тях. Тогава умий ги и като че ти просветне нещо. Та затова във всички окултни школи учениците се чистят. Светията сам се чисти отвътре. Всеки ден трябва да направиш по една баня. Работникът къде има време да направи една баня? Все-таки веднъж в седмицата да направи това. Част от водата се възприема и чрез кожата, чрез порите на кожата. Затова човек трябва да си мие лицето често и тогава водата прониква в порите и част от магнетизма на водата прониква с водата в кожата. Водата трябва да бъде топ/10, за да стане това.
към текста >>

Работникът къде има време да направи една баня?
Може да има кал в тях. Тогава умий ги и като че ти просветне нещо. Та затова във всички окултни школи учениците се чистят. Светията сам се чисти отвътре. Всеки ден трябва да направиш по една баня. Работникът къде има време да направи една баня? Все-таки веднъж в седмицата да направи това. Част от водата се възприема и чрез кожата, чрез порите на кожата. Затова човек трябва да си мие лицето често и тогава водата прониква в порите и част от магнетизма на водата прониква с водата в кожата. Водата трябва да бъде топ/10, за да стане това. Има връзка между физическата и духовната чистота.
към текста >>

15. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Брат Димитрий Стоянов както друга година, пак уреди баня за нас.
След молитви и песни прочитахме беседа. Реши се засега да се изкарат рилските беседи. Това лято прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на душата“. След слизане от Молитвения връх, при някое от езерата ние играехме паневритмия. Някои дни правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за нуждите на вечерния огън. Брат Димитрий Стоянов както друга година, пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше молитви при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, при който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често групи музиканти даваха концерти следобед. Някои от братята и сестрите четоха реферати, например Методи Константинов - върху геомантията, сестра Ярмила - върху физиогномията, а оперната певица Лиляна Табакова - върху живота и делото на Орфея.
към текста >>

16. 28 МОРИЯ И КУТХУМИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания.
След Първата световна война човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, на чудовищната лакомия и на вкостенелите назадничави идеи - че силният трябва за ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командва и управлява. Но въпреки това имаше все още хора, които бяха проводници на тези идеи. Те не знаят един велик, основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя така: "Всяка сила, колкото и голяма да е тя, щом върши насилия и беззакония, ще дойде друга, по-голяма от нея сила, която ще я ликвидира." Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на древността? Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Александър Македонски или на Чингиз Хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. След това в човечеството се събуди подтик да намери смисъла и порядъка на този свят. Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература.
към текста >>

17. 33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но имам разбирането, че ако човечеството не поумнее и се хвърли в една нова кървава баня, то това ще бъде и последната война на планетата Земя.
Дано човечеството използува тази сила само за своето добро. До този момент (годината е 1970), човешкият род се е въздържал да се хвърли в сатанинска схватка, възпиран от неограничените възможности на тази енергийна сила. Че наистина това е така, личи от изказването на английския министър-председател Макмилан, публикувано в нашите вестници преди години. Той е казал: "Ако ние имахме само обикновеното оръжие, то отдавна щяхме да бъдем във война". Ясно е, че атомната сила възпира човешкия род от ново безумие. Но имам разбирането, че ако човечеството не поумнее и се хвърли в една нова кървава баня, то това ще бъде и последната война на планетата Земя.
към текста >>

18. 36 БАГАЖИТЕ, КОНЕТЕ И СВОБОДНИТЕ МИ РЪЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изкачването ни за Седемте рилски езера, отначало минаваше през Сапарева Баня и хижа Скакавица.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] БАГАЖИТЕ, КОНЕТЕ И СВОБОДНИТЕ МИ РЪЦЕ Изкачването ни за Седемте рилски езера, отначало минаваше през Сапарева Баня и хижа Скакавица. Точно под хижата се издига стръмен баир, по който почти нямаше пътека, само някакви следи от такава. Това място беше най-трудното за конете, натоварени с багажите. Те вървяха пред нас на малка дистанция, ние бяхме неголяма група, сред която беше и Учителя. Някои от сестрите носеха малко ръчен багаж, а моите ръце свободни и от добро чувство, на няколко пъти посягах да поема от тях и аз нещо, но Учителя така ще направи, че аз все не успявах. Това не можех да си го обясня, но го приех и повече не правих опити.
към текста >>

19. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева.
През лятото на 1928 година, съвсем изненадващо и неочаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол. За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре. Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше. Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват върхове, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм.
към текста >>

От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път.
След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи. Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда. През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия.
към текста >>

Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня.
Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе. Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо намираше отзвук и хората се вълнуваха. Селяните бързаха да използват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Затова те сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите.
към текста >>

Щом слезем обаче в Сапарева Баня, Мария изчезваше.
Толкова рано трамваи няма! ”, закачливо я подхващам аз, като я видя да идва. Тя се изправи, сериозно ме погледне и каже: „Аз, брат Николай, идвам пешком, като тръгна в три часа сутринта и в пет съм тука.” Беше словоохотлива, когато намереше отзивчива среда, какъвто бях аз за нея. Подхващаше такива мъдрости, с такава дълбочина, че наистина се смайвах от пътя, по който е минала, за да стигне до тях. Тя всякога редовно идваше на Рила. Щом слезем обаче в Сапарева Баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария!
към текста >>

Много важен въпрос беше също и банята.
И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце. Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препоръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти.
към текста >>

Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички.
Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди.
към текста >>

Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея.
В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”.
към текста >>

20. ВЕНЕРИН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Запитали един от най-големите професори по козметика кое е най-доброто козметично средство за привлекателност и красота; той отговорил: "Баня и сън".
Там са центровете, които подтикват и дават възможност на човек да се изяви в изкуството, предимно в музиката, защото там са центровете за тона и усета към изящното и красивото. Тези венерини центрове при силното въздействие дават израз и върху тялото, което е не много едро, деликатно, с чудно красиви форми, създадени от меки и еластични мускули. "Венера е майстор на красивите форми", е казал един мъдрец. Косата е гъста, бухнала и всякога много добре сресана. Венерините типове се любуват и с особено старание се занимават със своята красота, полагайки големи козметични грижи за своя външен вид пред всяко срещнато огледало. Запитали един от най-големите професори по козметика кое е най-доброто козметично средство за привлекателност и красота; той отговорил: "Баня и сън". Челото, както отбелязахме, е добре оформено в своята странична част. То е спокойно, без бръчки, поради липса на дълбоки и бурни преживявания, а също и поради големите козметични грижи да не се допускат такива като израз на застаряване. Веждите са красиви, гъсти, дъгообразни. Очите са големи, с омайна пленителност и нежност, изразяваща любов. Хармоничните и леко подвити нагоре ресници, които жените често изкуствено удължават, увеличават още повече чарът, който се излъчва от техните очи.
към текста >>

21. ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

дъждовна баня през лятото струва повече от 100 обикновени бани." Значи той е
но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд. Към края на молитвата дъждът почнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят Учителят пояснил: „Една такава дъждовна баня през лятото струва повече от 100 обикновени бани." Значи той е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на водната баня. С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо вътрешно противоречие. Почнал да пости по време на нова луна,-без да каже
към текста >>

на водната баня.
на молитвата дъждът почнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят Учителят пояснил: „Една такава дъждовна баня през лятото струва повече от 100 обикновени бани." Значи той е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на водната баня. С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо вътрешно противоречие. Почнал да пости по време на нова луна,-без да каже това на Учителя. След ден-два отишъл при него и споделил, че е почнал
към текста >>

22. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

баня на ръката с водата от варени корени на бъз, докато оздравее напълно."
господин Дънов. Учителят ги приел и когато искали да развържат ръката, за да види раната, той ги спрял: „Няма нужда, вашата вяра е силна. Печете ръката на слънце всяка сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев хиперманганат, правете баня на ръката с водата от варени корени на бъз, докато оздравее напълно." Учителят помилвал момиченцето и любезно ги изпратил. Те излезли окрилени от надежда и с вяра във Всевишния. С вяра и любов майката се заела да лекува детето. След известно време от раната започнали да падат парченца кости,
към текста >>

изпотен, сякаш с дрехите си е бил в банята.
братя от класа - Борис Николов и Георги Радев. Точно те после разказаха тази история. Болният брат си спомня момента, когато Учителят му налял нещо в устата. Изпитал чувството, че изпива течен огън и в миг заспал. Събудил се цял изпотен, сякаш с дрехите си е бил в банята. До него стоял един брат, който по време на съня му го преобличал четиринайсет пъти и все текло пот от него. После болният се оправил окончателно и сега е жив и здрав. След време Учителят му казал: „Внимавай, вече два пъти ти спасявам живота!
към текста >>

23. УСЛОВИЯ ЗА ВЛИЗАНЕ В БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

да си събуе обущата; нови дрехи, нови обуща, през баня ще мине –
• 814 • Условия за влизане в Братството. В Бялото Братство ще пазите едно правило: който дойде, трябва да си събуе обущата; нови дрехи, нови обуща, през баня ще мине – да се окъпе, после – през седем огъня и след като мине през всичко това, тогава ще го въведете вътре в Братството. Тъй е било в старо време, тъй ще бъде и сега. Не си правете илюзии.
към текста >>

24. ЖИВОТЪТ, ПЪТЯТ, СМЪРТТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Ако на някой човек съблекат старите дрехи и го пратят на баня да се очисти, трябва ли да плачем, че е изгубил старите си дрехи и се е облякъл в нови?
* Смъртта не е нищо друго, освен излизане от един стар порядък на нещата. Непременно трябва да напуснем старото, понеже в една нехигиенична къща не може да се живее. Само че, когато влезем в новото си жилище, нашият ум, нашето сърце и воля трябва да бъдат подготвени, за да не го развалим. * Умрял е някой и ние плачем за него. Какво е умирането? Ако на някой човек съблекат старите дрехи и го пратят на баня да се очисти, трябва ли да плачем, че е изгубил старите си дрехи и се е облякъл в нови? * В Шестата раса хората няма да умират. При заминаване те ще се дематериализират. * За да турим ред и порядък в нашия ум, в нашата душа, в нашето сърце, необходимо е да имаме Един, Който е път за всички. * Хората умират не от бацили, а умират от безлюбие. * Тръгнете по Божествения път.
към текста >>

25. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята…
Зададе се свет като на линия, ама хем вървят, а пък, гледам, не стъпят, а си се носят така, като мъгла над гората. Докато да се взра, а оно наобиколиха навсекъде: ангели, светци, апостоли-мъченици — пълно, пълно. Прекараха и душите на умрелите да ги мерят на терзията, да се види кой е праведен, кой грешен. Па божем души, а они си същи хора, като че са си живи. И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно. До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята… Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители, честни, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст!
към текста >>

26. МАГИЯ ЗА ДЪЖД - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал банята си, спалнята си и какви ли не придобивки.
Та така се приключи случката за онзи, който имаше власт над природните сили, който може да докара дъжда, но не можа да го спре. Дъщерята на Мария Младенова, казваше се Анжела свиреше години подред на арфа при Софийската опера, а пък моята дъщеря Ели свиреше на виола. Те имаха турне във Франция. В един свободен ден отишли да посетят Михаил в неговото имение. Той започнал да им показва онова, което има като богатство. Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал банята си, спалнята си и какви ли не придобивки. А Учителят казва, че Учителят на Черното Братство си слага пръстени по ръцете със злато и скъпоценни камъни и целите се обкичват със злато, защото търсят да придобият сила чрез златото и скъпоценните камъни. По това време е бил дегизиран, досущ образа на Учителя с орлов поглед. Особено направило впечатление на дъщеря ми Ели неговият остър орлов поглед. Та човек, който имаше власт да докарва дъждове имаше и власт да докарва злато, пари и богатство при себе си. Само това е достатъчно.
към текста >>

27. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Онзи, който два пъти се е къпал едно след друго, има ли нужда от трета баня?
Ефесяном 5 гл., 5 ст. Галатяном 2 гл., 3 ст. Солуняном 2 гл., 6 ст. Евреем 11 гл., 11 ст. Откровение 19 гл., 19 ст. Онзи, който два пъти се е къпал едно след друго, има ли нужда от трета баня? Онзи, който два пъти е ял едно след друго, има ли нужда от трето ядене? Понеже няма гладни, ще свършим. Мото: Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единия, Вечния Бог на живота -извор на всички блага, в Когото всичко се обединява. Същия ден в 10 часа
към текста >>

28. ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ - Теофана Савова

Който се интересува от водата - в банята е.
Светлината прониква въздуха. И умен човек е онзи, който може да извади светлината от въздуха, въздуха от водата, водата от твърдата почва. Ако не може да ги извади, той не е умен човек. Той ще умре като светия, а то е от недоимък на ума. Който се интересува от светлината - пред огледалото е. Който се интересува от водата - в банята е. Който се интересува от твърдата почва - седи на стол с крак върху крак. Ако е грозно лицето ви, ще го измиете с вода. Ако е грозна мисълта ви, ще я изчистите със светлина. Ако са грозни чувствата ви, ще ги изчистите с топлина. При малко вода в организма има изстиване на краищата.
към текста >>

29. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

В същото време голяма група братя и сестри тръгват от Сапарева баня за бивака.
Далеч от светските влияния и грижи ние преживяваме там най-хубавите и незабравими дни от нашия братски живот. Една вечер, както винаги, братята и сестрите са събрани около огъня в кухнята и разговарят с Учителя. По време на разговора Учителя изведнъж като че ли заспива, обляга главата си на седящия до него брат. Всички млъкват, поглеждат колко е часът. Минават няколко минути, Учителя се „събужда" и продължава разговора оттам, докъдето е стигнал. В същото време голяма група братя и сестри тръгват от Сапарева баня за бивака. Нощта ги заварва в клековете, където се объркват в тъмнината и мъглата. Спират и се обръщат с молитва към Учителя да им помогне. Пред тях блесва светлина и в нея се появява образът на Учителя, който с лявата си ръка посочва надясно, и образът се изгубва. Те поглеждат и отбелязват часа и тръгват надясно. Скоро краката им стъпват на пътеката и посреднощ пристигат на бивака.
към текста >>

30. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Взима се 4 литра бензин, затопля се на водна баня и в него се разтваря един килограм парафин.
За опит вечерта те опъват част от плата, наливат върху него вода и до сутринта той не пропуска нито капка. Тя ушива кревата на Учителя с новия плат и след това решава да му ушие палатка. Така започва да прави палатки на всички братя и сестри. Идва й наум дървените колци за палатките да се пробиват на определени места и през дупките да се връзват с тел в двата края, за да не се губят при транспортирането. Честите превалявания довеждат до мисълта, че палатките, които се шият главно от американ, трябва да се импрегнират. Взима се 4 литра бензин, затопля се на водна баня и в него се разтваря един килограм парафин. В получения разтвор се потапя палатката, като се следи навсякъде да се намокри с течността. След това се оставя на простор да изсъхне. Така тя е готова да издържа на дъждовете и бурите на Рила и приятелите имат сигурен приют и покрив при трудните рилски условия. През 1939 г. в София на Изгрева става най-големият събор на братството, на който присъстват над 1200 души.
към текста >>

31. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

На другия ден Темелко има някаква работа в София и отива на битпазар до Централна баня, където сега се намира ЦУМ.
За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб? Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава. Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле. Решават да се откажат от пиенето. За да се откажат от пиенето, подписват една полица и който от тях се хване, че пие, да плати полицата от 25 000 лева. На другия ден Темелко има някаква работа в София и отива на битпазар до Централна баня, където сега се намира ЦУМ. Влиза в една забутана кръчма, в която никой не може да го види, и се напива хубаво. Вечерта, като се връща в Мърчаево, той отива направо в кръчмата и там заварва и четиримата си приятели, които пият. Така опитът с полицата пропада. Те не спират дотук. Съветват се и решават да създадат въздържателно дружество, срещу което се обявява кръчмарят, който по този начин ще загуби своите постоянни клиенти.
към текста >>

32. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Един ден след посрещане на изгрева на Слънцето при върха на Третото езеро u свършване на беседата Учителя казва: „Веднага си стягайте багажа, за да слезем надолу, в Сапарева баня." Никой не иска да си тръгне от тази прекрасна местност, но думата на Учителя е закон.
Съществата, които населяват тия места, могат да ни изгонят и ние ще се принудим да слезем в по-ниските места." („По Бога направени", стр. 32) През 1929 г. за пръв път Братството и Учителя отиват на Едигьол и откриват лятната школа на Братството при Седемте езера. Там прекарват повече от 2 седмици при изключително хубаво и ясно слънчево време. Вечер, разбира се, е доста студено. Един ден след посрещане на изгрева на Слънцето при върха на Третото езеро u свършване на беседата Учителя казва: „Веднага си стягайте багажа, за да слезем надолу, в Сапарева баня." Никой не иска да си тръгне от тази прекрасна местност, но думата на Учителя е закон. Веднага двама млади братя отиват до Сапарева баня да осигурят два камиона, а братята и сестрите тръгват надолу покрай Скакавица. По средата на пътя те чуват, че горе, по билата, нещо тропа, сякаш препуска конница. Приятелите разбират, че горе вали град и ускоряват хода си. Скоро стигат в Сапарева баня, където ги чакат двата камиона. Учителя веднага сяда в първия камион, който се напълва с приятели и тръгва веднага.
към текста >>

Веднага двама млади братя отиват до Сапарева баня да осигурят два камиона, а братята и сестрите тръгват надолу покрай Скакавица.
През 1929 г. за пръв път Братството и Учителя отиват на Едигьол и откриват лятната школа на Братството при Седемте езера. Там прекарват повече от 2 седмици при изключително хубаво и ясно слънчево време. Вечер, разбира се, е доста студено. Един ден след посрещане на изгрева на Слънцето при върха на Третото езеро u свършване на беседата Учителя казва: „Веднага си стягайте багажа, за да слезем надолу, в Сапарева баня." Никой не иска да си тръгне от тази прекрасна местност, но думата на Учителя е закон. Веднага двама млади братя отиват до Сапарева баня да осигурят два камиона, а братята и сестрите тръгват надолу покрай Скакавица. По средата на пътя те чуват, че горе, по билата, нещо тропа, сякаш препуска конница. Приятелите разбират, че горе вали град и ускоряват хода си. Скоро стигат в Сапарева баня, където ги чакат двата камиона. Учителя веднага сяда в първия камион, който се напълва с приятели и тръгва веднага. Останалите братя и сестри, съблазнени от хубавото кисело мляко при близката мандра, вземат и изяждат по няколко паници.
към текста >>

Скоро стигат в Сапарева баня, където ги чакат двата камиона.
Вечер, разбира се, е доста студено. Един ден след посрещане на изгрева на Слънцето при върха на Третото езеро u свършване на беседата Учителя казва: „Веднага си стягайте багажа, за да слезем надолу, в Сапарева баня." Никой не иска да си тръгне от тази прекрасна местност, но думата на Учителя е закон. Веднага двама млади братя отиват до Сапарева баня да осигурят два камиона, а братята и сестрите тръгват надолу покрай Скакавица. По средата на пътя те чуват, че горе, по билата, нещо тропа, сякаш препуска конница. Приятелите разбират, че горе вали град и ускоряват хода си. Скоро стигат в Сапарева баня, където ги чакат двата камиона. Учителя веднага сяда в първия камион, който се напълва с приятели и тръгва веднага. Останалите братя и сестри, съблазнени от хубавото кисело мляко при близката мандра, вземат и изяждат по няколко паници. След това се качват на камиона и той потегля след първия. Когато камионът с Учителя минава през ниската част на пътя, при селата Горна и Долна Диканя, от планината с грохот идва една стена от вода, камъни и дървета, висока няколко метра. Камионът преминава през ниското и само задните колелета се намокрят от стихията.
към текста >>

Отидохме на хижа Ястребец, където ни настаниха в голяма стая с легла, тоалетна и баня.
Наложи се да мина отпред и да им правя пътека до хижата, където пристигнахме на обяд. Обядвахме, починахме и тръгнахме към лифта по направена пътека. Аз се бях изморил от пътя до хижата и едва вървях. Павел ми взе раницата, Красимира се хвана за него, а аз за нея, и така се движехме бързо към лифта, където стигнахме в 15 часа и 30 минути. Оказа се, че лифтът не работи. Отидохме на хижа Ястребец, където ни настаниха в голяма стая с легла, тоалетна и баня. През цялата нощ духаше силен вятър, а на сутринта утихна и лифтът тръгна. Слязохме до Боровец и оттам с колата в София. На 9 август 2003 г., събота, след големи дъждове в София и по планините, тръгнахме за Мусала голяма група: сестра ми Величка, мъжът й Истиян, Костадин, Любомир, Павел, Еленка, Росица Янчева, Христина Точева, Красимира, Емилия и аз. Стигнахме Боровец с пикап и колата на Косьо. Небето беше облачно, качихме се на лифта до хижа Ястребец и тръгнахме по лятната пътека за хижа Мусала.
към текста >>

33. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Групата отива нагоре през Сапарева баня, едновременно с нея отива и друга, по-малка, с братята Митко Костов, Крум Въжаров и Славчо Печеников.
Ние цяла година носим спомените си от хубавите си преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата. Всичко на Седемте езера е специфично, своеобразно, неповторимо и говори със своя разбираем език за величието на нашия Творец и милионите светли същества, които са участвали в изграждането на този неръкотворен дом за учене и възпитание на хората. Учителя, който не е посещавал с физическото си тяло тези места, отлично ги познава. След многобройните излети до връх Мусала през 1928 г. той изпраща една малка група, ръководена от брат Симеон Симеонов, да разгледа и проучи условията за отиване и лагеруване на братята и сестрите по тези места. Групата отива нагоре през Сапарева баня, едновременно с нея отива и друга, по-малка, с братята Митко Костов, Крум Въжаров и Славчо Печеников. След 10-ина дена и двете групи се завръщат на Изгрева u с възторг u вдъхновение разказват за невижданите красоти и хубавите условия, които има около първото и второто езеро за лагеруване. По това време почти никой не посещава езерата, а овчарите са пасели стадата си по ниските поляни. Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица. През 1929 г. Учителя организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри.
към текста >>

Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица.
След многобройните излети до връх Мусала през 1928 г. той изпраща една малка група, ръководена от брат Симеон Симеонов, да разгледа и проучи условията за отиване и лагеруване на братята и сестрите по тези места. Групата отива нагоре през Сапарева баня, едновременно с нея отива и друга, по-малка, с братята Митко Костов, Крум Въжаров и Славчо Печеников. След 10-ина дена и двете групи се завръщат на Изгрева u с възторг u вдъхновение разказват за невижданите красоти и хубавите условия, които има около първото и второто езеро за лагеруване. По това време почти никой не посещава езерата, а овчарите са пасели стадата си по ниските поляни. Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица. През 1929 г. Учителя организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри. Там той открива лятната планинска школа на Бялото братство. В Сапарева баня наемат коне, които изкарват багажа до горе. Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро.
към текста >>

В Сапарева баня наемат коне, които изкарват багажа до горе.
По това време почти никой не посещава езерата, а овчарите са пасели стадата си по ниските поляни. Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица. През 1929 г. Учителя организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри. Там той открива лятната планинска школа на Бялото братство. В Сапарева баня наемат коне, които изкарват багажа до горе. Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро. Всяка сутрин всички стават рано и отиват да посрещат изгрева при скалите над второто езеро, което е служело за молитвен връх. Там Учителя е изнасял своите беседи, седнал на един естествен каменен стол. Той отбелязва, че този стол е приготвен от съществата преди 4 милиона години, когато те са знаели, че по тези места ще идват духовни същества и Учителя ще им изнася беседи. Нашите приятели са били зле екипирани с тънки дрехи и скъсани обувки и през примитивните им палатки вятърът свободно преминава.
към текста >>

всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня.
11. 27 декември - деня на заминаването на Учителя от този свят; 12. Общо отпразнуване на именни и рождени дни на приятели; 13. Общо изпращане на заминали братя или сестри, „за да не ги изпращат хората от света"; 14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Ай- тоското братство от различни братя и сестри. До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада". Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили.
към текста >>

Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън.
По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе, те ще се откажат от вас." („Царският път на душата", стр. 123) „И тъй, като искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то поне по три пъти: Сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте." („Любов към Бога", стр. 113) „Сега искам да обърна внимание на баните, които правите в езерата. Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън. Не стойте много време в студената вода. Можете и десет пъти да се гмурнете (топите) на обяд във водата, но веднага да излезете на брега. („Любов към Бога", стр. 215) Освен че се къпем в езерата ,някои приятели се забавляват, като хвърлят плочести камъни по повърхността им и правят много кръгове върху водата. Това не е позволено.
към текста >>

Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от село Сапарева баня.
Езерата до петото са украсени с много бели водни лилии - лютичета, които по времето на Учителя почти липсваха. Навсякъде се среща каменоломчето - едно бяло цвете, което расте върху скалите и около тях. Срещат се дори и петров кръст, и диви рози, които имат много хубав аромат. Има много червени и черни боровинки, а по-ниско, към Вада е пълно с малини. Много хора идват с колите си на Вада и берат с кофи малини. Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от село Сапарева баня. Селяните се оказали нечестни и много лакоми и на втората и третата година започнали да искат невъзможни цени за превоза. Тогава Учителя нарежда на братята да не вземат повече коне от тях. Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30. Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение към нас. Сутрин, още по тъмно, той е на Вада и чака да дойде камионът с багажа.
към текста >>

Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30.
Има много червени и черни боровинки, а по-ниско, към Вада е пълно с малини. Много хора идват с колите си на Вада и берат с кофи малини. Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от село Сапарева баня. Селяните се оказали нечестни и много лакоми и на втората и третата година започнали да искат невъзможни цени за превоза. Тогава Учителя нарежда на братята да не вземат повече коне от тях. Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30. Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение към нас. Сутрин, още по тъмно, той е на Вада и чака да дойде камионът с багажа. Щом пристигне багажът, той натоварва конете и тръгва нагоре. Редовно правеше по 3 курса на ден. Така успяваше да извози багажа и продуктите на многото приятели, които посещаваха Рила.
към текста >>

ние отидохме през Сапарева баня за езерата.
Редовно правеше по 3 курса на ден. Така успяваше да извози багажа и продуктите на многото приятели, които посещаваха Рила. Учителя ни разказа, че по времето, когато сме били в робство на египтяните като евреи, и сме правили кирпичи със слама, бай Янко редовно ни превозвал кирпичите до приемните складове. И сега беше дошъл пак да ни помага в рилския живот. През 1934 г. ние отидохме през Сапарева баня за езерата. Мен и брат ми Косьо ни поставиха в един кош от круши от едната страна на магарето, а в другата страна в коша беше Иван - син на Симаня Андреева, който беше значително по-тежък от нас. На следващата година баща ни ни носеше в раницата. Като наближихме лагера, се мръкна и ние загубихме пътеката в клека. Виждахме огъня в кухнята и чувахме песните, които пееха братята и сестрите, но не можехме да отидем до тях. Преспахме в клека сутринта намерихме пътеката и отидохме в лагера.
към текста >>

Бай Янко отиде да вземе хляб с купони от Сапарева баня, но се забави повече от една седмица.
Посрещнаха ни брат Бертолий, който отлично ни познаваше, и група приятели. Веднага ни нахраниха и настаниха в палатка. Брат Бертолий плати храната ни до края на летуването на отговорника по обедите и ние прекарахме много добре летуването, като помагахме, с каквото можем, в общия живот. През следващата 1947 г. отидохме на езерата с брат Йордан Бобев u се включихме активно в общата работа. Бай Янко отиде да вземе хляб с купони от Сапарева баня, но се забави повече от една седмица. Изгладняхме много и решихме да идем в Малко Пазардере, където имаше няколко мандри за сирене. Сложихме по една тенекия в раниците си - аз, Йордан u племенникът му Георги, и без много усилия се озовахме в Малко Пазардере. Имаше 6 мандри и около вяска имаше бурета с цвик, който овчарите даваха на магаретата. Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със сирене. На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата.
към текста >>

След 2 дена бай Янко докара от Сапарева баня бял хляб и приятелите ми го върнаха.
Казаха ми да взема и занеса в лагера 50 хляба. Купих и напълних 2 кафеза с типов хляб. Когато пристигнах на бивака, бай Янко беше отишъл за хляб преди 2 дена и приятелите нямаха хляб. На Молитвения връх казах, че имам 2 кафеза хляб в палатката на брат Гради и всички, които имат нужда, да си вземат толкова, колкото им е необходимо. Приятелите минаха покрай палатката и до обяд изпразниха кафезите. След 2 дена бай Янко докара от Сапарева баня бял хляб и приятелите ми го върнаха. В един период от развитието на братския живот рилските въпроси се движеха от брат Никола Антов. На него трябваше предварително да се даде сумата за времето, което ще престоиш горе, и за пътните. Само така можеше организирано да се отиде на езерата. По това време сестра Буча Бехар водеше сметките на рилския лагер. По едно време се оказа, че липсват пари от касата на магазина и взеха да подозират мене, че вероятно вземам продукти.
към текста >>

Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през село Сапарева баня.
Така една година Нойо Филипов и децата му свалиха всичкия багаж до „Вада". По тази причина с елена Симеонова започнахме да ходим на Рила без палатка, а само с раници, за да сме по-подвижни и лесно да слизаме надолу, когато ни свалят. Постоянно намирахме нови методи и начини, по които да провеждаме лятната школа на Рила. Наличието на хижа на езерата ни позволяваше да ги посещаваме и зимно време. За 1 май 1957 г. Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през село Сапарева баня. София ни изпрати със силен дъжд. От селото купихме няколко кг картофи и тръгнахме нагоре, като вечерта стигнахме на х. „Скакавица" - една дървена стая. Нямаше хижар, а хижата беше изгоряла през 1951 г. Ние запалихме печката и си направихме супа.
към текста >>

Минаваше се през Сапарева баня, нагоре през местността Паничище до хижа „Пионерска", до която стигаха пи- капите.
Следобед приятелите се върнаха от Паневритмията и обядваха с вкусното ядене, приготвено от нас. На 21 август благополучно се прибрахме в София. През 2002 година не ходихме на езерата, понеже постоянно щеше да вали дъжд и имаше опасност за живота ми. Бръснатите глави, които посещаваха „Рилски езера" искаха да ме премахнат. В 2003 година се измени маршрутът на отиването на езерата. Минаваше се през Сапарева баня, нагоре през местността Паничище до хижа „Пионерска", до която стигаха пи- капите. Записах се в група, в която беше и Даниела. Няколко дена преди тръгването, тя се схваща и лежи на легло и не може да мръдне. Красимира ходеше при нея и й слагаше инжекции. Тя ми каза, че Даниела ме вика да й помогна. Отидох и аз в апартамента й.
към текста >>

34. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тя действа на духа, тъй както действа топлата баня на тялото.
Такава музика, слушана често, би ни приближила до Бога. Третото средство е молитвата на християнина или съзерцанието, медитацията на философа. Когато говорим за молитвата на християнина, нямам предвид просещата, а тази, която не цели нищо друго освен контакт, съединение с Бога. Която премахва всякаква преграда и ние се сливаме с вечния всепроникващ живот. Съзерцанието, молитвата са особено необходими тогава, когато живеем в атмосфера, напоена с мръсни, нисши, плътски мисли, чувства и желания. Тя действа на духа, тъй както действа топлата баня на тялото. И както банята е необходима, ако искаме да поддържаме тялото си чисто, така и молитвата, съзерцанието е необходимо, ако искаме да поддържаме духа си чист, неопетнен и съвестта си чувствителна и будна. То е необходимо, ако искаме да запазим или да придадем на духа си блясъка на сутрешната роса, огряна от първите слънчеви лъчи. Има и други някои начини, средства за ускоряване духовния ни растеж. Но те всичките - книгите, музиката, съзерцанието - са без полза, ако не се стараем да живеем в любов, в любов към всичко. Всичко ще е без полза, няма да бъдем щастливи, няма да възкръснем за нов живот, няма да се спасим, докато не престанем да мислим за личното си благо, за себе си и докато цялата ни сила, енергия, ум, способности, всичките ни мисли, чувства, желания и дела не бъдат насочени към служба на другите.
към текста >>

И както банята е необходима, ако искаме да поддържаме тялото си чисто, така и молитвата, съзерцанието е необходимо, ако искаме да поддържаме духа си чист, неопетнен и съвестта си чувствителна и будна.
Третото средство е молитвата на християнина или съзерцанието, медитацията на философа. Когато говорим за молитвата на християнина, нямам предвид просещата, а тази, която не цели нищо друго освен контакт, съединение с Бога. Която премахва всякаква преграда и ние се сливаме с вечния всепроникващ живот. Съзерцанието, молитвата са особено необходими тогава, когато живеем в атмосфера, напоена с мръсни, нисши, плътски мисли, чувства и желания. Тя действа на духа, тъй както действа топлата баня на тялото. И както банята е необходима, ако искаме да поддържаме тялото си чисто, така и молитвата, съзерцанието е необходимо, ако искаме да поддържаме духа си чист, неопетнен и съвестта си чувствителна и будна. То е необходимо, ако искаме да запазим или да придадем на духа си блясъка на сутрешната роса, огряна от първите слънчеви лъчи. Има и други някои начини, средства за ускоряване духовния ни растеж. Но те всичките - книгите, музиката, съзерцанието - са без полза, ако не се стараем да живеем в любов, в любов към всичко. Всичко ще е без полза, няма да бъдем щастливи, няма да възкръснем за нов живот, няма да се спасим, докато не престанем да мислим за личното си благо, за себе си и докато цялата ни сила, енергия, ум, способности, всичките ни мисли, чувства, желания и дела не бъдат насочени към служба на другите. Добре е да поясня какво трябва да разбираме под „В служба на другите“, тъй като мнозина го криво разбират.
към текста >>

35. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

Най напред Учителят с учениците си се качва в района на Седемте езера през Сапарева баня и хижа „Скакавица“ до петото езеро и оттам слизат надолу на второто езеро.
Учителят с малка група ученици на връх Мусала Рилските лагери на второто езеро в района на Седемте езера започват от месец август 1929 г. и продължават до около 1942 г. Беседите, изнесени на Рила, са публикувани в следните томове: „Благословена между жените“, 1930 г.„Любов към Бога“, 1931 г., „Нашето място“, 1931 г., „Ценното из книгата на великия живот“, 1932 г.„Великото в живота“, 1934 г., „Царският път на душата“, 1935 г., „Лъчи на живота“, 1937 г.„Двигатели в живота“, 1938 г., „Езикът на любовта“, 1939 п, ,Божествен и човешки свят“, 1940 г., и „Опорни точки в живота“, 1942 г. Разговорите с Учителя на Рила са записвани от Боян Боев и по-голяма част от тях са представени в книгата „Разговорите при Седемте рилски езера“, 1948 г. Най напред Учителят с учениците си се качва в района на Седемте езера през Сапарева баня и хижа „Скакавица“ до петото езеро и оттам слизат надолу на второто езеро. Този път е много дълъг. Тогава Учителят изпраща Крум Въжаров и Славчо Славянски да проучат пътя през село Говедарци и местността на хижа „Вада“. По това време е имало само овчарски и дърварски пътеки и е било много труднопроходимо, но младежите успели да преминат. По-късно и много други ученици на Учителя се включват да правят пътя от хижа „Вада“ до Седемте езера, за да стане достъпен за хора, а също така и за конете с багажа. Учениците на Учителя са строили мостове, правели са стъпала по стръмните трудни места и т.н.
към текста >>

36. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Запитали един от големите професори по козметика кое е най-доброто козметично средство за красотата и привлекателността на една жена Той отговорил: „Баня и сън.“ Фиг. 10.
„Венера е майстор на красивите форми“, казва един мъдрец. Главата е удължена отпред назад по типа Долихоцефали. Лицето е с красиви, овални форми. Косата е гъста, бухнала и винаги много добре причесана. Тези хора обичат и с особено старание се занимават със своята красота, полагайки големи грижи за своя външен вид, като обикновено приемат, че това може да стане с козметични средства, застоявайки се дълго пред всяко срещнато огледало. Запитали един от големите професори по козметика кое е най-доброто козметично средство за красотата и привлекателността на една жена Той отговорил: „Баня и сън.“ Фиг. 10. Мъжки Венерин тип Челото, както вече отбелязахме, е добре оформено в своята странична част. То е спокойно, без бръчки, поради липса на дълбоки и бурни преживявания, а също и поради силния контрол да не се появят такива, защото се приема, че те са израз на старост. Те по-често се издигат в положение на пасивно съзерцание, отколкото да се впускат, за да искат. Очите са големи и с омайна пленителност, нежност и заразяваща любов. Хармоничната завеса на техните дълги и малко завити нагоре ресници, които често жените изкуствен, удължават, увеличават още повече чара, който се излъчва от тези очи.
към текста >>

37. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Стана ми една голяма беля в Горна баня.
В какъв смисъл чужди ли? Други ги издават, ние само ги печатаме. Като сметнем и тези, сигурно ще бъдат около тази цифра. - Имаш ли ги Всички тези издания събрани на едно място? - Аз не мога да възстановя всички имена. Стана ми една голяма беля в Горна баня. Бях събрал всичко в един сандък, всичко, което сме печатали. Внучката пък взела, че ги подредила по раздели. Не могла да съобрази, нали е съвсем млада. Сложила на тази полица - тази книжка, на друга - другата, разбива ги по раздели и не мога да ги намеря. - Но не са загубени?
към текста >>

38. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с.
Константин, за Синдел с трена (и ново видение). Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан. Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково. 3 октомври... - Скобелово, Борисовград, Папазли, Яхли, Ахматово, Ходжеиново, Кара-изово, Станимака. На 6 октомври вали сняг. С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево. Севлиевио. Тетевен. Камен-дял, Големи у сой, Турски извор, Брусенски ханове, Ауменски ханове, Етрополското лъка, Етрополе. Равна, След Гълъбец Арабаконашкия проход и с. Пергел, Горна Камарица, Саранци, Столник. С.
към текста >>

Шипочени, Баня, Костенец, Белене, Саран-бей, Татар-пазарджик.
Батановци и с трена в Перник, после Радомир. За Кюстендил през Върба, Кошарите, Бубурици, Прибод, Извор, Клисура, Чоклъово. Червеново, Коньово, Багреница, Търновмък, Нови Чифлик, Кадин мост, Четерица, Панчерево, Баланово, Дупница. Самоков. Протестантската учителка в американското училище Димчевска изгонва Пеню „защото бил с дявола...“, но вечеря с протестантския проповедник Мишайков. 8 декември... - С. Шипочени, Баня, Костенец, Белене, Саран-бей, Татар-пазарджик. За Пещера през Башикярово, Хаджилар, Кучагово, Радилово. Брацигово, Козарско, Адино, Кръчим. Стина, Перущица, Брястовица, Дермен-дере, Каматево, Пловдив. Катуница, Садово, Скобелево, Чирпан, Стара Загора с влак, Нова Загора, Кермен, Сливен. Остава там до 4 февруари.
към текста >>

Ветрен, Панагюрище, Славовица, Аесичево, Юруците, Бяла, Баня, Куртово, Калофер, Доймушлари, Борисово, Голямо село, Търничево, Габарево, поемат за Казънлък през Тулово, и пр.
Боровица, Комарево, Черковска клисура, Чифанкьово, Слатина, Драганица. Поемат за Враца през с. Бяла, Бистрица, Кулата, Враца. Трето земетресение за последните два месеца. С влак за Ихтиман, с. Ветрен, Панагюрище, Славовица, Аесичево, Юруците, Бяла, Баня, Куртово, Калофер, Доймушлари, Борисово, Голямо село, Търничево, Габарево, поемат за Казънлък през Тулово, и пр. и пр. за Стара Загора. Пеша, с кон, с кон да им носи багажа, докато пердашат пеша, с пощенски коли, с трен, с параход, с каик през придошлите реки... През сняг и студ, и побои, и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве. Земетресения... За колко време бихме направили тази обиколка ние? С вас?
към текста >>

39. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Всеки има отделна баня.
Черно-бялата мраморна настилка свети лъсната ден и нощ. Едно срещу друго на стените има две огромни огледала, които пречупват какви ли не отражения. Кога какви пристройки има, кое кога е завършено не помня, но семейството се нанася пролетта на 1836 година. Кораби пренасят от Савана семейни съкровища, масивни мебели, маси, сервизи, драперии и кресла. Стените са покрити с тапети. Всеки има отделна баня. Скоро заработва и огромна пещ за каменни въглища, която осигурява централно отопление още далеч назад през 1838 година! Сметката е кажи-речи към триста хиляди долара. Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по пътя за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг. Това е то картинката, дето ми се стрелва сега! Имението било обявено за продажба през 1867 г. за 160 000 долара. Дрю плаща резиденцията, конюшнята, хамбара и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна дъбова гора наоколо за 140 хиляди долара.
към текста >>

40. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Някои от стаите обаче можеха да им се дадат, банята на долния етаж работеше чудесно, а в големшкия хол - камината, особено през късната есен, вечер създаваше много уют.
Не само че това му беше последната година в Дрю, но и имаше уважението на всички, защото дори когато беше постъпил, идваше с една година актив от академията „Сейнт Джонсбъри“ зад гърба си. На другия ден, 20 септември, четвъртък, започваше първият учебен ден и беше голяма суетня, докато влезе в крак с най-непосредствените битови и учебни нужди. Петър разбра, че тази година имало необичайно голям приток на нови студенти, и хаосът и блъсканицата бяха пълни. Общежитията се оказаха изцяло заети и стана така, че тях с Марин Делчев - двамата българи, единият последна година редовен семинарист, другият специализант първа година - взеха, че ги настаниха в най-старото общежитие на семинарията - Сикамор Катедж. Това беше дъсчена колиба на два етажа, обшита с хоризонтални дъски за изолация, по който образец след много години Петър Дънов щеше да иска неговите първи ученици на „Изгрева“ да си правят бараките (с променлив успех) и от известно време беше преустроена и се ползваше за административни цели. Някои от стаите обаче можеха да им се дадат, банята на долния етаж работеше чудесно, а в големшкия хол - камината, особено през късната есен, вечер създаваше много уют. Дадоха им двете стаи на североизток от дъсчената веранда - номер 6 на север и ъгловата номер 8 на север и изток. Бяха сравнително големи като всички стаи на общежитието - горе-долу три и половина на три и половина метра. И беше чудесно! Беше чудесно, но трябваше да се тича и Петър все още не можеше да усети атмосферата на това забележително място, а искаше, до болка искаше да седне, да се отпусне и да просмуче дълбоко до костния си мозък духа на семинарията, от която очакваше толкова много! Тетрадки и учебници им бяха приготвили, но имаше да се купува това и онова - като се почне от моливи, гуми и мастило, та се стигне до гъба или хавлия ако искаш за банята. Така че още в петък имаха ден за битови нужди и се смъкнаха с Марин в Медисън. Градчето изглеждаше малко, но на жепе линия, която дневно имаше пет редовни влака до Ню Йорк.
към текста >>

И беше чудесно! Беше чудесно, но трябваше да се тича и Петър все още не можеше да усети атмосферата на това забележително място, а искаше, до болка искаше да седне, да се отпусне и да просмуче дълбоко до костния си мозък духа на семинарията, от която очакваше толкова много! Тетрадки и учебници им бяха приготвили, но имаше да се купува това и онова - като се почне от моливи, гуми и мастило, та се стигне до гъба или хавлия ако искаш за банята.
Общежитията се оказаха изцяло заети и стана така, че тях с Марин Делчев - двамата българи, единият последна година редовен семинарист, другият специализант първа година - взеха, че ги настаниха в най-старото общежитие на семинарията - Сикамор Катедж. Това беше дъсчена колиба на два етажа, обшита с хоризонтални дъски за изолация, по който образец след много години Петър Дънов щеше да иска неговите първи ученици на „Изгрева“ да си правят бараките (с променлив успех) и от известно време беше преустроена и се ползваше за административни цели. Някои от стаите обаче можеха да им се дадат, банята на долния етаж работеше чудесно, а в големшкия хол - камината, особено през късната есен, вечер създаваше много уют. Дадоха им двете стаи на североизток от дъсчената веранда - номер 6 на север и ъгловата номер 8 на север и изток. Бяха сравнително големи като всички стаи на общежитието - горе-долу три и половина на три и половина метра. И беше чудесно! Беше чудесно, но трябваше да се тича и Петър все още не можеше да усети атмосферата на това забележително място, а искаше, до болка искаше да седне, да се отпусне и да просмуче дълбоко до костния си мозък духа на семинарията, от която очакваше толкова много! Тетрадки и учебници им бяха приготвили, но имаше да се купува това и онова - като се почне от моливи, гуми и мастило, та се стигне до гъба или хавлия ако искаш за банята. Така че още в петък имаха ден за битови нужди и се смъкнаха с Марин в Медисън. Градчето изглеждаше малко, но на жепе линия, която дневно имаше пет редовни влака до Ню Йорк. Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под дъбовете, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката пътека, която използваха студентите. Всъщност на обитателите на семинарията просто не им се ходеше по шосето, когато през леса беше такава красота. Тръгваше се някъде близо до жепе линията и от главната улица направо се изкачваше стръмното да се влезе в гората, вместо да се завие по шосето и да се набива чакълът поне половин час.
към текста >>

41. Георги Томалевски - Георги Христов

Аз никога не съм страдал от стомах, но тогава, към три часа след обяд, след като направихме по една топла баня в лъджето120, усетих такива непоносими болки в стомаха, че трябваше да седна върху един камък на пътя.
Посещаваме селата на някои наши приятели. Днес с мен се случи нещо неприятно, но, от друга страна, ми показа какви божи хора живеят на тази земя. Ние се движим между селата Лъджекьой118 и Тержумен119. Малко съм настинал и уморен. Усещам силни болки в стомаха. Аз никога не съм страдал от стомах, но тогава, към три часа след обяд, след като направихме по една топла баня в лъджето120, усетих такива непоносими болки в стомаха, че трябваше да седна върху един камък на пътя. Не мога да се помръдна. Сякаш нож е забит в стомаха ми. Кръстю и някои други приятели трябва да заминат за Айтос, но аз в това състояние не мога да ги последвам. С големи усилия стигнах в къщата на един наш приятел - бай Мильо121 . Останах сам в една селска, непозната къща, легнал върху чергите на един диван.
към текста >>

42. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Вадим ги в голямата река, дето беше банята до каваците, с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата, и щом почнаха да излизат хубавите камъни, откри се мравуняк и от студа мравите измират.
Заинтересувах се и нещо ми нашепна, че пак я загазих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по- дълбоките места, гдето се е задържала водата за по- дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измрели. Бързо разчиствам покосеното сено настрани и отворих път на водата да върви отдето не и е мястото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо, не бих имал толкова грях колкото от тия ми постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря. Вадим ги в голямата река, дето беше банята до каваците, с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата, и щом почнаха да излизат хубавите камъни, откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а и орджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.21569991111755