Търсене в текстове за 'Артерия'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ДВАТА ТРИЪГЪЛНИКА НА ЧЕРНАТА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ

ПЪРВИ ПЕРИОД:

Според Учителят Дънов реката Дунав е тази жива артерия на земята и в Невидимия свят, която събира всички физически нечистотии на Европа, както и астралната мръсотия на онези държави, през които преминава, за да ги влее в Черно море.
Варна - гр. Шумен - гр. Бургас ПЪРВИ ПЕРИОД: Още при първите събори на духовната верига Учителят Дънов във връзка с недоразуменията, разправиите и караниците на първите му последователи нееднократно им говори, че това се дължи на Черните братя, които присъствуват между тях. Първите противодействия на синархическата верига и на Учението на Учителя Дънов идват от Варна и от Бургас. В първите събори и в частните разговори той отбелязва какво представляват тези два града - Варна, Бургас и самото Черно море, както и река Дунав, която се влива в него. Според Учителят Дънов реката Дунав е тази жива артерия на земята и в Невидимия свят, която събира всички физически нечистотии на Европа, както и астралната мръсотия на онези държави, през които преминава, за да ги влее в Черно море. Проверете на географската карта през къде минава река Дунав и как се влива в Черно море. Тя не може да се влее чрез един ръкав има си причина затова, понеже е задръстена от астралната и физическа мръсотия на цивилизована Европа. Тя се разстила в устието си в широчина и така се влива, за да може от нея всичко, което се носи да изтече в Черно море. А пък Черно море представлява мястото, където се вливат всички астрални, физически мръсотии, заедно с всички черни духове, които идват от Европа. Навлезли в Черно море оттам през дъното на морето те се изпращат в дъното на земята, за да бъдат вързани и да преминат през Чистилището.
към текста >>

2. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Можеш ли ти да отвориш една артерия и да й дадеш малко от твоята кръвчица?
Затуй трябва да усвоите този закон, много добре, да разберете в какво седи този закон на жертвата, защото този закон не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка за човека. Аз ще ви задам един въпрос. Представете си следующето: Да кажем, че една голяма змия там на пътя е изгладняла, месец, а може и 40-50 деня не е яла. Вие вървите по пътя. Питам ви: Трябва ли да станете жертва на змията, да ви изяде? Можеш ли ти да отвориш една артерия и да й дадеш малко от твоята кръвчица? (Виктория: „Няма да бъде разумно.“) Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа. Добре, вие трябва да знаете, че жертва в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното, жертва може да се даде само за Бога. Този, който разбира закона, трябва да знае само за Бога може да се даде жертва. Казват, че майката се жертвува. То е защото любовта е в нея.
към текста >>

3. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие.
Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума: „Нима не може да оживее това конче? " Похванахго под челюстта. Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм. 7.Х.1936 год., сряда Сънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят.
към текста >>

4. 3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО

В действителност, ако изхождаме от тези две гледища, двамата опоненти не се допират и не се свързват; те, преди всичко, не вървят по една и съща артерия, и това е едно доказателство, че съжденията им се различават относно естеството и бита на ерата на Водолея.
Според този автор, датите на ерите настъпват, когато звездата Леонис, която аз наричам Херакс, в полюса на света в нулевия градус на Лъва върху Хорус, когато Христос се е инкарнирал, за да открие ерата на Рибите. Тя ще бъде в нулевия градус на Дева в 2160 г, т. е. след 208 години, и едвам след това ще започне астрологически ерата на Водолей. Ако тези двама автори - а ние бихме могли да посочим и други, за дебатиране на проблемата - не са в съгласие, освен с един период от някакви си три столетия, то това се дължи на обстоятелството, че и двамата застъпват едно разрешаване подхващайки я от два противоположни края; първият от нейната емпирична страна, като търси указателни явления в духовното естество на света, към който той „прикачва” въпросното явление, след като е проверил, че действително е налице знак за раждането на Християнството, или на неговия дух, а вторият - в рационалното, което застъпва теоретични указания. Единият - се доверява на Земята, а другия - на Небето. В действителност, ако изхождаме от тези две гледища, двамата опоненти не се допират и не се свързват; те, преди всичко, не вървят по една и съща артерия, и това е едно доказателство, че съжденията им се различават относно естеството и бита на ерата на Водолея. Има, все пак, една точка на доближаване - всеки от тях приема, че природата, която прецизира също с неочакван удар, извършва главната си мутация постепенно и неусетно. Рим на Овена, не умира наведнъж на Голгота, заявява Нерома, който приема освен това, че състоянията надуха изпреварват фактически механическите дати; съмва се преди още Слънцето да е изгряло и човек е вече в отпуск, щом започне да си стяга куфарите, тъй като духом той е вече там. Така, той идва до заключението: денят започва вече, когато Слънцето е на около три и половина градуса под хоризонта; една ера започва, когато звездата Херакс дойде в 3 1/2 градуса до знака, към който тя върви. Значи, една девета част, или около 240 години, преди теоретическата дата. Теоретичната дата на Водолея бидейки в 2160 години, то деветинката от 2160 години е равна на 240 години; така, състоянието на духовете на Водолея е наченало в 2160 - 240 = 1920 година, или приблизително няколко години до тази дата.
към текста >>

5. IV. СМЪРТТА НА Н. В. ЦАР БОРИС III - 28 АВГУСТ 1943 Г.

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 17-20)

Цар Борис III В акта, издаден от Министерството на правосъдието по случай смъртта на Негово Величество Цар Борис III, се казва: «Смъртта е последвала от запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка (Thrombosis arteriae coronariae sinistrae.
Негово Величество Царят преди няколко дни заболя внезапно. Болестта, която от самото начало беше много тежка и предизвика колебания в състоянието на Височайшия пациент, бе установена навреме и със сигурност от лекарския консилиум. Настъпилото днес подобрение дава надежда, че ако не се появят и други усложнение, опасността засега може да се счита за отстранена.» Лекар при Двора на Негово Величество Царя Д-р Ст. Даскалов 2. Болестта, от която е починал Н. В. Цар Борис III В акта, издаден от Министерството на правосъдието по случай смъртта на Негово Величество Цар Борис III, се казва: «Смъртта е последвала от запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка (Thrombosis arteriae coronariae sinistrae. Pneumonia bilateralis. Oedema pulmonum et cerebri).»
към текста >>

6. Б ) Дафинка от Българскат а евангелска методистка църква Д- р Лонг в София

Там се прорязва артерия, която започва да кърви и тя умира от кръвотечението.
Завръща се от там и е учителка 3 години в гимназията в гр. Ловеч. Биографичните данни тук сме ги включили. 4. Омъжва се за д-р Любен Доганов. Има едно дете. 5. Идва време, когато гласът й се уврежда, не може да говори и решава да си направи операция. Там се прорязва артерия, която започва да кърви и тя умира от кръвотечението. Когато отиват и питат Учителят за нея, той посъветвал да не оперира. Но не са послушали и така заплаща с живота си. (Бележка на съставителя: Тази случка е публикувана отделно, както и изказването на Учителя пред ООК, в томчето "Славата Божия, царството Божие и волята Божия", Г. XVIII(1938-1939), т. 1. София, 1998.. Виж и в раздел VIII. А.
към текста >>

7. 5. Дафинка Доганова и операцията на гърлото

Операцията излиза несполучлива, поради трепване на ръката на хирурга и срязване артерията захранваща главата.
Човек казва: "Не е толкоз важна работа, лесна работа е." Лесните работи трябва да се турят на работа. Бележка на Павел Василев: От рождената ми майка знам, че за заболяването на с. Дафинка, семейството й се е обърнало за съвет към Учителя. Той не е изразил съгласие да се прави операция. Консултациите, направени в клиниката на Варкони (сега III Градска болница) са настоявали образованието в гърлото да се оперира. Операцията излиза несполучлива, поради трепване на ръката на хирурга и срязване артерията захранваща главата. Тогава, като поука в семейството се коментираше, че питаш ли Учителя или Невидимия свят, трябва да слушаш. Това е причината за нейното заминаване. П. Василев за публикация в "Изгревът". 14.05.2007 г., София
към текста >>

8. 9. Призиви на времето

Глава 2. Ученикът - път и живот

Ти чуваш до себе си, близо до сърцето си, до жадната си мисъл да тупти една артерия - артерията на времето.
Какво спокойствие и какво величие обвито от незапомнени времена - милиони години, които капка по капка са изливали своята живителна мощ, участвувала в този огромен строеж. Времето е било щедро; с време великият ваятел е разполагал неограничено, времето е било покорен слуга на живата природа. Премерено с мярката на вечността, то е летяло като мигове. Ала пред тебе стои един часовник и неуморно отбелязва своя ход - летежа на времето, на часовете. Стрелките върху цифреника се гонят непрестанно и за човекът, за тебе те са вик на съдбата и призив на живота. Ти чуваш до себе си, близо до сърцето си, до жадната си мисъл да тупти една артерия - артерията на времето. И ето, че на ученика, на човека с устрема към неизмеримите простори, времето говори особено, различно. Мярката е друга, ритъмът е друг. Кой се промени - ти не знаеш. Раздира се нощта и до будния слух отеква призива на времето. Посрещаш новия ден с вълнение, изпращаш го с грижа.
към текста >>

9. 11. Вратата

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

И вече си там, стоиш и наблюдаваш, като важна артерия обслужваща целия Изгрев с всичките обитатели в него.
Кажете всичко за нея, всичко тук звучеше като приказка, дори и простото житие на една врата, една порта, която те отвежда до селския български бит - тя се затваряше грижливо и се залостваше с масивен лост. Бавно животът нахлуваше - нека е оскъден, нека е лишен от блясък, които някога обилно се струеше от частите на този живот, на това живо тяло, наречено Изгрев, но тя - вратата живееше тогава и остана да живее в нашето съзнание. Приличаше на скромен войн, който пазеше някакво съкровище -Изгрева, може би; конкретното, видимото бавно се стапяше и преливаше в сиянието на символа. Вратата живееше своя живот, върху избледнялото поле на нашия спомен и днес върху него поникват свежи стръкчета трева, слушаш някаква песничка, долавяш някакъв звук, за да се превърне всичко това на клокочещ поток. Ние сме потопени вече в дъха на миналото, то ни докосва, обжаря ни, за де кажем: Да, не можем да забравим това, невъзможно е да се подмине този живот, който е минавал през нея. И вече си там, стоиш и наблюдаваш, като важна артерия обслужваща целия Изгрев с всичките обитатели в него. Вратата се отваряше и затваряше и бате Ради имаше грижа за това и той стоеше там докато минаваха през нея натоварените коли, които пренасяха снаряжения или необходимите продукти, които обслужваха стола по време на съборите. Когато настъпваше летния сезон и Братството се готвеше за летния престой на Рила - тая незабравима и важна школа, тогава вратата заемаше своята служба. През нея минаваха натоварените коли. Всекидневно в пълен ред и дисциплина групите пътуваха за Езерата. Един внушителен инвентар необходим за лагерния живот се товареше подреден и стегнат, за да бъде отнесен горе от конете на бай Янко.
към текста >>

10. 13. Красивата уличка

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Тя беше главната артерия на Изгрева, която свързваше сърцето и главата и по нея се разливаше невъобразим покой и красота.
Каква странна уличка!... Нейният декор насреща беше Витоша и синьото небе. Какъв е човекът да намира богат и вълнуващ живот в някакви десятки метра или стотици, земна ивица по която си минавал безброй пъти, минаваш и ще минаваш. Усещаш, че тя е жива, че тя ти говори, разказва ти нещо и накрая кротко ти казва: “Не ме отминавай равнодушно, аз не съм обикновена улица, зад мене един живот е кипял, един образ сияе и този блясък, нека помрачен да е днес, някога аз бях красива уличка. Така е, защото и Той минаваше по нея. Тя беше главната артерия на Изгрева, която свързваше сърцето и главата и по нея се разливаше невъобразим покой и красота. И беше премного чиста, защото не друг, а една наша добра и нежна поетеса, която пишеше стихове за деца, имаше почти всекидневна грижа да бъде безупречно чиста - Димитринка Антонова, често сме я срещали там... Уличката оживя, тя разгъна своето минало и от ония ранни утра, когато тихи стъпки я оживяваха, до шепота на гласове, сплиташе се някаква мелодия, за да се слее с песента, която се разнасяше от хоровете. Тук се пееше, свиреше се, играеше - Изгрева бе това - тази уличка знаеше всичко, знаеше и за онова събитие, което първо ни ограби. Изгревът в ранните години беше още безлюден и незастроен, ала тя вече съществуваше. Да минем по нея беше и радост, и мир, и хармония, и през един декемврийски ден и дълбока, неутешима скръб-когато Той мина за последен път през нея. През всичките сезони тя беше отбелязана, върху нея лежеше знака на необикновеното.
към текста >>

11. 2.6. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. 2 6.1. К великой цели. Условия обединения славян. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318 (3)

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

этот великий закон создал днхательную систему и кровообращение в человеческом организме, показывающия, что жизненные соки не должны находться в сердце, артериях и венах человека, а должнн распространяться по целому телу, таким образом, чтобы все органы пользовались получаемыми благами.
Когда мы посадим яблочное семечко в землю, самым важным для его роста является не почва, а слой земли, которым нуждно его покрыть и количество влаги ему необходимое. И смысль роста яблони не содержится в пускании корней, росте и листев, для поддержания своего рода она должна непремнно разцвести, завязать и дать плод. По качеству этого плода и можно будеть определить отношение яблони к тому, кто ее посадил. Это имеет следующее приложение: каждый человек не создан только из материи - он не толюко материальное существо, чтобы иметь только внешния материальные нужды. Независимо от костей, мускулов и желудка, человек-духовное существо, в нем есть постоянноестремление чувства высшего характера, которыми созданы внутренния отношения его семейного быта, а это есть проявление закона любви. этот великий закон создал днхательную систему и кровообращение в человеческом организме, показывающия, что жизненные соки не должны находться в сердце, артериях и венах человека, а должнн распространяться по целому телу, таким образом, чтобы все органы пользовались получаемыми благами. Это ее показывает, что блага не только должны разпределяться, но что и излишки должны изгоняться. Но чтобы уловить этот широкий план живой природы, человек должен иметь ум. Следовательно, человек это мыслящее существо. Природа создала голову человека с мозгом внутри, вложила в его организм мозговую систему, при помощи которой ум действует и управляет всеми процессами тела. Или, иначе говоря, если перевести символизм природи: человек должен обладать волей, воле нужны кинетическия силы и чувства толкающые ее к деятельности.
към текста >>

0.77904582023621