Търсене в текстове за 'Артерия'

При прерязване на артерия изтеклата навън кръв се съсирва и така кръвотечението спира, след което белите кръвни телца и клетките от околните тъкани навлизат във вътрешността на съсирената кръв в съседство с прерязаната артерия и я възстановяват малко по малко.

Учителя дава по този въпрос следните разяснения в „Хигиенични правила“ из книгата „Святото място“: „Вие трябва да изучавате организма не само външно – анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете как го е създала Природата и какво е предвиждала тя.“ И още: „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате телата на човека: физическо, астрално, умствено и причинно. Както физическото тяло си има своя анатомия и физиология, също така и другите тела имат своя анатомия и физиология.“ (“Деятелност на сърцето“ от книгата „Противоречия в живота“) В организма се забелязва действието на една разумност и тя е най-важният лечебен фактор. Например белите кръвни телца се справят с нахлулите в тялото микроби; също така е интересно как разумността, която работи в организма, лекува раните: първо клетките на мускулите ускоряват делението си и образуват нова червена тъкан, после клетките на кожата започват да се разпространяват и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни: установено е как част от мускул в съседство със счупена кост се превръща в хрущял и след това – в костна тъкан. При прерязване на артерия изтеклата навън кръв се съсирва и така кръвотечението спира, след което белите кръвни телца и клетките от околните тъкани навлизат във вътрешността на съсирената кръв в съседство с прерязаната артерия и я възстановяват малко по малко. Разумният принцип, който работи в организма, се проявява и при загуба на кръв, като комбинира няколко най-целесъобразни метода за постигането на поставената цел. Ето и думите на д-р Алекси Карел: „При кръвоизлив всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава. Пациентът изпитва жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма предишния ѝ обем. Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и навлизат в кръвта.
към текста >>

И на север - с обзор на главната артерия към градската морска градина.

Този път той се настанява във варненския гранд хотел „Лондон.“ Точно така! Не са празни думите му „Не губи вътрешнеия си мир. На парчета да те късат, „Ох!“ да не кажеш!“ Няма такъв хотел в България през 1917 година! Седем етажа. По 4 метра високи. С лице към двете най-импозантни улици на Черноморската ни столица. Булевардът на юг - с изглед към морето. И на север - с обзор на главната артерия към градската морска градина. И още! Стаята на Дънов гледа на запад в дълбочина аортата на Варна - улица „Преславска“, с централния градски площад, сградата на по-къснешния театър, грандиозната църква Св. Богородица. Между другото, какво представлява стаята на Дънов. Като влезете през южния параден вход на хотела, оставате втрещен от величествената виеща се от етаж на етаж стълба до най-горния етаж. Стаята на Дънов е на върха, с изглед на запад. Когато влязах за пръв път малко се сепнах.
към текста >>

* Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят.

* Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят.
Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото училище в Ловеч. Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа. Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена. В мъжкото училище в Свищов обаче няма смущения. Петър Дънов и съучениците му от новия клас продължават да усвояват онова, което методисткото образование има да им даде. * Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят. И обратното, ако ще товариш каквото има да се товари на Балканите и да го караш към Русия или Черно море, или Централна Европа - докарай го тук и товари. Но и друго има. Ако искаш - ама наистина! - да си го върнеш на който владее Балканите, изравни със земята този именно град на най-южната точка на реката и пристанището му, крепостта му, индустрията му, търговията и гарнизона му, че да ти олекне! Така е по трако-римско време, така е по византийско време, така е по' българско време, и по славянобългарско, и по турско-татарско време. Като акордеон! Расте, намалява; издува се, свива се - такава е тя музиката на Свищов! Дипломираните в Богословското училище в Свищов, 25.06.1886 г. Изправеният отдясно е Петър Дънов Географите на 19 век ще ви подлудят, ако не знаете тази подробност.
към текста >>

Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния.

И така нататък... Само че то е от друга книга. * И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук. Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение. И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват. Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния. Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба. Другата е височината на Преображенската махала по на запад - над гарата, над маазите, над складовете, над пристанището - с десетината огромни богаташки къщи на европейски Свищов: на Станчови, на хаджи Василеви, Сакеларович, Цанкови, Павлович, Димитър Василев, Аврамов - все благотворители, за които Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Мюнхен са на една ръка разстояние. Животът на Алекрвия баща, такъв какъвто той го води, е в Австрия и Швейцария. Оттам идват първите разкази за света, които Алеко чува, за това се говори в дома му; оттам идат съдовете, от които се яде, дрехите, които се носят, мебелите, които се разтоварват долу в пристанището, бижутата на майка му и сестрите му - самоварите и сребърните държатели на кристалните чаши. Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков.
към текста >>