НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
196
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Има вода, парно,
баня
- в сравнение с неговата барака, това е дворец за него.
Тя се отваря и пред мене застава засмяното лице на онзи приятел. Посреща ме с думите: "Да знаеш, днес се родих, получих гарсониера. От утре излизам в годишен отпуск." Тези думи са ми познати вече. Чувам ги за втори път. Разглеждам му гарсониерата.
Има вода, парно,
баня
- в сравнение с неговата барака, това е дворец за него.
Казах му: "За теб настъпи и е дошло Царството Божие на земята." Усмихна се. После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така." Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас. Някаква невидима могъща ръка от Небето беше размахала тази метла, помете и на нейно място съгради новите здания на руската легация. Ние всички се родихме за една нова епоха. Само че не осъзнавахме каква е тази епоха и не осъзнавахме, че сме се новородили.
към текста >>
2.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят се беше върнал от Мърчаево и беше дошъл да се изкъпе в
банята
в малкия ни дом на ул."Симеоновско шосе" 14.
Жалко за загубеното време, жалко за многото поколения, които ще се отклонят и ще загубят благоприятните си условия при слизането си и при раждането си при българите на земята. Защото ще изпуснат мисията, ще се отклонят от мисията, заради която са дошли през времето на Учителя. А да се роди човек в България е много трудно. Има много кандидати на Невидимия свят, но малцина са избраните, допуснати да слязат долу и да се родят чрез българите. Режимът се беше сменил и комунистите заздравяваха властта си.
Учителят се беше върнал от Мърчаево и беше дошъл да се изкъпе в
банята
в малкия ни дом на ул."Симеоновско шосе" 14.
На "Изгрева" бяха преградили нещо като баня, но тя беше много мизерна. А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода. Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за баня. След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии. Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестост, след като бяха дошли комунистите на власт.
към текста >>
На "Изгрева" бяха преградили нещо като
баня
, но тя беше много мизерна.
Защото ще изпуснат мисията, ще се отклонят от мисията, заради която са дошли през времето на Учителя. А да се роди човек в България е много трудно. Има много кандидати на Невидимия свят, но малцина са избраните, допуснати да слязат долу и да се родят чрез българите. Режимът се беше сменил и комунистите заздравяваха властта си. Учителят се беше върнал от Мърчаево и беше дошъл да се изкъпе в банята в малкия ни дом на ул."Симеоновско шосе" 14.
На "Изгрева" бяха преградили нещо като
баня
, но тя беше много мизерна.
А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода. Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за баня. След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии. Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестост, след като бяха дошли комунистите на власт. Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват.
към текста >>
Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за
баня
.
Има много кандидати на Невидимия свят, но малцина са избраните, допуснати да слязат долу и да се родят чрез българите. Режимът се беше сменил и комунистите заздравяваха властта си. Учителят се беше върнал от Мърчаево и беше дошъл да се изкъпе в банята в малкия ни дом на ул."Симеоновско шосе" 14. На "Изгрева" бяха преградили нещо като баня, но тя беше много мизерна. А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода.
Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за
баня
.
След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии. Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестост, след като бяха дошли комунистите на власт. Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват. Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8 000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на земята.
към текста >>
3.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Минахме през Сапарева
баня
и оттам - през Паничище нагоре.
Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала. И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя. През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера.
Минахме през Сапарева
баня
и оттам - през Паничище нагоре.
Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица". Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх. Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата. Свечеряваше се.
към текста >>
Ние вече не идвахме през Сапарева
баня
и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен.
Стана необходимо построяването на голяма кухня, където бяха поставени казаните за приготвяне на общите обеди и големите чайници, в които винаги кипеше вода за всички. Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода. За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце. Нашите приятели фотографи са заснели и това. Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера.
Ние вече не идвахме през Сапарева
баня
и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен.
Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток. Затова се направи това корито. Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата. Те бяха изкусно изваяни, но години по-късно злосторници ги изпочупиха. Бяха направени други, които не се доближиха с изяществото си до оригиналните.
към текста >>
4.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава
баня
, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания.
"Мория и Кут Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не?
Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава
баня
, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания.
В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
към текста >>
5.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ние донесохме бели камъни, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева
баня
, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови камъни.
Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче. Под канарата извира". Веднага почнахме да го разчистваме. По едно време Учителят каза: "Тук по- добре ще да бъде, ако му направим едно коритце да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". Започнаха да го правят и го направиха.
Ние донесохме бели камъни, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева
баня
, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови камъни.
Носехме ги в раници. Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите камъни. Донесоха три големи камъка. Учителят посочи единия, който бе най-големият и каза: "Този камък е Царят, поставете го тук. А другият до него е Царицата, поставете ги един до друг".
към текста >>
6.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Пеню Ганев слезна в Сепарева
Баня
и донесе оттам рициново масло.
Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата.
Пеню Ганев слезна в Сепарева
Баня
и донесе оттам рициново масло.
Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива.
към текста >>
7.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вадим ги в голямата река дето беше
банята
до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от студа мравите измират.
Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря.
Вадим ги в голямата река дето беше
банята
до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от студа мравите измират.
Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата.
към текста >>
8.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава се изкачвахме още през Сапарева
баня
- значи ще да е било в първите години.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА Не помня точно коя година беше, ние излязохме с Учителя на 7-те Рилски езера. Бяхме доста голяма група, може би 100, а може би и повече хора.
Тогава се изкачвахме още през Сапарева
баня
- значи ще да е било в първите години.
Бяхме уговорили с шофьорите на колите кога да дойдат да ни вземат. Наехме магаренца от селото и те изнесоха багажа до горе. Разположихме се край второто езеро на слънчевите склонове, опънахме палатките, запалихме огньовете, чайниците завряха. Братският живот лумна естествено, спонтанно. Сутринта излязохме на Изгрев, на първия молитвен връх, на западния склон.
към текста >>
9.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но решиха да правят
баня
и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби.
Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече. Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години.
Но решиха да правят
баня
и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби.
Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя. Учителят я харесваше тази вода и държеше да се пие от нея. Колко е приятно човек да се среща с такива хора като Георги Куртев! Колко е угодно Богу, че такива хора се движат по земята.
към текста >>
10.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имат си специална
баня
, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна.
Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат. Брат Георги и останалите като станат сутрин, закусят и се облекат със специално облекло в стаята за преобличане. И целия ден не ядат, нито пият вода, понеже пипат холерно болни. Чак вечерта, чак като се погрижат за болните, като ги изкъпят и преоблекат и ги турят по леглата им, тогава се оттеглят.
Имат си специална
баня
, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна.
Така се запазват от заразяване. А да не ядеш и де не пиеш цял ден, това не е лесна работа. Боян Боев, който си има стаичка за аптеката, като вижда, че са се напълнили стаите, коридора и няма място, той напуска стаичката си и пренася аптечката си в мазето и спи там в мазето на цимента. От там му се възпали крака и от там получи тази костна туберкулоза, която имаше на коляното си. Брат Георги разказваше: „Бяхме стигнали до такова изтощаване, че просто залитахме.
към текста >>
11.
55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той излиза и решава да отиде на
баня
, за да се изкъпе.
ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него. Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко.
Той излиза и решава да отиде на
баня
, за да се изкъпе.
Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи. Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева. Приличал на човек нахапан от пчели. Целия подут. Едвам се домъква до бараката си на Изгрева.
към текста >>
Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в
банята
и е вече готов за нови подвизи.
Очаква похвала от Него. Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе.
Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в
банята
и е вече готов за нови подвизи.
Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева. Приличал на човек нахапан от пчели. Целия подут. Едвам се домъква до бараката си на Изгрева. Съобщават на Учителя.
към текста >>
Но в
банята
се задържа повече и през сухата му кожа напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от
банята
едва го познават на Изгрева.
Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи.
Но в
банята
се задържа повече и през сухата му кожа напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от
банята
едва го познават на Изгрева.
Приличал на човек нахапан от пчели. Целия подут. Едвам се домъква до бараката си на Изгрева. Съобщават на Учителя. Той е сърдит и недоволен от непослушанието му.
към текста >>
По-късно Колю се шегуваше, че след поста, в
банята
бил набъбнал като оризовото зърно от неговите сърми в Арбанаси.
Съобщават на Учителя. Той е сърдит и недоволен от непослушанието му. Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването поради груби грешки.
По-късно Колю се шегуваше, че след поста, в
банята
бил набъбнал като оризовото зърно от неговите сърми в Арбанаси.
И от тогава почнахме да му казваме - Колю-оризовото зърно. На 5.1У.1966 г. си замина брат Колю Каишев. Винаги въодушевен от идея. Винаги безкористен.
към текста >>
12.
10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Оттам вземахме камион или кола до Сапарева
баня
и оттам поемахме пешком до хижа Скакавица и от нея до 2-рото езеро.
10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА Започнаха да отиват повече туристи от Чам Курия към Мусала и стана шумно на Мусала. Тогава един от братята Симеон Симеонов даде идеята да отидем към 7-те Рилски езера. Първата година тръгнахме от София и с влака пристигахме в Дупница.
Оттам вземахме камион или кола до Сапарева
баня
и оттам поемахме пешком до хижа Скакавица и от нея до 2-рото езеро.
За пръв път излязохме през 1929 г. Групата беше около 50-60 човека. Опънахме платна и палатки. При 2-рото езеро имаше толкова гъсти клекове, че не можеше да се мине. Между клековете имаше малки полянки и ние между тях опъвахме палатките си и прекарвахме там.
към текста >>
Така избегна една студена
баня
, а може би и нещо по-лошо.
16, 18) Имахме и опасни моменти. Един път един брат се подхлъзна по пряспата, която никога не се стопяваше и която се намираше над „Окото". Бяха изкопали стъпала в преспата. Но стъпката се позагубила, хлъзна се и полетя през преспата и щеше да връхлети направо в езерото. Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си.
Така избегна една студена
баня
, а може би и нещо по-лошо.
Ние го наблюдавахме изтръпнали, а Учителят следеше внимателно как се пързаляше стремглаво надолу и чак когато стъпи на краката си долу, каза само една дума: „Хубаво". Имахме и други случаи, но нещастни случки не сме имали. На планината човек трябва да бъде с будно съзнание. Колко много ни е говорил Учителят за будното съзнание и още толкова опитности сме имали, за да се убедим, какво означава будното съзнание на ученика.
към текста >>
13.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дупница, а от там взехме рейс до Сапарева
баня
.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г. Беше юни 1942 г. Учителят пожела да се качим на 7-те езера. Като отидохме там използвахме влака от София до гр.
Дупница, а от там взехме рейс до Сапарева
баня
.
От там до горе пешком през хижа Скакавица и до 2-рото езеро. Учителят трудно ходеше и често даваше почивки, но излязохме сравнително добре. Виждаше се, че Учителят с усилие се движи. Като дойдохме на езерата, бяхме 7 човека. Кои бяха тези 7 човека?
към текста >>
А после ще се върна с влак през Дупница и Сапарева
баня
.
" А ние сме към десетина човека. Аз казах: „Учителю, отивам за продукти в София и ще се върна още утре сутринта". Отговори ми:" Хубаво! " Метнах празната раница на гърбът си и се готвя да тръгвам. Прощавам се и ето аз съм си направил вече плана, че ще мина през Говедарци и Самоков и оттам с рейса до София.
А после ще се върна с влак през Дупница и Сапарева
баня
.
Тръгвам вече, а една от сестрите се разкапризничила. Нещо не беше доволна. Обръща се към Учителя: „Учителю, и аз ще отида с брат Борис." Аз отсичам: „Не! " Сещам се от беседата и трябва да изрека думата „Не! ". Учителят ме погледна, усмихна се, кимна с глава и аз заминах.
към текста >>
От там с кола до Сапарева
баня
.
В София бях вече вечерта. Там напълних раницата с всички продукти. Имахме си продукти, макар че тогаз бе война и всичко бе оскъдно. Сложих хляб, кашкавал, сирене, напълних раницата, а тя голяма. На другият ден сядам във влака и пристигам в Дупница.
От там с кола до Сапарева
баня
.
От там нагоре пеша. Раницата е тежка и препълнена, но тогава аз бях як. Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна. Стигнах до хижа Скакавица. Аз съм се изморил, не съм се хранил, изпотен съм вир вода и виждам един селянин с два.
към текста >>
Продуктите стигнаха до толкова и слезнахме през Сапарева
баня
.
" Рекох: „Аа, вземи я." Та той ми изнесе раницата до петото езеро. От там поех с раницата на гръб и пристигнах в 3 часа след обед на езерата. Ама голям зор видях, защото бе голям Пътя и тежка раницата. Всички се зарадваха. Прекарахме още 4-5 дни.
Продуктите стигнаха до толкова и слезнахме през Сапарева
баня
.
Туй беше прощалното излизане с Учителя на 7-те езера. Бяха научили на Изгрева, че Учителят се е качил на езерата с една група приятели. Тогава две сестри - Маргарита Мечева и Николина Балтова дойдоха сами. В момента когато дойдоха горе те веднага направиха скандала. Как може Учителят да отиде на екскурзия без тях?
към текста >>
14.
24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А от Дупница до Сапарева
баня
с камион.
по препоръка на Симеон Симеонов. Преди това той с една малка група беше минал по тези места. Тогава той препоръча на Учителя да отидем при тези езера, като получи съгласието Му Симеон устрои една екскурзия до там. Явиха се 50-60 братя и сестри. От София до Дупница пътувахме с влак.
А от Дупница до Сапарева
баня
с камион.
Стоварихме багажа и наехме от местните селяни кончета и магарета, които изнесоха багажа до второто езеро над хижа „Скакавица". Учителят го нарече „Елбур", което означава „Бог е силният". Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки.
към текста >>
Пътуването от София след това се осъществяваше с камиони, които докарваха багажа ни до Сапарева
баня
.
Учителят държеше кратка беседа, правехме нашите шест гимнастически упражнения и след това се връщахме на второто езеро. Зад този връх, на който се качвахме се намира третото рилско езеро на открита широка долина. То не е сенчесто, а слънчево и там прекарвахме цял ден край езерото на поляната. Ще накладем огън, ще заврат чайниците и целия ден ще премине в разговори, беседи и песни. Изобщо в общуване.
Пътуването от София след това се осъществяваше с камиони, които докарваха багажа ни до Сапарева
баня
.
От там багажа се пренасяше от селяните на 20 мулета, които минаваха по старите пътечки, по които са ходили хайдутите. Минавахме покрай хижа „Скакавица", която беше схлупена, дървена постройчица, неуредена и мръсна, не беше чисто и затова и ние там не се спирахме, а продължавахме пътя си нагоре. Пристигахме към 3-4 часа след обед и почвахме уреждането на лагера. Кончетата и мулетата връщахме като им определяхме ден кога да дойдат, за да свалят багажа долу. Такъв бе редът ни през първите години.
към текста >>
15.
25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ Още няколко години преминавахме през Сапарева
баня
.
25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ Още няколко години преминавахме през Сапарева
баня
.
Селяните се полакомиха и започнаха да ни искат големи такси за превоза на багажа. Дори стана спречкване. Учителят нареди: „Платете им колкото искат и друг път няма да минаваме оттук". Така и стана. Открихме, че е много по-удобно за нас ако се мине през Самоков, село Говедарци и Гюлечица.
към текста >>
16.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше друга група, която изнасяше продукти от Сапарева
баня
, Дупница или Самоков.
Помагаха при чистенето на ориза, картофите и други продукти. Работата вървеше като по песен и с песен. Животът на езерата се организираше много добре. Имахме вече практика, а тези които организираха бяха идейни хора. Те имаха грижата за другите, а по-мало за себе си.
Имаше друга група, която изнасяше продукти от Сапарева
баня
, Дупница или Самоков.
А като се изконсумира хляба и продуктите свършат, то камиона докарваше нови, а конете ги изкарваха на езерата. Горе при второто езеро беше построено от дъсчени платна едно помещение, което служеше за магазин. Там можеше човек да си купи захар, картофи, ориз, хляб, сирене и други продукти, които се намираха, но на по-високи цени. Плодове не се изнасяха много, защото те се разваляха по пътя. Животът, който ни посочи Учителят и който се изрази по Неговите идеи, беше един здрав, простичък, естествен братски живот.
към текста >>
17.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Следващото нещо, което се правеше, това е
банята
.
Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година. Първото нещо е да се подготви кухнята. Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група.
Следващото нещо, което се правеше, това е
банята
.
Опъваше се една палатка, вътре се слагаше бойлер с дърва и се нагласяваше душа с крановете му. Имаше предверие за събличане. По-късно банята я направихме така, че имаше палатка-баня за сестри и палатка-баня за братя. Всеки, който искаше да се изкъпе донасяше малко дръвца, които се намираха наоколо, насипваше се вода в казаните с маркуч. По-късно тези казани бяха свързани с тръби, които отиваха в две построени отделно палатки, а вътре бяха душовете.
към текста >>
По-късно
банята
я направихме така, че имаше палатка-
баня
за сестри и палатка-
баня
за братя.
Първото нещо е да се подготви кухнята. Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група. Следващото нещо, което се правеше, това е банята. Опъваше се една палатка, вътре се слагаше бойлер с дърва и се нагласяваше душа с крановете му. Имаше предверие за събличане.
По-късно
банята
я направихме така, че имаше палатка-
баня
за сестри и палатка-
баня
за братя.
Всеки, който искаше да се изкъпе донасяше малко дръвца, които се намираха наоколо, насипваше се вода в казаните с маркуч. По-късно тези казани бяха свързани с тръби, които отиваха в две построени отделно палатки, а вътре бяха душовете. Тъй че въпроса за чистотата беше поставен на висота и приятелите през няколко дни можеха да се изкъпят. Банята работеше почти непрекъснато. Работната група трябваше да се погрижи и за отходни места поотделно за братята и сестрите.
към текста >>
Банята
работеше почти непрекъснато.
Имаше предверие за събличане. По-късно банята я направихме така, че имаше палатка-баня за сестри и палатка-баня за братя. Всеки, който искаше да се изкъпе донасяше малко дръвца, които се намираха наоколо, насипваше се вода в казаните с маркуч. По-късно тези казани бяха свързани с тръби, които отиваха в две построени отделно палатки, а вътре бяха душовете. Тъй че въпроса за чистотата беше поставен на висота и приятелите през няколко дни можеха да се изкъпят.
Банята
работеше почти непрекъснато.
Работната група трябваше да се погрижи и за отходни места поотделно за братята и сестрите. Това беше най-трудната и най-деликатна работа. Винаги имаше забележки как да се направят отходните места. За цялата хигиена на лагера и за кухнята се грижеше д-р Иван Жеков. Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната.
към текста >>
18.
31. ЛОДКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тя бе донесена с камион и от Сапарева
баня
я изнесоха на ръце десетина човека.
31. ЛОДКАТА Не беше много лесно да се носи вода на ръце от извора до кухнята. Отначало дежурните носеха с кофи. После направиха сал и с него да пренасят водата от единия край на езерото до другия, където бе кухнята. Салът предизвика много вълнения, но някои от дежурните паднаха във водата и се намокриха в студената вода. Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка.
Тя бе донесена с камион и от Сапарева
баня
я изнесоха на ръце десетина човека.
Тука я сглобиха като направиха пристан, където да се завързва лодката. С тази лодка се отиваше лесно до извора, там се пълнеха съдовете с вода и лесно се докарваше. Това улесни дежурните по кухня, които носеха до тогава водата на ръце или с кобилици. Тази лодка стана любимо място за снимки и разходки. Имаше много мераклии да се разхождат с нея.
към текста >>
19.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пазарджик - мозайката на градската
баня
и фонтана в двора на
банята
. 2.
Убедих се, че и в затвора работи Бог чрез своите ангели, които изпраща и които посещават човеците и чрез тях падат веригите на отречените и отхвърлените от хората. На всяко място, където бях като затворник винаги идваше някое служебно лице облечено във власт, което в един определен момент се проявяваше като човек към мен и ми съдействаше, за да мога да издържа моя изпит като затворник. Благодаря за това. Ето какво направихме като затворници. 1. В гр.
Пазарджик - мозайката на градската
баня
и фонтана в двора на
банята
. 2.
фонтана на острова на река Марица. 3. Културният дом в с. Лесичево и саркофага за костите на убитите 30 партизани. 4. Сатиричният театър - гр. София. 5.
към текста >>
20.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Обучих още затворници в занаята и с един инженер, който ръководеше работата поехме
банята
.
Изпълнихме работата отлично. Дойдоха инспекторите, приеха сградата и в знак на благодарност пуснаха 40 човека на свобода като им опростиха няколко години от затвора. Направихме мозайките на едно блоково жилище, което беше в центъра на града в Пазарджик. Бяха налели само основите. Тогава разширих курса.
Обучих още затворници в занаята и с един инженер, който ръководеше работата поехме
банята
.
Завършихме строежа, а това е сложен строеж. Има изолация от влага, електрически кабели, че басейни. Тук работиха 60 човека. Като приеха обекта бяха много доволни от нашата работа. В същото време се оказа, че в село Лесичево, което е на 18 км от Пазарджик се строял Културен дом.
към текста >>
" „Половината от моите работници, които работят на
банята
и привършват вече.
Изпраща една кола, взема ме и ме завежда при комисията, която трябва да приеме обекта. Разглеждаме заедно обекта. И той ме пита пред всички: „Майсторе, може ли да поемеш този обект и да оправиш работата? " Казвам: „Мога". „Какво ти трябва?
" „Половината от моите работници, които работят на
банята
и привършват вече.
Ще дойдат тук, които аз посоча и всички материали, които ми са необходими." Казва ми: „Имаш го това". Взема телефона, свързва се с началника на затвора и казва: „Тези и тези хора ще ми изпратите веднага в Лесичево." Аз му бях дал списъка. Трябват ми майстори. След два часа пристигна бригадата, която исках. Настаниха ни в обекта.
към текста >>
В туй време се завърши и
банята
в Пазарджик.
Като затворници ние не можехме да общуваме с хората, защото бяхме политически затворници. Обаче тук туриха само един милиционер, който беше широк човек. Наблюдаваше ни кой къде ходи и какво работи, но имахме значителна свобода. За три месеца изправихме всички грешки, и завършихме обекта и го предадохме. Комисията остана доволна.
В туй време се завърши и
банята
в Пазарджик.
В София МВР-то строеше Културен дом на ул. „Ст. Караджа". Като научиха за нашата бригада натовариха ни на един камион и ни докараха в София. Разказах, че отначало ни сложиха в църквата, но след това черквата им трябваше за друго нещо и след това ни настаниха в килии, намиращи се в мазето, което беше много неудобно и трудно. Но и този обект предадохме.
към текста >>
21.
4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Баня
Бургаско 45.
Димитър Тенев Димитров, земеделец с. Лесково Айтоско 43. Димо Иванов Джеджев, земеделец с. Тополица Айтоско 44. Филип Илиев Чернев, земеделец с.
Баня
Бургаско 45.
Илия Чернев Калушев с. Изворище Бургаско 46. Вълю Ненев Вълев, земеделец с. Рудник Бургаско 47. Васил Киров Долапчиев с.
към текста >>
22.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Банята
– с.
ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И слънцето ни обича 2. Последната Паневритмия с Учителя на връх Мусала – 22.VII.1940 г. 3. Минало, настояще, бъдеще 4. Ученикът Аверуни 5.
Банята
– с.
67 6. Лодката – с. 68 7. Един ден от летуването на Рилските езера 8. Големият въпрос (Случаят с Белеви) 9.
към текста >>
23.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
5.
БАНЯТА
Да!
5.
БАНЯТА
Да!
На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко. Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума. Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов).
към текста >>
На Рилските езера имахме
баня
, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко.
5. БАНЯТА Да!
На Рилските езера имахме
баня
, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко.
Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума. Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в
банята
, запалят печката и топлината казва своята дума.
5. БАНЯТА Да! На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко.
Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в
банята
, запалят печката и топлината казва своята дума.
Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ. Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други.
към текста >>
Банята
има история.
5. БАНЯТА Да! На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко. Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума.
Банята
има история.
Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ. Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други. И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня.
към текста >>
В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна
баня
за УЧИТЕЛЯ.
На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко. Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума. Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов).
В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна
баня
за УЧИТЕЛЯ.
Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други. И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня. Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет. Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва.
към текста >>
И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава
баня
.
Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ. Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други.
И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава
баня
.
Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет. Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва. Обичаше техническите инструменти. Когато нейде забележи майсторски изделия, проучваше как са изработени, набавяше подходящи инструменти и най-търпеливо след време показваше това, което е направил.
към текста >>
За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен усет и сръчни ръце направиха
банята
.
Посочвам го като представител на добротворците на школата. Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа. Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми. До последния ден на живота си той бе добрият изгревянин.
За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен усет и сръчни ръце направиха
банята
.
Ето повода. Рилските езера станаха център на Братството от по-високо измерение. УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини. Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен концерт около буен огън. Лагерният палатъчен живот бе притегателен център на голямо мнозинство от ученици и съмишленици от всички краища на родината ни, а понякога гостуваха и чужденци.
към текста >>
Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя
баня
, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно.
Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен концерт около буен огън. Лагерният палатъчен живот бе притегателен център на голямо мнозинство от ученици и съмишленици от всички краища на родината ни, а понякога гостуваха и чужденци. Динамичен и високо идеен бе живота на рилчани. От будното око на Димитър не отбягна обстоятелството, че особено дежурните по кухня, много често бяха опушени, зацапани по работата около казаните и когато трябваше да се поомият и почистят, прибягваха до примитивната обливка от чайник топла вода, на открито, прикрити из близкия клек. За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с простуда.
Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя
баня
, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно.
УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос: - А къде ще я построиш? - Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята. - Добре си премислил! Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро!
към текста >>
Но гледай водите на
банята
да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро!
Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно. УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос: - А къде ще я построиш? - Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята. - Добре си премислил!
Но гледай водите на
банята
да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро!
Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа. Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват. Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин.
към текста >>
Банята
е готова!
Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа. Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват. Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин.
Банята
е готова!
Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ.
към текста >>
Новината, че на рилските езера има
баня
с топла и студена вода, бе известна на пътуващите.
Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група.
Новината, че на рилските езера има
баня
с топла и студена вода, бе известна на пътуващите.
Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>
Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше,
банята
ли е?
Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ.
Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше,
банята
ли е?
В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>
В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита
баня
!
За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е?
В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита
баня
!
към текста >>
24.
ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Софиянци пиеха минерална вода от централна
баня
.
Улиците бяха издълбани от кратери на бомбите и бяха почти непроходими. Трамвайните линии бяха разкривени и отхвърлени. Телеграфните и трамвайни жици на места се бяха сплели и затрудняваха пешеходците. Осветяваха се със свещи и петролни лампи. Нямаше вода, водната канализация бе разбита.
Софиянци пиеха минерална вода от централна
баня
.
Страх и ужас. Развалини и разруха над града. Единствено Изгревът бе останал незасегнат, макар че бяха паднали няколко бомби около него. По нареждане на властите, трябваше да бъдат изградени скривалища. И на Изгрева се изкопаха плитки траншеи - скривалища закрити с клони и малко пръст.
към текста >>
25.
4.29. На Рила с Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Среща ме Димитър Стоянов и той споделя, че за
баня
на Рила му трябва уред за затопляне на водата.
А фотографите направиха няколко снимки по този случай. През 1937 г. аз живеех на ул. „Опълченска" и там имаше един тенекеджия. Направихме една печка с казанче по мой патент и за минути се подгряваше водата.
Среща ме Димитър Стоянов и той споделя, че за
баня
на Рила му трябва уред за затопляне на водата.
Веднага аз занесох уреда за банята, защото на мен не ми трябваше, но за Рила потрябва. Банята бе направена и поканихме Учителя да я изпробва. Накрая каза: „И лодка имаме, и баня имаме, и кухня имаме. Имаме всичко. Затова учете и работете, да не си пропуснете времето, за което сте дошли при Мене." Ето ви сега най-голямата задача: Да не си пропуснете времето, когато сте дошли в България и се разминете със Словото на Учителя.
към текста >>
Веднага аз занесох уреда за
банята
, защото на мен не ми трябваше, но за Рила потрябва.
През 1937 г. аз живеех на ул. „Опълченска" и там имаше един тенекеджия. Направихме една печка с казанче по мой патент и за минути се подгряваше водата. Среща ме Димитър Стоянов и той споделя, че за баня на Рила му трябва уред за затопляне на водата.
Веднага аз занесох уреда за
банята
, защото на мен не ми трябваше, но за Рила потрябва.
Банята бе направена и поканихме Учителя да я изпробва. Накрая каза: „И лодка имаме, и баня имаме, и кухня имаме. Имаме всичко. Затова учете и работете, да не си пропуснете времето, за което сте дошли при Мене." Ето ви сега най-голямата задача: Да не си пропуснете времето, когато сте дошли в България и се разминете със Словото на Учителя.
към текста >>
Банята
бе направена и поканихме Учителя да я изпробва.
аз живеех на ул. „Опълченска" и там имаше един тенекеджия. Направихме една печка с казанче по мой патент и за минути се подгряваше водата. Среща ме Димитър Стоянов и той споделя, че за баня на Рила му трябва уред за затопляне на водата. Веднага аз занесох уреда за банята, защото на мен не ми трябваше, но за Рила потрябва.
Банята
бе направена и поканихме Учителя да я изпробва.
Накрая каза: „И лодка имаме, и баня имаме, и кухня имаме. Имаме всичко. Затова учете и работете, да не си пропуснете времето, за което сте дошли при Мене." Ето ви сега най-голямата задача: Да не си пропуснете времето, когато сте дошли в България и се разминете със Словото на Учителя.
към текста >>
Накрая каза: „И лодка имаме, и
баня
имаме, и кухня имаме.
„Опълченска" и там имаше един тенекеджия. Направихме една печка с казанче по мой патент и за минути се подгряваше водата. Среща ме Димитър Стоянов и той споделя, че за баня на Рила му трябва уред за затопляне на водата. Веднага аз занесох уреда за банята, защото на мен не ми трябваше, но за Рила потрябва. Банята бе направена и поканихме Учителя да я изпробва.
Накрая каза: „И лодка имаме, и
баня
имаме, и кухня имаме.
Имаме всичко. Затова учете и работете, да не си пропуснете времето, за което сте дошли при Мене." Ето ви сега най-голямата задача: Да не си пропуснете времето, когато сте дошли в България и се разминете със Словото на Учителя.
към текста >>
26.
5.16. Кошница, пълна с кайсии
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Тогава се ходеше, но лятно време, и обикновено с налъми ходехме в
банята
.
Ганчо ми предаде тази кошница, да я занеса от Скопие за Мърчаево и да я предам на Учителя. Той беше ми издействал място във влака, който беше претъпкан от народ. На перона видях едно момче - войник, което беше босо, по налъми. Войниците нямаха ботуши, а бяха обути с налъми. Представяте ли си -войник с налъми.
Тогава се ходеше, но лятно време, и обикновено с налъми ходехме в
банята
.
А сега гледам - войник с кепе, с куртка и с брич, но по налъми. Смешно и тъжно. Стои войничето замислено. Ганчо минава покрай войничето, но то не го забелязва, понеже е замислено и не му отдава чест. Той мина покрай него, върна се и му удари един шамар.
към текста >>
27.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Банята
- 67 6.
Галилей Величков По неговите стъпки, част I 1. И слънцето ни обича - 52 2. Последната Паневритмия с Учителя на връх Мусала - 52 3. Минало, настояще, бъдеще - 61 4. Ученикът Аверуни - 63 5.
Банята
- 67 6.
Лодката - 68 7. Един ден от летуването на Рилските езера - 72 8.Големият въпрос - 75 9. Елате с мен - 76 10. За празника - 78 11. Вие учителите... - 79 12.
към текста >>
28.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
По това време ние имахме там на Изгрева къща, дървена, цялата с джамлъци, с
баня
, кухня и две стаи.
Сега в нашият случай си отговорете в Школата кой какви задължения изпълняваше и как се вмества тази поговорка за Изгрева. Това не са глупости. Но те бяха задължени да осигурят на Учителя подходящи условия. Но това беше тяхната представа за нещата. Когато Учителят започна да идва често в нашият дом той това го правеше, защото вече не беше спокоен там на Изгрева.
По това време ние имахме там на Изгрева къща, дървена, цялата с джамлъци, с
баня
, кухня и две стаи.
Но в последните години на Учителят му бе неудобно да живее над салона и да се изкачва и слиза по дървените стълби. Тогава ние му предложихме тази наша къща на Изгрева да я ползва. Той се съгласи, дойде да я огледа, а аз с Борис Николов го придружавахме. Накрая я хареса, че може да се живее в нея и ние се зарадвахме много. Но той нямаше условия вече на земята.
към текста >>
29.
164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА
,
,
ТОМ 5
164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА След като за пръв път приятелите отведоха Учителя на 7-те езера през Дупница и Сапарева
баня
, Учителят реши, че това е най-подходящото място за лагеруване.
164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА След като за пръв път приятелите отведоха Учителя на 7-те езера през Дупница и Сапарева
баня
, Учителят реши, че това е най-подходящото място за лагеруване.
Планината бе девствена и самата обстановка предразполага за един мистичен и вътрешен живот. От София тръгвахме с влака до Дупница. От там се придвижвахме до Сапарева баня с коли, каруци, файтони или с камион натоварил багажа ни. Пристигахме в Сапарева баня и там приятелите търсеха коне, мулета от селяните за изкачване на багажа ни до 7-те езера. Селяните като видяха, че могат да припечелят някой и друг лев по този начин, което най-малко им е идвало на ум, тс*се съгласяваха с охота.
към текста >>
От там се придвижвахме до Сапарева
баня
с коли, каруци, файтони или с камион натоварил багажа ни.
164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА След като за пръв път приятелите отведоха Учителя на 7-те езера през Дупница и Сапарева баня, Учителят реши, че това е най-подходящото място за лагеруване. Планината бе девствена и самата обстановка предразполага за един мистичен и вътрешен живот. От София тръгвахме с влака до Дупница.
От там се придвижвахме до Сапарева
баня
с коли, каруци, файтони или с камион натоварил багажа ни.
Пристигахме в Сапарева баня и там приятелите търсеха коне, мулета от селяните за изкачване на багажа ни до 7-те езера. Селяните като видяха, че могат да припечелят някой и друг лев по този начин, което най-малко им е идвало на ум, тс*се съгласяваха с охота. Първата година те ни сваляха и изкачваха багажа, ние не се пазарихме, а им плащахме колкото поискат. Кой ще ти изнесе багажа нагоре без пари? Следващата година те се изхитриха и започнаха да вземат прескъпо цената на услугите.
към текста >>
Пристигахме в Сапарева
баня
и там приятелите търсеха коне, мулета от селяните за изкачване на багажа ни до 7-те езера.
164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА След като за пръв път приятелите отведоха Учителя на 7-те езера през Дупница и Сапарева баня, Учителят реши, че това е най-подходящото място за лагеруване. Планината бе девствена и самата обстановка предразполага за един мистичен и вътрешен живот. От София тръгвахме с влака до Дупница. От там се придвижвахме до Сапарева баня с коли, каруци, файтони или с камион натоварил багажа ни.
Пристигахме в Сапарева
баня
и там приятелите търсеха коне, мулета от селяните за изкачване на багажа ни до 7-те езера.
Селяните като видяха, че могат да припечелят някой и друг лев по този начин, което най-малко им е идвало на ум, тс*се съгласяваха с охота. Първата година те ни сваляха и изкачваха багажа, ние не се пазарихме, а им плащахме колкото поискат. Кой ще ти изнесе багажа нагоре без пари? Следващата година те се изхитриха и започнаха да вземат прескъпо цената на услугите. Спомням си, че един от главните организатори тогава беше Николай, рождения брат на Борис Николов.
към текста >>
Но причината беше тази, че Учителят нареди повече да не се минава през Сапарева
баня
.
А те горко ще се каят за това". Николай плаща една сума много голяма за онова време. Багажът се изкачва, идва време същият багажа да се върне, като, превоза се заплаща прескъпо. На следващата година Учителят нарежда на приятелите да потърсят друг път, като се казва, че предишният е много дълъг и заобикалящ. Това е било обяснението.
Но причината беше тази, че Учителят нареди повече да не се минава през Сапарева
баня
.
Братята отидоха до Самоков, намериха коне и там откриха Янко, който се оказа съвестен работник и служител на Божието дело. Не беше българин, какъв беше, само той си знаеше, но надмина онези българи стократно както от Сапарева баня, че от Самоков, че и от Говедарци по своята честност. А знаете ли колко много години минавахме през Самоков и Говедарци? От там купувахме хранителни продукти, селяните припечелваха някой лев от нас, но нито един от тях не дойде при нас и не влезна в Братството. Не вярвам да има друга местност и друго население, през което да сме минавали толкова много пъти, което е било облагодетелствувано от нашите лагери, защото те продаваха продуктите на своя труд.
към текста >>
Не беше българин, какъв беше, само той си знаеше, но надмина онези българи стократно както от Сапарева
баня
, че от Самоков, че и от Говедарци по своята честност.
Багажът се изкачва, идва време същият багажа да се върне, като, превоза се заплаща прескъпо. На следващата година Учителят нарежда на приятелите да потърсят друг път, като се казва, че предишният е много дълъг и заобикалящ. Това е било обяснението. Но причината беше тази, че Учителят нареди повече да не се минава през Сапарева баня. Братята отидоха до Самоков, намериха коне и там откриха Янко, който се оказа съвестен работник и служител на Божието дело.
Не беше българин, какъв беше, само той си знаеше, но надмина онези българи стократно както от Сапарева
баня
, че от Самоков, че и от Говедарци по своята честност.
А знаете ли колко много години минавахме през Самоков и Говедарци? От там купувахме хранителни продукти, селяните припечелваха някой лев от нас, но нито един от тях не дойде при нас и не влезна в Братството. Не вярвам да има друга местност и друго население, през което да сме минавали толкова много пъти, което е било облагодетелствувано от нашите лагери, защото те продаваха продуктите на своя труд. Но нито един от тях не дойде при нас. Това трябва да се отбележи и да се знае.
към текста >>
Така ние напуснахме Сапарева
баня
и се прехвърлихме да се придвижваме през Самоков и Говедарци.
Тя стои, мига и недоумява: „Ами, Учителю, наистина ли са англичани тези тъпаци? " „Да, но сега са дошли тук в България, за да акумулират себе си Божествена енергия от присъствието на Божествения Дух в България и когато след време се преродят в Англия няма да бъдат простаци, а джентълмени. Сега тук са с празни стомни, но като си напълнят стомните и се родят в Англия, тогава ще ги видиш кои са и какви са. Затова търпи и работи с тях." Как ги е изтърпяла учителката само тя си знае. А това беше Веса Несторова.
Така ние напуснахме Сапарева
баня
и се прехвърлихме да се придвижваме през Самоков и Говедарци.
Та следващата година онези селяни от Сапарева баня дето ни обраха парите, накупили коне, мулета потриват с ръце и ни чакат да дойдем отново, за да ни оберат отново и да ни оскубят перушината. Чудят се защо ни няма и защо не идваме. Решили и се качили на езерата, за да проверят защо ни няма. Там заварват стотици палатки. Разбират, че сме минали от друго място.
към текста >>
Та следващата година онези селяни от Сапарева
баня
дето ни обраха парите, накупили коне, мулета потриват с ръце и ни чакат да дойдем отново, за да ни оберат отново и да ни оскубят перушината.
" „Да, но сега са дошли тук в България, за да акумулират себе си Божествена енергия от присъствието на Божествения Дух в България и когато след време се преродят в Англия няма да бъдат простаци, а джентълмени. Сега тук са с празни стомни, но като си напълнят стомните и се родят в Англия, тогава ще ги видиш кои са и какви са. Затова търпи и работи с тях." Как ги е изтърпяла учителката само тя си знае. А това беше Веса Несторова. Така ние напуснахме Сапарева баня и се прехвърлихме да се придвижваме през Самоков и Говедарци.
Та следващата година онези селяни от Сапарева
баня
дето ни обраха парите, накупили коне, мулета потриват с ръце и ни чакат да дойдем отново, за да ни оберат отново и да ни оскубят перушината.
Чудят се защо ни няма и защо не идваме. Решили и се качили на езерата, за да проверят защо ни няма. Там заварват стотици палатки. Разбират, че сме минали от друго място. Слизат долу и умуват какво да правят с нас.
към текста >>
30.
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА
,
,
ТОМ 5
" И тогава видях, че това беше Епитропов, който се беше окъпал в нашата
баня
и вана и беше си завил с бяла хавлиена кърпа главата.
Същата вечер след като приключиха разговорите за духовете аз влизам в голямата гостна стая. Беше тъмно и блещукаше само печката. Изведнъж виждам една фигура до печката седнала с чалма. Застанах до нея и извиках със силен глас: „Кой си ти и как се казваш? " Фигурата се стресна, стана, подскочи и разтреперано чувам глас: „Ти бе, какво те прихваща?
" И тогава видях, че това беше Епитропов, който се беше окъпал в нашата
баня
и вана и беше си завил с бяла хавлиена кърпа главата.
И за да изсъхне беше застанах до печката да се топли. А аз го бях помислила и взела за дух и то за индуски дух с чалма. Излезнах си смутена от стаята, а Петко стоеше не на шега уплашен от моето извикване. Години след това може би след десетина години го разказах този случай на Лулчев и на него му се видя много забавен и той го разказа пред целия салон в присъствието на Учителя. А Учителят се смееше от сърце както и Петко така и всички останали приятели се заливаха от смях.
към текста >>
31.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
След обтривавната
баня
се чувствува приятна топлина и бодрост.
Колко са важни основните им мисли: „Познаване името на Бога, на себе си и на ближните" и „Отхранваме най-малката божествена идея". В частен разговор при запитване Учителят каза, че през годината освен обливни бани всеки ден, трябва да се правят от време на време и обтривни. Обтривни бани тук практикувахме 10 седмици тая пролет и в началото на лятото. При обтривните бани предварително се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества. След това става разтривка чрез кърпа или гъба със слънчева или загрята на огъня вода и после става обтриване със суха кърпа.
След обтривавната
баня
се чувствува приятна топлина и бодрост.
Вчера посетих общата изложба на българските художници. Изложените картини са много на брой. Най-дълбоко впечатление прави „Пробуждане на съзнанието" от с. Цветана Симеонова. Това показва, как новият елемент в изкуството, внесен от духовната вълна е в състояние да говори на душата и да буди дълбоките й сили.
към текста >>
Банята
за Учителя при парахода е готова, но ще почне да работи от пролетта.
Учителят каза, че тая сума ще се употреби за плащане на таксата за водата. В началото на беседата брат Симеон обяви: Младежкият клас ще чисти полянката след обед в 3 1/2. Всички отидохме и чистихме. Носихме гребла, метли, колички. И Учителят работи.
Банята
за Учителя при парахода е готова, но ще почне да работи от пролетта.
Получих последното ви писмо, което ми даде Стефан. То е писано не чрез перо, а чрез куки. Прочетох го внимателно и разбрах съдържанието му. Много хубаво! Сестра Попова ми каза да ви пиша това, което ви се съобщава чрез нея: „Кажи на Цанка да бъде спокойна и да бъде свободна.
към текста >>
32.
ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Всеки един от вас може да си направи първоначална
баня
.
Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен.
Всеки един от вас може да си направи първоначална
баня
.
Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода. Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня. Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня.
към текста >>
Банята
в зданието ли седи?
Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня.
Банята
в зданието ли седи?
Не, в топлата вода. Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня. Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание.
към текста >>
Банята
, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на
баня
.
Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода.
Банята
, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на
баня
.
Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка".
към текста >>
Вие да кажем, че отивате на
банята
и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в
банята
, е направил най-хубавата
баня
.
Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода. Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня.
Вие да кажем, че отивате на
банята
и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в
банята
, е направил най-хубавата
баня
.
Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка". Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието".
към текста >>
Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е
баня
, а щом един се е къпал, това не е
баня
.
Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода. Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня. Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня.
Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е
баня
, а щом един се е къпал, това не е
баня
.
Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка". Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието". Употреби известно време, за да направиш връзката, 5 минути, 1/2 час и т. н.
към текста >>
33.
2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
И така пеша от Вакарел, та до Сапарева
Баня
.
Някой ни съобщи, че Братството отива на екскурзия на 7-те Рилски езера. Ние решихме да оставим всичко, онова, което работехме, но да отидем на Рила, затова и не ни платиха. И от Вакарел тръгнахме пеша. Имахме само половин питка кашкавал и почти никакви пари. Пътувахме, а вечер спяхме по плевниците и селяните ни отпускаха по някоя резеница хляб.
И така пеша от Вакарел, та до Сапарева
Баня
.
Там спахме пак на открито и се качихме на хижа „Скакавица" без пари и без провизии. Имахме някакъв вътрешен подтик, че трябва да се отиде на езерата. Но изобщо не бяхме се замислили с какво ще живеем. Знаехме, че важното е да сме там. А защо трябваше да сме там - това не знаехме.
към текста >>
34.
3. ЛОДКАТА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
След това го заведоха в
банята
да се напари с топла вода и го наливаха са се напие с гореща вода.
Сала го завързвахме за пристана, но приятелите си бяха довели и децата и те развързваха сала и се опитваха да отплават за незнайни морета според детските мечти и игри. Така веднъж едно дете, което беше на сала се преобърна и падна в студената вода. Разнесе се писък и суматоха. Водата студена, езерото дълбоко и всеки момент детето ще се удави. Тогава един приятел от Русе брат Никола Николов, също като мене моряк и плувал по водите на Дунав, веднага се съблече, хвърли се във водата, извади детето и го спаси.
След това го заведоха в
банята
да се напари с топла вода и го наливаха са се напие с гореща вода.
Там имахме две бани направени от платнища и се къпехме с гореща вода, която получавахме от собственоръчно направени бойлери, направени от братята, а затопляхме водата с дърва от клек. Имахме вече такъв инцидент и вече сала се заключваше с катинар. След като лодката бе готова, тя също се заключваше с катинар, защото много бяха желаещите за романтични разходки с нея по езерото. Тази лодка се оказа толкова стабилна, че и да искаш не можеш да я обърнеш. Тогава решихме да я пуснем свободно за разходки по езерото при едно условие: който я вземе ще отиде до чешмичката да напълни десетина-петнадесет кофи за вода и да ги закара до кухнята.
към текста >>
35.
4. ВЕНЧАВКАТА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Веднъж, когато татко ми слезе за продукти в Сапарева
баня
, ние използвахме отсъствието му, без да питаме Учителя, отидохме на Рилския манастир да се венчаваме.
Минко е починал на 21.1.1994 г. Аз бях изпълнителна и изчаках точно една година и тогава, без да питам пак Учителя си извадих документите необходими за целта и отидохме с Минко да се венчаваме в с. Слатина. Свещеника ни отказа обаче, защото аз бях малка и нямах необходимите навършени години. Тогава ние решихме да отидем в Рилския манастир, там да се венчаем. Това стана през лятото, когато аз бях с татко на палатка на Рила с Братството, а майка ми беше на обиколка, на екскурзия.
Веднъж, когато татко ми слезе за продукти в Сапарева
баня
, ние използвахме отсъствието му, без да питаме Учителя, отидохме на Рилския манастир да се венчаваме.
Там обаче ни отговориха, че само кръщават, но не венчават. „Само Цар Борис сме венчали тук". Ние се върнахме и тогава аз реших да попитам Учителя за това. Отидох при палатката на Учителя и Го запитах: „Учителю, може ли сега да се венчаем с Минко? " Учителят отговори: „Рекох, може!
към текста >>
И ето как стана това: баща ми пак беше отишьл в Сапарева
баня
за продукти и майка ми беше на екскурзия някъде, а ние двамата отидохме в Дупница, сега Станке Димитрово.
Отидох при палатката на Учителя и Го запитах: „Учителю, може ли сега да се венчаем с Минко? " Учителят отговори: „Рекох, може! " и се усмихна. И тъй ние се венчахме с Минко през 1938 г. и ето вече повече от 50 години, откак сме женени.
И ето как стана това: баща ми пак беше отишьл в Сапарева
баня
за продукти и майка ми беше на екскурзия някъде, а ние двамата отидохме в Дупница, сега Станке Димитрово.
Отидохме у една моя приятелка, която ми е идвала на гости в София. Но нея я нямаше, у тях бяха майка й и сестра й. Аз им разказах случая с нашата женитба, а майка й каза: „О, айоолу, върнете се, че майка ви ще плачи! " Но сестра й каза: „Ако Невена не ви венчае, аз ще ви венчая! " Когато дойде Невена, приятелката ми отговори: „Аз венчавам, аз кръщавам!
към текста >>
36.
6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
После направих няколко бани на вранска
баня
и така оздравях.
Постепенно започнах да хапвам и по нещо друго. Хляб по едно къшейче и каквото има. Така малко по малко започнах да се храня. А бях гладувала близо два месеца. Започнах постепенно да се възстановявам.
После направих няколко бани на вранска
баня
и така оздравях.
Това беше лечението на Учителя през пространството. След като оздравях, дълго време търсих оня същия вестник „Братство", в който в колоната „Учителят говори" бях прочела фразата: „Не се отчайвай и всичко, каквото пожелаеш ще ти се даде десеторно. Бъди само с Духа! " Аз претърсих цялата годишнина както и предишната, но никъде не намерих такова нещо написано. Такъв вестник въобще не съществуваше, макар че беше в моите и в Минковите ръце тогава и който ми вдъхна желание за живот.
към текста >>
37.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
След три-четири месеца отива за Горна
баня
, случи му се премеждие и умря.
Ама ще се надпяваме в църквата и ще извикаме всички свещеници от Арбанаси и от Търново, както и гражданството и те ще оценят нашето надпяване+. Разбира се той отказа. А той беше представител на езуитската школа, така както се проявяваше, както пред мен така и пред другите семинаристи. Неговото съзнание усещаше, хващаше, че съм имал нещо с богомилството и затова провокира онзи скандал, който не стана. А какво се случи с него.
След три-четири месеца отива за Горна
баня
, случи му се премеждие и умря.
Взе си го Небето. Както беше свършил семинарията и беше станал църковен служител той щеше да трепе и гори на клада и окото му нямаше да мигне. Беше типичен йезуит с вроден фанатизъм и затова Небето го прибра. След като напуснах семинарията баща ми беше много ядосан и смяташе, че под влиянието на беседите на Учителя аз съм напуснал семинарията. Затова отиде и се срещна с Учителя, за да го пита каква е причината и какво да прави с мене.
към текста >>
38.
21. МАГИЯ ЗА ДЪЖД
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал
банята
си, спалнята си и какви ли не придобивки.
Та така се приключи случката за онзи, който имаше власт над природните сили, който може да докара дъжда, но не можа да го спре. Дъщерята на Мария Младенова, казваше се Анжела свиреше години подред на арфа при Софийската опера, а пък моята дъщеря Ели свиреше на виола. Те имаха турне във Франция. В един свободен ден отишли да посетят Михаил в неговото имение. Той започнал да им показва онова, което има като богатство.
Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал
банята
си, спалнята си и какви ли не придобивки.
А Учителят казва, че Учителят на Черното Братство си слага пръстени по ръцете със злато и скъпоценни камъни и целите се обкичват със злато, защото търсят да придобият сила чрез златото и скъпоценните камъни. По това време е бил дегизиран, досущ образа на Учителя с орлов поглед. Особено направило впечатление на дъщеря ми Ели неговият остър орлов поглед. Та човек, който имаше власт да докарва дъждове имаше и власт да докарва злато, пари и богатство при себе си. Само това е достатъчно.
към текста >>
39.
5. ЖЕНИТБИ НА ИЗГРЕВА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Аз останах при Славчо, дойде и Люба и той почна да разширява къщичката - хол, кухня,
баня
.
Викам му: „Как така, нали обеща! " „Трябва да се оженя, налага се." „Е, викам, щом трябва..." И така те се ожениха. Тогава се наложи да се разширяват. Баба Данка и Димитрий отидоха по-долу при с. Анка Каназирева в една къщичка отделно.
Аз останах при Славчо, дойде и Люба и той почна да разширява къщичката - хол, кухня,
баня
.
Аз останах там Още ходех на училище. Ожениха се те с Люба. Тя беше агроном с висше образование, работеше в агрономическия факултет, много умна жена беше. Аз останах вкъщи като същевременно домакинствувах и ходех на училище. Идваха те вечерно време, приказваха си и през 1934 г.
към текста >>
40.
16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
В блок 11, с парно отопление,
баня
и т.
Тя живееше в малка нейна къщичка в долната част на Изгрева. В ляво имаше стая и кухня с коридорче. Често й ходех на гости и пиехме чай и весело си приказвахме. Тя свиреше на китара. По-късно, когато всички напуснаха Изгрева принудително, дадоха й жилище в „Червена звезда", но тя никак не го искаше.
В блок 11, с парно отопление,
баня
и т.
н., но тя не го искаше и не беше доволна.
към текста >>
41.
19. ДЕЦАТА ИДВАТ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
И тя само ни казваше: „Влезнете, чедо, в
банята
да се изкъпете!
Една попска хазайка. И тук бяхме една година. Майката на Жоро беше много добра и ние много се обичахме с нея. Ние ходехме често у тях в неделя, когато ходехме на Витоша. Връщаме се при нея, а тя приготвила пържени картофки и супи, както ние си знаехме и салати, така че в неделя винаги бяхме у тях.
И тя само ни казваше: „Влезнете, чедо, в
банята
да се изкъпете!
" Пък аз никога не съм се къпала с него и никога не съм влезнала в банята с него. Така че никога не успях да й угодя. Бях много притеснителна и никога не можех да си представя, че мога да влезна с него в банята. А тя се чудеше. Те имаха други разбирания за тези неща.
към текста >>
" Пък аз никога не съм се къпала с него и никога не съм влезнала в
банята
с него.
И тук бяхме една година. Майката на Жоро беше много добра и ние много се обичахме с нея. Ние ходехме често у тях в неделя, когато ходехме на Витоша. Връщаме се при нея, а тя приготвила пържени картофки и супи, както ние си знаехме и салати, така че в неделя винаги бяхме у тях. И тя само ни казваше: „Влезнете, чедо, в банята да се изкъпете!
" Пък аз никога не съм се къпала с него и никога не съм влезнала в
банята
с него.
Така че никога не успях да й угодя. Бях много притеснителна и никога не можех да си представя, че мога да влезна с него в банята. А тя се чудеше. Те имаха други разбирания за тези неща. Тя имаше обичай в събота да си приготви всичко за неделя и в неделя да ходи на черква.
към текста >>
Бях много притеснителна и никога не можех да си представя, че мога да влезна с него в
банята
.
Ние ходехме често у тях в неделя, когато ходехме на Витоша. Връщаме се при нея, а тя приготвила пържени картофки и супи, както ние си знаехме и салати, така че в неделя винаги бяхме у тях. И тя само ни казваше: „Влезнете, чедо, в банята да се изкъпете! " Пък аз никога не съм се къпала с него и никога не съм влезнала в банята с него. Така че никога не успях да й угодя.
Бях много притеснителна и никога не можех да си представя, че мога да влезна с него в
банята
.
А тя се чудеше. Те имаха други разбирания за тези неща. Тя имаше обичай в събота да си приготви всичко за неделя и в неделя да ходи на черква. В 10 часа бяха винаги на „Солунска" в евангелската черква. Ние по-рядко ходехме там, защото си предпочитахме Изгрева.
към текста >>
42.
2. БОЛНАТА РЪКА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Но нали непрекъснато работят с цимент и гипс напукал му се пръста, палеца на дясната ръка и той решава да отиде на
баня
в събота да се изкъпе и да си натопли по такъв начин пръста, защото го болял.
Тогава - 1932 г. работиха при Университета „Климент Охридски". Та там тия мрамори мъжът ми е работил с други работници. Работил е и изкуствен мрамор, вътрешната облицовка също. Те я работеха.
Но нали непрекъснато работят с цимент и гипс напукал му се пръста, палеца на дясната ръка и той решава да отиде на
баня
в събота да се изкъпе и да си натопли по такъв начин пръста, защото го болял.
И той го сложил на чучура да го напари, но то била станала инфекция на дясната ръка. И тъй боли го в неделя и понеделник и Георги не може да отиде на работа. Отекла му ръката. Отиваме при Учителя двамата с него, обяснихме му къде го боли ръката. Още като отидохме при Учителя Той леко се усмихна и каза: „Рекох, герой ще бъдете!
към текста >>
" Той пристъпи няколко крачки по площадката на изток, съсредоточи се за малко и каза: „Направете му, рекох, един компрес, една
баня
на ръката". Благодарих.
" И край, и свърши. Отивам отново при Учителя. Беше петък. Учителят слиза по стълбата с Библията в ръка за Младежкия клас. Казвам: „Учителю, Георги си замина!
" Той пристъпи няколко крачки по площадката на изток, съсредоточи се за малко и каза: „Направете му, рекох, един компрес, една
баня
на ръката". Благодарих.
Връщам се аз отново, а Учителят си влезе в салона. У дома децата спят. Девер ми Иван, той е на Младежкия клас. Децата ми Илия и Недялка бяха малки. Те в първи и четвърти клас ли бяха.
към текста >>
Сутринта като съм му направила тази
баня
и изтекла гнойта той постепенно идва в нормалното си състояние.
Той, като да си замине, дишаше тежко така. Значи той е бил в тази стаичка гдето няма въздух и в момента докато той дишал, Учителят прави връзката с него и тогава Георги вижда една светлина идва откъм изток и пристига като топка и като стига пред него видял образа на Учителя, който се обърнал към тези, които са зад него и извикал: „Върнете го обратно, аз гарантирам! " „И те, казва, веднага отвориха и напуснаха." И аз докато се върна вкъщи, той се връща към живота. Кажи ми сега как да не вярваш? Борбата значи е била цяла нощ.
Сутринта като съм му направила тази
баня
и изтекла гнойта той постепенно идва в нормалното си състояние.
Отивам отново при Учителя и му казвам: „Учителю, проби се, какво да правим сега по-нататък? " „Рекох, ще сварите ленено семе с мляко и ще налагате! До тука е добре." И започнах аз да слагам ленено семе. Едното свалям, друго слагам на три часа. Сега не мога да си спомня, но на втория ден ли, откак се проби, на третия ли Учителят пратил Иван Антонов да ми каже като рекъл: „Хайде да идем да видим брата!
към текста >>
43.
3. СИЛАТА НА ВЯРАТА
,
Райна Димитрова Колева
,
ТОМ 6
А Учителят казва: „Рекох, къпаните нямат нужда от
баня
!
Имаше от гр. Рига една сестра Елена, подписваше се на скалите „Елена-Рига" и така мина екскурзията, върнахме се. Аз мислех, че като си отида ще оздравея, а то веднага оздравях. То в същия момент станало оздравяването ми. И като да е, сестрата каза на Учителя: „Учителю, всички, които са идвали тука все дъжд ги е валяло, все бани правели един вид, окъпани идвали, пък нас само една лека росичка така ни зарося малко, нямаше голям дъжд".
А Учителят казва: „Рекох, къпаните нямат нужда от
баня
!
" Това беше 1939 г. за излекуването ми.
към текста >>
44.
1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
А там имали обичай да се мият на
баня
с гореща вода и след това отивали и се търкаляли в снега.
А пък друг имаше Димитър - първият хирург, завършил във Франция, който е създал Червения кръст в София. Та действително това са били няколко души, едни от първите от интелигенцията на България. Баща ми е имал двама братя - Христо и Иларион, който починал млад и 4 сестри - Роза, Мария, Елена и Дочка. Едно време хората са имали много деца. Иларион е следвал в Русия.
А там имали обичай да се мият на
баня
с гореща вода и след това отивали и се търкаляли в снега.
И той решил и направил това, обаче се разболява, стига до туберкулоза и починал. Другият, чичо Христо, той е живял в София както и баща ми. Баща ми бил останал на 10 години сирак, нали баща му бил починал след като се върнал от Цариград, а на 16 години останал и без майка и заминава за София. Там се установява. Майка ми пък е унгарка.
към текста >>
45.
2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Постлаха ни козяци на земята и така спахме няколко часа, защото станахме около 2 3 часа и тръгнахме през Сапарева
баня
, Паничище и хижа „Скакавица".
Брат ми беше на три години, много кротко дете и остана на грижите на леля ми Руска Ковачева, сестра на майка ми, а ние тръгнахме за Рила със свако ми, Тодор Ковачев, съпругът на леля ми Руска, синът им Боян и един негов приятел Яко Бенвенисти - евреин. Баща ми остана сам вкъщи и на дюкяна. Групата от Русе бе над 10 човека. По това време се отиваше за Рила през Дупница. Там спахме в къщата на коняря брат Янко, който ни прекарваше багажа години наред.
Постлаха ни козяци на земята и така спахме няколко часа, защото станахме около 2 3 часа и тръгнахме през Сапарева
баня
, Паничище и хижа „Скакавица".
Пътувахме през едни величествени борови гори, а край самия път имаше големи гъби, чудни, като шапчици. Много ни блазнеха гъбите, но ние не смеехме да берем, не знаехме, че това са печурки. Отначало аз вървях доста добре, но като наближихме хижа „Скакавица" се уморих и почнах да изоставам. Тогава си спомням, че бате Боян и бате Янко ме дърпаха с един бастун докато излезем на бивака при II-то езеро. Там ни посрещнаха нашите приятели.
към текста >>
46.
5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
През това време правех по една изпотяваща парна
баня
.
На сутринта сестра Олга замина с кораба за Тутракан, но брат Петър дойде да я вземе, защото тя пренощува у нас и наедно с нея отидоха на пристанището. Какво са говорили не зная, но след като я изпратил брат Петър дойде у нас и ми даде някои наставления как да започна лекуването. Аз нямах познания, нямах и опит. Нямах тогава никаква охота за ядене и не можех да се държа на краката си. Изкарах една седмица на череши и ягоди без никакъв хляб.
През това време правех по една изпотяваща парна
баня
.
В кухнята по това време палехме печка. Беше 31 март 1943 г. И тъй върху печката слагахме един котел с вода, която оставяхме да заври и в самата печка слагахме 2 - 3 камъка, които да се сгорещят силно. След това нареждахме малки столчета за главата и раменете и по-надолу, върху които лягах. Котела майка ми слагаше под гърба където ми бяха болките.
към текста >>
След парната
баня
се изтривах от потта и правех коремообтривна седяща
баня
в голям леген по правилата и охлаждаща същевременно, защото я правех с вода, която да е приятна за тялото, но по-хладка.
Котела майка ми слагаше под гърба където ми бяха болките. Пускаше камъните, така, щото водата започваше да ври и дори пръскаше малко и майка ми се страхуваше да не ме изгори. Така стоях 10 - 15 минути, като тя ме покриваше цяла с едно одеало. През това време аз дишах колкото мога дълбоко. През цялото време бивах съвсем леко облечена, почти без дрехи.
След парната
баня
се изтривах от потта и правех коремообтривна седяща
баня
в голям леген по правилата и охлаждаща същевременно, защото я правех с вода, която да е приятна за тялото, но по-хладка.
След това си обличах пижама, пиех по няколко горещи чая и лягах завита много добре, за да се изпотя обилно. През това време майка ми разтваряше широко прозорците, за да се проветри добре стаята и аз правех дълбоки вдишки както лежа. Изпотявах се първоначално малко, а постепенно повече. После ставах и се преобличах с други сухи дрехи. Всичко мокро се изпираше.
към текста >>
Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща
баня
на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя.
Аз изпълнявах точно указанията, които ми беше дал брат Петър, както и Учителят. Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед. Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър. Постилахме една рогозка, върху която лягах и майка ми ме покриваше цялата със зелените листа. По гръб и след това по лице.
Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща
баня
на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя.
И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно. Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане.
към текста >>
И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на
банята
постепенно.
Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед. Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър. Постилахме една рогозка, върху която лягах и майка ми ме покриваше цялата със зелените листа. По гръб и след това по лице. Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя.
И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на
банята
постепенно.
Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане. Той казваше: „Детето ми е болно, не ми е до лозето сега".
към текста >>
Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата
банята
беше по-ефикасна.
Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър. Постилахме една рогозка, върху която лягах и майка ми ме покриваше цялата със зелените листа. По гръб и след това по лице. Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя. И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно.
Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата
банята
беше по-ефикасна.
Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане. Той казваше: „Детето ми е болно, не ми е до лозето сега". За дълбоките вдишки брат Петър ме научи най-напред да ги правя легнала като слагах няколко книги върху корема си или някоя възглавница.
към текста >>
47.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Плащал им
банята
само и само да отиват по два пъти седмично на
баня
.
И наистина човек изпитваше удоволствие да влезе в сладкарницата на братя Филипови. Всичко светеше от чистота. Не само сладкарницата, но и работилницата. Ще си позволя да добавя още нещо, което казваше Петър: Понякога се случвало някое яйце да не е до там прясно, което променяло вкусът на крема, затова той го изхвърлял само заради това яйце целия съд с яйца. После той изисквал от работниците да спазват голяма хигиена.
Плащал им
банята
само и само да отиват по два пъти седмично на
баня
.
Това ми е разказвала Жана Новакова, дъщеря на Йордан Новаков, която често биваше при тях. И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си.
към текста >>
48.
13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
В Русе отивахме, в Горна Оряховица, в Търново, когато трябваше да идем на
баня
, а той много държеше за хигиената.
Той беше естет и искаше всичко да бъде по високия идеал. Направи, т. е. изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр. Боядисвахме, варосвахме и вършихме още много други работи. Но той не ставаше по-добре.
В Русе отивахме, в Горна Оряховица, в Търново, когато трябваше да идем на
баня
, а той много държеше за хигиената.
Когато стана студено останахме в Русе. Последното му отиване в с. Миндя беше за гласуването на 4.XII.1983 г. С мъка се качи на автобуса, за да идем на село, гласувахме и едва се върнахме. Заредиха се дни, които от ден на ден ставаха по-трудни, правех му компреси на краката с хавлиени кърпи, които сменях по няколко пъти през деня и през нощта.
към текста >>
49.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
в старческия дом на Горна
баня
.
Това става през 1937/38 г. Брат Райчев се разболял от притеснение и разправии с братя Маркови, та брат Георги Димитров го завел в града, в дома си и по-късно брат Райчев си заминал за София. Йордан Андреев се скарал със Стою Марков заради нередности, та било стигнало до бой, поради което Йордан напуснал стопанството и така останали само Петър Арабаджиев и Колю Йорданов. При брат Ватев живееше една сестра Петранка Чернева, казах преди, че жена му си е била заминала и от кога е дошла при него тая сестра не мога да кажа. Но сведения за сестра Петранка ми даде дъщерята на сестра й Ангелина - Сенка Чобанова, която почина тая година 1996 г.
в старческия дом на Горна
баня
.
Сестра Петранка Чернева е родена в бедно семейство с много деца. Баща й я дал слугинче у богати евреи. Обаче там трябвало да работи тежка работа, да носи вода от Дунава за разливане и пране. Тогава не е имало водопровод в Русе, а за пиене се ползвали водата от кладенците. Водопроводът е бил направен някъде около 1925 - 1930 година.
към текста >>
50.
12.Гарант и ипотека на къща
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с
баня
, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов.
Взели ли са го? Г.Д.: Не, защото са построили на Изгрева. След като се построи на Изгрева, тогава се пренесохме там на Изгрева. Г.Д.: Брат Радославов след като напускат Салона на ул. „Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща.
Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с
баня
, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов.
И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов. Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул. „Оборище“ 14 при такива условия, та да му построи именно вила там завършена с всички удобства. Взима си квартира на Изгрева и живее в квартирата докато се събори неговата къща и построи кооперация от Цанев. Ще му даде два апартамента долу в това новопостроено и вилата ще му направи за мястото, което му дава.
към текста >>
51.
2. Лодката на Рила
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
Отивахме няколко братя, които бяха със занаяти и можеха да строят и да приготвят кухнята,
банята
, казаните и всички неща за едно лагеруване.
2. ЛОДКАТА НА РИЛА Всяка година през месец юли и август летувахме на 7-те езера на Рила. Да се подготви лагера, за да приеме стотици хора не беше лесна работа.
Отивахме няколко братя, които бяха със занаяти и можеха да строят и да приготвят кухнята,
банята
, казаните и всички неща за едно лагеруване.
А това не беше малко. На Рила през няколко дни слизахме на първото езеро за дърва. Там имаше много дърва. Затова слизахме да играем Паневритмия долу на първото езеро и след това всеки взимаше кой колкото може да влачи от тези дървета. По-яките братя ги извличаха от долу от гората, а другите си избираха какво могат да носят на ръце.
към текста >>
Така по този начин я изнесохме от Сапарева
баня
до второто езеро.
А как се качи лодката? Бяха оформени две групи от братя от по 6 до 8 човека. Всяка група носеше едната половина от лодката, носеше се на рамене и на ръце. Имаше и трета група братя, които бяха като резерва. Те се включваха там където някой закъсваше.
Така по този начин я изнесохме от Сапарева
баня
до второто езеро.
Да не смятате, че беше лесно? Направете опит и преминете този преход само с една раница и вие ще видите, колко е трудно това разстояние да се преодолее. Горе, на второто езеро аз свързах двете половини на лодката с болтове по средата и по този начин стана една лодка за чудо и приказ. Учителят много се зарадва на тази лодка. Той се качи пръв и Той пръв се вози в нея.
към текста >>
52.
10. Строежът на кухнята на 7-те езера
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
10. СТРОЕЖЪТ НА КУХНЯТА НА 7-ТЕ ЕЗЕРА Като дойде време за отиване на Рила, тогава минавахме през Сапарева
баня
, аз тръгнах със сестра Йорданка Жекова и със сестра Керемидчиева, майка на една от стенографките при Учителя, сестра Савка.
10. СТРОЕЖЪТ НА КУХНЯТА НА 7-ТЕ ЕЗЕРА Като дойде време за отиване на Рила, тогава минавахме през Сапарева
баня
, аз тръгнах със сестра Йорданка Жекова и със сестра Керемидчиева, майка на една от стенографките при Учителя, сестра Савка.
Минахме с. Сапарева баня и седнахме на една полянка да починем. В това време дойдоха две, три жени с момиченцата си да ни видят. За тях беше интересно, защото хората от братството пътуваха на групи за рилските езера и всички минаваха през с. Сапарево, вземаха под наем магарета, които изнасяха денкове и продукти нагоре.
към текста >>
Сапарева
баня
и седнахме на една полянка да починем.
10. СТРОЕЖЪТ НА КУХНЯТА НА 7-ТЕ ЕЗЕРА Като дойде време за отиване на Рила, тогава минавахме през Сапарева баня, аз тръгнах със сестра Йорданка Жекова и със сестра Керемидчиева, майка на една от стенографките при Учителя, сестра Савка. Минахме с.
Сапарева
баня
и седнахме на една полянка да починем.
В това време дойдоха две, три жени с момиченцата си да ни видят. За тях беше интересно, защото хората от братството пътуваха на групи за рилските езера и всички минаваха през с. Сапарево, вземаха под наем магарета, които изнасяха денкове и продукти нагоре. По такъв начин влизахме във връзка със селяните. Като дойдоха жените седнаха при нас и завързаха разговор със сестра Йорданка.
към текста >>
53.
13. Двата хляба
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Оттам минахме покрай
банята
, после слязохме покрай пожарната команда, пресякохме ул.
Пък аз като чух си казвам: Ха, дано не го вземат. Ама къде да се носи, не зная. В Княжево ли, във Владая ли? И подмина той стъпалата където бяха те и аз си спомням даже край стъпалата как минах аз така и му се обадих: „Извинявайте, но дайте да ви нося портрета“. Той ме погледна така и ми го даде.
Оттам минахме покрай
банята
, после слязохме покрай пожарната команда, пресякохме ул.
„Раковски“ и после като я минахме, една-две преки ли какво качихме се в една сграда, на втория ли на третия етаж и той ми каза: „Остави тук портрета“. Извади си портмонето и ми даде десет лева. Ех, никога не бях изживявал такава радост. За времето си това беше много. И бързам аз, и отивам на фурната, вземам два хляба, мисля че бяха по пет лева хлябовете тогава, сложих ги в торбичката и отидох направо вкъщи и викам: „Ето мамо“.
към текста >>
54.
16. Екскурзия със зидари
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Отиваше на баните в Павел
баня
да ги продава.
Викам: „Защо? “ „Ами той е най-бедния човек в селото, няма хляб да яде, а ти отиваш при него на гости.“ Помислих така малко и му казвам: „Може да е най-бедния човек, но кажи ми като човек какъв е? “ Тогава той отговори: „За сведение, той е най-добрия човек в с. Енина“. Казвам: „Той ми е вуйчо, на майка ми брат и аз искам да го видя“. А вуйчо ми се занимаваше с това да пече семки, стъргали.
Отиваше на баните в Павел
баня
да ги продава.
Та отидох да се видя с вуйчо си Вълкан. Няколко дена прекарах при вуйчо Вълкан и оттам се върнах в Казанлък. След това вземах влака за Сливен. В Сливен отидох при брат Иван Калканджиев. Димитър Добрев беше тогава ръководител на братството.
към текста >>
55.
28. Чичо Драган - дезертьора
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Като излязохме от магазина, води ме на
баня
, изкъпахме се, казва, хубаво и се върнахме да се обличаме.
Гледаме на едно място шапки и чичо ти вика: „Станчо, харесва ли ти тая шапка? “ Ами много хубава. „И на мен ми харесва.“ Вземахме я. Отиваме на друг щанд, вземахме бельо, дрехи, риза, вземахме връзка, костюм, чорапи, обувки, вземахме шлифер ли какво - горна дреха. Един-два пакета ни увиха и той плати всичко.
Като излязохме от магазина, води ме на
баня
, изкъпахме се, казва, хубаво и се върнахме да се обличаме.
И чичо ти вика: „Станчо, тия дрехи, пленнишките ще седят закачени. Разтвори тези пакети, това е всичко купено за теб. Пленнишките дрехи ще ги увием в един пакет и като отидем в лагера там ще ги облечеш“. Станчо казва: Аз останах много учуден. Ние не се познавахме, не се знаехме, какво направи тоя човек... направих това, което ми нареди и се облякох.
към текста >>
56.
30. На Рила 1939 година
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
И други братя и сестри са приспивали в домът му когато са минавали в първите години през Сапарева
баня
.
Брат Янко е коняр от Станке Димитрово, който имаше коне и с тях пренасяше багаж, палатки, раници, хранителни продукти и др., първоначално от Горския дом, а по-кьсно от Вада до Рила и обратно. Много добър като човек, разбран и точен. Нощувал съм много често у тях. Понякога съм пращал писмо когато трябва да се срещна с него. Той винаги е бил изпълнителен.
И други братя и сестри са приспивали в домът му когато са минавали в първите години през Сапарева
баня
.
Винаги се е отнасял много добре към братята и сестрите. Той не е бил брат, но всички така му викахме „брат Янко“. Качихме се горе на планината където биваше бивака. Брат Янко натовари още първия път една част от капаците, а останалите втория път. Но като отидохме заварихме такава незапомнена влага на Рила, че като стъпиш като че стъпваш на сюнгер.
към текста >>
57.
33. Духовно подвизаване на Изгрева
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за
баня
и тоалетна.
Така клозетите останаха непоправени и разнебитени. Веднъж казах на Учителя: „Учителю, да вземем да изкопаем тука някои канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая? Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива .защото се измъчихте! “ И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от Горницата (така се наричаше стаята на Учителя).
Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за
баня
и тоалетна.
Учителят ме и слуша, погледна ме и каза:“ Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нищо“. За сведение, отначало Учителят е ползвал общите тоалетни, а много по-късно, когато бива построен „парахода“, където живееха стенографките, та след това бива построена тоалетна и баня. А първите тоалетни са били чак долу, където е ул. „Жолио Кюри“.
към текста >>
За сведение, отначало Учителят е ползвал общите тоалетни, а много по-късно, когато бива построен „парахода“, където живееха стенографките, та след това бива построена тоалетна и
баня
.
“ И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от Горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме и слуша, погледна ме и каза:“ Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нищо“.
За сведение, отначало Учителят е ползвал общите тоалетни, а много по-късно, когато бива построен „парахода“, където живееха стенографките, та след това бива построена тоалетна и
баня
.
А първите тоалетни са били чак долу, където е ул. „Жолио Кюри“. Друг път Учителят прави някой да ме извика и аз отидох при Него. Като отидох, Той ми каза: „Брат, есента вече дойде, пък и зимата идва след нея, а комина ми нещо не е в ред“. Касаеше се за комина в приемната стая.
към текста >>
Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната
баня
, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София.
Тя не се е отоплявала добре и Той често е сядал до печката и си е покривал нозете с одеяло. За сведение, Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в AHtog по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от „Чортленския извор“. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Добре, но веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза.
Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната
баня
, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София.
Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа. Обаче не минали десет-петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: „Георге, когато ще ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш“. И брат Куртев си казал, какво ли е станало сега и извикал брат Слави и му казал: „Абе ти, я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал? “ И брат Слави, хъка-мъка си казал.
към текста >>
Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната
баня
.
Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа. Обаче не минали десет-петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: „Георге, когато ще ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш“. И брат Куртев си казал, какво ли е станало сега и извикал брат Слави и му казал: „Абе ти, я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал? “ И брат Слави, хъка-мъка си казал.
Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната
баня
.
Брат Куртев му казал: „Ами може ли така, аз те помолих... както и да е“. С това се потвърждават думите на сестра Милка Периклиева, че „Учителят вижда от близо и далеч“.
към текста >>
58.
36. Първата фаза на Отечествената война
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Така тръгнахме значи от Кюстендил и спряхме в Горна
баня
.
Той помолил и няколко души дойдоха и го донесоха, защото аз трябва да стоя на вагона. И тъй както ми е леглото го сложихме в палатката до леглото. Беше вече към края на ноември, може дъжд да завали и т.н. да не е на открито. Селянинът отиде във фургона при началник влака и влакът потегли.
Така тръгнахме значи от Кюстендил и спряхме в Горна
баня
.
В Горна баня като спряхме първата ми работа беше да отида да си налея вода в манерката. Прибрах се във вагона, но дълго време, може би час или час и нещо не ни даваха път. Близкият на покойния войник се разхождаше по перона, но изведнъж влака като свирна и потегли с бързина и аз не видях какво стана. Обаче като стигнахме София чакам да дойде селянина, но го няма никакъв и в това време моя вагон го отделиха и го прикачиха на околовръстния влак. Мене трябваше да ме оставят на гара Сердика, на мястото на настоящия дворец на културата „Людмила Живкова“.
към текста >>
В Горна
баня
като спряхме първата ми работа беше да отида да си налея вода в манерката.
И тъй както ми е леглото го сложихме в палатката до леглото. Беше вече към края на ноември, може дъжд да завали и т.н. да не е на открито. Селянинът отиде във фургона при началник влака и влакът потегли. Така тръгнахме значи от Кюстендил и спряхме в Горна баня.
В Горна
баня
като спряхме първата ми работа беше да отида да си налея вода в манерката.
Прибрах се във вагона, но дълго време, може би час или час и нещо не ни даваха път. Близкият на покойния войник се разхождаше по перона, но изведнъж влака като свирна и потегли с бързина и аз не видях какво стана. Обаче като стигнахме София чакам да дойде селянина, но го няма никакъв и в това време моя вагон го отделиха и го прикачиха на околовръстния влак. Мене трябваше да ме оставят на гара Сердика, на мястото на настоящия дворец на културата „Людмила Живкова“. Аз седя и се чудя какво да правя.
към текста >>
59.
38. Вила под наем
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Те били ходили в Панчарево на
баня
и се връщали от там и аз като съм викал, Веска ме познала по гласа и казала: „Лельо, това е бати Гради“.
Чичо Георги се беше оженил за друга жена, понеже първата беше починала. Значи Веска беше дъщеря на втората жена на чичо, която била вдовица. А аз съм ходил много пъти у тях на гости. А пък леля й и вуйчо й на Веска работят в Елин Пелин. Той беше майстор в тъкачната фабрика.
Те били ходили в Панчарево на
баня
и се връщали от там и аз като съм викал, Веска ме познала по гласа и казала: „Лельо, това е бати Гради“.
„Иди да го видиш“, рекла лелята. „А, мене ме е срам“, казала Веска. „Иди ти.“ И лелята идва. Та така се видяхме с Весето. Значи сънят ми ми подсказа, че ще се видя с някого.
към текста >>
Брат ми запалил кюмбето в
банята
, а имаше и бойлер.
Като ми каза така аз изтръпнах целия. И веднага се сетих за целувката. „Е“, викам, „каквото е станало, станало, изгорели, изгорели, няма какво“. Като излизам от Изгрева край бараката на сестра Балтова, гледам вилата си стои на място, не е изгоряла. Но като пристигам виждам, наистина е станал пожар.
Брат ми запалил кюмбето в
банята
, а имаше и бойлер.
Включил и него и излязъл с детето на разходка. Тя беше малка тогава дъщеря му Мими. Юлия-жена му беше в болницата. Ама наклал той кюмбето много хубаво. А до нас имаше войскова част и те гледали, че от целия покрив на вилата излиза пушек, обаче няма пламък.
към текста >>
Като изхвърлили целия багаж от вилата, един войник, който бил до
банята
и нещо удари в стената и какво става, точно където е печката, кюмбето, бойлера, всичко това от години наред е нагрявало.А там е било стаичка направена с летви.
Ама наклал той кюмбето много хубаво. А до нас имаше войскова част и те гледали, че от целия покрив на вилата излиза пушек, обаче няма пламък. В това време мама била на беседа, а брат ми смятал като се върне да изкъпе детето и после с него да идат в болницата при Юлия. Като се връща от разходка, гледа целия багаж от вилата изхвърлен вън на двора. А какво било.
Като изхвърлили целия багаж от вилата, един войник, който бил до
банята
и нещо удари в стената и какво става, точно където е печката, кюмбето, бойлера, всичко това от години наред е нагрявало.А там е било стаичка направена с летви.
Отвътре летви измазано и отвън пак летви и измазано и това никой не знае. Нито хазаите, нито ние. Години наред там е тлеело и станало като въглен и понеже брат ми бил напълнил много хубаво кюмбето, там се зачервява и се запалват летвите и почнало да кади. та и това нещо преживях. От пожара само тази стеничка пострада.
към текста >>
60.
45. Време за равносметка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Единият лекар бил още момченце в Сапарева
баня
, а Учителят като се връщал от Рила или като отивал, отивал там на
баня
.
лекар ме пита първо, от къде съм се научил да нося такава дълга коса. Аз му отговорих: „Когато другаря Георги Димитров се върна от Москва ходих да го посрещна и го видях с дълга коса, което много ми хареса. От тогава реших да нося дълга коса“. Гл. лекар каза: „Хайде, не се занасяй ами кажи истината“. А те познавали Учителя.
Единият лекар бил още момченце в Сапарева
баня
, а Учителят като се връщал от Рила или като отивал, отивал там на
баня
.
Баща му бил военен. Учителят седнал така на една пейка, а детето се завъртяло около Учителя, седели с баща му значи на пейката ли какво и Учителят казал на баща му, че това дете ще стане учен човек. Така впоследствие той станал лекар. Гл. лекар пък бил от Несебър. Аз също съм работил в Несебър.
към текста >>
61.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
" Тогава я завеждал в
банята
, изкъпвал я, обличал я с чисти дрехи, изпирал и изчиствал навсякъде.
Майка му също трепереше, но по-малко. Към края на живота си беше доста зле, което обстоятелство затрудняваше гледането й. Като възрастен човек тя имаше склероза и то в доста силна форма. Гради ми е разказвал как понякога я намира вкъщи поизцапана. Поскарвал й се, но после си казвал: „Гради, на кого се сърдиш, нима тя го иска!
" Тогава я завеждал в
банята
, изкъпвал я, обличал я с чисти дрехи, изпирал и изчиствал навсякъде.
Ето какъв е бил Гради. Помагал на много хора, услужвал е, бил е във всяко отношение кавалер. На болни и възрастни хора винаги се е притичвал на помощ. Всичко това, което разказва е истина. За много случаи от живота му мнозина братя и сестри са били свидетели.
към текста >>
62.
5. Звучене на душите преди брака
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Даже една сродна душица му заведох да я огледа - горката тя още не е омъжена, живее в Горна
Баня
, Венета се казва и бе сестра на моят командир от фронта.
“ Но това е Гради, а не някой друг човек и за това като чу това число, което му казах, добави: „Ще ми ги водиш една подир една и аз ще ти кажа за кого да се ожениш. За един месец 18 любовници могат да минат пред мене, за да ги огледам“. И това наказание прие Гради. И аз започнах да му ги водя - една, две, три, та до 18. А Гради си ги отбелязваше по номера на един лист, пишеше имената им и си отбелязваше, че ги отхвърля.
Даже една сродна душица му заведох да я огледа - горката тя още не е омъжена, живее в Горна
Баня
, Венета се казва и бе сестра на моят командир от фронта.
За нея най-много ми е мъчно, че Гради не я одобри. Така той не одобри моите 18 любовници. Случи се така, че Учителят ме вика при себе си по някакъв повод във връзка с цигулките, да прегледам една-две, за да ги поправим. Аз си свърших работата с цигулките, защото аз работех при Коста Гнатюк и вече разбирах от цигулки. Издебнах момента, за да Го запитам за моето положение.
към текста >>
63.
35. Обществената баня
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
35. ОБЩЕСТВЕНАТА
БАНЯ
Бай Иван е слушал един голям процент от беседите, които е държал Учителят и всички задачи дадено от Учителя се е стремил да ги изпълнява.
35. ОБЩЕСТВЕНАТА
БАНЯ
Бай Иван е слушал един голям процент от беседите, които е държал Учителят и всички задачи дадено от Учителя се е стремил да ги изпълнява.
В една вероятно от школните лекции, аз не съм я срещнал тая задача, Учителят е направил изказване, че всички приятели, всички, които искат да бъдат окултни ученици не трябва да използват обществените бани за къпане. И е казал, всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие вкъщи. Може на части. Може най-напред да измие единия крак или долната част на крака, пък горната част на крака, пък другия крак, пък така на части, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани. Веднъж Стоянка Илиева отива на на обществена баня.
към текста >>
Веднъж Стоянка Илиева отива на на обществена
баня
.
35. ОБЩЕСТВЕНАТА БАНЯ Бай Иван е слушал един голям процент от беседите, които е държал Учителят и всички задачи дадено от Учителя се е стремил да ги изпълнява. В една вероятно от школните лекции, аз не съм я срещнал тая задача, Учителят е направил изказване, че всички приятели, всички, които искат да бъдат окултни ученици не трябва да използват обществените бани за къпане. И е казал, всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие вкъщи. Може на части. Може най-напред да измие единия крак или долната част на крака, пък горната част на крака, пък другия крак, пък така на части, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани.
Веднъж Стоянка Илиева отива на на обществена
баня
.
Тогава всеки квартал в София имаше обществена баня и те се ползваха много от софиянци. След банята по тялото й се появила екзема. Опитва се да я лекува, но безуспешно. Отива да търси помощ от Учителя. „Защо посещавате градските бани.
към текста >>
Тогава всеки квартал в София имаше обществена
баня
и те се ползваха много от софиянци.
В една вероятно от школните лекции, аз не съм я срещнал тая задача, Учителят е направил изказване, че всички приятели, всички, които искат да бъдат окултни ученици не трябва да използват обществените бани за къпане. И е казал, всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие вкъщи. Може на части. Може най-напред да измие единия крак или долната част на крака, пък горната част на крака, пък другия крак, пък така на части, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани. Веднъж Стоянка Илиева отива на на обществена баня.
Тогава всеки квартал в София имаше обществена
баня
и те се ползваха много от софиянци.
След банята по тялото й се появила екзема. Опитва се да я лекува, но безуспешно. Отива да търси помощ от Учителя. „Защо посещавате градските бани. Ще се къпете у дома.
към текста >>
След
банята
по тялото й се появила екзема.
И е казал, всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие вкъщи. Може на части. Може най-напред да измие единия крак или долната част на крака, пък горната част на крака, пък другия крак, пък така на части, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани. Веднъж Стоянка Илиева отива на на обществена баня. Тогава всеки квартал в София имаше обществена баня и те се ползваха много от софиянци.
След
банята
по тялото й се появила екзема.
Опитва се да я лекува, но безуспешно. Отива да търси помощ от Учителя. „Защо посещавате градските бани. Ще се къпете у дома. Колко пъти съм говорил, но никой не ме слуша.
към текста >>
Но повече никога не стъпила в градската
баня
.
„Защо посещавате градските бани. Ще се къпете у дома. Колко пъти съм говорил, но никой не ме слуша. А сега търсите лек от мен“. Учителят й дал съвет и тя оздравяла.
Но повече никога не стъпила в градската
баня
.
Бай Иван слушал съвета на Учителя за частичното измиване на тялото и си казва: Аз не мога да го изпълня, няма как, защото нямам възможности никакви. И на части, и на цяло, не мога да изпълня тая задача“. Така си казва той и не мисли да я изпълнява. Но ето, отива той след тая беседа и след тия си размисли, трябва да отиде на баня. Отива в банята, влиза вътре и започва да се къпе, да се мие.
към текста >>
Но ето, отива той след тая беседа и след тия си размисли, трябва да отиде на
баня
.
Учителят й дал съвет и тя оздравяла. Но повече никога не стъпила в градската баня. Бай Иван слушал съвета на Учителя за частичното измиване на тялото и си казва: Аз не мога да го изпълня, няма как, защото нямам възможности никакви. И на части, и на цяло, не мога да изпълня тая задача“. Така си казва той и не мисли да я изпълнява.
Но ето, отива той след тая беседа и след тия си размисли, трябва да отиде на
баня
.
Отива в банята, влиза вътре и започва да се къпе, да се мие. В това време някакъв уовек друг минава край него и се подхлъзва нещо, но се хваща за него. А бай Иван имал страшно неприятно чувство някой да го пипне. Просто нетърпимост имал към външни такива дразнители (интервенции) по тоя начин и като се обърнал и като го видял тоя, че го пльоснал на земята. Човекът след малко станал, бай Иван продължил да се къпе, а оня станал, отишъл при бай Иван и му казал: „Ти защо правиш тъй?
към текста >>
Отива в
банята
, влиза вътре и започва да се къпе, да се мие.
Но повече никога не стъпила в градската баня. Бай Иван слушал съвета на Учителя за частичното измиване на тялото и си казва: Аз не мога да го изпълня, няма как, защото нямам възможности никакви. И на части, и на цяло, не мога да изпълня тая задача“. Така си казва той и не мисли да я изпълнява. Но ето, отива той след тая беседа и след тия си размисли, трябва да отиде на баня.
Отива в
банята
, влиза вътре и започва да се къпе, да се мие.
В това време някакъв уовек друг минава край него и се подхлъзва нещо, но се хваща за него. А бай Иван имал страшно неприятно чувство някой да го пипне. Просто нетърпимост имал към външни такива дразнители (интервенции) по тоя начин и като се обърнал и като го видял тоя, че го пльоснал на земята. Човекът след малко станал, бай Иван продължил да се къпе, а оня станал, отишъл при бай Иван и му казал: „Ти защо правиш тъй? Ти знаеш ли кой съм аз?
към текста >>
След като се измил, излязъл от
банята
, облякъл се и тръгва да си отива.
Просто нетърпимост имал към външни такива дразнители (интервенции) по тоя начин и като се обърнал и като го видял тоя, че го пльоснал на земята. Човекът след малко станал, бай Иван продължил да се къпе, а оня станал, отишъл при бай Иван и му казал: „Ти защо правиш тъй? Ти знаеш ли кой съм аз? “ Бай Иван го изгледал така надменно и понеже е притежавал голяма физическа сила, не го е било страх пък и чувството за страх, нямал такова чувство, обърнал се към него и казал: „Какво да не си пристав? “ Обърнал се и продължил да се мие.
След като се измил, излязъл от
банята
, облякъл се и тръгва да си отива.
И ето на вратата той, същия човек, гдето го бутнал в банята, облечен и той си отива и се срещат на врата, но този облечен и наистина с униформата на пристав. Като се срещат, казва на бай Иван: „Е, сега, г-не, как сме? Какво аз сега да направя? “ Бай Иван отговаря: „Ами каквото искаш! “ И бай Иван продължи да ми разказва.
към текста >>
И ето на вратата той, същия човек, гдето го бутнал в
банята
, облечен и той си отива и се срещат на врата, но този облечен и наистина с униформата на пристав.
Човекът след малко станал, бай Иван продължил да се къпе, а оня станал, отишъл при бай Иван и му казал: „Ти защо правиш тъй? Ти знаеш ли кой съм аз? “ Бай Иван го изгледал така надменно и понеже е притежавал голяма физическа сила, не го е било страх пък и чувството за страх, нямал такова чувство, обърнал се към него и казал: „Какво да не си пристав? “ Обърнал се и продължил да се мие. След като се измил, излязъл от банята, облякъл се и тръгва да си отива.
И ето на вратата той, същия човек, гдето го бутнал в
банята
, облечен и той си отива и се срещат на врата, но този облечен и наистина с униформата на пристав.
Като се срещат, казва на бай Иван: „Е, сега, г-не, как сме? Какво аз сега да направя? “ Бай Иван отговаря: „Ами каквото искаш! “ И бай Иван продължи да ми разказва. „Той излезе благороден, сто пъти по-благороден от мене.
към текста >>
Но от тоя момент нататък бай Иван наистина се замисля и решава въпроса с
банята
.
Какво аз сега да направя? “ Бай Иван отговаря: „Ами каквото искаш! “ И бай Иван продължи да ми разказва. „Той излезе благороден, сто пъти по-благороден от мене. Абсолютно нищо не ми направи и си отиде човека“.
Но от тоя момент нататък бай Иван наистина се замисля и решава въпроса с
банята
.
Така беше го решил, че и аз даже след като той беше ми казал това нещо съм се ползвал и от неговата баня. Беше намерил един казан, може би с диаметър около 80 см и с дълбочина някъде също около 80 см, поставен на три крака метални, който си го държеше в бараката гдето държеше въглищата и дървата за отопление и един път минимум в седмицата сгорещяваше вода на печката, това дали ще бъде зиме или лете, няма значение. Стопляше вода в тенджери и в кофи, влизаше в тоя казан, слагаше едно малко столче дървено и се къпеше в него. Така той реши въпроса с изкъпването вкъщи. А лятно време, в големите горещини опъваше навънка, на двора тел на два кола и на бараката и на тях слагаше чаршафи и вътре се къпеше пак по тоя начин.
към текста >>
Така беше го решил, че и аз даже след като той беше ми казал това нещо съм се ползвал и от неговата
баня
.
“ Бай Иван отговаря: „Ами каквото искаш! “ И бай Иван продължи да ми разказва. „Той излезе благороден, сто пъти по-благороден от мене. Абсолютно нищо не ми направи и си отиде човека“. Но от тоя момент нататък бай Иван наистина се замисля и решава въпроса с банята.
Така беше го решил, че и аз даже след като той беше ми казал това нещо съм се ползвал и от неговата
баня
.
Беше намерил един казан, може би с диаметър около 80 см и с дълбочина някъде също около 80 см, поставен на три крака метални, който си го държеше в бараката гдето държеше въглищата и дървата за отопление и един път минимум в седмицата сгорещяваше вода на печката, това дали ще бъде зиме или лете, няма значение. Стопляше вода в тенджери и в кофи, влизаше в тоя казан, слагаше едно малко столче дървено и се къпеше в него. Така той реши въпроса с изкъпването вкъщи. А лятно време, в големите горещини опъваше навънка, на двора тел на два кола и на бараката и на тях слагаше чаршафи и вътре се къпеше пак по тоя начин. Или топлеше вода на слънцето, или ако е слънчевата топлина недостатъчна, пак на печката и извършваше тая процедура по тоя начин.
към текста >>
Аз го възприех начина от него и така ежеседмично той извършваше процедурата с
банянето
, после аз го извършвах, но той ми определяше час и така ползването на тоя казан продължи докато бай Иван беше жив.
Така той реши въпроса с изкъпването вкъщи. А лятно време, в големите горещини опъваше навънка, на двора тел на два кола и на бараката и на тях слагаше чаршафи и вътре се къпеше пак по тоя начин. Или топлеше вода на слънцето, или ако е слънчевата топлина недостатъчна, пак на печката и извършваше тая процедура по тоя начин. Ползването на тоя казан го ползвах и аз дълго време, защото аз живях под наем и нямах други възможности. Пак така, но в един леген, но в казана беше по-лесно.
Аз го възприех начина от него и така ежеседмично той извършваше процедурата с
банянето
, после аз го извършвах, но той ми определяше час и така ползването на тоя казан продължи докато бай Иван беше жив.
По тоя начин той можа да изпълни задачата, която е дал тогава Учителят и аз трябва да кажа, че покрай него и аз я изпълних и аз я имах в предвид и след като бай Иван си замина не отидох вече на обществена баня. И тук, докато не бяхме направили баня, по тоя начин извършвахме хигиенизирането. Чрез казан, но не този, който имам сега, но друг. Не този на бай Иван. От него остана поуката.
към текста >>
По тоя начин той можа да изпълни задачата, която е дал тогава Учителят и аз трябва да кажа, че покрай него и аз я изпълних и аз я имах в предвид и след като бай Иван си замина не отидох вече на обществена
баня
.
А лятно време, в големите горещини опъваше навънка, на двора тел на два кола и на бараката и на тях слагаше чаршафи и вътре се къпеше пак по тоя начин. Или топлеше вода на слънцето, или ако е слънчевата топлина недостатъчна, пак на печката и извършваше тая процедура по тоя начин. Ползването на тоя казан го ползвах и аз дълго време, защото аз живях под наем и нямах други възможности. Пак така, но в един леген, но в казана беше по-лесно. Аз го възприех начина от него и така ежеседмично той извършваше процедурата с банянето, после аз го извършвах, но той ми определяше час и така ползването на тоя казан продължи докато бай Иван беше жив.
По тоя начин той можа да изпълни задачата, която е дал тогава Учителят и аз трябва да кажа, че покрай него и аз я изпълних и аз я имах в предвид и след като бай Иван си замина не отидох вече на обществена
баня
.
И тук, докато не бяхме направили баня, по тоя начин извършвахме хигиенизирането. Чрез казан, но не този, който имам сега, но друг. Не този на бай Иван. От него остана поуката.
към текста >>
И тук, докато не бяхме направили
баня
, по тоя начин извършвахме хигиенизирането.
Или топлеше вода на слънцето, или ако е слънчевата топлина недостатъчна, пак на печката и извършваше тая процедура по тоя начин. Ползването на тоя казан го ползвах и аз дълго време, защото аз живях под наем и нямах други възможности. Пак така, но в един леген, но в казана беше по-лесно. Аз го възприех начина от него и така ежеседмично той извършваше процедурата с банянето, после аз го извършвах, но той ми определяше час и така ползването на тоя казан продължи докато бай Иван беше жив. По тоя начин той можа да изпълни задачата, която е дал тогава Учителят и аз трябва да кажа, че покрай него и аз я изпълних и аз я имах в предвид и след като бай Иван си замина не отидох вече на обществена баня.
И тук, докато не бяхме направили
баня
, по тоя начин извършвахме хигиенизирането.
Чрез казан, но не този, който имам сега, но друг. Не този на бай Иван. От него остана поуката.
към текста >>
64.
12. Любомир Лулчев
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Всеки ден идва и все Учителя го задържаше и най-после веднъж като излезна от стаята на Учителя дрехите му бяха мокри, като че е от
баня
излезнал, И го питам: „Брат Лулчев, защо Учителят ви не пуска толкова време седите на вратата, и сега като излизате толкоз сте измъчени и измокрени от пот?
12. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Тука като бяха евакуирани от бомбардировките, Учителя беше тука, а Лулчев беше евакуиран в друго място в друга къща в селото. И дохожда тука и седи на вратата, но Учителя не го пуска. Седи по два, три часа и най-после го пуща Учителя. И така това продължаваше време. Все така.
Всеки ден идва и все Учителя го задържаше и най-после веднъж като излезна от стаята на Учителя дрехите му бяха мокри, като че е от
баня
излезнал, И го питам: „Брат Лулчев, защо Учителят ви не пуска толкова време седите на вратата, и сега като излизате толкоз сте измъчени и измокрени от пот?
“ Той каза така: „Ще ти кажем брат, ама в момента не можем да ти кажем нищо“. И така продължаваше. Един ден пак дойде по това време, Учителят ни беше отишъл на екскурзия на Витоша, на връх Острец с всички братя, които имаше тука при мене. Той дойде тука по това време - Лулчев. Запита: „Тука ли са нашите хора?
към текста >>
65.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
И сега направиха
баня
, басейни, разни работи, ама дебито е един и същ.
Минерален? Там го откриха. Т.: Да. За тоя извор Учителят каза: „Тук има подземна река пет, шест метра широка. Но иде време ще искат да изкарат много вода, ама от тоя дебит един грам няма да се разреши повече“.
И сега направиха
баня
, басейни, разни работи, ама дебито е един и същ.
Не може. Опитаха се, сондираха - но не може. Не се дава. В.: Значи нещата на Учителя се сбъднаха. Така. Сега тая стая гдето сме в момента тука втората под ред от входа, ти в тая стая ли живееше през време на Учителя?
към текста >>
Да отидеш на
баня
да се изкъпеш.
Бележка на редактора: Темелко Стефанов си замина на 1.04.1990 г. А магнетофонният запис е осъществен от Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ (29 и 31 март 1944 г., село Мърчаево) Що е любов? Да излезеш от калта. Що е любов?
Да отидеш на
баня
да се изкъпеш.
Що е любов? Да станеш свещ, да те запалят и да светиш. Да любиш, това значи да влезеш в хармония с Божествения свят на любовта, с ангелския свят на любовта и с човешкия свят на любовта, т.е. с всички добри хора. Има един Божествен порядък, на който всички наред трябва да се подчиняват.
към текста >>
66.
3. Змията
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Ще отбележа, че тогава се връщахме след летуването през хижа „Скакавица“ и Сапарева
баня
.
Той започна да се движи свободно, започна да говори и същия ден отиде на изворчето и обиколи лагера. За голяма радост на всички братя и сестри същата вечер Учителя слезе на братския огън при всички. Неговото слизане по стъпалата беше велико тържество за всички. Всички братя и сестри със сълзи на очи от радост запяха песента „Светъл лъч от горе слиза“ Има запазени снимки от това време - всички заедно до Учителя на чешмичката. Дълго време след тази случка братята и сестрите ме гледаха накриво, смятайки, че аз съм допринесла за влошаване здравословното състояние на Учителя, което и без това никак не беше добро.
Ще отбележа, че тогава се връщахме след летуването през хижа „Скакавица“ и Сапарева
баня
.
Така при завръщането си през същата година по пътя ме настигна брат Борис Николов. Той ме запита: „Я ми кажи, сестра Стефке, как стана твоето ухапване от змията? “ И аз му разказах всичко подробно. Той ме изслуша внимателно и накрая ми каза: „Ти си взела участие в болезненото състояние на Учителя и затова когато се е подобрило Неговото състояние и твоето се е подобрило“. И наистина в денят когато Учителят отиде до чешмичката и след като се върна вечерта слезе при огнището и всички плачеха от радост и Му целуваха ръка и аз бях също добре.
към текста >>
67.
1. Първите събори за новодошлите
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Всички бяхме ентусиазирани и душите ни като че ли се къпеха в някаква духовна
баня
.
През това време имаше дежурни братя и сестри, които приготвяха вода за чай. Закуските, обеда и вечерята бяха общи. По такъв начин всички братя и сестри имаха възможност да общуват и да се опознават. Учителят държеше по две беседи на ден. Сутрин в 10 часа и след обед в 5 часа.
Всички бяхме ентусиазирани и душите ни като че ли се къпеха в някаква духовна
баня
.
Съборът трая около десетина дена и всички си отидоха обновени и възродени.
към текста >>
68.
5. Открития лист
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
На връщане от Сапарева
баня
бяхме са качили на една открита кола с Учителя.
Ето, че по едно време откъм гората дойдоха няколко войника с пушки и искаха от присъствуващите открити листове. Който имаше го показа, но един брат от Търговище нямаше и те го забраха със себе си. След като разпитаха околните, не знам по каква причина, към мене не се задянаха за открит лист и така минах благополучно. Все едно, че не ме забелязаха. След това пак имаше ходене до Мусала с превозни средства, които наемахме от София.
На връщане от Сапарева
баня
бяхме са качили на една открита кола с Учителя.
Таман тръгнахме и от един полицейски пост ни спира полиция и искаше открити листове. Само аз нямах. Всички провериха, а аз като че ли не бях там. Нито ме забелязаха, нито ми поискаха открит лист. На връщане от София към село пак минах благополучно през няколко полицейски проверки.
към текста >>
69.
7. Цигулка и булка
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
Той работеше в центъра там, до
банята
при архитектите.
Той все се върти тука, ама внимавай да не те излъже. Той е много по-голям от тебе“. А Тошо имаше брат, който живееше на Цариградското шосе. Брат му беше много учен - инженер. Ангел се казваше.
Той работеше в центъра там, до
банята
при архитектите.
А Тошо как се казваше? Тодор Коцев Недин. Родителите му са от Лютаково, Ботевградско. Той е завършил столарското училище в Русе. Обаче чистеше комините на сестрите и на братята.
към текста >>
70.
3. Първи групи в Италия
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
И той, Веро се явява и казва да прави тази
баня
от Луи Куне и едновременно да пие хума.
Може би ти като идваш от Изгрева, там Учителят може да помогне, тя пак да си възвърне тази способност. Аз за първи път присъствах на такова нещо. Не знаех, накара ме да седна до нея и наистина този техния ръководител се яви. Веро се казва. Присъствуваше една двойка адвокат - той, а жена му бе болна от туберкулоза с две каверни.
И той, Веро се явява и казва да прави тази
баня
от Луи Куне и едновременно да пие хума.
Да я лекуват с това много дълго време. В: Кой се явява на спиритическия сеанс? А: Ами един техен ръководител, Веро, ама който просто много хубави послания дава, като че ли Учителя говори, все върху основата на Любовта.
към текста >>
71.
13. Майката Лучия
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Но след една седмица, както след
банята
така си е почивала и чува, че някой вика: „Помощ, помощ“ и вижда картината: „Градината и едно магаре, което ми яде всичките рози.“ Тя веднага става и куфарите стяга. „Къде?
А: Ами най-различни. Има една опитност. Градина имахме много хубава, пълна с рози и заради градината,така лекарят я беше посъветвал да отиде на Хисаря на бани да прави. Най-после се реши като помоли една комшийка да полива цветята и тръгва за Хисаря със сестра ми. Трябваше цял месец да седят там.
Но след една седмица, както след
банята
така си е почивала и чува, че някой вика: „Помощ, помощ“ и вижда картината: „Градината и едно магаре, което ми яде всичките рози.“ Тя веднага става и куфарите стяга. „Къде?
“, казва сестра ми. „Тръгвам, едно магаре ми яде розите.“ Тя не си мисли, че от Хисаря е далече, къде ще стигне. Но решила. Тръгва и наистина като пристига гледа, че няма нито една роза, нито една пъпка от роза. Отива при комшийката: „Аз си почивах, като се събудих видях туй магаре, изпъдих го, но то беше изяло вече всичките рози“.
към текста >>
72.
8. Като воин на Бялото Братство
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Щеше просто да си умре така от болки.“ Александрина веднага вика бърза помощ, носят я на болница, нали там малко я позакрепват и й направиха всички изследвания, даже я отвориха малко, но видяха, че вече е късно, имала рак в панкреаса, има метастазии навсякъде и тогава я сложиха в един институт много хубав, в отделна стая, телевизор, отделно сервизни помещения,
баня
, телефон до нея и много хубави грижи.
и като дойде 1988 г., казва: „Послушах те, лельо, сложих си телефон“. Когато й стана на Ана много лошо, тази Александрина, италианката, която се грижи за нея, за Ана всеки ден й се обажда след тази случка и казва 2-3 дена не ми се обажда никой и тогава отива при нея да разбере защо не вдига телефона. А тя живееше на разстояние както да речем Княжево. „Отидох да видя какво става. Виждам вратата отворена, заварвам я, масата пълна с беседи на Учителя, телефона затрупан с книги и тя паднала долу.
Щеше просто да си умре така от болки.“ Александрина веднага вика бърза помощ, носят я на болница, нали там малко я позакрепват и й направиха всички изследвания, даже я отвориха малко, но видяха, че вече е късно, имала рак в панкреаса, има метастазии навсякъде и тогава я сложиха в един институт много хубав, в отделна стая, телевизор, отделно сервизни помещения,
баня
, телефон до нея и много хубави грижи.
За всичко се грижеше персонал срещу медицинската помощ, нали, това което и ние имахме уж едно време. Тя плащаше само 20%, а 80% плащаха социални грижи. Тогава Александрина се обади на брат ми в Италия, на Кармело, на Джилю в Женева и брат ми от Италия ходи два пъти да я види, а Джилю всяка събота и неделя с жена си от Женева взимаха един бърз влак, който за 4-5 часа отиваше от Женева до Париж и той се грижеше нали за сестрите да им носи нещо. Нали все пак трябва. Въобще той се грижи после за погребението.
към текста >>
73.
16. КАРМА ОТ ВРЕМЕ ОНО
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Веднъж Братството пътуваше с влак София-Дупница, откъдето тръгвахме за Сапарева
баня
и оттам се изкачвахме за 7-те рилски езера.
Жадувах за контакт с Учителя и Словото Му. Това правех и през пролетната ваканция. Но през лятната ваканция учителката Стоянка имаше възможност да бъде и на Изгрева, и да се качи на 7-те езера на Рила. Това бяха щастливи и светли дни в моя живот. След това се прибирах в моето село, Богданов дол, окръг Пернишки и работех между тоя народ като учех децата му, получавайки скромна учителска заплата, която едва ми стигаше да преживявам.
Веднъж Братството пътуваше с влак София-Дупница, откъдето тръгвахме за Сапарева
баня
и оттам се изкачвахме за 7-те рилски езера.
Минавайки с влака показах с поглед селото си, което трябваше да бъде зад хребета, на Учителя. Там в това село имах най-големите си неприятности в живота с колегите-учители, така също и с местното население, а да не говорим за непослушните ученици. Едва издържах, но не можах да се преместя в друго село, макар че бях правила многократни опити. Учителят отправи своят поглед нататък, начумери се малко, смръщи малко вежди и каза: "Ех, имала си карма там от време оно с тези хора. Не се кахъри, нали си плащаш полиците?
към текста >>
74.
50. ТОАЛЕТНА ЗА ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА
,
,
ТОМ 8
Той използваше за къпане
банята
зад бараката на стенографите, която бе наречена парахода.
"Какво копаете, заровено имане ли търсите? " "Копаем трап за отвърстията на братята и сестрите. Обърни се, за да ти вземем мярка, за да не би да се изгуби твоето имане, което излиза от отвърстието." Разбрахме се. Каквото повикало, такова се обадило. Аз съм виждала как Учителят много пъти е отклонявал удобствата, които приятелите понякога предлагаха.
Той използваше за къпане
банята
зад бараката на стенографите, която бе наречена парахода.
Той не изискваше удобства и разкош. Живееше в скромна обстановка и на нея ние обърнахме внимание след като Той си замина и възрастните приятели бяха решили, от стаята Му да направят музей. Тогава всички видяха, че Той имаше едно легло, една маса, един стол и една печка. Това е. На следващата година латвийската група отново пристигна.
към текста >>
75.
80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
А една сестра се учудваше, че нейният чорап, който тя забравила в
банята
, бил тук.
И имаше какво да се гледа. Гледах същите тези хора, които изоставиха палатки, изоставиха топли завивки и храна, и тръгнаха. И сега ги откриваха в купчината денкове, пакети и кошници, стоварени от последната кола. Всичко е донесено! Всичко. До кърпичка, останала под снега, до изгубен молив.
А една сестра се учудваше, че нейният чорап, който тя забравила в
банята
, бил тук.
"Кажи ми", помолих сестра Бочена, която седна в този момент до мене - какво правихте на следният ден в снеговете там". "Великолепно време имахме! Слънце! Слънце! Белина!
към текста >>
76.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ
,
,
ТОМ 8
Баня
, Пловдивско.
със светско име Стоян Попгеоргиев Шопов, роден 7.1Х.1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Заминава си на 14Л/.1947 г. в с.
Баня
, Пловдивско.
Завършва Богословско училище в Самоков 1896 г. и Духовна академия в Киев -1904 г. Секретар и протосингел в Българската екзархия в Цариград 1910-1915 г. От 1915 Г.-1919 г. специализира в Швейцария и защитава докторат по литература и философия.
към текста >>
77.
23. ПОСЛЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Милият Учител, така фин както беше, сам се изкъпа, макар че
банята
беше тясна и пълна с пара.
През всичкото време почти плачех от вътрешно едно чувство, което имах, като умиление и като скръб. Беше сряда и Учителят отиде в дома на Мария Тодорова, за да се окъпе у тях. Аз Го придружих. Къщата щеше да се запали и пак Учителят с чаша вода изгаси пожара. Искали всичко да изчистят, но Той не им позволи.
Милият Учител, така фин както беше, сам се изкъпа, макар че
банята
беше тясна и пълна с пара.
Водата се топлеше на един бойлер с печка и имаше отгоре душ. След като се окъпа и се облече сам, ние със Сийка Динова влезнахме при Него. Предложихме Му да си изсуши косите с електрическа печка, като я поставихме далеч от Него. За няколко минути почнаха да хвърчат капчици от тънките, сребърни коси. Възкликнах пред Учителя, че толкова малко изисква Неговата коса, за да се изсуши.
към текста >>
78.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА
,
1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
,
ТОМ 8
Той имаше голяма къща в подножието на Сахат тепе, една много здрава къща на някакъв си турски бей, огромни стаи с
баня
.
Мама казва: "Само четях Библията и се молех". Тя чела и подчертавала стиховете от псалмите от Евангелието с много голяма концентрирана молитвена мисъл, за да изживее тези моменти докато се прибере в България. Но в това време турците почват да си отмъщават на българите и е опасно придвижването даже по улиците на Одрин. Тогава някоя от туркините дава на мама фередже, мама се загъва като туркиня, а кмета на града нарежда на някакъв си военен да съпроводи мама, понеже баща ми остава още в Одрин да прибере покъщнината, а мама с двете деца е ескортирана до гарата, настанена е вече във влака и така става безопасно нейното пътуване до Пловдив. В Пловдив тя се прибира и заживяват в дома на дядо ми.
Той имаше голяма къща в подножието на Сахат тепе, една много здрава къща на някакъв си турски бей, огромни стаи с
баня
.
Банята беше колкото тази стая. В: Запазена ли е още тази къща? Веска: Запазена е, но леля ми я продаде, защото те напуснаха вече Пловдив. Отчасти е запазена още старата постройка, в която живяхме, но има и пристройка нова.
към текста >>
Банята
беше колкото тази стая.
Тя чела и подчертавала стиховете от псалмите от Евангелието с много голяма концентрирана молитвена мисъл, за да изживее тези моменти докато се прибере в България. Но в това време турците почват да си отмъщават на българите и е опасно придвижването даже по улиците на Одрин. Тогава някоя от туркините дава на мама фередже, мама се загъва като туркиня, а кмета на града нарежда на някакъв си военен да съпроводи мама, понеже баща ми остава още в Одрин да прибере покъщнината, а мама с двете деца е ескортирана до гарата, настанена е вече във влака и така става безопасно нейното пътуване до Пловдив. В Пловдив тя се прибира и заживяват в дома на дядо ми. Той имаше голяма къща в подножието на Сахат тепе, една много здрава къща на някакъв си турски бей, огромни стаи с баня.
Банята
беше колкото тази стая.
В: Запазена ли е още тази къща? Веска: Запазена е, но леля ми я продаде, защото те напуснаха вече Пловдив. Отчасти е запазена още старата постройка, в която живяхме, но има и пристройка нова.
към текста >>
79.
3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
На следващия ден бяхме в Сапарева
баня
откъдето вземахме кола.
Гали, като пренасят казана от кухнята към поляната където се хранехме, чукна си крака в една скала и тука си разцепи надкостницата. В това време веднага се спуснаха сестри със зехтин и кантарион и го превързаха, но той слезе от планината на кон. Ние бяхме само 10 дни, това беше неговата отпуска. Тогава нямаше голяма отпуска както сега. Но това не го разочарова, не го спря.
На следващия ден бяхме в Сапарева
баня
откъдето вземахме кола.
В колата бяхме: брат Бертоли, сестра Мария Тодорова, съпругата на Борис, Гали и аз, четиримата в колата. И вървим от Сапарева баня през село Студена и т.н. и на Красно село на шосето трябваше да спрем. Но междувременно сестра Мария ме пита: "Е, как ви хареса? " Казвам: "Сестра, много ми хареса".
към текста >>
И вървим от Сапарева
баня
през село Студена и т.н.
Ние бяхме само 10 дни, това беше неговата отпуска. Тогава нямаше голяма отпуска както сега. Но това не го разочарова, не го спря. На следващия ден бяхме в Сапарева баня откъдето вземахме кола. В колата бяхме: брат Бертоли, сестра Мария Тодорова, съпругата на Борис, Гали и аз, четиримата в колата.
И вървим от Сапарева
баня
през село Студена и т.н.
и на Красно село на шосето трябваше да спрем. Но междувременно сестра Мария ме пита: "Е, как ви хареса? " Казвам: "Сестра, много ми хареса". Връщаме се вкъщи, рано беше към 5 часа след обед, летен ден, имахме гости някакви. Леля ми имаха голяма градина, голям двор, красиво беше, гостите насядали така и аз: "Бяхме на едно място където Христовото Учение се прилага!
към текста >>
80.
5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК
,
,
ТОМ 8
Тази жена, много мила, много умна жена, при нея идваха на гости, и то всеки... тя имаше турска
баня
вкъщи, там се къпеха и идваха на гости и Чудомир, писателя значи Чудомир с жена си.
Може би го знаете, защото той скоро е починал д-р Бочаров, Стефан Бочаров, син на г-жа Берта Бочарова. Той е бил във ВМИ. Той преди няколко години почина. Сега нейния малък син беше ученик. Г-жа Бочарова я заварих вдовица с един син в гимназията, другия син в София следва медицина -Стефчо, а дъщеря й учителка в някакво село Казанлъшко женена за някакъв си военен.
Тази жена, много мила, много умна жена, при нея идваха на гости, и то всеки... тя имаше турска
баня
вкъщи, там се къпеха и идваха на гости и Чудомир, писателя значи Чудомир с жена си.
А жена му беше учителка в гимназията по рисуване, една много симпатична жена. Тя се казваше Чорбаджийска по баща. Идваха да се къпят и ми правеше впечатление, че те много уважаваха г-жа Бочарова и после разбрах, че нейния съпруг, с него се е запознала във Виена, когато е следвал като студент по медицина, идват в България, създават си семейство и след 10-годишен живот той се увлича по някаква си сестра и напуска Казанлък и отива в Бургас да живее и я напуска нея с трите деца. Всичките нейни близки с голямо уважение, с голяма почит към нея се притичат на помощ, помагат й кой както може. Тя дава под наем горните стаи, това е.
към текста >>
81.
7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯ ПАНСИОН
,
,
ТОМ 8
Имахме там и
баня
.
А пък директорка на пансиона беше мис Мелъни Търнър, една великолепна американка, която 20-го-дишна напуска Америка да бъде от полза за България. И основава в Ловеч, на един от хълмовете беше колежа, девически пансион с американски и български учители имаше. Тя беше много добра пианистка и тя ми даде да живея в нейната квартира. В горния етаж бяха нашите спални. Една американка, тя и аз.
Имахме там и
баня
.
Долу пък беше хола с библиотеката и с пиано и всичко. Тя ми даде всичко каквото беше. И хубаво бях посрещната. Гали ме заведе там, пък моя приятелка беше учителка вече там в Ловеч и тя ме представи на мис Търнър, на цялата колегия и Гали изнесе концерт в залата за концерти. Те имаха зала за концерти в колежа.
към текста >>
82.
10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
В Сапарева
баня
наехме лека кола заедно с брат Алфиери Бертоли и сестра Мария Тодорова.
Първите братя и сестри, с които се запознах на Рила бяха брат Димитрий Стоянов, брат Славчо Печеников и Люба Андреева, която впоследствие стана съпруга на брат Славчо, и Катя Зяпкова. Един ден, когато брат ми помагаше да се носи един казан с храна, неволно се удари в една малка скала и нарани крака си. Тогава нежни братя и сестри му помогнаха да облекчи болките си като му намазаха нараненото място със зехтин и кантарион и го бинтоваха. Отпусните дни на моя брат привършиха и настана утрото на нашето тръгване към София. Понеже брат ми все още не можеше да се движи, намериха кон, който го пренесе до подножието на полянката, а сестра Катя Зяпкова сръчно и смело водеше коня за юздите по стръмните и каменливи нанадолни пътища.
В Сапарева
баня
наехме лека кола заедно с брат Алфиери Бертоли и сестра Мария Тодорова.
По пътя сестра Мария Тодорова ме запита: "Харесва ли ви Рила? " С възторг й отговорих: "Да! " Когато стигнахме у дома, ние живеехме тогава в Красно село, в градината на къщата имаше гости. И в пламенно настроение казах: "Бяхме при едни хора, които живеят по Христа! " И така постепенно се ориентирах към Изгрева, който се разполагаше зад гората на едно от най-здравословните красиви места и освен това най-високо място в близост на София.
към текста >>
83.
27. ТЕРЕЗА КЕРЕМЕДЧИЕВА
,
,
ТОМ 8
И той направи
банята
, едно голямо чудо за нашия рилски лагер.
А може и на някои острови на океана. На Тихия и Атлантическия океан изгрява слънцето в 4 часа когато ние се събираме. "21.март 1960 г., неделя. Прекрасно време и слънчево. Моя най-мила душо, днеска, Димитрий беше един прекрасен брат, прекрасен приятел, много сръчен като техник.
И той направи
банята
, едно голямо чудо за нашия рилски лагер.
Направи по всички правила на изкуството за строеж на баня, като прие с радост съвета на Учителя как да я построи, за да избегне замърсяването нали на водите, които изтичат след къпането, да не замърсяват първото езеро. Построи се с много голяма любов и всички бяхме щастливи тогава, когато можем да се изкъпем особено пък тези от кухнята, които винаги трябваше дълго време да се примиряват с едно частично измиване, което не беше достатъчно хигиенично за тях. Димитрий беше и музикант. Той свиреше на цитра, пееше в хора и беше един предан брат и много обичаше да услужва на всички, когато станеше някоя техническа повреда по домовете. Той беше специалиста към когото се обръщаха." В: Това е писмо от...?
към текста >>
Направи по всички правила на изкуството за строеж на
баня
, като прие с радост съвета на Учителя как да я построи, за да избегне замърсяването нали на водите, които изтичат след къпането, да не замърсяват първото езеро.
На Тихия и Атлантическия океан изгрява слънцето в 4 часа когато ние се събираме. "21.март 1960 г., неделя. Прекрасно време и слънчево. Моя най-мила душо, днеска, Димитрий беше един прекрасен брат, прекрасен приятел, много сръчен като техник. И той направи банята, едно голямо чудо за нашия рилски лагер.
Направи по всички правила на изкуството за строеж на
баня
, като прие с радост съвета на Учителя как да я построи, за да избегне замърсяването нали на водите, които изтичат след къпането, да не замърсяват първото езеро.
Построи се с много голяма любов и всички бяхме щастливи тогава, когато можем да се изкъпем особено пък тези от кухнята, които винаги трябваше дълго време да се примиряват с едно частично измиване, което не беше достатъчно хигиенично за тях. Димитрий беше и музикант. Той свиреше на цитра, пееше в хора и беше един предан брат и много обичаше да услужва на всички, когато станеше някоя техническа повреда по домовете. Той беше специалиста към когото се обръщаха." В: Това е писмо от...? Веска: Това е сестра Тереза Керимидчиева, майката на Савка.
към текста >>
84.
8. „УПАНИШАДАТА НА ЕЗЕРАТА 1939 Г.
,
,
ТОМ 8
Историите с излекуването на сина си и срещата с Тодор Живков ми разправи, когато му гостувах в Горна
баня
, където живееше, бих казал в една мизерна къщичка с дъщеря си и синът си.
Той предпочете да работи между работниците, които винаги бе защитавал като бригадир в завод. Типичен случай за неговата почтеност. Един ден в завода идва Тодор Живков с антуража си, вижда го (а те се познавали още от 1934 г,), изненадан е и го пита защо се е отделил от старите си приятели и казва: "Камене (а Камен е нелегалното име на Рунев), ела при нас, ще ти дадем пост какъвто желаеш". Рунев му отговаря: "Гледай си работата, аз тук съм си добре! " И като работник се пенсионира.
Историите с излекуването на сина си и срещата с Тодор Живков ми разправи, когато му гостувах в Горна
баня
, където живееше, бих казал в една мизерна къщичка с дъщеря си и синът си.
Един човек със запазен висок идеал.
към текста >>
85.
16. ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: По-нататък вие правехте там
баня
.
В.К.: И там вие готвехте. Е.А.: Там имаше два казана. Един за вода, един за готвене. Голям казан, щото като се съберем сто души правиме. Доста казани трябва.
В.К.: По-нататък вие правехте там
баня
.
Е.А.: Правехме. Той, Димитър Стоянов ги измисли тия бани. Той беше така уредник, негова работа беше, като пристигне и имахме някой път две, а една година имахме и три даже. Три самовара, нали големи занасяхме горе, а отгоре с платно ги покривахме, даже от нашите стари палатки, които са се изпокъсали, щото ги коваха на гредичките. И така беше.
към текста >>
Това беше прекрасно което сме имали на Рила с
банята
.
Той беше така уредник, негова работа беше, като пристигне и имахме някой път две, а една година имахме и три даже. Три самовара, нали големи занасяхме горе, а отгоре с платно ги покривахме, даже от нашите стари палатки, които са се изпокъсали, щото ги коваха на гредичките. И така беше. Оставяха една вратичка, която се пускаше и затваряше, и оттам влизахме, и много беше хубаво. Много бяха хубави баните, защото дърва имаше сухи и водата изобилна.
Това беше прекрасно което сме имали на Рила с
банята
.
В.К.: Тоалетните ви къде бяха? Е.А.: Тоалетните бяха там дето са сега тоалетните на хижата. Имайте предвид, че много клек имаше тогава и имаше къде да бъдат, но клека се изсече, и нищо няма сега.
към текста >>
86.
17. ОТКРИВАНЕ НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ние носихме тия белите камъни по пътя, който идва от Сепарева
баня
, там под билото на голямата поляна на петото езеро, долу под него има от тези много кварцови, мрамор им казвахме ние, но това е кварц.
Но един брат от провинцията, не знам кой беше, мина отатъка и дойде насам и ни каза през водата: „Тука има едно изворче, под канарата". И аз казах: „Учителю, братът казва, че там има изворче". И Учителят премина, прескочи и всички, които бяхме наоколо прескочихме и Той като видя изворчето каза: „То каза по-хубаво ще е да му направим така едно коритце, за да го грее слънцето, та водата да не е толкоз студена". И почнаха да правят и го направиха. За чучур издяляха от камъни улей под форма на ръце.
Ние носихме тия белите камъни по пътя, който идва от Сепарева
баня
, там под билото на голямата поляна на петото езеро, долу под него има от тези много кварцови, мрамор им казвахме ние, но това е кварц.
Така ни казаха после геолозите, да. И там ходехме брат всеки ден и с торбичка, кой колкото може и носехме камъчета. Оттам пренесоха и тези големите камъни. И донесоха три камъка. Единият се оказа, че беше царят, другият беше царицата, а третият беше престолонаследника.
към текста >>
87.
25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Най-напред каза да правите по една потна
баня
40 дена наред.
Е.А.: Учителят казваше, че човек като носи вода, водата има магнетизъм и той се ползва, щото получава магнетизма от водата. И ни каза тази задача. Всеки да си вземе две стомнички от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден три пъти... десетият ден десет пъти до изворчето и да се върнем и естествено ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото. Защото Той пък в 1924 год. на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма.
Най-напред каза да правите по една потна
баня
40 дена наред.
После каза, много е всеки ден. Той разбра, че ние няма да можем да го направим и ни го даде два пъти в седмицата 40 дена. Да Ви кажа, аз тогава изпълних тази задача, но такова хубаво нещо съм почувствувала накрая на режима, накрая на изпълнението на задачата. Едно, че много лесно се изпотявах. Изпивала съм много вода.
към текста >>
88.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева
баня
, и Му донесе рициновото.
Е.А.: Мъчно. В.К.: Вие кофа Му носехте? Е.А.: Не, те Му направиха до нас една дупка, такова, нещо,там не можеше да ходи. После Му направиха по-близо отходно място, после кофа сложихме до палатката, щото мъчно се движеше, нали? За тези неща правехме каквото можем, нали за удобство, но въобще беше стегнат стомахът Му през време на този период, да.
Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева
баня
, и Му донесе рициновото.
И Паша приготвила резенчета от лимони, за да вземе рициновото масло и Му го дава. И тя ми разказваше: „Давам Му рициновото и лимоните у мен в една чинийка съм сложила". Той запита: „Това защо е? " Пита за лимоните. „Ами Учителю, за да вземете след рициновото масло".
към текста >>
89.
57. ОТХОДНОТО МЯСТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Е.А.: За другите, после, като направиха
банята
на Учителя, след като доведоха през 1933 год.
В.К.: А после? Е.А.: Беше на поляната. Там, точно до чешмата на зодиака. Там беше за Него. В.К.: А на другите?
Е.А.: За другите, после, като направиха
банята
на Учителя, след като доведоха през 1933 год.
водата, изкопаха яма и там направиха и клозет. И за нас имаше клозет и баня. В.К.: За стенографките? Е.А.: Да. После, не, за нас стенографките.
към текста >>
И за нас имаше клозет и
баня
.
Там, точно до чешмата на зодиака. Там беше за Него. В.К.: А на другите? Е.А.: За другите, после, като направиха банята на Учителя, след като доведоха през 1933 год. водата, изкопаха яма и там направиха и клозет.
И за нас имаше клозет и
баня
.
В.К.: За стенографките? Е.А.: Да. После, не, за нас стенографките. А пък Учителят идваше да се къпе в нея баня. Той идваше, понеже нямаше при Него баня и в събота палехме печката, то беше самовар.
към текста >>
А пък Учителят идваше да се къпе в нея
баня
.
водата, изкопаха яма и там направиха и клозет. И за нас имаше клозет и баня. В.К.: За стенографките? Е.А.: Да. После, не, за нас стенографките.
А пък Учителят идваше да се къпе в нея
баня
.
Той идваше, понеже нямаше при Него баня и в събота палехме печката, то беше самовар. Палехме печката и Той там идваше да се къпе. В.К.: Всяка събота. Е.А.: Всяка събота, да. Ама разбира се понеже беше и клозет, винаги преди това всичко измивахме, изчиствах и тогава идваше Той.
към текста >>
Той идваше, понеже нямаше при Него
баня
и в събота палехме печката, то беше самовар.
И за нас имаше клозет и баня. В.К.: За стенографките? Е.А.: Да. После, не, за нас стенографките. А пък Учителят идваше да се къпе в нея баня.
Той идваше, понеже нямаше при Него
баня
и в събота палехме печката, то беше самовар.
Палехме печката и Той там идваше да се къпе. В.К.: Всяка събота. Е.А.: Всяка събота, да. Ама разбира се понеже беше и клозет, винаги преди това всичко измивахме, изчиствах и тогава идваше Той. В.К.: Ама беше и клозет.
към текста >>
Е.А.: Дето беше
банята
, там беше и клозета.
Е.А.: Всяка събота, да. Ама разбира се понеже беше и клозет, винаги преди това всичко измивахме, изчиствах и тогава идваше Той. В.К.: Ама беше и клозет. Е.А.: Имаше и клозет. В.К.: В същото помещение ли?
Е.А.: Дето беше
банята
, там беше и клозета.
В.К.: С цимент ли беше отгоре? Е.А.: С цимент, отдолу циментиран, яма с вода, с вода и голяма яма имаше, която почти не се напълни. Много дълбока яма направиха, грамадна яма беше и беше много удобно, тогава беше вече удобно. В.К.: А за другите братя? Е.А.: Всеки си правеше в двора.
към текста >>
90.
60. ПРИЕМНАТА СТАЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
И един път даже нямало Ангел, нямало брат Ради и Савка идва и вика: „Учителят Еленке те вика веднага", аз даже бях в
банята
, веднага се приготвих за една минута изтичах и ми каза: „Можеш ли да се качиш, аз ще ти държа стълбата".
Да, това е балкона, да. Помня една случка, казаха, че веднъж бил се заключил и си бил забравил ключовете и накарал дядо Ради да се качи през прозореца по стълбата, за да отключи отвътре. Да, и мене ме накара веднъж. Той имаше секретен ключ на вратата. Забравил си ключа в другия панталон и няма как да отвори.
И един път даже нямало Ангел, нямало брат Ради и Савка идва и вика: „Учителят Еленке те вика веднага", аз даже бях в
банята
, веднага се приготвих за една минута изтичах и ми каза: „Можеш ли да се качиш, аз ще ти държа стълбата".
И аз се качих. В.К.: Не мина ли през стената, както казват другите? Е.А.: Не, не, не, слезе така, ха, ха. Аз даже бях много горда, че Учителят има доверие в мене. Не, ама аз не се страхувах, ама после като се качих на височкото, така видях че коджа е високо, ама Учителят ми държи стълбата, хич не се страхувах, прескочих от тук, отидох и Му отворих.
към текста >>
Даже аз бях в
банята
и веднага се облякох и тичам.
Значи Учителят не минаваше през стената както на някои окултисти им се иска. Слага се стълбата? Е.А.: Дядо Ради, братя, а един път даже и мене ме извика. Изглежда, че никой нямаше и Савка вика: „Еленке, Учителят те вика". Викам: „Добре".
Даже аз бях в
банята
и веднага се облякох и тичам.
„Еленке, каза, забравил съм си ключа. Можеш ли да се покатериш по стълбата? " И аз понеже бях като момче. В „Парахода" бях момчето и покатерих се. После Учителят ми държи стълбата, как ще ме е страх.
към текста >>
91.
82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Даже когато за пръв път почнахме, най-напред оттатък почнахме, от Сепарева
баня
, а после вече от 1935 год.
Той понеже са занимаваше с търговия, нали и печатарство, тези неща по му лежаха и затова той най-често е уреждал летуването на Рила. Да речем записването, пренасянето, уговарването. Той беше един от деятелните братя за организацията по Рила. Автобусите да доведат, да ни пренасят на време и хората, и багажа. В това отношение Славчо много е работил.
Даже когато за пръв път почнахме, най-напред оттатък почнахме, от Сепарева
баня
, а после вече от 1935 год.
до края Славчо организираше изнасянето ни за Рила. Но след Учителя той май почти не е уреждал. Той Учителят си уреждаше нещата. Славчо имаше печатница впоследствие и някои от беседите са печатани в неговата печатница. Там с Неделчо се справяше.
към текста >>
92.
107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Сега на Изгрева имаше
баня
.
Ходеше ли на бръснар Той? Кой Го подстригваше? Е.А.: Сам. С огледало. Сега косата Му може друг да е подстригвал, но брадата сам си я подстригваше с огледало, не ходеше на бръснар.
В.К.: Сега на Изгрева имаше
баня
.
Е.А.: Когато бяхме на Изгрева, ние трите стенографки живеехме заедно и бяхме си направили една баня от зебло и лятно време топлехме вода на слънце и там се обливахме. По едно време Савка казва: „ Учителят ще дойде да се окъпе в нашата баня". „Боже Савке, та какво е такова, то е мизерно, най-мизерно". Е гледахме да почистиме, направихме да има по-приветлив вид. Казвам, нито е било заградено, не знам отгоре имаше ли покрив, нямаше ли, не си спомням.
към текста >>
Е.А.: Когато бяхме на Изгрева, ние трите стенографки живеехме заедно и бяхме си направили една
баня
от зебло и лятно време топлехме вода на слънце и там се обливахме.
Кой Го подстригваше? Е.А.: Сам. С огледало. Сега косата Му може друг да е подстригвал, но брадата сам си я подстригваше с огледало, не ходеше на бръснар. В.К.: Сега на Изгрева имаше баня.
Е.А.: Когато бяхме на Изгрева, ние трите стенографки живеехме заедно и бяхме си направили една
баня
от зебло и лятно време топлехме вода на слънце и там се обливахме.
По едно време Савка казва: „ Учителят ще дойде да се окъпе в нашата баня". „Боже Савке, та какво е такова, то е мизерно, най-мизерно". Е гледахме да почистиме, направихме да има по-приветлив вид. Казвам, нито е било заградено, не знам отгоре имаше ли покрив, нямаше ли, не си спомням. И това беше най-скромно, което имахме.
към текста >>
По едно време Савка казва: „ Учителят ще дойде да се окъпе в нашата
баня
".
Е.А.: Сам. С огледало. Сега косата Му може друг да е подстригвал, но брадата сам си я подстригваше с огледало, не ходеше на бръснар. В.К.: Сега на Изгрева имаше баня. Е.А.: Когато бяхме на Изгрева, ние трите стенографки живеехме заедно и бяхме си направили една баня от зебло и лятно време топлехме вода на слънце и там се обливахме.
По едно време Савка казва: „ Учителят ще дойде да се окъпе в нашата
баня
".
„Боже Савке, та какво е такова, то е мизерно, най-мизерно". Е гледахме да почистиме, направихме да има по-приветлив вид. Казвам, нито е било заградено, не знам отгоре имаше ли покрив, нямаше ли, не си спомням. И това беше най-скромно, което имахме. И едва в 1940 год.
към текста >>
когато направиха една стая за Савка до нея направиха
баня
-клозет, с който ние си служехме и в нея
баня
, Учителят идваше един път в седмицата да се къпе с душ.
„Боже Савке, та какво е такова, то е мизерно, най-мизерно". Е гледахме да почистиме, направихме да има по-приветлив вид. Казвам, нито е било заградено, не знам отгоре имаше ли покрив, нямаше ли, не си спомням. И това беше най-скромно, което имахме. И едва в 1940 год.
когато направиха една стая за Савка до нея направиха
баня
-клозет, с който ние си служехме и в нея
баня
, Учителят идваше един път в седмицата да се къпе с душ.
В.К.: А по-рано как е било? Е.А.: Ами в стаята си, как се е мил не знам. Сигурно някой Му е поливал. Да ви кажа за това не съм мислила, да. Той не ходеше на баня.
към текста >>
Той не ходеше на
баня
.
когато направиха една стая за Савка до нея направиха баня-клозет, с който ние си служехме и в нея баня, Учителят идваше един път в седмицата да се къпе с душ. В.К.: А по-рано как е било? Е.А.: Ами в стаята си, как се е мил не знам. Сигурно някой Му е поливал. Да ви кажа за това не съм мислила, да.
Той не ходеше на
баня
.
От Петър Филипов съм чувала, че Начо Петров е бивал управител на Минералната баня в центъра и тогава пущал Учителя сутрин в 4 часа да се къпе преди да пуснат другите хора. Не нямаше условия, никакви условия, но вижте какво Той си сменяше много често дрехите. Той се потеше и по такъв начин се чистеше. Учителят чрез изпотяване. Когато сме ходили на екскурзия Той три пъти се е изпотявал винаги.
към текста >>
От Петър Филипов съм чувала, че Начо Петров е бивал управител на Минералната
баня
в центъра и тогава пущал Учителя сутрин в 4 часа да се къпе преди да пуснат другите хора.
В.К.: А по-рано как е било? Е.А.: Ами в стаята си, как се е мил не знам. Сигурно някой Му е поливал. Да ви кажа за това не съм мислила, да. Той не ходеше на баня.
От Петър Филипов съм чувала, че Начо Петров е бивал управител на Минералната
баня
в центъра и тогава пущал Учителя сутрин в 4 часа да се къпе преди да пуснат другите хора.
Не нямаше условия, никакви условия, но вижте какво Той си сменяше много често дрехите. Той се потеше и по такъв начин се чистеше. Учителят чрез изпотяване. Когато сме ходили на екскурзия Той три пъти се е изпотявал винаги. На половината път веднъж се преоблича, щото ние пеш ходехме от Изгрева до горе.
към текста >>
93.
119. МОРИЯ НА „ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И ние ходихме чак от другата страна на петото езеро - „Бъбрека", от пътя който идва от Сепарева
баня
, там имаше такива късове кварц, цял кварц и ние там ходехме с торбички, с тараби да носиме различни камъни, да направим чешмичката така, и цялото корито го постлахме с камъчета малки, отстрани по-големи камъни и по-големи.
Учителят се зарадва, водата беше хубава нали така под канара излиза и почнахме вече още скоро след това да работим, изчистихме нали местата откъдето водата течеше. Почна да тече и почнаха да правят коритото. А пък Лулчев почна да работи много по-долу, правеше нещо така, изравняваше местото. И точно там където е сега чешмата направена и Учителят това място от чешмата до скалата го остави да бъде огрявано от слънцето, щото така водата излиза от дълбоко по-здравословно е да се нагрява от слънцето. И впоследствие на това място направиха чешмата, издигнаха, иззидаха така малко на нивото на чешмата да бъде, като басейнче да се образува и то в началото имаше така доста дълбоко басейнче, сега не знам вече какво е, но помня и после се изравни така.
И ние ходихме чак от другата страна на петото езеро - „Бъбрека", от пътя който идва от Сепарева
баня
, там имаше такива късове кварц, цял кварц и ние там ходехме с торбички, с тараби да носиме различни камъни, да направим чешмичката така, и цялото корито го постлахме с камъчета малки, отстрани по-големи камъни и по-големи.
А пък отпреде, където беше самият чучур, той впоследствие чучура го направи един наш каменоделец. И той понеже като работник начерта по неговата ръка, по неговата си ръка направи чучура и там ръката е така малко по-груба, работна ръка. На работник е ръката, не е така ръка на някой човек на изкуството или нещо. Като направиха всичко това донесоха няколко големи камъни. Най-големият камък Учителят каза, че това е Царят, другият по-малък камък каза, че е Царицата, а третият най-малкия значи този по средата беше престолонаследника.
към текста >>
94.
143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И тръгнахме от София с влак до Дупница се казваше, оттам някакви малки автобуси взехме, отидохме до Сепарева
баня
и оттам пеш, по пътеката, които знаеха пътя.
Значи 1929 год. два пъти се качихме на Рила. Един път на Мусала и втория път, не помня датите право да ви кажа. Образува се една доста голяма група от приятели, които искаха да вървят. Учителят винаги е с желание за екскурзии.
И тръгнахме от София с влак до Дупница се казваше, оттам някакви малки автобуси взехме, отидохме до Сепарева
баня
и оттам пеш, по пътеката, които знаеха пътя.
Та първо сме минавали през Сепарева баня първите години. Най-напред с влак оттам, от гарата идваха някакви малки камионетки, които ни караха до Сепарева баня. От Сепарева баня ние отивахме по пътеката за към езерата. Първият път отидохме без магарета, без коне, но мисля че имаше няколко коня, за по-тежкия багаж. Имаше приятели от Русе.
към текста >>
Та първо сме минавали през Сепарева
баня
първите години.
два пъти се качихме на Рила. Един път на Мусала и втория път, не помня датите право да ви кажа. Образува се една доста голяма група от приятели, които искаха да вървят. Учителят винаги е с желание за екскурзии. И тръгнахме от София с влак до Дупница се казваше, оттам някакви малки автобуси взехме, отидохме до Сепарева баня и оттам пеш, по пътеката, които знаеха пътя.
Та първо сме минавали през Сепарева
баня
първите години.
Най-напред с влак оттам, от гарата идваха някакви малки камионетки, които ни караха до Сепарева баня. От Сепарева баня ние отивахме по пътеката за към езерата. Първият път отидохме без магарета, без коне, но мисля че имаше няколко коня, за по-тежкия багаж. Имаше приятели от Русе. Те бяха ангажирали някакви коне.
към текста >>
Най-напред с влак оттам, от гарата идваха някакви малки камионетки, които ни караха до Сепарева
баня
.
Един път на Мусала и втория път, не помня датите право да ви кажа. Образува се една доста голяма група от приятели, които искаха да вървят. Учителят винаги е с желание за екскурзии. И тръгнахме от София с влак до Дупница се казваше, оттам някакви малки автобуси взехме, отидохме до Сепарева баня и оттам пеш, по пътеката, които знаеха пътя. Та първо сме минавали през Сепарева баня първите години.
Най-напред с влак оттам, от гарата идваха някакви малки камионетки, които ни караха до Сепарева
баня
.
От Сепарева баня ние отивахме по пътеката за към езерата. Първият път отидохме без магарета, без коне, но мисля че имаше няколко коня, за по-тежкия багаж. Имаше приятели от Русе. Те бяха ангажирали някакви коне. Ние всички, които отидохме, отидохме както на Мусала ходехме.
към текста >>
От Сепарева
баня
ние отивахме по пътеката за към езерата.
Образува се една доста голяма група от приятели, които искаха да вървят. Учителят винаги е с желание за екскурзии. И тръгнахме от София с влак до Дупница се казваше, оттам някакви малки автобуси взехме, отидохме до Сепарева баня и оттам пеш, по пътеката, които знаеха пътя. Та първо сме минавали през Сепарева баня първите години. Най-напред с влак оттам, от гарата идваха някакви малки камионетки, които ни караха до Сепарева баня.
От Сепарева
баня
ние отивахме по пътеката за към езерата.
Първият път отидохме без магарета, без коне, но мисля че имаше няколко коня, за по-тежкия багаж. Имаше приятели от Русе. Те бяха ангажирали някакви коне. Ние всички, които отидохме, отидохме както на Мусала ходехме. Само с дрехите на гърба и с една раница.
към текста >>
95.
166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В .К.: Сега Учителят се къпеше в
банята
, така ли?
Е.А.: Галилей питал Учителя веднъж, той ми казваше. Учителят беше отговорил, както той отговаряше така: „Е, щото е трябвало". Щото така всеки е донесъл нещо от себе си в това. Ако е само един, ще бъде едно, а пък така всеки внесъл нещо от себе си, от това, което носи като душа. Аз сега така го чувствам, за да ти го кажа.
В .К.: Сега Учителят се къпеше в
банята
, така ли?
Тук съм записал, че вие сте почиствали банята. Кой се занимаваше с бита на Учителя, във връзка с къпането и т.н.? Е.А.: Абе вижте брат, докато нямаше вода, ние си събирахме през лятото вода, докато не бяхме прекарали вода от водопровода. Него 1933 год. го прекараха.
към текста >>
Тук съм записал, че вие сте почиствали
банята
.
Учителят беше отговорил, както той отговаряше така: „Е, щото е трябвало". Щото така всеки е донесъл нещо от себе си в това. Ако е само един, ще бъде едно, а пък така всеки внесъл нещо от себе си, от това, което носи като душа. Аз сега така го чувствам, за да ти го кажа. В .К.: Сега Учителят се къпеше в банята, така ли?
Тук съм записал, че вие сте почиствали
банята
.
Кой се занимаваше с бита на Учителя, във връзка с къпането и т.н.? Е.А.: Абе вижте брат, докато нямаше вода, ние си събирахме през лятото вода, докато не бяхме прекарали вода от водопровода. Него 1933 год. го прекараха. В.К.: Тази баня кога я направихте?
към текста >>
В.К.: Тази
баня
кога я направихте?
Тук съм записал, че вие сте почиствали банята. Кой се занимаваше с бита на Учителя, във връзка с къпането и т.н.? Е.А.: Абе вижте брат, докато нямаше вода, ние си събирахме през лятото вода, докато не бяхме прекарали вода от водопровода. Него 1933 год. го прекараха.
В.К.: Тази
баня
кога я направихте?
Е.А.: Ами то е барака бе. Барака, само едни дъски и отвсякъде духа и отвсякъде се вижда. Най-незакътаната барака е тя. В.К.: И водата горе на варел ли беше, как? Е.А.: Не, водата беше на банята, тръбите.
към текста >>
Е.А.: Не, водата беше на
банята
, тръбите.
В.К.: Тази баня кога я направихте? Е.А.: Ами то е барака бе. Барака, само едни дъски и отвсякъде духа и отвсякъде се вижда. Най-незакътаната барака е тя. В.К.: И водата горе на варел ли беше, как?
Е.А.: Не, водата беше на
банята
, тръбите.
Имаше тръби, които влизаха. Даже след като Учителят си отиде и след като Савка се помина мен ми дадоха да живея в бараката на Савка, в която живееше. Тя беше непосредствено до банята. И аз сега казах: Аз, ако не направих това, което исках, а трябваше да ходя отдалече да наливам вода, от стола. Аз исках да си прекарам вода.
към текста >>
Тя беше непосредствено до
банята
.
Най-незакътаната барака е тя. В.К.: И водата горе на варел ли беше, как? Е.А.: Не, водата беше на банята, тръбите. Имаше тръби, които влизаха. Даже след като Учителят си отиде и след като Савка се помина мен ми дадоха да живея в бараката на Савка, в която живееше.
Тя беше непосредствено до
банята
.
И аз сега казах: Аз, ако не направих това, което исках, а трябваше да ходя отдалече да наливам вода, от стола. Аз исках да си прекарам вода. Отивам при Иванов като домакин, не се съгласява. Сега всичко можех да си представя, но вижте казвам бе брат. Аз имам пари, няма да ви искам нищо, аз всичко с мои разноски го правя това.
към текста >>
96.
167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Защо да няма
баня
в стаята Му?
Не мога да откажа, защото нищо не направиха за Учителя. Нямаше къде да си умие ръцете. Е как да кажа друго? Идваше при нас да се къпе. Редно ли е това?
Защо да няма
баня
в стаята Му?
В едно отделение там. Хайде. Той нищо не искаше, пък тези, които трябваше да се погрижат, не се грижеха. Едно ще ти кажа. Това бяха прости хора. От простотия го направиха.
към текста >>
97.
175. ЕКСКУРЗИИ ДО РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят също имаше палатка, палатката, която Му уших и се изкачвахме с коне от Сепарева
баня
.
Втората година пак отидохме. Ех пак по същият начин, отидохме група, но аз вече си бях ушила палатка. За Савка имаше палатка, за Паша. Ние двете с Паша имахме палатки, така, че вече имахме подслон. Не носехме много багаж разбира се, но все пак имахме условия да караме, да летуваме.
Учителят също имаше палатка, палатката, която Му уших и се изкачвахме с коне от Сепарева
баня
.
От 1929 год. почнахме да се качваме през Сепарева баня и Дупница, но по-късно на другата година се качвахме през Самоков. В.К.: Това коя година е? Е.А.: Мисля, че беше 1930 год. В.К.: От 1929 год.
към текста >>
почнахме да се качваме през Сепарева
баня
и Дупница, но по-късно на другата година се качвахме през Самоков.
За Савка имаше палатка, за Паша. Ние двете с Паша имахме палатки, така, че вече имахме подслон. Не носехме много багаж разбира се, но все пак имахме условия да караме, да летуваме. Учителят също имаше палатка, палатката, която Му уших и се изкачвахме с коне от Сепарева баня. От 1929 год.
почнахме да се качваме през Сепарева
баня
и Дупница, но по-късно на другата година се качвахме през Самоков.
В.К.: Това коя година е? Е.А.: Мисля, че беше 1930 год. В.К.: От 1929 год. почвате да се качвате на езерата. Значи 1929 год.
към текста >>
първата година през Сепарева
баня
, втората, третата година минавате вече през Самоков.
В.К.: Това коя година е? Е.А.: Мисля, че беше 1930 год. В.К.: От 1929 год. почвате да се качвате на езерата. Значи 1929 год.
първата година през Сепарева
баня
, втората, третата година минавате вече през Самоков.
Третата и четвъртата години не ходихме -1932/1933, защото казали, че много скъпо излизало. В.К.: Тогава вие отивате вече на Присоите. Е.А.: На Витоша две години ходихме, но Учителят след края на втората година каза: „Ама то разноските са и тука толкоз, защо ще ходиме на Витоша". И тогава въпросът се реши без последствия, всички решихме, че ще ходим на езерата. В.К.: И вече от 1934 год.
към текста >>
98.
IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Навярно Савка беше казала на Учителя за нашата
баня
в кавички.
Ама аз го казвам това. Ще разкажа един случай: Още първата година, когато на Изгрева нямаше течаща вода и когато ходехме за вода на изворчето в Диана Бад или на чешмата на Танушев, през лятото ние стенографките бяхме си приспособили със зебло и платнище място, за да се обливаме със слънчева вода. Слагахме кофите на слънце и водата се загряваше. Всичко беше примитивно, дори малко сиромашко. Ние бяхме доволни от това.
Навярно Савка беше казала на Учителя за нашата
баня
в кавички.
И Той пожела и на Него да слагаме вода да се стопли на слънце, за да идва да се облива. И така идваше няколко лета, докато в 1933 год. прекараха течаща вода на Изгрева. По-късно след това прокараха и водата, тръбите минаваха покрай нашата барака и тогава направиха една баня с която и Учителят си служеше. Но и тя беше доста примитивна.
към текста >>
По-късно след това прокараха и водата, тръбите минаваха покрай нашата барака и тогава направиха една
баня
с която и Учителят си служеше.
Ние бяхме доволни от това. Навярно Савка беше казала на Учителя за нашата баня в кавички. И Той пожела и на Него да слагаме вода да се стопли на слънце, за да идва да се облива. И така идваше няколко лета, докато в 1933 год. прекараха течаща вода на Изгрева.
По-късно след това прокараха и водата, тръбите минаваха покрай нашата барака и тогава направиха една
баня
с която и Учителят си служеше.
Но и тя беше доста примитивна. Учителят не изискваше, а ние не се сещахме. Може би причината затова лежи в мисълта, която имахме за Учителя. Ние Го мислехме за духовно същество и никак не сме мислили, че Той има физическо тяло, което е подчинено на същите закони, на които и нашите тела. Значи и Той има същите нужди.
към текста >>
99.
01 - 47. СВЯТИЯТ ЧОВЕК, ФАЙТОНЪТ И МУСТАфА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Те пристигнали преди срещата и трябвало да почакат, поради което брат Епитропов предложил докато се чака другия файтон да използват времето и да се изкъпят в
банята
.
Наели файтон, а в него били трима пътници: Учителят, брат Куртев и брат Петко Епитропов. Пътуването от Айтос до баните било цяло удоволствие. Пътували се по равно шосе, с нов файтон, теглен от два хубави бели коня, а файтонджия бил един турчин - познат на брат Куртев. По пътя се водели различни разговори. На минералните бани трябвало да ги посрещне брат Минчо Сотиров, подполковник от Бургаския гарнизон и да ги поеме с неговия файтон.
Те пристигнали преди срещата и трябвало да почакат, поради което брат Епитропов предложил докато се чака другия файтон да използват времето и да се изкъпят в
банята
.
Учителят нищо не казал. Тогава брат Куртев продумал: „Ние, като сме тръгнали да вършим една работа, друго не ни трябва. " По израза на лицето на Учителя се четяло съгласието му с изказаната мисъл на Куртев. Останали да чакат. Не се изминали и 20 минути и ето брат Минчо Сотиров пристигнал с друг файтон от Бургас, който взел пътниците, а Куртев се върнал с първия файтон в Айтос.
към текста >>
100.
08 - 18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Майка му била болна и отишла на минералната
баня
в Горна
баня
да се лекува.
Значи Господ му казал - той влизал във връзка с невидимия свят по някакъв начин, чрез молитва, и му казали какво да прави братът и да получи облекчение. В. К.: Това е интересна опитност. „Бог е силен да го прави, защото с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение. " (1 Послание на Петър, 1 глава, ст. 5.) Акордеонистът Стоян Георгиев Димитров от Варна.
Майка му била болна и отишла на минералната
баня
в Горна
баня
да се лекува.
През това време той отива в София да се срещне с Учителя и да го пита какво да прави. Отива, но Учителят е на поляната, а той не смеел да отиде при него. Иска да отиде, но се стеснява. Учителят отишъл до горницата - стаята си, върнал се и пак отишъл на поляната и седнал при другите. Най-накрая Учителят го повикал.
към текста >>
НАГОРЕ