Търсене в текстове за 'Анархисти'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Имаше и от анархистите и от други идейни течения, но те бяха единици.
И когато влязоха в Школата, те не се отърсиха от налепите, които бяха останали у тях от идеите на тези течения. И още при първите лекции на Учителя се очертаха няколко течения, няколко влияния. На първо място - теософското. Хората от този кръг бързаха да им се поверят окултни закони, достъп до психични сили, желаеха ясновидство, телепатия и ред други неща за лично издигане и съвършенство. Силна беше групата и на толстоистите. Имаше и от анархистите и от други идейни течения, но те бяха единици. Учителя въведе образцов ред. Насочи всички към вътрешна и външна работа. Въведе точност в изпълнение на задачите и упражненията, които даваше. Работата тръгна добре. Той не пощади илюзиите за бързо и лесно съвършенство, каквото поклонниците на източния и западния окултизъм очакваха.
към текста >>

2. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско.
За това Той ни остави и не ни възпря да направим нашия опит. Идеята за комуни беше обладала не само нас, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан-Кайрак, Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като се впрягаха в ралата, вместо добитъка. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по онова време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята. Жечо Вълков, селянин от село Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство.
към текста >>

3. Бележки на Издателство 'Бяло Братство' - Влад Пашов (1902- 1974)

Изучавал идеите на Кропоткин и други анархисти, докато Боян Боев, учител в панагюрската гимназия, го свързал с Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Бележки на Издателство "Бяло Братство" Влад (Владимир) Пашов е роден в с. Поибрене, Панагюрско, през 1902 г. Изучавал идеите на Кропоткин и други анархисти, докато Боян Боев, учител в панагюрската гимназия, го свързал с Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Започнал работа като печатар в София. През 1923 г. заедно с още двама младежи, последователи на Учителя, основал Братска печатница на ул. “Оборище” 14, в която работил до 1951 г. До края на дните си живял на Изгрева край София, следвайки Школата на Учителя Беинса Дуно, изучавайки задълбочено древния и западно-европейски езотеризъм.
към текста >>

4. ВЛАД ПАШОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

Изучавал идеите на Кропоткин и други анархисти, докато Боян Боев, тогава учител в панагюрската гимназия, го свързал с Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Влад (Владимир) Пашов е роден на 11 септември 1902 г. в с. Поибрене, Панагюрско. Изучавал идеите на Кропоткин и други анархисти, докато Боян Боев, тогава учител в панагюрската гимназия, го свързал с Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Започнал работа като печатар в София. През 1923 г. заедно с още двама младежи, последователи на Учителя, основал Братска печатница на ул. “Оборище” 14, в която работил до 1951 г. До края на дните си живял на Изгрева край София, следвайки Школата на Учителя Беинса Дуно, изучавайки задълбочено древния и западно-европейски езотеризъм.
към текста >>

5. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Трябва да знаете едно нещо: Вие мислите, че анархистите работят повече от вас?
Бог изпраща своите синове, те носят плановете. И в туй отношение вие може да бъдете напълно спокойни. Само гледайте да бъдете готови ученици, та туй, което възприемете, да не го изпуснете. Ще внесете този, новия елемент, в живота си. Аз искам, като си заминете по домовете, да бъдете всички обновени. Трябва да знаете едно нещо: Вие мислите, че анархистите работят повече от вас? Не. Вие мислите, че толстоистите са по-чисти от вас? Не. Ние имаме съвсем друга норма за чистотата на един човек. Да не се заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече!
към текста >>

Да не се заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр.
Аз искам, като си заминете по домовете, да бъдете всички обновени. Трябва да знаете едно нещо: Вие мислите, че анархистите работят повече от вас? Не. Вие мислите, че толстоистите са по-чисти от вас? Не. Ние имаме съвсем друга норма за чистотата на един човек. Да не се заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени аз ги уподобяват на следующето. Ще ви приведа следующия пример. Едно време, когато 12-те еврейски племена пътуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията. Когато ги питаха: „Какво носите?
към текста >>

Ще им кажем: „Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа." Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане.
И ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този, новия Храм, всеки ще внесе своя дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са намясто. Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: „Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа." Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премяна за преобличане - и те трябват. Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем и те ще отворят хамбарите. Тъй щото ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място." След това Учителя каза: „Сега ще се приготвите за утрешния ден, за да бъдете бодри.
към текста >>

6. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

Под въздействието на комунистическите, анархистическите и толстоистките идеи много от нашите млади приятели от втория ешелон, които е трябвало да присъстват в клас и да участват в попълване на аурата на духовното тяло на Учителя, чрез което да се дава Словото на Земята, се отклоняват от школата и отиват в провинцията да правят комуни.
Трудности в школата Започва работата на школата, ръководена от Учителя. Нейният път е труден и пълен с изпитания и страдания за учениците, а също и за Учителя. Тъмните сили всячески се мъчат да спрат нейното развитие, даването и възприемането на Божието Слово на Земята. Както природата е осеяна с много красиви и ароматни цветя, така и животът е осеян с човешки идеи, които понякога отклоняват съзнанието на учениците от правия път и те се отдалечават от източника на живота — от Бога. Под въздействието на комунистическите, анархистическите и толстоистките идеи много от нашите млади приятели от втория ешелон, които е трябвало да присъстват в клас и да участват в попълване на аурата на духовното тяло на Учителя, чрез което да се дава Словото на Земята, се отклоняват от школата и отиват в провинцията да правят комуни. Учителя е недоволен от тяхната постъпка, но ги оставя да направят своя опит и да извадят съответната поука. Много от младите приятели, които отиват в комуните, се разболяват и си заминават от този свят. Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите. Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд?
към текста >>

7. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита", която да пази България от комунисти, анархисти и други подобни.
Побоят, нанесен на Учителя Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер. Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита", която да пази България от комунисти, анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителя вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона. Към 22 ч., Учителя слиза от горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята.
към текста >>

8. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Дънов съставя списък на 80 души, които предвижда да участват в нея, ала на първите лекции идват двойно повече, понеже новината се разпространява в средите на теософи, спиритисти, толстоис- ти и анархисти.
Дънов говори на последователите си за езика на "Живата Разумна Природа" и за величието на нейната разумност. 6. Окултната школа на Бялото братство в България На 22.03.1922 г. бива открита Младежка окултна школа. Лично П. Дънов съставя списък на 80 души, които предвижда да участват в нея, ала на първите лекции идват двойно повече, понеже новината се разпространява в средите на теософи, спиритисти, толстоис- ти и анархисти. Някои от тях се надявали да видят и чуят сензации и дори чудеса. Самият П. Дънов дефинира смисъла на Школата по следния начин: "... Тъй щото окултната Школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизме- няеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично." С тези думи той определя веруюто на своята бъдеща работа - изграждане на една силна духовна среда, която да приложи новото учение, т. е. той поема решително активна и действена насока за развитие на движението. Слушателите в Школата са обособени в Младежки или Специален клас, занятията протичат от 22.IX.
към текста >>

9. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Моите вуйчовци са били в една анархистическа група, която е била доста силна В Севлиево, и оставили голяма библиотека.
Защото беше включена и Япония в последните етапи на Втората световна война и т. н. - Какъв е другият етап за формиране на личността, Сава Калименов? - Аз, като взех да поотраствам, минах и през един друг етап, който оказа извънредно силно, извънредно голямо влияние върху моето съзнание и моята личност. Това беше свързването ми с революционното движение. Още бях твърде малък, но една съседка, Тефа Беязова, млада учителка в едно балканско село към Кръвеник, къде точно не мога да си спомня, разбира от брат си, който ми беше съученик, че съм любознателен и чета, ми предложи една книга, В която се излагаха принципите на социализма, но между другото и на кооперативизма и на демокрацията. Моите вуйчовци са били в една анархистическа група, която е била доста силна В Севлиево, и оставили голяма библиотека. Синът на един от моите вуйчовци ми каза за тия книги. Аз почнах да се ровя в тях и намерих извънредно голямо количество революционна литература на български и руски език. Бях почнал да чета Вече и руски. Руски ние не учихме, защото тогава бяхме с германците и изхвърлиха руския. Обаче моите сестри, по-възрастни от мене, бяха учили и оставили учебниците.
към текста >>

Позиви от страна на анархистичното движение.
Пред тях ние бяхме младежи, но въпреки туй Христо ни донесе тяхната психология тяхната психика, тяхното отношение към движението и ние се намирахме вече в контакт с една по-здраво обоснована такава революционна група, за която смятам, че нашият писател Емили- ян Станев писа в романа „Иван Кондарев“. Смятам, че „Иван Кондарев“ е написан именно за тази епоха. Авторът е схванал нещата по-нашироко и ги е отразил в този свой роман „Иван Кондарев“, макар че съм чел и чувал, че романът е претърпял някои изменения в периода на издаването му... - Разкажи нещо за увлеченията си по анархизма. - Трудно ми е да говоря за този период, но все пак трябва да спомена нещо. Към края на Първата световна война тук до нас бяха донесени позиви. Позиви от страна на анархистичното движение. Ние бяхме взели да се проявяваме в много такива прима акции. Може те да изглеждат дребни и несъществени и смешни за сегашното ми състояние, но тогава си мислехме, че правим кой знай какво. Имаше една вършачка при воденицата към гробищата - срязахме й каишите и мислехме, че правим някакъв героичен акт, като смятахме, че правим това между другото, а голямото, великото, което ще правим, то предстои. За това гледахме да се сдобием с оръжие. Аз задигнах на баща си един револвер и се въоръжих като другите.
към текста >>

Защото бяха се появили анархисти от други градове.
Може те да изглеждат дребни и несъществени и смешни за сегашното ми състояние, но тогава си мислехме, че правим кой знай какво. Имаше една вършачка при воденицата към гробищата - срязахме й каишите и мислехме, че правим някакъв героичен акт, като смятахме, че правим това между другото, а голямото, великото, което ще правим, то предстои. За това гледахме да се сдобием с оръжие. Аз задигнах на баща си един револвер и се въоръжих като другите. Все хлапаци бяхме, разбира се, обаче мислехме революция ще правим и разчитахме много на другарите от други места. Защото бяха се появили анархисти от други градове. На първо място ще посоча Ямбол. В Ямбол имаше голям организатор. Аз лично не съм го виждал, но Христо Кузманов беше в постоянна връзка с него и той ни даваше образа му като един втори Васил Левски в България, който непрекъснато xoди. По-късно бе издадена една книжка за него - малка. Но главно съм черпил за него от устата на Христо Кузманов.
към текста >>

Загора, и в Дупница, и Кюстендил, и на още много места 6 България имаше анархистически групи, както и 6 Добруджа, и В Тутракан - той приличаше на цигански град, обаче точно там съществуваше една печатница, която печаташе анархистични книги.
Аз лично не съм го виждал, но Христо Кузманов беше в постоянна връзка с него и той ни даваше образа му като един втори Васил Левски в България, който непрекъснато xoди. По-късно бе издадена една книжка за него - малка. Но главно съм черпил за него от устата на Христо Кузманов. Обаче не беше само той. И В Казанлък, и Cт. Загора, и в Дупница, и Кюстендил, и на още много места 6 България имаше анархистически групи, както и 6 Добруджа, и В Тутракан - той приличаше на цигански град, обаче точно там съществуваше една печатница, която печаташе анархистични книги. Доста литература напечатаха там. Аз между другото си спомням романа „Свободна земя“. Романът „Свободна земя“, доколкото си спомням, беше от Жан Граф. Навярно французин. Накратко казано, изпращат група затворници революционери, изпращат ги на заточение из Южна Америка, из островите.
към текста >>

Главният герой, който е в анархистичен Лондон, отива в един магазин.
В тези „Новини от никъде“ пак същата история. Тя е ясна в съзнанието ми, но няма да я повтарям да не отегчавам. Ще кажа само, че романът започва така. Събират се една вечер в една от лондонските си квартири революционери от най-различни течения. В една много ранна епоха е имало най-различни разбирания. Главният герой, който е в анархистичен Лондон, отива в един магазин. Магазинът е пълен с най-скъпи работи. Каквото ти потрябва можеш да си вземеш, без да плащаш нищо. После се казва, когато падне голям сняг или има нечистотии в града, има един професор - той си е професор с много големи знания, и като стане нужда взема и той метлата и започва да мете лондонските улици, без никой да го кара, без да го заставя. Ходих на два пъти в затвора. Бях за такива прима акции както ги наричахме ние тогава.
към текста >>

Там пак се свързах набързо с анархисти, но много бързо ме хванаха.
Както и да е аз по-нататък, към края на годината, пожелах да отидем втори път в България, да се върнем там. Христо Кузманов не се съгласи, заради това аз минах самичък границата. А тя е дълга и широка, но всеки случай минах я. Сутринта се озовах във Варна. По вестниците, пръснати около шосето, разбрах, че съм в българска територия и наистина Варна се изпречи пред мен. Там пак се свързах набързо с анархисти, но много бързо ме хванаха. Изглежда някой ме е издал кой съм. Биха ме цяла нощ, защото стражарите се научили, че аз съм убил оня стражар. Псуваха и биеха: „Защо уби стражаря“. Пък аз не съм, защото ръцете ми бяха вързани с белекчета. Как ще го убия! Бяхме във вериги и двамата.
към текста >>

Жестоко е да се нападат и разделят на две, което на мен тогава се виждаше като голяма грешка, защото смятах, че всички революционни сили трябва да се обединят за сваляне на властта, а не да враждуват помежду си с анархисти и с други революционни хора.
В нашата страна вече е имало много интелигентни и издигнати хора с висше образование, които са знаели и чужди езици, и като братята Мутафови, които са взели тази инициатива в свои ръце и са откупили печатницата от поп Ненчо и започнали да издават първата социалистическа литература в България. Вестник „Росица“ е първият социалистически вестник. Кога е спряла печатницата на братя Мутафови не ми е известно, но и те не ще са могли да пуснат много дълбок корен. Съмишлениците им в началото били малко, но така или иначе те са участвали на събора на Бузлуджа и малко по-късно социалистическата партия се е разделила на 2 фракции. Продължили са едните и другите борбата против буржоазията, също и помежду си една с друга. Жестоко е да се нападат и разделят на две, което на мен тогава се виждаше като голяма грешка, защото смятах, че всички революционни сили трябва да се обединят за сваляне на властта, а не да враждуват помежду си с анархисти и с други революционни хора. Да оставим това сега, а да говорим за печатарската дейност. След като бях дошъл в Севлиево и знаех, че тук трябва да работя, защото в София имах известни пречки, аз мислех вече тук да правя печатарска и издателска комуна и тук да работя. Макар че и по-рано преди да ида в София го мислех това нещо. Но сега вече твърдо бях установил, че трябва да бъде тука, трябва да бъда самостоятелен и да няма никой да ми заповядва, защото аз не мога да работя под команда. Командата принципно казано спира творческата дейност на човека.
към текста >>

10. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства.
Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат.
към текста >>

11. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Пръкват се не само комуните на толстоистите, но и на анархистите, и кой ли не.
Знам! Много има да задрасквам преди да продължа, ама безкрайно ми се разправя всичко, което мога да разправя за „Баучеровото“: Божествената ливада, която след пет-шест години щеше да бъде преименувана на „Изгрева.“ Още от началото на установяването си в София Учителят прави утринни разходки до този гледащ на изток склон, за да посреща изгрева на слънцето. Отначало сам, но по-нататък с приятели от братството. Той урежда закупуването на Баучеровото през 1921 година за доста внушителната сума от 200,000 лева (тогавашната цена на четири апартамента в София). Братята, които са посрещали тук изгрева на слънцето се връщали в града буквално окрилени, след молитвите, песните, гимнастическите упражнения... Казвали го: „Ходене сутрин по изгрев на Баучеровото.“ Това са години на „изтръгването“ на хората от застоялия, безрадостен, еснафски живот на победена следвоенна България. Толстоизъмът и вегетарианството се разпространяват неудържимо. Пръкват се не само комуните на толстоистите, но и на анархистите, и кой ли не. Идват духовните търсения и навлизането в градския живот на теософите, на масоните... Следват политическите изригвания на комунисти и земеделци. Масовият туризъм идва... През този период Учителят все още живее на „Опълченска 66,“ но все по-рядко изнася беседите си на прозорчето, което гледа както навътре към братята в малката стая, така и към тези, които не могат да се съберат там и да го слушат от двора. Новият салон на „Оборище“ поема този недостатък в битието му, а „Баучеровото“ все повече привлича братята. Числото на присъстващите на тези утринни сбирки расте, и е ясно, че идва време за по-мащабна промяна. Изкушава ме да предам как описва първото си отиване на Баучеровото през март 1922 год.
към текста >>

Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там).
В това няма съмнение. Постепенно се присъединяват нови хора, изграждат се нови групи за усвояване на учението на Дънов, расте духовно и се разпространява с непреодолимо темпо. Има обаче един проблем в тогавашното общество, който вече характеризирахме. И това е, че България е залята от вълна на духовна и социална неудовлетвореност. Расте неустоимият глад за рязка промяна! Кой е готов да вложи силите си в изграждането на нещо, победния завършек на което няма да види в рамките на живота си? Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там). Без да се чака провлачилият се зад тях прилив на масовото съзряване на нуждата от промяна. Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи. Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа. Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то.
към текста >>

Никнат анархистически комуни.
Кооперативното движение във Видинско изгражда невиждана напоителна система по крайдунавските лозя и зеленчукови градини. Разцъфтяват толстоистките комуни. В цветущата комуна до Пловдив в тогавашното село Прослав не само се правят големи пари от научния подход към модерното земеделие, но се публикуват периодични списания в духа на Дъновистките братства. Толстоиският пловдивски кварталник обаче не е посветен на духовна пропаганда. В него има всякаква информация за постиженията на земеделието, рецепти за селскостопанска продукция, публикуват се преводни текстове от световната класика и всякакви общообразователни материали. Никнат анархистически комуни. Никнат комунистически комуни. Николай Дойнов в спомените си описва този порив на приятелите си. Какво по-просто от това да си близо до природата, да се сдружиш с изостаналите периферни труженици и симпатизанти, които да просветиш на часа! Като младите толстоисти на село Алан-Каирак Бургаско. Ловешко. Анархистите в Свирчовица Русенско. Като дъновистките комуни в Арбанаси.
към текста >>

Анархистите в Свирчовица Русенско.
В него има всякаква информация за постиженията на земеделието, рецепти за селскостопанска продукция, публикуват се преводни текстове от световната класика и всякакви общообразователни материали. Никнат анархистически комуни. Никнат комунистически комуни. Николай Дойнов в спомените си описва този порив на приятелите си. Какво по-просто от това да си близо до природата, да се сдружиш с изостаналите периферни труженици и симпатизанти, които да просветиш на часа! Като младите толстоисти на село Алан-Каирак Бургаско. Ловешко. Анархистите в Свирчовица Русенско. Като дъновистките комуни в Арбанаси. В търновско, русенско, Нова Загора... „Това беше огън, който не можеше да се угаси!“ пише в спомените си Дойнов. „Трябваше да се види с каква сила идват идеите за свързване с Земята!“ И опитват. Идва при Учителя брат Жечо Вълчев от Ачларе, Карнобатско и предлага цялото си стопанство, земя, добитък... За да се изгради братска комуна. Учителят го насочва към няколко млади братя мечтаещи за такова начинание, и готово! Без да се колебаят и миг, те напускат университета и обръщат гръб на всичко досегашно в живота си... Март 1922.
към текста >>

12. И така ... - Атанас Славов

На комунисти. Анархисти.
Това, че попове и проповедници осигуряват на владетели и тарикати служенето на вярващите, това, че са научили как да го канализират в пусти, неверски, изгодни на царе и патриарси области, не значи, че верското чувство на обикновените хора е задоволено, нахранено, напоено. Напротив. Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя душата ненахранена, болна и празна. Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици, медитацията се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение. Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик. Че се стреми да пробие, да разкърти преградите по прекия си път към Бога, че търси свободата за отлюляването на тези деликатни чувства на пиета, боготворене, любов към отвъдното и универсалното, без които се превръщаме на болни, нещастни, осакатени, генетически обременени, деформирани животни. На комунисти. Анархисти. Бръснати глави. Терористи. На плачещи идеалисти с кървави брадви в ръцете. Натрупаната нужда за общение с Бога напира, пробива, бива спирана и турена под усмирителна риза и пак напира, и както става в Божествения свят, който е универсален, идва кулминацията и някъде в средата на деветнадесети век тя се отприщва в целия свят, по цялата планета - лисва една божествена вълна, която залива всичко и всички, без да се познават, без да са чували един за друг, без да могат да си представят, че са част от същата вълна - били те в една великолепна всесветска империя като Англия или в една дупка на Европа или Азия, ако щете, като селцата около Балкана или чак в долините на Задкавказието, или в пустинните плата на Персия. Върховете на тази вълна на стремеж за пряк контакт с божественото се знаят. Аз не съм ги видял, колкото и да съм чел за тях, за техните учители и вдъхновители: американските трансценденталисти, теософите на Блаватска и Олкот, френските масони, Гурджиев в Турция, бахайците в Иран, стотиците простовати хорица и просветени светила, които биват споходени от вадения, от прозрения, които чуват гласове и усещат странни неща, без да знаят какво става с тях... и отчаяно се хвърлят в обятията на Бога.
към текста >>

13. Съдържание - Георги Христов

Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите.
Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя.
към текста >>

14. 20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

Всички комунисти и анархисти скоро ще се обърнат и ще дойдат сами.
Те са свързани с Йерархия, която е вън от Слънчевата система. На земята е само част от човечеството. Има човечество и в другите слънчеви системи. Нашето Слънце е на най-долното стъпало. Понеже настъпват важни събития - да бъдете готови, множеството ще дойде. Всички комунисти и анархисти скоро ще се обърнат и ще дойдат сами. След 10 години ще има един голям обрат. До това време ще има смутове. Белите братя приготовляват умовете им, за да бъдат готови за това време. Добрата молитва ______________________________ 29 Мошия (мушия) - разг. собственост, имение.
към текста >>

15. 1. Статия първа - Окултна социология - Георги Христов

Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите.
синтети- ческо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действа в обществения организъм също така, както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животинските организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. __________________________________ 35 Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца (б.а.). 36 Ликург е спартански законодател (700 г.пр.н.е.-630 г.пр.н.е.).
към текста >>

16. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите.
Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя.
към текста >>

17. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Тук под наименованието „кропоткиновци“ се има предвид анархистите.
„Оборище“ 13, баща му е учител, а той се записва в университета да следва математика. Бил е и музикант - челист. Борис Николов си спомня следното за него: „С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест. Един от тях бе Константин Константинов, който беше авиатор. Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор.“ 110 Княз Пьотр Алексеевич Кропоткин (1842-1921 г.) е руски учен-географ, писател, революционер и теоретик на анархизма. Тук под наименованието „кропоткиновци“ се има предвид анархистите. 111 Тодор Попов от Ямбол. 112 Кончов - горнище на чорап или обувка
към текста >>

18. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Анархистите, също бяха създали комуна някъде към местността Свирчовица - Русенско.
Затова той ни остави и не ни възпря за да направим нашия опит. Идеята за комуни беше обладала не само нашите братя, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан Кайрак131 - Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като даже не впрягаха добитък в ралата, а се впрягаха сами. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите, също бяха създали комуна някъде към местността Свирчовица - Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси - Търновско, в Русенско и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по това време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята. В това време идва при Учителя един наш съмишленик, Жечо Вълков, селянин от село Ачларе - Карнобатско и му предлага цялото си стопанство, земя, добитък и той с цялото си семейство, за да образува братска комуна.
към текста >>

19. II Комуната в Русе - Георги Христов

- Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите.
II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. - Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. - Обичайната работа в русенската комуна - Посещение на Учителя в русенската комуна - Сестрите в комуната - Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя.
към текста >>

20. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите През един неделен ден140 се случва нещо неприятно.
Сестрите спят на хълма в една заветна падинка. Там те си отнасят черги и ние дълго, след като се свием в дебелите си балтони, чуваме шумния им говор. Сутрин се събираме на закуска. Преди това пеем сутринния си наряд с тиха тържественост и после закусваме. От високия рид на „Свирчовица“ може да се види как се белее Дунава и ние често се заглеждаме в тази ивица на север. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите През един неделен ден140 се случва нещо неприятно. След необикновения пек пак завалява продължителен пороен дъжд. Със застрашителен тътен от баира над нашата комуна се задава облак като огромна черна ламя. Светкавици раздират нейното туловище и оттам рукват води, като че нов потоп трябва да залее земята. Вода се изсипва над градините, изравя корените на много зеленчуци, залива лехите и най-после разрушава и отвлича моста върху широкия ров, през който се влиза в стопанството. Тази случка създава тягостно настроение, защото съвпада с първите дни на нашето пристигане, но, от друга страна, ни импулсира за работа да поправим всички щети.
към текста >>

Така разбираме, че наблизо има друга комуна на анархисти.
Първото нещо е да направим един по-хубав, по-широк и по- устойчив мост. Освен това решаваме да разширим рова, колкото е възможно повече, за да може прииждащите от височината води да се отвеждат от него, без да се разливат над градините. Две дълги дървета са издялани и приготвени за главни носачи на моста. Аз имам възможност да проверя своите качества на строител. Още в същия ден при нас идва един млад човек и казва, че и тяхната комуна, която е наблизо, е пострадала. Така разбираме, че наблизо има друга комуна на анархисти. Ние им симпатизираме. Отличават ни само методите, с които осъществяваме своите идеали. Ние сме против всякаква принуда и насилие, а те все още имат насилствената експроприация като средство и за начало на новия безвластен живот. Нашето импулсиращо начало е Бог, Когото виждаме във всичко. Той е и в тихия лазурен ден, и в изобилието, и в бурята.
към текста >>

Съседите от анархистичната комуна смятат, че вредните елементи на живота трябва да се отстраняват, както се отстраняват гъсениците от дърветата.
Ние им симпатизираме. Отличават ни само методите, с които осъществяваме своите идеали. Ние сме против всякаква принуда и насилие, а те все още имат насилствената експроприация като средство и за начало на новия безвластен живот. Нашето импулсиращо начало е Бог, Когото виждаме във всичко. Той е и в тихия лазурен ден, и в изобилието, и в бурята. Съседите от анархистичната комуна смятат, че вредните елементи на живота трябва да се отстраняват, както се отстраняват гъсениците от дърветата. Ние мислим, че процесът на това „отстраняване“ е вреден и гибелен за тия, които го вършат, и че нищо от това, което иде след отстраняването не носи добро, тъй като е положено върху кръвта, сълзите и страданията на хората. Ние вярваме, че всяко нещо, което човек изгражда отвън, трябва предварително да е осъществил в себе си. И отделният човек е един свят, който трябва да се устрои идеално, както смятаме да устроим външния свят. По такъв начин отделната личност не ще се обезличи като безсмислен номер в общото, а ще зазвучи като тон във великата мелодия на целокупния живот. Често влизаме в разговор с тези анархисти.
към текста >>

Често влизаме в разговор с тези анархисти.
Съседите от анархистичната комуна смятат, че вредните елементи на живота трябва да се отстраняват, както се отстраняват гъсениците от дърветата. Ние мислим, че процесът на това „отстраняване“ е вреден и гибелен за тия, които го вършат, и че нищо от това, което иде след отстраняването не носи добро, тъй като е положено върху кръвта, сълзите и страданията на хората. Ние вярваме, че всяко нещо, което човек изгражда отвън, трябва предварително да е осъществил в себе си. И отделният човек е един свят, който трябва да се устрои идеално, както смятаме да устроим външния свят. По такъв начин отделната личност не ще се обезличи като безсмислен номер в общото, а ще зазвучи като тон във великата мелодия на целокупния живот. Често влизаме в разговор с тези анархисти. Харесваме някои техни възгледи. Харесваме им и ние, но винаги разговорите завършват с това, че нашето е по-съвършено дело, но за него още не е дошло времето. Работите по моста, канала и градините привършваме успешно. Стопаните ръководители са доволни от нас. Бурята ни научи как трябва хората да се предпазват от нея.
към текста >>

Един ден на чешмата срещаме един от анархистите, с когото не бяхме се виждали.
Стопаните ръководители са доволни от нас. Бурята ни научи как трябва хората да се предпазват от нея. Така и всяка беда в живота на човека го учи на ум и разум. Затова ние не се борим със злото, а се учим от него. Учителя Беинса казва, че злото е сила, която трябва да впрегнем да тегли нашето рало. Един ден на чешмата срещаме един от анархистите, с когото не бяхме се виждали. Той направи на нашите хора голямо впечатление. Има черни очи и горящ поглед. От малкото думи, които разменяме, проличава, че той е необикновено начетен човек. Има голяма култура и приказва оригинално. Решаваме, че той ще е някой от техните теоретици.
към текста >>

Там идват и някои от анархистите.
Има черни очи и горящ поглед. От малкото думи, които разменяме, проличава, че той е необикновено начетен човек. Има голяма култура и приказва оригинално. Решаваме, че той ще е някой от техните теоретици. Вечерта след работа ние излизаме на разходка на отсрещния хълм. Там идват и някои от анархистите. Те имат китара и пеят свои песни. И ние запяваме някои от нашите песни. Те ги слушат с внимание. Ние разбираме копнежа по свободата на тези обгорели мъже, които пеят с меки баритони. Знаем и това, което ни разделя от тях, но сега в тази тиха и спокойна вечер, мислим повече за това, което ни сближава.
към текста >>

Те са привидно по- близко до нас поради вегетарианството си и принципа на непротивене на злото, но и с тези анархисти ние не се чувствахме чужди.
Другарите му го наричаха с друго име, защото той е в нелегалност. Дори Петър ми казва, че не всички от другарите му знаят кой е той. Само брат му Иван и няколко от най- приближените знаят самоличността му. С Георги Шейтанов аз се видях по-късно при по-други обстоятелства, за които ще спомена по-надолу. Спомням си, че и в Бургас веднъж срещнахме група комунари - толстоисти142. Те са привидно по- близко до нас поради вегетарианството си и принципа на непротивене на злото, но и с тези анархисти ние не се чувствахме чужди. Те са против оковаващите рамки на всяка власт и копнеят за един живот, когато съзнанието на човека ще бъде така извисено, че всичко, което е ограничение и насилие, ще падне като излишно скеле след завършване на постройката. Не зная сега, но тогава толстоистите се показваха фанатизирани непротивенци и имаха наивни схващания за техниката и обработването на земята. И от тях се отличаваме. Все има нещо, което е по- чуждо от нашите разбирания. От една страна, те, а от друга - анархистите с фанатизма за безвластието, с утопичната постановка на въпроса за уредбата на бъдещето общество.
към текста >>

От една страна, те, а от друга - анархистите с фанатизма за безвластието, с утопичната постановка на въпроса за уредбата на бъдещето общество.
Те са привидно по- близко до нас поради вегетарианството си и принципа на непротивене на злото, но и с тези анархисти ние не се чувствахме чужди. Те са против оковаващите рамки на всяка власт и копнеят за един живот, когато съзнанието на човека ще бъде така извисено, че всичко, което е ограничение и насилие, ще падне като излишно скеле след завършване на постройката. Не зная сега, но тогава толстоистите се показваха фанатизирани непротивенци и имаха наивни схващания за техниката и обработването на земята. И от тях се отличаваме. Все има нещо, което е по- чуждо от нашите разбирания. От една страна, те, а от друга - анархистите с фанатизма за безвластието, с утопичната постановка на въпроса за уредбата на бъдещето общество. Ние трябва да виждаме добре и да коригираме в себе си техните недостатъци. За нас в идеите няма недостатъци, а има винаги недостатъчност на сили у човека да ги осъществява истински. На анархистите трябва да казваме, че насилието разрушава човека, а на толстоистите да обясняваме, че не бива да се отричат техниката и напредъкът. Човекът, казваме ние, трябва да си служи с придобивките на цивилизацията, но да ги употреби за по- възвишени цели от тези, които днес той има на земята. Ние вярваме в безсмъртието на душата, във вечния път на всемира, и че един човешки живот е едно кратко престояване в един от малките оазиси на това безкрайно пътешествие.
към текста >>

На анархистите трябва да казваме, че насилието разрушава човека, а на толстоистите да обясняваме, че не бива да се отричат техниката и напредъкът.
И от тях се отличаваме. Все има нещо, което е по- чуждо от нашите разбирания. От една страна, те, а от друга - анархистите с фанатизма за безвластието, с утопичната постановка на въпроса за уредбата на бъдещето общество. Ние трябва да виждаме добре и да коригираме в себе си техните недостатъци. За нас в идеите няма недостатъци, а има винаги недостатъчност на сили у човека да ги осъществява истински. На анархистите трябва да казваме, че насилието разрушава човека, а на толстоистите да обясняваме, че не бива да се отричат техниката и напредъкът. Човекът, казваме ние, трябва да си служи с придобивките на цивилизацията, но да ги употреби за по- възвишени цели от тези, които днес той има на земята. Ние вярваме в безсмъртието на душата, във вечния път на всемира, и че един човешки живот е едно кратко престояване в един от малките оазиси на това безкрайно пътешествие. Ние сме най- убедителни и най-несъкрушими в доводите си, но нашите идеи могат да намерят място само в едно пробудено съзнание. Учителя Беинса Дуно даде едно от най- прекрасните тълкувания на Христовото учение. Потвърждение на кои идеи е това безкрайно небе?
към текста >>

Същия ден ме повикаха долу при анархистите, защото на един от тях кракът бе надут и страшно възпален.
Той кротко ни се усмихва и гледа в очите ни да види всичко, което искаме да му кажем. Той има доволно, радостно лице. Обядваме заедно и дълго след това приказваме под сянката на черницата. Ние сме доволни и усещаме неговата бащинска любов. Едно след друго му разказваме за всичко: за работата си, за бурята, за новия мост и за това, че всичко възстановихме с най-бърз темп. Същия ден ме повикаха долу при анархистите, защото на един от тях кракът бе надут и страшно възпален. Убол се бе на стърнището и раната се бе инфектирала. Когато отидох, видях, че пострадалият е Георги Шейтанов. Зная някои методи, които съм научил от нашия учител, и за няколко дни кракът му оздравя. През време на беседата в следващата неделя при нас дойде и Шейтанов. Той стоя до края и внимателно изслуша беседата на Учителя.
към текста >>

В нея са влюбени няколко от анархистите.
Тя се движи бавно през бостана като привидение. Лекичко се навежда и с малко почукване познава коя диня е узряла. Нищо друго не яде, освен дини и пъпеши и пак е доста солидна. Нейните свенливи и кротки очи винаги мечтаят за нещо. Дафинка е изфинена английска брюнетка с тънка бяла кожа и чаровна усмивчица, загадъчна като на Джокондата. В нея са влюбени няколко от анархистите. Тя е деликатна и внимателна. В черните и ириси има светлинки, които не можеш да разгадаеш. Понякога мислиш, че дружески ти се усмихват, а друг път, че се шегуват покровителствено, ако не и малко иронично. Отиде си Дафинка от този свят рано, рано! Стопи се нейното изящно, изтънчено тяло. Остави тя като спомен своята очарователна усмивка и тъга заради нейната рано угаснала младост147.
към текста >>

Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал.
Този срив на чувствата у него разруши белия му дроб. Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителя му даде съвет как да стори това. А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски. След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Последните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителя посочи мене с пръст.
към текста >>

21. 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе - Георги Христов

Там бяха направили комуна анархистите.
Русенската комуна беше през ваканцията. Тя завърши благоприятно и ние се завърнахме за съборните дни в Търново. В Русе Учителя ни идва на гости. Гостува ни 10 дни. Освен нашата комуна срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство. Там бяха направили комуна анархистите. Те бяха около 12 млади хора. Имахме много добри отношения с тях. Много често се срещахме и с часове провеждахме разговори. Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят. Случи се така, че те дойдоха на гости на един общ обяд, където присъстваше и Учителя.
към текста >>

Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят.
Освен нашата комуна срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство. Там бяха направили комуна анархистите. Те бяха около 12 млади хора. Имахме много добри отношения с тях. Много често се срещахме и с часове провеждахме разговори. Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят. Случи се така, че те дойдоха на гости на един общ обяд, където присъстваше и Учителя. Те Му задаваха въпроси, а те бяха интелигентни хора и Учителя с няколко изречения им доказа, че с тероризъм и убийства не може да се разреши въпроса за социалната справедливост, а тяхната дейност няма да донесе хубаво нито за тях, нито за другите. И те се промениха. От терористи станаха анархисти-идеалисти. Като се върнахме в София те станаха наши приятели и много често ни гостуваха.
към текста >>

От терористи станаха анархисти-идеалисти.
Много често се срещахме и с часове провеждахме разговори. Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят. Случи се така, че те дойдоха на гости на един общ обяд, където присъстваше и Учителя. Те Му задаваха въпроси, а те бяха интелигентни хора и Учителя с няколко изречения им доказа, че с тероризъм и убийства не може да се разреши въпроса за социалната справедливост, а тяхната дейност няма да донесе хубаво нито за тях, нито за другите. И те се промениха. От терористи станаха анархисти-идеалисти. Като се върнахме в София те станаха наши приятели и много често ни гостуваха. Особено когато ги подгонеше полицията бягаха у нас за пренощуване и ние ги укривахме. С техните водачи бяхме много близки, но по-късно властта им направи една клопка и ги изби всичките. Когато говорим за комуната в Русе трябва да си спомним за всичко и за всички, които участваха пряко и косвено в нея. Тук се преплетоха съдби на хора и се предопределиха съдби за следващите десетилетия.
към текста >>

22. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе - Георги Христов

Георги Йорданов и Марийка Марашлиева разказват за съществуването в местността „Свирчовица“ преди създаването на Братското стопанство на други „комуни“ - първо на анархисти, а след това на комунисти.
За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи. В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство. Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество „Бяло Братство“ - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани. Стопанството се е оформило чрез закупуване на съседни участъци. Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци. Георги Йорданов и Марийка Марашлиева разказват за съществуването в местността „Свирчовица“ преди създаването на Братското стопанство на други „комуни“ - първо на анархисти, а след това на комунисти. Според Георги Йорданов и двете се разпадат поради вътрешни неразбирателства и тогава русенските братя закупуват земята им.
към текста >>

0.41185307502747